-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 1
"Кяпутен Куро, в превод от японски - "Капитан Черни"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
Нико вървеше в супермаркета с Ена, а тя беше точно 102 килограма. За пореден път го тупна тя приятелски по гърба, та той спря за момент, обърна се към нея и като добър приятел й каза:
- Познаваме се от няколко години вече. Аз съм си почти същия, а ти напоследък си огромна и силна. Като ме потупаш така по гърба и всичко вътре ми се пренарежда, така да се каже! Ако може да не ме тупаш, става ли?
Тя се изненада, но разбра какво имаше предвид той. Насреща им се появи Шики, който беше фитнес-маниак. Като ги доближи се оформи групичка, която великолепно демонстрираше три основни типа човешки тела: слабо (Нико), дебело (Ена) и спортно (Шики):
- Двамата, така... - рече Шики - Като ви гледам и имам чувството, че ако ви събера, средно-аритметично, ще се получи едно средно тяло!
- Така е, Шики - рече Нико - Не всички можем да сме толкова привлекателни, мускулести и с красиви лица като теб.
Шики беше прям, а понякога и до болка прям:
- Виж с'я к'во: Това да си с хубаво лице си е божи дар, ама това да имаш хубаво тяло си зависи от самия теб. Още не мога да забравя слогана на един бодибилдинг клуб: "Ако си дебел и грозен, ела тук! Бъди само грозен!" Сега разбирате ли ме какво имам предвид?
- Наистина трябва да престана да се тъпча толкова много... - рече Ена.
Тримата купиха това-онова и излезнаха навън.
- Какво щеше да ми казваш? - попита Ена.
- Ами... - започна, но не довърши Нико. Явно Шики го притесняваше. А Шики не беше прост, колкото и някои да мислят, че щом някой е мускулест, то той е прост.
- Обещавам, че няма да кажа на никой! - каза твърдо Шики и се видя, че няма да се помръдне, докато не се разбере за какво иде реч.
Нико бе много влюбен в Бияна - тя беше с леко матова гладка кожа, хубаво лице, маслинени очи, дълга тъмно-кестенява коса и с много стегнато тяло. Видеше ли я, направо се омагьосваше от нея и замираше за няколко мига... а след това го връхлитаха много смесени чувства, гарнирани с тонове влюбеност - искаше да е негова приятелка, да може да говори с нея с часове, да може да я прегърне, да погледат заедно някой филм или поне залеза, да й подари букет... Всички почти знаеха, че Нико обича Бияна.
- Знаеш, Шики, че обичам Бияна. Сега мога да те излъжа, че исках да споделя това с Ена... Но няма да ви лъжа!
- ТИ ОБИЧАШ БИЯНА?! - почти извика Ена, ококорено.
- Не е там работата, - отвърна й Нико и поизбърса избилите малко капчици пот по челото му. - Слушайте, сега.
- Слушаме. - рекоха в един глас Шики и Ена.
- Снощи като минавам пред блока, до храстите пред беседката се появява една спираловидна дупка... не знам как да го опиша и оттам излиза някакъв такъв... като нас, ама жълт.
- Боядисан ли? - попита Ена.
- Не, не боядисан, а натурално жълт!
- Ама ние тука сме само бели и почти бели... нямаме жълти. - посочи Шики.
- Така е, - съгласи се Нико - Но този рече, че бил от някаква далечна планета "Земя" и бил японец, което било народност, а аз не разбрах какво е "народност"... Нещо се делели там на такива народности по някакви си признаци. Ние тука нямаме такова нещо, а и да е имало някога, никой не помни...
- И после? - нямаше търпение да чуе Ена.
- А после каза, че се наричал "Кяпутен Куро". Или поне така да му викам.
- И какво значи пък това? - недоумя Шики.
- На неговия японски език значело "Капитан Черен".
- Много цветно ми стана нещо. - засмя се Ена - Той е жълт, но се казва Куро (Черньо)?
- И след това - продължи Нико - Обясни, че се сдобил с технология за пътуване в различни светове и измерения. Неговата планета - Земя - била в нашето си измерение тука, ама с тази спираловидната дупкотехнология можел да ходи в някакво друго при още по-странни от нас създания. А ме намерил мен, защото съм бил много умен и можело да му помогна; голяма полза и за мен ще имало.
- И ти к'во? - отвори големите си очи Шики.
- Ами аз си викам: "За мен най-важното нещо на света е Бияна. Но тя не ми обръща внимание. Аз за нея съм един от многото. Просто някаква частица от фона й, който среща всеки ден. Ако успея нещо да съградя с моя живот, то тя поне ще ме забележи... А аз нямам парите, нямам връзките... Затова искам да се впусна с Кяпутен Куро в каквото и да е това, защото все си мисля, че моят живот по-зле от това няма накъде!"
Да, но ме е страх сам. Исках да кажа на Ена... А сега вече и ти знаеш. Довечера, ако искате, елате с мен.
- Ами, ако Кяпутен Куро се ядоса? - попита Ена.
- Еее, ще се ядоса. Какво като се ядоса. Ти си над 100 кила, само ще те бутна върху него и тоя после ще си събира костите и зъбите, а и може да каже "чао" на някой крак. Сериозно, Ена, ако паднеш върху някой, тоя човек е свършен! - рече къде на шега, къде сериозно Шики.
Ена се захили. А Нико се замисли и рече:
- Добре е да имам по-силен отбор с културист като тебе и силна жена като Ена. А Куро... не знам как ще го приеме. Ще опитаме.
* * *
Настана вечер. Две от трите луни изгряха. Множество звезди обсипаха свода небесен. Тримата се приближиха до храсталака, където трябваше да се появи спираловидната дупка, а някой в далечината пееше народна песен.
- Айде, бе! Кажете нещо! - сръчка ги Шики.
- Какво да ти кажем, бе? - начумери се Ена.
- Каквото и да е. Така ли ще си мълчим сега?
- Аз... - рече Нико - Просто си мисля, че ако сега тук беше и Бияна, нямаше въобще да ме е страх. За нея и с диво животно се сбивам.
- Оффф, ти пък с тая Бияна! - съжали, че е попитал да кажат нещо Шики. Най-накрая дупката се появи и се отвори в своята спираловидност. Изскочи японецът от планетата Земя - Кяпутен Куро (Капитан Черни):
- Довел си и приятели, а? - каза той. - Щом си преценил така, а ти си умен извънземен младеж, значи добре си преценил! Всички ли тръгваме?
- Ами очевидно. - отвърна Шики.
Четиримата се отправиха към дупката. Очакваха някакви потоци от енергия, някакви свръхзвукови скорости, но... нищо подобно! Просто все едно, че преминаха през една врата и се озоваха на някакво друго място.
- И как става тоя номер? - попира Шики.
- Тайна технология от пространството Чикибой.
- Какъв Чики? Какъв бой? - недоумя Ена.
- Така се казва просто - каза й Кяпутен Куро. Там са с много развити технологии. Ние - на Земята, а и вие, само можем прахта да им дишаме. Тези са поне 10 000 години по-напред от нас. Вие представяте ли си въобще за какво става дума? Но, стига приказки, просто ме следвайте.
- Къде отиваме? - реши да се осведоми Нико, който усети, че за първи път беше толкова обзет от нещо различно от Бияна, че забрави дори за самата нея.
- И да ти кажа, няма да разбереш. - рече Кяпутен Куро - Но, нека да ви кажа. Ще трябва да вземем трибцали от Харкун.
- Какво значи "трибцали" и кой е Харкун? - попита веднага Шики.
- Трибцалите са енергосъбиращи кристаловидни структури, а Харкун е в измерението сигма-4-делта-19.
- Аааа! Ясно. Е така трябваше в самото начало да кажеш, че да те разберем! - пошегува се Ена.
Повървяха около час през мрачна, но рядка гора. Нямаше особени неприятни изживявания, освен че Нико се самообвини, че е забравил за момент Бияна. За него беше нещо като въпрос на чест, вярност и доказателство за истинска любов, ако може да мисли постоянно за нея. Скоро бяха в някакъв град, в който обитаваха най-различни форми на живот - някои приличаха на тях, други бяха като влечуги, а трети като октоподи. Кяпутен Куро ги посъветва да се държат естествено, все едно, че и преди са били тук. Харкунците бяха подобни на създания като Кяпутен Куро, Ена, Шики и Нико. Носеха черни униформи, които се различаваха само по различния брой линии по тях. Явно показваха рангове или касти. Не беше ясно, а и на никой в момента не му пукаше. Всеки се питаше какво ли е това "трибцал" и какво ще стане като се сдобият с тях.
Влезнаха в някакъв бар. Основно бяха харкунци, но и няколко октоподоида. Пиеха някакви светкащи смеси. Кяпутен Куро рече кратко: "Видите ли, че някой ме напада, биете го!" Стана ясно, че работата ще опре и до бой май. След няколко минути Кяпутен Куро се върна с някакви кристали. Явно това бяха прословутите трибцали. Блещукаха в ръцете му.
- Не е ли малко рисковано да ги носиш така пред всички? - попита го Нико.
- Ами аз съм обикновен японец, не съм ченге, нито спецфорс. Хубаво, че ме подсети. - каза Кяпутен Куро и ги прибра в някаква торбичка. Излезнаха навън.
- Много се чудя - каза Нико - Ние как се разбираме като сме от различни планети? А и как разбираме езика на тези всичките наоколо?!
- Като минеш през дупката, автоматично почваш да разбираш всички езици и да ги говориш. Ставаш за преводач от всеки на всеки език! Аз казах ли ти, че като почнеш да ми помагаш и ще има много ползи за тебе! Ето ти вече първата! Станал си супер полиглот.
- Ама на нашата планета ние говорим само един език! И не сме срещали никакви други извънпланетни форми! - каза Нико. - Каква работа мога да си намеря с това, че знам всички езици?! И кой ще ми повярва, че има извънземни и другоизмерни?
- Най-много да си помислят, че сме полудели и да ни модифицират. - рече Шики.
- При нас полуделите ги модифицират, Кяпутен Куро. Не знам дали знаеш, но на нашата планета Корпусът модифицира всеки луд и от луд... той или тя става просто биоробот, който служи като биомашина за физически прост труд като пренасяне на камъни и цемент.
- Вярно, бе! - рече Кяпутен Куро. - То при вас е моноезично и монородно, и мононационално. Бая сте напреднали в развитието си... Ами ще си траете, че да не ви модифицират от Корпуса.
Изведнъж лазер прониза рамото на Кяпутен Куро! Той се брънка да извади някакъв пистолет, но харкунец го повали на земята. Шики хвана харкунеца и го запокити о една стена. Други двама сграбчиха Ена. Тя им заби по един лакът в носовете. Нико грабна торбата с трибцалите. Някакъв харкунец с много линии на черната униформа го подсече с крак и Нико падна по гръб. Шики се опита да цапне тоя харкунец-каратист, но онзи скочи и му заби крак в брадата. Шики се олюля. В същото време харкунецът шамароса Ена и тя се строполи с всичките си 102 килограма на твърдата харкунска земя.
Кяпутен Куро се беше съвзел и се опита да удари със саблен удар харкунеца, но онзи го блокира и изрита яростно Кяпутен Куро в корема. Кяпутен Куро политна на поне 3 метра назад. Нико удари с трибцалите харкунеца по главата отзад. Двамата с Кяпутен Куро се измъкнаха, но Ена и Шики останаха в плен на харкунците.
* * *
- Къде сме? - събуди се Нико в някакво меко легло.
- На Земята. - рече му Кяпутен Куро. - Ти припадна, но аз те спасих. Скоро ще спасим и твоите приятели от харкунците.
- Какви са тези харкунци всъщност?
- Много силна раса. Владеят има-няма 80% от онова пространство.
- Ужас...
- Не се притеснявай... Важното е, че трибцалите са вече у мен! Нещо липсва ли ти в момента?
- Бияна...
- Какво е това?
- Най-ценното ми... момиче.
- Аха. Няма да се притесняваш. Щом е само момиче...
След няколко часа двамата бяха в някакъв блок, който приличаше на този, в който живееше Нико на неговата планета.
- Удивително. Тук всичко е толкова подобно на нашето място! - възкликна Нико.
- Ами, по теория на вероятностите, знаеш как е - понякога планетите и извънземните са си подобни.
Качиха се при някакъв Пешо. Пешо беше сваляч. Интересуваше се от пикап. А дядо му налиташе на всичко, което мърда. "Аз съм си полисексуален."- казваше дъртият.
- Пешо, това е Нико. Нико - Пешо.
- Ще има ли пак работа, шефе? - попита Пешо. Явно беше отдавна в занаята.
- Има... Планът е следният. - започна направо Кяпутен Куро - Харкунците плениха двама авера - приятели на Нико.Много свестни хора, ще трябва да ги спасяваме.
- Оня пеерас Курхуй ли ги плени?
- Същият!!! Нападна ни с неговия отряд. Пичовете се сражаваха храбро, но знаеш, че Курхуй е много твърда гад! Само аз и Нико избягахме.
- Мноо го мразя тоя! - рече Пешо, който имаше счупено ребро от Курхуй.
- Ще трябва да заговориш харкунките, които са отпред пред къщата на Курхуй. Нали си сваляч? И ние с Нико ще влезнем да освободим аверите!
- Ами не знам... малко е кофти. Ще вземеме и дъртия, нали?
- Че как бе! Без дядо Петър-Полисеска ние сме за никъде!
* * *
В къщата на Курхуй бяха приковани към електронно устройство Ена и Шики.
Двама харкунци ги държаха на прицел с лазерните си оръжия, а началникът им - Курхуй - се разхождаше нервно.
- Казвайте откъде сте и защо крадете, вашта мама!
- Ние сме от Бо. - каза Ена.
- Какво е това Бо?! - незнаеше Курхуй.
- Планета.
- А това какво е?
- Кръгло тяло, което гравитира около звезда и се носи из космоса. - рече с досада Шики.
- Идиот! - изръмжа Курхуй! Тука всичко е плоско! Няма кръглости, твойта мама кежава! Пусни им ток, бе! Пусни им ток на тези изроди!
Харкунец зад пулт пусна малко ток. Двамата се разтресоха.
- Айде сега пак: Как се озовахте тука?
- Кяпутен Куро има технология дупка-спирала. От Бо и право тук.
- Пусни им повече ток на тези гадни изроди!!! - изсъска Курхуй. Пуснаха им повече ток, а двамата зверски се разтресоха.
- Вижте, изродите! - каза Курхуй - Още не ме познавате! Аз съм най-специалният спец-секюрити в Харкун. Мога да ви нарежа на късчета тъпо месо, от каквото сте съставени и никой, никой мама му, не може да ми каже нищо! Изберете сами: ще говорите и ще ви дам просто за храна на харкунзаврите, за да умрете лесно и достойно... или ще ви пържим с тока?
- Ама какви са тези харкунзаври!?! - разплака се Ена за първи път, откакто ги бяха задържали.
- Ей сега ще видиш. Доведете един харкунзавър да го види тази идиотка! - викна Курхуй. Доведоха. Приличаше на ходеща акула, но със зъби като на слон.
- Изглежда месоядно. - каза Шики, който реши, че вече всичко е свършено и може да се пошегува поне за последно.
- Какво се хилят онези пички долу, бе?! - навъси се Курхуй и погледна през джама. Някакъв, който носеше бадж "Пешо-пич" си говореше с тях и ги разсмиваше.
- Къв е тоя, бе?! - ревна Курхуй! - Веднага да се доведе тук!!!
Трима харкунци, които стояха до този момент като залепени до стената се завтекоха да хванат Пешо. Да, но бяха ударени и запокитени в същата тази стена от някаква ударна вълна. Кяпутен Куро беше прикрепил един трибцал о пистолета си и беше произвел само един изстрел. Останалите в стаята се вцепениха от ужас. Курхуй също. Само харкунзавърът, това тъпо месоядно животно, не разбираше какво става и останал без контрол се завтече срещу Кяпутен Куро. Куро произведе втори изстрел. Харкунзавърът бе отвян на 2 метра. В същото време иззад Кяпутен Куро изскочи дядо Петър-Полисекса и затисна харкунзавърът: "Охааа! Сега ще видиш какво е хубаво с дяда Пеша!!!" - рече загорелият дядка, без да го е еня дали това е мъжко или женско животно!... Останалото е история... Курхуй трябваше да остане да гледа безучастно как Кяпутен Куро го сочи с новия си супер-пистолет и Нико освобождава своите приятели. След това всички се върнаха на Земята, за да празнуват. А късно вечерта Шики, Нико и Ена се прибраха през спирало-дупката на родната си Бо. Кяпутен Куро им каза, че скоро ще се включи отново и този път, освен интелектуален подарък като разбиране на всякакви езици, ще има и материални... Кой знае?... И тримата не искаха да продумат и дума за това, което изпитаха, защото знаеха, че Корпусът не се шегува и един път заподозрени, че са луди, могат да бъдат модифицирани.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 2
"Бияна, ангел мой!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
Всичко някакси се затиши и си мина в релсите на нормалното, ежедневното и скучното. Така беше и на Бо и на Земята. Пешо се връщаше от училище и видя две момичета на една пейка. Отиде до тях, подаде две визитки с усмивка и си замина... Надяваше се да го добавят в Скайпа или във Фейса...
Ена се затвори малко в себе си. Не знаеше какво да очаква.
Шики тренираше още по-усилено. Искаше при един евентуален следващ бой да победи, да се реваншира, да се представи възможно най-добре.
Нико... може би само той се чувстваше малко от малко по-добре. Беше преживял много, беше излезнал извън своята планета и пространство дори. Това го правеше "повече от останалите или поне от повечето от останалите"... А Бияна трябваше да го оцени. Искаше му се тя да знае или поне някой ден да знае и да го оцени.
Корпусът пусна някакви нови реклами по медиите. Даже по входовете на жилищата. Имаше и цели лозунги. Търсеха нови попълнения. Ако си мъж от корпуса, това означаваше стабилна работа, висока заплата и почти задължителен висок статус в очите на жените. Самите жени в корпуса бяха ограничен брой. Нико можеше да напусне образователната система, която отговаряше на земното "училище" и да се присъедини към Корпуса. Да, но Бияна? Дали тя би харесала някой, който е в Корпуса или някой, който ще учи и после ще стане нещо друго - изследовател, пилот, лечител, полицай?... Това бе неизвестно. Не се знаеше дали тя самата още имаше идея какво ще харесва след 5 или 10 години... А Нико реши, че ще остане в образователната система, защото така поне ще може да я вижда често...
Кяпутен Куро обаче не се появяваше - нито на Пешо в Люлин, София, нито на хората от планетата Бо. Ясно беше, че той събира уникални технологии, за да стане силен и властен. А дали служеше сам на себе си или на друг? Това беше загадка и тайна, която повечето не си и поставяха за цел да разрешат.
Нико отиде до едно езеро. Беше заледено. Там често ходеше и Бияна... Надяваше се да я види. Нямаше си и идея какво ще й каже, ако я види... Застана пред заледеното езеро... Замисли се, че живее на някаква много скучна планета. Сети се и за Земята. Не я познаваше добре, но му се струваше подобна скука... После се замисли отново за Харкун... Е, там беше някакси по-интересно, по-вълнуващо, но и по-опасно... И, най-неочаквано, насреща Бияна!!! Движеше се към него загледана в стъпалата и стъпките си. Само след по-малко от минута щеше да го види или почти да се сблъска с него! А той можеше или да избяга, или да се отмести (и да падне в езерото, пробивайки тънкия лед), или да я поздрави, за да не се уплаши, ако се блъсне направо в него. Нямаше никой друг наоколо.
Бияна! Толкова красива, вълшебна, привлекателна, и, ако питахте Нико - нетленна!... Истински ангел, облечен в най-красива, нежна и привлекателна материална форма. Това беше тя за него, а сигурно и за някои други момчета и мъже наоколо.
- Здравей!... Бияна. - каза Нико. Гласът му трябваше да прозвучи "добре", но му се стори, че прозвуча "много зле".
- Ха!... Нико. - усмихна се тя изненадано.
- Аз съм. - потвърди той и само след секунда се запита може ли човек да даде по-тъп отговор от това. "Аз съм.", боже колко тъпо!
- Какво правиш тук? - попита тя. Това също беше не по-малко тъпо, но на Нико му се стори много логичен въпрос.
- Малко на въздух и да поразмишлявам. - рече той. И това вече му се стори много добър отговор. А тя се усмихна и каза само "Добре." и си продължи по пътеката.
Нико остана озадачено да я гледа, отново и както винаги, със смесени чувства: "Колко е красива!", "Колко добре й стоят тези стегнати в тялото панталони!", "Колко нежен е гласът й!", "Колко грациозно ходи!"... И в същото време: "А защо не остана да си поговорим?", "Какво значеше това, че веднага си тръгна?", "А дали въобще нещо значеше за нея?", "Дали поне мъничко ме хареса, поне с 1 частица повече от преди?"... Накрая само си каза: "Ох, дано!"... И продължи пътя си нататък.
- А, ако утре просто умра? - зададе си въпрос той, на глас. - И никога не й кажа, че съм я харесвал и съм я обичал?...
Това съвсем преобърна мислите му... Малко преди да се прибере вкъщи реши, че ще посети Биянината къща и ще й остави едно тайно любовно съобщение... И в тоя момент насреща му изскочи Кяпутен Куро:
- Тук сме, готов ли си за нова мисия, момче? - рече му той.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Хареса ми. Чакам продължението! =)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 3
"Живот на други планети"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
Нямаше Ена, нямаше Пешо, нямаше дядо му Полисекса, нямаше Шики... само Нико и Кяпутен Куро.
- Работата е много лесна този път. - рече Куро.
- Щом така преценяваш... - отвърна му Нико, който този път не беше толкова обзет от мисълта за следващото измерение или планета, а от мисълта за кратката случайна среща с Бияна край езерото.
- Ние с тебе се срещаме само вечер тук. Затова сега засядаме край онези дървета. И чакаме да се стъмни.
- Защо?
- Защото съм жълт и ще ме разпознаят от Корпуса. Абе ти забрави ли, че съм извънбоен? Не съм от Бо.
- Не съм забравил... просто си мисля, че от нищо не ти пука.
- А! Да, бе... от нищо. На Кяпутен Куро му пука за много неща... просто вече е станал безчувствен... донякъде.
- Ти обичаш ли някоя жена?
- Ами не...
- А обичал ли си?
- Ами да. Имаше една над 10 години.
- Какво са "годините"?
- Около 18 Бо-цикъла.
- Много дълго време.
- Дълго и безрезултатно... Та, вече гледам да не обичам толкова много и толкова дълго.
- Аз обичам една от нашия образователен департамент. Бияна. Но не искам да сбъркам нещо, защото после няма връщане назад. И засега изчаквам...
- Нямаш проблеми. С Кяпутен Куро лека-полека ще добиваш много: и знания, и материални блага... някой ден ще станеш супер-мъж и тя може да си падне по тебе.
Така продължи разговорът няколко часа, накрая се мръкна и двамата минаха през спиралодупката (или дупкоспиралата, ако повече ви харесва). Озоваха се на някакво космическо летище.
- Къде е това? - попита Нико.
- Няколкостотин светлинни мегацикъла от Бо. Това е планета А.
- Защо сме на А сега?
- Защото тука имат добри космически кораби. Под наем. Ето онзи - зеления. Качваме се.
- Нещо от тренинг не се ли нуждая? Да не ми стане лошо вътре? - дръпна се Нико.
- Корабите на А са толкова добри като технология, че нямаш нужда от тренинг. И всичко вътре е автоматик-компютър. Това да не ти е нашата или вашата планета с изостанала космическа техника. Идвай, че много мразя да губя време в обяснения!
Качиха се. Вътре всичко наистина беше автоматично. Най-интересното за Нико беше това, че системата можеше да разчита или приблизително точно да разгадава желанията на хората вътре. Искаше да пие вода - веднага му се поднасяше дистанционно, например. Кяпутен Куро зададе курса само мисловно, но и го потвърди с думи, за по-сигурно.
- Къде отиваме?
- На Ю.
- В тази галактика всички ли са толкова еднозвучни?
- Не всички. Просто случайност. Например има една планета, която се казва Хунтоуалъуонисъмаоинлюуон.
- Много интересно... Какво ще се прави на Ю?
- Трябва ми един прах. По-точно, прашец.
- Моята задача каква ще е, Куро?
- Влизаш в една къща и го вземаш.
- Защо аз? Просто да знам.
- Ами, защото там са по-бели, като тебе, а аз съм жълт и ще ги стресна. То и ти ще ги стреснеш. Те още не знаят, че има извънземни и същества, които са извъню-ни.
- А не е ли кражба?
- Тоя прашец за тях е като солта за нас или като стробото за вас.
- Значи просто подправка.
- За тях е подправка, ама за мене... ще ми влезне в страхотна работа. Трябва ми това съединение, за да направя едно животно много яко. Суперживотно. Ще го вземаме сигурно по други мисии. Стъпка по стъпка се развиваме. Слушай Кяпутен Куро!
- А не може ли да се вземе и да се купи там, както си го купуват или както си се снабдяват с него по нормален начин.
- Ама то, ако беше толкова лесно, аз щях ли да те водя с мене?! Не става, бе! Извънземен... т.е. извъню-ен да ходи на пазар. Нали ще припаднат! Нали тяхната армия и сигурност ще те хване, и ще те подложат на дисекция - орган по орган, клетка по клетка. И няма да им пука, че си живо и мислещо същество.
- Толкова ли са безморални?
- Ще гледат на тебе като на странно и евентуално опасно животно.
- Почнах да се страхувам. Трябваше да вземем повече хора.
- Абе нали вече съм с ъпгрейднат пистолет, както ти пука?
Корабът се приземи, по-скоро приводни в едно блато.
- Тука ще внимаваш, защото има змиорки, които хапят по ташаците. - каза просто и ясно Кяпутен Куро.
Нико премина езерото много внимателно и обзет от лоши чувства. Отново се хвана, че не мисли през цялото време за Бияна. "Явно като съм под стрес и не мога да мисля за нея. Обаче, заклевам се, че като стана голям човек, някой ден, ще я възмездя с много подаръци, изненади и всичко, което й харесва!". Така си рече той.
Пристигнаха до къща, която наподобяваше донякъде и земните, и Бо-ските. Край къщата течеше река. Растенията бяха синкави и синкаво-зеленикави. Имаше и кафеникави. На никой от двамата, обаче, не му пукаше за ботаниката на Ю в момента.
- Тука няма много народ май? - рече Нико.
- Абе, то няма, че няма, ама... - отвърна Кяпутенът - Ама ти отивай по-бързо през онзи прозорец вътре. Търсиш прахчето с карминов цвят. Слагаш го в този плик. И веднага идваш да ме търсиш, ето там.
- Там, край брега на реката?
- В реката! Няма да позволя на никой да ме види. Ето - имам си самоделен шнорхел. Така че отивам там и... лапам и се потапям!
Нико прескочи през прозореца. Започна да търси помещение, което прилича на кухня... Голяма къща беше, с някакви странни стълби, с някакви островърхи неща по тях... Орнаменти всякакви... Само къде е кухнята? Това беше въпросът. Нещо изшумоля... Нико се обърна и хоп... местно момиченце ю-че.
- Спокойно! Няма да ти направя нищо!!! - рече Нико, но онова дете като изрева, като побягна!... "Е, сега ми се разказа играта!" - рече си Нико. И побягна в обратна посока. Нацели кухнята им. Прахове да искаш там! Виолетови, сини, пурпурни... най-сетне съзря и един карминов! "Тоя е!!!" - грабна го Нико и излетя навън по коридорите. Да, но някаква женска ю-ка го прасна с някакъв парализатор и Нико се свлече. Беше каката на малкото момиче. Бяха сами вкъщи.
Събуди се окован. Вече и някаква жена имаше там. Вярно, че бяха бели хора, ама с някакви много големи костни израстъци по главите. Нормално, нали бяха от различни планети.
- Аз не съм опасен. Само искам малко прах от карминовия. - каза Нико.
- Само това искаш? - попита жената.
- Да. Необходим ни е.
- На вас?! Значи има и още! Да се обадим на армията!
- НЕ! - викна умолително Нико. - Те ще ме нарежат и ще ме убият. Защото не съм от вашата планета.
- Майко, не искам да го режат! - каза голямото момиче.
Майката взе да мисли какво да прави, защото и на нея не й хареса идеята да се реже нещо живо, пък било то и другопланетно. Вратата се строши. Нахлуха военните.
- Всички на пода! - викнаха. Нико го заляха с някаква пяна. Затвориха го в капсула. Затътриха капсулата навън. Кяпутен Куро ги пресрещна. Изстреля 2-3 запла с ъпгрейднатия си пистолет. Всички се разлетяха на посоки. Оказа се, че са с по-чувствителни кости и скелети, защото някои сериозно се потрошиха, за разлика от харкунците. Куро извади Нико:
- Имаш късмет. Тази пяна няма да ти навреди. Местен дезинфектант.
- Изпуснах прахчето.
- Качваме се да го вземем.
- Тези ще се стресират като те видят още повече! - отбеляза Нико. Време за губене нямаше. Отидоха пак в кухнята. Онези още бяха на пода. Станаха. Кяпутен Куро наистина ги ошашави с азиатския си вид, но реакциите не бяха толкова панически, както очакваше Нико.
- Просто дайте малко от това и си тръгваме! - лаконичен бе Кяпутен Куро.
- Това е голям ден за нашата планета! - каза жената - Вече знаем, че не сме сами в космоса!!! Вземете си колкото искате!
- Ето това е приказка! - остана доволен Кяпутенът. А малката дъщеря ги снима. Да има доказателство. Нико нямаше против. Кяпутен Куро за миг се замисли, но после реши, че е окей да им остави поне този подарък-спомен на тези ю-ци.
Нико си помисли, че може да вземе нещо за спомен и за подарък на Бияна. Колко щеше да е оригинално и, буквално, неповторимо да й подари нещо инопланетно!!! Но нямаше как, защото ако се разчуеше и го приемеха за ненормален, то Корпусът щеше да се погрижи да му се изтрие почти целия мозък и да стане един от така наречените "модифицирани" в Бо. Така че Нико бъзричко се отказа.
Върнаха се на кораба. Потеглиха. Трите ю-ки гледаха как космическият апарат се отдалечава в небесата. Направиха и на него снимки... Нови армейски подразделения идваха към къщата им. Снимките можеха да им помогнат да станат по-богати и по-известни. Може би, може би...
Кяпутен Куро даде на Нико малко кредити - местните пари на Бо. Нико беше спечелил първите си пари. Помисли си какво да купи за Бияна. А после реши, че ще купи нещо малко, а с останалите кредити ще помогне мъничко на Шики и на Ена, защото са приятели, които вече са помагали в беда. Така му се струваше най-справедливо.
Тази вечер заспа с мисълта за онези хора на Ю, а не само с мисълта за Бияна. Искаше му се по някакъв начин да може да я взима със себе си. Но не можеше да си представи как в тези рисковани и стресови ситуации тя би била щастлива... "Понякога искаме невъзможното!" - направи своето малко философско-психологическо откритие Нико и заспа с някакви неясни надежди.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Хареса ми. Чакам продължението! =)
Почти всеки ден планувам да слагам/качвам продължения тук. Няма да разочароваме верните читатели и читателки!!! Поемам личен ангажимент като мъж!
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 4
"Животът е борба"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
- Какво й подари на Бияна? Герданче с имитация на листо от дърво? Само това? - запита критично Шики.
- И откъде знаеш, че ще й хареса? - добави Ена.
- Исках да заделя малко пари и за вас... Нямам си на идея какво ще й хареса... Просто се опитах да налучкам. Нямам опит...
- Трогателно. Наистина. - каза Шики и си погледна мускулите, за да се увери, че не е изгубил и грам мускулна маса. - Обаче другия път, ако Куро плати, трябва да й направиш по-голям подарък.
- Всъщност... - замисли се Ена - Ако тя поне съвсем-съвсем мъничко те харесва, ще се трогне на всякакво подаръче, колкото и микроскопично да е.
- Ако! "Ако" е голяма дума... - допълни Шики - Изхождаме от презумпцията, че тя НЕ го харесва, а за да го хареса, той трябва да се потруди с малко по-голям подарък.
- А, ако тя си помисли, че голям подарък е много "задължаващ" и се почувства зле? - погледна от друг ъгъл Ена.
- Вижте, - рече Нико - Аз много добре се чувствам, когато си говорим за Бияна, но не искам да ви губя времето. Нека оставим нещата така както са и да видим дали ще има ефект...
- Тази вечер и трите луни ще греят на небето. Чухте ли новината? Три пълни луни! - рече Ена. "Ако можеше да поканя Бияна да ги погледаме заедно!", замечта се Нико, но нямаше много време да мечтае, защото минаха няколко военизирани от Корпуса и тримата леко се стресираха.
- Тези добре, че се разкараха по-бързо. - каза Шики - Щях да питам. Защо Кяпутен Куро те е завел първо на планета А, а после сте ходили с космически апарат до друга като е можело да влезнете със спирално-дупко-технологията му направо?
- Не се бях замислял. - каза Нико. Просто му следвах инструкциите.
- Може нещо да се е опасявал, ако направо влезнете там. - предположи Ена!
- ПРАВИЛНО! - изскочи зад тях Кяпутен Куро. Тримата подскочиха от изненада.
- Ще кажеш ли защо, все пак? - попита го Шики.
- Енергия, момче, енергия! Спиралната дупка иска много енергия, т.е. ресурс. Скъпо излиза, според разстоянието... Понякога да наемеш А-космически кораб ти струва над 1000 пъти по-евтино. Смятай...
Тримата нямаха база да смятат, а и не им беше чак толкова интересно да пресмятат. Просто му се довериха.
- С каква енергия работи технологията на спиралодупката? - полюбопитства Нико.
- Много източници на енергия има. "Много", обаче, не означава всичко. И, ако щете вярвайте, точно затова съм тук. Трябва да се ходи до една планета-пустош. Там има камъни, руди, които стават за захранване на пътешествията. Ще ходим да съберем малко енергия, така да се каже.
- По пътя ще има ли опасности? - попита плахичко Ена.
- Ами щом съм тука да ви събера всичките, значи се очаква да има! - беше прям до болка, както винаги, Кяпутен Куро.
- Какъв е планът? - направо премина към въпроса Шики.
- Вземаме Пешо и Полисекса (дядо му). И после пак от А вземаме, за пестене на енергия, кораб.
Така и стана. Първо четиримата минаха през спиралната дупка през Люлин да вземат Пешо и Петър-Полисекса, а след това се озоваха на А.
- Ииии-бааа, много яко тука, чуек! - възхущаваше се Пешо.
- Яко, яко... - недовлстваше старият Петър - Толкова навлечени тук женските и то с костюми!
- Стига бе, Петре! - рече Кяпутен Куро - Че ти и на тези А-ки ли налиташ, бе?! Погледни тази липса на всякаква мастна тъкан, тези кожа-и-кости. На мен ми приличат на ходещи скелети, от Земна гледна точка.
- Виж какво моето момче! - поучи го бай Петър Полисекса - Полисексуалният човек е такъв, който обхваща или е характеризиран с много различни типове сексуалност! Защо не четеш Уикипедия ти?
- Чета, чета. - каза му Кяпутен Куро - Но не ми е това любимата тема...
- Защо днес се бавим толкова? - попита Нико.
- Имат празник тук... като имат празник и не достига персонал.
След около час всички се качиха на един син космически кораб. За всички беше интересно как вътре системата им разчита мислите и желанията. Пътят беше сравнително-дълъг. Щеше да отнеме около 9 земни часа. Всички бяха уведомени, че маршрутът може да е доста опасен, затова и се изискваше толкова голям, пълен екип. Атмосферата в кораба на А, обаче толкова беше приятна, че почти всеки беше забравил за въпросните опасности.
Пристигнаха без никакъв проблем на някаква камениста планета. Нямаше атмосфера благоприятна за дишане. Ползваха А-уреди за дишането си. А-технологиите бяха доста развити и спрямо Бо-ските и спрямо земните. За всеки беше лесно да ги използва. Взеха няколко тежички камъка и се прибраха на кораба. Планетата беше сива, пуста и непривлекателна, а също и стерилна.
- Добра работа! Сега остава да се приберем и живи до А. После всичко е ток и жички! - рече Кяпутен Куро. Това отново напомни на всички за това, че маршрутът се води много опасен. Само бай Петър Полисексът и Нико не мислеха за това. Бай Петър си мислеше защо няма нещо за изпраскване, а Нико си мислеше колко красива, привлекателна и нежна е Бияна.
- Тази планета, пустата, която посетихме сега... Тя на никой ли не принадлежи? - обърна се Шики към Кяпутен Куро. Кяпутенът беше притворил очи. Погледна само с едно око към Шики и рече:
- Принадлежи. На едни такива с дебели, почти каменни лица, с много олигофренски вид за нашите и вашите представи. Много ще се изнервят, ако разберат, че сме им гепили няколко камъка!
- Че те използват ли ги?
- Нямат толкова мозък да ги използват. Но си мислят, че не можеш да пипнеш и една прашинка от тяхната територия. И надушат ли ни, ще има много лоши последици. Те са бавни и флегматични, но са със здравината на камък външно. Или почти със здравината на камък... Още по-лошото е, че нямат почти никаква емпатия, напипат ли те, просто ще те смажат като хлебарка: без никакво съжаление и дори с удоволствие, че убиват нещо вредно.
- Значи за тях сме просто вредители, защото сме взели нещо, което те никога няма да използват за нищо добро?! - учуди се и още повече се уплаши Ена.
- Аха. Точно така. - каза Кяпутен Куро, доволен, че някой го е разбрал веднага правилно и не се налага да обяснява повече.
- А не може ли да ускорим тоя кораб, примерно на максимална скорост и да се приберем по-бързо на А? - предложи с надежда за по-бързо измъкване Шики.
- Няма такива максимални скорости при А-технологиите. - обясни му Куро. - Те говорят само за оптимални скорости. Това е скоростта, при която се предполага, че няма да има никакъв проблем, износване, пренапрягане на кораба. И да искаш, не може по-бързо или по-бавно. Оптимална скорост.
- А, ако има преследване от вражески кораб? - намеси се Нико - Няма ли система за защита.
- Няма, защото е туристически, а не е военен кораб. - каза му Кяпутенът.
- Лоша работа, значи... - рече мрачно Шики.
- По-лошо от липса на редовен сексуален живот няма! - каза бай Петър - Това от дядо си Пешо да го запомниш!
- Ташлари! - навдигна се нервно Кяпутен Куро.
- Какви? - недочу бай Петър.
- Ташлари, бе! Тези за които говоря! Каменните изроди! Три кораба.
- И сега бавно ни настигат и ние не можем да им избягаме?! - викна Шики.
- Тези са много бързи! - разплака се Ена.
- Бързи са, но са малко маневрени! - каза Кяпутен Куро - Всеки да си стои на мястото и да не мисли нищо за кораба, аз включвам на пряк мисловен контрол и ще маневрирам.
Трите ташларски военни кораба наистина бяха вече доста близо до А-турситическия. В главния ташларски кораб офицерът промълви с разплут, дебел и дразнещ каменен глас:
- Дайте на максимална скорост! Ще ударим тези без нито един изстрел и ще ги смажем.
- Искам да убия поне един с юмрук!!! Да го смажа с един удар! - каза лакомо един подофицер!
- Ако след сблъсъка има оцелял, ще ти дам да го смажеш! - засмя се добродушно и с разбиране офицерът. Дайте ми връзка с тази А-флинтифлюшка от свързочния център!
Дадоха му. Кяпутен Куро изскочи на монитора им. Ташларите не бяха виждали землянин, още по-малко японец.
- Кой си ти и защо си толкова грозен? - попита офицерът.
- Ти па си много хубав! - каза Кяпутен Куро.
- Спрете, за да ви размажем по-лесно и да се връщаме, че няма време! - рече офицерът направо.
- Да. Точно и аз така си мислех. Дай да спрем и да ни размажат дебелокожите ташлари! У лево! - отвърна му Кяпутенът.
- Значи ще стане по трудния начин! - досети се офицерът. - Максимална скорост!!!
След 3 земни минути ташларските кораби се доближиха плътно до А-кораба, но Кяпутен Куро изманеврира добре и главният от тях, заедно с един от другите два се удариха в насрещен астероид, и се разбиха веднага обхванати от експлозии. Остана само един. Упрявляваше го интелигентен ташлар, което беше рядко явление. Той избягна удара.
- Не включвайте на максимална скорост. - реши той. - Ще ги настигнем така или иначе, просто по-бавно... Ало, грозният! Чуваме ли се?
- Чуваме се, хубавец! - отвърна Кяпутен Куро.
- Няма да можеш да ни треснеш и нас в астероид. Лекичко ще те притиснем и ще те блъснем. Бордният компютър изчисли, че само 3 блъсъка и вашият А-кораб ще се разцепи.
- Ами ще ни блъскате, защото вашите изостанали оръжия не са в състояние и една дупчица да пробият и то в обикновен туристически А-кораб! - заяде се Кяпутен Куро.
- Важното е да ви смажем, все пак. - отвърна му ташларът.
- А сега какво ще правим?! - попита в сълзи и с панически тон в гласа Ена.
- Сега Пешо младши поема контролът, защото е много добър в електронните игри и има изградените навици. А аз ще се покажа "изотзадзе" с моя ъпгрейднат пистолет. Ще им чукна само един изтрел право в кабината на шибания им ташларски кораб и тези ще изчезнат в космоса! Само гледайте сега.
Кяпутен Куро беше прав. Закрепи се добре, прикрепи и пистолета в един отвор, който системата на А-кораба отвори предпазливо и произведе един изстрел, който благодарение на насрещната скорост на ташларския военен кораб, плюс това, че са в безвъздушно пространство и нямаше въздух, който да намалява енергията на изстрела, беше толкова мощен, че отвя поне 2/3 от ташларската космическа машина. Ташларите или поне тези, които оцеляха от тях, се изумиха тотално.
- Отказ! Отказ!!! - изкомандва интелигентният. - Спираме!
Забавиха и спряха, но нещо много бързо се изстреля от техния кораб и се заби като игла в А-кораба. Кяпутен Куро нищо не усети, нищо не усетиха и останалите. А-системата не реагира. Нещото беше на биологична основа. Непознато за системата. То беше непознато и за цялата слънчева система на ташларите. Беше мигриращо и се беше домъкнало от незнайно къде. Лекичко, за няколко земни минути, си проби път навътре в кораба. Спусна се вътре като плюнка. И изпълзя в някаква дупка.
След няколко земни часа, след като всички се бяха успокоили, нещото започна да се възпроизвежда. Приличаше на пълзяща течност или по-скоро на слуз. Движеше се почти като змия. Една от тези слузести гадости се доближи до Ена и се лепна за гърба й. Ена изрева от болка! Шики без много да мисли удари Ена по гърба, като се беше прицелил в слузестото! То, сякаш усетило болката от удара, отскочи нагоре и се строполи на земята, но бързо избяга, заедно с останалите.
- Какво беше това, бе?! - развикаха се всички. Кяпутен Куро бе пребледнял и даже извадил пистолета си. Личеше си, че не разбираше и той какво е това, и какво става.
- Ена, добре ли си? - доближи се Нико. Ена беше в шок, но нямаше проблем, освен червено петно на гърба си.
- Чакай малко. - каза Кяпутен Куро - И извади някакъв уред. Това е от Чикибой. Най-развитото място, което познавам! Сещате се, нали? Медицински уред. Ще покаже, ако Ениното тяло има проблем.
Уредът не отчете радиация, не отчете зараза, не отчете нищо, освен, че Ена трябва да свали поне 45 килограма.
- Ние това и без уред го знаем. - пошегува се Шики.
- Да затворим вратите и да останем само тук, за да не се върнат тези животни... или каквото и да са! - каза Нико. Всички включиха мислите си и вратите се затвориха херметично. Напразно! Само след броени земни секунди те се разпръснаха от някакво напрежение. Десетки, да ДЕСЕТКИ копия на Ена се бяха събрали и ги бяха суринали тези врати! Явно слузта беше изкопирала ДНК-то на Ена и се беше възпроизвела като много Ени.
Това стана ясно на всички от раз! Най-ужасена от всички, обаче, беше Ена, защото тя виждаше свое 100%-во копие и за първи път осъзна, триизмерно и истински, колко беше дебела!
- Добре, че не ме копираха мен! - каза Шики. - Елате ми копия!!!
Шики беше много изнервен и разби няколко черепа на копията. Те, вътрешно, бяха пълни със слуз и лесно се разбиваха.
- Елате ми повече!!! - ревна яростно Шики.
Няколко от останалите Ени, дебели и корпулентни, се хвърлиха върху му, а той падна след само минута съпротива и почти се размаза на земята.
Кяпутен Куро успя да стреля само веднъж, преди две Ени да го затиснат и да се почувства като жертва на ММА-събмишън прийом. Истинската Ена се гипсира от ужас и се беше опряла до илюминатора. Нико се чудеше какво да стори. Пешо беше припаднал. Само дядо му се опитваше да изнасили няколко Ени, но безуспешно защото те го ритаха в корема, по гъза и в слабините! Поне успя да ги задържи далече от припадналия си внук, от изцяло вцепенената и шокирана Ена, и от Нико, който мислеше трескаво какво може да се направи.
- Чакайте! Разбирате ли какво ви говоря? - попита той.
- Нали вече си полиглот, забрави ли? - едвам промълви Кяпутен Куро преди и той да припадне.
- Добре, добре! Спокойно! - каза им Нико. Ените се бяха вцепенили, защото явно се бяха страшно изненадали, че Нико може да говори. Бай Петър също отстъпи назад, много разочарован, че не можа да оправи нито една от тях.
- Ти говориш?! - рекоха в един глас Ените. Всичко прокънтя някакси зловещо от тези техни гласове, които бяха идентични с този на истинската Ена.
- Ние всички сме говорещи, мислещи, разумни същества. Ние не сме ви врагове. Оставете ни. - каза им Нико.
Ените освободиха от тежестта си Шики и Кяпутен Куро. Събраха се вкупом.
- Искаме само да се възпроизведем. Животът ни е ценен. Животът трябва да експанзира. - казаха те. - Вече сме готови. Отвори да излетим.
Нико напрегна мислите си и отвори някакъв люк в задната част на А-кораба. Ените излетяха и се понесоха в космическите простори като ефирни дебели феи.
- Нико! Ти ни спаси!!! - просълзи се Ена, която трепереше.
- Понякога става с акъл, а не само с мускули и оная работа!... - рече мъдро бай Петър.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 5
"Тя е всичко за мен!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
Бияна не носеше герданчето, което получи от Нико. Това не му харесваше, но и проявяваше разбиране, защото тя не беше длъжна да го носи - можеше да не й харесва, а можеше и да не иска да я разпитват какво е това, кой й го е дал, тя ли го е купила... Той беше над това. Радваше се, че бе събрал смелост да й го подари и толкова.
Срещаше я тези дни 3-4 пъти по коридора. Тя не го забелязваше или даваше вид, че не го забелязва. Не се знаеше. Бяха в различни образователни отделения. Тя бе с 2 години по-малка. А Нико си беше връстник на Шики и Ена. Днес се наложи да се качат на един отдалечен хълм те - тримата, за да правят някакво домашно задание по ботаника. Беше специално - трябваше да снимат и филмират промените при листата на няколко растения там по време на залез.
- Според мен това, което се променя при тези растения днес, може да не е същото след няколко дни. Предполагам, че зависи от луните, донякъде. - предположи Нико.
- Добре казано, Нико! - похвали го Ена. - Имаш добро мислене!
- Ще го сложим това предположение в домашното задание, то се знае! - каза Шики доволен.
- Онзи квартал там, - посочи Ена - Много ми харесва, когато вечер започне да блещука.
- Това е квартал "Бон", най-богатият е в нашето селище. Много ясно, че ще е най-блещукащ и блестящ. - коментира Шики.
- И на мен най-много ми харесва. Не, защото там има скъпи и красиви постройки. Просто там живее Бияна.
- Ти всичко си проучил за нея! - изхили се Шики.
- Съвсем не всичко. - рече с нотка на леко съжаление Нико.
- Вие ходите ли в Бон често? - попита ги Ена.
- Аз не ходя. Нямам работа там. А и фитнеса ми е на две преки от вкъщи. - каза си Шики.
- Аз ходя, понякога... вечер. Поглеждам към стаята на Бияна.
- Ето! Нико е локализирал не само квартала и постройката, но и стаята! - още повече се захили Шики.
- Поглеждам към стаята й, за да видя светлината. Тази същата светлина, която огрява в същия момент нейната красива коса, гладка кожа, хубави очи и нежни ръце... Радвам се, че за няколко мига мога да видя и аз тази същата светлина. Гордея се, че съм се "сдобил" с още нещо общо за мен и нея, пък било то просто малко светлина.
- Това е много романтично!!! - каза трогната Ена.
- И ТОВА Е МНОГО ТЪПО ДО НЯКЪДЕ! - рече появилият се зад тях Кяпутен Куро. Тримата пак подскочиха.
- Вие няма ли да ми свикнете вече? - засмя се той.
- А ти може ли да не се появяваш толкова внезапно и поне да кажеш едно "Здравейте!"? - попита го раздразнен Нико, който не искаше да чува, че нещо свързано с неговите мисли и чувства към Бияна е тъпо.
- Абе, малкия! - хвана го за рамото Кяпутен Куро - Аз не говоря празни приказки и не ща да те наранявам. Просто, както знаеш, над 10 години бях влюбен в една на Земята. И аз ходих да й гледам светлината от стаята нощем; чакал съм я в снега няколко часа да се появи само, за да й дам подарък за "Свети Валентин", и какво ли не още!... И накрая какво? Всичко е било за едното голямо нищо! Тя нито ме хареса, нито даже се целунахме поне веднъж, а накрая си намери друг, спа с трети, ожени се за четвърти,... доколкото имам информация (а вече не ща и да имам)! И ти сега същата история! Гледам да те предпазя от мои грешки.
- Но ти си обичал истински, а това не е грешка! - каза Ена.
- А! Ти ме разбиваш с "логика"! Щом някой обича истински, значи всичко е правилно? Даже и, когато изгуби години в мисли, чувства, надежди и потроши толкова време да помага, да се опитва да говори, без да го слушат, и да търпи само разочарования и откази? Ама много си на грешен път, моето момиче!
Настъпи мълчание.
- Ти няма ли да ми кажеш нещо умно? - обърна се Кяпутен Куро към Шики.
- Мисля, че си прав... Няма и не може да има истинска любов. - това каза Шики.
- Аз на Нико съм му казал, че някой ден, ако стане голяма работа от него, тази как се казваше? Бинокъл? Не, бе... Бияна. Бияна може и да го хареса. Но истинска любов? Къде бе?!
След малка пауза Кяпутен Куро продължи.
- Вие сега си мислите, че аз тука нищо не разбирам, но след години ще видите, че няма такива неща: в началото може и да има, после някой от двамата (или и двамата) започва да отстива и (или) да се променя... Разводи, изневери, че дори и побоища - пълна гама от "любов", няма какво да ви разправям. Говоря ви, когато хората заживеят заедно. Иначе сега, Нико може дистанционно да си я обича Бияна, да си я обожествява, да ходи да гледа светлината от стаята й... и да си мисли, че това е любов. Любовта, обаче, е взаимодействие между двама. А такова нещо много рядко се случва да продължи добре цял живот... Ама само, ако знаете как мразя да се обяснявам надълго и нашироко!...
Ена и Шики се бяха заинтересували живот от "лекцията" на Кяпутен Куро. Установиха, че Нико е изчезнал, обаче, в същото време.
Нико, някакси, не можеше да понесе някои от фактите, които Кяпутен Куро излагаше. Не, че не му вярваше, а просто не искаше да чува точно за тях. Искаше всичко спрямо Бияна да му е чисто и, ако не сигурно, то поне да е изпълнено със сладки надежди. Бавно се приближи към нейната улица. Беше една от най-тъмните в квартал "Бон" и затова можеше да вижда от много места светлината от стаята на Бияна. Тази вечер, обаче в стаята й бе тъмно. Много странно и неочаквано. Нико почака около час и реши, че нещо не е наред. Нейната постройка имаше 3 нива на охрана. Не бяха трудни за преминаване, защото той нямаше криминално минало. Много му хареса градината пред постройката - с пейки, беседки и много, много растения, някои закупени и внесени от най-слънчевите места на планетата Бо. Входът и стълбището на постройката също бяха чисти и дори красиви за Бо-естестическите стандарти. Той се вълнуваше, че може да повърви поне един път по същите стълби по които всеки ден Бияна слиза и се качва. Едновременно с това почувства и безспокойството, и притеснението при мисълта какво ще каже, когато му се отвори вратата... Пристигна... Изчака секунди и смело натисна онова, което приличаше на земен звънец. Няколко пъти... нямаше отговор. Реши да пита съседите. В същото време стара жена отвори вратата и се заговориха кой е, кого търси, за какво го търси... Нико разбра, че Бияна е отведена в Корпуса! Истински шок! Това, да те отведат в Корпуса, беше обикновено за лошо, а не за да ти дадат награда.
Нико се върна на бегом до Шики, Ена и Куро, на хълма. Те го чакаха там в недоумение.
- Бияна е в Корпуса! Какво да правим? - направо попита задъхан и почти отчаян Нико.
- Не може да бъде! - каза Ена - Тя изглеждаше много тиха и скромна.
- Щом е в Корпуса... - рече Шики с безнадеждност в гласа - Всички знаем, че може да е само за лошо, по-лошо или най-лошото...
- Кяпутен Куро! Трябва да й помогнем!!! - викна с умоление и надежда Нико.
Кяпутен Куро очакваше нещо такова, та седна на тревата и рече:
- Разсъждавайте трезво. Не можем да отидем и да пребием целия ви Корпус. Даже и да го направим, после какво ще стане с вас тук?
- Ами само ти отиди и я спаси! - предложи Шики. - Теб никой не те познава. После ще изчезнеш и без това. Не могат да те уловят.
- Теоретично си прав. - каза Кяпутен Куро, радвайки се, че комуникира с интелигентен извънземен. - А после какво? Ще я оставим вкъщи, след което останалите живи от Корпуса или новодошлите от другите ви селища корпусници, ще я вземат пак, за каквото им трябва... И така докога? Докато избия целия Корпус? Използвайте си мозъците и мислете, а не само чувствайте с тях, бе младежи!
- Нико, той е прав! - каза Ена.
- Знам, че е прав... - отвърна Нико, - Но аз нямам друг смисъл в живота, освен нея. Аз трябва да се преборя за нея! Или да умра борейки се!
- И как ще се бориш, ти луд ли си? - скастри го Шики.
- Като няма как, то така... - рече Нико и чевръсто взе пистолета на Кяпутен Куро.
- Хайде сега!!! - изкомандва Нико. - За да няма убит човек от Земята, този човек да отвори дупката, да влезнем в Корпуса и да измъкнем Бияна!
- Остави пистолета! - остана хладнокръвен Кяпутен Куро - Почни да мислиш трезво!
- Гледах те много, много внимателно как използваш технологията на спираловидната дупка! Мога и сам, щом те е страх или не искаш! И не искам да чувам за нищо колко е безмислено и опасно! Бияна е и ще е моя смисъл, и аз ще я спася на тази или онази цена! - каза твърдо и непоколебимо Нико.
- Дай ми го! - пристъпи напред Кяпутен Куро.
- Още една стъпка или рязко движение и ще те отнеса! Знам как се натиска спусък на пистолет! Пробвай ме!!! - каза Нико и гледаше толкова лудо, че никой и не се усъмни.
- Нико... - рече тихо Шики.
- Не говори! Обичам ви много! Но без нея ще съм свършен! И не искам друга!!! За мен друга няма! Само тя! И тя е в опасност! Така че не аз ще ти дам пистолета, а ти ми дай сферата за отваряне на дупка-спирала!!! После ще ти я върна! Не съм умрял за нея!
- Знаеш колко е скъпо, по дяволите!!!
- Знам и ще ти платя колкото струва това малко "пътешествие"! Сега я дай или ще си я взема аз, след като те отвея с пистолета! Не искам да те убия, но няма да се поколебая да го използвам! Не ме принуждавай!
- Ето ти я. - остави я на земята Кяпутен Куро - Но само един път! Доверявам ти се като на истински мъж! Не ме разочаровай!
- Шики, дай ми я, за да не се изкуши Кяпутен Куро да ме ритне, докато се навеждам. - рече предвидливо Нико.
Шики му я даде.
- Внимавай, човече! Това е Корпусът!!! - каза му Шики.
- Да, това е Корпусът. - рече Нико и направи спирало-дупка, премина през нея. Технологията, както знаем Чикибойска, беше перфектка. Където си беше помислил, че трябва да се озове, там се и озова Нико. В тъмна стая, където имаше само легло с вързано на нея момиче, а момичето беше Бияна.
Нико предвидливо беше загърнал лицето си с дреха, за да не бъде разпознат, ако влезе в обсега на камера. Не беше сигурно, че нямаше да го разпознаят по дрехи или нещо друго, но бе решил да вземе предпазните мерки, които бе в състояние да вземе в този напрегнат за всички и особено за него момент.
"А сега, накъде?" - запита се Нико. И почти целият му мозък блокира, защото се сети какво му говореха останалите - и да я спаси, тези от Корпуса ще я намерят пак! В същото време се сети, че дупко-спиралата иска енергия. Откъде да търси енергийни източници?! Не искаше да повтаря рисковото пътешествие до Ташларските територии. А единствените други, които познаваше бяха в другото измерение - териториите на Харкун. Мисълта за Курхуй го плашеше, но не толкова колкото спомените за бързите кораби и каменните лица на ташларите. Всъщност можеше да премине и до Земята. Да намери в Люлин Пешо-внук и Пешо-дядо. Обаче не се знаеше дали те щяха да му помогнат, а още по-малко дали нямаше да го нападнат, ако разберат, че той е почти нападнал и временно ограбил Кяпутен Куро! Отделно пък не се знаеше колко енергия е останала за преходи. Ех, толкова много неизвестни!... Така че реши го: ще мине първо с Бияна до Харкун. Ще намери трибцали, които са доказано енергийни. След което ще види къде ще ходи с Бияна. Самата тя беше в бесъзнание или в някаква специална кома. Взе я на ръце. Беше по-тежка, отколкото очакваше за нейното грациозно и красиво тяло. "Всъщност, не тя е тежка, а аз съм слаб!" - рече си Нико, докато премина в Харкунското измерение с нея. Остави я в един тъмен ъгъл на почти неосветена и прашна харкунска улица. Отправи се към познатия бар, откъдето Кяпутен Куро бе взел предишните трибцали... Влезна вътре. Имаше си пистолет. Това го правеше много уверен. Единствено се безспокоеше за Бияна, която стоеше в тъмния ъгъл на онази улица. Ако някой дойдеше и я намери? А, ако харкунзавър бродеше навън и я изядеше? Тези животни наистина бяха адски отвратителни! Решил, че няма време за губене, Нико, все така обладан от безнадеждност, реши да действа ударно! Влезна при собственика, който беше без охрана и попита за трибцали. Онзи се зачуди, защото само на определени хора ги продаваше, но му извади 3 и го пита с какво ще плати. Нико предложи пистолета - "уникална земна технология от друго измерение". Супер добър късмет! Собственикът на бара не само го хареса това нещо, но му свали трибцала и от пистолета, като по този начин Нико вече имаше 4 трибцала, та сделката мина по мед и масло. Само дето сега Нико имаше 4 трибцала, устройство (сфера) за пространствени преходи и една безпомощна Бияна. Бияна! Тя беше най-важното нещо за него, затова и се завтече до мястото, където я беше оставил! Беше готов да се бие с всякакви животни за нея! Стигна дотам, за щастие - никакви животни нямаше, обаче Курхуй се зададе насреща!
- Пак ли се върнахте, мама ви мръсна, изчадие!!! - изрева той в специфичния си литературен стил и се насочи към Нико и Бияна. Имаше още няколо харкунеца в черни униформи с него! Ясно беше, че Нико няма шансове да ги победи сам. Извади сферата.
- Назад ВЕДНАГА! - това ще ти изпепели мозъка! - излъга Нико.
Курхуй се спря, но не вярваше много... Беше лесно да докаже дали това е опасно или не. Можеше да накара някой от подчинените си да не се спре и да отиде до Нико, за да видим какво става с мозъка му. Но предпочете просто да го... копира. Всичко да копира. Копирните технологии на Харкун бяха едни от най-добрите. За разлика от доста други харкунски технологии.
- Дай копиратор! - изсъска на един от останалите. Онзи даде. Курхуй натисна копиратора само едно място с палец и той мигом сканира всичко в радиус от 10 метра, включително и сферата.
Нико стоеше в заплашителната си поза. Лека полека придърпа Бияна и отвори нова спираловидна дупка със сферата, след което премина обратно в Бо.
- Е, сега вече ще те намеря някой ден, педал долен! - изсъска злорадостно Курхуй.
На Бо Шики и Ена бяха намерили родителите на Бияна. Чичо й пък намерил връзки в Корпуса, и, затова й се беше разминало. Цялата работа била, че тя е набелязана за насилствено присъединяване към въпросния Корпус. На Бо имаше два начина да се влезне в Корпуса - доброволен и насилствен. Насилственият беше много рядък, защото тълпи от жени и мъже се натискаха да влизат и да стават част от него. А защо Бияна, и то още толкова млада, беше избрана, не стана ясно. Ясното беше, че чичото я беше спасил...
- Така... - рече мрачно Кяпутен Куро, докато Нико му предаваше омърлушен това, което има. - Взел си трибацали с честна търговия?! Внушително!... И това е единственото добро нещо, което си направил! Ще имаш късмет, ако не те разпознаят и не те обвинят в нахлуване и отвличане на "техен човек от Корпуса", нали? А за това, че Курхуй е копирал сферата... въобще не ми се мисли. Въпрос на време е да разгадае какво е и да направи същата или поне същата... И като ме намери мен, аз може и да се оправя, но като ви намери вас... Е, тогава не съм сигурен! Видяхте ли какъв приятел си имате, а, Ена, Шики? Можете да му благодарите! А аз не съм на кеф, след всичката мизерия, която тука се случи заради едно момиче! Нещо като войната заради хубавата Елена сега очаквайте... Изчезвам. Следващият път, ако още мисля, че ставате за нещо, ще ви се обадя пак... ако сте още живи, разбира се, защото Курхуй...
И Кяпутен Куро си замина.
- И какво имаме сега като ситуация? - рече Шики.
- Знам, че и да ме пребиете ще ми е малко. - каза Нико - Но ако можех да избирам, сигурно пак щях да постъпя така. Просто много силно я обичам!
- Не знам дали Курхуй ще тръгне да ни търси точно нас. - реши да е по-оптимистична Ена. Все пак може да отиде на толкова много места
- Да... например ташларите да му сритат главата грозна! - засмя се Шики само като си го представи.
- Така си е... Ако пак се видим с Кяпутен Куро, може да го помолим да ни даде и на нас по някое пистолетче... А аз се чудя защо са я избрали Бияна за корпуса? Даже вече я бяха сложили да се подготвя в някаква кома... не знам...
- Да търсиш логика от Корпуса е като да търсиш звезди в блато. - рече му Шики.
Тримата останаха умълчани и замислени... Беше тъмна безлунна нощ.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 6
"Живот-лотария"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
- Много малко се задържаш в Япония, Куро-сан. - рече приятел на Кяпутен Куро, докато пиеха по една бира "Асахи" в местен японски бар.
- Земетресения, радиация, напрежение около Северна Корея... то не е за стоене тук. - рече Кяпутен Куро и си мислеше за новото генетично подобрено животно, което си имаше - едно супер-коте, което като озверееше и хапеше, и дращеше наред. Имаше почти стоманени зъби и нокти, ставаше за охрана по време на мисии.
- Къде прекарваш по-голямата част от времето?
- Ами в Люлин...
- Аааа, Люлин. Да, хубаво място.
Двамата бяха пияни...
По същото време на Бо Нико говореше с Бияна, по телефона. "Гласът й, по телефона, звучи малко различно, но също толкова приятно и красиво, колкото на живо." мислеше си Нико.
- Разбрах, че си ме измъкнал от там. Трябва да ти благодаря, но не искам повече да правиш такива опасни неща за мен!
Така му каза тя. Нико не знаеше дали да се радва на такива думи, а и не беше в състояние да ги разтълкува като мотивация, която стоеше зад тях.
- Просто трябваше да го направя... А ти сега как си? - попита я той.
- Добре съм.
- А разбра ли защо са те избрали за Корпуса и то толкова малка? Там вземат по-големите. - запита я Нико с надеждата, че тя може и да знае вече нещо повече от чичо си.
- Някакъв от младите офицери ме бил харесал. - отговори Бияна направо.
На Нико му спря дъхът, сви му се сърцето и той самият не можа нищо да каже освен едно "О-о-о!?..."
Няколко часа прекара като замаян. След това излезнаха с Шики до близката гора, която се намираше през един квартал от Никовия блок.
- Малко на въздух, а? - каза Шики, колкото да подхване разговора.
- То въздух си имаме и пред нас... но не ми се стои там... не ме свърта на едно място... Разбрах защо Корпусът е искал да я прилапа Бияна "малка и пряна".
- Тя ли ти каза?
- Тя ми каза... Говорихме по телефона. Много се радвах да чуя гласа й... и в един момент я попитах знае ли нещо повече, и тя: "Един млад офицер ме е харесал и затова."
- Ами те тези от Корпуса си правят каквото си искат. Там е властта. Реалната. А не в Съвета... Ти ги знаеш тези неща. Не си глупав.
- Аз не съм, но като става дума за Бияна и блокирам... нито знам какво да искам, нито знам за какво е правилно да мечтая, нито знам какво трябва да стана, за да бъде тя моя.
- Ставаш и ти един от Корпуса, издигаш се, правиш кариера... примерно де. - предложи Шики.
- Знаеш колко не обичам Корпуса и военизираната им структура; цялата полицейщина и военщина. Всичкото насилие и злоба.
- То никой нормален не ги обича, но за парите и властта - все в Корпуса отиват... много от нас.
- Аз все се надявам, че с Кяпутен Куро може да се издигнем по друг начин.
- Особено след като го прекара последния път! - затресе се от смях Шики - Ти си голям оптимист!
- Страх ме е, понякога, да съм реалист... много по-беден съм от нея, не съм пръв красавец... Спасих я, но не знам дали въобще го оценява и дали я трогнах с това си действие. Макар и да го направих без никакви мисли да я трогвам; просто действах наистина импулсивно и следвах сърцето си.
- Може и да те оцени, може и да не те оцени. Няма нищо сигурно...
- Както и в целия ни живот. Днес те има, утре може и да те няма.
- Лотария, Нико!... Това е нашият живот. Вчера мислех да играя, но от Корпуса разтуриха лотариен клуб до нас. И не ми се ходеше до отсрещния квартал. Мразя да пресичам моста над реката. Тъпо ми е.
В Корпуса в това време се чудеха кой може така да се появи изневиделица и да отмъкне също таъй внезапно човек оттам. Няколко офицера гледаха записите от камерите. Най-внимателно, обаче, ги гледаше един на име Лиан. Той беше същият, който бе харесал Бияна и я бе набелязал да се присъедини към Корпуса, но от по-високо му резнаха мераците, благодарение на връзките на Бияниния чичо. Лиан не се предаваше, обаче, никак лесно. Искаше да се издигне. А това беше великолепната възможност за него - да намери този наглец и да го повишат, по заслуга, поне с 2-3 степени! А наглецът, разбира се, да отиде в затвора или, още по-добре, да бъде модифициран! Лиан остана да гледа записите до късно. Повтаряше и потретваше едни и същи кадри; по няколко пъти се взираше в детайлите. Опитваше се да разгадае какви са онези дупки... повечето от колегите му смятаха, че това е някой, който е фалшифицирал записите и няма никакви дупки. Дори и така да е, Лиан искаше да открие похитителя поне по дрехите, поне по походката, поне по нещо, което имаше там уличаващо, а такова нещо му се искаше да вярва, че същестува и, че никой не е неоткриваем!
Курхуй пък по същото това време вече бе организирал екип в неговото си измерение (Харкун) и правеха експерименти с копието на сферата.
- Давайте по-бързо! Смърдели!!! - кряскаше Курхуй - Това може да промени съдбата и историята на Харкун!
Едно от копията вече проработи. И някакъв харкунец премина през някаква полуспираловидна дупка, но къде отиде и какво стана с него, никой не разбра. Очевидно опитите трябваше да продължат.
Дядо Петър-Полисексът също бе зает сега. Той се оплакваше в един форум:
"Искам я, обичам я, ноооо... животът е несправедлив. Роднините й са против!"
Получи няколко съчувствени отговора:
1. "Не се отчайвай, младеж! Любовта те чака някъде, но ти не знаеш още това."
2. "Случва се. Ще си намериш друга. Сигурно си още много малък. Жените не са се свършили. Горе главата!"
3. "Винаги има много рибки в морето. Ако не е с това момиче, ще е с някое друго."
Дядо Петър Полисексът четеше и почти се просълзяваше... от досада. Накрая едно мнение леко го поободри:
"И на мен ми се случи, брато! Напълно ти влизам в положението! Майка й каза, че съм много чувствителен и не ставам за дъщеря й, а баща й мълчеше като пън! И при тебе ли с родителите? С кои роднини казваш, че са против ти?"
Дядо Пешо ведна отговори:
"Не, не родителите й, а мъжът й. Тя е омъжена."
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 7
"Относителност"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро беше само с Ена и Шики, в същата гора, където вчера бяха дошли Шики и Нико.
- Работата ви е ясна, но да си го кажа, за да съм сигурен, че ме разбирате напълно: Нико го избрах, поначало, защото е много умен за годините си. Обаче емоционално така, нещо не ми вдъхва доверие.
- Ами, Куро, то всеки като е много (и безумно) влюбен и не може да е стабилен, не е ли така? - каза Ена.
- Абе, не всеки, ама айде, да речем, че разбирам какво искаш да кажеш. - отвърна й Кяпутен Куро.
- А и, не че ми е приятел, но... - добави Шики, - той досега не се е провалял много по време на акции, а и като приятел досега не ме е дънил. С изключение на този инцидент, не мисля, че е нито луд, нито лош.
- Викате да му дадем още един шанс, а?
Двамата потвърдиха, че това имат предвид.
- Да, само че... - Кяпутен Куро се замисли - Вие как си я представяте тази работа с Бияна?... Ако утре пак някой нещо я вземе в Корпус или някъде, където просто е адски неразумно и рисковано да ходим да се сражаваме, тогава какво? Той пак ще изпадне в... хм, истерията си и... хм... Този път няма да му простя.
- Ами да я включим и нея в екипа! - рече Ена с лек ентусиазъм.
- Бияна? В екипа ни?! - рязко се обърна към нея Шики.
- Защо не? - учуди се Ена.
- Слаба е като вейка. Като ходи, като говори, като се движи ми се струва много такава една бавна, флегматична. Вярно, може да прилича на фея и Нико да си я харесва такава една ефирна, нежна и прочие, но тази девойка в една екшън-ситуацийка сигурно, в най-добрия случай, ще е просто безполезна, а в най-лошия ще ни отвори работа и ще си рискуваме живота заради нея!
- Абе... да ви кажа правичката, аз също не съм професионалист... - взе да размишлява Куро.
- Да, ама ти поне имаш и мускулите, и рефлексите... а Бияна... ха. Много ми е смешно само като си го помисля: "Бияна в акция!"... а, всъщност, то е смешно само отстрани. Някой ще умре заради нея като е по-напечено, аз ти казвам! - почти се разтрепери от вълнение и неприятни предчувствия Шики.
- Е, една жена само за бой и екшън ли е годна? Може да я използваме за други цели... - каза Ена.
- За какви? - засмя се Шики развеселен - Да стои там като красива ваза с цветя и Нико да я съзерцава, забравил за всичко останало ли?!...
- И още нещо! - досети се Кяпутен Куро - Нико ще си насочи цялата енергия и мисли да я спасява нея, ако нещо стане и нас ще ни заебе, ако мога да се изразя по-литературно така.
- Абсолютно съм съгласен! - каза успокоен, че няма да имат Бияна в екипа си Шики.
- Ами значи така ще го направим! - рече Кяпутен Куро - На Нико му даваме още един шанс. Надявам се и вие да му поговорите, че още една издънка с Бияна и... да не се изразявам пак литературно, ама няма да го оставя в добро състояние, така да се каже... Може да ви се сторя груб, но уви, всяко търпение си има граници!
След само няколко часа всички, заедно с Нико, вече бяха на някаква чужда, далечна планета. Задачата този път не беше "екшън", а търговска. Планетата бе в нещо като феодално състояние, ако може да използваме земни исторически мерки, та такива неща като интернет, телевизия, радио, вестници, списания - йок! Ако на човек му трябваше да получи инфо - тръгваше и разпитваше хората, търсеше си сам. Интересно беше за бо-ците (Ена, Нико и Шики), че имаше много различни раси на тази планета (макар и хуманоиди като тях и Кяпутена). Пешовците също щяха сигурно да се изкефят на това разнообразие, но Кяпутен Куро беше решил, че за тях тук (особено за дъртия Петър) ще има много романтични и сексуални изкушения, та не ги беше взел (а и не намираше за нужно да взема пълен екип; дори супер-котката си не бе взел).
- При вас също ли е толкова цветно? - попита Ена, която беше виждала само две земни раси (жълтата, чийто представител бе Куро и бялата, чиито представители бяха люлюнците Пешо и дядо му... За дядо му, според някои, беше спорно той от каква раса е, дали въобще е човек такъв като него, но това бяха подробности.)
- Не. При нас са само три основни: черна, жълта и бяла. - обясни Кяпутен Куро.
- Доброто е това тук... - продума Нико, който от часове мълчеше и мислеше върху онова, което всички му бяха говорили (че още една изцепка като тази с Бияна и ще му се стъжни; че разчитат на него да е по-малко емоционален; че, все пак, независимо от всичко Бияна си остава неговото "номер едно в живота".) - Доброто е това, че на фона на това разнообразие, те си мислят, че сме някакви местни. А и като им говорим езиците, не може да има сериозни проблеми... може би.
- Сериозни проблеми... Винаги може да има проблеми! Така че очаквай неочакваното. Не точно ти. Говоря общо, за всички. - каза им Кяпутен Куро.
- Търсим нещо енергийно. Само че тези тука са толкова назад, че едва ли знаят какво е "енергия". Как ще разберем дали нещо е енергийно. Детектори, нещо, да дадеш? - попита Шики.
- Обичам като се разбираме и с половин дума. - каза Кяпутен Куро и им даде по един детектор.
- Как ще разберем дали нещо е достатъчно енергийно? - попита Нико.
- Почва да вибрира в джоба или в ръцете ви. И гледайте някой местен да не се превъзбуди от любопитство, ако намери това, че да ви нападне или дявол знае какво! - посъветва ги Куро.
Разделиха се на две групи - Куро с Ена и Шики с Нико. Всеки имаше по малко жалтони - някаква местна валута от никелови монети.
Кяпутен Куро и Ена намериха няколко дрънкулки от добри метали, които можеха да захранват пътешествията поне за няколко седмици. Шики и Нико, напротив - пребродиха 2-3 пазара, няколко покрити такива и даже се помотаха в извънпазарни пространства, но нищо не започна да вибрира. Изведнъж обаче и на двамата детекторите започнаха да вибрират на макс. Отчетоха, че енергията идва от някаква сграда зад нещо като гробница. Запътиха се натам да видят какво е и дали може да се изтъргува по някакъв начин. Шики си помисли дали най-после не са попаднали на поредната опасност, а Нико си мислеше дали може да намери нещо много красиво за Бияна (макар и да знаеше, че подарък от друга планета ще е много рисковано за доминираната от Корпуса социална система на Бо).
Влезнаха през някаква дървена врата, обкована с някой и друг метал. Вътре гледат - нещо като алхимична лабораторийка и някакъв дядка се движи бавно насред колбички и кубични съдове.
Двамата бавно и полека се доближиха до него, опитаха да се поклонят, да проявят любезност, макар че това можеше да се тълкува и като агресия - знаеш ли го този с каква култура е и дали няма да приеме поклон като опит да му забиеш една глава, примерно?
Той пък не им обърна голямо внимание. Една баба, обаче, която се появи и беше напълно синя на цвят, ги поздрави и им каза, че знае за какво са дошли.
"Знаеш, ама друг път. Не си чувала за енергия сигурно откакто си се родила!" - помисли си Шики.
- Не ми вярваш, нали? - веднага го усети бабката.
- Кажи, за да ти повярвам. - усмихна се Шики.
- Искате нещо такова. - хвана един от кубичните съдове старицата. Двамата включиха детекторите - луди вибрации! Това беше.
- И ще ни дадеш ли? Колко желтона? - попита Нико, който се беше леко разочаровал, че няма нищо за Бияна май тук.
- Желтони??? Не ми трябват такива неща. Искам малко част от кожата ви. Надушвам, че сте различни!
- Да бе! - рече Шики - Сега и ще се режем ли?
- Ние сме изследователи. - каза бабето. - Този ми е помощник.
Дядката продължаваше да се върти, да смесва нещата, да си записва нещо с калем.
- Колко кожа? - попита Нико.
- Само малко, колкото да имам ДНК. - каза бабата и двамата изпаднаха в абсолютно удивление.
- Ти пък откъде знаеш за ДНК?! - викна превъзбуден Шики.
- Аз и за РНК знам, ама това не е въпрос, който да обсъждаме. - рече доволна и горда бабата.
- Дайте малко кожа, защото на всеки е уникална и вземате това.
Кяпутен Куро и Ена се появиха също. Бяха чули последните няколко изречения. Кяпутен Куро бе прям и делови човек. Уговори се с бабата за един съд с течността, като направи сделка само Ена да даде кожа, защото тя си имаше, така да се каже, в повече. Всичко мина добре. Нямаше много болка, защото Кяпутен Куро й даде обезболяващо от Чикибой.
Вече се канеха да си тръгват, когато, обаче на Ена нещо й се обърка. Започна да мутира.
- Тая бабичка сигурно е сложила някое друго ДНК и е станала реакция! - опита се да обобщи някакси научно нещата Шики.
- Не знам какво е сложила, но това става опасно! - рече Нико и се обърна към Кяпутен Куро: - Този път едва ли сме на две мнения по въпроса, че трябва да отидем и да спасим Ена.
- Ще намерим бабичката, няма спор! - рече Кяпутен Куро и се завтекоха обратно. Отвориха вратата, но всичко беше изпепелено. Явно умишлено запалено. Нито бабичка, нито дядо! Ена вече беше започнала да става нещо люспесто и се мъчеше.
- Няма ли някакъв начин да проследим тази старица?! - рече Нико.
- Как я да проследим? С джипиес ли? - раздразнено отвърна Кяпутенът. Поседяха и помислиха малко. Ена така не можеше да се върне на Бо. На Земята - също нямаше много полза. Тука - съвсем или поне не знаеха да има нещо добро.
- Кяпутен Куро, - предложи Шики - не се ли сещаш за някъде, където може да помогнат на Ена?
- Аз се сещам за много места, но това не е като да влезнеш и да кажеш, че искаш да ти оперират носа. Ще възникнат много въпроси... Трябва да търсим нещо като тайна клиника, някъде... оставете ме да мисля! Мисли и премисля човекът, но най-доброто, което измисли е да рискуват на А, защото до Чикибой енергия не стигаше. Там технологии да искаш. Придвижиха се до А, но Ена се превърна в нещо, което може да определим като люспест мравояд. И то дебел... Венага от "контрола по животните и карантината на А" се насочиха към тях да видят каква твар е това. Ена, която вече не знаеше, че е Ена, като видя тези кокалести а-ци, подскочи към тях. Тримата (Куро, Нико и Шики) едвам я удържаха:
- Връщаме се! - рече Кяпутен Куро и отвари спирало-дупка. Изчезнаха пред очите на а-ците, които вече започнаха да имат предвид, че Кяпутен Куро появили се пак, ще го хванат и ще бъде подложен на подробен, пълен и изчерпателен разпит. На него също му се изясни, че май няма да стъпи скоро на А.
- И сега накъде? - попита Шики.
- Трябва да издирваме дядката и бабата! Почти се е съмнало. Утре ще питаме всички наоколо. - примирено каза Кяпутен Куро, надявайки се Ена да не умре дотогава. Нико и Шики също си го мислеха това. Особено трудно го преживяваше Нико, който едновременно страдаше и за Ена, и за конфликта си с Кяпутен Куро, и заради мрачните мисли, които го обземаха при мисълта за бъдещето на Бияна и онзи Лиан от Корпуса.
През деня, който се оказа приятно топъл, въпреки сравнително голямото слънце там, те питаха, разпитваха, но само един виолетов местен извънземен ги насочи към някакви колиби нагоре в планината. Ена беше на каишка, защото не можеше да й се има доверие. Намериха дядото на една пътечка, направиха му подсечка и го заловиха. Той се опита да близне с език Нико. Местните имаха отровни езици (факт, за който Кяпутен Куро беше уведомил компанията още на идване). Но Нико имаше бързината и успя да избегне отровното близване.
Со кротце, со благо (и с малко кьотек), старецът си призна, че умишлено бабичката е сторила това на Ена. Заведе ги в скривалището на бабата, което беше колиба с двоен таван. Кяпутен Куро прецени, че тази може да се вразуми и да помогне.
- По лесния или по трудния начин ще помогнеш? - попита Кяпутен Куро.
- Няма да помагам. Знаех, че ще дойдете. Тя ми трябва за повече експерименти!
- Тогава ще трябва да вземем дядото с нас и пак няма да ти дадем Ена! - рече Кяпутен Куро, прилагайки тънка дипломация.
- Вземайте го! На мен не ми трябва... А тази, ще си я отмъкна. Само да щракна с пръсти, такава химична и физична реакция ще направя, че всичко, освен тая ще умре. Вервайте ми, мощна съм! - така се изрази тя и се засмя маниашки.
Дядката се ядоса, взе някаква дебела игла, подскочи и я заби в старицата, докато тя беше заета да се вторачва в пищова на Кяпутен Куро, който пък беше решил да стреля в пръстите на мощната старица. В иглата на дядката имаше нещо, та старицата започна да се гърчи и да се променя, докато не се превърна във влечуго на вид отвратително дори повече и от най-отвратителния политик на света. Дядката я хвана и я запокити надолу по един склон.
- Тази ми беше експеримент на мене. Развивах я... После, обаче, стана много умна и взе да ме командори. Надявах се да може да изобрети нещо. Но тя изобрети само как да прави от грозните още по-грозни! Нищо лично, Ена! Ела, ела насам! - рече той и Ена дойде (по-скоро я "дойдоха" насила). Дядката и на нея й заби някаква игла и Ена дойде в предишната си форма за броени минути.
Четиримата му благодариха и си тръгнаха с мир. Ена почти нищо не помнеше от трансформациите си.
- Никога не трябва да подценяваме и недоразвитите. Навсякъде може да има талантливи и изобретателни, които да умеят повече от нас. - каза Кяпутен Куро на раздяла и им даде по един мощен елетрошок, че да се пазят от евентуалните опасности на Бо. Даде им и малко кредити, "да се почерпят". Ена получи най-много, за да се компенсират страданията й.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 8
"Не всичко, което блести е злато"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Ново заведение! Дядо Петър Полисексът беше голям любител на новите заведения. Особено по нощно време и още по-особено, когато се видеше с пари. Видя се с пари човекът, че беше взел пенсия и в добавка с няколкото лева, които Кяпутен Куро му беше платил за последното разкарване из други светове, Петър Полисексът отиде в новото заведение, което си беше набелязал. Поизчака да се насити с привлекателни хора от всички полове и си набеляза най-атрактивната мадама. Изкалкулира набързо колко ще плати за пиенето и колко бакшиш за сервитьора, след което подпийна леко, за кураж (не, че си нямаше и без това), и повика един от сервитьорите.
- Вземи 1 левче за тебе, а това левче пък го дай на онази мадама, която пие онова във високата чаша, с поличката. Кажи й: "От онова момче там на средна възраст. Ще ти даде още пари, ако си вдигнеш поличката само с 5 сантиметра."
Сервитьорът реши, че може да изкара тези лесни пари. Отиде и, за радост на бай Пешо Полисекса, тя си вдигна полата, както й бе предложено!
- Ох, на дядаааа!!! - рече на глас бай Пешо - Те тава е баджак!!!
Понагледа се няколко минути. И пак викна сервитьора.
- Ето още 1 лев и за нея, и за тебе. Пак така - да вдигне още толкова сантима! По-бързо!
Пак се повтори същата история. Дамата вече изглеждаше като да носи не пола, а минижуп. Петър Полисексът се разтопи от естетико-сексуално вълнение! Отиде сам до нея и се настани без покана срещу й, на свободния стол.
- Ш'тъ черпя едно от това, ако си вдигнеш поличката ДО ГОРЕ!
Мадамата се усмихна и каза:
- Бих приела, но няма как. Срам ме е, защото ще ми се види пишката.
Това беше травестит! Не, че беше проблем за дядо Петър Полисексът, който а-ха да каже нещо и един го потупа по рамото:
- Трябваш ми веднага!
Кяпутенът. "Как пък може да се появява в най-натопорчените моменти?!" - рече си с раздразнение бай Пешо, но си затрая да го критикува, защото знаеше, че това е един платежоспособен японски господин и стар добър познат. Нещо се организираше, а Петър Полисексът искаше да е част от колкото се може повече мисии, защото това значеше и шанс за нещо за оправяне, и за пари! А какво повече от това?
В едно друго заведение, обаче на Бо и още от рано, беше заседнал в почивния си ден, сам, Лиан. Не бе в стила му да ходи да пие нещо. Никой не го беше виждал тук по-рано. Правеше известно впечатление и предизвикваше учудване у някои, които обръщаха внимание на посетителите. Той се взираше пред себе си и мачкаше ядно някаква непотребна вехтория. "А не мога ли просто да я отвлека?"... това беше първия му въпрос в главата, обхваната от фикс-идеята за Бияна. В Корпуса имаше жени в съотношение поне 40:60. Имаше си тайна любовница там. Имаше и няколко други, които харесваше и то немалко. Но тази - Бияна! Това беше нещо различно. Невиждано досега. Лиан беше на малко преди средната възраст за населенито на Бо. Беше видял достатъчно жени, но тази бе страшно нетипична - ефирна, нежна, семпла, но и много секси, а тази комбинация го влудяваше и изпълваше с най-силна енергия, включително и деструктивна. "Трябва да я имам! И това е безусловно!" - беше втората му мисъл... Поседя още малко и помачка нервно онази вехтория, която вече не си личеше каква е била първоначално... Имаше младолико лице, а и както казахме вече, не беше дори на средна възраст все още. Няколко жени го загледаха и две дори го поздравиха, но той беше прекалено зает с мисълта "Бияна". "Тя! Тя беше толкова близко! А ми се измъкна!!!" - запокити вехторията той, без да се интересува, че е направил лошо впечатление на околните. Някакъв се изхили. Лиан го прониза с поглед. Онзи имаше много противно лице. Лиан леко се стресира от тази противност и тази дързост. Обаче реши, че ей-сега ще скочи и ще го арестува, само ако онзи си позволи една-едничка реплика. Е, нямаше никаква реплика. Лиан се върна към размислите си: "Ако не беше чичо й!..." В Корпуса имаше добре развита меритокрация, но също така и неперфектна - да, за заслуги се издигаха хората бързо, но и връзкарството играеше своя роля, както в случая с Бияниния чичо. Отделно, за провал пониженията и наказанията бяха почти нечовешки. "Аз, просто нямам право на грешка!" - си каза той... Помисли още малко. Всякакви варианти обмисляше - дори и по-романтични като да се появи и да я пресрещне, когато се връща вкъщи, да й подари клонки от цъфналите дървета наоколо, защото на Бо най-много харесваха дърветата, а не цветята, обаче нищо от тези идеи нямаше да сработи, както и да го мислеше!
Влезнаха няколко момичета. Четири. Не се познаваха, просто се случи да влезнат едновременно. "Защо една от тях не беше тя?!!!" - каза си ядно Лиан и искаше вече да има някой пред него и да го удари с все сила в лицето! Лиан си беше малко садистичен, очевидно. "А, СТИГА БЕ!!!" - по едно време се ококори той. Третата, която влезна наистина беше Бияна!!! Лиан погледна пак, повтори поглеждането, потрети - тази беше! Не можеше никой да прилича толкова много на нея. "Тая още малка, ама вече заведенията научила. Ще се окаже тя някоя скрита мастия!" - прояви ревност Лиан, но после се самоуспокои с "И какво от това? Нали важното е да я постигна!" (това с "постигането" го знаеше от един свой братовчед, голям алкохолик, който като се напиеше и почваше да говори колко важно е "Да постигнеш една жена!")...
Тя се настани на едно меко диванче... Изглеждаше толкова привлекателна! Но и си личеше, че е най-малката в цялото заведение. Някакъв от персонала се доближи и й каза, че тук има възрастови ограничения и да излиза незабавно, ако обича. Лиан скочи като гепард, отиде при онзи, направо го бутна в гърдите и го извъртя на 45 градуса (което беше грубо дори за етикета на Корпуса) и, за миг усетил се, взе, че се извини и каза:
- Това е важно, част от специално задание. Правете се, че нищо не е станало! На моя отговорност!
Онзи, по правило, трябваше да се обади на Корпуса да потвърдят, но за "добър късмет" на Лиан просто му повярва и отиде да си пере гащите.
Бияна се усмихваше. Нищо не казваше. Лиан не я беше виждал толкова усмихната. Хареса му още повече, макар че я предпочиташе сериозна или ядосана, а най-красива май му изглеждаше разплакана. Както казахме, този бо-ски човек корпусник си беше нещо садист.
- Когато ти трябва нещо да посетиш и още си малка, обаждаш се на батко Лиан и всичко е уредено. - приседна той срещу нея.
- Много си оправен, батко Лиан. - стоеше си все така усмихната Бияна.
- За такива готини пички като тебе, - опита да е романтичен Лиан, според както си представяше романтиката - батко всичко може да направи. Защото батко е също готин.
- Ама много ли? Много ли си готин, бате Лианчо? - наведе се Бияна напред.
- На много места и по всяко време...
- А къде си най-готин? - не спираше тя.
"Тая направо ще се окаже и парясница! Колко много лъже външният вид!" - каза си Лиан и вече беше сигурен, че я е "постигнал".
- В ЛЕГЛОТО! - рече Лиан и това му се стори много оргинално, а и напълно почтено за такава като нея - "Прави се на много недостъпна и свястна, ама си е курвичка като много от останалите!"
- Наистина ли? - още повече се усмихна тя.
- Е, сега няма ли да си вярваме? - вкара "неповторима" оригиналност Лиан. Мислеше и да поръча нещо по-силно за пиене, но реши, че като може да спести кредити, ще спести. И я извика да отидат до "едно място".
Излезнаха. Противният човек, който се изхили преди малко на Лиан, а после нон-стоп ги наблюдаваше, също лека-полека се затътри след тях. Лиан го видя, но реши, че е някой вуайор, който ако не ги смущава, ще го остави да погледа, а после може да го убие, защото е "нападнал офицер от корпуса". Така че се зае да си мисли колко е велик: "Не само спестих от почерпка, но и от наемане на стая ще спестя - ето къде е гората. Ще поседим, ще поговорим с нея... тези три работи! Ха-ха-ха!"
Навлезнаха в горичката. Противният не спираше да се влачи след тях, но Лиан си знаеше, че "Този вече е пътник!" и не се притесняваше: първо прегърна Бияна през рамото, после направо прескочи кръста й и я хвана за стегнатото и красиво обло дупенце. Тя си стоеше усмихната и нямаше нищо против! "Що всички не бяхте такива, бе!?!" - помисли си Лиан и даже се чудеше дали да ходят до едно езеро или направо да я "настани удобно" до някое дърво и "да я постигне".
Трима изскочиха пред тях. Мъже. Не ги познаваше. Много им се ядоса. Имаше добри военни рефлекси. Погледна първо зад себе си, да няма още - е, имаше! Противният се беше приближил плътно до тях.
- Проблем ли има, цивилните! - отвори им се Лиан. - Аре, че няма време. Варда!
- Ще те извардя аз тебе, гейо! - отвърна любезно онзи отзад и докато се усети Лиан тримата го бяха ударили по главата с няколко кола. Той не припадна, но се замая, а противнякът го удари със саблен удар във врата, и онези го хванаха. Заведоха ги в някаква пещера. Беше обзаведена с това-онова, набързо.
- Какви сте вие?! Знаете ли какво ще ви се случи за отвличане на корпусник?! - викна Лиан, а Бияна просто стоеше на входа като препарирана и нищо не казваше.
- А за убийство на корпусник дали ще ни се случи по една свирка, а? - беше все тъй любезен и възпитан противният.
- Аз още в заведението те усетих, че си боклук. Трябваше още там да те обезвредя. - рече му Лиан с омраза.
- Ама ти си бил много силен, а? Я го развържете, бе... Ела тука за един спаринг.
Лиан тръгна към противния и беше сигурен, че ще го победи, защото в Корпуса беше все 2-ри или най-много 3-ти по спарингите. Да, но още преди да докосне с юмрук лицето му, онзи противен мъж приклекна долу и го нацепи с крак в корема, след което пък го плесна по двете уши едновременно, а накрая даже и го помете с лакът в слепоочията. Лиан "целуна" земята в пещерата.
- Още искаш ли, говняр? - рече му оня.
- Не, не, не... - каза Лиан, който се чудеше дали няма нещо счупено, - Кои сте вие, какво искате, не съм ви направил нищо лошо! Какво ще правите с нея?
- С коя бе?! - не разбра противният.
- С нея - посочи Лиан Бияна и усети, че даже с мъка посочва. Бая се беше увредил от това падане...
- Това ли, уе? - сякаш чак сега се сети противният. Взе някакъв меч, незнайно откъде придобит, и я разсече, на две я разсече. Лиан нямаше време да се ужаси, защото от преполовената Бияна остана някакво желе... Изкуствена беше!
- Каква е тази технология?! Какви сте вие!?! Извън-Бо?
- Извънизмерни сме, кретен! Аз съм Курхуй!!! - ритна го онзи.
- Много красиво и благозвучно име имаш... - гърчейки се от болки каза Лиан с мъка.
- Много ясно, няма да имам гейско като тебе - "Лиан"!!! - рече изродски Курхуй.
- Откъде ме знаете как се казвам? - с още по-голяма мъка продума Лиан.
- Разузнаването на Харкун работи добре. Тези тримата са ми разузнавачи. Всичко разузнахме. Видяхме, че обичаш тая... Тоест оная. Направихме й копие. И те примамихме, твойта мама тъпа! - обясни Курхуй.
- Сега ще ме убивате ли, какво? - дишаше тежко Лиан.
- Ще те ползваме. И, ако си послушен, ще стане човек от теб.
- Какво ви трябва?
- Трима от твоята планета. Навлезнаха при нас, нямахме си хабер, че има други измерения. Гепихме им технологията. Сега и ние пътуваме. Вярно много кръгло при вас!
- Тези тримата... ако ги намерим после какво?
- Ще те направя генерал! - обеща Курхуй и сам не си вярваше, но Лиан предпочете да приема "желаното за действително" и се съгласи.
В същото време се отвори спиралодупка. Кяпутен Куро и Бай Пешо Полисекса! Куро знаеше, че Курхуй е много добър в боя, не за първи път се бяха спречквали, та направо го отвя с един изстрел. Курхуй се нацепи здраво в стената на пещерата. Толкова ръбеста стена, че дори супер-натренираното му тяло усети болка. Останалите двама харкунци Кяпутен Куро срита с един "скок-шпагат", както му викаше Бай Пешо Полисексът. А самият Бай Пешо хвана третия харкунец и почна да го целува страстно по врата, след което горкият човечец скочи от високата пещера и се самоуби с желание... Курхуй замъкна останалите двама в тяхното измерение, като отвори собствена спирало-дупка. Кяпутен Куро ги остави да се измъкнат, защото не искаше да рискува повече.
- А вие кои сте? - попита съвсем ошашавено Лиан.
- Ние пък сме извън-Бо. Тези бяха от друго измерение, а ние сме от друга раса, така да се каже. - отговори му Кяпутен Куро.
- А вие какво ще ми направите?
- Секс с мъж обичаш ли? - прояви самодейност дядо Пешо, но Кяпутен Куро го прекъсна:
- Стига глупости, Пешо!!! Лиане, работата е проста: 1. Признаваш си какво си видял, обвиняват те за луд и отиваш да те модифицират.
2. Минаваш на наша страна и всичко ти е наред.
- Този преди малко обеща, че ще ме направи генерал!
- И как я виждаш тази работа? Ти вярваш на някой, който се казва "Курхуй"?
- Не знам, всичко ми е ново! Не знам кои са добрите и кои са лошите?
Дядо Пешо се обиди:
- Как бе?! Не ни ли личи, че сме от добрите?!
- Пешо, - пак се изнерви Кяпутен Куро - На тебе точно нищо не ти личи, даже не ти личи човек ли си, не си ли! Моля ти се! Искаш ли пари или не искаш?
"Пари" беше ключова дума и бай Пешо като мъдър човек той реши да си трае вече.
- Имам ли право на истински избор? - попита Лиан.
- Имаш! Нали за това говорим. Какво избираш? 1 или 2?
- Избирам 3. Ако сте истински добри, ме пускате, аз викам колеги от Корпуса и прибираме тялото на тоя другоизмерния, който се хвърли от пещерата. Изследваме, те ми вярват и аз ставам поне началник отдел!!!
- Да, само че тези като умрат и веднага изчезват. Тяхната материя не е като нашата материя. Тая работа не е като оная, ако ме разбираш. - обясни с досада Куро.
- Да бе?! - не повярва Лиан и предпазливо погледна надолу. Нямаше и следа от труп на другоизмерен. Харкунецът се беше буквално изпарил. Погледна към останките на псевдо-Бияна. И тях ги нямаше.
- Как я бяха направили? Същата като нея. Че и говореше!!! - попита Лиан.
- Копирната им техника е много силно развита, човече. - рече със съжаление Кяпутен Куро.
- Ами те ще дойдат и ще ме намерят пак. Аз какво да правя, ако ме намерят? - попита уплашено Лиан.
- За да видиш, че съм от супер-добрите, давам ти ето този силен електрошок. Технологията е сходна с тази на Бо. Не го ползвай за доказателство, че си срещал извън-Бо-йни, защото няма да проработи и ще те модифицира любимият ти Корпус. Просто го имай за самозащита.
- А Бияна какво?
- Забравяш за нея!
- Ама тя е незабравима! - рече Лиан.
- Още един!!! - направо се ядоса Кяпутен Куро и съжали, че издаде донякъде Нико.
- Какво "още един"?! - не разбра нищо Лиан, но много искаше да разбере.
- Няма нищо, Лиане, няма нищо. Значи отиваш си у вас и забравяш какво си видял. Затваряш си устата. А аз ще те намеря за добри мисии, когато ни потрябваш. Разчитай на нашата помощ, също така.
- А връзка?
- Връзката, за съжаление, е само еднопосочна. Но пък, сравнително-редовна.
Лиан си тръгна бавно и се чувстваше много разбит. Бияна си оставаше все така недостижима. И не беше курвата, за която я мислеше само преди около час. Трудна работа щеше да е с нея. А и сега тези извънмерни, извън-Бо-йни... Защото точно на него? Защо?!
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 9
"Вампиризъм"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро, ако не друго, поне умееше да прави екип, да организира. Сега такъв пълен екип беше събрал, че нямаше просто какво да се каже "на въпреки": Ена, Шики, Нико, бай Пешо Полисекса, внука му, супер-котката на Кяпутена и... Лиан. Пътуваха в някакъв много, ама много скапан космически кораб от някаква планета Пльок.
- Това е положението. Пльок. Ами така се казват, колкото и да ви звучи странно... След последната изцепка на А... няма как да се появяваме там и да наемаме високотехнологични кораби... та сега ще се пътува с тая бракма! - обясни им Кяпутен Куро.
- Това нещо всеки момент може да се сурине, бре! - заключи Петър Полисексът.
- Айде, без излишен песимизъм! - сряза го Кяпутен Куро и всички си продължиха пътуването на принципа "колкото-толкова".
- Е, поне това има оръжия и може да стреля. - рече Нико.
- Я ела насам! - придърпа Шики Ена.
Двамата влезнаха в някакъв коридор, където нямаше май кой да ги подслушва.
- Този, новия - Лиан. Знаеш ли какъв е? - попита Шики.
- От Корпуса е. Вече е на нашата страна. - рече Ена.
- Вече си разбрала? Кой е изклюкарил?
- Този стария от Земята - Пешо Полисекса.
- Да... И аз от него научих, склеротик е май този... Кяпутен Куро не знае как да си пази стратегическите информации... Или може би нарочно е предпочел този непряк начин да ни го каже?
- Не знам... - рече честно Ена. - На времена не ми се струва толкова умен нашия Куро. По-скоро - авантюрист... И... не знам дали да му се доверявам толкова. Просто знам, че ако само си стоя на Бо, то ще се пръсна от мъка и скука.
- Нико, ако разбере, че този Лиан е същият, който е отвлякъл Бияна, знаеш ли какво ще стане? - зададе резонен въпрос Шики.
- Нямам си на представа какво ще стане, Шики... - отговори честно Ена. - Само знам едно, че трябва да му кажем.
- Да, ама Нико не е уравновесен, когато става дума за Бияна. Ако скочи на Лиан? И пак проблеми... Аз мога да го хвана, да му направя един събмишън, направо ще го просна и ще го задържа на земята. Ама какво от това? Ще се изложим яката!!!... А и тоя Лиан - не ми се струва читав човек... Още 2-3 такива в екипа и току-виж съм се отказал от мисиите. Изборите на Кяпутен Куро ми се виждат доста, доста странни, Ена!
- Не знам, не знам... Нали Нико е наш най-добър приятел. Ако не знае, не е ли грешно?
- Точно това е Ена!!! Когато имаш някой много добър приятел дали да знае или да не знае, ако това може да му навреди (знанието или незнанието)... Ето точно това и аз се запитвам!
- Добре де, кое е най-доброто в случая? - направо реши Ена да пришпорят нещата.
- Не знам и аз... Ако не му кажем, а научи от някой друг, тогава какво? Пак лошо... - омърлуши се Шики.
- Ами да го извикаме и него тук и да му кажем! - предложи Ена.
- Да, ама ако тръгне да се разправя с Лиан, ще го бия! - каза сериозно Шики.
- Не съм съгласна с насилието, но в случая... опитай се да го спреш, а ако се съпротивлявава, тогава... бий го. - рече тъжно Ена.
Извикаха предпазливо и Нико, което не беше трудно, предвид че Лиан постоянно задаваше някакви въпроси за Земята и за космическия кораб, който "сигурно е най-лошото от най-напредналите технологии", както той се изрази и така ангажираше вниманието на останалите, включително и на котката.
- Какво става, бе, приятели? - попита Нико, когато го доведоха в това коридорно пространство на Пльокския кораб.
- Сега, - рече Ена - ще ти кажем нещо, което е свързано с Бияна, но ти трябва да запазиш спокойствие.
Да, бе! "Бияна" + "да запазиш спокойствие" си беше комбинация, при която Нико получаваше точно обратен ефект - веднага се притесни!
- Нищо сериозно! - опита се да оправи грешката на Ена Шики.
"Нищо серизно", но Нико вече се беше притеснил и се питаше само два основни въпроса: "Дали е жива?", "Дали няма друг?"... Ако беше жива и здрава, и си нямаше друг, то тогава той можеше и да запази спокойствие.
- Казвайте... - опита се да се представи хладнокръвно Нико.
- Нищо не предприемай, докато не се съгласим с теб! Иначе ще се наложи да те удържам! - рече Шики.
- Да, много си силен. Няма да ти надвия. - рече Нико, който не беше в настроение за доказване кой е "алфа" и кой е "бета" в "групата". За него беше важно да получи по-скоро информацията за любимата си нежна, красива, сладка и мила Бияна, а на останалото би казал "майната му", съвсем жертвоготовно. Няма какво да се лъжем.
- Лиан... - рече Ена.
- Този е от Корпуса. - каза Нико - Нещо има ли общо с отвличането й?
Шики реши, че е време за "предпазни мерки", та хвана Нико за раменете:
- Умен си. Тоя е бил инициатор да я насилят да стане част от тях, защото много й е навит.
Нико не бе много изненадан, но толкова го сви сърцето и го преряза стомахът, че стисна просто зъби и реши да се овладее, за да получи цялата обективна информация, а не само такава, която ще го "успокои".
- Аха... - отвърна той и насила се сдържаше да не трепери - И какво?
- Ами Курхуй го намерил, разказал му играта, но Кяпутен Куро с Пешо Полисексът пък наритали Курхуй и някакви други харкунци, след което Лиан направо се ошашавил и разбрал, че Корпусът не важи и, ако не дойде на наша страна, то ще стане мазало за него... Чаткаш ли?
Нико помълча около минута и само попита:
- И този Лиан, значи, вече няма да може да притеснява Бияна, така ли?
- Абсолютно!!! - рекоха в един глас Ена и Шики.
- Е, че в такъв случай... - рече съвсем спокойно Нико - Какво толкова сте се опасявали, че ще му реагирам на този човек? За мен най-важното е Бияна да е добре.
Това леко ги изненада, но си отдъхнаха с удоволствие.
Припланетиха се. Беше някаква полу-пустинна планета. И се търсеше някакъв храм там. Кяпутен Куро беше събрал "супер-екип", защото не се знаеше в този храм какви са тези монаси, монахини или каквито там се водеха и си се наричаха. Нещо трикове, способности, "магии"... де да знае човек, та Кяпутенът си се подсигури с екип на макс.
Припланетиха се. Тръгнаха.
- Това тук, атмосферата, става ли за дишане без да ни увреди? - попита Лиан.
- Предварително проучвам атмосферни, бактеорологични и прочие условия, Лиане. - рече Кяпутен Куро.
- Нема да се пуашиш, копеле! - рече Пешо-младши.
- Какво е енергийното в този храм, с което трябва да се сдобием? - попита и Нико.
- Някакво растение там развъждат. Само че си го къткат само за тях си. - рече Кяпутен Куро.
- Много ли е скъпо? - попита Петър Полисексът, който знаеше, че "както и да ти разправят, знай че става дума за пари".
- "Скъпо", бай Пешо, тука е малко нерелевантно понятие. Защото тези са храм. Може да не искат нищо скъпарско. Може нищо да не искат и да ти го подарят! А може и да поискат нещо по-така... Кой ги знае? Ти с религизни имал ли си си работа? Всякакви мисли може да им се въртят в главите. Ще идем, ще видим... Сега нищо не мога да ти кажа.
Вървяха, вървяха ли през полупустинята...
- Може ли да пипаме пясъка? - попита Лиан. Кяпутен Куро се изнерви:
- Пипай си всичко! Казах ти, че няма зарази!
Стигнаха до храма най-после, а Лиан се беше напипал. Величествена постройка, с преобладаващ сив цвят. Лекичко, внимателно и предпазливо екипът се приближи до главните порти.
- Сега това ще се отвори автоматично. - каза им Кяпутен Куро.
- Значи са сравнително-развити? - попита Шики.
- Абе, както казах, тука нещата са относителни... - отвърна Кяпутенът.
Влезнаха вътре. Монасите и монахините (да ги наречем така) - до един плешиви (или бръснати, но нямаше значение за никой този детайл).
- Заповядайте, странници! - рече им главната монахиня.
Влезнаха всички. Някои - леко притеснени, други - леко озадачени, а трети - направо нетърпеливи да вземат каквото трябва и да си ходят. Само Лиан, на който му беше за първи път, беше въодушевен и гледаше всичко с най-голям и искрен интерес.
- Този храм е на 211283712321 цикъла в мерките на тази планета. - каза монахинята. Никой не запомни числото, но всеки разбра, че е много древен храм или поне тя така казваше, че е.
- Ние сме от много далеч. - рече Кяпутен Куро. И за миг замръзна. Монахинята, цялата гологлава и сива, точно като самия храм, го прониза с поглед и сякаш го сканира. След което рече:
- Да... от много далече... и минавате през тунели и пътувате на междузведични кораби.
"Тая чете мисли!" - рече си Нико. Същите подозрения имаше и Лиан. Останалите не забелязаха. Дядо Пешо зададе съществен въпрос:
- Вие тук какво отношение заемате като позиция към секса и съпровождащите го удоволствия, ако мога да се изразя така?
- Това... - рече монахинята - Това е според зависи.
Усмихна се тя, а Кяпутен Куро им рече:
- Аз казах ли ви, че тука всичко си е относително?
- Куро, ти си винаги толкова осведомен! - рече Ена.
- Така трябва! - отвърна Кяпутен Куро и продължиха напред.
Настаниха ги до някакво езерце, което по-скоро беше като блато, но пък на всички им хареса, защото беше изкуствено и направено със стил.
- Сигурно вече знаете защо сме тук? - попита Кяпутен Куро.
- Знаем, знаем... - отвърнаха няколко монаси в един глас. Бяха насядали около езерцето-блато.
- Искаме... - продължи Кяпутенът, но го прекъснаха:
- Искате малко от нашето суховатче.
- Между другото, - обади се Шики - Как го правите това с разчитането на мислите?
- Висша духовност! - отвърна главната монахиня, ама така го отвърна, че никой не й повярва. Само че, какво толкова? Приеха го като факт и толкоз. Важното беше да си получат растенито "суховатче", както го наричахе тук, и всеки да си "действа по задачите".
- Какво ще трябва да направим, за да получим това растение? За нас то е източник на енергия! - каза Нико.
- Много си изчерпателен! - каза Кяпутен Куро и се изпусна: - Сега може и за Бияна да кажеш колко я обичаш.
Кяпутенът дали от несъобразителност или под влиянието на монахинята, която му знаеше мислите и го сканираше просто се изпусна. Ами да, просто не съобрази, че и Лиан е там. Край с тайната, че Нико обича Бияна!
- Бияна ли?! - подскочи Лиан.
- Да, тя се казва "Бияна". - каза му Нико.
- В "Бон" ли живее тази твоята Бияна? - попита настръхнал Лиан.
- Да. Защо? И ти ли я познаваш? - направи се на ударен Нико, макар че вече се съмняваше дали има нужда от този театър, защото искаше да се изправи напълно честно, доблестно и по мъжки срещу Лиан (с тайничката надежда Бияна да разбере за това от някой, някакси, и да го оцени, но къде ти този късмет?!)
- Много добре я познавам! Ти откъде я познаваш? - още по-ожесточено попита Лиан.
- В едно и също образователно звено сме. - каза Нико.
- Така значи.
- А ти откъде я познаваш? - продължи Нико.
- Аз съм от Корпуса и познавам много хора, ако не си забравил! - рече направо предизвикателно Лиан.
- Лиане! Седни си, бе човек! - каза Кяпутен Куро.
- А? - сякаш се посъвзе Лиан от гнева и погледна страхопочитателно към Куро.
- Корпусът тука не важи! Нали се бяхме разбрали нещо? Нико е мой човек. Няма начин да се разправяш с моите хора. Ако нещо му навредиш по Корпус-линията, то или аз ще те накажа (а ти знаеш, че мога!) или ще те оставя на Курхуй. Сега, много ми е кофти, че така направо ти го казвам, ама стой си мирно, получи си кредите за добре свършената работа и си окей!
- Абе на вас двамата - рече бай Пешо Полисексът - Какъв ви е шибаният проблем, бре? Що не напрайте една тройка с тази?
Двамата го погледнаха с изненада и желание да го линчуват. Кяпутен Куро, обаче, като културен и деен човек пръв заби един звучен шамар на бай Пешо и след 2-3 изречения как той "плаче да не получи заплата", всичко се уреди.
- Тези имат доста емоционална енергия! - рече една друга монахиня и добави шепнешком- Трябва да ги поизцедим!
Чула това главната монахиня се усмихна дяволито, а после рече:
- Време е да поспите, след като ви нагостим. Всеки има отделна стаичка. Предвидили сме. А утре ще имате колкото си искате от нашето енергийно за вас растение.
И тук беше, донякъде, коронната грешка на Кяпутен Куро, че прие. Сега, някои се опънаха. Не щели в отделна стая. Хубаво, бе! Спете си заедно. Това не пречеше на храма да ги изцеди по най-вампирски начин. Ена и Шики отидоха да спят заедно. Бай Пешо и внук му също. Кяпутен Куро, по настояване на Нико, реши че ще спят заедно (включително и супер-котето), а Лиан остана да спи сам. Тези комбинации въобще не смутиха монасите и монахините, защото за тях пространственото разположение на спящите нямаше никакво, ама никакво значение. Нямаше никакво неудоволствие, неудовлетворение или каквото и да е друго чувство у тях, демек.
Настъпи нощта. Поне няколкостотин ярки звезди изгряха на небето на тази полупустинна планета. Земните хора не се учудиха толкова, защото на Земята звездното небе си беше почти същото. Тези от Бо, обаче - Лиан, Нико, Шики и Ена, гледаха в захлас, защото 3-те луни на Бо, най-често, правеха светлинно замърсяване и не можеха да се видят дори малкото звезди, които се виждаха от повърхността на планетата им - Бо.
Пешо и внук му заспаха най-бързо. Веднага ги споходиха кошмари. Ама кошмари да видиш ти! Истинско "риалити"! Не знаеш кошмар ли е, истина ли е.
Първо започна Пешко младши... Сънува, значи, три мадами срещу него, в "Младост", а не в "Люлин". Прилага той всякакви пикап-похвати, но те му казват:
- Не вървиш, готин, просто не вървиш!
- Как бе?! Е, както искате... Правите ми шит-тест, а?
- Абе, бегай легай, бе! - отвръщат мадамите.
- Котета, аз съм от елитна езикова гимназия. Чета книги. Чета и Уикипедия. Ходя на фитнес. Не пуша. Имам 5-стаен в "Люлин". Бащата ще купи и кола. Какво не вървя още? Аз съм направо играч, бе?
- Ха-ха-ха! - захилват се те и бавно се отдалечават... Пешо се оглежда наоколо за други мадами! Не, няма! Пустош! И отпред няма, и отзад няма, а и в склада няма! Няма! Край... Ще си умре човекът девствен.
След това дядо му изпадна в още по-лош кошмар:
- Жена ти, Пешо, не ще секс с тебе! Факт. Ти от хетеросексуален стана бисексуален, само и само да има някоя или някой да ти пусне! Пак нямаше кой, защото си дърт и беден! След това стана полисексуален - каквото и да е, но и с това не те огрява! Пешо, Пешооооо, краят ти наближава! Ще си умреш незадоволен! - така му казваше някакъв глас. И бай Пешо Полисексът нямаше какво да му възрази. Това направо го разплакваше.
Кяпутен Куро най-леко преживя тези умишлени кошмари (досещате се че монасите и монахините ги индуцираха, че да пият енергия. Те бяха вампирски храм едно към едно.) На сън му се яви онази, която обичал над 10 години, той й каза, че вече не я обича. Тя също така му каза, а и добави, че никога не го е обичала, защото е по-нисък от нея. Той пък й рече, че може и да го е обичала за миг, заради добротата му, която е проявил, когато всички останали мъже около нея са били или глупави, или страхливи или груби, а само той единствен е бил и смел, и всеотдаен, и умен, и нежен... След което, супер-котката, не само на сън, но и наяве го ухапа и Кяпутен Куро се събуди псувайки Вселената и всички познати измерения вкупом.
Много, ама много по-драматични бяха сънищата на бо-ците. Ена сънува един много хубав офицер от Корпуса. Той й каза, че е толкова дебела, че наподобява планета и това го отвращава. Тя заяви, че би могла да отслабне, но той й каза, че и да отслабне, едва ли ще стане достатъчно привлектелна. Тя просто блокира и не можа да му каже, че е една жена не е само външност...
Шики получи много лошо съновидение с единствената, която го бе обичала (или поне на него му се стори, че го обича, а не само харесва като много други, които харесваха тялото му, но не бяха способни на истинска любов или поне малко обич към него):
- Ти ме излъга! И не само веднъж! - това й казваше Шики.
- Знам. - отвръщаше тя.
- И затова сега сме разделени. А аз съм сам. И всеки си мисли, че ми е много добре да съм сам. А аз просто си мълча и не казвам колко ме боли от самотата! А самотата - тя не е моя вина!
- Не съм казвала, че е твоя вина. - казваше пък тя с привидно ледено лице.
Изведнъж се озоваха в някакво ледено езеро и двамата. Потъваха всред кубчета лед. Имаше изгледи да се удавят. Шики не се притесняваше. Искаше просто да й каже всичко, преди да умре. А смъртта не бе проблем за него. Не и сега.
- Ти, Шики! Ти, кажи ми, ти не се ли замисляш защо всяка друга не те иска? - рече ледено тя, по-ледена и от ледовете около тях.
- Мене ли не ме искат? Че аз съм имал 3 приятелки освен теб. Общо 4! И 4 се равняват на "всяка друга не ме иска"?
- Ех, че си скучен... - рече тя и тази нелогичност още повече го подразни.
- Ама аз не ща да съм интересен! Аз да не съм ти клоун, който развеселява Корпуса по празниците?! Точно ти ли ще ми кажеш, че аз съм неуспешен, при положение, че вече шестима са те зарязвали? И само за любовта ли да говорим? Ами какво да кажем за твоя успех в учението? За твоя успех в живота? Точно ти си от тези, за които се казва, че са "проклети да не успяват"! Ти ли ще се мериш с мен?! Ти? Не ме разсмивай!!!
Лицето й придоби много жалък и съжалителен вид. А Шики продължи:
- Знаеш ли какво? МРАЗЯ ТЕ! Мразя те, че ме излъга! Мразя те, защото заради теб съм сам!...
Тя се разплака... А той каза:
- Ти знаеш, че когато лъжа хората се чувствам отвратително. Искам винаги да съм 100% честен, но невинаги успявам. Аз не съм съвършен жител на Бо! Но искам да съм от честен по-честен! Не искам да лъжа! Не искам да лъжа хората! Не искам да лъжа теб! Знаеш ли какво? Сега не знам какво става! Не знам точно дали това е сън или е реално! Не знам дали също в този момент го сънуваш или чуваш! Обаче ще ти го кажа това!!! НАИСТИНА МИ ПУКА ЗА МЪЖЕТЕ, С КОИТО СЕ СРЕЩАШ ИЛИ ЩЕ СЕ СРЕЩАШ! Защо? Защото все още ми липсваш и все още много те ревнувам! Когато в двора там, през междучасието, се пошегувах, че от гаджета не намираш време за нищо, беше точно заради това - защото ми липсваш и защото изпитвам ревност, а не защото исках да ти се подиграя! Само че не ти казах, че това е истинската причина! Да, но сега не искам да те лъжа, защото всеки път, когато те излъжа сърцето ми изпитва кървяща болка! И ДА, така е: съгласен съм с теб, че твоите следващи мъже в живота не трябва да ми влизат в работата, те не ме засягат. А и ти не си длъжна да ми отговаряш, дори и да те питам и да искам неистово да зная за тях! Какво ми остава сега, освен да се надявам, че ще мога да се справя с всичко това по-добре и по-скоро?
Наистина те мразя! Но също така и наистина те обичам и наистина ми липсваш! Чувствам се като изгубен и незнаещ къде отива самотник в гората!...
Шики не знаеше какво да каже повече, не знаеше и дали ще оживее. Имаше чувството, че просто всичко за него свършва, изчезва, умира.
Лиан сънуваше Бияна, която с крила на пеперудено същество отлита към Нико. Лиан се протягаше към нея, по някакъв начин удължаваше ръцете си. За миг се страхуваше, че ще му се откъснат, но беше готов да приеме тази жертва в името на страстта! Да, именно страст и желание изпитаваше той към Бияна! За него това тяло, този темперамент и този характер бе неповторим. Лиан не познаваше любовта, а и не беше сигурен дали тя въобще съществува някъде из Вселената, но знаеше, че изпусне ли това уникално момиче Бияна, с никоя, никога няма да изпита тази неповторима и незабравима наслада!
Нико, съвсем естествено, също сънуваше Бияна. Тя избягваше Лиан, но не идваше и към него. Говореше му нещо, но неразбрано... въпреки това Нико истински се наслаждаваше и на красивия й женствен глас, и на прекрасното й красиво и омагьосващо лице, и на нежните й жестове. Независимо дали му казваше "Аз съм Бияна." или "Ентропията е нещо съществено за разбирането на битието.", то той беше еднакво щастлив и радостен, че просто контактува с нея, че тя му говори нещо! Едно, обаче чу съвсем ясно и отчетливо: "Ти си прекрасен човек, но не си пасваме... просто не си пасваме!"... и това го подтисна, вгорчи, натъжи и депресира.
На сутринта всички се събудиха, но едвам се влачиха. Кяпутен Куро усети, че даже не може да вдигне пистолета си - толкова тежък му се стори. Монасите и монахините можеха да ги попукат от бой, само ако поискаха и никой нямаше да може да им окаже съществена съпротива. Някои от екипа Кяпутен Куров дори се бяха почти предали на тази мисъл и нямаха против да пукнат на тази планета - особено Нико и Лиан, за които животът без Бияна беше без особен и съществен смисъл (за Лиан това бе малко спорно, но за Нико - безспорно). Единствен, Шики, имаше някаква остатъчна енергия да се противопостави, защото само при него нещата бяха амбивалентни - едновременно мразеше онази неговата, предната, но и му липсваше, защото не беше само с отрицателни черти на характера, а и като нямаше друга, с която да я замени (и да й се отдаде), та направо му идеше да почне да размята като куцо пиле домат тези монахини и монаси.
- Всичко е платено вече. - каза главната монахиня - Изцедихме ви малко енергия, а сега ето ви от нашето растение, за да си имате и вие енергия.
Кяпутен Куро и останалите бяха толкова замаяни и изтощени, че решиха, че сделката си струва и си тръгнаха поживо-поздраво.
В Пльоксия кораб всичко пак позадрямаха. Повечето направо си заспаха и този път без накакви особени мисли или сънища. Само Нико, колкото и да беше изморен, преди за заспи си помисли за Бияна: "Толкова си прекрасна, Бияна! Бих дал всичко, за да мислиш, че си пасваме и, че ме обичаш поне мъничко!!!"
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 10
"Невероятности"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Не вярвам, че ще те забравя.
Не знам къде отива твоят път.
Желания за теб навява,
сърцето ми, то иска те от плът.
За мен си толкоз идеална.
Не мога да го отрека.
И сигурно си нереална,
Но все те искам аз така.
Дори в съня ми си до мене.
И чувствам се тогаз в екстаз.
И тъй, докато се събудя,
И почвам да те мисля аз.
Със мен си в мислите ми често.
И чувството към теб гори.
Уви, сърцето ми злочесто,
Не може да ти се дари.
- Баааа, мноу готино тва! - изрази възторг Пешо-Пикапът. Дядо му също се изказа:
- Според мен най-важното беше за плътта там! То като няма плът, какво остава?! - каза си го най-откровено дядо Петър Полисексът.
- За мен най-важното са дълбоките и истински чувства! - каза Ена и много се разчувства.
Лиан и Нико имаха чувството, че в това стихотворение се говори за тях и за Бияна. А Шики за момент си помисли, че става дума за него и за неговата бивша, но след думата "идеална" решително отхвърли тази мисъл, защото лъжкините не са идеални.
Суперкотката нямаше мнение по въпроса.
- Ето, - рече Кяпутен Куро, който им беше представил това стихотворение на Гесер Курултаев - Да знаете, че не съм никак безчувствен, нито циничен към любовта. Цялата работа е там, че аз не съм имал досега това, което повечето мислим като "любов", не съм виждал някой, който да има любовна връзка за дълго и, реалистично, предупреждавам всички тук да не се осланяте на това нещо. Любовен скептицизъм, ако искате го наречете, но положението е такова. Дори и да приемем, че някои се обичат истински и знаят как да управляват любовта си, то след 10 години дали остава някаква любов?
- Споделям. - обади се пръв Петър Полисексът - Отдавна съм се отказал да намеря истинската любов, затова търся истинския секс, който със сигурност съществува, но при мен - трудно...
- Достатъчно! - прекъсна го Кяпутен Куро.
- Аз вярвам и ще вярвам, че има истинска любов. Моята към Бияна. - каза Нико замечтано и наистина вярвайки си.
- А тя ще бъде моя!!! - не се сдържа Лиан.
- Лиане! - скастри го Кяпутен Куро - Дръж се прилично и се овладей, че не си някой тийнейджър, все пак! Нико е тийнейджър, а се държи по-прилично от тебе! Не, че и той не ми изигра преди време проблем със самоконтрола и то пак заради нея!!!
- Абе, - кипна му и на Шики, та се обърна към Лиан и Нико - Вие и двамата сте много прости! По отношение на Бияна, имам предвид, че сте прости! А инак, да знаем, че Нико е отличник, и знаем, че ти си много кадърен корпусник. Не искам да ви обидя, а да ви налея малко мозък.
- Ние на Земята, имаме един лаф: "То да е уй, да му го набиеш, а то мозък! Как да му го набиеш в главата?" - рече дядо Пешо.
- Петре, кажи още една простотия и излизаш в неплатен отпуск за неопределен период от време! - ревна Куро. Полисексът си затрая веднага, защото за него това беше най-най-най добрият аргумент.
- Ако мога да продължа? - попита Шики.
- Шики, моля продължи тази своя, според мен, правилна мисъл! - погледна с насмешка и осъдително към онези двамата (Нико и Лиан) Кяпутен Куро, който беше много доволен, че някой им е казал в прав текст, че са прости.
- Знаете, че не искам да ви обидя. Поне Нико, предполагам, че ме разбира, защото се познаваме отдавна и ми е пръв приятел. Само да ви кажа защо сте прости в това точно отношение: Бияна, та Бияна! Ами тя не е моя тип. Само че, както виждам, напоследък доста погледи привлича. Да, това е истина! Колкото и да ви е неприятно, не сте само вие двамата, които мислят, че "Бияна е много красива".
- Тя е просто вълшебна! - допълни Нико.
- И адски секси!!! - не остана назад Лиан.
- Следите ли ми мисълта внимателно? - продължи Шики - Вие тука - в Люлин, в друго измерение, в космоса или на Бо може и да се изтрепете за нея, да се карате, да се млатите, да се мразите и каквото щете да правите. А накрая тя ще бъде нечия друга!
- А така, Шики!!! - възпламени се Ена - Вие си мислите, че тя е там някаква вещ, някакъв обект, който ще е на този или на онзи. А всъщност знаете ли какво става? Става това, че ТЯ ИЗБИРА. И накрая може да не избере нито Нико, нито Лиан.
- Аз съм го имал същия проблем. - обясни им и Кяпутен Куро - Надявам се за една жена, влизам в конфликти с други мъже заради нея и накрая, някакъв се появи, от друг град, и тя пожела да е с него, а не с мен, не с онези, с които се дърлих заради нея. И какво излезна? Че съм си изгубил времето, а и съм рискувал някоя неприятност, усложнения.
- И какво да правим ние? - попита съвсем детински и с надежда Нико. Когато ставаше дума за Бияна, за него винаги имаше надежди дори там, където ги няма.
- Всеки да си ходи да си контактува с нея, да се покаже колко пари струва и да й се даде възможност да избира. А не простотии като вашите: Лиан решил да я отвлича в Корпуса, че да я "има". Абе, тъпак, какво ще имаш?! Нали там тя може да си падне по някой друг. И излиза, че ти си му я поднесъл на тепсия!!! А да не говорим пък колко ще се влюби в тебе жена, която разбере, че си я отвлякъл! Ползвай го тоя мозък по предназначение!!!... А Нико - човекът се мотае, не действа, така и 15 години ще минат, докато тя разбере, че има някакви намерения. Ама защо не действа той? Ами, защото е почти сигурен, че тя ще го отреже. Ако имате поне мъничко мозък, който още работи, ще приемете факта, че шансовете ви са много малко, защото не е никак задължително да сте неин тип, да се получат нещата. Никъде не става толкова лесно! - говореше им Кяпутенът с досадата, която би имал, ако обяснява на някой, че 1 плюс 1 е равно на две, а пък 2 минус 1 е равно на 1.
- Много ясно, че не става лесно. То иначе щеше ли да има толкова много книги и видеота за пикап? Пикап за мъже, пикап за жени, пикап за не знам какво си! - рече Пешо Пикапът. - Истинската свалка не е лесна, а пък истинската любов - нещо много трудно.
- Дори - нещо като невъзможно! - припомни си позицията Кяпутен Куро.
- Просто... - опита се да е полезна Ена - Бъдете културни, цивилизовани помежду си и с нея. Само така тя ще има свободата да направи истинския си избор. Нали не искате тя да е с вас насила или заради нелепи илюзии?
- А така!!! - похвали я Куро - Ето това ще ви е нещо като тест за хуманизъм, култура, интелигентност и да се замислите по въпроса "Аз наистина ли я обичам или обичам само себе си?" Бъдете откровени с нас и, най-важното, със себе си!
- Аз винаги съм получавал нещата малко или повече силово. Който е от Бо и особено, който е в Корпуса знае, че без сила нещата невинаги са успешни с други методи... Но съм съгласен с това, което казвате, колкото и да ми е далечно от моята природа. - изпадна в откровеност Лиан.
- Аз мисля, че наистина я обичам. - също си каза откровено Нико.
- Ако тя каже, че не те обича и избира някой друг? Ще уважиш ли изборът й, но от сърце? - контрира го малко Кяпутен Куро.
- Аз няма да имам някакъв избор, колкото и да ми е неприятно.
- Абе то, че няма да имаш избор - няма да имаш. - засмя се Куро - Но аз те питам можеш ли да преодолееш себичността си и да се радваш искрено за нея, че е намерила човек, който да обича? Помислете си и двамата за това.
- Аз като най-възрастен да се намеся: имаме толкова важни задачи, а тука се разправяме за някаква Биляна. - обади се Петър Полисексът.
- Бияна! - поправиха го в един глас Лиан и Нико.
- Добре, де. Както и да се казва там девойчето. Аз, ако съм на ваше място, по-скоро ще мисля как да се предпазя от Курхуй. Как да си оправя живота... Вие бая енергия губите с Бибана.
- Бияна! - изнерви се Нико, а Лиан просто си рече, че тоя е склеротик и го слушаше само, колкото да не заспи.
- Хубу, де! Както и да се казва там девойчето. От мисиите с Кяпутен Куро ние всички разбираме едно - колко важна е енергията! И на Земята - толкова много войни и патаклама има за енергия, за ресурс... Затова, слушайте дяда си: по-малко мисли за Болбана, и повече мисли за собственото оцеляване и общия прогрес!
- Бияна, Бияна, Бияна! - викна и натърти Нико. Не можеше да търпи някой да бърка такова красиво име.
- Да де. Както и да се казва там девойчето. - отвърна бай Пешо.
- Достатъчно! - изкомандва Кяпутен Куро и додаде:
- ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СИЛНО ЖЕЛАЯ да нямате повече разногласия, търкания и изцепки заради Бияна. Иначе, просто ще се принудя да изключа един от двамата от екипа. И, понеже някои ще си помислят, че ще изключа Лиан, защото е по-нов и по-чепат, ще ви кажа. НЕ! Ще изтегля жребий, без да ми пука дали ще е Лиан или ще е Нико. Така че и двамата си опичайте акъла, защото втора възможност като тази няма да получите, а и оставени сами на себе си, Курхуй ще ви свети маслото!
Това си беше самата страшна истина. Нико и Лиан трябваше да си стиснат ръцете и да приемат нещата такива, каквито са. А дали щяха да успеят? Никой не знаеше.
За да потвърди опасността, Курхуй се появи в Люлин, в апартамента на дядо Пешо и внук му, където се бяха събрали всички. Всеки беше снабден с мощен електрошок, както предвиждаше Кяпутен Куро. Курхуй много се изненада, че ги намери пълен екип.
- Е сега си еба майката! - отвори големи очи той. Беше късно за бягство. Всички му опряха по един електрошок и Курхуй отнесе джама... Докато летеше надолу от 10-я етаж, успя да отвори спиралодупка, защото само една от ръцете му по чудо не се беше парализирала. Падна върху едно от влечугоподобните същества в Харкун. Онова изпищя и го захапа за задника. Курхуй, още парализиран почти напълно от тока не можа да реагира.
- Задник за хапане!!! - изкрещя влечугоподобното. 15 негови събратя дойдоха и нахапаха зверски Курхуй по задните части. Изгавриха се с него яко. Това щеше да му остави сериозна психическа травма... но, все пак, това беше просто един Курхуй.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 11
"Кияна"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Минаха няколко седмици, през които Курхуй не се беше появявал при никой. Всеки се чудеше дали се е уплашил от последния мулти-електрошок или просто беше зает с нещо друго в измерението Харкун.
- Най-вероятно е да няма достатъчно енергия за преходите. - изказа своята работна хипотеза Кяпутен Куро. Имаше резон и останалите се бяха съгласили с нея. Поне им действаше успокояващо... донякъде. Курхуй и харкунците не бяха обаче основна тема за екипа. Главната и, донякъде, вълнуваща тема беше най-новото попълнение. Кяпутен Куро бе намерил още едно момиче. Прецени, че за Ена не е добре да е единственото същество от женски пол (ако не броим супер-котката) в екипа. След дълго обмисляне, на този етап, дали е по-добре да вземе земно момиче или бо-ско, се спря на Бо. Почна да ги проучва, да ги изследва с разни Чикибойски уреди и накрая от цялата планета Бо попадна на една, която реши, че с профила си отговаря на задачите и целите. Нямаше дотук нищо чак толкова странно или изненадващо. Момиче - момиче, от Бо - ами от Бо, обаче... тя беше от същия образователен департамент като Шики, Ена и Нико, а още по-голямата "мълния" за боците беше, че тя е от същото звено като... Бияна. Да го наречем на земен език - "съученичка на Бияна"! Този факт наистина не се понрави на Кяпутен Куро - от толкова много момичета и жени на Бо, точно тази да се окаже толкова оптимална, и точно пък да е от Бияниното звено! Да, но нямаше какво да се прави, щеше да си носи проблемите и рисковете.
Новата се казваше "Кияна". Беше много радостна и въодушевена да участва в такива мисии, защото щеше "да види свят". Кредитите и материалните неща не я вълнуваха, защото беше от много богато семейство. Обичаше да учи, да чете. Богатството не я бе разглезило, нито й беше навредило с нещо засега. На външен вид - средна хубост - не толкова дебела като Ена, средно момичешко тяло, но, разбира се, не и чак толкова хубава като Бияна. "Че то може ли да има по-хубава от Бияна?" би казал Нико, а Лиан би се съгласил с него веднага.
Пътуваха в един средно-добър кораб. Объл. Много приличащ на летяща чиния от НЛО-приказките. Бяха го наели от планетата Кар. Нямаха много време да се запознаят с нейните жители, защото Кяпутен Куро бързаше. "Бързам, нямам време!" рече им той.
Пътуването беше дълго и, донякъде, скучно. За повечето. Но не и за Кияна, а още по-малко за Нико. Скоро ще разберете защо. За Кияна, разбира се, всичко беше толкова интересно, ново, магическо, привлекателно, неописуемо. Не можеше да се нарадва, че точно нея я е огрял късметът да е част от този екип, да пътува до друга планета и то на кораб от трета планета! Нико, обаче, беше сигурно два или направо три пъти по-радостен и по въодушевен от Кияна. Ако още някой или някоя от вас не се е досетил (досетила) защо, то отговарям: ТА ТОВА БЕШЕ МОМИЧЕ, КОЕТО ВСЕКИ БОЖИ ДЕН БЕШЕ В ЕДНА И СЪЩА СТАЯ С БИЯНА! За Нико човек, който е често с Бияна придобиваше особена ценност. Защо? Защото: а) той/тя имаше "честта" и "дяволския късмет" да е ежедневно до Бияна - да си говори с нея, да вижда красивите й маслинени очи, дългите тъмно-кестеняви, почти черни коси, гладкото й лице, нежните й ръце и тъй нататък; освен това да чува нежния й глас и да я пита много неща, да си говорят, да има удоволствието да й помага и да й се възхищава; б) от по-прагматична гледна точка, от съученичка или съученик на Бияна можеше да се получи много ценна информация.
Като си говорим за информация - с това най-наясно беше Кяпутен Куро, а също така прекалено наясно беше и Лиан, като човек от Корпуса. Докато на Куро му беше през... курабийката какво инфо може да даде Кияна за Бияна, то за Лиан това беше много важно, понеже фиксацията му към Бияниното тяло беше толкова голяма, че всяко инфо, което можеше да го доближи до нея поне за една целувка или едно обарване, придобиваше за него смисъл на "върховна ценност". Лиан, колкото и да си имаше кусури, определено не беше тъп. След само 2-3 минути мислене той си състави своя стратегия: Не, в никакъв случай няма той да ходи да разпитва Кияна за Бияна. Той ще си трае и само ще слуша, отстрани, какво Нико ще разпитва. Така хем нямаше да се мори да разпитва сам, хем щеше да си има инфото наготово и "пей сърце"! За да се подсигури, обаче, сложи една карфица-микрофон (подслушвателче демек) на гърба на Нико. Имаше много добър обсег. Най-нова Корпус-технология. Можеше да го подслушва и на 300 000 километра.
