☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯

Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on February 08, 2019, 02:59:53 PM

Title: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 08, 2019, 02:59:53 PM: Как се осъзнах да пестя времето си онлайн и защо е добре това

Драсвам набързо една статийка по тема, която е много важна - да не губим време (и конкретно - да не го прахосваме, когато сме в интернет).
Някои хора поначало, ако са в интернет (онлайн) на 100% си губят времето. Напълно загубено време, според дефиницията ми е например писането на мнения в чужди (несвои) сайтове - напр. във Фейсубука (който в последните години е най-полулярен сред масата потребители по света). Губиш часове там да пишеш, като в същото време пишейки:
- нито печелиш пари
- нито спортуваш
- нито научаваш нещо.
Предвид, че времето е добре да се използва за тези 3 ценности - богатство, здраве и ум (пари, спорт, учене), а нито една от тях не се добива при хвърляне на безплатен труд в писане за чуждия сайт, то изводът е пределно ясен.
Може да се дават и други примери, с други сайтове - например геймърски (с игри), където играчите просто правят трафик на сайта, а в замяна не получават нещо съществено (удоволствието от играта е спорно, предвид че може да доведе до психическо пристрастяване, увредени очи и здраве от прекалено застояване пред компютъра, независимо от какъв вид е и т. н.) Тук можем да изключим хората (геймърите/играчите), които правят пари от играенето на игри по един или друг начин (вземат награди от първенства, продават и препродават различни виртуални игрови елементи и разни други начини вероятно - тема, в която не съм се задълбочавал, защото не използвам интернет за играене на игри поначало).

Няколко отговора (съвета), които съм давал на по-близки и по-далечни хора

В самото начало, когато започнах да използвам интернет (1999 година) го използвах за учене (на китайски език, на алтаистика, на изтокознание по принцип), комуникация (чатове и мейли), четене на новини... В един момент обаче допуснах грешката да пропиша в чужди сайтове (защото тогава бях незапознат с това колко лесно е човек да си направи собствен сайт). Още съжалявам за изписаните от мен тонове съдържание за чужди сайтове, които не са ми донесли и 1 стотинка (изключвам случаите, когато на 2 пъти ми платиха за статии). Не само съм изписал за други толкова много съдържание (безплатно), носейки им на тях полза (пари и/или популярност), но и САМ СЪМ СИ ГУБИЛ ВРЕМЕ, което съм можел да оползотворя в нещо много по-полезно: я курс (сертификат/диплома), я спорт, я просто учене на чужд полезен език...

Времето се губи много лесно онлайн

Времето се губи много лесно, когато си в интернет. Дори и да си се отказал вече да пишеш безплатно за други сайтове, то пак има РАЗЛИЧНИ ОПАСНОСТИ от губене на време. Една от тях е в чатовете, имейлите, личните съобщения (въобще комуникацията) с познати, приятели, роднини, КОГАТО те започват да те занимават с неща, които с нищо не спомагат за твоето добруване (а, както казах, то може да се определи по тези 3 критерия: дали тези хора спомагат да станеш по-богат, дали тези хора спомагат да станеш по-здрав, дали тези хора спомагат да станеш по-знаещ. Обръщам внимание, че всяка нова информация може да се счита за допълнително знание, но СТЕПЕНТА НА ПОЛЕЗНОСТ е различна. Има разлика между това да знаеш какво е изследвал математикът Гаус и между това да знаеш, че Пешо казал, че животът му в България е тежък оня ден; има разлика между това да научиш 10 нови думи на чуждия език, с който се налага да работиш и това да научиш, че Цено има нова приятелка.
Сега следват примери (скорошни), в които съм обяснявал (по-простичко и разговорно) на хора, които (вероятно без да искат, неумишлено) са опитвали да губим време:

1) До един човек, който все ме вика да пиша в някакъв си там форум, просто защото преди време ме помни от неосъзнатите ми години как съм пишел като ненормален в един от големите български форуми за без пари и в огромни количества. Писах му така:

"Аз отдавна осъзнах, че писането по чужди форуми само пълни гушките на притежателите им, а ние си губим ценно време и енергия. МАЙ ТОЧНО ТИ МИ НАЛЯ ПОЛЕЗЕН АКЪЛ на времето - "Ако цялата тази енергия я влагаше не по форуми, а в бизнес, досега да си направил състояние!" Не знам дали ти или някой друг, но това ми повлия ПОЛОЖИТЕЛНО! И ето ме вече порастнал и осъзнат. :)..."

Преди няколко дни с близка приятелка се завлякохме в километрични обсъждания на две теми ("смъртното наказание" и "алкохола", т. е. "за" или "против" смъртно наказание и доколко е вреден алкохолът; разлики между умерена употреба на алкохол и алкохолизъм) - все теми, които всеки интелигентен и отговорен човек трябва да е проучил и да си е изградил мнение по тях, но които и 5 години да ги обсъждаш няма да ти донесат много полза в живота (нито ще станеш по-богат, нито ще станеш по-красив, нито ще станеш по-силен... най-много да научиш някой допълнителен детайл по тези теми в безкрайното им обсъждане, но ако вече имаш достатъчната база, по-добре да си използваш мозъка да учиш по други теми, други детайли, защото не всичко в живота ни е "наказанията" и "алкохола").
Та, ето и какво писах преди дни (с много съкращения): Пак доста си изписала по темите. Ще прочета набързо, но няма да се обяснявам повече...
... е, няма начин да говоря повече ама никакъв!..., а и защото НЕ Е ВАЖНО какво АЗ или ТИ си мислим по нещо, което не зависи от нас... НЕ Е ВАЖНО, защото нито аз ще ти променя мнението, нито ти моето по въпроса...
Та, както и обещах - нищо повече няма да говоря по темите, защото хем няма напредък (нито ти приемаш, нито аз доводите поради колосални културни и методологични различия, а и, както забелязвам - светогледни в много отношения), хем губим време за нещо излишно, а ти (и особено аз) не сме в позицията да си позволиме лукса да спорим по теми, които не само не ни правят по-успешни, по-богати, по-спокойни в живота, а напротив - черпят ни ценен ресурс! Не го приемай като "аз го оборих, той бяга победен" - напротив, оставам с точно обратното убеждение, но просто не искам да стана на 50 години и да повтарям стари грешки - безкрайни онлайн спорове (преди и по 10 часа съм прекарвал в спорове с разни религиозни, синофоби, вегани, привърженици на "всички учени са подкупени и не вярвам на науката, сам зная всичко", автохтонни привърженици "прабългаристи" и всякакви.) И КАКВО ПОСТИГНАХ? Ако всичкото това време го бях вложил в изкарване на пари и/или курсове поне и/или спорт - съвсем друго нещо. Та, просто няма смисъл. Ето - преди малко си взех първия изпит с 74% успеваемост! Това е успех, а не да чета и да пиша по въпроси, които отдавна съм ги премислил и инкорпорирал в светоглед и опит, и просто да си говорим безкрайно. Не бива. /Е, ако беше поне публично във форума, за някой цент, който никога не е излишен - да! Не ме разбирай погрешно - там пиша НА КИЛО пред душковците, за да им удовлетворявам потребността от контактуване И ДА НАБИРА ФОРУМЪТ ПОВЕЧЕ СЪДЪРЖАНИЕ, ЧЕ ДА ИМА ПАРИ - нещото, заради което сега съм НА РЪБА! Но, в частен разговор, който само ние си го четем и който не влиза в приходите от Адсенса - няма смисъл да въртим едно и също и то по почти абстрактни теми, които не ни засягат (поне засега) пряко./
Отивам да гледам Новогодишната програма и да си чета за другия изпит. Наистина не искам да се занимавам (дори в почивките) с неща от които няма и 1% полза за подобряване на незавидното ми положение. Съветвам и останалите - всеки да прави само полезни неща за себе си, че иначе - от никой и от никъде не идва!
Поздрави и късмет през Новата свинска година! (Тук свинете ги имат за "мили" и "сладки", "красивички" животни. Само казвам. Аз също никога не съм се гнусял много от прасето, освен ако не е в кочина окаляно, де... Просто отбелязвам.) Лека вечер! Когато ти се пише - пиши за каквото ти се пише (даже и по тези 2 теми, но ти казвам, че им "слагам ключ" от моя страна и повче от пасивен читател от моя страна няма да има.)
И ето последен, трети пример - това е с приятелят, с който най-редовно се чуваме, защото сме почти постоянно в Кюкю-чата. Вчера човекът ми праща някакви скриншотове и предварително си казва
Quote
ама е дълго, само малко снимам
И аз очаквам два, най-много три скриншота, които да прочета за около 5 минути, след това, примерно още 5 до 10 минути да обсъдим нещата конструктивно и после всеки да си продължи да си гледа работата (а ние имаме много по-важни работи от коментиране на такива неща). И като скролнах надолу - малееееееееееееееее, 10 (словом - "десет"!) скриншота! Останах като хипнотизиран! ;D ;D ;D Та му писах така: Леле-мале! На това казваш "малко"?! То вярно, че аз не се плаша от дълги текстове, защото дори Кант съм чел, но... да чета на някакъв батка оплакванията - не. Виж какво чета: (приложих 1 скриншот от курса по мениджмънт (изцяло на английски език е курсът), който карам в момента) - това е по-трудно, но поне дава шанс за документче, че знам за какво губя време. А тоя да седна да го чета - за какво? Едно време малко ли съм чел Г. и кой ли не. И какво получих/-ме от това? Нищо. Сега даже към границата на гладуването скоро може да стигнем, заради липса на работа. И от какво? От ей-такива БЕЗПОЛЕЗНИ губения на време (барабар с поначало лошия късмет...) ...

Той рече:
Quote
така е, уви

приемам критиката
А аз добавих, че "Препоръка, не е критика. Все пак не си ми направил нищо лошо.

Просто ме зашемети това количество - този на графоман ми замяза... (И много се лъже, че някой ще го чете. Повечето хора на 2-та страница се отказват.)

Едно време сме си говорили - колкото по-лаконично (кратко), толкова повече шанс някой да обърне внимание. Дългите текстове са непривлекателни (за мнозинството).
"

Накрая - ВАЖНО: Тези мои прозрения и съвети са доста актуални и полезни за по-бедните хора и за средната класа, които наистина могат да подобрят поне мъничко живота си, ако не го прахосват за безполезни разговори и за работене безплатно на други хора онлайн по един или друг начин. Богатите и свръхбогатите, може да си позволят и такива луксове (даряване безплатно на съдържание на несвои, на конкурентни сайтове; безконечно четене на клюки; безконечно чатене и обсъждане на всякакви теми), НО ВЪПРЕКИ ТОВА, ако има богат човек, който чете това и се вслушва в моите съвети - съветвам го (съветвам я) да НЕ допуска тези грешки. Когато си богат, имаш още повече възможности за полезни и интерсни неща от бедните и средните: използвай времето да отидеш на изложба, музей, екскурзия до нови (и безопасни!) места, спортувай качествено, отдели време на хората, които обичаш, запознай се с някой автор/теория, за които никога не си чувал по-рано... Все неща, които ще ти дадат много повече полза и смисъл, отколкото споменатите губения на време онлайн.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 08, 2019, 04:18:17 PM: Да се включа и аз. Като психолог. Като част от компетентността ми е да прилагам изследвания на скали на лъжа, на утвърденост или не на характер, на степени на контрол, на това спокоен или не е човекът и... На това, което сега ще пиша за него. Практичността или липсата на практичност.

Много хора си мислят, че нещата са 2 - имаш или нямаш. Всъщност, скалите са 3 на брой и и не са имаш или нямаш, а са практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен. Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали.

Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма. Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици. Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем. По принцип практичните извън нормата са склонни много бързо да решат: Ей, супер, махнаха се и сега вече няма "да ми губят времето". Но както писах, това оставане сам, е най-малкият проблем. Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне. Чудо голямо. Преживява се. Но... Почват увредите на психиката. Личната, собствената, а не на тази на Пешо. Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности. Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т. Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс. Ама курсът няма да замени развитието, което се получава за личността при един спор (ако има интелигентност, защото ако спорът е каруцарски, там е ясно какво следва). Спира умението да се чувства. Защото, абе тоя Пешо само ме занимава със себе си. Че за Пешо било важно, абе какво от това, само ми губи времето. Ама после Пешо ще върне жеста. Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш. В бонус точно така се "убива" умението да се споделя.

А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото. Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено.

Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо.

Коя е нормата при практичността? Кое е непрактичност?

Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве. Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите.

Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 08, 2019, 09:27:50 PM: Много интерсно! Продължавайте все в тоя си дух!

