☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯
Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on March 23, 2017, 05:41:37 AM
-
Тема за различните сънища
Една непретенциозна темичка - за различните сънища (съновидения). Нали е всичкологично тук, та... защо не?
-
Сънувах гравитомер
Преди не си бях и помислял за нещо, което измерва гравитацията (измервател на гравитация), т.е. за гравитомер (макар и като ученик да бях мярнал нещо такова в една книжка). И сънувах (по-скоро - в просъница) ми се яви мисълта за гравитомер. Това е.
-
Един сън с богат сюжет
Ето и един сън с по-богат сюжет:
Голямо тържество с представление на една детска градина, в която работим напоследък. Само че тържеството се провежда в една голяма зала на някаква опера или театър - не знам точно. Двама души сме - аз и една колежка. По едно време започват да пеят някакви бой-групи и аз оставам в една от ложите, а тя се мести на първия етаж, че да ги виждала и слушала по-добре. Аз очаквам да чуя изпълнението на най-любимата си ученичка - Смути (Лун Джюн-Хун). Излизат на сцената 2 момичета-близначки. Поглеждам в напълно-заетите места по-долу да видя къде е колежката. Не я намирам в тълпата. Решавам да се прибирам. Обхождам едни улички и улици на баир (по-високо място в града, който ми е напълно непознат, но явно живея там), в очакване да се прибера вкъщи. Тук вече ще се самоцитирам от един днешен чат, с колежката К., за да не се повтарям: "Надявам се да нямаш "демонофобия" (това е примитивен страх от духове, караконджули и пр. измислици), защото искам да ти кажа какво сънувах интересно - бях се изгубил по улиците и по едно време си викам "Сега, ако има пряк път през гробища, защото аз никога не се страхувам нощем да ходя/минавам през гробища, ще е добре." и хоп! Гробища!!! Хаха! Та, чисти, осветени, културни, с оградка. И едно момиченце си чете книжка на един гроб там. Викам си "То няма духове, ама дано тази да е някоя сладка и нормална, че да си поговорим! Пък и да се окаже дух по някаква вселенска случайност - още по-весело!" Приближавам се и... се събуждам, защото работници вдигат шум наблизо.
-
Пак един от моите сънища да кажа (това си става нещо като дневник за сънища, но омнилогично си е тука, така че - супер, какво?): Значи, ВОДЯ МАЛКА ЗЕБРИЧКА (бебе-зебра) на дечицата в детската градина и те се радват на това интересно животно! Не е ли красив сън? :):)
-
Ето един от последните понастоящем - някакъв голям блок, с големи входове. Намирам се пред един от тях. Привечер е. От съседният излизат няколко човека (чичковци), които познавам от един друг форум (от преди години). Да, ама нещо се карат. Решавам да не се присъединявам към тях точно сега. Продължавам по малко по-различен от тях маршрут (около 20 градуса по-нагоре). Там - някаква игра организират - отговаряш правилно на въпроси и влизаш за безплатно развлечение в един ресторант на около 3-4 етажа (направо като молче - ресторант, ама и магазини вътре, и барчета). Спечелвам играта. Влизам вътре. Гледам - родителите ми също там, в един от коридорите. Красиво всичко - добре оформено, красиви стени, маси, светлинки, приятна музика... Сядаме, но аз отивам да се поразходя и да поразгледам още какво има из това място. Гледам някакъв магазин за дрехи на един от етажите - заговарям се с китайската продавачка, само че има някаква клиентка - бяла австралийка. Оказва се много по-разговорлива от китайската продавачка и лека-полека гледам, че сме седнали в едно сепаре, срещу една тераса, откъдето се вижда вечерния град (а кой беше този град - не знам). Там си говорим разни неща, по едно време става дума за Уелс и тя ми казва, че е с потекло от Уелс тази австралийка. По едно време се сещам, че съм забравил, че трябва да вечерям с родителите си. Връщам се там... и се събудих.
-
Няколко пъти съм сънувал вече, че намирам пари на земята - интересното е, че не намирам просто една или две банкноти и/или една-две монети, а доста пари на близко разстояние - например на 20-30 сантиментра и ги събирам ли събирам - най-много съм сънувал, че намирам и събирам няколко стотин лева (близо хиляда).
-
Темичка за сънищата е ок. Хареса ми. :-*
Ами осъзнатото сънуване може ли да се обсъжда в нея или е само за най-обикновените сънища?
-
Ейййй, това осъзнатото сънуване ми се е случвало всичко на всичко 3 пъти, ако не съм забравил някой път. НЯМА по-добро нещо от това. И винаги ми се е искало да се науча да го правя постоянно!