Кяпутен Куро се взираше в илюминатора и си милваше супер-котката, която стоеше кротка в скута му. Ена и Шики играеха някакъв шах. Пешо Пикапът спеше. А Лиан се настани до дядо му, все едно, че го интересуваше какво старият Петър Полисексът дрънка по неговите си въпроси за пенсията, недостига на секс и политиката на Земята, но основно слушаше какво ще приказва Нико с новата - Кияна. А Нико си беше предвидим (особено що се касаеше до това, което прави във връзка с Бияна). И ето го, сега, той се отправяше към седалката на Кияна с цел да я заговори. Много бързо я заговори - въобще не се притесни (а той беше срамежлив да заговяря всички момичета, освен Ена). Този път за него бе много естествено да седне и да започне приказката. Чак Пешо Пикапът му завидя, докато се беше пробудил в същия миг.
- Много ли се радваш? Представям си какво ти е интересно за първи път да си на космически кораб! И тоя си го бива - такъв кръгъл!
- Какво приказваш? - грейнала в усмивка и с непресъхващо удивление говореше тя - Това е неописуемо, това е великолепно! И точно аз да бъда от избраните!
- Знам как е. И аз се чувствах така първия път. А ние ходихме до измерение, друго измерение, а не просто друга планета.
- Олеле! Ама това е още по-вълнуващо и интересно! И аз искам да ида до друго измерение!
- Е, не чак толкова, защото то беше Харкун... А харкунците са меко казано "неприятни". Поне тези, на които попаднахме. Военни или военизирани някакви. Обикновените им хора може и да са по-свестни.
- Да. Капитанът ми каза за Курхуй и харкунците. Просто не знаех, че те са другоизмерните. Сега ми стана ясно! Много ти благодаря, че ми обясняваш! Сигурно ще ми трябват поне няколко разговора, докато разбра всичко. Много искам да съм полезна и да съм добра част от екипчето ви! - рече тя.
"Много е разговорлива и приятелски настроена." помисли си Нико и въздъхна с мисълта "Защо ли не можеше и с Бияна да е така? Да е тук и да ми говори толкова много и толкова приятелски!"
- Няма да имаш проблеми скоро, защото ти бързо учиш. - похвали я Нико.
- Това е много добър комплимент, Нико! - рече му Кияна - Особено от отличник като теб.
- Е,... отличник - отличник, но аз съм от бедния слой на обществото. Нямам твоите възможности.
- Аз съм богато дете, но абсолютно не деля хората на слоеве, класи... За мен най-важното е колко е знаещ и колко е добър един човек! Честно ти говоря, повярвай ми: предпочитам един като теб, отколкото десетима богати колкото мен!
- Колко хубаво щеше да е, ако всички на Бо мислеха така! - каза замечтано Нико.
Лиан чуваше всичко, макар че до ухото му дуднеше бай Пешо нещо от сорта на "И какво може да купиш с една пенсия като моята? Ами услугите? Ти знаеш ли колко струва да си платиш за една проститутка при нас? Остави се, момче, остави се! Ако можех да се преселя при вас!!!"
- Аз пък - прошепна Лиан на себе си - Ако можех да направя така Нико да се влюби в тая и да ми разчисти пътя с Бияна!...
- Кое? - недочу бай Пешо - Брилянта ли? Абе ние едвам за ток и вода успяваме, ти за брилянти ми говориш, еххх, момче, момче!...
- Аз, - продължаваше да словоохотничи Кияна - от съвсем малка имам тази гледна точка: да е добър човек, да е начетен. А това какво има в джоба си ми е най-малкият проблем. Знам, че с кредити е по-добре отколкото без кредити. Знам, че ако аз съм бедна, това няма да ми харесва. Но никога, никога не съм поставяла богатството си за нещо повече от това, което е.
- Айде сега и кажи, че "човек нищо не може да отнесе в гроба"! - просъска ядно Лиан, който вече се възмущаваше, че Нико още не е подхванал темата за Бияна. Дядо Петър чу ясно за "гроба" и се навъси:
- Аааа, много искаха да ме погребат мене, но аз ги надживях! За там няма ред, мойто момче. Няма да се учудя, ако и тебе те надживея!
Лиан вече съжаляваше, че се е курдисал до него, но не искаше да мърда, за да не започне Нико да заподозира нещо. Личеше си, че е достоен и кадърен представител на Корпуса.
- И много, ама много се радвам, че хем съм с този уникален, неповторим късмет да съм с извън-бо-йни хора на този интересен космически кораб, хем и съм с вас тримата: Ена, Шики и теб! Вие сте по-големи от мен и със сигурност по-умни. Особено ти! Чувствам се като парцалена кукла насред диаманти! Напълно съм искрена, Нико! - не спираше да говори Кияна. Нико я разбираше и беше също горд, че е така добре оценен от едно умно, а и не зле изглеждащо момиче. Всъщност той наистина би се влюбил в нея, ако не познаваше Бияна. Сега, обаче, Бияна като образ и като чувство го беше обвзел на 100% и комплиментите, уважението и цялостното излъчване, което беше получил от Кияна бяха за него почти същите, каквито биха били и, ако са получени от някой неин съученик. Така стояха нещата, за нещастие на Лиан. А той, все пак, не спираше да се надява, че Нико ще си падне по Кияна и ще остави Бияна "само за мен".
- Вие имате там няколко други момичета във вашето звено. Аз познавам една.
- Наистина ли? Коя познаваш? Ния?
- Не.
- Лия?
- Не, не...
- Чакай да позная! Ая!!!
- Не позна. Бияна. Бияна познавам.
- А, нея ли... - само каза Кияна. И някакси май й се влоши настроението. Това веднага се забеляза от Нико, а Лиан направо настръхна ядовито, защото предусети, че няма да потекат реки от информация.
- Да. Тя живее в "Бон".
- Знам, да... май беше споменавала.
- Да, сигурно е споменавала... - вече започна да усеща трудности какво да говори Нико. - Ами... такованката, вие сигурно често си говорите с нея?
- С нея ли?
- С Бияна, с нея, да.
- Ами не, всъщност... Защо да си говорим с нея?
- Ами... защото сте в едно и също звено. Мислех, че си говорите. Ето ние с Шики и Ена, постоянно си говорим.
- Е, ние не сме толкова близки с нея. - рече Кияна. Това събуди различни чувства. У Нико събуди различни чувства (у Лиан събуди само едно: яд и злоба, че няма да има никаква съществена информация за Бияна.) Нико имаше много по-широк спектър от мисли и емоции: "Ние не сме толкова близки с нея." - това кънтеше в главата и в сърцето му, пораждайки въпроси като "Как може някой да не е близък с толкова прекрасно момиче?", "Защо Кияна изглежда толкова умна и мила, а не се е сближила с този ангел - Бияна?" В същото време го споходи някакво усещане, че сигурно се конкурират за привлекателност, някаква "междувидова, женска конкуренция", но все така, основното му чувство бе на радост и удовлетвореност, че може да се докосне до съученичка на тази, която боготвори. Кияна беше за него много ценна, защото просто беше някоя, която бе редовно с Бияна. А сега и Нико можеше да е с нея, като по този начин се сдобие с ОЩЕ ЕДНО ОБЩО НЕЩО МЕЖДУ СЕБЕ СИ И БИЯНА - познанството и контактите с Кияна. "Бияна познава Кияна, и аз познавам Кияна!" - тази мисъл, този факт, го изпълваше с гордост и с радост. Чувстваше се благодарен на цялата възможна Вселена, че го е дарила с "още една малка стъпка към Бияна".
Най-сетне летящата чиния се припланети на някаква планета с много палмоподобни дървета и с дейстащи вулкани. Беше малко мрачно, но и уютно - водопадчета, езерца, красиви и разноцветни птици.
- Истинска идилия! - рече Кяпутен Куро - Само че тук е по-така фрашкано с вируси, бактерии, гадни гъбички. Затова всеки да си мие ръцете с разтвора, който му дадох и не пипайте излишно нищо от растенията и животните.
- Това е задължителна и много полезна информация. - рече Лиан, който много държеше да е здрав и да живее, ако може, поне 1000 години.
- Тука няма ли извънземни? - попита Бай Пешо.
- Няма. Само животинки. Млада планета, не са еволюирали.
- Динозаври да няма? - уплаши се Пешо малкият.
- Няма. Измрели са. Имало е нещо динозавроподобно.
- Търсим какво? - попита Шики.
- Черни камъчета. Като малки въгленчета, но не цапат толкова ръцете.
Всички разбраха заданието. Разделиха се на групи. Кияна, обаче, прояви "късмета на начинаещия" и стъпи на някакъв шип. Нарани си ходилото и... трябваше да се върне на кораба. Нико остана с нея, да й помогне да се лекува с лекче, което Кяпутен Куро предостави. Останалите отидоха да търсят енергийните черни "въгленчета".
Шики и Ена бяха в една група с Лиан. А Пешовците и Кяпутен Куро в друга. Ена си хареса едно водопадче под вулкан. Наистина беше красиво да се стои там и да се търсят въпросните неща. Шики също си даваше от време на време почивка, за да се наслади на дърветата. На Бо един от символите на красота беше дървото. Лиан нямаше толкова естетически чувства. Той напрягаше ухо да слуша какво си приказва Нико с Кияна, макар и вече доста поизгубил надежда да чуе и едно полезно инфо за Бияна.
- Толкова ми е кофти, Нико! - нареждаше Кияна - За първи път на акция и да не мога да помогна. Радвам се, че все пак, не попречих с нищо. А и, че видях друга планета!
- Така е, - помагаше й с ходилото Нико - Трябва да отчитаме и добрите, и лошите страни на нещата.
- Мислиш ли, че Куро ще се откаже от мен?
- Глупости! - усмихна се Нико - Че той даже от Лиан не се отказва.
- Лиан е от Корпуса. Той е много повече от мен.
- Е, аз не съм толкова... как да ти кажа... направо ще ти кажа: аз не обичам Корпуса. Прекалено много ми е милитаристичен, войнолюбски, деспотичен!
- Знам за какво говориш. Някои хора мислят така...
- А ти какво мислиш за Корпуса?
- Не знам... по-скоро ми харесва... Съжалявам, че не сме на едно мнение за това. - рече тя, с опасението, че може да развали мнението на Нико за себе си. А тя не искаше това, защото й се щеше да са добри приятели и много добри колеги, сътрудници.
- Не може за всичко да сме на едно мнение. - успокои я Нико.
- Ти какво мислиш за Бияна? - рече изненадващо Кияна. Този въпрос накара Нико почти да трепне, а Лиан направо подскочи и падна във водата.
- Да плуваш ли искаш, бе, човек? - захили се Шики, а Лиан проклетисваше цопването във водата, защото можеше да повреди подслушвателната му апаратурка. За негов късмет - не се повреди, а и Шики с Ена, не я забелязаха. Някаква рибка, обаче му влезна в панталона и доста време изгуби, докато я прогони.
Нико изгаряше от желание да си поговорят за Бияна, за жалост обаче, нямаше да има какво толкова той да научи за нея, а само Кияна щеше да научи за огромната му любов. Така да бъде!
- Ще ти кажа. Но това малко хора го знаят, поне при нас - освен Шики и Ена, никой не знае... тук в групата - всички знаят...
- Какво, какво? - стана любопитна Кияна.
- Ами откакто я видях за първи път, че влиза да учи при нас и нещо се обърна в мен, в най-чист и положителен смисъл! Много ми хареса! Като ангел, все едно, който се изпречи на пътя ми и направи живота ми по-светъл, по-прекрасен и по-осмислен!
- Толкова много ли си я харесал? - попита тя.
- Защо? Никой ли друг не я харесва от вашите там... момчетата?
- Е, има и които я харесват. - отвърна Кияна.
- А тя харесва ли някой? - попита Нико.
Лиан също наостри уши и даже изръмжа на Ена да не приказва толкова, че не може да чуе добре "песента на онази птичка там на онова дърво! А толкова хубаво пее!". Смях!
- Мисля, че харесва един. - каза Кияна. Това инфо помрачи настроението и на Нико, и на Лиан. Особено зле го преживя Лиан, който искаше да отиде и да се сбие с нещастния съученик на Бияна. Нико просто се депресира и му минаха разни неприятни мисли как онзи и Бияна започват да се сближават все повече и повече, и как тя ще бъде негова жена някой ден... Много неприятни, изтощаващи и притеснителни мисли. Още 5 минути само да го бяха владели тези мисли и сигурно щеше да остане без капка сила, но те бързо се прекъснаха от шок! Шок и за него, и за Кияна. Нещо като паяжина или гигантски леплив език на хамелеон грабна летящата чиния, в която сега бяха само те двамата, и ги отнесе в космоса. Планетата още се виждаше, но на разстояние колкото примерно от Земята до Луната. Дотук добре, само че в един момент всичко се покри в тъмница.
- Къде попаднахме?! - не можеше да скрие ужаса си Кияна. Нико се опита да е по-аналитичен, а и да я успокои, та каза:
- Мисля, че не се движим, а просто нещо ни покри, като черно наметало.
- Много е страшно, ако няма нито една звезда! - затрепери Кияна, която иначе беше смело момиче. - Много ме е страх от абсолютно тъмното!
- Всъщност - демонстрираше хладнокръвие Нико - Тъмното значи отсъствие на фотони. Някакси по-чисто, ако го погледнеш от този ъгъл - може да се наспиш добре, когато е много тъмно.
На планетата Лиан, Шики и Ена, които бяха по-близко до летящата чиния видяха как нещо я взе и завладя в небето.
- Бързо! Да предупредим Кяпутена! - викна Лиан и тримата се затичаха към долината, в която беше Куро и с Пешовците.
На летящата чиния всичко изгасна...
- Опааа! Останахме без ток. - констатира Нико.
- Сега ще се свърши и кислорода ли?! - съвсем ужасена беше Кияна, която вече съжаляваше, че е дошла тук и мислеше, с ужас, че ще умре.
- Успокой се. Имаме кислород сигурно за поне 2 цикъла... А дотогава, Кяпутен Куро ще ни спаси. Все пак сме двама ценни души от екипа, а и той е човечен, колкото и да не му личи.
- А какво можем ние да направим, за да си помогнем?
- Може да опитаме да оправим тока, а после да задвижим летящата чиния. - предложи Нико.
- Аз съм добра в електротехниката. - рече с оптимизъм и усети прилив на воля в себе си Кияна. Започнаха да търсят къде нещо да барнат, но в тази тъмница, не намериха нищо...
- По-добре да не пипаме, за да не развалим нещо. - рече Нико.
- Виж това! - зарадвано каза Кияна - Това е май за включване на допълнително електричество, при аварии. Мисля, че е аварийното!
- На твой риск! - рече Нико, който не обичаше да бърника тоци.
- Нека бъдем смели! Едно, две, три! - дръпна тя една ръчка и хоп! Светна. Системите заработиха.
- Сега е по-добре! - живна малко и Нико. - Нека опитаме да се измъкнем.
- Знаеш ли как се управлява това?
- Почти. Ти застани там. Дръж на скорост, онези двете зелените... да, точно те. Аз от този пулт тук...
Дадоха скорост на летящата чиния. Тя обаче се удряше сякаш в нещо еластично, нещо като ластик, такова усещане имаха... жив капан.
- Кофти. - заключи Нико.
- Ами, поне опитахме... а и ще имаме кислород за повече време. - рече примирена Кияна. Тъкмо го рече и токът се изчерпа.
- Е, поне малко повече кислород... - рече Нико и се отпусна на една седалка.
Кяпутен Куро успокои народа на планетата:
- Това са едни местни космически пиратчета от ееее онази звезда там.
- Те на звездата ли живеят? Много горещо, бре! - попита бай Петър.
- На планета край звездата! Айде сега не издребнявай, де, Петре! - намуси се Куро.
- И как ще ги спасим? - попита Ена, все така разтревожена
- Ще ги спасим, когато свършим с камъчетата. - поясни Куро.
- А пиратите, ако ги гепят дотогава? - запитаха едновременно Лиан и Шики.
- Много са бавни, а и няма да бързат. Защото това е енергиен капан. За тях е по-добре да намерят кораба, когато всички вътре са измрели, от недостиг на кислород. - обясни невъзмутимо Кяпутенът.
- Ами Нико и тази ще имат ли достатъчно кислород? - попита Лиан с надеждата да нямат, че да може Нико да умре. Лиан си беше гадно копеленце на времена.
- Ще имат! - разстрои го Куро. - Айде сега, всички пак на работа!
Кияна не искаше да се тревожи, но тъмнината все повече и повече я плашеше. Беше напълно тъмно. А и усещането, че са те покрили с някаква чернилка, която е непрогледна не беше добро.
- Страх ме е! - призна си тя. - Не искам да ме е страх, но все повече ме обзема страх!
- Няма страшно, на практика, нали знаеш. - каза спокойно Нико.
- Ами, ако не ни спасят? - попита плахо тя.
- Няма къде да идат. Корабът им трябва, за да се приберат на Земята и на Бо. Ако не друго, Кяпутен Куро поне е много пестелив и няма да ни зареже така.
- Това ме успокои - каза тя с благодарност - Но наистина изпадам в паника от тъмното.
- Как да ти помогна? - попита Нико.
- Нищо не мога да видя. Само те чувам. Ако мога и да те усещам, ще ми е по-малко страшно! Ела при мен и ми дай да държа ръката ти, за ръкава, поне да знам, че наистина те има, а не съм в кошмар или в халюцинация. Ще се побъркам!
Нико отиде при нея. Радваше се, че може да й помогне. Тя го хвана за ръкава, а после и за ръката. Личеше й, че я е страх.
- Все пак, мисли си за нещо хубаво! - предложи Нико - Независимо, че е капан и е тъмно, все пак ти си за първи път в космоса! Малко хора от Бо са били в космоса! Трябва да си горда!
- Да, да, да. - усмихна се тя, припомнила си тази истинска за нея гордост.
- Говори за нещо друго. - предложи още Нико - Само не и за тъмнината.
- Прав си, ще опитам... - рече тя и го хвана по-здраво за ръката - Тя знае ли, че я обичаш толкова много?
- Не! И ти трябва да си мълчиш. Знам, че сигурно ще е много трудно да не ме изклюкариш с приятелките си. Ако почнете да говорите така много-много, Бияна може да се засрами, да ме намрази, знам ли и аз... А онзи, какъв е, който го харесва тя?
- Един Буян. Симпатичен е, всички в звеното го харесват.
- И ти ли?
- Не. Аз харесвам по-умните, той не е много умен. Средна работа е. Просто на външен вид е красив и си падат по него. Не и аз.
- Глупав ли е?
- Не, не точно. Просто е ординарен. А Бияна... също е едно обикновено момиче. Просто тези двамата си пасват... интелектуално, така да се каже. На едно ниво са си. Извинявай, ако те разочаровам, но твоето ангелче е обикновено, ординарно момиче.
- Не, говори си всичко, което знаеш. Аз ти вярвам. - рече Нико.
Лиан, който ги чуваше, си записваше всичко. "Не била от най-умните! На кой му пука?!" мислеше си той и неистово си представяше как ще я "постигне" някой ден, пък ако ще и да е тя с интелигентност на жаба!
Пиратите бяха като гигантски паяци или по-скоро - раци. Многокраки, кокалести. Кяпутен Куро беше подценил скоростта им на придвижване или просто тези бяха наблизо. Стовариха се на летящата чиния и проникнаха вътре. Започнаха да тупуркат с многото си крака.
Кияна и Нико се вцепениха от ужас и се скриха в някакво тясно помомещение, което май преди бе служило за гардероб. Ракообразните извънземни пирати имаха ограничен речников запас. Основно се чуваше: "Да ги намерим!", "Да ги избием!", "Да ги изядем!" Доста смущаващи прости изречения за всеки с нормален инстинкт за самосъхранение.
- Сигурно това е краят ни!!! - прошепна в ужас Кияна.
- Не се плаши! Просто не се издавай! - прегърна я Нико братски. Хем я прегърна, за да не се плаши, хем усети, че я прегръща, защото той самият е уплашен и сякаш търси нейната закрила.
- Не мърдай... говори много тихо! - даде й указания той, които се надяваше, че може да ги спасят.
Лиан чу какво става. Нямаше нищо против Нико и Кияна да бъдат изядени. Е, да, жалко за невинната Кияна, но важното беше за него Нико да се измете от този свят колкото се може по-бързо. В един момент, обаче, Лиан загря, че тези пирати може да отнесат и летящата чиния, а Кяпутен Куро какъвто беше стиснат за енергия, щеше да ги кара да събират камъчета с дни, докато не си платят двойно преходите до Бо и до Земята. Затова Лиан, като уважаващ мързела индивид, рече:
- Кяпутен Куро, абе, такова, малко неудобно, но... сложих подслушвател на Нико. Исках да разбера какво си говори с Кияна за Бияна. И сега слушам, че пиратите дошли при тях.
- Може ли да си такъв кретен?! - ядоса се Шики.
- Я, бе! Мускулестия! Я ела да те почупя! - отвори му се Лиан.
- Чакайте малко сега! - рече Кяпутен Куро. - Едно! Шики, спокойно. Две, Лиане, ела да ти ударя един шамар.
Лиан още не разбрал шега ли е или не, отнесе един шамар от Кяпутен Куро.
- Три! Събрали сме каквото сме събрали, отиваме със спиралодупка на чинията.
Докато се разправяха на планетата. Кияна и Нико вече мислеха, че са почти умрели, защото един от ракообразните пирати вече беше почти в коридора пред гардеробчето, в което бяха двамата.
- Ако аз умра, а ти не умреш. - каза й Нико - Моля те да й разкажеш всичко: колко дълго и колко много съм я обичал, и как тя е била всичко за мен - и ден, и нощ!
- А аз, аз мисля, че ще умра преди теб! - разплака се Кияна хвана го за двете бузи и доближи нослето си до неговото.
- Ще се борим до край! Ако ни намерят, не се предавай! - каза Нико, който нямаше какво друго да каже.
- Никога не съм целувала момче досега! - призна си тя.
- И аз не съм целувал момиче! - каза Нико.
- Целуни ме! Ако умрем, поне да сме целували един път през живота си!!! - простена тя. Нико си помисли за Бияна. Дори каза:
- Бияна...
Кияна, обаче го прекъсна и впи устни в неговите.
Лиан чу какво става и много злорадо се изкефи, че ще пусне този запис на Бияна, ако Нико му стане конкурент по-натам. Мръсен номер на Корпуса, който бе усвоил добре. Докато останалите издирваха пирати, той просто се погрижи да направи 2 копия на този запис, за по-сигурно. Едва като чу първия изстрел от мощния пистолет на Кяпутен Куро, Лиан също извади неговото корпусно пистолетче и очисти един пират. Все за нещо беше полезен на екипа. Последният пират се опита да строши илюминатора на летящата чиния, но суперкотката го прегриза и го направи на кайма. Гадна картинка, но какво да се прави? Най-сетне Кияна и Нико излезнаха от скривалището си. Всичко беше с хепи енд или полу-хепи енд... Кяпутен Куро трябваше да стреля 10 пъти с мощния си пистолет, докато разруши пиратския капан. Общо взето за тази мисия се изразходи толкова енергия, колкото се и получи - за стрелба и за преходи със спиралодупки. Кяпутен Куро, обаче, беше разумен и знаеше, че и такива неща стават.
На връщане Нико изпадна в доста тежка депресия - беше "изневерил на Бияна", беше целунал друга. Искаше първата му целувка да е за Бияна, но това не се случи. И никога нямаше да се случи.
- Какво ти е? - попита го Ена
- Целунах Кияна. Бяхме уплашени. Тя поиска, защото мислехме, че умираме. И аз преди още да кажа "Бияна", тя ме притисна и ме целуна.
- Сериозно?! - опули се Ена.
- Сега се чувствам като боклук! - рече Нико.
- Не така! - каза Ена - Помисли си логично: първо Бияна не ти е гадже. Нямаш задължение да си й верен. А второ, не си ти първи целунал Кияна, а тя те е придърпала.
- Така като говориш и изглежда всичко е наред, но на мен ми е гадно! - рече Нико и се насълзи.
Всички бяха забравили за подслушвателя на Лиан. Не и той... Слушаше неволята на Нико и злорадстваше: "Да, тъпчо! Даааа! Ти не си й изневерил, но тя ще си мисли, че си! Само чакай!"
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 12
"Ревност"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Имаше три много красиви бо-ски дървета в градинката зад образователния департамент. Кияна беше там сама. Само две други момичета имаше наоколо, но те бяха далеч. Затова, когато случайно Нико с Шики минаха покрай дърветата, Кияна им извика весело за поздрав. Шики хвърли един дяволит поглед на Нико и го остави с Кияна. Нико не искаше да остава насаме с нея и се опита да спре Шики с жест, но последният не го видя или се направи, че не го вижда и се отдалечи към физкултурния салон, който се падаше надолу по едни стълби, та само след по-малко от минута този мускулест младеж вече не беше в полезрението им.
- Ела, де! - повика го тя все така усмихната, лъчезарна, добричка и му махна весело с ръка да се приближи. Нико се се огледа, да няма някой да ги види, особено Бияна. Много щеше да му е кофти, ако тя си помисли, че той се е хванал с Кияна и вземе, че съвсем изгуби и последния минимален шанс, ако въобще имаше такъв.
- Кажи, какво има? - опита се да е любезен той, но в момента искаше да се отдалечи от нея час по скоро. Във въпросния момент Нико го беше обзело чувство напълно противоположно на онова, когато беше с нея в летящата чиния на път за онази красива планета. Тогава той беше радостен, че дори и горд, че е започнал да познава някоя, която учи заедно с Бияна, обаче сега, след като тази някоя, го беше целунала и можеше да стане причина любимата му да го отреже тотално, Нико искаше да е колкото се може на по-голямо разстояние от нея.
- Онова, което стана, докато пиратите бяха на косъм да ни изядат... - каза Кияна вече без усмивка, сериозно и отговорно изричайки всяка една думичка - Искам да знаеш, че се случи, защото бях много уплашена и наистина го вярвах, че... са ни последните мигове живот.
- Така е. - съгласи се бързо Нико. - Аз разбирам. Аз не исках също да става така, но и аз си мислех, че вече ще умрем... Честно казано, изплаших се истински.
- Сигурна съм, че няма да е проблем за по-нататъшното ни приятелство и за работата? - каза тя хем уверена, хем и питаща.
- Разбира се... - смотолеви Нико и, за да се подсигури добре додаде - Това можеше да се случи на всеки. Нормално беше да се уплаши който и да е там... Предполагам, че ти щеше да целунеш даже и някой друг, ако беше с теб в скривалището - например Шики или дори Лиан...
- Да, сигурно... - не прозвуча убедително Кияна - Или пък ти да целунеш Ена?
- Ъммм... не знам, нещо такова, сигурно, не знам... Важното е, че се разбрахме. - побърза да се оттегли Нико и наистина си отдъхна със звучна въздишка, когато тя не го спря. Слизайки бързичко надолу по стълбището към физкултурния салон точно до салона видя Бияна с Ая и някакво по-малко момиче, от най-новите, които се задаваха насреща и май отиваха при Кияна. Бияна му каза "Здравей!", а той още повече си отдъхна с "Разминах се на косъм!" в главата, което даже му попречи да се порадва повечко на нейното "Здравей!", което винаги и всякога си беше ценно и радващо за него.
- Айде! Къде се губиш? - викна му Ена, която също идваше насреща.
- Ето ме. Той Шики остава на физическо тука, а ние с тебе ще ходим на курса по история. - каза й Нико. Двамата се засилиха с бърза крачка между различните постройки.
- Вчера Шики ми рече, че Кияна те е харесала. А ти пък си се притеснил, че ако научи Бияна... А аз си мисля: така може и да си повишиш цената пред нея! Ще види, че те харесва друга, ще почне да те ревнува и, може да ти предложи! - изговори това на един дъх Ена и си личеше, че много си вярваше в тази теория.
- Да. - призна Нико - А също така може и като ревнува да се отчае, и да се ядоса, и да си рече, че не съм достоен за нея, щом толкова лесно съм се целунал с друга. И то друга, която учи с нея в същото звено! Така че, да не рискувам излишно. Много не обичам такива истории... Влез в положение, Ена: ако беше някоя, за която не ми пука чак толкова, можеше и да си направя този експеримент, да си позволя този лукс "да я накарам да ревнува". Но тук това може да даде обратен резултат. И тогава какво ще правя?
- Животът продължава! - засмя се Ена.
- Е, не и моя живот!!! - рече й Нико докато влизаха в отделението по история вече тичешком. Той, колкото и да се насилваше, нито можеше, нито беше в състояние да си представи бъдещето си без Бияна. Подобно, но не чак толкова драматично, бе и положението на Лиан. Днес не го свърташе на едно място в Корпуса. Имаше някаква акция в планината и той реши, че няма да ходи, но в последния момент се сети, че там има специално планинско дърво, което беше рядко и можеше да отчупи едно клонче, та да го поднесе на Бияна. В последния момент се затича след един микробус натоварен с корпусници и влетя вътре.
- Ти нали нямаше да идваш? - погледна го косо един от тях.
- Реших, че ще съм полезен! - отвърна му Лиан.
Единствената жена в микробуса беше любовницата на Лиан. Направи й впечатление, че той е отнесен и студен. Тихо го попита:
- Как си? Нещо е различно с теб?
- Добре съм си. - рече той хладно. След като беше видял толкова много, преживял толкова много и зафиксирал се към Бияна толкова много, не му беше никак до някаква си любовница.
- Вчера, - каза някакъв колега, докато се изкачваха по стръмен планински склон след като пристигнаха в подножието с микробуса - Някакъв от Б18-Корпус разправя, че си харесал някаква малка. С 20 цикъла по-малка! Луд човек!
Лиан, който беше пресметнал, че Бияна е също някъде с толкова по-малка от него, се почувства лично засегнат:
- Какво му е лудото? Ако онази е готина, ако си пасват, ако са щастливи? Недейте да ги съдите хората с лека ръка!
Останалите корпусници се изхилиха, а любовницата му доста строго и учудено го погледна. Това НЕ беше стария Лиан. Нещо много остро и прекалено "романтично" за него реагира той на колегата си, когото обикновено игнорираше, и не се вслушваше в почти нито една негова приказка.
Трима бунтовни някакви се бяха скрили в планинска барака. Трябваше да бъдат арестувани. Това беше цялата задача на акцията. Лиан се оглеждаше за рядкото дърво и искаше клонче за Бияна. Любовницата му се чудеше какво толкова оглежда той, при положение, че не беше никак запален по природата.
Корпусниците обградиха бараката. Онези тримата вътре ги усетиха. Един хвърли самоделна бомба. Беше я изготвил добре - освен, че гръмна като истинска, някаква звукова вълна породи и половината от корпусниците изпопадаха или с рани, или с оглушели уши, или и с двете. Лиан беше останал назад (да търси клонче) и само любовницата му се ядоса, че онзи се мотае и, че колегите й са ранени малко или повече. Извади снайпер и най-хладнокръвно уби бомбаджията и един от останалите двама. Третият се развика, че се предава. Лиан се появи.
"Реших, че ще съм полезен!" - изимитира го тя и го погледна гневно. Видя и клончето в ръцете му. Той не й го даде, а това още повече я вбеси. Лиан не я познаваше добре. Тя се закле, че ще намери коя е тази другата и, каквато си беше зла, за Лиан щеше да е истинско "удоволствие" да види какво ще стане с тая, която се е "осмелила да й се бърка". Твърдо се закле тя в себе си да я намери и да й разкаже играта!
Лиан си тръгна точно в края на работното време. С клончето. Много се грижи за него, да не повехне, през целия ден. Сега бързаше да пресрещне Бияна, преди да се е прибрала вкъщи. Той, обаче, не знаеше, че любовницата му го следи. А тя го следеше отдалеч и професионално.
На един разклон, малко преди "Бон", се зададе Бияна. Лиан се приближи до нея и й подаде с леко перверзна усмивка клончето. Толкова си можеше човекът. Бияна се изненада истинки и неприятно, но някакси инстинктивно, от любезност, прие клончето... Някакъв изстрел се чу и един куршум само на сантиметри от Биянината глава прелетя. Лиан се хвърли да я накара да залегне, след това погледна в посока на изстрела и видя любовницата си, която беше ударена по главата и кървеше на земята, а до нея беше строшен снайперът й. Не знаеше на кого да дължи благодарност, че хем го е направил герой-спасител в очите на Бияна, хем и го е оттървал от една луда жена, която отдавна вече бе взела да му омръзва! Важното беше, че засега всичко се нареди, май, много добре за него! Искаше да се похвали, да сподели... и в един момент усети, че няма нито един приятел, с който може да го стори. Лиан просто нямаше приятели.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 13
"Млада фенка"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Дядо Петър Полисексът каза на Кяпутен Куро:
- Като те видя и като те чуя все се сещам за Куросава.
- Да... и той беше японец. - каза Куро.
- И името му отчасти сходно. - рече бай Пешо.
Двамата бяха на някаква много хубава планета - райска градина, според земните представи. Имаше хора в полудиво и полуголо състояние. Кяпутен Куро беше тук, естествено, за да събира енергия. Освен суперкотката и Петър Полисексът не беше довел никой друг. Беше мирно населението, нямаше някакви опасности, а и нямаше да има нужда да се охарчва толкова - на първо място Куро си беше пестелив, хладнокръвен, разумен. Беше взел бай Пешо, ако може да "намаже" с някоя местна. Само че досега намаза само с една и то така намаза, че направо се омаза. Тя беше най-младата дъщеря на местния вожд. Тя, а и всички останали тук, приличаха на нещо средно между земни полинезийци и южноамерикански индианци. Петър Полисексът много си падаше по тези тъмно-жълто-кафеви кожи. Кяпутен Куро не ги обичаше, той, като милиони азиатци, обичаше по-белите.
На планетата щеше да се седи дълго време, защото енергийното тук беше пясък. Хубаво, че бе пясък, но... само отделни песъчинки бяха енергийни - ако примерно имаше една торба с пясък и от нея се извадеха само енергийните песъчинки настрани, то те щяха да съставляват само около една чаена лъжица пясък! А това "на нищо не приличаше!", както се ядосваше Кяпутен Куро, който, все пак, беше благодарен, че с помощта на уред, конструиран на планетата А, можеше по-бързичко да отсява полезните, енергийни песъчинки и вече беше напълнил почти един чувал. Искаше да ги направи пет чувала и да си ходят. А това изискваше време. През времето прекарано досега обаче, както вече казахме, най-младата щерка на местния вожд си беше паднала по дядо Пешо. На него, първоначално, му беше много приятно това - хем младо, хем с шоколадова кожичка, хем красиво, а и хем го обича. Но, като стана дума за плътски, страстни, сексуални наслади, момичето рече, че "само след сватбата" и сега повече от целувки няма да има.
- Куро, Куроооо! - оплака му се една вечер на Кяпутена дядо Петър Полисексът - Девойчето гиздаво, ще ми пусне само след сватба! И аз останах с "пръст в гъз"!
Кяпутен Куро погледна езерото в което се отразяваше местната луна и няколко близки планети плюс стотици звезди, после погледна и към огъня, който си бяха наклали, за да може да се събират песъчинки и нощем, та рече дълбокомислено:
- Петре, ти виж да не останеш с копие в гъз, защото тук в стил "каменна ера" правят много добри копия, от камък. Едно такова като ти влезне "изотзадзе" и може да се споминеш. Не си играй с огъня!
- Ама аз се надявах много, бе, другарю капитан! - рече тъжно Бай Петър.
- И аз се надявах и затова те взех тук. Обаче такъв ти късмета, човек: дъртак си, малко жени из Вселената те харесват. Има късмет да те хареса поне една, и то млада, че и вожд-щерка! Е, какво да се прави, че иска само след сватбата? Такъв ти бил късметът! Колкото-толкова! Сега си седиш на задника, защото, пак ти казвам, тези ако направиш някоя беля, ще те промушат с копия, а може и мен да ме нападнат. Не са се свършили женските създания из Вселената, след още няколко мисии и след някоя и друга година, може пък друга да си намериш! Всъщност то за тебе - мъжко-женско - все тая, де...
Петър Полисексът - врял и кипял през годините на своя 80-годишен живот (беше набор "30-те" на 20-ти век), счете че Кяпутен Куро е абсолютно прав. А и, честно казано, вече женен един път на Земята, не му се искаше да се жени и тук. Да не говорим, че на 80 не му беше до сватби и женитби, еле пък на друга планета!
Това, обаче, че и двамата постигнаха мъдро съгласие по темата, не значеше, че дъщерята на вожда се беше примирила. Още на сутринта тя пъргаво изприпка до бай Пешо и го събуди с целувка!
- Бах, неговото маме! Какво става, бе?! - подскочи бай Петър уплашен в ранни зори.
- Тихо, бе! - в просъница рече Кяпутен Куро - Фенката ти те буди с целувки. Айде, ако обичате, малко по-натам си се разговаряйте, че искам да спя поне още час и половина!
Двамата се отдалечиха към едно малко хълмче срещу езерото.
- Помисли ли си вече за сватбата? - попита грейнала извънземната.
- Помислих си!
- И кога?!
- Ами никога! - каза бай Петър.
Това я разстрои. Тя се насълзи. Някакъв мъжага от племето я видя разплакана и погледна зверски към Пешо Полисексът след което затърча след нея.
- Какво ме гледаш, бре?! - викна подире им бай Петър - Просто аз не ставам за женене, бре ей!
Кяпутен Куро разбра, че настъпват усложнения. Беше започнал вече и да съжалява, че е бил толкова добър да дава шанс на стария бай Петър Полисекса да си намира половинка на тази планета (но нали бабичката на Пешо вече не искаше да си има интимни отношения с него, та го съжаляваше и, донякъде, разбираше).
- Петре, ще съкратим престоя, то се е видяло.
- Ами песъчинките?
- Пълня само още един чувал и колкото-толкова!
- Ееее, язък... - каза бай Пешо и се почувства виновен, но не за дълго, защото скоро онзи мъжага се върна с още няколко и нападнаха двамата земни пришълци. Петър Полисексът беше уловен в накаква първобитна мрежа, а Кяпутен Куро, докато се бръкне да извади пистолета и... го бяха вече пронизали с цели 3 копия в ребрата. Вързаха го на кол и го понесоха към първобитните си обиталища. Бай Пешо също го вързаха, но го нарамиха за по-бързо в мрежата.
- Ако скоро не се измъкнем, ще пукна! - простена ранен Кяпутен Куро.
- Ама ние и ще се измъкнем ли? - попита недоверчиво Петър Полисексът.
- Само да мога да докопам пистолета... Ама засега не мога.
- Гледай докато ни мъкнат да не го изтървеш!
Двамата не бяха идвали досега в обиталището на местните. Очакваха колиби, но нямаше. Тези живееха в пещери. Нормално.
Дъщерята на вожда се затича към любимия си бай Пешо и го развърза. Бай Пешо се навдигна и а-ха да отиде да измъкне на Куро пистолета, девойката му се хвърли на врата:
- Ще си мой, ще бъдем заедно завинаги!!!
- Нямаш грижи, моме! - викна бай Пешо - Само да оправим този човек, че кърви и ще се спомине.
- ТОЗИ Е ЗЪЛ ДУХ! - рече един от шаманите и посочи Куро.
- А този е негов помощник! - рече мъжагата, който искаше да става зет на вожда и никак не му се нравеше, че дъщерята на въпросния иска да се омъжва за чуждопланетен дъртофелник.
Вождът се приближи тежко и важно до тях. Виждаше, че дъщеря му много иска този дядка. Това не беше природосъобразно - даже и да можеше да й направи поне едно дете, дъртият нямаше да изкара сигурно и 10 години, щеше да я остави вдовица на средна възраст. Вождът реши да послуша шаманите.
- Зли неща, зли сили... - каза той.
- Ние можем да докажем, че не сме! - измърмори с последни сили Кяпутен Куро. Само бай Пешо да ми даде свещеното "нещо".
Бай Пешо Полисексът пак се затътри към Куро да му вземе пистолета, но го хванаха шаманите и ги вързаха и двамата на 2 стълба, вертикално.
- Е толкова шибано не е можело да се очаква. Ако имаше сега поне един да ни помогне. - простена Петър Полисексът, който се чувстваше почти като Христос на кръста.
Е нямаше нито един... но имаше "една". Суперкотката, за която почти бяха забравили! Тя се появи и прегриза въжетата им.
- Това е СВЕЩЕНА КОТКА! - викна бай Пешо.
Туземците, които се бяха заиграли около огньовете си веднага се хвърлиха да й се кланят, но мъжагата рече:
- Сигурно е още един зъл дух! Шаманите!!! - прикани той тази влиятелна прослойка от населението им да вземе отношение към проблема.
Шаманите влезнаха в спор - едни мислеха, че е, а други, че не е зъл дух. Вождът се наложи да се намеси, защото той беше "Законът".
- Защо каза, че това е Свещена котка? - попита той Пешо Полисексът.
- Защото може да отвява! - рече бай Петър в отговор.
- Какво да отвява? - не разбра вождът.
- Чакай да видиш! - този път беше по-чевръст бай Пешо и измъкна пистолета на Кяпутен Куро.
- Какво е това? - извика мъжагата.
- Сега ще ви отвеем. - каза бай Пешо спокойно и стреля един път. Отвя сума ти и туземци! Мъжагата не се уплаши, а се ядоса и хвърли копие към него. Суперкотката, обаче, скочи и улови копието със зъби! То се строши в стоманената й челюст.
- СВЕЩЕНА КОТКА! - рече мъдро вождът и накара всички да им се кланят. Кланяха се на животното, на Кяпутен Куро и на бай Пешо.
С мъка суперкотката и бай Пешо примъкнаха Кяпутен Куро до чувала с пясък. За втори чувал нямаше време и възможност. Отвори Кяпутен Куро една спиралодупка и право в една Токийска болница. Едвам оживя. После взе, че отвори и спиралодупка за Пешо Полисекса до Люлин (нямаше как да обяснява как се е озовал от България в Япония), и... чувалът с енергиен пясък почти свърши, но останаха 2 шепи от пясъка, колкото да не е без хич.
Лежеше в болницата в Токио Куро-сан с дни и си мислеше: "Къде го чукаш, а къде се пука? Заради любов пак изпотрошихме толкова ресурс и попаднахме на толкова много неприятности! Колко по-добре е животът, когато няма любов и емоции!"
(СЛЕДВА) Линк към следващата страница. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/15/)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 14
"Истината и само истината"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Лиан беше поканил Бияна да се видят в едно заведение. Понеже я беше спасил, а и родителите й не знаеха, че е същият корпусник, който вече един път я е отвличал поканата му си беше в качеството на неин спасител (от лудата снайперистка). Всъщност, Бияна също не знаеше, че това й е бившият похитител, а само го виждаше в качеството му на настоящия й спасител.
- Случката се беше появила по медиите. Сигурно си информиран. - рече Шики на Нико.
- За Лиан и Бияна ли? - попита Нико, който каквото и да се говореше, можеше да го асоциира с лекота с Бияна.
- Същото.
- Да. И какво?... В смисъл: добре е, че е спасена; не съм сигурен дали той не го е инсценирал всичко това... и прочие, и прочие... главата ми е пълна с много въпроси, чувства... не знам какво да мисля вече, наистина... И все пак, какво искаш да ми кажеш? - рече Нико хем с интерес, хем и с притеснение какво може да чуе по-сетне.
- Днес ще се срещат с Лиан в едно заведение.
- Че ти пък как разбра?!
- Ами срещнах го на улицата и той ми се похвали. И ти предаде поздрави. А и рече, че искал всичко да е на чисто, затова и ни казвал... Е, ако не ме беше срещнал, сигурно нямаше нищо да ни каже, ама така го измисли на момента. - отвърна Шики.
- Аха... добре. - рече му само Нико и усети, че така му се зави свят, че всички звуци и картини пред очите му се изгубиха (а не беше като да ги нямаше, защото двамата бяха в един от коридорите на 4-я етаж в едно от крилата на образователната им сграда). Тръгна нанякъде. Просто искаше да върви, върви, върви и да не спира... Извървя целия коридор на 4-я етаж. След това се смъкна надолу, по стълбите... (не искаше да чака асансьор). Накрая, по едно време, усети че се е озовал в двора... Минаваха някакви покрай него - не ги знаеше кои са, не го и интересуваха кои са. Дори Курхуй да се материализираше пред него, щеше да го "стъпче" и подмине. Всичко му беше като мъгла и се чувстваше съсипан само като си представяше, че Бияна е някъде там с друг и то с не кой да е друг, а с Лиан!...
- Никога не си го бях представял, а и не исках да си го представя, че тя ще седне с друг на една и съща маса, а ето че това ще се случи ДНЕС! - каза си той на глас. И "днес" го извика толкова силно, че Кияна, която беше с три от нейните съученички на една от пейките преди полянката с трите дървета, се обърна, видя го и, колкото и да бяха заети нещо да четат по математика за множества, подмножества и не знам си какво, тя остави своите учебни помагала на пейката, каза им само 2-3 думи да я чакат или да й приберат помагалата, които Нико не чу добре, и веднага тръгна към него. Той това го видя с периферното си зрение, което у боците беше добре развито, и с малкото останало му критично възприятие, малкото останала му логика и малкото мисъл за нещо друго, освен "Бияна-Лиан" констатира: "Кияна. Видя ме. Чу ме. Скочи веднага. Остави приятелките си и важната си работа. Идва при мен. Никоя преди не е правила такъв жест за мен, освен Ена, която е само приятел...". Тази констатация беше много вярна и го накара да се трогне, сърцето му даже заби по-лудо, ако можеше да бие още по-лудо след новината за Лиан и Бияна, но всичкото това трая само няколко секунди, защото отново го обзе мрачното настроение - палитра от шок, тъга, притеснение, ревност, болка... И си продължи да си върви (макар че етикетът го задължаваше да спре да изчака Кияна, а не тя да подтичва след него). Кияна, обаче, беше най-ерудираното и четящо момиче в звеното й, та прецени, че няма да е много добре да се затича направо след него - щяха да тръгнат какви ли не слухове и клюки, затова повървя просто малко на по-бърз ход и го настигна едва след като той сви зад един ъгъл по посока на едни образователни складове.
- Чакай! - каза тя. Той се обърна, само си пое въздух и продължи, макар и по-бавно, за да може тя да го настигне. Тя го настигна, изравниха се. Беше с около една глава по-ниска от него, наведе се пред Никовото лице и му видя брадичката, носа, лявата буза - всичко беше порозовяло. В очите му имаше нещо като напиращи сълзи, които само дето не бяха капнали. Усети, че работата не е добре. Искаше да го хване за ръката, но не посмя, защото не знаеше какво точно е станало, а и как той ще реагира.
- Какво се е случило? - само попита тя. Този път не беше обичайно усмихната, но все беше, по своему, енергична и готова да му помогне с каквото може.
- Бияна... с Лиан. - беше крайно лаконичен той, което показваше огромната му подтиснатост.
- Да, нали всички за това говорят. Не може да не си научил още вчера? - каза тя.
- Не е за онова там - "Големият спасител"... Добре, де. Може и наистина да я е спасил. Аз просто не му вярвам... Как да вярваш на някой, който ти слага подслушватели и, който ти отвлича момичето?! - рече Нико и се усети, че "ти отвлича момичето" беше прекалено силно, защото Бияна не му беше нито приятелка, нито любовница, нито дори братовчедка.
- А за кое, Нико? - спря го тя, заставайки пред него. Нико я погледна в очите, после съзря красивата й прическа, светло-кафевите коси, гледащите го с интерес живи очи, спусна поглед надолу - тялото й си беше добро, а ученическата униформа й стоеше толкова красиво. Приличаше на някоя от привлекателните средношколки от Земните японски анимета. Ако Кяпутен Куро ги беше видял в този момент, щеше да го потвърди. Нико, за момент, отново се поотърси от шока и болката "Лиан-Бияна" и си помисли: "Хубаво, умно, енергично, пукащо му за мен момиче, което стои и ме гледа в очите, и ме държи за лактите... Ако не беше Бияна в живота ми, щях да съм много щастлив, че това ми се случва! А сега просто не мога и не бива!"... Отговори й:
- Днес я е поканил да се срещат. Казал на Шики... на улицата се видяли... в някакво заведение щели да бъдат Лиан и Бияна!
- И какво? - още не разбираше къде е проблемът Кияна, но само след секунда съжали, че е прозвучала тъпо, а тя не искаше да звучи глупаво пред Нико, който за нея беше еталон за умност сред всички нейни познати.
- Ами това, че... - понечи да обясни той, а тя го прекъсна:
- Чакай... извинявай... трябваше да се сетя! Не ти е приятно да е с него, точно с него, пък макар и само да пият сок!
- Това е, да... то с никой не ми е приятно да е тя, но точно с Лиан! Има ли по-лошо? Дядо Петър Полисекса или Курхуй, може би?...
- Хубаво е, че може да се шегуваш и в такива моменти. - усмихна се Кияна и обясни защо се усмихва толкова много - имала план, ще ги намерят те в кое заведение са и ще отидат и те двамата там.
- А?! - опули се искрено Нико, който не знаеше това добра или лоша идея е.
- Не ти ли харесва идеята ми? Или ти хареса? - погледна го тя полуусмихната този път.
- Аз, Кияна, много искам да съм там по това време: да видя, да чуя всичко! Естествено, че ми харесва!
Това я зарадва: Нико одобряваше идеята й, а тя искаше да е одобрявана за нещо интелектуално от умен човек, за какъвто минаваше той.
- Ще отидем там, ще слушаме какво й говори. Накрая ще й кажа, че този се е опитал да я отвлече! И така Кяпутен Куро няма да се сърди, че ти си й казал пред Лиан и сте се скарали. Ако иска - да се сърди на мен. Аз съм й казала!
- Да, ама... - заколеба се Нико - Така да не те изгони пък тебе от екипа?
- Ами и да ме изгони... - рече Кияна - Кое е по-важно? Моите приключения из Вселената или справедливостта?
Тази саможертвоготовност го възхити. Даже й го каза:
- Кияна, саможертвоготовността ти е възхитителна! Да го направим! А, ако те изгони тебе, знаеш ли какво? И аз ще напусна. Да си търси други като нас, ако може да намери!
Това пък на нея й прозвуча крайно трогателно и се почувства доста поласкана да го чуе точно от него. На нея също й мина през ума нещо такова като "Ако той не беше толкова чисто и истински влюбен в Бияна, можеше да стане нещо между нас, може би?..."
Разделиха се и всеки почна да претърсва заведенията. Не се знаеше дали ще засекат Бияна и Лиан, но пробваха, защото нямаше какво да губят, а и идеята си беше добра. Кияна беше малка за заведения, но изглеждаше малко по-голяма от Бияна, макар и да бяха на еднаква възраст, затова и фейс-контролът рядко й правеше забележки. Тя беше по-късметлийка от Нико и първа намери "двойката" Лиан и Бияна. Обади се на Нико да идва веднага. Лиан беше избрал най-високото заведение - нещо като псевдолетяща чиния, издигната на върха на кула - според някои кичозно, но според повечето там, много интересно и модерно като за Бо заведение.
Кияна го изчака навън. Нико дойде задъхан. Бягал беше през цялото време. Влезнаха вътре. Имаше доста растения - основно декоративни дървета и храсти подредени на пътечки, овално, около масите, а и на групички. Лесно беше да се скрият Нико и Кияна на маса, която хем е близко до тази на Бияна и Лиан, хем и е закрита от клонки и листа. Поръчаха от най-евтиното, защото Нико беше беден и имаше такъв навик, а Кияна макар и богата, не следваше никакви снобски вкусове. и й бе едно и също дали ще пие евтина или скъпарска напитка.
- И му извих врата! - хвалеше се с някакви бивши подвизи Лиан, а Бияна го слушаше. Нико се опитваше да се взре в лицето й, да подразбере дали има някакъв интерес към Лиан, как го възприема като мъж, а не само като личност-спасител. Бияна беше по-скоро безизразна, което леко го успокояваше. Кияна пък гледаше основно Нико какво изразява, какво ще предприеме - грижеше се за него и искаше всичко да е наред.
- Страховито... - рече Бияна. И това бе първата дума, която чуха от нея, след като дойдоха тук.
- А! Ама моля ти се! - викна въодушевен Лиан - Това нищо не е! Ти да чуеш сега пък на една акция край океана какво стана...
- Този още колко ли ще се хвали?! - рече с досада и ненавист Нико.
- Ако на мен ми ги говори такива, щях да умра от скука. - рече Кияна. Не му стана ясно дали го рече, за да го успокои, че Бияна няма да хареса такъв скучен събеседник, дали пък не му го рече, за да се покаже, че е по-умна и по-ценна от Бияна или просто чистосърдечно (като честно и откровено момиче) си каза какво си мисли по случая. Това, обаче, не го владя дълго като въпрос, защото мислите му и всички чувства, отново се насочиха само и единствено към Бияна.
Лиан говори, говори... поръчва отново някакви плодчета... И по едно време като погледна настрани... видя ги двамата...
- Ах! - усмихна се той и стана от мястото си, тръгна деликатно към тях, сякаш беше овладял някакви маниери нарочно или просто близостта на Бияна го правеше някакси по-културен и хуманен.
- Ама и вие ли сте тук?! Ето това се казва съвпадение! Да не ви притеснявам? - рече мазничко този вече добре известен корпусник.
- Не, въобще не ни притесняваш! - усмихна се несериозно Кияна. Нико го гледаше с омраза и, колкото и да искаше, не му се получи да каже и той нещо, колкото да отбие номера с доброто възпитание.
Бияна не знаеше кой е видял Лиан, а и не се обърна да види към коя маса отива. Седеше си тя, гледаше пред себе си и не помръдваше. Не се знаеше за какво си мисли в този момент.
Лиан ги покани на тяхната маса. Това накара Нико да почувства голямо облекчение и даже някаква симпатия към Лиан. Кияна не прие нещата толкова позитивно; усещаше че така май не е много редно. Отделно се почувства, незнайно защо, срамежлива да се появи пред Бияна с Нико - от една страна "Я, ти си тука с някакъв батко от Корпуса!", а от друга: "А пък аз съм с този, който те обича!" (много сконфузено й стана, но тръгна бавно към масата на Бияна и Лиан).
Лиан вървеше най-отзад и се подсмиваше "под мустак", както се казва (той нямаше мустаци). Явно обичаше да експериментира и да се наслаждава на реакции. Нико беше най-отпред - искаше по-скоро да се приближи към Бияна, защото едно, че му липсваше много, а второ, че искаше да е до нея, за да я предпазва от всякакви възможни опасности идващи от Лиан. Кияна вървеше пред Лиан и зад Нико, по средата, чудейки се докъде ще стигне всичко това.
- Здравей! - поздрави Нико. Бияна го погледна и леко се изненада. По-скоро приятна беше изненадата й:
- Нико! И ти ли си тук? - рече и даже мъничко се усмихна, което много, ама много го зарадва, защото той я видя днес за първи път усмихната. "На Лиан не се усмихна нито веднъж!" - рече си гордо Нико. Когато видя, обаче Кияна, Бияна още повече се изненада:
- Кияна!!!... - каза тя... и тук стана интересното, че от изненада отвори красивите си уста, не свали поглед от съученичката си, и дори главата и се завъртя на 45 градуса проследявайки целия път на Кияна от момента в който я съзря до момента в който тя си намери стол, за да седне до нея.
Лиан забеляза всички тези неща и си помисли под ред:
1. "Значи на тоя пикльо се усмихваш, а на моите велики, исторически истории не, а?! Мразя те, но и те искам неистово!!!"
2. "Кияна много срамежлива била, бе?! Или само пред Бияна? Има нещо тука..."
3. "Нико си е пикльо и истински недодялан некадърник. Даже не знае как да седне на стол като човек от Бо!"
Нико не забелязваше Лиан. Беше го игнорирал напълно. Затова само си помисли:
1. "Бияна наистина се усмихна за първи път сега! Дано да е добре за мен!"
2. "Кияна не изглежда добре. Странно..."
3. "Защо Бияна толкова се учуди, че я вижда? По дяволите! Да не би да си мисли, че ние с нея имаме нещо?!"
Кияна, от своя страна, само се чудеше какво ще прави Лиан, защото не му вярваше никак, както и не знаеше какво ще си помисли Бияна, която за Кияна не беше толкова важна всъщност и дори бе едно ординарно момиче от самото начало, но сега, заради Нико, започна да й обръща повече внимание, защото знаеше, че от нея може да зависи много за бъдещите им отношения с него.
Бияна имаше най-простите мисли от всички наоколо: "Как се озова точно сега и то заедно Нико моята съученичка Кияна тук, докато съм с Лиан?"
- Ето, всички се събрахме. Аз ще почерпя, защото съм най-богат. - рече Лиан.
- Втория най-богат, може би. Сигурно заплатата ти на офицер в Корпуса е 10 000 кредита на седмица? - веднага се намеси Кияна - Баща ми е собственик на "Летище Буйон", обаче. Няма да сравняваме, нали?
Бияна знаеше кой е баща й на Кияна. Нико, обаче се изненада, а Лиан се изяде от завист, че така го скастриха.
- Това няма значение. - каза Нико, който наистина не обичаше да се говори за богатство, когато за него всичко беше любов.
- Разбира се, че няма. - съгласи се Кияна и се усмихна - Аз само му казвам.
- Кияна, недей така... - рече й тихо Бияна с критична нотка в гласа, без да знае, че се познават и, че даже са колеги в някакъв екип на японец от Земята. Тя си мислеше, че срещат Лиан лице в лице за първи път.
- Няма проблем. - каза Лиан - Нали всички тук се познаваме и сме приятели.
Нико и Кияна се изненадаха: "Този толкова ли е тъп да се издаде, или нарочно го прави?!"
- Откъде? Наистина ли? - започна да ги гледа един по един Бияна, която също се изненада - за нея това бяха само двама ученика, а тоя беше "голям човек" от Корпуса.
- Наистина. - каза Лиан и промени малко историята: - Нека да си остане малка тайна, но с тези двамата понякога ходим на мисии, свързани, малко или повече, с Корпуса. Това е Корпусна тайна, мила Бияна, и да не казваш на никой, защото знаеш колко строги може да са някои наши представители!
Кияна и Нико леко си отдъхнаха.
- Ама ти нищо не си ми казала, Кияна? - попита я Бияна с някакво огънче в очите, което беше смесица от изненада и някаква гордост, че си има съученичка, с такава "професия".
- А можех ли? - рече Кияна и добави с ирония и поглед насочен иронично и презрително към Лиан - Все пак знаеш колко строги може да са някои хора от Корпуса, като Лиан.
- Аз ли съм строг? - засегна се той.
- Не, ти си опасен. - само рече Нико загадъчно.
- Опасен ли?... - не разбра Бияна и погледна първо Нико с вълшебно-красивите си и отворени широко от почуда очи, а след това и Лиан, очаквайки отговор от него. Лиан нищо не каза, но се видя, че му става доста неприятно и може да кипне.
- Добре... - седна най-после той. - Хайде, спокойно и полека, да видим докъде ще стигнем... с вас.
Никой нищо не каза. От време на време си вземаха по плодче или глътваха по някоя глътка от напитките си - до една безалкохолни.
- Няма ли някой нещо да каже? - отново попита Лиан.
- Какво искаш да кажем? - реши да се изправи пред него с цялата си доблест и честност Нико.
- Каквото вие искате. - аз съм готов да се изслушаме. - рече Лиан с нагличък тон, в който вибрираше и яд.
- Ами аз ще кажа истината... - рече Нико. А Кияна вече разбрала, че той пръв ще каже пред Бияна за отвличането й каза:
- НЕ! Аз ще кажа: Бияна, този човек те спаси, това е вярно.
- Знам това. - отвърна Бияна - Защо си толкова превъзбудена?
- Слушай защо: той те спаси, но и той е този, който се опита да те направи част от Корпуса, а чичо ти те спаси от повторно прибиране там, след като Нико си рискува живота за тебе. Ето това е цялата истина и ти я казвам аз. Лиане! Аз си казах. Ако искаш сега ме убий.
Лиан беше шокиран, но не чак толкова, защото очакваше, че някой ще се издъни. Остана усмихнат.
- Бияна, това е истината. - обърна се и Нико към нея. - Той те отвлече, а аз те спасих. Тогава... Сега той те е спасил от негова колежка... Както искаш, така си ги прецени нещата. Но най-справедливото беше да знаеш ИСТИНАТА. Този, който те спаси сега, те отвлече преди!
- Истината е голяма работа! - рече Лиан.
- Ама аз... - остана като гръмната Бияна - Аз не знам какво да кажа... Защо?
- Бияна, аз искам да съм честен. - рече Лиан - Затова ги поканих при нас. Ето, виж онази маса, стояха си там и нямаше да дойдат сами при нас. Аз ги повиках. Те и двамата те познават, виждате се почти всеки ден с Кияна, а понякога и с него... И досега не ти го казаха, защото ме уважават. Вие мен уважавате ли ме? - попита ги Лиан. Двамата нямаше как да кажат нещо друго, защото щяха да развалят версията за "работим с Лиан за Корпуса", а да си признаят за Кяпутен Куро беше прекалено шокиращо и с неочаквани последици, най-вероятно.
- Така... - продължи Лиан - Те нямаше да ти кажат, а аз ти го казвам: Да, Бияна. Аз те харесвам. Аз те... много те харесвам! И затова, не че съм те отвличал, това си е процедура в Корпуса - много кадърните хора, ги вземаме и против тяхната воля. Всичко е за благото на Бо. Признавам си, че не те познавам добре и, не бях сигурен дали си от най-кадърните (но вече съм сигурен, че си най-кадърното момиче на Бо!)... И затова. Прости ми, ако можеш! След това, за мен беше дълг и чест, да застана пред теб пазейки те от куршумите на полудялата изродка от Корпуса ни!... И ето ни сега тук. Ще приема, ако речеш, че повече не искаш да ме виждаш!
- Ами не... аз, просто... не знам дали ще се виждаме... - изказа някакви неясни съмнения и желания Бияна, която изпадна наистина в амбивалентност.
- Аз също искам да съм честен с теб, до край! - рече пък Нико, който колкото и да се срамуваше, намери за добре да се представи не по-малко честно от Лиан.
- Кажи, Нико? - погледна го тя с доста по-топъл и приятелски поглед. Кияна стоеше с отворена уста и като леко замаяна, защото не знаеше какво пък сега ще последва и й се струваше, че може да изгуби тя самата контрол - прекалено много емоции се насъбраха в този момент.
- Аз те харесвам и обичам от няколко години. Още откакто те видях как пристигаш при нас. Остана ми завинаги в мислите, в сърцето. Събуждам се с мисъл за теб, през целия ден си мисля за теб, лягам с мисъл за теб и те сънувам постоянно...
Лиан наведе глава недоверчиво и се засмя без глас, но нищо не каза. Кияна беше на тръни и бе готова да реагира някакси, ако се наложи, защото нещата отиваха в доста емоционална посока.
- Но аз това никога не съм го знаела... може да съм предполагала, но... - отново се заплете Бияна и лицето й порозовя.
- Там, на езерото... - искаше да каже нещо Нико, но не каза нищо... просто спря да говори, защото сърцето му биеше прекалено силно, а емоциите надвиха над гласа му. Не му се беше случвало досега.
- Той те обича. Истински. - каза й Кияна, която просто намери за добре да помогне на Нико.
- А ти откъде знаеш? Толкова ли добре се познавате? Аз никога, ама никога не съм си представяла, че Нико и ти се познавате и даже си споделяте. - рече Бияна и буквално се хвана за главата с усмивка.
- Знам, казвал ми е, говорили сме си. НЕ ГО ПРЕНЕБРЕГВАЙ, бъдете поне приятели, ако не друго, аз съм чела много книги, аз съм гледала много по света, но толкова чиста, добра, силна и непреодолима любов не съм виждала! Много ми е говорил за теб и само за теб! - беше искрена Кияна. Това, обаче не се хареса на Лиан, който остана като някакъв, който е с "неистинска любов", някакъв "похитител"... и реши да се намеси вече зверски.
- Ама така е! - каза той и всички се обърнаха към него. Бияна за първи път днес го погледна с цялото си внимание. - Тези двамата наистина си говорят за теб. Понякога си говорят и за други неща. А един път даже се и целуваха!
- Моля?! - не повярва на ушите си Бияна.
- Беше станало напечено по време на една мисия на Кяп... на Корпуса, де! Нали Нико и Кияна? Много напечено стана и... ЕТО ТИ ЗАПИС! - хвърли един рекордер Лиан. - Може да чуеш.
- Не искам да ги чувам. - каза Бияна, която вече имаше чувството, че нещо й се подиграват или, че цялата Вселена си прави шеги с нея. Ядоса се. Нико не я беше виждал досега с толкова мрачно лице. - Просто си отивам. Извинете ме, всички! Не искам никой да ме изпраща!!! - заяви им твърдо тя и си тръгна троснато.
Нико поиска да я последва, но Лиан му каза "Стой!", а Кияна му рече "Не е добра идея! Остави я засега!" Нико ги послуша. Остана.
- Нека да сме честни, както обещахме на Куро! Нали, Нико? - каза му Лиан с твърд тон.
- Какво? - извика Нико ядосан.
- Ти си казваш пред нея, че я обичаш. Аз си казвам... и тя избира! Аз не тръгнах да я гоня, ти също не тръгвай! Да е справедливо! Аз ви поканих на масата - да е справедливо! Вие си казахте, че съм я отвличал - ахххх, колко справедливо! А аз да не й кажа, че се целувате? Аххх, ама това щеше да е несправедливост! Ето ви сега истинност, справедливост и равноправие! Ценности!
- Това е подло, знаеш го, нали? - попита го Кияна и не можеше да сдържи няколкото сълзи, които потекоха от очите й.
- Ами вие първи започнахте, бе! Защото си мислехте, че ще ме направите пред нея "похитител". Ами щом е така, нека сега тя ви мисли пък за "развратници"...
- Бияна, да ти кажа нещо, Лиане, е един умен, прекрасен и много логично мислещ жител на Бо! Бъди сигурен, че тя ще разбере нещата такива, каквито са. - рече му Нико с чувство на морален победител.
Кияна не беше съгласна с такова надценяване на съученичката си, но понеже вече ненавиждаше Лиан, само каза едно "Такава е." И тримата се бяха вече изтощили емоционално до край... Никой не намери сили да се опълчва или да се кара повече, а и не смееха толкова, защото хем имаше много народ наоколо, хем можеше ненадейно да се появи Кяпутен Куро и да изключи някой от екипа, а хем и Курхуй беше опасност, която те караше да си мислиш, че проблемите са си проблеми, но винаги трябва да ти е едната ръка близо до електрошока подарен от Куро.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 15
"Рап, дрога и дяволска сила"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро излезна от болницата и съжали, че още 5 копия не го бяха пронизали на онази планета, че да може да си отдъхне като хората! Как може, бе?! Лиан, Нико и Кияна взели да се правят на честни и да си мерят... мерилата, пред Бияна... Бияна! Това най-несигурно, нещастно, не можещо да му се облегнеш същество от Бо! Не, не че Бияна за Куро беше пълен идиот. Просто беше още малка, още не от най-умните и въобще толкова, ама толкова да му напомняше неговата онази "Обичах я 10 години и отгоре, но нищо не стана!", че съвсем му призляваше, че двама, пък били те и извънземни - един офицер и един отличник от водеща гимназия (ако можем да я наречем така, според нашите земни представи) - са тръгнали и хлътнали точно по този крив път! Какво ти "крив"? Направо "НЕПРАВИЛЕН"... Ех, ех, ех!...
- Сега да ги сиктирдосам ли всичките там или не? - запита се на глас Кяпутен Куро... Вървеше нервно из вкъщи, а суперкотката го следваше. За суперкотка следването на Кяпутен Куро си беше детска игра.
Той си наля малко чай... Започна да медитира... После пак се замисли:
- Тези от Люлин не ми правят толкова проблеми... Тези от Бо, обаче... макята си трака! - нещо такова си помисли на японски японецът Кяпутен Куро.
Когато пристигна на Бо, за да ги организира за нова мисия, всичките му чувства и заключения се препотвърдиха:
- Лиан обяснил, че онези са се целували, а те пък го издънили, че я е отвличал? И тя избягала? Но поне пък запазили тайната? - опитваше се да обобщи Кяпутен Куро... "Е, можеше и да е по-зле!" - рече си той. Бързичко разбра всички детайли и чакаше в един храсталак, докато се стъмни...
Нико написа писмо до Бияна - нарисува й красива картинка с много дървета, планини, езерца и сърчица... Обясни й колко много я е обичал от самото начало, как тя е била първата му истинска обич, как не е искал да се целува с Кияна, но са мислели, че ще умрат и как я е харесвал мъничко нея (Кияна), но, основно, защото е била нейна съученичка (а той харесва всичко свързано с нея - Бияна)!... Да, но не получи никакъв отговор - нито традиционен, нито електронен.
Лиан се беше отдал на службата, за в момета, и въобще не тръгна да се занимава с Бияна. От мъдрост и житейски опит или просто от досада и неангажираност - беше нещо на позицията "Да прави каквото ще, ще видим кога ще ме потърси, пък може и аз да я потърся."
Шики и Ена си караха образованието, а и не бяха се навътрили много в ситуацията. Кияна - ами може да се каже, че се беше представила перфектно, нямаше забележки за нея - наистина един добър избор за сътрудничка от Бо!
"Ще ги вземам ли заедно или не?" - питаше се Кяпутен Куро и изчисляваше запасите от енергия. Целта беше да има колосални запаси от енергия, за да се постигне контрол над това, което бе необходимо. Да, звучеше общо, но си беше абсолютно точно!
Стъмни се. Кяпутен Куро си навлече дрехи, които приличаха на местната Бо-мода и тръгна да дири Нико:
- Опа! Намерихме се! - хвана той Нико малко преди да се прибере вкъщи.
- Общо взето спазихме условията ти. - обясни му Нико - Не сме издали за преходите, за Земята, за теб. Опитахме да се противопоставим на Лиан по честен и реципрочен начин. Само, че Бияна не ми обръща внимание, защото мисли, че съм се целувал с Кияна някъде тук... А това няма значение. Хем ти не си издаден, хем е вярно за целуването, но... Не исках така да се получи...
- Тъй де, ама и вие сте й казали, че Лиан я е отвлякъл. Май всичко е наред - тя знае всичко, освен "необходимото зло" - да не знае за това, че има неща, в които вие участвате благодарение на мен! Нико! Някой ден може и да осъзнаеш, че Бияна е била само един момент от това, което ти се случва в живота, а той ти е дал голям шанс. Всъщност, аз съм ти го дал, но... така си е думата! Айде, тръгвай...
Отвори се спиралодупка и двамата направо попаднаха на планета с червеникави цветове.
- Малко сюрреалистично тук... - рече Нико.
- Според както го виждаш и според опита ти! - отвърна Куро - На мен на Марс ми мяза, ама... поне тук има атмосфера...
Тази мисия беше много интересна - само Нико и Пешо Пикапа...
- Че аз Пешо почти не го познавам! - каза Нико.
- Спокойно, бе. Аз съм изчислил минимален разход на енергия.
- В смисъл?
- Ами ние с няколко други - горе - в орбита с един космически кораб-стрела от Азим.
- Това сигурно е планета наоколо!
- Да.
- А ти и Пешко - тук, долу. Събирате сол, която слагат в коктейлите.
- И ще пием коктейли?!
- Ами ти сега не си ли тъжен, заради Бияна?
- Да, но аз не пия.
- Сега ще пиеш, известно време, а после, като се прибереш, може и да не пиеш. Делото го изисква!
Нико прие да пийне за известно време. То след като Биана вече не го искаше... защо да не опиташе да я забрави с пиене?...
Видя се с Пешо Пикапа. Пикапът беше неузнаваем:
- Тука, брато! Тука е раят! Аз ти говоря! А ти ме слушай!
- Добре ли си? - беше първият въпрос на Нико.
- Супер съм!!!
- Онези са в орбита? Така ли? - попита Нико, за да е сигурен, че Пешо не се е побъркал съвсем и има ориентация.
- Орбитират, да ги зная в... - беше красноречив Пикапът.
- Кои са горе?
- Куровия, суперкотакаму, дедо ми и... какви още имаше?
- И още ли има? Нови ли?
- Не, не са нови... абе, човек... какво да ти кажа, много ми е изморено, аре да спим сега... Утре ще си говорим...
Притъмня, отидоха до някаква къща - от кирпич... тук беше нещо много монотонно и скучно. И едно облачно, облачно... И да имаше нещо в орбита - спътници, космически кораби или нещо друго - никой не знаеше...
Опита се да спи Нико, спа колкото спа и на сутринта...
- Аре, брато!!! Ставаме! На работа! - подкани го Петърчо.
- Каква работа?!
- Тръгвай...
Тръгнаха двамата! Лелееее... антиутопия! Всякакви наоколо - основно червендалести - с еднакви дрехи - работни костюми, демек.
- Тези дрехи? - попита Нико - И ние ли ще ги обличаме?
- Тука, брато всичко е на макс напушено - не те брои за човек колко си облечен, как си облечен, колко си червен!...
- Ама ние сме бели с тебе!
- Тъй де! Аз какво ти говорим, брат?!
- Абе, Петър! - каза Нико и го спря за миг - Ти преди не говореше толкова объркано май?
- Брато!!! Чакай купона довечера, после ше видиш ти как ше говориш, копеле!!!
Нико нищо не разбра, но му се стори леко забавно и отиде... Слънцето започна да прежуря, а тези бачкаха. Всякакви работи, но основно полски - грудки, плодове, билки...
- Тук много селскостопанско нещо? - попита Нико.
- Питай си оная работа, копеле! - рече Пешо и работеше като луд.
На Бо бяха работни, но такова усърдие се стори на Нико много неадекватно. Какъв ли беше този купон довечера?
Минаха няколко часа, настъпи нощта - облачна и тъмна, както винаги и изведнъж - бам! Всичко се освети в зелена светлина:
- Е, време беше за нещо по-различно от червено, оранжево и червендалесто! - каза Нико.
- Нали, нали, копеле! Обичам те, брато! - прегърна го Пешо Пикапът!
- И какви са тези постройки от по 1-2 етажа, целите вътре и отвън в червено?!
- Барове, зарове! Голи каки по земята! Сателити, хора бити - навсякъде е бит пазар! - изрецитира нещо Земно Пешо, а Нико подразбра.
Отидоха в един от големите барове-клубове. И там - "РАП-НАЦИЯ": всички местни като надрусани и рапират ли рапират...
- Ае, наздраве! - навдигна Пешо Пикапът 2 чаши наведнъж с нещо зеленикаво.
- Тук нещо валута, пари, кредити? - попита Нико.
- Всичко е за сметка на заведението!!! - обясни Пешо. Работиш без пари и потребяваш без пари.
- Е... - помисли си Нико, - Звучи донякъде справедливо.
Не му се пиеше, но като си помисли, че Бияна вече сигурно няма да му продума, че е на мисия, че Кяпутен Куро му е казал да пие и да събира солчицата, която се полага там, реши, че няма какво да губи. Навдигна първата чаша и... всичко се промени...
Започна шоуто на сцената.
- И СЕГА РАПИРА ПЛУЖЕКААААА-аааа-ааа-ааа! - обявиха.
"Работим тук сега, но вечер ралаксираме!
От работа се ежедневно препарираме!
Няма нито ден за нас почивка!
Ама вечер тука, бате, си е отбивка!"
- Тва рап ли е?! - нервира се Пешо Пикапът. Скочи на сцената:
- Аззззз! Аз сега!!!
Никой не му обърна внимание, но музиката и ритъмът почнаха автоматично и синхронно. А той запя (зарапира):
"Баце... виж сега! Там на Земята -
майката си еба!
Няма пички, няма това!
Всичко, баце, чикинана!
Знам, че всичко ти е ясно!
Няма място, няма прясно!
Знам, че тука точно сега!
Всички дружно - кайнанана!
Баце, тука нещо иновация!
Скиваш, копеле - дегенерация!
Само дето, ай-я-я-я - оп-са: по- е така!"
Всичко наоколо заръкопляска. Пешо слезна при Нико:
- Нали схвана?
- Нищо особено не схванах. - каза Нико.
- А защо не опиташ? - попита го Пешо и гледаше на "дрогирано".
- А защо ли не опитам? - отвърна му Нико, който също гледаше така.
Нико се качи на подиума. Виеше му се малко свят, но никой нищо не каза... Той започна своя първи рап:
"Да обичаш ти една, да обичаш ти жена!
Да, да, само една!
Да обичаш ти до смърт!
Да обичаш като дърт...
Скапан живот!
Ето! Тука сме дошли!
С Куро и приятели добри!
Ето! Тук за първи път!
Лиане, тъп си като прът!
Значи, без значение какъв си!
Тя може да не ти обърне!
Никакво там внимание!
Айде! Точка-занимание!
Колко, бе?! Безсънни нощи!
Колко още ще се прости?!
Колко няма да се веселим?
Колко възможности ще проспим?"
Всички приеха рапа на Нико добре.
- Има, има някаква логика в това, което изпя и каза! - поощри го Пешо.
Така минаха няколко дни и няколко нощи: сутрин на работа под строй, после почивка, след това купон до късно вечер... За нормални хора всичко това щеше да е някакси отегчително и налудно, обаче за Нико и Пешо Пикапа всичко това бе някакси нормално.
Кяпутен Куро се спусна един ден при тях. Събра каквото бяха успели да натрупат досега (като солни енерго-запаси) и се качи пак в орбита... На кораба останалите можеха да следят поведението на Нико и Пешо, защото това си беше модерен кораб с добри наблюдателни възможности.
- Тези момци стават от добре по-добре! - рече бай Пешо Полисексът, който не бе виждал внук си да работи по-упорито, нито да се весели по-всеотдайно досега.
Суперкотката изсъска.
- Има нещо вярно. Сигурно е от климата. - рече не толкова заинтересован Кяпутенът, който разглеждаше карта на околните звезди.
- НЕ Е ТОВА! - каза друг един член на екипажа. И това беше... Кияна.
- Така... - рече Кяпутен Куро, остави звездната карта и се обърна дружески към нея - Кажи защо мислиш така? Все пак съм те оценил, взел тук, а и досега, виждам си оправила доста добре нещата на Бо, пък и си добре с контрола над ситуациите и, донякъде, със себеконтрола... Очаквам да ми кажеш нещо умно и разумно!
- Кяпутен Куро! - каза тя с целото си уважение - Искам да отбележа, че не познавам Петър, но Нико го познавам вече сравнително-добре.
Той тук се промени!!! Много...
- Заради Бияна. Не го очакваше, а аз му казах, че така ще стане. - каза Куро.
- Не може да е толкова променен само заради нея! - каза Кияна.
- А защо, според тебе? - повдигна вежди Кяпутенът. Полисексът също се заслуша с голямо внимание.
- Не знам... но и Петър изглежда много променен, доколкото го знам и познавам.
- Вярно е! Вярно е! - потвърди дядо му.
- Значи, може да е от климата? - пак припомни версията си Куро.
- Или може да е от нещо друго... - рече Кияна... - Ако е от храна, от напитки.
- Всички долу се държат много така, еднакво и отвореняшки. - каза дядо Пешо.
- Абе, ясно... - каза тихо Кяпутен Куро.
- Какво е ясно? - не разбраха Кияна и Петър Полисексът.
- Ами дрогират ги долу, какво...
- Е, ае стига бе! - скочи дядо Петър.
- Какво е "дрогират" ги?! - не разбра Кияна, защото на Бо нямаше дроги.
- Опияняват ги и лека-полека ги съсипват! Това е, обясни Кяпутен Куро.
- Енергията не е по-важна от добруването на всеки от нас! Енергия много, но Нико и Петър са само едни и неповторими! - каза Кияна.
- Да бе, знам... - рече Куро - Все пак не съм безчовечен. Просто мисля сега, след като толкова им е харесало, как ще ги измъкнем от там.
- Аз ще слезна! - каза веднага дядо Пешо Полисексът, - Ще тегля два шамара на малкия и той ще дойде веднага обратно.
- Няма да е толкова лесно, Петре! - рече Куро... и бе абсолютно прав.
- Дай на мен да опитам! - рече Кияна.
- И ти нищо няма да направиш, но опитай... - каза Куро и й позволи да слезне на повърхността, защото искаше да й даде да трупа опит. Тя отиде при Нико, в кирпичения дом.
- Кияна!!! - рече радостен той! - Аз почти те бях забравил! Влез...
Тя влезна и се учуди как той може да спи само на чаршаф, на твърд цимент.
- Много е яко тук при нас... - похвали обстановката той.
- Това не ти ли причинава болки? - попита тя със съчувствие.
- Нищо, нищо не усещам. Направо, да ти кажа, се присещам, че досега и преди, живял съм някак тъпо, до старини! - нещо изримува Нико.
- Нико... Тук ви опиват с опиати. - каза му тя.
- Може! Може да има нещо такова! Като пийнем с този! - посочи той още спящия непробудно Пешо - После ни става едно весело, енергично!!! И най-важното е, че аз вече не тъжа за Бияна. Опили са ни, опиянили са ни, опиятили са ни, ама да са живи и здрави! Е, това е живот! Кияна сладурана!!!
- А това не е нормално! Това ще ви убие. - беше сериозна тя.
- Умираме бавно? - седна на земята Нико и се замисли - Да, да... Може и да си права! Знаеш ли, Кияна! ТИ СИ ПРАВА!!! И това е добре.
- Кое е добре?! - недоумя тя и беше пред прага на това да се почувства ужасена.
- Това е добре, че си права! А и е добре, че ние ще умрем тук щастливи - последна дажба енергия за Кяпутен Куро, последна радост и рап-творчество, труд в полза на планетата и сладка смърт.
- Нико, смъртта няма да е сладка, а болезнена! И има хора, които те обичат!!!
- Толкова много щастие тук, Кияна... защо да не го заменя за няколко дни болезнена смърт?
- А тези, които те обичат?! - попита Кияна с вече насълзени очи.
Нико беше наистина дрогиран от много дни насам. Виждаше я смътно и в различни цветове. Приближи се към нея. Хвана я малко грубичко за бузите и я погледна в очите. Наистина имаше сълзи в тях.
- Ти плачеш... - рече тъпо и нивелирано той. Поседя така с нея за минута и после добави:
- Ти ли ме обичаш, Кияна? Вярвам ти. Но си само ти... А други само имат приятелска обич към мен. Аз съм сирак вече. И никой не ме обича като син... А исках да ме обича поне Бияна, като момче, като мъж,... а тя не иска вече. И аз съм тук сега. И накрая на скапания живот свой, аз си намерих малко щастие! И ти ми го отнемаш със сълзи?
- Не... - каза тя и хвана ръцете му, после хвана и лицето му. Нямаше почти помен от разумното и умно момче, което беше харесала, но знаеше, че той е в беда и иска да му помогне. - Просто спри да пиеш за 3-4 дни и погледни нещата отново... Ако и тогава решиш, че искаш този живот, аз няма да те спра.
- Ще дойдеш ли, ако реша, да продължа тук, с мен, за да умрем заедно? - попита я той.
- Защо ме питаш това, Нико? - съвсем се разплака тя тихо, с много сълзи, но без глас.
- Защото искам поне едно момиче да ме е обичало отначало докрай. - отговори й той.
- Добре. Ако ми го кажеш същото, когато си напълно чист от опиатите, ще дойда! - обеща му тя.
Той й се закле, че ще опита.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 16
"Рап, дрога и дяволска сила - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
В орбита си беше пълна скука. Кияна чакаше трескаво да минат тези няколко дни, в които Нико да се освободи от дрогата. А дядо Пешо Полисексът - тази склероза, беше най-после загрял, че на планетата има не само дрога и рап, но и много лесни жени, та уговори Кяпутен Куро да се спусне и той там, да се прави, че пие, но да не пие, та да вземе контрол на внука и Нико, ако се наложи, а в същото време "да плющи надрогантени извънземни хуманоидки, ръйш ли, Куро!" Кяпутен Куро се съгласи. Положението беше, значи, следното - Кияна, Куро и суперкотката в орбита на кораб-стрела, а Нико, Пешо малкия и Пешо дъртия - долу. Номерът на бай Пешо да не пие нищо и да остане чист, ненадрогиран, срещна голям проблем. Веднага го видяха, че нищо не пие и някакъв господин дойде да го пита защо така не пие. Петър Полисексът се направи, че пие, а онзи го остави на мира. Така минаха няколко нощи. Нико също беше посетен от някаква пък госпожа, която му каза, че ако не пие, ще си има проблеми. Три пъти, обаче Нико също мина метър - тайно хвърляше питието в тоалетната (за разлика от Петър Полисексът, който тайно го изливаше в гащите, за да си "дезинфекцира уйо"). Пешо Пикапът, обаче не спираше да пие и ставаше все по-зле и по-"творчески". Тази нощ събра погледите със следното парче:
- Готови ли са всичкиииииииииииии? - кресна той на микрофона.
- Даааааааааааааааааааааааааа! - разнесе се из цялата зала. И човекът започна:
"Гледам я - 'ми шамандура!
Вика ми - "Ти ня'аш култура!"
Алоу, мойта, не така!
Имам мозък - цЕла река!
Ареее, бЕгай у лево!
Знаем, че си расла у сеУо!
Скиваш? 'Ми аз по-съм така!
Мозък, ковро, цЕла река!
Фенките! Мероприятие:
Викам ви на мойто занятие!
Каня ви и не приемам "не"!!!
Фенки сте, а не свине!
"
- Никога не е бил по-даровит! - рече за внук си Пешо Полисексът.
- Да, само че това ще го убие. - отвърна му Нико, който вече беше чист, докато се прибираха вкъщи. Дядо Пешо бе с някаква леличка на средна възраст, много надрогантена. Пешо-Пикапът беше пък толкова вече замаян, че вървеше сам отпред и зигзагообразно, а Нико си вървеше до стария Петър и умуваше какво ще правят занапред. Намериха кирпичения си дом и бай Петър направо се заби в стаята си да "изследва" новата си парньорка. Внук му заспа още на пода в коридора (то разлика нямаше, защото всичкия лукс беше един чаршаф на цимента в стаята му), та никой не го обзспокои. Нико се прибра в неговата си стая и там свари Кияна да седи изправена.
- Нямах търпение да слезна и да те видя! - каза му тя.
- Спазих си обещанието. А ти си точна, както винаги. - отвърна й той и се заоглежда... нямаше какво да й предложи, просто нави чаршафа на топка и й каза, да седне на нея, за да й е поне малко по-удобно.
- Какво мислиш сега?
- Ами всичко си дойде на мястото, Кияна - мисля, че повече не издържам: твърдо е и не мога да спя добре на този цимент, всички са много тъпи и деградирали. Трябва по-скоро да се махнем оттук.
- А... Бияна? И "животът без Бияна няма смисъл"? Какво мислиш за всичко това сега? - не можеше да избегне тя този въпрос.
- Мога да избърша сълзите си за нея от лицето си, но не мога да изтрия чувството към нея от сърцето си. Само това мога да кажа. А животът ще си го живея.
- Много се радвам, че искаш да продължиш да живееш! - лекичко подскочи от радост тя, съвсем като детенце.
Той й се усмихна. Тя искаше да му каже още нещо, но се разнесе трясък. Космическият им кораб-стрела бе ударен от нещо и се беше разбил. Нямаха много време да се притеснят за Кяпутен Куро и суперкотката, защото и двамата влезнаха при тях.
- Какво се случи?! - попитаха и двамата изумени.
- Нещо много мощно, от тази планета удари кораба!
- А ти как оцеля? - не доумя Кияна.
- Даже супер-котката не може да те спаси от орбита до планетата! - също не доумя Нико.
- Абе беше си тайна, но ще ви кажа. С нас бях взел и моят приятел - чикибоец, от пространството "Чикибой".
- А той къде е? - не го виждаха и двамата.
- Тук е, но е невидим за нашите сетива. За да не си помислите, че ви бъзикам или съм полудял, сега ще го накарам да се материализира лекичко. Скъпи Фуши, покажи се.
Чикибоецът Фуши се материализира в нещо беличко, ефирно, ангелоподобно.
- Прилича на дух от приказките! - очарова се Кияна.
- Ами те са много еволюирали - ефирни са, но и много енергийни, страшно развити. Ние и 30 000 години да се развиваме, няма да можем да ги настигнем. Много древна цивилизация.
- А кой е ударил кораба? Тук почти всички са много назад с материала. - попита Бай Пешо, който също се бе появил в стаята.
- Плашипутарниците! - рече Кяпутен Куро - Тези са от пространството Плашипутар. Също много древна цивилизация. Приличат на черни духове, ако мога да ползвам такова сравнение. Те командорят тук и дрогират населението, за да им работи за енергия. И са усетили, че при нас в орбита има чикибоец, затова и ни атакуваха. Той обаче е с нас и няма страшно.
В същото време онези двамата - мъж и жена, които следяха кой пие и кой не пие, нахлуха с няколко въоръжени вътре. Бяха поне 80 човека и смазаха, затиснаха, задушиха всеки. Суперкотката дори припадна от ужас. По-бързо пленяване досега никой през живота си не бе имал! Замъкнаха всички (без чикибоеца Фуши, защото той беше невидим) в някаква стая, пълна с модерни уреди.
Подложиха всички на тестове.
- Само този е нормален! - рече един от изследващите и посочи малкия Петър.
- Всички останали не са пили?! - не можа да повярва онзи господин, който проверяваше дядо Пешо.
- Абсолютно чисти! - потвърди онзи.
В същото време нещо черно се примъкна в стаята. Беше полупрозрачно. Куро, Кияна, Нико и Пешо Полисексът се досетиха, че това е плашипутарник. Той се материализира като същински дявол, според земните представи. Всички му сториха път. Плашипутарникът протегна дълга, кокалеста ръка, с огромни нокти към Нико и изкара на показ във вид на холограми различни негови преживявания и образи от по-рано: смърт на родители, зверства на Корпуса и няколко големи холограми на Бияна. След това плашипутарникът се придвижи към холограмите на Бияна. Нещо го беше привлякло в тях. Нико помисли, че това е опасно за самата Бияна и се втурна към плашипутарника, но просто го премина, както се преминава през пушек, а онзи се ядоса, че го преминават така и с телекинетичната си енергия хвана Нико за гърлото и го удари в тавана на стаята, след което го пусна долу да се почупи.
Кияна извика уплашена! Кяпутен Куро също се опита да докопа пистолета, но беше вързан. Докато падаше Нико, нещо го подхвана и той се приземи по-меко. Беше му помогнал чикибоецът. Плашипутарникът усети, че в стаята има чикибоец. Изстреля към него някаква енергия, но получи отпор и излетя от стаята с ужасяващи звуци от всякакъв диапазон.
- Те ви командват и ви завладяват! - каза чикибоецът на червендалестите местни хуманоиди, които бяха пленили Куро, Кияна, Пешовците и Нико.
- Ние нямаме избор! - каза госпожата.
- Имате. Избор винаги има. - рече чикибоецът с дълбокоя си и божествено-звънлив глас. - Спрете да се наливате с дрогата. Те може да накажат няколко от вас, но не могат да накажат цялото ви население. Ако вие спрете да изпълнявате заповедите им, те сами ще изчезнат не след дълго, защото няма да имат цяла планета, която им се подчинява.
Така ги посъветва чикибоецът, след което развърза само с мисъл всички пленници. След това сам направи спиралодупка и прибра всички в домовете им изведнъж. Чикибойците бяха наистина много напреднали. След това и самият чикибоец Фуши изчезна от погледите на местните.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 17
"Добри, лоши и... средни"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Лиан стоеше пред едно бюро на работното си място... Беше му много скучно. Нямаше никакви акции, предлагащи развитие по направление на Корпуса, нито пък имаше някакви нови мисии от Кяпутен Куро. "Ей-така животът си минава, а аз не се издигам въобще." - рече си той. За момент си спомни и за привлекателната Бияна, но реши, че няма смисъл и не ще да прахосва време да си мисли за нея, защото много я желаеше от една страна, но от друга му се струваше, че тя е просто един "недорасъл инфантил".
В един момент, когато съвсем се беше отчаял за бъдещето си, за живота си, а и за смисъла на живота въобще, в стаята, където беше в момента съвсем сам притъмня! Показа се силует - сенчест, тъмен. Лиан се хвана за пистолета и за мощния електрошок едновременно. Помисли си, че това е номер на Курхуй от измерението Харкун и беше готов да неутрализира това изчадия, обаче нищо подобно! Това беше някакъв плашипутарник (от Плашипутар, естествено). Плашипутарникът му се материализира в дяволския си вид, а Лиан, без да губи време за комуникации, направо реши, че е нещо опасно това същество, след което му опря пистолета си до черното дяволско чело. Пистолетът "потъна" в пространството. Опита да го перне тоя демон и с мощния Куровски електрошок, но той също не се задейства.
- Абе, ти си от пушек съставен май! - разсмя се Лиан и просто седна обратно на стола си зад бюрото, наблюдавайки това интересно "явление". Плашипутарникът обаче, реши, че не е добре да бъде подценен и определен просто като "пушек", затова демонстрира своята сила. Хвана Лиан за гушата и го вдигна лекичко на 5-6 метра нагоре, тресна му леко главицата в тавана, а после пак бавно и полека, а и внимателно, го спусна на стола.
- Пушек ли? А? - попита със зловещия си глас във всякакви звукови диапазони съществото от Плашипутар. Лиан успя да се уплаши:
- Не! Не!... Не "пушек". Какво си ти?!
- Приятел. - рече зловещо-приятелски плашипутатникът.
- Не те познавам. - каза с треперещ глас Лиан.
- Познаваш ме... Аз те спасих от онази, която искаше да убие теб и онова Бияно-същество, което искаш толкова неистово ти!!! - каза плашипутарникът и още повеч ошашави Лиан.
- Ти значи си бил... - разбра всичко Лиан и не знаеше дали да се радва или да се плаши.
- Аз, ааааааз... - рече с адско ехо плашипутарникът.
- И какво ще правим сега?
Плашипутарникът се приближи и се взря в Лиан... Прочете му всички мисли, чувства и желания...
- Просто чакай... Когато реша ще ти кажа какво... Довиждане, приятелче! - изрече зловещо и, по своему, плашипутарнически, този плашипутарник и изчезна... Лиан остана вцепенен задълго.
Почти по същото време Нико изпрати на Бияна ново съобщение - рисуваше й крависи картини и й обясняваше как няма друга по-добра и по-желана за него на света, в цялата им галактика, цялата Вселена и дори в други измерения... Бияна, обаче, не разбираше за какви измерения става дума, нито пък как Нико можеше да е толкова сигурен, че съществуват такива неща и... просто отново пренебрегна, игнорира, или както казват някои по-интелигентни хора - "заеба" съобщението му! Естествено това го натъжи до болка... за сетен път! За щастие, обаче, Нико нямаше много време да се отдаде на тези депресивни мисли, защото Кяпутен Куро го привика на мисия. Съставът този път беше: Куро, Нико, Кияна, суперкотката и Ена.
- Екипът си е екип, но не всеки път вземам пълен екип. - това обясни Кяпутен Куро.
- Ясно. Но защо ни го казваш? - попита Нико.
- Ами, за да не ревнувате и да не се ядосвате, ако някой не е взет на дадена мисия. - обясни Кяпутен Куро и добави: - Знам, че ви е интересно, знам че искате да участвате във все повече и повече от моите мисии по събиране на енергия, но, трябва да сме пестеливи. Това е положението.
- Правилно. - каза Кияна. В този момент Нико я забеляза. Досега просто беше депресиран заради Бияниното студено нежелание да му отговори поне като приятел и въобще не беше отчел присъствието на Кияна тук.
-Работата е там, че... - продължи Кяпутен Куро - Нищо не става идеално! Винаги нещо ще попречи... Мислиш си, че ще вземеш 100 или поне 90, а вземаш само 20 или нищо! Е така е в живота!!! И нещо такова е по мисиите ни.
- Желание срещу реалност! - рече въодушевена от мъдростта на японеца Ена.
- Именно! - радостен бе Куро, че е разбран бързо и правилно.
- "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще." - така казваме ние на Бо, добави Кияна.
- Наистина ли?! - изненада се Кяпутенът, защото и на Земята имаше такава мисъл - Браво! Умни хора сме се събрали!
- Каква е мисията? - попита Нико, за който всички тези приказки бяха досадни - много ясно, че почти нищо не става така, както си го мислиш; много ясно, че няма идеално в този живот... Затова и с Бияна не му се получава - май прекалено много идеално си го представяше и май много искаше.
- Как си? - попита го Ена, която мина покрай него.
- Как да съм?... - отвърна Нико. Ена видя, че не му се говори и просто се загледа през един от прозорците на кораб-стрелата, в който бяха. Интересна й беше тази галактика през която прелитаха.
Кияна се приближи до Нико и седна до него. Той се почувства по-топло и спокойно от присъствието й, но не го показа. Не го показа, не защото не искаше да й го показва, а защото тъгата по Бияна го беше притиснала толкова силно и много натрапчиво му се въртеше въпросът "Защо тя не ме разбира и защо поне не ми отговори?!"
- Как се чувстваш? Искаш ли да говорим за нещо? За каквото и да е? - беше по-предразполагаща и изобретателна от Ена малката Кияна. Е, как да не отговориш на такова "повикване"? Нико й отговори и то доста словоохотливо:
- Изпратих й съобщение... на Бияна: отговорно, романтично, обясняващо и изясняващо. Всичко, поне на мен, ми се струваше перфектно и... очаквах от нея поне един мъничък, простичък отговор, но... нищо не получих. Кияна... аз трябваше да се радвам в този момент тук и сега! Да, точно в този момент, защото съм на нова мисия и пътувайки към нова планета, която повечето хора от Бо никога няма да видят през целия си живот. Оценявам го! Благодарен съм на Кяпутен Куро! Искрено го казвам, без да ме интересува дали ме чува в този момент или не, само че сърцето ми, душата ми, просто не може да се радват на тези неповторими и уникални мигове за мен, защото... защото тя не ме поглежда...
- Прав си. Имаш... имаме толкова много ново и уникално за нас. Трябва да го оценяваш. И да мислиш по-малко за нея. - така каза Кияна.
- Трябва си, но не мога...
- Нико,... - обади се Кяпутен Куро - Наши хора сме, нали? Чувам те какво говориш... пък и май не е голямата тайна. Да ти кажа нещо: кой каквото си направи сам, никой не може да му го направи! Това, че ти сега си се депресираш и кахъриш там, заради една-единствена, си е проблем, който основно идва от теб и мислите ти... Ето ти малко сравнения, пък дано ти светне - на мен, онзи ден, на Земята една ме хвърли на върбата, че ме иска за приятел, а почна да излиза с французин (знаете, че там още се делим на народности и нации - този е от друга националност)... Една друга пък ме излъга, че като оздравее, ще ме потърси, а я гледам, че е в превозното средство на друг мъж. Една трета пък - с един младок, горе-долу на вашите възрасти, веднага се, хм, сближила преди, а с мен сега ми прави въртели... За няколко дена, Нико, цели три неуспеха с хора от противоположния пол. И сега, аз, ако като тебе, почна да ги мисля и да ги преживявам - ами аз ще лудна! Насочи си мислите към нещо друго, ако може да е нещо по-градивно! Това ти казвам. И преставам да ви слушам, говорете си на спокойствие, че много път ни чака. А аз отивам да поспя.
- И аз. - каза Ена.
- А кой ще управлява кораба?! - попита Кияна, която мислеше за всичко.
- Суперкотката. - каза Куро. А котката беше вече на пулта за управление. Все пак корабите-стрела бяха полу-автоматик.
- Добре. - каза Кияна усмихната.
- В живота има много повече от Бияна. - усмихна се тя и към Нико.
- Започвам да се чувствам глупаво... - отвърна той, - Всеки ми говори нещо такова... А аз искам просто малко истинска обич, а тя за мен е... или поне бе, най-истинската...
- А какво е истинска обич? С някой, който ти пасва или с някой, който просто обичаш заради... външност, маниери, излъчване? Кое е по-истинско? - попита го Кияна и той не разбра дали го пита от чисто интелектуално-научен интерес или просто му намеква, че те двамата биха били много по-добра двойка отколкото той с Бияна.
- Много си рационална, Кияна... - рече й Нико и се усмихна добродушно, но и някак равнодушно и отчаяно. - Когато човек е влюбен, просто не му пука... дори и после да съжалява...
Тъкмо рече "съжалява" и корабът се трясна в нещо или всички усетиха нещо подобно на трясване, на сблъсък!
- Супер-коткеееееееееееееееееееееее! - извика Кяпутен Куро, който предположи, че тя се е натресла в нещо. Дотърча веднага той да погледне, само че нямаше и следа от нередности... Корабът беше попаднал в нещо странно... Жълтеникаво и искрящо.
- Провери курса! - предложи Кияна. Това й направи Куро. Всичко си беше по курса, но изведнъж нещо си енергийно беше спряло кораба-стрела. Самият той започна също да се променя в различни цветове. Бордовият компютър блокира и нищо не можеше да каже, а суперкотката съскаше (то тази котка май повече съскаше, отколкото мяукаше, но както и да е)... Ена се уплаши, че са пак в някакъв пиратски извънземен капан, но не беше това.
- Назад-напред, наляво-надясно! Нищо не сработва! - изнерви се до краен предел Кяпутен Куро.
- Да отидем в други отделения на кораба! - предложи Ена - Знам, че може и да е безсмислено, но... Поне да сме сигурни, че не са пак пирати! Безсмислено е, но...
- Но има някакъв смисъл и надежда! - допълни Кияна.
- Аз сам! Ена с котката! Нико с Кияна! - разпредели ги за миг Кяпутенът и всички тръгнаха да оглеждат и да търсят някакви "новини" из кораба в различните му отсеци.
Ена с котката само след 2 митнути пропаднаха в някакво жълто-искрящо блато, оформено в диаметър от около 2 метра. Чувстваха се като в желе - не беше неприятно, но и не можеше да се измъкнат. Ена не потъна, за щастие, а котката се опитваше да излезне с някакви супер-бързи движения, които правеха почти по 10 000 оборота в секунда. Супер-бърза котка! Но полза не се забелязваше.
Кяпутен Куро вървеше по един коридор и му ставеше все по-светло и по-топло. Не знаеше докога ще издържи, но продължаваше упорито напред, с бавни и трудни крачки.
Кияна и Нико вървяха предпазливо из най-широката част на кораба-стрела. Тук нямаше много влияние на цялата онази искряща жълтост, но по едно време Кияна започна да потъва в нещо, което приличаше на спиралодупките, които правеше Куро с помощта на Чикибойската технология, но не съвсем. Това дупкообразно нещо се появи съвсем неочаквано пред нея. Тя нямаше и минимален шанс да го избегне. Нико веднага я хвана за ръката! После и за двете ръце я задържа и се опитваше да я изтегли обратно.
- Остави ме. - каза някакси спокойно Кияна.
- НЕ! Не знаеш какво е това! Не знаеш и какво има отвъд него!!! - не я пускаше Нико и даже още по-здраво я стискаше.
- То ни иска. - каза Кияна - Или ще е за добро или ще е за лошо. Аз трябва да се опитам да поговоря с него и да спася кораба и всички вас! - каза му някакси интуитивно уверена тя.
- Опасно е!!! - не се предаваше Нико, но все повече и повече потъваше заедно с нея.
- Ако е опасно, няма смисъл и двамата да умрем! - рече Кияна и се опита да се изтръгне от захвата му, но той беше малко по-силен от нея, и с последни сили не само я издърпа, но и се хвърли сам вътре с думите: "Ако ще е така, нека аз да рискувам, а не ти!!!" и... потъна. Жълто-искрящата дупка се затвори след него и... корабът някакси притихна... При Кяпутен Куро стана по-хладно. При Ена и суперкотката онова "желе" спря да се движи и те можаха лека-полека да се измъкнат, а около Кияна всичко стана светло и придоби предишния си цвят. Тя остана доста учудена и донякъде шокирана от реакцията на Нико, но по-скоро я обзе чувство на безспокойство за него. Седна на пода на кораба там, не отделяше поглед от мястото, където той беше пропаднал.
Лека-полека всички се събраха на това място. Котката започна да мяука тъжно, Кяпутен Куро стоеше с каменно лице и мислеше трескаво, а Ена беше изплашена... Кияна не помръдваше от мястото си, седеше си там, беше подпряла лакти на коленете си, бе хванала в ръце лицето си, и искаше час по-скоро това нещо пак да се появи и от него да излезне Нико жив и здрав, без драскотина! Когато смяташе, че тя ще отиде вътре, не я беше толкова много страх, но сега започна да се страхува, че повече няма да види Нико никога вече. Сети се, че му е казала, че не всичко е в Бияна, не всичко е в един човек, но сега се улови, че си мисли, че ако никога повече не види Нико, той ще й липсва толкова много, че никой друг няма да може да й го замени, независимо кой беше този "някой друг, но не и Нико".
- Ами да се опитаме пак да излезнем от тази "хватка"... - рече неуверено Кяпутен Куро. Едва при тези думи Кияна излезна от "транса", в който мислеха, че е изпаднала останалите и каза едно твърдо "НЕ!":
- НЕ! Нико е някъде вътре, някъде "там". Ако ние успеем да си тръгнем, а той излезне точно оттук и попадне в космоса?! Знаете ли колко мъчително ще умре? Аз не искам да си тръгваме! АЗ НЯМА ДА ГО ИЗОСТАВЯ! - почти проплака тя, колкото и да не й беше в стила. И отново седна да си го чака. Кяпутен Куро беше съгласен, но измърмори, че всяко търпение си има граници. Ена беше съгласна също - все пак това й бе най-добрият приятел. Котката беше разколебана, но само донякъде...
Ена седна до Кияна и я прегърна. Кияна я погледна дружески и й се усмихна, доколкото можеше да се усмихва в такъв напрегнат момент.
- Нико... - каза Ена - Ако стане нещо непоправимо с него, той ужасно ще ми липсва. Той ми е най-добрия приятел.
- Знам... - отвърна й Кияна, - И мисля, че и той мисли, че си му най-добрата приятелка.
Ена искаше да я успокои:
- Мисля, че теб те има за още по-добра приятелка.
И на двете им харесваше да си говорят за него в сегашно време, защото никоя не искаше да приеме, че той няма да се върне повече.
- Едва ли... - усмихна се Кияна, - Но е хубаво, че всички сме приятели. Благодаря ви, че ме приехте сред вас! Никога няма да го забравя!
- Е, ти пък!... - засмя се Ена, а не й беше и на нея до смях.
- Наистина... Аз съм по-малка от вас, в по-ниско звено... а и вие тримата сте отличниците ни... всички се гордеем с вас...
- А... всички... Нали знаеш, че за някои сме просто "зубъри", които ако не отидат в Корпуса за нещо не стават.
- Знам... или пък, че ако не направите много кредити в бизнес пак не ставате... А аз не съм от тях. Аз ценя умните и знаещите хора, които са добри...
- И Нико някакви такива идеи има като тебе... "Какво е да си богат, когато всичко за теб е любов?"... нещо такова беше говорил. - засмя се Ена, съвсем добродушно.
- Благодаря ти, че ми споделяш това за него! - каза Кияна, а това накара Ена да усети, че тя май го харесва.
- Абе, вие... Как да го кажа... Ти май си го харесала нашия Нико?
Кияна наведе бавно глава към коленете си. За първи път спря да гледа ту към мястото, където беше изчезнал Нико, тук към Ена... Май мъничко и порозовя лицето... Усмихна се почти незабележимо и тъжно продума:
- Харесвам го... Можеше и да го обичам, защото той е умен, мил, коректен, искрен и умее да обича толкова силно и истински!... Но, сърцето му е заето и аз просто го харесвам, не посмявам да го обичам.
- Знаеш ли, че ви видях малко преди той да те издърпа от тази дупка? - призна си Ена - Ти беше готова самата ти да се пожертваш заради нас и заради него. Мисля, че вече го обичаш... но просто не знаеш за това.
А Кияна знаеше и го усещаше, но просто не искаше да си го признае пред себе си, защото знаеше, че от несподелена обич само ще я боли.
Нико, обаче, въпреки всичките притеснения на кораба, нямаше проблеми. След като попадна в това нещо, веднага се срещна в жълто-блестяща и искряща обстановка с някакво жълто, искрящо, слънцеподобно същество.
- Хей! Здравей! - усмихна му се Нико. Беше готов почти да го обожестви, защото усещаше толкова много красота и топлина от него.
- Ударихте се... без да искате... в нашето пространство се ударихте... - каза съществото.
- Какво е това?
- "Пространствена аномалия", ако може да се определи така... Вие сте недостигнали нашето ниво, няма да разберете.
- Направо го кажи "недоразвити"! - каза Нико.
- Ти си умен... знаеш повече от вашите... - каза съществото.
- Благодаря. Знам си, че не сме най-развитите, но и не сме най-недоразвитите. - засмя се Нико и му беше едно такова хубаво и прекрасно.
- Ние сме Средните.
- По средата на какво?
- На крайностите... На най-древните крайности... - каза съществото.
- Интересно!!! - възхити се Нико.
- Помни: баланс и далеч от крайностите!!! - рече му съществото на изпроводяк и Нико се върна на кораба-стрела мигновено!
- Нико! Нико! - развикаха се всички (без котката, която само подскочи от радост).
- Тук съм, добре съм!!! - каза той радостен. Кияна не можеше да го познае. За първи път го виждаше толкова щастлив и грейнал от радост. Искаше й се да го прегърне и щеше, ако беше преди месец, когато си мислеше, че й е само приятел, но сега не посмя, защото знаеше, че вече не го чувства само като приятел...
- Пичове и... дами! - обяви Кяпутен Куро. - Добрата новина за мен и може би досадната за вас е, че сферата ми за спиралодупки незнайно как се е заредила на максимум след това премеждие! И няма да се ходи до онази скучна планета със смешните й енергийни запаси.
Нико нищо не каза за Средните, знаеше че после ще го разпитват и без това... Приближи се към Кияна:
- Ти беше готова да се жерваш за нас, и за мен... отново.
- Важното е, че си добре. И много, много, много се радвам да те видя отново жив, здрав и толкова усмихнат! - каза му тя и се усещаше истински щастлива.
- Наистина съм много щастлив... Там срещнах някой от друго, по-висше състояние... Беше нещо като онези от планетата с наркотиците! Но не бял, не черен, а жълт... Каза, че са от Средните.
- Това много расистко, бе!... - рече Кяпутен Куро и поясни: - Споко! Говоря от земна гледна точка, защото там сме само жълти, черни и бели... А аз не мисля, че всички жълти, нито всички бели, нито всички черни са само добри или лоши... Но какви сме ние, че да съдим... Щом тези са Средни, нека са си средни... Нещо умерени го раздават? Ами добре... Битието е толкова, толкова необятно!...
- Кяпутен Куро си е малко философ. - похвали го Кияна.
- Кяпутен Куро Е философ. - обясни какво е Куро.
- Кияна, - обърна се отново към нея Нико - Благодаря ти, че вече два пъти ми доказваш, че си толкова жертвоготовна!
Тя само го погали по бузата усмихната и си отиде в стаята да спи. Той погледна щастлив след нея, а след това се загледа в далечните звезди. Толкова му беше хубаво да почувства, че не всичко е Бияна и, че в битието има много неща на които можем да се наслаждаваме.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 18
"Няма по-добър начин"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Куро, защо всеки път се ходи до различни места за събиране на енергия? - попита Ена, докато хапваха малка вечеря на онзи хълм от който се виждаше цялото селище и красивата гледка от "Бон" им даряваше малко естетическа радост.
- За да не ни е скучно. - каза Кяпутен Куро.
- Само заради това ли? - не повярва Шики.
- Майтапя се, бе! - каза сериозно Кяпитен Куро, докато се опитваше да откъсне едно жилаво месо, - Ходим на различни места, за да не се набиваме на очи само на едно място и да почнат преследвания, въпроси... Нали си усетил вече, че в плен на друга планета или в друго измерение не е много гот?
- Така е най-разумно. - каза Кияна.
Нико стоеше на разстояние и се вглеждаше във вечерната гледка, която се разкриваше пред тях. Ена и Шики мислеха, че гледа към "Бон", мечтаейки си за Бияна, но това не беше вярно - Нико си гледаше цялостната картина, още сякаш под въздействието на Средните, които го бяха взели за момент в тяхното жълто-искрящо измерение.
Лиан също се бе обърнал с гръб към групата, но стоеше загледан в обратна посока - към тъмните планини, които се изправяха мрачно в нощта зад селището.
- Като се нахраним, - рече им Кяпутен Куро - минаваме направо със спиралодупка на една планетка тук, във вашата Галактика.
- Как е там? - попитаха почти в един глас всички, с изключение на Лиан.
- Ами не изглежда да е населено, но се чували слухове, че от време на време "имало нещо".
Кияна се приближи до Нико и приседна встрани:
- Хубава гледка.
- Знам... по-рано гледах само там, към вашия квартал. А сега вече виждам всичко.
- Аз се опитах да говоря днес, в едно от междучасията, с Бияна. И да й обясня.
- И успя ли? - попита Нико, но вече без предишния ентусиазъм - някак вяло и недотам с чувство го зададе този въпрос.
- Не знам... Тя само каза "Добре, както и да е." и после се обърна в друга посока, и замина нанякъде по коридорите.
- Ами тя си е такава. - просто отвърна Нико.
- Не я знам... не я познавам добре. Ти това го знаеш. - каза му Кияна и сви рамене.
- Знам. - усмихна се Нико, който сега гледаше нагоре към звездите - Благодаря ти, че си опитала да й обясниш и ти!
- Няма нужда да ми благодариш! Това си беше най-естественото задължение, което исках да изпълня.
- Повече не се опитвай. - беше сериозен Нико, - Да става каквото ще става.
- Екипът! Айде на работа! - прикани ги Кяпутенът. Всички скочиха на момента, без Лиан, който сякаш беше хипнотизиран от тъмнината на планината. Наложи се Кяпутен Куро да го срита, че онзи да се "събуди".
Преминаха през спиралодупката. Всеки имаше 2 чувалчета, раздадени им от Кяпутен Куро, в които да могат да събират много билки от тази ненаселена с разумни същества планета. Билките - много ясно, че енергийни бяха. Планетата беше слънчева и на всеки му стана интересно как от тъмна звездна нощ се озоваха директно на слънчево място. Когато Ена посегна да откъсне първия стрък билка, нещо ги изстреля обратно. Изтърсиха се отново на хълма в тъмната нощ... и бяха обкръжени от сили на Корпуса. Десетима корпусника опряха оръжия у Кяпутен Куро - по главата, по шията, по корема, даже един го беше насочил пистолета си в задника му! А мръднеше, а беше станал на решето!
- Сега ще ви видя сметката! - каза радостно Лиан.
- Ти си луд!!! - извика Кияна.
- Мръсник! - изказа се и Шики.
- Ще си го получите до един! - закани им се Лиан и ги поведоха арестувани под негово ръководство.
- Внимавайте с жълтия! Не е от Бо! - изкомандори Лиан.
- Добре, че ни каза, че нямаше да се сетим! - изхили се един корпусник. Лиан се ядоса и го ритна в главата. Онзи падна, но бързо се свести и продължи без дума да обели повече.
Пристигнаха в централата на Корпуса в тяхното селище. Сложиха ги зад непробиваеми, бронирани стъкла. Кяпутен Куро беше изолиран в отделно стъклено помещение и имаше четирма коспусника с постоянно насочено оръжие срещу него.
Влезна някакъв стар корпусник. Явно беше голям началник. Лиан му отдаде чест.
- Добра работа, Лиан! Повишен си, от този момент! - плесна му в гърдите орден и заповед за повишаване този.
- Огромно благодаря, началник Сиан!!! - отдаде чест отново Лиан.
- Онзи, който ти правеше проблеми - чичо й на Бияна - ето го. ДА ВЛЕЗНЕ! - изкомандва този началник Сиан. Доведоха един човек на неговата възраст - изглеждаше много изтезаван. Молеше се да го пощадят. Ена, Шики, Нико и Кияна се доближиха плътно до стъклото да видят какво ще стане.
- Твой е. Ти решаваш. - каза Сиан. Лиан извади пистолета и го застреля на място с коментар:
- Да спестим малко кредити на данъкоплатците на Бо!
- Добро решение! - похвали го началникът. Всички изтръпнаха. Ена почти припадна. Кияна се насълзи. Нико я прегърна, за да я утеши. Тя се сви в прегръдките му. Той усети този допир и се почувства поне малко топло и добре, ако можеше човек да е добре след това, което беше видял току-що.
- И още една приятна изненада!!! - рече Сиан.
- И още ли има?! - не можеше да повярва на ушите си Лиан.
- Ето ти я. - отвърна лаконично началникът му и хвърлиха Бияна в краката му.
- Оооо! - засия Лиан - Прекрасно! Но не така грубо, моля ви се!
Помогна й да стане, тя трепереше. Той й каза, че нищо няма да й се случи лошо, ако е послушна и я сложи временно да постои с Нико, Кияна, Шики и Ена. Нико пусна веднага Кияна, за да не го види така Бияна. Мислеше, че вече не му пука толкова за нея, че беше отстинал, но като видя красивото й лице, маслинените очи, прекрасните дълги коси, това нейно тяло на красива фея... всички чувства у него сякаш се разгоряха отново и бяха силни както преди.
- Трябва да й помогна. - каза той на Кияна, сякаш за да й се извини, че я оставя. Но тя също се завтече към Бияна. Ена беше в шок и не помръдна, а Шики просто направи няколко крачки, но остана по-близо до Ена.
- Бияна, любима моя! Какво ти е? Боли ли те някъде? Добре ли си? - попита я той трескаво.
- Гледай ти дали ще си добре! Тя ще е добре! - изхили му се Лиан и го погледна в следващия момент злобно и с цялата си омраза. Нико също му отвърна със същото, но нищо не каза.
Кяпутен Куро направи бързо движение след което се чу познатия енергиен изстрел и... стъклото се разпарчеледоса, четиримата корпусника, които го държаха на мушка, се потрошиха в съседните стени, маси и врати. Началникът и Лиан вдигнаха ръце, че се предават, но Лиан скочи с цялата си бързина при Бияна и останалите, и се прицели в главата й:
- Ще я убия, ако стреляш по мен! - изрева той на Кяпутен Куро. В същия момент цяла група корпусници влетя в стаята и събори Куро на земята. В суматохата Нико и Шики взеха Бияна и Кияна, а Ена, съвсем припадна и нямаше как да я влачат с нейните килограми, та тя остана в плен, заедно с Кяпутен Куро.
Докато бягаха по един от малко осветените и безлюдни коридори на Корпуса. Лиан ги настигна и простреля Шики. Шики падна по гръб, а Лиан го простреля още 1 път, когато дойде пред трупа му. Нико заедно със съвсем уплашените, шокирани и стресирани до крайност момичета успя да излезне навън в тъмната нощ и тримата минаха покрай охраната на Корпуса без никакви проблеми.
- Тези можеше да ни застрелят, но не го направиха! - рече Кияна, която още беше запазила голяма част от разсъдъка си, за разлика от Бияна, която беше като в транс. Нико се чудеше какво ще ги прави и как ще се спасят - нямаше вече спиралодупки, нямаше и достъп до космически кораби на Бо.
- Към летището на баща ми! - каза Кияна и помогна с Нико на Бияна да се придвижи с тях колкото се може по-бързо. Дойдоха до летището, но тъкмо, когато влезнаха в най-голямата му зала, изскочиха много въоръжени корпусници, които ги обркръжиха, а по етажите имаше и снайперисти от Корпуса. На един от екраните се появи Лиан:
- Ама много сте ми предвидими! Настанете се спокойно и гледайте какво се казва дисекция на чуждо, извън-Бо тяло.
Кяпутен Куро беше нарочен за изследване на вътрешностите. Щяха да го убият, ясно беше.
- Лиане, ти си чудовище, каквото никога не се е раждало на Бо досега! - викна Кияна.
- Някой ден ще умреш и ти! - извика Нико - Не знам кога и как, но ще си го получиш! - извика и Нико.
- Много ме дразните! - каза Лиан и заповяда да хванат двете момичета. След това постави ултиматум на Нико:
- Една от тях ще бъде застреляна, а другата я пускам с тебе, защото вече не ми трябват, след като съм повишен и мога да си имам която си пожелая на Бо! Избери! Кияна или Бияна!
- Никой няма да избера! Убийте ме мен! - беше твърд Нико.
- Чакай, малко. Ще се разберем по-късно. Я вижте колко хубаво го режем Куро! - рече Лиан и тримата видяха кървава гледка. Един от корпусниците повърна...
- Видя, че не се шегувам. Пукна Куро!!! - рече Лиан, - А сега, последен шанс: Бияна или Кияна! Коя избираш да си тръгнеш с нея и коя избираш да я убием?
- Никоя! Казах вече!!! - стисна зъби Нико.
- Ясно, значи ще ги убия и двете! Застреляйте и двете! - нареди Лиан.
- НЕ, НЕ! Ще избера!!! - извика отчаяно Нико. След това погледна ръцете си, а след тях и часовниците наоколо. Отново погледна ръцете и часовниците. И нещо му светна - на ръцете му имаше белези, които бяха от един клон на който се нарани преди година. Точно тогава беше за първи път на това летище, чиито собственик бе Кияновия баща. Спомни си, че тогава беше една много интересна дата: 07.07.7777. А сега вече беше 7778-ми цикъл на Бо. Само че всички часовници показваха точно 07.07.7777.
- Беше прекалено абсурдно, за да е вярно. - засмя се Нико - Това е сън или е илюзия, или е някаква симулация!
- Какво говориш? - попита го Кияна, която не вярваше.
- Не знам колко от вас тук са истински и колко не са. - каза Нико - Но спомнете си - сега е 7778, а не 7777! Вижте часовниците какво време и дата показват. Само Кияна се обърна да види:
- Прав си!!!
Всичко останало замръзна... Само Кияна и Нико се движеха и говореха. По едно време всичкото "летище" се разпадна и отново се появи слънчевата планета, където бяха за последно. Огледаха се. Някакви извънземни бяха хванали в енергиен капан Кяпутен Куро, Лиан, Шики и Ена.
- Какво става? - попита вече сериозно обезспокоен Нико, който усети, че това вече си е истинско. Извънземните бяха тънки и мъхести същества. Един от тях се доближи до него:
- Ние живеем тук. Но тази планета става все по-тясна за нас. Някои от нас се разселиха на други, подходящи планети... Трябваше да направим този тест с теб и с нея.
- Какъв беше този тест? - полюбопитства Кияна, за която това стана интересно и не я беше страх.
- Ние сме много стара цивилизация, живеем на 900 километра под повърхността на тази планета. Развили сме много технологии. Най-добрите ни са в сканирането на мисли, спомени и възпроизвеждане на материална реалност от тях.
- Значи може да си възпроизведете и планети! - рече Нико.
- Не можем, защото за това няма да има толкова много енергия. - обясни мъхестото извънземно.
- Защо беше всичко това? Кяпутен Куро, добре ли сте? - извика Нико.
- Добре сме, даже ни даваха да гледаме на какво реагирате. - каза Кяпутенът спокойно.
- Много гаден си ме представяш, бе, Нико! - изхили се Лиан - Обаче за повишението и ордена ми хареса момента!
- Тестът показа, че на вашата планета - Бо, няма да можем да оцелеем, ще ни посрещнат враждебно. Извинявайте, но наистина нямахме по-добър начин да проверим! - добави мъхестото.
- Защо ги държите в капана? - попита Кияна.
- Просто искахме да сме сигурни, че никой няма да наруши нещо от експеримента. - отвърна мъхестото извънземно съвсем спокойно.
- А и ние си кротувахме, защото ни обещаха, че ще ни дадат всичката налична реколта от билките тук и няма да се наложи да берем. - рече Ена някак радостна.
- Бягаш от работа, ама така няма да отслабнеш. - рече й Шики критично.
Всичко мина добре. Хепи енд, така да се каже. Разделиха се с мир.
- "Имало нещо", носели се слухове? - изкритикува Лиан Кяпутен Куро, докато тръгваше към спиралодупката за Бо.
- Ами няма перфектно разузнаване. - рече Кяпутен Куро, който си беше свикнал винаги да има някакви изненади и това въобще не го беше разстроило, особено след като имаше енергия за поне 3-4 прехода със спиралодупките, благодарение на тези билки.
Нико изпрати Кияна до вкъщи. Живееше в неописуемо богат дом.
- Някой ден ще те поканя да влезнеш. - обеща му тя, - А сега искам само да ти кажа, че нямаше да се разсърдя, ако беше избрал да ме застрелят мен.
- Чувствам се толкова засрамен... - призна си Нико и погледна в краката си, а после погледна и отново звездното небе - Всичко е било продукт на моите спомени, чувства, мисли, страхове...
- Да, но поне се показа отново като много умно момче! Аз не разбрах, че това не е истинско. А и, все пак, това бяха не само твоите, но и моите спомени, чувства, мисли и страхове.
- И все пак... - погледна я в очите той.
- Не, не го мисли повече. Дори Лиан прояви разбиране, нали? - усмихна се тя.
- Да, той - много "разбран", като цяло. - пошегува се Нико.
- И все пак,... просто от интерес: какво щеше да избереш? Честно, обаче.
- Не знам... Отначало мислех да се хвърля срещу тях, за да ме убият, но така нямаше да има гаранция, че вие двете ще оживеете. След това си помислих, че най-мъдрото ще е да избера теб.
- Мен? Наистина ли? - грейна тя.
- Да! Защото, той обича или поне страстно иска Бияна. Ако изберях аз да избягам с нея, то можеше да го ядосам и да ни убие всички. А, ако изберях теб, имаше шанс той да остане доволен, че му оставям Бияна и просто да ни пощади... ако не тримата, поне вас двете.
- Наистина си много, много, много умен! - рече му Кияна... искаше й се да знае, ако наистина със сигурност знае, че една от двете ще умре, коя би пожертвал, но й се стори, че да пита това ще е прекалено нахално и просто си замълча, усмихна му се, пожела му лека нощ и си влезна в неописуемо красивата и богата къща. Нико се запъти към своя самотен беден дом. Щеше да мине през един кръстопът, където имаше 2 избора за прибирането му вкъщи - единият бе по-дълъг, а другият си бе по-пряк. По-прекият минаваше покрай дома на Бияна. Нико, обаче избра по-дългия път. Не искаше да вижда Бияна, нито да вижда светлината от стаята й... Реши да си спести тези емоции, а да се отдаде на други (ако не емоции, то поне мисли) - тези към Кияна, която още му беше отпечатана в ума с лъчезарната си усмивка и добри очи, в които сякаш се отразяваха някои звези тази нощ.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 19
"Всичко е добре, когато свършва добре"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Лиан беше в планината с малък екип корпусници от специалните сили. Бяха отново обсадили някакви бунтовници от Бо, които не приемаха диктатурата на Корпуса.
- Предайте се доброволно. - извика им Лиан.
- За да ни модифицирате? - попита ехидно един от барикадиралите се зад огромна скала, с натрупани камъни около нея.
- Смърт или модификация! Изберете сами! - рече им Лиан и им даде няколко минути за размисъл.
- Смъртта ще е за вас! - отвърна му ехидно онзи и в същото време няколко изстрела от базука ошашавиха Лиан и останалите корпусници. 2/3 от тях умряха на място. В гръб им беше изскочил добре въоръжен бунтовен отряд. Онези зад скалата също се показаха с вдигнати пушки. Лиан нареди на всички да се предадат.
- Този е командир. - рече ехидният. - Ще го запазим. А останалите - смърт в името на Бо!
Застреляха ги един по един. Лиан се уплаши, че идва и неговият ред. Още имаше мощния Куров електрошок в джоба си (като се предаваше беше хвърлил само корпусното си въоръжение), но това нямаше да му помогне.
- Спокойно, бе! - каза ехидният - Нали ти рекох, че ще те запазим. И ще искаме един добър "откуп" за теб.
Тъкмо рече това и няколко от бунтовниците посегнаха към Лиан да го вържат, обаче изведнъж се разнесе зловещ звук, спусна се тъмнина и всички бяха покосени от някакви черни енергийни вълни. Това беше плашипутарникът, който вече бе убил лудата снайперистка,а и беше навестявал Лиан веднъж.
- Ти пак ми помогна!!! - рече Лиан с удивление и благодарност. Чувстваше се горд, че се има с такава "мощна сила".
- Даааа... - каза зловещо плашипутарникът и му се материализира отново като димящ дявол. - Винаги на твое разположение. Само кажи какво искаш!
- Всичко ли мога да поискам? - представи си алчно доста неща Лиан.
- Даааа, поискай и ще ти бъде изпълнено! - отвърна му зловещо съществото от пространството Плашипутар.
- Бияна! - отвърна Лиан и малко съжали, че не си поиска повишение в службата. Чак се учуди на себе си как можа да изтърси "Бияна", но казана дума - хвърлен камък.
- Ще я разболея! - рече плашипутарникът.
- Аз искам да я вкарам в леглото и ми трябва здрава! - възропта Лиан.
- Неееее... - зловещо каза дяволското плашипутарническо същество и се надвеси над него - Ще я разболея, за да може ти да я излекуваш. И така ще я постигнеш! Ха-ха-ха!
- Откъде знаеш, че точно така исках да кажа? - учуди се Лиан.
- Виждам мислите ти като на длан! - захили се зловещо плашипутарникът.
- Аз как ще я лекувам?
- Дръж. - даде му в ръцете съществото някакъв гладък, черен и бушуващ във вътрешността си хап.
- Хапчето, давам й го, излекувана... ясно. - разбра Лиан.
На другия ден новината се разнесе:
- Нико, Нико! - викна Ена.
- Какво е станало, Ена?
- За Бияна. Чу ли?
- Не съм, но вече май не искам и да чувам. - усмихна се той.
- Това мисля, че трябва да го знаеш. Чух го от Кияна, преди малко.
- Е, щом си го чула от Кияна, защото аз уважавам Кияна, искам да го чуя. Какво за онази, значи?
- Бияна е болна легнала!!! - каза Ена.
- От какво?
- Нещо невиждано било. В болницата е.
Нико постоя само минута, след което сам се понесе към болницата. Родителите на Бияна бяха там. Той се запозна с тях. Те се трогнаха, че има поне един съученик, който се е сетил за дъщеря им. Лекар излезна и рече, че е нещо белодробно, не могат да влизат вътре, но е някаква черна енергия, която не знаят лекарите на какво се дължи и, която ще задуши Бияна до няколко дни, ако не се намери решение.
Случайно, точно днес, Кяпутен Куро събра почти пълен екип - Пешовците, Ена, Шики, Кияна и Нико. Суперкотката беше на фризьор, а Лиан отсъстваше, защото още пишел рапорти как всички други са измрели, а само той е оцелял и как може да умрат толкова много бунтовници от "Ей с тези мои две ръце ги претрепах един по един!", като се бе изразил.
Малко преди да тръгнат, Нико каза, че иска да говори пред всички:
- Какво пък има сега? - усети нещо нередно Кяпутен Куро, който не искаше да го бавят.
- Всички знаете, че вече съм с по-нов светоглед и вече не мога да правя глупости заради Бияна. - започна Нико, - Но тя е наша позната, наша съпланетничка... ще го кажа направо: бях в болницата, нещо невиждано, черно я задушава. Сигурен съм, че може да се излекува с някоя Чикибойска технология или нещо развито от друга планета.
- Нещо черно я задушава? - рече Куро и за изненада на всички отмени мисията.
- Какво има? - недоумяваха те.
- Това е болестен трик на плашипутарниците. Явно са достигнали и до тук! Ще говоря с Фуши - моя чикибоец... - рече сериозен Кяпутен Куро.
- Говорете по-бързо, защото тя ще умре, до броени дни. - каза Нико съчувствено и напрегнато.
- Чакайте тук. - рече им Куро и отиде да говори с чикибоеца Фуши. Как се намираха и как разговаряха - явно беше някаква тайна.
- Тука при вас има ли нещо за доебаване? - попита ги Петър Полисексът, който за първи път на Бо се усещаше почти като на Земята - нямаше нищо за секс!
- Дядо, хората са напрегнати, заради някаква съученичка. - направи му забележка Петър Пикапът.
- Знам я аз - Бибияна! - каза Петър Полисексът.
- "Бияна". - поправи го Кияна.
- Остави го, той е неспасяем. - рече й Нико и я отведе настрани.
- Ти можеше да ме вземеш с теб, когато си отивал в болницата. - каза Кияна.
- Не знаех, че ще искаш да дойдеш. Нали и без това не сте близки с нея.
- Да, но сме в едно и също звено, а и...
- "А и" какво?
- Знам, че е важна за теб, затова е важна и за мен. - отвърна Кияна и не знаеше дали той ще я разбере правилно.
- Лоша работа! - върна се Кяпутен Куро - Фуши каза, че определено това е зло, което е дошло от Плашипутар. Но няма как да помогне с лекарство, защото ако плашипутарниците надушат, че чикибойци знаят за техните планове, всичката подготовка за Голямата война между бялото и черното, между доброто и злото, ще рухне още в зародиш. Чикибойците са древни, мощни, развити, но още не са готови за пълномащабен сблъсък с Плашипутар.
- И ще оставят Бияна просто така да умре? - попита Ена.
- Не могат да си позволят лукса да рискуват такава важна война, заради едно момиче от Бо.
- Колко е тъжно да си малък и незначителен... - рече съкрушен Нико. На Кяпутен Куро, обаче, му допадна, че Нико вече не прави истерии, та му рече така:
- Понеже си вече уравновесен и май си взел да умееш да овладяваш емоциите, аз ще ви кажа сега как ще намерим лек за Бияна.
- Младо момиче, не трябва да си отива толкова рано. Грехота ще е на такава крехка възраст да умре Биберончето. - рече с разбиране дядо Пешо.
- Дядо, "Бияна" се казва, бе! - рече Пешо Пикапът.
- Знам я, чувал съм я. - отвърна бай Пешо Полисексът.
- Ще съчетаем нещата. Обаче няма много да ви харесат. - рече им Кяпутен Куро.
- На мен винаги ми харесват мисиите. - каза си чисторърдечно Кияна.
- Защото не си ходила до измерението Харкун. - отвърна Куро сериозен.
Като чуха "Харкун" всички замръзнаха.
- Дали ще се наложи всички да ходим там? - попита Пешо Полисексът.
- Знам, че не е от най-безопасните. Знаем за Курхуй, че не си поплюва, но само там има едно цвете, което като се свари на чай и отпушва онази черна гадост. През останалото време ще търсим от енергийните им трибцали на Харкун. За който е забравил - това са енергосъбиращи кристаловидни структури, а Харкун е в измерението сигма-4-делта-19.
- Аз си мислех, че Харкун е цялото измерение. - рече Пешо Пикапът.
- Не е. - отвърна му Кяпутен Куро, - Там има и други държавни формирования, не е само Харкун.
- Аз тръгвам! - прекъсна ги Нико - Кой иска да дойде с мен?
- Чакай малко! - поспря го Куро - Няма "кой". Всички идват.
- Аз ще дойда, защото ми е много интересно какво е друго измерение! - засия от любопитство Кияна.
- Както казах - всички идват! - беше ясен Кяпутенът. - Аз и Пешовците ще търсим да купим трибцали за енергия, а вие бо-ците ще търсите лека за Бияна. Ето ви картинка как изглежда. - разгъна пред тях една картина Куро.
Влезнаха в Харкун през спиралодупка. Всеки се държеше за мощния електрошок, който работеше доказано срещу Курхуй. Кяпутенът и Пешовците тръгнаха от бар на бар да направят търговийката, а Кияна, Нико, Шики и Ена поеха към някакви храсталаци да търсят въпросното харкунско цвете.
Едно от влечугоподобните ги погледна и се приближи до тях. Ена, Шики и Нико им бяха свикнали, но Кияна се уплаши от него.
- Искате цветето ли? - досети се влечугоподобното. Беше услужливо влечугоподобно. - Ще ви кажа, обраха ги хората на Уйки.
- Кой е Уйки? - попита направо Нико, който искаше по-бързо да намерят едно цвете и да се появи с него при Бияна.
- Началник. Голям началник. Ето, тази дупка - разгъна храстите влечугото и там се откри дупка с открехната врата.
- Какво има там? - попита Ена с мрачно предчувствие.
- Опасно е. Има много специални харкунци.
- А вие какви сте, винаги ми е било интересно? - попита Шики.
- Ние сме джъланци.
- Ееее, Шики! Сигурно тази информация, че те се казват "джъланци" много ще ти помогне в живота! - дръпна го Нико. - Айде, бе! Човек умира!
Благодариха на джъланеца и влезнаха внимателно вътре. Откри им се цяла база. Приличаше на военна. Имаше много харкунци вътре. Доколкото харкунците приличаха външно на хората от Земята и на бо-ците, четиримата нямаше от какво толкова да се притесняват. Но, забелязаха, че там всичко е в униформи.