Ако не знаете, има едни програми (не съм ползвал, но чувам от колеги за тях на различни периоди от времето), които ти засичат онлайн колко прекарваш в сайт 1, сайт 2, сайт 3 и така нататък. И после примерно в края на работния ден си изчисляваш % на полезно действие. Малко като за квадратни умове, които си не знаят сами да преброят и да си контролират самостоятелно времето, но ако на някой му се стори полезно да си го има предвид. 8)
Title: Философско-научен обзор по въпросите
Post by: MSL on February 09, 2019, 01:05:48 AM: Психологията е хубава наука. Едно време (2-ри или 3-ти курс), когато изучавах философия в СУ-то неизменно отделях внимание и на психологията - спорех със заклети философи (колеги), за които психологията не е наука и/или е нещо много по-нисше от философията, отделило се сравнително наскоро от нея (както и повечето науки, между другото). Четях доста психология и психопатология (вкл. психиатрия - от учебниците на родителите си и на дядо си - 2 поколения работещи в психиатрии). Имах няколко приятели-психолози по онова време.
И до ден-днешен, когато отворя Уикипедията (а то е почти ежедневно, за да се образовам по случайна или неслучайна тема), попрочитам нещо психологично (например кой какъв експеримент провел). Та, да не казвам голяма дума, но съм нещо като почти 100% психолог, макар и самоук (в смисъл, че от толкова учене и четене и то с НЕПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС - това е психологически термин - за разлика от онези учили психологията насила, т. е. по ОПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС мога да се похваля със стабилни и почти системни знания по психология). Поради тази причина, основно, избрах и да се профилирам (като магистър) по "Философска антропология" - дисциплина, която освен философския поглед върху човека, включва огромни частни науки като - етология, психология, психопатология, невропсихология и прочие.
Някои може да се комплексират и да завидят, но аз съм си прям и честен - малко са по-начетените от мен, особено в сферата на човекознанието (човекопознанието).
Ето защо, щом като е станало дума, ще проявя внимание по-професионално и аз (пък и е файда за форума - 1-2 цента, ама кой ти ги дава?!)...
1. Практичността. Това нещо сме го засягали най-вече в дисциплината "ЕТИКА" - например, ако някой не вярва, да погледне теории като прагматизъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Прагматизъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Прагматизъм)), утилитаризъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Утилитаризъм (https://bg.wikipedia.org/wiki/Утилитаризъм)) и др., за да се убеди, че такова понятие като "практичност" (по-ученолюбивите философия) сме го "изяждали на закуска", както казва изразът. И, да си знаете, че като всяко понятие от този род, то е с РАЗЛИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ - за Яна практичността е едно, за Минтимер прагматично е друго, а за Съ-И и Ецуко - трето и четвърто. Няма единна концепция нито на лично ниво (Янко, Асан, Джим), нито на високо-философско (Тома Аквински, Ленин, Щирнер...)
При мен нещата се мислят ОТВЪД практичността, а именно - на ниво "ПОЛЕЗНОСТ + СМИСЛЕНОСТ" В този смисъл, мога да избера нещо, което (по дефинициите на този или онзи) да не е практично, но пък да е смислено-и-полезно. Пример (от простите, да не се приема за изцяло-завършваща аналогия, нито за пълна традукция!): Днес ходих пеш. За много хора (особено тези с леките автомобили, за които е ужас да се качат в обществен транспорт; а и за някои, които ползват общественият транспорт, както и за малкото фенове на колоезденето вероятно) това е много непрактично: губиш време (вместо за 3 минути, ще стигнеш за 25 минути), изморително е (ходиш, вместо да седиш или поне да караш колело; изкачваш надлези, чакаш на светофари...) Да, НО, макар за тях това да е "непрактично", то за мен е ПОЛЕЗНО-И-СМИСЛЕНО. "Как така?!" чудят се сигурно някои от вас, които наистина ме четат и са стигнали до този момент, а не само претендират, че четат. Ами ето така:
1) Изразходвам калории и си спестявам надебеляването (а оттам и проблеми със здравето, проблеми с привлекателността).
2) Ходенето е полезно за здравето.
3) Губя около 20 минути време, но пък спестявам 1 юан за транспорт (около 25 стотинки)!
Е, сега разбирате ли как нещо дори и НЕПРАКТИЧНО, може да е СМИСЛЕНО и/или ПОЛЕЗНО? Това са просто различни нива, като ПОЛЕЗНОСТТА (И СМИСЛЕНОСТТА) в моята йерархия на ценностите заемат по-високото място. 8)
2. Нормирането на практичността.
Нормирането (нормата) е винаги било проблем от гледна точка на философията - КОЙ приема каква е нормата, КАК я приема, ЗАЩО я приема точно "такава", а не "онакава", има ли обективни критерии?... Много въпроси може да се задават, защо точно при ЕТИЧНИ и ПСИХОЛОГИЧНИ въпроси като тези гледните точки са най-различни и варират диаметрално според: изходни предпоставки, светоглед, културни особености и пр. на тези, които нормират.
Конкретно, "практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен" е нещо, което е интуитивно (или почти интуитивно) - почти същото като това, че има "малки държави, средни държави и големи държави" или "отрицателните числа са по-малки от нула, нулата е равна на нула, а положителните числа са по-големи от нула". ;D В този смисъл, едва ли някой ще оспори, че практичността или което и да е друго качество на човека е "свръх-, средно/нормално и хипо-/липсващо" - вземете ревността примерно - "Някои ревнуват много, дори може да убият от ревност. Други ревнуват умерено. Трети ревнуват малко или никак."; вземете трудолюбието - "Някои са работохолици, други са умерено работещи, трети ги гони мързелът". Така че нещо да се нормира линейно по този начин (две крайности и една среда) е интуитивно и логично.

Нататък:
"Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали."

Аз съм сигурен, че тези критерии са толкова "обективни", че ако ги правят 10 различни психолога (от начало, без да си влияят, самостоятелно) в крайна сметка ще имаме 10 различни методики. А това, коя точно ще си изберем, че да класифицираме хората си е наш избор (или догматичен избор в стил "Решихме да ползваме тази, защото е по-Фройдистка." или "Мани го Фройд! Тази ще ползваме, че е по-Адлерианска, ние сме за Адлер!") Така става, защото за ПРАКТИЧНОСТТА няма единно мнение по света.

"Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма."

Напротив. Защо да е извън норма? А това, че отивам към 44 години и още нямам бизнес, даже без работа останах, нямам и достатъчно спестявания в банката за започване на нещо ДАЛИ Е В НОРМА? Ако питаш всички онези (баш практичните), които ще преценят такъв мъж като мен (с голяма доза основание) като "лузър", ще ти кажат, че съм наистина ИЗВЪН нормата, ама точно от такива глупости, с които съм се занимавал С ГОДИНИ (писане за без пари с часове, прекарване на цели нощи да мисля как да помагам за любовния проблем на приятел, който после даже не чете за моите проблеми, слушане до 3-4 сутринта оплаквания на друг приятел, който после даже се опита да ми задигне компютър и стигнахме до съдебен спор...) В същото време хората (които вече са успели сами, защото не всеки е с богати родители, късметлия от лотарията и пр.) не са си губили времето така и сега КЪДЕ СА ТЕ, КЪДЕ СЪМ АЗ!

"Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици."

То ясно, че е така, но нормирането не е лесна работа (ако държиш да е обективно; ако е догматично - лесно. Всеки може на базата на 5-6 критерия да бъде обявен за "вещер", "луд" и всичко.) За относителни и силно субективни понятия като ПРАКТИЧНОСТ не може да става и дума за обективно нормиране. Нещо подобно е като да се опитваш да нормираш ЩАСТИЕТО.

"Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем."

Да, ама не. ;D Няма да повярваш колко много хора съм ги пъдил (ама директно) и пак се връщат ли връщат! Всеки с късмета си, но определено поне на 1 човек трябва да си попадала, който е такава "лепка", че и да му викаш, и да го обиждаш и да го унижаваш, той/тя си знае, че иска да е с тебе и това е! Така че, не всички хора са еднакви (това и по друг повод сме го говорили - има различни ТЕМПЕРАМЕНТИ, които пък са основа за още по-различни ХАРАКТЕРИ). Да, някои ще бъдат изпъдени и никога няма да се върнат (какво облекчение!), но други въобще няма да се мръднат толкова лесно... а има и едни междинни групички такива, които се махат, ама ХОП, като пийне малко или като го зареже някой, или като се разболее нещо, ДАЖЕ И СЛЕД ГОДИНИ ДА Е, пак ще ти цъфне!
Мен лично никога не ми е било да намирам приятели - винаги има готови да се сприятеляват. Моят проблем е обратния - нямам време за приятелства (особено в момента, защото и с няколкото приятели с които съм онлайн и офлайн губя страшно много полезно време за НАИСТИНА НЕОБХОДИМОТО В ТЕЖКИЯ МИ ЖИВОТ НА ТОЗИ ЕТАП). А и, все пак, всички знаем, че има хора по-затворени, по-интровертни, които почти нямат нужда от толкова приятелства - стига им и самички (или с 1 любим човек и 1-2 познати) да се чувстват ПРЕКРАСНО. Ако човек емпатира по тази линия ще го разбере - за някой може да е ад да е сам, но за друг това е блаженство! По същия начин по който за някой в дискотеката е супер-приятно и весело, а за друг е задушно, гнусно и стресиращо. Не за всеки е възможно вживяването и разбирането, но ако опитате, то ще видите, че е поне донякъде постижимо.

"Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне."

Възможно е. Само че, както е доказала практиката, ако човек разчита само на Пешовци да му четат и пишат по форумите, доникъде няма да стигнат тези форуми. Без една "критична маса" от СТОТИЦИ потребители (четящи поне), всеки сайт е обречен.
От друга страна, притегляш на везните "Аз да пиша ли за този дето вее гората, че на Пешо да му е хубаво?" или "Аз да си чета ли за изпита?"... Защото по-натам Пешовци много, ама като не се дипломираш, Пешо няма да дойде и да ти каже "Аз съм готов да те спонсорирам за един бизнес, защото си много готин човек!" (Говорим за болшинството Пешовци /като обобщение за "приятели", някой да не си помисли, че сме нарочили хората с името Петър. Аз нямам нищо против, даже 2-ма от главните ми герои в последния роман са Пешовци/, разбира се. Някои, единици, може да се окажат супер-полезни и да подадат ръка, но нали не говорим за изключения.)

3. "Почват увредите на психиката." ;D Разсмях се. Наистина се усмихнах физически и се размях в себе си. Почват увреди на психиката ТОЧНО АКО нон-стоп Пешовци ти досаждат - натоварват те (примерно като онзи, който ми се обаждаше да ми говори за проблемите си до 3-4 сутринта понякога), губят ти времето (даже и да не е умишелено - днес като 5 човека ти пишат макар и малко и се наложи поне по 40 минутки да им отделиш за отговор - ето ти над ТРИ ЧАСА време отишло - а то трябва и да се работи, трябва и да се спи, трябва и да се почива/релаксира... Само 5 човека са в състояние толкова ДА ТИ СЪКРАТЯТ ВРЕМЕТО ЗА ПОЧИВКА, че наистина да почнеш да "изперкваш" - казано с по-научен термин - да се невротизираш)... Да не говорим за разни още по-тежки случаи (също са се случвали) - на Нова година да ме вика да ходя с него в заведение, че имало един да не го бие! Е, това дори на Нова година да не можеш да си при семейството си (тогава имах още живи баба и дядо), а да ходиш да го играеш бодигард, не вреди ли на психиката?!
Така че, всеки сам да си преценява как се чувства по-добре и кое наистина му вреди, включително на психиката. (А и да не забравяме, че НАУЧНО Е ДОКАЗАНО - всяка психика си има ИНДИВИДУАЛЕН ПРАГ на натоварване - например за някой смъртта на близък човек може да отключи депресия, а за друг да е просто леко неприятна новина, за която да е забравил след 48 часа!) Така че едно такова слагане на всичките психики "под общ знаменател" не е полезно (за истината).

"Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности."

О-о-о, ама сигурно! Особено като гледам "Пешовците", които имах късмета да ми се разкарат от главата какво "развитие в интелектуален план" и какви "възможности" проявяват! Примерно един такъв "Пешо" основното му (не мръдна през годините!) е да говори за спорт (много е важно кой колко гола вкарал, кой кога ще има среща и кой треньор къде сменили), да пуска вицове (които и сам може да си намериш, ако искаш), да се оплаква от жените (на времена стига до мизогиния), защото той толкова супер, пък те - "глупачки, които не знаят кого да харесват"!... ВМЕСТО ТОВА, аз си чета примерно Димитри Иванов (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитри_Иванов (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитри_Иванов)) и смея да твърдя, че от този журналист и преводач съм научил и добил знания в интелектуален план, които ако бях чакал да ги получа от спортомана-вицофил-вечен ерген, за който споменах, щях да стана на 38128631316 години и още да не съм ги получил! :)

"Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т."

Това не е вярно! Гледна точка може да се изгради ПО МНОГО И РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ (НАЧИНИ). Нима, например, ако прочетеш мненията на 5 авторитета по дадена тема, няма да ти помогне да си изградиш по-добре гледната точка, отколкото ако спориш с Пешо по темата, по която той нищо не знае или е прочел една книга и се мисли за капацитет вече по въпроса?!
Всъщност аз бих се замислил за степента на умност у някой, ако само чака да си изгражда гледни точки при спорове. Гледни точки (ако още не са изградени, особено у висшист и постоянно четящ човек) се изграждат правилно с ЧЕТЕНЕ и УЧЕНЕ на АВТОРИТЕТНИ ИЗТОЧНИЦИ, а не в СЛУЧАЙНИ СПОРОВЕ с този или онзи. Нещо повече - споровете може да са "помощно средство", но в никакъв начин ИЗТОЧНИК на формиране на гледни точки! Защото, ако попаднеш на някой по-убедителен (но недочел), може да ти изгради НЕВЯРНА гледна точка! Пълно е с такива "знаещи" хора, които успяват да убедят дори сравнително-учени в ЗОДИИ, "ДОКАЗАН" ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и какво още се сетите. Дори някои РЕЛИГИОЗНИ успяват да убедят УЧЕНИ да вярват в Бог! И то след СПОРОВЕ!... Така че - по-внимателно със споровете и не надценявайте тази тяхна ПОТЕНЦИАЛНА (но НЕ-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!) страна да са полезни за формиране на гледни точки.

"Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс."