Боянова, ти имаш ли някакви успехи с осъзнати сънища? Мисля, че може да си поговорим и за тях. Нали темата е "сънища", значи за всички видове сънища. 8)
-
Dimitroff, от осъзнато сънуване съм се интересувала от професионална гл.т. , защото се използва за:
- справяне с кошмари, заради възможността да се промени сюжета на съня;
- фобии: страховете, които не са реални, се преодоляват според бихевиористичната школа в психологията чрез среща с тях, а каква по-безопасна среща от съня, в който винаги може да се прекъсне срещата, ако дойде нагорна;
- може да се комбинира с НЛП като средство, в което да се отработи някаква ситуация, преди да се приложи в реалността. Примерно, но не само, предстои важно представяне пред публика и човекът е притеснен, а в осъзнатия сън може да си създаде подобна ситуация, да си каже репликите пред сънуваната публика и после в реалността да е по-спокоен на представянето и по-уверен в себе си;
И не на последно място, доста е приятно да се занимава човек с осъзнато сънуване, защото може да си създаде сънища по негов вкус и да си изкара хубаво нощта. С уговорката да не се прекалява с осъзнатите сънища, понеже сънищата не са така просто, а зад тях стоят психични и физиологични процеси и си трябват и неосъзнатите сънища, за да може тези процеси да протичат нормално.
Като полезна за развитието на ОС препоръчвам книгата Exploring the world of lucid dreaming на психофизиолога д-р Стивън Лаберж, който е и основател на Lucidity Institute. Мисля, че я има в нета и може да се чете свободно. Това е човекът, от който Кастанеда доста е плагиатствал, т.е. техниките за осъзнат сън на Кастанеда са реални такива. Но Кастанеда не го препоръчвам, защото според мен има твърде много фантазия има в книгите му, покрай плагиатстването на реални научни изследвания.
-
Малко късничко видях включването по тази тема (то уж това ми е една от работите - да наглеждам тука какво става, ама и офлайн-задължения са се понасъбрали - кое по-важно, кое по-маловажно, та вниманието тук не е съвсем на 100%, но поне докъм 80% го докарвам, да се надяваме :P).
Естествено, че може да се пише/разговаря и за осъзнатите/контролираните сънища - това е толкова интересно! (Някои учени смятат, че това е невъзможно да се постигне, де. Да имат предвид ентусиастите. Казват, че - да, възможно е да се случат такива сънища и те си се случват, но всеки път, когато спиш да можеш да си контролираш съня - било невъзможно да се обучи човек.)
О, ама разбира се, че една такава способност може да има супер-терапевтичен ефект! И то не само за хора с неврози, а и за хора със съвсем леки проблеми в ежедневието - например някой го е срам да отиде да се запознае с харесвана от него девойка! Няколко такива съня и може и да спре да го е срам до голяма степен. Така си е!
Та, ако си позволя въпрос: ти лично, Боянова, какъв шанс даваш един средно-статистически човек да се научи да прави това, от 0 до 10. Защото, пак казвам, някои специалисти са силно скептични и казват, че шансовете клонят към 0-та. Ти, реално, колко даваш? 2, 5, 9?
-
Сънувах един срамен сън. :P
-
"Някои учени смятат, че това е невъзможно да се постигне "
Абе те някои учени още не могат да схванат, че Дарвин е 100% доказано каквото е писал и последното доказателство дойде с разчитането на човешката ДНК (публични данни са, всеки може да ги види) и още твърдят, че е възможно Бог да е създал човека от ПРЪСТ, като му ДУХНАЛ В НОСА, за да оживее, а после му взел едно РЕБРО и от това направил жената. Ама ние жените не сме имали духане в носа, което да ни съживи и трябва да сме нещо като немъртви по библейската логика. ;D Абсурдно е, но го вярват, както и в още много религиозни абсурди вярват и отказват да приемат, че Дарвин е доказано отдавна, че е прав.
Да се върна към темата. Коректното е, че трябва да се борави с доказателства, които да са отворени за проверка и да отговарят на още няколко там изисквания, дето не им е темата да ги описвам.
ОС за пръв път е влязло в полезрението на науката по линия на холандския психиатър Фредерик ван Еден (1860—1932). А доказателството, че ОС съществува, е получено и потвърждавано многократно експериментално, като човек, който е в ОС чрез движение на очите контактува с околните му учени.
По въпроса ти, всеки психично и физически здрав човек без проблеми може да усвои ОС. За ентусиастите остава предупреждението да внимават каква литература четат по въпроса, защото много баш-разбирачи са се навъдили, списват и списват неща, без да имат идея и понятие за какво пишат и не всичко е подходящо или ще доведе до реален успех.
