"Успял човек" - нещо относително
Сега ще обясня накратко защо "успял човек" е относително. Днес прочетох дефиницията "псевдо-успял" ("псевдо-успели"), та това ме подтикна и да напиша повече по въпроса, макар и преди да съм споделял това-онова по него из този международен форум.
"Успех" е нещо относително, затова и "успял" е също относително
За някой успехът е да изкара изпит и да го "полее". Човекът е щастлив и не му трябва почти нищо друго. За друг, обаче, успех е да изкара 1 милион евро (или поне рубли) и, ако се провали, може и да се самоубие. Това е положението - успех, успешност са относителни неща - всеки сам си задава нивото и критериите за тях.
Кога и как ми просветна за всичко това
Още по време на обучението си по философия в СУ ми стана ясно, че "ценности", "щастие" и пр. са субективни, и относителни неща. За успеха, успешността и други от сорта се замислих малко по-късно. Много години (на едно емоционално и не-философично ниво) ги приемах по-скоро за обективни и абсолютни, но после разбрах, че не са така (просто, защото всеки и всякоя си имат своите критерии, своите "мерилки" за успех, успешен/успешна и успешност):
1. По едно време, преди години, си бях харесал една колежка (по онова време - преподавателка). Заговорих я, разменихме контакти, потръгна и комуникацията ни. В един малко по-късен етап стана дума кой докъде е стигнал - аз се охарактеризирах като "успял човек" (по онова време така си мислех, сега съм по-скоро на обратното мнение), защото (по онова време) се сравнявах с разни хора из Европейския съюз, които нямат нито моето образование (магистър по философия), нито моя професионален опит (по вестници, телевизия, преводачески работи и преподавателски из какви ли не учебни заведения, и пр.), нито моите знания (всеки ден уча по нещо ново в няколко сфери), нито имат жилища (аз имам поне едностаен апартамент засега), нито пък изкарват толкова колкото мен (аз не, че изкарвам много, но знам за доста хора, които работят повече време за по-малко пари). Та, в онзи момент си мислех, че съм вече успял мъж. Скромно мнение и виждане имах за успеха тогава. Тази колежка недоумя: "Ти? Успял?!" - такава беше нейната реакция. Чудих се няколко седмици какво не ми е успялото - учителска професия, апартамент, образован, с няколко езика, ученолюбив, пишещ стихове и проза, правещ и имащ сайтове, спортуващ, не злоупотребяващ с алкохол, непушач... След време, обаче, се оказа, че тя се омъжила за шефа ни - човекът има частни учебни заведения, богат човек е. ЕТО, ЗНАЧИ, какъв й бил нейният (субективен) критерий - за да е успял един мъж, той трябва да е паралия, да има бизнес. Ожениха се те, роди му тя дете... А аз си оставам един от техните (на нея и мъжа й) служители и досега.
2. Преди някой и друг месец, пък, попаднах на една още по-млада, севернячка тук. Личеше й, от самото начало, че е от меркантилните - пари, ядене, пиене, мода и забавления - основно това беше в светогледа й и начина й на живот. Изясни ми се само от два чата каква е същността й, но реших да продължа "експеримента". Жената пет пари не даде за разни мои успешни качества като това, че знам няколко чужди езика, че стихоплетствам и пиша (поезия; проза), че спортувам редовно (кунг-фу), че уча всеки ден нещо ново и минавам за енциклопедична личност. НИЩО ПОДОБНО НЕ МОЖЕШЕ ДА Й ХАРЕСА, А КАМО ЛИ ПЪК ДА Я ВПЕЧАТЛИ! Ценността за нея й беше изразена във въпроса, който скоро ми зададе: "Ти колко заплата имаш?" Като чу колко и като изчисли, че тя получавала почти 10 пъти повече (може и да не е вярно, но е напълно възможно, защото има и такива наоколо), то тя заключи, че аз съм просто "една пародия" ("a joke", както казват много от англоговорящите).
Аз й се възпротивих - обясних й, че щом за нея освен парите няма: МОРАЛ и ЕТИКА, КУЛТУРА и ИЗКУСТВО, НАУКА и ФИЛОСОФИЯ - то е един прост, загубен, празен човек..., обаче, за себе си, си мисля, че и тя е права донякъде - ето, аз сега като не мога да си доспивам, защото в едностайния отвсякъде ми е шумно (чуваш как един се къпе, други си местят масите и диваните, трети гледат телевизия, а четвърти се карат) и нямам пари поне само за една стаичка в повече (поне един двустаен апартамент втора ръка да купя, че да мога да избирам "В коя стая е по-малко шумно, за да се наспя в нея?"), ТО, НАПОСЛЕДЪК, АЗ САМ СЕ ОЦЕНЯВАМ КАТО "един неуспял човек". Ами, аз какво ви говоря, че всичко е субективно? ::)