Ми зависи от КУРСА! Ако курсът се позовава на АВТОРИТЕТИ (а не само на Пешовци), много ясно, че е 100 пъти по-полезен за доизграждане на нещо, отколкото Пешо или Пешка, дето решили, че тяхната гледна точка е правилната и ще ти спорят с МЕСЕЦИ за неща, които после даже няма да ти донесат нито възможност за работа (за разлика от курсовете), нито за спокойствието ти (точно на теб ли да казвам, че колкото повече спориш с някой, толкова повече се повишава шансът да се изпокарате и то жестоко?)
За четенето - това reductio ad absurdum (https://en.wikipedia.org/wiki/Reductio_ad_absurdum (https://en.wikipedia.org/wiki/Reductio_ad_absurdum)) е понятно, но лично аз не го приемам за удачно, защото повечето интелигентни хора (дотолкова интелигентни, че поне да схващат кога и колко има смисъл и полза от спорове + да осъзнават приоритетите в живота си правилно) едва ли ще са нечетящи или еднокнижници. (А в четенето също трябва да има много МЯРА - колко четеш, какво четеш, защото не всяко четене е ценност. Например, ако някой чете дебела книга с лъжи по астрология не е по-добре от друг, който предпочита да не чете тази книга, а да се образова с 1 научно-популярен филм по астрономия).

"Спира умението да се чувства."

То това умение си е първо достатъчно вродено (някои са си чувствителни по природа). При някои чувствителността е дори до степен на сензитивност (прекалена) или патологична (например хистеричната такава).
Смятам, че умението да се чувства може да се развива по много начини - например като гледаш любовен филм с интерес или четеш нещо чувствено. Откъде-накъде точно в споровете ще е рога на изобилието за умението да се чувства?! Даже, като погледнеш по-навътре, чувстването е свързано с дясното полъкълно, а споренето с лявото полукълбо. Няма кой знае каква връзка и, ако някой се надява да се развива като чувства в спорове - да не се надява много. Чувствата се развиват и то повече по други начини. (Друг е въпросът, че на по-безчувствените хора им е доста по-добре, защото са по-защитени от развитие на депресии и дори на соматични проблеми, които засягат много чувствителните.)

"Ама после Пешо ще върне жеста."

Има едно за такива случаи - "Надай се, Пено!" ;D Предвид, че повечето хора са егоистични (някои дори егоцентрични), връщат по-малко, отколкото получават (а някои даже не намират и за нужно да връщат). Това си е наследено и от животните, еволюционно. Разбира се, има и алтруисти, има даващи, но като процентно изражение са доста по-малко. Аз съм се НАПАТИЛ ДОСТАТЪЧНО от Пешовци-егоисти, Пешовци-егоцентрици и Пешовци-лицемери (едно ти говори, ама си прави съвсем различни сметки подмолно), та вероятността "Ще..." (Пешо ще върне...) ми е нисичка в очакванията. Абе, хората ЕДНА КНИГА вземат да четат и после "забравят" да ти я върнат... това трябва да говори достатъчно за връщането. То, ако беше така, нямаше да имаме "Златно правило" на този свят - а светът ни - от най-малкото ниво (вируси и бактерии) до най-голямото (геополитиката) показва ЕГОИСТИЧНОСТ.

"Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш."

Несподеленост?! :o Това за кой век? Ако е за 20-ти, когато самотниците можеха да споделят само по предавания за запознанства по телевизията или в някой вестник - да, така е. Ама в днешно време?! Че то сега даже ОБРАТНИЯ ПРОБЛЕМ ГО ИМА - споделиш нещо в Нет-а и после не знаеш дали не е трябвало да си мълчиш, като почнат да го ползват срещу тебе! ;D ;D ;D
Фалш? Живот във фалш? И това, защото го няма Пешо да ти надува главата в 4 през нощта, да те вика да го охраняваш на Нова година или другия да ти мрънка да му пишеш стихотворение, че той не може, за гаджето, а после да ти надуе главата как тя искала да излиза насаме с неговия приятел, а той не давал и пр., та се скарали иииииии... "Моля ти се да ми направиш план как да се сдобрим!", след което аз не спя цяла нощ да правя плана (А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ХОРА СА ПРАВИЛИ БИЗНЕС С ОБУВКИ, ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ И СЕГА КЪДЕ СА ТЕ, А КЪДЕ СЪМ АЗ, А?)... Айде, нека ми е "фалш", ама с достатъчно:

- време за учене
- време за спорт
- време за четене и гледане на полезни неща
- време за изкарване на някакви пари (дали с частни уроци, дали с онлайн майкроджоб, но ПАРИ!!!)

Ей тъй, на! Пък нека да ми е "зле". ;D

"В бонус точно така се "убива" умението да се споделя."

Е, виж, да ти кажа честно, 1000 пъти съм съжалявал, че нещо съм споделил и НИКОГА, че нещо не съм споделил! Това - споделянето - дори някои познати са го критикували ЯРОСТНО. Примерно "Защо споделяш това, вместо да го пазиш в тайна, че да не се притеснява за теб баща ти?!" Демек, за тях ТАЕНЕТО (пазенето в тайна) е по-ценно, защото "не натоварваш хората". Въпрос на ЦЕННОСТИ (субективна работа). А аз споделям, дори ми е на времена наистина съвестно, защото:

а) губя времето на хората с моите неща (които в някои случаи НЕ СА ИМ ПОЛЕЗНИ).
б) не знам кой кога ще "превърти" и ще ме изклюкари за всичко, което съм споделял (ама поне не ми пука вече, защото съм се зарекъл да съм искрен, ЧЕ ДА СИ ПЕСТЯ ПАК ВРЕМЕТО!)

"А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото."

Да, ама това не предполага приятелства с Пешовци. Един човек, който води интровертен, затворен начин на живот, ако има стабилна работа (поне) може супер да си се справя (айде, нека е "обществото", макар че обикновено става дума за МИКРООБЩЕСТВО - примерно влиза в комуникация и зависимост от не повече от 15 човека - къде го "обществото"? Да не говорим, че за някои социолози такова нещо като "общество" точно няма - всичко е "индивид до индивида" - нещо като "природа" като понятие - общо понятие)...

"Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено."

Да, но всеки разумен интроверт, трябва да си прецени КОЯ допирна точка е най-добрата за него/нея. Когато някоя допирна точка ти е ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ (например губи ти ценно време, през което може да свършиш много по-добри неща за себе си - пак казвам: ДОКАТО АЗ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ ДА ПОМАГАМ НА ПРИЯТЕЛИ ДА ИМ ПИША СТИХОВЕ И ДА ИМ ПРАВЯ ПЛАНОВЕ ЗА СДОБРЯВАНЕ С ГАДЖЕТА, ЕДИН ЧОВЕК Е ПРАВИЛ БИЗНЕС С ОБУВКИ! И сега човекът има толкова развит бизнес, че може да ни "купи и продаде" всичките тук 100 пъти. Да! Докато ние се чудим как ще вържем двата края, той се чуди какъв нов бизнес да закупи!)

"Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо."

А непрактичния? Той, докато си е губил времето с други, безполезни и дори ВРЕДЯЩИ МУ Пешовци, дали въобще ще доживее до времето, когато "животът свършва от СТАРОСТ" или ще си умре, защото даже не може да си плати болничното обслужване? Или просто, защото от стреса заради Пешовците (заради които дори не си е доспивал и се е натоварвал) го е лепнала някоя НЕЛЕЧИМА болест?
В същото време свръх- или несвръх- практичните хора и голями къщи са построили, и почивки по екзотични места правят, и качествена храна ядат (а не преоценена или евтина като мен в повечето случаи)... Та като сложиш "на везните" и цялата "романтична представа" за света отива на кино.

"Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве."

Такава дефиниция на практичното му противоречи понятийно. Ако бавозовото е УДОВОЛСТВИЕТО, значи тук не става дума за практичност, а за хедонизъм (наслаждение в живота). Практичното (семантично) включва поне малко ПРАКСИС, РЕЗУЛТАТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ... Удоволствието, само по себе си и в различни форми, може да бъде тотално непрактично - удоволствие заради самото удоволствие. Пример: слушаш любима песен. Чисто удоволствие, незадължително свързано с каквато и да е практичност (дори може да се окаже непрактично в някои ситуации).

"Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите."

Отговорността, обаче, задължителна ли е, когато другата страна не е отговорна? Златното правило, нещо?

"Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност."

АМА НЕ ВИНАГИ! Да, някои безотговорни си навличат проблеми. Оказва се, че е било по-добре да са отговорни, отколкото да са безотговорни. Но за други точно безотговорността е път към ПРАКТИЧНОТО (разбирай - УСПЕШНО) съществуване. Не подкрепям такива хора, но отчитам онтологично (с хладен ум), че ПРОСТО ГИ ИМА: жена се омъжва за богат мъж по сметка, после го зарязва безотговорно и (според законите на държавата, а има доста такива) му взема половината (или голяма част) от капитала! Ужасна жена, безотговорна, но... в крайна сметка - практична, прагматична, утилитаристична, "успешна" (както ще кажат доста хора). Мога до утре да давам примери с комбинацията "безотговорно-но-практично". Просто няма зависимост, че всяко отговорно поведение е практично и обратно.
За мен лично отговорността е проста: държа си на обещанията (надеждност), казвам си нещата в очите (откровеност), грижа се (НАЙ-ПОСЛЕ!) за себе си (а не да поставям все този и онзи пред себе си)... Това е. Все някога трябваше да се осъзная, че с толкова безплатно пълнене на сайтове на други, с толкова заделяне на време за проблемите на други, с толкова усилия в не-бизнес насоки, някой ден ще дойде време да се кая! И ето ги - дните дойдоха! Покайвам се за глупостта си и вече си действам по-мъдро (а това, че на някои няма да им хареса, че искам да се грижа ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ и, че ИСКАМ ДА НЕ СЪМ БЕДЕН + ИСКАМ ДА НЕ ГУБЯ ВРЕМЕ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ... ами това е нормално. Един психолог беше казал нещо умно: "Няма как да се харесаш на всички.", а аз добавям, че дори НЕ Е НЕОБХОДИМО да бъдеш харесван от всички.)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 09, 2019, 03:51:45 AM: Msl, напоследък виждам как недочиташ, недоосмисляш това, което пиша. Резултатът е, че изглежда отговаряш на неща, които са вън от контекста на написаното от мен, и/или нямат нищо общо, и/или почваш спор за неща, които не може да са обект на спор, понеже примерно съм се съгласила с теб.

А и тъкмо опитваш да спориш с международно утвърден тест, по който работят псих. лаборатории в цял свят, но не си го оборил с нито едно доказателство и дори не си наясно за какво става въпрос, но и не поиска информация, преди да се изкажеш, а директно и на сляпо. И т. н.

Имай предвид, че не съм преди и сега също не те карам насила каквото и да е. Ако искаш да си свръх практичен, че кой те спира? Бъди. Аз описах последиците. А че си им намерил оправдание или че не желаеш и/или не можеш да ги схванеш и ги смесваш със свои представи, каквито и през ум не са ми минавали, това си е твоя работа.

Примерно, че по някаква неведома логика си решил, че да слушаш глупости от Пешо до 3-4 сутринта за мен е практично, също е твоя работа. Ама да знаеш, че малко липсва в моя пост като сюжет, както и други неща липсват в моя пост, пък си правил едни изводи на тяхна основа, но и това е твоя работа.

И понеже си е твоя работа, не виждам смисъл от повече писане по тази тема от моя страна.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 09, 2019, 05:49:14 AM: За осмислянето - всеки си осмисля нещата на база на ПРЕДИШЕН ОПИТ + МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ (според една от интерпретациите на аперцепцията - повече за незапознатите тук - https://ru.wikipedia.org/wiki/Апперцепция (https://ru.wikipedia.org/wiki/Апперцепция)). Не гарантирам, че ще осмисля нещо по начина по който се очаква да бъде осмислено (а и никой не би могъл да даде подобни гаранции, когато става дума за по-сложни и НЕЕДНОЗНАЧНИ неща). Както се казва - " Feci quod potui, faciant meliora potentes." ("Направих каквото можах, да направи по-добре, който може.")
А за "недочитането" - абсолютно невярно твърдение и заблуда! (Самият ми ДЪЛЪГ, ПУНТУАЛЕН отговор доказва колко ПОДРОБНО съм изчел всичко от игла до конец! Едва ли има много като мен, които да четат толкова внимателно и толкова пунтуално! Че аз дори ПРЕПРОЧИТАМ често цели абзаци и дори цели постове!!!) Така че - да се разберем: а) осмислянето може да не ми е това, което се очаква и (доколкото няма безгрешни хора) дори да има някакви пропуски. б) 100% всичко чета, ДУМА ПО ДУМА и е супер невярно точно аз да бъда дори грам подозиран в недочитане. (Ако не ми се чете, определено си казвам и мисля, че точно в самото начало бях дал пример как СИ КАЗАХ ПРЯКО, ЧЕ НА ОНЗИ 10-те скриншота с оплаквания за нещо си НЯМА ДА ГИ ЧЕТА!)

Ето пак, в мой стил, пунтуален отговор:

"изглежда отговаряш на неща, които са вън от контекста на написаното от мен"

Може и да се е случило предвид силната ми асоциативност в мисленето; обичам да отговарям и по странични въпроси (които възникват епифеноменално от даден контекст), но това не е нито самоцелно, нито (надявам се) някакъв проблем на комуникацията ми. Ако има някакви смущаващи примери, може да посочиш, за да видя, осъзная. Все пак, от страни може да си забелязала нещо в постройката на отговорите ми, което на мен да ми убягва, та ако трябва, ще коригирам (ако се докаже, че има такава проблемация) - отворен съм за самоусъвършенстване дори в риторическите си качества.

"нямат нищо общо"

По принцип имат общо, но тук вече зависи кой какво е учил и/или кой доколко ще схване общото. Естествено, може понякога, да приложа и допълнителни елементи, с цел по-добро изясняване на нещата или просто освежаване на атмосферата (да речем "виц", "спомен", "метафора", "алегория"... някакви такива, но като цяло гледам да има общо, дотолкова доколкото разбирам материята, а в случая материята е точно по моята част - философия, антропология, конкретно - етика. Не вярвам толкова чак да съм извън нещата.)

"почваш спор за неща, които не може да са обект на спор, понеже примерно съм се съгласила с теб."