-
Направо ми стопли (материалистично-научно-диалектическото) сърце с това за Дарвин, че е прав човекът!!! Евала на такива хора (а и жени, понеже, не че съм сексист, напротив - за равенството съм - ама много жени залитат точно по анти-Дарвинизъм, божества, ангелчета, магийки...)!!! Наистина е приятно да видиш умен човек от женски пол, който ДА РАЗБИРА, че Дарвин е прав (и то да го разбира на базата на последните научни открития и доказателства!) Евала, жена, наистина!!!
Ами по-простоватите и/или промити хора си вярват на всичко. Имаше едно просто изображение - всички вярващи сигурно ще се съгласят, че котка, тигът и лъв са роднини, ама за шимпанзе, горила и човек - и дума не може да става за общ произход!...
А аз не съм се задълбочавал по въпроса - само знам, че мненията са разделени на "за" и "против" ("може" и "не може"), та добре, щом казваш. Да се надяваме, че е по-възможно, отколкото по-невъзможно. :)
-
Място на човека в систематиката на животните:
Генетичен код: първи едноклетъчни;
Тип: хордови
Подтип: гръбначни
Клас: бозайници
Разред: Примати (които биват 1. полумаймуни и 2. висши маймуни)
Подразред: Висши маймуни (които биват 1. широконоси, 2. тесноноси и 3. човекоподобни)
Надсемейство: Човекоподобни (1. биват гибонови с вид гибон; 2. биват големи човекоподобни маймуни с вид шимпанзе, горила и орангутан, 3. биват хоминиде с вид човек)
Семейство: Хоминиде
Вид: Човек (хомо сапиенс)
Различието в нуклеотидните последователности на ДНК при човека и шимпанзето е само 1,1 %. И с разчитането на ДНК спорът окончателно приключи в полза на Дарвин.
Обаче в религиите са замесени страшно много пари и страшно много власт и притежателите им не искат да пуснат кокала. Могат и да си плащат за поддръжката на лъжите си на псевдоучени, могат да ползват и учени-фанатици на тема религия, само и само да не пуснат кокала. Дето пишеш- малко хора са в състояние да осмислят информацията за разчетената ДНК, нищо, че тя е публична и им е по-лесно да карат на суеверие.
За магиите обаче не сме на едно мнение. Нямам предвид представата за магия, която цяла поредица шарлатани от хилядолетия накатава. И аз в такива щуротии не виждам истина, но има нещо друго. Мернах назад една тема за едни врачки и май е подходяща да пиша по нея за магиите, за да стои тематично подредено. Тук все пак е темата за сънищата. Да се не обърка някой четящ или искащ да пише, за какво е темата, а пък до къде я докарахме. То и Дарвин е не по темата, но не успях да се стърпя да го не спомена, защото харесвам теориите на Дарвин. Радвам се да науча, че и ти харесваш теориите му. =)))
-
Ами, вярно е офтопик, но да не сме формалисти - важното е да е полезно инфото (а и, ако някой от толкова четящи тука иска да пише по темата, онтопик - да се включи).
Вярващият си е мозъчно-промит - даже и да проумее ДНК-та и пр., пак ще го извърти примерно креационистки: "Да бе, така е, ама то Бог понеже ги е създал и затова са толкова близки!" и като почнеш да му говориш за еволюция или, че не са споменати динозаври в свещените им книги (които са писани по времето, когато хората са знаели толкова, колкото знае в момента баба на село, че и по-малко), то пак ще се хване за нещо - има най-различни такива (вкл. психологически механизми като скотомизация)...
А в момента ми се сънува нещо хубаво, защото една личност ме разочарова, ама ще сънуваме каквото има. ;D (както във вица: "
- Бабо, бабо, ама на село ще има ли уай-фай?
- Ще ядеш каквото има, бабиното!" ) ;D Че и аз така - ще сънувам "каквото има". ;D
-
Така е, прав си, религиозните винаги ще извъртят нещата както им отърва, в разрез с всяка нормална логика.
" А в момента ми се сънува нещо хубаво, защото една личност ме разочарова, ама ще сънуваме каквото има. "
Дано нещата с тази личност да се наредят и да спре да те разочарова.
-
За малко вчера, нали честно си говорим тук, да взема да ти пиша на ЛС ("лично съобщение" значи, ако някои не знаят), да потърся професионален психологически съвет, ама се отказах, защото не знам при теб как е, но преди с твои колеги (психолози) съм говорил и хората (с право) се чувстваха едни такива "алергични" към непсихолозите, които само да чуят с какво се занимаваш и веднага те почват: "Ама я ми направи психопортрет!", "Олелееее, голям проблем имам, посъветвай ме!" и разни от най-ниския спектър на интелигентността: "Ти сега като си психолог, а познай какво си мисля!" ;D
Все пак си се появила тук по друг повод, та реших да не злоупотребявам. Много дълбоко оценявам обаче, че ОБЪРНА ВНИМАНИЕ на това, което съм написал и ти благодаря за пожеланието! Такива дребни човешки жестове аз много ценя!