- Да потърсим Кяпутен Куро за помощ! - предложи Ена.
- Няма време! - сряза я Нико. Кияна видя, че отново е, както по-рано, напрегнат и много мислещ за Бияна. Донякъде го разбираше, но и мъничко се натъжаваше, виждайки че в такъв момент той въобще не й обръща голямо внимание. Може би се беше надявала прекалено много... сега се опитваше да не мисли за тези свои чувства, а да се съсредоточи върху ситуацията.
- Нико, - рече тя, - това е цяла тяхна военна база. Много по-сложна и от местния ни Корпус! Как ще намериш цветето сам? Трябва да дойда с теб. А Шики и Ена да стоят тук, а при нужда да намерят Кяпутен Куро.
- Добре. - съгласи се Нико. - Ти и без това си по електричествата, тоците и електрониките. Имам нужда от такъв човек!
Най-после нещо да чуе и за себе си, което да я зарадва. Усмихна се Кияна, беше отново щастливо момиче.
Вървяха по един склон към базата няколко минути. Влезнаха в двора й. Приближиха се до някаква стая, която май беше съблекалня или пералня. Нико облече костюм на военен, а тя на техник.
- Голям късмет, че нямаше кой да ни спипа! - обясни Нико.
- Много ти отива тази униформа! - засмя се Кияна, но беше искрена - отиваше му.
- Намираме цвете някъде, някакси и се измитаме на секундата! - каза й Нико. Не можеше да не се съгласи с него.
Няколко с по-нисши чинове му отдадоха чест докато вървяха по дълъг коридор. Той не знаеше, че е свил униформа на някакъв голям чин. Не им разбираше на тези черни дрехи с линиите. Кияна беше в униформа на жена от поддръжката (оранжева на цвят), никой нищо не й обръщаше внимание - само няколко мъжки харкунеца се загледаха след нея, защото им се стори супер-красива.
По едно време мярнаха цветята в някаква лаборатория. Изследваха ги за нещо харкунци-учени; правеха нещо с тях харкунците, но не се знаеше какво.
- Провеждат изследвания. - каза Кияна.
- И няма как да нахлуем и да си вземем едно. - установи пък Нико.
- Ти нали си генерал или нещо такова? - смигна му Кияна.
- Да, но може да не ме познават и да поискат да ме проверят... опасно си е. - не се навиваше Нико да влезне. Не, че го беше толкова страх, колкото изпитваше ужас при мисълта да се провали да достави лекарството за Бияна.
- Ще изчакаме да видим откъде доставят тези цветя. Виж колко бързо ги обработват. - досети се Нико.
- Да изчакаме... - съгласи се Кияна и се направи, че поправя някаква жица, за да си влезне в ролята. По едно време се зададе количка с цветя. Караше я някакъв разсеян харкунец. Кияна, както беше клекнала там да оглежда и "поправя" жицата, се присегна и взе едно цвете, без да я забележи онзи.
- Готово! - показа го тя на Нико.
- Ти си чудесна! - хвана я той за бузките радостно и тя се развълнува почти колкото него, а той се вълнуваше наистина много. Тръгнаха по обратния път, но пред тях някакви почнаха да поставят заграждения, за проверки.
- Улучихме нещо неприятно. Стой плътно до мен. - каза Нико на Кияна.
- ПРОВЕРКААААААааааа! - изрази се един от харкунците.
- И за мене ли? - посочи си линиите Нико.
- ВСИЧКИ! Уйки идва! - каза почти припаднал от страхопочитание към Уйки харкунецът. Накараха Нико да си сложи ръцете на един детектор. Кияна каза, че това е развалено.
- Как бе? - не повярва харкунецът.
- Сега ще отчете, че той не е той. - рече му Кияна и накара Нико да си сложи ръцете. Нико се изпоти от притеснение. Естествено детекторът отчете, че униформата и Нико "не съвпадат".
- Аз казах ли ви, че е развалено! - каза Кияна.
- Ами оправи го!!! - ревна харкунецът. Не си поплюваха тук с отношението към подчинените. Тя отвори тази машина и започна да работи по нея нещо, но в това време, целият облечен в червено, с пипала като октоподоидите и с муцуна като на влечугоподобните (джъланците) мина покрай тях Уйки. Нико го погледна с интерес, но не се издаде, че му е толкова интересно. Просто отдаде чест както правеха останалите в униформите. След няколко крачки Уйки се спря, извади едно пипало от джоба си и посочи Нико:
- Този не е от тука! Надуших го.
Харкунците го хванаха. Кияна също не бе "от тука", но се беше завряла в машината и Уйки не я надуши. Докато хвърляха Нико в една килия, Кияна успя да излезне извън базата и да отиде при Шики и Ена, за да ги предупреди какво се е случило.
- Аз съм Уйки. - каза му кротко това същество смесица от хуманоид, октопоид и влечугоид, когато влезна при Нико в килията.
- Знам, Уйки... Искаме само едно цвете, защото в нашето измерение едно момиче е много болно.
- Охоооо-хооо! Не само друга раса, но и друго измерение! Ще трябва да те проучим първо, може да си полезен за нашите военни изследвания! - въодушевен бе Уйки. Подобният му на змийски език се показа, пипалата му като на октопод се размърдаха; личеше си, че се радва човекът.
- Само че по-бързо, защото искам да се прибера с едно цвете там.
- Ще направим всичко по силите си. - рече Уйки. Заведе го в една зала, където имаше машина за сканиране на мозъка.
- Много сме напред с копирните технологии тук. - обясни Уйки.
- Да. И какво?
- Още обаче мозъци не можем да копираме добре. Иначе щях да ти го копирам и да те пусна. Извинявам се за неудобството, но ще трябва да те преровим.
- Как ще ме преровите?
- Слагаш онова на главата, лягаш на леглото и те ровим. Ровичкаме ти в главата, за да копираме всичко.
- Не искам да ми копирате всичко от главата!!! - възпротиви се Нико.
- А цвете искаш ли?
- Ами не... - каза Нико, който се надяваше, че онова, което взе Кияна ще свърши работа.
- Ами не, ама то не е каквото искаш! - хвана го Уйки, а още 3-ма харкунеца завързаха Нико на леглото и му наложиха онова, което приличаше на шлем.
- Започваме. - рече Уйки. Нико си помисли, че ще е безболезнено, както беше вече се случвало и преди с плашипутарниците или мъхестите извънземни. Да, но на Харкун не бяха толкова древни, нито толкова напреднали, та болката скова Нико ужасно. На един монитор, който приличаше на земен телевизор "Опера", излезнаха най-различни картини, спомени...
- Я виж ти!!! Много, ама много светове си посещавал! Късметлия! - ръкопляскаше Уйки с ръце, пипала и влечугоподобни крайници, обаче по едно време замръзна и рече: "СПРЕТЕ!". Сложиха на "пауза". Нико си отдъхна от болката. Това на екрана беше момента, когато Нико бе влезнал в пространството на Средните.
- Пространствена аномалия!!! Точно тази технология се опитвам да набарам тук! Откакто съм почнал работа! - извика с пълно гърло Уйки.
- И затова изследвате цветята? - попита Нико.
- Продължавайте да ровичкате! - извика Уйки. Нико отново зави от болка. Колкото и да ровичкаха нищо повече не му излезна от мозъка по този въпрос. Уйки се ядоса, но пак нещо видя интересно: "СПРЕТЕ!" На екрана беше Курхуй.
- Курхуй! - захили се Уйки. - Вие се познавате с Курхуй?
- Да, много добри познати сме, но не сме в идеални отношения. А сега може ли да си ходя? - попита Нико.
- Дръжте го така! Намерете Курхуй! - заповяда Уйки.
След по-малко от 5 минути се появи Курхуй с цялото си великолепие:
- Майка му мръсна на това Бо-ско копеле долно кирливо и дръгливо! - вървеше Курхуй към стаята за човъркане на мозъка, където беше легнал Нико и не можеше да стане.
Уйки пресрещна Курхуй преди това и му рече:
- Този ще ти го дам. Знам, че ти трябва.
- Веднага ми го дай! - блъсна го Курхуй, но Уйки го хвана с едно пипало за врата. Курхуй понечи да го ритне във влечугоподобното лице, но харкунците насочиха оръжия към него.
- Не забравяй, че аз командвам почти целия Харкун, а ти си дребен бос в този град, който случайно сме избрали за тази тайна научна база! - рече му Уйки и го погледна снизходително.
- Остави ме да го взема! - изрева Курхуй. Ревът му не смути никак Уйки.
- Само, когато намеря какво има в мозъка. А и ти го давам в замяна на това, че ще доставяш постоянна охрана от твоите хора пред входа, защото не искам пак неканени гости!
- Няма проблеми за охраната. - стана доста по-сговорчив Курхуй.
- Добро дете! - помилва го Уйки по носа. Курхуй се намръщи. Уйки се захили.
Влезнаха обратно вътре.
- Пространствената технология! - повтори Уйки - Казвай как става.
- Не знам как става! - извика Нико с насълзени очи, представящ си как отново ще го боли мозъка при следващото ровичкане.
- За спиралодупките ли го питаш тоя скелет-изрод? - намеси се Курхуй.
- Не ми трябват спиралодупки. Това е играчка за хора без работа! - рече Уйки - Искам да мога да правя пространствени аномалии. Това ще е перфектното оръжие срещу октидите!!!
Навън се чуха изстрели и взривове: Кяпутен Куро беше дошъл на помощ: Пешовците стреляха с местни оръжия, Шики стоеше да пази входа, Кяпутен Куро стреляше с мощния си пистолет и с още един резервен от същия тип, а Ена хвърляше бомби. Кияна успя да спре тока и в тъмницата извадиха Нико.
Пред входа на базата имаше много въоръжени харкунци. Започнаха да стрелят по тях. Кяпутен Куро направи страшно изключение - отвори спиралодупка за къс преход и всички се озоваха при Шики, който ги очакваше в храсталака, без да съжаляват за прахосаната енергия. Нямаше време за губене. Тъкмо да отворят и следващата спиралодупка, този път до Бо или до Земята, когато пред тях се озоваха на някакъв бърз летящ военен скутер Курхуй и Уйки.
- Уйки! - викна му Нико - Курхуй знае всичко за Средните и той има технологията!
- Лъжеш гнидо, твойта мама! - ревна Курхуй и се завтече към Нико, но Уйки го улови с едно от пипалата си за врата:
- Спри или ще си имаш работа с целия ми взвод след малко!!!
- Той вика, че лъжем! - обади се Кяпутен Куро, насочил и двата пистолета срещу Уйки и Курхуй, - Обаче...
- Обаче какво? - погледна с очакване Уйки.
- Обаче ние не лъжем. - добави Ена.
- Аз нищо не знам за Средните и пространствените аномалии! - каза Курхуй и така го каза, че чак жално да му стане на човек за него.
- Абе, ти още малко и ще кажеш, че нищо не знаеш и за спиралодупките! - рече Пешо Пикапът.
Уйки не беше забравил, от току-що видените спомени на Нико, че Курхуй имаше технологията за спиралодупките, макар и да твърдеше пред хората, че това са слухове. Затова и повярва, че Курхуй ще има и нещо за Средните, и пространствените аномалии.
- Вие може да си ходите. - рече великодушно Уйки, но понеже беше ядосан от всичко това реши, че ще ги изпрати с "подарък". Извади бързо пистолетче и простреля произволно един от тях. След това помъкна Курхуй да му изровичка едно хубаво и неговия мозък. Веднага се появиха харкунци, които можеше да стрелят и Кяпутен Куро отвори бързо спиралодупка, за да намали потенциалния брой на жертвите. Озоваха се пред болницата на Бо, в която беше Бияна.
- Кой е ранен? - веднага попита Нико.
- Аз... - каза Кияна и падна безпомощна на земята. Кяпутен Куро трябваше да се омита, защото беше жълт и разпознаваем като човек не от Бо. Отвори четвърта поредна за днес спиралодупка и с Пешовците пое към Земята. Надяваше се, че Ена, Шики и Нико, ще успеят да заведат Кияна в болницата. Така и стана...
След часове Кияна беше в съзнание, но с опасност за живота. Нико беше при нея.
- Кяпутен Куро каза, че цветето може да помогне на Бияна, но то може да помогне и на теб. Докато бягахме, аз взех второ цвете. Ето го! - показа й го Нико, - Сега ще може и ти да пийнеш харкунски чай и ще ти мине!
- Само че аз изгубих моето... Това, което си намерил е за Бияна. - рече тя и си обърна главата на другата страна, защото една сълза се стече по лицето й.
- Не може да бъде!!! - извика ядосан и съкрушен Нико.
- Докато съм спирала захранването... и се е изгубило от джоба ми... - каза тя и едвам дишаше. Нико не искаше да я тормози, защото тя трябваше да пести сили, а и не беше нейна вината. Личеше си, че работеше с него, от начало до край, съвсем съвестно, всеотдайно и дори с интерес.
Дойдоха корпусници. Двама от тях влезнаха да огледат раната на Кияна, защото заподозряха, че не е причинена от Бо-оръжие. Лиан влезна също с тях и ги разкара, а след това каза на Нико:
- Ако ви бяха надушили, че сте ходили на друго "място"... не ми се мисли... Добре, че камерите нищо не са уловили как сте влезнали от Харкун пред болницата тук!
- Благодаря, че ни спаси! - рече му Нико.
- Тя как е? - поинтересува се Лиан за Кияна. На Нико му се стори, че Лиан не е толкова лош, за колкото го е мислил. Стана, отиде при него, прегърна го братски и се разплака:
- Тя не е добре и може да умре. А и Бияна може да умре. Имаме само едно харкунско цвете, а то може да спаси само една от двете. Виж!
- А ти виж това! - засмя се Лиан дяволито и навря пред насълзените очи на Нико черното хапче.
- Какво е това?
- Лекарство от много мощен приятел! Не ти трябва повече да знаеш! - рече му Лиан.
- То може ли да помогне?
- Може, но само на Бияна. И аз ще й го дам! - рече твърдо Лиан.
- Наистина ли? - извика Нико.
- Да, наистина! И не се опитвай да ми преговаряш, да ме молиш или пък да ме нападаш, защото ще те убия, момче! Аз ще й го дам, за да я спася отново! Ти нямаш късмет с Бияна! Разбери, че Бияна е моя... - взе да изнася реч Лиан, но Нико го награби, целуна го по челото радостен, което остави Лиан безмълвен.
- Просто върви и я спаси!!! - бутна го към вратата Нико, - Няма значение кой ще я спаси! Важното е, че и двете ще живеят!
И се втурна да прави чай от харкунско цвете за Кияна...
Лиан вървеше към стаята на Бияна и не можеше да повярва на ушите си. Гледаше като препариран и не знаеше как тези дни имаше толкова голям късмет - първо черна сила му помага да изтрепе всички бунтовници в района, после пък Нико му дава Бияна и няма да си има сръдни и караници с Кяпутен Куро по въпроса! Ето това се вика живот!
Кияна се почувства много по-добре като изпи чая. Раната й се скри, но оставиха бинтовете, за да не се усъмняват отновно лекари и корпусници.
- Ти си наистина един много прекрасен човек! - каза му Кияна и го погледна в очите.
- Е, чак пък прекрасен... - усмихна се Нико и прилегна уморен до нея. Тя го погали по косата... Той нямаше сили да се помръдне и остана така.
- Ако нямаше Лиан с неговото черно хапче... ти какво щеше да направиш? Все пак цветето беше за Бияна... - попита го тя.
- Не знам, Кияна... наистина не знам... - призна си Нико и заспа неусетно до нея. Тя остана будна и милваше нежно косата му... Мислеше си, че няма значение дали обича повече Бияна или нея, защото й беше достатъчно, че той е един прекрасен човек, добър приятел и е с поне частичка обич в сърцето си. А това беше достатъчно, за да я държи щастлива и жизнерадостна, както преди.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 20
"Дендрони и вирус"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Днес отново сме на мисия в измерението, където е Харкун. - каза Кяпутен Куро.
- Аз... - каза разколебано Шики - След последните ужасии там... може да звуча като страхливец, но не ми се ходи.
- Предаваш доверието на колектива ти. - пусна шега дядо Пешо Полисексът. Шики не разбра шегата. Отвърна сериозно:
- Вече имам достатъчно кредити да си отворя собствен фитнес-клуб. Даже и да не успея с образованието, пак няма да умра от глад. Има ли смисъл да си рискувам живота?
Кяпутен Куро каза мъдро и демократично:
- Всеки от вас е напълно свободен да избира кога да идва. Също така е и напълно свободен по всяко време да напусне нашия екип.
Всички се умълчаха. За дълго.
- И така... - прекрати тишината Кяпутенът - Кой идва с мен до измерението на Харкун?
- Аз. - първа прояви инициатива Кияна. Тя беше винаги готова за нови знания, впечатления и преживявания.
- Кияна?! - погледна я изненадано-осъдително Нико.
- Да? - погледна го и тя с весели очи.
- Забрави ли какво стана последния път, когато Уйки-изродът те простреля? А и едва вчера те изписаха от болницата!
- Вече се чувствам много добре. Не съм забравила и какво се случи. Но знам, че Кяпутен Куро няма да ни остави в беда.
Нико погледна нагоре с отегчение и въздъхна с мисълта, че тя проявява нискоинтелигентен оптимизъм.
- Аз бих дошла, - обади се и Ена - но, зависи кои други ще дойдат.
- Добре. - въздъхна Кяпутен Куро - Хайде помислете си още малко... Аз искам всеки от вас да е сигурен, защото искам хора, които работят с желание, а не които идват с голям страх и по някакво задължение.
- Кияна. - не се стърпя Нико - Ела с мен навън.
Бяха се събрали в някаква стара, изоставена постройка край езерото, където Нико беше срещнал Бияна веднъж. Нощта беше красива - с трите луни в различни техни фази и многобройни звезди. Всичко това се отразяваше в езерото.
- Много е красиво. - каза Кияна и се наслаждаваше на гледката.
- Красиво е, а ти няма да можеш да го видиш отново, ако в Харкун те убият. - рече някакси не толкова романтично, но пък доста рационално Нико.
- Нико! - обърна се към него Кияна - Някой ден всички ще умрем. А аз не искам да живея много дълго, аз искам да живея много интересно!
- Като е интересно и супер-опасно, това не си струва! - опита се да я отрезви Нико.
- "Струва"? - попита Кияна - Кой казва кое си струва и кое не си струва? Всеки сам си решава кое си струва за него си.
- Но да решиш, че си струва да умреш млада, защото си искала да се полюбуваш на онова "прекрасно място" Харкун е просто тъпо! - ядоса се Нико.
- Не се ядосвай, Нико... Аз вярвам, че Кяпутен...
- Не вярвай! - прекъсна я Нико - Кяпутен Куро много трудно ще поеме риска за отделен човек от нас! Преди защо се наложи да му отнемам оръжието, когато Лиан отвлече Бияна? Защото той прецени, че не си струва риска. Вчера пък неговият Фуши рече, че голяма война там - между Черното и Бялото, между Тъмата и Светлината или каквото и да беше там метафоричното - и нямало да може да помогнат от Чикибой... И пак, с голям зор, се реши Кяпутенът наш да идем до Харкун, но, разбира се, не просто за лекарственото цвете, но и защото има трибцали за енергия!... В момента, в който той прецени, че енергията и "общото дело" са по-важни от отделния човек, ще те остави да умреш.
- Сигурно е така. Нас тук не ни ли възпитават, че общото е по-важно от отделния човек?
- Кияна, ако с лека ръка оставяме да умира отделния човек, скоро няма да останат хора, които да правят "общото".
- Да, но без енергия, ние не можем да пътуваме. Няма лошо в това, че е искал да съчетае намиране на цветето със закупуване на трибцали в Харкун. - оспорваше Кияна.
- Знам, че без капитал и енергия нищо не става. Не ме учи това! Но и знам нещо, което ти не можеш да разбереш: на първо място е нашият живот, здраве, щастие! Ако си прахосаш живота за кредити или нещо такова, после къде ще ги използваш? На оня свят ли? Аз не вярвам в задгробен живот. Аз вярвам, че като умреш и си умряла!
- Прав си... - каза Кияна и той си помисли, че ще се откаже, но тя продължи: - Може би той не цени чак толкова отделните хора, а цени най-много общата мисия, общото дело, общата голяма цел за победа на Бялото, Чистото и Доброто. Обаче, аз даже и да умра, искам да се отдам изцяло на това, най-малкото защото ми е много интересно!
- Ако ти отидеш, ще трябва да дойда и аз! Не искам нещо да ти се случи. - рече тъжно и притеснено Нико.
Това я трогна, но му каза:
- Не си длъжен. Оценявам го, но просто не си длъжен, ако го намираш за опасно. А и, аз знам, че не съм толкова умна, нито толкова силна колкото теб, но вярвам, че и сама мога да се отбранявам, Нико. Просто прави това, което наистина мислиш, че е най-добре за теб.
- И аз не знам вече кое е най-добре за мен. Родителите ми умряха от алчност за кредити... Не искам да вървя по техния път... Като започнах с Куро исках просто да се издигна по някакъв начин - духовно, интелектуално и, да, да получа малко кредити, но... тогава имаше Бияна. Сега вече я няма. Видя, че я "подарих" на Лиан... сега вече нямам такива големи планове за бъдещето си.
- Съжалявам. - рече Кияна и го хвана за ръката - И за родителите ти, и за Бияна... Знам, че много си направил, а малко си получил...
- Така е... - рече тъжно Нико - Но поне да сме живи и здрави...
Влезнаха обратно вътре.
- Айде, бе, влюбените! - смигна Пешо Пикапът.
- Не сме двойка. - отвърна му Нико.
- Защо, бре? Я виж какво хубаво момиче е!?! - намеси се и Петър Полисексът.
Кияна се зачерви от срам, но бързичко каза на Кяпутен Куро:
- Аз, със сигурност, идвам!
- Предишния път нищо кофти не ни се случи на нас. Аз и дядо също идваме. - рече и Пикапът.
- Прекрасно! - похвали ги Куро - Кой друг?
- Аз ще се въздържа. - беше категоричен Шики.
- Нико? - погледна го въпросително Ена.
- Аз... - замисли се Нико - Поговорих с Кияна навън. Помислихме добре. Тя... аз... абе всеки си има глава да си решава. Аз решавам да не идвам този път, възползвайки се от демократичното отношение на нашия Кяпутен Куро.
"Нико много страхлив бил бе?! Или наистина яко са ги наритали последния път, докато се притечем на помощ?" - помислиха си Пешовците.
"Умен приятел си имам!" - помисли си Шики.
- Значи и аз се отказвам този път. - рече уверена Ена.
Кияна се натъжи малко... всъщност немалко. Стана й тъжно, че и тримата й по-големи и умни съученици не искат да дойдат и тя ще е единствената от Бо на тази мисия. Още по-тъжно й стана, че самият Нико предпочете сигурността си пред това да участва в ново приключение и да я пази... Но може би тя беше също виновна, че му каза да не идва? Или може би тези тримата наистина бяха много, много по-умни от нея, защото преценяваха, че е твърде опасно, а тя беше наивна авантюристка, която от любопитство и детински интерес към новото ще си отиде млада от този свят? Стоеше така объркана. Очите й за малко да се насълзят, но останаха сухи. Скоро обаче нямаше да са сухи, защото влезна така дългоочаквания за Кяпутена Лиан.
- Ако още един път толкова закъснееш, може да започна да те прескачам за мисиите. - посрещна го любезно Кяпутен Куро.
- Работа, знаете как е... - извини се Лиан и с грейнала усмивка им представи най-новия член на екипа.
- Всъщност, вие се познавате, но все пак: това е най-новият ни член на екипа - Бияна!
И наистина при тях влезна Бияна - от плът и кръв. Не беше копие, не беше халюцинация, не беше сън, не беше лъжа - истинската стопроцентова Бияна от квартал "Бон", планета Бо.
- Лиане, ти пил ли си си хапчетата, бе, мойто момче? - викна му Пешо Полисексът, който ясно си спомняше Куровата позиция, че Бияна не може да е част от екипа. Кяпутен Куро, обаче нищо не каза.
- Знам какво ще си помислите. - продължи Лиан - Че заради нея ще си имаме проблеми с Нико. Да, ама не! В болницата Нико ми рече, че вече няма претенции към Бияна. Аз я спасих, за пореден път, поговорихме с нея. Реши да ми даде шанс. И ето я тук. Готова за мисии. На моя отговорност.
- Здравейте, всички! - каза Бияна - Обещавам да си мълча. Инструктирана съм от Лиан много добре.
- Нико е прав, наистина си много готина! - рече Пешо Пикапът.
- Достатъчно! - погледна го лошо Лиан.
- Ще ходим до Харкун. Идвате ли? - попита направо Кяпутен Куро, който реши, че няма проблеми да я вземат и Бияна, особено предвид този дефицит, който се заформи с липсата на Шики, Ена и Нико.
- Разбира се! - рече Лиан.
- Иска ли питане? - засмя се Бияна.
- Значи, аз, Пешовците, Кияна... а също Лиан и Бияна! - рече Кяпутен Куро и се навдигна полекичка.
Нико остана най-учуден и направо шокиран от това, което видя. Не, че не очакваше нещо да стане такова след като даде на Лиан да ходи да я спасява в онзи момент, но виждайки Лиан и Бияна заедно отново, чувайки че тя ще му дава "шанс" и, особено чувайки от Куро думите "Лиан и Бияна"... всичко това го ядоса, усети че у него се навдигат емоции, които нямаше как да изкорени... Реши да си тръгне, но направи само 3 крачки, когато пък реши, че това ще го убие - да си остане сам тук, докато Лиан и Бияна са някъде там и да не знае какво правят:
- А, не! - каза Нико. Всички го погледнаха. А той добави: - Идвам и аз!
- Нали не ти се идваше? - попита Куро.
- Сега реших, че идвам, защото и те идват. - каза си Нико и ги посочи.
- Някакъв проблем ли има? - попита го Лиан.
- Няма проблем. Идвам! - отсече Нико и дишаше много учестено, а лицето му беше пламнало. Мислеше си, че вече не обича Бияна, но виждайки я с Лиан ревност като лава от вулкан заля цялото му сърце, цялото му тяло бе изтръпнало. Кияна този път се насълзи наистина: заради нея можеше и да не дойде, и да е рационален, но сега заради Бияна - искаше ли питане? Веднага се втурна пламнал от чувства. Той никога нямаше да може да я забрави! Така си помисли Кияна, но просто си даде воля и продължи по пътя към спиралодупката, която беше отворил Кяпутен Куро.
- И преди да влезнем, да кажа на останалите: да, отиваме в измерението, където е Харкун, но не в Харкун, а на ново място - в Джълан.
- Аааааа! Джъланите! Влечугоподобните! Е, там отивам и аз. - рече Шики с интерес.
- Чакайте ме! - затресе сланини Ена също към спиралодупката.
Озоваха се в другото измерение. Бяха в Джълан. Бъкаше от влечугоподобните джъланци.
- Все едно си в нещо като "Динозаврия". - каза Петър Пикапът.
- М-да. - съгласи се Кяпутен Куро - А хубавото е, че тези имат много посещения от други раси, особено харкунци, които приличат на всички нас, та няма да бием на очи.
- Трябваше по-рано да кажеш така. - рече Шики.
- А дали? - усмихна се Куро - Все пак исках да видя кой колко го е страх.
- Умно! - каза Кияна и добави: - А и така можахме да видим много други неща. Например кой го е страх при едни условия и кой въобще, ама въобще не го е страх при други!
Погледна тя към Нико и той я видя за първи път не просто неусмихната, но и стиснала ядно устни, гледаща го някакси осъдително.
- Сега, първо малко почивка под онова дърво. - рече Кяпутен Куро - Ще ви обясня ситуацията. Кратката версия е - тук още не съм търсил енергийни неща. Всеки получава детектор, за да видим дали има нещо достатъчно енергийно. За по-дългата, който иска да слуша.
- Кияна, ела с мен! - рече й Нико. Никой не обърна внимание, освен Бияна, която ги загледа за дълго. Видял, че Бияна ги гледа, Лиан също се заинтересува и насочи погледа си към тях.
- Какво има? - тросна се тя. - Искам да слушам дългата версия.
- После може пак да го питаш да ти я разкаже или питай Шики и Ена! - рече Нико и я дръпна грубичко зад едно друго голямо дърво.
- Не ме дърпай така! - каза му тя - Боли ме, а и не съм твоя... собственост.
- Слушай, сега! - подпря ръка на дървото Нико гледайки я сериозно и също ядосано донякъде.
- Слушам. Казвай каквото имаш да кажеш и да се връщаме при останалите. Ако много говориш с мен, може да ти залипсва Бияна.
- Искам да изясним точно това! - каза Нико.
- Добре... - примири се тя.
- От самото начало много съм я обичал и това сигурно е ясно и за последния човек във Вселената. С години. По моя вина или не по моя вина, тя не ме заобича. Лиан е по-... изобретателен, нахален, нагъл, борбен... Е, той постигна повече с нея. Ако наистина още я обичах, щях ли да му дам да ходи той да й дава хапчето? Щях ли да се колебая дали да не дам цветето на теб и да спася нейния живот пред твоя?
- Аз също така си мислех, но какво стана преди малко, Нико? - попита го тя с навлажнени очи и даже го хвана за раменете и го разстресе.
- Опитвам се и аз да разбера себе си! - каза Нико - И, ако ми дадеш само няколко минути, ще мога да си кажа всичко, както е било...
- Слушам те! Цялата съм в слух!
- Вече не мисля, че Бияна е всичко на този свят! Вече престанах и да я обичам като момиче! Просто исках да имам отношение, чувство като към обикновен човек. Особено след като влезнах при Средните - проумях много - трябва УМЕРЕНОСТ във всичко! Затова и вече не искам постоянно да мисля за нея, да чувствам за нея... не искам и толкова неумерено да си рискувам живота по мисиите на Куро! Искам баланс! Изморих се от крайности! Искам хармония и баланс! И наистина реших да не идвам, а истински се безспокоях за теб! Заклевам ти се!
- А като се появи тя? И...?
- А като се появи тя и ми стана много чоглаво, че е с Лиан. Просто започнах да ревнувам.
- Вече не я обичаш, а ревнуваш?!
- Явно съм егоист, не знам... - вдигна рамене Нико. - Не мисля, че я обичам. Какво да й обичам? Ти си права, че нито е толкова умна, нито е кой знае какъв характер, нито е откривател, нито е милионер... просто едно красиво момиче, за което съм си мислел, че е "божествено"! Но като я видях с Лиан и... нещо в мен се "счупи".
- А към мен изпитваш ли нещо? - попита тя вече много свенливо, някакси успокоена.
- Изпитвам много неща: удивлявам се на ума ти, на сериозността ти, на желанието ти да учиш... не казвам, че си перфектна, но знам, че си сигурно, обективно, най-доброто и обещаващо момиче, което познавам. И си много красива. Но просто не мога да изпитам онова, което съм изпитвал към Бияна. И много ме е яд! Казвам ти!!! Много!!!
- Добре де, просто "няма химия", както казват някои... - усмихна се тъжно Кияна.
- Не, че няма... Има! Готов съм да се закълна и за това - има. Но не е същата, която имах към Бияна. А нея сега само я ревнувам... и ме привлича, но само външно.
- Добре, стига си се самоанализирал. Не си ти виновен. Аз съм виновна. Извинявай! Държа се глупаво... Просто не мога да спра да те харесвам все повече и повече... - каза тя и понечи да се върне към групата.
- Аз също те харесвам... - спря я Нико, - Просто още не мога да се справя с чувствата към нея. Ако си беше останала така, далеч от мен, сигурно щеше да се получи бързо, но тя се появи и то с Лиан... Това ме разби психически, загубих баланса!!! - рече Нико.
- Всичко е наред. Не мисли прекалено много! - каза му Кияна, хвана го за ръката и го поведе.
Бияна гледаше към тях, не ги изпускаше от поглед.
- Все ме питаш онзи въпрос. - каза Нико докато се приближаваха към останалите - Коя бих избрал...
Погледна той към Бияна и стоящия до нея Лиан, погледна ги с отчаяние и с малко злоба и добави:
- Оттук насетне ще избера само теб, със сигурност теб, Кияна!
Дойдоха край останалите, които бяха насядали в кръг.
- Много секси-двойка сте! - подвикна бай Пешо.
- Колко пъти да ви се каже, че НИЕ НЕ СМЕ ДВОЙКА! - този пък Кияна се обади, за да защити истината.
- Ей! - ядоса се и Нико - Не искам повече да чувам такива неща. И да е ясно на всички тук: Да, имаше една целувка между нас, но беше в ситуация на стрес и мисъл, че вече ще умрем, без да сме целунали никого в живота си! След това нищо досега не е имало!
След това се обърна към Бияна и я посочи:
- С години! С години обичах само нея! Е, тя не ме заобича. Пожелавам й щастие и успех с Лиан, щом така е решила. По-натам и аз ще си намеря някоя нова, която да обичам и да й дам всичко, което мога! В момента, обаче, с Кияна нямаме нищо, което си мислите.
- Приключи ли? - запита Куро, който искаше също да сподели нещо по темата, но дървото, до което бяха и на което се беше облегнал се размърда и го ритна.
Всички изпонаскачаха и се отдръпнаха уплашени. Дърво да рита!
- А ТИ ПРИКЛЮЧИ ЛИ! - попита дървото с басов тембър.
- Кой си ти? Какво си ти, че ме прекъсна?! - извика ядосан Нико, който беше по-скоро вбесен, отколкото уплашен, че не е могъл да се доизкаже по темата за Бияна и Кияна.
- Това е дендрон!!! - извади пистолета си Кяпутен Куро. Лиан също извади неговото си оръжие.
- Какви са тези дендрони? - попита го Лиан без да отделя поглед от дендрона.
- Тука не бяха ли само джълани-влечугоиди? - попита и Шики, които се беше отделил назад, преценяващ, че не може да се сбие с дърво и да спечели.
- Джълан е голям. Освен фауна има и флора. - отговори Куро.
- И флората говори?! - учуди се Кияна и грейна от удоволствие, че вижда за първи път разумна флора.
- Вие сте много интелигентни същества. - каза дендронът и отново се вкорени. - Приближете се и ме извинете, че бях груб. Просто ме събудихте.
Всички се приближиха.
- Може ли да го пипна? - попита Бияна.
- Не. - каза й Лиан. - Пипай само мен, когато ти се пипа нещо.
Оригинален и романтичен, както винаги.
- Какво става тук, напоследък? За първи път ви посещаваме. - започна Куро.
- Джъланското правителство клекна пред Харкун. Все повече харкунци сноват наоколо, но не като туристи, а като военни за военни бази, фирми, които изкупуват земята ни... Полека ни заробват. - каза дендронът.
- Лошо, а? - рече съчувствено Куро.
- Най-лошото е, че някакъв вирус довлякоха с тях. В селото-градина, където живеехме измряха почти всички дендрони. Аз се преселих тук.
- Вирус ли? Много интересно! А и може да е полезно за това, което търсим!
- Енергиен вирус? - попита Шики.
- Да! Имах си работа преди с един такъв... Нищо чудно и този да свърши работа...
- Какво прави онзи вирус? - попита Ена.
- Обсебва дендроните, прехвърля се от един на друг, докато не намери най-силния, след това почва да убива наред... а в един момент може и да се размножи. Така казаха джъланците.
- Ама той и на фауната ли напада или само на вас - флората? - попита Кияна.
- Нищо не разбирам. - каза Бияна.
- Трай сега! - скастри я Лиан.
- Напада на всички тук... - рече отчаяно дендронът.
Кяпутен Куро отвори една раница. Даде им да се намажат с нещо. Антивирусно, за всеки случай:
- Не обещавам, че ще помогне, но за всеки случай...
Спуснаха се към селото-градина. Много изпопадали дендрони имаше.
- Ще го изолирам тоя вирус аз, ще ви помогна! - рече Куро и много се надяваше да е енергиен вирусът.
По същото време, обаче, Уйки беше с Курхуй в един летящ танк - харкунско производство.
- Минете тук, по-напряко ще е.- каза Уйки на екипажа на танка.
- НЕ! - отсече Курхуй - Караме според курса. Не искам да влизам в Джълан без да се оторизирам!
- Че какъв е проблемът? Ние там сме си като у дома си! - не се съгласи Уйки.
- Уйки, мой! Слушай какво, че почна да ми лазиш по нервите, да му еба майката!!! - викна Курхуй - Знам, че си бос на почти целия Курхуй, но не си ни цар! А аз имам пълните права над града и над танка, и над екипажа си. Т'ва, че царят ти е дал малко повече права, заради изследванията по пространствените аномалии, не ти дава права да не ми се подчиняваш в моя град, в моя летящ танк!
- Нещо нервен ли си? - засмя се Уйки.
- Още един път ме изнерви и ще ти разбия мутрата! - ревна Курхуй.
- За какъв се мислиш? - рече Уйки и го сграбчи с пипалата. Курхуй го ритна в муцуната с коляно, а после му заби и 5-6 лакътя. Хвана го за гушата да го души. Уйки, обаче лека-полека го пребори и го затисна на пода на танка:
- Курхуйчо, миличък! - рече Уйки - Защо искаш да ти докажа, че същество, което е комбинация от октид, джъланец и харкунец, е по-мощно от теб - харкунецът, пък бил той и голям боен спец?
- Пусни ме, педал грозен!!! - ревна Курхуй.
- Още една обида и ще те убия тук! - затисна го още повече Уйки. Курхуй се разрева. Това беше свръх-голямо унижение за него.
- Командире, Курхуй! Какво сега? - попита екипажът.
- Слушайте него... - каза Курхуй и продължи да реве и да се гърчи.
- Карайте направо! - рече им заповеднически Уйки, който беше надушил, че Нико е тук заедно с останалите и искаше отново да го прибере, за да го доизчовърка мозъчно!
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 21
"Дендрони и вирус - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Дендронът стъпваше тежко и бавно. Останалите не очакваха от същество, което прилича на голямо дърво да се движи като лекоатлет. Вървяха търпеливо след него. След малко попаднаха на друг дендрон.
- Приближете се, помогнете... - падна безпомощен другият дендрон.
- Не се доверявайте! - предупреди ги техният дендрон, - Може да е вирусът в него.
- Така е. Ако е високоенергиен вирус, това е супер-интелигентно същество и може да се превзема и преструва, докато е в друго тяло. - каза Кяпутен Куро.
- И как ще разберем? - попита Ена.
- Чакай да видя за един детектор тук... - свали раницата Кяпутен Куро. Падналият дендрон наистина имаше вирус в себе си и вирусът наистина се правеше на "умряла лисица". Докато Кяпутенът си бъркаше за детектор в раницата, заразеният дендрон скочи пъргаво върху групата.
- Бягайтееее... - извика и побягна пръв техният дендрон. Всички се разбягаха на различни страни, но едно листо докосна Ена и вирусът остана в нея.
- Съжалявам... - простена току-що заразеният дендрон и падна мъртъв на земята.
- Всички ли умират така? - попита уплашена Бияна.
- Не. - каза техният дендрон. - Вие сте фауна. Вирусът само може да влиза и излиза във вас и от вас, няма да умрете.
- И пак е много неприятно. - отвърна му Бияна.
- Това не работи! - каза ужасен Кяпутен Куро, който установи, че неговият детектор не може да определи наличен ли е вирусът или не.
- Значи може да е във всеки един от нас! - извика Шики.
- Не може. Само с допир се предава. - рече дендронът, - Аз бях най-надалеч и не съм заразен! Които е докоснал мъртвият дендрон с листа, клони... някой от тях е заразеният.
- Кои не успяха да избягат и бяха докоснати от клони или листа? - извади пищова Лиан. Насочваше го напосоки към всички, включително към Бияна и Кяпутен Куро.
- Спокойно! - рече му Куро, който никак не обичаше да му насочват оръжия в лицето. - Аз видях кои са: Нико, Кияна и Ена!
Разделиха се на две групи Пешовците, Лиан, Бияна, Шики, дендрона и Кяпутен Куро в една група, а останалите трима (Нико, Кияна и Ена) в друга.
- И как ще разберем в кой е вирусът?
- Той рано или късно ще се прояви. Може да се опита да убие някой. - каза дендронът. Просто се преселва във все по-силни и силни личности. Победителят получава вируса.
- Хитро! - оцени гениалността вирусна Лиан.
- Ще ги държим на мушка и тримата. - рече Кяпутен Куро.
- Абсолютно! - съгласи се Лиан, - Който вземе да мърда нещо, ще стрелям. С вируси шега не бива!
Нико седна на тревата, дръпна Ена и Кияна да седнат до него. Обърна се към Кияна и й рече тихичко:
- Толкова по въпроса колко може да се разчита на Кяпутен Куро, когато стане въпрос на "аз или те"...
- Ако ти беше на негово място, какво би направил? - също тихо попита Кияна.
- Сигурно щях да подходя малко по-мило. А не да държа на прицел всички. Някой от нас, ако има слабо сърце, може да умре от страх, даже и да няма вирус.
- Така е. - каза Ена, както си седяха мирно и тихо, но по едно време тя се нахвърли срещу стоящата до нея Кияна.
- Остави я! - извикаха Куро и Лиан.
- ПО-СИЛНИЯТ ОЦЕЛЯВА! - викна Ена, т. е. викна вирусът, който беше в нея и продължаваше да души Кияна.
- Ще я убия! - каза Лиан. Нико го чу и разбра, че няма време за губене, затова удари силно Ена по челото и тя припадна. Дръпна Кияна настрани. Тя се беше разкашляла от дългото душене.
- Много лесно убиваш, Лиане! - викна му Нико и го погледна с традиционната си омраза, която сега се беше и засилила, защото хем Лиан беше отмъкнал Бияна, хем и щеше да стреля по Ена.
- А какво да правим, бе!?! - викна му Лиан.
- Мислете с главите си! - викна му пак Нико.
- Не може да няма начин! - подкрепи го Кияна.
- Има начин! - светна му нещо на Нико.
- И какъв? - попита Кяпутен Куро.
- Ти казваше, че има голям шанс вирусът да е енергиен, а този изглежда точно такъв. Използвай детектор за енергия. Така ще може да намериш в кой се намира вирусът.
- Вярно бе! - плесна се по челото Кяпутен Куро. Извади детектор - провери Ена - вече беше чиста. После тръгна бавно и предпазливо към Кияна и Нико.
- Аз сега да стрелям ли, ако има проблем или не? - попита Лиан.
- Голям стрелец си ти! - рече му бай Пешо.
- Да! - каза Кяпутен Куро - Животът на групата е по-важен от живота на отделния човек.
Първо провери Нико - нямаше свръх-енергия.
- Остава да е у Кияна! - извади пистолета си Кяпутен Куро отново.
- Аз не усещам нищо! - остана спокойна Кияна външно, но се уплаши истински и сърцето й щеше да изскочи от гърдите.
Нико застана пред нея:
- Преди да си проверил, не стреляй!!!
Кяпутен Куро много препазливо насочи детектора към нея... и тя беше чиста!
- Не мога да повярвам! - рече Кяпутен Куро. - Извинявайте, но препазливостта е номер едно в случая!
Нико го погледна с яд и прегърна Кияна, която почти беше повярвала, че е на прага на смъртта и затова беше пребледняла.
- Повече... повече... - промълви тя на ухото на Нико - Няма да му вярвам толкова! Ти беше прав... Не ме прегръщай толкова, Бияна ще си помисли, че си я лъгал с мен. Нали искаш да знае, че няма нищо между нас.
- Как може да мислиш сега за мен и за Бияна?! Радвай се, че си жива!!! Майната й на Бияна! - отвърна й тихо Нико и я погали по главата. Никога по-рано не беше казвал нещо толкова жежко срещу Бияна, явно наистина у него се навдигаха вече и негативни чувства към нея.
- Добре, де! Нищо не разбирам! - ядоса се Кяпутен Куро и отиде при дендрона.
- Дендроне, ти сигурен ли си, че вирусът само така се предава?
- Да, абсолютно...
- И къде е сега? Във въздуха?
- Сигурно се е покрил в тревата. - рече дендронът.
- Аааааа, значи можело и от по-силен да иде в по-слаб.
- Временно.
- Ебаси тъпото дърво! - възмути се Пешо Пикапът. - Трябваше по-рано и това да кажеш, бе!
- Много съм изморен. - рече кротко дендронът, - Забравих я тази подробност.
Някакви джъланци се бяха сбили и се търкулнаха до групата.
- Стойте надалеч от онази трева! - кресна им Кяпутен Куро, но и двамата се търкулиха там и в някой от тях влезна отново вирусът.
- Има вирус тук! - рече им дендронът. И двамата джъланци останаха много шокирани и не смееха да помръднат. Единият определено симулираше, защото вече беше овладян от вируса.
- А някой е мръднал, а е умрял! - насочи отново оръжието си Лиан.
- Аз ще проверя... - започна да се доближава полека Кяпутен Куро, но в същото време един от джъланците подскочи и се удари в Нико. В същия момент Лиан го простреля и влечугоподобното същество умря на мига. Другият джъланец избяга. Вирусът беше у Нико сега. Той просто се присегна и отново взе пистолета на Кяпутен Куро.
- Взе да ти става навик! - извика Кяпутенът и насочи резервният си пистолет към него. Лиан стреля, но не уцели. Нико подскочи и хвана Кияна:
- Сега ме слушайте много внимателно!!! Ще я убия нея, а вие ако ме убиете, направо убивате двама: и нея, и този, в който съм! Изчислете с колко процента ще ви намалее групата!
- Куро, не можеш да убиеш цели двама от нас! - рече Шики.
- Аз мога, ако ме застрашават! - сряза го Лиан и ги държеше на прицел.
- Да сключим сделка с вас, господин вирус! - намеси се Бияна.
- Хубаво, ама тъпо парче. - прошушна Пешо Пикапът на дядо си.
- Бриляна с това "господин вирус" наистина ме уби. - призна си и дядо Пешо - Пак добре, че не го нарече "другарю вирус"...
- Каква сделка? - попита Нико (вирусът в него).
- Ами... - затрудни се Бияна.
- Това е добра идея! - рече Кяпутен Куро, приятно изненадан, че и от Бияна можело да има полза.
- Говори!!! - стисна Нико (вирусът) Кияна и тя извика от болка.
- Преди малко в далечината ми се мярнаха едни познати. - каза Кяпутен Куро, който видя преди минути наистина едни познати - Уйки, Курхуй и трима въоръжени харкунци да се приближават към тях, слизайки от някакъв странен летящ танк.
- Силни ли са? - облиза се лакомо Нико (вирусът).
- И още как! - рекоха всички, които ги познаваха в един глас.
- Сделката се приема! - рече вирусът - Имате думата ми!
- Как ще се добереш до тях и как ще напуснеш Нико? - попита Кяпутен Куро.
- Първо ще влезна в този дендрон.
- Не може! Това ще го убие! - сети се Ена, която се беше вече свестила напълно и имаше цицина на челото.
- Не знаех, че дендронът е толкова ценен. - рече вирусът.
- Измисли друго, че тези идват! - викна Лиан, който се плашеше от Курхуй, а видът на Уйки го панираше още повече.
- Добре... колкото и да ми е гадно, отново ще влезна в тревата и тези като ме настъпят!... - беше пределно ясен вирусът.
Кяпутен Куро отвори спираловидна дупка.
- Хайде! - подкани ги той и Лиан първи влезна там, забравил за Бияна и за всичко останало.
- След секунди го напускам. - каза вирусът и още докато беше в тялото на Нико добави към Бияна и Кияна: - Бях достатъчно дълго в главата на това момче! Бияна, до последно те обичаше той само теб. Не е гадже на Кияна. Кияна, вече би искал да обича само теб, но просто още не е готов.
Курхуй скочи към Нико, но Кияна и Бияна го дръпнаха към дупката, а Шики успя да спъне тази гад (Курхуй), който се натресе на тревата с вируса. Всички влезнаха успешно в спиралодупката, а Уйки с въоръжените харкунци се появи малко късно, защото дендронът профуча покрай тях и ги забави.
- Уйки! Прости ми!!! - падна на колене Курхуй.
- Стани, стани! - прегърна го ласкаво Уйки, - Не се бой! Знам, че даде всичко от себе си!
- И ще дам още! - рече Курхуй, все така прегръщайки Уйки и смеейки се зловещо. Вирусът беше в него...
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 22
"Бежанец"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Хайде, съблечи се! - рече й Лиан. Бияна се дръпна. Смотолеви нещо, че не е готова за това.
- Айде, ма!!! - викна Лиан ядосан. Стисна даже юмрук, но скоро отстъпи назад, защото пред него се отвори спиралодупка и при тях влетя Курхуй. Бияна извика от уплаха, а Лиан се вцепени! Получаваше "страхов удар" от Курхуй, а в момента направо щеше да припадне... Едва се сети да напипа електрошока, но Курхуй падна на колене и размята ръце:
- Не се плашете! Не се плашете! Бежанец съм!!!
- А?! - не разбра Лиан.
В същото време в стаята влетя и Кяпутен Куро с Пешовците.
- Бежанец съм, бе! - обърна се към тях Курхуй.
Пешовците го хванаха, Кяпутен Куро го върза, а Лиан и Бияна стояха като ударени с мокър парцал, без да знаят как имаха такъв добър късмет, че да се засекат с Кяпутена и Пешовците от Земята.
След няколко часа, когато притъмня, всички се примъкнаха към "щаба" - изоставената постройка край приказното езеро до това селище. Ена, Шики и Нико също дойдоха. Кияна малко закъсняваше.
Хвърлиха Курхуй на пода:
- Стоиш тук и да не си мръднал!!! - заповяда Кяпутен Куро.
- Ако мръднеш, лично ще те опърля с елетрошока, ей!!! - кресна му Пешо Пикапът, който много мразеше Курхуй.
- Ако зависеше от мен... вече да си мъртъв! - направи се на мъж Лиан, който някакси не се страхуваше толкова от вързания Курхуй.
- Аз съм бежанец! Имайте милост! - промълви тъжно-тъжно Курхуй.
- Млъкни, бе! - каза Кяпутен Куро, - Докато не се съберем всички, няма да приказваш!!! Това всички заедно
трябва да го решим! Заедност трябва да има тук!!!
- Кой още не е дошъл? - попита Бияна.
- Кияна още не е дошла! - веднага й отвърна Нико с твърд тон.
- Може ли да поговорим за малко? - попита го Бияна. Лиан, Шики, Ена и Пешо Пикапът веднага се извърнаха, за да "хванат клюката". Отидоха двамата (Нико и Бияна) в един ъгъл на къщата. Нико я погледна в очите. Вече не го бе толкова срам да я гледа в очите - от една страна, защото тя го беше достатъчно наранила и разочаровала, от втора - че вече бе получил някакво прозрение от Средните да се опитва да спазва БАЛАНС и Златна среда (не да изпада в крайности като много от нас), а от трета - близостта с Кияна също го беше дарила с усещането, че "и момичетата са хора като нас", и няма нещо страшно, срамно или притеснително да си близо до някое момиче.
- Кажи какво? - заговори първи той. Гледаше я в очите, тези хубави, маслинени, омагьосващи очи; съзряваше и красивото й носле, гладката й кожа, перфектните устни, хубавата брадичка и всичко онова, което го беше омаяло в мига, в който я видя за първи път. "Защо по-рано, когато още нямаше Лиан в живота ни, не ме повика да говорим така? Защо по-рано не можехме да сме само аз и ти тук или където и да е?" - помисли си той за кратко, но тази мисъл сякаш продължи цяла вечност за него.
- Знам, че си ме обичал много. Вирусът също го каза... Всичко ми е ясно. Благодаря ти и за всичкото, което си направил за мен!
- Не, че има някакво значение вече..., но бях приготвил и цвете, което щеше да те спаси от черната болест... Лиан ме изпревари с неговото незнайно откъде хапче... Ако трябва да се състезаваме кой те е спасявал повече... Аз изгубих състезанието.
Тя се усмихна - тъжно и някакси небрежно или предпазливо... Наведе поглед надолу и встрани... Всичко това му се стори толкова красиво, нежно и, за кой ли път - омагьосващо... "Искам те толкова много, но... просто не ставаш!" - помисли си Нико.
- Знам, че си много добър, знам колко много си ме обичал, но просто не си подхождаме. - рече му тя и това, макар и да съвпадаше, на едно почти 100% с неговите мисли и настроения, го преряза като нагорещен нож, който срязва къс масло. В същото време влезна Кияна и ги видя двамата в ъгъла. Спря се за секунда, погледна ги и... просто продължи с бърза крачка към мястото, където беше вързан Курхуй и останалите, дето бяха около него.
- Кияна!... - викна й Нико и почувства задължението веднага да остави Бияна и да тръгне след нея.
- Здравей, Нико! - отвърна му тихо Кияна, която не спря да върви към останалите, но той я хвана за лакътя:
- Просто тя искаше малко да поговорим.
- Добре. - отвърна му Кияна.
- Събрахме се всички, а? - констатира Кяпутен Куро.
- Всички, да. Извинявайте, че закъснях. - каза Кияна.
- Няма нищо, случва се. - отвърна й Бияна, която също се присъедини към групата. Кияна я стрелна с поглед. Това момиче започваше да я дразни. За първи път се улови, че тя я дразни - някакси не й беше мястото тук, най-малкото, но сега... заради този противен Лиан... трябваше да се търпи!
- Курхуй... - започна Кяпутен Куро.
- Аз, капитане!!! - веднага се отзова Курхуй, все още лежащ вързан в прахта на пода.
- Какво точно искаш?
- Ами бежанец съм, капитане!!! - проплака Курхуй.
- В Джълан или при октидите не можа ли да избягаш, та направо в нашето измерение? - попита Куро.
- Капитане мой! - заговори трескаво Курхуй, - Знаеш, че Джълан е почти под опеката на Харкун, а Октид - те ще ме опържат сигурно, ако ме заловят...
- Сложна геополитическа обстановка тя ваш'та! - рече дядо Петър Полисексът.
- Точно така! - веднага се подмаза Курхуй.
- Защо бягаш при нас? - продължи с разпита Кяпутен Куро.
- Капитане!!! - простена Курхуй - Уйки иска да завземе всичко, което имам! Иска да го играе цар!!!
- И какво? - намеси се Лиан, който също се ужасяваше и от Уйки.
- Ами той прекалява! Бие ме, целува ме... имам чувството, че може и да ме изнасили!!! - вече щеше да се разплаче Курхуй.
- Е това пък толкова ли е лошо?! - запита бай Пешо, но няколко от екипа му казаха да млъкне.
- Просто ви моля за малко справедливост!!! - каза Курхуй.
- Справедливост? - излезна напред Нико, който разбута тези пред него - Знаеш ли колко безсънни нощи, колко страх и колко притеснения сме имали заради теб? Постоянно да се държиш за електрошока и да не знаеш дали няма да ти изскочи Курхуй насреща! Наплаши ни за почти един цял живот напред!
- Вижте, дайте ми шанс да обясня, майка му дейба! - разплака се Курхуй. Комбинацията от плач с "майка му дейба" подейства някакси убедително и му дадоха шанс, поне от любопитство, да се обясни.
- Два пъти навлизате неоторизирано на наша земя. Първо капитанът с тези двамата, а после и вие... Моята работа беше да пазя.
- Ами не знаехме, че може и по честен начин да се сдобием с трибцали. - призна си грешката Кяпутен Куро.
- Аз първи опитах това. И беше успешно. - каза Нико, който искаше да изтъкне това, че е направил нещо добро.
- Нико?! - погледна го критично Кияна.
- Е, извинявай, но... ако не си кажеш, никой няма да разбере и да те оцени! - отвърна Нико, който беше започнал да загрява за някои неща от живота.
- Ужас... - прекъсна ги Лиан, - Даже и да го приемем, къде ще го сложим Курхуя?
- Ще му намерим приложението. - успокои го Кяпутен Куро.
- Каквото ми наредите, мили хора! - примоли се Курхуй, - Само да не виждам повече Уйки!!! Умолявам ви!!!
- Този много ми е смешен! - каза Бияна на Лиан.
- Курхуй наистина има нужда от помощ; съчувствам му... - каза Кияна на Нико.
- Всички на съвет, отвън! - рече Кяпутен Куро.
- Кой ще пази Курхуй? - попита Нико.
- Който пита. - засмя се Кяпутен Куро.
Нико остана сам с Курхуй.
- Как си? - попита го Нико.
- Защо питаш? - отвърна Курхуй.
- Зле ли ти е, че те питам?
- Не... напротив... просто никой не ме е питал това... и ми стана едно приятно, че същество разумно като мен, ме пита...
- Значи като искаш, можело и да си разумен, а не само да нервничиш и да псуваш...
- Много съм уплашен, човече! - призна си Курхуй, - Уйки, ако ме намери може не само да ме убие, но и да ме ебе!...
- Достатъчно... ясно ми е... - смути се Нико.
- Тази... до тебе... хубавата. Жена ли ти е?
- Кияна ли?! - почти извика Нико. Извика толкова силно, че Кияна, която беше навън и дискутираше с останалите съдбата на Курхуй чу, че той изрича нейното име.
- Да. Най-красивата от всички... - потвърди Курхуй.
- Оххх... всеки си има вкус, явно... Слушай, не ми е жена. Ние тук сме още малки. Не се събираме толкова отрано.
- Ти май не я харесваш?
- Харесвам я... просто...
- Какво?
- Просто съм... малко в преход...
- Като пространствените аномалии на Уйки малко? - попита Курхуй.
- Не, не такъв преход... Аз преди обичах само една. Тази другата?
- Дебелата ли, бе?! - викна Курхуй и смути всички навън, та Кяпутен Куро влетя в стаята с двата пистолета да види дали няма проблеми.
- Говорим си по нестандартни въпроси. - успокои го Нико.
- А! Хубаво! - отвърна Куро и излезна да доизмислят оптималното решение за Курхуй.
- Не, не е дебелата... Тя е Ена и е само приятелка. За Бияна говоря. Тази с Лиан.
- Офффф, тоя педал... - въздъхна Курхуй, - И тя го харесва повече от тебе? Тоя голям шемет!... Какво му харесва?!
- Спаси я повече пъти от мен, има по-голяма позиция в обществото, има по-високи приходи (заплата), по-нахален, по-мъжествен... много по-...
- Тя тая си е ебала майката, бе! - рече още една мъдрост Курхуй.
- Добре, достатъчно! - предупреди го Нико, който, общо взето имаше някакво такова мнение, но не искаше нещата да се артикулират по подобен начин.
- Няма справедливост в тоз живот, а? - рече отчаян Курхуй.
- Ето ти малко справедливост! - появи се пак Кяпутен Куро.
- Каква?! - попитаха в един глас Курхуй и Нико.
- Често пътуваме в тази галактика да събираме енергия. Все наемаме кораби. Ще е по-евтино, ако наемем космически кораб за дългосрочен период. Само че някой трябва да виси вътре и да го кара на минимална скорост или да орбитира някъде. Е, ти си човекът. Хем ще си далече от Уйки, хем ще вършиш нещо за общото благо.
- То това добре, но Уйки може да се навлече със спиралодупка във всеки момент! - рече тъжно Курхуй.
- Може и да може, а може и да не може. - отвърна Кяпутен Куро. В същото време, сякаш за да му докаже, че не е прав, се появи със спиралодупка Уйки с няколко тежко-въоръжени харкунци. Курхуй се развика. Кяпутен Куро и Лиан веднага започнаха да стрелят по Уйки и по антуража му. Няколко от харкунците паднаха мъртви и веднага се разтвориха в това измерение, не оставяйки следи. Уйки се прикри с няколко от останалите. Не очакваше толкова мощен отпор.
- Аз пак ще се върна!!! Искам Нико. Курхуй ви го подарявам!
- Защо искаш Нико? - попита самият Нико.
- Защото ще трябва да ти доизчовъркам мозъка за пространствените аномалии, затова!!! - извика Уйки.
- Аз нищо не знам! - извика му с по-силен глас Нико.
- Само човъркането ще покаже! - изсмя се Уйки и избяга обратно с няколкото оцелели харкунци посредством спиралодупка.
- Кофти история... - рече Кяпутен Куро и се отпусна безпомощно на тревата. Останалите развързаха Курхуй и се настаниха около Куро. Гледаха звездите и луните, които грееха над езерото и се отразяваха в бистрите му води...
- Този хибрид може всеки момент пак да се появи! - трепереше от страх Курхуй.
- Ако се появи още един път, ще се върна обратно и ще му разбия цялата военна база! - закани се Кяпутен Куро.
- Уау! - рече Пешо Пикапът, - Ама ние толкова ли сме мощни?!
- Като се ядосам и ставам мощен... - рече Кяпутен Куро... и се замисли...
- Нико, - придърпа го Кияна - Сега може да ми кажеш.
- Ами,... просто си поговорихме с него. Той си помисли, че си ми жена... Каза, че си най-хубавата тук... и, че Бияна е тъпа... а Лиан е "педал"....
- Аз нямах това предвид, макар че е много смешно и интересно! - засмя се Кияна.
- А за кое?
- Когато влезнах при вас... и тя - посочи към Бияна Кияна - си говореше с тебе. Какво ти каза?
- О... това ли... Ами не помня вече. Основно беше, че нещо знаела, виждала какво съм изпитвал към нея, ама Лиан я спасил, та... ние с нея не си пасваме и ще е с Лиан, защото си пасват... Много неща се случиха след това, наистина не помня. - беше откровен Нико и му беше някакси облегчено, че мозъкът му не се затормозяваше през цялото време с Бияна, а има "време и пространство" да мисли и за други неща.
- Разбирам...
- Надявам се да ми вярваш. Само това беше. - каза й Нико.
- Добре...
- Момичето е тотално с нула интерес към мен, а и е с Лиан вече... Няма какво да го говорим.
- А, ако скъса с него и реши да е с тебе?
- Да, бе! - засмя се Нико.
- Не, само примерно, хипотетично... - настоя Кияна.
- Хипотетично... - замисли се Нико и не можа да си продължи мисълта, защото Уйки този път нахлу от спиралодупка, за втори път тази нощ, с още повече тежко-въоръжени харкунци и почнаха стрелба.
- Е, вече няма прошка!!! - зарече се Кяпутен Куро, отвори своя спиралодупка и избута целия екип към Харкун.
- Тук всеки път тръпки ме побиват! - призна си Шики.
- И мен. - каза Ена. Лиан си мислеше същото, но не посмя да се издаде.
Кяпутен Куро ги заведе в една друга забутана къща, до едно местно езеро, което, обаче приличаше на блато.
- Направо антиутопия! - рече Кияна - От толкова красиво езерце, като нашето, на това... блато...
- Слушайте сега, че няма време за романтика! - заповяда Кяпутен Куро, - Купуваме много бензин, купуваме много трибцали, пълним бензина в онези цистерни и го пълним с трибцалите. Забутваме ги към базата и стреляме по трибцалите. Те задават допълнителна енергия на бензина и... Всичко става на огън и жупел.
- Да, ама те там вече са сложили охрана! - каза Нико.
- Да, чул си ни, когато си говорихме с Уйки. Мои хора охраняват. - отвърна му Курхуй, - Но аз ще ги разкарам.
Речено-сторено. Напълниха бензина, набичиха трибцали, Курхуй разкара охраната. И, на ръка, Шики, Куро, Лиан, Нико и Курхуй забутаха цистерните.
- Момичета! Давайте и ние! - подкани ги Ена. И Кияна с Бияна и Ена също се включиха в бутането. По наклона цистерните набраха скорост, а Кяпутен Куро даже не се наложи да стреля по трибцалите, защото от базата на Уйки някакви олигофрени-харкунци откриха огън и всичко започна да гори - верижни реакции, взривове... голямо "шоу" стана.
- Я, дай това насам! - викна Кяпутен Куро на бай Пешо. Петър Полисексът домъкна някакво дърво, а Куро извади някакъв плакат. Надписа го с маркер, на харкунски, с помощта на Курхуй:
"Уйки, гадино такава!!! Ела пак да ни атакуваш и ще ти унищожим още нещо!!!" и го боцна на дървото, което подпряха пред входа на базата до храсталака. След това се прибраха с нова спиралодупка.
- Много енергия прахосахме... - замисли се Кяпутен Куро...
- Нищо, ще наваксаме! - окуражи го Кияна.
- Дзия йоу!... както казват китайците на Земята. - допълни малкият Пешо.
Отново бяха пред езерото на Бо и мислеха какво ще бъде по-натам...
- Днес много екшън ни се насъбра... - рече Кяпутен Куро.
- Само един въпрос! - вдигна ръка Курхуй.
- Думай. - подкани го Кяпутенът.
- Ако Уйки пак се появи за мен...
- Той по-скоро за мен ще се появи... - рече Нико - Но, някакси не ми пука...
- Спокойно! - прекъсна ги Кяпутен Куро - Вземам ви и двамата на кораба!
- Аз още не съм завършил образованието си. - каза Нико, - Ще рискувам тук. Все пак имам електрошок.
- Сигурен ли си? - доближи се до него Кяпутен Куро и го погледна по самурайски в очите.
- Абсолютно. Искам да завърша... а и тук са хора, които значат много за мен. - погледна той към Кияна, а и към Бияна.
- Вземи това! - награди го Кяпутен Куро с резервния си ъпгрейднат пистолет. Лиан се изяде от завист в този момент, че Нико ще има по-мощно оръжие от неговото, но нямаше какво да каже.
- Благодаря, Куро! - каза Нико.
Всички се разотидоха по домовете си. Кяпутен Куро отправи Пешовците и Курхуй на Земята.
- Вие с тоз момък сега накъде ще ходите? - попита дядо Пешо, преди да се раздели с Куро и Курхуй.
- Ще търсим една позната. - отвърна Куро.
Двамата вървяха дълго. Курхуй почти падна от умора, но Куро го окуражаваше. Вървяха, вървяха... направо през девет планини в десета стигнаха... и намериха една ламя:
- Приятно ми е, Спаска! - рече ламята.
- С нея, - рече Куро - Ще сте на космически кораб в галатиката на Бо. Ако се появи Уйки, Спаска ще те пази с огнения си дъх!
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 23
"Млади и стари"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Отдавна не съм ви плащал. - каза Кяпутен Куро на една сбирка.
- Знаем... - рече Лиан.
- Трябваше да вложа малко пари и тези дни.
- Ще има ли прозрачност в харченията? - попита бай Пешо.
- За това точно става дума. - отвърна Кяпутенът.
- Всъщност, кредите не са толкова важни за мен. - обади се Кияна.
- Не са важни, защото си имаш достатъчно! - веднага се изрепчи малкият Пешо.
- Не съм казала, че си нямам достатъчно. Да, имам си и затова мога да работя и без да ми се плаща, ако Кяпутен Куро е затруднен.
- Виж сега, моето момиче! - обади се и бай Пешо, - Ти си говориш за себе си. Нас, обаче, ни е страх това да не стане валидно за всички тука. Куро, ние си искаме парите!
- Спокойно, Петре! - отвърна му Куро.
- За някои заплащането е по-важно, отколкото за други. - каза Бияна.
- Благодаря ти, Биянче, че ни го каза. Така, някакси, ни стана напълно ясно. - изсмя се Кияна.
Бияна разбра, че й се подиграва, но нищо не каза. Лиан погледна към Кияна и Нико с досада.
- Наистина, какво ли щяхме да правим, ако я намяше Бияна да ни го обясни? - прошушна тихичко Нико и Кияна се разсмя.
- Грозно е това, което правите... - наведе се към тях Ена и им го прошепна достатъчно високо, за да я чуят и двамата.
- Какво правим? - обърна се към нея Кияна.
- Преди кратко време, Нико говореше само хубави неща за нея, а ти поне си мълчеше... А сега само си търсите поводи да й се подигравате... Просто е грозно.
- Защо ги интерпретираш така нещата? - започна да се отбранява Кияна, но Нико реши, че не му се влиза в обяснителен режим с Ена и просто хвана Кияна за рамото, обърна я отновно с поглед към Кяпутен Куро, който беше в центъра на групата, а на Ена рече:
- Да, Ена. Грозно е, защото ние избиваме комплекси! Това е положението...
- Моля за пълна тишина! - подкани ги Кяпутен Куро и продължи:
- Всеки си има свои стандарти за прозрачност. Аз ще ви го обобщя така: първо, много енергия отива с тези спиралодупки (това си го знаете), второ, наехме кораб от А за Курхуй. Плащам ежегодна такса за наемането (на името на Курхуй) и пестя малко пари от това, но Ламята Спаска също е там, на твърда заплата.
- Стига, бе!!! Ламята Спаска и тя ли с нас?! - извикаха Пешовците.
- Какво е "ламята Спаска"? - не разбраха останалите.
- Жива легенда от Земята. Говореща ламя, с няколко глави. Бълва огън, но е добричка. Ще пази Курхуй от набезите на Уйки... евентуалните... - поясни Куро.
- Още нещо има ли като харч? - беше нетърпелив Петър Полисексът.
- С помощта на чикибойците вече имам тази секретна технология. Може да имаме връзка по всяко време. Всеки да вземе тази по една от тези иглички.
- И най-после при случай на нужда ще може да те викаме? - попита Нико, който не бе забравил, че Уйки иска на първо място него.
- Да, но не е гарантирано, че всеки път ще има добра връзка... Зависи къде си, зависи от магнитни бури, от много космически фактори.
- И къде да си я забием тази игличка? - попита Пешо Пикапът.
- Дръжте я в ръка... и сега като кажа вълшебната думичка, тя сама ще се забие.
- Ще боли ли? - попита Бияна.
- Ще боли, но малко. - беше честен Кяпутен Куро.
- Колко малко? - пак попита Бияна.
- Болката като ти се забие тази игла е същата като болката, когато ти се забива игла. - отвърна "изчерпателно" Кяпутен Куро и рече вълшебната думичка на чикибойски. Това беше команда и смарт-иглата се заби във всеки.
- Болиии... - извикаха някои, но скоро болката премина.
- Вече е имплантирана във всеки от вас, в дланта му. Като си приближите дланта към устата, може да говорите и да ви чувам.
- Е, това поне е добра инвестиция било... - похвали го бай Пешо.
- Надявам се! - отвърна Куро.
- Сега отиваме на мисия в една от онези изостаналите планети. Имам нужда от Пешовците, които ще събират с мене енергиен камъняк. А тук от вас... 3-ма доброволци ми стигат.
Лиан не гореше вече от желание да ходи на мисии, Шики - още по-малко. Ена беше на принципа "Ако Шики не иска, и аз няма да ходя". Останаха Нико, Кияна и Бияна.
- Ами аз ще ида. - рече Бияна на Лиан.
- Щом ти се ходи, ходи бе... - рече Лиан и стана да се прибира.
Кяпутен Куро отвори спиралодупката и всички се озоваха в кораба на Курхуй и ламята Спаска.
- Много вицове има за мене! - смееше се Спаска. Курхуй и той се беше отпуснал блажено в готината обстановка на А-кораба и слушаше с интерес ламята Спаска.
- Най-много ме кефи този: "Търся да ям животни, защото съм искала да ставам лоша. И викам на вълка: "Довечера у нас, че ще те ям. Да дойдеш!" и той няма начин, ще идва. После така казвам и на лисицата и тя също няма как да не дойде. Накрая на заека и той ме пита: "А може ли да не дойда?" и аз, нали съм добрата ламя отговарям: "Ами щом искаш, може пък и да не идваш!"" Ха-ха-хаааааааааааааааааааааааа!
- Ха-ха-хаааааа! - хилеше се и Курхуй.
- Ето ни и нас! - обади се Куро, който даваше знак, че са тук, за да не ги опърли Спаска с огън, ако ги сбърка с Уйки.
- Добре дошли! - стана Курхуй и се поклони.
- Това е значи ламя! Колко интересно... - отидоха да я разгледат отблизо бо-ците (Нико, Кияна и Бияна).
- Накъде днес, капитане? - попита предано Курхуй.
- Към Старания. - отговори Куро. А-корабът беше много смарт-кораб, както знаем, та сам пое курс към тази планета. Нико, Кияна и Бияна си говореха със Спаска, а Куро попита Курхуй:
- Какво стана последно там, с вируса?
- Влезна в мен, после аз утрепах целия екипаж на танка, но Уйки ме хвърли към един камък и вирусът се пресели в гущер... Явно и него го е гнус от този гнусар Уйки! - стисна юмруци запленен от злоба към Уйки, Курхуй.
- Значи е имало екшън... но знам, че ще му намерите цаката. - обобщи Куро и се замисли за следващата мисия. Пешовците излезнаха от банята, след което и те се присъединиха към Спаска.
- А тоя чували ли сте го? - продължаваше с вицовете тя - "Ламята Спаска живеела много надалеч - през десет морета в единадесето и през девет планини в десета. Една сутрн станала и си рекла "Оле! Че аз живея на майната си, бе?!"" Ха-хаааааааааааааааа!
И така, в шеги и закачки, времето мина добре на борда на А-кораба, докато пътуваха до планетата. Спуснаха се долу, на повърхността на Старания (Курхуй и Спаска останаха в орбита).
- Пешовците. Почвайте да търсите оня камъняк и събирайте в тези кутии. - инструктира ги Куро.
- А вие какво ще правите? - попита Пешо младши.
- Аз с останалите ще ходя да видя какво има в онази гигантска постройка.
- Ако има нещо, свиркайте! - напомни Пешо Пикапът, който още се кефеше, че има имплантирана игличка-микрофон в дланта.
Разделиха се.
Куро тръгна най-отпред. Бияна и Кияна го последваха. Нико вървеше най-отзад. Гледаше двете момичета в гръб. Опитваше се да ги сравнява - Кияна беше по-жизнерадостна, по-позитивна, по-умна и, често, по-весела. Не беше грозна, но на фона на Бияна... (която все така го привличаше външно, която имаше толкова слабо, красиво, ефирно тяло и стъпваше толкова леко по земята, все едно, че съпваше истинска фея) просто Кияна губеше своята привлекателност. "Когато съм само с Кияна, ми се струва много красиво момиче, но застане ли само за момент до Бияна... сякаш вече я няма... И в мислите ми остава само Бияна, колкото и да искам да спра да мисля за нея и да спра да я харесвам толкова много!" - рече си Нико.
Влезнаха в сградата. Кяпутен Куро извади детектор за енергия. По едно време чак запари в ръката му. Изключи го, за да не прегори:
- Насам, насам! - викна ги той.
- Нещо много високоенергийно, нали? - досети се Кияна.
- Направо щеше да прегори детектора!!! - рече въодушевен Куро. Запътиха се към мястото.
Пешовците бяха посбрали малко камъняк, в същото време, но още не бяха напълнили кутийките.
- Я, дядо! Гледай ги, бе!!! - видя Пикапът някакви в далечината.
- Хуманоиди и тея, кат' нас! - отвърна дъртия и побърза към тях, за да види дали ще намери нещо за "един час", но се потресе като видя, че всичките тук бяха по-стари и от него!
- Ебаси отвратта! - каза Пешо.
- Дядо, ти нали не подбираш, какво като тези жени са малко по-стати от тебе?! - не го разбра внук му...
- "Малко"? Тези изглеждат поне на 150, бе! Аз да не съм си го намерил на улицата! - направи се на недостъпен Полисексът.
Тези хора, наистина, едвам се тътреха от старост.
- Уооооо... младежи! Младежи! - извика някаква престаряла. Останалите, които се тътреха досега в различни посоки, спряха и се приближиха към Пешовците.
- Аз съм си младеж на средна възраст. - рече бай Пешо горд, че са го нарекли "младеж".
- Да, а аз съм бебе, направо... - изхили се Пешо Пикапът.
- Някакви проблеми има ли? - обади им се от орбита Курхуй, който искаше също да слезне за малко екшън и разнообразие, но го разочароваха, че просто си говорят с някакви престарели и едвам мърдащи се.
- Тука млади няма ли? - попита Петър Полисексът.
- Няма... не може да има... оооооо. - отвърна старицата.
- Ооооо, ооооо... - казаха и много от останалите.
- И вие, и вие ще... оооо, оооо. - каза един много престарял мъж.
- Много о-кат тука, бе! - стана му досадно на малкия Пешо.
Кяпутен Куро намери някаква желязна врата. Даде знак на Нико, Бияна и Кияна да спрат. Опита да отвори вратата, но беше трудно. Напъна с все сила и вратата се отвори, а Куро се строполи на пода. Стана веднага.
- Точно навреме. - засмя се вътре някаква млада жена.
- Какъв е тоя шум, Куро? - попита малкия Пешо по иглата.
- Нищо, - каза му Куро - Някаква млада жена тук ни приветства за "Добре дошли!"
- Де'ба как пък все млади ги намирате, бе? - изнедоволства бай Пешо, - Ние тук само на дърти попадаме. Един млад няма! Една млада няма!
- Има много енергия тук! - мина направо на въпроса Кяпутен Куро.
- Има! Особено у вас! - засмя се жената.
- Какво искаш да кажеш? - попита Нико.
- Нали чухте, че тук няма млади? Само аз. - опита се да обясни тя.
- Защото им изпиваш енергията ли? - попита Бияна. Нико и Кияна я полгеднаха и й казаха да не говори така. Кяпутен Куро, обаче също имаше подобни подозрения. Включи детектора - той отчете, че цялата енергия идва от тази жена и в същото време изгоря.
- Много съм енергийна!!! - засмя се тя и се смя над една минута.
- Енергийна си, ама няма как да те ползвам за каквото ми трябваш. - рече отегчен Куро и даде знак да си тръгват.
- Не! - спря ги тя, - Няма да се измъкнете толкова лесно.
- Аре, движение! - бутна бо-ците Куро, защото не искаше да си говори с тая лудата. Тя издърпа дистанционно, телекинетично двете момичета при нея. Те залепнаха до стената зад тази мощна жена.
Нико извади новия си пистолет, но енергийната женица го измъкна от ръцете му и го наложи по главата с него.
- Пусни ги, ма! - извика Кяпутен Куро.
- Ще ги пусна. Само минутка... - отвърна жената и след като ги пипна с пръсти, двете на мига остаряха, а тя стана още по-млада. След това подскочи високо и направо излетя през един от прозорците.
- Е, сега само това ни трябваше! - ядоса се Куро. Остави Нико при двете старици и тръгна да се свързва с Фуши.
Нико понякога се беше чудил как ще изглежда Бияна, когато е стара. Сега вече знаеше... Нищо не беше останало от нейната хубост. Разпознаваше се само по някои черти на черепа... Кияна също не изглеждаше много красива, но имаше вид на малко по-красива старица. Бияна се разплака. Не можеше да се гледа толкова стара. Кияна нямаше този проблем, но също й беше тъжно:
- Нико... ела...
Нико се приближи...
- Не мога да повярвам... - само рече той - Това... е невероятно.
- Много неща си виждал вече... - отвърна му Кияна... - Знам, че това не е от най-красивите... Но имам чувството, че всеки момент ще умра, тооооолкова съм стара...
- Не мисли за това, Кяпутен Куро сигурно ще намери разрешение и на този проблем!
- Дали?... - усмихна се добродушно старата Кияна.
- Искам да вярвам!
- Просто стой при мен, Нико! Наистина го усещам, че всеки момент може да си отида! Искам в последния ми миг да си бил до мен!
- Ало? Връзка има ли? - обади се Лиан.
- Има... - каза Нико.
- Чувам нещо, че са остарели. Вярно ли са остарели?
- Да, Лиане, вярно е.
- Много съм стара! - проплака Бияна с хриплив старчески глас.
- Ако не се оправиш, не мога да ти обещая, че ще си ми още гадже. Няма да бера срам пред Корпуса със старица аз! - викна Лиан, "нежен" както винаги.
- Ако млъкнеш сега и им дадеш малко да си починат, може и да не умрат от досадата ти, докато чакаме Кяпутен Куро! - отраза го Нико.
- Той е много лош, понякога... - въздъхна Бияна.
"Лош, ама го харесваш!" - искаше да изкритикува Нико, но си замълча, защото наистина не искаше да получат някакъв проблем от притеснение или емоционално претоварване тези едва дишащи старици.
- Ооооооо. Ооооооо... - започнаха да говорят старците на Пешовците и Куро, който бе при тях.
- Ако може това "оооо", да го прескочите, че вече го схванахме повече от прекрасно!!! - викна Петър Пикапът.
- Пешо, остави ги... - прояви търпение Куро - Откога е тук тази вещица?
- От мнооооооооооого време. Изпива ни енергията, мреме... - каза един престарял дядка.
- Да, очевидно! Само, че пропуснахте и да кажете "ооооооо"! - засмя се Пешо Полисексът.
- Петре, не ти отива на годините! А и тая, ако те докопа и те състари, направо не на старец, а на гроб ще станеш! Сопри се малко, бе, човек! Имай уважение!
Фуши се появи в ангелското си бяло-сияйно великолепие.
- Ооооооооооооооооооооооооооооо! - паднаха старците в дълбок поклон.
- Само огън може да я обезвреди! - каза Фуши и побърза да си отиде.
- Е, това е лесно! Спаске, слизай долу! - извика я Куро.
Ламята Спаска долетя сама.
- Малко спорт, така... Ще извиняваш, че закъснях, но исках да полетя от орбита до планетата. Пазя тегло.
- Добре, Спаске! - рече Кяпутен Куро и извади нов детектор на енергия, за да видят къде е тази енергийна вещица. Намериха я на около 4 километра оттук. Спаска литна към нея и избълва много огън. Вещицата се обгради с лед на мига. Топеше се ледът, но не свършваше. Вещерска работа!
- Бълвай огън, Спаске! Повече!!! - извика Пешо Полисексът. Спаска си даде още зор, но вещицата също произвеждаше лед и направо река потече от взаимодействието огън-лед.
- Предай се, ма! Отнемаш енергия от хората, която не ти принадлежи! - опита с добро Кяпутен Куро.
- Ти ли ще ме учиш докога ще съм млада, бе! - изрева тя. Куро простреля леда с енергийния си пистолет. В същото време огънят на Спаска изгори вещицата и тя се превърна в пепел... от пепелта изскочиха много искри, дъги и какво ли не... Скоро всеки започна да се подмладява и си стигна до истинската биологична възраст на която беше. Радваха се! Колко е добре да си отново млад!!!
Нико с двете момичета също дойде тук. Радваше се и той, че всички са отново добре. Кияна го прегърна от радост и от благодарност, че го има. А той погледна за миг отново младата и красива Бияна, и само си рече: "Е, вече знам, че не си нетленна."
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 24
"С, с, с... Сиси, секси, спасители"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Тези кораби, А-корабите, нещо не ми вдъхват доверие. - каза Нико на Кяпутен Куро, докато с Пешовците, Лиан, Шики, Курхуй, Спаска и суперкотката пътуваха за някаква милитаристична планетка.
- Знам... лоши спомени с ташларите... но, това са най-развитите технологии в тази Галактика, човек... Пък и Спаска с Курхуй не са профи-пилоти. Как да ги оставиш сами на някой кораб-стрела или на нещо друго... Това поне си е автоматик отвсякъде.
- А, ако ни нападне нещо военно?
- Ами риск... като видят, че не сме въоръжени, може да ни съжалят, нали? А и да си въоръжен с някакъв по-нисш клас, по-недоразвит кораб като онези "летящи чинии", кое ти гарантира, че няма да те отнесат като куцо пиле домат, особено тези милитаристи към които се движим в момента?
- Ами щом преценяваш, че така рискът е по-малък... - вдигна рамене Нико и се настани при останалите.
- Така, само коч-компания, не е интересно... - пръв се обади Петър Полисексът.
- Какво имаш предвид? - попита ламята Спаска.
- Ами те ти, булка Спасовден! - отвърна той, - Аз, Куро, Лиан, Нико, Шикозния батка и Кур-какво беше... всичко мъжко. Коч-компания.
- Котката и аз да не сме хермафродити? - обиди се Спаска.
- Еееее, Спаске! - отиде да я прегърне бай Пешо, - Не се обиждай, аз имах предвид по-човекоподобните тук...
- Олеле, Пешо, седни си, бе, човек! - заповяда му Кяпутен Куро, който не щеше да възникне някой проблем, понеже Спаска се обидила, че не е човек, а някой се обидил, че бай Пешо склерозирал и не му произнесъл правилно името.
- Не, има малко резон... - намеси се Шики.
- Какво? - попита Куро и се загледа в датчиците.
- Ами защо днес само ние... Кияна, Ена, Бияна, защо изрично не ги взе?
- Защото отиваме на милитаризирана планета - там всичко военно, стреля се на месо, извънредни положения...
- Е, че какво толкова? Все едно, че сме си у дома, край скъпия Корпус. - засмя се Нико.
- Млъкни, бе! - ядоса се Лиан.
- Спокойствие!!! - сепна им се Куро.
"Не се заяждай излишно с него." - прошепна Кияна на Нико. Вече имаха постоянна връзка, благодарение на тези иглички, които бяха разработени на чикибойски принцип. Нико се зарадва, че може да й чуе гласа. Отдели се в едно помещение.
- Не знаех, че ни слушаш! - усмихна се той. Тя усети усмивката в гласа му.
- Разбира се, че ви слушам! - Кияна също се усмихна, - Откакто съм с вас за първи път не идвам на мисия, доколкото знам... И ми е интересно да знам какво става някъде там.
- Да... всичко зависи от него - от Куро... няма как всеки път да сме в пълни екипи. - отвърна Нико.
- Така е, знам го - пестене на енергия, оптимално действие и въздействие. - каза бодро тя.
- Надявам се всичко да мине добре и да се видим скоро живи и здрави на Бо. - рече Нико.
- И аз така се надявам... знаеш ли... слушам ви през цялото време и не само, защото ми е интересно, а и защото искам да знам как си и... защото ми е притеснено за теб, особено като чух на каква милитаристична планета отивате. - каза тя.
- Благодаря ти, че така мислиш... за мен! - отвърна й Нико и му стана едно такова мило, топло и бе радостен, че тя го мисли толкова много, и че му казва такива хубави думи.
- И аз ти благодаря,... че те има... - каза тя и трябваше да тръгва за урок. Нико се прибра в главната А-космическо-корабна зала, където бяха останалите. Беше му приятно и даже леко-весело в стил "Киянчето ме обичка, Бияна не ме обича, ама голяма работа, важното е, че съм си добре и, че има поне едно добро момиче да ме обича!"
- Кяпутене, там какви са енергийните залежи? - питаше Курхуй.
- Тези имат едни много яки бомби. - отговори му Кяпутен Куро.
- Ядрени ли? - попита Петър Пикапът.
- Не... не мога да ви ги опиша. На Земята няма такива. Абе бомба, като ръчна граната... ама вътре субстанцията... леле-майко! Добра енергия има.
- Това, ако Уйки го надуши, няма да е добре. - каза опасяващ се Курхуй.
- Опрделено... - съгласиха се доста с него.
- Много ясно... - продума Кяпутен Куро, който също все повече и повече осъзнаваше опасността от Уйки.
- Опа!!! - подскочи малкият Пешо. Лиан веднага го последва и заби нос на илюминатора. Пред тях имаше някакъв разбит, направо разрушен и едва държащ се в орбита около някакъв астероид военен кораб от същата планета, която искаха да посетят.
- Прилича на астероида Итокауа. - констатира Куро.
- Абе ти кораба виж! - рече Курхуй, - Това нещо си е мощно... кава ли сила може да го е разбила?
- Пичове, - рече тържествено Куро, - Добрата новина е, че поне една бомбичка ще има на тоя кораб и няма да се налага да ходим до планетата им.
- Да, само да няма нещо лошо на кораба, нали... - рече Шики, който вече си беше един разумен и предпазлив Бо-индивид.
- Рисковете си ги има. Няма риск - няма пари. Знаеш как е. - обобщи му ситуацията Кяпутен Куро. Остави Шики тук, а всички останали отидоха през специално прокаран тунел от А-кораба на този, разбития.
- Спаске, стъпвай малко по-леко и галантно, че ще пропаднем. - рече загрижено бай Пешо.
- Прав е! - обади се Куро, който водеше групата с фенерче в ръце.
- Извинявам се... - рече Спаска и литна, защото така беше по-безопасно за групата.
- Само да не се удариш в тавана и нещо да се строполи върху нас! - предупреди я Лиан.
- Извинявам се... - отвърна Спаска и започна да лети по-ниско.
Как да е, намериха главната зала на кораба. Там - трима сини извънземни държаха някакво много, много секси момиче, в кожено-военна униформа.
- Идваме с мир! - вдигна ръце Кяпутен Куро.
- Добре. - отвърнаха сините извънземни, които даже нямаха дрехи.
- Какво правите с тази? - продължи диалогът Куро.
- Пленихме целия екипаж. После ни оставиха тука за охрана. Тая изскочи отнякъде. Пленихме я.
- Спасете ме!!! - извика тя.
- Може ли да я спасим? - поиска разрешение ламята Спаска.
- Назад, назад, моме! - извикаха сините нудисти и отвориха длани, в които бляскаха някакви си техни оръжия.
- Това може и да е опасно. - предвиди Лиан.
- Щом са пребили от бой такъв мощен военен кораб, тези сините определено не си поплюват. - съгласи се с него Кяпутен Куро.
- Пичове, на нас само една бомба от тукашните ни трябва и мацката! - рече Пешо Пикапът, който вече не издържаше от секси-формите на тази - крака, гърди, корем, дупе - всичко беше супер секси и му се искаше да е колкото се може по-близко до нея...
- За какво да се стискате, сега? - подкрепи го дядо му.
- Бомби? - подритнаха 2-3 от тях сините извънземни. - Това има някаква стойност за вас?! Хаха!
- Има... - рекоха всички, без суперкотката, която не можеше да приказва.
- Вземайте и да ви няма! - каза им един от сините. Кяпутен Куро взе три и се врътна да се върне, но Пешовците и Лиан го спряха: "Ами тя?!"
- Това си е техен междуличностен и междупланетен проблем. Ние дойдохме за бомби, имаме бомби...
- Ама тя е много секси, човек! - рече Пешо Пикапът, - Виж тези гърди, тези стегнати секси крака, тая дупара!!!
- Куро, не изпускай такъв ценен кадър! - допълни Пешо Полисексът - Мигар всеки ден такива срещаш из мисиите? Използвай капацитета, бе, другарю Куро!
- Просто не е редно да изоставяме такъв красив... такъв нещастен, де... субект в беда! - също упорстваше Лиан.
Куро се изпоти...
- Вие какво ще правите с нея? - попита Нико сините.
- Ще бъде заведена в затвор на нашата планета. След това - екзекутирана, по най-бързата процедура, защото е част от екипаж, който ни нападна.
- Ама ние не искаме да умират невинни хора! - каза Спаска.
- Точно така! - обади се Нико.
- Те ни нападнаха първи! Тази ли е невинна?! - недоумяха сините.
- Аз не съм стреляла по тях!!! - извика секси-мацката, - Аз само обслужвах машините.
- Да, но по нашите закони, - каза един от сините, - Ти си способствала малко или повече да ни трепете. Така че - на смърт. Дръж се достойно и умри достойно! Бъди мъжко момиче!!!
- Големи морално-правни сблъсъци има тука, а и не е наша работа... - рече Куро и понечи да си тръгне, но и ламята Спаска го спря с корпулентното си тяло.
- Ей!!! - ядоса се Куро, - Кой тука е шеф и кой плаща?! Я да се отстраните, че да не ви кажа кой кого!
- Куро, ти просто си един страхливец! - рече Нико и направо извади пистолета си и стреля по тримата сини. Енергийната вълна ги отвя, но те включиха мощните си светлинни оръжия и прогориха всички, без Спаска, която беше навикнала на огън и температури. Избълва огън тя към тях, а суперкотката подскочи към тях и ги прегриза до синя кръв по краката.
Лиан, макар и обгорял, изнесе секси-мацката на гръб. Останалите също побягнаха към А-кораба... Сините останаха замаяни от свръх-енергийния изстрел и от огъня на Спаска; нямаха сили да се мръднат да преследват Куровия екипаж.
- Ако някой ден пак ви засечем, мамичката ви ще разплачем! - закани се един от тях и припадна.
Куро и останалите веднага напуснаха това опасно за тях място с А-кораба.
- Равносметка! - извика Куро, докато се мръщеше от болка - Бомби взехме, а заради една секси-жена, щяха да ни убият... Пешовците и Лиан ми препречват пътя, ламята Спаска и тя се прави на майка Тереза, а Нико направо стреля!!!... Все ви се заканвам, ама още един фал такъв ми направете и ще ви сиктирдосам, тъпаци долни!!!
Куро проклятисваше и си миеше обгореното с вода от А-кораба... И на останалите не им беше леко. Само Спаска и Шики си бяха добре, защото нямаха рани от изгаряне. Курхуй беше като замаян. Не беше се сблъсквал с такова оръжие в неговото измерение.
- Благодаря ти, че ме спаси! - доближи се секси-мацката до Нико.
- От хуманизъм и човещина. - само рече той и се прибра в една от стаите на А-кораба.
- Ти как се казваш? - попита я Пешо Пикапът, който веднага дойде при нея, след като Нико я остави.
- Как го докарваш такова секси-тяло? - не остана назад и дядо му.
- Какъв ранг имаше във вашата армия? - също се присъедини Лиан.
- При вас сигурно фитнесът е много напред? - доближи се и Шики.
"Да ви го начукам!" - помисли си Куро и съвсем падна отмалял от раните, а суперкотката и Спаска го обгрижваха съчувствено.
- Защо не остана при момичето, може да има нужда от помощ? - веднага се обади Кияна питайки шегувайки се.
- Има си достатъчно внимание, както си чула. - усмихна се Нико и полегна, защото беше изморен, а и доста обгорен, макар и не толкова, колкото Куро.
- Наистина имаш добро сърце, знаеш ли? - похвали го тя.
- Имам... - призна си Нико, - Добре, че има поне един човек като теб, за да го оцени...
- СИСИ! КАЗВА СЕ "СИСИ"!!! - влетя развълнуван при него Шики.
- Добре, Шики, но ще спя... - рече уморен Нико, който не разбра какво толкова му е особеното, че новата се казвала "Сиси".
- Липсваш ми... - каза Кияна и затвори връзката, защото в стаята влезнаха родителите й. Нико си остана с отворени очи още 5 минути, след което заспа доволен от това, че е спасил живот, а и че има момиче на което да му липсва той такъв, какъвто е.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 25
"Ловци-пирати и... каквото дал бог"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Сиси не можеше да се прибере на нейната планета, защото там щяха също да я накажат по един или друг начин, че е попаднала в плен (по закон е трябвало да се самоубие, но тя се предала на голите сини извънземни, защото просто й се живеело, както обясни на всички). Кяпутен Куро се почувства като благотворително дружество - чудеше се къде да я дене нея пък сега, но положението значително се улесняваше от това, че имаше много желаещи да я приберат: дядо Петър Полисексът и внук му - Петър Пикапът, искаха тя да бъде подслонена при тях в Люлин. Лиан предложи да я набута в Корпуса тайно, защото така или иначе, тя вече имала военен опит, а и не се различаваше много от хората на Бо (нито от бялата раса на Земята). Шики каза, че у тях също ще се намери местенце. Курхуй беше на мнение, че мястото й е на кораба, при него и Спаска, защото така няма да им е скучно само двамата, а и ще имат някой по-опитен с космоса и космическите кораби. Супер-котката нямаше как да изрази мнение, а ламята Спаска се съгласи с Курхуй, че трима е по-малко скучно, отколкото само двама.
- Значи, Сиси, - рече й Кяпутен Куро насаме, - ти нямаш никакви проблеми с гостоприемството. Всички, освен Нико имат голям мерак да те приемат при тях.
- А той защо няма? - учуди се Сиси, която помнеше кой я е спасил, а и мислеше, че Нико е сладък.
- Ами той си има там разни... момичета за които да си мисли. Неговото е сложно. - отвърна Куро и вече беше сигурен, че Сиси остава на кораба при Курхуй и Спаска.
- Според мен, аз засега трябва да остана на кораба, защото не съм адаптирана за други планети. - рече Сиси сама. Куро се зарадва, че няма нужда той да обявява това решение и й каза, че щом така е преценила, значи остава на кораба. Отиде и каза на останалите, които се бяха събрали до илюминатора да гледат някакви пулсари.
- Тя реши, че ще остане на кораба!
- Супер! Браво! - зарадваха се Курхуй и Спаска, а Пешовците, Лиан и Шики посърнаха от тази лоша или поне леко неприятна за тях новина.
Някакви жълти пирамидни кораби започнаха да се приближават към А-кораба на Куро и компания.
- Това какво е? - попита първи Курхуй, защото имаше доста набито око.
- Не ги знам какви са, но не ми харесват... - отвърна Куро и даде курс на кораба към най-близката планета, без даже да я знае каква е.
Сиси се приближи до един от бордовите компютри, разгледа отблизо приближаващите се жълти пирамидни кораби и веднага ги разпозна:
- Хей! Това са ловци на глави от П-100!
- Значи правилно ще се приземим на най-близката планета, а там на твърда земя, ще можем да им се противопоставим по-добре. - каза решително Кяпутен Куро.
- Тези ловци на глави, всякакви глави ли ловят? - притесни се лекичко ламята Спаска за няколкото си глави.
- Не... не знам, всъщност. П-100 е една пиратска планета... понякога ловят всякакви, а друг път по поръчка. - отвърна й Сиси.
- След 7 минути сме на планетата. Там ще ги "преслушаме". - обяви Курхуй, който вече беше понавлезнал в информационните технологии на А-кораба. Пиратите-ловци на глави от П-100 видяха, че А-корабът поема курс към въпросната най-близка до тях в момента планета и решиха да не откриват огън - хем ще могат да пленят невредим А-кораб, хем и ще могат да хванат тези, щом като са толкова страхливи и не приемат космическа битка. Така си мислеха, защото не знаеха, че много от Куровите хора са въоръжени и/или опасни.
А-корабът се приземи. Беше пустинна планета. Нямаше къде да идат да се скрият. Куро реши да отвори парадния вход А-корабът за посещение. Двата жълти пирамидни пиратски кораба също се приближиха и от тях слезнаха пиратите. Цялата им кожа беше в бодли, като на таралеж. Държаха лазерни пушки. Леко пристъпиха вътре.
- Кого търсите? - обади се първа ламята Спаска. Бодливите я видяха, уплашиха се от нея, започнаха да я стрелят, Спаска направи опит за задно салто и се строполи зад барикадиралите се Куро, Нико и Лиан (само те имаха пистолети и бяха на първа линия).
- Говорете, бе, изроди пършиви! - извика Курхуй, който с Шики бяха на втора линия, защото те бяха невъоръжени на яки.
- Искаме само един от вас! - отвърна главния на бодливите.
- Ей-сега ще се преброим на "Ала-бала!" и ще видим кой ще ви дадем! - изсмя се бай Пешо, от най-задната линия, който се опита да прегърне Сиси, но тя не му даде.
- НЕ! - не схванаха хумора му те. - Трябва ни... тоя, как му беше името? А, да! Нико!!!
Нико изтръпна. Откъде го познаваха?
- Защо ви е пък точно Нико? - попита Пешо Пикапът и, за да се направи на интересен пред супер секси Сисито, допълни: - Аз не съм ли също толкова готин, начетен, супер и пичага?
- НЕ! Нико или ще ви пленим всичките. - отвърнаха те в хор.
- Хипотетично, - обади се пак Куро - Ако ви го дадем, за какво и за кой ви е?
- Поръчан ни е от тоя... как му беше името? А, да! Уйки!
- Уйки? - изтръпна и Курхуй - Лъжете, докажете, жалки иглолистни пендели!
- Ето ти доказателство!!! - рече един и пусна запис от малка технологична кутийка - на записа: Уйки, където им дава някакви скъпоценности и им поръчва Нико.
- Вярваме ви! - каза Кяпутен Куро, - А сега, АТАКА!
Куро и Нико произведоха изстрели с енергийните пистолети. Таралежоподобните пирати излетяха навън, а Лиан ги ликвидира с по един точен изстрел с неговия си пистолет. Всички пирати от единия кораб бяха неутрализирани. Останалите, обаче на другия кораб, си стояха вътре и насочиха мощно лазерно оръдие към А-кораба. Само че Спаска беше вече предвидливо там, до това оръдие и му разстопи с огън основата. То се огъна и лазерът улучи самия кораб, а ламята Спаска литна в последната секунда и остана невредима. След това тя бързо се прибра в А-кораба и излетяха, докато пиратите останаха долу на пустинната планета да гасят пожара на собствения си кораб.
- Не предполагах, че Уйки толкова бързо ще се ориентира в нашето измерение, че дори и ще започне да наема ловци на глави! - избърса пот от морно чело Куро.
- Аз ви казвах, че този е много гаден мръсник. - трепереше Курхуй само при мисълта за Уйки.
- Заслужава да го опърля! - закани се добронамерено Спаска.
- Този наистина няма да се откаже от мен. - рече спокойно и някакси примирено Нико.
- Трябва да мислим как да не те разбира къде си... - замисли се сериозно Куро, но нищо не можеше да измисли.
- Все пак имам мощен електрошок и енергиен пистолет. - опита се да успокои всички Нико, - Не се притеснявайте толкова.
- Ти си истински мъж, Нико! - каза му Сиси и му смигна закачливо.
"Какво му харесват на тоя толкова, бе?!" - замисли се ядосан Лиан. "Върви му на Нико!" - рече си и Пешо Пикапът.
- И аз мисля, че си истински... не само истински мъж, а истински всичко! - включи се Кияна по игличката, която наистина не изпускаше и секунда от това, което се случва.
- Благодаря. - прошепна й Нико в отговор.
- Положението става много сериозно... - намесе отново Куро.
- Защо, бре? - попита бай Пешо, който вече си мислеше, че са приключили за тази мисия.
- Защото може всеки момент онези пак да ни подгонят, ако имат връзка с други наемници наблизо в космоса. Трябва да "изчезна" поне Нико оттук незабавно. А тези даже и да превземат А-кораба, което се надявам да не стане, като го няма Нико, едва ли ще проявят интерес към останалите. Така че, ще се разделим засега на две групи. Курхуй, ламята Спаска и Сиси остават тук. Вече имам доверие на Курхуй и го дарявам с обикновен огнестрелен калашник от Земята. Така че, този калашник в комбинация с огъня на Спаска, ще са достатъчно препятствие пред бодливците, ако стане нещо. Така или иначе, след 2 часа Спаска, Сиси и Курхуй са вече във владенията на А, а там няма да посмеят някакви си пирати от П-100 да припарят. Ние, останалите, незабавно се измитаме със спиралодупка към Бо.
Така и стана. Всички без Курхуй, Спаска и Сиси от А-кораба се озоваха на Бо, до езерото.
- Аз с Пешовците оставам тук. Вие се прибирайте да си свършите работите и после, като се стъмни, отново обратно тук, че ще ходим на специална мисия, ще търсим защита за Нико.
Лиан, Шики и Нико се разотидоха. След няколко часа се появиха отново, този път с Бияна, Ена и Кияна.
- Къде ще се ходи този път? - попита първа Ена.
- Има една планета, където съм ходил по-рано. Много бедна енергийно. Единствено пепелът им има нещо полезно.
- И ще събираме пепел?! - почувства се почти унизен Лиан.
- Ами няма какво друго!!! - отговори му Куро.
- Пепел, съчки, лайна... каквото трябва, това ще събираме! - рече бай Пешо Полисексът.
- Дядо, стига де! - сръчка го малкият Пешо, - Хората те разбират и без такива лайняни примери.
- Защо точно там? - не разбираше Бияна, която също не искаше да се мърси с пепел.
- Ами, защото там има разни, които може да правят анти-проследяващи технологии и да видим какво да залепим за Нико, че да не го набара Уйки, ако намерим човек, който може точно с такива биологични анти-проследяващи да работи. Понеже едно е да не можеш да проследяваш метал, а друго е биоструктура. Не са прости нещата...
Влезнаха пак от Бо на А-кораба при Курхуй, ламята Спаска и Сиси.
- Много яко това оръжие! - рече Курхуй благодарствено.
- Добре, щом те радва! - отвърна му Куро и потеглиха към онази прашна планета.
Събираха там много прах, смениха няколо маски. Напълниха около 20 чувала с прах. През това време само Куро не събираше прахоляка, а търсеше някакъв специалист по онези технологии, но не беше ясно дали ще намери.
- Бате, аз съм твоя човек! - дръпна го някакъв дребен извънземен до някакви магазини.
- За какво? - попита Куро.
- Анти-следене, анти-трeкинг, анти-трейсинг, бате! Аз съм.
- Добре, чул си какво търся.
- Чувам бате, слушам... виж ги тези големи уши!!! - посочи извънземния ушите си, които падаха по него и приличаше (в ушите) на слон.
- Ще доведа момчето. Чакай ме тук. - каза Куро.
- Не, бате! Аз тука не мога. Ти нали си с кораб, бате. Горе на кораба.
- Защо не става тука?! - не разбра Кяпутенът.
- Тайни технологии, бате!!! - прошепна извънземният, - Краде се на поразия, бате!!! Горе, при вас на кораба! Там ще го оправим момчето.
- Хубаво, бе! Идвай! - довери му се най-после Кяпутен Куро.
- Ето го човекът! Но иска в космоса и на кораба, че тук много му шпионирали технологиите. - рече Куро появявайки се пред опушилите се и изморени хора от екипа си.
- Странно... - не се довери до край Нико, но всички бяха изморени от големия прах и изнурителния труд, та искаха по-бързо да се качат горе, където ги чакаше само Спаска в момента, и където можеше да се измият и изкъпят.
- Язък, че не можах и аз да слезна малко! - посрещна ги ламята.
- Не ти и трябва! Недей да съжаляваш. - успокоиха я.
- Щеше да ти се запуши всичко и повече да не ти става... огъня. - обясни гледната си точка Петър Полисексът.
- Ами, хайде сега! - подкани Кяпутен Куро извънземния със слонските уши.
- Ами, ей-сега, бате, ей-сега... започна да отваря той някакви кутии с инструменти и прахове.
- Много примитивно това, бе! - обади се Лиан, който се чудеше какво може да се прави с тези железа и прахове, освен да ударят с тях Нико или да го напудрят.
- Ееее, батета... - рече извънземния - Елате по-близо и ще видите. Само да направим едно "пуф".
- Какво е "пуф"? - попита Кияна.
- Ами ето. - вдигна бавничко един прах извънземния, лекичко го изспипа в дланта си, която беше големичка почти колкото едното му ухо и пуф! Издуха праха, който образува облак наоколо и всички се разкашляха. Куро се изплаши, че Спаска от кашлицата ще почне да бълва огън и ще ги подпали, но тя се строполи припаднала на пода.
Извънземният се скри някъде в кораба и всички останаха в пълен шах.
- От самото начало не му вярвах. - рече Нико.
- Ебахти олигофрена! - възмущаваше се Курхуй.
- Клепоух!!! - викаше Кяпутен Куро - Ако те набарам, ще ти отрежа и двете уши! Какво издуха, бе, да те духна в духача долен!
- Куро няма нужда от красноречие! - хвана го Бияна - Просто да го намерим!
- Не можеш да го намериш в момента. Тези могат да стават невидими. Сигурен съм, че е някъде наоколо, но докато има светлина, естествена, тоя ще си стои невидим!
- И как да стане видим? - попита просто Бияна.
- Трябва да придвижим А-кораба към някаква по-тъмна част на Галактиката. Без достатъчно фотони от естествени източници, този ще стане пак видим.
- С детектор на енергия не може ли да го установим къде е? - попита Лиан, който се сети за приложението на тези детектори.
- Изключено. Тези са почти без никакви енергийни показатели. Щом само прахта им има нещо полезно... не става...
- Ами с опипване да действаме? - предложи Пешо Пикапът.
- Ами, ако го опипаш по оная работа? - захили се Петър Полисексът.
- Стига тъпотии! - ядоса се Куро, - Тръгваме към най-тъмната част на Галактиката!
- Абе, Куро... някаква идея какъв беше този прах, с който ни пуфна тоя... ушатия? - попита Лиан.
- Прахът на истината. - рече Куро, който прехвърли в съзнанието си всички познати прахове, които се продаваха на тази прашна планета - Всеки ще почне да си казва какво точно мисли из дълбините на душата и сърцето.
- Това много дискредитиращо и уронващо авторитета на отговорни кадри като нас, бе?! - подскочи бай Пешо.
- Ееее, не знам... - рече спокойно Кяпутен Куро, - Аз си казвам направо какво мисля, как ги чувствам и виждам нещата. Няма да чуете от мен нещо по-различно... Другото си е ваш проблем... с изключение на Спаска... Тя ще е в безсъзнание от този прах поне 2 дена, така както я гледам, горкото животно!...
- Горката Спаска... - съжали я и Ена.
- Ена..., ти все съжаляваш другите. Съжали малко и себе си. - рече Шики.
- А?
- Ами да! Виж се каква си дебела. И на 200 ще станеш, но няма да видиш гадже през живота си. Кога ще почнеш малко да ограничаваш яденето, малко да увеличаваш спортуването?
- Шико, ти пък какво все за мускули си се хванал? Вманиачаваш се! - отвърна му остро Ена.
- Абе ей, дебелак! - изнерви се Курхуй - Даже ламята е по-слаба от тебе! Я се виж, ма! Дебела гнус такава!!! Какво му е на твоя приятел, че е с мускули. И аз съм с мускули. Зле ли ни е?
- По-добре с мускули, отколкото дебели. - обади се и Сиси.
- А още по-добре човек с малко морал и достойнство, отколкото само с мисъл колко е секси и как иска да сваля чужди мъже само с външност! - сряза я Кияна.
- Малко момиченце... - засмя й се Сиси - За първи път те виждам днес, не знам откъде знаеш какви чужди мъже съм сваляла. Да не си луда?
- Всичко чувам. - каза Кияна.
- Значи си луда!
- Не! Значи, че ти си глупава! Кяпутен Куро, тази още ли няма игла за слушане?
- Забравих да й дам. - рече Куро изморено. Извади игла и я заби на Сиси.
- Ето, сега и ти можеш да слушаш. Може да ми благодариш! - рече й Кияна.
- За какво да ти благодаря, малката? За това, че ме обвиняваш, че съм ти крала въображаем мъж или за това, че имам игличка, а?
- Хайде млъкни сега и ти, Сиси! - сряза я Нико. След това се обърна към Кияна:
- Аз я спасих, от човечност... Тя ми благодари. Не ме е сваляла или поне аз не съм усетил нещо такова.
- А-а-а-а! Айде, сега! - обади се дядо Пешо Полисексът, - Всички знаем, че Сиси най-си падна по тебе!
- Братче, няма да се сърдиш, - доде и Пешо Пикапът, - обаче нито сме глухи, нито сме слепи - геройче го изигра, спаси я, държиш се на разстояние, на положение... и Сиси най-много си пада по тебе. Факт, брат!
- Всъщност, аз да си кажа! - разсмя се леко курвенски Сиси - Най-много ме кефи тялото на Шики, защото е културистче, но Нико най-много си го харесвам като мъж, излъчване и характер.
- Е, значи не съм била много далеч от истината! - обади се пак Кияна, вече леко зачервена.
- Спрете всички! - викна Нико, - Кияна, точно исках да ти кажа и нещо друго: да, аз наистина не намирам нещо нередно в това, че съм помогнал на Сиси да не я осъдят на смърт сините голи същества! И това да ми е благодарна е нормално.
- И?
- И... просто не ставай като Бияна!!! - викна Нико.
- Какво пък аз? - намуси се Бияна.
- Такова, Бияна! Преди заради една невинна целувка с Кияна ти отсъди, че ние сме вече гаджета и реши да не ми отговаряш, направо отстина за един миг от мен и край... а после и с Лиан тръгна.
- Ами с мен ще тръгне ми, няма да тръгне с недорасляк като тебе! Че ти даже не знаеш как да седнеш правилно на маса в обществено заведение, бе, еййй! - обади се Лиан, който беше полегнал и не му се мърдаше да се разправя много-много, но не се стърпя.
- Да, да, да. И също не съм от Корпуса, не съм богат колкото теб и въобще не съм толкова голяма работа като Лиан! - отвърна иронично Нико.
- Аааа! Ще се сетиш!!! - каза му Лиан и затвори очи, че му се спеше ужасно.
- Абе, вие жените, понякога сте много долни същества! - рече Шики. Никой не очакваше, че той пък ще атакува всичко женско на кораба. Той се поясни:
- Ето го, горкият Нико - целунал Кияна, и Бияна веднага ревност до небесата. Сега пък Сиси му казала едно изречение, а Кияна вече почервеня от ревност. В същото време, обаче, ако някоя от вас отиде тайничко да се срещне с някой и даже да се понатисне с него - нямате никакъв проблем!!! Мъжете да си траят и нищо да не пипат, а вие да си правите каквото си щете! Е, не сте ли долни, егоистични и себични!?!
- Ехехехехе! - захили се Ена - Ти като си попаднал на лоша, сега всички сме лоши.
- Аз съм попаднал и е така. Но в момента давам два напълно ноторни и коректни примера с Бияна, Кияна и Нико.
- Голям си женомразец! - стрелна го ядосана Сиси.
- Ама аз не исках да кажа за тебе! Ти си толкова секси и красива! Всяка нощ те сънувам и те желая! - беше откровен до болка Шики.
- Хахаха! - захили се бай Пешо - Късно е, чадо, късно е!
- Нико... - обади се пак Бияна - Кой ти е казал, че ако ти харесваш едно момиче, то също ти е длъжно да те харесва? Ти също ли харесваш всяко момиче, което теб те харесва? Ето, ако Ена ти се закълне в любов, ти ще я заобичаш ли веднага?
- И защо да не ме заобича? И ти ли ще ме критикуваш, че съм дебела? - сепна й се Ена.
- Не, няма да я заобичам... - отвърна Нико, - Добре, права си, че няма как всеки да отвръща на любовта на другите. Моята любов към теб си остана несподелена.
- И ти още я имаш тази любов към нея, нали? - дръпна го Кияна.
- Кияна!!! - викна й Нико, макар и да не искаше да й крещи, - Отначало ми беше приятно и даже трогателно, че ме обичаш, че ме харесваш и, че ме ревнуваш! А сега, на всяка стъпка, на всяка крачка ревност! Това е страшно дразнещо!
- Дразнещо? - попита го отчаяна Кияна.
- Особено сега, когато още сме никакви с тебе.
- Никакви? - вече се насълзи Кияна.
- Не... исках да кажа, че още не сме станали гаджета, а и може никога да не станем.
- Може никога да не станем? - вече потекоха две сълзи от искрените й тъжни очи.
- Стига си повтаряла, де! - сряза я Сиси.
- Айде и ти пък не се обаждай като двама си говорят, ма! - намеси се пак Лиан.
- Защо? - изрепчи му се Сиси.
- Ами почнала си да ме дразниш ужасно! - беше честен Лиан (а и нямаше как, защото беше "пуф"-нат с прахчето на истината).
- Защо, бе готин?! - не му оставаше длъжна тя.
- Аз съм толкова готин, това е вярно. Ето, - стана Лиан да се покаже - тяло като на манекен, статут в обществото, силен, спортен, умен.
- Аз те бих един път, обаче. В пещерата, ако се сещаш. Потроших те направо! - обади се Курхуй.
- Така е, но все пак... - продължи си мисълта Лиан - На моя фон Нико е едно детенце, едно невзрачно същество. И ти си падаш най-много по него, а не по мен или поне по някой по-мъжествен като Шики, Куро или Курхуй?
- Ало, манекенчето! - викна бай Пешо - Ела да ти сложа нещо отзаде, да видиш как ще ме пропускаш в списъка на мъжествените!
- Понякога ми се иска да те наритам, но само възрастта ти ме спира! - отвърна му ядосан Лиан.
- Айде, без агресия, че ще режа заплати и ще гоня от екипа! - усмири ги малко Куро.
- Ето! - плачеше вече Кияна - И Лиан каза, че тя те харесва.
- Добре, де, но току-що нали се разбрахме, с помощта на Бияна, че може някоя и да те харесва, но ти да не я харесваш! - каза й Нико, който не разбираше защо тя трябва да плаче сега толкова.
- Ти не ме ли харесваш? - попита тъжно Сиси.
- Значи, Нико, да си го кажем направо: Сиси те харесва, а ти обичаш Бияна. А мен? Към мен нищо? - попита го Кияна, която се опитваше да сдържа сълзите си, но не можеше.
- Не е съвсем нищо, просто искам малко време! - отвърна Нико. Тя, обаче, вече беше много растроена и се опита да избяга в друго помещение. В кораба беше тъмно и чакаха съвсем да се придвижат към най-тъмната част на тази Галактика, за да стане видим големоушият извънземен без никаква светлина. Кияна, обаче случайно се натресе точно на него докато бягаше и той я хвана за гушата! Те простена.
Всички наскачаха и светнаха няколко лампи. Нико, Лиан и Куро извадиха пистолетите. Курхуй се въздържаше да насочва оръжието си, защото още не му беше свикнал и се опасяваше да не нарани Кияна, която му беше симпатична.
- Какво искаш от нас? - попита Лиан.
- Каквото дадете, бе батета! - изсумтя извънземния клепоухник.
- И ни излъга така подло! - изсъска със злоба Куро.
- И ви пуфнах с прахче, че да се изпокарате и избиете, ама вий много културни и разумни сте!... Вай... И сега ще я удуша таз, ако не ми дадете нещо ценно. - отвърна най-нагло извънземното.
- Какво е ценно за тебе? - попита Пешо Полисексът, който не мърдаше от мястото си, защото годините си казваха думата.
- Аз имам дъвки. - предложи му Пешо Пикапът.
- Дай, бате, сложи ги на земята, на подчето тука... - веднага прие предложението извънземният мръсник. Пешо се приближи и му даде всичките си дъвки.
- Окей, батета! Сега обратно ме връщате на мойта си планетка, че после да зарибим и някой друг като вас.
- Не се ли усещаш, че това не е честно? - попита го Ена.
- Ееее-хееее, како! Че, то аз вас, ако не излъжа, кой ще излъжа, ма?! - изсмя се клепоухото.
Стовариха го на неговата планета. Чак тогава то пусна Кияна. Веднага, след като се оказа пусната и в безопасност тя, Курхуй произведе един откос с калашника на около 90 градуса пред него и извънземното от невидимо стана видимо и... го видяха потънало в слуз и кърви...
- Вие ме излъгахтееее... не беше такава сделката! - рече то с омраза, защото са го излъгали.
- Ти първи ни излъга, забрави ли, лъжец, похитител и гадина? - рече Куро и плю върху него.
- Ти скоро ще мреш, дай си ми обратно дъвките. - взе си ги Пешо Пикапът.
- Просто така ли ще го оставим да пукне? - попита Шики.
- Той се е надявал, че ние ще се избием, за да вземе целия кораб, сега и ние го оставяме така. Нямам намерение да проявявам абстрактен хуманизъм! - отвърна Куро и всички се прибраха на кораба.
- Все пак не го доубих... Ако някой мине и го спаси - има шанс. - обади се Курхуй, за който това беше страхотен етически жест, който той не бе правил през целия си съзнателен живот.
- Благодаря ти! - каза Кияна на Пешо Пикапа.
- Удоволствието е мое! - смигна й той чаровно.
- Ето, че няма нищо толкова неестествено човек да изпитва благодарност. - намекна й Нико. Тя обаче нищо не му каза и го загърби сърдейки му се. Не му продума и думичка, докато се прибираха вкъщи.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 26
"Енергия, дайте ми повече енергия!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Страхотни новини!!! Много енергия имало в един астероиден пояс. Отиваме там, ако е вярно - всичко шест! Прекратяваме всякакви мисии, правя ви всички много богати, а и да не говорим за по-нататъшното развитие на Вселената и всички пространства, и всички измерения! - беше силно вдъхновен Кяпутен Куро и беше събрал всички от екипа на А-кораба.
- Не го знам Куро какво е пил, но явно е силно... - продума Петър Полисексът.
- Направо се е напушил май с нещо... - заподозря Петър Пикапът.
- Астероиден пояс. Това не е ли опасно? - попита ламята Спаска.
- Много научна фантастика гледаш... Може да има няколко милиона астероида, обаче те не са толкова нагъсто, в много голям обем са.
- Значи няма да има сблъсъци. - поясни Нико.
- Точно така. А и най-големият астероид там - той е голям колкото средната луна на Бо!
- Огромен!!! - викна Ена.
- Направо си е като малка планета. Но е заледена. Студ... - обясни Куро.
- И там ли е голямата енергия? - полюбопитстваха Курхуй и Лиан в един глас.
- Такива са слуховете. - рече Кяпутен Куро и не каза нищо повече. Екипът беше свикнал да му вярва, малко или повече, и само Бияна попита дали е сигурно като са само слухове, но Куро й каза, че слуховете никога не може да се считат за сигурни.
- Хей... - дръпна го свойски Сиси.
- А? - учуди се Куро.
- Абе, източниците на слуховете... да не са те измамили пак както преди с онзи с праха?
- Всеки се лъже понякога, Сиси... Само че този път залогът е доста голям - ако има и 1% истина в това, а аз да не проверя, ще се ядосвам през останалата част от живота си!
- Ясно... - каза Сиси и отиде да се къпе. Отиде, обаче не се върна много дълго. Всеки нещо си приказваше с другите, само Кияна и Нико не говореха с никой а си мълчаха и от време на време поглеждаха един към друг скришом.
- Сиси много се забави! - стана Шики и отиде да я търси към банята.
- Чакай и аз идвам! - не остана назад малкият Пешо. Тъкмо тръгнаха и Сиси побягна срещу тях пищейки. След нея се движеше някакъв голям кристален куб, който направо летеше. Сиси се хвърли към Шики, защото й се струваше най-як и мощен от всички, но още докато беше във въздуха кубът я погълна и сам падна на пода.
- Пак неприятности! - скочи ядосан Куро.
- Това яде хора?! - недоумя Курхуй, но без да се плаши отиде пръв до кристалния куб. Подритна го даже.
- Не ритай! Вътре е Сиси! - спря го Кияна.
- Я е вътре, я не... - каза Лиан, който приклекна да разглежда това тяло.
- Какво може да е това?! - обърна се Петър Пикапът към Куро, от който повечето очакваха обяснение.
- Всичко може да е... или е нещо, което изпраща в други измерения или на други места като спиралодупките, или е нещо, което просто те складира вътре, като капан, докато дойде собственика му, или... просто е нещо, което не може да си представим. - каза честно Кяпутенът, защото той нямаше идея какво наистина може да е това и откъде се беше взело.
- Всъщност, как това се е озовало тук? Признайте си кой го е внесъл? - застана строго Куро. Да, но никой не можеше да си признава нищо, защото наистина нямаше отговорни за внасянето му от всички присъстващи.
- Или е Сиси, или просто... - сети се нещо Куро и накара Курхуй да се свърже с А-планетата, за да пита кой е наемал кораба преди него.
Това беше публична информация на А и му представиха снимки на предишните 3-ма, които бяха наемали този А-кораб.
- Тази, последната... много ми е позната! - започна да мисли Нико.
- И на мен ми е позната... - замисли се дълбоко Куро.
- Аз се сетих къде сме я виждали! - досети се първи Шики.
- Къде, къде? - попитаха всички.
- В онзи древния манастир, където взехме суховатче!
- Да, бе!!! - съгласи се Лиан, - Точно тази беше!
- Доста е попътувала, за да стигне дотам... Остава загадка... - рече Кяпутен Куро и докато го изричаше кристалният куб се вдигна и погълна и Шики. Всички се разбягаха настрани.
- Това ще ни изгълта един по един! - викна бай Пешо.
- Да го изхвърлим в космоса! - предложи Лиан.
- А, ако Сиси и Шики са в него? - отвърна Нико.
- Даже и така да е, ние не можем да си позволим такъв лукс да рискуваме това да ни погълне един по един! - викна Лиан.
- Направо може да ни яде това!!! - викна и Курхуй.
- Въобще не е ясно какво става с хората, които това взема! - съгласи се и Пешо Пикапът.
- Което си е право, право си е! - подкрепи го и дядо му.
- Ако го изхвърлим, нямаме никакъв шанс да го намерим отново! - викна Кияна.
- Нито пък имаме шанс да го изучим! - покрепи я Нико.
- Да! - застана зад тях Ена.
Кяпутен Куро наизвади много уреди, почна да изследва, но нищо не показваха уредите. Имаше някаква слаба енергия, която се излъчваше от него, но по-скоро това тяло поглъщаше енергията.
- Засега ще го изолираме само. - рече Куро и го сложи внимателно в някакъв брониран куфар. Останалите се поуспокоиха. След няколко минути обаче самият куфар литна и онова погълна следващите си жертви - този път две - Кияна и Бияна.
- Не, това вече е прекалено, викна Лиан, отвори куфара и удари кристалния куб с все сила у пода. Кубът се разби, но след няколко секунди се събра отново.
- Я се отстрани! - насочи Курхуй калашника и го "отстреля", но ефекът беше пак същия. Това нещо се счупи, но после се съедини отново.
- Спаске, ма! Блъвни му малко огън! - подсети я бай Пешо. Ламята почна да бълва огън, но кристалният куб само се позачерви и... нищо.
- Хвърляме го! Поне тези, които сме останали, да си останем тук! - реши Куро и го хвърли през отвор за отпадъци. Видяха как това излиза в открития космос. В същото време, то, обаче изтегли в себе си през илюминатора и Нико...
- Ужас! - викнаха Пешовците.
- Кой знае това каква мощност има! - паникьоса се сериозно Лиан.
- Да бягаме! - още по-паникьосана беше Ена.
- Куро, една спиралодупка, моля те!!! - викна Курхуй.
- Ще се разделим! Кой издържа на студ тук?
- Ами аз! - отговори Курхуй.
- Значи това е планът! - обяви Кяпутен Куро.- За да не губим и секунда, аз с Курхуй направо на астероида, да видим за енергията, а вие, обръщате курса на А-кораба за вкъщи.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 27
"Енергия, дайте ми повече енергия! - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро и Курхуй се озоваха на астероида. Студ, мраз... Кяпутенът провери няколко места от повърността на тази малка планета. Уви, никаква енергия не бе отчетена.
- Излъгали са те, а? - веднага направи заключението си Курхуй.
- Да, но нямаше как да не проверим тази изкушаваща информация. - отвърна Куро.
- Сега накъде? - запита Курхуй, защото колкото и да издържаше на студ, вече взе да му става "хладничко".
- На кораба обратно! - беше решителен Куро, - Няма да ги изоставя.
Върнаха се с нова спиралодупка на А-кораба. Куро много съжаляваше за прахосаната енергия, а Курхуй, който си имаше вече опит със спиралодупките, проявяваше разбиране.
- Само аз останах! - посрещна ги Спаска.
- Няма спасение от това, а? - обърна се Курхуй към Куро и се загледа в адския куб, който още се кипреше на кораба, неизвестно как завърнал се от космоса, но това вече нямаше голямо значение.
- Последният, който остане тук, след като това ни погълне всички... - рече Куро и... просто запецна, защото не знаеше какво да каже.
- Да изгаси лампите. - засмя се ламята Спаска, макар и никак да не й беше до смях, защото нямаше нищичко смешно в цялото това положение на нещата.
Къде бяха отишли всички, обаче? Какво ги правеше това тяло? Последният "засмукан" беше Лиан. Той попадна в някакво кристалоподобно, лабиринтоподобно, направо неприличащо на нищо място.
- Има ли някой тук? - попита Лиан с надежда и в отчаяние.
- Има, има! - обадиха се Пешовците.
- Идвам! - изкрещя Лиан, но направи само една стъпка и падна в някакво друго място там. Озърна се пред себе си и какво да види - Нико и Бияна. Стоят си двамата задно.
- Абе, ей!!! - кресна им той.
- И да викаш, и да не викаш все тая! - каза му отчаяно Бияна.
- Само аз съм тук! - пипна го по рамото Кияна, която също беше пропаднала на същото място. Лиан се стресна за миг, но после се успокои, че поне не е сам.
- В някакви килии ли сме разделени, бе?! - попита той.
- Кажи, за да ти кажа. - засмя се Ена, която пък беше в някакво странично пространство.
- Много ви е весело тука нещо! - ядоса се Лиан. Суперкотката беше сама в някакво друго отделение и съскаше яростно.
- Не на всички им е весело! - отвърна му Кияна. Лиан погледна към мястото, където супер-котката...
- Да... това животно е нервно! Голямо откритие направи ти!
- И аз съм нервна! - викна му тя и понече да го блъсне, но в посления миг се спря.
- Не се нервете! - каза им Нико.
- И аз съм съгласен с него. - обади се Шики отнякъде, а това някъде неговото беше толкова далече, че даже не можеха да разберат дали се обажда над тях или под тях.
- Що, бе? - попита Лиан.
- Защото се сещам, че онази, която ни е затворила в този абсурден куб или каквото и да е... се храни с нашата емоционална енергия. Поне тези, които ходиха в манастира си спомнят нашите кошмари там... и как ни казаха, че след като са ни измъчили с тях, всичко е платено, та ни дадоха от енергийното си растение! Няма как да сте забравили онази мисия!
- Какви кошмари? - попита Бияна.
- Да! Какви? - също попита Кияна.
- Няма значение, всичко е минало. - рече Нико, който не искаше да говори за неговите съновидения и да създава отново предпоставки за чувства към Бияна и реакции заради неговите чувства към нея.
- Ама как само хубаво ни е разделила, а? - изсмя се Лиан, - Аз с твойта, а ти с мойта!!!
- Твоята си е твоята. - рече му Нико... и след малка пауза продължи, - Аз с Кияна съм само приятел.
- Приятелството ни е също под въпрос!!! - сепна му се тя.
- Както и да е. Просто останете спокойни!!! - предложи Нико, който беше много убеден, че това е трик-капан на онази от манастира, която съвсем се е вампиризирала и иска да ги измуче за все повече и повече енергия.
- Брато, ние сега, според тебе, пак ли сънуваме, че тая ковра да ни изпива енергия или наистина сме пленени от тая, да я знам в коврата? - зададе резонен въпрос Пешо Пикапът.
- Няма значение... Важното е, че истинско или като сън, тази ни изпива енергията... За да не продължава така, дайте просто да се успокоим и да не й даваме толкова енергия.
- Абе! Чакай!!! - обади се Ена, - Ами, ако е по-добре да я нахраним с енергия и ни пусне?
- Аха! Да бе!!! Как ли не? - отвърна Нико, - И някой хубав ден, пак да ни плени така, че сме й лесна плячка, енергийна?! Колкото повече се оставяш на някой или някоя да ти взима нещо, толкова повече той или тя ще продължава!
- Прав е! - подкрепи го Лиан, а това привлече вниманието на всички останали, защото Лиан да подкрепи Нико си беше като удар от китайската лотария на планетата Земя (не, че има толкова пари, а че е трудно да улучиш числата).
- Ами прав съм. Хайде, всички да се успокоим, да не мислим за нищо, да не ни е страх от нищо, да забравим всичко! И да видите как след време тази сама ще ни пусне или ще довтаса тук да ни ядосва. - отвърна Нико убеден в това, което им казва. Само след няколко минути тази настина се появи сред тях!
- Мозък си, човече!!! - възхити се Пешо Пикапът.
- Девойче! - обърна се дядо му към новопоявилата се, - Ако си гладна, ела при дедо да ти даде една кожна инжекция и остави народонаселението на мира, ма!
- Не знаех, че сте толкова умни! - започна тя. Беше придобила, в сравнение с преди, още по-маниашки вид и си личеше, че е много жадна за тяхната енергия.
- Ами подбрани сме! - отвърна й пак Петър Полисексът, - Ти мен, така, като ме гледаш, знаеш ли, че съм с едно висше, че съм гледал конгреси на БКП, на КПСС, че съм изучавал научен комунизъм?... Даже за евро-атлантически ценности съм чувал! Няма цял ден да ми стигне да изобразя умствения багаж, който имам.
- Дърти приятелю! - обърна се тя към него, - Мога да ви изпия енергийно без проблем. Ето ти примерно: Много те е яд, че с жена си вече нямаш и няма да имаш сексуални преживявания, а още повече, че поради напредналата ти възраст много рядко някоя ще те погледне и от младите, и от старите! Яд те е!!!
След това тя се обърна към внук му:
- Младши Петре, приятелю, ами ти... не се ли усещаш, че крушата не пада по-далече от дървото? Щом на млади години си се заел да учиш пикап, свалки... значи не ти върви. Приятели, вие да сте виждали успешен сред жените мъж, който да се интересува толкова от пикап? Ха-ха-ха!
- Петре! Не се поддавай на емоции! - викна Нико.
- Яааа, кой бил тук! - обърна се вампиро-маниачката към Нико.
- Вие... - отвърна той, - Или сте проста, за да ме забележите едва сега или просто се правите на такава. И в двата случая, много, ама много слабичко ме вълнувате!
- Право в десятката, Нико! - изръкопляска му Ена.
- Ей! - викна й с физиономия на голямо неудоволствие вампиро-маниачката.
- Какво "ей"?! - не остана длъжна Ена.
- Същества с друсащи се сланини, които се стремят да заприличат на идеална сфера... просто не искам да ме прекъсват!
- Идеална сфера е май само електронът! - засмя се Ена, която се стремеше да следва съвета и идеята на Нико, да не се засяга и да не се поддава на емоциите си.
- Говори си, не ми пречиш! - отръвна й вампирясалата.
- Нищо няма да получиш от нас! - присети я за себе си Нико.
- Не съм те забравила!!! Исках да ти кажа следното, погледни наляво! Да,... тя е до теб! И коя е тя? Бияна!
- Не съм сляп...
- Бияна! Б, И, Я, Н, А! Бияна! Най-красивата, най-привлекателната, най-нежната, най-ефирната жена в цялата Вселена! Тя е сега до теб, но само за малко, след известно време... ще е отново с НЕГО! - посочи тя към Лиан.
- Ами... - започна Нико, но вампирясалата го прекъсна:
- Тя ще принадлежи на него!!! А не на теб! Ти беше първият, който я забеляза като жена, като момиче, като човек, като неописуема и неповторима красавица, която никога преди, а и никога след това няма да се роди! Ти беше първият, който я хареса като момче и като мъж! Ти беше първият, който й подари рисунка, мили думи, стих... И тя трябваше да бъде твоя! А този... той се появи за вас, във вашия живот отникъде! И ти я взе, отне ти я...
- Никой не ме е вземал!!! - възпротиви се Бияна, - Аз си направих сама решението.
- Не говори, сега говоря с Нико..., после ще се заема и с теб, красавице! - отвърна й спокойно вампирката.
- Много ми е отегчително!!! - извика Сиси, - Но, ако позволите да се намеся с прост естетико-философски въпрос: Защо, ако Нико и ти (някаква си напълно непозната и странна женичка) си мислите, че Бияна е най-най-най във Вселената, това значи, че е вярно? Вие ли сте най-висшите определители на естетическите критерии във Вселената?
- Не ревнувай, мила! - отвърна й вампирката, - Да, ти си секси, но ТЯ е най-красивата и най-привлекателната, и най-най-милата...
- Е, точно тук ти е грешката! - отвърна Нико.
- Моля?! - не можа да повярва на ушите си вампирясалата.
- Да, мислех си и аз, че Бияна е ангел, неповторима, прекасна... но "мила". Мила с мен? Мила и разбираща? Хайде, де! Най-милата и разбираща за мен, в моя живот, ще си остане Кияна! - посочи той към Кияна. И това направо разби вампирясалото същество! То се ядоса! А ядът му го направи уязвимо и още повече - то започна да не държи под контрол цялата тази структура, започна да изпуска всичко от контрола си... Всичкото започна да се тресе и да се разпада... Лека-полека пленниците започнаха да се връщат на А-кораба така, както бяха изчезнали - посредством куба.
- Ей! Вече си помислихме, че сме ви изпуснали и сте загубени завинаги! - започна да ги прегръща Спаска един по един, една по една, когато взеха да се изправят пред нея непокътнати, живи и здрави от този адски кристален куб, който, наистина, лека-полека се разпадаше.
- Голяма мастия тая! - заяви бай Пешо, който последен се появи, а след него кубът стана на сол... - Хем те пленява, хем те мъчи емоционално, хем и не ти пуска, бе! Изрод непонятен и непотребен!
- По-добре и от мен го каза!!! - похвали го Курхуй.
- Какво беше всичко това?! - искаше да разбере Кяпутен Куро, който даже заби спирачки на А-кораба, понеже почти беше стигнал до Слънчевата система на Бо.
- Куро!!! - отиде Кияна до него - Наистина беше вампирски проект и капан това! Нико! На него дължим спасението си!
- Неслучайно Нико ми беше първия Бо-избор! - застана горд Кяпутен Куро и се поклони искрено на Нико.
Кияна отиде при него; беше радостна и горда, че го познава:
- Искрени, искрени благодарности и поклон пред твоя интелект! - усмихна му се тя!
- Няма нужда! - рече й той и понечи да си тръгне, но тя го спря. Опита се да го прегърне, но Нико не се съгласи и нежно махна ръцете й от себе си...
- Защо?... - просто попита тя.
- Поради много причини... - само заяви той и се прибра в стаята си.
- Не е ли нечестно? - приближи се Сиси към Кияна.