Може, разбира се, в някой момент да не знам, че има съгласие по даден пункт, но не е болка за умиране. Може, ако се установи такъв момент, просто да се каже "Тук сме на едно мнение" или "Съгласна съм/Съгласен съм".
А мотивационно (в смисъл - като мотив/-и) аз не обичам "спора заради самия спор" - даже напротив, напоследък избягвам споровете (когато са непродуктивни) и даже го демонстрирах наскоро в няколко случая. Едно време (когато още губех ценен ресурс по форуми) бях се увлякъл по споровете и даже ми бяха приятни, но в момента все повече и повече СЪЗРЯВАМ и ПОМЪДРЯВАМ, виждайки в споровете само малката полезност (която те обективно съдържат) и останалите им качества по-скоро ме отблъскват, отколкото ме привличат. (Например това, че непродуктивният спорт прахосва време, енергия, дори здраве; например онова, че споренето може да се приеме от някои за "лошо", а оттам и ти като спорещ - за "лош", без да си лош на практика...) Та, да си знаете - по-скоро "НЕ МИ се спори", отколкото "да ми се спори" като актуална, сегашна установка (отношение) към спора (споровете).

"А и тъкмо опитваш да спориш с международно утвърден тест, по който работят псих. лаборатории в цял свят, но не си го оборил с нито едно доказателство и дори не си наясно за какво става въпрос, но и не поиска информация, преди да се изкажеш, а директно и на сляпо. И т. н."

Международно утвърдени има много неща, но това не значи, че не са:
- субективни
- критикуеми от философска гледна точка (приеми го като МЕТА-гледна точка, защото самите науки трудно рефлектират сами върху себе си, ако не е философията)
- приети по конвенция (с неясни или невинаги ясни мотиви).

Наясно съм с доста тестове и, както сме обсъждали с колеги от всякакви направления, доста от тестовете просто са НЕсъвършени (а и самите им създатели често споделят, че не може да има съвършенство в тестовете). А и предвид, че хем съм наясно с психологията "извътре" + хем, че става дума за мен (имам претенциите да умея да рефлектирам добре върху състоянията си и дори да се самодиагностицирам - например преди време сам бях установил, че цялото това напрежение в живота ме прави неврастеничен - пример за обективност от моя страна), няма как ей-така да приема всичко като "пациент"/"клиент" на гола вяра - би било самоунизително за мен и в качеството ми на психолог-любител + в качеството ми на дипломиран магистър-философ + в качеството ми на енциклопедист (което е малко относително в днешно време, но в сравнителен план - малко са хората като мен, които отбират от толкова много области и с които може да се контактува на теми от поне 10 клона на науката) + в качеството ми на човек, който е "недогматик" и "свободен мислител".
Разбирам, обаче, че конретиката (въпросният тест) е много важен, за което, с желание (искрено) бих поискал (ако не е затруднително) да го видим и (ако е възможно) да се "самоизпитам" честно, пък да видим какви резултати ще покаже за пустата му "практичност" (която вече пообясних като понятие колко е субективна, но нека да се задълбочим в нея по смисъла на теста). Нямам против, даже ще е забавно (поне, де! Защото малко се съмнявам дали ще е полезно, но ще видим... евентуално?)

"Аз описах последиците."

И аз ги прочетох, но на повечето ме досмеша, честно казано. Най-малкото е неправилно (предвид такъв широк спектър от характери и реактивност у хората; предвид различното въздействие и реагиране на различните стимули, ситуации и пр.) да се казва (като предсказание едва ли не), че всеки няма да свърши добре, ако е "свръхпрактичен". На някои може и да им се отрази по този начин, но всяка психика си има индивидуални прагове, индивидуални отговори... Ако за един тъмното е страшно, за друг е успокояващо, а за трети - въобще е индиферентно (безразлично). Същото и в случая! Та да се твърди, че дадено поведение (например "свърхпрактично", доколкото обективни критерии има за тези определения) довежда ПРИ ВСЕКИ ЧОВЕК до точно еди-какви си последствия я непрофесионално. Че то дори физико-химически агенти, на телесно ниво, не дават едни и същи последствия у различните хора (например за някои е добре, а за други е зле, защото правят алергични реакции и дори шокове), а ти говориш за такава широка сфера като ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ и ПСИХИКА (с милиарди проявления) и смяташ, че има "задължителни и само едни и същи" последици.

"А че си им намерил оправдание"

Да се намери оправдание не е задължително лошо. Хрумвало ли ти е/хрумвало ли ви е? Кога е лошо? Лошо е, когато оправданието е невярно. Добро е, пък, когато оправданието е вярно; обосновано. В случая, обективно и изхождайки от практиката, съм осъзнал, че повече няма да си губя времето с неща, които С ГОДИНИ (около 15 години) не са ми донесли очакваните резултати, а в по-голямата част са ми навредили (оставяйки ме беден и нуждаещ се). Всеки човек трябва да се учи от грешките си и да НЕ ги повтаря. А аз се уча даже от чуждите грешки, и не ги повтарям.

"или че не желаеш"

Желая това, което е разумно, полезно. Не планирам да стана на 50 години и още да съм някакъв идеалист, който заради толкова много пропиляно време (по форуми, чатове и пр. чужди обекти) сега е изпаднал до състояние на стари години да кара курсове (да бъде ученик едва ли не) и да търси работа. Всеки, който ми предлага (евентуално де, нищо лично) да си остана на стария път, значи че директно ми прави лошата услуга да ми казва, че трябва да продължа да бъда в това положение. А то ще е такова, докато наистина не работя повече по себе си и изоставя всякакви отнемащи-но-недаващи в замяна практики (дали ще е спорене с някой във Фейсбук за алкохола, дали ще е чат с някой 2 часа за жената на Пешо, която била от село - все е загуба на време и "садене в чужда нива, докато моята стои непосята", както се беше изразил един теолог образно).

"и/или не можеш да ги схванеш и ги смесваш със свои представи"

Да. Представите имат едно такова свойство да са "свои". Няма как да си представя това, което ти си представяш и обратно. А за схващането - тук вече е гносеологически проблем, сводим до разбирането. Сигурно знаеш какво е казал Хабермас за разбирането? (За тези, които са "Ама кой е пък този?" - https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрген_Хабермас (https://bg.wikipedia.org/wiki/Юрген_Хабермас) - философ и социолог.)

"Примерно, че по някаква неведома логика си решил, че да слушаш глупости от Пешо до 3-4 сутринта за мен е практично, също е твоя работа."

А това откъде-накъде пък е доказателство, че така съм решил? ::) Това е само един компонент от цялата ми теза (базиран на реален човек - един Ицо, 80-ти набор)... И го писах, по-конкретно, защото нали твоята теза беше, че Пешо щял да се откаже да пише във форума, ако се наложи. Та аз исках да кажа, че на такива Пешовци не им ща "нито меда, нито жилото", защото те много повече ОТНЕМАТ, отколкото ДАВАТ. Няма никаква реципрочност (дори приблизителна) в другаруването с такива хора. Та, да избягат от теб точно те си е като камък, който си носил на гръб много дълго, без да знаеш защо по дяволите носиш толкова тежък камък.

За "моята работа" - тук съм вече съгласен. Аз просто се опитвам с тази тема да НАЛЕЯ АКЪЛ на хората, които прахосват време онлайн (а и не само) и някой ден ще се усетят, но сигурно ще е късно. Много пъти съм го повтарял - и в темата "Зов за бизнес, за да няма после зов за помощ" и в други теми, посветени на Фейсбука, и къде ли не. Сега, в по-друга форма, и на фона на наскоро случилите се неща, пак ми дойде музатата да ДАМ АКЪЛ и ДА СЕ ПОХВАЛЯ (да се почувствам горд), колко добре съм се осъзнал, че вече казвам "СТОП!" на всичко, което ми отнема от времето за по-сериозните и наистина важни неща в живота:
- изкарване на повече дипломи, защото философията не ми върши работа
- правене на колкото се може повече пари
- почиване и намаляване на стоенето пред компютъра и заместването му с повече разходки и спорт.
Това е човек да си знае интереса и да го следва! А вече, че някой очаквал да му чета 10 скриншота, а съм отказал - едва ли е проблем, ако с него сме си взаимополезни за други неща. Някоя, че очаквала, че ще съм 24/7 във Фейсбук и съм й казал, че не ми понася Фейса и да се научи да ползва мейла, чата или този сайт - също не мисля, че е проблем (ако оценява прямотата ми)... И така. Пък, ако някой/някоя реши да ме "отсвири", защото видиш ли нямам работа в момента и съм зает с курсове и търсене на работа (че иначе се очертава гладуване в стил "диета Мадуро"), вместо да му отделям (или да й отделям) ЧАСОВЕ на ден (и то без да има сериозна нужда) - това би показало само неадекватна емпатия и свръх-СЕБИЧНОСТ (егоизъм, ама неразумен егоизъм, за разлика от РАЗУМНИЯ ЕГОИЗЪМ на Щирнер), та въобще няма и да се кося за такива хора.
А сега пък си лягам и утре-другиден, когато ми се отвори време, ще чета пак (и тогава, евентуално, ще видя и ЛС-тата, защото и в момента виждам, че има, но няма как да чета, защото трябва и да се спи в този живот, доколкото е възможно в моя случай, де...).
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 09, 2019, 02:30:02 PM: Малко от малко да драсна ме засърбяха пръстите по темата и аз. Само че да не вземе да излезне, че вземам страна, защото е опасно. ;) Епа страшно си е, не ли? :P Единият е мод тук и мое да ме бан-е, ако го ядосам, а другата е много опасна като влезне в спора. Още ми пари от един икономически спор с нея под опашката. :P

Ей, нищо лично!!! Всичко си е малко и "ташак" тук, иначе как да е "форум"? Се пак никой нормален не дава бан за различни гледни позиции. А Боянова лекинко ми напомня една учителка по география в даскало, която нали ни даваше правото да си кажем какво мислим и като не мислиш на нейното па като те почне ядосана...

От каквото четох разбрах за някакъв як тест, от където разбират психолозите колко си практичен. Не го разбирам и не съм го виждал. Гугълнах практичност, свръхпрактичност и още най-малкото 5 кл. думи и нищо не намерих онлайн. Пробвах го и с англ. Пак нищо. Или тестът е нов или не е много популярен. Никакви док-файлове, пдф-та... даже обикновен "плейн текст" няма. Да не са ти пробутали някое менте? Провери си, не знам аз.

Само че ако да е изряден тест ме хвърля във въпросителната защо психошаманите са решили да дърпат назад свръхпродуктивните? То верно че не е задълже някой да е свръхпрактичен и да е свръхпродуктивен, но практичността си е яко качество. Нещо като капитала - колкот повече го имаш, толкова по-добре. Нещо като здравето - колкото си по-здрав толкова по-добре. За какво психошаман-1 и психошаман-2 (шефчетата от МЗО-отдела по психологиите предполагам) ще дърпат назад най-успешните, ще ги осредняват така да го кажа? Това на българския казан в ада замяза, който във вица е без дяволска охрана, защото ако някой потъва надолу никой не го спасява, а ако някой се изкачи нагоре и може да избяга, всички го дърпат назад, защото завиждат.

И друго се чудя. В този тест как разбират кой е свръхпрактичен? Примерно че ако ловиш риба 1 час си непрактичен, ако ловиш 2 часа си практичен, а ако ловиш 3 часа си свръхпрактичен? Количествено ли само? Или има и листнати точните неща, които правиш. Примерно че ако не слушаш какви щуротии ти мели на главата гаджето си непрактичен, ако я слушаш 2 минути колкото да разбереш дали си струва за какво говори си практичен, а ако почнеш да й мелиш и ти в отговор си свръхпрактичен? Много ми стана интересно.

И с тези отговори дълги "светлинни години" ако мислите, че на някой ще "внушите" добри идеи, трудно... но пък контент нали има, това е важното. ;)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Деси on February 09, 2019, 05:41:51 PM: Quote
- нито печелиш пари
- нито спортуваш
- нито научаваш нещо

Брилятни ценности! 8) Ако човек съумее да се ориентира по това винаги ще е здрав дух със здраво тяло и здрав ум. За психотестовете с две състудентки, които разбират философията и се увличат по психоанализа бяхме попаднали в едно кафе на един психиатър (или медицински психолог, не мога да се сетя, защото когато каза какъв е беше шумно и не чух добре а не ми беше никак удобно като бабичките да го "Аа? Како речи?" ;D). Обаче си му личеше, че не е измислен самозванковец. Говорихме дълго и много (особено те двете) с него и като дойде до "критерии" да каже как в психиатрията или медицинската психология определят кое е нормално, къде са "границите на нормалността", той не можа да каже и обясни, че ги приемали като "спуснати отгоре" като "дадени" и това ни беше малко смущаващо. След няколко месеца същото с един студент точно психолог разговаряхме и като се стигна до кой казва кое е ненормално и кое е нормално и защо така, той сви рамене и каза, че така пишело в учебниците и той така го научил.

Тъй. Един мой личен съвет. Правила съм много тестове и никой не ми показва точно нещата. Да не ти е вътрешно, ако някой решил да ти направи тест и да те изкара "ненормален". Виждаш, че те самички не си знаят по какви критерии се основават и слепешком прилагат тестове. Не мога да повярвам, че човек, който си пести времето и си го цени и работи върху себе си без да дава да го използват съзнателно или подсъзнателно е в някаква ненормална крайност с името "свръхпрактичност". И аз гуглих досега "свръхпрактичност" даже опитах със "свръх практичен", както е дадено във втория пост и няма нищо психологично за това онлайн. Правя асоциация със "свръхдеен", "свръхактивен" и разбирам, че е свързано с някаква крайност (която психолозите, които винаги искат "баланс" и "равновесие") не е добра, но дали е проблем? В днешния свят, ако не бягаш (ако не си свръхтрудолюбив, свръхкомпетентен и още свръхконкурентен), даже няма да стоиш на едно място. В "Алиса в страната на чудесата" го има това епизодче: за да стоиш на едно място, трябва да бягаш, защото ако само ходиш или не мърдаш, отиваш назад.