(За тези, които очакват он-топик: снощи сънувах романтично сънче: на плажа, дълбоко познат ми, защото живея почти до сами него, с жена, която искам да ме обича и да обичам - седяхме двама, гледахме вълните, слушахме океана; нещо й говорех, стихче й бях написал... най-любимият ми момент остана, когато отпусна тя глава на моето рамо.)
А темата си остава "широка" - всеки да си пише какво е сънувал, какво иска да сънува, какво не иска да сънува, какво мисли за контрола над сънищата (съновиденията) и пр. :)
-
"преди с твои колеги (психолози) съм говорил и хората (с право) се чувстваха едни такива "алергични" към непсихолозите"
Нямам такива алергии. Когато мога да помогна на някой, помагам. Ако все още имаш нужда от съдействие, пиши ми на ЛС.
-
МНОГО, огроооооооомно благодаря! Ами, ще се възползвам, разбира се. (А пък, понеже, някои си мислят, че човек като се консултира с психолог, все едно, че се консултира с психиатър, т. е. че е психясъл, да уточня, че става дума за съвет относно едно момиче, което не съм сигурен дали си заслужава моето внимание. :D)
-
Имаше едно време една жена. :) То още си я има, де, не си е "отишла". И я обичах, сумарно, около 11 години. И след това спрях да я обичам, защото ме засегна зверски. ;D И преди я сънувах често, сега по-рядко. Сънувайки я, на сутринта, за няколко минути отново се чувствам влюбен в нея (е, не в нея, а в образа й от съня и в самия й идеализиран образ, който съм си съставял преди много години). Добре, че вече е само за няколко минути, че преди си беше ужасия - с дни не можех да се оправя от спомени, тъги, мъки и липси по нея.
Защо пиша всичко това? Ами по няколко причини:
1) За да има нещо ново по темата.
2) За да се похваля, че съм обичал някой толкова дълго. (Не всеки го може.) :)
3) За да споделя огромното облекчение, че вече не ми влияе толкова на чувствата тя.
4) Защото преди броени часове си говорих с една друга жена за нея, понеже онази ми разви теория, че сигурно ми липсвали предишните гаджета, а аз й обясних, че никоя от предишните не ми липсва, но понякога тази ми липсва, ВЪПРЕКИ ЧЕ НИКОГА не ми е била гадже.
Е, попълних едно включване по темата; изпълних си гражданския дълг, така да се каже. ;D
-
Една от малкото радости на бедния човек (и то беден по неволя) е някой хубав или поне интересен сън. Когато пък живееш на шумно място и дори самото заспиване е трудно хубавите сънища са истинска щастлива рядкост! Ето и един от тези редки сънища, който за съжаление, почти се изгуби, когато се събудих, та го записвам тук, докато не се е размил в съзнанието почти напълно.
В някаква чужда топла държава, седим си с някакъв по-възрастен приятел на автобусна спирка. Приятелят го виждам за първи път в съня си, но в същото време се водим стари приятели и някакси вече сме се оказали там, седим си на спирката и гледаме пред нас спокойно море, почти без вълнички и един оранжево-червен залез. Не чакаме автобус, а просто стоим да погледаме залеза и морето или, за да починем. Скоро притъмнява и ние сме на път из местния град по някакви хълмисти шосета с борчета, елхички и други дървета наоколо. Наоколо има и други туристи, всеки отива към някое магазинче, ресторантче, барче или нещо подобно скътано из тези хълмисти горички с добре изградена инфраструктура. Много ми харесват такива места - хем хълмче, хем горички, хем пътища, хем светлеещи тук-там малки къщурки и сградички. Приказно-красиво!
Настъпва друг ден. Отново на някаква спирка. Този път с някакви жени наоколо. Моят по-възрастен приятел си приказва с тая-оная, аз не намирам нито една за красива, не ги познавам и не намирам причина да приказвам с тях, щом не ми се приказва. Наоколо няма нищо интересно. Пред нас е само някаква ограда и някакъв кьорсокак. Единственото по-интересно в онзи момент е, че нося торбичка, в която за изненада откривам много красива стъклена бутилка с хубав етик и с още по-голяма изненада откривам, че това е бутилка с нов вид бира! Приемам го със смесени чувства - от една страна искам да я опитам, а от друга пазя различни диети (както виждате, даже на сън! :) Това е да си истински сериозен! 8) ). Чудя се тази бира кога ще се пие и с какво да я компенсирам откъм малко повече спорт и малко по-малко храна. Мислите ми се прекъсват от някаква кръглолицева девойка с леко пъпчиво лице и загоряла кожа, която не е много дебела, но веднага в главата ми изплува определение за нея - "Топчеста жена". Почва да ми досажда с някакви неща, които говори така, че всички я чуват от рода на това, че ме познавала, ама аз да съм кажел тя откъде ме познавала. Аз отговарям, че не я познавам, не знам откъде тя пък може да ме познава. (Известните сме така - познават ни повече хора, отколкото ние познаваме. ;) ;D ). След малко тя тържествено заявява, че ме познавала, защото съм бил учител по английски на дете на нейна приятелка! Голям праз! Не разбирам защо въобще това трябваше да бъде причина за разговор. Най-сетне моят по-възрастен приятел решава да спре неговите си диалози с останалите и тръгваме към неговата квартира. Живее в една от някакви нови, бели ниски, но с модерна архитектура и хубави тераси сгради. Там почваме да си говорим колко време още мислел да остава тук. На мен в онова "тук" толкова ми харесва, че си мисля, че дори и да ми стане скучно сам без него, защото не познавам никой там (въпреки, че мен ме познавали, както видяхте ;D), то аз бих останал колкото се може повече.