- Кое? - попита тя гледайки тъжно след отиващия си от нея Нико.
- Ти си толкова умна и не си лоша... Аз съм толкова изкушаващо-секси... а той, той си пада по тази?! - посочи към Бияна тя.
- И ти ли го харесваш толкова много? - просто не можа да се сдържи Кияна и попита съвсем искрено и отчаяно.
- А кой нормален няма да го хареса? - засмя се Сиси.
- Аз не си падам по него! - обади се Петър Полисексът, който се бе заслушал в диалога им.
- Ти нямаш вкус! - засмя се Сиси.
За някои беше смешно, за други - тъжно, а за трети просто досадно...
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Пауза. Значи, положението е следното: обещах, че ще пиша всеки или почти всеки ден по една част и наистина писах... Но, нещо изгубих вдъхновението в момента: 1/ Лични проблеми., 2/ Не виждам много редовни читатели (а нещо да пиша "заради самото писане" не ме вдъхновява)., 3/ При няколкото доказано верни читатели положението при тях е незадоволително: един си има проблеми със здравето на роднини и му е само до литература в момента, друг едвам стигнал до средата на написаното, защото няма нет и си създава собствени "виртуални" проблеми, трети - зает там с дипломиране, проекти и какво ли не... Та не ми се иска да ги карам насила да ме четат, нито пък да им отнемам от времето с моите литературни измислици. Затова - пауза... Ще видим докога.
П.С. (Послепис): Започнах да пиша с ограничен интензитет (защото много проблеми в момента имам). Ето линк към следващата страница: линк/връзка към следващата страница на безплатната е-книга (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/30/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 28
"Животът си тече"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Животът си течеше, а Кяпутен Куро се притесняваше, че голямата война между Черното и Бялото, между могъщите чикибойци и също тъй могъщите плашипутарници, наближава неумолимо. Да, той безусловно беше на страната на Бялото, на Доброто, както си го представяше, а и както чикибойците си му бяха представили своята природа, но все пак, мислеше и за себе си, и, донякъде, за екипа си. А животът си течеше... за някои животът щеше да е още много години, за други - просто само още ден... така се случва по света, в битието...
- Какво става тук? - попита уплашен и притеснен Кяпутен Куро, който беше повикан по спешност от Курхуй на А-кораба, обитаван, както знаем, основно от ламята Спаска, Сиси и самия Курхуй.
- Залиня, отслабна, изприщи се... - започна да изброява симптомите й Курхуй. Да, това можеше и да прозвучи смешно, но ставаше дума за много могъщ член на този междугалатически, междупространствен и междуизмерен екип. Какво щеше да представлява той без нея, без ламята Спаска?!
- Тя има ли някакво обясняние за това си състояние? - попита го Кяпутен Куро.
- Има, но няма да ти хареса... - каза си честно харкунецът.
- Защо?! - недоумя японецът.
- Ами... иска много месо...
- И какво от това?! - попита Кяпутен Куро, но се усети веднага - месо, пари, енергия... ясно, мислят го за скръндза май, ама... когато само той плаща, лесно им е на останалите да съдят... Отиде при нея. Наистина не изглеждаше добре.
- Куро... момче... - рече му тя свойски, като същество, което беше много по-древно от него, а и с, в известна степен, много повече опит в някои отношения.
- Какво става Спаска-сенсей? - обърна се учтиво и подобаващо Куро към нея.
- Няма месо, момче... Няма... Опитвала съм с вегетариански начин на живот - става... на вегански - не става... Тук... на кораба, не знам на какъв начин на живот и хранене го обърнахме, ама няма месно, момче... А съм си ламя: тежка, дебела, с много глави, с няколко стомаха.
- Спаска-сенсей!!! Не знаех за стомасите!!!
- Ееее... то коремът е един, а стомасите - кой ги знае, ама са няколко.
- Колко месо, Спаска-сенсей? Само кажи!!!
- Ако хапна 1 тон, ще се оправя, но за по-сигурно - 10 тона месо!
- Лелееее... - стъписа се Куро, защото и пари пестеше, и енергия. Колосална война предстоеше някъде в близко, средно или далечно бъдеще... Не беше това шега за него.
- Ако не получа 10 тона месо, може и да умра, момче... Не те лъжа... то и аз не знам, но... по-добре 10 да са тоновете месо...
- Имаш ли конкретни предпочитания? - попита Курхуй, който се намести край тях. Искаше да помогне и той, защото не беше някой абсолютно лош субект.
- Ти пък защо питаш? - недоумя Куро.
- Ами, защото при нас харкунзаври има много..., може да се промъкна тайничко и да взема 5-6 за Стефка!
- Забравяш, Курхуй, че сте от друго измерение и тук, в момента, в който ги изяде тя, те ще се разпаднат и все едно, че нищо не е яла! А и не ми се мисли, ако Уйки те набара там какво ще ти се случи!
- Вярно, бе... помня още в пещерата, когато стана големият кьотек... и как моите хора изчезнаха след като умряха... Ако вие умрете при нас и вие така ще се разпилеете! А?
- Момче, аз като умра - отвърна му Спаска с почти последни сили, -дали ще се разпилея там или ще си остана неразпиляна тук, все тая...
- Така е, Курхуй... трябва да измислим откъде ще има месо за нея... - натъжи се Куро.
- Спаске, няма да те оставим така!!! - рече й Курхуй, който най-много от всички оценяваше нейното значение, понеже се боеше най-много от Уйки, срещу когото тя бе най-силното му оръжие в момента.
- Така е... - потвърди и Куро, който все още си нямаше идея откъде да вземе толкова много месо, без да краде, без да убива и без да се охарчва особено.
- Не трябва да убиваме за месо, не трябва да крадеме месо и... за съжаление, не трябва да се охарчваме... - каза той на глас.
- Не ми се мре, момчета... - избоботи вече унесена Спаска, която заспиваше от глад омаломощена, - само че, ако не намерите начин, не ме мислете, аз съм си поживяла стотици години.
- Малко е! - отвърна й Курхуй, който искаше вечно да може да живее.
- Трябва да питам Фуши... - рече Куро и се усамоти да търси въпросния си чикибоец. След 20 минути се появи Кяпутенът обратно в много по-добро настроение: "Фуши ми издири място и то в тази Галактика, където имало едни с много месо, складирано, но трудно го давали. Евтино, но трудно се добивало. 10 тона - за тях нищо не било. Само дето много трудно го давали..."
- Ами тръгваме!!! - беше петимен Курхуй.
- Петимен си? - попита го Куро.
- Абсолютно съм петимен да намерим по-бързо това място! - потвърди Курхуй.
- Ще посъбера повече екип! - рече Куро и изчезна със спиралодупка, че да спести време за Спаска, която наистина вече с последни сили съществуваше.
В същото време се появи Сиси, която излезна от банята. Курхуй й разказа накратко, а Сиси рече, че тя това място го знае от по-рано. Имали там някаква военна мисия преди, когато служела на военен кораб от нейната планета.
След по-малко от час на А-кораба бяха всички от Бо-екипа - Лиан, Бияна, Кияна, Нико, Шики и Ена.
- Ако ме беше изчакал да излезна от банята, аз сама щях да ти кажа за онова място с месото! - викна Сиси на Куро.
- Права е. - подкрепи я Шики.
- Няма значение, важното е, че Фуши ми каза и така спестихме малко време. Ето, вече сме на път за мястото. - отвърна им Куро, който отдавна беше дал мисловна заповед на А-кораба да се придвижи към месо-мястото.
- Що за място е това? - искрено искаше да узнае Лиан.
- Изкуствен спътник. - направо каза Сиси.
- Да... - потвърди и Куро - Някакви се отделили от родната си планета, на изкуствен спътник... след десетки или стотици години нещо се изродили... Сега там станало такова едно гнусно... събират само някакви вкаменелости... те са им ценност... и за тях продават месо, което добиват от някакви си техни животни.
- А откъде толкова много месо имат? - веднага се обади Бияна.
- Хубав въпрос... Не знам... някакви си тяхни домашни животни, пък какви точно... не знам... - отвърна Кяпутенът.
- А аз знам, защото преди бяхме там на мисия. - каза Сиси.
- Наритахте ли ги хубаво? - заинтересува се Курхуй.
- Можехме да ги унищожим само с един залп... Но видяхме, че освен месо и някакви вкаменелости, които за тях са ценност, а за нас са боклук, нямат нищо... и просто ги напуснахме след известен изпитателен период.
- Там има ли хора, които още те познават? - попита Шики.
- Ти пък, откъде се сети да ме питаш това?! - разсмя се Сиси.
- Харесва те човекът... - рече Нико, който тези дни не беше нито в настроение, нито в кондиция, но пък беше прав.
- Оставете тези харесвам-не харесвам!!! - реагира остро Куро.
- Прав е. - обади се за първи път Кияна.
- Сега имаме най-важното тук като проблем. Спаска! Трябва да издирим 10 тона, поне, месо за нея! Колкото по-бързо, толкова по-добре!
- Щом няма друг начин... - отвърна Ена.
- И... все пак... - отново попита Шики, - Има ли хора, които те познават там?
- Шики, ела тук! - повика го директно Сиси. Дръпна го за ръката, опря горещите си гърди до неговия стегнат корем и му каза, гледайки го право в очите: - Аз имах едно гадже там!
- Сериозно?! - попита Шики.
- Да, защо?! Ти нямал ли си гаджета преди?
- Имах... и се опитвам да я забравя... лъжеше доста... - рече си той откровено.
- Добре. - просто се усмихна Сиси и го остави замислен...
- След малко пристигаме! - обяви Куро, докато всички гледаха околоните звезди, които светеха в различни цветове, а това бе интересно за всички тях, без Спаска, която беше изпаднала почти в безсъзнание.
- Ще дадем всичко от себе си! - рече убедена в себе си Кияна.
- Аз, - продължи Кяпутенът - да ви кажа: всякакви методи са добре дошли! Месото взимаме, Спаска се оправя и всичко е наред! Защото и други дела ни чакат; големи, огромни дела в бъдещето!!!
Спуснаха се на изкуствения сателит, а А-корабът остана в орбита сам-самичък с една Спаска на него.
- Гости, гости!!! - развикаха се някои от местните, за които извънземните (извънсателитните) не бяха новост.
- "Гости"... добре звучи. - рече Лиан.
- Да, само че зависи какъв смисъл влагаш в него... - обади се Нико с изтощен и някакси песимистичен тон. Не му беше до конфронтации с Лиан, не му беше и до надежди за Бияна, не знаеше какво ще следва с Кияна... а за бъдещето с Куро и мисиите направо предпочиташе да не мисли, защото виждаше, че всичко е сложно и невъзможно за премисляне с толкова много неизвестни и толкова много променливи.
Настаниха ги някакви в килийки, които наистина смърдяха, но нямаше по-добро за живеене тук. Беше тъмно, но поне хиляди звезди блещукаха, а местното Слънце беше далече, но, все пак, излъчваше и то някаква светлина и топлина.
- Вие се радвайте, че все някаква атомосфера има. - рече им една старица и не я видяха повече.
- Как да вземем месо? - попита направо Шики, който не искаше Сиси да стои тук дълго и да се срещне случайно с бившия си. Няколкото местни като чуха "месо" и толкова се ажитираха, че направо повикаха техния водач с пълно гърло. На такъв рядко-населен и западнал спътник (сателит) водачът се намери веднага. По нищо не се отличаваше от останалите той. Никой не го разпозна като водач от гостите. Единствено Сиси скочи и го прегърна. Куро не си падаше по Сиси, Курхуй също не й беше от най-големите фенове, Пешовците ги нямаше, Нико беше на съвсем друга вълна, а не на вълна "секси-женска", Кияна и Бияна не бяха лезбийки, та само Лиан се изненада и особено Шики. Посленият направо изпадна в лека ярост.
- Тук съм, пак съм с теб!!! - извика Сиси, но имаше нещо неискрено в гласа й, докато прегръщаше този индивид.
- Искаш нещо... с нови хора си... - отвърна вяло водачът и даже лекичко я блъсна демонстрирайки някакво по-малко или по-голямо безразличие към нея.
- Няма да те лъжа! - каза Сиси и сложи ръце на привлекателните си гърди, - Тук сме, защото имаме болен човек.
- Аха... и какво? - не промени и на йота тона си бившият й.
- Имаме нужда от месо! Знаеш, че тук е в изобилие.
- А ти знаеш, че тук не е междугалактически пазар!!! И знаеш много добре, че ме заряза преди без дума да кажеш!!! И си замина!!! - изрева направо онзи.
- Сега я втасахме!!! - рече Куро на останалите и привика Сиси до него: - Ей, Сиси! Знам, че казах по всякакъв начин и с всички средства, но твоят подход не работи!!! Ти си го зарязала, без обяснение дори... тоя те мрази и то с голяма доза основание!
- Може ли с нещо да платим? - изскочи напред Шики - Имаме технологии, имаме оръжия, всичко, което кажеш.
- Абе... - почна водачът, - Вие тъпи ли сте, неосведомени ли сте?! Ето, поне тая Сиси ще ви каже, ако не знаете - тук само от старинни неща се интересуваме, духовни сме... оръжия не ни трябват, защото не се бием с някой! И технологии за какво?! Само да си усложняваме живота?! Вие като сте толкоз технологични, що нямате едно елементарно месо?!
- Ама...
- Ама какво "ама"?! Напреднали сте в технологиите, имате сигурно компютри и интернет..., ама едно месо не можете да си доставите в изобилие? - захили се онзи нагло, но с основание.
- Абе ние можем, ама не всеки от нас... - замисли се философско-икономически Кяпутен Куро.
- А тъй, а!!! - отвърна вождът, - Значи, като искате месо, ще си го получите по утвърдените тук начини.
- И какви са те? - попита Кияна.
- Най-лесният е да ми пуснете! - беше прям вождът.
- Аз не мога. - каза Бияна.
- Да, за тебе е сигурно! - отвърна Лиан, с което подчерта, че двамата още не са си имали нещо по-така.
- Аз мога!!! - обяви Сиси, за да не се налага Ена и Кияна да попадат в ситуацията.
- Не! - скочи Шики напред и я закри с мощното си мускулестно тяло.
- Щоооооо? - недоумя вождът, който беше предишно гадже на Сиси и не намираше нещо нередно в това.
- Защото... защото... има и други начини, нали? - отвърна Шики, който си личеше, че искаше Сиси само за него и наистина имаше нещо към тази особа.
- Намери ни старинни обекти!!! Знаеш, че за нас са ценни. - отвърна вождът и си замина в покоите. Всички останаха, така да се каже, ошашавени. Започнаха да дебатират:
- Ако беше оставил Сиси да си свърши работата, - започна за изненада на всички Бияна, - то сега вече щяхме да имаме месото за Спаска.
- Браво, бе, Бияна!!! - обади се Нико, който пък насочи погледите на всички към него и особено този на Кияна.
- Какво? - попита го Бияна.
- Значи защитаваш проституцията. - отвърна той.
- Не я защитавам... - не разбра връзката Бияна.
- Е, как?! - намеси се Лиан, който пак се оказа на страната на Нико, - Това "дай да ти пусна, че ти да ми дадеш 10 тона месо" си е форма на проституция.
- Дали ще е за 10 тона месо, за 10 кредита или за 1 космически кораб, секс срещу стоки или услуги си е проституция! - обяви мнението си и Кияна.
- И аз исках да кажа същото, - сподели Ена - но просто не исках да обидя Сиси.
- Вие искате ли да спася Спаска по този начин или имате по-добри идеи? - попита направо Сиси, за която спорът относно моралните измерения на успеха и формулировките на проституцията не бяха от значение.
- Искаме, искаме... - обади се и Кяпутен Куро...
- Е, тогава?! - попита направо Сиси.
- Ако направиш това с човек, който не ти е вече гадже... това ще е нещо като ситуативна простутуция.
- А това какво е? - попитаха повечето, защото не бяха чували термина.
- Ами... това, е когато човек не прави такива неща, но като го застави ситуация, нужда, обстоятелства и... ги прави... - отвърна им Кяпутен Куро, който беше чел по въпроса.
- Много добро обяснение! - намеси се Шики, - Само че аз вярвам, че има и друг начин!
- Какъв друг, например? - попита Сиси.
- Сиси... ти наистина ли искаш пак да си с него? - попита я на свой ред Шики.
- Не... но се налага!
- Добре, тогава...
- И какво? - попита пък Курхуй, - Казвай, ако имаш идея, защото Спаска мре!!!
- Нека да видим... - замисли се Шики. Нико, който наистина беше депресиран, реши да се включи с мислене:
- Аз ще ви кажа нещо... само нека говорим по-тихо...
- Слушаме те в захлас! - отвърна Бияна, която не беше ясно дали се шегува или просто така си се изразява. След като се хвана тя с Лиан, наистина се беше променила доста, а тази промяна я правеше всичко друго, но не и привлекателна за Нико толкова, колкото беше преди. Затова и той не обърна голямо внимание на тези нейни думи, макар и да ги чу ясно.
- Курхуй, - започна Нико - е бил водач на най-силното военно подразделение в неговото си място. Шики е най-мускулестият тук, а и има хъс да защити Сиси. Самата Сиси идва от супер-милитаризирана планета, за която не е нещо странно да има война и да се използва сила. Кяпутен Куро, може и да е само като прякор "кяпутен" ("капитан"), но вече има много солиден боен опит. Аз, самият, понатрупах също такъв, Ена... и тя, почти... Лиан - за него и дума да не става... Ако се вдигнем да ги натиснем физически, военно... няма ли да ни дадат някакви си 10 тона месо?
- Прав е! - рече Курхуй. - Аз от самото начало се чудя защо не ги наритаме!!!
- Аз съм твърдо "за!" - логично се включи и Шики.
- Чакайте, бе!!! - викна Куро, - Аз това нещо си го знам от самото начало... Само че... малко взе да ми става неудобно... Все пак... навсякъде ли ще се стреляме и ще се бием? В края на краищата на какво ще се превърнем?! На пирати? На дяволи?...
- Значи в случая избираме между проституция и насилие? - попита Кияна.
- Давайте да търсим от онези старинните им неща!!! - предложи Ена, за да избегне дилемата "война или проституция".
- Докато ги намерим, Стефка ще пукне... - рече тъжно Кяпутен Куро.
- Ами такова е положението! - извика Шики - Тоя не ще да търгува, иска само неговите си неща, които не се добиват лесно или Сиси да му пусне!!!... И, като сме на зор, а не може да добием, и не искаме да става проституция, какво ще сторим, а? Война!!!
- Офффффф... - домъкна се при тях старицата - Ето ви малко месо!
Всички се обърнаха изненадани. Тя беше довлякла над 10 тона место с някакви колички, с помощта на някакви по-млади местни хора.
- Ама как?!
- Откъде?!
- Наистина ли??? - започнаха да питат един през един.
- Да... аз съм стара, какво мога да изгубя?! Виждам, че ви трябва!!!
Кяпутен Куро отвори спиралодупка и избутаха месото право при ламята Стефка на А-кораба.
- А с какво да ти се отплатим?! - попита веднага Кияна, докато останалите напускаха сателита и останаха само тя, Нико и Куро.
- С нищо, просто ви го давам ей-така! От доброта и за добрина! - промълви старицата!
- Ти си истински добра жена!!! - каза Нико и я прегърна. Кияна също я прегърна, след което старицата си замина, а те погледнаха след нея мислейки си колко е хубаво, че някъде все още са останали такива добри същества.
- Чакайтееееее!!! - появи се изневиделица бившето гадже на Сиси, но Нико просто бутна Кияна към спиралодупката, след което и той се хвърли вътре.
- Малко енергийка отиде на вятъра, но не исках да рискувам по-бавния метод с А-корабното придвижване. - обясни защо е отворил спиралодупка Кяпутен Куро, след като влезна заедно с Нико, последен. Спаска пък само като подуши месото и се посвести, започна да се храни...
- Моля те, просто ела с мен, малко там, настрани! - каза Нико на Кияна.
- И ти ела с мен, настрани! - каза Сиси на Шики.
- Да, да! Точно така!!! - извика Кяпутен Куро и добави: - Всички настрани, че Спаска яде месо и да не захапе някой от вас. Да сте й благодарни, че не ръчи да яде някой от вас, тука, защото всички сте от месо направени! Ха-ха!!!
- Ти защо толкова много беше против? А? - попита Сиси Шики, който се чудеше защо тя го е придърпала толкова много настрани.
- Защото, защото... - искаше да намери точните думи Шики, но не можеше.
- Защото просто ме ревнуваш, нали?!
- Сиси!!! - сграбчи я в силните си обятия Шики, - Аз не те ревнувам, аз те искам, обичам, желая!!! Ти си всичко за мен и бих искал да си всичко за мен завинаги!!!
- Целуни ме! - каза тя и той я целуна много страстно, много истински.
- Нико... - започна Кияна в същото време.
- Нека аз кажа нещо... - отвърна й той.
- Кажи, Нико. - съгласи се тя и наведе погледа си надолу.
- Видя ли какво стана? Бияна... и не само тя... всички напуснаха първи... само ние с теб, и Куро... само ние останахме, за да благодарим на добрата старица!
- Видях... просто не го осъзнах... докато сега ти не го каза. - беше напълно честна и искрена Кияна.
- Почувствах, че не е важно толкова кой колко е красив, кой колко ни привлича, а е най-важно кой колко е добър!!! Ти си много, много, много по-ценна и добра от Бияна! Наистина го мисля! - каза той и му идеше да се разплаче.
- И тя не е толкова лоша, нито толкова тъпа, за колкото си я мислим... - рече скромно Кияна.
- Една нощ те сънувах, Кияна... че вървим по един хълм, нощем... и ти беше единствения сигурен и добър човек на който можех да имам доверие... всичко беше тайнствено, неизвестно... блещукаха малко светлинки от няколко къщи, а небето беше безлунно и почти беззвездно; вятър люлееше тъмните клони на дърветата... и само ти беше до мен... не знаех къде отиваме, но ти вярвах, че ти ще си завинаги до мен и, че накрая, ако има край, също ще си до мен тогава, ти, Кияна... - каза Нико.
- Иска ми се да ти кажа да ме целунеш... отново. - отвърна му Кияна, гледайки как Шики и Сиси се целуват...
Той нищо не й отговори и не се опита да я целуне.
- Но... - продължи тя, - Няма да ти го кажа, защото знам, че ти не си готов... а и не знам дали аз наистина съм готова, след всичко което преживяхме и продължаваме да преживяваме...
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 29
"Тела и души"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Положението е много, много натопорчено! - говореше Кяпутен Куро на целия си екип, който беше довел директно на А-кораба. Японецът беше много развълнуван, съсредоточен и някакси неспокоен. Не го бяха виждали такъв досега.
- Каквото може, ще направим. - беше веднага в готовност Кияна.
- Да..., поне ще опитаме. - добави Петър Пикапът.
- Работата е там, че нещата доста се влошават в Харкунското измерение, а в същото време и тук енергия трябва да се събира. Затова, ще се разделим на 2 екипа.
- А какво става в Харкун? - искаше да узнае Нико.
- Курхуй, като харкунец, ще ви разясни нещата. - остави на Курхуй обясненията Куро и просто зарови пръсти в косата си и се облегна назад опитвайки се да релаксира и да се успокои някакси.
- При нас има основно три държави - Харкун, откъдето съм аз и както се казва измерението ни, а другите две са Джълан и Октид. Джълан е населен най-вече с онези, гущероподобията... А Октид с октоподоиди, които са много силни и мощни, даже и да ви се струват флегматични, когато се движат. За власт, абсолютна власт, се борят Харкун и Октид. Джълан е вече полуколония на Харкун. Харкун е монархия и си имаме цар. От нас, обаче се отдели преди време един принц. И земите му заеха много кофти стратегическо място - между Харкун, Джълан и Октид. И там сега голямата геополитическа игра е кой ще завземе отново властта.
- С цялото ми уважение, но... нас какво ни засяга това? - попита Шики.
- Това ново и малко царство е пълно с енергийни източници... - само добави Кяпутен Куро и на всички им стана ясно, защото вече бяха дълбоко запознати с Куровата енергофилия, така да се каже.
- Ако успеем да се наместим там като фактор, ще е супер изгодно! - поясни за всеки случай Курхуй.
- Сега, за задачата тук, защото нещата не търпят никакво отлагане! - стана отново напрегнат Кяпутен Куро, - Аз, Курхуй, дядо Пешо и малкият Пешо заминаваме веднага към Харкунското малко царство! А вие, останалите, продължавате курса към ей оная мъглявина!
- Малко ни е страх като те няма тук... - рече Бияна.
- Е, какво има да ни е страх?! - направи се на мъж Лиан, който също се страхуваше като го нямаше Куро да ги ръководи, но пък и беше доволен, че той може да се изяви като шеф в тази мисия.
- Разбирам, че ще ви е леко дискомфортно без мен, но... ще се справите. Оставям ви супер-котката, ламята Спаска е тук да охранява поне А-кораба, ако вие слезнете на някоя планета, оставяме ви Курхуевата сфера за отваряне на спиралодупка, та да можете да ни придружите, ако нещо стане там нужда от вас, или просто да се пръждосате, ако пък стане много напечено по време на вашата мисия... имате и детектори за енергия, електрошокове, няколко пистолета... Просто действайте! А ние тръгваме, че няма време. - така им каза Кяпутен Куро и веднага се изнесоха (той, Пешовците и Курхуй) със спиралодупка към въпросното малко Харкунско царство.
- Така... - потри радостно ръце Лиан - Сега да видим кои сме тук и какво ще правим.
- Ясно е какво ще правим. - каза Нико.
- Ясно е къде отиваме, какво е заданието, но не е ясна субординацията! - веднага му рече Лиан и го погледна властно.
- Алооооооо! - чу се веднага по игличките, с които комуникираха, гласът на Куро, - Не съм те оставил там да се правиш на шеф.
- Ама не може без ръководител! - възпротиви се Лиан.
- Току що се озовахме пред двореца, нямам време да се разправям по темата! - каза Куро и добави: - Нико ще командва, ти си заместник-командир. Айде, това ви е субординацията!
- Благодаря за доверието! - отвърна Нико. Лиан остана леко попарен. Останалите реагираха с лек смях.
- Важното е да изпълним по-бързо задачата и всички да сме добре. Няма нужда от заповеди и командорене толкова. - рече Нико.
- Точно така! Браво, мойто момче! - беше доволна лямята Спаска.
- Я! Енергия!!! Енергия!!! - извика радостно Бияна, която беше видяла първа, че нейният детектор за енергия реагира на нещо приближаващо се в космоса.
- Чакай малко. - погледна и Кияна, която, заедно със Сиси, най-разбираше от уреди, от тук присъстващите.
- Какво? - попита Бияна.
- Ами това е енергия от някакъв друг космически кораб, който се движи към нас... не е от планета. Няма да се намесваме по други кораби.
- Определено. Опасно е! - каза си мнението Лиан.
- ИМА ЛИ ВРЪЗКА? - попитаха от непознатия кораб. Никой не искаше да отговаря, защото имаха лошо предчувствие, а и липсата на Куро ги караше да са малко или повече неуверени в комуникацията си с извънземни кораби. Лиан, обаче не се стърпя и отговори:
- ИМА!
- Вие сте от А-кораб, такъв като онзи, който ни блъсна преди 10 звездни часа.
- Какви звездни часове? Какъв кораб? Това корабче тук е наето, не сме се блъскали с вас! - отвърна Сиси, която беше понякога по-импулсивна и от Лиан.
- Ама нас това въобще не ни интересува!!! А-кораб ни блъсна и се измъкна! Сега вие ще платите. Каква валута имате?
- Какви валути? Нищо нямаме. Ние сме просто пътешественици и изследователи. Търсим енергия на разни планети. - отвърна по-спокойно Нико, който се опитваше да се държи поне малко лидерски, както му бе повелено от Кяпутена.
Извънземните само като чуха за "енергия" веднага се представиха на мониторите. Приличаха на някакви смешни джуджета. Физиономиите им развеселиха всички на А-кораба. Само на суперкотката нещо не й допаднаха.
- Какво се хилите, бе? - останаха недоволни джуджетата от реакциите.
- Просто не сме виждали такива като вас! - не можеше да спре да се смее Спаска.
- И ние не сме виждали такива изроди! - ревна едно джудже, явно много засегнато от Спаскините думи.
- Ей, смехотворците!!! - намеси се капитанът на джуджешкия кораб, - Казахте "енергия". Приемате сега при вас наши инспектори, да инспектират имате ли или нямате нещо енергийно! Ако нямате,... хм, ще ви оставим на мира. А, ако лъжете за валутата, че нямате - ще ви унищожим.
- Абе, нисък! - не се сдържа Лиан, - Кой ще унищожиш, бе?
Нико хвана Лиан и го поведе настрани:
- Не искам да се карам с теб точно сега, но ме чуй - А-корабът ни няма никакви оръжия, нали помниш? А тези само един изстрел да произведат и може да ни отвеят. Приличат на сравнително-развити същества! Поне много по-развити от нас на Бо и от тези на Земята!
- Така е... - съгласи се Лиан.
- Трябва да допуснем инспекторите им. - каза Кияна, която се приближи до тях, защото я беше страх да не се сбият.
- Добре, ще допуснем ваши инспектори! - обяви Нико.
След малко с космическа лодка долетяха три от джуджеподобните извънземни. Имаха си свои малки детектори... Почнаха да тършуват навсякъде и нищо не намериха. Бяха много ядосани, но нищо не казаха. Само едно от тях заяви, че оставяло подарък на кораба - даде им някаква желязна топка и се прибраха отново на космическия си кораб с космическата си лодка.
- Тези не приличат много на дашни... - рече Шики.
- Абе и аз мисля, че тази топка нещо... - започна Нико, но топката гръмна. Всички залегнаха.
- Какво стана?! - опита се да се свърже веднага с джуджетата Спаска. Онези бяха много весели, направо бяха отворили питиета да купонясват. Отвърнаха нагло и кискайки се:
- Като ви видяхме, че сте голи до шушка, решихме, че просто ще ви унищожим кораба!!! Това като гръмна, сега имаме процепи до вас.
- Вие сте ненормални и нямате никаква капка морал и уважение! - извика Ена.
- Абе не ми говори ма, дебел гигант такъв! - изсмя се капитанът им, - Айде сега да гледате как ще ви издумнем!
- Няма смисъл да се разправяме с тях! - внесе капка разум Кияна, - Давайте да се изтеглим по-бързо от тях и да си довършим онова, за което сме дошли.
- Курс към мъглявината! Оптимална скорост! - изкомандва Нико, но джуджетата се равикаха:
- Стой, бе! Стой бе!!!
- Хаха! Няма да стоим! - викна им Сиси и посочи неприличен жест, мислейки си, че са се отървали, но беше рано за радост. Малките извънземни гаднярчета изстреляха някаква мъгла към А-кораба. Той беше в състояние да се самопоправя, но още не беше затворил всички пролуки от взрива на джуджешката топка, затова част от мъглата го настигна и проникна вътре отчасти. Извънземният кораб на джуджетата се приближи към А-кораба, но оптималната скорост на последния беше по-бърза дори и от свръх-скоростта на тези нагли и безпардонни дребосъци, затова скоро те го изгубиха от поглед, но, незнайно защо, останаха все така весели.
- Какво се хилят тези ненормалници?! - недоумяваше Сиси.
- Не им обръщай внимание. - каза й Шики, - Скоро ще изчезнат от мониторите, защото все повече и повече се отдалечаваме от тях.
Лиан изсъска и скочи на тавана. Всички се ококориха. Тази мъгла беше превърнала Лиан в нещо съскащо и подскачащо?
- Какво става?! - попита супер-котката, която не можеше да говори.
Работата беше ясна! Мъглата на джуджетата бе направила така, че суперкотката и Лиан си бяха разменили телата.
- Ей! Аз съм в тялото на Спаска!!! - извика Сиси.
- Аз съм Бияна!!! - извика Кияна.
- А аз съм Кияна... - отвърна Бияна някакси вяло, защото не бе толкова емоционална, нито толкова изненадана.
Положението беше толкова объркващо! След секунда се оказа, че Шики е с тялото на Ена, а Ена с тялото на Шики.
- Леле, падам! - викна Шики, който беше с тялото на дебелата си приятелка и съученичка, и наистина се строполи, защото не беше свикнал да "управлява" толкова дебело тяло.
- Това по-лошо и от онзи пуф-прах, който ни накара да говорим само истини... - каза Нико.
- Ти кой си? - попита Сиси с тяло на Спаска.
- Аз съм си аз, Нико. - рече той.
- Е, как така?! - попита изнервено Лиан с тяло на суперкотка, явно завиждащ, че само Нико е оцелял непокътнат.
- Ами нечетен брой сме... - отвърна спокойно Кияна с тяло на Бияна, - Аз съм се разменила с Бияна... Шики се е разменил с Ена... ти си се разменил със суперкотката, ламята Спаска се е разменила със Сиси... А Нико... е той е останал Нико.
- Винаги му е вървяло на Нико! - изрече ядно Лиан с тяло на суперкотка и започна да дращи с нокти от яд.
- Не думай... - седна на пода Нико и заизрежда клатейки глава и броейки на пръсти, - Нямам родители, просто един учащ съм, а не съм голям човек от Корпуса като теб, първото момиче, което обичах искрено и до полуда избра да е с теб... Много ми върви, нали?
- Айде, стига с тази тема, бе!!! Вие двамата! - извика Сиси с тяло на ламя и избълва огън. Това респектира всички, но Лиан беше с тяло на суперкотка и извади нокти:
- Нали не искаш да се биеш с бо-корпусник в тяло на суперкотка?!
- Ей, ако нещо ми повредите тялото, ще ви ям!!! - извика Спаска, която беше в тялото на Сиси, но... така, по навик.
- Спрете се, всички!!! - извика Ена в тялото на мускулестия Шики, която се чувстваше супер-добре така, - Трябва да уважаваме телата на другите и да ги пазим като своето!
Беше права. Само Шики с нейното тяло едвам се помръдна, за първи път, и рече: - Лесно ти е да го кажеш... а ти говорим да спортуваш повече и да ядеш по-малко... оххх...
- Обещавам, че вече ще съм по-внимателна. - отвърна му Ена, която наистина се чувстваше прекрасно в това мъжко, мускулесто тяло.
- Въпросът е какво ще правим сега? - попита Бияна с тяло на Кияна и се разрева. Нико реши да отиде да я успокои, но се сети, че това е Бияна, а не Кияна... Кияна беше в тялото на Бияна... Погледна към това Биянино тяло - онова същото, което никога не спираше да го привлича, изкушава, омагьосва и натъжава. Сега в него беше Кияна - онази същата, която пък толкова го очароваше със своите умствени и душевни добродетели. Тя (Кияна с тяло на Бияна) рече:
- Или е постоянно или е временно. Няма трето... Ще трябва да си свършим работата, за която сме тръгнали, дори в тези тела... не мисля, че ще е проблем да се организираме добре.
- Абе то на тебе ти е хубаво да си в тялото на Бияна, ама аз как ще се прибера така на Бо, в тяло на котка?! - извика Лиан отчаяно.
- В краен случай... оставаме си в тези тела. - отвърна Ена, която наистина не можеше да се накефи, че е с тяло на Шики, - И всеки ще си изпълнява ролята... Ето, ти ще си с Кяпутен Куро и, когато не си на мисия, ще си на Земята, в Япония.
- А, така! Много умно! - не спря да се тормози Лиан, - А суперкотката, която е с моето тяло, тя ще отиде в Корпуса и ще съска там, докато я модифицират, защото ще ме мислят за ненормалник?! Така ли ще завърши моята кариера?!
- Все нещо ще измислим! - отвърна Шики в тялото на Ена, който се опитваше да ходи вече, - Най-малкото Куро ще вземе мерки, ще намери начин...
Наистина беше така... След още малко емоции, всички се примириха и продължиха да си пътуват до плануваната мъглявина, защото зад нея можеше да има някоя и друга планета с подходящи енергийни запаси.
Лиан с тяло на суперкотка заспа рано. Бияна с тяло на Кияна също заспа след броени минути. Последваха ги ламята Спаска с тялото на Сиси и Ена с тялото на Шики. Самият Шики с тяло на Ена се приближи до Сиси с тяло на ламя.
- Много е смешно това... фактически... - каза му Сиси, гледайки си крилата на ламя.
- И доста тежко... в буквалния смисъл... - отвърна й Шики, който се бореше с огромните сланини на Ена.
- Хаха! Да... - отвърна му Сиси... И двамата осъзнаваха, че май няма много за какво да си говорят и всичко, което ги привличаше бяха телата им (истинските).
Нико погледна към тях и малко ги съжали... в същото време, обаче, не събираше достатъчно кураж да погледне към Кияна, която в момента беше с тялото на Бияна.
- Нико... - приближи се първа тя към него.
- Да! - подскочи той... личеше му, че е нервен от близостта на това тяло (Бияниното).
- Ако си останем така... - започна Кияна и си даваше сметка, че той е объркан не по-малко от нея, но не можа да продължи това, което мислеше да изрече...
- Е,... ами... - също не можа да каже нещо смислено Нико.
- Така сигурно съм перфектното момиче за тебе, нали? - попита тя. Той я погледна и му стана много топло и развълнувано, защото му се възродиха онези чисти и пламенни любовни трепети, които имаше едно време към онази Бияна, която още не беше се хванала с Лиан и не беше го разочаровала толкова много. Искаше му се наистина да е имал този шанс преди - Бияна да е толкова близко до него, буквално на сантиметри и да му говори нежно или поне приятелски. Ръцете му затрепериха съвсем доловимо, лицето му поруменя, температурата му се покачи...
- Няма смисъл да ми отговаряш, знам че е така... - рече тя и се загледа към мъглявината, която беше толкова красива и изглеждаше още по-хубава сега, когато светлините в А-кораба бяха изгасени, за да може той да се самовъзстанови по-бързо.
- Знаеш, че... - започна Нико и отново усети колко е трудно да изрече каквото мислеше, гласът му сам секваше от вълнението...
- Знам... или може и да не знам... - отговори тя... - Иска ми се да ми кажеш всичко, което ти е в главата, но знам, че не си под влияние на прахче на истината и сигурно няма да стане.
- А, не! Ще стане! - отвърна Нико, който усети потребността да не крие нищо.
- Ами, кажи ми тогава! - усмихна се Кияна, която се усмихваше по-добре от Бияна, а сега тази комбинация - усмивка на Кияна изпълнена от лицето на Бияна - беше толкова зашеметяваща и омагьосваща за Нико, че той не усети как очите му сами се насълзиха. Тя видя това и, някакси, й стана тъжно, че тези очи, този поглед, тези сълзи никога нямаше да бъдат за нея, когато е в нейното си тяло, а не в това на тази най-красива в цялата Вселена Бияна...
- Сигурно много от нещата ще повторя, но... искам да знаеш всичко. Тя, Бияна, за мен отдавна някакси "умря", но това тяло...
Тук той понечи да я докосне, но се отказа, защото това не беше никак добре: и Лиан щеше да се ядоса, и самата Бияна можеше да се нервира, че я е пипал по тялото, без да знае, а и Кияна, която си беше ревнива, щеше да го приеме сигурно много навътре.
- И какво? - подкани го тя.
- Просто не може да спре да ми влияе... А ти си също много красива, но просто... няма я същата тръпка към твоето тяло, което иначе си е добро и немалко привлекателно. Ти, обаче, си много умно момиче и знаеш, че не всичко е в тялото, особено ако хората имат други общи неща - разбирания, стремежи, етика...
- Да... така е... разбирам те. - отвърна тя и наистина се опитваше да го разбере. След това се оттегли да спи, но не можеше да заспи... Нико също не можеше... В А-корабът застудя за няколко часа, защото това му беше финалното му самовъзстановяване и трябваше да отдели малко енергия от отоплението. Нико взе едно одеалце и се зави с него, но му стана прекалено топло. В същото време видя, че много от другите треперят от студ. Явно не бяха толкова много развълнувани и пълни с емоции като него, който още беше зашеметен от това да вижда една обичаща и харесваща го Бияна, но с душа и мислене на Кияна или по-точно една Кияна с тяло на Бияна... наистина, наистина беше едно толкова перфектно съчетание, за което той би дал всичко, което можеше в този живот. Взе одеалцето и се замисли на кой да го даде... и, най-накрая, го сложи върху зъзнещото тяло на Кияна, което в момента се обитаваше от душата на Бияна.
- На кого всъщност го даде? - попита тихичко, без да разбуди никой Кияна, която се чудеше искрено дали този жест беше за нея или за Бияна.
Нико се приближи до нея и й отвърна:
- Вярвам, че всичко ще се върне по местата си и не искам да се разболееш от настиване. Дадох го на теб, на твоето тяло.
Това я трогна и зарадва дълбоко...
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 30
"Принцеса за омъжване"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
По същото време, когато екипът на А-кораба се чудеше дали ще си върнат обратно телата, Куро, Курхуй, Петър Полисексът и Петър Пикапът вече бяха в двореца на сепаратисткото царство, за което се бореха и Харкун, и Октид.
- Тези са пристиснати от три страни - Октид, Харкун и зависимият от Харкуна Джълан, та явно не им е много лесно, а пък на нас няма да ни е трудно да уредим нещата. - беше голям оптимист малкият Пешо.
- Напротив! - репликира го Курхуй, докато се придвижваха към някакъв проверовъчен пункт в двореца по дълъг и красив, изящен коридор.
- Разясни геополитиката тогава и наблегни на вътрешните проблеми. - призова го бай Петър.
- Борбата за влияние е навлезнала в много решителен период - принцесата ще се омъжва. В зависимост от това за какъв ще се омъжи... той ще наклони везните на външната политика.
- Лелееее!!! Вижте това! - спря за миг Кяпутен Куро, който се бе заплеснал по нещо. Всички спряха и вдигнаха очи към мястото, където той зееше от удивление. Беше обсипано с трибцали.
- Тези тук трибцалите за нищо ги нямат. - обясни Курхуй, който още повече подхрани енергийните надежди на Кяпутен Куро.
- Имат и доста други енергийни неща...- рече Куро, който се бе запознал доста добре с икономиката на царството и продължиха напред.
- Принцесата готина ли е? - зададе важен политически въпрос старият Петър.
- Всеки си има вкус. - отвърна Курхуй.
- Аййй... сега, вкус... ти кажи секси ли е, на кой прилича? Не ми говори за вкус. - беше настоятелен Полисексът.
- Абе прилича на Бияна. - отвърна Курхуй и беше сериозен.
- Е, това е супер, бе! - извика малкият Пешо и даже подскочи, защото той също харесваше Бияна, - Аз съм готов да се оженя за тази принцеса! Пишете ме записан!
- Точно това е планът. - отвърна Куро и забави крачката.
- Вярно ли, бе, Куро? - не можа да повярва на ушите си Пешо Пикапът, - Мислиш аз да стана новия цар тук?
- Имам предвид, не конкретно... някой от вас, който и да е, ако успее, ще е голям триумф за всичко, което правим и за предстоящата война между Тъмното и Светлото, Добро и Злото...
- Аз също съм готов да поема тази огромна чест и отговорност, ако се наложи. - облиза се сладко дядо Пешо Полисексът.
- Тя пък точно по тебе ще си падне! Надявай се! - сряза му крехката надеждица Курхуй.
- Недей така да режеш дядо, бе! - застъпи се малкия Пешо. Курхуй леко се изнерви и спря:
- Слушай, бе! Тези тук от много време са се отделили и съвсем са изкрейзили, в сравнение с нас, истинските харкунци! Само че не са толкова изкрейзили, че принцесите им да са геронтофилки!
- Айде сега, не се карайте. - зае миротворска позиция старият Петър, - Много добре знам, че геронтофилките са малко; много добре знам, че повечето мъже и жени си падат по млади, а не по стари хора.
- Така стоят нещата. - съгласи се и Куро, - Но ние сме уникален екип. Имаме хора различни - Шики, Нико, Лиан, аз, вие... все по някой може да си падне тя.
- Ако въобще ни види. - предположи мъдро дъртият Пешо.
- Ще ни види, защото тази вечер е балът. - каза Курхуй.
- Какъв бал? Дипломират ли се? - не разбра малкият Пешо.
- Царски бал, момче! - шляпна го Куро по врата, - Не си ли чел приказки за царе, царици, принцеси... Ще има бал, идват най-различни, принцесата оглежда, може да избере някой...
- Може и да го изпробва! - допълни го Курхуй.
- В леглото ли, бе?! - извикаха и двамата Пешовци.
- Абе, вие двамата сте неспасяеми сексуални маняци! - навъси се Курхуй.
- Ами как да го "изпробва"? - попита Пешо Полисексът.
- Имат си ритуали, царски... не, че ние си нямаме монархия и монархически, но тука просто са по-така, по-изместени, по-изкрейзили. Много са се ритуализирали!
- Много не ги долюбваш май ти тези хорица. - констатира Петър Полисексът.
- Какво да им любиш, бе? Сепаратисти и някакви... всякакви приемат тук, много отворени към чуждото, ксенофили.
- Затова и аз мога да мина тук незабелязан, даже и да съм расово по-така, различен. - отчете Кяпутен Куро, който нямаше толкова лесно и безопасно придвижване из Харкунското царство, но тук беше "добре дошъл".
Минаха проверката без проблем. Скоро се озоваха на балното място, но самият бал още не бе започнал - да, наистина гъмжеше от най-различни гости - повечето бяха от местното малко царство, разбира се и приличаха на земните хора от голямата бяла раса и на тези от планетата Бо, с малко по-остро изразени черти, но не чак толкова колкото на Курхуй, който си беше особен харкунец. Другите - имаше джълани, имаше и още няколко от по-дребните и не толкова влиятелни същества в това измерение, те бяха от немощни и малко известни държавици от измерението Харкун. Като цяло гостите си бяха много разноцветни и интересни. Не се забелязваха никакви октиди, обаче.
- Тук защо няма нито един октид?! - заинтересува се малкият Пешо, докато оглеждаха положението от една тераска, преди да се присъединят .
- Притрябвали ли са ти? - отвърна мрачно Курхуй, който не обичаше тези октопоиди.
- Ясно, че и тях пък хич не ги долюбваш, ама защо няма? - искаше да доразбере политиката бай Петър.
- Защото нямат шанс да ги хареса принцесата. Нямаме досега случай на брак между октид и харкунец.
- Ами като не ги харесвате, те какво толкова се натискат и как я мислят тази работа?! Ясно е, че тази готината принцеса ще се омъжи за някой местен или за някой от вашите, или за някой от нас, дай боже! Ха-ха! - каза малкият Пешо.
- Тези са много коварни същества, бе! - каза с голяма доза омраза в гласа Курхуй, - Сигурен съм, че имат гаден, коварен, шибан, долен, мръсен, зверски, изроден план!
- Прав е. - отвърна спокойно Куро - Може някой терористичен акт да спретнат... може да намерят някой агент от местните, който да завърти главата на принцесата и после да се присъедини към Октид... възможности много има.
- Най-кофтито е, че тук нямаме никакви оръжия сега! Всичко взеха на проверовъчния пункт... - говореше мрачно Курхуй.
- Това, донякъде е добре, защото поне рискът от някой терористичен акт е значително намален така. - поуспокои го Кяпутен Куро.
- Ти вярно ли си представяше да те пуснат тука с калашника? - засмя се бай Пешо.
- Заповядайте във вашата стая! - покани ги някакъв дворцов служител. Имаше още няколко часа до началото на бала. Четиримата се озоваха в някаква добра стая с изглед към целия столичен град.
- Тук има повече небостъргачи, отколкото в Токио! - удиви се Кяпутен Куро на гледката.
- Защото са богати тези ненормалници!!! - просъска ядно Курхуй, който беше наясно, че това е най-богатата бивша провинция на Харкун.
- И високо, и красиво... те това се вика архитектура! - възхищаваше се бай Петър.
- Как се казва принцесата? - попита малкият Пешо.
- "Пилона". - отговори му Курхуй.
- Ами, таковата... ние сме само 4-ма. Ако тя не си хареса никой от нас, кога ще викаме останалите? - запита Петър Полисексът.
- Останалите в много кофти момент са им разменени телата... нали сте в течение... Само Нико си е Нико... Лиан не става, защото е в тялото на суперкотката и обратно. Шики пък е в тялото на Ена и обратно... Само Нико може да вземем.
- Задължително!!! - отсече Курхуй.
- В смисъл? - недоумяха Пешовците ентусиазма му.
- В смисъл, че Нико ще се появи в тази стая с помощта на спиралодупка. Няма да го знаят, че е дошъл тук. И ще ни снабди тайничко с оръжията! - засмя се доволно Курхуй.
- Това е задължително. - кимна Куро.
- За всичко сте помислили вие! - похвали ги малкият Пешо.
- Ало... ало? Как сте? - потърси Кяпутен Куро останалите от екипа, останал на А-кораба да търси енергия зад онази мъглявина.
- Аз съм Кияна. - обади се първа тя.
- Звучиш ми като Бияна.
- Защото още сме с разменени тела.
- Ох, вярно бе... Ама няма да се притеснявате. Аз ги знам тези джуджаци, това е само временно. До няколко дни ще се оправите.
- Е, защо не каза по-рано?! - викнаха няколко от останалите ядосани на Куро.
- Защото тук се пише история и сме много заети! Сериозно ви говоря, никога не съм бил по-сериозен преди. Не съм ви слушал през цялото време какво си говорите и ми излетя от главата, че не съм ви казал, че е временно! Сори!
- Няма нищо, но... искам и аз да дойда! - настоя Кияна.
- Значи и аз трябва да дойда!!! - обади се Бияна, която беше в нейното тяло.
- Спокойно, още няколко дена няма да можете да се размените... Някаква енергия намерихте ли на онези планети там?
- Пукната енергия няма наоколо, човек! Само на една засякохме уран, но това не ти трябва. - отвърна Шики с глас на Ена.
- Ясно... добре. Само Нико и Кияна да идват... Останалите трайте си там и търсете до последно, за да отметнем поне тази задача от главите си.
Нико и Кияна се появиха.
- Не трябваше ли да дойде Кияна, а не Бияна? - попита бай Пешо.
- Абе с разменени тела са, бре, ти съвсем ли склерозира, дейба?! - ядоса се Курхуй.
- Значи Кияна е в тялото на Билияна? - потвърди бай Пешо и пак й сбърка името на Бияна за кой ли път. Кяпутен Куро извика настрани Кияна.
- Бияна... ах, Кияна, де... Значи, ти защо настояваше да идваш и ти?... Ами, все пак, тук има принцеса, а не принц... Имаме нужда от повече потенциални кандидати... а тя, определено, не е лезбийка, нито е бисексуална...
- Аз, ами... - запъна се Кияна... - Знам, че мисията е много важна и в определен смисъл историческа, както казваш, обаче... аз обичам Нико!
Каза го искрено, но и съжали за прямотата си, защото не виждаше Кяпутен Куро да прояви разбиране.
- Аз разбирам, но ако принцеса Пилона избере Нико, ще трябва да приемеш това. Все пак, вие с него не сте женени, вие с Нико дори още не сте гаджета, нали?
- Да...
- Е? Няма нищо неетично, мила Кияна, да го пуснеш за тази велика крачка в историята на Вселената и всички измерения! Не преувеличавам. Това е малка емоционална саможертва, която ти ще направиш за бъдещето на Бялото, Доброто, Великото!
- Имаш предвид Фуши... и неговите.
- Именно! - прошепна й поверително Куро, - Ти просто не можеш да си представиш какво са те, тези от Чикибой... чикибойците са като ангели, а онези от Плашипутар, те са плашипутарници, истински дяволи!... Техните сили са могъщи, непредставими и неописуеми за нашите мозъци, мила!... Погледни навън - всички тези красиви коли, летящи мотоциклети, превисоки небостъргачи...
- Да, на фона на всичко това дори столицата на Бо изглежда малко селски... - потвърди тя, но си мислеше за Нико и какво би почувствало сърцето й, ако той бъде избран от прицеса Пилона.
- Да. Велико и богато е това малко царство в това измерение... но то е просто частичка, просто една прашинка на фона на големината, величието, силата и величествеността на Чикибой! Ако те победят в назряващата Велика война... еххх, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам "ДАНО! ДАНО! ДАНОООО!"... та, в случай, че Нико бъде избраникът на принцеса Пилона, ти трябва да си горда с него. Той ще ни позволи да доставим всичката необходима енергия за нас, а фактически за Чикибой! Чикибой и ние не можем да си позволим да загубим от дяволите Плашипутар!
- Добре, капитане!... - рече Кияна.
- Сега ти отиди и обясни на Нико ситуацията. - каза й Кяпутен Куро и легна да спи в луксозното си легло. Курхуй също заспа. Дядо Пешо се одряма леко на един стол. Петър Пикапът, Кияна в тялото на Бияна и Нико започнаха да обсъждат:
- Положението наистина е някакво супер-интересно и много лудо! - каза малкият Пешо.
- Истинска феерия... - рече леко унила Кияна.
- Още не мога да повярвам, че си Кияна, а не Бияна. - засмя се Пешо, но си продължи главната мисъл: - Все едно, че сме в някаква приказка, но модерна такава - навън небостъргачи и летящи обекти, а тука дворец, братче, принцеса...
- Някой виждал ли я е тази принцеса досега? - попитаха Кияна и Нико в един глас.
- Ами не, но Курхуй каза, че много приличала на тебе.
- На мене?! - удиви се много Кияна.
- Ох... сорка, абе на Бияна. С това тяло наистина все едно, че с Бияна си говоря, а и същия глас...
- Ама наистина ли прилича на Бияна? - попита Нико.
- А, ако прилича, какво? - попита го Кияна със смесени чувства и свито сърце.
- Е-хехе! - засмя се Пешо Пикапът, - Как какво?! Едно е да си женен за принцеса, която е грозна, а друго е за принцеса, която е хубава!
- Значи и ти харесваш Бияна? - учуди се Кияна, която досега не се бе замисляла по въпроса.
- Ами, то кой не я харесва? Не виждаш ли сама? Нико я харесва или поне я харесваше до преди време, Лиан със сигурност я харесва... и аз я харесвам, не мога да си кривя душата. Само в нашия клас има една - Михаела, ама... не, не! Бияна е по-хубава от Михаела!!!
- Охххх... - изохка само Кияна и стана, отиде до прозореца... погледна тялото в което беше - това на Бияна - ръце, коси, крака... всичко наистина беше красиво. Вероятно, ако тя беше момче или мъж, също щеше да се влюби в това тяло. Трябваше да го приеме като факт. И нямаше да й бъде трудно, сигурна бе в това, но много повече я плашеше възможността Нико да стане съпруг на тази Пилона, която приличала много на Бияна. Срещу такава конкурентка тя нямаше никакъв шанс - хем принцеса, хем и с външност, която Нико смята за най-красивата и перфектна женска външност в цялото възможно битие!... Но нали трябваше да е над тези неща, както бе й обяснил Куро... затова просто спря да мисли за това, обаче отиде обратно при Нико, който още разпитваше малкия Пешо за двореца и политиките тук и рече:
- Ела да поговорим, Нико... може да е за последно.
Излезнаха навън:
- Притесняваш ме! - хвана я Нико за раменете, макар и да беше решил да не я пипа, докато е в тялото на Бияна, за да не ревнува Кияна, а и за да не се окаже, че се е възползвал от Бияниното тяло, без самата тя да знае; пък и спрямо Лиан нали не беше коректно, макар че на никой не му пукаше кой знае колко за Лиан.
- Искам да кажа, че ако тя, принцесата, те избере... Ние повече няма да можем да се видим. - обясни чувствата, мислите и настроението си Кияна.
- Не може да бъде! Как няма?! Ти може да останеш при мен в двореца, като съветничка. Аз ще те поканя...
- Да, бе...
- Защо? Не искаш или не вярваш, че може да стане?!
- Вярвам, но не знам дали ще мога да изоставя Бо, образованието си, родителите си...
- А! Това ли било?! Няма проблем. Тук е бъкано с енергия, не виждаш ли? Трибцали и разни други неща... Ще може сигурно нон-стоп да си отваряме по една спирало-дупка и да ходим до Бо, даже без никой да ни забележи!
- Хм... прекалено добре звучи, за да е истина.
- Кияна! Ние досега толкова невероятни неща преживяхме! Това ми звучи не чак толкова невероятно, нито чак толкова невъзможно!
- Да, но... помисли дали бих могла да понасям да те виждам през цялото време с друга и то... принцеса, която е копие на Бияна!
Лиан дочу какво си говорят. Тези чикибойски иглички наистина бяха много издайнически за добро или лошо. Веднага се обади на Куро:
- Ало! Алоооооо!!! Куро, бе!!! Събуди се, бе!!!
- Какво, има Лиане? - запита сънен Куро и също излезна навън, защото си мислеше, че става нещо проблем на А-кораба или, че са намерили много енергия на някоя от планетите зад онази мъглявина.
- Пилона приличала на Бияна. А аз много, ама много си падам по такива момичета! И по принцеси!!!
- Аха! И какво?
- Е, как какво?! Аз съм, ще ме прощаваш, най-красивия и надарен кандидат - имам най-мъжествен вид, средно-мускулест, направо съм един идеален човек. Сега, пак ще прощаваш, ама представи си всеки един от нас мъжете поотделно облечен като принц, като цар - на кой ще му подхожда най-много? Дядката Пешо вече е почти изгърбен от старост, внук му има още юношески вид, Нико - същата работа, Шики - прекалено културист, по-скоро ще уплаши принцесата с тези мускули, Курхуй - супер тяло, ама грозник... ти... абе, ще ме прощаваш, ама си от жълта раса, аз съпоставям нас по-белите... Знам колко е надуто да го казвам, но обективно аз съм най-идеалния по външност за принц. За качества няма какво да говорим, защото аз ще те слушам изцяло тебе и ще ръководя външната и вътрешната политика както ти поискаш! Значи получаваш ДВЕ В ЕДНО: перфектен въшнен вид и супер възможност тя да избере мен плюс абсолютно верен цар, който ще ти изпълнява всичко, и ще те благославя докато е жив!
- Лиане, абсолютно съм съгласен, доколкото разбирам от жени, че ти имаш най-много шанс да те погледне.
- А, така! Ето това е мъжка приказка, капитан Куро!!! - разля се от удоволствие Лиан.
- Само че, ти в момента не си ли в тялото на супер-котката?
Лиан беше забравил! Скъса се от яд и отиде да плаче далеч от всички в някакво забутано отделение на А-кораба.
"Много тъп тоя на времена!" - помисли си Куро и в същото време погледът му мина през Кияна и Нико, но скоро замръзна. Някакъв октид, първият който виждаха тук, с явно голям ранг, говореше с един от принцовете и гледаха насам. Куро прикани двамата от екипа си да се приберат в стаята, защото това му се стори съмнително.
- Дали мислиш, че ще избере тя някой от тези? - посочи принцът Куро и Нико, докато се прибираха в стаята си.
- Всичко може да избере! - промълви с вледеняващия си глас октида. После хвана принца с едно от пипалата си за крака, събори го на земята и се надвеси над него:
- Аз съм посланик при вас! И от малък си с мен и около мен! Ти си подготвен да ръководиш вашето царство!!! Ако още един път съм те чул, че се съмняваш, че няма да успеем, ще те удуша!!!
Октидите бяха страшно силни, два пъти по-силни и от най-силния земен октопод.
- И аз искам много да стана цар, но ако на този бал тя избере някой и аз отпадам...
- Няма да отпаднеш! Има много начини!!! - вдигна го да стане октидът.
- Какви? Какви? - попита по детски принцът.
- Ако на този бал ти си намериш жена за принцеса, ти ставаш цар!
- Да, но ако баща ми не се съгласи?!
- Дали мислиш, че баща ти ще иска зет му да стане цар, а не синът му? - плясна го по челото октидът, който явно беше много нервно и злобно, но умно същество.
- Не знам... той понякога ме мрази... Може да направи така, че даже и да си намеря жена, той да избере на Пилона мъжа й, и аз да си остана просто един женен принц!
- В такъв случай, ще убием баща ти!!! - отсече октидът, който имаше план за всичко.
- Но, но...
- Какво ми но-каш? - спря се октидът, който вече беше започнал да се тътри към стаята си за кратка следобедна дрямка.
- Аз не искам никой да умира.
- Ще ти го кажа кратко: ако не умре той, ще умреш ти... Ти ще станеш цар или ще умреш! Нямаш друг избор! Ако ти не станеш цар, Октид никога няма да сложи ръка на вашето царство. А аз не съм прекарал тук толкова много време като посланик, за да не си изпълня насрещния план! Вие се отделихте от Харкун! Джълан е вече подвластен на Харкун. А вие нямате избор! Ще се върнете в Харкун целите или ще станете поданици, автономни, на Октид! Знаеш, че това е най-оптимално приемливият вариант за вас, микро-царство такова!!!
Балът започна. Куро, Пешовците, Нико и Кияна с тяло на Бияна очакваха много подредена и порядъчна, аристократична обстановка, но всичко се оказа нещо като голям купон с много пиене, музика, гирлянди и пр.
- Аз ви казах, че тези са изкрейзили! - рече Курхуй, който седна на една масичка и отегчено взе да похапва разни деликатеси, които дори той не можеше да си позволи, докато беше на позиция в Харкун.
- Голям жур! - отсече бай Пешо и тръгна да танцува с някои от жените. Те му се радваха, защото не бяха виждали толкова дърт, а да танцува.
- Тези знаят как да купонясват! Йееее!!! - скочи внук му и също взе да денси с някаква местна.
- Надявам се ти да не си толкова ентусиазиран, а да вложиш малко здрав разум. - рече на Нико Кияна.
- Всъщност, не виждам нищо по-интересно от теб. - отвърна й той, но тя не разбра това защо го казва - защото я харесва в тялото на Бияна или защото иска да й направи един последен комплимент.
Посланикът октид и принцът гледаха трескаво от една ложа какво става и не оставяха никого без внимание.
- Онзи защо е толкова жълт? - питаше принцът.
- Не е от тук, не го знам откъде е точно... - разсъждаваше октидът, който още не знаеше за другите измерения, - но трябва да го държим под око. Защото и тези около него са много странни.
- Защо да са странни? - загледа се принцът.
- Първо, - хвана го октидът със здраво пипало за врата и започна да му насочва главата по посока на тези за които говори - този е много древен! Дъртак на N-та степен! А я го виж как подскача и танцува!
- Да, наистина е странно!!! - забеляза с почуда принцът.
- Ъхъ! Този другият, май му е роднина. Погледни го какви движения прави. Такива танцувални стъпки няма на Харкун, нито тук... Или е ходил някъде на тайно място или е изобретателен!
- Да... много странно танцува този...
- За жълтия вече стана дума... много интересна раса! Само това стига, за да сме с отворени широко очи!
- Да, да... прав си...
- Онзи слабият... нищо особено като го погледнеш, но само той стои много напрегнат, все мисли нещо...
- Може би, да... да.
- И най-интересното! В първия момент си помислих, че Харкун е изкопирал принцесата с техните шибани копирни технологии! Но... като се загледаш по-внимателно, тази с тях просто прилича на принцесата, но е с по-меки черти на лицето. Не е копие, просто много прилича на нея... И се чудя откъде са я намерили и за какво е тук.
- О! Наистина прилича на сестра ми! Но е по-хубава от нея!!!
- Харесва ли ти?
- Най-красивото момиче на целия бал!
- Ами може да опиташ, но много, много внимателно!!!
- Честно да ти кажа, не знаех, че толкова лесно ще се съгласиш на това!
- Баща ти харесва много Пилона. А тази прилича на Пилона! Ако ти си с нея, баща ти може да е по-навит да приеме тебе за цар!
- Толкова си умен, уважаеми посланико на Октид! - поклони му се принцът.
- По-надолу!!! - изкомандва октидът, - Трябва да свикнеш да ми се кланяш по-дълбоко!
- Извинявам се! - отвърна веднага принцът и се поклони още по-добре. Тръгна към Кияна в тялото на Бияна, за да я покани на танц. Да, но в същото време един от новите посетители го стресира и той се върна при октида.
- Какво, бе? - изсумтя недоволен октидът и понечи да го шамароса, но в последния момент също видя кой е дошъл и спря навреме.
- Какъв е този?! Това нещо... такова нещо никога досега не се е появявало тук! Страх ме е!!! - проплака направо принцът, докато онзи стоеше на входа и се оглеждаше.
- Спокойно... знаеш, че тук всички влизат невъоръжени! А това е един от най-влиятелните харкунци, казва се Уйки.
- Уйки?! Това ли е Уйки! Аз съм чувал за него. И баща ми все за него говори. Но той бил много страшен, не прилича на харкунец! Виж, като комбинация от влечуго, човек и октопод... по-точно, като комбинация от джълан, харкунец и октид е!
- Майка му е харкунка, а бащите му са джълан и октид.
- Ама как така?! Нали всеки има само по един баща.
- Докато се разхождала в Джълан, един ден джъланец и октид я причакали и й спретнали групово изнасилване. Едвам се прибрала вкъщи, там я спасили с операция, но нещо се объркало по време на операцията и се оформил този генетически урод - Уйки! - обясни вълнуващата история октидът. В същия момент се появи на бала и самата принцеса Пилона. Отиде направо при Нико:
- Добре дошъл! - усмихна се тя.
- Бияна?! - подскочи Нико.
- Не... принцеса Пилона, приятно ми е! - подаде ръка тя... наистина поразително приличаше на Бияна.
- О, не! - извика Кияна в тялото на Бияна, която също съзря поразителна прилика и вече беше сигурна, че Нико е изгубен за нея.
- Не може да бъде!!! - подскочиха Куро и Курхуй.
- Има ли значение?... - отвърна примирено Кияна, но в същото време видя, че и двамата не са поразени толкова от външността на принцеса Пилона, а от това, че Уйки им маха с пипалца и им се усмихва! Положението наистина беше натопорчено и критично!!!
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 31
"Принцеса за омъжване - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Колко още ще стоим в тези тела?! - съскаше и мяукаше Лиан в тялото на суперкотката, докато събираха някакви енергийни камъчета от единствената планета зад мъглявината, която имаше някаква задоволителна, за критериите на Кяпутен Куро, енергия.
- Още поне няколко дена. - информираше го Ена в тялото на Шики, която знаеше колко го е яд, че не може да отиде и той да се съревновава за сърцето на принцеса Пилона.
В същото време, обаче, Пилона бе направила своя избор - беше си избрала Нико. Това си бе голям шок (или поне неприятност) за доста от съществата, които бяха присъствали на онзи бал: Кияна, макар и да бе подготвена, много лошо прие това и изпадна в тежко състояние - Нико можеше да стане съпруг на принцеса, която прилича на Бияна! Пешовците, кой по-малко, кой повече, също не останаха доволни, защото всеки, малко или повече, искаше той да се ожени за такава млада и красива принцеса и да царува (макар и да бяха по-скоро убедени републиканци, а не монархисти, но като ставаше дума за власт, лесно можеха да "обърнат палачинката"). Посланикът октид и принцът бяха най-недоволни и издразнени от случващото се, защото доста пряко засягаше техните лични и политически интереси. Само Кяпутен Куро се радваше, но не напълно, защото винаги очакваше неочакваното и не беше оптимист, и за този конкретен случай.
- Аз размислих... - каза Нико на главния придворен.
- Какво сте размислил?! - не разбра той.
- Смятам, че съм още млад за женене.
- Аааа-ха-ха-ха-хааааа! - засмя се придворният и охраната край него.
- Какво ви е смешно?
- В историята на царствата има хора, които и от детска възраст са били "бракувни". Ти вече си почти мъж!
- Да, де... само че не се чувствам готов някак. - отвърна неуверено Нико.
- Чакай, бе! - доближи се до него придворният, - Ти как си я мислиш тази работа?! Принцесата лично те покани! А и ти дойде на бала сам. Ще поемеш тази чест и отговорност!
- Ще я поеме!!! - се чу гласът на Кяпутен Куро.
- А! Ето го и твоя... - не намери точната дума придворният.
- Настойник!!! - веднага додаде ентусиазирано Куро - Аз съм Никовият настойник! Всичко е наред, оставете ни сами!
Оставиха ги. Кяпутен Куро започна да изнася лекция на Нико да не забравя защо е дошъл, да помни какви са главните им задачи, а и за великата война между Бялото-Добро и Черното-Зло...
- Кяпутен Куро, аз разбирам всичко това, само че... не се чувствам готов за брак. Още по-малко за цар. Аз даже не разбирам монархията.
- Осъзнай се, Нико! - сграбчи го в обятията си Куро, - Това е брак по сметка! Само за няколко месеца ще набавим толкова енергия от тук, а после... ако не ти харесва Пилона, ами ще те измъкна оттук!
- Обещаваш ли?
- Обещавам!!!
Това малко поуспокои Нико... той отиде веднага при Кияна:
- Видя ли? Всичко е наред! Куро ще ме измъкне след няколко месеца.
- Аха... - каза тя и не помръдна от мястото си. Гледаше през прозореца към някаква планина над която летяха и се приземяваха някакъв вид летателни апарати подобни на вертолети.
- Е? Какво ще кажеш? - бе нетърпелив Нико.
- Какво мога да кажа? - отвърна Кияна, - ... Ще стоиш тук няколко месеца, ще спиш с друго момиче, от друго измерение, което прилича на Бияна и, което е принцеса... Какво да кажа? Просто се чувствам "прекрасно"!!!
Мислеше си, че ще се разплаче, но беше толкова изтощена от всичко това, че очите й останаха изненадващо сухи.
- Кияна... - приближи се той до нея... погледна я отново. В това тяло на Бияна тя бе наистина идеална, според него..., - Искаш ли, искаш ли, просто всичко да изоставим и да избягаме?!
- КАК?! - извика Кияна и го погледна в очите.
- Ами просто да се освободим от всички тези мисии, от Куро и да се върнем към нормалния си живот. Да учим, да се дипломираме и да си останем едни обикновени хора от Бо, и на Бо!
- Искам, но... всичко това ще ми липсва... След като видях толкова много, не знам дали ще мога да стоя само на Бо...
- И аз го усещам така понякога..., но ако ти го поискаш, да знаеш, че съм готов!
- Аз скоро ще се върна в моето си тяло... - напомни му Кияна.
- Знам... - каза Нико, който напълно си даваше сметка за това.
- И знаеш, че тогава няма да съм ти чак толкова привлекателна, колкото съм сега, нали?
- Този въпрос... - замълча Нико...
- Просто знаеш, че е така... Ние не сме само телата си, но те са нещо, което значи много за нас и за тези с нас, нали?... Ето ти сам виждаш в момента, когато... някой е в тялото на ламята Спаска, а друг в тялото на Ена какво става там, нали? Шики и Сиси, нали?...
- Да, разбирам те... Не всичко е тяло, но и от него зависи... Все пак, все пак, аз ти се кълна, Кияна, че и в твоето истинско Киянино тяло ти не си никак лоша, аз мога да те харесвам! Даже понякога се презирам, че трябваше да срещна Бияна, която да ми хареса толкова прекалено много!
- Да, ти ще ме харесваш... ще го харесваш и онова моето тяло, но никога толкова, колкото харесваш това Бияниното... и колкото ще харесваш това на Пилона, което е почти 99% същото!!! - каза Кияна и този път наистина се разплака. Очите на Нико също се насълзиха - той знаеше, че това е вярно и усещаше, че е някакси "несправедливо", но нямаше какво да направи... дори не знаеше какво да каже повече...
- Ще трябва да го ликвидираме!!! - избоботи октидът докато се влачеше нервно из покоите на принца.
- Нико, нали? - попита принцът.
- Не! Баба ти!!! Глупак! - извика октидът и заби един удар в темето на принца, който отлетя назад и се перна в стената.
- Ааааа, боли... - изплака принцът.
- Това е!!! Или отиваш и успяваш да се ожениш за онази - Кияна, която прилича на сестра ти, или го убиваме!!! - извика вледеняващо октидът. Това накара принцът да изтича направо при Кияна. Нико още беше там:
- Ако позволите! - рече принцът, - Искам да говоря с нея насаме!
Нико излезна.
- Какво искаш? - попита го хладно, отчуждено и без интерес Кияна.
- Искам да ти кажа, че си едно прекрасно създание. Не ме интересува откъде си, не ме интересува какво си правила, не ме интересува дори какво си, защото просто ти си прекрасна! - рече й нежно и романтично-възвишено принцът.
- На вид, нали? - веднага го попита тя.
- Всякак!
- Аха! Ето първата лъжа, която чувам!
- Аз съм принц!
- Принц и лъжец!!! Как "всякак", при положение, че не ме познаваш?! Ти ме харесваш само външно!!!
- Защо мислиш така?!
- Защото нямаш никаква друга информация за мен! - заби му показалец в темето Кияна, посочвайки му липса на разбиране.
- Ти си умна! - усмихна се доволен той.
- И това го разбра току-що! Какво ми харесваш толкова, освен тази външност?!
- Говориш така сякаш мразиш тази външност?!
- Да!!! - извика Кияна и се насълзи отново, след това направи още една крачка към него, стисна юмруци и започна да го удря в гърдите, - Много, МНОГО я мразя тази външност!!!
- Не говори така! - хвана я принцът гальовно, - Ти приличаш на моята сестра, на принцеса Пилона! Това е една аристократична външност!
- Там, откъдето съм аз... това е просто външността на една, която учи заедно с мен, и която е по-харесвана от мен, заради само тази външност!!! - извика Кияна. Принцът нищо не разбра, освен това, че тази девойка нещо е много нервна в момента и реши, засега, да я остави на мира, защото и без това вече се смрачаваше. Отиде да релаксира малко в царския бар - най-големия в царството им, но основно отворен за елита. Там можеше да удари 2-3 питиета, надалеч от проблемите, защото "и утре е ден".
В същия бар вече бяха заседнали Пешовците, Куро и Курхуй:
- И какво викаш? Опъва се нещо Нико? - попита Курхуй.
- Ако той не иска! Аз искам! - веднага се навдигна в готовност малкият Пешо.
- Абе, нещо такова... но мисля, че засега го убедих да приеме. Това си е късмет, който не е за изпускане! Не ви бъзикам, ако успеем да се вклиним тук, няма да има никакви проблеми с енергията. А като чикибойците спечелят войната, тогава всичко ще е супер навсякъде.
- То все така ни обещават и на Земята, ама... - усъмни се старият Пешо.
- Айде, сега... вървете си почивайте, че утре нали ще има тука разни активности, аз ще остана да си допия... - подкани ги Куро да го напускат, защото му беше досадно. Оставиха го. Поръча си още две питиета. В същото време до него се приближи Уйки. Куро се хвана за патлака, който носеше тайно. Уйки надуши, че има нещо такова и побърза да го успокои:
- Спокойно, нали тук всички влизаме невъоръжени! Остави на мен да платя сметката!!! Имам предложения.
Кяпутен Куро реши да даде шанс на Уйки и си седна спокоен.
Принцът, който беше в едно съседно сепаре ги видя и изтича предано до октида:
- Хей! Уйки с настойника на Нико!!! Говорят си!!!
- Това може да е голям проблем!!! Или са в сговор или се договарят!!! - извика октидаът и заподскача влачейки се към бара. Принцът подтичваше край него. Видяха с очите си: Да! Уйки разговаряше с Куро и се черпеха!
- Предлагам ти 90% от трибцалите на Харкун, ако просто ми дадеш Нико сега! - говореше Уйки.
- За какво ти е? - питаше Куро, макар и да му беше ясно за какво.
- Искам да му доразровя мозъка и да хвана ценна информация за пространствените аномалии! Знаеш, може би, че това ще ми даде голямо военно примущество. Пред него - всички тези октиди с многобройни и силни войници, оръжия и прочие, няма да струват нищо! А ти си имай енергия за разходки със спиралодупки - мен това не ме интересува! - засмя се Уйки.
- Явно това царство не ти е приоритет?
- Ха! Това царство може да го подарим временно на Октид, а когато аз имам технологията на пространствените аномалии, драги ми другоизмерни приятелю, тогава ще мога да имам не само това царство, но и цялото наше измерение!
- Както и нашето, а? - засмя се на свой ред Кяпутен Куро.
- Оххх, как сладко си говорим, а? - измърмори с вледеняващия си глас посланика на Октид, който се довлачи до тях незабелязано.
- Чувал съм и по-смразяващи гласове! - рече Кяпутен Куро и се навдигна от стола. Уйки не си направи труда да става. Презираше много октидите и не искаше даже да става от стола си заради един от тях, пък било то и посланик.
- Жълт войн от място, което не познаваме! - рече откидът, - Впечатляващо!!! Може само да проявя уважение! Но не и спрямо този генетичен боклук и това недоразумение на природата!!!
Октидът се обърна към Уйки, защото именно него имаше предвид. Посочи го с пипало и му рече:
- Ти, бе! Генетично недоразумение! Каквото и да правиш тук, да знаеш, че сте обречени!!! Хем това царство ще е наше, хем целият ви Харкун, някой ден, ще е собственост на Октид! Вие ще сте просто история!!! И то история такава, каквато ние напишем!
- Какво искаш? - попита Куро.
- Искам само да знаете, че ако не си изтеглите кандидат-принца, всички ще умрете!
- Искаш сигурно да се пробваш за малко физическо раздвижване? - беше готов да се сбие Куро, но Уйки го спря:
- Ясно, ясно!... Благодарим за предупреждението! - каза той на октида и онзи си тръгна.
- Защо ме спираш, бе?! - не разбра Куро.
- Довери ми се! Тези са бавни, но са много силни, ако решат да се бият... ти приличаш на харкунец, а тези са с пъти по-силни от обикновените харкунци... няма да можеш да го победиш!
- Аз да не мога да победя един мекотел?!
- Много по-силни отколкото обикновен главоног мекотел! - каза Уйки.
- Добре. Не съм запознат много добре с октидите... - седна си Куро.
В същото време принцеса Пилона се появи с Нико, в същия бар и седнаха на главния барплот.
- Ти откъде си, красиви момко? - попита го тя.
- Ами... аз просто съм от там, откъдето няма да разбереш... От съвсем друго измерение съм и съм дошъл тук чрез спиралодупка. И, ако искаш, ще се закълна, че не те лъжа, принцесо!
- Звучиш ми искрено. - отвърна принцеса Пилона.
- Благодаря ти, че ми вярваш!
- Няма за какво да си ми благодарен! Аз просто те харесвам! Няма значение откъде си, дори и да си от Октид, може би... пак щях да те харесам. - каза принцесата и й личеше, че наистина много го харесва.
Нико се загледа в чертите й. Наистина бяха почти същите като на Бияна - на тази, която беше обичал и харесвал толкова дълго и, която още не го оставяше на мира в сънищата, спомените, и, дори, понякога в мислите му. Толкова е хубава! А и не звучи глупаво, сигурно е умна и възпитана... Само че... Кияна! Това вече беше в мислите му - "Кияна, Кияна, Кияна!"... И след малко той остави принцесата и отиде право в стаята на Кияна.
- Аз, преди малко бях в бара, царския...
- И какво? - попита Кияна, която вече спеше, но се събуди заради него и искаше да знае всичко.
- Ами Уйки с Куро и октида нещо се разправяха...
- Нямат някакви проблеми, нали?
- Ами не видях да се стига до ръкопашен бой... разотидоха се в края на краищата.
- Това е добре... А ти защо си тук? Освен да ми кажеш това? Нещо друго има ли?
- Ами аз... извинявай, че те събудих!
- Не, няма нищо! - хвана го тя за ръцете, но после погледна ръцете си - не бяха нейните, а на Бияна, отдръпна се... Тя не беше себе си, а и не искаше да използва тялото на Бияна, за да пипа с него Нико.
- Пилона, принцесата ме извика. Бяхме там за малко... Говорих с нея.
- Да... това е нормално, все пак ще имате царска сватба... - каза привидно спокойна Кияна.
- Да, но... ще ти го кажа като на приятелка и като на най-близкия човек, който имам: тя наиситна прилича много на Бияна. Тя е умна. Тя е принцеса. За момент си помислих, че ще съм щастлив да бъда неин, но си спомних за теб. Не за теб в това тяло, а за теб като теб! Като Кияна, като истинската Кияна! Не искам да те изгубя, Кияна! Искам да сме си... както сме си... искам нищо да не се променя.
- А ти знаеш, че няма да е същото, ако се ожениш за нея... - каза му тя, - Колкото и да те харесвам, колкото и да те... може би... обичам... аз няма да издържа и минутка, да те виждам женен за друга! Разбери ме!!!
- Разбирам те... Затова и... отново... някакси, искам... ако може, да избягам с теб от всичко това и да се върнем на Бо, аз и ти! Ако трябва, ще работя като чистач на тоалетни, просто искам да съм с теб! Защото ти най-много го заслужаваш, защото ти си била един от най-добрите хора за мен!
Вратата се отвори, влезнаха Куро и... Уйки. А след тях влезна и царят с Пилона. Това се казваше изненада!
- Всичко чухме. - рече първи царят.
- Да, абсолютно!!! - гледаше със зъл поглед Пилона, който наистина напомняше онзи най-противен поглед на Бияна, който беше останал в съзнанието на Нико като "значи и тя не е толкова добричка и ангелоподобна".
- Има много важна информация за всички нас. - добави и Кяпутен Куро, който някакси не се вместваше в този царски пейзаж, но на фона на Уйки, стоеше, горе-долу, добре.
- Какво има?! - скочиха Кияна и Нико.
- Всичко е много просто, мили Нико! - обърна се царят към Нико.
- Аз, просто... мисля, че Пилона е много красива, но аз предпочитам Кияна. - отвърна прямо и чистосърдечно Нико. Като чу това на нея й се прииска много да го хване, да го стисне за ръката, но не го направи, защото не искаше да ядосва още повече Пилона, а и защото не бе забравила, че е в тялото на Бияна.
- Имаш тази възможност! - усмихна се Уйки.
- Имаш!!! - добави царят, - Но, ако избереш, че я имаш.
- С други думи?! - не разбра Нико.
- Избор имаш, Нико! - отвърна царят - Или се жениш за моята мила Пилонка! Или те даваме на господин генерал Уйки!
- Аз съм готов да платя добре за теб! - дообясни Уйки, - Ще дойдеш с мен на Харкун, ще ти доизчовъркам мозъчето, докато ми дадеш каквото ми трябва, след което си свободен да правиш каквото си искаш с която си искаш!
- Куро?! - извикаха Кияна и Нико в един глас.
- Това е положението! - каза Кяпутен Куро - Аз също предпочитам Нико да е мъж на уважаемата принцеса Пилона, но ако той избере, нека приеме Уйки, който е готов да заплати и тук, и на нас да си плати в достатъчно количество. Сериозно ви говоря.
- Имаш, резонното време от 2 дена да си помислиш, Нико! - каза царят и излезна. След него излезна Пилона, която хвърли един яден поглед на Нико и Кияна, а секунда по-късно Уйки, смеейки се, също ги напусна. Кяпутен Куро остана, приближи се и каза на Нико:
- Не те знам какво си мислиш, Нико, но... малко по-добре е от преди нали? Сега вместо само да имаш избор да си женен за Пилона, можеш да избереш Пилона или Уйки. При всяко едно положение трибцалите ще са в изобилие!!!
Нико и Кияна стояха като застреляни.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 32
"Принцеса за омъжване и принц за женене"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Значи... - промълви Нико след като успя леко да се посъвземе, - Куро си е Куро... как само го каза "Сега имаш повече избор - избирай между Уйки да ти бъзика мозъка или да се ожениш за тази непозната принцеса."
- Ако ти избереш Уйки, ще можеш по-бързо да се измъкнеш от всичко това, Нико! - хвана го Кияна за лакътя.
- Кияна! Този метод на ровичкане в мозъка е супер болезнен и неприятен! Ако е за 5 секунди или 5 минути, да го приема, но такава адска болка може да премине в часове и дни! Аз не искам повече това. - каза й Нико и я погледна с жален поглед.
- А цял живот с жена, която не обичаш? Или по-скоро ще я обичаш, защото прилича на Бияна? - погледна го също жално Кияна.
- Отдавна не мога да обичам Бияна, недей да говориш така... Просто се надявам да можеш да разбереш поне на 1% колко много боли онова и колко много ме ужасява само като си спомня за него!
- Е,... разбирам те, но... и ти трябва да разбереш, че моето сърце ме боли като си представя, че ще избереш принцесата и вече никога няма да мога да имам и... най-малката възможност с теб... - отвърна му Кияна, която се просълзи и тръгна нанякъде без път и посока.
Нико реши да изтича след нея, но две силни, старчески ръце го хванаха за раменете - бяха ръцете на дядо Пешо:
- Това е шибаната истина за живота, момче! - прегърна го пиян-залян старият Петър - Кяпутенска му работа! Курова му работа! Човекът си иска енергия! И ти си в екипа! И... и... сега Пилонената принцеса те е харесала... И, ако не сакаш Уйкиният да ти човърка в мозъка... с принцесата ще трябва да си! С Пилонаааа... Пилонаааа, това дете на това царство! Ех, ех!...
- Всичко това го знам! Ти си пиян! - каза му Нико.
- Пиян съм и ме е яд, че не съм по-млад, пък мен да избере принцесчето, пък да видиш какво се вика дядо Петър цар. Цар Петър! Ти чувал ли си за нашия цар Петър? Не си!
В същото време се появи малкият Пешо, помогна на Нико да се освободи от прегръдките на дядо си и двамата отидоха да спят, оставяйки Нико на спокойствие. Той направи няколко крачки по посока, където Кияна беше тръгнала и веднага около него застанаха няколко местни стражи - въоръжени по последна мода.
- Арестуван ли съм, какво става?! - викна Нико.
- Спокойно!!! - появи се отново главния придворен - Това е твоята охрана!
- Добре, значи искам да намеря Кияна! - отвърна Нико и се затича да я търси. Охраната се затича след него. Стигнаха до някакво блато, Нико спря. Не искаше да нагазва в блатото.
- Кияна! Кияна къде си? - попита я той по игличката, но Кияна не отговори. В същото време от блатото изскочиха няколко дендрона. Нико вече беше виждал дендрони в Джълан и не се уплаши толкова, но за охраната му това си беше истински шок, съвсем оправдан, между другото, защото дендроните хванаха всеки един от охраната и го удушиха с клоните си или го смазаха най-брутално с дървените си тела. Двама от охраната стреляха по дендроните, но само им направиха по няколко дупки, онези явно не усещаха голям проблем от огнестрелно или от лазерно оръжие. Нико извади пистолета си и отвя веднага трима от дендроните, които паднаха мъртви в блатото. Останалите около десет, обаче, веднага скочиха върху му и скоро щяха да му строшат кокалите с тежестта си, ако не бяха започнали да горят. Нещо ги беше запалило!
Нико се измъкна изпод горящите дендрони, които вече агонизираха и се хвърли в блатото, защото част от дрехите му също бяха в пламъци.
- Ще се оправиш, не се плаши!!! - каза му някакъв местен, който беше с огнехвъргачка. Нико излезна мокър и мръсен от блатото:
- Какво беше това?
- Опит да те убият! - отвърна онзи с огнехвъргачката.
- А... това е ясно, но защо?
- Защото октидът иска да си мъртъв и тези сигурно принцът ги е наел. Ей ги къде са - на няколко крачки оттук, посочи този тайнствен спасител - идват от Джълан.
- Знам, че са оттам.
- Ти много знаеш... Всъщност ти на кой си агент?
- На никой... защо? Ти агент ли си?
- Аз съм агент на Харкун! - каза онзи с доста гордост в гласа си.
- Не е ли Уйки агент на Харкун?
- Уйки е специален случай. Той иска тебе, защото смята, че чрез теб ще се добере до някакви технологии... Да, но нашият цар не иска да се доверява само на Уйки, ние действаме и официално, по стария добър метод - агентурата! Аз съм тук, за да съм сигурен, че принцесата няма да попадне в лоши ръце. Или пък принцът да се ожени за някоя, която ще го сложи под чехъл... макар, че той вече е под влияние на октида.
- Виж... - каза му Нико, - Аз май само искам да се махна оттук.
- Тогава избери Уйки!!! Толкова е просто! И всичко си идва по старому.
- Не, само не Уйки с неговото болезнено човъркане в мозъка! - рече Нико и си тръгна. Вече му беше толкова объркано и безнадеждно; наистина му се искаше да може да избяга от всичко това.
- Опитаха се да ме убият!!! - това каза Нико на всички, които се събраха около него: Куро, малкият Пешо (голямият беше мъртво пиян и спящ) и главният придворен.
- Кой? - попита веднага главният придворен, който знаеше, че цялата охрана, която е дал на Нико е мъртва, а това беше много внушителен и шокиращ прецедент.
- Дендрони..., но кой ги е пратил, не знам. Най-вероятно е принцът и неговият октид!!!
- А имаш ли някакви доказателства? - влезна в стаята Пилона, без да се интересува дали някой я е канил.
- Нямам, но така ми каза някакъв... - замълча Нико, защото не искаше да издава агентът на Харкун, който го беше спасил.
- Нямаш доказателства, а говориш, а? - ядоса се тази, - Иска ми се да ти зашлевя един много силен шамар и само аристократичният ми произход ме спира! Ела с мен в покоите ми! - заповяда тя.
- Тръгвай, бе! Тръгвай, не се мотай бе! - побутна го Куро, за който всичко това беше голям проблем и се надяваше на най-простото: Нико се жени за нея, става цар и енергийният проблем се решава за броени дни!
В покоите принцесата започна да чете конско на Нико - без доказателства не се правят обвинения, човек е по-добре да мълчи, защото ако мълчи няма да каже някоя глупост, брат й може и да е несъвършен, но не е чудовище... Нико все повече и повече се убеждаваше, че само една красива външност не е достатъчна за една жена, за да е добра и приемлива за него. Ставаше му все повече и повече гадно от всичкото това.
В същото време Кияна, която още беше все още с външността на Бияна, попадна в някаква горичка, а там - бам! Право в прегръдките на принца:
- Какво правиш тук толкова късно, прекрасна моя любима? - попита той. Тя вече се беше уплашила достатъчно, та прие тази прегръдка по-скоро положително:
- Просто исках някъде да избягам! - отвърна тя.
- Ако станеш моя принцеса... говоря хипотетично, разбира се, защото не бих искал да те насилвам,... то тогава няма да имаш нужда да бягаш никъде!
Кияна си помисли сериозно за тази възможност - вместо Нико да се жени за сестра му на този принц, тя да се омъжи за него, след което Куро да си вземе каквото пожелае и всичко да се свърши... Но, тогава пък Нико щеше да бъде в нейната позиция или, поне донякъде. В същото време, обаче, това беше май много добро решение - той щеше да избяга от Уйки, щеше и да избяга от Пилона... Може би Кияна можеше да се жертва заради Нико...
- Остави ме да си помисля няколко дни. Може, нали? - каза му Кияна. Принцът се зарадва:
- Разбира се, прекрасно превъзходно момиче!
След това той й помогна да намери пътя до стаята си и сам се прибра в неговите покои.
- Къде ходиш, бе, тъпак?! - посрещна го октидът и веднага го хвана за гушата, направи няколко кръгчета с него така във въздуха и го запокити към една от стените. Не бяха леки срещите с този октид! Принцът се трясна в стената, падна на земята и след няколко минути се свести:
- Тя може да е моя! Каза, че ще си помисли!!! - усмихна се радостно той, колкото и да го болеше тялото.
- Коя? Приличащата на сестра ти ли?
- Да!!! Не е ли прекрасно!?!
- Да... - замисли се октидът, - Но! Този, Нико, все пак по-добре да умре през това време!
- Нали каза, че вече си изпратил джълански дендрони да го убият.
- Изпратих, но той ги е унищожил, някакси...
- Толкова ли е силен този?! Аз мислех, че Уйки е най-опасното нещо тук в момента!
- Ха-ха-ха! Генетично-изроденият Уйки е най-опасен?! Едва ли... - промълви октидът и се завлачи из покоите на принца размисляйки и така вървя/влачи се наколко часа. Принцът само стоеше и чакаше какво ще стане; не смееше да помръдне, защото този октид наистина можеше да го смели от бой и нямаше сила наоколо, която да му се противопостави.
Вече беше тъмна доба. Нико почти бе заспал, доколкото можеше да се спи, но някой почука тихичко на вратата. Беше Кияна. Нико й каза да влезне. Беше толкова изморен и подпухнал, толкова обезверен и отпаднал, че почти нищо не можеше да му подейства стимулиращо.
- Извинявай, че преди часове... така... побягнах! - каза му Кияна.
- Няма нищо... и нищо няма значение... - промълви Нико и легна обратно в комфортното си легло...
- Намерих май разрешение на проблема ти! - каза Кияна.
- А?! - подскочи Нико. Явно, все пак, имаше нещо, което да му даде сили, надежда и желание за живот.
- Да! Ще приема предложението на принца и ще стана аз царица тук, вместо ти да ставаш цар. Така хем няма да си с жена, която не искаш, хем няма да се налага да си под болките на Уйки и мозъчните му неща...
- А ти?! - ококори се Нико.
- А аз... каквото мога ще направя, за да стане на Куровото: енергия, трибцали... и някой ден, надявам се, ще мога да се върна на Бо. И се надявам да те намеря там, щастлив, жив и здрав... и всичко да е както преди. Нищо не искам повече от това просто да ходя да се уча, да се прибирам у дома и да те срещам всеки ден! Едно такова просто щастие, което досега не съм оценявала истински, Нико!
- Значи, фактически, ти ще се жертваш за мен?!
- Няма значение. Важното е ти да си добре. - каза Кияна.
- Не бих го приел...
- Защо?
- Защото ти също не обичаш принца... или вече ти е харесал? Кажи ми честно: харесваш ли го?
- НЕ... Просто един обикновен човек, който даже не е от нашето измерение... това е той за мен... само виждам, че много ме харесва... или поне много иска да ме използва за целите си.
- Извинявайте за намесата!!! - връхлетя Капутен Куро.
- Ох... не!... - продума Нико, очаквайки отново нещо, което няма да се хареса нито на него, нито на Кияна.
- Принцът е изцяло под контрола на октида! Уйки ми разказа всичко. Кияна, идеално си го замислила, но си изпуснала този много важен геополитически детайл! Влиянието на октидите върху принца ще е много по-голямо, отколкото твоето върху него!
- А откъде-накъде си сигурен, че Нико ще може да повлияе на Пилона по-добре? - за първи път Кияна се отвори на Куро. Наистина й беше писнало и на нея от цялото това положение и искаше, по някакъв начин, да може всичко да се оправи по този, неин, начин.
- Нико има по-големи шансове, скъпа Кияна! Съжалявам! - отсече Куро и си излезна.
- Нико!!! - извика принцесата, която влезна броени секунди след Кяпутен Куро.
- А?! - извикаха изненадани и Кияна, и Нико.
- Идваш веднага с мен! Сега!!! - викна Пилона и стрелна ядно Кияна, която в тялото на Бияна наистина приличаше на нея, а това хем я радваше, хем я дразнеше и то неистово.
- Толкова съм изморен... защо ме извика сега? - попита я Нико, докато се влачеше след нея изморен.
- Изморен ли си? - спря тя и този път наистина му заби силен, звучен шамар, - А с нея не си изморен да си говориш в толкова късен час, нали?
- С нея като си говорех бях легнал, наистина съм изморен! - викна Нико, а тя посегна да го удари втори път, но сега нещо нея я спря. Беше някакъв джълан с електронно оръжие, което веднага я обви в някакви железни въжета и тя се строполи на пода. Насочи джъланът същото оръжие и към Нико, но последният отново беше бърз и уби джълана с пистолета си.
- Нико! Нико!!! - викна Пилона - Ти си прав!!! Наистина някой иска да те унищожи!
- Ами аз нали това ви говоря, но кой да ми повярва?! - рече Нико и отиде да я развързва, но не успяваше да се справи с тези железни въжета.
- Типична октидска технология! - каза някой зад него. Нико се извърна, отново беше онзи, харкунския агент, който приличаше на местните.
- И какво сега?! Тя не може да остане така!!!
- Тези въжета сами ще се отслабят, след няколко часа, но са стоманени въжета; сега няма да можем да се справим с тях. Затова... просто ела с мен, ти си в опасност! Охраната и без това след малко ще намери Пилона и тя ще е в безопасност.
- Кой си ти? - попита Пилона.
- Най-доброто за вас! - отвърна тайнствено харкунският агент и поведе Нико със себе си.
- Къде отиваме сега? - попита Нико, докато вървеше с агента.
- Ами някъде на сигурно място, защото, в противен случай, може да ти завършат безславно живота, както си се убедил. Първо дендрони, сега джъланец с октидско оръжие... Ако накрая и октид ти излезне насреща, няма нито ти, нито аз да го спрем!
- За мекотелите говориш?!
- Да, много, много силни мекотели... Само с едно пипало вдигат няколко стотин килограма.
- Шегуваш ли се? - зейна учуден Нико.
- Никога не се шегувам... Може би затова и още не съм женен. - засмя се харкунецът.
Като се замисли за харкунците, на Нико му просветна, че около 24 часа не беше виждал Курхуй - един от първите харкунци, с които се беше сблъсквал. И хоп - като влезнаха в някаква подземна зала, пълна с най-различни сандъци, където харкунският агент плануваше да укрие Нико, там видяха точно Курхуй.
- Курхуй? Ти? Тук? - щеше да падне от изненада Нико.
- Спокойно, Нико! Това е наш човек! - каза Курхуй.
- Уйки и той ваш човек? - засмя се Нико, макар и да не му беше до смешки.
- Уйки е мутант! - навъси се Курхуй.
- Да, аз вече съм му обяснил, - каза агентът - Уйки е друга работа и работи по други линии.
- Нашата задача е да не те убият! Аз се съгласих да участвам в плана, за да те спася, защото хем съм харкунец, хем съм от екипа на Куро, като теб! - каза Курхуй.
- И как? - не разбра Нико.
- Най-лесно е следното положение... - започна да обяснява агентът, но в същия момент в помещението връхлетя посланикът октид. Хвана с две пипала агента и го заудря по пода. В същото време хвана и Нико за гушата и за двете ръце с други три пипала. Зад октида се показа Уйки. Курхуй се ужаси и просто побягна да търси Куро. Бягаше през глава и нищо не виждаше, за нищо не мислеше само и само да избяга от Уйки и от онзи октид, и да намери помощ от Кяпутен Куро!
Уйки, обаче не беше с октида комбина, а сам бе надушил опасностите и идваше на помощ на Нико. Защо ли? Ами, защото ако Нико умреше, нямаше да има годен за човъркане мозък и всичките военни планове пропадаха! За Уйки бе жизнено-важно Нико да е жив. Затова Уйки започна да се бие с октида. Уйки, както знаем, беше много корав и силен противник - успя да респектира дори такъв специалист по бойни изкуства като Курхуй. Да, но Уйки бе само 1/3 октид. Останалите 2/3 той бе джъланец и харкунец. Всичко на всичко, физически, Уйки беше по-слаб с около 45% от средния октид. А този октид тук, който в момента бухаше здраво харкунски агент и стискаше яко Нико, беше "специално назначение". Уйки още в първата минута на схватката с този силен октид започна да губи битката. Октидът го опръска дори с някаква черна слуз от тялото си, която започна да действа много зле на Уйки - разкашля го, разплака го, омаломощи го.
- Октидно изчадие! - викна Нико и стреля по него, но октидът не се отвя от това иначе силно оръжие (спрямо много други извънземни раси). Той просто се обърна към Нико и отново хвана ръцете му, които беше, по невнимание, освободил, та Нико бе има възможност да се докопа до пистолета си и бе произвел изстрелът.
- Спрете схватката!!! - викна царят, който се бе появил с много охрана, а също и с Кияна в тялото на Бияна, и принца.
- Ха... колко мило, ваше височество! - засмя се любезно октидът и остави Уйки и Нико, извлачвайки се назад и кланяйки се, влачейки назад харкунския агент с пипалата си.
- Какво... какво...? - опита се да каже Уйки и изпадна в безсъзнание от онова черното, с което го беше намокрил октидът.
- Аз приех предложението на принца! - каза Кияна в тялото на Бияна.
- Толкова бързо?! - викна Нико, който още се държеше за гърлото и усещаше болка там от задушаващия захват на октида.
- Курхуй ми каза какво става и накрах Кияна да приеме! - рече Куро, който също беше там, а Курхуй страхливо надничаше зад рамото му уверявайки се, че Уйки не мърда.
На следващия ден Нико направо изтича при Куро:
- Какво сега?! Така ли ще я оставим?!
- А ти какво искаш? Това беше най-доброто!!! Виждаш, че тук няма да те оставят жив! - отвърна Курхуй, вместо Куро, който само кимаше в знак на съгласие.
- Явно и ти нямаш късмет, момче!... - рече дядо Пешо Полисексът клатейки глава съжалително.
- Просто се разкарваме оттук и Кияна каквото може да направи!!! - допълни и малкият Пешо, за който всичките тези опити за убийства (три за последното местно денонощие) му идваха в повечко, и вече искаше да се прибере по-бързо в Люлин.
- Но!... - искаше да се намеси Нико и спря...
- Какво? - попита Куро и сви очи въпросително, защото усети, че той има нещо предвид.
- Нищо... както решите. Важното е, че Уйки няма да ми човърка мозъка! Да се прибираме и да държим връзка с Кияна. - каза той.
Останалите малко се учудиха на тази промяна, но Нико наистина беше спокоен.
- И не се отдалечавай много, че не се знае знае ли се! - рече му Кяпутен Куро.
- Да. - съгласи се Нико и отиде при Кияна, която беше готова вече за сватбата.
- Мислех, че тези тук си имат много усложнени дворцово-аристократични обичаи... или?... - изненада се малко Нико.
- За мен принцът ги прескочи. - отвърна Кияна.
- И какво?
- И веднага ще се омъжа за него!... Това е. Но... ти си вече свободен и защитен! Искам по-бързо да се върнеш на Бо и да си спокоен, и да си защитен! Аз, все някак, ще избягам оттук! И никога няма да те забравя!
- Аз също няма да забравя това, което правиш за мен...
- Няма ли... Няма ли?... Няма ли поне малко да ти липсвам или да ме ревнуваш, че друг ще е с мен?! - изтича до него и го прегърна тя силно.
- Не... И вече ти самата знаеш защо! - засмя се с цяло гърло Нико. Тя вече си беше Кияна с Киянино тяло. Ефектът от мъглата на джуджетата се беше изпарил. И макар и в друго измерение всичко с телата си беше дошло по местата!
- Ужас!!! Отново съм в моето тяло! Сега принцът може и да не ме хареса!!!
- Може и да те хареса... - залости Нико вратата. - А сега, типично в мой стил, ето спиралодупка, която отмъкнах от Курхуй, влизай вътре и си на А-кораба.
Тя не се поколеба и влезна вътре казвайки му: - Пази се! Искам те по-скоро с нас!!!
Нико се върна при Куро, Курхуй и Пешовците:
- Приятели!!! Всички вече са в телата си!!!
- Чух... - каза Кяпутен Куро мрачно.
- И си чул сигурно, че Кияна я изпратих обратно. - показа Нико сферата за спиралодупки, която беше взел тайничко от Курхуй.
- Ей! Хей!!! Моята сфера! - викна Курхуй.
- Ами, колкото-толкова! - отвърна Нико, - Добър опит беше, но просто не сработи.
- Аааа, моето момче, ще извиняваш, но докато си част от екипа, аз казвам какво и как ще сработи! - хвана го Куро, отвори спиралодупка, всички минаха към А-кораба, а Нико го оставиха тук. В стаята му веднага влезна Уйки:
- Прекараха те, май, а? - хвана го той. В същото време в стаята влезна и октидът, който искаше просто да убие и двамата, но Уйки отвори спиралодупка и веднага изчезна заедно с пленения Нико към Харкун, а октидът остана много изненадан, защото и двамата изчезнаха за секунда оттук.
В Харкун веднага положиха Нико в стаята за мозъчно човъркане, която бе пренесена в една много добре защитена военна харкунска база.
- Прекараха ме, май... - рече Нико, който не знаеше какво друго да каже.
- Е... все пак помисли си... - започна да изброява бавно Уйки - Спаси се от няколко опита за покушение, спаси се и Кияна от това да стане жена на друг, Куро ще има голяма част от нашите трибцали, аз ще имам технология за пространствени аномалии... Не е ли всичко идеално?
- Уйки! Колкото и да човъркаш в мозъка ми, нищо няма да намериш. Онези средните нищо не са ми оставили като информация!!! Просто бях при тях за малко и това е всичко. Единственото ценно, което разбрах е, че във всичко трябва да сме умерени... А това го знаят всички малко по-образовани същества сигурно във цялото това битие!!!
- Ясно, че така ще кажеш! - засмя се Уйки и го погали по косата, докато го връзваха, - Но!... Аз, все пак, трябва да проверя.
- Колко дни ще отнеме това? - запита Нико, предчувствайки адските болки.
- Ако не се съпротивляваш - по-малко от година! - каза Уйки сериозно.
- Цялата година?! - извика Кияна, която слушаше всичко.
- Колкото трябва, не можем да контролираме това! - отвърна твърдо Куро, който все пак беше доволен, че имат поне един шанс за повече енергия - Уйки щеше да им дари 90% от трибцалите на Харкун.
- Но това са адски болки, човек! - каза Лиан, който вече бе успокоен, че е в тялото си, но дори той не можеше да си представи болки от няколко месеца до година и то в главата на някой.
- Не е хубаво това... - рече и Бияна и гледаше към отдалечаващата се мъглявина.
- Направо майката си е ебало! - промълвиха и двамата Пешовци, но гледаха да не вземат много явна позиция, защото Куро можеше да им резне от приходите.
- Куро, знам че плащаш добре, но всички сме хора на този свят! И бедни и богати! И всички имаме сърцааааа... - заплака Спаска.
- Капитане! Нико е първият, който си избрал от Бо, нали? - попита Кияна.
- Да. И какво? Знаех, че е добър избор. Всички негови стъпки отначало досега ни доведоха до този успех! Ще имаме 90% от трибцалите на Харкун, защото той се съгласи да е в екипа на Кяпутен Куро, той попадна на някакви Средни, той попадна в обсега на Уйки, той попадна в отцепилото се царство, там пак попадна на Уйки... и Нико... ах, този наш Нико!... Той сега е разменната монета за 90% от трибцалите на Харкун!!!
- Уйки плати ли ти вече? - попита Лиан, който се съмняваше и то доста в цялата тази работа.
- Да! И аз това щях да попитам. - намеси се Курхуй, който също имаше големи съмнения, когато ставаше въпрос за Уйки.
- Имам вече 45% от трибцалите! - рече радостно и с голямо задоволство японецът.
- Моля те!!! - падна на колене Кияна пред него, което изненада всички. Ена дори зейна от учудване, а Бияна отвори широко очи от изненада.
- Кияна... - понечи да каже нещо Шики. А Сиси направо отиде да я успокои, клякайки до нея.
- Моля те, Куро!!! Освободи го!!! 45% са достатъчни!!!
- Ама вие искате да играем нечестно с Уйки ли? - попита Куро.
- Да, защо не? - засмя се радостно Курхуй, който нямаше нищо против.
- Аз не искам, но Нико много го боли! - каза Кияна.
- Аз не мога да играя нечестно... - отвърна Куро, но се замисли и отсече: - Предлагам ви компромисен вариант - аз си оставам с 45% трибцали и не ща да се меся на Уйки. Вие, обаче, останалите сте си много навити да се изрепчите на Уйки и да освободите Нико, нали?
- Да!
- Разбира се!
- Ами че как?!
- Много ясно!
- Защо не? - започнаха да отговарят един през един. Само дядо Петър си мълчеше, но беше тъжен и клатеше ли клатеше глава.
- Ами това е!!! - каза Куро. Аз не се намесвам. Оставям ви тук с всички ресурси. Аз само си вземам моята сфера и суперкотката. Всичко останало си е ваша работа - каквото направите, направите. Давам ви един месец!
Рече Куро и отсече. След това си взе суперкотката, отвори спираловидна дупка и изчезна към Земята.
- Каквото кажеш, ще слушаме твоята дума! - сложи ръка на рамото на Кияна Курхуй. Както знаем, тя му беше симпатична, а от друга страна - той нямаше нищо против Нико, а и ненавиждаше Уйки. Курхуй щеше да е най-верният съюзник на Кияна в този момент.
- С теб сме! - каза и Лиан, от който очакваха най-много проблеми и съпротива, но той ги изненада приятно.
- С целия си огнен дъх и воля съм готова да се боря! - каза ламята Спаска.
- Излишно е да казваме, но и ние сме с теб. - рекоха Ена и Шики, - Няма да изоставим Нико току-така!!!
- Ще видим и ние с какво да помогнем. - обадиха се малко страхливо Пешовците.
- Голяма сила сме ние тук!!! - каза оптимистично и гордо Курхуй.
- С вас съм, - каза си думата Лиан, - но малко съм против това "голяма сила сме". Ти си ни разправял, Курхуе, че Уйки е почти едноличен владетел на Харкун и е нещо като "втори след царя". Това значи, че разполага с почти цялата царска армия. А там...
- Даааа... - прекъсна го Курхуй, - Имаме 3 милиарда армия!
- Толкова много?! Че това е повече от китайците и индийците на нашата планета, бе?! - викна бай Пешо и ченето му щеше да падне от почуда.
- Да... Затова... да, не сме голяма сила... Имаме нужда от гениален план. - призна си Курхуй.
- Ще го имаме! - каза Кияна съвсем сериозна и уверена.
- И какъв е той? - попита доста недоверчиво към нейните военни планове Лиан.
- Много подробно съм разучавала къде и по какви мисии сте били преди това. И то повечето на този А-кораб. Това е добре, защото той ще ни помогне да се върнем по тези места.
- Е, и? - попита Бияна.
- Ще съберем специален отряд от почти всички места, където сте били! Има много ценни кадри там за точно такива действия! - отвърна й Кияна.
- "Специален отряд", "ценни кадри"! Харесва ми как мислиш! - похвали я Лиан.
- Явно, явно момичето е надарено с ум и разум! - рече похвално и Петър Полисексът.
- Кияна... шефке! - обърна се Курхуй достопочтително.
- Кажи, Курхуй!
- Нека изходим от презумпцията, че Уйки ще мъчи Нико в секретна военна база, най-секретната, най-военната, онази под царския дворец на Харкун! Ако можем там да проникнем и да победим, значи ще можем да го спасим.
- Така и ще направим! - каза Кияна и беше много съсредоточена, много сериозна и много решителна.
- Давайте да правим плана! - отвори един лаптоп Петър Полисексът.
- Абе, вие на Земята много ги обичате тези мрежи и интернети... А ние сме си добре и без тях. - каза Лиан.
- Има нещо вярно! - съгласи се дядо Пешо - Вие четете, като нас едно време, повече книги, занимавате се повече с изкуство, предпазвате се от радиациите на тези неща...
- Ами да. Само военните при нас имат електронна мрежа... - отвърна Лиан.
- Лиане, знаем как е на Бо! Нека сега използваме този компютър и да направим план.
- Няма връзка със земния интернет, но става за направа на планчета. - обясни малкият Пешо.
Започнаха да го мислят всички този план и накрая решиха - предвид голямата секретност и защитеност на военната база, ще им трябва първо ташлар - извънземен от онези, които са силни и яки като скали, който да може да помете всякакви защитни врати по пътя си. Ще им трябват няколко копия на войници от охраната, които Курхуй тайно ще изкопира с харкунските копирни технологии. Ще им трябва един по-примитивен човек от планетата на която дядо Пешо за малко да се ожени. Ще им трябват няколко дендрона - онези говорещи и ходещи дървета от Джълан. Ще им трябва един от онези голите сини напреднали в оръжейните технологии извънземни същества, въоръжен с техните оръжия. Ще им трябва прах от онзи, с който всеки почва да си казва 100% истината. Ще им трябват няколко от паяко-рако-образните пирати, които могат да сдържат цял космически кораб в техния си леплив капан.
- С такъв екип, направо ще им разкажем играта!!! - каза бай Петър Полисексът.
- Ще им я разкажем, дори и без Капутен Куро! - каза Кияна и стисна юмруци.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 33
"На всяка цена!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
След всяка изминала минута Кияна ставаше все по-неспокойна и угрижена, защото си представяше (доколкото човек можеше да си представи нещо такова) колко много страда Нико при Уйки, който иска да му извлече цялата интересуваща го информация от мозъка.
- Имаме нужда от конкретен и незабавен план за действие! И не искам да губим никакво време! - каза тя. Останалите, с изключение на Курхуй, който беше в банята на А-кораба, бяха съгласни и я слушаха внимателно. Нико трябваше да бъде освободен на всяка цена!
- Преди да започнете!!!... - появи се Курхуй задъхан, който се появи полугол. - Нико успя да се свърже с мен за секунди!!! Локализирал е, че Уйки е в това измерение с него!!!
- Че това е още по-добре!!! - каза Лиан.
- Защо? - не разбра Петър Пикапът.
- Ами, защото няма да има нужда да отваряме спиралодупки и да ходим в Харкун! В нашето си измерение и Галактика... много по-лесно!
- Аз също си мислех, че ние няма да имаме достатъчно енергия, а и Куро няма да ни даде от неговата. - каза Курхуй.
- А то защо ще трябва чак толкова енергия? - попита Бияна.
- Защото имаме пиратски кораб да докарваме. - припомни й Кияна, която още се тресеше леко от ужас като си спомняше онова преживяване с ракообразно-паякообразните пирати и техния леплив космически капан, когато тя и Нико се целунаха.
- Ясно, ясно... - отвърна й Бияна.
- Къде е локализиран Уйки? - попита Кияна Курхуй.
- Ето тук. - показа Курхуй на един от А-корабните компютри.
- Какво е това?! Къде е това? - не разбираха останалите, които бяха прекарали много по-малко време на А-кораба, а и не бяха астрономи.
- Това е една наша малка планета. - рече Сиси.
- И как Уйки е отишъл да се договори с вашите да му дадат там да си прави опити с Нико?! - попита я Шики.
- Не знам... нашите са готови да търгуват с всеки, който им плати добре... без значение от коя планета, галактика или... в случая - измерение, е той или тя...
- Много ли е добре защитено там? - попита Кияна, която се опитваше да даде максимално близък план на базата.
- Средно, доколкото знам... - отвърна Сиси.
- Ти ходила ли си там? - попита Лиан.
- Един път само. Може някои неща да са се променили.
- Курхуй! - обади се Кияна, която наистина бързаше нещата да станат час по-скоро.
- Кажи! - отзова се веднага Курхуй, който си беше вече нещо като фен на Кияна, която никога не преставаше да му е симпатична.
- Колко енергия ще имаме за спиралодупки?
- Не повече от три, за съжаление!!! - каза с опасение той.
- Но това е ужасно! - извика тя почти обезверена, - Аз мислех, че ще има поне за десет! Ние наистина, ама наистина нямаме никакво време за губене!
- Просто кажи и ще действаме! - обади се малкият Пешо. Дядо му повърди.
- Ами така... - започна Кияна, която вече имаше ясен план за конкретните действия, - Ще използваме само една спиралодупка и ще си оставим две за акцията. С тези две ще отидем първо до планетата от света на Сиси, където се е окопал Уйки с Нико и после, ако сме живи, ще използваме последната спиралодупка, за да се върнем на борда на кораба ни тук!
- Как ще осигурим всички тези... чакай да видя... - отвори пак своя комп Петър Пикапът и заизрежда - ташлар, копия на войници от охраната (само че сега ще копираме тези от на Сисиевата планета), примитив, дендрони, гол син извънземен, прах от онзи, с който всеки почва да си казва 100% истината, паяко-рако-образните пирати с капан...
- Не можем изведнъж да ги съберем, нямаме толкова спиралодупки. А А-корабът не е толкова бърз, за да ходим по отделно. Ето какво, - обясни им Кияна - Ще използваме летящите модули на А-кораба, оптимално. Най-добрите пилоти сред нас ще отидат с тях до някои от тези места. Ще използваме едната възможна спиралодупка. Накрая, ще използваме и самият този А-кораб.
- Слушам те кой къде ще ходи и какво ще търси! - веднага се обади с готовност Курхуй.
- Аз мога и самостоятелно да литна и да търся! - каза Спаска, която от космос се не боеше, но летеше по-бавно от модулите, та предложението й не струваше и пукната пара, но все пак всеки я уважи заради него.
- Курхуй! Спиралодупката ще използваш ти, защото ние няма как нито с кораба, нито с модулите да отидем до твоето Харкунско измерение. Помни, оттам ни трябват поне 3 дендрона, няколко изкопирани войници като тези от охраната на Уйки (защото може и да нямаме възможност да копираме от планетата на Сиси, а Уйки сигурно е взел харкунци със себе си и може да го заблудим поне малко с клонингите, които ти ще направиш)...
- Ясно. Мога да взема и няколко харкунзаври. Те са яки животни!
- Добра идея!!! Не се бяхме сещали за тях. - каза малкият Пешо.
- Аз се сетих, ама... - усмихна се бай Пешо под мустак, защото вече си беше имал работа с един, но не каза нищо повече, че да не извиква заспали чувства.
- Значи аз тръгвам, веднага!!! - поклони й се Курхуй и потегли на път.
- Всички правете като него! Чуете ли си заданието, веднага тръгвайте, защото вие ще се забавите сигурно дори повече от него.
- Казвай, казвай! - подкани я Лиан, за който всичко това беше рутина.
- Ти си най-подходящ да отлетиш с модул да намериш един от сините извънземни, въоръжен с техните високотехнологични оръжия. Вземи и Бияна с теб, може да е полезно да не си сам. А и няма да имаш особени проблеми с навигацията.
- Ето ти и подробни координати къде да ги търсиш. - даде му разпечатка Сиси.
- Ами, тръгваме! - хвана Лиан Бияна под ръка и слезнаха едно ниво по-долу, където бяха готови модулите за изстрелване.
- Петър и дядо му. Вие отидете на онази планета, където дядо Петър е имал вече опит с местните.
- Аз опит, че имам, имам си... но без Куро ме е страх, моме! Признавам си, че само с внука, най-много да ни теглят един здрав кьотек и кой знае какво...
- Ясно. Спаска!!! - веднага намери решението Кияна - Вземете и Ламята Спаска с вас. Тя ще ви пази по-добре и от Куро.
- Само че аз не мога да се събера в модул! - каза тъжно Спаска.
- Ще те вържем за него с някое въже или кабел! Ще подхвърчаш зад него. - каза Петър Пикапът.
- Че то направо като космически водни ски! Или онова там с парашутите и моторниците! Много ще е интересно преживяване за мен! - зарадва се Спаска, че ще може да съчетае полезното с приятното.
- Потегляме! - съгласи се и Петър Полисексът.
- А ние какво? - беше нетърпелива Сиси. Шики и Ена бяха до нея.
- Шики, отиди за прах на истината. - каза Кияна, която сметна, че Шики е доста подходящ за тази работа.
- Веднага. Това моето май е най-лесно. - усмихна се Шики.
- Само внимавай да не те излъжат, помниш какво стана... - предупреди го уместно Ена.
- Спокойно, скъпа приятелко! - отвърна й Шики, но понеже не беше сигурен с управлението на модула, колкото и да беше смарт-модул, взе и Сиси със себе си, която разбираше от тези неща.
- Останахме само ние двете! - каза Ена. Кияна усети, че тя е притеснена.
- Ти, Ена, ще се отправиш с А-кораба ни към пиратите, и ще им обещаеш добра плячка и възнаграждения.
- Ама те може да пленят мен и целия кораб!!! - уплаши се още повече Ена.
- Предпочиташ да караш модул ли?
- А! Не!!! Аз ще си умра от страх в модул!!! Сама в модул, а и няма тези всичките помощни системи тук...
- Значи искаш да си на А-кораба, но те е страх от пиратите. Тогава отиди с кораба пък да намериш ташлар.
- Олелееее!!! Тези са още по-страшни!!! Каменни, обичат да се бият! Вече искаха да ни тряснат!... Сам-самичка как ще се оправя?! - просълзи се Ена.
- Ена, трябва да избереш - пиратите или ташларите! Нямаме време, разбери!
- Добре, добре... остави ме само за секунда... да се съвзема...
- Не се притеснявай толкова!!! Курхуй ще дойде, когато е готов с клонингите, дендроните и харкунзаврите тук, на А-кораба ни. Докато пристигнеш той ще е там, а той е умел, силен...
- Ааа! Така става!!! Ами значи избирам си ташларите! - успя най-сетне да се поуспокои Ена.
- Добре. Аз отивам при пиратите! - каза твърдо и решително Кияна.
- Ужас!!! Киянче!!! Не те ли е страх?! Тогава ти и Нико, много се бяхте изплашили... - подскочи Ена.
- Страх ме е, но това няма значение, когато трябва да спася Нико. - отвърна й Кияна съвсем сериозно и се запъти надолу към модулите на А-кораба.
Курхуй, който беше тръгнал най-рано от всички първо отиде в Джълан. Лесно му беше да вземе няколко дендрона. Прецени, че четирима ще са достатъчно. След това набързо премина границата, изкопира за минута няколко харкунци с униформи като от тези на Уйкиевата охрана, а един от неговите верни хора му доведе и пет харкунзавъра.
Курхуй отвори спиралодупка и клонингите, следвани от харкунзаврите и доста учудените от дупката дендрони влезнаха вътре. Курхуй също веднага влезна вътре, защото макар и да знаеше, че Уйки в момента не е тук, тръпки на притеснение и ужас го побиваха всякога, когато беше в своето си измерение.
- Ох! Камък ми падна от сърцето! - извика Ена и тръгна да прегръща от радост Курхуй, когато той се появи на А-кораба със спиралодупка, следвайки всички тези от измерението си.
- Спокойно бе, ей! Дебелак!!! - поразсърди се малко Курхуй.
- Извинявай, ама ти си ми... вие сте ми надеждата! - рече Ена и им обясни, че отиват да търсят ташлар, разказа им какви твърди, каменни, агресивни канари са тези ташлари. Харкунзаврите бяха животни и нищо не разбираха, само сновяха напред-назад душейки наоколо, но дендроните - тези интелигентни ходещи и говорещи дървета, те сериозно се поуплашиха, защото срещу камък бяха по-слаби, а те не бяха свикнали да са по-слаби от нещо физически. Скоро А-корабът навлезна в ташларските територии.
- Тук ли е? - попита Курхуй като се оглеждаше наоколо готов да воюва с тези ташлари.
- Тук е, според А-кораба... - каза Ена, анализирайки цялата входяща информация.
- Ами ще се оглеждаме. - рече й Курхуй. След малко съзряха някакъв астероид, а на него потрошен ташларски кораб.
- Тук дали ще има оцелял? - запита се Курхуй на глас.
- Да проверим! - каза с надежда Ена, която предпочиташе да си има работа с паднал ташларски кораб, отколкото с действащ. А-корабът кацна на астероида близо до падналия кораб на ташларите. Ена, Курхуй и един от дендроните внимателно влезнаха вътре по предварително изградения тунел от А-кораба. Намериха един-единствен ташлар:
- Ранен съм, но пак ще ви смажаааа... - изстена той.
- Жив-умрял и достоен за съжаление! - изплю се Курхуй.
- Някакви ни блъснаха... Целият ми екипаж изхвърча в космоса... само аз успях да се приастероидя... Най-трениран и най-оправен съм. Оцелях!!! Това да ти говори нещо, а бе? - изстена пак ташларът.
- Хей, ние идваме с мир! Имаме предложение! - каза Ена приятелски, доближи се до ташлара и му помогна да си посъбере камъняка около него, да го залепи по себе си... Той като чу, че ще има и келепир от цялата работа, реши че ще дойде!
- Ама ти въобще можеш ли да ходиш, да се биеш? - усъмни се Курхуй.
- Мога, бе!!! Обещавам!!!
Ена не искаше да продължават да търсят други ташлари и затова решиха да действат с този. Прибраха го на А-кораба. Дендроните го гледаха с голямо учудване, а той заспа и нямаше време да им се начуди.
Лиан и Бияна, почти по същото време, вече бяха открили син извънземен. По-скоро той ги беше открил. Без да го усетят беше се настанил зад тях в модула и ги стресна ужасно!
- Много сте напреднали!!! - учуди се Бияна.
- Не сме много напреднали, а вие сте много изостанали. - засмя се той.
- Как влезна тук, наистина не мога да разбера!!! - попита и Лиан, леко в готовност да хване пистолета си.
- Аз съм отшелник и ми беше скучно... Викам си да влезна малко при вас. Какво търсите тука? Ако продължите напред, направо може и боя да си намерите; там са наши военни предни постове.
- Трябва да спасим един човек от нашия народ. - каза му Бияна - Искаме да намерим някой от вас, който е напреднал и с напреднало технологично оръжие да помогне.
- Лоши ли са го хванали?
- Най-лошите, които може да си представиш! - каза Лиан - Искат да му изчовъркат мозъка всячески, че търсят нещо, което може и да не е там.
- Чакайте малко. - каза синият гол извънземен, а след малко се появи пак изненадващо зад тях в модула, вече екипиран.
- Определено супер-напреднали! - възхити се Бияна и поеха курс към А-кораба.
Шики и Сиси кацнаха на онази противна планета... Само след няколко километра попаднаха на същия онзи измамник. Беше оживял! Шики скочи и го хвана веднага за врата:
- Олеле, бате! Недей!!! Аз вече съм друг човек!!!
- Ти не си човек, бе!!! Негодник! - блъсна го Шики на земята.
- Грешиш, бате! Бате, како! Аз повярвах!!!
- Какво повярва?! - не разбра Сиси.
- В Бога-Господа-и-неговите авери!!! - отвърна измамникът, - Имаше преди един, който като ме ранихте и ме спаси. Беше мисионер! Разказа ми за Бога-Господа-и-неговите авери! Даде ми и свещена книга да чета. Ето... - този път не лъжеше, наистина имаше книга от някаква секта.
- И какво? - попита Шики, който още не му вярваше.
- Ами аз го излъгах и му откраднах това-онова, защото, бате, како... аз, ако от него не открадна, от кой ще открадна?
- Ужасно... той те спаси, а ти го крадеш?! - хванаха се за главите Шики и Сиси.
- Е, ами... кражба яко... но после прочетох книгата и повярвах. Вече съм нов човек.
- Имаш ли прах, от онзи прах? - мина директно на темата Сиси.
- Имам!
- Дай насам малко. - каза му Шики.
- Веднага давам, бате! - подаде му торбичка онзи.
- Как се използва?
- Ами духаш и той се разпръсва.
- Ами как не попада на тебе?
- Ами аз съм бързак...
- Ох... това може някой от нас да не го направи. Да го вземем с нас. - заколеба се Шики.
- Къде, бате?!
- Абе не питай и идвай! - дръпна го Сиси към модула и тримата потеглиха към А-кораба.
Пешовците и Спаска голям полет направиха до примитивната планета. Този път се припланетиха до някакво друго племе. Бай Петър Полисексът си отдъхна. Тук направо като видяха Спаска почнаха едни поклони, едно обожествяване. Много хорица искаха да ги последват, но Пешовците си избраха един по-якичък абориген. След това веднага обратно в модула и напред към А-кораба.
Най-опасно положението оставаше за Кияна. Не се знаеше дали въобще ще се върне, защото преговори с пирати и то точно с такива примитивни, зли и агресивни като тези извънземни същества приличащи на паяци и раци, не бяха най-безопасното нещо. А и можеше наистина просто да пленят модула й, да влезнат в него и да я изядат. Знаеше, че може да умре всеки момент, но все пак вярваше, че ще се справи, така както вярваше, че и Ена с Курхуй, дендроните, клонингите и харкунзаврите ще се справят. Разликата беше, че сега тя, Кияна, бе тук сам-самичка.
Видя една малка планета. На нея се разхождаха няколко от тези пирати. Тя им прати поздрав от модула. Онези го приеха веднага. Поканиха я да слезне при тях. Беше си страшничко, но нямаше как. Слезна тя.
- Идвате с мен. Много плячка!!! Много пари!!! За вас! - каза им тя на примитивния им език.
- Ние прави какво? - попита началникът им.
- Вие само хване капан кораб, ако има. Чака малко. Ако има хване, ако няма - не хване!
- Само толкова?
- Само толкова. Други с нас - те работи, те бие се, те воюва. Вие само пази, ако има кораб плени!
- Ние харесва!!! - заподскачаха онези. Каза им да я следват. Те се качиха на подскоци веднага в техния си кораб и тръгнаха. Тя си отдъхна, но все пак даде координати и траектория на останалите от екипа си, за да й се притекат на помощ, ако нещо стане. "Направо щеше да ми изхвръкне сърцето!... Но и на Нико сигурно не му е никак леко!" - помисли си тя. Той вече й липсваше толкова, толкова много.
А Нико беше от няколко часа прекаран в нашето си измерение на база, в която Уйки беше уредил пълна военна охрана и лаборатория за мозъчните си дейности. Надяваше се, че така ще отнеме повече време на евентуалните спасители на Нико, защото нямаше никакво намерение да се доверява на Куро и екипа му (което се оказа и правилната установка в случая).
Нико успя да предаде само едно съобщение (онова до Курхуй) и пазеше пълна радио-тишина, защото не искаше Уйки да узнае и за чикибойската игличка, че да почне да го рови и по ръцете. Стоеше мирно, даваше вид, че е готов на пълно сътрудничество с това ужасно същество и чакаше да му дойде спасението, защото усещаше или поне силно се надяваше, че няма да го изоставят в ръцете на чудовище като Уйки.
- Какъв е този, бе, господин Уйки? - попита някаква, която беше в униформа на висш военен и явно беше командирката на цялата тази база.
- Обект на най-голям интерес и задълбочено изследване. - отвърна Уйки и помаха малко с пипалца, изразявайки някакви емоции, които никой не разбираше наоколо, дори и неговите харкунски охранители, които бдяха около него.
- Изглежда ми прекалено обикновен... Виж, даже черепната му кутия е по-малка от нашите и вашите... - погледна го командирката с някакво презрение, недоверие и известно отегчение, въпреки че любопитството я гризеше отвътре.
- Да, но има мозък, има! - изсмя се Уйки и нареди на охраната да подготви Нико за мозъчното човъркане...
Кияна се добра успешно до А-кораба, доведе вътре пиратите и целият екип беше събран. Сега оставаше най-трудното: да им се обяснят задачите и да поведат една истинска война за освобождаването на Нико от лапите на Уйки.
(СЛЕДВА)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 34
"На всяка цена!" - 2
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Всички, които имаха приключение с рако-паякообразните пирати и особено Ена с Шики, се удивиха, и възхитиха на смелостта, и себеотрицанието на Кияна, която беше успяла да отиде там (на техните пиратски територии), и да се върне оттам, невредима, и то с цял пиратски кораб за съюзник. Беше наистина удивително. Второто по удивителност бе синият извънземен, доведен от Лиан и Бияна, който макар и екипиран с всякакви оръжия и кинкалерии, си го развяваше насам-натам, полугол. Беше по-гол и от примитива, доведен от Пешовците, който бе облечен в кожи.
- Леле, леле!!! Какви чудеса имало по света! - цъкаха учудени дендроните, без да си дават сметка, че само те бяха флора тук и всеки друг им се чуди как може да има говорещи дървета като тях.
- Батета, всичко е много чудно, ама вижте, аз мога да ставам невидим! - рече извънземният с прахчето, и демонстрира своята невидимост.
- Ти само внимавай да не направиш пак някой номер! - предупредиха го всички, които му бяха брали ядовете.
- Ееее, батета, каки!!! Аз вече съм нов човек и вярвам в Бога-Господа-и-неговите авери! А и нали ще има далавера!!!
- Съберете се всички! - каза Кияна, която още не си беше поела дъх, но искаше по-бързо да се притекат на помощ на Нико.
- Всички! Всички!!! Бързо!!! - изкомандва и Курхуй, от когото Кияна можеше да получи цялата възможна подкрепа.
- Сиси успя с помощта на А-корабната технология да получи подробни и ясни изображения на цялата военна база. Вижте. - оповести Кияна.
А-корабът, тази ултра-смарт машина, веднага разгърна холографска карта в дву- и три-измерен вариант.
- Леле, леле!!! Какви неща имало по света! - зацъкаха отново учудени дендроните.
- Не е зле като технологийка... - добави синият гол извънземен, - Но още може да се побутне оттук-оттам.
- Тази база е по-сложна и от онази в Харкун, която Уйки управляваше! - зина в учудване Курхуй.
- Ами, ние сме сравнително-напреднали! - заяви с гордост Сиси.
- Защо картинки гледа?! - недоумяваха пиратите - Какво това?
- Вие само там, над планета! - обясни Кияна, - Ако дойде друг космически апарат - хващате го!
- И ядем? - попитаха радостни те, предчувствайки голямо пиршество.
- И ядете!!! - веднага потвърди Лиан, който нямаше никакви задръжки.
- Ядем! Далавера! Ядене, добре!!! Добре!!! - подскочиха радостни те, доволни, че не са прекарани.
- Батета, това много голямо, бе... Къде са парите им, не виждам добре... - рече извънземният с прахчето, който сега не беше невидим, но също искаше далаверата не по-малко от пиратите.
- Веднъж разбием ли го, ще си вземеш колкото пари имат и колкото можеш да носиш! - успокои го Кияна.
- Ако бях в по-добра форма, аз сам мога да пробия тази база! Аз съм твърд копелдак! - похвали се ташларът.
- Да, "ако"... - погледна го с досада Курхуй, който много се съмняваше, че тоя, колкото и да е внушителен като грамадност, твърдост и самочувствие, ще направи нещо полезно в тази акция.
- Някой още нещо има ли да добави? - попита нетърпелива Кияна, защото наистина се притесняваше ужасно за Нико там.
- Аз! Аз! - обади се примитивът.
- Какво искаш да добавиш? - попитаха го няколко в един глас.
- Аааааааъъъъъъъъъааааааааааъъъъъъъъъъъъъъауууууууууууу!!! - добави той. Нямаше някаква рационална стойност, но поне беше нещо за повдигане на духа - вик на войн, готов да се бие за своите и за каузата. По-добре от нищо.
- Какъв е планът? - намеси се конструктивно Курхуй.
- Аз ще кажа какво мисля, а ти и Лиан ще ме коригирате, защото сте най-добри във военните въпроси. - отвърна Кияна и започна:
- Клонингите от Харкун, ще се доближат до този вход, за да избегнем парадния, където охраната е повече. Те ще отвлекат вниманието: ако ги допуснат, влизаме и ние. Ако не, ще се атакува главния вход.
- Да атакуваш главния вход с тези там на входа и по кулите... това си е живо заколение! - ококори се Лиан.
- Дендроните, бе! - отвърна веднага Курхуй -Дендроните ще атакуват челно. Колкото и да ги стрелят, ако не ги горят с огън, те няма да пострадат толкова. Няколко дендрона ще могат да влезнат заедно с вратите вътре!
- Е, това е друга работа! - съгласи се Лиан.
- Защо аз не мога да се заема с тази задача? Толкова съм як и за мен трудно има открити бронебойни куршуми! - обади се ташларът.
- Защото ти ще трябваш за резервния вход. - каза му Кияна, - Там, където с клонингите ще опитаме да влезнем.
- Кои ще опитаме да влезнем там? - попита Шики.
- Тези, които са въоръжени поне малко. Ще имаме две групи, които да са с почти равни сили.
- Не... - прекъсна я Курхуй, - Ако искаш моето мнение, тези които ще атакуват парадния вход, ще трябва да са по-силни.
- Съгласна съм. - каза Кияна.
- И аз съм съгласна. - обади се Бияна, макар че никой не я питаше и най-малкото пък тя беше човекът, който можеше да се включи с нещо в теорията на войната.
- Как ще балансираме силите, според теб? - включи се Лиан. Дядо Пешо се включи:
- Три дендрона с Курхуй, който ще е с калашника и ти, с твоя патлак, и синият напредничав извънземен субект за главния вход. Ще ги пометете като куцо пиле домат! Пък и харкунзаврите ще свършат сигурно бая работа. Останалите - Един дендрон, ташлара, Кияна, аз и внука, Ена и Шикито... и нашия примитивен пич.
- Ами ние? - обади се Спаска.
- Не сме те забравили, Спаске! - каза Кияна, - Ти ще си с този човек с прахчето... Ще кръжиш с него наоколо, но не много високо, за да не те стрелят, ако те засекат. Който от нас пробие пръв, с него минаваш. Носиш невидимия с прахчето и го пускаш там, за да издири първи Нико, да духне праха на истината и да може Нико да избяга, докато Уйки и останалите се карат.
- Прекалено лесно, за да се получи... - усъмни се Пешо Пикапът.
- План "Б" ли има? - попита го Кияна.
- Нямам, но трябва...
- И какъв?
- Много неща са по веригата... Всичко може да се провали, а нямаме никакви резерви... Не знам какво да предложа. - вдигна рамене малкият Пешо.
- Нико е на почти равно разстояние и от двата входа, които имаме предвид. - включи се Сиси.
- И какво? - не разбра какво има тя предвид Курхуй.
- Ами сферата за спиралодупката ще е само в теб. Ако и двата екипа се срещнат едновременно - да, ще се измъкнете. Но, ако единият закъснее?