Аз опитвам нещо и ако не дава резултат в разумен срок, спирам го. За да имам време за други неща за опитване. Не може с години наистина да драскаш по социал. сайтове и да не получиш кьорава стотинка и пак да си останеш на равнището "драскач", който няма с какво да си върже гащите и му падат от глад (не обиждам отслабналите от глад, напротив, искам да ги подкрепя какво пише в първия пост да спрат с вредоносните навици: писане на вятър без приходи, многочасово приказване с хора за глупости, харчене на пари за алкохол и цигари... Ако изоставите всичките тези спирачки в живота си, ще ви потръгне 3 пъти по-бързо като минимум. :))
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 09, 2019, 10:07:01 PM: Хайде пак да допълня нещо (вече писах по-горе един дълъг отговор, ама пак): от толкова четене на психиатрия, психопатология и обща психология, не си спомням да ми е попадало такова понятие нито в нормопсихологията, нито в останалите, но да видим що за тест е (ако тя реши да го предостави), да се запознаем НА ПЪРВО МЯСТО с ФОРМУЛИРОВКАТА НА ПОНЯТИЕТО, след което и да видим: основанията на теста, съставителите му (авторите му) и вече, като интелигентен човек, аз да си преценя дали си струва. Защото това е ФИЛОСОФСКО-ЕТИЧНО понятие и (ако допуснем), че дадена психологична школа се е захванала с него, да видим, както казах - основания, формулировки, методология. Все пак може да е нещо, което сме пропуснали или да е някоя нова история (от рода на Истанбулската, с джендърите (социалния пол) ) - всеки ден има нови неща, де да знае човек? И, ако наистина е нещо поне 50% научно-подплътено (и да е добре дефинирано защо да си колкото се може по-практичен в един момент е "свръх-" и, демек - лоша работа), ще се подложа на този тест, защото аз съм много откровен и обективен за всичките си психични феномени.
И пак припомням - не си губете времето онлайн с недоходоносни и с безполезни неща, защото някой ден ще дойде време да се каете като мене защо не сте действали с пълни сили (свръх-практично, хи-хи ;) ), че да си нямате проблемите, които ви застигат от безпаричие!!!
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Nadia on February 10, 2019, 04:02:05 AM: Quote
Като няма прокопсия-плюл съм в тази орисия!
Колко е аткуално това стихотворения на Пейо Яворов!
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 10, 2019, 04:16:51 AM: https://www.youtube.com/watch?v=JyOtsFf_UWE НЯМА ПРОКОПСИЯЯЯЯЯЯЯЯЯяяяяяяяяяяяяяяя!
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Nadia on February 11, 2019, 03:23:06 PM: А аз да ви кажа кое е най-тъпото. Пишеш като ненормална (ненормален) всеки ден в някой си форум или в някой си блог. И след като си оставила (оставил) там сърцето, душата, временцето си през един хубав ден този форум или блог просто изчезва. Спират го без съвсем да ги интересува, че целият ти труд е погубен. Защо сме писали?
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 11, 2019, 03:35:57 PM: Quote from: Nadia on February 11, 2019, 03:23:06 PM
А аз да ви кажа кое е най-тъпото. Пишеш като ненормална (ненормален) всеки ден в някой си форум или в някой си блог. И след като си оставила (оставил) там сърцето, душата, временцето си през един хубав ден този форум или блог просто изчезва. Спират го без съвсем да ги интересува, че целият ти труд е погубен. Защо сме писали?
То гаранция няма, но по принцип, ако един сайт е достатъчно възрастен (примерно този е от 2011 година и още го има), то едва ли ще го затрият ей-така, с лека ръка. Но всичко се случва. Всеки може да го докара до някаква закъсвация (да го закъса; да не може да свърже двата края). Ето аз в момента съм точно в такова едно положение - с потенциална, скорошна закъсвация, защото за толкова години на сравнително-ниска заплата нямаше как да събера пари за бизнес + защото нямам късмет да имам по-богати родители + защото нито роднини, нито приятели, нито съученици, нито съседи помагат да започна бизнес (някои не могат, други могат, но не искат...) + защото (както споменах в първия си пост в тази тема) съм изгубил доста часове в писане за други (ако всичко изписано, голяма част от което и изгубено, точно по споменатата причина - вече ги няма тези сайтове, ГО БЯХ ПИСАЛ В СВОЙ САЙТ, то сега можеше поне за един малък бизнес да съм сбрал пари, кой знае? Но, определено, съм щял да спечеля хиляди за тези много години писане за други! Уви, човек се осъзнава късно, а някои дори въобще не се осъзнават!)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 01:29:05 PM: @ Dimitroff

Не съм учудена, че в гугъл няма данни. Няма и да има. Искат се хиляда документа, хиляда регистрации (държавни), всичкото това, свързано с немалка сума пари, а самата печатница не предоставя нищо без държавен контрол.

Ами мисля намекнах, че става дума за тест, който не се прилага на ниво "Аз четох в гугъл, коментирах с Генчето, която е завършила нещо като психология (или други работи), като никъде не се споменава да има Генчето правоспособност да работи с дадения тест, значи изобщо и няма такава правоспособност (може би дори) и да работи с тестове (понеже то не върви автоматично към психологията, нито към другите работи, които Генчето е завършила/изчела), а за сметка на това пък Генчето има КОМПЕТЕНТНО мнение и т.н." Или "четох Уикипедия" (която е излавяна не само от мен), че съдържа материали с невярно съдържание, с посочени източници, които като ги изчетеш и се оказва, че там нищо такова не пише, също става КОМПЕТЕНТНА (уикипедия се чете по изключение и с проверка дали съдържанието е адекватно). А аз, е, ами аз къде ти да мога да кажа нещо повече от Генчето, гугъл, уикипедия, булевардните автори на тематика психология и т.н. подобно. ;D

А това за какво всъщност в подробности става дума, е ужасно закъсняло като въпрос, поне от моята камбанария. За мен не звучи логически ок първо да оплюеш нещо, а чак след това: "Айде от мен да мине, я да видя все пак какво по-точно оплюх, ама да напомня, че Генчето и сие са прави по подразбиране."

За мен си остава да си важи, че няма смисъл да обсъждам нищо по този въпрос при това положение и молбата ми е да не бъда предизвиквана да го обсъждам. Моля теб и останалите да не го разбирате погрешно. Така де, по-лесно ми е да не разбирам от тези работи. Пък и нали темата е за пестене на време. И аз искам да пестя малко време. В нормата за практичност е (която е от-до, което от-до не е нещо безгранично, разтегливо до безкрайност, колкото и примамливо да звучи да е разтегливо до безкрайност за Генчето, уикипедия, гугъл и прочие утвърдени светила).

Ъм, старах се много, дано го докарах на нивото на учителката ти в даскалото по география. :P Ако не съм, ще бъда нещастна! И следващият път като заспорим по друга тема, ще гледам да се постарая повече да докарам приликата. =)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 02:13:12 PM: Quote from: MSL on February 11, 2019, 03:35:57 PM
...съм изгубил доста часове в писане за други (ако всичко изписано, голяма част от което и изгубено, точно по споменатата причина - вече ги няма тези сайтове, ГО БЯХ ПИСАЛ В СВОЙ САЙТ, то сега можеше поне за един малък бизнес да съм сбрал пари, кой знае? Но, определено, съм щял да спечеля хиляди за тези много години писане за други! Уви, човек се осъзнава късно, а някои дори въобще не се осъзнават!)

В пика на посещаемостта на форуми, имах (все още го имам, но вече на друг домейн сравнено с тогава и на други условия, сравнено с тогава) форум, който имаше огромна посещаемост. Съответно имаше огромно съдържание, много хора пишеха вътре. Това измря по разни причини.

Обаче е първият ми приход от адсенс и ми носи мили спомени. Дали забогатях? Не.

Предполагам, че ако ставаше така с писане на тонове съдържание в собствен сайт + адсенс (нека да е смислено съдържание, а не какво да е), даже и престъпниците щяха да си цъкат залудо по собствените си сайтове. Или да плащат на друг да цъка. Нямаше да има престъпници, щото така те щяха да печелят лесно и безрисково пари. До тази идея за престъпниците не съм стигнала аз, но пък ми харесва логиката, която е заложена в нея.

Може и да има успели по този начин- с цъкане в собствен сайт и чакане на адсенс. Нямам си идея (честно си признавам) и не зная кои са успелите и колко на брой спрямо общото ползватели на адсенс, зная само за неуспелите- с лопата да ринеш.

Адсенс не го ползвам като нещо, на което да разчитам да ми даде доход. Да обясня защо. Имам сайт за психология. В пика му (това е преди да забременея, да се окаже тежко и всичко последвало, което остави сайта вече 4-та година на самотек и нароили се проблеми от естество псевдоприятели), този сайт го ползвах да ми води клиенти. 50лв/час.

За опростяване на сметката нека е 50лв/1час, понеже-защото. Тегля чертата да смятам по себе си- имало ли е момент, в който адсенс ми е плащал 50лв за похабен в писане 1 мой час? Не. Никога. Даже в пика на посещаемостта.

Не го виждам как и да има в някакво бъдеще. Хората развиват слепота към рекламите, игнорират ги и сега това е така повече от преди. Да пиша за стотинки от адсенс? За да правя богат онзи, дето прибира тлъстия пай от рекламите, хвърляйки ми същите тези стотинки за труда ми? Практично ли е това? Или май клони към подигравка с труда ми.

Да, аз поддържам сайтове. Аз отново ще развия бизнеса си онлайн. Там, където развивам бизнес онлайн няма адсенс. Няма и да има. Ясно защо.

Слагам адсенс на сайтове, в които пиша за удоволствие, а не за жълтите стотинки, които ще ми подхвърли адсенс, докато обира труда ми и печели от реклама на мой гръб. Полза за мен- кафе, а за собственика на адсенс ползата е такива приходи от обирджийство на идиоти като мен, каквито аз даже и не си мечтая.

Съответно и нямам спирачки да пиша по чужди сайтове, форуми и прочие. Условието е да ми харесват. Ако не ми харесват, ми няма да пиша. Що да си губя времето да пиша, ако това няма да ми носи удоволствие? Щото пари няма да ми донесе със сигурност.

Така че, според мен, ако искаш, търси начин да правиш онлайн бизнес от това, което имаш като ресурси, като авторство, като твои умения, а не да пишеш залудо, за да правиш "гугъл" по-богат.

По мен си съдя. Предпочитам 50лв/час от личен труд, отколкото жълтите стотинки срещу колко загубено време за писане?

Ако опитът ми ти е от полза- възползвай се. Ако не ти е от полза- игнорирай го.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Nadia on February 12, 2019, 07:04:31 PM: И защо този тест го няма в нета? Защо го пазят в тайна? :o
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 12, 2019, 07:10:51 PM: ;D ;D Е ка пъ ме карате да се включвам по средата на 2 големички с лед! :P

Първо наздраве и да е весело! Колкото може.

Второ. Б. не се обиждай и ти но този път те хванаха в крачката тук. Признай си, че този тест си го измисли и нещо си се объркала. Всеки може да сбърка. Човещинки са това. Едно "сбърках" е по-лесно отколкото 10 Генчета и Гинчета и педии.

Quote
И защо този тест го няма в нета? Защо го пазят в тайна? :o

БУХАХАХА тва ме разби. Ей сега го видях. Тайната е, че тестът не само в нета го няма. Той е невидимка. :P :P
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 07:18:53 PM: Тестът е реален. Сигурно затова не се трогвам. Наздраве.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 12, 2019, 07:34:30 PM: Значи, да обобщим за теста:

1) Понятието "свръхпрактичност" се открива основно в нашия форум, при бегло търсене. ;D
2) Като изчел доста учебници и помагала по психиатрия, психопатология и медицинска психология, философска антропология (ако трябва ще цитирам и имена (макар и точно те да не са ми силната част - не помня имена добре), за да убедя, че наистина имам понятие и не се хваля напразно - Константин Мечков, Никола Шипковенски, Иван Темков, Иван Калчев, Валери Динев, Тимен Тимев... Който е в сферите, тези имена, поне в половината от случаите, ще му говорят нещо), досега не съм срещал нищо по въпросите на "свръхпрактичността" - нито е нозологична единица, нито е синдром!
3) Ако приемем, че (да речем наскоро или в непопадали в полезрението ми среди) това нещо го има поне като СИМПТОМ (защото за нозологична единица и за синдром не мисля, че има даже шанс), то е добре да се види в КАКЪВ КОНТЕКСТ въобще го има. При положение, че по никакъв канал досега няма такава информация (нито се намира в документациите на търсачките, а те сканират цели книги вече; нито сравнително-начетен човек по темите го е срещал в мое лице; нито Боянова желае да предостави информацията), то не приемаме това за валидно (до доказване на противното). Толкова е просто и логично. :)
А иначе всеки да си се изказва и да смята както реши - а дали ще се приеме за "предизвикване" или не - въпрос на интерпретация.
При мен е ясна схемата: Чувам за нещо, което не ми вдъхва доверие - Оспорвам го - Ако не ми се даде насрещно доказателство, че не съм прав, си оставам на позицията (особено пък в случая, когато НИКЪДЕ и ОТНИКЪДЕ няма нещо сериозно по темата). И съветвам всеки да подхожда по този начин! Това, че някой КАЗВА нещо, но НЕ МОЖЕ и/или НЕ ИСКА да докаже, не значи, че ние на ГОЛА ВЯРА ще приемем! Няма начин просто!
Нататък - да речем, че някой работи със самолети. Специалист. Ако твърди нещо, което не е за вярване (напр., че самолетът е летял до Луната и обратно) и този човек бъде попитам за доказателства, данни, факти, а той отрече на база "Ама вие не ми повярвахте, на мен специалиста, та аз съм обиден, няма нищо да дам.", то всеки с мислеща глава на раменете си ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да НЕ вярва. Такъв е научният подход: вярваш, след като ти се покаже, докаже, а не на база само "Аз съм специалист." Дори АВТОРИТЕТИ (не просто дипломирани хора по нещо си, а АВТОРИТЕТИ в специалността си) могат да допускат грешки (които по-късно да оправят приживе или да бъдат поправени от техните наследници в науката). Така че само "Аз съм с диплома и знам." не задава повече от "добро начало" за вярване.
Уикипедията съдържа и неверни неща, но е ЛЕСНО да се види на какво се осланя (има номерца с линкове към източници) + ЛЕСНО е да се сравнява с други източници онлайн (например документации на институти, университети и академии), когато се налага да се задълбочи или да се провери информацията по-надлежно. Достатъчно-интелигентният човек не вярва и не попива всичко направо, дори и да е в Британика, камо ли в Уикипедия!
Мотивът "пестене на време" е добър, но е противоречиво в случая - хем пишеш дълъг пост (за разлика от много други, които минават и с едно изречение), хем пък "нямам време". Все пак това е няколко секунди работа (в случай, че съществува реален източник) да се покаже нещо такова. Давам пример:
Някой не ми вярва, че има Синдром на "Алиса в страната на чудесата" (реален случай с колежка по философия). Намерих й РЕЧНИК ПО ПСИХИАТРИЯ, писан от български известни психиатри. Видя, убеди се. Ако сега някой не ми повярва как бих го убедил? Поне с този линк https://en.wikipedia.org/wiki/Alice_in_Wonderland_syndrome (https://en.wikipedia.org/wiki/Alice_in_Wonderland_syndrome) и вече да си намери референции, които смята за най-сериозни - списъкът е голям:

Quote
Longmore M, Wilkinson I, Turmezei T, Cheung CK (2007). Oxford Handbook of Clinical Medicine. Oxford. p. 686. ISBN 978-0-19-856837-7.
^ Cinbis M, Aysun S (May 1992). "Alice in Wonderland syndrome as an initial manifestation of Epstein-Barr virus infection". Br J Ophthalmol. 76 (5): 316. doi:10.1136/bjo.76.5.316. PMC 504267. PMID 1390519.
^ Jump up to: a b Feldman, Caroline (April 7, 2008). "A Not So Pleasant Fairy Tale: Investigating Alice in Wonderland Syndrome". Serendip. Serendip Studio, Bryn Mawr College. Archived from the original on November 9, 2008. Retrieved 25 November 2011.
^ Jump up to: a b Eshel, Lahat (1991). ""Alice in Wonderland" syndrome: a manifestation of infectious mononucleosis in children". Behavioural Neurology. 4 (3): 163–166. doi:10.3233/BEN-1991-4304. PMID 24487499.
^ Stapinski H (23 June 2014). "I Had Alice in Wonderland Syndrome". The New York Times. Archived from the original on 6 September 2015.
^ Jump up to: a b c d e f g h i O'Toole P, Modestino EJ (June 2017). "Alice in Wonderland Syndrome: A real life version of Lewis Carroll's novel". Brain & Development. 39 (6): 470–474. doi:10.1016/j.braindev.2017.01.004. PMID 28189272.
^ Jump up to: a b c d e f g h i Farooq O, Fine EJ (December 2017). "Alice in Wonderland Syndrome: A Historical and Medical Review". Pediatric Neurology. 77: 5–11. doi:10.1016/j.pediatrneurol.2017.08.008. PMID 29074056.
^ "Alice in Wonderland syndrome". Mosby's Dictionary of Medicine, Nursing & Health Professions. Philadelphia: Elsevier Health Sciences. 2009. ISBN 978-0-323-22205-1.
^ Craighead WE, Nemeroff CB, eds. (2004). "Hallucinations". The Concise Corsini Encyclopedia of Psychology and Behavioral Science. Hoboken: Wiley. ISBN 978-0-471-22036-7.
^ "Micropsia". Mosby's Emergency Dictionary. Philadelphia: Elsevier Health Sciences. 1998.
^ "Macropsia". Collins English Dictionary. London: Collins. 2000. ISBN 978-0-00-752274-3. Archived from the original on 2018-01-07.
^ Hamed SA (January 2010). "A migraine variant with abdominal colic and Alice in Wonderland syndrome: a case report and review". BMC Neurology. 10: 2. doi:10.1186/1471-2377-10-2. PMC 2817660. PMID 20053267. Archived from the original on 2014-01-01.
^ Lanska JR, Lanska DJ (March 2013). "Alice in Wonderland Syndrome: somesthetic vs visual perceptual disturbance". Neurology. 80 (13): 1262–4. doi:10.1212/WNL.0b013e31828970ae. PMID 23446681.
^ Ffytche DH (2007-06-07). "Visual hallucinatory syndromes: past, present, and future". Dialogues in Clinical Neuroscience. 9 (2): 173–89. PMC 3181850. PMID 17726916.
^ Platz WE, Oberlaender FA, Seidel ML (1995). "The phenomenology of perceptual hallucinations in alcohol-induced delirium tremens". Psychopathology. 28 (5): 247–55. doi:10.1159/000284935. PMID 8559948.
^ Hemsley R (2017-09-13). "Alice in Wonderland Syndrome". aiws.info. Archived from the original on 2017-09-14. Retrieved 2017-09-13.
^ "What Is Alice in Wonderland Syndrome?". WebMD. Retrieved 2018-09-06.
^ Martin R. "Through the Looking Glass, Another Look at Migraine" (PDF). Archived (PDF) from the original on 2013-09-21. Retrieved 2013-09-15.
^ Angier N (1993-10-12). "In the Temporal Lobes, Seizures and Creativity". The New York Times. ISSN 0362-4331. Archived from the original on 2017-09-13. Retrieved 2017-09-13.
^ Chand PK, Murthy P. "Understanding a Strange Phenomenon: Lilliputian Hallucinations". German Journal of Psychiatry. Archived from the original on 2009-01-23. Retrieved 2009-10-25.
^ "Medical Definition of Lilliputian hallucination". MedicineNet. Retrieved August 16, 2018.
^ Cinbis M, Aysun S (May 1992). "Alice in Wonderland syndrome as an initial manifestation of Epstein-Barr virus infection". The British Journal of Ophthalmology. 76 (5): 316. doi:10.1136/bjo.76.5.316. PMC 504267. PMID 1390519.
^ "Alice in Wonderland syndrome". Taber's Cyclopedic Medical Dictionary. Philadelphia: F.A.Davis Company. 2009. ISBN 978-0-8036-2325-5.
^ Jump up to: a b c Mastria G, Mancini V, Viganò A, Di Piero V (2016). "Alice in Wonderland Syndrome: A Clinical and Pathophysiological Review". BioMed Research International. 2016: 8243145. doi:10.1155/2016/8243145. PMC 5223006. PMID 28116304.
^ Kuo YT, Chiu NC, Shen EY, Ho CS, Wu MC (August 1998). "Cerebral perfusion in children with Alice in Wonderland syndrome". Pediatric Neurology. 19 (2): 105–8. doi:10.1016/s0887-8994(98)00037-x. PMID 9744628.
^ Abe K, Oda N, Araki R, Igata M (July 1989). "Macropsia, micropsia, and episodic illusions in Japanese adolescents". Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry. 28 (4): 493–6. doi:10.1097/00004583-198907000-00004. PMID 2788641.
^ Weissenstein A, Luchter E, Bittmann MA (2014). "Alice in Wonderland syndrome: A rare neurological manifestation with microscopy in a 6-year-old child". Journal of Pediatric Neurosciences. 9 (3): 303–4. doi:10.4103/1817-1745.147612. PMC 4302569. PMID 25624952.
^ Todd J (November 1955). "The syndrome of Alice in Wonderland". Canadian Medical Association Journal. 73 (9): 701–4. PMC 1826192. PMID 13304769.
^ Lanska JR, Lanska DJ (March 2013). "Alice in Wonderland Syndrome: somesthetic vs visual perceptual disturbance". Neurology. 80 (13): 1262–4. doi:10.1212/WNL.0b013e31828970ae. PMID 23446681.
^ "The Career of Dr John Todd And Drug Addiction Case Studies". Highroydshospital.com. Archived from the original on 2014-06-07. Retrieved 2014-06-04.
^ Cau C (October 1999). "La sindrome di Alice nel paese delle meraviglie" [The Alice in Wonderland syndrome]. Minerva Medica (in Italian). 90 (10): 397–401. PMID 10767914.
^ Martin R. "Through the Looking Glass, Another Look at Migraine" (PDF). Archived (PDF) from the original on 2013-09-21. Retrieved 2013-09-15.
Това ми отнема максимум минута. (Нищожно време, в сравнение с онова, ако почна да говоря колко ненавременно се е заинтересувал човекът, ама защо не ми вярва, как може да не приема всичко казано от мен веднага и без да оспорва и пр.)

"В нормата за практичност е (която е от-до, което от-до не е нещо безгранично, разтегливо до безкрайност, колкото и примамливо да звучи да е разтегливо до безкрайност за Генчето, уикипедия, гугъл и прочие утвърдени светила)."

Къде, кой и как е задал тази норма?! Практичност е понятие, което е изначално-философско. Ако психолози (да предположим) са се заели с него и са направили тест/тестове (нещо, което засега не е демонстрирано тук и остава на ниво "Аз пък ти казвам!"), това е добре, но дали е вярно и достатъчно научно - друга тема. Най-малкото трябва да е фалшифицируемо достатъчно (вж. Попър). И отново напомням - свръхпрактичност (поне в дефинициите на много хора, не само на философи) е нещо добро, защото всяко едно позитивно качество, понятийно, няма зададена "горна граница" - например "свръхдобър", "свръхпаметлив", "свръхобаятелен", "свръхкрасив" - са все неща, които се приемат за еквиваленти на "добър", "паметлив", "обаятелен", "красив" или дори за по-висша степен, но все в позитивен смисъл.
Дотук, както виждам, все "ЗА" моята теза - да не се приема "свръхпрактичността" за нещо лошо, извъннормно и пр., и нищо "ПРОТИВ" нея (освен някакъв, енигматичен, засега) психотест. /Който следи внимателно беседата и разбира поне мъничко от нещата, няма как да не го е забелязал./
След малко ще пиша и по другото, защото УМИШЛЕНО, искам това да се открои и да се знае: нямаме доказана свръхпрактичност като отклонение или нещо лошо досега!
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 12, 2019, 07:49:48 PM: Quote from: Nadia on February 12, 2019, 07:04:31 PM
И защо този тест го няма в нета? Защо го пазят в тайна? :o

Не е задължително да има всеки тест в нета, НО ПОНЕ ТАКИВА ОСНОВНИ професионални понятия БИ ТРЯБВАЛО да съществуват поне някъде фиксирани (след като има толкова много документации научни онлайн под каквато и да е форма). Прословутата свръхпрактичност (търсена на няколко езика) така и не я намираме. Та възниква резонен въпрос: Щом дори за основното понятие няма никаква литература, то що за тест е това?
(Иначе, ако не сте виждали психологически, по-професионални тестове, ще ви дам пример - аз лично съм виждал при медицинската психоложка към една от психиатриите в Северна България - въпросчетата понякога може да са забавни - примерно "Каква е разликата между ДЕТЕ и ДЖУДЖЕ?")
Не забравяйте, обаче, че всеки тест може да си има и своите научни противници (дори вътрешно-научни, в сферата на психологията противници)!
Вземете дори нещо толкова "есенциално" като ТЕСТА НА РОРШАХ - с петната. Прочетете, ако искате, как дори за него се съмняват ДОКОЛКО Е ВАЛИДЕН, ДОКОЛКО Е ПОЛЕЗЕН, ДОКЪДЕ... https://en.wikipedia.org/wiki/Rorschach_test#Validity (https://en.wikipedia.org/wiki/Rorschach_test#Validity).
Та всеки психологически тест си има своите недостатъци (непълноти) - въпросът е ДОКОЛКО е приложим, доколко работи правилно (за интерпретациите му и дума да не отварям, че е още по-сложно). В случая обаче даже не ни е дадено да го видим този тест, та... какво да губим време? Работата май е ясна.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 08:03:53 PM: Quote from: Nadia on February 12, 2019, 07:04:31 PM
И защо този тест го няма в нета? Защо го пазят в тайна? :o

БУХАХАХА тва ме разби. Ей сега го видях. (извинявай, Dimitroff, че те цитирам, но и аз си помислих същото)

Представи си следното, Надя. Ще ставаш ми клиент, ама примерно, не наистина (че е скъпо и сложно и не може да се самонасочиш и явиш по собствено желание).

Причината да трябва и да може да се явиш е една- държавата го изисква от теб по две възможни случки на чудесата. Едната е, за да те допусне да имаш право да извършваш специфична работа. Другата е- извършител си на престъпление, изтърпяно ти е наказанието по това престъпление, но - изненада, имаш още стъпка преди да си върнеш определени права, които преди имало, а сега след осъждането, са станали Сложна Работа.

Знаеш какво следва. Логичното кое е да направиш? Ами това. Отиваш в нета и пишеш ключови думички ала Dimitroff, защото така е най-лесно. Представяме си една фантазна Вселена, където точно тези тестове ги има в интернет. Виждаш тестовете. Научаваш ги. Явяваш се на изпит. В задачата се пита: Колко да е валидността на тестовете от този тип, ако ти и изобщо всеки, може да ги чете в интернет и да симулира отговорите им? Казано по народному, да мине метъра като ЛЪЖЕ.