По едно, през нощта, пак излизаме. Срещам го в някаква градинка. Той коментира, че Мая ще се поболее сериозно, ако продължи да излиза толкова късно нощем и да не спи. Мая ли? Трябва да ида да я видя! "И какво от това? И 'що пък да трябва?" не доумява той. То и аз не доумявам, но спонтанно-емоционално тръгвам, въпреки че виждам, че не е сама а с мъжа си и с брат си. Тъмничко е вече. Тъкмо да ги доближа (без да имам на ум нищо като идея дали въобще трябва да им говоря), загубвам ги от погледа си. Тръгвам по дълга алея на градинката и се взирам в нощните пейки, по които стоят много туристи, повечето съставени от весели компанийки... гледам, гледам, търся, но не намирам никаква Мая... Така и се събудих, че беше станало време да се работи...
-
Сънувах, че вкъщи са се настанили куче и котка...
-
Красив и приказен сън
Тези дни, доколкото може да спя, разбира се, защото знаете, че съм в шумен, едностаен апартамент и това - да спиш - е нещо като лукс, сънувах на пресекулки едни сънища, които бяха без "хепи енд" (т. е. без щастлив край). Не бих ги нарекъл кошмари чак, но не бих казал, че и бяха от добрите сънища, макар и да имаха редица интересни елементи.
Тук обаче, искам днес да се похваля с един много хубав сън, който сънувах последно! Красив и приказен! Много обичам приказните сънища или поне сънища с приказни елементи, а толкова са ми рядко. Та ето го и този сън:
Аз и баща ми пътуваме за някъде в тролея. Оказва се, че "някъдето" е до лозята, които имаме (то едно време имахме, наистина, сега нямаме, но в полуприказния сън имаме лозя, такъв му беше сюжетът). Та слизаме на 2-та спирка на едни краен квартал. Запътваме се към лозята, където отиваме на екскурзийка, на разходка. Да, но вече почти се е стъмнило! Продължаваме, питайки се дали в тази тъмница има смисъл да се ходи, при положение, че няма да може да виждаме добре листата на лозите, гроздето и въобще нищо. Да, но така и така сме дошли, продължаваме. И тук стана интересното, защото първо попаднахме на красива природа - водопадчета с искрящи светулки и светлинки наоколо, а малко по-натам - градче! И в това градче - насреща същинска голяма къщичка направена от бисквити, бонбони, крем и прочие сладки неща (като онази къщичка от популярната приказка). Много добра архитектура, изградена професионално! Много се зарадвах на тази къщичка, която беше на обикновена, но спретната уличка с лъснати дървени пейки, фенери, някакви магазини и малки хотели. Та влизаме там и - леко разочарование, но все така оставащо очарование от самата идея за такава къщичка, както и самата радост, че сме попаднали не в тъмните лозя, а в такова приказно местенце. Та, лекото разочарование беше, че къщичката не е нито приказна, нито музейче, нито игрална зала, нито ресторантче - беше просто сладкарничка, където продаваха умалени модели на такива къщички, които разбира се ставаха за ядене. :) 8) Обичам го този сън! :-* :P :)
-
Хубав сън! Пък на мен поне идеята за сладкарничка ми допада повече, отколкото каквото и да е от другите изброени. Може би защото харесвам сладкарници. =)
-
Да. То направо си беше като "бизнес-идея на сън", погледнато по-икономически така... За съжаление, за реализацията й се искат много пари и други неща, които нямаме...