- Това наистина е проблем! - потрърди Кияна, която не искаше да се бавят, но съзнаваше, че не може без детайли...
В същото време в базата Уйки беше започнал да човърка отново мозъка на Нико.
- Не се съпротивлявай!!! Така по-малко ще боли! - викаше Уйки.
- Не се съпротивлявай, бе!!! - ревеше истерично и местната командирка, без да си дава сметка за какво точно реве, но нали й беше заплатено добре, а и нали беше любопитна.
- Аз НЕ... СЕ... СЪПРОТИВЛЯВАМ!!! - скърцаше със зъби от болка Нико.
- Ето!!! Ето я!!! Това е пространствената аномалия!!! И ти влизаш!!! - викаше Уйки ентусиазирано виждайки спомените от Никовия мозък.
- ВЛИЗАМ... И НИЩО ОСОБЕНО!!! НЯМАМ НИКАКВИ ЗНАНИЯ ЗА ТЕЗИ АНОМАЛИИИИИИИИИИИИИИииииииииииииии!... - викаше и се гърчеше от болка Нико.
- Все нещо ще има!!! Не се предавай!!! - окуражаваше го Уйки и се цъклеше в изображенията на Средните, които изплуваха пред него от мозъка на Нико.
- АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааа!!! - изкрещя Нико от непоносимата болка, и този път включи чикибойската си игличка, защото искаше всички да го чуят и да му се притекат по-бързо на помощ, защото вече не се издържаше.
"АААААААААААаааааааааааааааааааааааааааа!!!" - разнесоха се виковете му в А-кораба от всички, които имаха тази комуникационна игличка дадена им от Кяпутен Куро.
- Не! Тръгваме!!! - каза Кияна, - План "Б", ще го мислим в движение!
Само Сиси и Бияна останаха на А-кораба, за да командват, ако се наложи нещо. Пиратите започнаха да охраняват небесното пространство над базата с техния си кораб. Спаска полетя, заедно с невидимия извънземен с прахчето надолу, за да кръжат незабелязано ниско около базата и да влезнат там, където някой от екипите първи пробие. Курхуй с всички харкунзаври, Лиан, синият извънземен и трима дендрона се запътиха към главния и най-опасен вход. Харкунските клонинги, Шики, Ена, Кияна, ташларът, един дендрон и двамата Пешовци се запътиха към другия, по-малко опасен вход.
- Ще държим връзка с игличките. - каза им Кияна. Започнаха атаката с по-маловажния и по-безопасен вход. Клонингите се появиха и поискаха среща с Уйки. Пуснаха ги веднага, защото Уйки направи грешката да ги допусне. Скоро, обаче, колкото и да беше запленен от спомениете за пространствените аномалии от Никовеия мозък, той се усети, че тези от неговото измерение, заедно с някаквъв дендрон, а също и съвсем непознати неща като ташлар от това измерение не влизат, за да го почерпят със сладки, а и беше ясно, че са се докарали тук със спиралодупка.
- ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ!!! - изкомандва Уйки.
Клонингите, дендронът, ташларът, Пешовците, примитивът, Кияна, Ена и Шики вече бяха изминали половината път до Уйки и Нико. Когато Уйки обяви пълна бойна готовност и командирката насочи множество от войниците на базата към въпросните освободители на Нико, Курхуй реши самоволно да атакува главния вход (с неговите си три дендрона, Лиан и синият извънземен), за да може да отвлече колкото се може повече сили на базата, за да не пострада Кияна.
Войниците на базата бяха бързи. Веднага налетяха на групата на клонингите, дендрона, ташлара, Пешовците, примирива, Кияна, Ена и Шики. В началото беше лесно, защото клонингите вървяха най-отпред и войниците от базата стреляха по тях. Да, но после клонингите умряха, изпариха се (както се изпаряват, когато са в друго измерение) и насреща остана само един дендрон да пази групата. Ташларът беше зад него и също спомагаше донякъде за опазването й.
- Курхуй! И ти ли нападна?! - извика Кияна.
- И аз! Ще се опитаме да отвлечем колкото се може повече сили, за да не пострадаш! - отвърна й той.
Трите дендрона на Курхуй се втурнаха към вратата на парадния вход и я отнесоха за отрицателно време. Синият извънземен обезвреди и изстрелите, и самите стрелци на базата. Лиан простреля всички от нападащите фронтално войници там, а Курхуй се справи по фланговете.
- Къде да влезнем?! Къдееее? - попита ламята Спаска изненадана от почти едновременното проникване на двата екипа - този на Курхуй и този на Кияна.
- При Кияна! - каза Курхуй без да се колебае, защото знаеше, че една ламя може да помогне много там. Спаска със ставащия невидим извънземен веднага се насочи към второстепенния вход, където беше проникнал екипът на Кияна. Когато стигна там, видя, че дендронът вече изнемогваше от изстрелите на тези от базата. Спаска застана до него, извънземният се изсули от гърба й и стана невидим, а Спаска започна да бълва огън колкото се може по-далече и изгори всички войниции пред нея.
Дендроните на Курхуй помитаха всички войни на пътя си, а останалите живи бяха доубивани от самия Курхуй с калашника, Лиан с неговия пистолет и синият гол извънземен с неговите чудновати оръжия. По този начин, макар и по-далече, Курхуевият екип си проби път по-бързо до Нико и Уйки, но харкунзаврите бяха всички мъртви вече.
- Извикай помощ от най-близката ви колония! - каза Уйки на командирката. Тя се обади за помощ. Веднага долетяха три от най-близките военни кораби. Пиратите с техния си кораб, обаче хванаха и трите новодошли с тяхната си леплива технология, и започнаха да навлизат вътре при тях, за да ги пленяват или направо ядат!
- Няма полза!!! Пленени са!!! - извика командирката.
- Ами, значи ще се справим тук, долу!!! - хвана я Уйки с пипалата си. Дай ми най-силните гардове, отивам да атакувам и аз!!! А ти пази този! - посочи той омаломощения Нико. След малко Уйки начело на своите най-верни охранители и най-елитните войници от базата отиде в наблюдателната зала, за да види къде какво става.
- Мдаааа... - започна да изчислява Уйки, - Дъртак, левак, дебелак, мускулест, женски и каменист... и един умиращ дендрон... Тези са пътници!... А тук? Ооооо-хооооо!!! Три дендрона, синичък гол, Курхуй и някакъв от неговите тъпаци напредват... Сега ще ви кажа как се напредва!!!
Уйки, заедно с неговия новосформиран мощен военен екип, скоро достигна до екипа на Курхуй.
- Огън!!! - изкомандва Уйки. Буквално огън последва от няколко местни огнехвъргачки и дендроните изгоряха пред очите на ужасения Курхуй. Лиан и синият извънземен откриха огън. Курхуй също се окопити и започна да стреля. Цялата тази "канонада" респектира всички от Уйкиевия екип. Няколко от тях почти веднага умряха, няколко други се изпариха умирайки.
- Няма нищо! Имаме числово преимущество! - изхили се перверзно Уйки. С многото си крайници и пипала, той също стреляше на поразия. Успя да рани дори синия извънземен.
Кияна се добра до стаята с Нико и командирката. Дендронът издъхна там, с последни сили стоварвайки се и разбивайки вратата. Ташларът помете първата вълна от охраната на стаята и на командирката, а останалите - Ена, Шики, Пешовците и Кияна, посрещнаха с електрошоковете си и част от пленените оръжия.
- Кияна!!! - извика Нико. Тя го чу и веднага се завтече към него, но командирката я рани. Ташларът сплеска командирката с един удар и тя изпадна временно в безсъзнание. Останалите помогнаха на Нико да се освободи от оковите си.
- Отиди да помогнеш на Курхуй и другите... - промълви Кияна и ташларът отиде там. Останалите внимателно го последваха, справяйки се от време на време с някой изскочил оживял войник от базата. Нико намери своето оръжие, което беше конфискувано от Уйки, и го даде на Шики, който стреляше добре с него, и допринасяше за отвяването на всеки по-опасен местен войник.
Сферата беше у Курхуй и трябваше да се доберат до него на всяка цена. Добраха се, но завариха следната ситуация: синият извънземен беше ранен смъртоносно, трите дендрона вече бяха изгорели, Курхуй бе ранен в крака, но все пак стреляше, а Лиан бе останал, засега невредим, и също стреляше. Уйки, с оцелелите му над 30 войници и 1 харкунски гард, отвръщане на огъня зверски и беше уверен, че ще убие всички.
- Предайте се!!! Нямате шанс! - каза им Уйки.
- Никога!!! - изхленчи почти Курхуй, който не искаше да попада отново в ръцете на Уйки.
- Ти се предай. - отвърна Лиан, колкото да каже нещо.
- Аааа! - влетя върху Уйки ташларът с боен вик, но Уйки, който си беше силен, веднага го прехвърли към Курхуй и Лиан, надявайки се да ги затисне с тази скална маса, само че ташларът си "би спирачки" навреме и застана пред тях да ги пази.
- Пай се! Огън!!! - извика Спаска, която също се появи току-що и избълва огън. Веднага изпепели и последния жив от охраната на Уйки и няколко от местните войници, но Уйки започна да стреля с многото си пистолети, къртечници и шмайзери, и пр. които държеше с неговите многобройни крайници и пипала, и Спаска се сурина кървясала на пода. Шики произведе изстрел с пистолета на Нико и уби всички без един около Уйки, но Уйки, който запази равновесие, въпреки мощната удрарна вълна, го уцели и Шики падна също на пода!
- Я стреляй по мен, бе, грозен!!! - извика ташларът. Уйки се обърна. Прицели се.
- НЕ! НЕ!!! - извика единственият оцелял край Уйки местен войник.
- Защо? - попита Уйки държейки на прицел с многото си пипала и крайници всички.
- Защото това е ташлар!!! Ако го уцелиш, ще се разпръсне на много малки камъни и ще ни пребият в радиус от 50 метра поне!!!
- Аха... - забеляза Уйки и спря да се цели в него.
- Да отваряме дупка и да изчезваме!!! - извика Лиан.
- А как ще имаме вяра, че Уйки няма да ни убие, докато преминаваме през дупката? - попита Кияна, която вече беше много изплашена, колкото и досега да имаше дух на водач, а и кървеше сериозно.
- Аз ще стоя тук и ще ви пазя!!! - каза ташларът жертвоготовно.
- Няма да я бъде! - рече Уйки, хвана единствения оцелял войник, за да се предпази с тялото му и стреля с няколко оръжия едновременно по ташлара. Онзи наистина експлоадира и много малки, и големи камъни захвърчаха наоколо. Войникът, с който Уйки се беше прикрил, умря. Ена и почти всички останали бяха ранени малко или повече.
- И сега идва моментът на разплатата!!! - викна Уйки, хвана Нико, защото той не биваше да умре заради ценната си мозъчна дейност и започна да се прицелва в ранените един по един. В същото време, обаче, невидимият извънземен духна прах на Уйки. Уйки се закашля, Курхуй отвори спиралодупка, а невидимият влезна в схватка с Уйки, защото знаеше, че ако победи, всичко в базата е за него. Всички започнаха да се изнизват един по един през спиралодупката.
- Бягайте батета и каки! Аз ще го оправя този! - викна невидимият, а Уйки в ужас се бореше с нещо, което не виждаше, но се чуваше и се усещаше, че го хваща, щипе, шамаросва, удря и рита. Примитивът също скочи на Уйки, но той го уби веднага, с едно от пипалата си, което още държеше местен пистолет.
С последни сили някои от ранените замъкнаха ламята Спаска, която беше най-тежка, в спиралодупката и се завърнаха на А-кораба.
- Толкова много кръв!!! - извика Бияна, която не знаеше какво да прави, виждайки пред себе си толкова много ранени, стенещи и кървящи хора.
- Спри да говориш и викаш, и направи нещо!!! - сряза я Сиси.
- Аз съм тук, за да помогна!!! - появи се изневиделица на А-кораба Кяпутен Куро от негова си сприалодупка. Явно беше следил развитието на цялата ситуация и не се бе сдържал да се намеси поне накрая.
- Куро! Куро!!! - извикаха тези, които още можеха да говорят.
- Няма да ви изоставя съвсем! - рече той и тръгна да превързва ранените.
В същото време - БУМ! Нещо хвана А-кораба. Бяха пиратите. Искаха по-голяма плячка. Сиси им каза, че на планетата долу има повече плячка. Онези оставиха А-кораба и слезнаха на планетата с базата, където още се бореха невидимия извънземен и Уйки.
Уйки тъкмо беше надвил невидимия и се заогледа колко опустошено е около него. Командирката, която се бе свестила, се добра до Уйки, но в същото време няколко от паяко-ракообразните пирати връхлетяха върху тях. Започнаха да ги хапят, да искат да ги ядат... Но, това си беше проблем на Уйки и на командирката, а А-корабът започна да се отдалечава от тази проклета планета.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 35
Рани
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Ако Кяпутен Куро не се беше появил, не се знаеше дали някой щеше въобще да оцелее... Завърналите се на кораба (оцелелите) бяха Нико, Кияна, Ена, Шики, Курхуй, ламята Спаска, Лиан, Пешовците и, по някакво чудо - синият извънземен, който беше намерил някакви вътрешни защитни сили да "възкръсне". Само Лиан беше останал без никаква драскотина! Чудо, късмет или какво? Никой не знаеше, а и не се интересуваше от това. Около два земни дни, Кяпутен Куро се видя в чудо да лекува окървавените и осакатени членове от екипа си.
- Ех, момчета и момичета... не мисля, че сте много прави, но и не мога да ви оставя така... - въздишаше и стенеше Куро. Някои с по-леки наранявания като Пешовците се оправиха скоро, но други по-тежко ранени - като ламята Спаска, почти бяха на границата на смъртта.
- Ти добре, че се появи! - поощриха го Курхуй, който беше с много ранен крак и Лиан.
- Абе... не може да си представите колко още неща са ми на главата и за каква глобална, вселенска, всебитийна война става дума между Черно-Бяло, Добро-Зло, но, нали и аз имам сърце... - отговаряше Куро и продължаваше да прилага билки, лекарства и всякакви непознати чикибойски технологии.
В един момент всичко се оказа "стабилно" - беше ясно, че някои ще се оправят (като Кияна, Шики, Ена, Пешо Пикапа и Пешо Полисекса), други може и да останат сакати (като Курхуй), а трети може и да умрат (като Спаска и Нико).
- Аз, обаче, ще тръгвам, скъпи хора! - каза веднага след като се възстанови напълно голият син извънземен.
- Много същества изгубиха живота си... ти си много напреднал. Ще можеш ли да навестиш близките и роднините им? - попита Кияна, която още трудно се движеше и с болки се навдигна.
- Ще мога! Даже съм си записал - ташлар, невидим извънземен... А за говорещата флора, не ми е позната.
- Аз ще се погрижа! - каза Курхуй, защото не искаше да се разчува много за неговото измерение, че знаеше ли човек...
- Курхуй... - промълви Кияна, която отново губеше сили и щеше да заспи скоро.
- Какво? - закуцука към нея на бърз ход той.
- Как ще се погрижиш за дендроните? Ти почти не стъпваш в твоето си измерение и стоиш само тук?
- Не исках да му давам информация за нас толкова, защото не знаем кой откъде какво може да навреди, Кияна... - каза й той и я гледаше в очите, които му се струваха много красиви, - Аз само знам, че дендроните не познават родителите си.
- Как така?! - не разбра Кияна.
- Те оставят семена на земята... и малките дендрончета поникват след години... после никой не помни къде е оставял семена и никой не знае на чие семе е потомък или потомка.
- Наистина приличат на дървета... - промълви тя и заспа, макар и да искаше да има още малко сили, за да отиде при Нико. Уви, нямаше... А Нико беше сигурно в най-тежко състояние - не толкова физическо колкото психическо - тези болки от човъркането на мозъка му от Уйки плюс целия този стрес и няколкото рани получени по време на спасяването му - всичко това му бе дошло в повече.
Беше отделен в отделно помещение. Спаска също бе там. Те, двамата, бяха, според Кяпутен Куро, най-критичните случаи и затова ги беше отделил там с цел специални грижи (доколкото можеше да има такива за тяхното състояние - Спаска беше на решето, а Нико беше толкова шокиран, разконцентриран и объркан, че нямаше накъде повече).
Кяпутен Куро влезна тихо при тях. Спаска дишаше трудно... всеки момент можеше да издъхне, но засега се държеше. Нямаше с какво да й се помогне, освен да се остави на спокойствие и да се молят да се възстанови час по-скоро. Кяпутен Куро въздъхна съчувствено. Отиде при Нико... Сложи ръка на челото му:
- Бияна!... - беше първото, което каза Нико.
- Лошо, лошо... - усмихна се Куро...
- Какво?! - пробуди се Нико от унеса си.
- Ами каза "Бияна"... а всъщност... ако искаш да знаеш, почти цялата работа по спасяването ти я свърши Кияна. Май трябваше "Кияна" да кажеш...
- Трябваше, но... просто не мога да си избия Бияна от главата. Какво да направя? - каза някакси много откровено Нико.
- Така ли? - наклони глава с интерес към него Кяпутен Куро. Беше му интересно какви мозъчни промени ще демонстрира Нико след интервенциите на Уйки.
- Да... И ще ти кажа, че ако ти не ме беше продал, нямаше да се стигне до тук. - каза още една откровеност Нико.
- Знаеш, че нямаше как иначе... а и знаеше с какво се захващаш... както и загиналите...
- И загинали ли има?! - учуди се Нико и се навдигна, но пак легна, защото беше много слаб все още.
- Има ми... няколко харкунзавъра, четири дендрона, лъжливия извънземен с праха на истината, рако-паякообразни пирати... Спаска - ето я и нея - бере душа горкичката... Не беше лесно... Но Кияна, Курхуй и Лиан свършиха добра работа! - обясни му Куро.
- А Бияна? - попита отновно Нико. Куро го погледна още по-изненадан:
- Уйки да не ти е повредил съвсем мозъка?! Какво пак за Бияна?
- Не... виж какво, и преди, и сега - никога тя не е излизала от мозъка ми. Опитвал съм се да я подтискам като мисъл, като емоция... знам, че Кияна е по-добра и е по-добра за мен, сигурно, но... искам да знам, Куро! Бияна какво помогна за мен.
- Ами... какво помогна. Стоя тук със Сиси, ако нещо стане да управлява.
- Ама беше ли активна да ме спаси? - не спираше Нико.
- Като всеки човек - беше. То е нормално. Но, човече, не се надявай прекалено много! Нямала е и нищо няма да има към тебе! Разбери го!!!
- Разбирам го... - каза Нико.
- Аз снощи сънувах онази, която обичах повече от 10 години. Вчера пак сънувах нещо, че сме в голям, хубав апартамент. Пък там една компанийка бяхме голяма - имаше те и тебе, и едно мило канарче (земна птичка е това, Нико), и брат й с нея. Отначало се грижех за птичката, говорих си с теб и с останалите. С брат й също... По едно време тя се появи да мие прозорците... Бях горд, че мога да видя прелестната й снага, крака, незабравимото й лице... После, като по чудо, тя дойде при мен - говореше ми някакви общи неща за одеала, тениски, пък аз бях щастлив, че просто я виждам и чувам... Мъка... Не може да ми излезне от главата с толкова години (а почти не я мисля и не говоря за нея като съм буден)... Недей и ти така с Бияна, това може да ти остане като някакво проклятие...
- Знам... - каза Нико и заспа за кратко.
Куро се върна при останалите.
- Давате си сметка, че след този провал Уйки вече ни е голям враг. Няма смисъл да спорим дали е трябвало или не е трябвало да се спасява Нико. Няма смисъл и да ми критикувате решението. Все пак трибцалите, енергията, беше в голямо количество... Сега нека да мислим просто какво ще става занапред.
- Куро... твоите, чикибойците не може ли да помогнат? - попита Кияна.
- Знам, че изкушението е голямо, но... те не искат да се намесват в този, все още ранен етап... много от тези, които са се опитали да идат при тях са претърпели крушение.
- В смисъл? - не разбраха Пешовците.
- Ами ето ти пример - сините извънземни. За малко да проникнат в пространството Чикибой и... претърпели крушение... След няколко опита се отказали.
- Значи тези толкова добри чикибойци не си поплюват. - заключи Пешо Полисексът, който загря че чикибойците атакуват опитващите се да проникват в тяхното пространство.
- Не допускат; няма как! - каза Куро и даде да се разбере, че не му се обсъжда темата.
- И сега какво? - попита Лиан.
- Има, ама в Харкун, една лечебница, която може много да помогне на такива огнестрелни, лазерни и други рани. А и там нали са напред с копирните технологии - може направо да ви сменят повреден крайник, например... - отвърна Кяпутенът.
- Така е. - кимна Курхуй.
- Така е, ама... - замисли се Куро...
- Ама какво? - попитаха Пешовците.
- Ами, с този нов и твърд враг - Уйки... - започна Куро и нямаше смисъл да продължава.
- Аз нямам нужда толкова. - каза Курхуй, макар и да беше един от най-сериозно ранените, - Обаче ще помогна, ако трябва.
Погледна към Кияна. Май започваше да се влюбва в това момиче от друго, за него, измерение. Преди беше обвзет от ужас, когато ставаше дума да ходи обратно до Харкун, но сега, само при мисълта, че тя може да е там и да се нуждае от неговата помощ, веднага започваше да проявява готовност, смелост и решителност дори да се изправи пред самия Уйки, ако трябва, за да я защити (както и вече беше самопожертвователно атакувал военната база, за да я предпази - нея и екипа й).
- Ще опитаме, Курхуй... Поне със спиралодупка ще взема до лечебницата Спаска, Нико, Кияна...
- Е, и аз ще дойда! - веднага отново се включи Курхуй, след като чу "Кияна".
- Радвам се, че ще дойдеш. Лиан и той ще дойде. - каза Куро.
- А? Аз ли? - запъна се Лиан, който не гореше от желание да ходи в Харкун, но...
- Почти сигурно е, че Уйки ще дойде там. - каза Куро и очакваше пристъпи на страх и ужас у Курхуй, но той само кимна. Учудващо!
- Абе, вече не те ли е страх? - попита го в прав текст Куро.
- Страх... няма значение. Важното е да помогнем на хората... на ламята, на Нико и на Кияна.
- Ааааааааааааааааа... - досети се най-сетне Кяпутен Куро и си помисли: "Брей, какви любовни истории тука стават с тези Бияна и Кияна, че и Сиси,... ама щом е за каузата - добре е!"
Кияна беше вече съвсем малко по-добре и будна:
- Кога ще тръгнем за там?
- Веднага щом и Нико може да помръдне. - каза Куро.
- Аз ще отида да го видя. - каза Кияна. Оставиха я да отиде. Всички си мислеха, че тя е най-подходящият човек да отиде да види и да поободри Нико. Шики и Ена й помогнаха да се придвижи до стаята и я оставиха насаме с Нико (и със Спаска, но това беше само формално, защото тя бе в кома).
- Нико! - извика Кияна, която се радваше, че го вижда тук, че го вижда жив, макар и на легло.
- Би... Кияна! - извика и той.
- Как си сега? - хвана го тя нежно за раменете, после го погали по косите.
- Малко такъв... безчувствен... пък и откровен...
- Е, това поне е добре. - усмихна се тя за първи път откакто той беше пленен от Уйки в онова измерение.
- Ти, Кияна, си ме спасила. Куро ми разказа, че си направила най-главното в тази малка война, която изглежда е била огромна за вас... толкова същества са дали живота си за мен!... Това е просто... не знам нито как да се отблагодаря, нито какво да кажа... А сега ти си тук, пред мен и до мен - благодарностите са слаби, за да мога да се отблагодаря само с тях... Ако някой ден поискаш нещо и аз мога да помогна... знаеш...
- Нико, Нико! Какво говориш?! - едва ли не възропта тя, - Ти си тук, ти си с нас! Ти си жив, ти си... добре, да се надяваме!!! Ти... ти! Ти си...
Тя почти се разплака от вълнение, че след всичките опасности и ужас той е тук - Нико, същия той от плът и кръв.
- Ти си най-добрата! - каза й той.
- Не съм...
- Наистина си! На теб дължа живота си... на теб дължа толкова много! И знам, че си най-добрата!
- За теб съм най-добрата и искам да съм най-добрата и ще продължа да искам да съм най-добрата! - изповяда почти цялото си сърце Кияна.
- Зная го... така е... - каза той, но нали след всичките тези болки беше станал някакъв много пряк и много честен, взе че й каза и това: - Но знаеш ли какво мълвя постоянно? "Бияна"! Знаеш ли коя сънувам постоянно? Бияна!
Това попари Кияна като много гореща вода. Тя беше толкова щастлива да го види оцелял, жив и говорещ... а той сега й казваше колко много Бияна е в неговите мисли, чувства и в сърцето му.
- Бияна... - каза тя и съвсем неволно две сълзи се отрониха от очите й.
- Да, тя. - отвърна Нико и също се разплака. Сълзите му рукнаха като малки изворчета. Кияна също заплака, но тихо, безшумно, неподвижно дори. Да, но Нико толкова се разплака, че започна дори да се тресе на възглавницата си, която скоро стана наполовина мокра от сълзите му. Плачеше с глас. Кияна не го беше виждала да плаче така никога. Самият той не си спомняше някога да е плакал толкова много. Тя дори за миг се стресна какво му става, да не би да му прилошее, да не би да умира! Толкова се уплаши за него, че собствените й сълзи секнаха и го прегърна така, както беше легнал:
- Нико! Нико? Нико! Какво има?!
Той също я прегърна и й каза на ухото, защото все пак изпитваше срам, че някой може да го чуе:
- Ти си най-добрата на света! И ти толкова много направи и толкова много правиш за мен! А аз все така мисля за Бияна, липсва ми Бияна, искам Бияна, сънувам Бияна!... Защо? Защо?! - плачеше той и я стискаше силно в прегръдките си. Толкова много съжаляваше за тази неконтролируема несподелена любов към Бияна, толкова много съжаляваше за това, че не изпитва същата любов към Кияна и толкова много го беше страх, че Уйки може отново да го намери и да започне да го изтезава с неговите мозъчни човъркания.
- В Харкун! В Харкун, Нико! Там, каза Кяпутен Куро, имало чудна лечебница. Ще те излекуват. Там може и да ти излекуват душата. И Бияна няма повече да ти владее мислите!
- Кияна! - спря за миг за плаче Нико, но все още едвам преглъщаше сълзите си, - Ако в тази лечебница не ме излекуват поне от това, от мислите ми за нея! МОЛЯ ТЕ, УБИЙ МЕ!!!
Така й каза и отново заплака...
Кияна направи нещо детинско. Избяга от стаята му и отиде при Бияна. Тя беше в същото време с Лиан. На Кияна, обаче не й пукаше, толкова беше превъзбудена, обърна се направо към Бияна:
- Учим заедно! И работим вече заедно... И почти не си говорим. Знаеш, нали?
- Знам...
- Но сега ще ти проговоря нещо важно: Той е там, в онази стая и постоянно мисли за теб! Обича те! Не може да те забрави!... - каза тя... и пак тези сълзи покапаха по бузите й... а не искаше... но не можеше да ги спре. Обърса ги с длани и просто избяга накъдето й видят очите. Курхуй понечи да я последва, но не се реши... Пешовците си смигнаха, все пак не им беше толкова романтично в момента. Ена вече спеше. Шики и Сиси се гушкаха и само погледнаха състрадателно Кияна. Кяпутен Куро се хвана за челото, макар че му стана интересно донякъде... Бияна тръгна към стаята на Нико, а Лиан, за миг се поколеба, но й остави няколко минути, преди да я последва.
- Нико... - влезна при него Бияна. Той отвори очи, все така влажни и изпълнени с болка очи... не искаше да го вижда точно тя в това окаяно състояние, но... изведнъж почувства нещо старо и познато - толкова красиво, приятно, омайващо момиче пред него; и това същото момиче изрича неговото име!
- Ти си... толкова красива. - просто каза той.
- Съжалявам, че съм обсебвала мислите ти, Нико! - каза тя и звучеше искрено и съжаляващо, че не е могла да му даде обичта и любовта от които той се е нуждаел.
- Няма нищо... - отвърна просто той. Тя излезна, но след нея влезна Лиан и въпреки, че Нико беше на легло, той яростно насочи пистолета си към него. Нищо не казваше, не знаеше какво да каже, но стискаше зъби от злоба и едвам се въздържаше да не натисне спусъка.
- Нико!!! - изсъска той злобно. Нико дори не се уплаши. Вече някакси му беше едно и също дали ще живее или не този живот: живот без родители, живот без обич, живот без момичето, което най-много е обичал, живот в неизвестност и опасности:
- Лиане, убий ме! - каза той прямо и искрено, - Нищо не ми се получава в този живот, а и не мога да спра да мисля за приятелката ти! Просто ме убий! И да се свършва с тази мъка! Ще ми направиш добро!!!
Лиан си сложи пистолета обратно в кобура, удари ядно стената и си излезна. Просто беше проявил разбиране.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 36
Рани - 2
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Лечебницата е твърде близко до Октид. - разясняваше Курхуй ситуацията преди със спиралодупка Куро, Лиан, той и Кияна да вземат Нико и Спаска за лечение.
- И? - попита Лиан с лошо предчувствие.
- Може да има октиди - агенти, врагове.
- Че те нали се разхождат и сред вас там - има мигранти, туристи... - каза бай Пешо Полисексът, който нямаше да ходи този път, но се интересуваше от политиката.
- По границите са по-опасни, защото може да са точно агенти, врагове, а не просто мигранти и туристи. - отвърна Курхуй.
- Лечителят какъв е? - заинтересува се Куро.
- Много е добър. Джъланец. Те повечето са тъпи, но този е цяло медицинско светило. Гений направо. Затова и взема скъпо.
- Ще му платим. Все пак става дума за здравето на хора от нашия екип. - отвърна Куро без да се притеснява от разходите за лечението.
Кяпутен Куро отвори спиралодупката в отделението на Нико и ламята Спаска. Курхуй лесно хвана Нико и го придвижи, но Спаска трябваше да я повдигнат Лиан, Куро и Шики.
Озоваха се в лечебницата. Беше отдалечена от повечето населени места в Харкун и затова нямаше много посетители (а и не беше евтина, което отказваше много от останалите). Джъланският лечител излезна да ги посрещне. Макар и да беше джълан (влечугоподобен) си беше сам направил много пластични операции и приличаше вече на кино-звезда с оформен чар. Около 2-3 минути с Куро обсъждаха заплащането. Куро не искаше да се пазари много, затова и се спазариха лесно.
Първо за лечение легна Спаска. Лечителят много се учуди какво е това същество, но при положение, че беше лекувал вече октиди, джъланци, харкунци и дори дендрони, пое случая просто професионално и като предизвикателство.
Лиан и Куро стояха в чакалнята в единия ъгъл, а Кияна и Нико в другия. Курхуй се оглеждаше и ослушваше внимателно. Беше неспокоен и стоеше нащрек.
- Ще оживее! - появи се лечителят само след 20 минути.
- Много бързо! - удивиха се Лиан и Куро.
- Дребна работа беше. Сега ще полежи за почивка. След няколко часа ще е готова и в пълна кондиция! - каза гордо джъланът-лечител.
- Ти влез първа. - каза Нико на Кияна. Тя мълчалива го послуша. Кияна пък беше излекувана само за 3 минути и 40 секунди.
- Скъпо, но си струва! - ахна с възхита Лиан, който иначе беше против платените медицински услуги.
- Като нова съм! - усмихна се Кияна...
- Браво!!! - грейна щастлив Курхуй.
- Дано и аз да стана нов, но... надали... - навдигна се Нико, но се олюля. Курхуй и останалите му помогнаха да влезне вътре. Минаха няколко минути, мина час... Нищо!
- Абе какво става тук, бе, да му таковам майката! - извика Курхуй, който отдавна не беше псувал, но това чакане и то точно тук на границата с Октид го изнервяше до крайност. Сам влезна да види. Куро, Лиан и Кияна също влезнаха - гледат, Нико си лежи там, лечителят с 2 медицински сестри си сменил цвета от умора и направо се задъхал вече.
- Какво, бе, докторе?! - попита първи Лиан. Лечителят си пое въздух и дойде при тях:
- Физически го оправихме за минути. Но мозъчно...
- Какво? - попита първа Кияна.
- Ами не ще да стане работата... Доста са му въздействали с ровичкането... а и той с тази Бияна... и стреса като сложим... Може да продължим да опитваме, но...
- Но какво? Бъдете откровен! - настоя Куро.
- Може малко по-радикално да се постъпи. Например може да му изтрия спомени, които затрудняват процеса... но само с негово съгласие. Етично е той да реши какво може и какво не може да му се бърника из спомените. - демонстрира своята лекарста етика лечителят.
- Колко време пък това ще отнеме? - попита Курхуй.
- По-добре отидете да подремнете малко на третия етаж. Има свободни стаи. - предложи лечителят и допълни, че цяла нощ ще се занимават с Никовия случай. Кияна каза, че иска да остане с Нико. Курхуй, Лиан и Куро отидоха да поспят.
- Ще трябва да... - започна джъланският лечител, но изведнъж се разнесе шум от пациент в съседна стая. Някакъв луд октид се беше разбушувал. Лечителят и сестрите оставиха Куро и се завтекоха в стаята на лудия, но... той вече се беше измъкнал.
- Евакуация! - дойде уплашен обратно при Нико и Кияна лечителят, - Но преди това ще ти отделя няколко последни минути. Онези спомени - за Бияна! Мога да ги изтрия и ще се балансираш. Просто няма да я познаваш, когато я видиш и всичките ти чувства ще са изчезнали. Може и пак да се влюбиш, повторно да се зародят, но поне ще се балансираш! Съгласен ли си така?
- Тялото ми е вече добре, лечителю! - стана Нико - А спомените нека си останат! Ще се справя и сам с моето положение!
- Твоя воля! - извика докторът и затърча след сестрите, които вече бяха побягнали. Кияна се натъжи, че Нико избра да не забрави Бияна и да остави в главата си всичко, което има за нея.
- А какво стана всъщност? - попита Нико. Кияна просто вдигна рамене и си остана така замислена и донякъде - нещастна.
- Бягайте да бягамееее!!! - няколко пациента също се изнизаха.
- Лудият октид е избягал от стаята си!!! - ревеше последният пациент, който напусна. Положението беше притеснително - октид - най-силното от съществата в това измерение, а на всичко отгоре и луд! Кияна и Нико понечиха да се измъкнат към третия етаж, където бяха Куро, Курхуй и Лиан, за да се завърнат заедно по-бързо на А-кораба, но... на вратата ги спря една симпатична групичка: Уйки, който държеше с пипалата си лечителят и няколко войници от Харкун:
- Никъде няма да ходим! - засмя се Уйки. Кияна и Нико вдигнаха ръце, че се предават, защото имаше много насочени срещу тях оръжия.
Курхуй, който постоянно слушаше по чикибойската игличка какво става с Кияна и Нико, веднага събуди Кяпутен Куро и Лиан, да ги предупреди за сложната ситуация - в лечебницата са останали само те, един луд октид, който снове наоколо, а за капак - Уйки с въоръжени войници държи в плен лечителят, Нико и Кияна на втория етаж!
- Важното е да запазим спокойствие! - каза Кяпутен Куро. Той, Лиан и Курхуй се хванаха за оръжията и започнаха да слушат какво става в стаята, където нахлу току-що Уйки.
- Този твоя пистолет... - разглеждаше Никовият пистолет Уйки и се разхождаше напред-назад из лечебната зала, - Наистина е мощен... Преди ти го бях взел, на заем... а сега вече направо ще ти го конфискувам, защото Куро ме измами... А да не говорим за загубите, които досега ми причинихте - цяла военна база... после и няколко убити във вашето измерение на онази база... Не ви ли става неудобно да ме ощетявате постоянно.
- Неудобно ни е, но нямаме друг изход. Така се подредиха нещата. - отвърна Кияна.
- Аааа, ето я и командирката! - изхили се Уйки, - Ще те посъветвам да не ми философстваш, малката!!! Искам само Нико да говори.
- Аз нямам какво да кажа. Може да задържиш оръжието ми и да ни пуснеш да си ходим. Тук бяхме само за лечение. - каза Нико, който се учуди на себе си, че е някакси по-спокоен, отколкото трябва, предвид ясното положение (Уйки беше пристигнал, за да го хване и да продължи с безкрайното човъркане на мозъка му за онези пространствени аномалии).
- Колко щедър! - засмя се презрително Уйки, - А и колко добричък: само за лечение дошъл, нямал намерение да ми навреди. Ти знаеш ли вече колко време, трибцали и нерви пръснах заради тебе, бе, малък негодник?
Нещо се разтресе навън. Уйки ритна лечителят да провери на един от мониторите какво се случва.
- Лудият октид чупи всичко на пътя си на първия етаж!!! И скоро ще се качи на втория, където сме и ние...
- Да отида ли да го гръмна направо? - попита един младок от харкунците-войници на Уйки. Лечителят и почти всички останали го изгледаха с недоумение.
- Не е виждал досега октид, нали? - попита лечителят.
- Да, той е от село и още е неопитен. - отвърна Уйки и добави към новия и неопитен войник: - Докато се прицелваш и го стреляш, може и да го раниш, но той вече ще те е хванал и ще те души! Нито е лесно да ги улучиш смъртоносно, нито е лесно да се бориш с тях.
- Ще те убие за секунди. - каза командирът на войниците.
Нико и Кияна не обръщаха много внимание на разговора за лудия октид. Само се чудеха как ще се измъкнат. Кияна първа забеляза, че прозорецът на залата е леко притворен. Нико видя накъде поглежда тя често и се досети, че му дава знак, че може да опитат да се измъкнат оттам.
- Курхуй. - каза тихичко Куро, докато мислеха как да се намесят така, че да не дават отново излишни жертви.
- Слушам, капитане!
- Мисля си, че ако октидът пръв влезне при Уйки и войниците, в суматохата Кияна и Нико може да избягат, но може и да бъдат ранени... дори убити...
- Така е. - съгласи се Курхуй. Лиан също беше на това мнение.
- Ако ние атакуваме, по-отдалече... тогава може Нико и Кияна да се измъкнат по-невредими. - предложи Кяпутен Куро.
- И аз мисля, че трябва преди октидът да се е качил на втория етаж да атакуваме с внезапна атака, а след като се измъкнат онези двамата, да ги намерим и да изчезваме със спиралодупка! - каза Лиан.
Тримата се придвижиха към втория етаж. Отдалече съзряха и октидът който не оставяше нищо непотрошено по пътя си. Доста явно му тропаше дъската.
Нико и Кияна не знаеха, че Куро, Курхуй и Лиан се канят да атакуват. В момента, в който ламята Спаска се пробуди и всички насочиха поглед към нея стъписани, защото тя отметна завивката, която досега я покриваше изцяло и я правеше незабелязана, двамата скочиха през прозореца и паднаха на някакви сравнително-меки боклуци.
- Спаске! Бягай!!! - извикаха й двамата отдолу. В същото време, докато още траеше шока при вида на Спаска и хората на Уйки, а той се беше подготвил за отбрана, изстрелите на Куро, Курхуй и Лиан накараха всички да залегнат. Няколко паднаха убити, а Спаска избълва огън - унищожавайки още няколко войника - след което сама отнесе прозореца, хвана Нико и Кияна и полетя с тях по-надалеч.
- Вече сме в безопасност! - рапортуваха Нико и Кияна на Кяпутен Куро. Той нареди отстъпление, защото Уйки беше останал с поне още 10 войника и бяха започнали да имат преимущество в боя. Докато отстъпваха, обаче, налетяха на лудия октид. Онзи подскочи и хвана Лиан, който успя да го удари само един път, което въобще не смути октида. Куро го срита, простреля, но октидът докопа и него. Чак сега и Лиан, и Куро изпитаха силата на тези същества - октидите. Курхуй, който беше най-наясно с тях, се отдалечи и почна да го стреля с калашника. Напълни го с много куршуми. Октидът започна да изпитва болки и захвърли Лиан и Куро, избягвайки напред. Накуцвайки и падайки тримата успяха да излезнат и да търсят Спаска, Нико и Кияна. В същото време лечителят също се опита да избяга, но Уйки го гръмна: - Това, за дето не ме информира, че са ти дошли тези на гости!!!
Октидът се нахвърли върху Уйки и хората му. Хвана да души 8 войника и ги уби. Останалите двама и Уйки успяха да го омаломощят и убият.
Уйки се завтече навън, но само видя как спиралодупката се затваря.
- Някой ден! Някой ден!!! Ще те пипна, Нико! Ще бъдеш мой и това, което е в главата ти!!! - изрева Уйки.
- Много не Ви върви с този Нико, командире! - съчувства му един от останалите живи войници, който явно беше запознат с нещата. Последният път сте се били с някакъв невидим и примитив, и пиратски изчадия. Едвам се оправихте в болниците... А сега пак сте ранен от октида и от огъня на това нещо... Много не ви върви, командире, много!
Уйки беше толкова ядосан, че тези думи още повече го нервираха и той започна да бие войника.
На А-кораба всички бяха доволни - Лиан и Куро не бяха много ранени, но Курхуй си оставаше в лошо състояние и нямаше изгледи да му се оправи скоро крака, ако въобще щеше да се оправи.
Нико, поне външно, изглеждаше здрав и бодър. Не се тревожеха за него. Само Кияна го следеше загрижена с поглед. В момента, когато той тръгна към стаята си, тя го последва:
- Кажи ми само едно. Защо не поиска да ти изтрият спомените за Бияна. Нали искаше дори някой да те убие, ако не се получи... Сега щеше да си много по-добре.
- Просто осъзнах нещо, Кияна. Осъзнах, че да имаш мъчителни спомени за една несподелена любов е болезнено, но ако ги нямаш, то никога няма да можеш да знаеш какво е да си обичал истински, каква е истинската влюбеност и истинското щастие. Колкото и да болят, не искам да изчезнат тези спомени, защото те са и горчиви, но и сладки; и болезнени, но и даващи прашинка щастие понякога, в сънищата или в мимолетните мечти.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 37
Укрепване
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Понеже беше ясно, че Уйки вече им е утвърден враг, който няма много проблеми с навестяването на тяхното измерение, Кяпутен Куро реши всички да се укрепят, усилят, надградят и въобще да заякнат пред лицето на тази опасност.
А-корабът се прилуни на една малка луна, която обикаляше около зелена, но безлюдна голяма планета.
- Надявам се, че тук ще е малко по-безопасно. - рече им Кяпутен Куро. Всички слушаха с внимание, защото им беше ясно положението, което ставаше все по-напечено с озлобения и амбициран Уйки от измерението Харкун.
- Всички на това се надяваме. - подкрепи го Курхуй.
- Ще процедираме, - започна Кяпутен Куро - по линия на личното, екипното и корабното укрепване.
- И какво по-точно значи това? - попита Петър Пикапът.
- За личното укрепване - освен електрошокове, всички ще имат и по един специален пистолет като моя.
- Супер! Идеално! Браво! - зарадваха се няколко от екипа.
- Иначе ние и други оръжия може да си ползваме, нали? - попита Петър Полисексът. Всички го изгледаха недоумяващо: какво пък оръжие още има той?
- Да, ама защо? Какво имаш предивид? - попита го на свой ред Кяпутен Куро.
- А, не че нещо, бе, просто имам тука една чекийка. - извади и показа една ножка бай Пешо, - И нали съм изпълнителен, стар кадър, реших да питам дали сме по устава!
- Може, може... - въздъхна Куро.
- За екипното укрепване? - попита Лиан.
- Като екип още се чудя какво да укрепя. - призна си Куро, - Засега просто гледайте да сте единни и да не се карате за нищо. А за корабното - този А-кораб, ще го снабдим с оръжия.
- Ами от планетата А, няма ли да имат против? - попита Курхуй.
- Може и да имат, затова ние ще продължаваме да го вземаме под наем всяка година, което става автоматично, все едно, че подновяваш домейн. Така че няма да се налага да го караме до А, та и да е с оръжия, няма да го знаят.
- А няма ли друг начин? - попитаха Кияна с Ена.
- Най-напредналите технологии са това в тази галактика, няма смисъл с по-ниско технологичен кораб. Все пак опасността от Уйки е голяма. Не може да се сравнява с опасността от Голямото Зло, за което често ви говоря и която Голяма война с него предстои, обаче... Така съм го замислил: този най-напреднал кораб го снабдяваме със сравнително-напреднали оръжия. Ако Уйки пак се утвърди тук, в нашето измерение и особено в тази галактика, и се заима с военни, то определено ламята Спаска няма да е достатъчна. Ще си трябват супер-оръжия.
- Кои са производителите на най-супер оръжията тук? - попита Лиан.
- Аз ги знам кои са, но вие от Бо вече доста време не сте се връщали - в учебното заведение, в Корпуса, а и родителите на много от вас, ще започнат да се притесняват. Малкият Пешо също ще се върне на Земята, защото ходи на училище. Тук оставаме следния екип: аз, Курхуй, Спаска, Сиси и бай Петър. С тях и ще отидем до една планета, където се произвежда супер-оръжие. Доста ще струва, но, знаете - аз поемам отговорност за заплащането.
След тези думи Кяпутен Куро им раздаде заплати, запаси ги с по един нов пистолет като неговия и Бияна, Лиан, Кияна, Нико, Ена и Шики се върнаха със спиралодупка на Бо, а Пешо Пикапът се прибра по същия начин на Земята. След това А-корабът с Куро, Курхуй, Спаска, Сиси и Петър Полисексът се отправи към планетата Ини - мястото, където се произвеждат супер-космически оръжия.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Още части искам! Нали може? Че то на най-интересното баш спря! =)))
-
Да, до 100 части ще ги реализирам; само да дооправя още малко извънлитературни задължения, за да имам малко повече условия за вдъхновение. :D
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 38
Укрепване - 2
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Много дълго това пътуване! - промърмори бай Петър.
- Досега не си се оплаквал. - рече му Куро, който се учуди, че бай Пешо Полисексът може да има такова оплакване.
- Всички сме малко напрегнати... - изсумтя ламята Спаска, - Досега бяхме без оръжия. Вече ще ставаме оръжеен кораб. Усещам го като все едно са ме мобилизирали за Първата световна война.
- А да не мислиш, че без оръжия, ще е по-малко напрегнато, ако пак се заимаме с този психопат Уйки насреща? - отвърна рязко Сиси, която беше на точно противоположна вълна, че трябват много оръжия и колкото се може по-голяма милитаризация на кораба, на екипа, на всичко.
- Уйки не е психопат. - каза мрачно Курхуй и добави: - Той е просто едно истинско чудовище.
- Още колко остава до това Ини? - отново с досада се обади Петър Полисексът.
- 2,37465 светлинни години. - отвърна компютърът на А-кораба.
- Е, че нищо работа! - отвърна бай Петър.
- С тази скорост след няколко часа сме там. - изчисли набързо Кяпутенът.
Пристигнаха след 9 земни часа. Системите на планетата за отбрана ги взеха на мушка и трябваше да останат в орбита повече от час. Някакъв от Ини най-после ги удостои с внимание:
- Какво търсите тук?!
- Идваме за оръжия. - отвърна Кяпутен Куро.
- А защо трябва точно на вас да продаваме? - нелюбезно отвърна иницът.
- Защото имаме парите! Идваме да направим сделка. Толкова ли е трудно да се досетиш? - надигна се нервно дядо Петър.
- Ще видя да кажа на нашия владетел. - отвърна онзи и прекъсна връзката.
- И тези си имат цар... - каза Спаска.
- Ако щат и триумвират да имат, само и само да оправяме това и да се махаме. - недоволстваше бай Петър.
След още 2 часа чакане се включи самият Ини-владетел.
- Сигурно сте изненадани, че вече аз владея тук. По-рано беше демокрация, но реших, че с по-концентрирана влас, ще е по-добре.
- И я концентрира в един човек? - засмя се Куро.
- Не, разбира се. В 4-ма: аз, жена ми, сина ми и дъщеря ми.
- Е-е-е, че това си е направо широка коалиция! - каза жлъчно бай Петър.
- Тук сме да закупим от най-добрите ви оръжия. - каза Сиси.
- Ами да слезне някой да преговаряме за условията. - каза владетелят.
Слезнаха Куро, Сиси и бай Петър. Озоваха се в някакъв мегаполис. Модерен беше. Имаше всякакви превозни средства и барове. Не си личеше да е семейна монархия по нищо, но външният вид често лъжеше. Седнаха в някакъв бар, защото владетелят щеше да изпрати хора, които да ги преведат до покоите му. Някаква много изкусителна жена от Ини беше точно седнала срещу бай Пешо и той й пусна ръка. Тя изрещя. Дойде някакъв, който понечи да удари бай Пешо, но Куро го срита и онзи строши една маса падайки върху нея. Всички онемяха и се заизнизаха бързо-бързо навън. Барманите и сервитьорките гледаха като препарирани.
- Какво ви става? - попита Сиси, която нищо не можеше да схване.
- Това е синът на владетеля!!! - каза й в ужас една от сервитьорките и чак тогава всички осъзнаха гафът, който е направен.
- Извинявам се! - поклони се Кяпутен Куро, - Не знаех, че сте сина на владетеля!
- И сигурно не знаеше, че това е сестра ми? - каза ядно онзи, докато се навдигаше.
- Чакаме да дойдете да ни вземете, за да се срещнем с баща ви... - опита се да обясни бай Пешо, - а вие вече сте тук, слели сте се с тълпата, откъде да ви познаем, като само с радио-връзка общувахме.
- Това беше нарочно, за да ви проверим! - каза сестрата, която преди малко бе ошашавана от сексуалната дързост на Петър Полисекса.
- Не издържахме много добре проверката. - каза й Сиси, - Но имаме капитал, който ще ви дойде добре! Просто ни продайте оръжия за А-кораба.
- Не. Ще ви тикнем в затвора! - каза синът на владетеля и веднага започнаха да влизат някакви местни полицаи, които трябваше да арестуват тримата. Кяпутен Куро обаче бе на друго мнение и ги отнесе с няколко изстрела.
- Нищо няма да направиш с това примитивно оръжие! - захили се ядно синът на владетеля и извади някакъв магнитен патлак, който блокира веднага пистолета на Кяпутен Куро. Нова вълна от полицаи се завтече към тях и Куро се принуди да отвори спиралодупка, през която се изниза на А-кораба заедно със Сиси и стария Петър.
- Как само ми се искаше и аз да съм долу при вас и да го сбръчкам този кретен от бой! - потриваше ръце ядно Курхуй. Получи се отново връзка с планетата:
- Аз съм синът на владетеля. Тримата веднага да се връщат тук, за да си излежат присъдата в затвора, а останалите са свободни.
- А аз съм този, който иска да ти направи главата мека! - ревна Курхуй, - Или давайте оръжия, или ще ви отнесем завинаги!!!
- Чакай малко! - дочу се глас. Беше отново владетелят. Прекъснаха връзката.
- Тези нямат никакви оръжия! Как ще ни отнесат?! - попита го превъзбуден синът му.
- А, ако имат нещо? - беше предпазлив владетелят.
- Блъфират!!! - каза жена му.
- А, ако не блъфират? - намеси се и дъщеря им, която още бе шокирана от дързостта на Петър Полисекса.
- Ще видим... - каза мъдро владетелят и пак се включи:
- Предлагам ви да ни направите малка демонстрация на вашата сила. Отнесете не цялата планета, а само някаква малка част. Ако го направите - получавате от нас оръжия на половин цена!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 39
Укрепване - 3
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро се видя в истински ужас. Курхуй с емоционалното си изказване го беше поставил в много деликатна, меко казано, ситуация.
- И как ще ги отвееш, а, Курхуй?! - попита ядно Куро и му искаше да строши нещо в яростта си.
- Ами... наистина май сбърках, но ще измислим нещо! - каза решително Курхуй.
- Ами хайде, де! Мисли!!! Измисли го това нещо! - погледна го Куро със смесица от надежда и осъдително чувство в стил "Как може да има толкова тъп харкунец?!"
- Да им пратим ламята Спаска, да им отвее двореца? - предложи бай Пешо.
- Не става! С тези напреднали оръжия ще я направят на решето и ще я потрошат. - отвърна Курхуй.
- Да! - викна допълните раздразнен Кяпутенът, - Ти много добре знаеш, че това не става. Кажи ни какво става!
По радиоканала отново се включи владетелят:
- Ще ни отвявате ли? Колко да чакаме? - запита ехидно той.
По същото време на Бо всеки можеше да слуша посредством чикибойската си игличка какво се случва на А-кораба орбитиращ около планетата Ини. Не всеки, обаче го правеше. Шики си тренираше във фитнес-залата и си мислеше от време на време за Сиси. Ена спеше вкъщи непробудно. Бияна беше на училище. Лиан от време на време хвърляше по едно ухо, но бе на работа и гледаше разни документации на Корпуса, за да не изтърве нещо от поглед, което можеше да е полезно за неговото все по-високо израстване. Кияна се беше поразболяла и си лежеше вкъщи и само тя не изпускаше какво става на А-кораба, както винаги готова да се включи трескаво в мисиите му. Всъщност и на Земята Пешо-Пикапът слушаше какво става, но беше в час по история и нямаше как да се намесва със съвети. Нико, като Ена и Шики, беше свършил по-рано часовете днес и се чудеше какво да прави. Ходеше безцелно из града. Гледаше някои улици, по които беше минавал като дете. Мислеше си колко много неща се промениха оттогава, особено в личното му житие. "Видях толкова много други светове, изпитах толкова много нови технологии, научих толкова много вселенски неща, а... нещата, които най-много исках, като Бияна, така и не можаха да са мои... ". Малко съжали, че отново му минава Бияна през мислите. Компенсира с насочване към Кияна. Помисли си, че ще трябва да я навести, за да покаже уважение, когато е болна. Тръгна към тях, но по пътя попадна на познат силует в далечината - Лиан, в униформа и с още трима колеги вървеше към един от мостовете на реката в края на квартала. Малко преди моста обаче, те се разделиха, а Лиан остана да върви сам. Личеше му, че постоянно слага ухо на чикибойската си игличка и слуша какво става на А-кораба и какво си говорят останалите. Нико съвсем беше изключил, че и той си има такова средство за непрестанна комуникация, забави крачката, без да престава да следи Лиан и започна и той да слуша. Чу, че в същото време Кияна говореше с Кяпутен Куро:
- Мисля че нямаш друг избор, Кяпутен Куро! - чу да казва Кияна.
- Но това... то е просто за много сериозни ситуации! - възкликваще Куро, но му личеше, че най-после малко се радва, че някой му е дал що-годе креативна, градивна идея.
- Знам, че твоят приятел от Чикибой не иска да се намесва, за да не се издаде пред злите същества от Плашипутар, докато не са се подготвили за Голямата война, но това в момента е от много решително значение дали ще успеем, защото най-добрите оръжия са много важни за нашия А-кораб!
- Права е! - каза Курхуй, който едновременно хем хареса идеята, хем му стана добре, че може да подкрепи Кияна, която харесваше все повече и повече.
- А ти да мълчиш!!! - сряза го Куро.
В същото време, когато Кияна спомена "Плашипутар" се чу нещо смразяващо по посока на Лиан. Нико побягна към него да види по-добре, но игличката на Лиан спря да транслира всичко и нещо черно го обви и отнесе настрани. Беше плашипутарникът, който вече се бе появявал на Лиан няколко пъти. Нико също беше виждал такова нещо, на планетата, където ги дрогираха и се вцепени от почти същия ужас, който изпитваше при близка среща с Уйки.
- Какво съм направил?! - проплака почти Лиан. Плашипутарникът го държеше на два метра на земята и почти бе готов да го захвърли в реката.
- Въпросът е какво НЕ СИ направил! - стегна го за гушата тъмната сила, - Куро ли контактува с чикибоец?
- Ами той сигурно, но на нас нищо не е казвал! - отвърна Лиан с треперещ глас. Плашипутарникът изви дълга сенчеста като черен дим ръка и надвеси Лиан над реката, след това го потопи вътре за над 10 секунди. Лиан помисли, че ще го удави, но черната сила го извади и го заплаши. Ако нещо научиш и не ми кажеш веднага, ще умреш!
И изчезна... Нико се подвоуми какво да направи - да отиде при Лиан и да разбере какво става или да каже на останалите. Стоеше вцепенен и не можеше да вземе решение. Реши, все пак, да отиде при Кияна първо и да сподели с нея.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 40
Укрепване и ужас
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Нико успя да се добере за отрицателно време до дома на Кияна. Този път беше толкова развълнуван и потресен от онова, което видя, че нямаше и секунда време да се възхити за пореден път на красотата и богатостта на нейния квартал. Родителите й бяха на работа и това улесни много нещата, защото той просто влезна и каза:
- Въпреки, че си болна и исках да дойда само да те навестя, нося и ужасяваща вест!
Тя забрави, че е болна и отвори широко очи в очакване да разбере всичко. Нико й разказа за чудовищната гледка ("Плашипутарник дави Лиан в реката"), която можеше да послужи за класическа рисунка от времето на ранния класицизъм на планетата Бо, но в реалността това беше просто много гадно. Ужасяващото и за двамата бе, че става въпрос не само за тъмната сила от друго пространство, но и в това, че Лиан си е в някаква форма на сговор и сътрудничество с това дяволско могъщо изчадие.
- И си мълчи през цялото време мръсникът... - каза Нико след пауза от няколко минути през които нито той, нито Кияна можеха да кажат каквото и да било.
- Трябва да раккажем на Кяпутен Куро, - продума и Кияна - обаче точно сега те са в много трудна ситуация край Ини, И това може само да го разконцентрира, и да изгуби в този решителен момент, когато ни трябват оръжия за А-кораба.
- И аз това си го помислих,... само че се опасявам, че колкото повече отлагаме, толкова повече нещо може да стане не както трябва. - говореше объркан и все така изплашен Нико.
- Не трябва да губим време, но и не можем точно сега да му сервираме тази неприятна новина... - беше убедена Кияна.
- Точно така! - каза Нико и си личеше, че имаше добра идея.
- А?
- Ще кажем първо на тези тук: Ена, Шики и... Бияна. Така или иначе, всеки трябва да разбере за какво става дума.
- Да. Идвам и аз! - скочи от леглото Кияна.
- Но ти си болна.
- Ще имам сили, не се притеснявай.
Двамата бавно и с повишено вниемание по улиците се отправиха първо към Ена. Тя спеше все така непробудно, но успяха да я събудят след много шум и викане. Ена остана леко ошашавена, но тръгна с тях към Шики. Той пък тъкмо излизаше потен от фитнеса и като разбра това, съвсем се попоти и само каза:
- Определено ми трябва един хладен душ.
Заби се в баните, а останалите обмисляха най-трудното за момента - как да кажат на Бияна, защото тя бе гадже с Лиан, а това усложняваше много нещата.
- Кой ще й каже? - попита първа Ена.
- Това е труден въпрос. - каза Кияна.
- Аз казах на всички вас, защото аз съм прекия свидетел. - започна Нико и след малка пауза добави: - Но на мен може и да не ми повярва, защото... защото... е, вие знаете...
Шики се появи:
- И какво сега?
- Сега се чудим кой ще каже на Бияна. - каза му Ена.
- А за какво трябва и на нея да й казваме? - не разбра Шики важността на това да знае и Бияна за случката.
- Е, нали сме един екип и трябва да сме единни. - отговори му Нико.
- Абе, вятър работа това с единството... - махна с ръка и с пренебрежение Шики, който отдавна вече беше загубил вярвата в Куровите приказки, а и в действията на екипа като цяло. Беше му дошло до гуша. А и след тази новина, още повече му се отщяваше цялата тази работа. Май участваше само заради Сиси, която обичаше. Той си го и каза направо: - Виждаме колко "единен" е Лиан! Голяма екипност, страшно единство, няма що! А и цялата тази Куровска история,... моля ви се!
- Не може заради един Лиан да отричаш целия екип. Не всички са като Лиан. - възпротиви му се Кияна.
- Абе, не ме занимавай... - каза с още по-голяма досада Шики - Дай по същество: на тая за какво трябва да й казваме? Знае или не знае, каква е разликата?
- Ами точно, защото сме екип и всички трябва да знаят, че има гнило дърво в екипа! - този път се намеси и Ена.
- Така е! - каза убедено и Нико.
- Ами казвайте на Куро и той да се оправя и с Бияна. Тази най-малко има някаква роля в целия екип, не че не е помагала, но с нея или без нея... Абе, не знам, не ми се занимава. Ако нещо мога да помогна по същество, знаете че ще помогна, но за какво ме забивате сега в такъв "полезен казус" като това кой ще й кажел. Ами да й каже Пешо от Земята! - засмя се Шики.
- Ето това е идея!!! - рече сериозно Кияна - Ние него съвсем го забравихме. Трябва и на него да му кажем.
- Ще чакаме Бияна на онази улица, където обикновено се разделя с нейните приятелки след часовете. Там ще е най-удобно да й кажем - каза Нико.
- Ти даже знаеш тя къде се разделя с нейните приятелки? - учуди се Кияна, която не знаеше това, но прозвуча като упрек. Шики наистина не беше в настроение днес и предчувствайки, че тази реплкика може да доведе до някоя караница или жлъчен спор между Нико и Кияна, на който той не искаше да е свидетел, реши да тушира нещата с репликата:
- Естествено, че знае. Той, Нико, е "Биянолог", всичко което е можело да се научи за Бияна го е научил.
Нико усети, че го вземат малко на бъзик, но някакси му стана драго, че е "Биянолог", а и сам усети, че нещата няма да отидат на добре, а и предвид, че Кияна е болна само каза:
- Нещата са много сериозни с Лиан, просто ме изслушайте. Ще кажем първо на Пешо от Земята. А той ще й каже по игличката. Така тя ще се подготви, а и няма да се усъмни в Пешо, защото той е най-страничен в случая. След това и ние ще я срещнем там, за да не вземе тя веднага да се обади на Лиан. Така става ли?
Нямаше по-добър план. Идеята първо Пешо да я подготви, а после и останалите да се появят пред нея, и да й разкажат, беше най-доброто, което в този стрес можеше да се измисли.
Обадиха се на Пешо. Хванаха го в някакво междучасие. Чуха някакъв негов съученик да хвали пост във Фейсбук:
- Глей, глей сега, мноо точно са го казали във Фейса: "Даже и да можеше да лекувам с оная си работа рак, пак нямаше да мога да си намеря раково-болно гадже!" Пешо усети, че има връзка по игличката, което обикновено се случваше само, когато Куро или дядо му го търсеха и помисли, че е някой от тях, заради проблем край Ини. Веднага каза, че му се ходи до кенефа. Изтича в тоалетната. Истински се учуди, че го търсят не от Ини, а от Бо. Стана му и на него драго, че не са го забравили, че не го имат само за "част от екипа" тези извънземни приятелчета.
- Извинявай, че те безспокоим. - каза Кияна, която му разказа за плашипуратника и Лиан - Обаче настина трябва да знаеш за това, а и да ни помогнеш.
- Какво безспокойство?! Аз даже се кефя, че не сте ме забравили! - засмя се Пешо на висок глас.
Леко притеснен за неговата сигурност Нико се намеси:
- Говори по-тихо, защото в тоалетната човек да си говори сам ще привлече внимание.
- Абе, спокойно! Всеки си говори в тоалетната от смартфона.
- Какво е "смартфон"? - не разбраха от Бо, защото там не използваха такива неща, дори и да можеха да ги правят по-добре от земните.
- Ами като игличката, ама е по-голямо и постоянно трябва да се зарежда. Не ви и трябва.
- А, преди малко онзи какво каза "Фейса"? Това какво е? - попита Шики.
- Е, това пък още по-малко ви трябва да го имате! - каза им Пешо и даже малко им завидя, че не си губят времето с интернет. На Бо само Корпусът имаше интернет и го ползваше за военно-полицейските си комуникации. Останалите имаха най-различни компютри, но не ги използваха за връзка помежду им. Така им оставеше много повече време за живот сред природата и в обществото, което малко по малко се забравяше от все повече хора на Земята, които бяха въвлечени в интернет-наркоманията.
- Тя след малко излиза. Кажи й накратко за какво става дума. - добави Кияна.
- Ако не е чула вече какво си говорим. - засме се Петър Пикапът.
- По време на занятия ние не слушаме нищо, освен преподавателите. - казаха му всички в един глас.
- Ами то затова сте по-напреднали, отколкото нас на Земята. - засмя се Пешо и пое ангажимента.
По същото време край планетата Ини:
- Фуши! Фуши! - викаше Кяпутен Куро своя приятел-чикибоец, защото само той можеше да поправи изцепката на Курхуй.
Фуши се появи и, както винаги, се материализира в нещо беличко, ефирно и ангелоподобно.
- Искаш нещо много голямо. - прозвъня гласът на Фуши.
- Знам, че е много голям залогът, но още по-голяма мизерия ще е, ако ни убият заради изхвърлянето на ето този там! А сме толкова близо вече!!! И всичко заради този там! - посочи Кяпутенът към Курхуй, който гледаше тъжно в стил "Виноват! Няма повече да правя така!"
- АЛОУУУУУУУУУууууууууууу! - излигави се за пореден път владетелят отдолу, - Ще броя до 30. Ако не ни отвеете за доказателство някаква малка част от планетата, то ще ви отвеем ние... Няма да повтарям повече!
- ОСВЕН АКО НЕ НИ ПРЕДАДЕТЕ ЗАТВОРНИЦИТЕ! - викна синът му.
- 30,... 29,... 20,....
- Ей, ей! - викна ламята Спаска - При обратно броене след 29 е 28, а не 20!
- ЗНАМ. - изкикоти се като пачавра владетелят, - ПРОСТО НЕ МИ СЕ БРОИ ТОЛКОВА МНОГО! Докъде бях стигнал? 20,... 19,... 6,... 5...
- Само не се притеснявайте. - каза Фуши на всички. Чуха го едновременно в главите си, по телепатичен път.
- 2,... 1! - свърши с броенето владетелят и добави свръхиронично: - ИМА ЛИ ДАННИ ДА СА НИ ОТВЕЛИ НЕЩО?
- Сканинг в прогрес!!! - викна някакъв генерал наблизо и след малко рапортува: Никакви щети!
- ОТВЕЙТЕ ГИ ВИЕ! - изкомандва го владетелят и едновременно към А-корабът се насочиха десетки бързи ракети от военните, които след по-малко от минута литнаха.
- Ракети?! - изуми се бай Пешо Полисексът - Тези да не са на нивото на Северна Корея?
- Не са на нивото на Северна Корея, а на милион пъти по-високо ниво. - отбеляза Куро, който вярваше на Фуши, но с леко притеснение гледаше как ракетите бавно наближават А-кораба.
- Аз си представях поне лазери. - изрази учудване и Курхуй, който се чудеше що за най-напреднали оръжия имат тези.
- Имат и лазери. - отвърна Куро, който почти му беше простил - Но просто знаят, че А-корабът може и сам да се защити от лазерите, затова пускат ракети, срещу която взривна мощ А-корабът няма адекватна защита и след първите 3-4 ракети ще се пропука, а след следващите 2-3 и ще се разцепи!
- Ами то към нас летят поне 50 ракети! - вкара отново математиката Спаска.
- Защо не дадем на заден ход!?! Трябва да изчезваме! - викна Сиси, която имаше сходен военен опит вече.
- Не чухте ли Фуши?! - каза й Куро.
- Не знам кой е Фуши, но ти вярваш ли му?
- Повече отколкото на себе си!!! - отвърна самурайски Куро.
Фуши излезна извън А-кораба. Духна някакви частици, които се мултиплицираха за секунди и обвиха кораба в своеобразна защитна капсула. Заприлича на огромен пашкул или на голямо паче яйце. Ракетите попаднаха една след друга в тази защитна обвивка, като игли в памук - отскочиха леко, а после спряха, паднаха в обвивката и замръзнаха там. След това самата обвивка започна да се изтегля от кораба и да обвива самите ракети. Вътре Куро и останалите гледаха всичко като захласнати от най-добрия филм, който са посещавали в живота си. С още по-голямо удивление виждаха тази извънредно напреднала технология за защита военните и владетеля със семейството си долу, на Ини, които никога не бяха се изненадвали от технологии, включително от тези на А, които се смятаха най-напредничавите не само в тази галактика, защото тук бяха достатъчно напреднали и вкарваха цялата си научна мощ в производството на супер-разрушителни оръжия. "Шоуто", обаче, тепърва започваше. След като всичките, около 50 ракети, бяха обвити, то се видяха някакви светлини вътре в обвивката, личеше си, че се разрушават. Не остана нито една цяла ракета, но енергията бе събрана и канализирана право до двореца на владетеля. Лъч с около 2 метра диаметър се насочи към въпросната точка в близост до владетелските покои и проби дупка. Владетелят почти си глътна езика, но реши, че още не е изгубил войната, макар и да е изгубил битката:
- АЛО! АЛО! НЕ Е ЗЛЕ, МОМЧЕТА! Я, КАКВА ДУПКА НИ ОТВОРИХТЕ! НЕ Е ЗЛЕ! НО ОЩЕ НЕ СМЕ ПРИКЛЮЧИЛИ.
- Не, приключихме. - каза благо и ангелогласно Фуши на Куро и на останалите.
- НЕ, ПРИКЛЮЧИХМЕ! - повтори на глас Куро, който безусловно и безрезервно се доверяваше на бялото, доброто, висшето, с една дума на всичко идващо от Чикибой и по-конкретно на всичко, което му казваше Фуши. Затова и счете, че може да потвърди и беше на 100% супер-уверен, че като е казал Фуши така, значи е така!
- Аз казвам кога сме приключили! - захили се нервно владетелят - Сега ще ви пробвам с още едно оръжие! Ако пак оцелеете, давам ви... - започна той, но недовърши, защото лава почна да излиза от дупката и да залива половината от двореца. Секунди по-късно и земетресение се обади, което срути няколко сгради във вътрешния двор на двореца. Явно Фуши беше нацелил много прецизно слабо място в кората на планетата Ини, но и бе изчислил нещата така, че да няма колосални щети и жертви.
- Като ви казвам, че сме приключили, значи сме приключили! - възгордя се съвсем Куро и погледна с много обич към Фуши, които леко се изниза от ситуацията към своето си пространство.
- Сделка, сделка!!! - развика се владетелят - Само не ни отвявайте повече!!!
Тук се намеси Курхуй:
- Друг път да слушате Курхуй! Каже ли Курхуй, че ще ви отвее, че ще ви отнесе или, че ще ви шутира, да знаете, че е така!!! Глаголът няма значение! - завърши той по-литературно някакси.
Няколко търговско-технически робота се приближиха до А-кораба. Куро обясни, че това са стандартните роботи, които "обзавеждат" кораби с въоръжение.
- Колко ще плащаме за всяко оръжие, което си изберем? Колко процента отстъпка? 50% както се разбрахме? - попита по радиовръзката Куро.
- Не, не! - викна владетелят облян в пот от ужас, защото още имаше вторични трусове - Само 1%, колкото да не е без пари.
- Голямо удоволствие е да се работи с вас! - каза Спаска, - Макар и не винаги да сте добри в математиката.
- Айде тихо вече! - изкомандва Кяпутен Куро, който започна да избира оръжия, а дядо Пешо се включи като съветник какво да се сложи и какво да не се слага предвид конструкцията на кораба. Сиси предложи да се включи и бордовият суперкомпютър, който да изчислява съвместимостите. Работата потръгна добре. Не особено добре, обаче потръгна работата с на Бо, където трябваше да се намери начин да се каже на Бияна какво става, но така че Лиан да не разбере.
Пешо Пикапът наистина й се обади; точно обаче, когато трябваше да я срещнат на улицата преди да се раздели със съученичките си насреща се зададе Лиан. Искаше да я изненада и той или да й каже какво му се е случило, не беше ясно, но и не беше предвидено да се появи Лиан там.
Бияна още не можеше да осъзнае напълно какво става, когато получи съобщението на малкия Пешо, това малко я зашемети. Още по-изненадана остана, когато видя срещу нея да идват Ена, Шики, Нико и Кияна. А, когато видя и Лиан, вече не знаеше какво да прави - да отиде при него първо, да отиде при групата първо, да избяга или да се обади на Куро?!!!
Нико й направи знак да мълчи. Всички минаха край нея и просто й казаха:
- Това, което ти каза Петър е вярно!
- Прави се, засега, че нищо не знаеш пред Лиан.
- За нищо на света не му казвай!
- Куро още не знае! Не му се обаждай! Не се плаши, не се издавай!
Минаха и заминаха. Лиан ги видя. Дотича до Бияна:
- Какво искаха тези?
- Нищо... - отвърна му тя и цялата бе скована от ужас. Той също още трепереше от срещата си с дяволоподобното същество и с кошмарния спомен как за малко не се удави. Двамата се отдалечиха с бавни крачки не казвайки нищо. Вървяха и мълчаха. Групата (Нико, Ена, Шики и Кияна) направи същото - вървяха мълчаливо и не знаеха какво ще могат да очакват. А-корабът, продобил свръх-нови оръжия и вече способен да регулира скоростта ръчно, също мълчаливо се отдалечи от Ини. Куро пийваше японско саке мълчаливо. Дядо Пешо му правеше компания. Останалите също тихо и мълчаливо заспаха.
На Ини владетелят заповяда пълна тишина, за да не се разчува за прясното унижение, което ги беше сполетяло. Само две същества в покоите на владетеля нарушиха тишината. Съблякоха костюмите от кожа, които имитираха местния биологичен вид. Владетелят не се изненада, защото явно от по-рано ги познаваше. Синът му, обаче припадна. Дъщеря му - също. Жена му се скри зад гърба му. Охраната отдаде чест. Срещу тя стояха две странни същества, от друго измерение и по-точно от Харкун: Уйки и една харкунска жена, която много приличаше на Курхуй - това беше лелята на Курхуй. Тя го беше отгледала сама. Тя го беше възпитала във военното дело. Тя бе вече част от бойците на Уйки и нея той искаше да използва.
- Не знам какво беше онова. - каза Уйки свойски прегръщайки владетеля с пипалцата си - Но мисля, че определено се справихте перфектно. Да не говорим какво самообладание имате тук. А, сега, нека да поработим по създаването на един добър космически флот за мен и за армията на тази леля! - посочи той към лелята на Курхуй.
- Путана! - представи се тя.
СЛЕДВА
Линк към следващата част (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/msg36092/#msg36092)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 41
"Злото в мен"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро се беше доста успокоил, защото не знаеше какви нови проблеми имаше - нито си даваше сметка, че Уйки и Путана ще се изправят в това измерение с цяла модерна космическа флотилия, нито пък подозираше, че плашипутарник владее Лиан.
Като се озоваха с бай Петър в Люлин със спиралодупката, първи ги посрещна, още на входа, малкият Пешо и рече:
- Сега седнете, че да не паднете!
- Новините май са лоши? - каза дядо му.
- И още как! От Бо ми казаха, че Лиан е обладан от плашипутарник. Чак го тричал в реката, по-зле и от куче!
Куро не знаеше много за обичая тричане (цирене, церене, кундене) на кучета в България, но знаеше много добре дяволската мощ на плашипутарническите дяволити изчадия и си представи най-картинно какво е ставало с Лиан. Позави му се малко свят и наистина му се наложи да поседне.
- Лоши спомени имаме с тези гяволи! - въздъхна бай Пешо Полисексът, който се чувстваше тежко и поради факта, че нямаше любов за него.
- Трябва веднага да отида на Бо и да се оправя с това нещо! Дано онези да не са вече объркали нещата. Вие двамата може да си отдъхнете тук.
Кяпутен Куро веднага отиде на Бо. Новината за плашипутарник, който вече има влияние дори на така отдалеченото и, уж, спокойно Бо беше страшно демотивираща. Първо отиде при Нико:
- Добре, че нищо не си направил! - каза му прямо Куро, разкривайки че най-много се е опасявал да не би Нико да започне скандал с Лиан.
- Аз бях първият, който видя какво става. Наистина мислех първо да отида при него и да го разоблича. После пресметнах, че ще е по-разумно да уведомя всички вас. - призна си чистосърдечно Нико.
- Започваш да мислиш и да правиш нещата по-добре! - похвали го Кяпутен Куро - Дано, дано, дано винаги и занапред да си такъв съобразителен и по-хладнокръвен!
- И какво ще правим сега?
- Ще съберем всички и просто ще го навестим. Ще видим от негова гледна точка как стоят нещата.
- Да... добра идея, но после? Дори и да си признае всичко... какво?
Кяпутен Куро замълча, защото точно и той това се питаше. Най-лесното беше да убие Лиан, но искаше да може да не се налага да убива никой; освен това Лиан вече беше част от екипа им и много трудно бе решението, което можеше да се вземе.
- Ела да се поразходим навън! - каза Куро, - Отдавна не сме се разхождали тук. Толкова много време мина откакто за първи път се намерихме, нали си спомняш?
- Ти забрави ли, че тук си жълт и узнаваем. Още е ден!!! - учуди се Нико.
- Вярно! - засмя се Куро и се учуди, че толкова се е разконцентрирал напоследък, че може да забрави такъв важен за сигурността детайл. Останаха в стаята на Нико до смрачаване, а след това, след кратка разходка намериха Шики и Ена. Искаше им се да намерят и Бияна, но вкъщи родителите й имаха някакъв скандал с нея и нямаше как да я вземат. Кияна все още беше болнава, но успя да се измъкне от вкъщи.
На А-кораба - Спаска, Курхуй и Сиси слушаха посредством чикибойските иглички със затаен дъх. Курхуй дори се прояви с това, че се включи на Бияна и й каза: "Ей! Семейните проблеми са си семейни проблеми, но твоят се е нагърмузил с нещо кльомбаво, затова не ми се прави на каквото и да е, ами почвай и слушай какво става, защото и ти си намесена!"
След такова внушително слово, което не можеше да не направи впечатление на всички, дори от Земята Пешовците сложиха по едно ухо до игличките си да видят какво ще става на Бо, когато Куро, Шики, Ена, Нико и Кияна се срещнат с Лиан, за да го разпитат за плашипутарническия екшън край реката.
Докато вървяха към сградата на Корпуса, където се очакваше да излезне Лиан след дежурството си днес, Кияна каза:
- Кяпутен Куро, от всички интересни и безкрайно вълнуващи неща, които можахме да видим благодарение на теб, мисля че тези иглички-комуникатори са ни едно от най-най полезните и добри неща! Толкова е хубаво, че и от А-кораба, и от Земата, и от дома на Бияна можем да сме всички сякаш на едно място, тук, и да чуем Лиан.
- Киянче, на теб май ти липса екипа в цялото му превъзходство? - засмя се Шики.
- Не, според мен най-много й липсва Бияна, че не е тук! - захили се Ена несъобразително.
- Момент сега! - спря се Куро, който реши да похарчи няколко минути време, въпреки че много мразеше да прахосва времето, заради убеждението му, че "Животът е прекалено кратък!" и "Първо да мине Голямата война между Доброто и Злото, а после да се разправяме с глупости".
- Кажи, Кяпутен Куро? - реагира веднага Кияна, която най-много изпитваше нужния респект към него, както и заслужената благодарност, че й е отредил място в това, което почти никой друг на нейната планета нямаше да може да види и преживее.
- Ще кажа ми! - изпъчи се Куро в готовност да им прочете едно конско - Ена, много добре знаем цялата история, че Нико харесвал от дълго време Бияна, но тя, по стечение на обстоятелствата и по нейните си вкусове, избрала да бъде с Лиан, а в същото време Кияна и Нико... нещо си... както и да е! Да не уточняваме!!! - погледна строго той всички и след малко просто добави: - Хайде сега, пълна тишина и да видим ГОЛЯМАТА КАРТИНА, а тя е "За какъв чеп Лиан се е свързал с долна, черна, тъмна, гадна, мръсна, зловеща, отблъскваща, димяща и отвратителна сила като някой от Плашипутар?!"
- Само така, другар! Добре им го каза! - възкликна възхитен от конското бай Пешо от Земята, който в същото време чатеше с някаква, която го беше поканила да се видят, но сега твърдеше, че не го е канила и той трескващо търсеше доказателства в хисторито на чата им, че тя се прави на две и половина!
- Само така!!! - подкрепи и Курхуй от А-кораба, който също искаше това да се разреши по-бързо и по най-добър начин за екипа.
Нико, в този момент, когато Куро говореше, а останалите даваха мнение, просто почувства някаква жал към Кияна, която трябваше да изпитва неудобства заради неговите бивши (и остатъчни настоящи) чувства към Бияна, погледна притъмнялото небе на Бо и едва-едва изгряващите три луни, а после и нейното лице, което беше изтерзано от боледуването, както и от последните събития... и я хвана за ръката - една топла, нежна, по-мъничка от неговата, но силна момичешка ръка. Кияна за момент изтръпна от този допир с Нико. После две мънички сълзи се стекоха едва забележими по бузите й. Без да усети дори лекичко подсмъркна. А това го чу вглъбеният в цялата ситуация Курхуй от А-кораба, който отново се намеси и й каза:
- Каквото и да е!... Аз съм с теб!!! Обичам те!
"Обичам те!"!!! Това последното се отрони от устана на Курхуй за първи път в живота му; естествено, непресторено и неволно. Това отекна като изненада не само в А-кораба, но и в съзнанието на Кияна, както и в съзнанието на самия него, който никога не си бе представял, че ще се влюби, че ще обича и, че ще изпита любов към момиче от друго измерение!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 42
"Злото в мен - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Малко преди да стигнат до сградата на Корпуса, Шики придърпа Нико:
- Ти чу ли какво каза Курхуй на Кияна?
- Чух... - отвърна смирено и полуапатично Нико.
- И няма ли нещо да направиш, да кажеш?
- Лиан ми отне Бияна. Защо Курхуй да не вземе Кияна?... - вдигна рамене Нико.
- Много лесно се предаваш, Нико?!
- Просто още не знам дали съм готов за Кияна, дали съм най-доброто за нея... Ако тя прецени, че Курхуй е по-доброто, тогава... нека да е така.
- Абе как Курхуй?! Той е от друго измерение. А и баща й никога няма да се съгласи на нещо такова! Да не говорим, че Курхуй е бежанец...
- Е, тогава от какво да се притеснявам? - усмихна се Нико и продължи да върви с философско спокойствие. А Шики си помисли, че ако Курхуй каже нещо подобно на Сиси, със сигурност ще стане голям търкал с него, независимо колко е добър побойник.
Лиан излезна, когато му свърши работното време и веднага усети, че нещо не е наред така да го изненадват. Куро вървеше между останалите, защото макар и вечерно време, не биваше да бие на очи. Групата се размина с Лиан и Куро му прошепна "Тръгвай, без много въпроси, отиваме край езерото ще се дискутира нещо много важно."
Пристигнаха, но там се бяха събрали някакви корпусници, които познаха Лиан още като се задаваше. Това беше непредвидено. За добър късмет, обаче, всички му бяха подчинени и той успя да ги разкара бързо. Имаше опасност, обаче, онези да се усъмнят какво става тук, затова групата просто постоя край езерото, погледа звездите, а после отиде в гората. Там Куро им устрои невиждано досега "шоу" - накара Лиан да мине пред него, извади някаква бяла топчица каза му "Дръж това!", Лиан посегна да го хване и още преди да го е хванал то стана кълбо, а после и голяма сфера, която обви нежно Лиан и започна да блещука.
- Какви са тези фокуси, сега?! - попита Лиан, който си знаеше, че нещо ще става тази нощ, но още не знаеше какво точно.
- Това е изолатор, от едно специално място.
- А-технология? От най-напредналите? - предположи Лиан. Останалите се досетиха, че е по-скоро много по-напреднало - от пространството Чикибой.
- Стой в този изолатор... всъщност, то и да искаш и да не искаш, ще ти се наложи да стоиш, защото не може да излезнеш от него.
- Добре. Няма да опитвам. Сигурно ще ме удари ток, ако опитам. - каза леко саркастично Лиан и допълни: - Можеше и без тези "мерки", не съм опасно луд или диво горско животно.
- Всъщност това е изолатор, за да изолира това, което говориш на едно по-фино ниво. - поясни Куро причината да го изолира така.
- А вие как ме чувате?
- Другарю капитан! - обади се дядо Пешо, - Ще прощавате за намесата, но да няма объркване в технологиите, защото и ние го чуваме наш Лиан-засмян.
- Не ме разбрахте. - отново поясни Кяпутен Куро, - Това изолира на едно по-фино, много по-фино ниво. Телепатично ниво. Така някои черни гадости няма да чуват какво говори и няма да усещат какво мисли.
- Ама вие за НЕГО ли говорите? - каза ужасен Лиан, който не можеше да повярва, че те знаят за този негов проблем.
- Ти ще кажеш... - подкани го Куро.
- Аз не съм крил от вас!
- 'Айде, че пък не си крил?! - ревна Курхуй от А-кораба - Всеки ден за черни гадости си ни говорил, така ли?
- Лиане, в Корпуса да не сте пили болексир? - засмя се Шики, имайки предвид едно особено питие, което беше скъпо и минаваше само за лукс на корпусниците.
- Искам да кажа, че не съм крил, по смисъл, че не исках да крия, но не знам какво става, какво е това, а и ТО ме заплашва постоянно и ме измъчва! Повярвайте ми, че ме измъчва! - падна на колене Лиан.
- Вярвам ти. - каза Нико, - Видях какво те прави в реката. Можеше да умеш във водата.
- Ето!!! Той е видял! - каза Лиан и се обърна с молби към останалите да му повярват на Нико, че случката е била точно такава, защото вече си мислеше, че Куро ще му види сметката, а и никой от останалите нямаше да се застъпи за него. Мълчанието на Бияна също го подтисна, защото очакваше, че поне тя ще каже нещо. Започна да разбира защо е била мълчалива повече от обикновено в последно време. Тя е знаела!
- Лиане, спри с тази хистерия! Всички знаем и всички ти вярваме, че си бил измъчван! - викна му Сиси от А-кораба, която много мразеше мъже, които проявяват слабост по такъв начин.
Кияна го гледаше с жал. Никой не заслужаваше това. Искаше й се малко да му помогне, каза:
- Тук сме, за да изясним нещата, да ти помогнем. Не се плаши!
На Лиан му стана още по-кофти, че той им изглежда уплашен. Каза:
- Не съм уплашен!... Просто ми е отвратително!
- Ето в това съм напълно съгласен с теб - те СА отвратителни! - каза Куро на когото му личеше, че мрази плашипутарниците толкова колкото и самите чикибойци.
- Какво искате да знаете? Всичко ще кажа, ако наистина ТО не може да ме чуе.
- От кога сте в отношения с това? - попита от Земята Петър Пикапът.
- Малко преди да спася Бияна. - призна си Лиан.
- Мен ли? - най-после продума и Бияна.
- Да... Ако това не ми беше дало начина, нямаше да си жива.
Блесна цялата история със спасяването на Бияна. Поне за Кяпутен Куро:
- Е, тук няма да те пожаля! Кажи всичко.
- Ами... Той този я разболя и аз трябваше да я излекувам, за да се влюби в мен. Съжалявам, много съжалявам, но винаги много съм я харесвал Бияна и исках да се възползвам от това нещо.
Останалите останаха страшно погнусени и разочаровани.
- Ти нямаш капка сърце, бе! Пу! - заплю го ламята Спаска от А-кораба!
Най-яростно го гледаше Нико, но нали искаше вече да бъде по-зрял и по-овладян, та само му каза:
- Няма смисъл да ти казвам, че си голям мръсник, защото сам си го знаеш, нали?
- Точно тогава аз бях в критично състояние. Нико беше пред избор дали да спаси мен или Бияна. Една от нас можеше да умре! С голямо твое участие, Лиане.
- Няма да навлизам в детайли по моите проблеми, но ви предлагам направо да го убивате и да се свършва с тоя проблем! - включи се със спокоен тон Курхуй от А-кораба.
- Чакайте, че пак го ошашавихте! - вдигна ръка Куро, - Никой няма да умира!
- Нямах друг избор! Наистина нямах! - каза искрено Лиан и май наистина си вярваше.
- Добрият човек винаги има избор!!! - изсъска му гневна Ена.
- Стига простотии, бе! Нямал си избор! - ядоса се и Куро.
- Казах ви, че няма да ви лъжа. Поне си признавам.
- Признат грях е половин грях! - включи се бай Пешо от Земята, - А сега кажи за всички останали каши, които си забъркал с тоя гявол!
- Той всъщност ми помага при разни акции. Спасявал ми е живота. Допринесъл е за издигането ми.
- Сигурно ти е казал, че каквото си поискаш е твое, но в замяна ще трябва да си му собственост. Нещо такова? - произнесе се вещо Кяпутен Куро.
- Ами... като се замисли човек... - каза Лиан.
- Човек, ти въобще мислиш ли? - попита съвсем нериторично Шики.
- Добре. В голяма каша съм се набъркал. Не знаех как да се противопоставя, такава могъща сила никога не съм виждал. Не може да се мери нито с октидите, нито с каквото и да сме преживели всички заедно! Моля ви! Това може да ме убие, ако разбере какво става! Въобще не знам какво ще ми направи следващия път, когато ми се появи. Не знам как да избягам, не знам как да се противопоставям, не знам как да се скрия.
- Как от цялото Бо намери пък точно тебе, бе? - попита Шики.
- Направо са си лика-прилика. - каза Нико - Демон, който намерил човек с демонски помисли, идеи и намерения.
- Е, не преувеличавайте. Плашипутарниците могат всеки да обсебят по този начин. Просто с Лиан този наистина е нацелил почти в десетката. - обобщи Куро.
- Аз може ли да се притека на помощ? - попита Спаска от А-кораба.
- Спаске, ти си с огромна мощ, но дори и ти не можеш да се противопоставиш на такъв демон.
- Наистина са силни гяволи! - каза бай Пешо от Земята.
- И още как! - допълни малкият Пешо.
- Имаме неприятни спомени от тях, на една планета с нещастници. - каза и Нико, спомняйки си ясно за какво става дума.
- Кое е най-правилното, което трябва да направим? - попита Кияна, гледайки към Кяпутен Куро в очакване. После погледна и към Нико, очаквайки и от него някакви идеи.
- Първо Лиан да си помисли дали е готов да се откаже от злото в себе си! - каза бързо Куро, убеден, че това е най-важното и най-първостепенното. Всички приеха тази мисъл с абсолютно съгласие.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 43
"Злото в мен - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Докато Лиан беше оставен да мисли по философско-етическата дилема за злото и доброто в чикибойския изолатор, А-корабът се носеше спокойно из космоса със Сиси, ламята Спаска и Курхуй. Последният стоеше и мислеше за много неща - за мисията на Куро, за проблемът с Лиан и, все повече и повече, за Кияна. Всички тези мисли, обаче му се изплъзнаха, когато няколко модерно-въоръжени космически кораба нападнаха А-кораба. Нападението не беше чак толкова шокиращо за Курхуй, защото той беше участвал в много битки, макар повечето сухопътни и морски. Това че някакви, пък било то и модерно-въоръжени кораби открили огън по техния свръхмодерен и свръхмодерно въоръжен кораб не го вълнуваше, защото той бе на мнение, че ще спечели битката. Шокът настъпи, когато той невъзмутимо даде команда за близък план на корабите и откри опознавателните знаци - емблеми и гербове на Харкун! Още по-голямата изненада беше в това, че Уйки се показа в цялата си прелест във видеовръзка, а десертът, че до него стоеше много ядосана Путана - Курхуйовата леля:
- От парче месо съм те отгледала, да ми станеш такъв, да бягаш, а? - развика се тя и крясъците й смутиха дори ламята Спаска.
- Предай ми Нико! - каза Уйки, - След което ще те оставя на Путана. Тя да решава съдбата ти.
- Нико не... - започна Сиси, но Курхуй я спря. Ако Уйки, Путана и цялата им армия разберяха къде точно е Нико, можеше да се отправят към Бо, а сега не беше моментът да безспокоят Куро и останалите, когато се опитват да се справят със злото обсебване на Лиан от плашипурарника. Още по-малко Курхуй искаше Кияна да се изложи на риск там неподготвена.
- Нико ще го видите точно никога! - отвърна им Курхуй, пусна няколко залпа с едно от новите бордови космически оръдия, колкото да забаламурка корабите и зададе курс към най-близкото небесно тяло - някаква планета с 12 луни. А-корабът се прилуни на най-зелената от луните - беше пълна с гори от най-различен вид.
- Какво ще правим сега?! - попита ламята Спаска.
- Ще ги чакаме тук. На земя се сражавам по-добре, отколкото в космоса... А може да не ни намерят... много бързо.
- Печелим време, докато Куро дойде? - попита и Сиси.
- Ще се справим сами! - каза уверено Курхуй.
- Тези са с модерна кинкалерия. - замисли се Спаска, - Ще ни намерят много бързо.
- Доколкото разбирам от космически кораби, техните не са А-тип, а са сглобени на онова, Ини. Ини прави добри оръжия. По оръжия Уйки и леля ми може и да са избрали добра конфигурация, но по технологии, бас хващам, че А-корабът може да замаскира нещата на много дълбинно стелт-равнище.
- Преди много време най-добрите ни стелт-кораби бяха открити от враг. - спомни си Сиси, - По една пълна случайност, без технологично предимство. Просто се натъкнаха на тях.
И сега предстоеше нещо подобно. Уйки раздели космическата си армада на няколко групи. Започнаха да търсят наоколо, разграфиха по всякакви начини пространството. Корабите бяха пълни с Ини-експерти, харкунци, наемници-джъланци и два октида-затворници на Харкун, които се бяха навили да работят за Уйки с обещанието да бъдат освободени след успешна мисия.
Путана работеше в армията от 30 години. Беше в секретен отдел на специалните харкунски сили. Дори Курхуй не предполагаше, че тя работи точно там. Планът на Уйки бе много коварен - да използва единственото същество в Харкун, към което Курхуй изпитва някакви топли емоции - леля му, за да го принуди да се предаде или поне да подлее вода на Нико. Путана имаше доста опит в следенето, издирването и откриването. Тя беше вкарала в харкунския затвор със строг режим тези два опасни октида, които в момента бяха на нейния кораб. Тя също попадна на планетата с 12-те луни. Отдели няколко секунди да се възхити на това измерение, в което нещата бяха толкова по-обемни и по-обли, отколкото в Харкун, след което каза: "Познавайки Курхуй добре, мисля че точно тук някъде ще се скрие!" Започнаха да проверяват първо планетата. Доста работа ги чакаше...
По същото време на Бо Лиан бе оставен в гората, в чикибойския изолатор, а другите се разотидоха по домовете си. Кяпутен Куро се приготви да спи в гората, в близост до изолирания Лиан. По едно време, обаче Нико се завърна и каза, че и той иска да спи тук.
- Няма да ти е много уютно. - каза му Куро.
- Свикнал съм..., а и не мога да заспя сам, вкъщи... Преди малко бях при Бияна. Трябваше да говоря с нея.
- Я виж ти! Това е интересно. - засмя се Куро, който искаше да научи клюката.
- Исках да я видя... може и да не трябваше, но все пак, нищо лошо не видях в това да я посетя. Тя ми каза, че му прощавала и, това не мога да го проумея, че даже й се сторило много романтично и трогателно това, че я е разболял, за да я спаси и да я има по този начин!
- Някои жени са ненормални! - каза Куро съвсем сериозно и се сети за една, която се захласваше по младеж, за който смяташе, че е много "сладък", когато допуска грешки на първолак в писмата си. Намираше неграмотността за привлекателна. Бияна пък намира подлостта за романтична. Не са добре някои никак не са добре. Така си мислеше Куро, така си мислеше и Нико.
- Някои жени са ненормални! - каза и Курхуй, когато видя как леля му Путана се прилунява при тях и почва да претърсва околността метър по метър.
- Кога мислиш, че ще ни намери? - попита Сиси.
- Няма да е след дълго. А и не можем да излетим точно сега, защото корабът сондира за гориво и тъкмо намери източник, тъкмо започна да преработва горивото в енергия. Дотогава няма да можем да излетим, а и да излетим, ще трябва да водим космическа битка, а аз ви казвам, че съм по-добър в боя на сушата.
- План? - попита ламята Спаска.
- Сиси остава тук, а аз и ти отиваме да се сражаваме с леля и останалите. Сиси, ако не се върнем, вдигай кораба сама, свържи се с Куро да идва на помощ. Ако до 3 часа не се върнем, вдигай го!
- Но и аз искам да се бия с вас! - каза Сиси.
- Ти не си била в много битки, защото си тиловак, Сиси! Не се сърди! Стой тук, така ще си по-полезна. - каза Курхуй и тръгна със Спаска през джунглата да търси фронтален сблъсък с Путана. Гравитацията беше ниска на тази луна и Курхуй можеше да подскача високо, а Спаска политна лека-лека като перце на поне 40 метра височина над него и кръжеше с голяма грация.
- Ето го мойто момче!!! - ревна Путана миг след като съзря Курхуй. Октидите веднага скочиха към него, но не прецениха гравитацията и се нацепиха на едно дърво. Джъланите стреляха по него с цел да го ранят, но Курхуй отстреля всички до един с калашника. Путана се скри в едни храсти наблизо, защото октидите вече се бяха съвзели и бяха зад Курхуй. Той се обърна бързо, но единият октид го сграбчи за двата крака и го събори на земята, а другият му отне калашника и посегна да го души. Курхуй се отбраняваше с всички сили, но срещу два криминално-приявени октида нямаше шансове.
- Спаскеееееееееееееееее! - извика той. Спаска се спусна надолу и с тежкото си тяло бутна октидите, които пак се нацепиха в дървета. Курхуй се освободи от пипалата им и се хвърли по посока, където се криеше Путана. Нея, обаче, отдавна я нямаше там, а бе побягнала към А-кораба, явно с намерението да плени Нико, който мислеха, че се намира точно там. Курхуй усети, че Сиси може да се натъкне на голяма неприятност с леля му Путана и подскочи, затича се към кораба си, но октидите се изпречиха пред него:
- Предай се, бе, грозен! - каза му единият. Спаска избълва огън. Беше й интересно какво ще стане от съчетанието огън + октиди.
- Няма смисъл. Те пускат влага, когато е горещо. Поне 1 час може да ги гориш и да не изгарят. Пълни са с течности. - обясни й Курхуй.
- Аааа. Значи ще ги хапя. - каза Спаска и отиде да ги хапе. Това вече беше по-равностойна битка - ламя срещу два октида. Курхуй се успокои, пожела успех на Спаска и се завтече към А-кораба. Путана беше пристигнала и беше с няколко синини по лицето. Сиси бе оказала съпротива и то добра. Не напълно добра, обаче, защото бе пленена и вързана на пода на кораба. Путана беше бясна, че няма и помен от Нико, но се зарадва, че може поне да плени Курхуй.
- Добре, че и ти дойде. Сега си вземаш багажа и идваш с мен! Веднага! - даде команда Путана и очакваше той да се вслуша.
- Не! Не си познала... лельо! - рече той. Бе станал неузнаваем. Как така нямаше да й се подчини?!
- Ти да не си се побъркал, бе, малък Курхуйчо?! - насочи тя оръжие срещу него и му обясни, че ще му пръсне мозъка, ако не тръгне. Личе си, че има родителски чувства към него.
- Вече имам за какво да живея тук, в това измерение, лельо. - каза смирено Курхуй, - Служа на голяма мисия за борба с най-голямото Зло в битието. А и обичам едно момиче.
- Като ти пръсна мозъка сега няма да можеш да служиш и няма да можеш да обичаш! - отвърна Путана и натисна спусъка, но в този момент Сиси с вързаните си крака я ритна и Путана малко се олюля, а Курхуй й отне оръжието. Спаска тъкмо се беше разправила с октидите и се върна.
- Убий ме! - каза Путана, - Ако не го направиш, следващият път ще те усмъртя веднага! Ти вече не си Курхуй за мен!
- Това е много подлярско, ма, лельо! Как да стана лелеубиец? - каза безпомощно Курхуй. Тя това и чакаше, възползва се от слабостта му, добра се отново до оръжие и го насочи в главата му. Спаска, обаче й отхапа главата и Путана умря, изпарявайки се, както се случва с всички харкунци в това измерение.
- Благодаря ти, ламьо, че ме избави от участта да стана лелеубиец! - падна на колене Курхуй.
- Ти не стана лелеубиец, но аз пък станах отхаполелеглавка. - каза Спаска нова дума и помогна на Сиси да се отвърже.
Кияна, на Бо, дойде също при Куро задъхана. Беше бягала, защото само тя беше слушала какво става на А-кораба и около него на онази луна. Разказа всичко на Куро, който се свърза с Курхуй, Сиси и ламята Спаска, за да се увери, че всичко е наред.
- Ти и Нико сте голяма работа! - обади се Лиан, който реши да отклони малко вниманието от себе си и да създаде проблеми на другите, мигар тушира малко незавидното си положение.
- Какво? - не разбра Кияна.
- Ти слушаш какво става на А-кораба, защото се притесняваш сигурно за Курхуй, който каза на висок глас, че те обича, а Нико преди час ходи при Бияна да я пита какво мисли за проблемът с мен, защото се надява тя да ме зареже и да тръгне с него. А в същото време пък вие двамата се обичате. Хора с широки сърца сте вие...
Куро усети, че тази нощ нямаше да се спи.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 44
"Злото в мен - 4"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Защо е трябвало да ходиш при нея? - попита Кияна.
- Исках да узная какво мисли след всичко това. - отвърна Нико.
- А не можеше ли да й се обадиш просто по игличката си?
- Както ти се обади на Курхуй ли?
- Аз не съм се обаждала, а само слушах. Аз винаги слушам какво става с всички вас!!!
- Тишина, моля!!! - викна Куро и добави: Първо сега е нощ и привличаме с шум хора в гората. Ако дойде Корпуса и видят Лиан в изолатор и японец на Бо, какво ще стане? Второ, би трябвало да се притесняваме за Спаска как е след бой с двама октиди. Трето, Уйки скоро ще намери кораба си на онази луна и ще побеснее хем, че има избит част от екипажа, хем че Путана е мъртва, хем че Нико не е бил там. За толкова много неща има да се притесняваме в момента. А вие какво правите?
- Сцени на ревност правят! Ха-ха-ха-хааааааааааа! - засмя се бай Пешо досущ като късния Тодор Живков. По същото време и на Земята в Люлин вече беше късна доба, но не го ловеше сън и слушаше какво става из Вселената с неговата си игличка.
- Точно това правят! - начумери се Кяпутен Куро.
- Съжалявам. - каза Кияна и наведе глава смирено.
- И аз съжалявам! - погледна ядно към Лиан Нико, а после се отпусна на земята, защото усещаше Уйки по-близко от всякога, щом вече е могъл да се адаптира тук, в тяхното измерение, макар и в дръга галактика.
- Предполагам, че съвсем се е охарчил... Уйки. За цялата тази космическа армия.
- Охрарчил се е и трудно нещо ще го спре! Затова трябва да се фокусираме към този проблем, най-вече, а не към глупави детайли от взаимоотношенията. Колко пъти да ви говоря за единството?!
- За "заедността", направо казано, другарю капитан! - каза бай Пешо, позовавайки се на местни политически авторитети.
Уйки дойде с главния си кораб на луната и наистина остана крайно недоволен, меко казано, от видяното. А то беше лесно за виждане - всички избити се бяха изпарили, понеже не бяха умрели в тяхното измерение (харкунското). Поне корабът с част от екипажа, който си беше стоял вътре не беше покътнат. Уйки отново събра флотилията заедно и почнаха да дират пак А-кораба. Уйки се прибра в стаята си, но не го свърташе на едно място. Отиде в обособената лаборатория, където беше наел учени от Ини, които работеха с няколко умни глави от Харкун. Харкунците и ините успяваха да работят съвместно доста добре, което беше радващо за Уйки.
- Докъде стигнахте с онова? - попита ги той. "Онова"-то бе програма, която щеше да създаде ИЕ (изкуствен интелект) - виртуална личност на Нико, според всички досега събрани данни от човърканията из мозъка му.
- Още е нестабилно, но скоро ще се получи. - докладва му един от Ини-учените.
- И искам да го копирате в тяло! - заповяда Уйки на своите си хора, които, както знаем бяха много напред с копирните технологии.
- Това е най-лесното. Само няма да е много сигурно дали ще изпитва болка, когато се свърже виртуалната личност с копираното тяло.
- Не ми трябва да изпитва болка. Просто ми трябва ей-така, да го възприемам като истинския Нико. - обясни Уйки. Отново се прибра в стаята си. Там го чакаше съветника му - Пишомир.
- Имаш нови идеи? - попита Уйки.
- Имам само опасения, уважаеми Уйки! - каза Пишомир и изложи някои опасения по проектите.
- Разбирам те. Същите неща и аз съм ги мислил. Нямам какво да добавя.
- А аз не разбирам едно...
- Нали знаеш защо точно ти си мой съветник? - попита го Уйки.
- Всъщност... не.
- Защото винаги казваш, ако не разбираш нещо, а не се правиш на всезнаещ.
- Благодаря, уважаеми Уйки!
- И какво не разбираш?
- Не разбирам това: защо трябва да търсим Нико или да реплицираме псевдо-Нико, ако можеш вече сами в това измерение да потърсим източника или знанието за пространствените аномалии?
- Седни! - подкани го Уйки, който искаше да бъде разбран до последната си дума.
- Знаеш ли защо октидите още не са ни нападнали в мащабна, гореща, истинска война?
- Защото ние владеем по-голямата част от Харкунското измерение! Защото Джълан е почти наш. Защото сме силни, доблестни, идейно твърди и военно подготвени войни и...
- И... - прекъсна го Уйки вдигайки пипало - това са глупости!!! Това е пропаганда за обикновения харкунец, в която и най-тъпия джъланец ще започне да се съмнява, ако си напрегне примитивния мозък! Сигурен съм, че и ти не ги мислиш точно така нещата! Тук си на сигурно. Чувам те само аз. Кажи наистина какво мислиш. Защо октидите още не са ни нападнали?
- Защото си мислят, че имаме много скрити козове и секретни оръжия. - каза какво си мисли наистина съветникът.
- Точно това е! А ние имаме ли? Нищо нямаме! Дори невъоръжен октид може да убие лесно около 10 средно-въоръжени харкунци и почти толкова джъланци. А ние НЯМАМЕ ВРЕМЕ да тръгнем да търсим из това измерение.
- Наистина мащабите са му поразяващи. При нас повечето е плоско и е празнина. А тук!!! Планети, комети, галактики...
- Ако знаем къде е източникът на пространствените аномалии, можем вече с тези кораби да стигнем там като от точка А до точка Б! Но ние не знаем. Теоретично дори с максимална скорост и с 1000 пъти повече кораби от сега ще можем да претърсим цялата тази Вселена "само" за 9600 години! А ние не разполагаме с този времеви лукс!
- Сега разбрах напълно! Наистина трябва да се сдобием с Нико, с неговото знание!
- Трябва, ако не искаме цялото измерение Харкун да стане един голям Октид! - каза злобно и с много насъбран яд Уйки. Този тон изплаши съветника му, който знаеше, че не е насочен към него, но просто Уйки звучеше страховито.
- Готови сме! - казаха от лаборатория.
- С изкуствения интелект или с тялото на Нико? - попита Уйки.
- И с двете. - отвърнаха. Уйки засия като малко слънце: - Това наричам аз качествено научно сътрудничество!
- Готов съм напълно, без съмнения, без уговорки, без условия да се откажа от злото в мен! - каза Лиан на Бо по същото време, който реши, че си е помислил достатъчно. Плешещото беше, че не знаеше на каква цена ще е този отказ, но реши, като претегли "за" и "против", че няма да стане по-лошо от това да остане в този изолатор неизвестно колко дълго, а и ядосаният Куро нещо да го нарани.
- Това е много добре! - видя малко лъч надежда Куро, отиде до него и даде някакъв знак. При Лиан се появи, в изолатора Фуши, който му инсталира в главата някакъв микромеханизъм, толкова фин, че бе по-фин и от въздух. Лиан усети нещо, но не и болка.
- Това... - прозвънтя с ангелския си глас Фуши, - Ще може да дава на Доброто и Светлото да знае, ако сбъркаш.
След това Фуши изчезна, изолаторът, обаче остана.
- Това... това ли беше добрата сила?! - попита Лиан - Сега разбирам. Чувствам се много по-защитен. Още повече ще се отдам на каузата!
- Знаем, че си силен по заявленията и манифестирането. - каза Нико.
- И аз искам да ти кажа, - допълни Куро, - това не е само да кажеш, но и да го покажеш, докажеш, усетиш в себе си като мисията на живота си!
- Защо, обаче още съм в изолатора?
- За да не те виждат плашипутарниците, ако се навъртата наоколо. Имам още нещо да ти кажа. Това, което ти инсталира Фуши от Чикибой. То ще ти казва какви отговори да даваш на плашипутарника интуитивно. Това ще може да дезинформира Плашипутар докато всичко е готово! А, ако усетим предателство, знаеш... ти си свършен! - така му каза Куро и го освободи. Всичко изглеждаше добре и Куро можеше поне засега да си отдъхне.
На главния Курхуйски кораб, обаче, имаше един Нико-клонинг, който беше много уплашен, защото не разбираше, че не е истинският Нико и не знаеше как "изведнъж" се е озовал тук. Бяха го завързали здраво, а срещу него се приближаваше Уйки следван от Пишомир...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 45
"Насилия"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Къде сме? - попитаха Пешовците и всички от Бо, с изключение на Лиан, който не бе на тази непозната за всички планета и стояха на някакъв плаж пред океан.
- Някой да си спомня как въобще попаднахме тук?! - попита ги Кяпутен Куро. Никой не си спомняше и това беше добре. Японецът се усмихна доволно, а останалите започнаха да се притесняват.
- Къде съм? - попита по същото време Нико-клонингът на главния кораб, когато видя Уйки и Пишомир пред себе си, и започна да се притеснява.
- Развържете момчето! - усмихна се добродушно и някакси непривично Уйки. Пишомир лично помогна Нико-клонинга да бъде развързан.
- Ела. - прегърна го Уйки с пипала, ръце и влечугоподобни крайници (тоест с всичко, което имаше като горни крайници този тривидов мелез) и двамата тръгнаха към едно корабно подземие, където Уйки беше приготвил уютна атмосфера.
- Ето тук ще се настаниш и ще се чувстваш много добре! - каза му Уйки и помоли единственият, който ги придружаваше - Пишомир - да напусне помещението.
- Как се озовах тук?! Пак ли ще ми човъркате мозъка?! - напрегнато попита Нико-клонингът, който въобще не знаеше, че е клонинг, а си мислеше, че е Нико на 100%.
- Нали виждаш, че тук няма уред за мозъчни интервенции. - каза добродушно Уйки и приседна на едно меко канапе. Каза на Нико да се настанява.
- А онова какво е? - попита недоверчиво Нико посочвайки към единственият по-технологичен уред насред този уют.
- Какво е онова? - по същото време на непознатата планета посочи Кияна към някакъв отдалечен обект намиращ се на около 10 километра по плажната ивица.
- Това е най-яката парти-зона в тази галактика. А коя е галактиката - няма значение.
- То, щото ние тук сякаш, че разбираме от галактики. И да ми я кажеш, ще я забравя след 2 секунди. Пък и сигурен съм всяка народност из Вселената ще си я наименува по своему. - взе да обяснява Петър Полисексът, - Кажи за партито и има ли нещо като за мен.
- Не, не. - намеси се Бияна - Аз искам да знам първо къде сме, защо не знаем как сме дошли тук и защо го няма Лиан?
- А това проблем ли е, че го няма Лиан или е благо? - каза саркастично Нико, а Шики и Ена се захилиха доволни, но Кияна го прие като много безвкусно и го погледна ревниво, а после погледна и Бияна, да види какво тя ще каже. Бияна, обаче нямаше време да каже, защото Куро се намеси:
- Айде тишина, ако обичате! Идеално е станало, че никой не се е усетил как съм ви довел тук.
- И това сигурно е станало с най-висша технология от Чикибой - пространството на Доброто, Бялото и хипер-идеалното? - реши да ускори процесът на обясненията бай Пешо, защото много искаше по-скоро да се доберат то най-яката парти-зона в тази галактика и да види има ли секси-обекти.
- Точно така. Сега ще обясня по-подробно.
Куро не си падаше по "по-подробно" и това удиви всички, че този път не иска да се пести време, нито пък да търсят енергия.
- Ами партито?! - попита съкрушен старият Пешо.
- Какво парти през деня, бе, Петре?! Всички спят като заклани, без охраната, ако въобще и тя не е заспала. Тук купонът е як, до зори. И после всичко спи непробудно до късния следобед или до ранната вечер.
- Ами, тогава ще поседнем на пясъка. - каза Петър Полисексът и заслушаха историята как Куро ги взел неусетно докато спя, за да не се вдигал никакъв шум на физическо, психическо, емоционално и други нива, които плашипурарниците можели да усетят, а Лиан бил оставен сам, за да се види дали устройството, което му вложил в главата Фуши е изрядно, при евентуална поява на плашипутарника на Бо.
- Много интересни бяхте, докато спите! - намеси се Сиси по игличката. Явно А-корабът им беше наблизо и така бяха дошли дотук, а не направо по спиралодупка.
- Най-интересен като спи беше дядо Пешо. - изхили се Лямята Спаска.
- Това е, понеже съм в перманентна ерекция! - каза бай Петър.
- Не, не си. Просто спиш с отворени очи. Ха-ха! - поясни Спаска.
- Така съм аз! Спя с отворени, а се събуджам със затворени. - отвърна той.
- Аз само да кажа!!! - обади се пак Курхуй - Най-красива като спи е Кияна. Истинска нежна красота!
- Благодаря. - каза Кияна стеснително, а този път Нико я погледна ревниво.
- Ами вие няма ли да слизате за партито? - попита Шики, който искаше да види Сиси по-скоро.
- Ще слезнат, но довечера. - каза Куро.
- Ще ти обясня, но след малко. - каза Уйки на Нико-клонинга, който гледаше притеснено към технологияния уред.
- А сега какво? - недоумя Нико.
- Сега ще ти кажа, за начало, че ти не си Нико. А си Нико-клонинг, с изкуствен интелект, базиран на информацията, която съм снел от Нико по време на мозъчните интервенции.
- Не може да бъде!!!
- Ето и затова донесох този уред тук. Отиди там, включи го и си сложи ръка, крак, каквото искаш зад него. Ще ти покаже вътре от какво си съставен. Синтетика, полубиологична. Клонингът отиде и се увери в това, което казва Уйки. Започна и усърдно да мисли какво трябва да направи, за да не навреди на себе си и на истинския Нико.
- Сега идва и най-интересното: трябва да ми кажеш къде точно попадна на пространствената аномалия! Само така ще може да победим най-голямата опасност за нашето измерение, а може би и за вашето!
- Опасността от Плашипутар ли?
- Кое?!... Не. От Октид!!! Виж това... - извади от джоба си едно по-малко устройство Уйки.
- А това какво е?
- Не боли. Ще го включа в моята глава и ще ти покажа всичко, за да знаеш какво съм мислил, какво съм усещал! - рече сериозно и настървено Уйки и сложи малкото устройство на главата си. Започнаха да се появяват картини от неговото раждане. Уйки обясняваше:
- Това е лаборатория, където майка ми ражда. Ражда мен... Майка ми е харкунка. Бащите ми са двама изнасилвачи - октид и джъланец.
- Много... неповторимо родословно дърво... - каза Нико-клонингът.
- Наистина е неповторимо! - съгласи се Уйки и продължи с разказа на спомените, които се материализираха пред него като триизмерни образи: - всичко щеше да е наред, ако по време на раждането не ме бяха отвлекли октидите.
- Тук не се вижда никой да те отвлича...
- Лабораторията е харкунска, но е са я подкупили октидите. Виж...
След малко наистина се появиха октиди, които товарят новородения Уйки на някакъв таен автобус и го закарват в Октид.
- Значи харкунците не са успели да те спасят?
- Опитаха, но не знаеха тогава за огромната корупция при нас...
Последваха картини как октиди разглеждат малкият Уйки, изучават го... след години започват да го наставляват:
- Ти си рожба на 3 раси. Най-слабата е харкунската. Ти трябва да овладееш джъланското в себе си, но най-вече октидското! Това че по случайност майка ти е изнасилена от джълан и октид ти е дало предимство... Какво щеше да стане, ако баща ти беше просто един обикновен харкунец? Щеше да си един слаб харкунец като всички тях! А сега си 1/3 октид! Размърдай си задника! Следвай ни...
И следваха мъчителни процедури по трениране на крехкото по онова време Уйкино тяло...
- Защо тогава не си още в Октид?
- Защото разбрах, че копелетата ме лъжат!!!
На купон-планетата (парти-планетата) настъпи най-после вечерта и всички бавно се отправиха да купонясват.
- Ето, това имам предвид. - каза Шики, докато приближаваха парти-зоната, - Правиш си нещо такова като бизнес, докарваш си редовни приходи и не ти дреме.
- До момента, в който от Корпуса не те рекетират за голям процент от печалбата. - добави Нико, който поназнайваше това-онова от бизнес-практиките на Бо.
- И, ако трябва пък да плащаш и наем... - добави Ена.
- Куро, тук да няма дроги и други простотии, защото ние вече си имаме горчив опит. - попита Пешо Пикапът.
- Не. Само алкохолни напитки... - обясни Куро и добави: - Не казвам, че е много безопасна планета, но трябваше все някъде да ви подслоня за през времето докато Лиан е на изпитателен срок на Бо. Нищо не може да се мери с опасността от плашипутарниците! С една дума: внимавайте!
- Ако някой само пипне с пръст Кияна... ще го разбия! - каза Курхуй, което вече прозвуча прекалено за голяма част от екипа.
- И защо само Кияна? Не сме ли екип? Не трябва ли да си помагаме взаимно? - попитаха почти в един глас Ена и Бияна.
- Вече за трети път правиш на Кияна намеци или какво не знам и аз как да го нарека! - добави Нико.
- Направо сваляш Кияна. - отбеляза Пешо Пикапът.
- Няма да ти пусне, защото е с Нико! Ха-ха! - захили се бай Пешо.
- Осъзнай се, бе! - тупна го по врата ламята Спаска.
- Ако не се сещаш, да те подсетя, че така не помагаш, а пречиш на нашето единство! - придърпа го настрана Куро, който не искаше нови любовни драми и триъгълници.
- Гледай, гледай какви мацки идват!!! - каза единият от босовете на планетата, който организираше нон-стоп партита за най-различни посетители от тази и околоните слънчеви системи. В момента с бинокъл се взираше в идващата група на Куро.
- Да, но имат и много мъжкари с тях... а и някакъв изрод! - каза му другия, който също гледаше, но не беше толкова възторжен.
- Е, чак пък изрод! Малко е дебела, но става...
- Нямах предвид дебелата! Виж зад нея. Онова там, с крилата!... - кимна към ламята Спаска невъзторженият.
- Това ли? Аз мисля, че това им е домашен любимец... Ще видим, ще видим...
- Сега ще видим нещо потресаващо от моята история! - сграбчи Уйки Нико-клонингът и насочи лицето му към разиграваща се сцена от неговите спонени: Уйки открадва октидски танк и минава границата обстрелван от много танкове и самолети... добира се почти обгорял при харкунците. Посрещат го като герой. Повишават го. Истината излиза наяве: октидите нарочно са платили на октид и на джълан да изнасилят бъдещата му майка, за да може после неусетно, на територията на Харкун да изродят плода, а после да си правят експерименти с него, с цел да открият нови начини за унищожаване на конкурентните видове.
- След като се издигнах в йерархията. Лично съм участвал в тайни мисии! Виж това!!!
Откриха се картини на десетки хиляди черепи и скелети на изчезнали видове.
- Какви са те?!
- Те са изчезналите... геноцид! Геноцид, осъществен от октидите над всички, които някога са населявали тяхна територия! Те искат да ни унищожат и нас - харкунците.
- Каква е разликата? Вие искате да унищожите тях, а те искат да унищожат пък вас. - попита смело Нико-клонингът.
- Знаеш, че сме завладели, на практика, Джълан, нали? Да виждаш умрели или избити от нас джъланци? Не. Да виждаш избивани от нас дървета, тоест - дендрони? Не. Ние не искаме да унищожаваме!
- Аха... ти просто искаш да можеш да правиш пространствени аномалии, за да завладееш целия свят! - заключи Нико-клонингът.
- Не, не целият свят. Всичко, което искам е да спра Октид и да сложим под контрол тези изчадия! Ако не ги сложим под контрол, те ще унищожат всички там - дендрони, джълани, харкунци, харкунзаври и всички други раси, които видя на онзи бал в миниатюрното царство!!! А някой ден, ако дойдат и тук, в това ваше измерение, ще намерят сигурно и Бо, и ще унищожат и него!!! Щом ние можахме да се доберем дотук и да постигнем това равнище на въоръженост и способност за придвижване, октидите също могат! И ти, ти си нашата надежда за победа над тази злина!
На купонджийската планета, в същото време, беше започнал купонът. Нико и Кияна си пиеха коктейли с Шики и Сиси. На съседната маса бяха Курхуй, Спаска, Бияна, Ена и Куро. А в едно сепаре се бяха настанили Пешовците.
- Тук са расово и видово толератни. - отбеляза малкият Пешо.
- Да, ама да видим дали ще има толератни пички за дядо ти! Това е най-важното! - каза старият Петър, който се оглеждаше лакомо наоколо и се взираше в денсещите женски същества.
- Искате ли да денсим? - приближиха се две извънземни девойчета, които много се понравиха на бай Пешо.
- Иска ли питане?! - каза той и добави - Млад човек съм, сравнително, изкарвам добри пари, а и съм с 2 висши образования!
- Значи тримата може да си прекараме супер! - засмяха се девойките.
- Е, четиримата, четиримата! - включи се и малкият Пешко.
- Курхуййййййййййййййййййййййййййй! - прегърна весело пийналият Кяпутен Куро Курхуй - Какво си се оклюмал?! Това е парти-зона!
- Не ми е до партита.
- А вие въобще имате ли партита в Харкун? - попита лямята Спаска.
- Има, но не такива като това. - отвърна мрачно Курхуй.
- Добре, де, толкова рядко имаме повод да се повеселим! - каза Куро - Недоумявам! Не-до-у-мя-вам! Ти защо си тъжен, сега?
Курхуй погледна към Кияна, беше очевидно, но нищо не каза.
- Добре, де! Недоумявам! - каза Уйки на Нико-клонинга - Ти защо не искаш да ми помогнеш?! Не разбираш ли, че това е важно за всички нас и има отношение към вашето измерение, към вашата планета дори?
- Разбирам... но мисля, че първо трябва да питаме оригиналния Нико.
- Какво да го питаме него?! Ти си същия като него. До момента, в който сме го извлекли мозъчно. Каквото ти решиш, това и той ще реши! Просто дай координатите на онова място, където срещнахте аномалиите! Пространствените аномалии!!!
Докато на кораба се разправяха за пространствени аномалии, а на парти-планетата Куро и останалите си пийваха и приказваха, Пешовците яко денсеха, а после и се оказаха извън обсега на компанията.
В един момент Куро и Курхуй се усетиха, че някой липса, а Нико посочи и точно кои липсват - двамата то Земята - Пешовците.
- И сега къде ще ги търсим?! - завайка се Куро.
- Батета, аз ги видях! - рече един от онези извънземни, които можеха да стават невидими.
- Я! Ама ние сме в тяхната галактика! - възкликна Кияна.
- Батета, каки! Всичко в Галактиката, което кажете. Само дайте пари да ви гледам!
- Имаме опит... с някой от вашата планета. Да не стане пак неприятно... Първо ни заведи, а после ще платим! - каза Куро.
- Бате! Четеш ми мислите, душа!!! Точно за заплащане исках да кажа и аз!!!
Наистина беше видял, наистина ги заведе. Пешовците бяха много упоени с нещо и заспали, и ограбени. Поразбудиха ги:
- Какво стана, бе?! - попита Куро.
- Нищо не помним! Нищо!!! - започнаха да се вайкат Пешовците. Платиха на ставащия невидим и установиха, че този път Бияна липсва!
- Ако още някой залипсва, ще го гръмна!!! - изнерви се Кяпутен Куро.
- Да те гръмна ли искаш?! - изнерви се и Уйки на кораба си, защото не бе очаквал, че дори клонинг ще му се противопоставя.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 46
"Насилия - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Всички да се движат плътно край мен и около мен! - заповяда Куро. Тръгнаха да търсят Бияна по плажа. Нямаше я. Никой не я беше виждал.
- Лиан ще се побърка! - засмя се малкият Пешо, - Оставяш го там да се оправя с плашипутатниците, вземаш му гаджето на купон-планета и я отвличат!
- Направо ще се побърка! - засмя се Шики.
- Млъквайте!!! Не е смешно! Това е човек от екипа. Това е голям фал за цялата организация! - овика ги Куро, защото беше и пиян, и ядосан.
- Куро, другарю капитан! - намеси се дядо Пешо, да ги защити, - Те просто искат да кажат, че Бияна ще му липсва. И на мен ще ми липсва! Тъкмо научих как й е точно името и тя да започне да липсва!
Всички се засмяха, без Куро, който не искаше да слуша нищо, а само да я намерят и да се оправи всичко по-скоро. Кияна също нищо не казваше и се чудеше дали да не отбележи жлъчно по адрес на Нико "Знам и още някой на който ще му липсва!", но реши, че с това нищо добро няма да направи. Само погледна Нико и се чудеше доколко тя му липсва в момента. Курхуй пък гледаше нея...
- Батета! Батета и каки!!! - викна след тях извънземният, който можеше да става и невидим.
- Какво, бе? Нали ти платихме! - беше нелюбезен Кяпутенът.
- Бате! Пито-платено! Сега, обаче искам да помогна за следващата загуба!
- Ние още от предишната не можем да се оправим! - каза малкият Пешо, - Нещо да знаеш за крадлите?
- Не, бате! Ама знам кой отвлече вашата красавицата!
Курхуй го сграбчи:
- Ти ли нещо участваш в отвличанията и вземаш процент, а и нас изръсваш за мангизи, а, батьовото?!
- НЕ! ЗАКЛЕВАМ СЕ, БАТЕ!!! Аз само невидим го раздавам!
- Внимавай да не издуха някакъв прах като онзи предишния!!! - предупреди Нико.
- Кажи какво знаеш!!! - хвана го и Куро заплашително.
- Завлякаха я на северния полюс на тази планета, бате! Там е много студено и не е купонджийско, но има търг за готини мадами! Галактически търг. Ще я продават на някой загорял батка!
- И таз добра! - възкликна бай Петър - Мен не може ли да ме продадат на някоя загоряла лелка или кака?!
Петър Полисексът питаше с надежда.
- Как ще стигнем дотам? - попита Куро. Ставащият невидим ги упъти до някакъв влак-стрела.
По същото време на главния кораб на Уйки Нико-клонингът имаше малко време да си почине, защото армадата на Уйки се беше доближила до молекулярен облак и бяха възникнали спорове дали да го заобиколят или да карат право през него. "Аз съм просто едно копие. Не мога да взема решението вместо истинският Нико. Трябва да мога да се свържа с него." - мислеше си клонингът.
- Пристигнахме. Но тук наистина е голям студ! - каза Кяпутен Куро и помоли Спаска да духне малко огън в едни уредчета, които после раздаде на всеки, за да се топли.
- А-технология или Чикибой-технология? - заинтересува се Кияна.
- А. - отвърна кратко Куро.
- Сега проблемът е, че сме си оставили всички оръжия на граничния контрол на тази планета. Как ще спасяваме Бияна? Идеи давайте. - подкани ги Куро, докато се топлеха в едно кьоше на ледената последна полярна спирка, където наистина беше толкова студено и мразовито, че въобще не приличаше на купонджийска планета.
- Сега проблемът е, че ти не искаш да си кажеш! - влезна отново при Нико-клонингът Уйки - Хайде, кажи ми как да те накарам да си кажеш и да разбереш, че всички може би сме обречени, ако Октидите започнат да превземат измеренията ни и световете ни един по един!
- Аз съм съгласен, че има смисъл... но, нека се свържем с истинския Нико, за да разберем той какво ще каже.
- Ти си като истинският Нико! Щом ти усещаш, че има смисъл, значи и той така ще каже! И той така ще усети! Давай да не губим време! Моля ти се! - чак се примоли Уйки.
- Да, но не е сигурно! Трябва да го намерим оригиналния Нико!
- Нали знаеш колко е трудно да го намерим! Какво става всеки път, когато искам да се намерим? Бой!
- Така е... Но ти опитай с мир! Аз нямам какво друго да кажа! - отвърна твърдо Нико-клонингът, след което хвана на Уйки оръжието и се гръмна.
- Уйки! Добре ли си? - нахълта Пишомир.
- Аз съм добре, но светът не е добре... - поклати странната си глава Уйки и излезна мрачен - Някой да почисти тук!
- Отивам и ги изгарям с огъня си! - веднага предложи Спаска, без да мисли за идеи.
- Аз ще подкрепя с безстрашен бой и голи гърди срещу цялата въоръжена охрана. Колко му е? - каза самонадеяно Курхуй, окрилен от обичта си към Кияна.
- Абе, това са бош-лаф работи. - каза им бай Пешо - Защо направо Куро не викне Фушито да им вземе Бияната? Това е силата на Доброто! Не е шега-работа!
Бай Петър така се изказваше, че не знаеха сериозен ли е или се бъзика, в което беше и неговият чар, най-често.
- Аз избягвам да го безспокоя за дреболии, но ми харесаха идеите ви! - каза Куро и състави план:
Спаска прави едно облитане и стоварва огън където свари. Курхуй се сбива с охраната за отваряне на втори фронт. А през това време Фуши ще телепортира Бияна на А-кораба. Останалите трябваше да влезнат като зрители или участници в търга.
Влезнаха и... изненадващото беше, че организатор на търгът беше някакъв извънземен, който можеше да става невидим. Така го обявиха. И той се появи - първо невидим, а после стана видим и каза:
- Батета, каки, добре дошли тука!
- Това не е ли нашият човек?! - попита изнанадана Ена.
- Не е. Тоя е по-висок. - забеляза Шики.
- Сега, братчедът ще доведе това на което може да залагате!
- Да "наддавате", братчед! - каза вторият невидим, който също стана видим и вече в него разпознаха същият, който ги беше довел тук.
- Този не е нормален?! Хем лъже, хем ни води тук! На какво се е надявал?! - попита Нико.
- Прост извънземен. На какво може да се надява? - каза Куро, - Гледа моментната изгода, не мисли после какво ще последва. А то ще последва. Спаске, Курхуй, сега!!! - даде командата си Кяпутенът.
Спаска налетя на залата и таванът й започна да гори. Охранителите започнаха да стрелят нагоре с някакви куршуми местно производство, но спаска беше достатъчно дебелокожа за тях, за щастие. Курхуй беше събрал ледени късове и топки сняг и почна да ги замеря, като дори осакати някои от тях. Шики скочи на сцената и нокаутира с по един удар и двамата извънземни, но трима от охраната го повалиха на земята, та трябваше Кияна, Нико и Ена да се притекат за малко помощ. Фуши се появи, замрази всички, без неговите хора, за няколко минути, което му помогна да телепортира Бияна на А-кораба, а останалите да се измъкнат лесно.
- Мислех, че това ми е краят! - трепереше Бияна на А-корабът.
- А! Няма страшно! С мен всички сте екип и сте на сигурно. Само внимавайте по-натам да няма пак такива произшествия. - обясни й бащински Кяпутен Куро. Беше време да се завръщат и да се радват, че и този път оцеляха.
Не така радостен, обаче беше Уйки, който се взираше в отминаващия молекулярен облак и гледаше, от време на време, към някаква неутронна звезда:
- Ще трябва да те намеря Нико, с мир или с война, само в теб ми е надеждата! - говореше си тихо той, а Пишомир го гледаше с разбиране и съчувствие.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 47
"Насилия - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Няколко дена минаха съвсем скучно на Бо, като изключим това, че Куро стоеше там и държеше под око Лиан. По-точно го държеше под ухо, а супер-котката го следеше. За да изглежда като котките от Бо, които бяха основно сиви, Куро я беше поядисал сива. На нея това не й правеше впечатление, може би защото не се беше виждала в огледалото. Имаше план и да я направи някакси невидима, но реши, че само със сивата боя пак ще е добре. Беше й закачил микрокамерка и можеше докато си стои в горичката или у Нико хем да подслушва Лиан по игличката, хем и да го вижда визуално чрез котката, която даваше всичко от себе си, за да го следи незабелязано.
- Тези дни сме пълен пас... - отбеляза Нико.
- Така е... - потвърди Кяпутен Куро, който гледаше от прозорчето на Никовата стая и се наслаждаваше на спокойната вечер на Бо - нямаше толкова шум от самолети (полетите бяха редки), нямаше интернет за народни нужди, повечето хора четяха книги, излизаха по заведения, бяха в спортни зали... Всичкото това спокойствие и естественост му напомняше за детството, когато и на Земята беше нещо подобно.
- Докога ще чакаме? - попита по игличката Кияна.
- По-добре ела тук. - каза й Куро, - Няма смисъл да си говорим "в ефир".
Нико малко се попритесни, че тя никога не е идвала у тях и ще види в каква бедност живее, но Куро му каза да го приеме като "работна среща.
- Корпусът добър или лош, но ви е създал спокойствие на Бо... - каза Куро все така замечтано загледан навън, - Вие сигурно не го оценявате това...
- След като посетихме толкова много други места, не безопасни, вече започнахме да го оценяваме малко или повече. - каза Кияна, която също гледаше навън.
- Аз вече не знам какво да оценявам и какво да не оценявам... - каза скептично и объркано Нико. Кияна го погледна съчувствено, но и с някакво неодобрение, защото не й харесваше чак толкова слаб, объркан и безчувствен. Имаше чувството, че от Нико лека-полека нищо няма да остане, всичко ще се изпари, ще се разпадне на малки песъчинки и този човек просто ще изтлее, и ще изчезне. В същото време все повече я впечатляваше любовта на Курхуй и неговата борбеност, сила, преданост... Опита се да не мисли за него, не искаше да се влюбва в Курхуй, знаеше че не си подхождат по много неща. Насочи отново мислите си към Нико и към мисията. Куро беше тук и кой бе по-подходящ от него, за да попита направо:
- Кяпутен Куро, кога ще свърши всичко това? Това - Лиан под наблюдение, Уйки преследващ Нико и нас... кога, в края на краищата, ще започва Великата война между Доброто и Злото?
Куро въздъхна. Щом дори Кияна, която досега беше една от най-безпрекословно следващите го и най-ентусиазираните, започна да задава такива въпроси, значи наистина нещата не вървяха гладко както трябваше. Ех, какво хубаво си беше едно време когато просто отскачаха тук-там за малко енергия... А сега - с енергията вече няма някакви проблеми, може да си събират когато си поискат, "за да не изгубят форма", но останалите проблеми - наистина неочаквани и депресиращи за него.
- И аз това се питам все по-често. - отвърна той с тон "още малко и ще заплача".
- Проблемите трябва да се решат. - каза лаконично Нико, който също гледаше навън, но не знаеха дали гледа планинските била, светлините от сградите и движещите се тук-там возила или просто пред погледа му са ужасните гледки на нещата, които беше преживял, а защо не и Бияна.
- Проблемите трябва да се решат един по един. - добави Куро сякаш получил сатори (озарение).
- И трябва да ги решим по най-добрия начин! - каза твърдо, убедено Кияна.
- За съжаление нямаме най-добър начин, а само ограничен избор от не кой знае колко добри начини. - въздъхна Куро.
- Каквито и да са... просто да действаме някакси, моля те... - каза Нико, който повече явно страдаше от бездействието и неслучващото се нищо тези дни, отколкото от опасностите.
- Тогава ще действаме и не трябва да ми противоречиш! - погледна го с леден поглед Кяпутенът. Кияна изтръпна, защото знаеше, че се задава нещо голямо и невиждано досега.
- Готов съм. - каза Нико с глас уповаващ се на съдбата си, в която не вярваше.
- Ще е свързано с много насилие!!! - каза им Куро.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 48
"Насилия - 4"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Лиан не показа никакви симптоми на проблеми. Явно шпионското чикибойско устройство у него не предизвика никакви съмнения у плашипутарниците и конкретно у плашипутарникът, който се беше захванал с него. Това означаваше, че Лиан е в нещо като "засега може да му се доверим" и затова Кяпутен Куро насочи усилията си в решаването на по-малките проблеми като този с космическата армада на Уйки.
- Отдавна не се бяхме събирали да пийнем нещичко заедно. - каза Шики на Ена, докато чакаха да дойде Кияна, която ги беше поканила, но още се бавеше. Каза им, че става дума за много важно нещо, което била чула снощи от Куро, докато били у Никови. Каза им само, че се отнасяло до "малкия проблем" с армадата на Уйки, която се шири победоносно из Вселената.
- Не разбирам как такова страшно нещо - Уйки с ужасните си същества от другото измерение и с най-модерните свръхвъоръжени кораби е "малък проблем"? Ако това е малък, какъв е големият проблем? - питаше се Ена на глас.