И да не решиш сега, че бих разнесла публично такава информация и отговори. Защото не бих. Общо- пречупено през призмата на конкретен случай- да, но да кажа конкретика- няма как да стане. И не само аз. По принцип. И не само за този тест. По принцип, които умеят да работят с тестове на дела, а не на думи, не работят с тестове, които са качени в интернет и всеки може да ги прочете, съответно да им симулира отговорите. Наричат се невалидни тестове. Не, че някои от тях не са известни, но веднъж качени в интернет, те вече са само известни, не и валидни. Понеже психологът на боб ли да гадае, на леща ли, на друго ли, дали лицето отсреща е чело тестовете и съответно дали симулира отговори или не ги е чело и отговаря честно. Първото прави тестът невалиден.

Но поста ти ме усмихна, да знаеш. Ей, значи, този гугъл! Напомня ми за една тема тук, с информация, че според някои като човек не влезе във ФБ и край, нещо ще да е станало или поне извънземните ще са го отвлекли. Да не стане и с гугъл така- щом го няма в гугъл, значи или не съществува, или нещо лошо ще да му се е случило, пък и вариантът с извънземните не е за подценяване. Нали няма да стане така, а? Че ще бъда нещастна. :'(
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 12, 2019, 08:47:58 PM: Бегло да вметна по последните постове: Дотук имаме ситуацията. "Има тест." - "Покажи го, за да видим какъв е, що е, става ли за нещо." - "Няма да ви го дам, защото не заслужавате." - "Няма, защото няма какво да дадеш!" - "Има, спокойно!"
/Същото като беседа с някой македонстващ (македонеещ се), който няма документи да докаже нещо, но твърди; същото като беседа с някой религиозен човек, който си "знае", че Бог има и "по-зле за нас", че не вярваме./
Нямат стойност такива неща (доказателствена стойност).

* * *
И сега по конкретното до мен:

"Това измря по разни причини."

Да. На много форуми им се случи, НО тези които (на базата на такива като мен преди - пишещ с часове) набраха достатъчно съдържание, си поддържат добра посещаемост и в днешно време (особено добри примери има с англоезични такива). Като ти идват по 2000 уникални посетителя на ден, даже и да не пише всеки, то капе сериозно (в зависимост откъде са, колко време четат, колко натискат рекламите, колко "прелистват").

"Обаче е първият ми приход от адсенс и ми носи мили спомени. Дали забогатях? Не."
Аз, АКО, бях имал мозък достатъчно по онова време, да почна да си сбирам всичкото съдържание за себе си (ама не преписано, след като вече съм го писал някъде, а уникално на 100%), сега поне по 5 евро на ден можеше да имам (което поне може да ме храни нормално), по средни/осреднени сметки, ама не би...

"Предполагам, че ако ставаше така с писане на тонове съдържание в собствен сайт + адсенс (нека да е смислено съдържание, а не какво да е), даже и престъпниците щяха да си цъкат залудо по собствените си сайтове."

Не става с всеки, аз говоря за хора, които пишат повече, които пишат по-информирано, по-научно, по-интересно. Не е нужно дори да си чак на моето ниво (магистър-философ, поет и любител-алтаист - отбелязвам само тези, защото най-много съм изписал по такива теми - поезии и чувства, философия и човек, прабългари и източни народи, и езици), за да имаш вървежен форум/блог. (Няма да посочвам линк и запазвам в тайна женицата - има една, която може да наречем "графоманка". Пише от няколко години и има сигурно около 1000-2000 уникални статии на всякакви теми - вкл. пълни идиотщини от гледна точка на нас, учените, като материалчета за души, духове, дяволи и пр. "гяволи"... Посещаемостта й направо отнася посещаемостта на поне няколко от известните ми други блогове и форуми, взети заедно /по 2 или 3 заедно, не всички/). Та - умерено-грамотен човек, стига да пише много, уникално и редовно (на интересни за хората теми), след определен период от време почва да се заимва с приходи (и не е задължително да са само с Адсенса; аз давам за пример него, защото друго нямам).

"Или да плащат на друг да цъка."

Това е много сериозно и да не вземе някой да се заблуди. МНОГО ИЗГОРЯХА от такива неща. Дори по-професионалните, които наемаха хора да им цъкат от цял свят (имаше едни микроработи, където плащаха примерно по 10 цента на хора от Индия, Пакистан, Непал и къде ли не, понякога от цял свят, понякога от конкретни страни) да им кликват по адсенсите! СКОРО след това Гугъл ги усети и край! Няма начин да печелиш от такова нещо - имат си алгоритъм да засичат натуралността на кликовете - за няколко случайни, погрешни или недобросъвестни може и да ти простят, но при масови наемания на кликачи - откриват скоро схемата, та поначало не съм си и мислил такива варианти аз. Даже се чудех колко трябва да си прост, за да рискуваш с масови кампании (то не, че един не го отрязаха, защото майка му му кликвала, ама това масово да обявиш такова нещо... не знам колко трябва да си простичък).

"Нямаше да има престъпници, щото така те щяха да печелят лесно и безрисково пари."

Е, би намаляла значително престъпността, ако всеки си имаше парите, но вероятно нямаше да изчезне напълно - все пак си има престъпления с други мотиви - един от класическите силни мотиви - РЕВНОСТ.

"За опростяване на сметката нека е 50лв/1час, понеже-защото. Тегля чертата да смятам по себе си- имало ли е момент, в който адсенс ми е плащал 50лв за похабен в писане 1 мой час? Не. Никога. Даже в пика на посещаемостта."

Чак такива пари - рядко (чувал съм за частични случаи от 100 долара на клик, но са недоказуеми, а и дори да са, не променят общата картинка). Въпросът не е НА ЧАС да получаваш толкова пари. Въпросът е, вместо човек (като мен) да се беше счупил от писане за други, да бе по-рано се осъзнал да си пише всичко и сега поне по 5-10 лева на ден да има от цялото "многотомно" писане. Да, не са много пари, но за пасивен (полупасивен, да го нарека) доход са прекрасни парички!

"Не го виждам как и да има в някакво бъдеще. Хората развиват слепота към рекламите, игнорират ги и сега това е така повече от преди."

Абсолютно вярно (т. нар. "слепота към рекламите", казано по-просто, ако някой не го разбира - "свикват/привикват и не им обръщат внимание"). НО голямото "но" е, че Гугъл Адсенс не плаща САМО за кликването на рекламите. Фактът, че някой вече те е посетил + престоял на сайта ти (+ още някое и друго нещо като колко време и колко се е разхождал), се отчита от Адсенсът. Затова понякога имаш примерно: "кликове 0", но общи приходи 0,10 цента или повече (ако си от майсторите). Т. е. кликовете (посещенията на рекламодателите) не са единственото, за което се плаща. Импресиите, ако са ти 1 000 000 на ден (представи си), даже и без нито 1 клик, пак си на доста добра сметка.
Че то ако беше само на кликове - аз да съм се отказал поначало. ;D Случва се за цял месец и 5 клика да няма. Но приходите са си почти константни. Добре са го измислили и затова и до днес нямат алтернатива.

"Да пиша за стотинки от адсенс? За да правя богат онзи, дето прибира тлъстия пай от рекламите, хвърляйки ми същите тези стотинки за труда ми? Практично ли е това? Или май клони към подигравка с труда ми."

А иначе какво? Пишеш за Фейсбук за без пари и Зуки и ко. прибират хептен всичко. (Говоря по принцип.) Пишеш си в твой сайт без реклами - нито Гугъл, нито Фейсбук прибират пари от теб и от рекламодателите, НО и ти нищо не изкарваш.
Практично ли е това (да пишеш в собствен сайт и да имаш жълти стотинки)? Нека отговорим на този въпрос с математиката на по-голямо и по-малко (знаете ги знаците - "<" ">", но няма да ги ползвам): Значи НУЛА (НИЩО) е по-малко от 1 стотинка, а 1 стотинка е по-малко от 50 лева. АКО нямаш възможност за 50 лева, то по-добре да си вземеш поне 1-таа стотинка, отколкото да си с 0 пари. Това е. Практично на фона на "по-добре от нищо". В този смисъл казвам - ако някой ТОЛКОВА МУ СЕ ПИШЕ, да го прави ПОНЕ ЗА СТОТИНКИ, които да влезнат в НЕГОВИЯ джоб, а не да даряват на богатите като Фейсбука, които и без това са си богати!

"Слагам адсенс на сайтове, в които пиша за удоволствие, а не за жълтите стотинки, които ще ми подхвърли адсенс, докато обира труда ми и печели от реклама на мой гръб."

В случая не ти обира труда, защото трудът ти си остава за теб (в твоя си сайт). Просто вие с Адсенс сте в отношение СЪТРУДНИЧЕСТВО. Да, плащат малко, НО никой не плаща повече от тях! Тоест, в нишата си, те са БЕЗ конкуренция. И няма място за сравнение с онези, които не само, че нищо не ти плащат, но даже наистина на базата на твоя труд (съдържание) печелят (вж. Фейсбука). А има и "просяци" като Уикипедията: Не стига, че им пишат безплатно, редактират безплатно, посещават безплатно, правейки ги един от най-ТОП сайтовете в света, но и на определени периоди искат ДА ИМ ДАРЯВАШ! Та на този фон Гугъл е Светец! Хем не ти иска да му пишеш в сайтовете, хем не ти иска да му даряваш (труд под формата на писане на мнения, редактиране и пари), а ти дава възможност да сложиш реклами в своя си сайт или сайтове и да вземеш частичка от прихода. Взаимоизгодно сътрудничество (макар и изгодата да е повече за Гугъл, но няма място за сравнение с почти неизгодното при Фейсбука и Уикипедията - говоря за онези, които хем пишат, хем нищо не получават като материален капитал, а някои даже и пари дават!)...
Адсенс е нещо като сребро. Да, не е злато, но поне е сребро и не може да се сравнява с камъка или с пясъка.

"Полза за мен- кафе, а за собственика на адсенс ползата е такива приходи от обирджийство на идиоти като мен, каквито аз даже и не си мечтая."

И защо да са идиоти?! Не са ли идиоти, ако не се възползват от прихода? Примерно 12 кафета или 12 яйца. Кой е по-"идиот"? Който ги взема или който не ги взема? По-интелигентното е да се възползваш от малкото, отколкото да си останеш без нищо. А това, че партньорът ще спечели повече - да спечели, но какво ще кажеш за другите, които даже не си партнират с тебе, а буквално ти ползват и труда (писане, редакции), и посещаемостта (че даже и за пари те молят да им даваш), а насреща - 0 пари! Сравни и ще видиш къде е по-интелигентният вариант. Все пак ние говорим за реалните възможности на бедни хора, които умеят да пишат - най-добре е за тях да изкарат малко пари, отколкото да дават пари и да дават труд.

"Така че, според мен, ако искаш, търси начин да правиш онлайн бизнес от това, което имаш като ресурси, като авторство, като твои умения, а не да пишеш залудо, за да правиш "гугъл" по-богат."

В моя случай, гледам да ставам все по-малко присъстващ в интернет - влияе ми зле на здравето (изтръпване на ръцете, по-чести болки в кръста и пр.), та не търся нищо допълнително (трябва ми офлайн работа, защото не съм толкова графоманстващ като едно време, че да мога да го докарам до поне 20 лева на ден онлайн от Адсенс). А за Гугъл - нямам против да стане по-богат, защото поне ми дава част от богатството; имам против онези, които само прибират труда, а някои най-нагло даже си и просят дарения! (Фейсбук и Уикипедия са само 2 пример; има и по-дребни сайтове, които правят същото - не стига, че му пишеш, че го посещаваш, че му стоиш с часове, ами и "ДАРЯВАЙТЕ, АКО НЕ ДАРИТЕ ЩЕ СПРЕМ ДА СЪЩЕСТВУВАМЕ!"... Ужасни са!)

"По мен си съдя. Предпочитам 50лв/час от личен труд, отколкото жълтите стотинки срещу колко загубено време за писане?"

Подкрепям. Но, пак математически - ако избираме между (50 лв. + 0 стотинки) и (50 лв. + 1 жълта стотинка), то избираме ЗАДЪЛЖИТЕЛНО второто, защото 50 е по-малко от 50,01. 8) Та аз правя следния оптимален (най-добър) избор: И добра заплата офлайн, и малко джобни онлайн.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 10:35:27 PM: @ MSL

Аз упорито се повтарям вече н-ти път, че ПОДХОДЪТ ти, по който започна да отричаш БЕЗ ДА ЗНАЕШ какво имам предвид, е причина да СПРА да коментирам по същество. Само по несъщество си убивам времето (намира се някакво, да не повярва човек, пък ми е лошо и само за това да пиша умности ме бива в момента). И на Dimitroff написах също:

"За мен си остава да си важи, че няма смисъл да обсъждам нищо по този въпрос при това положение и молбата ми е да не бъда предизвиквана да го обсъждам. Моля теб и останалите да не го разбирате погрешно. Така де, по-лесно ми е да не разбирам от тези работи."

Наистина ми е по-лесно ДА НЕ РАЗБИРАМ от тези работи. Иначе сигурно ще трябва да те върна от частта с това кои са най-често срещаните логически грешки (за да може да се продължи изобщо нататък, иначе не виждам смисъл, ако ще ги допускаш наред и на куп и аз ще трябва да ти обяснявам всяка по отделно), после да те накарам да изучиш всичко за тестовете, което зная аз, а то не е от уикипедия, нито от Генчето, нито от каквото там, а после да придобиеш право от държавата да работиш с конкретния тест, че да си дойдем на думата и да си получиш "доказателството".

Иначе е малко като да идеш в НАСА и да кажеш: "Ей, ако не ми дадете сега чертежи на най-последните са разработки, значи нямате никаква доказателствена стойност, направо македонеете." Ще ти се усмихнат и ще ти кажат, че не разбират, не знаят, и като нищо направо си и македонеят. Но главно ке ти се усмихват гадувьете му ньедни.