Снощи пак сънувах (продължавам темата със сънищата, защото човек, когато в реалността е нещастен - заради лош късмет с гражданство, родители, роднини, приятели и съученици, и всички наоколо на които може да разчита за подкрепа, но по една или друга причина не може, и трябва да се оправя сам /а САМ невинаги е възможно да успееш!/) нещо почти приказно - бяхме с някакви хора на събиране в някакви беседки, хотелски тип - наоколо вода/басейнчета, а шоуто беше - надбягване с омари! Омарите са живи, качват се по беседките до върха, за да се доберат до хлебарка. ;D ;D ;D И които се доберат първи, те печелят! За печелившите - фойерверки (заря). :)
Този сън не ме израдва толкова, колкото предишния, НО поне съм благодарен, че се е запазил прикзния му елемент! Защото в реалността - няма толкова радост, колкото в сънищата... поне не в моята настояща реалност.
-
Да се включа и аз по темата със сънищата. Сънят като сюжет не ми е нов. Но много отдавна не ми се е случвало да го сънувам (навремето сънувах, провокирано от реален опит за нещо такова). Пък и от тогава, когато имах подобни желания, които да го провокират, та до сега, доста време мина и вече нямам такива планове. Може би защото MSL би искал ресторант и го мисля, та от там ей на, повтори ми се един стар и доста позабравен сън.
В този сън (сегашният) съм останала без работа и без доходи. Отчаяно ми е, а и ми е писнало от некоректни работодатели. (трябва да е познато усещане на мнозина)
И решавам, че ще тегля от нямане на къде вече и от безисходица кредит за мой бизнес (нещо, което в реалността да ме убиват, няма да сторя; да тегля кредит за мой бизнес имам предвид). В моята фантазна реалност в съня обаче кредит ще тегля и даже и банката хич и не се дърпа, а дава доста пари на човек без доходи. За връщане и дума не става. Няма такава банка в реалността. ;D Но в съня, всичко може. Нали е сън.
Оказвам се аз с една солидна сума пари, които да ми позволят да си наема ресторант в центъра на столицата. ;D Сънувам как се разхождам по улиците и се оглеждам какъв да е района и дали пък няма и да видя случайно табела на някой ресторант за "Дава се под наем". И си мисля вече за наемане на персонал.
Събудих се в този момент. Със смесени чувства. Някога, много отдавна, както писах, имах такива планове за собствен бизнес (не включваха банка), но както MSL и аз не случих на съдружници (големи обещания, последвани от голямо нищо, последвано от решение, че вече бизнес да, но не и със съдружници). А после вече реших, че нямам капацитет за такъв бизнес като този с ресторант под наем. Съответно не си губя времето с недостижими неща и спрях да го искам и спрягам за вариант. Доста години изминаха от тогава. Нищо не се е променило. Даже съм изключила за тази част от живота ми. Пък сега, сън на въпросната тематика. Странно нещо са това сънищата. ;D
-
Да, определено няма такава банка в реалността. То няма и как да оцелее, ако не иска да й се върнат парите поне с минимален процент, а само раздава, без да придобива. Математика...
А човек сънува всякакви простотии... Снощи сънувах, че съм в едно хубаво училище - с много цветя и растения (живи) вътре и възпитани ученици, поносими колеги; приятна атмосфера, но преподавах... биология. ;D Такова нещо никога не съм преподавал - история, руски, корейски, английски, китайски - да (дори и философия мога, естествено), но точно пък откъде се взе биологията. :)
Та, простотии, безполезни (в реалния живот) за бедния човек, който колкото и да е образован, няма много реални шансове да започне бизнес, защото няма начален капитал, а като няма такова нещо - всичко останало е "дъра-бъра"...
-
Да се преподава биология в хубаво училище звучи примамливо! И аз искам такъв сън!
Вместо това тази нощ сънувах, че работя в ужасен колектив (хората се лъжат едни други). Като се събудих и на фона на сънуваното реших, че съм с късмет, дето съм един единствен служител (без колеги) на настоящата ми работа и няма как на такива създания да попадна при това положение. ;D
А за бизнеса като шанс за бедните хора и за банките- на едно мнение сме!
-
И аз съм имал сънища с къде по-неприятни, къде с най-неприятни колективи! ;D
-
Ословостяване
Присъни ми се думата ословостяване. Предположих, че вече може да е употребена поне малко онлайн, в някой философски текст. Потърсих. Бях прав. Намерих я в "СТАНОВИЩЕ
от доц. д.н. Лазар Копринаров, ЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград
за дисертационния труд на Галин Пенев Пенев
„МИТЪТ В ОНТОЛОГИЧНА ПЕРСПЕКТИВА”
за придобиванe на образователна и научната степен доктор
по специалност „Естетика /философия на културата/”", където е употребена в изречението "То изисква подходи и ословостяване, които са непривични за днешния стил на мислене, за „логоса”, който привично ни служи в днешните научни занимания." (Източник: https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=http%3A%2F%2Fissk-bas.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2013%2F05%2FSTA-KOPRINAROV.doc (https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=http%3A%2F%2Fissk-bas.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2013%2F05%2FSTA-KOPRINAROV.doc))
-
Различни сънища
Когато човек се пробужда често, няма нищо чудно, че сънува и различни сънища (с различни сюжети).