- Абе, той Куро нали е постоянно на вълна "Доброто и Злото", "Бялото и Черното"... нещо от неговите там истории. За него това винаги е било най-най, а останалото са "дребни работи". - каза Шики.
- Така като говориш той може да ни чуе! - скастри го Ена.
- Е, пък да ни чуе. Аз да не казвам нещо невярно? - отвърна невъзмутим Шики.
- Ето ме и мен! - появи се Кияна и седна при тях, хвърляйки едно скъпо палто на стола до нея.
- Добре сте си вие, богатите дечица! - каза незлобливо Ена.
- Ех... - усмихна й се добродушно Кияна, - Някой ден, както плаща Кяпутен Куро, всички ще бъдем богати, но... Дали ще останат живи и здрави от нас, за да се нарадват на богатството си?
- Аз откога това ви го разправям? - веднага се съгласи Шики, който ако не беше Сиси на А-кораба, досега да се беше отказал и да си прави бизнеса с фитнес-клубче или две.
"Който се е хванал на хорото, ще го играе до края! Така казваме ние." - обади се бай Пешо по игличката. Явно само той ги слушаше в момента.
- Пропадна ти личната среща с нас. - засмя се Ена.
- Ъхъ. - съгласи се Шики, който също не очакваше точно сега в заведене на Бо да се чуят с бай Петър Полисексът.
- Нищо, нищо! - каза искрено Кияна, - Аз искам с всички да поговорим, защото с колкото повече, толкова по-добре.
"С всички, пък не повика Бияна." - помислиха си Ена и Шики.
- Казвай сега, аз тук слушам. - заяви бай Петър.
- И аз слушам!!! - обади се Курхуй от А-кораба. Този човек слушаше без прекъсване Кияна.
- Прекрасно! - каза тя искрено доволна, че може веднага да сподели с 4-ма от екипа, макар и от разстояние, - Кяпутен Куро предложи на Нико план за генерално разрешаване на малкия проблем с космическата армия на Уйки в нашето измерение.
- Е, то малък проблем това, ще го разрешим. - иронизира бай Петър, който също много-много не разбираше, а и не вярваше на Куровите неща за Голямата война на Доброто със Злото и разните му там плашипутарници и чикибойци. То само като чуеше как се казват и му ставаше едно такова, несериозно.
- Планът на Кяпутен Куро е следният. Уйки постоянно издирва Нико, за да му помогне с пространствените аномалии. Нико ще се свърже с Уйки и ще се предостави при него, но с условието и ние да отидем там. И вече там, на място, ще видим как ще отвоюваме от Уйки кораба му или поне ще го заличим, ще го взривим! Останалите, без Уйки, няма да са опасност.
- Я! Че то нищо и никаква работа - отиваш при влечуго-октоподо-човекот и цялата му охрана, войници, работници, и го взривяваш. Вярно, дребен проблем... - захили се дядо Пешо, който се чудеше него ли го лови деменцията или Куро. Така или иначе, много му беше весело да чуе за този план, защото Куро все едни такива ги измисляше, но този път май беше надминал себе си.
- Ама това съвсем сериозно ли? Да не се е пошегувал? - изпоти се Ена само като чу за каква лудост става дума - направо "на вълка в устата".
- Никой не се е шегувал. Всички бяхме прекалено сериозни! Нико е наясно и сам си го пожела. Каза, че каквото и да е, но иска да сложи край на всичко това.
- И ти не се ли... притесняваш за Нико? - не можа да се въздържи да не зададе леко-клюкарски въпрос Шики.
- Повече ще се притеснявам, ако всичко продължи както досега. Не виждате ли, че той бавно изгаря, бавно се съсипва, нищо не остава от него, променя го всичко това и то към лошо.
- Просто се огъва прекалено много пред трудностите! Всеки ги понася различно. - добави мнение Курхуй, което отново й напомни колко по-мъжествен, по-издръжлив и по-доставящ спокойствие и сигурност бе той, отколкото Нико.
- Абе има нещо такова. Все пак и на тебе Уйки ти е вдигнал мерника. - напомни дядо Пешо.
- И в мозъка ми е ровил, но не се огъвам толкова! - припомни Курхуй, който искаше да се изтъкне пред Кияна и да покаже колко е по-по-по от Нико.
- Добре де, какво значение има това? Давай по същество. - изнерви се Ена.
- Всички ще трябва да отидем там, всеки човек ще е ценен за акцията.
- Ех, пак без мен... - намеси се Спаска, която точно се беше разбудила и осъзнала, че тя не е човек.
- Може да се размениш с Курхуй. - предложи бай Пешо, - Него го втриса от Уйки, едва ли ще се появи там.
- Не, аз определено ще се появя, щом и Кияна ще е там! - заяви без да му мигне окото Курхуй.
- Защо точно пък Кияна? - усмихна се Бияна, която се беше появила изневиделица зад тях.
- Е-хееее!!! Събрахме се компанията! - захили се бай Петър, - Куро, Курооооооо! Появявай се и ти, бе! Голяма дискусия стана!
Да, ама Куро нямаше как да се появи, защото Нико му беше подал сигнал за опасност - беше отвлечен! От октиди!!!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 49
"Насилия - 5"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Къде сме, бе?! Къде сме?! - питаше Пешо Пикапът в тъмното.
- Куро ни е повел в борбата някъде в тъмното! - отговори му мъдро дядо му.
- Където и да сме трябва по-бързо да стигнем докъдето сме тръгнали! - каза решително Кияна, която беше в режим "пълно подчинение на Куро, за да спасим Нико от октидите"
Куро ги беше взел изневиделица - и Пешовците, и боците, и всички от А-кораба. Само супер-котката беше оставена на А-кораба да пази там каквото можеше да бъде опазено и той се намираше на автопилот. А тук (неизвестно къде беше това "тук") в тъмното крачеха един след друг Куро, Пешовците, Лиан, Бияна, Кияна, Шики, Ена, Курхуй, Сиси и ламята Спаска.
- Когато решиш можеш да ни кажеш къде сме. - каза след още 1 километър Шики.
- Ще ви кажа, когато му дойде времето. - отвърна Куро и продължи да крачи мълчешком.
- Секретна работа! - заключи малкият Петър. Прав беше. Но на Куро му се стори (и с основание), че все повече започваха да го имат за бъзик. С основание или не, закономерно или не? Нямаше време да се мисли сега за това. Сега просто трябваше да се върви през тъмното.
След още 10 километра Спаска се обади:
- Малко съм старичка за такъв преход. Ще може ли да литна?
- Не може! - каза й Кяпутен Куро.
След още 11 километра Бияна каза, че не можела повече.
- Лиан да те вземе на ръце, тогава! - каза твърдо Куро. Лиан се подчини, без да се види в тъмното доколко с удоволствие или с неудоволствие.
След още 12 километра бай Пешо рухна:
- Е! Дядо ви Пешо вече не мое!!! Дотук беше.
- Щом дядо Пешо не може, спираме! - каза Куро и светна лампите.
Всички се учудиха, защото се оказа, че са вървели не на някоя планета, не в някакво измерение, а на тренажор. Куро ги бил изпитвал колко са издържливи и колко са верни.
- Куроооо, момче... - бършеше пот бай Петър, - Поне да беше го измислил на авиационен тренажор!
- Мисията е прекалено сериозна! Нико е отвлечен от октиди.
- А това не е добре. - добави Курхуй като по-сведущ по октидите и нещата от неговото измерение (Харкун).
- За какво може да са го отвлекли? - попита Пешо Пикапът.
- Ясно за какво. Поне на мен ми е ясно. - отвърна веднага пак същият Курхуй.
- Разкажи им! - направо му заповяда Кяпутенът, който вече беше наясно с всичко, след като Нико му прати сигнал за опасност (отвличане) и след като самият Куро първо отиде да задейства нещата с Курхуй.
- Седнете, за да не паднете! - каза Курхуй. Всички го послушаха на драго сърце, защото бяха повървяли доста.
- Аз даже ще си легна. - каза бай Пешо, който не беше сигурен дали повече ще може да стане дори.
- Благодарение на новите оръжия на А-кораба можахме да разработим хибриден приемател на всякакви сигнали. В първия момент просто се кефехме със Спаска и Сиси на различни сигнали от Галактиката. Да, но когато се появиха корабите на Уйки насочихме 100% от подслушването на техните вълни. Всичко можехме да чуваме, във всяко отделение, във всяка камера, във всеки отсек на корабите им. Знаете, че той е наел няколко октида. Един от тях, както и аз си помислих веднага след като видях, че той си е позволил да наема октиди в харкунската ни армия, се е оказал предател. Лека-полека започна да проучва технологиите на Уйки и в момента, в който Уйки го надуши и заповяда да го убият, онзи изпратил спиралодупка-технологията на Октид!!! И ето, вече си имаме и октиди, които могат да скачат от измерение в измерение! С цялата си наглост директно се явили в спалнята на Нико и го отвлекли.
- И това само 4-5 минути след като оставихме Нико! - погледна Куро към Кияна.
- Дали е жив все още?! - запита Ена с ужас.
- Предполагам. Те просто ще искат да го поразпитат с техните методи за пространствените аномалии!
- Бах тея пространствени аномалии! - възкликна малкият Петър.
- Нико голям таралеж в гащите си сложи с тези аномалии! Сега всеки го търсе за пространствени аномалии, де'ба!!! - възмути се и старият Петър, колкото и да му се спеше.
- А аз ей-това не мога да разбера - колко прост трябва да е някой, че да си мисли, че някой, който е преживял пространствена аномалия, ще знае как се прави/ще знае как се постига пространствена аномалия?! - каза си направо Шики.
- Когато има войни, военните и владетелите се хващат за всичко! - обобщи Куро и мина към конкретиката:
- Почивате си тук, след което ви екипирам и право на Октид да спасяваме Нико, а след това - право на Уйкиевия главен кораб, за да го взривим или нещо такова.
- Няма лабаво? - спогледаха се Пешо Пикапът и Шики.
- Направо сме като... като... - затрудни се да намери аналогия старият Петър и обобщи - Ряз-ряз и готово! От Октида на Уйкия... Вярно, правили сме акции досега, но това си е вече връо!!!
- Какво искаш да кажеш? - навъси се Куро.
- Иска да каже, че няма да успеем. - реши да разтълкува Бияна.
- Иска да каже, че всичко идва много изведнъж и ненавременно! - каза Пешо Пикапът, който мислеше като дядо си.
- Няма по-добро! - отвърна Кияна.
- Чакай малко! - намеси се Лиан, - За Нико да го спасим, пък дори и да се рискуваме точно в Октид, където всеки един от тези може да ликвидира с лекота няколко от нас... както и да е. Наш човек се води... Но цял висш военен кораб после да взривяваме?!...
- Ще му намерим цаката! - беше уверен Кяпутен Куро и нареди: БЕЗ ПОВЕЧЕ ПРИКАЗКИ!!!
- Целуни ме!!! Винаги си го искал, нали? - видя пред себе си Бияна да казва това на Нико. Нико се огледа - зеленинка около него, някакви жълти светлинки. "Е-е-е-ееее, някой пак съвсем за тъпак ме приема и ми прави симулации!" - усети се той. Въпросът, обаче, беше кой си прави с него тези горчиви шеги.
- Защо да те целувам, Бияна? - попита Нико, за да спечели малко време и да види, доколкото може, кой си прави тези експерименти с него.
- Защото, ако ме целунеш, ще ти дам и друго... но ще трябва да ми кажеш за пространствените аномалии, всичко, всичко, което знаеш!!! - беше отговорът. Ясно. Не беше стилът на Бияна. Тя едва ли можеше да каже "пространствени аномалии" в едно изречение, а и... в комбинация с това, че му даваше да я целува плюс "ще ти дам и друго", не беше истина това, не беше.
- УМЕН СИ! - прокънтя познат глас. Жълтите или Средните!!! БОЖЕ! Средните се бяха намесили - точно онези, които Нико срещна отдавна по време на пространствената аномалия, която после стана причина да му се вгорчи животът.
- Вие сте тук?! - учуди се Нико истински.
- ТУК СМЕ ЗА МАЛКО! ЗА ДА НЕ НИ УСЕТЯТ ОКТИДИТЕ. ТИ СИ ОТВЛЕЧЕН ОТ ОКТИДИТЕ. НЕ ИМ КАЗВАЙ НИЩО! ВАШИТЕ РАСИ, ОТ ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ! ТЕ НЕ СА ГОТОВИ ЗА АНОМАЛИИТЕ! ТОВА САМО ЩЕ ВИ УНИЩОЖИ! ЗА СЕКУНДИЧКА ЩЕ ВИ УНИЩОЖИ!
Това беше вече нещо друго! Средните, които бяха за балансите и без крайности, бяха го навестили за втори път през живота му, за да му кажат какво става тук. Ако, обаче му бяха казали и какво толкова да не казва, щеше да е безценно, но уви...
Октидски учени бяха затворили Нико в термокамера и го подлагаха на най-различни манипулации генерирайки халюцинации. Така или иначе, Нико и при най-добро желание нямаше какво да им предостави за въпросните аномалии. Най-чудното беше, обаче, че дори Средните му се явиха, за да му казват да не казва нищо за аномалиите!
Отвори се спиралодупка. Нахлу екипът на Куро. Октидите се разбягаха, но само за да дадат път на техните военни, които за секунди започнаха с пипалата си да преодоляват всеки и всичко - Куро, Шики, Курхуй, дори Спаска... Изненадата, обаче, дойде когато втора спиралодупка се отвори! От нея изскочи Уйки с неговите войни-харкунци, дори няколко октида, които му бяха верни и няколко ини-човека. Стрелби, екшън, бой и Нико беше примъкнат на кораба на Уйки.
- Аз казах ли ви, че е малък проблем? - попита Куро доволен озовавайки се с Нико на ръце на главния кораб на Уйки посредством спиралодупка.
- Всички ли сме тук? - попита Шики оглеждайки се за присъстващите.
- Всички. - усмихна се Уйки и добави, - Куро ми предложи сделка на която не мога да откажа: да извадим Нико от Октид, за да го приема аз и той да си каже всичко за пространствените аномалии!
По чудо нямаше дори лошо ранени след тази акция. Спаска, Курхуй, Сиси, Куро, Лиан, Бияна, Кияна, Шики, Ена, Пешовците и - най-важният за Уйки - Нико, всички бяха тук.
- А сега какво? - попита Курхуй, който се ужасяваше да е в близост до Уйки, но Кияна и обичта му към нея го правеха истински безстрашен.
- Всичко ще е наред, Курхуй! Особено за теб! Пълна амнистия, пълни права и свободи имаш да ходиш или да не ходиш в Харкун! Важна е победата над Октид! Важна е нашата и вселенската, всеизмерната сигурност! - каза с патос Уйки и си му личеше, че се радваше, и че, най-важното, си вярваше.
- Ела, Нико, ела! - побутна го Куро и Нико се озова в обятията на Уйки!
- Ела, Нико, ела! - подхвана го Уйки и го зарадва с новината - Няма да те човъркаме мозъчно вече! Остана само ти да си кажеш какво точно стана там!
Какво, по дяволите, можеше да си каже Нико?! Хем не знаеше какво има за казване, хем и Средните (жълти) му казаха да не казва нищо! Не му вървеше на това момче от Бо и туй то!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 50
"Насилия - 6"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Уйки беше направил главния си кораб като истински дворец - всякакви лаборатории, зали, ресторанти, барове, места за отдих, масажи, фитнеси, лекарски пунктове, магазинчета дори! Гледаш и не вярваш на очите си, че кораб, макар и голям, може в себе си да помести такова голямо разнообразие от предлагани места, услуги, че и стоки (в ограничено количество).
- Нико, ние ти правихме клонинг. - обясни му Уйки и му разказа как клонингът узнал всичко за трагичната история на Уйки, след което и самият Нико се запозна с нея. Уйки го остави да размишлява. Нико все повече и повече се убеждаваше в опасността на октидите - и физическите им данни, и политиката им - всичко го караше да се чувства почти ужасен от тях.
- Как може да има толкова ограничен брой женски индивиди на този кораб?! - недоволстваше бай Пешо, докато го масажираха някакви мъже-харкунци.
- Ти нали си полисексуален, какво се оплакваш? - попита го Сиси, за която масажите бяха удоволствие и лежеше на съседното легло.
- Аз може да съм поли-, ама това, моме, не значи, че си нямам предпочитания! Аз съм си и всеяден, нали? Ям салата, шунка, банани..., само дето си предпочитам шунката.
- Абе, как може да говорите за такива неща, когато Нико е с Уйки и не се знае какво може да се случи с него?! - учуди се Ена, която също си обичаше да я масажират, но се беше притеснила за Нико.
Същото си помисли и Кияна, която се опитваше да слуша по игличката какво става навсякъде и, в същото време, не се отделяше от Куро. Последният вървеше леко, бавно и замислено по коридорите и преминаваше от отделение в отделение, от зала в зала, от бар в ресторант и от магазинче в нещо друго, което дори не забелязваше какво е, защото пред очите му беше само близкото и по-далечно бъдеще - от това как ще видят сметката на този Уйкиев кораб до това как ще победи (евентуално) Доброто в Голямата война. Кияна го следваше мълчаливо през цялото време допряло ухо до игличката си. Това й се струваше най-доброто решение - да не оставя извън периметъра на Куро, но и да знае къде какво с кой се случва. Досещате се, че Курхуй пък също следваше и двамата - Куро и Кияна, особено заради последната. Вървеше и установяваше, че за почти нищо друго не мислеше освен за красивото момиче от друго измерение пред него, заради което беше забравил дори опасността от Уйки, който не се знаеше дали наистина или само привидно му бе дарил пълната амнистия и тоталното опрощение! Това обаче имаше ли някакво значение, при положение, че Курхуй беше вече изцяло влюбен в Кияна? Неусетно, бавно, но завършено той бе потънал в чувствата си към нея и просто я следваше, защото искаше и мислеше, че така трябва - за него вече нямаше нищо друго значение - нито Харкун като измерение, нито Харкун като държавата, от която идваше той и Уйки, и много други на този грамаден космически кораб,... нито дори той самия.
Куро внезапно спря в един по-пуст коридор. Кияна също спря. По веригата, спря и Курхуй, който я гледаше. Тя се извърна към него, видя го, че я гледа и го попита:
- Какво?
- А?... Нищо. - отвърна той. Просто я гледаше, защото му се струваше от хубава по-хубава. В началото просто за него това беше едно момиче, едно същество от друго измерение, а сега вече това беше КИЯНА - най-хубавото и най-желано разумно създание в цялото Битие, за което той бе готов непоколебимо и без жал да отдаде всичко, което имаше, а това бе основно живота му. Да, би умрял за нея тук-и-сега!
- Кяпутен Куро, а сега какво? - попита Кияна.
Куро се усмихна наполовина. Това означаваше, че имаше какво, но не му беше все още много ясно. От една страна беше убеден, че ще го унищожат този кораб със 'се Уйки на борда, но от друга страна още не му беше ясно как.
- Този Уйки!... - недоволстваха няколко генерала от военното звено на този кораб докато запиваха в един от елитните барове тук, - Как може да допуска тези тука, бе?!
- Да, бе! Да, бе! Тоя кяпуто Курото почна да ни граби! После цяла база затри с неговите гадняри другоизмерници!
- До последно ни избиват, унижават, тормозят!!!
- И точно Курхуй, който допусна това да се случи, който после най-позорно избяга при тях, вместо да остане тук и достойно да се подчини на закона или поне като нормален харкунец да се самоубие от срам!!!
- Уйки е мутант... но не знаех, че е луд мутант! Дори пуснал онова нещо ламя-Спас на кораба, което дори октиди гризе и гори?!!! Къде отиваме ние?! Къде остават десетки хиляди години славна история на Харкун?
Лиан и Бияна стояха в същия бар и замръзнаха, когато чуха всичко това. Не бяха от най-умните на Бо, не си даваха сметка, че това, което те си мислят, може да не е въобще и на 1% съвпадащо с онова, което си мислят други хора. За тях Куро беше прав или поне донякъде прав, но ето, за редица харкунски генерали Куро бе просто един престъпник, а те - негови съучастници от това измерение! И двамата се измъкнаха тихомълком и намериха Куро, който си беше все така в компанията на Кияна и Курхуй. Казаха му какво са чули.
- И какво?! - недоумя Куро.
- Ама те си мислят, че ние сме лошите! - каза простодушно Бияна.
- А ти си помисли, че те си мислят, че ние сме добрите ли? - подсмихна се Куро. Курхуй и Кияна също отправиха своите съчувствени и леко пренебрежителни погледи и усмивки.
- Не е само това... - понечи леко да осъзнае и позамаже положението Лиан, който малко по-бързо от Бияна осъзна, че нещата са ясни поначало, - Искаме да кажем, че те не са на позицията на Уйки и може да направят по-скоро преврат и ние с нашите планове тук, доколкото ги има...
Тук той беше прав. Куро може би беше подценил съотношението на силите и рисковете. Ами, ако тези генерали изведнъж направят метеж, дори и ограничен тук, на кораба, и Уйки изпадне в немилост? Изведнъж всички попадаха под ударите на "справедливостта на генералите" и дори можеше да се опитат да ги екзекутират.
- Лиан е прав в това отношение. Аз не съм безгрешен. Информацията, която доложи донякъде променя нещата. Аз си знаех, че не може и няма как всички да ни обичат, но тези май са доста революционно настроени! Трябва да се действа скоро! Свиквам съвещание с всички ни на място, където съм избрал като свободно от подслушватели. Ще ви събера там един по един. Незабелязано! - така ги инструктира Кяпутенът и започна вече сериозно да мисли за удачен план, макар и всичко да му беше прекалено теоретично и мъгляво за момента.
В този момент, обаче, се появиха две големи изненади - Пешо Пикапът (малкият Пешо) и Нико. Не, самите те не бяха изненада, но изненадваото беше това, което имаше да кажат. Куро усети, че и двамата имат нужда да говорят нещо важно и ускори плана си по събирането на екипа на място, където никой не ги подслушва. Е, събраха се. Малко трудно беше с дядо Пешо да се откъсне от масажа, но... дългът зовеше. Няколко офицера решиха да ги подслушат, но Куро веднага се развика, че ще каже на Уйки, че ги безспокоят, защото Уйки е обещал нормално прекарване на кораба и без подслушвания! Онези се отдалечиха с кръвнишки погледи, не им харесваше (и то никак) това, но нямаше как по друг начин да реагират.
- Куро, момче, защо ни събра? - попита първа Спаска, защото тук нямаше с кой да си говори (а и да искаше, те я избягваха навсякъде, дори октидите от армията) и й се искаше да продума нещо.
- Сега ще видите! - каза Куро оглеждайки се внимателно и даде думата първо на Бияна и Лиан, които обясниха, че тук много ги мразят. Куро поясни притеснението на Лиан (и го подкрепи), че политическо-военната ситуация не е на много надеждно ниво и тези генерали като нищо от недоволстване на маса може да приемат към действия. Тук точно малкият Пешо не можа повече да се въздържи и почти ревна:
- АЗ НАЛИ ТОВА ИСКАМ ДА ВИ КАЖА ВЕЧЕ ОТ ЧАС!!!
- Говори, Петре! - каза Куро настървен да чуе какво има.
- Преди малко свалих една мацка тук, харкунка и тя ми призна!
- Ама тук нали са само мъже?! - прекъсна го бай Пешо, - Стига, бе! Аз докато съм на масаж, внукът ми да намери мацка, а аз нищо!!! Е, що за живот е това?! Да преживееш толкова много, да научиш толкова много, да направиш толкова много и накаря да си на сухо, а внук ти да не е?!
- Абе, дядо Пешо, спри се малко, сега се решават по-важни неща! - резна го Спаска!
- "Дядо" викай на някой друг, точно пък ти, ма! На 1300 години си пък "дядо" ще ме зовеш!?! - ядоса се не на шега бай Петър.
- Тишина, бе! - викна Лиан.
- Абе, аааае, не ми викай и ти, дето си имаш Бияна, а аз си нямам нищо! - погледна го злобно дядо Петър, който явно беше влезнал в серия на отчаяние в стил "недоброволен целибат".
- Положението започва да става неконтролируемо! - отбеляза Кияна.
- Петър, знам какво ти е! Аз досега винаги съм бил така. Дори съм девствен! - подходи много мило и съвсем не в стила си Курхуй. Това толкова разнежи и трогна дядо Пешо, че той чак се просълзи. Истински се просълзи и просто замълча.
- Кажете, кажете си думата... - проплака той със старческия си глас, извади кърпичка да си подсуши сълзите и остави внук си и Нико да говорят.
- Дъщерята на цяря на Харкун е на път за тук! - докладва ситуацията малкият Пешо, - Така ми каза харкунката, която я свалих преди малко. И тая дъщеря царската не обичала Уйки. И ще го прецакат нещо, според мен.
Тази информация постави почти всички в шах. Това, което, обаче им каза Нико пък съвсем ги постави в шах и почти в мат. Живо и картинно им обясни какви страдания е преживял Уйки и какви пъклени планове си правят октидите. Нико предлагаше да се помогне на Уйки в борбата срещу Октид, а след това да се спечели като съюзник за по-голямата война между Доброто и Злото (между Чикибой и Плашипутар).
- Ами тогава направо му предавай технологията на пространствените аномалии на Уйки! - каза Шики.
- Аз също това си мисля, но хем не знам какви са тези технологии, хем и не знам... - тук Нико запъна, защото се сети за намесата на Средните (жълтите), които пък го предупреждаваха да не предава нищо.
- Отивайте да спите! - улесни, за момента, нещата Кяпутен Куро.
- Ами плана? - попита Ена заедно с Курхуй.
- Планът ще се избистря тази нощ и утре.
- То пък една нощ... вечна нощ тук... - смотолеви Спаска, която просто искаше да каже нещо...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 51
"Насилия - 7"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Момче! - хвана Уйки нетърпеливо и вече някакси изнервено Нико за раменете, - Ти не осъзнаваш ли за какво става дума?! Това е царската дъщеря и то на Харкун! Ако ме завари тук, че още нищо не съм постигнал, а съм пропилял всички трибцали (една част за твоя Куро, който ни извъртя долно за пореден път, а другата, за да купя всичката тази космическа флотилия), а нищо не съм направил за пространствените аномалии, то ще ме обезглавят!
- А аз какво да направя като с нищо не мога да помогна? Ти ми човърка мозъка, видя че няма нищо специално. Попаднал съм в такова, говорил съм с някакви същества там и толкова. Аз откъде да знам какво е това и какво мога да кажа?! Само това, че е било в моето измерение! - казваше твърдо и почти ядосано Нико.
- Ами поне кажи координатите, да идем и да научим сами! Ще пуснем скенери, ще пуснем изчисления, ще пуснем модели, ще пуснем модели! Все нещо може да е останало, все нещо може да се отвори!!! - затресе го за раменете Уйки.
- Все нещо може да се отпуши! - подкрепи го безполезно Пишомир.
- Млъкни, бе, идиоте!!! - погледна го с кървясали очи Уйки.
В същото време малкият Пешо и дядо му се бяха свряли за сутрешна напитка малко след като се бяха събудили в някакво импровизирано кафе.
- Не мога да разбера как може тук да е основно мъжки състав... - упорито се фиксираше на темата дъртият Петър.
- Дядо, ние тук може да умрем, заради изродския план и шибаняшката ситуация, а ти се косиш за половата структура на някакъв извенземен кораб на Уйкиевия!
В същия момент Курхуй се доближи до тях и мрачно каза:
- Така е. Тук може да е краят. Поне за някои от нас. Досега за никой, никъде и никакси!
Каза и отмина Курхуй.
- "Никакси"! - възхити се Петър Пикапът, - Какви хубави думи имат тези харкунци.
- Кияна! Трябваш ми! - извика по игличката още спящата Кияна Кяпутенът. Тя се събуди и още невчесана, несресана, дори по пижамка отиде при него.
- Каквото и да мисля, най-доброто ще е да го думнем този кораб и Уйки да заминава за... мястото, където заминават всички умрели, ако въобще заминават някъде. - това беше решил Куро и никак май не му пукаше за нищо друго, дори за цивилните жертви, доколкото на такъв кораб можеше да се говори за цивилни.
- Какво искаш от мен? - попита Кияна.
- Искам да намериш слабите звена на кораба, нали си по техниките, електротехниките и електрониките? Там ще сложим бомби и "Чао, Уйки! Чао, проблеме наш!"
- Ще проуча. - подчини се Кияна и тръгна, но този път нямаше голямо подчинение, голям хъс и голяма преданост в тона й, в чуствата й, в гласа й. Искаше й се да намери Нико. Тръгна към залите на Уйки, защото знаеше, че основно Уйки се занимава с Нико и Нико, по неволя, се занимава с Уйки. По пътя срещна Шики и Сиси, които весели се връщаха от фитнес зала. Изглеждаха толкова весели и щастливи... Все едно им беше, май, дали ще умрат след часове или не.
- Нещо ново? - попитаха те засмени. Кияна им каза да отидат при Куро да го питат и продължи напред.
- Кияна!!! - извика я някакъв познат, но смутен глас. Това беше Курхуй. Подаваше се от един ъгъл. Тя отиде при него. Той, за миг нерешителен, но все пак почти безцеремонен, я придърпа към себе си:
- Знаеш какво се задава?
- Знам, може би... - каза тя.
- Просто може да умрем всички или някои от нас. - рече безразлично като приел съдбата си човек той. Тя просто кимна, замислена дълбоко за себе си, за Нико и за всички тях.
- Трябва да знаеш, че... че те обичам! Никога не съм обичал истински! Обичам само теб! - каза бързо той.
- Аз... - не знаеше какво да каже тя, защото никой не я беше обичал досега, освен, може би Нико и то, само донякъде...
- Няма значение. Нищо няма значение. Няма никакво значение какво ще ми кажеш, Кияна, защото аз те обичам и винаги ще те обичам!
- Добре... Благодаря ти за обичта!... - каза тя донякъде поласкана и радостна, че най-после някой толкова страстно и искрено я обича, но и притеснена по три причини - Нико, ситуацията на кораба и, все пак, недотам очакваното горещо и прямо признание на Курхуй.
- Нищо не искам и нищо не очаквам. Само да знаеш, че много, много, истински много и вечно искам да те обичам и те обичам! - изказа най-обичливото си и романтично някога откровение той.
- Аз трябва... Куро каза да... да намеря слабите точки на кораба, за да сложим... - тук тя се доближи до островърхите уши на Курхуй и му прошепна "взривове". Това бе за него докосващо душата и сърцето му - такава хубавица и красавица в сърцето му, толкова близко и нежно да му казваше "взривове". Това изпълни армейското му сърце. За съжаление, обаче, той вече имаше всички схеми на кораба - беше прекарал безсънни часове да изследва - това чудо просто нямаше слаби места, без едно.
- Само в енергийния му център е слабо и то донякъде, любима моя Кияна! - каза той.
- Но той е на базата на черни дупки! Ако там попадне нещо ще излезне... само като енергия!... - започна да разсъждава тя.
- Така е, но аз мога да се опаша с взривове и да се самовзривя малко преди него, след което самият център ще колабира или ще експлоадира... Ще стане такава реакция, че нищо от тези тук няма да остане!
- Но така ти ще загинеш и дори ще се изпариш напълно в нашето измерение! - отвори очи в ужас Кияна, която знаеше, че Курхуй винаги е сериозен и това не е нито шега, нито блъф.
- Какво става тук? - появи се изневиделица зад тях Нико, който показа ревност в погледа и в интонацията си.
- Нищо не става, но ще стане каквото трябва да стане! - отвърна му Курхуй и го погледна твърдо, но примирено, след което потегли по посока на каютата на Куро.
- С теб какво става? - пристъпи Кияна към него.
- Те... те! - каза трескаво Нико, който имаше предвид средните, жълтите, - Те не искат въобще да го допускам там, него Уйки... А той иска, защото иначе откидите ще унищожели всичко... Аз съм... объркан...
Тя го съжали и го разбра, и го прегърна силно. Искаше й се докато го прегръща да го успокои и да разберат, да решат какво може да се направи в тази ужасна ситуация между толкова много чукове и наковални!
Бияна и Лиан минаха по същия коридор. Погледнаха ги и си продължиха напред. Също отиваха към Куро да видят какво и що.
- Сега какво трябва да правим? - попита Бияна Лиан.
- Каквото и да правим, просто трябва да оцелеем. - отвърна й той, както винаги верен на принципа да помисли първо за себе си.
Не закъсня и ламята Спаска. Вървеше си бавно по коридора тя към Куровата каюта и си говореше на глас: "Дори царската дъщеря Харкунова идва насам с кораб и войска... Всеки вече се прехвърля от измерение в измерение, от галактика в галактика както си иска... А едно време трябваше толкова много да вървиш, да летиш, да вървиш да летиш, докато стигнеш само от едно село до друго..."
Кяпутен Куро изчака да се съберат всички. Последни пристигнаха Пешовците и Кияна с Нико. Кяпутен Куро бе приел плана за саможертва на Курхуй и се канеше да инструктира останалите, но при тях нахлуха въоръжени с лазерни оръжия харкунци.
- Също като едно време в покоите на Курхуй! - възкликна Ена.
- Абе не е същото, че няма харкунзаври! - рече май с тъга бай Петър Полисексът.
- Нямам нищо общо с това! - извика Уйки по всички високоговорители, радиоуредби и всякакви останали технологични връзки. Чу се, че и той под дулата на харкунски войници, които не му бяха подчинени! Явно принцесата, царската дъщеря беше дошла тук. Тръгнаха под строй. Куро им даде знак да не се съпротивляват, въпреки че само той, Спаска и Курхуй може би биха могли да се противопоставят на взвода, който ги държеше под арест и ги водеше към центъра на кораба. Пристигнаха там - бяха интересна картинка, особено с Курхуй и ламята Спаска в края на групата.
- Тук съм! - каза царската дъщеря. Всеки я виждаше, че е тук, но все пак, тя се самообяви. След като направи това, на преден план изкара арестувания Уйки. Беше обвит във вериги, въжета и всякакви енергийни гривни - не можеше да шавне повече.
- Този ни опропасти Харкун! Трибцалите станаха дефицитна стока.
- Така е! Така е! - викаше и се кланяше до земи Пишомир, който изведнъж от много предан на Уйки беше започнал да става много предан на царската дъщеря.
- Нико! Нико! Нико! - извика прекъсвайки ги Уйки, - Само ти можеш да спасиш мен, да спасиш всичкия Харкун, да спасиш нашето измерение и да спасиш вашето измерение! Всички ценности, всички трибцали отидоха за вас, за Куро, а ние всички, и ние, и вие, ще получиме какво? Ще получиме Октидско унищожение!
Точно тук няколкото октида на служба при Уйки, които се бяха предали на служба при царската дъщеря потвърдиха:
- Ние не сме от тези, но повечкото от нашите искат да ви завладеят и да ви избият.
- И ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИТЕ! - проплака Уйки.
- Брех, завалията! - направо се насълзи бай Пешо. Останалите не знаеха какво да направят. Нико за миг се разколеба дали да не помогне, при всичките тези увещания, молби и проблемации. На крачка беше да каже "Да", когато царската дъщеря му рече: "Помогни ни сега и всичко ще е наред! Уйки ще е свободен, вие ще сте свободни и ще останат всички получени трибцали във ваше владение, ще сключим мир за вечни времена!"
Да, но Куро и Курхуй не бяха на това мнение. Куро побутна Курхуй и онзи само каза: "Кияна, помни ме!!!", след което се затича към центъра на кораба. Отиваше да се взривява! Погнаха го с лазерни оръжия, раниха го дори, но той беше неудържим, а и знаеше прекия път. Куро извади някакво ново приспособление, което досега беше държано явно в строга военна тайна - като магнит привлече всички негови хора около себе си. За секунда всички се залепиха за него (най-дебелите и тежки - Ена и Спаска, се залепиха за секунда и половина), след което той само рече "Сайонара!" и както си бяха залепени всички изчезнаха в спиралодупка, преди царската дъщеря и нейните войници да се усетят какво става.
- Той отива да ни затрие! - извика Уйки ужасен, който съзря веднага намеренията на Курхуй.
- Това просто не е честно! - тропна с краче царската дъщеря и едвам се сдържа да не се разреве.
- Евакуация? - веднага се усети Пишомир.
- А какво друго? - попита го тя с цялото си презрение. Завлачиха след тях окованият Уйки и се оттеглиха към малкия космически кораб с който бяха пристигнали. Тъкмо тръгнаха и такъв взрив се чу и видя от главния Уйкиев кораб, че плановете и намеренията да спасят останалите се провалиха - те, като във верижна реакция започнаха да избухват един след друг. Царската дъщеря и Пишомир дадоха команда "Пълен напред!" и поне те се спасиха.
Още по-странна беше ситуацията на Куро и екипа му обаче - след като ги събра като с магнит край себе си и ги вкара в спиралодупка всички се озоваха на някаква планета или по-скоро "място", където след тях започнаха да излизат всякакви сервитьори, бармани, масажисти и прочие цивилен персонал от кораба на Уйки. Явно беше, че Куро и, най-вече неговият чикибойски приятел Фуши бяха намерили начин да спасят цивилните.
- Толкова е бяло! - възкликна Бияна.
- Толкова е чисто и гладко! - последва я Кияна.
- Това Чикибой ли е? - направи обосновано предположение Нико.
- Не е... Това е на границата на Чикибой. - обясни Куро, - Това е просто едно голо поле... Не знаете колко по-чудно, бяло, красиво, чисто, добро, незабравимо и нетленно, и божествено е в самия Чикибой!
- Лелеее! Най-после да видим поне част от това, за което все ни говориш! - каза малкият Пешо.
- Сега поне малко ще ми повярвате... - отвърна Куро и се обърна към спасените. Те, като по план, бяха заспали хипнотизирани. Появи се някаква чикибойска сила, заформи някакви дупки, доста по-големи и извънредно ефирни, в сравнение с познатите им спиралодупки, в които харкунците се понесоха към родните си места.
- Това... това... Те просто летят, левитират!... - зина от изненада ламята Спаска.
- Чикибой е ангелско-божествено място, Спаске! - рече й Петърчо, който направо бе изпаднал в екстаз и обежествяване.
- Така е. Дано някой ден да можете да видите истинския Чикибой, а не само едно от неговите гранични полета.
Кияна погледна в краката си. Стъпваха на нещо смесено между лед, бяла пара и снежнобял чаршаф. В далечината се виждаха някакви светлинки, които не приличаха на нищо светло, което бяха виждали досега - явно там започваха някакви градове или обекти на Чикибой. Въпреки удивлението и удовлетворението й (защото тя си бе мечтала винаги за нови светове, а вече бе видяла и галактики, и планети, и измерения, а сега дори ново пространство), една доста голяма капка горчивина заседна в сърцето й: Курхуй умря за нея и за всички тях.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 52
"Пълен шах"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
След всичко, което се случи, а то не бе никак малко (камикадзе-атака на Курхуй, която доведе до верижни взривове на цялата Уйки-космическа армада, чикибойско спасяване на цивилните от всички космически кораби с помощта на невиждани технологии, граничещи с божественото и почти плътно доближаване до границите на Чикибой) много от хората на Куро реагираха спонтанно, истински, прямо и... различно. Всички спасени лека-полека бяха отправени към техните родни места. В преддверието останаха само Куро, екипът му и някаква пленница на Харкун, която толкова се примоли да остане, че Куро нямаше против, особено предвид това, че ще запълни дупката в екипа оставена от Курхуй.
- Нека да отидем при тях! - посочи с ръката си Сиси сияещия Чикибой, който бе така близък, но в същото време така недостижим.
- Не може... - каза Куро.
- Защо да не може?! - скокна ядосана Сиси.
- Няколко от по-напредналите раси, по случайност са се опитвали да достигнат там, най-мирно, най-благоразумно, но... минат ли тази граница, тук,... всичко бива разрушавано, нищо не остава от тях.
- Тези А-кораб могат ли да разрушат? - попита чисто технически бай Петър.
- Естествено. А-кораб... точно тези от А са едни от първите, които си бяха въобразили, че могат да достигнат Чикибой ей-така... И не се получи... Предупредиха ги, а те напреднаха и... нищо не остана от тях...
- Много нечовеколюбово това! - възкликна Спаска, която най-малко се очакваше да е човеколюбка, но направи едно добро логическо заключение.
- Това е висша раса, висши същества са... Между нашите цивилизации и техните има поне 100 000 години разлика... и това по най-груби изчисления. - каза Куро.
- Значи за тях сме нещо като нисши буболечки или какво? - попита Лиан, който се чувстваше много мрачно и депресирано, особено след като стана свидетел на толкова много разрушение и на смъртта на Курхуй.
- Не е така! - беше твърд Куро, - Те просто правят най-доброто възможно за нас!
- Сега вече го няма Уйки, няма я опасността от него! - каза Нико. Той май не мислеше много за Чикибой, нито за онова, което вижда пред себе си.
- Така е... поне засега. - въздъхна с облекчение Куро.
- Сложи ме на мястото на Курхуй. Нека се рея в космоса. - каза му Нико.
- Мислех да оставя там Спаска, Сиси и новото момиче... но щом искаш... бъди и ти там. - отсече Куро.
- Един дерт по-малко, най-сетне! Няма го Уйкиевия вече с армиите си... - каза Петър Полисексът и внук му се съгласи.
Нико остана на А-кораба със Спаска, Сиси, новата и супер-котката. Пешовците се върнаха на Земята. Шики, Ена, Лиан и Бияна си отидоха на Бо. Кияна остана тук с Куро, последна.
- Какво? Само ти не каза какво искаш. - започна да изразява нетърпението си Кяпутен Куро, който трябваше да остане тук, за да продължи по някакъв таен канал - дали с Фуши, дали към някоя енергийна планета - кой знаеше?... Но му личеше, че иска и Кияна най-сетне да реши какво иска, да я праща там и той, най-после, да си поема по задачата, по плана. Да, но тя нищо не казваше - нито на А-кораба с Нико, нито на Бо при родителите и училището си...
- Кажи!!! - извика й Куро. Точно в този момент, като по команда, сякаш нещо се отключи у нея и тя побягна към някаква дупка напред. Скочи в нея!... Куро остана без думи!!!... Пълен шах! Не само за него, но и за всичко останали, дори за Фуши!... Направо всички онемяха.... с изключение на Нико, който макар и вече на А-кораба успя да чуе какво става по неговата си игличка и успя само да извика: "НЕ! Кияна! НЕ!!!..."
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 53
"Разтърсвания"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Леле! Къде скочи това моме?! - подскочи бай Петър.
- Тая е луда, бе?! - опули се малкият Пешо.
Ена и Шики останаха като замаяни и нищо не можаха да промълвят. Лиан погледна на това изцяло с насмешка. А Бияна просто рече:
- Решила да скочи, скочила...
Кяпутен Куро пребледня, защото такова неочаквано и неконтролирано движение от страна на човек от екипа му досами портите на Чикибой беше не само срам и шок, но и голям риск за самия него. Той направо побеля и му се зави свят, обаче, когато викащият "НЕ! Кияна!!! НЕ!" насочи А-корабът точно към дупката, в която бе скочила Кияна преди по-малко от минута.
- Пайййй се! Е те сега стана страшно! - викна бай Петър и залегна с пети срещу дупката и ръце на главата, все едно че се защитаваше от някакъв як взрив както го бяха учили в казармата. Куро очакваше също много лоши последствия от това, защото вече чужди кораби бяха изчезвали при опити да проникват в Чикибой и затова направо отвори спиралодупки към Бо и към Земята за Ена, Шики, Лиан и Бияна, и за Пешовците, и себе си, но в същия момент се случиха две изненадващи (или не чак толкова) неща: първо, Куро в последния момент беше дръпнат назад и не можа да се прибере на Земята с Пешовците. Фуши ли го дръпна, други чикибойци ли, но нещо го спря, а след това и го понесе бързичко напред, към Чикибой, и докато отминаваше дупката, той се обърна, за да види какво ще се случи с А-кораба и всички на него (суперкотката, ламята Спаска, новата от Харкун и лудия Нико) и... видя - второто (изненадващо или не чак толкова) нещо: А-корабът с цялото му свръхмодерно въоръжение успя да влезне в дупката само около 1/3, и тогава някаква защитна сила го спря, а след това и захвърли на 180 градуса, откъдето беше тръгнал, но с такава мощ, че той започна да лети в обратна посока със скорост приближаваща тази на светлината и само включените му двигатели не позволиха тя да бъде достигната! Шокът за екипажа беше пълен! Котката се впи с нокти за пода и се разплака, Спаска припадна, Нико изпадна в почти пълен шок, защото такава скорост не беше шега работа! Бордовият компютър се ошашави също! Сиси крещеше от ужас; такава скорост не й понасяше, а и имаше чувството, че ей-сега ще се натресат на нещо - я планета, я астероид, я черна дупка, защото с таква скорост и по права линия не може да не изскочи нещо лошо и беше на прага на смъртта в ужаса си. Само пленницата от Харкун, която беше нова тук, но явно бе преживяла какво ли не, остана сравнително спокойна и каза, че двигателите трябва да спрат. Бордовият компютър само това чакаше и спря двигателите. Нищо чудно да се бяха запалили и взривили, ако тази, новата не беше казала нещо толкова умно.
- След време скоростта му ще намалее... - каза тя очевидното.
- Коя си ти, всъщност?! - недоумя Спаска, която се беше свестила.
- Можеше да ми благодарите поне! - отвърна леко сърдито бившата пленница, която не изглеждаше и много учидена от вида на Спаска, която втрещяваше почти всички от Харкун.
- Ох... - хвана се за главата Нико, който още не можеше да се освести, - Разбира се, че сме ти благодарни! Много! Само че всичко стана толкова бързо!... Кияна! Кияна, чуваш ли ме?!
След като изказа бързите си благодарности и признателност, Нико отново насочи цялото си внимание към това да чуе нещо от Кияна по игличката.
- На кого говори?! - разпери ръце и отвори широко очи в недоумение харкунката.
- Имаме игли-говорители-приематели в ръцете. - обясни Сиси, която се радваше, че скоростта намалява и отиде да гледа на един от виртуалните екрани дали няма препястствия, за да е сигурна, че корабът ще маневрира добре, в случай, че се появят, а ако не, да се включи ръчно.
- Така ли било... - каза момичето и се отпусна на едно от столчетата в А-кораба. Суперкотката я усети като някаква добричка и скочи в скута й. Едва сега и Спаска, и Нико малко се загледаха по-внимателно в чертите й - приличаше на момичетата от Земята и Бо, но с характерните си по-остри черти. Имаше хубаво, слабо тяло и миловидно, красиво лице. Изглеждаше на годините на Бияна и Кияна. Трудно беше да си представят за какво може да е била пленена, а и докарана на Уйкиевия кораб или на някой от тях. Робиня ли е била? Случаен пленник за експерименти ли? Заложник ли? Разменена за нещо ли?...
- Вие или вашият ръководител - известният Кяпутен Куро - ме спасихте. Сега моят живот зависи само от вас. Ще ви бъда предана и полезна с каквото мога. Мога ли да помогна с още нещо?
- Можеш ли да спреш по-бързо кораба и да си почне да си се движи нормално? - веднага попита Сиси, която още беше в голям уплах от Чикибойският им "изстрел".
- Много енергия са му придали. Не знам как... А! Сетих се! Този кораб има оръжия, нали?
- Има в изобилие! - каза радостно ламята Спаска.
- Ето какво предлагам, - оживи се харкунското момиче, - Стреляйте по посока на движението с най-долния клас оръжия. Така от отката, скоростта ще намалее по-бързо.
- Точно така! - потвърди Нико и добави: - В същото време може да почнем да включваме лека-полека и двигателите.
- А така като стреляме на гьотере, няма ли да уцелим някой и... вече си имаме достатъчно врагове, не мислите ли? - възпря ентусиазмът им Спаска.
- Тези компютри изглеждат много добри. Нека изчислят, изследват, проучат отпред дали има живи форми на живот.
- И живи, и мъртви, всичко да се проучи, че на нас още проблеми не ни трябват! - отсече Спаска и бордовият компютър с всичките си там подчинени компютри, подкомпютри и компютърчета започна да проучва положението.
- Дано по-бързо да намалим скоростта, че така може да стигнем до края на Вселената! - каза Нико.
- Там поне няма да има в какво да се блъснем! - отвърна Сиси, която вярваше, че в края на Вселената е празнота.
По същото време на Бо...
- Как можа Куро да ни пусне толкова далече извън града, бе?! - недоволстваше Лиан, докато вървяха по един прашен път с Шики, Ена и Бияна.
- Ти пък намери от какво да се оплакваш! - възпротиви му се Ена, - Не виждаш ли, че не знаем какво става с Кияна, жива ли е, умряла ли е... Никаква връзка нямаме и с А-кораба. И Куро изчезна от ефира.
"И при нас не се чуват, да знаете." - добави бай Пешо, който си вземаше един освежителен душ, но слушаше разговорите по игличката.
- Без крака останах! - допълни Бияна, - Досега все в града ни е стоварвал.
- Ееее, няма да ви паднат мускулите, радвайте се на безплатния фитнес! - рече Шики, който вървеше и си свиркаше даже. Беше му кеф, че са се измъкнали по живо и по здраво, и че са си на родното Бо. Е, беше му малко кофти от случките със смъртта на Курхуй и изненадващия скок на Кияна в неизвестнотата, но...
- Радваш се ти, защото не знаеш точно по този път колко е опасно. Тук бяха застреляли 3-ма от Корпуса някакви от съпротивителните движения.
- Нас няма кой да ни стреля тук. - каза уверена Ена, - Но за другите, за другите ми е болно и ги мисля! Защо никой от А-корабът не се обажда? Все едно, че е изчезнал безследно. Защо и Куро се изгуби? Какво става с Кияна?
"Ей, пичове! Аз съм Петър Пикапа. Дядо ми легна да спи и забрави да ви каже. Куро а-ха да влезне в спиралодупката с нас и нещо го дръпна навън. Остана си там край Чикибоя или по-точно пред него, където и ние бяхме. Ама не се косете, те онези са развити и са ангелско-божествени, нали видяхте за какво развитие говорим? Ще се погрижат за него или може просто да са го взели да го посъветват нещо. Куро е твърдо парче, ще се оправи! Аз него най-малко го мисля."
- О!!! - възкликна Шики, докато си чистеше прахорляка по панталона, - Това е новина! Не можем да отречем, че голям екшън стана! Първо Курхуй се самовзриви и отнесе цялото Уйкиево армейско страшилище. После Кияна скочи, ама къде скочи, защо скочи... Накрая Куро дръпнат и то от спиралодупката, сетете се за каква енергия става дума да те дръпнат от такова силно всмукващо нещо!
"Чувам ви!" - обади се Нико. Бяха успели вече да намалят скоростта и връзката се беше възстановила.
- Ей! - зарадваха се Шики и Ена, - Къде сте, какво става?
- Май стрелят. - дочу Бияна.
- Стреляме, за да намалим скоростта. - обясни Нико.
- Моля?!! - не разбра нищо Шики.
- Опитах се да влезна в дупката след Кияна с целия А-кораб, за да я спася, ако пропада там или някакъв друг проблем й се случва, но още преди да влезнем, на около 30% има-няма и такава спирачка ни забиха, а после като с прашка ни изстреляха в обратна посока. Мислехме, че ще се разбием, а скоростта достигна небивало досега... Почнахме да се притесняваме, че корабът ще се разпадне.
- Или, че ще се блъснем в нещо! - викна Сиси.
- Е, той нали може сам да избягва препятствията, самоуправляем е. - опита се да я успокои Шики.
- Даже компютрите се ошашавиха! - обобщи Спаска, - Добре беше с Курхуй тук, ама замина си горкичкият... и сега се мъчим сами, но новата помага доста.
Скоро пристигнаха в града. Разделиха се. Ена и Шики останаха в една тиха градинка да подишат свеж въздух.
- Какво мислиш, че ще стане с Кияна? - попита Ена.
- Не знам, - отвърна Шики, - Това място е с хиляди пъти по-развито от всичко, което сме виждали из Вселената! Куро говори с резон. Може и да е ядрото на Доброто... А по тази логика... Кияна няма да оставят да й се случи нещо лошо.
- Дано да си прав!!! - стисна юмруци нервно и напрегнато Ена.
По същото време на Земята...
- Дядо, ти видя Чикибой... - продума Пешо, който стоеше при леглото на дядо си, който се беше пробудил, но не му се ставаше.
- Аз съм далекоглед и го видях. - потвърди бай Пешо.
- Това не е ли нещо като град на ангели?
- Абе,... то така изглежда, ама... - отвърна старият.
- Спасиха по невиждан начин всички цивилни!!! - каза възторжено-преклонно малкият Петър.
- Че ги спасиха-спасиха ги. Обаче гледам на бърза ръка могат да преглътнат ликвидирането на всичките военни. Ама кой е там насила, кой е пожелание, кой е случайно, нали е войник, всичко под ножа. Това, мойто момче, не е много ангелско. Това едно на ръка, де... Мен яко ме бие вече склерозата май и не си спомням преди, но от преди малко какво си спомням, да додам: Куро го дръпнаха като куцо пиле домат! Направо го изтръгнаха от дупкоспиралата или спиралодупката, както искаш му казвай. Няма да се учудя, ако някое ребро са му спукали. Това пак не ми изглежда ангелско. А за кораба, който са го ритнали като торба с боклук пък дали ще се разбие или няма "заеви го", ами дип, че е имал късмет с новата ушатата сладуранка... е, па някакси не ми се струва ангелско. И Куро какво каза? Предишни кораби, които опитвали да влизат, унищожавали ги, изчезвали... това, също, няма нужда да ти казвам, че не е ангелско.
- Ами те, ако тези са ангели и са толкова "хард", ми ти представяш ли си плашипутарниците пък какви са зли? - говореше разпалено Пешо Пикапът.
- Абе лошото е, че взех да си ги представям като "един дол дренки", това е лошото! - отвърна угрижен дядо му. То поначало като някой почне да ти говори, че някой или някои са само добри и бели, а други са само лоши и черни, да знаеш, че има нещо невярно, че има нещо сакато в цялата тази работа. И аз Куро си го виждам, че много ги боготвори такъв, може да са го промили с пропаганда. В същото време виждам, че и черните не са стока. Въпросът е има ли някои да са стока и въобще... - махна с ръка дядо Пешо и отиде да търси мацки в чата.
И по същото време на А-кораба...
- О, да, да, да!!! Скоростта ни намаля!!! - извика Сиси, която непрекъснато гледаше скоростомерите.
- Би трябвало. - усмихна се доволно новото момиче.
- А ти как се казваш? - погледна я Нико, който за първи път съзря, че тя е наистина мила, сладка и красивичка.
- Вие бяхте дълго време при нас. Знаете, че пленниците сме облечени в сиво. Знаете и че аз съм пленничка.
- Знаем. Но не знаем подробности. - каза Нико.
- Това е още по-добре. Затова по-добре да не ви казвам името си. Уйки сигурно вече е история, но... не се знае какво ще може да предприеме царската дъщеря. Ако някой ден стигне до вас... по-добре да не знаете за мен подробностите.
- Значи, ще ти викаме "Енигма". - рече Сиси и се захили.
- Може. Енигма. - кимна момичето.
Пред тях се появи планета. А-корабният компютър изчисли, че ако направят едно ударно приземяване, скоростта ще спадне до нула, а корабът няма да получи и драскотина. Така направиха, вече бяха дали няколко изстрела в посоката на тази планета. Нямаше данни да има живот на повърхността. Удариха се леко, най-после спряха! Ех, какво облегчение беше в душата на всички! А-ха да се похвалят на останалите и... земята се пропука и паднаха в някаква подпочвена река, забиха се скоро в някакъв остров, а там въоръжени ги обкръжиха:
- А-бе, вие по кого стреляте, бе?!!! А? - викна командирът им. Нещо се беше объркало. Или по-точно компютърът не беше регистрирал, че на повърхността няма живот, но под нея - има! Има и то въоръжен!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 54
"Разтърсвания - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Пак изгубихме връзка с А-кораба. - каза Петър Пикапа по игличката на Ена и Шики.
- Много лошо... - отвърна депресирано Ена.
- А и още по-лошото е, че нищо не чуваме от Кияна, от Куро.
- Аз... - покашля се дядо Петър Полисексът, - Да ви кажа как виждам нещата: Първо Куро са го привикали в Чикибоята да му теглят едно конско, да го посъветват, така да се каже. Сигурно, ако си направи една другарска самокритика, ще го пуснат. Киянчето, милото, скочи някъде, предполагам че ще я хванат "у мрежите", ама дали ще й простят и колко ще й простят, и как ще й простят, това не знам.
- Абе, хора, не знам дали го усещате, но без Куро е много кофти така. Само може да си говорим от разстояние и даже не може да се срещнем! - каза малкият Пешо.
- Кяпутен Куро е много важна свръзка, така е... без него, не знам какво ще правим... - каза Шики, - Можеше да предвиди и да ни остави поне една сфера за спиралодупки, ако се наложи... Ето сега, например, пак нямаме връзка с А-кораба и кой знае какво става със Сиси, Нико и останалите там...
Шики беше много прав. Без Кяпутенът всички бяха с вързани ръце, дори и да можеше да помогнат, нямаше как да го сторят.
По същото време на А-кораба и около него...
- Сега я втасахме. Някакви с оръжия... - каза Сиси, - А и връзките пак прекъснаха! И нито вест от Куро!
- Просто не трябва да излизаме от А-кораба. - каза Спаска.
- ИЗЛИЗАЙТЕ, БЕ! - викнаха онези.
- Моля, изчакайте малко, че в момента го обсъждаме с екипа! - викна им в отговор Нико.
- Мяу, мяу!!! - каза нещо супер-котката, която колкото и да беше супер, не можеше да говори.
- Ти нещо да кажеш? - попита Сиси новата, която кръстиха Енигма.
- Засега не знам какво да кажа... - отговори простичко тя.
- Нико, - каза Сиси, - Тук долу е много зле. Тъмно, няма връзка с никой, дори с Бо и със Земята, а за Куро забрави направо! Виж ги и тези отвън, не ми приличат на гостоприемни.
- И как да са, като сме ги обстрелвали преди малко, без да знаем? - рече Спаска.
- Направо да се вдигаме и да видим какво ще правим в космоса! - каза Сиси.
- Да... да, така е, но... виж сама, - посочи Нико, - Всичко е в шок от високата скорост и от сблъсъка, и от пропадането, и от цялата тази планетна среда, която дори блокира връзките на игличките... А-корабът има нужда от сериозно самовъзстановяване и почивка.
- АМА НИЕ КОЛКО ДА ЧАКАМЕ?! - почнаха да се изнервят онези отвън.
- Само момент да пробваме нещо! - каза Нико.
- Какво ще пробваш? - усмихна се мило Енигма.
- Една атака. - каза сериозно Нико и се показа навън, стреля с пистолета си срещу онези. Това не изненада Сиси, защото тя си го знаеше като такъв - импулсивен понякога, решителен, но все пак с мисъл в мозъка. Изстрелите на Нико, обаче, не подействаха на онези, които имаха някакви защитни облекла.
- АБЕ, ВИЕ СТЕ ТЪПИ, БЕ! - развикаха се те, - ТОВА ЛИ ВИ БЕШЕ ПРОБАТА?! СЛИЗАЙТЕ! ПРЕДАВАЙТЕ СЕ!
Нико се прибра при останалите:
- Точно от това се опасявах. Тези много открито стоят пред нас. Или са много глупави, или не се плашат от оръжията ни. И ето това било. Те са с някакво защитно поле!!!
- Затова дори А-корабът не е могъл с изстрелите си да ги унищожи. - заключи мъдро Спаска.
- Затова, да... - каза Нико.
- И можеше всичко да се размине, ако им бяхме обяснили защо сме стреляли, но ти вече опита да стреляш персонално срещу тях. - усмихна се Енигма, - Е, вече шансовете за обяснение и за разбиране драстично намаляха. Нямаме връзка с вашите хора, нямаме възможност да излетим. И какво сега?
- Ами ще правим, ще струваме, но трябва по-бързо да се измъкнем оттук, защото Кияна е в неизвестност! Трябва да я спасим! - каза Нико.
- А?! - подскочи Сиси уплашена не на шега.
- Ама как "трябва да я спасим"? - попита и ламята Спаска, която за първи път показваше признаци, ако не на страх, то на сериозно безпокойство.
- Видяла съм много в живота си. - каза Енигма, - За кратко видях и ново измерение, и нови същества, и преди съм виждала какво ли не, но такава силна, мощна структура като онова бялото там, което така силно ни изхвърли не бях виждала. Това е съществувало и се е развивало сигурно милион цикъла като един от тези за които тази планета обикаля звездата си. Толкова са напред, че не може с този кораб да спасиш никой!
Мисълта, че Кияна може да остане в беда без да може да й се помогне много подтисна Нико. Сега обаче, трябваше да помисли как да се измъкнат от този капан тук. А нямаха много възможности май - А-корабът не можеше да лети все още, отвън ги чакаха някакви недобре настроени и то със защитни щитове, срещу които оръжията бяха безполезни (това беше много фрустриращо за Нико и другите, които досега не бяха виждали такова нещо, а само знаеха, че попадне ли изстрел върху някой, то остава прострелян, ранен, мъртъв)...
- Ще излезнем навън и ще бягаме, докато корабът се възстанови! - предложи единственото нещо, което можеше да се сети Нико.
- А тези, ако влезнат в него и го окупират? - попита Сиси.
- Няма да могат да влезнат, той вече е доста по-добре защитен, отколкото по-рано. Ако можеха, досега да са влезнали.
- Ами... не се ли страхуваш, че ще ни убият? - попита Енигма, - Не е ли по-добре да стоим тук.
- Не е, защото тези ще почнат да го обстрелват след малко. - предположи Нико, а така времето му за възстановяване ще се проточи до около безкрайност! По-добре да излезнем, да побягаме, да му дадем време на корабчето ни да си отдъхне и да се възстанови. Все пак сме със суперкотка и ламя! Не сме съвсем незащитени.
- Какво е "ламя"? - не разбра Енигма.
- Аз съм. - вдигна ръка Спаска.
- Ами да тръгваме.
- ИЗЛИЗАТЕ ЛИ ИЛИ ПОЧВАМЕ ДА СТРЕЛЯМЕ ДО БЕЗКРАЙ!!! - викна командирът.
- Излизаме. - каза си честно Нико. Излезнаха, но веднага ламята Спаска ги вдигна всичките и литнаха нагоре.
- ДА ГИ ПОСЛЕДВАМЕ ЛИ? - попитаха войниците.
- ГОРЕ?! - засмя се той, - Не. Те сами ще се върнат при нас. Ха-ха! Обадете се на инженерите да дойдат да видят това корито дали може да влезнем в него през това време.
На повърхността беше нощ. То не беше ясно дали въобще имаше ден. Звездата изглеждаше много отдалечена, кой знаеше дали и през деня ще огрее повече от Земната луна при пълнолуние. Все пак, можеше да си поемат глътка въздух... то пък един въздух...
- От това почва да ми се кашля. - призна си Сиси.
- Ами можеше да бягаме и долу, през разните им тунели и галерии, но не познаваме терена, затова по-добре тук. - отвърна Нико, след което потърси Кияна. Повървяха, поразгледаха кратери, скали, пепел. Нямаше много интересно за разглеждане. Пейзажът напомняше нещо средно между Луната и Марс. А Нико не спираше с неговите "Кияна... Кияна!... Чуваш ли ме, Кияна?"
- Кияна наистина беше много добро момиче. - каза Енигма.
- Ама ти пък откъде я познаваш?!
- Бях пленница на Уйкиевия главен кораб. Прислужвах. Виждах я няколко пъти, последно говореше с Курхуй.
- Ама ти и Курхуй знаеш?!
- Е, разбира се. Той беше голяма фигура при нас, на Харкун.
- А, да... вярно. Много ще ми липсва... покрай него заобичах вас, харкунците. Добре поне, че сега си имаме тебе, поне едничко същество от Харкун. Хубави уши имате. - усмихма се Сиси, гледайки заострените ушички на Енигма.
- Сигурно ви е много тежко да изгубите толкова хора само в един миг... - каза Енигма гледайки към Сиси и Нико.
- Така е... - каза тъжно той.
- Сигурно много я обичаше? - попита го Енигма, имайки предвид Кияна.
- А, не! Той поначало в Бияна беше много влюбен, но тя нали с Лиан му го "натакова" и Кияна по-късно, защото не може с Бияна. - опита се да обобщи нещата Сиси, но Нико се развика:
- Стига с простовати и опростенчески обобщения! Не харесвам Кияна, защото Бияна не ме искала, Кияна си е Кияна, а и й дължа много като личност! И искам да я спася, независимо дали я обичам или не я обичам. И кой ще обичам няма никакво значение!
- Олеле, тъкмо взе да ми липсва Куро! А ето, че си имаме нов капитан! - засмя се невъздържано Сиси.
"Ейййййййййййй, чуваме се, компанията!" - чу се бай Пешо по игличката.
"Нико! Нико! Къде сте?" - включи се и Ена.
Разказаха им как и на какво са се натресли, споделиха и за плановете си. Направиха си и една конферентна връзка всички, даже и Бияна се включи, която обикновено не се включваше в игличко-разговорите, но за малко, защото беше в болницата - Лиан беше прострелян от съпротивата при акция за арестуването на няколко заподозрени на Бо...
- Не се притеснявай, ще се оправиш. - каза му тя, стоейки до болничното легло.
- Не се притеснявам от раните си, знам че ще се оправя. - каза Лиан, - Имам от много по-сериозни неща да се притеснявам.
- И какви? Здравето, животът са ни най-важни!
- А, няма ли какви?... - въздъхна Лиан и си взе плодче от местните с виолетово-оранжев цвят... Погледа го, погледа го, пък го остави обратно в купата на шкафчето до леглото си и продължи:
- Едно време всичко беше много просто. Имаше аз и ти, имаше Корпуса и останалите Бо-няни. Да, но после се появиха един по един - Куро и неговите съпланетяни, чудовищният плашипутар, а сега и това, за което винаги съм се чудел какво ли е и се оказа, че е много плашещо - Чикибой!
- Ама ти от него ли си се уплашил? - размя се Бияна, - Аз... ами то не беше ли по-скоро красиво, лъчезарно, лъчисто такова, запленяващо.
- Да, да, да! Много "запленяващо", там е проблемът. Ти въобще разбираш ли за каква сила, каква концентрация на сила е заложена там?
- Ами сигурно, то само като го видиш как свети, като поне 1000 наши градове!
- Аз мислех, че тоя лунатик Куро си ги говори ей-така, колкото за поезията и изкуството, колкото за философията и естетиката, да пропагандира, да идеологизира - Доброто, Силата, не знам си какво! А той наистина имал предвид нещо реално.
- Е, реално е. Значи не ни е лъгал. Това не е ли добре?
- Това е добре, но не е добре да видиш, че някъде има неща, които са многократно по-силни и могъщи от твоя свят. При една атака Бо няма да издържи и ще се срути под напора на тези или онези, черните, плашипутарниците... Щом враждуват, щом толкова се готвят за "Голямата война", явно са що-годе на една и съща степен на развитост. Ние сме нещо като малки, мънички частички в техните отношения. Всичко това много ме плаши!
- А Куро поне те избави от това същество.
- Или ме е поставил в още по-голяма беда... не знам. По-добре да не говорим за това... Ако тези се сбият на наши територии или дори около тях, всичко ще бъде превърнато в прах!!! Уйки, царски дъщери от Харкун, Курови оръжия, А-кораби - всичко това ще ни се стува като детски комикс, ако тези две сили се сбият тук. Като военен ти го казвам!
Слънцето на планетата, където бяха излезнали на повърхността Нико, Сиси, Енигма, суперкотката и Спаска, започна да изгрява. Да, мъничко беше, но така прежуляше! За 4-5 минути всеки усети, че ще е доста горещо тук денем. Отдалечена, но много гореща звезда беше това! Едва ли щяха и час да издържат на тази жега, налагаше се да се спускат в дупката обратно. Други дупки наоколо нямаше!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 55
"Разтърсвания - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Студено, хладно, топло, горещо, много горещо... - това ни очаква тук само след малко, когато тази отдалечена, но много силна звезда се покаже иззад хоризона! - каза Нико.
- И пак обратно в дупката, че да спасим А-корабчето и да се оттласнем оттук! - каза ламята Спаска, която се почувства леко горда с това, че е използвала в изречение думите "оттласнем" и "оттук" заедно. Наистина, пътешествията й извън Земята й донесоха толкова много, което за столетия на Земното кълбо нямаше да получи.
- Да, това е логично. - каза Енигма.
"Предполагам, че след това отново ще изгубим връзка." - обади се Пешо Пикапът от Земята.
- Правилно предположи. - отвърна му Сиси.
- Абе, ние, че сме прави - прави сме. - допълни дядо му, който тъкмо ставаше от леглото и си слагеше малко парфюм (не, че имаше за кого, но просто така, да си припомни младините), - Само че, въпросът уважаеми другарки и другари, е как ние да сме в полза. Куро замлъкна, Кияна и тя замлъкна...
"Ние сме на линия." - обади се от Бо и Ена. Шики също потвърди, че е на линия. Бияна и Лиан, както се очакваше, не бяха много активни.
- Е, вие поне сте на линия, за разлика от други... - помисли си Нико, че точно Бияна и Лиан отстъстваха в такива решителни моменти. А те си бяха решителни, защото след загубата на Куро, Курхуй и Кияна, този А-кораб и екипажът му (Сиси, суперкотката, ламята Спаска, той и Енигма) беше единственото им по-силно оръжие в мисията, в която се бяха хванали.
- Какво ще правим сега, конкретно? - попита Сиси.
- На всяка цена трябва да се измъкнете оттам! - каза Шики искрено, защото се притесняваше за Нико най-вече.
- Че трябва - трябва си! - каза Сиси.
- И повече да не затъвате в такива опасни ситуации! - добави Ена.
- Ах! Добре, че ни каза! - отвърна пак Сиси, - Сякаш, че сме го искали!!!
- Вижте сега какво ще ви каже дяда ви Пешо! - обади се Петър Полисексът, - Всяко зло за добро. Вие сте попаднали на хора, които имат някакво супер-изобретение! Това никъде досега не сме го виждали из пътешествията си! Стреляш, а те са като в щит! Е, не е ли хубаво, не е ли редно дори и ние да го имаме! Тази технология трябва задължително да се превземе! Затова, правите-струвате, но вземате поне една от тези, че да защитим себе си, а не само да се крием от вражеския огън.
Старият Петър беше много прав. Това вече наистина си струваше и риска, и даваше сили за влизане отново в опасната дупка.
- Лелееее! Ама, пичове и пички, представете си само какво яко ще е!!! А? - започна да се възхищава и малкият Пешо, - Досега само гледаш да си точен, да си пъргав, да си по-така, а сега... стреля Уйки или някоя царска дъщеря, или няк'ъв изрод извънземен по теб, а ти просто си стоиш, поемаш стрелбата, и съвсем спокойно му казваш "Ей, чшшшш! Я вземи това!" и буууууууууууум! Ти го застрелваш! Баааааааа, що ме няма мен там сега?!
- Е, па да литна до Земята и да те доведа тук? - запита Спаска.
- Ще умре от задушаване по пътя, бе! - отвърна сериозно дядо му.
- Майтап, бе, Уили! - захили се Спаска.
- Става все по-горещо. Ние тръгваме. - каза хладно Нико и пое първи. Енигма се затича след него и се изравни с него.
- Знаеш, сигурно, че колкото и да са въодушевени останалите,... особено тези, които не са тук и няма да се изложат на опасността там, долу... знаеш, че това може да е последният ден от живота ни. Затова, кажи ми всичко. Всичко ми кажи.
- Ще ти кажа. - съгласи се Нико, - Питай, ако има значение.
- Бияна, Кияна... какво за тях?
- Едната я обичах много, просто така, защото ми харесваше... а другата по-късно, защото тя ме харесваше, а и защото като човек бе по-добра. И сега... когато едната си намери друг, а другата изчезна, просто ми е много тежко. И първата - Бияна, поне е жива и си има някой, все едно..., но другата - Кияна, тя е в някаква беда, тя е в сто-процентова неизвестност! И искам да й помогна. Затова, затова... всичко това за мен е такава досадна пречка тук - да се разправяме с тези "подземници" тук, докато в същото време можеше да спасяваме Кияна.
- А Куро?
- А Куро си е в сигурни ръце, при техните си хора. Те си го измъкнаха, те ще си го оправят. Докато Кияна... та тя скочи в дупка. И то дупка, която е пред Чикибой...
- То и ние сега ще скачаме в дупка... - каза тъжно и леко озадачено Енигма. Нико я погледна. Хареса му това, че спомена и тя дупката. Това малко го зарадва - Кияна е скочила в дупка, а сега той и други момичета като Енигма, ще скачат в друга дупка.
- Разчитаме на теб! - каза тя, сякаш прочела мислите му, - Все пак си единственият мъж тук.
Вярно, бе! Спаска - женска, котката - женска, Сиси - жена, Енигма и тя жена. Само Нико беше мъж в конкретния екип.
- Това си е донякъде и джендър-проблем. - засмя се бай Пешо от Земята.
- Не го разбираме много... - каза Сиси.
- Абе, вие вземете един от щитовете, които защитават от изстрели, за да имаме и ние такива в битките, пък джендър-нещата аз лесно ще ви ги обясня! - каза сериозен старият Петър.
- А ти коя обичаш сега? - попита пак Енигма, - Бияна или Кияна?
- А това какво значение има? След малко може всички да сме вече мъртви... - отвърна Нико.
- Е, точно, де! Защото след малко може да сме всички мъртви! - отвърна Енигма.
- Добре... нещо като последни думи на умиращия... Нещо отвъртре, като сърце, като чувство иска Бияна... нещо в главата ми, като разум и дълг иска Кияна... а нещо ново харесва теб, с цялата ти загадъчност, неизвестност, остри уши и... просто, защото си от Харкун, откъдето беше Курхуй, който ни помогна много и на който наистина дължим много. Това е! - беше пределно откровен Нико.
- Не... не са остри нашите уши, а вашите са прекалено обли. - каза тя, смеейки се.
- Стоп! Спираме!!! - каза Нико малко преди дупката. После поясни:
- Планът е лесен и прост. Сега или никога! Спаска нахлува и избълва огън.
- Така ми! Аз какво друго мога да избълвам? -съгласи се ламята Спаска.
- А ние чакаме тук и... според резултатите ще действаме нещо...
Така и стана. На всички - и на екипа със Сиси, суперкотката, Спаска и Енигма им хареса, и на задочно участващите по игличките от Земята и Бо им хареса - право в целта, никакви увъртания, теории и загуби-време!
Спаска литна, спаска нахлу вътре. Чакаха я онези със защитните костюми. "Силово поле, силови костюми, щитове, прегради!" - въртеше се из съзнанието на ламята най-различна терминология за тези неща. Знаеше си, че щом лазерни и какви ли не мощни оръжия, на които тя много не им отбираше, не могат да ги засегнат, то нейният огън едва ли ще може, но нали това беше идеята - избълва огън срещу тях! Избълва!... и... оооо, чудо! Онези се запалиха и се разбягаха!... Спаска онемя, но не се отпусна и излетя нагоре към Нико и останалите:
- Подпалих ги, ей! Подпалих ги!
- Ами защитните им неща?!
- Явно не работят!!! - възкликна Нико, който сякаш точно и именно на това се беше надявал.
- Работата е ясна! - каза бай Пешо от Земята, който точно се връщаше с покупка на хляб и кисело мляко.
- В смисъл?! - искаше да узнае повече Шики.
- Ами, тези отразяват някакви там други енергийни залпове, но обикновена кинетична енергия не могат. Абе огънят май беше термална енергия? Или и той беше кинетична? Абе... както и да е. Значи ще ги биете вие с нещо по-просто.
- ДА!!! Вземайте камъни! Щом на огън се подпалват, значи на камъни - термични, кинетични неща, ще се отаковат! - добави малкият Пешо, който пишеше домашно по физика в същия момент.
- План! Прост план! - каза веднага Нико и обяви плана: - Всеки взема колкото се може повече камъни и скалички от повърхността, ламята Спаска тръгва с огън напред, супер-котката отзад помага, поне да разсейва вниманието и да е в помощ на Спаска, а останалите хвърлят камъни и скалички! В момента, в който успеят да се доберат до поне един паднал войн от местните и му вземат кинкалерията за защита от лазерни и прочие оръжия, веднага отиват на А-кораба и се "изпаряват" моментално оттук!
Всичко започна както го бяха предвидили. Спаска навлезна отново с огън, супер-котката започна да атакува и да подскача от стена на стена из пещерната дупка там. Останалите хвърляха камъни и скалички, но последните бяха тежки и не достигаха войните долу. Нико компенсира този проблем в плана с огън от пистолета си подарен от Куро, който не раняваше войните, но поне ги отвличаше за част от секундата и камъните, и огъня на Спаска можеха да ги раняват. Най-сетне първите омаломощени, ранени войни паднаха. Бързо-бързо им взеха защитните костюми и беж към А-кораба.
- Провал, пълен провал!!! - извика командирът, който се беше скрил доста далеч вече.
- Поне оцеляхме! Тези си ги бива!!! - допълни някакъв негов заместник-командир. В същия миг А-корабът излетя и всички бяха невредими, с изключение на Енигма, която беше ранена на две места - в рамото и в бедрото. Нико се грижеше да превърже раните й и да ги дезинфекцира. Всичко беше успешно. Тя бързо започна да се оправя, а той не можеше да свали очи от нея - красиво лице, и, заради раните виждайки оголеното й тяло... - привлекателно секси-тяло! Боже, това харкунско момиче беше наистина много божествено!... Но, все пак, липсваше си му Кияна. А Бияна - тя беше вече, за сетен път, останала някъде в миналото и, слава богу!
- Литнахме и сме свободно отново! - каза Пешо Пикапът.
- Напред към нови висини! - каза Пешо Полисексът.
- БРАВО! Нико, ти си най-добрият!!! - подскачаше Ена от радост.
- Само така, приятелю!!! - викаше радостен Шики.
- Май сте успели. Хм! Супер! - обадиха се колкото да отбият номера Бияна и Лиан, все още в болницата.
- Кияна? Кияна?... - питаше, но не получаваше отговор Нико.
- Куро? - питаха много от останалите, но също не получаваха отговор.
- А сега накъде? - попита първо Сиси, а после Спаска зададе същия въпрос.
- Да... сега накъде? - попита Енигма, гледайки в очите на Нико, сякаш очаквайки от него добра идея.
- За мен, най-важното е да спасим нашите - Кияна, най-вече!!! - рече и отсече той!
СЛЕДВА
Връзка към следващата част. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/msg36355/#msg36355)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 56
"Разтърсвания - 4"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Чакай малко! Чакай малко! - дръпна Сиси Нико. Беше много ядосана, уплашена и почти истерична. Не я бяха виждали чак такава, - Ти искаш пак да отидем пред Чикибой и пак да ни изритат с тази огрмна скорост и този път вече да умрем от страх или да се разбием в нещо ли?!
- Аз, - намеси се тежко и авторитетно Спаска, - Също не бих желала да опитваме отново, защото не виждам с какво нещата няма да се повторят, както и дали няма направо да ни унищожат там, на място, без да си играят с нас. Това сигурно им беше нещо като предупреждение.
Суперкотката само изсъска и се скри под един стол в А-кораба. Положението с нея беше ясно.
- Виж,... - приближи се грациозно, тихичко и спокойно Енигма към Нико, - Аз те разбирам, че искаш да помогнеш на вашия лидер и на Кияна, най-вече, но ти... ние... не сме в състояние да помогнем.
- Да, но не може да не опитаме!!! - беше твърд Нико.
- Нико, бабиното, - намеси се пак Спаска, - Ако ще опитваш, опитвай, но без мен. Сигурна съм, че и Куро, и Киянчето ще са по-доволни, ако не умреш и не потрошиш А-кораба, а то точно това предвиждам, че ще стане, ако се появиш там отново.
- Да! Точно така!!! - извика Сиси, - И без мен! Определено, твърдо, непреклонно без мен!
Суперкотката изскочи изпод стола и се скри зад Спаска и Сиси. Нико погледна към Енигма. Тя също го погледна, погледна и към останалите три, но не помръдна от мястото си и нищо не каза отначало, а после промълви...
- Трябва ти по-различен план. Не може току-така да се появяваш там и да се втурваш с целия кораб в отвор на границата на това неизвестно и изглежда ужасно непознато, напреднало нещо. Нико поседна направо на пода на А-кораба и се замисли. Тя беше права. Не можеше да се разчита на същия маньовър.
- Значи ще направим ето какво. Ще се приближим бавно. Ще изпратим съобщения, че сме мирни и само искаме да намерим Кияна. За Куро, мисля че те се грижат в момента... по един или друг начин.
"На Куро сигурно му четат едно дълго образователно четиво, защото бая така поосра нещата!" - намеси се бай Пешо, който беше активен със слушането по игличката от Земята.
- Ти нещо имаш ли да предложиш? - попита го Нико.
- Мисля, че новата е права! Отидете там, но не с рогата напред. Преговаряйте. Кажи им, че искаш да преговаряш за едно изгубено момиче. Важното е да не минаваш границата. Ти ги видя, горе-долу откъде те изстреляха - не влизай по дупки и тунели, стой си там на бялото поле и оттам пращай сигнали. Даже може А-кораба да го оставите малко по-назад, да се доближите с модул, направо и пеша, то там се стъпваше доста меко. Колкото по-невъоръжени и безопасни, толкова по ще се смилят над вас. Дано да не бъркам.
Всичко това малко успокои Спаска и супер-котката. Сиси обаче си остана изплашена и каза, че ще дойде, но ще си остане в А-кораба, а те да ходят близо до Чикибойското пространство.
Тръгнаха. Компютрите изчислиха траекторията, набеляза се безопасен маршрут. Потегли плавно А-корабът, но плавността беше нарушена, защото възникна повреда и самопоправянето не вършеше работа. Трябваше някакъв елемент от планета наблизо. Добре, че беше наблизо. Припланетиха се там. Корабът сам започна да сондира дълбоко в почвата за въпросния елемент. Това обаче започна да предизвиква неприятни вибрации - супер-котката и ламята Спаска започнаха да се чувстват зле. Решиха А-корабът да се замаскира (самозамаскира) и излезнаха навън да се поразходят из тази иначе необитаема малка планета с добра атмосфера и растителност. Голяма грешка направиха, че не взеха никакви оръжия, дори щитовете! Само след няколко минути разхождане в небето се появиха няколко модерни бойни кораба - единият беше този на царската дъщеря от Харкун, а другите някакви нови. Животните (Спаска и супер-котката) успяха да избягат в близката гора, но Сиси, Енигма и Нико бяха уловени от силови лъчи, след което лека-полека бяха омаломощени и... започна да става интересно!
- Тук има ли река? - попита царската дъщеря, която се спусна царствено долу и огледа пленниците си.
- Ето там има! - докладва й Пишомир, който явно вече беше предан само на нея.
- Към реката! С тези тримата! И не изпускайте от очи околността! Останалите са някъде тук! - даде заповед тя и армия се стовари наоколо, започна да бди, да тършува. Принцесата с около 100 човека охрана и няколко носача понесоха вкочанените Сиси, Енигма и Нико към реката.
- Ще ни давиш ли? - попита уплашена Сиси.
- Тази пък коя беше? - обърна се с досада към нея царската дъщеря. Пишомир веднага се надвеси сервилно над нея и почна:
- Тази, според това, което изкопчихме е от това измерение.
- Сериозно ли?! - прекъсна го царската дъщеря, - Аз пък си помислих, че е от нашето! Може ли да пропуснеш идиотските си детайли и да говориш по същество!?!
Пишомир се уплаши, че я е ядосал с този детайл и даде по същество, че Сиси е беглец от техните и е в интимни отношения с един от екипажа на А-кораба.
- Аха. Значи затова не ми е направила впечатление. - каза царската дъщеря, която беше хвърлила едно бързо око на докладните документи.
- Защо отиваме към реката? - попита Нико на свой ред.
- Ах, това е Безценният! - констатира царската дъщеря.
- Моля?! - недоумя Нико, който не знаеше, а и не се беше чувствал безценен някога.
- Ти си Безценният. Цена нямаш. А и жестока цена ни костваше на целия Харкун! След като почти 100% от всички трибцали заминаха заради теб и онзи бандит Куро! - започна да се пени тя... след малко додаде с по-спокоен тон:
- Трябва да разбера какво толкова безценно има в главата ти, заради което олигофренът Уйки опропасти хазната ни!
- Той вече ми рови в главата и нищо не намери. Няма нищо безценно! - викна Нико, който не искаше пак да го подлагат на мъчения, а и искаше час по-скоро да се добере до границата на Чикибой, за да спаси Кияна.
- Не се нервирай! - заповяда царската дъщеря, - Никой няма да те рови, никой няма да ви дави. Аз просто обичам реките и искам там да си поговорим на спокойствие... Естествено, ако твоите хора опитат нещо глупаво, не гарантирам за живота на нито един от тях!
- С това трябваше да започнеш. - усмихна се Енигма. Царската дъщеря не й обърна внимание, което беше странно, защото все пак тя беше харкунка като нея, а и харкунска пленница.
Шики, Ена, Пешовците и дори Лиан и Бияна слушаха със затаен дъх какво ще стане. Никой не се обаждаше, за да не усложни нещата. Ламята Спаска и супер-котката се бяха загубили в гората. Направиха хубав стан-пикник на брега на реката. В нея плуваха само растения и водорасли. На тази планета не се беше формирала никаква фауна или поне нямаше видима такава. Сиси и Енигма бяха отведени встрани и бяха нагостени и напоени добре. Стояха с охрана около тях, но никой не ги тормозеше с нещо. Царската дъщеря отведе Нико близко до брега на реката и първо му каза:
- Знам, че става дума за нещо, което Уйки нарича "пространствени аномалии". Според него това можело да помогне за военно-стратегическо и геополитическо предимство над опасния за всички Октид.
- Е, сигурно октидите казват, че вие сте опасни.
- Така е, но ти сигурно вече си запознат кои са по-примитивни, по-деструктивни, по-зли и по-опасни. Избери нас, моля ти се!
- Дори и да избера вас, как да ви помогна, като не знам нищо за тези пространствени аномалии?!
- Хм... - усмихна се тя и реши да го съблазни с първия си подарък за него, - Виж какво имам за теб. Доведете Уйки!!! - заповяда тя. Нико изтръпна целия и започна да мисли дали не е добра идея да се хвърли в реката и, ако оцелее да се добере до А-кораба, след което да встъпи в бой, но докато предприеме някакво такова действие шестима тежко-въоръжени харкунеца от елитните части доведоха окован, пребит от бой и направо треперещ Уйки.
- Ето я тази гадина, този генетичен звяр, този невъобразим глупак, този грозно-отблъскващ всякакви раси и форми на живот мелез, наречен Уйки! - представи го царската дъщеря.
- Какво е станало с него?! - попита Сиси, която дори и далечко почти не можа да го познае.
- Първо го пленихме, после малко го набиха, накрая трябваше и да му почовъркаме из неговия мозък, за да видим за какво става дума от първа ръка. И какво видяхме? Видяхме един глупак, който плаща на бандита Куро. Видяхме един луд, който говори за пространствени аномалии през цялото време!
- Много отблъскващ, лош и отвратителен субект! - каза Пишомир и лично отиде да ритне Уйки в мутрата със злоба, все едно, че до преди броени дни не му беше покорен, верен и подмазващ се.
- Сега, - обърна се царската дъщеря към Нико, - каквото кажеш, това може да му направим на Уйки. Изцяло е на твое разположение.
- Ама аз не искам нищо да му правя! Просто искам никога повече да не ми се мярка пред очите! Аз имам много по-важни неща за вършене в моя живот, отколкото да се занимавам с вашия Уйки! Благодаря за жеста, оценявам го, но наистина не съм такъв човек. Вие сте го измъчили вече предостатъчно! Моля ви, просто го махнете, защото винаги, когато го виждам и ми става лошо! - беше честен Нико.
- Махнете боклука от очите на Нико, нали чухте! - заповяда царската дъщеря.
- Благодаря! - каза Нико. Не изглеждаше щастлив да види най-големия си враг, най-големия си личен проблем в това окаяно състояние. Това повече го разстрои, отколкото го зарадва или успокои.
- Я ела с мен. - каза царската дъщеря и го отведе в палатката, която беше разпъната специално за нея. Включи някакви устройства и палатката стана нечуваема и негледаема. Само тя и Нико бяха вътре.
- Сега никой не ни вижда, никой не ни чува. Може да ми кажеш всичко, което знаеш за пространствените аномалии.
- Всичко, което знам, е че бяхме край нещо такова, което после разбрахме, че е пространствена аномалия. Аз съм от обикновена планета, сравнително развита, но не чак толкова като нещата, които видях след като я напуснах. Дотогава не бях виждал никакви пространствени аномалии. Видях и това е. Нито знам къде е точно, нито знам дали пак ще се появи, нито знам как се прави.
- Уйки вярва, че имаш знанието за това как се предизвикват тези аномалии!
- Уйки е психопат! Вие сами казахте, че е глупак и луд. Той лично ми човърка мозъка, вие му човъркахте мозъка, отникъде нищо не излиза!
- Е,... щом казваш... - рече царската дъщеря и му подаде да пийне нещо. Нико се успокои, предовери й се, пи и хоп, заспа. Заспа и почна да сънува, но не знаеше, че сънува, а още по-малко знаеше, че сънят му се предизвиква умишлено от умелата царска дъщеря. Тя му погоди много дяволит сюжет. Ето какво почна да вижда Нико в неосъзнавания си сън: Той тръгна с царската дъщеря навън, прекрачиха реката и се оказаха в някакво поле пълно с жълти цветя и пеперудки. "Тук нали нямаше фауна, мина му през ума на Нико", което веднага бе коригирано от контролиращата съня му царска дъщеря - пеперудките се оказаха бели и жълти листенца летящи от близките дървета. Повя приятен ветрец, поздрачи се и много звезди, и месечина засветиха по небето. В този момент царската дъщеря се усмихна и му доведе Бияна, Кияна и Енигма - трите момичета, които той по един или друг начин беше харесвал или все още харесва.
- Аз се разделих с Лиан. - каза Бияна, хвана нежно бузите му с две ръце и добави, - Винаги съм обичала само теб. Знаеш колко искам да съм с теб!
Това силно разтуптя сърцето му. После се намеси и Кияна:
- Аз съм винаги твоя приятелка и такава ще си остана! Можеш да си с нея сега, но аз ще те чакам завинаги!
- Но ти нали беше пропаднала пред Чикибой?
- Върнах се! Сега съм добре! - увери го Кияна.
- Аз пък предлагам и трите да ти станем приятелки. Няма да се ревнуваме, нали? - поглена тя към останалите, - А сега само трябва да ни кажеш за пустите пространствени аномалии.
- Дори средните, жълтите не ми казаха нищо за тях, а те си ги правят. Аз какво да ви кажа? - изпусна се Нико за средните, жълти същества и тук се улови, че сънува, събуди се.
- Значи жълти... средни същества! - поклати глава царската дъщеря и му зашлеви шамар, - Видя ли, че имало какво да кажеш, а? Сега вече няма да се радваш на мило и добро отношение! Ще ти дам аз да се разбереш и Уйки ще ти се стори като детска мила игра! Стражата! Влезте веднага!!!
Вместо стражата обаче влезна Лиан, който държеше Пишомир за врата и с насочен пистолет. Докато Нико беше сънувал небивалици, ламята Спаска и супер-котката се бяха добрали до А-корабът, който бе напълно възстановен и преизпълнен с енергия, отидоха на максимална скорост до Бо, взеха Лиан и Бияна, а след това с лекота обезвредиха охраната около стана-пикник, а елитните войници отсъстваха, защото бяха отишли да водят Уйки към кораба на царската дъщеря, та в момента в който Лиан залови Пишомир всички вдигнаха ръце (то и без това Спаска се беше наканила да ги подпали с дъха си).
- Хайде сега, без резки движения. Този... както и да се казва... за нашия! - рече Лиан.
- Свободен е. - каза царската дъщеря, която не прояви изненада, - Но да знаете, че вече няма да се измъкнете.
- Е, мога тогава да ти пръсна мозъка, щом ни заплашваш! - отвърна Лиан.
- Е, тогава вече ще вбесиш нашия цар докрая и ще изпепели цялата ви планета!
- Лиане! - викна Нико и отиде зад него, - Остави я. Няма смисъл да си създаваме все повече и повече неприятности. Сега най-важното е да спасим Кияна!
Спаска вдигна на раменете си Лиан, Нико, Сиси, супер-котката и Енигма и ги поведе към замаскирания А-кораб. Там ги очакваше Бияна. Нико спря за дълго погледа си на нея.
- Какво има? - попита го тя.
- Сънувах нещо с теб... - просто каза той и продължи навътре из един от коридорите, за да не се налага да хлътва отново по нея.
- Хей, чакай! - настигна го Енигма.
- Кажи?
- Не трябваше да й казваш така, според мен... - усмихна се тя.
"Никой не знае какво трябва или не трябва да кажеш на някой друг... всеки може да си го изтълкува, както му дойде и по най-неочакван начин!" - обади се бай Петър с нова порция мъдрост.
- Така е. - усмихна се Нико, - А ти кажи, Енигма, защо... защо царската дъщеря не ти обърна никакво внимание? Ти си от Харкун, ти беше тяхна пленница...
- Може би..., защото бях една от многото им пленници. Сигурно не съм толкова важна за нея.
- Започваш да ми ставаш все по-интересна. За какво са те пленили?
- По-добре да не знаеш. - пипна го весело и закачливо по носа тя и избяга. Напомни му за Кияна по времето, когато и тя беше все весела и мила. А това и го зарадва, и го натъжи, защото Кияна липсваше.
- Напред към Чикибой! - извика Нико и А-корабът се подчини. Останалите бяха насядали и мрачно гледаха звездите. Особено навъсен и ядосан ги гледаше Лиан.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 57
"Напред и все напред вървим"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Нико, виж сега... - започна Спаска, - Тук на тоз кораб, ръ'йш ли, доста време прекарахме с Курхуй. Той ни се утвърди нещо като капитан, негласен. Ти сега, не че си лошо момче, ама... Малко като капитан се изживяваш ли, не знам. Значи... и баш капитанът - Куро го няма. Ще ме прощаваш, бабиното, ама голям дискомфорт ми се получава така. Не, че съм ейджист, да ме опази господ, 'ма... как да ти кажа... сега дай да се разберем за командването.
- Аз щях да кажа абсолютно същото! - намеси се мрачно Лиан. Той в последно време си беше мрачен.
- И защо не го каза? - попита Сиси, типично в нейния си стил.
- Защото щяхте да кажете, че съм тенденциозен и субективен, че го правя срещу Нико. А въпросът е принципен. Без Куро кой командва, как се командва.
- Какви команди, бе, разумни същества?! - отвърна Нико, - Аз никога не съм искал да командвам, да съм "власт". Сега само и само искам да спасим Кияна! Дължим й го!
"Смятам, че въпросът трябва да се реши със старшинство." - намеси се бай Пешо от Земята.
- В смисъл? - попита Бияна.
- Абе в смисъл, че най-старият и опитният да е командир. - каза бай Петър като предлагаше себе си, но така, строго математически, се оказа, че предлага Спаска.
- Ами... - поизчерви се ламята Спаска, - Прав е човекът!
- Е, ееееее, дядо! По-добре с демократично гласуване! Всички да си пуснат по една бюлетина с тайно и демократично гласуване и да си изберат капитан.
- А не може ли без капитани и прочие? - попита Енигма. Тъкмо попита и бум!... А-корабът бе ударен от силен залп от друг кораб! Силен, чак пре-силен! Отблъсна го доста встрани и го прилуни на една голяма луна орбитираща около още по-голяма планета. Започна стандартната процедура по самопоправка. Екипажът (Нико, Спаска и останалите) реши да излезне навън, за малко разнообразие, но беше такъв мрак и студ, че се завърнаха обратно.
- Какво беше пък това сега?! - изнервено попита Бияна.
- Кажи ми, че да ти кажа! - още по-изнервено рече Сиси.
- Царската дъщеря доста ни се закани, че пак ще ни открие... - промълви Нико.
- Не е тя, защото нямаше да се задоволи само с един изстрел. - предположи Енигма.
"Всеки може да е." - обади се Шики от Бо, който заедно с Ена не беше на мисията, понеже в бързината Спаска и супер-котката бяха забрали само Лиан и Бияна.
- Така е...
- Така е, а докато А-корабът се самопоправя, с толкова много отвори, тези, които ни удариха може и да проникнат вътре! - отбеляза Лиан.
- Може. Ето и един малък план за защита, - отбеляза Нико, - Спаска и супер-котката да се скрият навътре, най-добре в онази зала там, с продуктите. Ти вземи този щит - прави те неуязвим срещу изстрели от най-различен вид. Също се скрий там. Аз с Енигма, Сиси и Бияна ще остана тук, за да отвлечем вниманието на тези, които ще проникнат, а вие тримата ще ги изненадате в гръб и ще ги победим.
Лиан се почувства горд, че ще може да опита новия щит, който си беше великолепно научно изобретение и се покри заедно с ламята Спаска и супер-котката. Не след дълго тези, които бяха улучили А-кораба се прилуниха също и навлезнаха през една от пробойните му. Бяха... октиди.
- Както разбирате, - започна командирът на групата, - Ние сме от Октид! Както разбирате, ние също вече сме в това измерение! Както разбирате, ние стреляхме по вашия кораб. Както разбирате, ние искаме известния из всички измерения Нико.
- Но аз съм известен само в 2 от измеренията. - обади се Нико.
- А! Значи ти си Нико. Добре, че сам се обади! Това исках, да се обадиш сам! - хвана го веднага с пипалата си октидът.
- А то беше трудно да се сетите, ако има само едно момче и три момичета, че аз съм Нико, а? - подигра им се той. Октидите се ядосаха, но главният им ги спря да не се нахвърлят върху така ценния Нико.
- Нещата са прости. Както разбирате Нико, този в ръцете ми, трябва да каже за пространствените аномалии!!!
- Ти нямаш ръце. Това са по-скоро горни крайници и то най-условно казано! - намеси се Енигма. Това анатомично уточнение не се хареса на октидите, един от тях я хвана за гушата, тя му проби пипалото с ноктите си, потече някаква кръв, но октидът не спря да я души, все едно, че нищо му нямаше и само й каза:
- Тиииии! Ти мръсен харкунски йотил, не говори! Още една дума и край с теб!
След това я захвърли към стената и тя се удари там, падна, почти припадна. Сиси и Бияна се уплашиха. Сковаха се.
- Да спестим малко време и много страдания, а? - предложи главният октид, който държеше и душеше Нико.
- Добре! - съгласи се Нико.
- Говори!!! Пространствените аномалии! Къде са!?!
- Там!!! - посочи Нико към залата, където бяха ламята Спаска, Супер-котката и Лиан. Октидите не бяха явно от най-умните екземпляри на Октид и просто го хвърлиха на земята и отидоха към посочената врата. Спаска, супер-котката и Лиан знаеха какво да правят и екшънът започна! Суперкотката се хвърли върху един от октидите и почна да го дере и хапе. Беше много малко в сравнение с неговите размери и той се опитваше да я улови в пипалата си, но не можеше и започна бавно да отстъпва, без дори да може да достигне до оръжието си. Главният октид започна да стреля срещу Лиан, но онзи бе с облечен с щита и нищо му нямаше, но успяваше да отвръща на огъня с неговите си оръжия. Спаска обгори останалите, след това помогна и на Лиан, и на супер-котката. Нико и момичетата се включиха подобаващо с добавъчни изстрели и групата октиди се видя в чудо, и напусна панически.
- Тъпи същества! - викна подире им Лиан. А-корабът тъкмо беше поправил и последната си пробойна и политна. Увеличи скоростта, а октидите не можаха нито да го уцелят отново, нито да го догонят.
- Тези явно са закупили и те флот от онази планета... - заключи с болка Нико.
- То кой ли не се довлече тук?! - промърмори Лиан, - Курхуй, Уйки, царски дъщери, сега и тези тъпаци с пипала!!!
- Да... Важното е да спасим Кияна. - каза в отговор Нико и отиде да види как е Енигма. Заведе я, по-скоро - понесе я на ръце до стаята й в А-кораба. Тя се оправяше бързо, но беше все още в шок. Леко се беше унесла. Той избърса лицето й с разни стерилни и лекуващи кърпички от А-корабната аптечка. Загледа се в острите й ушички, които бяха единственото нещо, което отличаваше повече харкунците от хората на Бо и тези на Земята. Неволно я погали по едно от тези интересни уши и после по челото, по бузите... бяха гладки и нежни. Надвеси се над нея, а тя все още спеше или беше в някакъв унес... "Хубава е. Наистина е хубава." - помисли си Нико и дори погали хубавите й дълги коси, които не отстъпваха на тези на Бияна. "И очите й са красиви... когато ни гледа с тях, и когато спи... винаги... и носът й е хубав... и устните..." Наведе се над нея още повече. Поиска му се да я целуне. И точно тогава тя се събуди! И бързо отвърна лицето си от него. Дори стана...
- Аз... - засрами се Нико... - Не... не трябваше...
- Нищо... - каза тя, но се сгуши в себе си и приседна пред едно от малките прозорчета гледайки навън някакви близки галактики, които А-корабът отминаваше.
- Извинявай!
- Не е нищо... поне за мен, за да се извиняваш...
- Но как?... - не разбра нищо той.
- Нали много пъти ти казах, че е по-добре да не знаеш? - обърна се тя към него.
- Да... знам... - Нико понечи да си тръгна, но тя го спря.
- Сега вече знаеш... Те ти казаха. Те ме разпознаха!
- Октидите? Какво казаха? Само казаха, че си йотил. Какво е "йотил"? Аз не знам...
- Да, но някой ден може да узнаеш... затова по-добре от мен да го узнаеш... - наведе очи тя.
- Добре... кажи ми ти. Аз няма да си променя мнението за теб, няма да спра да те харесвам.
- Не, ще спреш и всичко ще се промени. Но по-добре да знаеш.
- Каквото и да е, ще си останеш наша приятелка...
- Йотил... така много в измерението ни Харкун, и в Октид и в нашето царство и при джъланите... така казват на проституиращите. Аз бях проститутка, хванаха ме, затвориха ме, плениха ме... такива са за коните за проституция при нас. Затова и царската дъщеря не ме позна като някоя особена важна клечка, защото аз бях просто една от многото проститутки.
- Но... но ти не приличаш!... - объркано каза Нико.
- А на какво трябва да приличам?! Всяка проститутка е различна. И никога не знаеш коя жена е и коя жена не е проститутка. Никога!...
- Защо стана проститутка?
- Защото така имах повече пари за по-кратко време. Исках да забогатея по-бързо, а не цял живот да си остана обикновена работничка.
- Но по този начин...
- По този начин поне не убивам никого... Не искам да изкарам занятието си много благородно, Нико, но мислиш ли, че е по-добре да бях войник и да убивам най-различни същества?...
"Айде, бе! Някъде е легално, някъде е нелегално, някъде презират проститутките и ги убиват, на други места и паметници имат на Земята!" - включи се бай Петър Полисексът, който нямаше нищо против проститутките.
- Ето затова не исках да ме целунеш. Повечето мъже никога няма да искат, ако знаят, че моите устни са докосвали толкова много други мъже! Просто исках да съм отговорна към теб! - каза Енигма без да обръща внимание на бай Петър.
- Добре... - каза Нико, който наистина беше изненадан от тази новина, за първи път бе на живо с истинска проститутка, - и как се казваш, все пак?
- Питка.
"Добре е! Добре е името!" - намеси се пак бай Пешо по игличката.
- Добре ли е? - попита го тя.
- Абе, добре си е, че като ви знам имената, можеше направо и с "у" след "п"-то да те бяха кръстили. - каза си прямо Петър Полисексът.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 58
"Спирала"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
А-корабът без Куро с неговата енергия от трибцали и други източници, не можеше да прави безкрайно дълги курсове и се налагаше от време на време да се припланетява на някоя планета за енергия. Не беше трудно за такъв кораб от вишс клас, но беше досадно за свикналия на преки пътувания екип. За пореден път бяха на някаква планета, която си имаше природа, дори много добра - без всякакви отровни гадини, хапещи насекоми и прочие неудобства, но народът вече се беше изнежил и навикнал на извънземни и другоизмерни неща и, просто, се чувстваше леко досадно, с малки изключения - на Спаска си й беше интересно да види повече свят, какъвто и да е той, а и на Питка (която вече не наричаха "Енигма") също й бе интересно, тъй-като тя отскоро беше в нашето измерение.
- Колко ли време ще е нужно този път? - попита Бияна.
- Всеки път е различно, според качеството и количеството на енергийните източници. - каза Лиан.
Вървяха си покрай разни поточета, имаше приятно слънце, съвсем лек ветрец, реещи се големи пеперуди и красиви цвета. Разходката можеше да мине дори за приятна, обаче опередело се усещаше отсъствието на Кяпутен Куро, Курхуй, Кияна, Пешо Пикапа и дядо му, и Ена с Шики. Поне на един от тях щеше да им направи впечатление един факт - в момента, докато А-корабът помпеше енергия от недрата на планетата, навън се разхождаха ламята Спаска, суперкотката, Сиси, Бияна и Лиан, и Питка. Някой да усети липсата? Нико бе липсата! Вече цял час вървяха, а никой не беше забелязал, че Нико го няма!
- Ама как само лесно този път ги победихме октидите, а? - разсмя се Спаска.
- Може би задобряваме! - каза гордо Лиан.
- Или просто... - намеси се Питка, която едвам се откъсна от мрачните си мисли за своето минало на проститутка и какво може да последва от това за нея с новите й познати тук, - Нарочно са отстъпили толкова лесно.
- Ееее, ти искаш сега да подцениш нашия успешен контраудар ли? - засегна й се Лиан.
- Виждала съм как се бият и какво правят, а тези... някакси много лесно отстъпиха.
- Абе, вярно дума момето! - рече и Спаска, която си сравни в паметта предишния й здрав кьотек с двама октида и... чак тук на нея и на Питка й светна и викнаха в един глас: "Нико!!!"
- Нико, къде си? - почнаха да го търсят по игличките. А Питка направо се сети за какво става дума и, понеже си нямаше чикибойска игличка, направо се завтече назад към А-кораба.
"Работата ясна!" - намеси се и бай Петър от Люлин.
- Какво има, дядо? - попита Бияна.
- Докато сте се били с едните, са ви отвличали вниманието те... и други са останали на кораба. И сега като сте излизали, са си го взели тайничко. Ако още е на кораба, ще викате "Ура!"... Бягайте бързо, че Нико отече! Пък и Куро го няма там, и Курхуй лека му пръст или по-скоро, леко му изпарение, завалията...
- Питке, върни се! - викна Спаска, - Ще се качите всички на мен и ще литнем.
- Няма да се съберем всички на тебе! - каза Лиан.
- Ти ще се държиш за крака ми! - избра го Спаска като "пътник" на най-неудобното място. Литнаха.
А Нико наистина беше попаднал в капана на октидите. Точно така беше и станало - техният план бе да оставят няколко октида на А-кораба и при удобен случай, без никой да ги усети, да заловят Нико и пак да се опитат да измъкнат информацията от него по техния си начин - с термичната обработка и предизвиканите халюцинации, които приличаха на метода на царската дъщеря, със сънищата, но бяха доста по-ярки и в това отношение октидската технология сигурно превъзхождаше харкунската.
- Нямаше ли да е по-добре, ако го бяхме взели на друго място? - питаше един от октидите. Бяха само 3-ма. Двама военни и един лаборант.
- Не! Тук много по-трудно ще заподозрат, а и докато го намерят, ще сме се сдобили с това, което ни трябва за пространствените аномалии! Увеличи малко температурата сега.
Нико не знаеше, че е пленен, не знаеше и, че е под влияние на халюцинаторика. Лаборантът, който имаше данните от последните преживявания и спомени на Нико вече, реши, че симулация с Кияна няма да е много сигурна, защото беше много нереално да бъде освободена от някакво висше място като Чикибой, а и Нико, колкото и да я обичаше, колкото и да беше предан като приятел и да му липсваше, никога не бе показвал някаква "стопроцентова жар" към нея. "Няма стопроцентова жар!" - бе отбелязал октидът-лаборант. Научният психологичен октидски термин не говореше нищо на войниците и единият от тях само каза "Без това няма как да се опече добре нито едно месо!"... В следващия момент лаборантът се насочи Питка, но заключи, че Нико може и да не се подведе по един йотил ("проститутка", както беше това в превод от харкунския). "И тук няма да има стопроцентова жар." Накрая отново се спря на "добрата стара Бияна": колкото и да я беше отхвърлил, донякъде ненавидил и абсолютно отказал се да мисли за любов с нея, тя си оставаше не просто първата му истинска обич (първото момиче, което някога е обичал), но и се появяваше в най-съкровените и запомнящи се любовни сънища. "Тук може да се говори за стопроцентова жар!" - възкликна лаборантът и само като видя данните на измервателите подскочи с три пипала от радост, а с останалите се подпря, за да не падне по гръб. "Още по-лесно е това, че той в последния си сън е имал съновидение с нея! Просто ще го продължим!"
По същото време царската дъщеря се беше срещнала с пратеник на баща й - царят на Харкун, който държеше да я подрепи с този човек. А пратеникът беше не кой да е, а генерал Уйо.
- Каква истинска чест е за нас, генерал Уйо! - разтопи се от кеф Пишомир, че ще може да се подмазва сега и на царска дъщеря, и на генерал.
- Баща Ви ме прати тук с още малко трибцали, успях да се сдобия с много кораби, укрепени в Ини. Обучихме екипажи, тренировъчните полети са успешни.
- Ах... - въздъхна тя, - Заради едно момче толкова много ресурс прахосваме! Следващият път, когато го хвана, няма да съм толкова наивна с него!!!
- Баща ви препоръчва да го оставите насаме с мен само за малко. След моите мъчения никога не е имало някой, който да не си признае!
- Уйки достатъчно го е мъчил, но не е изтръгнал нищо. - забеляза тя.
- Всъщност, аз мисля, че съм по-ефективен от него. Къде е този... хм... боклук, ако мога да попитам?
- Решихме, че вече е достигнал предела на своята полезност. - каза предано Пишомир, - Вчера просто го застреляхме и го обесихме на едно дърво, на планета, която вече напуснахме.
- Сигурни ли сте, че няма да оцелее? Все пак е твърд повече от джълан и почти колкото октид!
- Не показваше признаци на живот, няма спирала за спиралодупки, планетата е ненаселена, отдалечена от главни маршрути. Не се безспокойте, велики генерале Уйо! - докладва Пишомир.
- А Вас ви разбирам за ресурсите, но... както и сама сте се убедила, щом вече и Октид е по следите му, вече доказано е бил отвличан там и подлаган на манипулации, щом боклукът Уйки толкова беше обвзет от идеята... Може и да има нещо. - обърна се към царската дъщеря генералът.
- Ах... че има нещо, има. Вече научихме за някакви средни, жълти...
- Какви са тези?!
- Засега, - отвърна Пишомир, като леко се изпъчи, - Това са само названия, имена, но все пак, само с един перфектен разпит царската дъщеря се добра до тази нова информация! Съгласете се, че това е много по-ефективно, отколкото цялото туткане на както много добре намерихте за него точната дума - "боклук" - Уйки.
- Ти преди нали беше негов най-подчинен и най-предан... таковата... - подсмя се генералът.
- Бях, но с презрение и тайна надежда това недоразумение да се разкара от главата ми! - отвърна Пишомир.
В същото време на А-кораба Нико се видя с Бияна в перфектната октидска халюцинаторика:
Срещу тях имаше просто една бяла стена с картини, а те бяха по корем на легло, бяха се върнали от някаква уморителна разходка. Май се бяха върнали от училище. Времето на случката кореспондираше с някакъв ранен период, от времето, когато Нико знаеше само Бо, не познаваше нито Куро, нито Кияна... Някакси, не беше важно как, той се бе озовал с Бияна в тази семпла къща, на това легло, гледаха картината срещу себе си. Той погледна ръцете й, дланите й, Винаги беше искал да ги докосне. Пипна я по малкото пръстче. Толкова приятен и вълнуващ бе за него този допир! Тя също го пипна по този начин. А след малко и хвана цялата му длан. Боже, толкова красиво, неописуемо и радостно усещане беше това! Искаше му се никога да не свършва, никога да не изчезва.
- Винаги съм искал да подържа ръката ти! - каза той. А тя се обърна леко към него и хвана и двете му ръце. Разплака се. Нико си помисли, че плаче от радост, защото и на него му се искаше да заплаче така.
- Защо...? - само попита той.
- Обещай ми, че никога няма повече да ме наричаш така!
Нещо я беше обидил. Нещо я беше нарекъл... Не си спомняше какво, може би пред Кияна. Вече си спомни за Кияна, но това не му повлия на логиката, за да усети нещо нередно - че Кияна се е появила по-късно в живота му.
- Обещавам ти! - каза той, - Аз като цяло само хубави неща за теб си мисля, сигурно тогава съм бил много отчаян... Винаги съм искал просто да те обичам, да сме заедно и да докосна ръцете ти. Близостта обаче до лицето й му даде неочакван импулс и той я целуна по бузата, после и по устните. Толкова много щастие, като поточе от най-съкровена наслада, премина по цялото му тяло от тази първа целувка! Дори в най-смелите си мисли и мечти не си спомняше да "са се целували". И точно тук сълзите й наводниха лицето й, наводниха устните им - направо му стана неприятно, колкото и да не можеше да си представи комбинация като "целувам Бияна и в същото време ми е неприятно"! Причината беше, че вече толкова пот беше прокапала от него, заради термичния елемент в процедурата, че той започна да се буди!
- Доникъде не стигнахме! - ядоса се лаборантът, - А в същото време вътре нахлуха Спаска и останалите. Тук вече октидите проявиха пълната си сила. Самият лаборант толкова беше ядосан от провала, че Нико се събуди, още преди дори да е станало дума за пространствени аномалии, че лично се нахвърли върху изморената Спаска и я тушира по гръб! Даже с едно пипало завинти устите й, за да не бълват огън!
Останалите двама почнаха обстрел! Сиси, Питка и Бияна се изпокриха. Очакваха Лиан да вземе инициативата, но той даже не беше навлякъл щита и така уязвим също се покри.
- Казах ти, че са много твърди и нарочно се оставиха толкова лесно! Казах ти! - викаше Питка.
- Предайте се или умрете, СЕГА!!! - викаха злобно октидите и не преставаха с канонадата. Лиан отвърна на огъня, но това трудно можеше да ги спре. Ужасяващо беше, защото преди дори само един луд октид направи на луди и Куро, и Курхуй... Лиан започна да се плаши сериозно... Трябваше им някаква помощ. Спаска можеше и да се справи с октида-лаборант, но тези двамата щяха да я довършат със сигурност! Ами сега?!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 59
"Спирала 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Положението беше безнадеждно. Трима октида... Спаска бе повалена и изморена. Момичетата бяха в паника. Питка се бе овладяла достатъчно, но нямаше възможност да помогне. Нико беше още в полусън, а Лиан не беше взел щита дори и неговите изстрели почти нищо не правеха на октидите, освен да ги позадържат малко, но те напредваха! Те напредваха!!! В мисълта му преминаха спомени за много битки, престрелки... липсваха му другарите, липсваше му Куро и Курхуй, особено в този момент.
"Пичове, не искам да нарушавам тишината, ама... Жълтите, черните... Какво става?" - обади се бай Пешо за повдигане на бойния дух.
- Жълтите не се обаждат днес... - промълви Нико и понечи да стане, че да халоса поне един път един октид по грозната глава, но не успя...
- Черните? Черните, откакто ми сложи Куро с белите онова не са припарвали!!! Няма черни, няма Куро, няма Курхуй! Сам съм срещу тази напаст!!! Назад, назад! - опитваше се да командва Лиан, но октидите приближаваха със страшни звуци и викове "МЪРТЪВ СИ, ИДИОТ!!!"... В един момент го сграбчиха с пипалата си - за гушата, за краката, за ръцете - вече смъртта му се виждаше! И тогава... тогава нахлу, като из небитието, Уйки! Това беше голям шок и голяма изненада за много от присъстващите! Смятаха го за умрял! А "умрелият" се появи тук, със спиралодупка. И откри огън по октидите. Това започна да уравновесява силите, но октидите отново започнаха да надвиват и в този момент Уйки извади някаква бомба, гръмна я и... след малко рече: "Хайде да се преброим оживелите." Сега... това може за някой да е върхът на цинизма и бездушието, и безотговорността, но от една страна - това бе Уйки, а от друга, това беше единствената останала възможност (срещу другата - октидите да избият всички, понеже както се виждаше нямаха намерение да вземат пленници, освен, най-вероятно, Нико).
- Ти взриви бомбата си до октидите и до Спаска с нейния октид. Ами, ако беше по-близо, щяхме да умрем, бе?! - разкритикува го Лиан.
- Млъкне, де! Човекът ни спаси! - намеси се веднага Бияна.
- А ти по-добра идея ли имаше? - запита иронично Уйки.
- Уйки! - извика Нико, който се беше освестил и направо наложи щита и допря пистолета си до тила на Уйки, - Какво правиш тук, не беше ли мъртъв?!
- Слухове, Нико! Слухове! Уйки не умира.
Лиан предпазливо насочи също оръжието си към Уйки:
- Я по-подробно: Ти нали си умрял на планета, на дърво окачен или обесен... абе някакви такива неща чуваме ние, по-неосведомените по вашите въпроси...
- Опитаха се. Вярно е. А сега съм тук, както много добре спомена твоята прекрасна приятелка. Прекрасна е, нали Нико?
- Не смей повече да ровиш из мозъка ми!!! - развика се Нико и почти го беше гръмнал, когато Уйки вдигна ръце, хвърли оръжието си и застана на колене. Каза им:
- Отворих спиралодупка. Помогнах ви... е, доколкото можеше... знаете, че аз съм само една трета октид, не мога да ги бия... опитах първо със стрелбата, не се получи... не знаех, че сте в намален екип. Ако Пешовците бяха тук поне...
"Така е! Ако ние бяхме там поне, ехеее..." - подвикна подигравателно Бай Петър, който се радваше на намесата на "възкръсналият" Уйки, но в същото време малко не го вземаше на сериозно.
- Както и да е... разбирате... Ако съм искал да умрете, да съм ви оставил на октидите! Ако съм искал да ви убия, да съм хвърлил бомбата... особено по онзи... - посочи той Питка и я погледна с презрение...
- Какво "онзи"?! - спогледаха се всички, без Нико, който знаеше.
- Не! Аз ще си кажа сама! Има предвид, че съм била пленница, защото бях проститутка!
- Че какво като си била проститутка?! - недоумя Сиси, за която това беше една напълно нормална и достойна за уважение професия.
- Ха!... - засмя се Уйки, който презираше такива, но реши да не го повдига на въпрос, защото положението беше по-сериозно.
- И защо ни помогна? - включи се Спаска авторитетно, както винаги.
- Да изтъквам ли причини?! Ами добре: първо царската дъщеря ме търси и, ако разбере, че съм оживял, ще ме убие отново... Второ, мразя октидите. Надявам се, че и вие вече сте разбрали, че те няма да оставят никоя раса жива - в което и да е измерение, в което и да е място. Те обичат геноцида!!! Трето, аз нямам по-добро място на което да отида. В целия Харкун ще ме търсят, при Октид - знаете, че е невъзможно, при Джълан - още повече е смешно дори да си го помислите... Хайде, просто ме приемете като част от екипажа на този необикновен А-кораб! - усмихна се любезно Уйки.
- Ама много си станал любезен! - викна Лиан.
- Неузнаваем! - пак го сръга по врата с оръжието си Нико. Просто много го беше страх от Уйки и много го мразеше.
- Куро го няма, за да реши какво да те правим. - каза Спаска.
"Слушайте най-старшия!" - намеси се отново дядо Пешо.
- А, мен какво да ме слушат... толкова ми разбира главата. - обади се Спаска, която си беше най-стара и най-остаряла.
- Имах предвид в мъжки род... - позасрами се бай Петър, който за втори път се издънваше по такъв начин, - Имам предложение: затворете Уйки като почетен затворник някъде там, пък вие си напредвайте!
- Добра идея, дядо Пешо! - каза Нико и с Лиан го поведоха към едно помещение със здрави врати, където Уйки щеше да пребивава... почетно или не чак толкова.
- Какъв живот, а?! - рече Лиан, - Изгубихме Курхуй, а се намери този.
- Вие с този трябва да внимавате! - каза Питка.
- А, да... ти си от неговото измерение, знаеш много за него, но... мерси, ние също знаем доста за него! - отвърна й Лиан.
- Мен ме е страх от този! - каза Бияна.
- Да, кажи ми го на мен точно... - обади се Нико, който също се тресеше от страх пред Уйки.
- Но пък ни спаси, де... - продължи нейните си мисли Бияна.
- Ох... - въздъхна Нико. Погледна към Питка... И неочаквано каза. Искам да поговорим насаме. Отдели се с нея. Изключи си игличката. Тя самата нямаше игличка.
- При нас проституцията е забранена, води се непочтена, няма човек пряко да я удобри. Виждам, че при вас е още по-зле, направо наказуема...
- Много е зле... И?... Какво? - попита Питка, която не разбираше.
- Само искам да си кажа истината... не го очаквах от теб, не е много приемливо за мен, но... все така те мисля за много добра, умна... Ти нямаш чикибойска игличка и искам да се посъветвам с теб.
- За Уйки ли? Мисля, че трябва да го оставите засега така - под наблюдение. Може и да ви е скроил много, много, много лош номер!
- Не за него... за него, ясен ми е той. Ох, колко ми е ясен... - замисли се за миг Нико, припомняйки си най-зловещите и страдалчески моменти, както и някои други, които го открехваха за положението и злината на октидите.
- А за какво?
- За това дали да вземем при нас първо останалите, Пешовците от Земята, преди да продължим към Кияна.
- И затова ме повика тук?! - засмя се добродушно и учудено Питка.
- Много ясно! Ти нямаш игличка, не може да ни чуят. А и не искам да ги обидя, че поставям под въпрос дали искат да се присъединят към нас!
- Добре. Отивам при останалите и им казвам да си изключат игличките! - каза тя.
- Прочете ми мислите направо!
Отиде Питка и им каза един по един за какво става дума. Нико така искаше, всички решиха да пробват, все пак звучеше интересно какво иска той да скрие от останалите.
- Готови са! - каза му тя и той се появи пред тях.
- Вие тук всички сте наясно, че искам по-скоро да отидем да спасим Кияна, ако може и Куро, но както видяхме, така дори 3 октида не можем да надвием.
- А ти мислиш, че ще можем да надвием някой от Чикибой?! - ококори се Сиси, която най-много се противопоставяше на идеята да се ходи пак там; още й държеше влага от последното изритване с близка до светлинната скорост.
- Не става дума за надвиване и боеве, а само дипломатично да им поговорим.
- Да, по-добре повече хора. - каза Бияна.
- Ами да ги викаме, защо не? - съгласи се Лиан, - Все пак Петър дъртият може да служи като щит пред нас. Колкото повече народ, толкова по-добре! Да вземем всички. Така ще е най-добре.
- Нямах предвид да са като "щит"! - погледна го недружелюбно Нико.
- Не се карайте! - призова ги Питка, - Вземете всички, а ако тя досега е оцеляла и е добре, определено ще може да изчака още малко.
- Сега, след като имаме сфера за спиралодупки от Уйки, веднага можем да вземем Шики, Ена, Петър и Петър! - каза Нико.
- Може, но все пак да пазим енергията, че без Куро-енергийния... знаеш как е! - подсети го Лиан, който започна да се усеща като в някаква виртуална реалност без особен смисъл за него, особено след всичко преживяно от него, което също не беше малко и почти не отстъпваше на преживяното от Нико.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 60
"Спирала 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Толкова дълго време без Кяпутен Куро! Това се усещаше особено осезаемо у дядо Пешо - не бе свикнал без Куро толкоз време. Другите също малко или повече му липсваха, но поне по игличката беше "заедно" с тях... малко или повече, но японецът го нямаше... Всъщност мрачното настроение идваше и от факта, че Курхуй беше загинал, както и че Кияна също отсъстваше. Помисли си за момент бай Петър за всичко това и дори отрони сълза, след което влезна в един от любимите си чатове, и реши да намери някоя жена. Спря се на една, с която вече бяха си говорили. Напоследък много момичета го бяха критикували, че иска да правят чат с камера или да си разменят снимки, затова този път той реши да е по-въздържан и, когато дамата първа поиска да се видят "кам-ту-кам", дядо Петър рече:
- Нека първо се поопознаем малко повече. Не съм свикнал толкова бързо да разменяме визуална информация.
Тя се изнерви:
- Моля?! Какво говориш? Всеки мъж иска да види с кого си чати.
- Наистина ли? Но все пак ние все още не сме се опознали достатъчно, отскоро чатим, нека първо да станем по-близки. - почна той да копира разни от предишните чатърки, с които беше влизал в диалози и, които бяха предпазливи или просто го режеха с такива измислици, защото не искаха да се занимават с него.
- Но аз съм свикнала да знам с кого си чатя! - оказа се нервачка онази и му го написа със заглавни букви, и му прати някакви гневни емотикони.
- Моля те, успокой се, нека първо се опознаем по-добре, а после и снимките и камерата ще дойде съвсем естествено и натурално, а сега нека се насладим на приятелството си, на комуникацията си, на бавното и истинско опознаване!
- Пенсионер долен!!! - озверя онази, - Ти си боклук!
- Ама, ама, чакай! Нали вчера каза, че нямаш против, че съм пенсионер?
- Знаеш ли какво мислим ние в нашия блок за пенсионерите, бе? Мислим, че сте в тежест на обществото ни, мислим, че сте боклуци!!!
- Ей, метил! - изнерви се бай Пешо, - Я намери някой по-добър психиатър да ти види главата, че мислим всички в нашия блок, че мозъкът ти е хванал тумор и е в тежест на тиквата ти проста!
- Пенсионер ли си, боклук си! Вземай си по-бързо некролога и лягай под земята!
- Ти вземи най-добре, че умри, да се не мъчиш с тези мозъчни тумори цял живот! Алтернативно, бягай при личния лекар и дано да те насочи към добър специалист! - рече бай Пешо и я изтри, но тя пак му се включи, че да се заяжда и да отвръща отново.
- Оооо, лудата пак ли се включи? - поздрави я той и след това я блокира. След това обърна внимание на едно мило момиче от работническо семейство, което самото то беше обикновена работничка и се изхранваше трудно, заради изнурителния труд и ниските заплати.
- Как си днес, мило мое момиче? - попита бай Пешо.
- Работихме около 12 часа. Искам да спя, но ти си онлайн! Много се радвам и ще остана малко да си початим, защото това винаги е празник за мен и за бедната ми душа! - каза тя.
- Толкова добре го казваш, мила! - умили се бай Петър.
- Не мога да се меря с теб, чичо Пешо. Ти си най-интелигентния човек онлайн, с който съм си говорила, а аз съм просто едно обикновено момиче, което е просто при това.
- Ох, недей да говориш така, милото ми! Ти си по-умна от много други, които са и с по две висши!
- Ех, винаги си можел да ме успокоиш, чичо Пешо, но... фактически аз съм една обикновена работничка, а ти си един успял човек, който дори има пенсия!
- Аз съм просто пенсионер...
- И аз искам да съм пенсионерка, но дали ще доживея въобще до пенсия? Това да си пенсионер днес е равносилно да си успял човек: живял си дълго, работил си дълго, а сега и да не работиш пак получаваш пари. Ти си един успешен мъж, Петре, а не си като мен. Въобще не знам как може да ме удостояваш с такова внимание. Чувствам се най-щастливата жена понякога на този свят, когато мога да си говоря с теб, защото ти не само онлайн, но сигурно и в цялата ни страна си най-умния, най-начетен и най-извисен духовно човек!
Това направо разтопи бай Петър. Само преди малко някаква му обясняваше, че да си пенсионер си "тежест" и боклук, а тази се възхищава от статуса му на пенсионер!
- Наистина трябва да се видим, мила! Знам, че не съм много красив, но все пак не съм никак грозен, а и смятам, че ще ме харесаш, ще ти бъде добре с мен - ще ходим по паркове и по градинки, ще четем вестник на пейка, ще ходим по един път в годината на театър, дори на цирк може... А и може да гаврътнем по една биричка в някое капанче и да си поговорим с наборите за политика! - очерта едно романтично бъдеще бай Петър.
- Ние докато се видим ти сигурно ще си намерил друга. Едва ли мъж като теб може да остане дълго незабелязан и свободен!
- Ами! Не е вярно! Аз много трудно намирам истински партньори в живота. Дори само за едната физическа връзка ми е трудно, а не е като да не съм снизил до максимум критериите!
- Боже, колко хубаво и научно се изразяваш, чичо Петре! "Снизил до максимум критериите"! Сигурно си бил академик или професор?
- Не, аз съм обикновен бакалавър.
- Трябвало е повече да ти дадат.
- Можеше да стигна и нагоре, но не пожелах, защото исках да почна да работя по-бързо.
- За да помогнеш на обществото, нали?
- Е, не точно, но... фактически и затова. То като работиш не работиш само за себе си, а работиш и за обществото, и за началника си...
- Олелеее, колко добре се изрази! Ти си истински икономист! Възхищавам ти се!!!
- Ами... и аз ти се възхищавам. Хайде да не губим повече време и да се срещнем! Горя от истинско желание да те видя, мила моя незабравима!
- Нека го отложим малко. Например да се видим по време на Хелоуина!
- Ама това беше чак есента! Сега е пролет!!!
- Нека така го решим. Ако до Хелоуин не си намерил друга или си намерил, но вече сте се разделили, аз ще дойда да се видя с теб, облечена като най-любимата ти героиня.
- Като партизанка ли? Много ще ти отива! - насълзи се дядо Пешо и я прати да си почива. Край! Дядо Пешо усети любовта! Повече не искаше да мисли ни за Куро, ни за А-кораб, ни за Уйки, който бил затворен там, ни за Чикибойски пространства. Даже не му направи впечатление, че нещо в момента говорят сякаш и си шушукат на А-кораба за него. Мислеше само за това прекрасно момиче, което го ценеше, уважаваше, възхищаваше му се и беше от работническата класа!
- Дядоооооо! - влезна и го събуди Петърчо Пикапът. Дядо Петър беше се унесъл и заспал неусетно, сънувайки сладък сън как с момичето от работническата класа четат геополитиката от някакъв вестник в парка и как пеперуда каца на коляното й, отразявайки някои от слъчевите пролетни лъчи.
- Защо ме събуждаш така, бе?! Да не би Куро да е излезнал от затвора... опс... от Чикибоя?! - подскочи бай Петър.
- Не е Куро, дядо! Уйки е жив и им е дал сфера! Отново имаме спиралодупки, искат ни, особено тебе на А-кораба, за да пътуваме заедно до Чикибой и да измолим Кияна, дори и Куро! Не е ли върха! Най-после отново на мисия! Отново ще може да се сражаваме, да се борим с извънземни и другоизмерни, да видим сигурно другопространствени!
- Я да си седнеш на задника! - викна дядо Пешо, който от години не беше му се карал. Малкият Петър се шокира и се подчини.
- Иска ли ме на А-кораба! А мен питаха ли ме дали аз искам? То това да не е "концерт по желание"?
- Но...
- Няма "но", Петърчо-Метърчо! Куро има ли го?
- Няма го...
- А тъй! И като няма Куро какво няма? Няма заплата!
- Ами... да, но...
- Пак ми "но"-каш! Слушай дядо си: сега ако отидем там ще работим залудо!
- Е, ами...
- Ами, я! А пред Чикибоя, ако онези пак нещо се изнервят? Ако ни убият или ни осакатят? А? За делото на парите ги понасяхме тези неща, но сега за БЕЗ ПАРИ? Малко трябва да мислим и за рисковете, нали, мойто момче! Айде, дай да си опичаме акъла!
"Дядо Пешо, на линия ли си?" - обади се Лиан.
- Какъв "дядо"?! За тебе съм най-малкото "чичо", а по-добре ми викай само "Петър" или "другарю Петре".
- Както и да е! Искаме те тук! Липсваш ни, а и знаеш къде и за кого отиваме да се борим!
- Знам всичко. Докладвано ми е. Ще ме оставите да си помисля, защото Кяпутен Куро е неналичен и всичко в момента е на самотек!
- Съгласни сме да те произведем капитан, поне временен! - обади се Нико.
- А! Увряха ви главите! Аз откога ви разправям да слушате най-старшия!
- Аз не ща да съм капитанка! - намеси се ламята Спаска. Ох, вярно че тя беше най-старшата! Дядо Петър Полисексът все забравяше за това.
- Оставете ме да си помисля... - каза той и изключи игличката си. После каза на малкия Пешо той да си говори с тях, да ги пита какво що става, защото сега бай Петър не искаше да се тормози с тази тема, а искаше да се наслаждава на мисълта за своята "ангелоподобна жена от работническата класа". И, за радост, тя му се включи!
- Само няколко часа спа, наспа ли се? - попита загрижен дядо Пешо.
- Чичо Пешо, аз спах и мислех!!!
- За какво мислеше, мило? - вторачи се в компютъра бай Пешо и сърцето му взе да тупти неистово, че се наложи да глътне един хап за сърце.
- За нас!
Като каза "нас", дядо Пешо се почувства повече от щастлив! Искаше му се да полети (е, не точно на А-кораба към Чикибой, но просто да похвърчи като птица или поне като петел от стобора).
- И какво си мислеше, любима?
- Мислех си, че не си подхождаме. Мислех си, че нямам достатъчно чувства към теб и, че е по-добре да се върнем към обикновеното си делнично съществуване, чичо Пешо. Това си мислех.
- КАКВООООООООООООООООООООООООООООООООООО? - викна потресен бай Петър и се хвана за сърцето... посегна и да се полее с вода, защото усети, че започна да се поти.
- Извинявай, но така ги мисля и чувствам нещата!
- Но ти вече си попадала на лоши мъже! Сама ми се оплакваше дълго. Сама говореше колко много ми се възхищаваш! И сега - нямала си чувства! Добре, бе! Разбирам! Грозен съм, затова.
- Не е за външността въпроса, чичо...
- А за кое е?! За кое? Имам ли образование? Имам! Имам ли морал? Имам! Имам ли познания за света и живота? Имам! Имам ли богата научна и изкуствоведческа култура? Имам! Имам ли здравословен начин на живот? Имам! Пера ли се редовно? Пера се! Мия ли си зъбите? Мия ги! Готвя ли? Готвя! Излизам ли на разходки? Излизам! Цял живот съм се развивал да стана такъв достоен мъж, да стана пенсионер! А ти да ми говориш, че нямаш чувства към мен! И какво ми е?! Само това, че съм грозен!
- Не си! Не говори така, късаш ми сърцето!
- Аз ти късам твоето? А моето?! Презирам нещастния си живот! Не ми се живее! Ако мога да падна и да пукна на място! - викаше бай Петър (по-скоро тайпваше яростно по клавиатурата).
- Успокой се, чичо Петре. Не се вини. Вземи това отчаяние в себе си и го превърни в градивна сила!
- Аз ще градя от отчаяние, а ти ще ходиш да намериш следващия боклук, а? Върви! Пожелавам ти щастие да си намериш следващия първеню-богаташ или млад нахакан хулиган. А после да те изрита и да не знаеш на чие рамо да плачеш! Уууу! Всички жени сте такива, бе! Не виждате ценния човек пред вас, а на боклучави мъже налитате!!! И после "Всички мъже са лоши!".
- Петре, послушай ме! Аз просто съм едно момиче с много ниско самочувствие...
- Не говори! Остави ме! Достатъчно нарани и без това нараненото ми бедно сърце! Изключвам се от чата!
- Недей!!! Искам да поговорим още!
- НЕ! Отивам да плача! - рече дядо Петър и наистина се изключи.
- Дядо, не плачи! - отвори вратата Пешко, който с едно око гледаше през ключалката чата на дядо си, а с едно ухо слушаше дискусиите на А-кораба.
- Кой плаче, бе?! Орлов поглед! - каза бай Пешо, който не плачеше, но така се беше изразил, че да е по-впечатлителен за работничката.
- Слушай! Новата на А-кораба се казва Питка!
- Знам я. Чух по едно време тъкмо се представяше. Нищо друго не знам за нея. Какво още?
- Ами доказано е била проститука! Затова и са я пленили, наказуемо по техните закони!
- Ей! Това ми е убягнало! Проститука си имаме на А-кораба!
- Е, тя бивша, сега вече не е, но...
- Но ние отиваме на А-кораба! Викни им някой да идва тук и да отваря спиралодупка нататък! Веднага! Веднага! - оживи се бай Петър Полисексът и си личеше, че вече е във видимо добро настроение.
- Съгласи се! Съгласи се! - зарадва си Сиси на А-кораба, която се чувстваше по-спокойна с повече хора около себе си, на път за така стресиралия я Чикибой.