Възстановявам се от една от най-силните си температури в живота - над 40 градуса, та опитах да поспя този следобед. Предвид шумовете, успях да поспя на пресекулки (неведнъж съм писал за невъзможността да се спи нормално в едностаен, шумен апартамент). Сънувах 5-6 сънища. Двата най-запомнящи се:
1) С майка ми посещавахме "микроскопични" селища на брега на някякво море (или океан). Бяха с по няколко постройки, но модерни, чисти, със светлинки, а морето/океанът беше с тихи, релаксиращи човека, вълни. Майка ми е починала, но често я сънувам.
2) По-тъжния сън беше с баба ми по бащина линия. Също е починала, понякога я сънувам. Малко тъжен сън беше този, защото тя по едно време каза "Ще ходя да живея у онази къща за няколко седмици. Ще дойдеш ли с мен, че да не съм самичка?" Винаги ми е било тъжно и съчувствам на хората, когато са самотни, та веднага се съгласих. После, обаче, започнахме да гледаме там кой живее, какви и колко хора има, та се оказа, че някакъв чичо там си живее с много роднини - пълна къща с народ - и за мен, ако има въобще място, то ще ми е доста тясно наоколо, та се разбрахме да не ходя.
Хубаво е от една страна като сънуваш хора, които отдавна са починали, защото все едно отново си с тях. От друга страна е тъжно, когато се събудиш и разбереш, че това е било само сън.
Тези сънища се случиха по време на "Цинмин" (китайската задушница) и по-религиозните ще вземат да търсят разни "отвъдни смисли" - че душите на умрелите са се свързали с мен и прочие НЕДОКАЗУЕМОСТИ (неща, които всеки може да каже, но никой не е доказал до ден-днешен); при подобни сънища съм чувал "тълкувания" от рода на "Баба ти те е викнала да идеш с нея, значи, да умреш, но ти не си отишъл, значи ще живееш.", но, като учен-философ, съветвам да не се обръщат внимание на такива произволни тълкувания - човек сънува какво ли не, а сънищата нямат значение/сила на предсказания и др., с каквито ги натоварват хора, които не разбират от научната картина на света и създават всякакви суеверия.
-
Три сънища с Лун Джун-Хун (Смути)
Лун Джун-Хун (Смути) беше най-талантливото, усмихнато, жизнерадостно, ученолюбиво, умно и ангелоподобно учениче, което съм имал. Снощи я сънувах 3 пъти, един след друг (защото заспиването е трудно, а събуждането лесно в шумния, малък апартамент, който все още обитавам).
За първи път ми се случва такова нещо - в три поредни сънища да сънувам един и същи човек! :)
-
Ънджу от "다이스"
Имах кратък, но хубав, топъл и красив сън с красивата, добра и мила Ънджу от манхуата "다이스" ("Даисъ", т. е. "Зарове"). :)
-
Вървим и търсим едно село (в съня нещо като "Елин Пелин" го назовавахме). Стигаме до някакво село, в подножие на планина. Красива, лятна, спокойна планина. Оказва се, обаче, че не е селото, което търсим. Човек, местен, докато сме в къща-хан, ни упътва да търсим нагоре, в планината. Тръгваме по един стръмен път, но добре асфалтиран. Толкова стръмно (отиващо към почти отвесно) не съм виждал, но нали е с добър асфалт, успяваме да се изкачим без да се налага да ставаме алпинисти. И накрая, ето го планинското село, което търсим и, което май се зовеше нещо като "Елин Пелин". Там гледаме един бял, хубав хотел, с терасовидни форми, на около 4 етажа. Пред него - хубав фонтан, с много чиста, искряща на мекото слънце, вода. А по уличката, по-надолу - цял небостъргач. Всичко останало - една официална сграда, няколко къщи и улици с плочки или с асфалт и площадчето пред хотела с фонтана. Малко, но ми се струва красиво място и си викам "Колкото и да не обичам да живея в много малки населени места, тук бих изкарал с радост и една цяла година!" :)
-
Нов сън със Смути (Лун Джюн-Хун). Това е най-умното, възпитано, ученолюбиво, мило и красиво момиче, което съм имал за ученичка преди години. Споменавал съм я в The Angelic Long Jun-Hong (龙君虹) a. k. a. Smoothie (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/else-topics/the-angelic-long-jun-hong-()-a-k-a-smoothie/msg41001/#msg41001).
За съжаление, в реалния живот, не мога да й бъда учител отново, нито пък частен учител; няма възможност дори да сме съседи, въпреки че тя също казваше, че съм най-любимият й учител. Често се сещам за нея, много ми липсва. затова и, понякога, я сънувам.
Ето и сюжета на най-новиям ми сън с Лун Джюн-Хун (龙君虹): бях в голяма класна стая, в някакво частно училище, преподавах на бивши и настоящи ученици, както и на непознати. По едно време се стигна до темата как се изговарят числата на английски език и кой може да преброи на английски до седем (което на английски е "seven"). Понеже имаше много ученици, не знаех, че тя също е там. Беше най-голямата и най-високата от всички. (Тя вече е тийнейджърка. Времето лети.) Та идва тя, за моя голяма приятна изненада, но се качва на един стол, до прозореца, за да демонстрира как се брои до седем на английски чрез броене на дървения корниз. Започна да брои, аз веднага изтичах до нея, хванах й ръката, за да не падне. След като преброи до седем слезна, обърна се с лице към мен, усмихна се приветливо само както тя умее и каза "I missed you!" ("Липсваше ми!"), а аз веднага отвърнах "I also missed you very much!" ("И ти много ми липсваше.") След това продължихме урока, а по време на обяда се разплаках от щастие.
-
Абе сънувах обесване. Близка жена се обесила в стаята си. Ама неприятен сън, какво да го коментирам? Няма смисъл. Просто пиша, че да поддържам темата (и да пълня този сайт с все повече съдържание).
-
Пари на улицата
Сънувах, че намерихме пари на улицата; по-конкретно - няколко стотин юана на улицата. Бяха паднали от някакво превозно средство. Броих ги, беше вечер. Излезнаха 510 юана. Този сън вероятно има връзка с това, което писах последно в трейдърския си блог, свързано донякъде с юаните (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/trejdrski-blog/msg45018/#msg45018).
-
Снощи пак сънувах Лун Джюн-Хун (така е по-правилно да се транскрибира името). Беше прост, но интересен, поне за мен, сън. Бях в бял, хубав хотел, на около 5 етажа. В съседния, също такъв (и двата разположени пред морски бряг) пък беше тя. Чаках на прозореца да видя кога ще излезне и да я срещна. Скоро я видях, че излиза, с мокра коса, явно след баня, и веднага започна да играе тенис с брат си и баща си, на тенис корта, до техния хотел. Много се зарадвах и реших да отида да играя и аз, макар да не обичам много този спорт, а и не съм имал възможност да го играя (за разлика от тенис на маса и федербал). :)
Записвам го тук, не само защото на мен си ми харесва (чисто субективно, заради ангелоподобното момиче), а и защото съм установил, че много от сънищата, ако не се запишат, се забравят! (То си има и поговорка - "От сън спомен няма.", макар и да не е 100% точна.) Разбира се, другата причина поради която го правя е - знаете - да има повече съдържание тук.
-
Сън с правоъгълно изграден двор
Ами този сън е отдавнашен. Противно на правилото "От сън спомен няма." (което обикновено е валидно), този сън си ми е спомен, който, от време на време, изплува в съзнанието ми, макар и без всички детайли. Значи, става дума за един истински двор (голяма градина), който, в съня, беше придобил добра, почти идеална, правоъгълна форма, по средата имаше голямо пространство с нещо като окосена трева, орязани храсти (възможно подготовка за започване на басейн), а наоколо - алея, циментирана, за велосипеди и разходки. Та обикаляхме наоколо, гледахме другите как ходят или карат велосипеди. Беше ясно и слънчево. По-сетне вече се наложи да се влиза по входовете, които бяха в ремонт, но някакси изглеждаха тайнствени, все едно, че за първи път влизаш в тях... А и, като влезнахме (в съня де), се оказа, че наистина доста са се променили, разширили, имаше и доста повече наематели (и собственици), които дори чакаха на опашка пред асансьор, а наоколо - цимент, чакъл, стълби, работи се явно по санирането или както и да му казват там... тръгнеш ли по стълбите (ако не ти се чака асансьора), о-о-о, то направо като гигантски лабиринт... Сещам се и за един друг сън с лабиринт, но беше с мазета (приземни етажи)... Та, помагах на хората да се оправят с асансьорът, който също беше станал доста голям (побираше, примерно, 50 или 55 човека безпроблемно)... Горе-долу това беше по този сън.
-
Отново интересен, красив сън с Лун Джюнхун. За съжаление, понеже сега продавам апартамент и съм натоварен с допълнителни задачи, не запомних всичко от него (жалко, за което), но запомних, че бяхме в голямо помещени, където й помагах да лети до тавана (с помощта на някаква новооткрита левитационна сила). Бяхме много весели, щастливи. А смешният момент беше, че ме пита дали съм ял чесън, а аз бях ял, та си говорихме колко е полезен чесънът. Незабравими Джюнхунни (Смутинови) сънища. :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)