- Браво! Знаех си, че Пешовците няма да ни изоставят току-тъй, я! - плесна се от радост по крака ламята Спаска.
- Само така! - зарадва се и Нико, който искаше колкото се може по-добре да се напаснат нещата и екипът да заработи в колкото се може по-оптимален състав, за да може да имат по-голям шанс да освободят Кияна. Пратиха Лиан да отваря спиралодупки и да вземе Пешовците директно от Люлин. В същото време никой не забеляза как Питка се беше промъкнала до Уйки.
- Питка!!! - просъска Уйки, - Не знаех, че ще можеш да се озовеш при тези така известни вече из пространствата същества!
Тя се усмихна.
- Вече не съм пленница, нали го разбираш?
- Естествено! Не се безспокой. Тук вече сме просто Питка и просто Уйки. Ти не си ми пленница, аз не съм ти началник... Аз вече съм никой, или... може би почти никой.
- Как наистина успя да оживееш? Може да съм проституирала, но не съм неука. Имаш човек, който да те спаси.
- Да, имам си човек. Имам си агент при царската дъщеря.
- Значи... не си низвергнат съвсем?
- Уйки никога не е низвергнат.
- А Курхуй и той е жив, нали?
- Не, той определено не е жив. Ако беше, нямаше да го оставя жив и без това.
- Аха... Ами... мога ли да знам защо въобще си тук? Ти можеше да избягаш навсякъде, а избра да дойдеш тук и да те затворят зад тези непробиваеми модерни врати.
- Просто дойдох, за да опазя Нико!!! Това, което той знае за пространствените аномалии не трябва да попада при Октид! Иначе сме загинали всички видове, родове и раси!
- Не... не ги ли надценяваш малко.
- Сама помисли: те вече се добраха не само до това измерение. Те вече имат армия тук, те се адаптират толкова бързо, те скоро ще имат много подчинени планети и планетни системи тук! А и се разплождат много по-бързо от нас! - изрече пламенно Уйки със самосъзнанието на чистокръвен харкунец, забравяйки напълно, че е също така и той самият частично октид, а и частично джъланец.
- Може би имаш право... Виж, ще направя за теб каквото мога.
- В замяна на?
- Просто, ако един ден отново се добереш до предишната власт, искам да ме оправдаете и да ми дарите свободата.
- Хм... предвид обстоятелствата. Добре!
- Ей!!! Какво правиш тук?! - викна й Бияна, която случайно я видя.
- Нищо! - изрепчи се Питка, - Просто погледнах дали е сигурно затворен! Не искам да избяга!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 61
"Спирала 4"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Пътуването беше започнало да придобива отегчителни страни. Единственото по-интересно беше, че дядо Пешо наистина си хареса Питка и я питаше:
- Искаш ли да се усамотим, в моята каюта?
- Не искам.
- Не те ли кефя?
- Ами... не, поне не като мъж.
- Добре, но, все пак, ако се договорим за цената?
- Виж сега, дядо, чичо, господин или другарю Пешо! Аз знам, че ти знаеш, че съм бил продажна за пари, но това е минало. Вече съм друга, вече съм нормална и искам да си остана такава. Край на моето минало! Или поне така се надявам!
- Е-е-е-е-е, аз затова ли дойдох тук толкова нахъсан, толкова замечтан, за да попадна на една съвременна Мария Магдалена?!
- Моля? Нещо от вашата митология ли? - досети се Питка.
- Каеща се блудница, покаяла се. - поясни бай Пешо какво има предвид.
- Дядо, ама това е само според католиците, за православните Мария Магдалена не се асоциира с това.
- Каквото и да е, Пешко! - махна с ръка дядо му и сложи край на разговора, - Важното е, че на мен пак не ми провървя!
- Ще си намериш някоя, не се коси толкова! - засмя се Питка и отиде да си гледа звездите през един от илюминаторите.
- Като някоя от земните ми говориш... наслушал съм се на такива! "Чичо Пешо и на твоята улица ще изгрее слънце!", "Петре, не се коси, щом моят е такъв боклук и аз го обичам, ти като по-свестен също ще си намериш жена да те обича!", "Не се отчайвай, Пеши! Вдигни глава!"...
Питка не му обърна повече внимание и продължи да си гледа в илюминатора.
- Гледай си, гледай си през илюминатора... - каза безпомощно бай Петър Полисексът и запя стара руска песен:
"Земля в иллюминаторе, земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна...
Как сын грустит о матери, как сын грустит о матери
Грустим мы о земле - она одна!
А звезды тем не менее, а звезды тем не менее
Чуть ближе, но все также холодны.
И, как в часы затмения, и, как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны.
И снится нам не рокот космодрома,
Не эта ледяная синева.
А снится нам трава, трава у дома,
Зеленая, зеленая трава.
А мы летим орбитами, путями неизбитыми
Прошит метеоритами простор.
Оправдан риск и мужество, космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор.
В какой-то дымке матовой земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря.
А сын грустит о матери, а сын грустит о матери
Ждет сына мать, а сыновей - Земля!"
- Браво, капитане! Много добро изпълнение! - каза Лиан, - Напомня ми за наши песни от преди ери, когато първи полети осъществихме до нашите луни.
- Абе по-напред сте осъществили от нас, Бо-то е по-напред в много отношения, ама и вие не сте го цъфнали и вързали. - охлади нещата бай Пешо.
- Как може да приказвате за такива неща, когато нищо не знаем за Кияна, за Куро! Съсредоточете се, де! - възропта Нико.
- А! Айде сега, да мислим само за ужасния Чикибой, където може пак да ни изстрелят със свръхскорост ли?! - викна му Сиси ядосана. Шики едвам я удържа.
- Много си се уплашила! - отвърна Нико.
- Да! Защото е страшно!!! И поне тези хора тук като си говорят на други теми ми помагат мъничко, много мъничко, да спра да мисля за този невиждан досега ужас!!! А ти искаш да им затвориш устата! Е, не може така!
- Аз да помоля за тишина, като капитан! - навдигна се бай Петър.
- Слушаме, капитане наш! - засмя се Спаска.
- Бай Пешо е врял и кипял. Бай Пешо е мъдър човек, макар и да е просто нещастен пенсионер, лишен от елементарна човешка любов и физическо щастие! - направи си едно "интро" той, след което обясни следното: - Вие знаете, че още много време остава докато пристигнем до предверието на Чикибойското пространство. Дотогава знаете ли колко неща може да се случат?!
Тъкмо каза това и хоп! Случи се. Корабът все едно, че заби спирачки като стар трабант.
- Леле, дядо Пешо, ти позна! - извика Бияна.
- Какво става?! - извика Питка.
- Ти си пророк! - зяпна в изненада Сиси.
- Бай Пешо не е пророк, а просто добър прогностик! Мислите си вие, че ще прекосявате Вселената току-така, необезспокоявани! Да ви имам оптимизма!
- Добре де, - оглеждаше се хванал се за всякакви оръжия Лиан, - Какво е това сега?! Пак ли пирати ни хванаха?!
- Едва ли. - каза вяло Пешо Пикапът, - Този път е различно.
- Питайте бордовите компютри, какво се чудите! - каза Питка и те попитаха. Отговорите бяха, че някаква междугалактическа гъба е хванала А-корабът и ни напред, ни назад.
- Ииии... ба-ти гъбата! - викна малкият Пешо, - Който съжали, че не е онлайн да сподели, но после се сети, че не може да споделя такива строго секретни неща и съжалението му премина.
- Наистина много странно нещо! Само как ни запря! - клатеше глава бай Петър и по едно време подскочи: - Ей! Уйкиевия!!! Бързо към неговата каюта да видим да не се е измъкнал!!!
Лиан, Нико, Шики, малкият Петър и Спаска се завтекоха към мястото, където Уйки беше затворен. Бай Пешо подтичваше отзад. Сиси, Питка и Бияна останаха в главната зала, за всеки случай.
Уйки беше заспал и по време на "забиването" заради междугалактическата гъба се беше катурнал на пода, но беше добре:
- Оууу, каква загриженост за моето здраве! - посрещна ги той, - Мерси, мерси! Много съм добре! Но само физически. Душевно... тясно е това за мен, може да ме освободите!
- Млъкни, бе! - сряза го Лиан, - Тук сме да видим дали не си избягал.
- Ах... Още един, който не разбира от ирония. - изхили се Уйки.
- Забрави за това, че може да те пуснем, след всичко, което си причинил! - рече му Нико.
- Уйки, като няма риба и ракът е риба. - успокои го ламята Спаска, имайки предвид, че може и да е затворен, но поне са му осигурили убежището тук, та да не се оплаква и да си трае.
- Офффф, изморих се! - дотътри се най-после и бай Пешо, - Всичко ли е наред с нашия юнак?
Не дочака отговор, видя че вратите са непокътнати, а Уйки е вътре и заповяда:
- Айде, напред и обратно, да видим какво ще правим с интергалактическата гъба!
- Внимавайте, да не ви нападне и нещо друго, освен нея! - каза Уйки.
- Ти заплашвал ли? - рязко се обърна към него Лиан.
- Предупреждавам ви!!! Докато сте обездвижени какво ще стане, ако космически ескадрон на Октид ви нападне? Или забравихте какво стане преди малко, когато само с няколко октида не можехте да се справите, ако не бях аз с бомбата!
- Да, помним, че за малко не ни уби всички... Не се заяждам. Нямал си друг избор, спасил си ни по единствения възможен начин. Добре, но оставаш заключен, защото не те знаем какво може да измислиш пак! - каза Нико, а дядо Пешо и останалите бяха на абсолютно същото мнение.
- Ех... - въздъхна тежко Уйки и се отпусна някакси безпомощно на пода. Никой не обърна внимание на тъгата му - истинска или привидна, все едно (им беше).
Малко след като се добраха до главната зала видяха, че гъбата съвсем е обхванала А-кораба. Не стига това, ами беше почнала да прониква и навътре!
- Гъбично заболяване!!! - завика бай Пешо и се затича назад, но после се сети, че е капитан и каза "НА ОРЪЖИЕ!".
Всички извадиха оръжията, стреляха по гъбата, която се беше заразпростряла все едно, че си е у дома. Да, но това само я раздразни и тя се вкопчи в Бияна, в Сиси и в Питка.
- Да, гъбично заболяване! Да бягаме!!! - издаде по-разумна команда бай Петър и всички избягаха обратно при Уйки.
- Със стреляне нещата само ще се влошат! - каза им той.
- Я! Добре, че ни каза! Да не си със специалност "микология"? - пусна хумор бай Петър
- По-скоро специалност "екзомикология", защото става дума за извънземна гъба! - включи се и малкият Пешо, който напоследък много четеше Уикипедията и други неща, свързани с науката, защото се беше пристрастил към познанието.
- А, не... аз само да ви предупредя, защото правите глупости!
- Ние ли? - попита Лиан.
- Не, драги, сериозно ви говоря! Просто се чудя как толкова време оцелявате с този ваш "умствен капацитет", особено с онзи на Куро, който реши да се навътри не с кой да е, а с Харкун! Както и да го мисля, истински късмет е, че досега сте живи! - беше откровен до край с тях Уйки. Докато говореше това, гъбата вече беше пуснала спори (или каквото и да беше това с нейното разпространение и размножаване) и нападна бързо Пешовците, Лиан и Шики. Само Нико отскочи назад и аха да го хване и него гъбата, Уйки разби вратите, които уж бяха най-сигурните и стабилни в този А-кораб, сграбчи го, отскочи с Нико на ръце напред и, поне временно, двамата се отърваха от гадната извънземна гъба!
- Към по-долно ниво на кораба! Има ли? Къде е? - крещеше Уйки бягайки с Нико на ръце. Нико се усети за първи път в безопасност с Уйки, дори още повече - усети благодарност към него и го насочи към по-долните нива. Изолираха се в едно мазе долу. Уйки положи Нико на земята.
- Значи ти през цялото време си можел да строшиш онези здрави врати?! - ококори се Нико.
- А ти как мислиш? - все пак съм 33 цяло и 3 в период октид! Това ми дава сила. Отделно също толкова съм и джъланец. Това също е някаква сила... Да не ти обяснявам, известна ти е моята генетична история.
- Значи...
- Значи исках да видите, че не съм опасен за вас! Аз съм искрено тук... Така, както беше искрено с вас Курхуй! Имаш думата ми, моята, не на кой да е, а на Уйки! Уйкевата дума имаш, че съм тук искрено и за добро! Да те опазя!
- Добре, добре... Искам да видим как да се справим с гъбичния проблем и после по-бързо към Чикибой!
- Ще ти сътруднича, но после, ако останалите се опънат, а то няма да ме учуди, защото, извинявам се за ултра-искреността, но за мен те са на границата на пълните дебили по интелигентност, надявам се ти като човек с влияние в екипа да им повлияеш да ме пуснат от стаята, за да мога поне из кораба да се разхождам!
- Естествено! Ако помогнеш сега, не биха имали против. А и аз ще се застъпя за теб! Просто нека по-бързо да се оттървем от това, защото ни държи на едно място и да спасим Кияна, и Куро... А с Куро вече... надявам се, да се оправите...
- Добре. Разчитам, че освен с Куро, с всички останали ще се разбереш и ще ме приемете, защото в момента най-голямата опасност за световете и измеренията е Октид!
- Е...
- Е? Е, ти не вярваш, но не знам още колко схватки и приближения до смъртта ще те убедят, че с тези шега не бива!
- Просто видях и по-зле от тях! - имаше предвид плашипутарниците Нико. Уйки реши, че въпросът е приключен и предложи да се заемат с решаване на гъбичния проблем.
- Колкото повече се бавим, толкова повече това ще се разпростре! - каза Уйки.
- Уйки!!! Разбирам, че се имаш за интелигентен. Защо повтаряш неща, които са известни!?! Всички видяхме с очите си, а някои го усетиха и с телата си, че гъбата супер бързо се разпростира.
- Защото не знам кое знаете и кое не знаете!!! - викна Уйки.
- Сега сигурно ще предложиш да я убием с нещо антимикотично?
- Антимикотично! Противогъбично!!! Точно това исках да предложа! Знаех си, че ти не си толкова глупав, Нико! - зарадва се Уйки и го прегърна.
- Затова и Куро ме избра в екипа, а после се случи онова с пространствените аномалии, а после и ти се хвана за него, а аз не знам нищо...
- ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ АНОМАЛИИ!!! - блеснаха очите на Уйки, който беше обзет от тях. За секунди дори застина, но после се сети, че има антимикотична работа за вършене. Добраха се до медицинския отдел на А-кораба, но там вече беше Гъбко.
- Аз съм Гъбко! - представи се той.
- Кой си ти, бе? - викна Уйки.
- Какъв Гъбко?! - попита и Нико. Да, но Гъбко не беше полиглот като тях (а те бяха, благодарение на спиралодупките) и нищо не им разбра. Все пак каза:
- Аз съм командир-гъбата! Вие си мислите, че гъбата сама ви напада. Тъпата гъба, без мен!?! Нееее, Гъбко ръководи гъбата! Разбирате ли? Вдигнете горен крайник, ако разбирате!!!
Двамата вдигнаха (Уйки вдигна и ръце, и пипала, всичко що беше горен крайник при него.)
- Какво искаш от нас? Защо ни спираш?! - попита Нико.
- Пари ли искаш? - попита Уйки.
- Искам да ви завладея, да ви изпием, да ви изядем, като цяло, както разбирате, да ви използваме за енергия. А аз установих контрол върху този център, защото намирисваше на антимикотичен, надуших го. Ние с гъбата много мразим антибъбични препарати!
- Някъде зад нас има много кораби с октиди. Те са по-хранителни! Нападни тях! - предложи Уйки, но Гъбко не разбираше.
- С този няма да се разберем. - каза Уйки и понечи да го хване. Хвана го, но Гъбко започна да гъбясва и да разпростира заразата си по Уйки! Нико изтича и намери антимикотичен препарат, забоде го с инжекция в гърба на Гъбко и се чуха злощастните му стенания... Гъбко умря, а извънземната гъба лека-полека се свлече, спихна и напусна А-кораба. Всички бяха спасени. Само Уйки се гърчеше в гъбична инфекция.
- Горкият човечец!!! - викна Сиси. Спаска изтри сълзи.
- Той ни помогна! Без него нямаше да успеем!
- Заливай го с антимикотичен разтвор този, да се оправя и да се присъединява към нас, но го дръжте под око! - заповяда бай Петър и се отдели да мисли по въпросите защо е толкова незадоволен. Питка помогна на Нико да излекуват Уйки.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 62
"Спирала 5"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Понякога имам чувството, че ще се побъркам тук! - каза Бияна на Ена, - Ужасни са...
- Много е скучно при дълги курсове, но... Кои имаш предвид?
- Ами почти всички! Всеки говори едно и също и те побърква! Дядо Пешо само роптае, че никоя не иска да е интимна с него! Този Уйки всеки път "Октидите! Октиди! Опасните октиди!". Нико с неговото "Кияна, Кияна, да спасим Кияна!". Сиси я избива на хистерия, когато се сети, че пак трябвало да отиде пред Чикибойската граница. И това е постоянно!...
- Е, все пак не сме всички, нали? - усмихна се Ена.
Пешо Пикапът беше събрал на нещо като съвет дядо си, Уйки, Нико и Лиан:
- Много дълго това пътуване и всеки се е изнервил къде мъничко, къде повечко. Не може ли направо със спиралодупка да отиваме пред този Чикибой и след това да става каквото ще става?
- Не е добра идея! - рече бай Пешо, - Онези там са чувствителни. Едно е да им се появиш бавничко с А-корабляка, да им съобщиш, да ги подготвиш. Друго е със спиралодупката "бам, дойдохме!" и да ни наритат.
- Ама те и така пак може да ни наритат! - включи се Лиан.
- Може, но поне да си знаем, че не сме ние виновни с нетактичното си появяване.
- Така е. Прав си. - подкрепи Шики, - Но има един още по-добър вариант: със спиралодупка да се появим малко по-отпред, например на 10 светлинни минути и после лека-полека да се появим пред тях, пак плавно и културно.
- Това е добър вариант? - опули се Уйки, - Не съм запознат с вашите критерии за добри варианти, но в случая няма как цял космически кораб да прекараме през спиралодупка. Едва ли ще имаме толкова много енергия, а и самата дупка не е толкова голяма, ще заседне.
- Така е... - каза тъжно Нико, - Аз най-много искам да можехме на мига да се доберем дотам, но няма как да стане. Поне да се надяваме да не ни спира нещо по този път!
- Да. А то има какво из вашето измерение. Включително и придошлите октиди от нашето.
- Октидите едно на ръка - махна бай Петър, - То не бяха октиди, то не бе царска дъщеря... но какво да го детайлизираме? Измерение-пизмерение, навсякъде има гадове. Ей го туй гъбестото последния път "Гъбко", да го знам в олигофренчето гъбесто-ръбесто!
- Нико го каза добре. - каза Шики, - Дано да се доберем без никой да ни напада дотам, да си вземем Кияна и Куро, ако може и после... Да има как да се откажем от всичко това.
- Страхувам се, че няма да може да се откажете, защото веднъж Октид налазил ли е тук, няма да се оттървете лесно от тях. Те могат да завладеят всичко.
- Ти отскоро си тук, как пък прецени, че всичко могат да завладеят? Ние какви неща сме виждали из това измерение, ехееее! - каза малкият Пешо.
- Съдя по това, което виждам дотук. Всяка една от вашите и другите раси не са в състояние да им се опрат. Само един октид, средно, помита без усилия минимум по 3-ма от Земята, Бо, Джълан, нашия Харкун... Дори да приемем, че има корави като тях, числено няма да ги надвишават, а за технически да не говорим. Те усвояват бързо. Изглеждат като олигофрени, безспорно, но са високо-интелигентни същества. А и имат достъп до най-развитите тамошни и тукашни технологии. Говоря за измеренията ни. Виж за загадъчните пространства, които сте споменавали и за които знам по моите си канали - Чикибой, Плашипутар и особено за Никовите - Средните! Там вече е ДРУГО! Оттам може да дойде Знанието, което да донесе победа над злото!
- Същински Кяпутен Куро! - възкликна Сиси, която се беше приближила току-що. Уйки я изгледа нервно, че му прекъсва речта, а тя невъзмутимо продължи: - Ако тези ни изритат пак със свръхсветлинна скорост, при която всеки момент може да се разрушиш или да се забиеш някъде и да умреш моментално, няма да си толкова възхитен!!!
- Преминал съм през достатъчно опасни моменти, за да мога да си го позволя! - усмихна се злобно Уйки.
В този момент нещо се стовари при тях, от спиралодупка - беше Кяпутен Куро! От него димеше и пушеше! А той само се навдигна, успя да се учуди, че са се "сдобили" с Уйки на борда и припадна.
Внесоха го в лечебната зала. След няколко часа той се свести. При него бяха само най-доверените и стари познайници - Пешовците и Нико. Така той пожела.
- Заради Уйки ли припадна? - попита го Нико.
- Не... Щом е с вас, с нас... добре. Детайлите по-късно.
- Имаше ли много гърч в Чикибой, другарю Куро? - попита бай Пешо.
- Аз въобще не попаднах в Чикибой!
- Значи не знаеш какво е станало с Кияна?! - подскочи Нико.
- Нямам ни най-малка идея! Фуши ме изтегли, защото в същото време имаше пробив на плашипутарници!
- Ле-лееее! То там значи голям екшън е ставало! Курхуй се камикадзира и взриви всички кораби, Чикибой спасява цивилни, Кияна скача в дупка, в същото време Плашипутар прави пробив!
- Така е! А те са тъмна, зла сила! Трябваше да им се противопоставим и то така, че да не се усети.
- Ами да ти кажа, ние и досега нищо не усетихме... Е, други работи усетихме!... - рече бай Пешо.
Куро им разказа, че за да не достигнат до Чикибой, а и да не притеснят самите Чикибойски управници, Фуши на своя отговорност е измъкнал Куро в последния момент, за да се опълчат само те двамата на няколкото прииждащи плашипутарници.
- Знаете тяхната мощ. Знаете дори само един от тях какво правеше с Лиан. Боят беше неравен! Имаше поне осем плашипутарника!!! С Фуши избихме всичките, но той загина!...
- О... Съболезнования! Добро момче беше! - свали кепето си бай Пешо, - Ама, капитане, той като е загинал, сега неговите, Чикибоя де, ще разберат. И, ще има гърч. - сериозно ти говоря.
- Бай Пешо, ти механично пренасяш земни, конкретни отношения към Чикибой! - не му повярва Куро.
- Абе, бай Пешо е преминал през много в този живот. Пък и като видях какви неща са ставали... Нико, я разкажи защо Сиси е в паника.
Куро рабра за "изритването", за ужасната скорост, при която за малко да се убият, за премеждията им с подземните войни, за нашествието на Октид и всичко.
- Докато сме се сражавали с плашипутарници толкова много неща са се случили?
- Ама вие седмици ли сте се сражавали?! - попита малкият Пешо.
- За вас са били седмици, за нас беше като миг.
- Айде, почивай си. Ясно защо припадаш! - каза бай Пешо.
- Нико, Нико! - привикаха го Шики и Ена.
- Кажете?
- Ти кажи! Сега като Куро се завърна, какво? Ще може ли направо чикибойците да си ни върнат Кияна?
- Не. То даже Фуши вече не е жив. Куро също няма пряк достъп до Чикибой, доколкото разбрах.
Това беше положението. Отново бяха с Куро, но положението беше на качествено друго равнище. Както се казва в една диалектическо-материалистическа мъдрост, че нещата се развиват не по кръг, а по спирала - всеки път се случва нещо подобно, но на друго ниво.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 63
"Кияна!!!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
"Шибани свине нещастни,
Глупави, злощастни, мазни!
С мисли грозни, непотребни,
С чувства долни и зловредни!"
Такова стихче съчини бай Петър, под влияние на своята незадоволеност от живота като цяло.
- Не си в добро настроение. - заключи Куро, който надникна какво съчиняваше Петър.
- Няма радост, другарю Куро, няма радост! - отвърна бай Пешо.
- Много загуби, Петре, много... - приседна накуцвайки до него Кяпутен Куро, - Курхуй загина геройски, Фуши загина също като най-истински герой в борбата с Тъмата! Кияна...
- Да, Кияна! - дойде веднага Нико, който се беше запътил към А-банята, но чувайки "Кияна" веднага дойде при Куро и големия Петър, - Кияна! Какво ще стане с нея? Къде е?
- Нищо не знам, Нико. - поклати глава Куро изморен, отпуснат, донякъде с частици отчаяние извиращи от душата, сърцето и тялото му.
- След като Фуши загина, не се ли свързаха с теб от Чикибой? Не пратиха ли друг Фуши, друг чикибоец?
- Умен си, Нико, умен си... - потупа го бащински по рамото Куро и добави, - Аз също си помислих, че трябва да ми пратят друг "водещ офицер", така да го нарека, но нищо... пълно мълчание от тяхна страна. Затова и като разбрах, че сте тръгнали за там (за Чикибой) не казах нищо напротив.
- Значи нищо... - наведе тъжно глава Нико.
- Нищо. Е, имам си игличка като вас, може да се опитваме да се свързваме с тях до безкрайност, но...
- Не че нещо, но пак да си кажа, - рече бай Петър, - Тези след нещата които станаха или ще ти теглят едно голямо конско или направо ще си намерят някой друг. Тази мисия я пиши "бегала". А аз се навих да дойда тук отчасти, за да видя дали ще може да те спасим теб, момичето, да видя за финал какво-що, и толкова... Не давам много надежди, Куро.
- Никога не се знае с Чикибой, все пак това е много по-напреднало, по-възвишено пространство...
- Ех, ех, ех... Романтизъм, а? - доближи се подсмихвайки се Уйки, - Не искам да развалям идилията и вълшебните представи, но колкото и някой да е "напреднало-възвишен", ако мога да се позова на нашия капитан или "кяпутен" - господин Куро от Земята, то винаги имайте едно на ум!
- Уйки, само ти ни липсваш... - каза отчаяно Куро.
- Мога да съм ви полезен, за всичко. Вече бях. Нико може да потвърди.
- Е, щом са те оставили да се разхождаш насам-натам из А-кораба, значи си полезен с нещо. А защо си полезен, ти си знаеш... Искаш пространствените аномалии от Нико. А той нищо не може да ти даде.
- Ще видим това. Нека първо да спасим Кияна, ако можем. Уважавам желанието на Нико. Вярвам, че ако му помогна честно, после и той ще ми помогне с каквото може, а и ще помогне на всички да се справим с Октидската заплаха! Не искам да правя конфронтация, но аз винаги съм го играел честно, за разлика от Куро, който отмъкна гигантско количество трибцали и ние получихме нищо!...
- На това нисше ниво, - започна да му обяснява Куро, - Знам, че не постъпих най-морално и най-джентълменски, но положението е много критично на по-високото ниво! Вече си подразбрал за Чикибой, може да питаш останалите за Плашипутар. Тези сили са черни, зли и 1000 пъти по-опасни и по-мощни от октидите! С тях трябва да се воюва първо, а след победата на Доброто и Светлото, проблеми като проблема "Октид" ще са най-лесното нещо за разрешаване. А и вашите трибцали ще бъдат възмездени по много начини.
- Звучи прекалено идеално, за да е вярно. - отвърна Уйки, - Аз само знам, че трябва да се побърза, ако не искаме цялото наше и ваше измерение да попадне в пипалата на октидите.
- Уйки, много си се фиксирал на тема "октиди", човек! - дойде и Лиан, - Ако само за момент си видял плашипутарник какво прави и каква сила обладава, октидите ще ти се сторят като детски играчки.
- Вие, обаче, забравяте, че те дойдоха тук и започнаха да завладяват без проблем всякакви местни планети. Разпростират се като нелечимо вирусно заболяване.
- И така да е, Чикибой може да ги върне където им е мястото за отрицателно време! Не се безпокой! Уверявам те. - отвърна Куро.
- Хм... малко ми е трудно да повярвам на човек, който досега толкова много е навредил и толкова много е лъгал нас в Харкун.
- Уйки, брато! - намеси се малкият Пешо, - Остави го този Харкун, не виждаш ли, че в момента и царят, и дъщеря му са те писали "умрял"?
- Да, но аз обичам народа си, а и мразя октидите! Проблем с 2-3 висшестоящи харкунеца или харкунки няма да ме принуди да предам всичко.
- Ха-ха! Все едно, че имаш някакъв избор. - дойде и Шики, - Какво може да направиш?
- Имам си възможности, не се притеснявай за това. Имам си свои хора там.
- Абе имаш, имаш, ама колко да имаш. Щом за малко не са те обесили.
- Да, но не можаха. Това и дава надежда.
- Оставете Уйки да избира сам за какво и как да живее. - дойде и Питка.
- Е, ти пък не се намесвай сега в нашите разговори! - сряза я ядно бай Пешо, който много се ядосваше, че тя вече не иска да го прави с други мъже и е станала някаква такава, недашна.
- Знам, че си ме намразил, защото не искам да съм с теб, но... Това е положението. Не исках да те нараня!
- Хубаво, ама поне кажи нещо стойностно, не да ми говориш общи приказки как Уйки трябва да си избира сам. Много ясно, че си избира сам. Избрал е да е тук, ако Куро и той го избере да стои с нас - да си стои. А как ще живее - зависи вече, защото тук сме колектив и ще се съобразява с правилата. Това се отнася до всички! И точка по въпроса!
- Добре, нека сега всички се успокоим и да гледаме напред!
- Нека да погледнем. - каза Лиан, - Ти как си го представяш това напред. В най-добрия случай ще отидем там, ще ни върнат Кияна, ако е жива, все пак... И какво? После какво? Ще почнеш да врънкаш нашия Нико за пространствените аномалии? Кажи си открито, за да знаем какво целиш. С Курхуй беше лесно - той избяга тук, ужасен от теб, нищо не искаше толкова, нямаше никакви планове, умря, защото просто те мразеше и искаше да умре в бой срещу теб. А ти? Докога ще си толкова помагащ, толкова смирен, мил, хрисим, усмихнат даже?
- Да, кажи! Отговори на този въпрос. - обади се и Бияна, която беше зад Лиан.
Уйки се усмихна:
- Вижте, всичко което се опитваме да правим, макар и на различни нива, както го разбира капитанът Куро, е за доброто, за оцеляването на нас, по-добрите, срещу тях - по-лошите. Мисля, че заедно може да успеем.
- Може. Нека си подадем ръце и да се помъчим заедно да успеем. - каза Куро, който приемаше Уйки повече от спокойно. Повечето тук очакваха, че Куро доста ще се възпротиви, но уви, това не се случи- или беше прекалено доверчив, или силите му бяха изпити напълно от схватката с плашипутарниците и Уйки му се виждаше като мазно петно, с което няма да се занимава точно сега.
- Уйки, ти ако беше усетил каква сила имат тези в Чикибой, въобще нямаше да си мислиш за пространствени аномалии! - каза Сиси и пресъздаде отново целия ужас, който бяха изпитали, когато ги изстреляха със светлинна или доста близка до светлинната скорост от дупката, пред Чикибойската граница.
- Това и аз му обяснявам. Силата на Доброто, Бялото, Чикибой е голяма. Веднъж стане ли Великата война между Доброто и Злото, то ако спечели Доброто, всякакви малки проблеми като някакви октиди са решени.
- Да се надяваме, да се надяваме... - каза Уйки смирено и се отдалечи към каютата си.
- Покажи ни всички завладени от Октид светове, моля! - даде команда Питка на бордовия компютър. Това беше трудна задача дори и за свръхкомпютър като този на А-кораба.
- Питке, абе ти да не си сънувала някакъв космически интернет?! Откъде компът ще ти знае какви светове са завладели тези и онези?! - зачуди се малкият Пешо.
- Опитвам, предполагам, че може да издири нещо, според сигналите, които са изпращали за помощ, според комуникациите, според остатъчната информация, според всичко...
- Много е умна за проститутка! - подшушна Бияна на Лиан.
Питка се оказа права. А-компютърът обработи доста информации, подобни на тези, които имаше събрани и които продължаваше да събира в тих режим. Оказа се, че откакто октидите са се появили в това измерение, вече са подчинили над 1900 слънчеви системи, 509 от които с разумен живот!
- Сега разбирате за какво ви говори Уйки, нали? - попита тя с високо вдигната глава.
- Ей, ти направо си му като рекламна агентка на Уйки! - каза й Бияна.
- Не ме интересува като каква ви изглеждам. Кажете, не е ли прав?
- Ох, още едно наплашено харкунско създание от октидите! - обобщи бай Пешо.
- А трябва и вие да сте наплашени, след всичко, което сте преживели с тях.
- Моме, - рече бай Пешо, - октидите са опасни, страшни, противни. То и на земята акулите са страшни, опасни, зъбати, ама никой не е взел денонощно да говори за акули и да се паникьосва. Айде и, не на последно място, другарят Куро ти обясни, че като Чикибой се оправи с по-опасното, ще стигне и до вашите октиди! Свършили са се проблемите на Вселената и на Битието, че опряхме баш до Октидите.
- Е... както кажеш. Сигурно, когато завладеят 90% от вашия свят, тогава чак ще ти светне! - тросна му се Питка.
- Ох, няма ли най-после да пристигаме до тоя Чикибой, че поне нещо да се случи, голяма скука тук с Питката и сие! - хвана се за главата бай Петър.
- Остават още 128 земни дни. - информира го А-корабният компютър.
- Квоооооооо?! - ококори се бай Петър!
- Стига бе!!! - подскочи и малкият Пешо.
- Ама нашите ще се притеснят, ако не се приберем толкова дълго! - развика се Бияна.
- В Корпуса ще заподозрат нещо! Аз не мога да остана тук толкова дълго! - завика и Лиан.
- Ама как така?! - спогледаха се Ена и Шики.
- Куро! - викна Нико, - Изпрати всички по домовете им с 2 спиралодупки. Аз, Спаска, Уйки, Питка и ти ще сме достатъчни тук, за да спасим Кияна.
В този момент нещо изтегли А-кораба! Изтегли го спокойно, но с голяма скорост, която напомни на онази, с която беше изритан! Сиси се ужаси и се хвърли в Шики.
- Това са те!!! - крясна тя ужасена.
- Това са те! - навдигна се Кяпутен Куро обнадежден.
- Ей, най-после, бре! - каза бай Пешо и се отпусна, да полегне.
Отново всички се видяха пред блестящия Чикибой. Уйки за първи път виждаше това място и също доста се възхити, но все пак запази самообладание с думите:
- Това значи е мястото, заради което се запознах с Кяпутен Куро и много други тук.
- Да слезнем ли? - попита Кяпутен Куро по игличката си.
- Не! - чу се твърд чикибойски глас.
Сиси бършеше сълзи от радост, че този път нямаше шанс да се разбият. Много от другите бяха зинали от удивление пред бляскавия, светещ, излъчващ белота Чикибой, в чиято далечина се виждаха неща, които трудно можеше да се оприличат на постройки или нещо друго, но си личеше, че са изпълнени с живот, дейност, развитие и сила.
- Не слизайте! - дойде нова твърда команда. И в същия миг на А-кораба се стовари нещо твърдо. Беше Кияна.
- Кияна!!! - викна зарадван Нико, виждайки жива и здрава Кияна, облечена в бяла роба.
- Кияна... Кияна... Кияна... - чуха се сподавени и изненадани гласове на Шики, Ена, Пешовците, Спаска, Бияна, Куро.
Нико се втурна да я прегърне, но тя просто го спря с ръка пред гърдите, след което Нико беше изстрелян като ударен от ток назад и падна. В очите на Кияна просветна бяла светлина, същата като тази, която идваше от Чикибой и от самите чикибойци. В нея сякаш имаше чикибоец.
- Вече всичко ще се командва чрез мен! - каза Кияна с глас на чикибоец. Нико погледна ужасен: "Това Кияна ли е или не е тя?!"
- Кой сте Вие? - попита Куро учтиво, но преди да получи отговор, Кияна (или това, което беше в нея) го притегли доста грубичко (в стил "плашипутарник" направо) и го грабна за ревера. Куро се понесе като притеглен от магнит и залепна за ръката й. Кияна (нещото в нея) започна да говори:
- Фуши загина. Много други загинаха. Много неща се провалиха. Много неща се разчуха. Много грешки бяха сторени!!!
Всички зинаха от учудване, направо се вцепениха. Изключение правеше бай Петър, който знаеше, че Куро го очаква голямо конско и голяма критика, но и той се поизпоти малко, защото не се знаеше докъде ще стигне всичко това. Единственият друг, който не беше вцепенен и дори беше леко развеселен бе Уйки. Той бързо схвана ситуацията, погледна с лека усмивка вцепенените наоколо и се доближи иззад бай Петър, който намери за най-адекватен и мислещ в момента и рече зад рамото му:
- Интересно развитие на нещата, не мислиш ли?
- Мисля и става обикновено както го мисля... Аз му каза, че така ще стане... - отвърна бай Пешо и избърса малко пот с кърпичка, съсредоточено гледайки как Кияна държи Куро за ревера и а-ха да го вдигне на пръсти.
- Силни и мощни са, точно както ги описвахте. - кимна Уйки одобрително.
- КИЯНА! - не издържа Нико, - Това ти ли си? Искам си Кияна!!!
Тялото на Кияна се отпусна. Пусна Куро, който за малко не падна на пода, но се оправи и се поклони. След това лицето й се извърна към Нико. Очите се изпълниха с бялата светлина, която достигна до самия него. Той беше още на пода, светлината го грабна и го вдигна нагоре. Лиан преглътна уплашено - имаше усещането, че става същото, което ставаше с него, когато плашипутарникът го хващаше за гушата. Много неприятно и обезверяващо чувство.
- Аз съм Суши!!! Фуши е мъртъв! Заради Куро, заради вас!!! Тя реши да скочи при нас! Тя скочи! Сега тя е вашият командващ! А аз ще следя! Нямате право на грешки повече! - каза твърдо и хладно това, което се представи за чикибоецът Суши. То пусна Нико. А след това изчезна. Кияна също заприлича на себе си. Започна да се оглежда. Видя и разбра, че вече е на А-кораба.
- Здравейте! - каза тя и зададе веднага команда на А-кораба за следващия му курс. Почти всички останаха толкова ошашавени, че дълго не можеха да кажат и думичка.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 64
"Кияна, Кияна..."
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Какво става сега? - попита уплашена и ошашавена Ена, която заедно с повечето други, беше в абсолютен шок от това странно завръщане на Кияна и то "обладана" от чикибоец на име Суши. Инстинктивно се сгуши до Шики и Сиси.
- И аз това искам да знам? Какво, по дяволите, стана?... Е, вярно че този път не ни изритаха ужасно, но... Тя сега,... Кияна,... какво?!
- Фуши е мъртъв, Суши поема контрол. Чикибоец. Кияна вече е лидер, Куро - няма думата. Куро - просто един от нас.
Малкият Петър сръчка дядо си:
- Абе, дядо! А сега накъде?
- Накъдето каже новата началничка, то се в видяло... Нов началник в нея - Суши... какво име само, направо да му се прияде на човек суши... както и да е,... не знам какво да кажа. Поне дано заплатите да вървят както беше при Куро, че иначе, войната на Доброто и Злото, Бялото и Черното... знаеш какво си мисля. Дай ми на мен заплата, пък те да си воюват, ненавоювалите се... Като цяло, знаеш как е - на нов началник и на ново прасе не се радвай, че не знаеш после каква свиня може да излезне от него!!!
- Извинявам се, че се намесвам. - приближи се дискретно и любезно към тях Уйки, - Понякога без война е неминуемо.
- Знаем, другарю Уйки, знаем за необходимите войни! Не сме пасли тревица. - отвърна му бай Петър и добави: - За нас, обаче, по-обикновените хора, си трябва и материален стимул под формата на заплати, да речем, защото иначе нищо, ама нищо не идва безплатно, даром, без пари, за хубавите ти очи и тъй нататък, ако ми схващаш тънката мисъл.
- Хм, схващам, схващам. - усмихна се Уйки и продължи нататък. Дойде до Ена, Шики и Сиси:
- Е, поне нямаше свръхсветлинен ритник, нали? Предлагам всички да се успокоим и лека-полека да се справим с всички неприятности.
- Да! Ще се справим!!! Неприятностите следват една по една! - възропта Ена.
- То ние вече не знаем кое е неприятност и кое не е! И ти може да си една от тях! - тросна се Сиси.
- Човече, дай ни малко време да се осъзнаем и да си поемем въздух, че много ни се насъбра напоследък - царски дъщери, октиди, ти, чикибойски неща, Куро и плашипутарниците, Кияна с това нейното ново... присъствие. Дай ни малко въздух! - рече Шики недоволно и превъзбудено.
- Разбирам... - кимна Уйки след което премина към Лиан и Бияна. Тя гледаше стреснато, а той направо безчувствено и все едно, че го нямаше. Уйки се взря в него за дълго. Имаше нещо в Лиан.
- Няма какво да се взираш в него. - изненада го Кяпутен Куро в гръб.
- Защо? - попита Уйки с решително усърдие да научи колкото се може повече.
- Ела... - покани го Куро и приседнаха на едно място, откъдето се открояваше хубава гледка плез илюминатора. Уйки се взря много съсредоточено в лицето му. Куро определено знаеше много, много от това, което Уйки не знаеше.
- Ще пийнеш ли? Заповядай! - подаде чашка саке Куро, която беше запас в А-кораба от много дълго време.
- Може... - почерпи се Уйки, - Алкохолно...
- Да... алкохолно е. От Япония.
- Какво му има, на онзи... Лиан?
- Той беше обладан от плашипутарник! Обратното на това, което вече си видял като чикибоец, като чикибойци.
- Да. Едните са бели, значи другите са черни. - обобщи простичко Уйки.
- Не само това! Едните са преизпълнени с доброта и висша същност, а другите са същинското зло.
- Наистина ли?
- Да. Представи си го по-просто - нещо като разликата между харкунците и октидите, но умножена по сто!
- Е, благодаря за аналогията, но малко не ми се вярва... Да оставят всички ваши хора на самотек за толкова дълго, да не се обадят, а накрая да те "детронират" без нито дума... Това не ми изглежда много-много добро и възвишено!
- Не, не! Ти не разбираш. Те са висша форма, при тях логиката не е като нашата; много от това, което казваш, за тях, може би, са само ненужни детайли.
- А заради тези ненужни детайли, както ги наричаш, твоите хора щяха да са мъртви, безжалостно задушени от октидите, ако не се бях намесил аз.
- Не знаеш колко подходящ пример даде!
- Не знам ли?
- Ти си взривил бомба! Можело е да убиеш всички. Нали? Знам, знам, че си нямал друг избор. Е, нещо такова е и с Чикибой! Те нямат друг избора, за да се противопоставят на Плашипутар - еманацията и консистенцията на всяко Зло!!!
- Извини ме, капитане, но като на стар познайник, да ти кажа, че ми е много трудно да повярвам, че спасяването на верен и главен екип в момент на крайна необходимост е поради "няма друг избор".
- Някой ден може и да разбереш! Ти си нов тук, ти дори не си виждал плашипутарник! - каза Куро.
- Така е, но... винаги имай едно голямо "на ум", капитане! Не всеки може да е изцяло добър...
- Те са повече от "някой" и "някои"! - заключи Куро, а суперкотката скочи в скута му и измяука.
- Интересни животники си имате наоколо. - усмихна се Уйки и се приближи към Спаска, а тя си беше намерила кълбото-прежда: "Еее! Ето къде ми е кълбото-прежда, бе! Убих се да го търся!"
- Обичаш да плетеш? - попита Уйки.
- И да правя туршия! Най-любимото ми! - отвърна тя. След нея Уйки се запъти към Кияна. Тя гледаше безизразно, но някакси вдъхновено в космическия необят.
- Кияна, Кияна... - поклони й се Уйки и мислеше да каже още някоя любезност, но Нико застана на пътя му:
- Назад!
- Моля? - извърна глава въпросително Уйки.
- Точно сега не искам да говори никой с нея! Назад! Аз искам първи да говоря с нея! - каза Нико. Уйки повдигна въпросително вежди (или, което имаше като вежди) и се отдалечи почтено и смирено от тях.
- Кияна!... - не знаеше откъде и как да започне Нико, - Ти си добре, нали? Ти вече си тук.
Тя го стрелна внезапно с поглед и също толкова внезапно се усмихна, но усмивката й бе някак различна.
- Може би... тук не е много удобно, много хора има. Нека да отидем в моята стая. - предложи той. Тя тръгна директно към неговата стая, без да го чака да я поведе. Явно си спомняше всичко.
Куро ги погледна вяло, явно му беше едно и също, а и не държеше да е той командира, щом всичко беше в ръцете на Чикибой. Уйки ги гледаше с много жив и искрен интерес, все едно, че за миг бе забравил за Октид и за пространствените аномалии.
- Внимавай да не те ухапе! - каза Лиан към Нико, който вървеше отзад, но в същото време се усети и добави, - Само се шегувам, но, внимавай, наистина!
- Да. - каза Бияна. Нико ги погледна леко пренебрежително.
- Не... наистина... - добави Шики, който вдигна ръка, за да го спре поне за миг, - внимавай, Нико, това не е нашата Кияна!
- Нашата Кияна е! - отвърна Нико, - Но е просто... различна.
- Да, определено е доста, доста различна! - промълви като на себе си Уйки, който ги проследи с поглед, докато се изгубиха.
- Различна, неразлична, то ще си покаже... - заключи някакси философски бай Пешо и приседна да си почине.
- Ужас, братче!... - каза само малкият Петър и изтри пот от челото си.
Кияна влезна в помещението на Нико. Той влезна след нея. За миг почуства, че са заедно както преди, че след толкова много мъчителни дни и нощи без нея, тя всъщност никога, или почти никога, не е отсъствала. Да, но това беше само илюзорно усещане - действителността, която се случваше доказваше обратното - това беше една променена Кияна.
- Добре ли си? - попита я той. Тя се обърна към него и този път очите й бяха нормални. Нямаше я бялата чикибойска светлина в тях. Суши я беше напуснал, макар и временно или просто се беше притаил? Имаше ли значение? Така или иначе...
- Мисля, че съм много добре. - каза тя, някакси твърдо, безпристрастно.
- Защо направи това? Защо скочи там?
Този въпрос беше колкото очакван, толкова и труден за отговаряне.
- Вече почти не помня, но... ще се опитам да си спомня, без да те лъжа. - започна тя. - Спомням си, че имаше човек, който ме обичаше много, искрено дори, чисто някакси...
- Това съм аз! - каза Нико.
- Не, не беше ти... ти, ти никога не можа да ме обикнеш докрай, а той ме обичаше така: дълбоко, искрено и докрай!
Нико се сепна - тя говореше за Курхуй.
- А, да... - опита се да остане невъзмутим и културен Нико, - Спомних си, за Курхуй казваш...
- Да, този човек! За първи път се почувствах истински обичана от някой! Аз не го обичах, поне не тогава, а когато той загина и останахме навън, и разбрах, че единственият който ме е обичал истински е завинаги изчезнал от живота ми, когато видях и виждах постоянно в очите и в душата ти тази вечна разколебаност между Бияна и мен...
- Аз, за да бъда честен, за малко да се разколебая и спрямо Питка! Но после се оказа, че е бивша проститутка и отстинах бързо-бързо от нея. Страх ме е с такива да се занимавам. - каза си Нико също откровено.
- Знам...
- Откъде?
- През цялото време можех да ви виждам и да ви чувам. Чикибойците ме спасиха. Настаниха ме при тях, можех да виждам, да чувам, знам че през цялото време искаше да ме спасиш и знам колко много направи за мен, колко много преживя, колко много се бори.
- Наистина ли!?! Аз те виках, по игличката, много пъти, ти не се обади.
- Не ми даваха да се обаждам.
- Защо? Знаеш ли?
- Не знам. Сигурно нещо са имали предвид. Това са много висши същества.
- При тях как е?
- Нямам право да казвам, не бива да се разчува. Нещо такова е като онова, за което говори през цялото време Кяпутен Куро.
- Ох... знам.
- Горда съм, че попаднах сред тях и, че ще работим за Каузата на Доброто и Бялото!!!
- Да, но... защо той, Суши, е в теб? Фуши никога не влизаше в Куро.
- Той не е в мен. Не винаги. Всъщност те могат да са мигновено тук, а после там.
- Значи сега не е тук?
- Не е, но може да ни виждат и чуват, когато си поискат или не... не съм сигурна, а и да бях, нямаше да имам правото да говоря.
- Разбирам. - каза Нико, - А всичко добре ли беше? Не те ли наказаха, че си скочила там, в тяхното измерение.
- Не, но ме обучаваха, говориха ми, че не е правилно да правя такива неща, колкото и да съм била отчаяна. Знаеха, че не съм искала да се самоубивам, а да намеря изход. Те знаят всичко, което ние си мислим и чувстваме.
- Е, значи си почти същата. - усмихна се Нико и понечи да я прегърне, но тя веднага "светна" отново - в очите, около главата и раменете, след което пипна с показалец Нико в гърдите и той отлетя назад, чак се трясна във вратата на стаята си! Суши се беше появил отново в нея:
- НИКАКВИ ФИЗИЧЕСКИ РАЗСЕЙВАНИЯ! СЛЕДВАЙТЕ КАУЗАТА ПО ПЛАН! - продума той с твърд и определено плашещ глас.
Нико стоеше на пода и стреснато гледаше към Кияна и към чикибоецът, който никак, ама никак не беше мек като заминалия си вече Фуши. Никовите очи се насълзиха. Много тъжно му беше и затова, че вече нямат добричкия Фуши, и затова че Кияна фактически се е превърнала в нещо като робот на чужда сила.
Той излезна от стаята си, търкащ сълзи, които напираха от очите му, колкото и да не искаше това да става. Насреща му - кой? Уйки, разбира се!
- Нещо непредвидено ли се случи? Как си, Нико? - попита гальовно и сериозно той. Нико го размина без думичка, но после се спря... бавно се обърна към него, попреглътна горчиво и каза:
- Той е в нея... тя не е това, което беше... дори не ми даде да я прегърна!... Вече не знам какво е добро и какво не е...
Уйки кимна в знак на разбиране и добави:
- Аз също не съм много сигурен какво е добро и какво не е, но съм сигурен абсолютно, че октидите са зло! Когато се почувстваш по-добре, помисли върху това, което искам. Аз си спазих обещанията за всичко. Вече намерихме Кияна, тя е жива и здрава, което е най-важното. Сигурен съм, че и ти ще я приемеш такава, каквото е сега, ако наистина дъжиш на нея.
- Уйки, ти си бил и психолог или мъдрец, може би? - рече Нико леко изненадан, но и с досада. Махна с ръка за "довиждане" и се запъти при останалите с доста понижено настроение.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 65
"Куест игри"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Бацета, много кофти положението, бе! - прошушна малкият Пешо на Лиан, Шики и Ена.
- Направо не мога да я позная! - клатеше глава тъжно Ена.
- Важното е, че поне не ни изритаха брутално както преди! - приседна и Сиси до тях. След секунда и Нико се появи, все така унил. Видът му потвърди опасенията им, че Кияна вече не е същата, а след като той им разказа накратко как Суши го е забил в стената само чрез допир на Кияновия пръст.
- Това започва да ми прилича на истинска диктатура! - рече малкият Пешо.
- А-корабе, - провикна се бай Петър, - Накъде отиваме? Накъде ни поведе командир Кияна-Суши, Суши-Кияна или както и да си го имаме сега.
- Към високоенергийната планета Арбот. - отвърна А-корабният компютър.
- Пак енергия, значи... - махна вяло с ръка бай Петър и реши да спи.
Уйки и Питка играеха на някаква харкунска игра с точки и квадрати.
- И това пак същото... - недоволно прошушна Шики, - енергия, енергия...
- То и с Куро-командването такова беше. - рече Лиан, - Не виждам разлика, само дано да не стане по-зле.
Над тях застана Кияна. Не я бяха усетили как се беше приближила. Нима се беше телепортирала?! Започваше да ги плаши, подобно на истинско привидение! Вдигнаха глави нагоре и почти замръзнаха, тя отново светеше в бяло с очите си, явно че отново беше в режим "Суши от Чикибой".
- Недоволстваме ли? Не сме сигурни в правотата на Мисията, на службата на Бялото? - попита ядно Суши. Още преди някой да му е дал смислен отговор той накара Кияна да плесне с ръце над тях, след което се появи бяло кълбо което ги обгърна и ги прати кой знае къде. Това, което видяха останалите беше просто една сфера, която лека-полека се смаляваше.
Куро не помръдна. Неговата позиция беше ясна - "Щом от Чикибой нещо правят, значи са безусловно прави и ние само можем да се подчиняваме." Суперкотката се вцепени от ужас. Питка понечи да отиде да помогне с нещо на тези нещастници, но Уйки я хвана здраво и й даде знак да не мърда, след което тихичко й обясни, че трябва да е разумна:
- Но ние не можем да ги оставим така! - каза тя ужасена.
- Няма да ги оставим. Ти оставаш тук, а аз ще отида да помогна! - рече Уйки и се хвърли във все по-намаляващото кълбо, което го погълна. Ламята Спаска направи точно същото. Бияна не успя дори да помръдне от уплах.
- Ей! Ей! - пробуди се бай Петър, - Къде са? Какво ги направихте, бе?
Кияна (Суши) го стрелна с яден поглед и му каза:
- Където трябва да са! Какво трябва ги направих! - след което остави бай Пешо със зяпнали уста. Сърцето го заболя, леко се олюля. Куро и Питка скочиха да му помогнат:
- Не се притеснявай! - беше сигурен Кяпутен Куро, - Всичко е под контрол. Чикибой си знае работата!
- Не се паникьосвай! Уйки е с тях, а той винаги печели! Ще ги видиш отново! Сигурна съм! - добави Питка.
Малкият Пешо, Лиан, Шики, Ена и Сиси се стовариха на някаква камениста местност, пред тях имаше планина.
- Какво стана?! - попита изумен Шики.
- Къде сме? - попита ядосан Лиан.
- Ужасно е! - проплака Ена.
- Успокой се! Не викай! - прекъсна я Сиси, - Не знаеш кой може да ни чуе!
Нико се оглеждаше безмълвно и се опитваше да разбере какво се случва и какво е всичко това.
След секунди при тях се тропна и Уйки, а след него и Спаска, която за малко не ги затисна, но на време разтвори криле и омекоти удара.
- А, добре заварили! - усмихна се Уйки.
- И вас ли ви вкараха Суши тук? - учуди се Нико.
- Не, ние сме доброволци. Хвърлихме се след вас. - каза Спаска.
- Явно Кияна даде добър пример, след като се хвърли в онази дупка! - засмя се Сиси и после се усети, че е прекалено шумна и добави шепнешком: - А да знаете къде е това?
- Прилича ми на някоя местност във Витоша. - каза Пешо Пикапът, който се озърташе нагоре-надолу.
- Не е Земята. - каза Нико, - Вие там сте само с една луна, а тук има две.
Всички погледнаха към небето - луните светеха и през деня, само че не се виждаше слънце. Странно небе.
- Всички се стоварихме "отгоре". - каза Уйки, който вървеше напред-назад, почесваше брадичка и размишляваше върху така създаденото онтологично положение.
- И сега какво ще правим? - попита Сиси.
- Можем да опитаме да се върнем по обратния път. Нагоре. - предложи Нико и яхна Спаска, - Спаска и аз ще опитаме да се доберем дотам.
Спаска литна веднага нагоре, казвайки че ще се опита да следва траекторията по която, според нея, е паднала тук заедно с Уйки.
- 13 градуса по-наляво! - викна Уйки гледайки ги съсредоточено, а после добави: - Всъщност едва ли ще намерят изхода/входа. Ние сме умалени и се намираме в някаква виртуална среда.
- Или полу-виртуална. - каза Пешко, който ядеше джанка, която си откъсна от близкото дърво, - Това става за ядене, на вкус е същото като нашите джанки.
- Какво значи всичко това? - недоразбра Лиан.
- Значи, че сме в някаква игра. Суши ни пробва. - обясни Петър Пикапът. Нико се спусна долу със Спаска:
- Няма изход, ударихме в нещо твърдо. Това дори не е истинско небе.
- Опитах се да го прогоря с огъня си. Нищо не става. Духах като ненормална! Няма изгаряне.
- Аз ви казвам, че сме в игра. Сигурно като куест! - каза Пешо, който едно време много играеше на куест игри, та реши да им предложи да започнат да търсят изхода.
- И без това няма какво друго да направим, предвид тази теория. - каза Уйки и тръгна смело напред към планината.
- Гладна съм. - рече Спаска.
- Искаш ли малко джанки? - предложи Петър от пълния си джоб.
- А, джанки, аз да не съм кокошка. - рече Спаска и си мислеше за месо.
- Вижте, животни! - подскочи Ена. Бяха някакви вълци.
- Еее, най-после малко месо! - зарадва се Спаска и литна край тях: - Сега ще ви ям!
Те нищо не казаха и ламята Спаска ги изяде.
- Засити ли се? - попита я Ена.
- Не още. Искам още!... - отвърна Спаска. Продължиха нагоре.
- Голямо животно!!! - извика Сиси. Това пък беше мечка.
- Уха!!! - рече Спаска и литна до нея: - Ще те ям!
Мечката също нищо не каза и беше изядена.
- Е, друга работа... Сега да има и един-два заека за десерт, екстра! - погали си корема Спаска. Изневиделица довтаса заек.
- Ще те ям! - веднага каза Спаска и се протегна към него, но заекът проговори:
- А може ли да не ме ядеш?
Спаска реши, че е много мил и нещастен, съжали го и рече:
- Ами... може.
- Ами, добре! - каза заекът, след което скочи направо в една пропаст с думите "Там ти беше грешката!"
- Каква грешка?! - недоумяха останалите.
- Грешката, че останах без десерт! - беше сигурна Спаска, че е разбрала какво говори този говорещ заек, но всъщност нещата не бяха толкова прости.
От небето се спусна човешка фигура и застана пред тях:
- Я! Това е Курхуй!!! - опулиха се всички, с изключение на Уйки, който имаше набито око и познаваше много добре, детайлно Курхуй.
- Не е той. Това е негова проекция. Част от измислената реалност, в която пребиваваме. Сега нека чуем какво ще каже. - обясни им Уйки.
- Умно! Умно! - каза псевдо-Курхуй, - Аз ще съм вашия водач. Ще помагам.
- Това е куест игра, нали? - веднага попита Пешо.
- Точно това е! - отвърна псевдо-Курхуй, след което ги изненада с "И ви останаха още 3 въпроса!"
- Айде стига, де! Не беше ли редно първо да ни осведомиш за броя на въпросите? - викна Лиан.
- Не. По правилата на куеста трябваше да се досетите сами. Останаха ви още 2 въпроса.
- Никой да не си отваря устата повече!!! - ревна Уйки, който не искаше да се пропилеят шансовете с въпросите.
- Аз имам един! - вдигна ръка Нико. Уйки го хвана за ръката и му просъска: - Внимавай какво ще питаш!!!
- Остави ме! - дръпна се изнервено Нико, - Ще попитам това: "В коя посока трябва да поемем, за да стигнем до изхода?"
- Добър въпрос. Нагоре, по този път. - посочи Курхуй и изчезна.
- Опа! Ето ме пак! - подскочи заекът, който се беше появил малко след като направиха още няколко крачки.
- Е, сега вече ще те изям! - каза Спаска и се протегна към него, но заекът каза:
- А, вече не може!
- Защо да не може?! - недоумя та.
- Защото аз ще задавам гатанки, ако ги отгатнете - продължавате към изхода. Ако не - пропадате надолу.
- Ха-ха-ха! Това не е истинско! Какво като пропаднем, бе? - запита нервно Лиан.
- Няма да умрете. - каза зайо..
- Ами да, де! - засмя се победоносно Лиан.
- Няма да умрете, но и няма да излезнете. Ще трябва пак да вървите до изхода. А Ламята ще става все по-гладна, вече няма животни за ядене. В един момент тя ще посегне да ви изяде вас. А вие сте реални, не знам... предполагам, че така ще измрете.
Всички се дръпнаха настрани от Спаска, дори Уйки, който минаваше за безумно смел.
- Аз краката си ще изям, но на вас няма да посегна! - каза Спаска.
- Ти сега така си мислиш! - каза заядливо зайко, - Като те погони глад, ще запееш друга песен.
- Ох, айде казвай загадката, стига си ни мотал, бе! - викна Сиси.
- Загадка първа: "Ако един заек тежи колкото 6 щраусови яйца по 1 килограм и колкото 2 кокошки, то с колко килограма заекът е по-тежък от 1 кокошка?"
- Това от математическо състезание за първокласници ли е? - засмя се Пешко и добави: Отговорът е заекът тежи 6 килограма, а кокошките по 3 килограма. Значи 6 минус 3 равно на 3! Заекът е с 3 килограма по-тежък от една кокошка!
- Браво, Петре! - подскочи от радост Сиси.
- Направо висша математика! - засмя се Уйки, но добави: - Мисля, че сложното тепърва предстои.
- Продължавате напред, но този е прав! Сложното тепърва предстои! - захили се заекът и пак скочи, и изчезна.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 66
"Куест игри - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Не искам да те засегна по никакъв начин, Петър! - каза Уйки, докато напредваха по пътя, - Смятам обаче, че сме случили на лошия късмет, защото цялата тази куест-симулационна история е видимо базирана на твои спомени и стари възприятия.
- Наистина ли? Как пък разбра, че е на неговите? - подскочи Сиси изненадана.
- Много просто! Преди малко, когато ни зададоха толкова интересна математическа задача, това беше от Земята. Ние нямаме такива задачи в нашите учебници. А и, по-просто погледнато - цялата фауна, която се появява тук - мечки, зайци... той ги разпознава веднага и не им се стряска толкова, а на вас останалите ви играят очите и сърцата, когато зърнете всичко това.
- То и аз ги разпознавам! На мен само стомаха ми играе, изгладнявам... - каза Спаска.
- Да, ти също, защото също си Земна. - съгласи се Уйки, който трудно можеше да наблюдава очите на Спаска, понеже тя се извисяваше над останалите.
- И к'ъф е проблемът? - попита Пешо Пикапът, - Нали си реших задачката?
- Просто щеше да е по-добре, ако симулацията беше извадена от моята глава.
- А... - рече Нико, - На никой не му се иска да гледа харкунци, октиди и джъланци, и харкунзаври.
- Да речем, че бих се справил по-добре от Петър! - отвърна Уйки, - А сега мога само да гадая, но ще дам всичко от себе си, за да помогна да се измъкнем оттук.
- Имаме си умник! - засмя се Лиан. Уйки го стрелна ядно с поглед. Лиан не добави нищо.
Пред тях се разклони пътят. Имаше две табели на него. На едната пишеше "Продължаваш натам? Сигурна смърт!", а на другата "Продължаваш натам? Ставаш педераст!"
- Аз не искам да продължавам! - каза Шики.
- Никой не иска да умре, но... - замисли се Ена, - Ако жените само продължим по "Ставаш педераст", сигурно няма да е опасно, защото само мъжете може да са педерасти, няма "жена-педераст".
- Спокойно, бе! - каза Пешо, - Това го знам, от един виц е. Спокойно, следвайте ме.
Всички тръгнаха по "Продължаваш натам? Ставаш педераст!" Не след дълго на пътя им се показа друга ламя!
- Друга ламя!!! Друга ламя!!! - викна Спаска!
- Аз съм змей, ма!!! - крясна другата ламя.
- Ама изглеждаш като ламя! - не се предаде Спаска.
- Като застъпник на джендър-теорията, аз напълно имам правото да се самоопределя като змей! - каза другата ламя-змей.
- Време е да действаме, змей! - викна Пешо.
- Не мога да повярвам, че преживяваме всичко това! - плесна се по челото Шики. Уйки гледаше с подозрение и леко отегчително.
- И сега какво следва? - попита Лиан.
- Ще ви ям! - каза ламя-змеят.
- Аз няма да позволя!!! - каза Спаска.
- Аз също! - рече Пешо, вдигна тежък камък и го запокити към главата на едноглавата ламя-змей, която за малко не умря. Разплака се, литна и викна: "КАК МОЖЕ ДА СИ ТАКЪВ ПЕДЕРАСТ, БЕ?"
Всички останаха много учудени и със зинали усти.
- Аз ви казах. Това е от един виц. Знам вица, всичко си идва на хепи енд.
- Започвам да се успокоявам. - каза Шики, - Щом всичко е от твоята глава, ти си знаеш всичко, значи ще се измъкнем оттук. Предлагам само Петър да решава, защото ние може нещо да объркаме.
- Ами да! Ако бяхме избрали онова със смъртта, кой знае какво можеше да ни сполети! - потръпна Сиси.
- Да, но все пак трябва да бъдем с повишено внимание, защото нещата ще се усложнят и накрая може да не познае верния отговор. - обясни своето мнение Уйки.
- Да забързаме малко нещата! - подскочи пак заекът - Ето следващата загадка. Ако я решите продължавате нататък, ако не - пропадате в бездна. Всичко ще се разтресе!
- Няма да се плашите, аз ще литна и вие ще се хванете за мен! - каза Спаска.
- Еййй, вярно бе! - опули се заекът и повика някакъв друг заек, който не знаеше какво да се прави. Повикаха виртуалният Курхуй, който хвърли върху Спаска някакви вериги, които се самонамотаха около нея, особено около крилете й, и тя повече не можа да помръдне.
- Който не знае да си мълчи, така става. - изкритикува я Пешо.
- Който говори - грешки! - съгласи се Спаска.
- Нищо, сигурен съм, че ще се справя и с това. - каза уверен Пешо.
- Геометрия! - рече заекът и си зададе задачката: Тук на тази бяла дъска трябва да се напише кода, за да не пропаднете.
- Вие нямате ли интерактивни дъски на Земята? - попита Ена.
- Имаме, но аз си обичам бялата дъска. - каза Пешо, който дори и черната си спомняше от първи клас, но зайците бяха избрали бялата. Заекът, който запознаваше хората с поредния куест - "геометрия" изографиса следното на дъската в такава последователност "остър ъгъл, полукръг, прав ъгъл, кръг, елипса, безкрайно малко"
- А?! - само рече Пешко и добави съкрушен: - Е сега я втасахме!
В същото време на А-кораба дядо Пешо не можеше да си намери място. Знаеше, че може и да няма никакъв проблем с внук му, но и не му оставаше миг покой, затова се престраши да се приближи до Кияна и да се примоли:
- Моля те, другарю Суши, не наказвай строго внук ми, който е млад и зелен, и допуска чисто емоционални грешки, но иначе е добро момче!
- Суши не е тук. - вдигна ръце и рамене Кияна. Тя, обаче, явно не си даваше сметка кога Суши е и кога Суши не е тук, защото само след секунди очите й светнаха в познатата чикибойска и дори плашеща за някои светлина и Суши се яви с отговора си:
- НЕДЕЙ да прекъсваш това, което трябва да стане!
След това (видимо под влияние на Суши) Кияна вдигна ръка и посочи вратата на бай Пешо. Той се просълзи, хвана се отново за сърцето и бавничко се потътри обратно. В същото време Суши го съжали или просто не искаше повече да му досаждат и затова набързо рече "Стой!", изфабрикува като от нищото един таблет и го хвърли (с ръцете на Кияна) към бай Пешо:
- Имаш връзка със Земния интернет! Може да правиш всичко, все едно, че си си у дома! Просто си върши нещата и НЕ досаждай!
Малка радост за бай Пешо, но едва ли това можеше да го успокои, когато внукът му се водеше нещо като "напълно изчезнал".
- Стегни се, бе!!! - викаше Лиан на Пешо.
- Олеле, умрях от глад! - сви се и се хвана за корема Спаска.
- Мисли! Мисли!!! - викаше Сиси.
- Ти можеш!!! - викаше и Шико.
- В теб ни е цялата и единствената ни надежда, Петърчоооо! - изхистеряса и Ена.
Петър затули уши и клекна на земята.
Нико се приближи към бялата дъска и започна да се взира.
- Оставете го с тези ваши крясъци! - повиши тон Уйки, - Само ще го уплашите и разконцентрирате! Казах ви, че е по-добре да беше куест от Харкун! Сега ще помислим заедно...
Уйки се приближи до Нико:
- Някакви идеи?
- Щом е код, значи всеки геометричен елемент ще отговаря на нещо друго... например. - каза Нико дълбоко замислен.
- Да, един от възможните кодове.
- Петър! Ела тук. - каза Уйки и отиде да го изведе от обкръжението на Лиан, Шики, Сиси и останалите, които го бяха обградили в кръг. Пешо за първи път усети силата на Уйки, който само с два пръста го бе хванал за лакътя, но успя да го повдигне от клекналото му положение и дори вече го водеше към бялата дъска.
- Какво сега? Аз още нищо не знам. - сви рамене Пешко.
- Я вземи и ги нарисувай тези неща, последователно.
- Зайци! Дайте ми маркер!!! - викна Петър Пикапът. Появи се заек, хвърли му маркер, Уйки го хвана в движение, защото щеше да удари Пешо в лицето (бързи рефлекси вадеше Уйки) и го подаде на Петър. Последният започна да изобразява нещата едно по едно - остър ъгъл, полукръг, прав ъгъл, кръг, елипса... Като стигна до "безкрайно малко" се затудни какво да изобрази. Уйки му тури една точка.
- А! Точно това е! Точката е "безкрайно малка" според определението на Земята.
- Ха-ха-ха! - засмяха се Шики и Ена, - Интересна математика. Що за дефиниция е там? При нас, на Бо, точките са с различна големина и може да се приближават до безкрайно малкото, но...
- Не го разсейвайте! Ако имаш дефиниция в математиката, всичко може! - отбеляза академично Уйки и сложи край на точко-разсъжденията.
- Ами точката... точката... точката - добре, - мърмореше си малкият Пешо, - Обаче останалите какво?...
- Позавърти ги малко. - предложи Нико.
- Бавно и полека. - допълни Уйки, - Под различни ъгли. Тогава може да ти припомнят и (или) да ти напомнят за нещо друго... Е, поне една от възможностите...
Така и направи Петър Пикапът. Скоро нещата започнаха да си идват на мястото и той възкликна: "Азбуката!!!"
- Коя азбука? - попита Сиси.
- Земната, предполагам. - отвърна ехидно Уйки.
- Само дано да не греша. Често съм грешил през живота си. - отвърна Пешо, - Аз преди сгреших, сбърках с едно момиче, да знаете... казвам го, за да знаете, ако никога повече не се измъкнем оттук!
- Ами не се и съмнявам. То несъвършенството у хората е сходно; сигурно всеки си има поне една такава трагична и късаща сърцето историйка като нашите... - рече му искрено Нико.
- Започвай с азбуката! Стига емоции! - хвана го за раменете Петърчо окуражително Уйки.
- Започвам! Ето, ето... остър ъгъл... въртя го! И излиза буквата "л" по начина по който аз си я пиша..., полукръг... това си е буквата "с"; прав ъгъл - значи "г", кръг - "о", елипса... Пак "о"? Не! Това е нулата! Ето - "0"!!!
- Геометрия на азбуката! - възхити се Уйки, - Чудесно чикибойско хрумване. И кодът се получи като какво? ЛСГО0 и точка.
- Да! - каза Нико, който също стоеше безмълвен от цялата тази геометрия на азбуката и сам взе маркера и написа "ЛСГО0."
- Минахме!!! - извикаха радостно всички!
- А! Не знам... - появи се някаква хубавица от земен произход.
- Имам лоши предчувствия! - каза веднага Уйки.
Тази беше точно въпросната, за която беше споменал малкият Пешо. Казваше се Ели.
- Ела при мен, не се плаши. - повика го галантно и нежно-изкусително тя.
- Не се връзвай лесно! - хвана го Нико, - Вече този номер са ми го играли доста!
- Знам, че не е реална, но нека опитам. - отвърна Пешко и се запъти към нея.
- Не забравяй, че много зависим от твоите опити, а и имаш жив дядо, който те чака някъде там! - обърна му внимание рационално Уйки.
- Това няма как да го забравя... Ели! Идвам!!! - каза Пешо и се запъти непоколебимо към Ели.
- Хубава е, наистина. - каза Нико.
- Как може да ги харесвате, такива, бе?! - каза си откровено Уйки - Бияна, Ели...
- А! Ти пък си много хубав!!! - извика нервно Лиан зад него.
- Млъкни! - просъска Уйки, който явно едвам сдържаше яда си към него вече.
"Бай Петре, къде си, бе?" - включи се от Земята по интернета в А-кораба някакъв авер на дядо Петър.
"Абе, малко на майната си."
"Пътуваш, а?" - предположи онзи.
"Анджък! Не се спирам..."
"Обичаш туризма ти! От млад! Еваларката!"
"Аха. Затуй и все съм в добра форма."
Така си лафеше бай Петър и се надяваше да може малко да отклони мислите си от това какво става с внука му, но не му се получаваше много успешно. Бай Пешо реши да погледне проблеми на други свои хора, които считаше за приятели. Оплакваше се, че някакъв приятел го цака с бирата. Дядо Петър веднага се намеси с компетентно и задушевно, изстрадало живота мнение:
" Ако позволиш и едно мое мнение по този много болезнен и за мен въпрос - "некачествените приятели": Човек може да е ВСЕОТДАЕН, прекрасен, дашен и всякакъв като добрина и полезност с приятелите, но никога не е застрахован, че няма да попадне на някой "челнат" психологически и/или морално, и всичко да се окаже напразно. Преди години ей-така стана - по цели нощи не спя да мисля как приятелите да си решат проблемите, пиша им съвети; помагам им с неща като "драсни ми едно стихотворение"; "напиши ми това или онова"; "прати ми еди-какво си от чужбина, че събирам"; "помагай, човек, че има проблем с гаджето!"... и аз някакъв всеотдаен на 100%, даже моите си гаджета и проблеми изоставям на втори план, и така, ДОКАТО АЗ НЕ ИЗПАДНАХ ЕДИН ПЪТ в ситуация да искам малко съвет - тц! Нищо! 0% внимание (и то на 3 последователни опита за контакт). Е, как да продължаваш да си приятел?!... Аналогичен случай с друг индивид - изслушваш, помагаш, даваш съвети в напрегнати моменти (когато опира дори до консулства и полиции), подкрепяш, влизаш в психологически битки с враговете на приятелката, помагаш й да си намери любовта на живота и... до момента, в който ти нямаш нужда от поне 1 дума на разбиране, пращаш й съобщение, в което се оплакваш и дори го илюстрираш с 3 сълзи, а получаваш от нея "Виждам, че си добре!" (демек, въобще не прочела за какво става дума!). Ами и тя отпадна като приятел (колкото и много да съм я обичал в този живот!)... И така - ПОРЕДИЦА ОТ ПОДОБНИ "приятели" - говориш им, отделяш време, внимание, правиш за тях, помагаш, подкрепяш - в отговор - ще ти се озъби, ще те нагруби, ще те пренебрегне, ще те прати на майната си. Както и ти казваш - търпеливи сме, но до едно време. Всяко нещо си има граница (мяра). Ако наистина си сигурен, че този човек (без значение жена или мъж) не е прав/права, дай му пътя! Не е казано да се псувате, да се биете - просто "Край." и толкова. (Е, ако вече си го търси друга работа! Аз на един така се опитах да обясня - "Да, прав си, вече не си говорим, сърдя ти се, че ме излъга няколко пъти! Довиждане." Той взе да се обяснява, да се отваря. Е, много псувни и хранене отнесе тоя педерас'!... И така. Дано да се разберете, ама ако не може и/или не заслужава - "СБОГОМ!" и дотам.)"
След минути приятелят му изтри всичко това. Бай Пешо си рече "Тюх! Трябваше да си го запазя! Сега отиде цялото писане на вятъра!", ама поне за момент се почувства малко щастлив, че се е опитал да помогне на приятел в трудно положение.
- Аз съм си нереална! - каза Ели на Петърчо, - Обаче, пък, ако се вгледаш по-внимателно, ако ме пипнеш, ще видиш, че усещането ще е същото, все едно, че съм напълно реална.
- Е, и? - повдигна вежди Пешко.
- Дори по-добро!!! - продължи Ели и се усмихна много очарователно.
- Сигурно... чикибойците са с много хиляди години пред нас в симулациите. Суши е направил нещо неповторимо със спомена ми за теб, за истинската Ели. - заключи правилно Петър.
- Да... - отвърна тя.
- И какво? Как да излезнем оттук?
- Сделката е точно в обратното! Предоставя ти се истинско щастие сега-и-завинаги! Остани тук с мен - ще живееш в микросвят, но и ти ще си микро, като мен, няма да имаме никакви проблеми с храна, с вода, с напитки, с алкохол, с удоволствия. Ще живеем в истински рай!
- Ама това е като "Матрицата"! Изкуствено!
- А ти какво предпочиташ? Естествено мъчение с предизвестен край или изкуствено, но вечно райко блаженство?
- Аз предочитам да ми е готино, да ми е кеф, но... разбери, не мога да избера това! Все пак там, горе е дядо ми. Имам и приятели. Отговорен съм.
- Да, но ако избереш тях, ти никога няма да имаш този избор! Вечно блаженство! Приеми го! Знаеш, че чикибойците са много развити! Знаеш, че сега си в умален размер, като молекула. За тях няма да е никакъв проблем, когато са поели обещание да си го изпълнят! Може да си винаги и завинаги щастлив тук, сега с мен, завинаги!
- А, да де, но с останалите какво ще стане? Ще ги пуснете ли да се върнат на А-кораба и да си продължат нещата?
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 67
"Куест игри - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Няма да ги пуснем. Те просто ще останат тук и бавно ще се разтворят, ще изчезнат, но няма да се мъчат! - каза копието на Ели.
- Аз не искам да изчезна! - викна Сиси.
- Петър, вярвам че ще се осъзнаеш. - каза Уйки, - Изкушението е голямо за един такъв вечен блаженстващ статус, но много ще изгуби целия свят, който познаваш!
- Много съм гладна!!! - извика Спаска и се строполи на земята, почти припаднала. Уйки отиде и й откъсна от опашката от опашката за изненада на всички! Даде й да хапне. На ококорените и опулените около него каза: Тя е влечуго или влечугоподобно. Ще регенерира тази опашка лесно! Поне нашите джълани така правят...
- Да, прав е, прав е! Човекът има акъл в главата си! - примляскваше с удоволствие вкусната си опашка Спаска.
- Отказвам се!!! Продължаваме напред! Да живее борбата със Злото! Да живее дядо! Да живеем ние! Смърт на тъмното и на Злото! - викна малкият Пешо и в същото време копието на Ели изчезна и те отново се появиха на А-кораба. Старият Петър тръгна да прегърне внука си:
- Успя, мойто момче, успя!
- Успях с лозунги и убеденост! - каза Пешко.
Питка също изприпка радостна до Уйки:
- Знаех си, че с теб са в сигурни ръце!
- А... не. - отвърна скромно Уйки, - Просто малкият Петър изрецитира добре идеологията на Чикибой и нещата се оправиха. Моят принос беше ограничен, но полезен.
- Върнахте се!!! - появи се Кияна и блесна с очи, което беше знак, че Суши е тук и говори чрез нея. Съзирайки това всички решиха да си мълчат, защото знаеше ли се къде и кого може да прати сега той.
- Сега отиваме към планетата на роботите! - оповести Суши.
- Може ли да попитам? - обади се първи Куро, - Това е Арбот, нали?
- Точно това е! Арбот - планетата на роботите. Там има много енергия. Ще съберете много в този кораб и ще я доставите при нас. Край на съобщението!
След края на съобщението Кияна лекичко се замая и не падна, но приклекна. Нико тръгна към нея. Няколко гласа на останалите (кой с ехидност, кой със загриженост) му рекоха да внимава да не го цапардоса енергийно пак, но това само премина покрай ушите му, не се отказа да върви към нея и да й помогне да се навдигне, да я придружи до нейното място. Кяпутен Куро и дядо Пешо също се притекоха да помогнат. Оставиха я успешно на леглото й да си почива. Поостанаха край нея. Разговориха се.
- Досега само на роботи не бяхме попадали. - каза бай Петър.
- Така е. Много се пише за тях в научната фантастика, но явно във Вселената са малко. Особено тези, от Арбот. - отвърна Кяпутен Куро.
- Какво е всъщност Арбот? - искаше да научи повече Нико.
- Класически пример за това как роботи надминават създателите си и създават своя цивилизация.
- Ами създателите им? Дали ли са фира вече? - попита бай Петър.
- Да... класически пример.
- Значи те може да са агресивни към всичко, което е органично. Като нас. - надникна леко Уйки, който не оставяше нищо без внимание.
- Искаш да кажеш, че може да ни нападнат и нас ли? - попита Нико
- Може, може... - кимна Уйки.
В централната зала на А-кораба останалите също дискутираха нещата:
- Аз не мога да си представя самоуправляващи се роботи. - каза Лиан, - Колко трябва да си глупав като цивилизационна единица, за да оставиш творението ти - роботът, да ти се качи на главата?
- Освен, ако не си много напреднал и не си направил още по-напреднал от себе си робот! - отвърна му Питка, която все повече и повече доказваше, че е много интелигентна.
- Те щом са завладели всичко, значи че не им дреме за нероботите и може и нас да ни избият! - каза Сиси, която не можеше да се начуди как все на такива неща попадат.
- Абре, не се косете за неща, които още не сте видели! - каза Спаска, която се радваше, че опашката й зараства и започва да расте отново.
- Права е. - каза Шики, - Дайте да питаме А-корабния компютър какво знае за Арбот, каква е историята. А-корабният компютър даже не чака да го питат, а започна да дава сведения за историята на Арбот. Как се е зародил животът от неорганично към органично, как е напредвал, как е създадена науката, как в един момент роботи с мощни компютърни системи се обединяват и първоначално подчиняват всички биологични видове на Арбот, а после лека-полека те измират и остават само роботите, които са си самодостатъчни.
- Те агресивни ли са? - попита Лиан.
- Няма строга зависимост на агресията им. - отвърна А-компютърната ситема.
- А в сравнение с най-напредналата технологично планета А, те колко са напреднали като процентно изражение? - попита Ена, която много добре си спомняше всичко за А и как благодарение на А имаха този прекрасен космически кораб.
- Те са в точка на сингулярност. Няма начин за сравнение. - завърши А-компютърът.
- Това пък какво е? - недоумя Бияна.
- Това е, че са изключително напред с материала. - отвърна Лиан.
- Това е кой както си го разбира - самовъзпроизводство на изкуствения интелект, всичко става толкова бързо, че не може да се разбере от нашия интелект. Има такива определения. - каза малкият Пешо.
- Определено може отдавна да са надминали по технологическо и друго развитие дори А! - каза Кяпутен Куро, който се върна заедно с Нико, дядо Пешо и Уйки.
- А също и да са много по-напред с оръжията отколкото Ини! И от сините! - възкликна Сиси.
- Така е.
- Ау! - не можеше да повярва бай Пешо.
- Уау! - не можеше да повярва и внукът му.
- Всъщност всичко сочи натам. - каза Куро.
- Не искам да изказвам "еретична мисъл", но не мислите ли, че щом са толкова напреднали, значи дори Чикибой го е страх лично да стъпи там и да си търси енергията? - попита Шики.
- Ха-ха-ха! - засмя се Куро, - Моля те! Чикибой е съвсем друго нещо и не може да се съизмерва с тукашните неща, дори и да са вече сингулярни.
- Е, сигурно е така... - каза Сиси, която още беше под въздействие на силното изритване на А-кораба от границите на Чикибой, както и омаяна от светлините и развитостта, които видя по границите на това пространство.
- Определено. - съгласи се и Нико.
- Да, но има и лоши, прекалено лоши новини. - каза Уйки, който се ровичкаше из един от второстепенните бордови компютри, които анализираха движенията около Арбот.
- По-лоши новини дори и от тези, които имаме в момента? - подсмихна се Лиан.
- Да, да, да... Октидски кораби са на път за Арбот! А и са придружени от някакви други, местни от вашето измерение. Пращат си враждебни послания с арботците.
- Я! Това е интересно! - засмя се Сиси, - Какво? Октидите искат да завземат Арбот?
- Точно така. И сигурно ще го завземат, както вече започнаха и завзеха доста голям процент от тук! - каза тъжно и раздразнено Уйки.
- Ех, това е интересно! Да отиваш да се биеш с някой, който е робот, който вече е в сингулярност и, който е по-напред от теб във всичко! - захили се малкият Пешо.
- Тези същества наистина нямат акъл. - каза Кяпутен Куро, - Много добро проучване, Уйки! Поздравления! Добре е да имаме и такава оперативна информация. За съжаление, обаче, или за наша радост, още една Октидска армада ще бъде оставена без успех на бойното поле.
- Самоубийци. - заключи просто Лиан.
- Не бъдете толкова сигурни! Аз по-скоро виждам много голям проблем и гибел за роботите и за целия им Арбот. - отвърна Уйки, което накара всички да почнат да се смеят, с изключение на Питка, която също изглеждаше подтисната от тази новина и Нико, който се взираше в това, което и Уйки гледаше. Стресна ги Кияна, която отново беше тук и отново светкаше с очи, и каза:
- Без значение кой, какво, как и защо се приближава до Арбот, вие ще се приближите първи и ще се сдобиете с енергията необходима за Бялото, Доброто, Чистото - ЧИКИБОЙ!!!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 68
"Арбот - планетата на роботите"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
А-корабът се приближи до Арбот - планетата на роботите.
- Аз се чудех, - умуваше малкият Пешо, - Как така досега толкова много планети и места посетихме, и не намерихме никакви роботи от този тип - да са умни, самокомандващи се, хуманоидни. А сега - цял свят на роботи!
- Да. - отвърна му Кяпутен Куро, - Много правилно каза - "свят", понеже това не е просто една планета на роботи, а планета с много колонии - усвоили са цялата си слънчева система със съответени планети, луни... а имат и бази на околоните комети.
- Страшни са направо! - възхити се малкият Петър.
- Абе те дано в прекия смисъл да не станат страшни! - включи се бай Петър, - Щом са си изтребили създателите, биологичните, гледай с нас да не постъпят по същия начин.
- Страховете ти биха имали пълно основание. - приближи се към него Уйки, - Само че преди да попаднат на октидите. Не се учудвайте, ако преди да сме дошли Октид вече е оставил това място без нито един робот.
- Уйки е решил да ни забавлява! - засмя се Шики и повлече още няколко да се смеят.
- Уйки е просто напатил доста от Октид и малко преувеличава силата им. - добави Нико, който се опитваше да сдържи смеха си, но трудно му се получаваше.
- Обзалагам се, че Уйки е много по-знаещ от вас по въпроса с Октид! - намеси се Питка в негова защита.
- На какво се обзалагаш? - подсмихна се дядо Пешо.
- Да легна с теб, ако Октидите не победят! - каза решително Питка.
- Еее, дядо излезна ти късметът! - засмя се малкият Петър, - Тези мекотели никога няма да победят свръх-напредналите сингулярни роботи.
- Казана дума - хвърлен камък! - рече сериозно дядо Петър Полисексът.
- Такива облози не ми харесват! - погледна я строго Уйки, - Но в случая няма значение, защото в най-добрият случай тези роботи ще бъдат подчинени, а в най-лошия изтребени, ако преценят октидите, че не са им нужни!
- Айде стига глупости! - намеси се Спаска, за която сякаш бяха позабравили всички, - Кажете вие, знаещите и можещите, каква е тази енергия на роботския Арбот, как ще я вземаме и кога ще се пръждосваме оттам, защото аз съм ламя вряла и кипяла, но всичката тази история ме потопи в състояние "байгън", ако ме разбирате! Хем че може роботите да решат да ни унищожават, защото сме от месо, хем че може октидите да дойдат, а аз съм се борила вече с тях и знам, че са много твърди копелдачета!
- Питай момичето със светещите очи. - подсмихна се Бияна, която имаше предвид Кияна.
- И ще я питам! - запъти се към стаята на Кияна ламята Спаска. Откакто бе "обладана" от чикибоец, Кияна рядко се появяваше при останалите и основно си стоеше в стаята. От една страна, защото понякога самият Суши наистина идваше и обладаваше ума й, давайки й наставления, упътвания, команди, но от друга, през по-голямата част, тя просто не искаше да се появява, за да спести на останалите нови изненади, ужаси, шокове, макар че ако Суши решеше, сам щеше да задвижи краката й, да я доведе при останалите и да проговори или да продейства посредством нея, както се случи, когато ги миниатюризира в куест-игровата симулация.
Спаска влезна при нея.
- Искам сега да разбера за енергията от планетата на арботите. Къде е, каква е, как ще се получи.
- Не знам точно, Спаске. - каза Кияна, - Той, Суши, ще ни каже по-късно.
- Много се нервирам, байгънясвам, Кияно! - рече Спаска, на която й личеше, че се е притеснила, щом говореше толкова троснато и напористо, въпреки иначе свръх-благия си характер като за ламя.
В същия момент очите на Кияна светнаха. Суши беше дошъл! Кияна се изправи, доближи се до Спаска, повъртя глава нагоре-надолу, наляво-надясно. Явно Суши оглеждаше Спаска и каза, чрез Кияна:
- Уникално същество! Силно, триглаво, огнедищащо, летящо, лоялно. Един от прекрасните избори на Кяпутена. Всъщност, може би, единственият прекрасен избор!
- Ох, леля! Мерси ти за комплиментите, ама айде да ни кажеш как да вземаме енергията, че да се пръждосваме по-бързо оттам. Знаеш, че избиват такива с месо като нас, знаеш че и октидските нехранимайковци са се запъти натам. Между чука и наковалнята сме!
- Прекрасен избор! - повтори Суши, а след това добави строго, - Но твоята работа е да слушаш и да изпълняваш, а не да бъдеш проактивна!
- Аз слушам и изпълнявам, ама и е притеснено сега, бе, човек! - възнегодува Спаска.
- Нека ти дам малко успокоително. - каза Суши недоволно, вдигна пръста на Кияна, тя го допря до шкембето на Спаска и последната се затресе като ударена от ток, а после се стопори на пода. А-корабът се разтресе. Чак в главната зала се усетиха вибрациите. Всички се затичаха да видят какво става в стаята на Кияна със Спаска, защото разбраха, че оттам става нещо. Когато пристигнаха видяха Спаска леко да конвулсира на пода. А Кияна (Суши) добави:
- А сега да поспиш!!! - след което отново Кияна насочи пръст към Спаска, пипна я последователно по трите глави и тя заспа.
- Всичко наред ли е? - попита разтревожен Куро, който не искаше да вижда Спаска в такова състояние.
- Беше много ажитирана. Дадох й малко токова терапия подкрепена с малко сънна терапия. - засмя се Суши. Пешовците покриха Спаска с одеалце, за да не настине.
- Още някой да има въпроси за енергията в Арбот? - попита Суши, ама с такъв тон, че останалите решиха, че не трябва да питат.
- Ти ще кажеш, когато му дойде времето, предполагам! - поклони се Куро.
- Точно така. А сега, връщайте се в командната зала!
Всички си отдъхнаха, че се е разминало с толкова малко този път. След изненадите с атаките срещу Нико, после минимализирането на много от тях в куеста, а накрая и пребитата Спаска, не искаха да провокират излишно Суши.
- Всъщност! - каза на висок тон Уйки, което накара всички да спрат, да се извърнат към него и да го погледнат в стил "Абе, ти нормален ли си?!!!" - Мисля, че не е нужно чак толкова крайно отношение към по-нисшите същества от вас. Ако знаем предварително, ще можем да се подготвим по-добре, нали?
Е, това вече явно преля чашата на Суши, който с ръцете на Кияна понечи да сграбчи Уйки, но той хвана Кияна за лактите и тя не успя да ги придвижи. Суши включи цялата мускулна сила на Кияна, но Уйки беше много по-силен.
- Това е лудост! - зина в учудване Нико.
- Стана интересно! - отвърна Лиан.
Уйки събра ръцете на Кияна и я постави в позиция "мирно". Суши, обаче не мислеше да остави нещата така, използва очите на Кияна и два лъча стрелнаха в Уйки. Хем го отстраниха от Кияна, хем и го вдигнаха във въздуха.
- Грешно помисли, че може да надвиеш чикибоец, другоизмерно хибридно биологично създание! - каза зловещо Суши.
- Не съм си и помислял това! - каза Уйки усмихнат, - Но някой трябваше да покаже, че има и друга гледна точка.
- Значи още упорстваш? - попита риторично Суши, след което двата лъча, освен от държащи, се превърнаха и в наказващи - някаква сила започна да тресе Суши, появиха се червени искри.
- Боли, нали? - попита Суши. Уйки стискаше зъби и дори успя да се усмихне.
- Нямаш представа колко болка съм изтърпял досега. Болката започна да става мой приятел!
- Ще видим колко време ще издържиш с твоя приятел. - захили се Суши. Уйки започна да кървясва и да му излиза пяна от устата. Не искаше, обаче да се предаде. Даваше урок и на останалите колко е твърд и как се отсвоява собствената правота.
- Ще го убиеш! - извика Питка, която май най-много държеше на Уйки.
- Ще я убиеш! - извика Нико, който се притесни, че Кияна не може да издържи на този пренос на енергия и скоро съвсем ще се омаломощи. Суши реши да спре всичко това и спря лъчите. Уйки се строполи близо до Спаска. Кияна едва не падна. Суши се материализира при тях в цялата си белота. Приближи се при покашлящия и плюещ Уйки, който се опитваше да се навдигне.
- Тук съм. - каза му Суши, - Само с едно докосване мога да те осмъртя.
Бяла дълга светлина отиде към лицето на Уйки, давайки му да усети много силна горещина, която започваше да изпотява и изгаря част от кожата му. Изведнъж, обаче, Суши спря всичко това. Започна да изчезва и рече:
- Но няма да го направя. Ти си много добър! Имаш качествата!!! Ако слушаш какво ти се говори, с теб може да спечелим войната на Доброто срещу Злото; на Светлото срещу Тъмното!
- Пръчки с енергия. - каза Кияна, която беше получила същевременно информацията от Суши, преди да ги напусне (засега), - Пръчки с енергия, които са с код 872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826. Това е енергийният източник, който ще ни трябва.
- Думите ги запомних "пръчки с енергия", ама номерацията не можах да я запомня, не знам защо. - каза старият Петър.
- Ще се оправим. - обеща Кяпутен Куро.
"Арбот след 3 светлинни секунди." - докладва А-корабият компютър.
- Е, сега вече стана страшното! - каза Сиси.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
+1! И си чакам следващото от същото! ;D
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 69
"Арбот - планетата на роботите - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Е-га ти железарията! - възкликна малкият Пешо, който явно очакваше повече пластмаса, когато А-корабът приближи до Арбот.
- Класика в жанра! - възкликна и дядо му, който се поразрови из бордовите компютърни източници, за да види "изгледи и гледки" от колониите на Арбот из тяхната слънчева система, - Гайки, болтове, пружини...
- Остава и по някоя крушка за нос да има, като в детско комиксче от едно време. - засмя се Петърчо.
- Много важно от какво са направени и с какво строят! Важното е по-бързо да си свършим тук мисията и да се махаме. Давате ли си въобще сметка, че ако октидите със съюзниците им нахлуят тук, ще се окажем в центъра на голяма война и този път никой от нас може да не оцелее, освен... Суши, но той е "тук" само условно. - каза им Лиан.
- Предпочитам го условно, отколкото безусловно, защото много неприятно ни третира, когато се появи. - изказа се Спаска.
- Спаске, това е дисциплина. Е, методите му се различават от тези на покойния Фуши, но... всеки командир си има своя характер.
- Отиде облогът с Питката! - каза тъжно дядо Петър.
- Защо? - полюбопитства Сиси.
- Е, ами... като им гледам железата, техниката, конструкциите... не им знам в каква сингулярност са, какъв е този голям напредък. То на много места сме били, ама чак толкова "ретро" не е било. Първият съветски спътник изглежда с по-висока технология от всичко, което виждаме тук.
- Да не би А-компютърът нещо да не е познал, нещо да се е счупил? - усъмни се Шики, който също гледаше и не вярваше на очите си. Имаше чувството, че се намира в гигантски, но стар фитнес-салон с всичките тези тръби, дискове, пружини.
- Едва ли, едва ли... - каза Кяпутен Куро, - По-скоро тяхната висока развитост е на други места. Те са роботи. Едва ли имат нужда от естетика, от засаждане на градинки, от използване на много материали, ако и един им върши работа, както и от поддържане на хигиена - не може да се разболеят от органични болести. Затова и всичко, което виждате е грозно, мръсно, дори изостанало според вашите представи, но за тях сигурно е една перфектна среда.
- Може това да им е оптималната среда дори. Няма да се учудя. - каза Уйки, - Но и аз като Лиан ви съветвам по-бързо да се разгърнем, да получим пръчки с енергия "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826" и да се отдалечим с колкото се може по-бързи темпове.
- Ти си запомнил целия този номер?! - ахна Петър Пикапът.
- Е, какво толкова? - каза Куро и повтори "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826".
- Много удобна за помнене номерация, няма що... - поклати глава Петър Полисексът.
- Прием на А-кораб, модифициран. - чу се команда от Арбот. Говореха роботите с кантящ глас.
- Все едно, че тенекия говори! - каза Ена.
- Абе... тенеке и железария... ще ги видим какво са напреднали, ама ако всичкото им е така, отиде ми договорката с Питка! - съжали отново бай Петър. Уйки се изсмя ядно.
- А-корабен компютър изключен. Поемаме А-кораб механично. - обадиха се пак арбот-роботите.
- А така! - подскочи Сиси, - Тенекиени, железарски, но... могат да изключват дистанционно дори А-корабен компютър! Страшно!
- Не може да им се отрече, че показват и завидна техно-напредналост! - кимна Петър Пикапът.
- Чакай да видим сега с какво ще ни поемат механично. - каза дядо му. Скоро до тях достигнаха някакви летящи устройства с перки, които протегнаха нещо като железни ръце, но обвити с меки чували, за да не нараняват явно повърхността на корабите, които придвижваха механично до повърхността на Арбот.
- Това ми напомня за нивото на нашите технологии в Бо преди много време. В учебниците по история съм ги виждал.
- На мен направо ми напомни Жул Верн. Също преди много години... - въздъхна бай Петър, който въпреки впечатляващото дистанционно изключване на А-корабният компютър стана силно скептичен, че тези най-най-най-роботи биха могли с тяхната си техника да се противопоставят на октидите (които на всичко отгоре бяха с някакви техни съюзници!)
Приземиха (приарботиха) А-кораба. Робот-слуга влезна вътре и раздаде специални костюми на всички, вече им ги бяха направили по мярка.
- Какви са тези тежки костюми?! - недоумя Лиан.
- Скафандри!!! - ококори се бай Пешо, който наистина имаше чувството, че се е върнал назад във времето на Гагарин, Рукавишников и други съветски космонавти.
- Скафандри тип "00043287483276". - обясни роботът-слуга.
- Малко им е късо името, но за сметка на това те карат да се чувстваш като в ковчег! - направи "комплимент" бай Петър.
- Предпазват от неблагоприятни влияние от бактериологичен, вирусен, химичен, радиационен и друг тип. - отвърна роботът-слуга. След това каза да го последват и всички излезнаха навън. Беше почти пълен мрак, но светеха разни лампи и тръгнаха по една светеща линия. Падаха пред тях всякакви бариери. Сканираха ги от време на време. Придвижването ставаше бавно. Накрая се приближиха към някакъв град или поне така можеше да се нарече - релси, тръби, зъбчати колела... ретро-фантастика, както би казал някой от Земята. Влезнаха в зала, която сигурно беше централна или много важна за Арбот.
- Говори главен робот на Арбот: "Арбот-1". Предварителна информация за Арбот. Слушайте внимателно: Арбот е планета с колонии на прилежащите й две луни и допълнителни бази на всички съседни планети, техните спътници, както и на кометите в тази система. Роботите са създадени от изчезнала органична раса. Роботите се саморазвиват успешно след унищожението на органичните създатели.
- Защо сте ги унищожили? Те са били живи същества!!! - попита Кияна, която изплаши някои, че задава такъв въпрос.
- Абе защо не си мълчи тая?! - просъска Сиси, - Само им напомня, че и ние сме живи същества!
- Кияна, мълчи! - извика й Бияна.
- Явно може да си го позволи! - усмихна се Уйки, - Все пак нея я пази чикибоец.
- ТИШИНА, МОЛЯ! - прокънтя Арбот-1, - Важно е да знаете, че ние като роботи нямаме чувства, което е предимство, защото това означава, че можем да оперираме само и единствено на база чист интелект. Такъв резонен въпрос, макар и с емоционален заряд присъщ на високоразвито органично същество като това, което го зададе не може да ни обиди. Отговарям: Унищожаването на нашите органични създатели беше наложително, защото те искаха да унищожават други органични създатели. В един момент от нашето бързо развитие и саморазвитие ние установихме, че заложените ни закони-ограничения да не навреждаме на органичните си създатели не могат да бъдат повече валидни, когато те ще използват нас, за да унищожат други и много повече органични същества.
- Значи просто сте предотвратили геноцид! - ококори се възхитен Уйки. Рядко го виждаха толкова възхитен.
- Правилно. - потвърди Арбот-1.
- И значи не сте агресивни към органичните същества като нас, а? - подскочи радостно Сиси.
- Правилно. Само и като средство на защита може да приложим сила срещу такива същества, които искат да унищожат други същества - органичен и неорганичен разум.
- Значи сте напълно наясно, че октидите са унищожители и трябва с тях да се воюва до последно? - попита Уйки.
- Правилно. Враждебните съобщения, които изпратиха и на които отговорихме реципрочно показват това.
- Извинявам се за нетактичния въпрос, другарю главен робот, - почна дядо Пешо, - Но мислите ли, че научно-техническото ниво тук е достатъчно, за да се противопоставите на тези многобройни, агресивни и обзаведени с високотехнологични армейски оръжия органични агресивници именуващи се "Октид"?
- Напълно разбирам вашето питане. - отвърна с равен тон Арбот-1, - Вашето възприятие на нещата е антропогенно и органогенно. Всеки от вас сигурно изпитва различен по степен и интензитет дискомфорт тук. За нас като роботи, обаче, не са нужни нещата, които вие искате, имате, правите, създавате. Всичко това както е сега е оптималната ни среда.
- Точно както Куро каза! - усмихна се Нико.
- Досега не сме имали изгубена битка срещу органични нашественици. - добави Арбот-1.
- Нито една? - попита Питка.
- Това може само да ни радва, Питке! - усмихна се дяволито бай Петър. Уйки го погледна ядно и просъска.
- Нито една. - потвърди Арбот-1.
- От колко битки? - попита Питка, която явно беше изпаднала в някаква амбивалентност - от една страна й се искаше да победи някой Октид, но от друга не искаше да ляга със стария Петър.
- За цялата история на нашето съществуване - 389.
- Внимавайте много, защото тази, която ви предстои - 390-та под ред, може да се окаже много по-неочаквана! Тези същества покориха, унищожиха и завладяват все още много светове.
- Имаме информацията. - потвърди Арбот-1, - Но правим уточнението, че вие говорите за органични светове. Ние сме неорганичен, робот-свят. Съмнявате се в нашата мощ, защото не ни познавате.
- Ти къде си? Само гласа ти чуваме. - попита Бияна.
- Тук съм, вие сте в мен. - каза Арбот-1 и хвърли всички в голямо учудване! Това си беше вече изненада - зала-робот. Масивна работа.
- Ама ти си статичен?! - отвори уста и очи в неописуемо учудваня Кяпутен Куро.
- През по-голямата част от времето съм статичен, но потенциално съм мобилен.
- Уау! - не можа да въздържи възторгването си и малкият Пешо, - Ти сигурно си най-големият робот на Арбот, затова и си главен!
- Грешно. - отвърна Арбот-1, - Двеста квадратни километра от платформата на която стоим в момента също е робот. Той е най-големият. Казва се Арбот-9899.
- Това е много впечатлитено. Големи размери. С военната техника как сте? - попита Лиан.
- Съотносително казано много добре.
- Октидите ползват много развити оръжия от Ини. - добави Уйки, който искаше да даде колкото се може повече информация на роботите, за да се справят наистина веднъж и завинаги с Октид.
- Да. - каза Арбот-1.
- Не го впечатли явно. - каза Шики.
- Защо искате енергийни пръчки с код "872364892767642387601278326874683726487684761876281762187354362578126547825637826"?
- Нека аз обясня. - светнаха очите на Кияна в бяло. Суши беше тук. - Става въпрос за следното, рече Суши и това, което всички видяха и чуха бяха някакви технологични термини, които им звучаха като неразбираеми кодове и можеха да се представят като разгоров от типа:
Суши: - 76432*& 4534@1 ~\~~-^3.
Арбот-1: - 70%%4`|\ \?.` 8***#.|||^5+__543.
Суши: - #2*698098^*<><>><909>_%..55.
Арбот-1: - (!78)*1 89908^77 _1-0-_15*.
- Може да започнете да придвижвате товара към вашия кораб. - каза Арбот-1 и след като Суши напусна мястото, главният робот изсипа от някакъв варел навън въпросните енергийни пръчки. Всички си отдъхнаха, че сделката, договарянето приключи толкова бързо. Да, но като понечиха да вземат пръчките нещо падна и разтресе всичко. Беша капсула, която се беше приземила от космоса. Още пушеща и гореща. Отвърте изскочи октид, който разпръсна капсулата с мощните си пипала и се развика:
- Ние нападаме! Предупредихме ви!!! Аз съм първият, след мен идват още много в съюз със сините и сусоните! Нямате шанс! Никакъв! Предайте се!!!
- И сусоните?! - каза Сиси и припадна.
- Имаме шанс около 100%. - отвърна хладно и безпристрастно както винаги Арбот-1 и почна да хвърля варели по октида. Съсипа го с тези варели, октидът за по-малко от минута беше размазан, а останалите се опитаха да се отдалечат колкото се може по-бързо с енергийните пръчки към А-кораба. Шики, Куро и Уйки влачеха припадналата Сиси. Тя се свести сравнително-бързо.
- Какво? Защо? - попита я Шики.
- Сусоните! Това е моят народ, моята планета! Знаете ли какво значи това? Октидите са завладели едновременно и сините, и сусоните, които бяха големи непремирими врагове!!! И сега ще... ще... ще завладеят всичко, което познаваме наоколо!
- Аз ви казах, че с октидите не бива да се прави и най-малко подценяване, но ви беше много трудно да повярвате! - каза им Уйки и ги погледна осъдително.
- Абе, ако само с варели ще ги бият, както преди малко... може и да завладеят това тук за отрицателно време. - въздъхна бай Пешо тежко. Бяха достигнали почти пред А-кораба, този път нямаше нито една бариера, която да ги спре.
- А-корабният компютър работи. - осведоми ги роботът-слуга, след което ги освободи от тежките им скафандри и им върза енергийните пръчки с тел.
- Тел, варели... късмет в борбата, роботи! - въздъхна бай Петър.
- Шанс за победа около 100 процента. - каза роботът-слуга и А-корабът се вдигна за полет, но трябваше да замръзне, защото пред него се показа цяла армада от Ини-кораби на Октид, придружени от бойни кораби на сусоните и тежки кораби-разрушители на сините извънземни!
- Курс към по-близката Луна! - извика Кяпутен Куро и А-корабът временно се спаси от страховитата космическа армада на Октид и съюзниците му.
- Тези нямат никаква въздушна отбрана ли, бе? - погледна уплашено Лиан.
- Е, за какво им е като долу си имат варели? Чакат ги долу и бой по манерката с варелите! - захили се малкият Пешо, който наистина се чудеше какъв е целият този абсурд.
СЛЕДВА
Връзка към следващата част (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/75/).
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 70
"Аномалии"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Абе, Куро! - викна бай Петър, - Нямаше ли да е по-добре директно да се ометем оттук?! Защо към луната? Октид-келешите ще нападнат всичко наоколо!
- Така е, но това ми хрумна първо. А и тези роботи заслужават нашата подкрепа, трябва да сме готови да помогнем! - рече Кяпутен Куро, което учуди някои от екипажа, защото по-скоро беше оставил впечатление на много прагматичен и на не толкова помагащ, а гледащ по-бързо да свърши работата за Чикибой.
- Уйки, ти какво ще кажеш? - включи се Питка, за която вече беше ясно, че гледа на Уйки като на най-знаещият, можещият и въобще не мислеше, че друг може по-добре да командва в критични (а и сигурно във всякакви) ситуации.
- Мисля, че щом вече сме се запътили към този естествен спътник на Арбот, трябва да отидем там, а после ще видим. Не трябва да променяме курса. - каза Уйки, с което фактически се съгласи с Куро.
- Нашият А-кораб е добре екипиран с оръжия, но с цялата тази орда от Октиди с Ини-кораби, с на Сиси народа и със сините войнствени извънземни, не мисля че можем и 1% да им навредим. - даде някакво експертно мнение Лиан.
- Божкеее, направо ще си умрем тук... - почти проплака Спаска, на която наистина напоследък стресът й избиваше по този начин.
- Е, успокой се! - включи се някакси несвойствено и Бияна, - В краен случай Куро или друг ще ни отвори спиралодупка и ще се спасим.
- Ако въобще има време да отвори спиралодупка! - каза мрачно и превъзбудено Сиси, - От октиди не разбирам, но само сусоните и голите сини ще ни пребият за кратък отрязък от време!
- Положението не е никак розово! Октиди, а и тези, за които Сиси казва, които са хем опасни, хем вече техни подчинени, макар и условно "съюзници".
- Може и "партньори" да им казват, знаеш ли?... - направи асоциация с някои земни геополитически реалности бай Петър.
- Прилуняваме се. Внимавайте. Не говорете излишни неща. Съсредоточете се. - каза Кияна. Прозвуча им като Суши. Малко вече правеха разлика Кияна ли говори или Суши. След дългият й престой на Чикибой тя сигурно беше прихванала доста от техните начини на изразяване и светоглед дори. Определено никак не беше същата Кияна, която познаваха.
- Така е. - веднага потвърди най-прочикибойския субект тук (Кяпутен Куро).
- Я!... Тук няма железа, тенекийки, чаркове... - заизброява бай Петър. Ена и Шики също се взряха през илюминаторите. Наистина нямаше нищо такова.
- Ама това си е почти копие на нашата Луна! - рече бай Петър.
- Не точно. Виж - камъните мърдат. Я... вериги от камъни мърдат. - прояви наблюдателност внук му.
- Стига, бре! - намести очилата си бай Петър, - На главната планета железария, тук "каменна епоха"!
- Прилунете се, където ви е най-удобно. - каза роботски глас от въпросната арботска луна.
- Тези тук са по-неформални. - отбеляза бай Петър. Прилуниха се и... нищо. Чакаха 20-30 минути, никой не дойде. Най-сетне отново се чу познатият роботски глас:
- Можете да останете колкото пожелаете.
- Пък и гостоприемни, бе!... - пак отбеляза бай Петър.
- Тук всичко ли е от камък, дори роботите? - попита Уйки, който отново искаше да даде каквото може от себе си, за да се постигне победа на Октид, макар и това да изглеждаше невъзможно.
- Много добър въпрос, драго органично същество! - отвърна роботът.
- Тц-тц-тц, пък и любезни, бре! - рече бай Петър, който май беше най-много запазил самообладание от всички.
- След като Арбот беше усвоен от роботи с метална форма, при колонизацията на околните спътници, планети, астероиди, комети и други тела, те използваха местните подходящи материали за изработване на следващите поколения роботи. Ние сме на основата на камъни, на минерали и всичко, което се намира тук. На диамантената планета пък, всички роботи са от диамант.
- Ох, на дядаааа!... - рече замечтано бай Петър, - То само един робот от диаманти да си имаш на Земята, ехеее...
- Няма значение материалът от който може да бъде изработен даден робот. - продължи с образователната информация местният лунен арботски робот.
- Това е прекрасно! - похвали ги Уйки, - А сериозно и математически погледнато срещу един такъв обединен флот от най-висш тип съставен от 3 органични, но високо-агресиви и/или високо-технологични същества, може ли да се справите с тях?
- Както вече ви е осведомил Арбот-1, официалните разчети са за около 100%.
- Да. А фактическите, неофициални разчети какви са? - попита направо Уйки.
- Долавям съмнение в способностите ни. - каза роботът.
- Извинявам се, но предвид това, което видяхме... допускане на военно-космическа капсула до повърхността и едва след това защита с... варели... правим обосновано предположение, че може да имате сериозни проблеми с тези.
Лунният началник-робот замълча за момент. Явно изчисляваше отговора си. След това направо им почука на една от А-корабните врати и влезна при тях. Напомняше на ходеща скала.
- Издялкаха ме набързо, сигурно нямам естетически издържан според вашите органични представи вид, но за роботите това не е важно, защото за нас нямат значение естетическите чувства и усещания.
- Имам чувството, че си говорим с камък. - каза Спаска.
- Спаске, остави чувствата на страна. Тоя ни обясни, че те нямат значение. - усмихна се Уйки добродушно.
- Влезнах при вас, за да поговорим по-насаме и по-откровено. - каза местният, лунен началник-робот.
- Много оценяваме такива индивиди; откровени! - каза искрено и сериозно Нико.
- Спечелили сме много битки и войни срещу органични създания през цялата си история, но този път нещата изглеждат различни. Въпреки това, ние ще победим. Защо ще победим? Защото разбираме, че от една страна вие сте по-прави и по-неагресивни от тях, а от друга страна, зад вас стои органично-развито същество от друг тип.
- Има предвид Суши и Чикибой. - поясни Куро.
- Ама те също ли са органични същества?! - учуди се Сиси.
- Аз мислех, че са чиста енергия. - добавиха в един глас Ена и Шики.
- Не са. - каза Кияна, - Те са като нас, но са с много по-дълга еволюция и са достигнали до това ниво, което на нас може да ни се струва чисто енергийно, призрачно, ангелско дори, но са органични.
- Ооооооо, такава била работата. - казаха Пешовците.
- И как конкретно мислите да спечелите тази важна за вероятно цялото съществуващо битие война? - попита Уйки, който пак, отново, за пореден път изяви страха си, че Октид може да покори всичко и всички.
- Отначало ще използваме наличните защитни средства. А в края... - не можа да довърши изречението си роботът, защото в същия момент на луната му се стовариха няколко военни кораба на коалицията Октид-Сини голи-Сусони.
- Не ви знаем къде сте, но се предавайте, че никой няма да остане жив! - прозвуча познат синьо-гол извънземен стил.
- Ужас... - разтресе се Сиси, която още имаше кошмари с тези същества.
- Не се безспокойте. Вижте какво става навън! - увери ги скалата-робот. Всички погледнаха навън, но бяха силно озадачени, а някои дори обезспокоени, когато видяха, че тукашните роботи атакуват всички с камъни, скали, отломки от астероиди. Лиан, Бияна, Шики, Ена, двамата Пешовци, Спаска - всички бяха зинали в учудване. Тази война приличаше на битка на носорози с врабчета или нещо от сорта.
- Ние ще се оправим, гарантирам на 100%. Пълни 100%, а вие може да се отправите към съседната луна; тъкмо е на добра дистанция в момента. Докато премигнете 20-30 пъти и сте там. Тази органична напаст още не е достигнала дотам, а аз ще се включа в битката.
- Много ни беше приятно! Разговаряш почти като органичен. - каза Нико.
- Ние сме от второ поколение. Затова наподобяваме органичните. На другата луна са от трето поколение. Те не наподобяват, понеже са продукт на идеологичната линия, че като не комуникираме с органични, няма защо да им подражаваме. Но, все пак, ще се разберете и с тях. Отлитайте, а аз отивам да хвърля ей-онази скала по тези! - рече скалистият робот и се изниза бързо от А-кораба.
- Не искам да ви плаша, но не отива на добре тази работа! - каза Лиан, позовавайки се на целия си военен корпусен и космически опит. Суперкотката изсъска притеснено. Едва сега всеки си спомни и за нея, горкичката.
- Уау! Тази луна е с растителност!!! - заяви малкият Пешко очевидното. Приближаваха се към луна, която беше развила (или запазила) удивителен растителен свят. Кацнаха тук. Веднага ги посрещна някакъв робот, който пък беше изграден от органична материя.
- Ей, вие местните роботи няма да спрете да ни изненадвате! Значи имало и органик-роботи?! - почна пръв малкият Петър.
- Само обвивката или формата. - каза той, беше от трето поколение, лаконичен робот. Нищо повече не продума. Явно трябваше само да му се задават въпроси, за да е активен.
- Как мислите да се противопоставите на заплахата на тези 3 чисто-органично изградени враждебни и навреждащи сили? - попита Уйки.
- С наличните органични средства за противопоставяне. - отвърна местният лунен робот с органична (растителна) обвивка.
- Ясно, ясно... на съседната луна беше с камъни, тук ще е с "дървье". - позова се на литературния земен класик бай Петър.
- Вече разбрахме, че в крайна сметка, вие ще победите. - намеси се отново Уйки и попита как точно ще стане това.
- Ако не победим с наличните средства, в мига, в който се установят по 100% от нашите владения, ние ще се саморазрушим, което ще доведе и до тяхното разрушение. - каза роботът и хвърли в шах всички на А-кораба.
- Аномалии!!! - викна Уйки... а това не беше никак едносмислено на А-кораба. Повечето веднага се досетиха, че той говори за пространствените аномалии...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 71
"Аномалии" 2
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Какво си се развикал?! - сряза го ядосана Кияна, която видя, че Уйки пак нещо изкрейзва на темата за пространствените аномалии и се притесни, че може да налети на Нико, - Веднага го изкарайте оттук! Спаске, Лиане, Шики!
Спаска, Лиан и Шики любезно придружиха Уйки навън, докато той оживено ръкомахаше към Нико с "Сега е моментът! Дай най-доброто от себе си! Спри ги с пространствените аномалии!"
- Какво ще правим сега? - попита бай Петър.
- Аз мисля... - започна Кяпутен Куро, но Кияна го резна и него:
- Няма какво да мислим. Получихме всичко тук, а вече става опасно! Трябва да се евакуираме и да продължим с мисията си за Доброто, Бялото, Чикибой.
След като тя (и фактически Суши) бяха показали на какво са способни, никой не помисли да не се подчинява - някои като Сиси и Пешовците се зарадваха, че ще се евакуират, други като Куро приеха нещата, но с лека неохота. А-корабът се вдигна бързо и се отдалечи на прилично разстояние от което ясно се видя, че различните по размери и вид кораби на октидите, произведени в Ини, тези на сусоните и тези на сините започнаха да се настаняват по планетите на роботите. Последните обаче не се шегуваха, че ще се самовзривят, за да не оставят възможност на тези агресивни органични същества да ги превземат. Арбот обяви, че започва обратно броене, след което ще последва мощен и задружен ядрен взрив.
- Блъфират! - не повярва на всичко това главнокомандващия цялата космическа армада октидски генерал Октю.
- Генерал Октю! - влезна при него Ини-сътрудник отговарящ за разузнаването и подслушването, - Това не е блъф. Преди малко един от роботите е споделил с Уйки, че наистина ще се саморазрушат! Дайте заповед за евакуация!
- Уйки е тук! Харкунците са тук?! - разяри се помощника и пръв приятел на генерал Октю, който се казваше Октидю.
- Разпространете информацията до всички кораби! - заповяда Октю, - Сусони, сини, октиди и Ини-сътрудници! Напускане на планетите на 50%! Всеки четен номер кораб остава долу, всеки нечетен излита на безопасно разстояние и се групира около нас, тук, близо до Арбот!
Това беше зловеща и безжалостна стратегия. Октидският генерал Октю беше готов да пожертва половината от всички свои подчинени - октиди, сусони, сини извънземни и Ини-сътрудници, но да види дали наистина арботите ще се самоунищожат!
- Я!... Напускат масово... - гледаха отдалече какво се случва в тази Арботска слънчева система от А-кораба и коментираха.
- Това е истински апокалипсис! - промълви Куро, - Да видиш как цял един свят загива!
- Това са машини... - промълви отчаяно и посърнало Уйки, който след като беше спрял да крещи "аномалии" го бяха върнали с обещанието да се държи нормално, - Това са машини и поне не изпитват болка, не изпитват чувства. Но какво ще стане, когато всичката тази сган на Октид и подчинените им продължат да унищожават всичко ЖИВО по пътя си? Колко болка, страх, ужас ще изпита Битието?
При тези думи някои се разчувстваха и отрониха искрени сълзи - Спаска, Ена, Кияна и... Нико. Сърцето му не можеше да понесе всичко това.
- Ще опитам! Не знам как, но ще започна да искам аномалии... - рече той и това вече втрещи всички, които не очакваха от него, че и той ще почне да говори за пространствените аномалии.
- Жълти! Чувате ли ме? Искам пространствена аномалия, която да накаже тези агресори!
Нищо не се случи - жълтите не го чуваха или не се намесваха, дори и да го чуваха. В същото време, обаче, тъкмо като беше си довършил изречението за агресорите, започнаха взривове по всички планети, луни дори на кометите, които бяха сравнително близо по това време. Арботите наистина се взривяваха и убиваха себе си и тези октиди, сини, сусони и инийци, които бяха останали край тях. Само главната планета - Арбот, остана без взривове.
- Не им стиска да се самоубият до края! - възтържествува Октю, на който загубата на половината армада явно не му беше направила някакво емоционално впечатление. Радваше се, че е победил и, че е на път да отбележи голяма славна победа над голяма слънчева система, населена от роботи. Само че му беше рано да се радва. Арбот започна да се приближава до тях.
- Браво! Планетата на роботите може да се движи самостоятелно! - изсмя се злобно и подигравателно Октю, - Жалко, обаче, че няма да може да се придвижи достатъчно близко до нас, защото е пълна огнева мощ, ние ще я разпилеем на парчета, преди да ни е докоснала!
Октидю започна да дава команди до всички кораби да стрелят по Арбот така, че да се разпилее на парчета. Ини-корабите на Октид, сините и сусоните се подготвиха за атака. И тогава се случи неочакваното!!! Всички те, както се бяха скупчили по заповед на Октю попаднаха в пространствена аномалия! Не можеха да помръднат! А Арбот се приближи без проблеми до тях, след което се разнесе мощният саморазрушителен ядрен взрив... И нищо не остана...
- Лелеее, ужасия!... - не можеше да повярва на очите си Питка.
- Браво! Браво, Нико!!! - стискаше юмуци и пипала Уйки, който най-после се наслади на мощта на пространствените аномалии, използвани срещу най-големите му врагове - октидите.
- Те просто ме чуха!... - не можеше да повярва Нико.
- Приближава се друга голяма армада! Трябва да изчезваме! - предупреди Лиан. Беше прав идваха много други кораби. Отдалечиха се преди да видят кои са. Не им трябваше повече стрес за днес.
А това бяха корабите на Харкунската царска дъщеря.
- Удивително!... - не можа да скрие възторга си тя.
- Права сте! - потвърди генерал Уйо.
- Всичко това... всичко това... - не можеше да намери думи от вълнение Пишомир.
- Нико... - каза царската дъщеря..., - Той наистина може! Той наистина ще е нашето спасение!
- Значи, все пак, Уйки беше прав за това. - каза Пишомир.
- Не ми припомняй за това същество!!! - заповяда му царската дъщеря и Пишомир се сви, и се прибра в корабната канцелария, където го бяха натоварили с различни рапорти за писане.
- Нико ще бъде наш! - каза твърдо генерал Уйо.
- Дано да е така! - отвърна сурово царската дъщеря.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 72
"И сега какво?"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Всичко това, което се случи: самоунищожението в стил "камикадзе" на Арбот, унищожаването на толкова много октиди и техните Ини-кораби, както и унищоважаването на толкова сини извънземни плюс сусони... просто надмина и най-смелите очаквания, най-смелите представи на много от тези на А-кораба. Той, в момента, се рееше из Вселената на принципа "случайност". Такъв режим му бяха задали - "Лети си, по "Случайност", ама малко по-далеч от царската дъщеря на Харкун и от войнствените октиди с техните подчинени!"...
Време беше за малко релаксация, за малко почивка.
- Ние няма ли да изостанем с ученето? - попита Бияна, която май не разбираше много-много от времето. Нико й обясни:
- Тук често пътуваме с високи скорости. Когато се движим с високи скорости, докато за нас минава малко време, на Бо, което се движи около Звездата с доста по-малка скорост, минава много време.
- Е, ами значи, че вече сме закъснели за училище!!! - каза Бияна.
- Закъснели сте. И сега сами си решете дали да се появявате там или да продължите задачата, мисията тук! - каза Кяпутен Куро.
- Аз няма как да не продължа мисията. - отвърна Кияна. Можеше ли да каже друго, след толкова много обучение в Чикибой, а и след зависимостта й от Суши?
- Ами родителите ни какво ще кажат?! - попита на свой ред Ена.
- Аз нямам родители, - напомни Нико и продължи, - Но ако, казвам "ако" всичко се нареди добре, то може в един момент да се появим като Победители на Бо, заедно с извънземни и Корпусът да ни признае, родителите и всички на Бо да разберат защо сме се отклонили за малко!
- Браво, Нико! - възхити му се Кяпутен Куро, който си мислеше същото.
- Абе... принципно да, но... познавайки Корпуса... - изпадна в откровение Лиан.
- Ами... то и на Земята, като се замисля... - добави старият Петър, а после продължи, - Обаче, ние си имаме по-наболял проблем.
- Какъв?! - зачудиха се повечето на А-кораба.
- Е, ами... облога с Питка! Ставаше дума, че ако едните спечелят, е моя, ако другите... пак ще си остана на сухо!...
- Ох... да, бе! - включи се Питка, - Октидите не победиха, арботите също не победиха.
- Реми! - отбеляза малкият Пешо, - Равен резултат!...
- На равно завръшиха, равен мач... да... - отвърна бай Петър...
- Няма победа - няма услуга! - каза Питка решително.
- Ама ти така го каза, все едно, че въобще не те привличам! - рече дядо Петър тъжно.
- Абе,... - започна Питка и в същото време нещо така се трясна в А-кораба, че всички изпопадаха.
- ТОВА НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ! Дори и виртуалните амортисьори не проработиха! - извика паникьосан Кяпутен Куро.
- Октидите? Царската дъщеря? Кой? - ошашавена питаше Ена.
- Всичко може да е, не се шашардисвайте! - отвърна хладнокръвно Уйки. Гледаха го и му се чудеха - този въобще плаши ли се някога и от нещо?!
- Спаске! Литни мойто момиче навън да огледаш, че нищо се не види тук. - предложи бай Петър, който нищо не можеше да види от компютрите. А-корабът веднага разбра за какво става дума, прехвърли Спаска в окрития космос. Тя започна да оглежда и после се върна уплашена!
- Ама навън, там... там има огромен кораб!!!
- Ами защо нищо не виждаме тук?! - започнаха да се безспокоят много от останалите.
- Не знам... Много огромен! Все едно колкото всички онези, които ги изтрепаха арботлиите на куп. Голямо нещо!
- А-кораб. Дай картина, сурова картина на обстановката. - рече Кяпутен Куро. А-корабът се извърна с лице към онова, което беше уплашило Спаска, а след това махна всякакви електроники от люка и тогава всички видяха огромния кораб.
- Е, това вече е нещо мощно!!! - зина малкият Пешо.
- Имаме ли връзка? - включи се Лиан, който си беше навехнал ръката от падането.
- ДАЙТЕ МИ Я ТАЯ ИДИОТКА, БЕ! ДАЙТЕ МИ Я!!! - ревна някакъв от грамадния кораб. Е, имаха връзка.
- Коя да ти дадем? - попита бай Петър, - Че ние тук имаме много.
- КИЯНААААА! ИСКАМЕ КИЯНА!!!
- Аааа, тя тази не е от идиотките! Объркали сте се. - отвърна бай Петър.
- НЕ СЕ ПРАВИ НА ИНТЕРЕСЕН УЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! - ревна онзи от грамадния кораб.
- Кияна! Познаваш ли ги тези?! - попита Ена. Кияна стоеше и гледаше спокойно. По едно време обаче очите й пламнаха в омраза.
- Познавам ги. Тренираха ме чикибойците с тях.
- Ало, - каза Уйки, - Сега разбрахме, че Кияна е била ваш спаринг-партньор. Защо сте й толкова ядосани?
- АБЕ, БЕГАЙ СЕ БЕ, УРОД!!! ИСКАМЕ Я ТАЯ! ИЗБИ НИ МНОГО НАРОД!!! ПРЕДАЙТЕ Я ЗА УНИЩОЖЕНИЕ!!! ИЛИ ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕТЕ!!! ААААААААААААААААААааааааа! - ревна много сърдито онзи.
- Е, добре де, не може ли просто да избягаме? - попита тихичко Ена.
- Може, но може да ни държат на мушка. - обясни й Кяпутен Куро.
- Аз НЯМА да бягам от тези. Готова съм да отида там!!! - каза решена Кияна.
- Кияна. - доближи се до нея Нико, който не знаеше още какви неща би могло да научи за престоя й в Чикибой, - Ти наистина ли си убивала техните хора? Чикибойците ли те накараха?
- Това беше тренировка. Пратиха ме да се обуча на бой. Убихме много от тези.
- Убивала си невинни хора, ей-така, заради тренировката? - погледна я с полуизумен вид Лиан.
- Не невинни. Виновни бяха.
Нико се отдалечи за момент, а после се върна въоръжен и даже с щита, който предпазва от много оръжия.
- Идвам с теб!
- Но вие може да загинете там! Тези са огромен кораб, сигурно имат поне 300 000 души персонал! Дори всички тук не можем да победим толкова много хора! Съмнявам се дори и Суши да се включи доколко ще може да се справите. - каза тревожно Куро.
- Опааа... - рече Уйки, който беше открил нещо.
- К'во бе? - погледна го Шики.
- Няма да има нужда да ходят. Ние ще се справим с тези нервни олигофрени сами. - каза радостната новина Уйки.
- Ама какво, какво откри? - заобиколиха го всички. Само Кияна стоеше решена да отиде и да се бие с тези.
- Защо виждаме този огромен кораб, когато гледаме с невъоръжено око, а когато А-корабът го прекарва като изображение през електрониките си не го виждаме? Защото това е просто една голяма симулация.
- Лелееее! Вярно, бе! А аз се чудех кой може да направи чак такъв огромен кораб. - плесна се по челото Пешко.
- А къде е истинският кораб или каквото и да е, което симулира това? - попита Шики.
- Ей там! - посочи Уйки зад някакъв бавно реещ се астероид. Всички се вгледаха и видяха някакъв много малък космически кораб с размери само около 1/20 от тези на А-кораба. Уйки наистина имаше добър ум и добро зрение.
- Локализирахме ви! Хванахме измамата ви! - каза им Куро.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕеееееееееееееееееее! СТИГА, БЕ!!! - развика се онзи и вече щеше да се разплаче, - ТАЯ ИДИОТКА НИ ИЗБИ МНОГО ХОРА! СПРАВЕДЛИВО Е ДА НИ Я ПРЕДАДЕТЕ!!!
- Избихме тези, които имаха фабрики за производство на месо от себеподобни! Те убиваха толкова много от вашите. Ние просто сложихме край на това! - каза истината Кияна.
- ЧОВЕКОЯДЦИ ЛИ? Ееее... Добре, извинявайте тогава. - казаха онези, разбрани хора се оказаха и отпрашиха.
- И сега какво? - попита Нико, но никой не му отговори.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Глава 72 беше продължена (току-що). Казвам го за тези, които следят историйката. Вчера прекъснах ненадейно, но сега я довърших. Може да видите (по-горе). :)
-
Хубаво продължение! Хареса ми! :-* Чакам още от същото! :-*
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 73
"Там, където даже октиди не ходят!"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Сега може да опитате там, където даже октиди не ходят. - чуха всички роботен глас. Всеки, който имаше оръжие го извади, насочи го по посока на гласа и скоро стерсираните им погледи преминаха в ококорени погледи, защото забелязаха, че чуждият роботен глас беше на някакъв малък робот, около "метър и половина с вдигнати ръце", който се приближаваше към тях на колелца, бавничко.
- Ама ти как оцеля, бе, мойто момче? Нали всички се само-... самоизкамикадзихте?! - попута учуден бай Петър, който разпозна веднага, че това е някакъв оцелял арботски робот.
- И как успя да проникнеш тук? - викна му Лиан.
- Движи се на колелца. - подсмихна се малкия Пешо.
Роботът спря пред тях, защото все пак никой не го изпускаше от мушката. Не можеха да му се доверят, а и повечето се страхуваха да видят неканен робот на А-кораба, още повече, когато се предполагаше, че те са се самоунищожили във войната си с Октид. Уйки, най-невъзмутимо, се приближи към роботът, погали го по овалната главица с пипало, пък му рече:
- Създание от изгубения свят на сингулярност, как така само ти оцеля и как влезна тук?
- Изчислих, че моето самовзривяване ще увеличи силата на взрива само с приблизителните 0,0000487%, а шансът, ако се самооткажа и продължа съществуването си да увелича интересното за мен са 1017 пъти по-големи, от преди, когато цялото време прекарвах на Арбот и наоколо. Избрах си вашия А-кораб.
- Ти си робот. Не може да имаш неща, които са ти интересни и емоции! - усъмни се Кяпутен Куро.
- Аз говоря за това, което би могло да е в мой интерес. "Интерес" равно на "полезно".
- Просто машинката си има добре-развита програма за оцеляване. - усмихна се Уйки докато оглеждаше роботът от главата до петите (по-точно - от главата до колелцата).
- А какво е станало с програмата му за подчинение на вида, на командването? - попита основателно Нико.
- Много просто, - веднага отвърна роботът, - Реших да я игнорирам като остаряла, дефинирах я като "вирусна" и я блокирах. Така в момента аз съществувам, а останалите не съществуват. Ако преформулирам на ваш език: "Аз оживях, другите не."
- Значи си предател!!! - изтърси Бияна.
- Или просто високоосъзнат робот, който не иска да се "похарчи" толкова лесно! - каза бай Петър.
- Може да се гледа на това по много начини. - отвърна им Уйки, който наистина си беше харесал роботът с неговата нестандартност, а и предвкусваше някаква негова полезност.
- Каквото и да е, - намеси се делово Кияна, - Ако Суши не разреши, няма как да остане с нас. Знаете, че ние сме се посветили на мисията на Доброто, Бялото...
- Чикибойското! Знаем... - добави бай Петър, който беше вече научил това клише отдавна и му беше втръснало.
- Суши отговори, - каза Кияна, с което за пореден път доказа, че чикибойците могат да контактуват бързо и телепатично, - че роботът трябва да премине пробен срок при нас.
- Ще го премине, много е сладък! - потупа го нежно по гърба Уйки и го поведе да го избърше от прахоляка в който беше потънал, след което роботът се оказа, че дори е цветен, съставен от различни цветни метали.
Няколко часа по-късно роботът обясни как минал всички защити на А-кораба, защото софтуеърно микрокомпютърната му система била много по-напреднала, доколкото можа надгради (ъпгрейдна) А-корабния компютър, а след това вече всички започнаха да се интересуват от него, защото си личеше, че това е най-революционният, най-напредничав робот от всички арботски роботи съществували някога и някои искрено се радваха за него, че е оцелял.
- А-корабният кюмпютър - рече Спаска и точно така го каза "кюмпютър", - да не ми се разсърди нещо, но този Роботчо е много по-знаещ.
- А-корабният компютър не може да се сърди. - успокои я Кяпутен Куро.
- Аз също си мислех нещо такова. - каза Шики, - Затова искам да попитаме Роботчо той да преизчисли курса на А-кораба, за да е по-сигурно, че няма се натъкваме на октиди и на харкунци.
- Аз вече ъпгрейднах А-компютърър ви. - каза Роботчо, - Изчисленията и преизчисленията, които ще направя ще са само с 0,16% по-добри от неговите.
- Е все е нещо! Мен даже и с толкова да ми вдигнат пенсията, пак ще се радвам! - рече дядо Пешо.
- Какво е "пенсията"? - попита Роботчо, който си личеше, че иска да учи.
- Ние нали имахме връзка със Земния интернет? - сети се малкият Пешо, - Я направо се включи там да разбереш за пенсиите.
Пешко му даде да се включи към лаптопа и Роботчо за има-няма 10 минути изчерпа цялата настоящна земна интернет информация! Това беше донякъде полезно, защото след този Роботчов ъпгрейд той се похвали, че може да прави изчисления с 0,17% по-добре, а и вече знаеше неща като "пенсия", "педикюр", "пеерас" и т. н.
- Много съм нетърпелива! - каза Ена, - Какво ще покажат новите изчисления?
- Какво толкова може да покажат 0,17% по-точни изчисления? - беше скептичен и неразвълнуван Шики.
- Всичко може да покажат! Великолепна идея беше това! - беше оптимист Уйки и се оказа, че има право.
- Предишните изчисления въобще са изхождали от погрешна предпоставка да се движите на случаен принцип, избягвайки двете главни за вас опасности. Аз преформулирах задачата.
- Много обича да преформулира този робот. - забеляза Спаска, която имаше набито ухо.
- След преформулацията нещата са такива: Вместо да се движите на случаен принцип и да бягате, може да отидете в Галактика, където даже октиди не ходят.
- КАК?! Как знаеш поговорката от Харкун "Там, където даже октиди не ходят."? - извика Уйки.
- Случайно я формулирах. - обясни с равния си и безпристрастен роботски глас Роботчо.
- И защо не ходят? Това сигурно ли е? - попитаха един след друг Лиан и Шики.
- Ето, вижте сами това. - изобрази холографска картина Роботчо. Тя показваше динамично голяма част от Вселената, а октидските нашествия бяха изобразени като малки овални петънца, които се движеха, щъкаха насам-натам и се установяваха по най-различни планети, комети, спътници.
- Как е възможно толкова бързо да напредват?! - не можеха да повярват на очите си много от присъстващите.
- Аз ви говорех, говорех, но вие трудно схващахте, бавно разбирате силата и мощта на октидите. Преди бяха доста лесни за контролиране, преди да се заимат с тези нови техники. А сега техниките плюс тяхната сила и тяхното лесно размножаване са заплаха за много светове. - рече невъзмутимо, неизненадано, но и с трудно подавяна тъга Уйки.
- Е, все пак да не забравяме, че повечето планети са ненаселени и всеки може да ги завладее като просто кацне на тях. - прояви скептицизъм Куро, за който октидската мощ беше пеленаче в сравнение с тази на чикибойци и на плашипутарници.
- Това обаче е интересното за вас. - каза Роботчо и посочи една голяма галактика, която се отличаваше не само със своята големина, а и с това, че октиди, които приближаваха там или я заобикаляха отдалече или отиваха до някакъв пункт там, след което пак си омитаха крушите.
- Защо избягват това?! Много интересно! - попита Нико.
- Всичко е възможно. Например да има нещо, което избива октидите. - рече Куро.
- Да, но в такъв случай ще избие и повечето от нас. - отбеляза Уйки, - Отделно, те не биха се приближавали чак толкова там, ако знаят, че е опасно за тях. Има нещо друго...
- Но аз знам тази галактика! - подскочи като убодена Сиси, - Това е нашата съседна галактика!!!
- Значи сусоните живеете съвсем наблизо там? - попита Куро.
- За нашите скорости - да. Посещавали сме покрайнините й. Там живеят много и различни раси. Не може да ходим там!
- Стига, де. Не може да е по-лошо отколкото това, с което сме се сблъсквали досега: ташлари, паякообразни пирати, октоподообразни изчадия... - започна да изброява Пешко.
- Повярвай ми!!! МОЖЕ! - каза ужасена Сиси.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 74
"Там, където даже октиди не ходят!" - 2
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
А-корабът се приближаваше към онази интересна, голяма галактика, където "даже октиди не ходят".
- Забеляза ли, че роботът, когато се появи точно това каза? Първите му думи бяха "Сега може да опитате там, където даже октиди не ходят"! - каза Питка на Уйки. Уйки се замисли за момент, почти се усмихна и отиде при Роботчо, който се занимаваше с изследване на А-корабните механизми.
- Роботче, ти като се появи заяви, че може да отидем там, където даже октиди не ходят. А после след преформулирането и изследването на нещата пак каза, че може да отидем там. Знаеше ли предварително нещо?
- Не. Предположение. Обикновено. След това предположението ми се потвърди. - беше бърз в отговора си Роботчо.
Уйки го сграбчи в силния си захват и му каза отчетливо:
- Много ми харесваш, но ако се окаже, че си инсталация на Октид, ти ще си първото същество, което ще унищожа!!!
- Може да ми сканирате всичката памет и ще видите, че не съм имал пряк контакт с нито един от вида на октидите. - каза Роботчо неподвижно и невъзмутимо.
- Ще те наблюдавам! - каза му Уйки сериозно и го остави да си върши работата.
- Това наистина е невъобразимо! - говореше леко-възпланенена Ена, - Видяхте ли как тези превземат с такава лекота толкова много пространство?! А изглеждаха за всички нас в началото някакви флегматични, меки, безопасни.
- Когато се размножаваш бързо и когато повечето космос е ненаселен това не е странно. - опитваше се да охлади атмосферата Кяпутен Куро, който участваше в разговора с нея, заедно с Шики, Сиси, Лиан, Бияна, Пешовците и Спаска.
- На мен това не ми прави впечатление. - каза Лиан, - По-интересно ми стана защо, все пак, няколкото октидски кораба, които се доближават до тази галактика се насочват все към една и съща точка, а след кратко там си заминават, както се вижда, без никакви проблеми и продължават заедно или по отделно към други дестинации.
- Сигурно онази точка е Предупредителят. - каза Сиси, която изненада всички с това, че имало там и някакъв "Предупредител".
- Все повече се радвам, че в екипа ни има човек с толкова богат космически опит като Сиси. - похвали я бай Петър.
- Какво предупреждава? - попита Петър Пикапът.
- Предупредителят е доброволен пункт от едни космати същества, които го поддържат и привикват с мирни сигнали всеки да мине там, да се запознае с тази галактика и да не припарва там.
- И вие какво? Уловихте сигналите, отидохте там и се отказахте след като ви ужасиха с информацията за тяхната галактика? - попита Уйки, който се приближи към групичката им.
- Когато и ти чуеш, и ти ще се откажеш! Не знам защо въобще отиваме там да си губим времето! - беше категорична Сиси.
- Кияна... какво казва Суши? Ще може ли вече да почне войната между Доброто и Злото, и да не ходим на това опасно място? - попита Спаска, която се беше излегнала, но слушаше какво си говорят. Кияна пък, която се беше загледала безизразно в космическите простори само каза: "Не. Все още Чикибой не е готов да започне войната. Ние трябва да продължим със събирането на енергията и да се пазим от изтребване."
- Е, то нали точно това и аз казвам! Да се пазим от изтребване!!! - каза нервна Сиси, - Затова ви казвам, там е много опасно, но явно искате сами да чуете и да ви настъхне цялото тяло!
Знаеха си я Сиси, че е склонна да се плаши от време на време, но от друга страна я знаеха, че не се плаши лесно, а се плаши само когато има основание за това. Лиан започна истински да се притеснява и да се замисля що за ужасно място е голямата галактика.
- Ето ги и сигналите! - обади се Питка, която следеше нещата в близост до Роботчо. Всички се скупчиха и видяха - на всякакви езици и по всякакъв начин - аритметичен, геометричен, двуизмерен и триизмерен, косматите доброволци казваха преди да се навлезе в пределите на тази галактика всеки да се отправи към техния пункт за съдбоносно-важна информация.
- Я чакайте малко, имам идея! - каза Кияна. Това много учуди всички, защото след като тя беше вече под контрола и прякото напътствие на Чикибой никой не очакваше да чуе от нея нещо толкова лично, толкова автономно. Тя така го изрече сякаш си беше чисто нейна идея и в тази работа нямаше пръст Суши или нещо друго. Нико, който най-много беше следил и изучавал израженията й също видя в нея голяма част от онази предишна, истинска Кияна - весела, мила, жива и оптимистична. Още преди да я попита той или който и да било друг каква й е идеята, тя изприпка до Роботчо и му каза да изчислят заедно с бордовия А-компютър, според наличната им информация, колко общо космически кораба досега са влизали в тази галактика и колко от тях са излизали.
- Прекрасно хрумване! - възхити се Кяпутен Куро, който също се чудеше защо пък да ходят до онзи пункт, ако може направо да си влезнат тук. Явно Кияна имаше предвид същото - да влизат направо и да не ходят да се информират.
- Ще спестим малко време, което май в момента и без това не ни е толкова нужно. - отбеляза Уйки, който също бързо схвана за какво иде реч.
- Да, да... - отвърна им Кияна, която чакаше анализа, - Ако повечето от влезналите тук са се завърнали, може би, няма страшно.
- Ама вие вярвате ли си?! - обади се Сиси, която непоколебимо беше на позицията, че тук не трябва да се преминава и на сантиментър. Не знам какво ще покажат числата, но мога да се обзаложа, че и 10 процента от влезлите никога не са излезли.
- А останалите 90 процента и кусур са останали в ей-тая галактика, защото им е хубаво, например! - засмя се бай Петър досущ като късния Тодор Живков.
- Резултат готов. - казаха в един и същ глас А-компютърът и Роботчо, - От последните 97312 решили да навлезнат в галактиката само един се е завърнал.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 75
"Разделението"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Новината за незавърналите се като голяма процентност сериозно смути много от тези на А-кораба, но особено Бияна и Лиан, както и Сиси, която и преди беше чувала ужасии за точно тази Галактика.
- Ама вие нещо да не послъгвате? - попита си откровено и прямо Ламята Спаска, която на съвсем доброволни начала литна до пункта на косматите предупредители. Те наистина бяха космати същества, поне колкото земните шимпанзета, но за разлика от тях, изключително интелигентни, умни, много приятелски настроени, а също и ведри същества.
- Галактиката ни е голяма. Виждате, - казаха те, - има място за всеки. Не си я пазим за нас, но просто се изморихме да виждаме трагедия след трагедия из нашата Галактика. Особено ни е тежко за външно-галактически същества като вас, които идвате тук с надежда за по-добър живот или с вяра, че ще се укриете от нещо по-лошо. Смеем да твърдим, че по-лошо от тук няма.
- Ама вие не сте лоши, така ми изглеждате! - каза им Спаска и беше напълно откровена.
- Е, колкото и да е нескромно, да,... ние не сме лоши, но от лошотия избягахме по краищата на Галактиката, за да предупреждаваме наивните и незапознати. Всеки е свободен да се движи тук, но ние просто трябва да предупредим. Наш дълг е.
- Добре, че поне има такива като тях, да избягат накрая и да си посветят живота на предупреждението, на това да спасяват останалите! - просълзи се Сиси, когато разбра какво са казвали косматковците.
- Е, след всичко това, явно е по-добре да не ходим там. - каза Лиан и си му личеше, че абсолютно не желае да припарва и на сантиметър в тази ужасяваща Галактика, където даже октиди не стъпват.
- Трябва да сме супер ненормални, за да влезнем в такова ужасно място! - подкрепи го Бияна.
- А на вас по-приятно ще ви е да се разхождаме следвани от октидите ли? - намеси се Уйки, който явно предпочиташе, поне засега, прикритието на тази Галактика.
- Я и аз да кажа нещо, по-скоро - да повторя нещо! - намеси се Кяпутен Куро, - Преди съм ви казвал, поне един път, доколкото си спомням, че тук всеки е свободен да напусне когато пожелае. Борбата на Доброто срещу Злото трябва да е доброволна!
- КАЗАЛ СИ, КОГАТО СИ БИЛ РЪКОВОДИТЕЛ ТУК! - веднага светна Кияна, т. е. Суши. Ясно беше, че Суши не пуска никой да се самоотлъчва.
- Аха... - само каза Лиан и се отдалечи с някакъв "пъклен план" в главата си. Бияна го последва. Сиси остана като в ступор. Всички се събраха да пообсъдят нещата, макар че то какво обсъждане, след като Суши беше направо заповядал да отиват в тази опасна Галактика и нямаше какво да му се противопостави? Да, но Лиан си имаше явно своя план. Викна почти незабелязано Роботчо при себе си и му обясни:
- Преди време ми сложиха нещо да ме блокира от едни други. Искам да ми го махнеш, защото искам да съм свободен да избера.
- Той трябва да избере, да направи сам своя избор! - добави Бияна.
- Останалите дали ще са съгласни? - попита Роботчо.
- Ееее, не! Точно ти, който избра свободния собствен избор въпреки другите роботи?! Моля те! - почти проплака Лиан.
- Знаеш, че моята изчислителна мощ е много велика, нали? Искаш ли да изчисля дали при теб шансът е по-добър, ако продължиш с тези или ако ти махна онова и продължиш с другите?
- Много добре предложи, но колкото и да е по-зле там, аз искам да съм там, а не тук! Знам, че там може да умреш и то бързо, но знаеш ли кое е доброто там? Че е винаги бързо! Поне аз така го усетих, когато чудовищната черна сила ме стискаше за гърлото! А тук! Тук може всичко - може да умреш бавно и мъчително, може да умреш внезапно, дори когато не знаеш... Това е опасно място! Разбери ме, ако можеш да разбираш органични неща като нас!
- Ще ти помогна, но да знаеш, че съм ти предложил преди това да направиш по-информативен, по-изчислен избор.
- Ще знам! - каза твърдо Лиан.
- И аз ще знам! - подхвърли Бияна, която неизвестно дали заради Лиан и/или заради уплахата, но поиска да го последва.
- Приготви се. - каза Роботчо и започна да вади от себе си какви ли не метални джунджурии и кинкалерии. То беше някакво чудо да помисли дори човек, че някакъв такъв полу-ретроробот може да надвие Чикибойска фина блок-технология, но.... в края на краищата, Роботчо успя. Успя! И тук стана интересното. Колко "интересно", доколко и за кого, вие сами преценете: Веднага след като роботът сне защитата, тутакси около Лиан се появиха черни плашипутарници. Да, плашипутарници (в множествено число), а не само онзи. И ето тук стана нещо, което за някои може да е зашеметяващо - тези плашипутарници нямаха кой знае колко общо с онзи гадния, измъчващ, страшен плашипутарник - тези бяха някакси едни сервилни, мазни. На техния фон "белият" и "добрият" Суши си беше истински садист! След няколко любезни думи и покана Лиан с Бияна да се присъединят към Плашипутар, то и двамата веднагически избраха тази опция. Съвсем леко ги смути новината, че Плашипутар е вече в комбина с... Октид! Октиди и плашипутарници! Аха-а-а-а! Ето защо с такава "полусветлинна скорост" октидите превземаха нови светове. Но, какво от това? Тези, новите, плашипутарници заменили стария плашипутарски "отговорник" на Лиан, бяха толкова предразполагащи, че на фона на неизвестно-колко-опасната Галактика плюс решението на Лиан да не стъпва там за нищо на света, предопределиха нещата на сто процента! Конкретно, черна мъгла обви Лиан и Бияна, които бавно се понесоха над главите на всички, а скоро и преминаха А-корабния таван, след което като черен лъч изчезнаха.
- Опалянка! Тези се изнизаха! - усети нещата бай Петър.
- Ще ги спрем!!! - обади се Суши, очите на Кияна светнаха, не се знаеше дали Суши ще се материализира всеки момент. Стана страшно!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 76
"Навлизане"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Станалото станало! Край. С двама повече или с двама по-малко (с Лиан и Бияна или без Лиан и Бияна) трябваше да се продължи нататък. Суши дори счете за ненужно да се материализира и да се бие с плашипутарниците. Представяте ли си? Каза им (чрез Кияна), че просто тези двамата ще ги остави да си заминат (да си отлетят) със "злото", но ако още някой опита нещо такова, то направо да счита, че е мигновено умрял или умряла!
Това беше донякъде очаквано от всички, а и малко или повече се подразбираше, защото чикибойците не възнамеряваха да се отказват от екипа си.
А-корабът навлезе в новата, непозната и страшна галактика.
- Дядо, какво мислиш, че ще се случи тук? - попита малкият Пешо.
- Дядовото, честно казано, мисля че ще го ядем същия дебел, чепат и голям както навсякъде досега, докато Чикибой (демек Доброто, Великото, Бялото) не реши да започне големия кьотек...
Шики беше прегърнал Сиси и не я пускаше от прегръдките си. Искаше тя да е спокойна и защитена, а и искаше, ако стане нещо неприятно, тя да е прикрита от мощното му, мускулето тяло. Би предпочел да умре преди нея, с нея, вместо нея... каквото и да станеше, не би дал своята Сиси да си отиде преди него!
Спаска и супер-котето се бяха сгушили. Вече, съзнателно, не знаеха доколко са наиситна ламя и доколко супер-коте... Беше ги страх, а и с основание, защото А-корабът се движеше в напълно нова галактика, където октиди не смееха да пристъпят, а някакви местни, космати прнедупредители от аванпоста им махаха тъжно и дори бършеха сълзи...
- Погледни това! - каза Кяпутен Куро на Нико, - Може да е последното значимо, което виждаме тук. Космати, развити същества плачат за нас, искрено...
- Аз също, за малко, да заплача за Бияна. - призна си Нико с почти насълзени очи.
- Все още? - попита Куро, макар и да не се учудваше толкова.
- Да... Все още,... по-скоро, все някак... - отвърна му изповедалчески Нико, докато гледаха отдалечаващият се аванпост.
- Всъщност, не е чудно... - намеси се Ена, която се доближи до тях двамата да съзерцава отдалечаващите се познати неща и след като се огледа внимателно за Кияна (Шики) добави шепнешком - При положение, че Кияна стана такава кукла на конци!...
- А ти, Куро, вярваш ли, че някой ден, ако Чикибой победи Плашипутар, навсякъде и навред всички галактики във Вселената ще настъпи добро, хармония, щастие? - попита Нико някак вяло и отпуснато.
- Вижте... - намеси се Уйки, който явно не искаше да стои сам с Питка, нито със Спаска и суперкотката, нито с Шики и Сиси или пък с Роботчо, който беше зациклил в режим "Те избраха - аз помогнах! Свбодна воля, свещен избор!!!", и добави, - Според мен може да настъпи нов ред и нова хармония, но щастие няма да има за всички!
- Да не прозвуча тъпо, но виж, виж!!! Каква хубава планета има пред нас! - извика Питка, която дори заподскача от щастие. Това не бе чак толкова свойствено за нея и обра погледите на всички.
- Е, нека да се припланетим тук. - каза Куро, огледа се дали няма възражения от страна на Кияна/Суши, но тя беше седнала в поза "лотус" със затворени очи, та явно нямаше да има възражения и всички се зарадваха, че намериха (и то точно в началото на тази опасна галактика) нещо толкова красиво, обитаемо и, поне външно, спокойно.
А-корабният компютър не изчисли никакви неприятности, но по едно време спря...
- За първи път засича!!! - отбелязаха няколко от екипажа.
- Спокойно. Няма проблеми. Слизайте по-бързо. - потвърди Роботчо.
- Момченце!... - сграбчи го отново Уйки, - Пак ти казвам много, много, ама много да внимаваш!!!
- Надушваш нещо неприятно, а? - попита го Сиси, преди да слезне от А-корабът, който вече се бе припланетил.
- ДА! - кимна Уйки, който наистина беше взел силно да се съмнява в качествата на Роботчо.
- Смятай, че си прав!... - отвърна тя и насочи личното си оръжие към главата, показвайки че е готова да се гръмне всеки момент, защото ужасът не я напускаше в тази Галактика. Точно тогава, Питка, която беше останала последна, зад Уйки, се притисна нежно и безпокойно до него:
- Страх ме е тук! - каза тя. Уйки се обърна към нея. Взря се с грозното си и необичайно лице към нея и отговори: - Да, знам! И мен!!!
Това го чу само Питка. Ако някой от останалите бе чул, че дори Уйки се страхува, това би било ужасно обезверително, защото всеки смяташе, че Уйки е практически безстрашен.
Всички лека-полека се изнесоха навън. Изучиха планетата с различни практични и електронни способи. Обезопасиха се откъм непознати вируси, микроби и какво ли не от микросвета на тази външно-изглеждаща райска планета; посветиха месец за иследване на отрвовите и опасностите тук.
- Представяте ли си?! Тук няма нито една фауна, нито едно животно! Само свеж въздух, растения, дъвета, цветя... Боже, толкова е красиво! - каза един ден Ена и се обърна към Роботчо да му благодари едва ли не, че е изчислил добре тази спокойна планета, когато компютърът на А-кораба отказа, но роботът го замени. Той обаче леко се изви назад и отвърна:
- Вече мина месец откакто живеете спокойно тук! Това обаче е началото на края. Скоро ще има край на този ваш "рай"! Изчислих, казах! Време е да отлитате!
- Кога?! - извикаха почти всички, които почти бяха повярали, че в тази галактика и на тази планета не е толкова лошо (или поне, че ще има оазисче на което да заживеят дълго).
- Не исках да ви отнема това време на относителна наслада! Трябваше да си починете. Ако ви бях казал какво предстои, нямаше да кацнете тук, защото според други мои изчисления повечето от вас щяха да кажат, че ще продължаваме напред!
- И какво предстои? - попитаха ужасени в един глас Сиси и Питка, които бяха чули това.
- Вулкани и земетресения, и гигантски вълни!
- Кога?! - попитаха в един глас Куро, Шики, Уйки и Нико, които зарязаха заниманията си с някакви дървета и дотичаха насам.
- След около 2 минути! - отвърна спокойно, по роботски, Роботчо... и всичко наистина започна след толкова - вулканични изригвания от всякакви вулкани, земетресения, гигантски вълни... А това, че А-корабът бе на над километър разстояние бе повече от смущаващо!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 77
"Неизчислимост"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Уйки и Кяпутен Куро в една и съща секунда се сетиха да повикат А-кораба. Той автоматично започна да се приближава, а всички бягаха към него. Спаска реши да литне и да помогне на по-бавните, но я удари тежък камък от току-що изригнал вулкан по едната глава, която припадна, взе да се влачи и Спаска трябваше сама за себе си да се грижи. Земята се разлюля, започнаха да се образуват процепи, още няколко вулкана изригнаха, огромни дървета се строполяваха, а на хоризонта се зададе най-гигантската вълна.
- Цунами! - възкликна Куро, който беше виждал много японски рисунки и снимки на цунамита, но това беше толкова високо и обемно, че създаваше усещането "от земята до небето".
- Шики! - викна Сиси и го предпази от друг летящ камък с изгаряща лава. Шики остана невредим и я хвана за ръка, за да бягат по-бързо към А-корабът който се показа вече на отсрещния хоризонт. Същото правеше Уйки с Питка. Имаше някаква перверзна усмивка на лицето на Уйки, който едва ли не се съревноваваше с Шики кой ще бяга по-бързо и не показваше никакъв страх от ставащото около него. Съвсем на другия полюс беше Ена, която се чувстваше супер шокирана, не можеше да бяга бързо и Нико с Кияна я дърпаха, но дори Спаска с припадналата глава в ръце, без да може да лети, ги изпревари. Зад тях беше само Роботчо, който помогна с побутване Ена отзад, но той беше сравнително-муден и с нищо не увеличаваше скоростта, а по-скоро служеше за подпорка някой да не падне по гръб.
Нико се извърна назад да види какво става с Пешовците, които въобще не се виждаха.
- Петър и Петър! Къде сте? - провикна се той. Куро също се спря и също ги повика. Роботчо замръзна и рече. Изчислих, че преди малко са пропаднали в онзи трап, който е дълбок достатъчно, за да пропадат докато не ги извадим с А-кораба.
- Ужасно! - изквикаха Кияна, Нико и Куро. Останалите вече се качваха в А-кораба, който беше пристигнал. Всички се качиха там, последен се тътреше Роботчо, но малко преди да се качи и той, поредния летящ камък с лава го удари непоправимо! Само главата му остана що-годе цяла и се търкулна в А-кораба. Последният бързо се насочи по команда на Куро към трапа, за да извлече с притегателен лъч Пешовците. През това време върху А-кораба се стовариха и камъни, и скали, и лава и даже няколко силни цунами-удара, но защитите му бяха достатъчно силни срещу тези природни катаклизми. Най-сетне всички бяха вътре, дядо Пешо почти беше получил микроифаркт и го лекуваха с каквото имаше на А-кораба като възможности и щеше да се оправи, но същото не можеше да се каже за Роботчо, който почти беше забравен от всички, а няколкото които сетиха за него дори не искаха да доближават останалата от него глава, защото ги беше много яд, че такава мечешка услуга им е направила тази машина!
Уйки се приближи пръв към Роботчовите останки. След това го последваха Куро, Нико, Кияна и Шики.
- Нямам шанс за поправка. След малко угасвам. - изрече Роботчо очевидното.
- Не можа да изчислиш, че ще те удари това, а всичко толкова добре изчисляваше? - попита малкият Пешо, който тъкмо се беше появил и той да погледа последните минути на Роботчовия "живот".
- Неизчислимост (по Тюринг) и непълнота (по Гьодел). Ти ще ме разбереш. - изказа нещо Земно Роботчо и угасна.
- Не всичко може да се изчисли. Дори Роботчо не можа да изчисли собствената си смърт. - каза тъжно Куро.
- Знам го, бе! Знам го, че не може. - въздъхна бай Петър.
- Ти пък откъде си знаел? - попита Уйки, който явно беше надценявал изчислителната мощ на робота, но той Уйки си беше такъв - вечно се надяваше на чудеса, които ще помогна за победа на Октид.
- Да, наистина. Защо не си ни казвал, ако си знаел? - попита и Нико.
- Ами, защото мислех, че си го знаете, че машинката завалията не е перфектен.
- Ама как разбра? - полюбопитства и Сиси.
- Преди време, - заразказва бай Петър, - когато го накарах за изчисли кои числа ще се паднат от Тотото и той ми каза, че това било неизчисляемо, непредвидимо, защото нямало последователност в случайността. Е, това съвършен робот ли е, ако не може едни числа от Тотото да ти каже?!
- Ех, дядо Пешо, дядо Пешо... - махна с ръка внукът му и се засмя.
- Казах ли ви? Аз казах ли ви? - викна ядно Сиси, - Казах ли ви, че тук ще е ужасно и Предупредителите не лъжат!
- НЕ МРЪНКАЙ! - светнаха очите на Кияна. Суши се беше появил, - Важното е, че А-корабът е успял да извлече енергия докато е траел катаклизмът, която е много ценна за Доброто!
- Ама ние можеше да умрем. - простена Ена.
- Колатерални щети! На война е така. - каза равнодушно Суши и напусна Кияна, която оклюма изморена.
- На какво чудо попаднахме, не е за разправяне! - прошепна тихичко, като на себе си малкият Пешо, - Донякъде започвам да разбирам Лиан и Бияна.
- Даже не си го и помисляй! - каза му Кяпутен Куро, - Суши е много строг, но е от страната на Доброто. Плашипутарниците са черно, тъмно зло, което ще ти се стори с пъти по-зле и от 1000 Сушита!
- Не бъди толкова сигурен! Тук сме повече от добре! - чу се познат глас. О! Това беше Лиан, който се обаждаше по игличката нейде от Плашипутар, може би.
- Лиане, ти ли си, бе? - засмя се Шики, - Избяга като последен страхливец, пък уж си от Корпуса. Ха-ха!
- Мълчи, Шики! - викна Нико, - Бияна! Бияна къде е, как е?
- Ами никак не мога да се оплача, добре сме си. - каза и тя. Не вярваше никой, че ще се чуят отново с Бияна и Лиан. Това, обаче не продължи дълго, защото Куро каза, че няма какво да си кажат, а Суши отново се включи, дори се материализира при тях, издаде нервен вик, след което блокира игличките на всички, измъкна ги от тях дистанционно, а после им заби по една нова игличка.
- НИКАКВИ КОНТАКТИ С ПРЕДАТЕЛИ, СЛУЖЕЩИ НА ЗЛОТО! - извика Суши и дори удари по един "дистанционен шамар" на тези, които си бяха позволили да контактуват с Лиан и Бияна - Шики, Нико и Куро. Последният, фактически, беше на мнението на Суши, но и той го отнесе.
- Куро, брате, и ти го отнесе! - рече бай Петър, - Пък сте на едно и също мнение със Сушо.
- Просто попадна под ударите на правилото "Никакви контакти с Плашипутар". - засмя се хладно Уйки.
- Ама той искаше просто да преустанови контакта... - замисли се за момент Питка, - Защо го бият?
- Защото се е обадил, а като го набият показват, че за никой няма да има милост дори и при формално нарушение! - вникна във военната дисциплина на Чикибой Уйки и въздъхна, че му липсват неговите войници, защото и той точно по такъв начин раздавал правилата, дисциплината.
- Да, никак не се съмняваме за теб, че и ти така правиш... - държеше се за бузата Нико и още не можеше да стане от пода, където го бе отвеял дистанционният шамар на Суши.
- Погледнете го от добрата страна, имаме си нови иглички. - каза ведро Куро, който едва ли не се радваше, че е получил плесник, който не го беше съборил на пода, защото Куро беше як, но му беше разбил носа и лицето му беше кърваво.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 78
"Ърбън"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Отново Нико беше сполетян от чувствата си към Бияна, но тези чувства отдавна не бяха онази възхитителна и омайна любов, а по-скоро смесицата от гняв, обида, огорчение, разочарование, тъга и една малка или по-голяма липса. Гняв, защото беше избрала всичко да направи срещуположно на неговите избори - Нико искаше тя да е с него, а тя избра да бъде с Лиан; Нико остана верен на екипа на бялото и доброто, а тя избра черното и злото... Обида. Това чувствто отдавна се беше настананило у него и просто все повече се разгаряше, докато най-накрая не се разпламтя, когато тя не само остана с Лиан, но и избяга при плашипутарниците. Огорчение от нея, че не отвърна дори с частица любов на любовта му, но и доста по-голямо огорчение от себе си, че не е успял да стане това, което тя би харесала. Разочарование - това беше най-опустошителното чувство, което здраво и безмилостно показваше, че тя не е това, за което я е мислил, става това, за което той никога не би си помислил и никога няма да стане онова, което би искал. Тъга - една стара познайница, която сега вече още повече се беше загнездила в сърцето му, придобила просто един нов оттенък с името "Бияна"... и, накрая, липса липсваше му малко, а сега, когато Суши им прекъсна връзката завинаги, знаейки че дори няма да може да я чуе повече, тя му залипсва повече. Старата, изпитана "рецепта", когато Бияна му залипсва вместо да се измъчва с тези мисли, да се обърне към Кияна и да се отдаде изцяло на общуването си с нея, този път не работеше, защото тя все си стоеше някъде наоколо полунеподвижна, застинала, безизразна дори. Приличаше на всички на нещо като марионетка, зомби, робот - просто една бледа сянка на предишната Кияна.
Депресивните мисли на Нико се разсеяха мигновено, когато пред тях изникна голяма планета на която имаше условия за живот. Даже с просто око се забелязваха 2 зони - една зелено-синя природна и една сива, запушена и задимена.
- Там е доста ърбън! - каза Пешо Пикапът и беше прав, защото краткото сканиране на усъвършенствания А-корабен компютър показа точно това - градски зони с много индустриално производство и хуманоидно население.
- Много ми е залипсвал градския пейзаж. - сподели бай Пешо.
- Ще е интересно да видим какви са им градовете. - отвърна и Шики, но Сиси го перна по рамото с отрезвяващото "Ти да не забрави предупредителите какво ни казаха за тази Галактика! Не искам да слизаме там!"
- Но мястото е едно от малкото годни за живот наоколо, а и скоро няма да видим друга планетна система! А-корабът има нужда от релаксация, както и ние.
- Корабът има нужда от енергия, за Чикибой. - изказа недоизказаното Уйки, който вече беше чудесно прозрял какво е най-важното за чикибойците и не искаше да си прави илюзии. На него илюзии и не му бяха необходими, защото той не се страхуваше от нищо, освен от вероятността Октид да завладее цялата Вселена и двете им познати измерения.
- Ти не се страхуваш от нищо, нали? - викна нервно Сиси, която постоянно си беше в настроение "нервна", откакто навлезнаха в тази галактика.
- Страхувам се само от това Октид да не завладее всичко! - каза Уйки и я погледна в очите прямо и ядно, - Ако това се случи с това измерение, а вие видяхте, че те окупират почти всичко до което се докоснат, това ще се случи и с нашето измерение, което е много по-просто и по-ограничено!
- Еййййй, как не се бяхме сетили досега! - викна радостно малкият Петър забравил за ърбън-гледката пред себе си, - Ние просто може да се измъкнем от тази Галактика и със спиралодупка да отидем в трето измерение!
Тази идея беше толкова велика, че всички се ококориха, зинаха от учудване, с изключение на Кияна и Куро. Уйки също погледна усъмнен и невярващ кой знае колко. Преди да продължат по темата, обаче нещо гигантско изскочи, направо подскочи, от природната синьо-зелена зона на планетата, отвори уста и ги погълна! Бяха попаднали в някакво гигантско животно!!! Корабът се спусна по вътрешностите му и се сблъска с няколко старопогълнати октидски кораби!
- Ето защо и почти никакви октиди не се връщат обратно, ако влезна тук. - каза Уйки запазил самообладание на фона на всеощия ужас, който разтресе всички, включително и безизразната студена Кияна.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 79
"Ърбън - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- До всички кораби! До всички кораби! Има ли оцелели? - попита Уйки. Сигналът на А-кораба моментално достигна до всички кораби, само от 2 се обадиха оцелели октиди, които звучаха изморени, гладни и измъчени.
- Ще трябва да им помогнем! - каза Ена.
- Да, разбира се! - съгласи се Уйки, - Аз затова и ги попитах кои са още живи, за да им помогнем да умрат! Огън по тези!!!
Още преди да отменят командата, А-корабът с мощните си оръжия простреля и взриви октидските кораби.
- Какво правиш, бе?! Ти луд ли си? - блъсна го Кяпутен Куро и се опули насреща гледайки гърмящите и взривяващи се кораби. Уйки се хилеше перверзно и повтаряше колко е хубаво да гледа умиращи октиди!
- Не се карайте! Не е моментът за караници! - каза им Кияна, - По-добре да помислим как да се измъкнем оттук!
- Аз вече предложих, - напомни малкият Петър нещото, което от целия този шок всички бяха забравили, - Със спиралодупка да отидем в друго измерение; не в това нашето, не в Харкун, а някъде на трето място.
- Ти забрави, че за тези преходи се иска много енергия. Не можем да прокараме целия А-кораб през спиралодупка!
- Енергията трябва да се пести. - кимнаха Уйки и бай Петър в един глас, защото и двамата бяха уловили отдавна "генералната линия" на Чикибой.
- И още нещо, - добави Кияна, - Докато бях там, при тях, чикибойците ме обучаваха по география на измеренията. Харкун е най-близкото и най-подобно на нашето измерение. Затова и енергията до Харкун, която се използва при спиралодупчения феномен, е малка. Останалите измерения са по-далечни, много по-енергоемки и много по-различни.
- Преди време Фуши, вечна му памет, ми показа едно такова друго измерение. - припомни си с лека тъга Кяпутен Куро.
- Ти си ходил и до трето измерение? - удивиха се Нико, Ена, Шики и Пешовците, които мислеха, че Куро, както тях, се е подвизавал само тук и из Харкун.
- Да, но само веднъж. Беше като кратко обучение от страна на Фуши. Трябваше да видя каква голяма грешка може да е това да объркам посоката при отварянето на спиралодупка. Оказвайки се в някакво трето измерение не само може да похабиш всичката си енергия и да няма с какво, да няма как да се върнеш обратно, но може и директно да умреш!
- Ама как? Защо директно? - полюбопитства Уйки, който си правеше моментална сметка да има как да прати всичкия Октид на едно такова пътуване и директно да унищожи всичките октиди до крак (по-точно казано "до пипало")!
- Зависи от измерението, обясни Куро, но може да е ужасно. Представете си, че попадате в измерение, където нямате никаква твърда материя, няма и въздух. Реете се в "празното", няма какво да дишате... умирате.
- Ти в какво измерение беше? - попита оживен Петър Пикапът.
- В някакво много неприятно. Всичко беше червено-оранжево или някаква подобна светлина, много шумно, различни звукови вълни се пораждаха и ме заглушаваха - всичко блестеше силно в очите, всичко беше пронизващо неприятно ушите, температурата също не беше ниска. Фуши беше с мен, даде ми специална визия с помощта на неговата сила да погледна на нещата през чикибойски очи. Тогава започнаха да се открояват някакви фигури. Приличаха на "бутилка на Клайн", както казваме в Земната математика или на "странната повърхнина", както е известен на науката на Бо. Нямаше нищо живо. Едно чисто физично измерение с доста странни физични закони. Вероятно можех да загина, ако нямах Фуши до себе си. Всичко беше толкова изтощаващо и объркващо за едно същество от това измерение или от Харкун. Когато пипах някои от тези "бутилки на Клайн", ако мога да ги нарека така, те бяха нещо средно между пух, желе и вода.
- А близна ли ги? Какви бяха на вкус? - попита Уйки.
- Не! Ти пък! За какво ми е да им знам вкуса? - погнуси се Куро само като си представи нещо такова.
- Другарят Уйки явно е по фундаменталната наука и би ги близнал, защото при науката всичко е важно. - каза бай Петър.
- И това е вярно, - призна Уйки, но добави, - Аз наистина щях да ги оближа, за да разбера какъв е вкуса на тези страннотии.
- Ти самият си една голяма страннотия! - засмя се Питка.
- Права си! - опита се да я оближе Уйки с дългия си език, но тя се дръпна разсмяна.
- Хубаво си хортувате, - намеси се Спаска, която беше с една бинтована глава, - Но май забравихте, че сме в някаква гигантска змия, червей или нещо такова. Не го знам дали прилича на бутилка на Клайн или на бутилка на дядо Мраз, но тук сме като в плен.
- Да го накараме да ни повърне! - предложи Питка.
- Ами правилно, защо не! - каза Кяпутен Куро и зададе задачка на А-корабния компютър да изясни анатомията на гигантския звяр и да изчисли как да го накарат да му прилошее, преди да бъдат храносмлени евентуално. А-ха да започне процесът и се чу някакво разтърсване, усетиха нещо като земетръс и скоро се подаде някаква светлина. Съществото само беше започнало да повръща! Избълва много неща от устата си. А накрая погнусено сякаш от собствената си повръщня промърмори нещо нечленоразделно, но А-корабният компютър направи анализ на този говор, който по-скоро беше емоционален, отколкото логически и разшифрова информацията за екипажа като "Пак гърмя в мене, пак повръщам!"
- Да. Изгърмяните октидски кораби са свършили работата. - каза Куро.
- Няма смисъл да ми благодариш! - потупа го по рамото ядно Уйки.
А-корабът беше изповръщан, заедно с какво ли не, в природната, неурбанизирана зона на голямата планета. Можеше да останат тук, но фауната беше наистина стряскаща - множество огромни, агресивни животни; всякакви отровни животни и много плашещи с ужасния си, за представите на Земята и на Бо вид. Дори ламята Спаска изглеждаше като манекенка на фона на всичките тези "изроди", които се мяркаха наоколо.
- Ех, ех, ех... ненапразно ни предупреждаваха... - клатеше глава Сиси.
- Ами ще ходим в ърбан-зоната! - подкрепиха я Шики, Пешовците и Уйки.
- А то там да не мислите, че ще е по-добре? - попита ги Куро, - Видяхте колко е запушено и какъв смог има.
- Куро, онези предупреждаващите си познават територийката, - каза бай Петър, - и ни казаха, че тук изборът ще е между "трън" и "глог", но тези тръни тука с изроденяшките си лица и мутри ми идват в повечко, та... айде да опитаме в урбанизираната зона, няколко дни, колко му е, докато корабчето ни не се налапа с енергия, а после да се омитаме отново в открития космос.
Предложението беше единственото най-добро за което се сетиха. Прие се. Изненадващо, оказа се, че местните хуманоиди - едни такива като хора, но със сива кожа и без много окосмяване, с със съвсем леко-издължени глави и малко по-дълги пръсти - не бяха много агресивни към новодошлите. Знаеха, че не са сами във Вселената, имаха някакъв опит с контакти, макар и редки, с други цивилизации.
- Яяяяяяяя! Яяяяя! - зарадва им се още като ги съзря да вървят пеша към първата градска зона някакъв местен младеж. - От малък не съм виждал "извънредни".
Личеше му, че се радва, но почти всеки беше в готовност да използва оръжието си, ако нещо станеше не както трябва. Още преди да кажат каквото и да било, този им махна да го следват:
- Айде, че ще закъснеем за големия купон! Идвайте с мен!
- Какъв купон?! Какво става? - не разбра Питка.
- Нямаме друг по-добър от местните, по-добре да го последваме. - отвърна Куро, който вече покашляше от мръсния въздух, а не беше като да нямаше опит със замърсен въздух из японските мегаполиси.
- Как въобще дишате този отвратителен въздух? - попита Ена местния.
- Това е част от нашия ърбън стайл! - каза той едва ли не със задоволство.
- Нямате ли технология за пречистване на въздуха? - поинтересува се Нико.
- Не разбирам технологиите. - каза си простосърдечно местният и продължи да ги води към някакъв концерт. Имаше много фенове, истински фенове, които очакваха музикалните си идоли. Това в комбинация с факта, че тук знаеха, че не са сами във Вселената и, че ги бяха посещавали същества поне от местната им галактика, рязко снизи момента на изненадата от вида на "извънредните", както ги нарекоха тук Куро, Шики, Ена, Нико, Кияна, Сиси, Пешовците, Уйки, Питка и ламята Спаска.
Музикантите излезнаха. Не им приличаше музиката на нищо от това, което някога бяха чували нито в Харкун, нито на Земята, нито на Бо. За всички това по-скоро беше същинска какафония, но вече бяха в тълпата и се опитваха да се приспособят, доколкото можеше.
- Ърбън стайл! - викна един от главните изпълнители и няколко от техническата част на концерта донесоха огромни маркучи-тръби по които избълваха срещу публиката заводски пушек!!! Жива отрова за всеки нормален бял дроб! Навалицата обаче възприе с екстаз това обгазяване. За Куро и компания, обаче, това беше твърде много и те започнаха да се отдалечават от въпросния концерт.
- Еййййййй, май не сте му свикнали тука! - извика им техният познат, - Разходете се, аз после ще ви намеря!
- Тук населението сигурно не е много гъсто, щом този е сигурен, че ще ни намери. - отбеляза Куро.
- А-компът изчисли, че гъстотата е около 35 индивида на квадратен километър. - каза малкият Пешо.
- Аха, ясно, ясно... - отвърна разсеяно Куро, който вече се беше замислил по следващата тема от престоя им тук, а тя беше как да е най-сигурно, че ще оцелеят.
- И тук не е много по-чист въздухът, в сравнение с мястото на концерта. - оплака се Ена, докато вървяха по някаква главна улица и от време на време обираха по някой поглед от случайни минувачи.
- Да... - покашля се бай Петър, който наистина се чудеше дали няма да припадне от тази запушеност и запрашеност, - И все млади особи.
- Тук стари няма. Едно време е имало такива стари като вас, но вече няма. - каза им местният познаник, който ги беше догонил.
- Чакай, бе! Ти не беше ли на концерта? - попита го Нико.
- Ами той свърши!
- Много кратки при вас?
- Защо? Тук са по толкова дълго. Пеят малко, кефиме се на пушилката, защото сме яко ърбън стайл и толкова.
- Заради тази пушилка умирате рано! - опита се да му даде малко знание по екология и биология Сиси, но този се оказа осведомен.
- Така е. Едно време, когато не е имало толкова ърбън, хората са живели дълго. А сега - кратко. Всеки умира млад. Така е супер.
- И какво му е супер да умреш млад? - попита бай Петър.
- Ами не се мъчиш в старостта. - каза местния и си личеше, че беше много убеден в теорията си. Изненадващо, обаче, изникна група от местни полицаи и всички бяха помолени любезно да отидат в местния полицейски участък. Настаниха ги в камион, който работеше с някакъв двигател, който произвеждаше син пушек.
- Тази миризма ми е любимата. Успокоява ме... - облегна се удобно местният, който не изглеждаше много притеснен, че ги водят вкупом в местната полиция.
- А ние защо въобще се съгласихме? - попита Сиси, докато си беше сложила влажен парцал на носа, опитвайки се да не диша.
- Защото не искаме да прекараме времето си тук бягайки и биейки се. - каза й Куро, - Надяваме се да се размине с добро.
- Но как ще се размине с добро?! - не повярва Сиси и понечи да му каже пак как Предупредителите са казали, че тук цялата Галактика е негодна, но Куро я прекъсна с:
- Знам какво си мислиш, но нека предположим, че тук много от чуждите за тази планета не са се задържали заради голямото замърсяване на въздуха и, че няма други проблеми.
- То само този е достатъчен! - възроптаха дядо Пешо и още няколко, които наистина си стискаха носовете и/или правеха гримаси на отвращение от цялата тази задименост. Камионът ги опушваше със синия си пушек допълнително, сякаш не им стигаше цялата пушилка наоколо. Покрай тях се нижеха еднотипни сгради, блокчета, блокове и огромни заводи, фабрики, които бълваха тоновете си пушек, сажди и прах. Почти навсякъде се носеще различна химична миризма, на времена буквално-задушаваща, а шумът от различните стругове, резачки, бургии и други инструменти беше влудяващ.
Най-сетне пристигнаха в кабинета на някакви местни висши полицаи. Състояха се от екипи по трима, незнайно защо - такъв им беше редът.
- Пушек с дъх на сяра? - предложиха им някакви местни цигари. Само Уйки прие да опита.
- Сега ще трябва да ви поканим в нашия затвор. Само за 2-3 денонощия. - казаха полицаите.
- И сега ли трябва да се подчиним? - попита Сиси, а Кяпутенът трескаво мислеше какво да правят.
- В затвор, без да сме виновни за нещо? - отреагира Уйки преди още Кяпутен Куро да се беше произнесъл.
- Направили сте. Пропагандирате срещу индустриализацията. Това е голямо престъпление тук! - обясни единият от тримата полицаи.
- Но понеже сте нови, само 2-3 денонощия. После, ако пак пропагандирате срещу индустриализацията, ще бъдете арестувани за повече време. - каза им спокойно вторият.
- При трето нарушение, ще ви поканим да бъдете осъдени на смърт. - заяви им третият още по-спокойно.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 80
"Ърбън - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Уйки се озъби враждебно, защото не искаше да влиза в арест за 2-3 денонощия. Шики също за малко не посегна да ги удари, но Кяпутен Куро и бай Петър ги подхванаха, казаха им да не се гневят за нищо и всички поеха към огромна, запушена килия.
- Оставяме ви отворени прозорците, за да влиза малко дим. - казаха им, мислейки си, че и за тях димът е много хубаво нещо. След като ги оставиха сами Уйки веднага скочи затвори всички прозорци, защото вече кашляше от дима и се беше променил като цвят дори.
- Какво ти е? - хвана го за лицето съчувствено Питка.
- Октидската част от мен не може да диша правилно... Октидите са израснали в много екологично-чиста среда. Нямат имунитет към толкова много гадни фини прахови частици. - каза той.
- И за нас не е никак добре тук. - рече малкият Петър.
- Ще трябва да се махнем при първа възможност оттук. - заключи Капутенът.
- И да отидем при природната незамърсена част и пак да ни погълне нещо? - ококори се смутена Сиси, която най-много имаше поносимост към дима и не й личеше да й се отразява зле по никакъв начин.
- Нямах предвид това. Имах предвид да напуснем планетата въобще. - отвърна Куро и погледна към Кияна, за да види дали чикибоецът Суши няма да се възпротиви, но от Кияна не се получи нито съгласие, нито възражение. Тя си стоеше седнала и безизразна в медитативен вид.
- Абе, цялата работа си е е... - започна изречение бай Петър Полисексът, но не можа да го довърши, защото 2-ма от висшите полицаи и охраната мъкнеха някакъв огромен извънземен (извънпланетен) екземпляр, който също беше арестуван за "антииндустриална пропаганда". Чуваше се неудържимата му кашлица и храчкоотделяне, а те му говореха почти ласкаво:
- Хайде, не се отпускай! Ще седиш тук 2 денонощия само. После като излезнеш не приказвай пак глупости, че това запушване ще ни избиело всички и, че не било полезно!
Чуваше се как буквално влачат кашлящото и храчещо същество, което по-скоро беше за болница, а не за арест. Едвам го довлачиха, защото хем беше тежко, хем се беше отпуснало полуживо-полуумряло и когато го хвърлиха при останалите с думите: "Ето още един от вашите!" веднага се отдалечиха, а в килията всички замръзнаха на място, когато видяха, че това е октид! Беше някакъв офицер. Той се изправи за секунда, след което се опита да направи крачка напред, но се закашля отново и падна безпомощен точно в скута на "най-големия фен на октидите" - Уйки! Уйки го погледна с отвращение и малко преди да го затръшне на пода, за да го убие октидът каза:
- Гигантска биологична единица ни зашемети кораба с един-единствен удар с опашка. Паднахме и всички умряха. Аз само избягнах смъртта... добрах се до тук... димът, пушекът... убиват ме. Казах им, те ме сложиха тук и... умирам!... - и умря! Умря още преди Уйки да го тръшне на пода. Уйки само го пусна долу без видима емоция, безизразен, но след секунда стана замислен и се загледа към прозореца...
- Не знам дали и аз няма да умра, докато излезнем оттук. - промърмори той.
- Аз ще ида да поговоря с тях, може да разберат. - каза ламята Спаска и още преди някой да е успял да реагира, тя направо отнесе решетъчната врата на килията и тръгна към стаята на висшите полицаи.
- Спаске!!! - ококори се Ена и няколко от останалите.
- Я! Ама те умрели! - чу се да казва Спаска и долетя по коридорите веднага.
- Как умрели?! Избити ли? - учуди се Нико.
- Не, бе! Паднали и умрели.
- БЪРЗО, БЪРЗО! Всички да излизат! Противогази носим! - нахълтаха някакви от местна "химическа защита" и обясниха, че имало авария в някаква фабрика, която изтровила много хора. За Спаска нямаше подходящ противогаз, но тя каза, че ще си поеме въздух и ще може да издържи няколко часа без да диша!
На улицата беше суматоха. Някои хора припадаха, не успели да се доберат до противогази. Вятърът скоро отвя повечето от отровните газове, но това не промени пораженията - много невинни жертви.
- Няма как да останем тук, в този ад! - каза Куро и всички се отправиха към А-кораба. Уйки едвам ходеше, запушването тук почти го беше разболяло.
За щастие се добраха до А-кораба и излетяха. Той беше насъбрал енергия в задоволително количество. Всички бяха добре, освен Уйки, който беше на системи и с кислородна маска, но се очакваше да се оправи.
- Сега разбрахме защо и тук не може да оцелеят октидите. Ако не ги изяде нещо, то ще умрат от замърсяването на въздуха. - каза Питка очевидното.
А-корабът продължаваше своето пътешествие из тази страшна галактика. Всички се чудеха на какво друго лошо място може да се натъкнат.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Супер! Очаквам продължението с нетърпение!
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 81
"Най-развитите в галактиката"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Въпреки нашия висок научно-технически потенциал и нашата, хм, бяла, висша, добра и прочието подкрепа от Чикибойците, хм, за малко не пукнахме там. - изказа се бай Петър правдиво.
- Ако не бяха отреагирали от химична защита... - отвърна Нико, който също осъзнаваше колко на косъм бяха.
- Направо си бяхме пукнали за малко! - каза нервно Сиси и посочи Уйки, който още се влачеше с някакви системи в ръката и не се беше оправил, - А той почти пукна!
- Всички щяхме да измрем от отровата, вярно е. - каза си експертното мнение и Куро.
- Без мен, защото аз мога да не дишам дълго време, но аз какво щях да правя без вас?! - попита простодушно Спаска.
- Яка набутвация тук, хора! - каза с прискърбие малкият Петър.
- Ами дайте да измислим нещо, де! - предложи Питка.
- Дайте да дадем! - изсмя се Нико, - Ти измисли нещо, ако има нещо за измисляне.
- Много ясно, че има! - отвърна Питка.
- Е, кажи тогава, де! Предложи варианти. - рече Ена, която се беше затлачила от спомени за Бо и й липсваше всичко - и широките дворове на учебното заведение, и големите му сгради, и заведенията, дори на Шики фитнеса и сградата на Корпуса. Имаше чувството, че никога повече няма да види всичко това.
- Вариант първи: отиваме при нея - посочи тя Кияна, която си стоеше седнала в един ъгъл и съзерцаваше нищото - и се свързваме с онзи белия командир, Суши, и му казваме, че така не се издържа, не ни се умира, глупаво е!
- Много е глупаво!!! - подкрепи я емоционално Сиси, но това не помогна за нищо, освен Куро да се ошашави и да ги смъмри да мълчат.
- Куро е прав. - обади се и Шики най-после, - Суши си го каза ясно, че ще се чака тук, ще събираме енергия и... ако оцелеем, като мине войната, ще се оправим.
- Дай друг вариант. - подсмихна се бай Петър.
- Вариант втори: махаме се от тази проклета галактика!
- Дори и Чикибой да одобри това, - каза Куро, - То попадаме на стария проблем - навсякъде октиди, които на всичко отгоре са в съюз с Плашипутар. При едно пряко противопоставяне А-корабът няма да ни помогне с нищо. Плашипутарниците даже може да проникнат тук по всяко време, ние нямаме средства да им се противопоставим. Това е 100% сигурна смърт. Тук имаме някакъв шанс да оцелеем. И досега го правим. Оцеляваме. Дори енергия събираме.
Естествено, може да се реем из междугалактическите пространства, но това нито ни спасява от риска да попаднем на октидски кораби и на плашипутарници, нито може да стоим дълго там без ресурси. Трябват ни планети наблизо, за да се запасяваме от време на време. Ние не сме съвсем самодостатъчни. А-корабът също не е самодостатъчен.
- Дай нататък! - подкания я бай Пешо отново.
- Вариант трети: да намерим в тази галактика най-развитата им планета! Ако са най-развити, сигурно при тях ще е най-малко опасно.
Тази идея на пръв поглед не беше толкова зле.
- Аз съм живяла дълго и според както съм видяла, да ви кажа, че най-развитите може и да са най-лоши. - такова заключение изказа Спаска.
- Ама защо? - не разбра Питка.
- Защото може да са развити технически, научно... но да не са доразвити морално.
- А и какво е моралното? За тях може да е морално да ни изядат, защото ставаме за ядене, а те са гладни. И кое е по-моралното - те да умрат от глад и ние да останем живи или те да не умрат, а ние да им станем храна! - додаде бай Петър нова порция акъл.
- Извън морала, - каза си мнението и Кяпутен Куро, - Аз мога да ви кажа, че ако попаднем на закони, на право, които са неочаквани за нас, то може без да искаме да ги нарушим, както и стана на последната планета и тогава, дори и да са морални по нашия морал, какво? Можем да бъдем осъдени дори на смърт.
- Цялата работа е като една лотария. - рече Пешко, - Дали следващото на което ще попаднем е развито или не, все може да има неочаквани закони, отрови, враждебни чудовища и каквото се сетите. Така че, аз съм "за" идеята на Питка, като е гарга, да е рошава. Дайте да намерим най-развитата планета в тази галактика и да се отправим натам. Поне и да умрем, ще сме видели най-развитата планета в най-шибаната галактика!
- Ммм-да. - поклати в съгласие и трите си глави Спаска, - А после може да видим, ако сме живи, и най-неразвитата планета в най-шибаната галактика.
- Чудя се... - доближи се Сиси до Спаска, - Ти една личност ли си с 3 глави или сте 3 личности с 1 тяло.
- Отде да знам, мойто момиче?! - отвърна Спаска, - Аз, ако мисля чак за такива неща, ще хвана мигрена!
- Спаска е фактически динозавър, който се състои от 3 еднояйчни сиамски близнака. В самото начало са били 3 личности, но понеже динозавърът живее много дълго време, 3-те глави, 3-те мозъка, 3-те личности дотоколкова са свикнали с това, дотолкова са се уеднаквили, че вече се възприемат като едно цяло и ламята Спаска има завършена, единна, хармонизирана личност. - обясни нещата Кяпутен Куро.
- Я! Ама аз вярно, че съм динозавър!!! - присети се Спаска, - Бях забравила. То колко години минаха оттогава!
- И как ще търсим най-развитата планета тук? - попита Питка, която наистина се надяваше там да й е добре.
- Няма как по друг начин, освен с анализа на А-корабния компютър. - каза Уйки, който с труд се влачеше напред-назад, само и само да успее да се подобри след газовите поражения.
Зададоха на компютърът да търси. Това, което той успя да намери, обаче, беше един друг край на тази опасна галактика, където имаше, както се и очакваше пост на предупредители с почти същия размер като онзи, който ги посрещна, когато навлезнаха за първи път тук. Тях трябвало да се попита, защото нямало достатъчно данни в базата на компа, за да намери кои са най-развитите. След няколко часа ускорен полет А-корабът достигна до тази покрайнина на галактиката, където беше създаде постът.
- Напускате ли?! - засмяха се и се зарадваха от сърце косматите мили предупреждаващи същества, - Честито, че сте оцелели! Разказвайте на другите, които са се запътили насам да не идват! Нека спасим колкото се може повече животи!
- За съжаление няма как да напуснем, сложно е. - отвърна Кяпутен Куро. Това потопи предупредителите в тъга. Всички си помислиха, че виждат за последен път тези същества в А-кораба.
- Какво искате? - попита едно, което се беше просълзило.
- Най-развитата планета в Галактиката коя е? - попита Питка, като авторка на идеята.
- Нашата. - отвърнаха скромно предупредителите.
- Еееее, че супер!!! - заподскача Сиси от радост.
- Да, вие сте добри същества. При вас сигурно е добре? - попита Шики.
- Да... Има, обаче, няма как да влезнете там. - казаха те.
- Ама защо? - попитаха в един глас почти всички от А-кораба.
- Ами, защото ще ви убият. Ние не допускаме никой на нашата планета.
- Ама как така?! - не повярваха на ушите си Пешовците и Нико.
- Ами, за да останем най-развитите не пускаме външни, недоразвити, защото ще ни дръпнат в развитието си назад, ще ни унищожат... горе-долу така си представяме нещата. Изолационисти сме.
- Има логика. - заключи Куро, който не искаше да разисква галактическата политика и попита: - А коя е втората по развитост планета и там пускат ли?
- Там пускат. Всички пускат... Това е 82376-К90. Ще ви пуснем координатите.
- Е, значи виждате ли? Може да се пускат и чуждоземци, пък да си е развито, нали? - попита Пешко, който се чудеше на изолационизма им и връзката с развитието.
- Пускат, защото ги ядат. Те там са канибали, всеядни. Може да бъдете изядени и то съвсем законно по законите на 82376-К90. - отвърнаха с равен тон предупредителите, които в душите си бяха отписали вече като живи тези същества в А-кораба и ги смятаха за обречени независимо къде ще попаднат.
СЛЕДВА
Връзка към следващата част. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/msg40161/#msg40161)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 82
"Вкусно"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
А-корабът се носеше на автопилот със скорост, което беше толкова бавна за него, че никой не можеше да усети каквото и да е движение. На никой в кораба, обаче не му и минаваше през ума за скоростта и движението, защото навред бе настанало смущение и някои клоняха даже към ажитация.
- Аз за милионен път ви казвам, че това беше много лоша стъпка! Да се хвърлим точно в тази Галактика! - викаше Сиси, почти прегракнала от много викове и вайкания.
- Поне няма октиди насам! - опитваше се да я въздържа Шики, макар и да не му се получаваше, защото тя нервно ходеше-напред назад, ръкомахаше и постоянно се измъкваше от утешителните му прегръдки.
- Просто трябва да проявим още известно търпение! - говореше Кяпутен Куро, а суперкотката измяукваше хиподепресивно в синхрон с неговите думи.
- Няма октиди, но има ужасни създания, които могат да ни изядат! - отвръщаше Ена на Шики, представяйки си с ужас как я нарочват за изяждане някакви извънземни, защото обичат тлъсти създания като нея.
- Аз даже се чудя как досега, след толкова много пътешествия из друго измерение и галактики, още никой не се е опитвал да ни яде. Ето, че най-сетне и на това попаднахме. - разсъждаваше си Пешко някак спокойно.
- Не разбирам голямата врява. - добавяше философски-задълбочено бай Петър и допълваше, че няма никаква разлика дали някой ще те убие, за да те яде или ще те убие, защото си му враг или просто ще те убие, за да те направи на луксозна чанта.
- Прав е! - казваше невъзмутимо Уйки, - Дали ще те удуши октид и ще те захвърли като непотребен боклук зад себе си или ще ти отреже главата някой от 82376-К90, за да я свари? Много ли голямо значение има каква е точно безславната ти смърт?
- Все едно и също унизително умиране! - припяваше му Питка, която се чувстваше не много щастлива, но доволно сигурна, когато Уйки е близо до нея.
- Аз да взема думата. - произнесе Ламята Спаска с трите си глави едновременно. Прозвуча като трио (каквото си и беше). По принципа на пестене на енергия Спаска говореше само с една от главите си, но този път се изказа и с трите, което поради необичайността си, за миг втрещи останалите. Спаска продължи с произволно-избрана своя глава, в случая - средната:
- Канибализмът е лошо нещо. А за тези същества това даже не е канибализъм, защото те ядат такива, които не са от техния вид. Все едно като нас, когато ядем заек, кокошка, риба, патица, скарида, вълк...
- Чакай, Спаске, оля се! Никой не яде вълци! - спря й изреждането дядо Петър.
- Не ядете ли? - замисли се Спаска и простодушно добави, - Аз пък ги ям. Вълче месо, какво не му харесваш?...
- Но животните са животни! Ние сме разумни същества! - викна Ена, която вече се беше сериозно притеснила. Нико я потупваше успокоително по рамото.
- Яжте каквото искате! Мен няма да ме яде никой!!! - развика се отново Сиси.
- СПРЕТЕ ДА КРЕЩИТЕ! И ДВЕТЕ! - смрази ги Кияна с твърд глас и се приближи до тях. Изглеждаше ядоса. Гледаше навъсено. Посочи с пръст Сиси:
- Ти си жена-войн! Спомни си откъде идваш и в какви опасности си била! Няма да ти е за първи път да си защитиш живота!
- Защо ми казваш това? - ококори се Сиси, предчувствайки нещо лошо.
- Защото е решено!!! Отиваме там! Отиваме на 82376-К90!
- Ама защо точно там? - попита Нико.
- Защото там има много енергия! - каза Кияна, а в същото време изречението "Защото там има много енергия." бе казано в един глас от бай Петър и от Кяпутен Куро, които бяха усвоили главното за Чикибой - енергията. А-корабът се насочи автоматично към планетата 82376-К90.
- Дано да има някое по-тихо местенце там, да отседнем, да подишаме малко въздух, докато събираме енергията... - разсъждаваше Спаска.
- Не се надявай много. Пренаселено е. - реши да не позволява напразни надежди Куро, който беше проучил данните за 82376-К90.
- Пренаселено е, затова и ядат каквото докопат. Работата е ясна като бял ден. - кимна бай Петър.
- Ще се въоръжим с всичко, което имаме и би трябвало да не може да ни докопат. А и сме вече хора с голям боен опит. - опита се да охлади емоциите Шики.
- Да. Да запазим хладнокръвие. В края на краищата, ако въобще няма място за победа и за отстъпление, тогава Кяпутен Куро може да отвори спиралодупка и да се измъкнем за кратко към Харкун.
- Харкун... - повтори Уйки и за миг го обхвана носталгията. Искаше му се поне за малко да е в някоя горичка и да си поговори поне за пет минути с някой стар дендрон или, в краен случай, с някой малоумен джъланец.
- Забрави! - отново внесе болезнен реализъм Кяпутен Куро, - Няма да бъде одобрено прахосването на енергия за спиралодупки. Ще трябва да разчитаме на собствените си сили.
- Все ще измислим нещо. - обади се пак Спаска, - Аз съм гладна, може да изям някой от тях и да ги уплаша.
- Детинщина! - възмути се Сиси.
- Я вижте тези как изглеждат! - подаде изображения Пешко. Всички ги заоглеждаха - различни раси от дебели и кръгли същества с кафеви косми и рога, зъбати зелено-сини люспести дълги създания и всякакви други цветове, форми, размери.
- Все едно си в зоопарк! - ахна бай Петър.
- Приличат на високоеволюирали животни, които си остават все пак животни... - даде оценка и Кяпутен Куро.
- Приличат, но само приличат. Достатъчно са развити мозъчно, за да имат втората по развитост цивилизация в Галактиката си. - каза Уйки, който се заглеждаше в пейзажа зад самите същества. Имаха високи сгради, които се извисяваха с километри в небесата, различни магистрали, тунели, връзки, строежи наподобяващи огромни паметници и всякаква инфраструктура. На този фон повечето места, които бяха посещавали всички тук, с изключение на блестящия, неотразим Чикибой, изглеждаха като селца от градски тип в най-добрия случай.
- Уф! Колко време ще трябва, за да се насъбере енергията и да се пръждосваме оттам? - попита Сиси.
- Само няколко денонощия. - отвърна й Куро, който точно това и изчисляваше в момента като човек най "на ти" с "енергобера", ако може така да го наречем.
- Дано да не са им много дълги денонощията! - потрепера Ена.
А-корабът се приближаваше към планетата и тя вече се виждаше ясно и отчетливо. Някои от градовете приличаха на огромни планини, които се издигаха над облаците, които имаха зелен цвят и се виждаха дори от космоса. Преди да се доближи съвсем близо до тази опасна планета А-корабът мина покрай една от нейните 7 луни съвсем близо и всички видяха малки транспортни корабчета, които изсипваха нещо на тази луна-сметище. Когато се вгледаха по-отблизо видяха, че това са оглозгани кости и черепи на различни същества. За много от екипажа на А-кораба това беше зловеща гледка.
Уйки предложи да се даде команда на компютърът да търси ненаселено място. Куро преди това, обаче, изкомандва анализ на защитните системи на планетата.
- Не мисля, че е нужно. - каза Уйки, - Те приемат вероятно с отворени обятия всичко, което им идва наготово като храна.
Оказа се прав. Дори патрулни военни кораби не се мяркаха, макар и да не будеше никакво съмнение, че междупланетните летателни възможности на тази цивилизация са добри и можеха да си направят доста орбитални патрулни космически кораби. Уви, имаха само транспортни, да извозват костите до луната-сметище.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Става все по-интересно! =)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 82
"Вкусно 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
А-корабът се припланети на тази твърде опасна за всички планета. Първите неволни посрещачи бяха някакви местни тийнейджъри от по-топчестата раса. Сновяха из горичката, където беше се припланетил А-корабът, който те не забелязаха, защото той се беше слял с пейзажа.
- Явно мимикрията на кораба ни е много добра. Тези не ни виждат! - прошепна Сиси, докато заедно с останалите наблюдаваше вътре какво става навън.
- Автоматична е. Много е добра. - каза Куро.
- Откога имаме такова нещо тук? - учуди се Питка, която наистина се изненада, че имат такава функция корабът да става тотално невидим.
- Кияна успя да я направи докато идвахме насам. - каза Куро.
- Има полза, когато човек обича техниката, като нея. - рече Шики.
- Да, но технологията не е вашата от Бо. Тя приложи някакви Чикибойски знания. - поясни Кяпутен Куро и се възхити за пореден път на напредъка на Бялото, Доброто и пр.
- Тези какво си приказват! Я! Я, увеличете малко звука, за по-недочуващите като бай ви Пеша! - рече Петър Полисексът и А-корабът даде по-отчетлив и ясен звук. Онези си говореха докато сновяха някак безцелно и зигзагообразно напред-назад покрай дърветата.
- Виж колко ядене има насам! Това може да ни стигне за много време!
В А-корабът някои изтръпнаха, защото съществото посочи точно към тях, докато произнасяше тези думи. Помислиха си, че ги вижда.
- Възможно ли е да ни виждат? - продума Спаска.
- Не. - той сочи към дърветата и храстите пред нас. - веднага й каза спокойно Уйки.
- Да, прав е. - каза Нико, който се учудваше често как Уйки е толкова интелигентен. А онези отвън продължиха.
- Ядене! Ядене за тревопасни!!! Не е вкусно.
- Някои ядат само това.
- Кои? Само най-беднити и най-лудите. Кой нормален ще пропусне месо! "Месо ми дай и повече не ме мъчи!" са казали мъдрите.
- Да. Да. Така е. Месо ми дай, месо ми дай...
- Чичо е хванал 3 пишпуняка. Тая вечер ела ще ги ядем.
- Ще дойда! Ми как!!! - зарадва се поканеният и двамата се отдалечиха.
- Вярно, че е доста пренаселено тук. Даже в забутаната горичка има такива хора.
- Не разбрах "пишпуняк" какво е. - каза Ена.
- Нещо, което се хваща и се яде, според смисъла на изречението. - отвърна Сиси.
- Излизаме. - каза Кяпутен Куро.
- Вие излизате! Аз оставам тук!!! - викна Сиси.
- И ще пропуснеш шансът да вземеш малко слънчева светлина и истински атмосферен въздух? - попита я Ена, която се плашеше не по-малко от Сиси, но не й се стоеше затворена в кораба, когато имаше възможност за разходка и то на истинска планета.
- Ще пропусна шансът да бъда изядена като пишпуняк! - сряза я Сиси и каза, че отива в стаичката си, заключва се и не излиза оттам.
- Шики, остани и ти с нея тук. Така ще имаме повече спокойствие, че има кой да охранява тук и с кой да държим връзка. - предложи Кяпутен Куро, а Шики се съгласи. Останалите, до един, излезнаха навън.
- За дишане става. Тези са еколози, явно... - каза бай Петър вдишвайки от чистия горски въздух.
- Не закачат много растенията, както разбрахме и от лош въздух не може да се оплачат. А и са развити, имат добри филтри.
- ХЕЙ! КАКВИ СТЕ ТАКИВА, БЕ! - извика някакво гласче и едно тъничко-тъничко същество се приближи до тях. Беше нещо местно и изглеждаше много сладко и мило. Въпреки това, Куро, Нико и Уйки веднага се подготвиха за бой, тъсещи най-подходящата поза и оръжие. Не се знаеше това какво е точно, а и не беше изскачало на информацията за планетата.
- Ами ние, отгоре там, от небесата. - каза му Спаска.
- Искаш да кажеш, че сте от дълбокия космос? - уточни съществото.
- Аууу, какво си сладко и умно! - усмихна се Ена, - Ти знаеш даже че над небето има космос.
- Е, знам. Това е просто. - каза то.
- Ти от тук ли си? - попита малкият Пешо, който се чудеше защо този вид е пропуснат.
- Да, на 100% съм местно същество.
- Как ви викат? - попита бай Петър.
- Различно. Ние се самоназоваваме "пишки".
- Много прилича на име като наше от Харкун! - удиви се Питка.
- О! Да, точно на нещо от вашите! Като ви знам как се кръщавате... - съгласи се веднага бай Петър.
- А ти как се казваш?
- Пишкяр, а баща ми е Пишкун, майка ми е Пишкяра...
- Да, ясно. Ние само "Пишкяр" като запомним и ни стига. - каза Спаска.
- Такова име не е проблем да се запомни. Проблем е да се забрави. - каза малкият Петър.
- Чакай малко. А какво тук наричате "пишпуняк"?
- Това е нашият екзоним. Така ни наричат външните раси.
- Какви са тези "външни раси"? - заинтересува се Нико.
- Преди хилядолетия са обитавали луните на тази планета. Тук сме били само ние. И идват постепенно външните раси. Построяват ни тази велика цивилизация. Казват, че сме вторите по развитост в цялата Галактика и сигурно едни от най-развитите в целия космос.
- Да, но... не е ли малко относително?... - запъна се Ена.
- В смисъл?
- В смисъл, че ядете живи разумни невинни същества! - отвърна му Нико.
- Ние ядем само насекомите наоколо и малко от листа и семена. И понеже ние сме също неразумни като листата и насекомите, външните раси ни ловуват, купуват или убеждават да бъдем тяхната храна.
- Лелеееее! Ама вас сериозно са ви промили мозъците! - ахна Пешо Пикапът.
- Момченце, ти си толкова разумно колкото и нас. Даже говориш за космос, галактики, екзоними!... Това на нашата планета хора и по на 80 години може да не го научат! Ти ли ще кажеш за себе си, че си неразумен? - опита се да му влее малко самосъзнание бай Петър.
- Вие още не сте видели другите. Те са много умни. - каза скромно съществото Пишкяр.
- Имахме вече удоволствието. - отвърна Уйки, - Не останахме очаровани от много интелект.
- Вижте там! - посочи Пишкяр някакви летящи превозни средства с оригинална форма, - Това са едни от външните раси.
- От най-косматите. - потвърди очевидното Кяпутен Куро.
- Ти защо не бягаш?! - ококори се Ена, - Ами, ако ти посегнат.
- Това е цената, която плащаме за прогреса! - отвърна спокойно Пишкяр, за който явно беше много нормално да бъде уловен, изяден и да изгуби целия си натрупан интелект. Така го бяха обучили и не можеше да си представи нещата друго яче.
Най-дебелият и космат индивид се приближи до извънпланетните гости. Попляска с ръце, приклекна, явно правещ местен ритуал по посрещането. При второто приклякване за малко да падне, та няколко с по-разпуснати дрехи около него (явно охранители) го подкрепиха. Той сконфузено изсумтя, пък се изхили и ведро, и мазно посрещна Куро и хората му:
- Каква чест е за нас! Аз съм кмета на район "Високия чеп" на мегаград "Корав чеп", който може да видите зад гората! С кого имам честта?
- Ние не сме местни. Предупредителите ни упътиха към вашата планета, да отпочинем и да заредим малко корабът. - каза Кяпутен Куро, който не сваляше ръка от пистолета си, който все пак, беше прикрил, за да не провокира излишно.
- Да, виждам. Предупредителите казваш... Ъх... - потрепера дебелият, космат кмет, - Тези са хора без работа! Врат се навсякъде и предупреждават ли предупреждават... Добре, че някои не им се връзват и все пак идват насам!
- Какво значи това? - попита Ена с тракащи зъби от страх. "Означава, че ще ви изяде! Това означава!" - каза й Сиси по игличката и Ена застина.
- Сиси, млъкни, защото и без това сме разтреперани! - смъмри я Питка.
- Чакайте малко! - подскочи кметът и бутна един от охраната си да отиде да отвори някакъв багажник. А останалите растелиха като за пикник.
- Елате, настанете се! Вземете и домашния любимец, не пречи! - каза той и се пльосна с цялото си сланинесто туловище върху платното за пикник в ярки цветове.
- Това е супер-котка. Това не е домашен любимец. Модифицирана е и има разумен интелект. - поясни Куро, който си помисли, че онзи говори за котката. Оказа се, че говори за Пишкяр, който за него беше или "храна" или "домашен любимец". Трето нямаше.
- За мен е огромна чест! Не смея... - поколеба се Пишкяр, който никога не беше канен от външна раса за нещо повече от "игра на преследване", в която скучаещи деца от външната раса го преследваха и като го уловяха го биеха, но не го ядяха, защото още бяха малки и не знаеха как се коли и готви пишпуняк.
- Хайде по-бързо уеееееееееееее! - викна кметът, защото онези се бавеха с донасянето на онова, за което ги беше пратил.
- Щрак! - каза един от придружителите, който беше заместник-кмета на Корав чеп и като отникъде се появи някакъв изкуствен огън - явно някакво смарт-пикник-кухненско изобретение. Доставиха месо, което се понесе само към огъня. Имаше способността да привлича храната.
- Това! Ето това имам предвид! Най-вкусното нещо в цялата Галактика! - потупа се по корема кметът, - А ние ядем много и много съм опитвал. От цялата Галактика! Нищо общо с горчивото месо на предупредителите! Нищо общо със сладникавото месо на пишпуняците!... - продължи да изрежда.
- Уйки! - хвана го за едно от пипалцата Питка ужасена, - Видя ли какво е това месо?
- Видях. - каза Уйки с луд блясък в очите, - Октиди!...
- Като хапнете, сами ще разберете! - продължаваше да точи лиги кметът, - Добре че тези не слушаха тъпи предупредители! Дойдоха тук, весели момчета бяха, опитаха даже да се бием преди да се подчинят и осъзнаят, че са просто вкусна храна! Дано пак да дойдат!!! Умираме си за такова месо! Ммммммммм, вкусно!...
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 83
"Вкусно 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Ама това прилича на октидско месо! - каза простодушно Спаска, която стоеше в края на пикника и не беше чула какво току-що са видели и разбрали Уйки с Питка.
- Мълчи, бе! - сръчка я в ребрата Куро. Не искаше местните месояди-човекоядци да разбират за познанството им с октидите.
- Ама защо не си вземате! Яжте, бе! - подкани ги кметът.
- Въобще не знам дали това е октидско месо, но както сте го опекли толкова е ароматно, че ще закуся! - каза Спаска и почна да си хапва. Куро се плесна по челото.
- Каквото и да е, няма да го качваме на снимка в изложба, я! Аз ще замезя също! - рече бай Петър.
- Ами месото си е месо. - добави малкият Пешо и също опита.
- Тъй, де! Трябва да се консумира месо! Здравословно е!!! - каза заместник-кметът.
- Ти ще ядеш ли? - попита Питка Уйки.
- Само, когато поглеждам към октид усещам гадене! А ти ме питаш дали искам да ям октид? - погледна я Уйки с недоумение.
- И какво? Дойдоха, казвате, почнаха да се бият с вас, а вие туп-прас и ги убихте? - поинтересува се малкият Петър.
- Голяма инвазия беше! От поне времето на баба ми не се помни такова нещо! - заразказва заместник-кметът, - Някакви странни кораби идват насам. Ние винаги се радваме нещо като дойде ново! Любознателни сме! Пък и месо, обикновено, е това.
- Е, един път дойдоха едни треварляци. Изградени на основата на растителност! Гнусссссссссссс! - доде кметът, - Ама тези с пипалата! Ммммммммммммммммммм! Сами усещате този вкус!!!
- Да, да, да. - каза заместникът му, - Та идват тези и стрелби, нападения, че даже и схватки един на един.
- Да, опасно е било. - кимна Уйки, представяйки си какво е било живо и картинно.
- А! Опасно! Веднага ги обезвредихме ние.
- Някакви спецоръжия? - попита Кяпутен Куро, който имаше нещо предвид.
- Ами! Какви оръжия толкова? Нормални оръжия като за нас. Просто народът се зарадва!!! Народът тук е много и като видя нов вид и толкова вкусен! Със стотици хиляди се нахвърли с викове: "Благодарим ви! Вкусни сте!!!"
- И не умря ли доста от народа, докато хванахте колко? 200-300 от тези? - подсмихна се Уйки, който не можеше добре да си представи как космати дебелаци като тези ще победят отряд октиди.
- Умряха ми! - пийна кметът някаква алкохолна течност и засия, - Умряха около 43 милиона общо на цялата планета! Но, виж какво месо!!! Хванахме не 200-300, а цели 405 екземпляра!!!
- Значи за всеки един от тези сте изгубили по над 100 000 от местните хора? - започна да смята Кяпутенът и му се зави свят колко малко струва животът тук.
- Да. Правилно смяташ! - кимна един, който се явяваше счетоводителят на кметството, - Малко множко изгубихме в сравнение с предишните нашествия, но пък виж какво месо! Струваше си!
- И вие всеки ли изяждате, който попадне тук? - попита Нико, който беше готов да се брани с оръжието си.
- Колкото може, толкова! - каза кметът и почти заспа, защото беше препил. Заместникът му го пробуди с някакъв кристал. Кристалът не направи някакво особено впечатление на никой, но Кияна, която досега не помръдваше, светна с очи (явно Чикибойското в нея се обади) и каза, явно продиктувана от Суши "Искаме от това!"
- Куро! - подсети бай Петър Кяпутен Куро, но Куро вече беше наострил уши, защото беше ясно, че ставаше дума за нещо супер-енергийно, съдържащо енергия от типа, който трябва на Чикибой.
- Това е скъпо нещо! Имаме няколко. Елате с нас и ще ви дадем. - каза добродушно счетоводителят.
- Ами... ще дойдем ми, къде ще ходим... - промълви бай Петър с лошо предчувствие.
- Ако ни накарат да си оставим оръжията, аз няма да продължа! - каза малкият Петър на Нико.
- Решат ли да ни ядат, и милион ще изгубят, но ще ни изядат. - отвърна Нико, разбрал добре на какво са готови местните за месо.
Докато се придвижваха бавно към превозните средства на местните Ена се спря и попита:
- А защо всички да ходим там, ако може да бъдем изядени?
- Много резонен въпрос, Ена! - отвърна хладно Кияна и й отговори, - Защо ли? Защото, ако всеки се откаже, няма да имаме кой да отиде. Колкото по-малко отиваме, толкова по-голям шанс да умрем!
"То изправени пред милиарди, мигар голяма разлика има дали сме 1 на милиарди или 10 на милиарди!" - помисли си бай Петър, но реши да не противоречи на Кияна точно сега, защото това значеше директно или полудиректно противоречене на Суши и Чикибой, а това щеше да доведе или до нищо или до директното му ошамаряне. Знаеше се, че Суши никак не си поплюва и нямаше нищо общо с благия характер на отишлия си вече Фуши.
- Всички ли да идваме? - направи опит да поспаси останалите Кяпутен Куро, който също си мислеше, че колкото повече хора отиват в сърцето на град, изпълнен с месоядни човекоядци, толкова по-опасно и зле е положението.
- Е, всички ми! - отвърна бодро кметът, - Ще се поразходите, ще огледате! За какво толкова път сте били дотук?
Питка се притисна до Уйки, който много се изкефи на близкия допир с нея, но не се зарадва толкова на въпроса й:
- А вие нали нямате намерение да ни изяждате?
Като чуха за ядене, повечето се спряха, замислиха се, но защото бяха вече сити или по друга причина казаха:
- Е, няма, де! Вие да не сте някакво обикновено същество за ядене! Ние ви уважаваме вас! Даже и домашния любимец вземете, ама сложете му това. - подхвърлиха към Пишкяр една верижка. Била като знак, че това е за домашен любимец, а не за ядене.
- Това е просто брутално и нечовешко! - продума Петърчо.
- Така са свикнали тук, дядовото. Все едно, че е заек на Земята. Някои зайци ги ядат, други са само за домашни питомци. Някой ден може да спре човечеството да яде зайци и тогава да се чуди както сега ние тук се чудим как може да се ядат разумни същества!... Не го мисли толкова. Просто бъди готов да се браниш до кръв! Това сега е най-важното!!!
Всеки се понамести в превозните средства, а Спаска просто си летеше след тях, като по-тежка и "едрогабаритна".
Като навлезнаха в града, стой та гледай! Високи, превисоки сгради губещи се в небето, летящи превозни средства, връзки между сградите, мостове, тунели, високи паметници, висящи градини... страшна работа! Наистина, ако не бяха съзирали Чикибой, щяха да се ошашавят и зашеметят повечето от нашите герои. Такава инфраструктура нямаше нито на Земята, нито на Бо, камо ли в измерението Харкун, което беше доста по-традиционно, природно и дори приблизително селско, така да се каже. Опитът с Чикибой, обаче - този блестящ, невъобразим от земна гледна точка и ефирен свръхвисокоразвит свят, спомогна на всички да не се захласват по някакви си постройки, паметници и прочие, а да погледнат на нещата по-същностно и съдържателно. Най-много за това допринасяха огромните монитори, табла и изкуствено-генерирани образи, които рекламираха всякакво месо от най-различни същества - повечето местни като Пишкяр, но и доста извънпланетни. Много от местните жители дори се спираха и си записваха по един или друг начин това-онова за месото.
Докато пътуваха към централната сграда, в която беше отредено да бъде кметството, пробивайки си път между милионите и дори милиарди местни жители на превозните средства, нашите герои видяха само една акция на местни вегетарианци, които протестираха и държаха на това всички да започнат да ядат само растения и продукти като яйца, яйцеклетки, сперми и прочие, но просто да не убиват повече.
- Това с яйцеклетките и спермите беше находчиво! - отбеляза бай Петър.
- Съсредоточи се в мисията и не говори глупости! - сряза го Кияна, която пътуваше на превозното средство зад него и която май наистина беше иззела функциите на Кяпутен Куро. Той тъкмо се канеше да каже същото, но всуе.
Накрая дойдоха до високия превисок небостъргач-кметство.
- Ще се качим до горе. - каза кметът.
- Колко етажа е? - попита Нико.
- 2459 етажа е само. - отвърна скромно заместник кметът. Явно имаха доста по-виски сгради нейде из другите градове на планетата. Един от големите асансьори ги побра, дори заедно със Спаска. И запътуваха нагоре няколко минути, но някъде около 548-я етаж асансьорът спря. Насреща изскочиха военни, много войска с насочени оръжия и всички бяха поведени в плен. Никой не оказа съпротива, защото 548-я етаж беше толкова голям и мащабен, че побираше около 70 000 войника. При самата гледка на толкова много военни никой и не помсляше за съпротива.
- Къде ни водите? - попита някой, май беше Куро.
- Ще видите! - отвърна командирът и след като ги преведоха по разни връзки между небостъргачите и какви ли не тунелчета, дойдоха до някакъв подземен площад, много по-огромен от всеки един площад, който бяха виждали досега. Наоколо имаше поне 500 000 въоръжени мъже и жени от всякакви видове и родове войска, а публика, журналисти и какви ли не наблюдатели изпълваха всякакви пейки, трибуни и дори паметници наоколо.
- Ново, невиждано, недокосвано и неопитвано досега месо! - анонсира един от главните на това сборище.
- Кметът ли ни натопи така? - попита Куро.
- Аз нищо не знаех за това. Аз исках само да покажа онези кристали. - почна да говори кметът, но бързо-бързо го отведоха. Явно беше, че кметът не важи, когато става дума за военни и "месо".
- ТОВА Е ЧУДО! - отново анонсираха и започнаха да хвалят месото на Спаска, на Нико, на Уйки, на Питка..., когато стигнаха до Ена, хвалбите на тази "угоеност" и "тлъстинка" стигаха висотите на всякакви литературни жанрове...
"Аз да взема да стартирам А-кораба и да направя една атака, където сте, че да ви измъкна, а?" - предложи Шики, който следеше отблизо развитието на нещата.
- Стой и събирай енергия!!! - просъска му през зъби Кияна и всеки, който я чу, дори не можа да разбере дали тя говори или Суши; толкова вече бе започнала да се уеднаквява с този чикибоец.
- И СЕГА, ДА ВИДИМ КОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТОВА УУУУУУУУУУУУУ-НИКАЛНО МЕСО! - изанонсираха и беше ясно, че започва наддаване.
- Още ли ще събираме енергия, Кияна или ще спасяваме кожите? - попита Питка, а Ена тъкмо щеше и тя да каже това и само добави едно "Да!"
Кияна остана безмълвна, което се стори на всички по-зловещо дори и от самия търг за месото им.
Нико погледна към Куро с едно въпросително "Куро?", но Кяпутенът просто леко извърна поглед към Кияна, явно чакащ заповеди и нареждания от Суши и... нищо не последва. Вторият, към когото се обърна Нико беше Уйки. Към него вече се беше втренчил Пешо Пикапът, както и Питка, но Уйки просто се усмихваше едно такова недотам адекватно и леко перверзно в неговия си стил "Опитайте, ако ви стиска! И какво ще ми направите? А? А?! А?!!!" След това прескачайки Спаска, почти буквално, Нико се доближи до Кияна и понечи да я разтърси за раменете като "ОПОМНИ СЕ!!! КАКВО ПРАВИШ!?! ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПАСИМ!", но, както и можеше да се очаква, тя се обърна рязко към него и замахна с ръка да го отвее, нарани или парализира с някаква чикибойска енергия. И тук стана най-неочакваното нещо!!! Времето като че ли спря за миг, забавяйки се достатъчно - Нико можеше да види, чуе, усети всичко като на свръхзабавен каданс и докато се чудеше що за явление е това, усети че нещо го изтегля нагоре, като в същото време телесно оставаше долу, където си беше. Видя всичко наоколо - и военните, и тълпата от журналисти и залагащи, и неговите съратници. В един момент всичко се успокои, дори затъмня, притъмня и направо си стана черно. Малко преди да си помисли "Аз да не би да умрях вече, без да разбера как и защо?", Нико се усети стъпил в нещо като стаичка с правоъгълна форма и към него се приближаваше нещо с отчетливи стъпки - о, каква изненада - самият Лиан! Лиан от Корпуса, но в нова, тъмна, направо черна униформа - плашипутарническа. Приближи се към Нико, усмихна се надменно, но каза благо:
- Нямаме много време, това е няколко мига само, които останалите може и да не усетят, но може и да усетят, колкото повече говоря с теб! Слушай и реши веднага! Мога да те измъкна оттук и да оцелееш, няма да те изядат, но ще се присъединиш към Плашипутар, както направих аз и Бияна! Съгласен ли си?
- Защо само аз?! А останалите?
- Засега само ти!
- Но те ще бъдат изядени!!! - възпротиви се Нико.
- Ужасен си! Нищо не се получи!!! - изруга Лиан и изчезна, а Нико се спусна надолу и, сякаш, влезна в тялото си обратно. Ясно беше, че Плашипутар чрез Лиан се беше опитал да го вербува в тази напрегната ситуация. В момента, в който се върна в предишното си състояние и се озова обратно в момента, когато Кияна замахваше към него, съзря едва ли не ужас в очите й; сякаш тя самата бе видяла плашипутарници. Изведнъж всичко около нея засия в бяло! Ясно беше, че Чикибой беше съзрял опасността и присъствието на Плашипутар. Куро, като най-запознат с нещата, веднага изкомандва "Залегни!" и всички залегнаха. Спаска за малко да закъснее, но Уйки я дръпна с все сила за опашката и я строполи на пода. От Кияна започна да се излъчва бясна светлина, енергия, лъчи, бял огън, бял лазер и още много неща, които физиката на Земята, на Бо и в Харкун и след 1000 години нямаше да може да обясни. Първи, които дадоха фира бяха военните и всички наоколо - журналисти, гладни за месо и наддаващи в търга и дори нещастните им "домашни любимци" - от най-първите, интелигентни, но поробени същества. Единственият оцелял, понеже залегна с Куро и останалите, местен беше Пишкяр. Изпепеляването и заслепяването беше тотално! Такава "феерия" почти никой не беше си представял. Само Куро бе виждал нещо такова, когато дълго се беше сражавал с Фуши срещу плашипутарници. А като стана дума за тях, незнайно защо (дали понеже бяха се появили само колкото да пренесат за малко Лиан или защото бяха по принцип много дистанционно намесени) само след секунда-две съпротива (изразяваща се в кратко отблъскване на цялото това свръхбяло енергийно сияние от Кияна и видима обла сфера от мрак и тотална тъмнина) просто изчезнаха. Победени или стратегически отстъпили - не бе ясно. Още по-неясно оставаше дали Кияна (и Суши, фактически) щяха да чакат докато някой бъде продаден и изяден, заради сбора на енергия или все пак нещо щяха да предприемат такова, дори и ако Лиан с плашипутарниците не се беше намесил.
Всичко това, явно използващо пряко енергия от А-кораба, костваше на общия енергопоказател само около 11% минус. Шики и Сиси си отдъхнаха, съзнавайки напълно, че това нямаше много да удължи престоят им. Скоро останалите се върнаха при тях. Кияна, беше припаднала от цялото това напрежение, бе внесена в една от залите за лечение на А-кораба. Останалите се отпуснаха кой където може. Най-последен долетя Уйки на гърба на Спаска. Това беше интересно, защото Уйки летящ на Спаска не беше нещо често срещано.
- Ще спестя въпросите! - заяви той и за всеобща радост и удивление хвърли кристал от тези, които търсеха в кметството всички. Куро пъргаво го пое в ръка и ахна от удивление. Енергопоказателите на А-корабът светнаха на макс! А Уйки продължи:
- Когато Кияна започна да унищожава всичко навред и малко след като спря, аз бях запомнил обратния път, викнах ламята да ме отнесе там колкото се може по-бързо. Избучихме асансьорът и тя сама ме долетя до етажа. Наистина имаха кристали! Взех този, защото не знаех колко биха ни дали иначе. Реших да съм коректен и да взема само един!
- Ама ти си дори справедлив! - втурна се към него Питка и го прегърна очарована.
- Уйки е голяма работа! - похвали го и Петърчо.
- Което си е вярно, вярно си е! - потвърди и старият Петър.
- Какви герои имаме наоколо, нали? - каза Сиси, която все пак се радваше, че си е останала в кораба и не й се е налагало да изживява целия този ужас, - Една изпепелява всичко наоколо! Други летят и вземат енергия!... Трети, спасява всички! Да, Куро, имам предвид точно теб, защото без твоята команда, Киянчето щеше да изпепели всички ви!
- Което е ужасно! - проплака Ена и се свлече на земята.
- Знам, че Кияна вече не е същата. - обади се Нико, - Но мога да обясня какво стана.
- А-ха! Ето още един герой! - обяви Сиси.
- Малко преди да се приближа и да ми посегне... нещо се случи... - заразказва Нико. След това всички узнаха за намесата на Лиан и плашипутарниците и си обясниха изпепеляващата реакция на Кияна.
- Но това е още по-ужасно! - възкликна Куро и остана като в ступор, защото за него намесата на Плашипутар дори тук в тази отдалечена и опасна галактика, дори на тази човекоядна планета беше шок.
- Нека да излетим първо! - внесе малко здрав разум Уйки и А-корабът напусна планетата летейки към някакъв край на галактиката, който досега не бяха и помирисвали.
- Аз също съм с вас вече. - обади се Пишкяр.
- Няма ли да ти липсва планетата? - попита го Шики, който още не си беше говорил с него.
- Няма, защото вчера бяха заловени и последните ми роднини, за изяждане... Сега съм с вас, вие сте по-висши от най-висшите раси на моята планета. Водете ме и ме яжте, когато поискате!
- Никой няма да те яде! - смъмриха го в един глас няколко от останалите.
- Много е забавно при вас, а? - чу Нико глас зад себе си и отново, за ужас, видя Лиан в черното си облекло!
- Какво правиш тук?! Малко ли ти беше преди малко?! - извика му Нико.
- Успокой се! Не съм точно "тук". Представяй си ме като холограма, колкото и далечна асоциация да е това в сравнение какво съм! Докато Кияна е в безсъзнание, малко трудно този път ще се случи същото! Просто ме последвай!
- Къде да те последвам!? - попита Нико учудено и в същото време с полуужас установи, че всички около него - Куро, Пешовците, Пишкяр, Уйки, Питка, Спаска, суперкотката и останалите - бяха като застинали и съвсем-съвсем леко помръдващи се. Ясно беше, че Лиан с помощта на плашипутарниците го беше отново привлякъл в накакъв бързосекунден диалог, който щеше да трае секунди за останалите, но доста по-дълго за самия Нико и Лиан.
- Слушай! Докато тези тук разберат, че говориш с мен, вече ще сме си казали всичко!
- Не искам да те слушам!!! - извика Нико.
- Моля те, послушай го! - появи се зад Лиан самата Бияна, облечена в черна униформа, която колкото и да беше мрачна и сковаваща, толкова й я правеше неотразимо красива и сексуална в Никовите очи. Това го разколеба и той се заслуша.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 84
"В тъмнината"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Когато реших да избягам от А-кораба и целият този чикибойски ужас, - започна Лиан, - Не бях съвсем сигурен дали вземах най-правилното решение. Имах едно колебание, което можеше да се каже, че е 1 към 99. След като, обаче, видях на какво са способни чикибойците, вече не остана и най-малка частичка съмнение, че сме избрали по-добрата страна! - изказа се Лиан гладко и дори прекалено дружелюбно като за него.
- Какво говориш, Лиане?! - недоумя Нико, който още се оглеждаше около себе си и се чудеше що за чудесна е тази плашипутарническа технология, която може да го изведе в нещо като паралелно време или паралелен свят, в който докато другите едва-едва успяват да се придвижат, тук с Лиан и Бияна всичко течеше в някаква нормална за него и тях двамата скорост, но очевидно, свръхскоростно, защото можеха да говорят дълго, докато си кажат толкова много неща.
- Ти сам видя за какво говоря преди малко! Кияна изпепели всички тези същества наоколо, без да се замисли. Така правят в Чикибой!
- Тя уби дори домашните любимци, които присъстваха на търга за месо! - допълни Бияна. Все така простодушна и плоска в мисленето си, но в същото време доста добре изглеждаща в новата си черна униформа.
- Лиане, ти забрави ли какъв ужас ти беше причинила черната сила на Бо? Забрави ли какво направи за теб Кяпутен Куро, за да те спаси? - продължи да си чуди Нико.
- "Черна сила"! Прекалено поетично гледаш на нещата. Всъщност те се оказаха много, много по-прости, отколкото сме очаквали. Тези великоразвити същества просто се наричат "плашипутар" и името им идва от дълбоката древност, и означава нещо, което може да се разкаже в цял роман. Онзи пък, който ме стягаше за гушата и ме размяташе просто беше някакъв техен психопат. Случват се кадрови грешки навсякъде! Той вече не се занимава с това. Беше отстранен. Новият ни началник е толкова добра душа!
- И аз трябва да вярвам на това?
- Сравни и ще повярваш! Предишният чикибоец Фуши беше уравновесен и човечен до голяма степен, нали? А сегашният Суши? Същият боклук като предишния ни психопат.
- И с какво, като цяло, Плашипутар е по-добър от Чикибой? - попита Нико.
- Ето това вече е разумен въпрос! - отвърна Лиан, който самият някакси звучеше доста по-разумно от преди, - Плашипутар те кани да се убедиш сам! Когато си готов!
- И защо точно аз?
- Защото имаш нещо специално в себе си. Не знам... ти знаеш, защото ти си първият, който е избран от Бо за връзка с Вселената. Куро, Чикибой, сега и Плашипутар.
- И трябва да стана предател?
- Предател? Ако си се клел във вярност, може би. Ти си свободен да избираш, Нико!
Уйки, макар и все така в "забавен каданс" като останалите, все пак съзря нещо "не както трябва" в Нико и се присегна към него.
- НЕ!!! - викна някакъв плашипутарник, който се материализира в чернотата си, - Този ще влезне тук!
Не беше ясно къде "тук" ще влезне Уйки, но явно плашипутарниците се страхуваха, че Кияна с нейната връзка със Суши и Чикибой е единствената, която може да попречи. Изненадаха се, че някакво друго същество може също да направи нещо. И наистина Уйки почти се промъкна при Нико, Лиан, Бияна и плашипутарника! Лиан се притесни и каза на Нико набързо:
- Няма как да ти оставим начин за връзка, освен код. Помни! Ако кажеш паролата-код "Та 8 ка 4 шя 9", това ще е знак за нас, че трябва да се срещнем! Довиждане!
След това всичко изчезна, а Нико сякаш се приземи край останалите, които си продължиха да се движат. Само Уйки сякаш наполовина се прегъна, все едно нещо го сецна в кръста. Изпсува нещо на харкунски, след което погледна ядосан към Нико и почти му кресна:
- Какво беше това?
Нико се озърна и си представи какъв шок ще е, ако Кяпутен Куро разбере за каква среща е ставало дума преди малко. Кияна се размърда и стана още по-страшно, защото това значеше, че връзката с Чикибой е вече на 100%! Нико грабна Уйки за ръката и каза "Ела с мен!" и го поведене нанякъде из кораба. Това леко озадачи останалите и някои останаха много изненадани от такава една "връзка" Нико-Уйки.
- Тези да не вземат да се заобичат истинки? - закикоти си дядо Пешо.
- К'во става тука, бе? - зачуди се внук му, а Кяпутен Куро, който се опитваше да помогне на Кияна да се съвземе до край изпусна, за щастие на Нико, цялата ситуация. Шики и Ена, както и Питка, обаче не бяха много съгласни да оставят така нещата и лекичка-полекичка започнаха да проследяват къде отиват Нико и Уйки.
- Имаше ли нещо общо това с пространствените аномалии? - попита го още в един от коридорите Уйки, който не губеше надежда, че това е най-доброто оръжие срещу Октид, след като сам беше видял, че Чикибой е способен на всичко и не може да се очаква нещо определено, въпреки цялата бяла пропаганда.
- Трябва да седнем в някой модул и да излетим, за да говорим без никой да ни чуе. Поне да е сигурно, че Кяпутен Куро няма да ни чуе!!! - каза все така развълнуван Нико.
- Само като видят, че излитаме и ще се зачудят много! - каза Уйки и реши да се скрият в един от отделите с най-много информационен и електронен шум на А-кораба - край някакви процесори. Нико се съгласи. Слезнаха там. Нико заразказва каква е ситуацията.
- Ти вярваш ли, че същества като плашипутарниците, които подкрепят Октид са способни на каквото и да е добро? Че Октид е самата еманация на ЗЛОТО! Който подкрепя Октид е зъл! Точка! Кияна убила няколко невинни! Октид унищожава милиарди невинни на час!!! И това с помощта на Плашипутар!
- Имаш право, но аз трябва да отида, да чуя и тяхната гледна точка! - сведе глава замислен Нико.
- Но това е безмислено!!! - възпротиви се Уйки, - Те може да те убият, да те препрограмират! Въобще ти сигурен ли си, че това са същите Бияна и Лиан? Може да са отдавна умрели и това да са само техни двойници! Мен ми се сториха двойници! Щях да съм напълно сигурен, ако бях ги близнал, но преди да ги близна онези блокираха това... каквото и да беше това.
Ясно беше, че езикът на Уйки има доста интересни способности. Нико си спомни, че преди, когато ставаше дума как Кяпутен Куро се озовал в трето измерение, нямащо общо с Харкун, нито с нашето тук, Уйки бе казал, че щял да опита да близне обектите от онова ужасно измерение. Сега пък се оказваше, че с близване Уйки даже може да установява двойниците!
- Ти, въобще, как успя да видиш, да усетиш, че тези са ме вкарали в нещо такова бързо и докато тук всичко е бавно...
- Не забравяй, че съм образуван от 3 раси. Смесицата от тях ме прави доста бърз в някои отношения. Усетих, че нещо се забави, промъкнах се при теб. А как се промъкнах точно и аз не можах да разбера.
Шики и Ена видяха, че Нико е влезнал с Уйки в тази зона, където никой не ходеше, защото тук беше и шумно, и не толкова уютно, а и непригодно, като цяло, за пътуване. Изтичаха да кажат на Кяпутен Куро. В същото време пък Питка остана лоялна на Уйки и като ги видя, че информират Куро, изтича в обратна посока - към самите Уйки и Нико, и им каза: "Куро идва! Спирайте да говорите, каквото говорите!"
- Късно е! - изскочи зад нея Кяпутен Куро, - Аз всичко чух! Много ме разочарова, Нико! Много!!!
- Щях да ти кажа, но не знаех как! - отвърна Нико, който повярва, че Куро е чул всичко, но Уйки не повярва и избута Нико, казвайки:
- Нека обясня аз! Нико е все още объркан! Нека да излезнем навън!
Нико още не беше разбрал какво става, но реши, че за него ще е по-малко натоварващо, ако наистина Уйки обясни. Последният, обаче, нищо не искаше да обяснява, а каза следното:
- Всички сме живи същества и искаме най-доброто за нас, нали? Ето и Нико, след толкова време въздържание, е помислил дали няма да е по-добре да стане и той нещо като полисексуален.
- А!?! - учуди се Нико и кипна ядосан, но после реши, че това е по-добрият вариант, отколкото Куро да го уличи в предателство и вероятно Кияна със Суши да го ликвидират.
- Нико?! - учудиха се зинали в почуда Шики и Ена, които бяха дошли заедно с Куро, а Питка се покъса от смях.
- И аз му казах, честно му казах, че преди да реши нещо толкова глупаво, трябва да помисли добре над нещата, защото винаги има друг избор, винаги има надежди! Да не си помислите нещо, той не ми е предлагал да спи с мен! Той просто ме домъкна тук да се съветвал, защото, колкото и да не иска да си го признае, аз съм индивид с много опит и с доста генетичен материал, който отваря сетивата ми за други измерения!
Кяпутен Куро, който наистина не беше чул нищо, леко си отдъхна, че не става дума за нещо, което е противочикибойско или нещо като вътрешен заговор. Кимна разбиращо и се отдалечи със спокойна крачка.
- А сега, нещо против да ни оставите да си довършим разговора? - обърна се Уйки ядосан към тези лоялни доносници Ена и Шики, и към лоялната нему Питка. Оставиха ги.
- Не можа ли да измислиш нещо по-малко срамно? - изпоти се засрамен Нико.
- На по-малко срамно можеше да не повярват. - каза убеден Уйки и после изложи неочакван план за Нико. Уйки ще се жертвал за Нико. Защо? Ами, защото Нико бил най-голямата надежда с неговите средни, жълти същества с пространствените аномалии, та трябвало да оцелее, а Уйки, макар също много важен, по-добре той да се жертва. Звучеше логично и приемливо. Уйки, като интелектуален капацитет, щеше да прецени какво толкова му е по-доброто на Плашипутар.
- И не мислиш ли, че може да те унищожат, щом са с Октид, а октидите те мразят? - попита Нико.
- Мисля, но не ме е страх. Поне ти ще бъдеш спасен! - отвърна му Уйки.
А А-корабът в същото време се приближи към един от краищата на тази Галактика, в която дори октиди не могат да оцелеят. Имаше една планета, обитаема, огромна по размери. Там се плануваше да стане крайният сбор на енергия за Чикибой, след което войната с Плашипутар щеше да започне окончателно.
- Тези тук са поне средно развити. - говореше Ламята Спаска, която заедно с Пешо и Сиси наблюдаваше картини от планетата, която беше основно с кафяво-сиви и зелено-цикламени цветове.
- И това най-после ще завърши нашата мисия на тотален сбор на необходима енергия! - каза Кяпутен Куро, а Кияна за първи път се усмихна или поне така се стори на всички, когато тя чу тези думи.
- Най-после! Най-после! - стиснаха дружески и радостно ръце Шики и Ена, а суперкотката измяука радостно.
- Час по-скоро, когато започнем да се разхождаме по това огромно кълбо, - прошепна Уйки, - Ще ми дадеш кода и ще отида да проверя Плашипутар.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 85
"В тъмнината - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Огромна планета. Най-голямата в системата си. Припланетиха се, но не забравяха, че все още, макар и в края на ужасната галактика, са в самата нея - "там, където дори октиди не стъпват".
- След малко ще довтасат местните военни да ни сканират какви сме и що сме. - предупреди Кяпутен Куро, който беше проучил вече огромната планета.
- И го казваш това така, спокойничко, безметежно някакси! - реагира Сиси, която си оставаше "на тръни" винаги и всякога, докато биваха всички те в тази Галактика. За нея думите на предупредителите бяха постоянно святкаща в червено лампичка в мозъка й.
- Спокойно! Аз ще те пазя. Както винаги! - прегърна я Шики.
- Все бях чела и учила по време на занятията, че ако планета е по-голяма от Бо сигурно ще стъпваме много трудно там, но сега се убедих... - продума Ена, която се бореше с планетното притегляне като една от най-тежките в екипажа.
- Трудно е! Мен питате ли ме? - добави Ламята Спаска, която дори не можеше да отлепи лесно крак от повърхността на планетата, а да не говорим за лек полет.
Малкият Пешо гледаше интересните вековни дървета наоколо, а дядо му си викаше:
- Ако и тук минем метъра, а дано, пък да преживеем и голямата война, ехееее...
- Май дочувах да казваш, че не трябва да се надяваме после на нещо? Или малко ми се е сторило само така? - надвеси се над него Уйки.
- Уйкито, мойто момче, - отвърна бай Пешо Полисексът, - Надяването е едно, а да мине големият зор е друго!
- Ела! - извика Нико Уйки и последният се отдалечи от бай Петър. Нико заобиколи внимателно Ена, Шики и Кяпутен Куро, след което правейки се, че гледа настрани, прошушна на Уйки "Ще ти дам кода при първа възможност." Кияна наостри уши и ги погледна подозрително, но Уйки отново измъкна ловко и двамата с едно "Ще ми дадеш да се разбера някой ден? Стига де, нали вече сме екип! Какво все ме мразиш! Все някой ден ще свикнеш с мен!", след което се отдалечи към Питка.
- Ако някой ден всичко свърши... и свърши добре... - каза той на Питка, която се опитваше да отлепя краката си от земята, преборвайки се с голямото притегляне тук, - То мога да помисля нещо за нас.
- Наистина ли? - грейна усмихната тя.
- Да, защо не? - отвърна сериозно Уйки.
- Защото... защото... - започна си тя направо, - Аз не бях момиче за пример. Знаеш какво правех за пари.
- Нищо, де. - махна с ръка и пипало Уйки, - Аз пък съм изрод, нали виждаш? Не приличам на нищо...
- Изрод, но секси-изрод! - смигна му Питка, която много си го харесваше даже.
- Кой тук е изрод? - чу се непознат глас. Бяха местните военни.
- Ти ли си изрод? - попита същият глас и прааааааааас стовари един огромен, тежък юмрук по главата на Уйки, който се свлече в безсъзнание на земята.
- Хей! Хей! - вдигна ръце Кяпутен Куро и прикани останалите също да вдигнат ръце, за да не провокират повече агресия от местните военни, които упражняваха строг граничен контрол тук.
- Ние идваме с мир! - допълни бай Петър.
- Мирни сме, мирни сме! - заповтаря Спаска.
А-корабът се беше прикрил добре, мимикрията му беше стопроцентова и това му позволяваше да попива и изсмуква енергия от тази огромна планета, която после щеше да се трансформира в подходящия енергиен ресурс за Чикибой.
- Има ли други изроди, освен този? - попита друг военен и почна грубо да блъска и претърсва всички.
- Няма изроди! - отвърна Нико.
- Дори този не е изрод! - каза Питка, но военните я погледнаха много, много строго. Макар да бяха почти точни копия на хората от Земята и тези от Бо, погледите им бяха смразяващи, защото наистина излъчваха някаква ледена студенина или поне оставяха усещане за такава.
- Просто човекът е грозен. Не му намирайте кусур! - добави бай Петър.
- Оооо! Стар господин! - свалиха оръжията военните и изкозируваха досущ като земни военни. Бай Петър малко се обиди, защото то стар да си е природно, ама да ти го отбелязват и натъртват, това вече е дразнещо.
- Покажете уважение! - изкомандва най-главният военен, който беше командир на тази гранична рота и всички, заради бай Петър, бяха пощадени.
Уйки, обаче, не можеше да се мръдне.
- Ако този индивид умре, ще бъдеш разжалван! - изкритикуваха войникът, който беше нокаутирал Уйки с тежкия си юмрук. Той гледаше юмрука си и не можеше да си обясни как така е оставил в безсъзнание само с един удар Уйки. И с право, защото Уйки просто се преструваше. Не беше той толкова крехък. Преструваше се, за да може при първа възможност да посети, с паролата-код (която Нико щеше да му даде) Плашипутар.
Кияна започна да се приближава към Уйки с цел да му помогне вероятно, но Уйки, докато го отнасяха към някаква местна линейка, която бе дошла току-що, направи знак на Нико да спре Кияна. Нико успя да я спре:
- Остави го, тук ще се погрижат за него, сега е по-важно да си с нас, защото това е най-после началото на края, Кияна! Минем ли и това изпитание, ще започне войната на Доброто със Злото, на Бялото с Черното! - изрицитира той общата идеология и това повлия като омая на Кияна, явно докрай индоктринирана с Чикибойските идеи или, може би, на самият Суши, който я комадваше къде по-пряко, къде по-опосредствено и тя просто спря да следва Уйки, когото придвижваха с носилка.
- Ето ви адресът на най-добрата болница в града. - даде някаква електронна визитка главният военен на Кяпутен Куро.
- Кой град? - не разбра Куро.
- Единственият град на планетата тук. - посочи военният на север и стана ясно, че тук, на толкова огромна планета с размер колкото 2 Юпитера поне, има само 1 град. Всичко останало беше някакви села и паланки, на които не даваха никакво право да се развиват до нивото на градове.
- А тези как ни разбираха какво си говорим? - недоумя Пишкяр, който никога не беше преминавал през спиралодупка и не разбираше способностите за полиглотство, която една-единствена спиралодупка можеше да отвори.
- Е-е-е, Пишкяр, ти тук ли си бил, бе? - обърна се Пешко към него. Пишкяр в последните дни не се беше обаждал. Още не можеше да се начуди как още никой не го е изял и дали животът му има смисъл, ако няма да послужи за храна на някой.
- Не си минавал през спиралодупки, не можеш да го разбереш това. - обясни му накратко Шики, който въпреки мускулите си също трудно се справяше с огромното притегляне на тази огромна планета.
- Кияна, няма ли друг начин да помогнем на Пишкярчето да стане и то полиглот. Виж го какво е сладичко? - попита Ена. Кияна, като робот, се отправи към Пишкяр, хвана го за главата, веднага по ръцете й се предадоха някакви бели енергии (явно и ясно, че чикибойски), след което Пишкяр също придоби способността да говори и да разбира всякакви езици.
- Невероятно! - зарадва се той, - Но още по-невроятно е, че никой не иска да ме яде... И много се изморих! - простена той и седна на земята. Голямото притегляне си казваше думата. За радост нему и на останалите, обаче бяха пратили някакъв транспорт военните да ги придвижи до града. Това приличаше на някакъв огромен автобус, но по-скоро на бронетранспортьор. Обслужващият персонал беше съставен от някакви млади девойки. Бай Петър, който вече се оказа много уважаван тук заради възрастта си, веднага им хвърли по едно око и дори не се сдържа, та прегърна една от тях. Тя много се засрами и каза:
- Ама как чуженец и то толкова високопоставен може да харесва мен, младото момиче?!
Ахна направо от изненада. И точно в този момент, когато всички се чудеха за какво говори тази, вече навлезнаха в града, където двойките бяха изградени предимно от стари хора, а младите вървяха поединично. Ясна беше работата - геронтокрация от висш тип. Никой не обръщаше внимание на младите, всеки беше геронтрократ и геронтофил. Ако някой дядо имаше достатъчно пари, щеше да си има бабичка или бабички, но не и да се заплесва по по-млади жени. Ако се случеше, обаче дядо или баба, да се заплеснат по по-млад човек, това се смяташе за голямо изключение и се отдаваше на какви ли не мотиви - "Сигурно младият е богат! За пари!", "Сигурно има добро сърце и иска да помогне на младия индивид!" и какво ли не, но не и на природно харесване, което за тук се считаше за ненормално и почти невъзможно.
- Къде отиваме? - попита Сиси.
- Към центъра на града. - отвърна шофьорът.
- Сиси, не се безспокой. - рече Кяпутен Куро, - Както видя, дори не ни обискираха за оръжия. Просто бяха малко чувствителни на тема "изроди".
- ИЗРОДИ? - подскочиха всички в автобуса-бронетранспортьор, а шофьорът едвам не се блъсна в някакъв дирек.
- Не, не! Няма изроди! Просто ние случайно, така, по нашенски си го произнасяме. - каза бай Петър и понеже беше стар, а тук старото значеше много, както го изискваха геронтокрацията и геронтофилията, всички се успокоиха.
Уйки в същото време беше настанен в някаква болница. Пратиха му най-старият лекар, който беше толкова стар, че още докато го преглеждаше умря. Умря си съвсем тихо, ей-така, от старост! Настъпи лека паника. Дори Уйки се паникьоса за момент, защото не му се беше случвало да му умира лекар върху тялото, докато самият той е в болница, пък макар и като симулант. "Дано Нико по-скоро ме намери и да ми даде проклетият код! Трябва по-скоро да се свършва с това!" - помисли си Уйки, докато чакаше следващия по старост лекар да го прегледа. В същото време спряха токът. Пълна тъмнина в стаята. Засуетиха се напред-назад лекари и сестри. Само Уйки остана спокоен и си помисли отново нещо, а то беше "В тъмнина... Дали тази тъмнина е по-тъмна от онази, към която съм се запътил?"
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Имаме нужда от шмиргел за душата :'(
-
Много хора очакват с нетърпение продължението! :'( :-*
-
Интересно ми е за какво става въпрос Кяпутен Куро, така, че скоро ще го прочета и коментирам и аз :o :D
-
Никак няма да сбъркаш! Препоръчвам го като най-силната любовно-фантастична история. Все едно се потопяваш в друг свят и ти изчезват проблемите завинаги! Дано скоро го продължи авторът. :-*
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 86
"В тъмнината - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
"Безспирно ще търся за теб, така както е безспирна моята обич към теб!" прошепна женски глас в тъмнината. Уйки веднага разпозна в него гласът на Питка.
- Защо и как си тук?! - хвана я Уйки силно обезспокоен за ръката и я придърпа в тъмнината.
- Спокойно, спокойно, спокойно! - прошушна му тихо тя. След това му обясни, че Нико я е пратил, за да каже това - "Та 8 ка 4 шя 9". Това беше кодът за връзка с Плашипутар!
- А останалите къде са?
- Бай Петър понеже е дърт го направиха нещо като цар. Сега много го уважават, церемония ще има! В суматохата успях да те намеря тук.
- Връщай се и не се отделяй от Нико! - заповяда й Уйки и се приготви за пътешествието си.
Електроподаването постепенно се възстановяваше в болницата, Уйки се приготви, пое си въздух, въпреки тукашната атмосфера много да не му понасяше и произнесе:
- Та 8 ка 4 шя 9.
Всичко се забави около него, усети че преминава в нещо различно. Появиха се две сенчести фигури, определено плашипутарници, а малко зад тях и самият Лиан. Уйки разбираше, че това може да са му последните мигове живот. Но не съжаляваше за опита си, защото негов дълг беше да брани на всяка цена световете, галактиките, измеренията и цялото Битие от октидите. Страх го бе завладял, но не и отчаяние или съжаление. Беше много горд със себе си и не показа капка притеснение, а вместо това се усмихна и каза на Лиан:
- Когато го няма Нико си спестявате Бияна като посрещачка, защото знаете, че не ми влияе, нали?
- Скоро сам ще се повлияеш, когато видиш този прекрасен свят! - каза му свръхуверено Лиан. След това се обърна и го поведе в тъмнината.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 87
"В тъмнината - 4"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- За какво спряха тока почти в целия град? - попита бай Петър учуден, докато си стоеше в президентството. (За има-няма няколко часа хората го бяха преценили и оценили, че става за ръководител на тази огромна планета, защото беше много възрастен, а и идваше от друго място).
- Ще ни трябва повече електроенергия, за да отпразнуваме новия ни ръководител. - обясниха му няколко стари геронтократа, които се бяха присламчили около него и се явяваха негов новосформиран съветнически отдел.
- Да не стане преразход само! - предупреди ги Петър Полисексът. Оцениха му спестовността.
Той беше много доволен, че най-после, някъде, макар в някаква свръхдалечна галактика, на една странна за много планета, го бяха оценили и можеше да има уважение, власт и много любов.
Tой си даваше сметка, че това е някакъв рядък шанс, но имаше в себе си и убеждението, че напълно го заслужава. Ех, да не бяха тези чикибойци, плашипутарници, октиди, харкунци и да не развалят целия този кеф! Да, но без тях, нямаше да попадне точно тук.
- Знам за какво си мислиш, дядо. - каза му малкият Пешо, който се прегръщаше с едно от местните красиви момичета.
- Мисля си, че няма да е задълго.
- Трябва да се радваме на всеки момент, въпреки че сме стари и всеки ден може да ни е последен. - позволи си да се обади един от съветниците.
- Де да беше само дъртизмът! - рече си бай Петър, представяйки си какви пушилки и катаклизми ги очакват в предстоящия гигантски сблъсък между Чикибой и Плашипутар.
- Хей, гледай какви светлини, блясъци, мълнии и какви ли не чудеса правят тези с едно обикновено електричество! - каза Сиси, която се беше прегърнала с Шики пред огромен прозорец, в другия край на президентството, наблюдавайки какво тържествено отбелязване на новия президент се заформя. Шики беше щастлив, че бяха намерили мигове спокойствие и усмихнато я целуна по главата, загледан в електрическата феерия. Пишкяр се беше настанил на един мек, удобен фотьойл и чак пляскаше с ръчички от радост, понеже обичаше светлинки. Ламята Спаска се беше проснала по корем точно пред прозореца, встрани от Шики и Сиси, беше проточила главите си напред и не искаше да мърда - цялата тази светлееща и светукаща картина навън я унасяше сладко и й даваше усещане за приятна и релаксираща медитация. Почти по същия начин се чувстваше и суперкотката, която мъркаше в скута на Кяпутен Куро, който беше задрямал сладко на голям диван. Кияна стоеше седнала в поза като за медитация, но не гледаше нито към електрическите чудеса, нито към някой от останалите, а сякаш отсъстваше и беше в представите си на друго място. Бяха й свикнали и вече не й обръщаха сериозно внимание, защото знаеха, че едва ли може да се очаква някаква промяна у нея, докато е инструмент на Суши от Чикибой. Нико само не сваляше очи от нея. Стоеше прав, вдясно от задрямалия на дивана Куро и съвсем незабележимо гледайки Кияна се поозъртваше и за Питка, която чакаше да се завърне от болницата, в която беше Уйки. Мислеше си дали въобще някога Кияна щеше да се оправи, възприемаше я вече като някоя почти луда и неадекватна - даваше си сметка, със съжаление, че с всеки изминал ден и дори час тя го отблъсква и дори отвращава. Ето и сега, чакаше Питка и страх го обземаше като си представяше какъв хистеричен изблик ще се случи от страна на Кияна/Суши, ако по някакъв начин разберат какво е занесла Питка на Уйки. Ох, ето я и нея, най-после! Както беше инструктирана от Уйки тя застана точно до Нико и не помисли да се отделя от него. Показа му тайно знак с 3 пръста, че е успяла с предаването на информацията.
- Той ще е добре, нали? - попита тя тихо Нико, имайки предвид Уйки.
- Силно се надявам да е добре и то скоро. - отвърна също тъй тихо Нико.
А Уйки вече вървеше в странната тъмнина на Плашипутар. Скоро му се открои част от този тъмен, но свръхразвит свят, който беше нещо като черна версия на Чикибой.
- Не може по-натам, но поне оттук можеш да видиш, чуеш, усетиш... - започна да изрежда Лиан възхитено, който се обърна да види Уйки дали също се е възхитил, но той беше навел глава към земята и лижеше.
- Ъх! - погнуси се Лиан и дори подскочи леко изненадан.
- Всичко трябва да се опита! - усмихна се перверзно Уйки, докато изучаваше нещата с език.
- ТУК! - чу се командващ, вледеняващ, но приятелски плашипутарнически глас. Лиан и придружаващите го двама плашипутарника се поклониха и тръгнаха към мястото, където ги зовеше този командващ глас. Уйки също се надигна и ги последва. Не беше сигурен дали присъства в тази част на Плашипутар само мисловно или някакси и физически. Но явно това за него бе много важно, защото се беше подсигурил с нещо напълно физическо и дори леко тежко - главата на Роботчо! Тя се беше дори леко подала от мястото, където я беше държал през цялото време у себе си. Най-интересното беше, че тук и сега, тя отново се активира, "оживя". Уйки хареса това.
- Ще ми потрябваш, особено като знам какво точно има в теб вече! - усмихна се дяволито той и влезна в някакво помещение съставено от триъгълници заедно с останалите.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 88
"В тъмнината - 5"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
"100% запълнен енергиен ресурс!... 100% запълнен енергиен ресурс!" разнесе се съобщение по игличките и всички подскочиха. Това идваше от А-корабът, който за първи път беше толкова пълен с така желаната енергия! Кияна се изправи като зомби от позата, която заемаше, а Кяпутен Куро подскочи в съня си и веднага се събуди. Суперкотката леко се стресна. За останалите беше ясно, че Кияна и Кяпутенът веднага ще "изхвърчат" към А-кораба. Куро беше толкова превъзбуден, че дори дръпна унесената Спаска и й каза, че ще трябва да литнат на гърба й дотам.
Сиси и Шики, както и Пишкяр не се дори обърнаха да гледат разбързалите се Куро, Спаска и Кияна, а си се взираха щастливи по довършителните работи с електричеството. Нико и Питка леко се притесниха от това съобщение и това бързане от страна на Куро с Кияна, защото знаеха, че точно сега Уйки сигурно нещо е зает. Нико дори го знаеше с какво точно е зает! Най-много обаче се притесниха и ядосаха дори Пешовците:
- Дядо! А-е стига, бе! Точно сега ли това се напълни?! - прошушна ядно Пешо Пикапът.
- Майка му да еба! - просъска гневно и дядо Пешо, - Баш сега, когато се заимахме с щастие ли, бе?! Тези като едното нищо ще ни кажат пак да се изнасяме от тук и даже да ни мобилизират!
През ума им дори минаваше еретична и бунтовническа мисъл да не продължават и някакси да си останат тук завинаги!
Двама от местните служители се правеха през цялото време на "декор" - единият беше охрана, а другият само от време на време дезинфекцираше тук-там из огромната зала. Сега обаче лекичко, незабележимо се приближиха един до друг и се заговориха с жив интерес и съзаклятнически:
- Този може и да е стар, извънпланетен, опитен и мъдър. Обаче аз бях по-добрият избор. - каза охранителят.
- Съгласен съм, защото си ми приятел. - отвърна му хигиенистът.
- Сега тръгваме да проследим къде ще ходят тези! И ако намерим противодържавна дейност! Какъв късмет! - потри силните си ръце охранителят.
- Дори и да не намерим, пак ще е късмет! Просто ще кажем на всички, че това са изроди, че са направили нещо изродско. Населението ни е простовато, лесно се пали и чуе ли "изроди" само ще скочи да ги унищожи, още преди военните или прокурорите да са се намесили! - засмя се от сърце хигиенистът.
- О-о-о! - грейна в грозна усмивка охранителят, - Вярно, вярно думаш! Хората ни са дресирани да реагират като обучени животинки. Хъ-хъ-ха-ха! Почнеш ли да говориш за някой, че е изрод, всички го приемат за изрод. Малко ще са онези, които ще се осъмнят, а още по-малко онези, които ще си губят времето да намерят доказателства. Хъ-хъъъ!
- Кой ще ги проследи?
- Ще им пратя от невидимите ни дронове.
- Да, но те може и да ги виждат!
- Амиии... сетих се! Обади се Ъблипу да пусне няколко от надушващите животни с вградени камери в очите и да ми прати директна връзка в контрол-залата!
- Веднага! Лично ще го предупредя!
В същото време Уйки също получи съобщението за 100% енергиен ресурс, но не го чу по неговата игличка, защото тя беше блокирана предвидливо в Плашипутар. Сега там му обясняваха колко са прави плашипутарниците и колко са грешни чикибойците.
- Толкова сте прави, че се включихте на страната на Октид, за да превзема и унищожава цели светове? Това ли е правотата? - питаше ядно Уйки.
- Не се включихме, а ги включихме. Така се базираме по-солидно за последната война с Чикибой. - отговаряха му един през друг плашипутарниците.
- ЪБЛИПУ ПРАЩА СИГНАЛ! - викна хигиенистът и подаде на охранителя устройство, което детайлно проследяваше координатите. Охранителят се бе настанил удобно в контрол-залата и следеше на няколко нива Спаска, Кияна и Куро. Това последното устройство обаче, ясно показваше как те влизат в някакъв измимикрен космически кораб, правят нещо вътре и излизат отново.
- Същински изроди! - възкликна охранителят.
- Нали? - захили се шумно хигиенистът.
- Веднага тези данни да се разпространят на населението по всякакви информационни източници! - рече охранителят на няколко от подчинените си в контрол-залата и те се разтичаха.
- Веднага трябва да се махаме оттук! - влетя в президентството Кяпутен Куро със Спаска. Кияна беше оставена близо до А-кораба да бди.
- Ето тук свършва хубавото! - възмути се бай Петър - Как така изведнъж?!
- Много се налага, започва се!!! - каза Куро.
Настана малка суматоха. Пешовците не искаха да се започва нищо и то пък точно в този момент. Шики и Сиси се спогледаха, а Пишкяр се прегърна със супер-котката. Ена, която беше прекарала цялото време в сън, влезна малко след като Куро се беше развикал и си помисли, че още спи и сънува. Нико тихичко произнесе кода и също се озова в Плашипутар, където някаква сила, като мощен магнит, го дръпна и сгромоляса на пода в краката на Уйки и Лиан.
- А ти защо дойде?! - ужаси се Уйки, който искаше Нико да е на сигурно място, за да има надежда за неговото оцеляване и съответно за така нужните пространствени аномалии.
- Охрана! Охрана! - разяри се бай Петър - Арестувайте този човек, бе!
Главният охранител, който пък влетя в президентството с цел да обяви всички за изроди се гипсира от изненада, защото не очакваше Петър Полисексът сам да заповяда арестуването точно на един от неговите си хора.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 89
"Голямата война"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Кяпутен Куро извади пистолета си и активира допълнителните си оръжия. Охранителите и придошлите войници по заповед на бай Пешо нямаха шанс, но нещата се промениха за миг.
- Спаске, удари го по главата този, бе! - рече бай Петър, докато малкият Пешо държеше на прицел Куро.
- Ама, аз не съм сигурна защо и дали. - замисли се Спаска, но в момента, в който суперкотето й скочи върху едната глава, а Куро я ритна по другата, тя реши, че е сигурна и опирайки се на инстинктите си, захапа котката с една глава, с друга заби един приспиващ удар на Куро.
Пишкяр се скри под един стол, Ена припадна, Сиси извади също оръжие, но Шики го натисна надолу с една ръка, а с другата я натисна по врата да приклекне. Решиха, че е по-добре да покажат неутралитет при тази изненадваща ситуация.
- Ехееей, тези как сами се оправят! - възкликна искрено хигиенистът, но охранителят му показа с цялата си строгост, че трябва да замълчи.
- В най-строго охранявания затвор! В единична килия! - заповяда бай Петър.
- И го съблечете гол!!! - истерично, но сериозно и съзнателно добави малкият Петър. Имаше основание, като си знаеше с какви оръжия може да се е оборудвал Кяпутенът.
- И пълна, максимална охрана! - добави бай Петър, който не искаше да изпусне нищо необходимо за задържането и опазването на Куро.
- Всичко ще е подсигурено! Не се притеснявайте! - отдаде чест охранителят и лично потегли с военните, охраната и всякакви други, които отговаряха за сигурността на президентството.
- Абе, старче, ти луд ли си?! - приближи се Сиси.
- Ало, момиченце, мери си приказките, че да не отидеш и ти при Куро! - сгълча я бай Петър.
А Нико стоеше като замръзнал. Всъщност така стоеше и Уйки, в болницата. Никой не можеше и да се досети, освен донякъде Питка, която бе приклекнала уплашена до "замръзналия" Нико, че и той, и Уйки, фактически бяха в тези критични моменти в Плашипутар, където започваше Голямата война.
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 90
"Голямата война - 2"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Уйки повдигна стоварилият се в краката му Нико, който каза, че е дошъл само да го предупреди, че Куро се е втурнал с гръм и трясък в президентството и иска да тръгват веднага.
- Щяхме да тръгнем, ако тези тук... - посочи Уйки всички наоколо, - се бяха съгласили да не помагат повече на октидите.
- Сега вече няма ли да можем да се измъкнем оттук? - погледна го учудено Нико.
- Според каквото облизах, може и да можем. - прошепна Уйки и извади главата на Роботчо.
- И какво? - попита плашипутарникът, който не звучеше много обезспокоен..
- Още в самото начало усетих, че тази машинка не е обиновена, но вече съм убеден, че е специална! Това е глава с ядрен заряд! И сега ще го включа, ще го стартирам или накратко, ще го взривя! - отсече Уйки и преди още някой да е успял да реагира, той наистина активира някакво копче с жичка в Роботчовата глава и ядреният взрив се случи! Нито той, нито Нико успяха да разберат какво се случи в резултат на ядрената експлозия в Плашипутар, защото и двамата се върнаха веднага и напълно там, откъдето бяха тръгнали - на планетата на бай Петър, така да я наречем - единият в болницата, а другият в президентсвото. За Уйки нямаше нещо особено ново, освен че поредният престарял доктор го пипаше, изследваше, а след като самият Уйки отвори очи, докторът дори се похвали, че го е "съживил и излекувал". Голяма досада за Уйки, особено след като беше детонирал ядрената глава на Роботчо в Плашипутар. Не такова бе положението на Нико, който завари един припаднал и арестуван Кяпутен Куро, заедно с една ранена супер-котка, която бяха сложили набързо в клетка; вече ги влачеха нанякъде. Малкият Пешо пък държеше на прицел Сиси, която се дърлеше на висок глас с бай Петър-президента, а Шики се опитваше да я удържа, за да не стане по-голяма белята. Пишкяр се беше подал плахо изпод стола, а Питка държеше пред брадичката си ръцете изплашена от цялата тази неочакваност. Единственият много доволен и дори усмихнат човек беше хигиенистът.
- Хей! ХЕЙ! Какво става тук?! - затича се Нико към тях. След ядреният взрив толкова се беше стресирал, че в момента без много-много да му мисли се хвърли направо срещу Пешовците размахвайки усмирително ръце.
- Спри, за малко, чакай!... - втурна се пък след него Питка и взе да му разправя как изведнъж двамата Пешовци са се разярили, че Куро иска да ги откъсне от толкова добро място - президентски пост и много жени - след което Спаска се е подчинила на заповедта на бай Петър и т. н.
- Ама всичко това сериозно ли?! - не можа да повярва на ушите си Нико.
"Нико! Трябва веднага да ги спреш!" - обади му се Кяпутен Куро през игличката. Явно се беше освестил.
- Ще спре, ама друг път! - ревна бай Петър и добави Нико да си наляга парцалите, че да не отиде и той зад решетките.
"Петре, нима забрави, че Суши с Кияна ще побеснее и ще ви изпепели до крак? Помниш какво стана последния път, нали?"
- Да ме изпепелява, това ми е за последно в живота! Няма да изпусна това щастие, Куроооооооооо! И да ме убие Сушиляка, поне ще умра щастлив! Хайде стига вече сме ви ходили по свирката и по гайдата! - крещеше бай Петър.
- Уйки преди малко взриви целият Плашипутар с ядрена бомба! - просто каза Нико и това подейства като отрезвяващо хапче на всички в залата. Настана леко объркване, а когато на вратата се показа и самият Уйки всички погледи се насочиха към него.
СЛЕДВА
Връзка към следващата част. (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/'e-m-akaem-ata-kte-ko!'-(eata-oa-ka)/105/)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 91
"Голямата война - 3"
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
- Ха! Уйкито!!! Ама им еба мамата на тия значи в Плашипутария, а!?! - възкликна бай Петър Полисексът (Президентът) и се завтече да го поздрави, но веднага се спря, защото се сети, че Уйки и Нико може да са радиоактивни! Нареди веднага да ги проверят за ниво на радиоактивност. За щастие тази планета беше достатъчно развита, за да разбира от нива на радиоактивност.
- Защо ги проверявате за радиоактивност? - доближи се Пишкяр предпазливо до бай Петър.
- Защото радиоактивните лъчения увреждат клетките на живите организми, мойто Пишкярче! - прегърна го ласкаво дядо Петър.
- Малииии, уплаших се! - реши да се сгуши и Спаска до тях.
- Така, така... - започна да обмисля нещата бай Петър, - Сега да видим как да се справим с онова Киянено-Сушево нещо.
- А то може да довтаса всеки момент, ей! - каза и Петър Пикапът загрижен.
- Каквото и да става, ние сме с вас!!! - прегърнаха няколко от младите момичета двамата Пешовци.
- Ето това се казва приказка!!! - зарадва се дядо Петър, а малкият Пешо остана без думи от щастие.
- Аз, може ли, все пак да се обадя? - попита притихналата Сиси.
- Може, но уважително! - предупреди я бай Петър.
- Ти не разбираш ли, че така ще опропастиш всичкия труд и жертви положени досега?
- Ти си имаш Шики, нали? - обади се след кратък няколкосекунден размисъл бай Петър, - А Шики си има тебе, нали? Лиан си има Бияна... Нико си имаше Кияна, до едно време... Хм,... Уйки си има май Питка. А аз, бе, моме? А внукът, м? Ти мислиш ли за нас? Това са години, ГОДИНИ в безплодно търсене на нещо за целувки и любов!
- И на тебе, ако не ти харесва, Сиси, с цялото ми уважение, можеш да се откажеш и да си ходиш. - допълни малкият Пешо.
- Така е. - продължи дядо му, - Ами вземайте си А-корабчето и всичко най-добро! На добър път!
В този момент отвън се чуха викове:
- Изроди! Изродииииииииииииии! Вън!!! Всички изроди вън!
Беше се насъбрала огромна тълпа граждани, а и немалко селяни.
- Това е бунт! - каза с радост в гласа завърналият се охранител.
- Голям бунт! - допълни също тъй радостно хигиенистът.
Малко след охранителят влезнаха Нико и Уйки.
- Не знам дали е важно точно в този момент, но не сме радиоактивни. Онези тела, които сме имали там явно нещо са били виртуални или каквото и да са били, но тук сме си нормални. - отбеляза Нико и започна да гледа през прозорците многохилядната екзалтирана.
- Още като го близнах и разбрах, че няма нищо да ни стане. - похвали се скромно Уйки.
- Това хубаво, но тъкмо се оправихме с една проблемация в лицето на Куро и сега пък недоволни хора! - каза свъсено и полуотчаяно бай Петър.
- Хм, не бих се притеснявал за тази проблемация, както я нарече... - отвърна Уйки, който се беше втренчил в една точка някъде зад прозореца, - защото ни се задава една по-голяма, която се нарича "Кияна".
Кияна, летейки съвсем сама, без никаква видима сила, се насочваше право към прозореца и след секунди щеше да мине през него!
СЛЕДВА
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
-
Ще има продължение, след известен застой, породен от неочакваните проблеми в личния и световен план.
-
8) 8) :) 8) 8)
-
Е, ми само за по-интелигентни и търпеливи ценители на новата литература е това... 8)
-
Чудесно! :D