За мен звучи сложно всичко това да ти се доказвам, за което първо трябва да обяснявам всичко горе, което казах, че. Защо да си го причинявам? Като загуба на време е. Абе, по-лесно ми е да не знам. Какво има да му бистриш все още, че нямаш доказателства. Просто приеми, че аз не зная и толкова. Нали си го написах и сама. Не зная. Добре де, също така карам багер, нямам и ключ. Македонея. ;D И освен това и в гугъл не го пише. (и във ФБ не влиза да се произнесе). Тотал: щета. :-\

Сега за другите теми. Моят форум беше на паранаучна тематика. Вадеше въпросната посещаемост около 2000 човека на ден, като бяха от България и Русия основно, това беше в далечното предигодие. Още го има форума, но е в "кома", както писах, на ново място, нов домейн, нов хостинг, с малцина хора, които да си го плащат и те пишат в изпозаключени за външни секции хора.

Но не забогатях тогава от това, когато беше отключен и вадеше посещаемост. И ме съмнява, че някой забогатява до степен да си плати нещо повече от кафето. Пък ако има такива, браво, но според мен са единици, което прави гроздето твърде високо и значи е кисело. ;D

Нататък по частта "цъкане".

За нещото "цъкане" нямам предвид "кликане". Цъкане е, когато плащаш на някой да пише материали. За кликането, то и до сега си има такива тарикати, но вече не наемат хора. Цели програми си купуват, които симулират човешко поведение. Мисля, писах преди време тук за това.

За писането на материали- ами това си е работа. Губи време. Изисква усилия (и като е за удоволствие писането, пак си иска усилия и губи време).

Относно това:

"А иначе какво? Пишеш за Фейсбук за без пари и Зуки и ко. прибират хептен всичко. (Говоря по принцип.) Пишеш си в твой сайт без реклами - нито Гугъл, нито Фейсбук прибират пари от теб и от рекламодателите, НО и ти нищо не изкарваш."

А иначе какво ли? Ами написах. СОБСТВЕН онлайн бизнес (примерно). Аз тези 50 лв на час от собствен онлайн бизнес ги докарвах навремето, а не от ФБ, не и от адсенс. Ще попиташ как. Толкова ми е била цената на една онлайн консултация. Така че не споделям мнението, че нищо не печеля. Печеля, при това повече отколкото адсенс някога ще ми плати. На час, на ден, на месец. Добре де, ще отново. Че от 4-5 (няколко) години заболявания и лични проблеми ме "закопаха". Ама тъкмо отново съм на път да си подновя нещата с нови сили и нови идеи. Както съм ти споделяла. Преди работеше. Ще го накарам да заработи пак. В повече от преди.

По това:

"Подкрепям. Но, пак математически - ако избираме между (50 лв. + 0 стотинки) и (50 лв. + 1 жълта стотинка), то избираме ЗАДЪЛЖИТЕЛНО второто, защото 50 е по-малко от 50,01"

Грешна сметка. 50 лв на час с моя личен труд (както съм уточнила в предния си пост, че това е ОНЛАЙН доход, а не офлайн такъв) няма да имам, ако има 1 ст. клик. Ще рече, че моите 50 лв са отишли при конкурента. А 1 ст. клик е по-малко от 50 лв. Избирам 50 лв. Демек първото. А второто- 1 ст. за мен , водеща до клик към конкурента, който да получи голямата сума, просто няма да се случи, защото на моите бизнес проекти (на нито един от тях) няма адсенс.

Някъде из форума, при частта с бизнес плана, бях писала, че бизнес започвам при условия да имам работа и определено ниво на доходи от нея, които да ми позволят да имам бизнес. И не напускам работата си. Дали бизнесът е офлайн или е онлайн- важи си схемата да не напускам работата си, за да си гарантирам доходи при всички положения.

В този ред на мисли да, ако комбинираш 1 ст. клик с офлайн работа- ок. Не е печелившо, но и не е кой знае какъв повод за отказване на прихода от примерната 1 ст.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 12, 2019, 10:36:25 PM: Кодът за оцветяването - молбата ми е да се редактира дето се е резнал. Че много стана червеното нещо. ???
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 13, 2019, 12:25:43 AM: "Аз упорито се повтарям вече н-ти път, че ПОДХОДЪТ ти, по който започна да отричаш БЕЗ ДА ЗНАЕШ какво имам предвид, е причина да СПРА да коментирам по същество."

Както виждаме, обаче, повечето хора биха изтълкували това като сторено под друга мотивация:

- аз съм прав (защото все пак "практичност" е доста философско понятие + аз имам немалко опит с психология и подобни науки; шансът да съм прав е непренебрежим).

- възможно е да си се объркала (не е голям проблем, защото и на най-добрия специалист може да се случи да сбърка нещо в бързината)

- може наистина да няма такъв тест

Дори на мен ми е трудно да повярвам, че след толкова много писане и споделяне ще ми откажеш поне да посочиш кои са авторите на теста, какъв е този тест и пр. неща, които костват не повече от минутка. Та какво следва от това?

1) Никъде не може да намерим информацията.
2) Ти не искаш (или не можеш? - това като вече обосновано предположение го пиша) да дадеш.

Няма информация = няма доказателства = нищо не се приема по темата за прословутата лоша свръхпрактичност. (Това е схема с която работи науката по принцип - без информация и доказателства, да не се приема нищо на вяра.)
Аз също прочетох онова с непредизвикването и се изказах - преформулирам: Всеки има право (докато не почне да нарушава закони и да обижа) да пита, да се съмнява, да прави заключения тук. Сега дали ти го приемаш като "предизвикват ме да представя инфо за теста" или го приемаш по друг начин - също е твоя свобода на действие/заключаване/мислене. Аз не го приемам като предизвикване, но докато става дума по темата, ще си казвам, че без да ми се покаже нещо и да се види, няма как да се вържа. Всеки може да си измисли психологически термин (или да се обърка за него), след което да каже, че има тест и, че видите ли, аз съм един какъв си (примерно засега съм "свръхпрактичен" утре може да стана "свръхекзистенциален") и пр.
Разбира се, ако смяташ, че има нещо нередно с "предизвикването", може да заключа темата (от уважение към молбата ти, по същия начин по който редактирах цвета, както помоли), но с това няма да спечелиш нито някой да ти повярва повече (без да е видял), нито някой (който разбира от риторика, философия и наука) да реши, че си спечелила дадения спор.
* * *

За мен е удоволствие и чест, АКО сбъркам (и някой ме поправи) да си призная, дори да се извиня. Въпрос на възпитание, обективност и честност. Казвам си каквото мисля. Изучавал съм логически грешки (имам изкарани Логика, Гносеология и Диалектическа логика). Смея да твърдя, че повечето логически грешки ги знам и няма да ме изненада някой термин. Моля, посочи къде и какви логически грешки допускам, когато казвам, че на непроверени/недоказани понятия като "свръхпрактичност" не вярвам, докато не ми се покаже този енигматичен тест, който вече да се разучи по-внимателно, да се видят основанията на авторите и пр. Разбира се, да не стане после така че като оправим темата с "моите логически грешки" да си намериш друго извинение и пак да не го видим този тест. Защото то не е само този форум тук или само твоя форум - има доста форуми по света, всеки може да отвори една тема: "Абе, психолозите, има ли "свръхпрактичност" и какъв тест използвате, защото Боянова твърди, че има?", след което много лесно ще се види как стоят нещата.
Няма нищо да изучавам за тестовете, защото това ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЩЕ НИ ОТДАЛЕЧИ от КОНКРЕТНИЯ ТЕСТ (в който основателно се усъмнява всеки по-мислещ и следящ спора ни). То така може с години да ме караш да уча всичко, което ти си изучила, докато благоволиш да докажеш това, в което ме диагностицираш - "свръхпрактичност", че съществува, че се използва в някакъв тест и пр. Такива измъкванки може да минат пред други - пред мен - не! ;D
Наистина ли забравяш или не четеш изцяло какво писах? Да припомним:
Quote
2) Като изчел доста учебници и помагала по психиатрия, психопатология и медицинска психология, философска антропология (ако трябва ще цитирам и имена (макар и точно те да не са ми силната част - не помня имена добре), за да убедя, че наистина имам понятие и не се хваля напразно - Константин Мечков, Никола Шипковенски, Иван Темков, Иван Калчев, Валери Динев, Тимен Тимев... Който е в сферите, тези имена, поне в половината от случаите, ще му говорят нещо), досега не съм срещал нищо по въпросите на "свръхпрактичността" - нито е нозологична единица, нито е синдром!
. Та номерът с "чел си само Уикипедия и Генчето" може да мине на друго място. При по-образованите и енциклопедични умове като моя милост - не минава толкова лесно. А "доказателството", както го слагаш в кавички, наистина може да се окаже, че няма да го получа, защото от толкова отлагане и "носене на вода от 9 баира" и на слепия ще стане ясно, че има нещо гнило в цялата тази работа. Като има човек доказано нещо - за 1 секунда го плясва и казва "Ето!" и проблемът е решен. В случая - напротив, говориш за какво ли не, само и само да не го посочиш този НЕНАМИРАЕМ (защо ли?) конструкт психологическия "свръхпрактичност".

Quote
Иначе е малко като да идеш в НАСА и да кажеш: "Ей, ако не ми дадете сега чертежи на най-последните са разработки, значи нямате никаква доказателствена стойност, направо македонеете."

Ако НАСА застане с името си в някой форум и напише нещо, което никой, никъде не може да намери и почнат да я критикуват, че борави със съмнителни (или дори несъществуващи) понятия, едва ли ще й е до смях (ако държи на професионализма си НАСАта). :)

Quote
За мен звучи сложно всичко това да ти се доказвам

Ами сложно е, защото никъде го няма май? Иначе какво сложно има ПОНЕ ЕДНА ДЕФИНИЦИЙКА НА ПОНЯТИЕ да намериш? В книга - снимаш с телефона и пускаш снимката (ако чак толкова я няма тази дефиниця онлайн). Та не е сложно, определено, но не искаш (а не искаш защо? Ти си знаеш. Аз, на базата на недостатъчно информация, както е казал колегата ти психолог Мечков, започвам да си я запълвам чрез въображението. И си "въобразявам" едни такива неща като "Ако можеше, веднага щеше да го покаже това, защото поне досега в стила й е да е пряка и веднага да дава, ако има линк, доказателство, аргумент." А сега де! ;D )

"Защо да си го причинявам?"

Нали? То да пишеш колко много съм свръх- не знам какво си и как съм допускал всякакви логически грешки не е загуба на време, но за 1 минута да споделиш къде е това понятие, което предпостави тук - "Защо да си го причинявам?", ама то е "като загуба на време"... Направо патова ситуация - ако се направя, че ти вярвам, всеки ще каже "Ей, че тъп този!", ако кажа, че не ти вярвам, ще се засегнеш, но точно това ще кажа, защото за мен отритостта и честното казване на истината са по-важни, отколкото глуповатото лицемерничене.

"Просто приеми, че аз не зная и толкова."

Считай, че повечето вече са го приели на 100%. Аз още тая 1-2% надежда, че наистина нещо, някога такова ти е минавало през погледа и с интерес (на професионалист-философ и на дилетант (любител) психолог) ще разгледам най-отговорно. Обаче предвид колко (несвойствено за твоя стил) почна да засягаш всякакви странични и полустранични теми, да излизаш с някакви риторични "хватки" и да молиш повече да не те "предизвиквали" - сигурно няма смисъл да се нядявам (но няма да го забравя това; по-натам да се оправя един път в живота, може наистина, ако друг не го стори, да отворя темя в някой психологически форум и да ми разяснят какво е това. А имаше една доцентка, от нашите, която даже пишеше директно запитвания до най-големите светила по дадена тема - професори и академици, и те й отговаряха. Та не ми пречи.) И, понеже имам чест, АКО се окаже, че наистина има такова нещо и е обосновано смислено, и още повече - използва се сериозно в сериозен тест, да се покая и да се извиня (макар че то за какво да се извинявам? Че искам да ми се покаже нещо? Ама, ако с нещо си засегната - ще се извиня.)

"И освен това и в гугъл не го пише."

Нали? И защо ли за всякакви други понятия (психологични, психиатрични, антропологични) пише в Гугъла (т. е. Гугълът намира, ако някъде е записано), а точно за свръхпрактичността (като психологически термин) с микроскоп да търсиш няма нищо написано? Защо ли? (Защото го пазите в тайна! ;D ;D ;D ;D ;D "Хората" ти го казаха! :P )

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

За форума - с 2000, но да са уникални, ако правиш по няколко евро, няма да забогатееш, но определено (ако се храниш като мен) може да си оправиш храната за месеца (говоря за здравословно хранене, без много месо). Това за мен прави смисъл - вместо да пиша за другите и тези няколко евро да се разпределят за кой ли не, то аз да ги взема. Разумен егоизъм. Е, само с Русия и България едва ли е най-добрият трафик възможен, но 2000 уникални са си 2000 на ден! Това са 60 000 месечно и като за форум на един език не е никак зле. От ясно по-ясно е, че тези няколко еврота (потенциални) е по-добре да си ги прибереш ти, вместо да ги оставяш неополозотворени.

"Пък ако има такива, браво, но според мен са единици, което прави гроздето твърде високо и значи е кисело. ;D"

Да, НО от това не следва, че ако някой го избива на "графомания" (в кавички, защото като психопатологичен симптом не е никак смешно), по-добре да си работи за себе си, в своя си интерес, с тази "дарба" - писането, вместо да се раздава безплатно напред-назад.

"Цъкане е, когато плащаш на някой да пише материали."

Аха. Не го бях срещал в този смисъл това отглаголно съществително.

"А иначе какво ли? Ами написах. СОБСТВЕН онлайн бизнес (примерно)."

Да де, но аз говоря за хора, които нямат такъв бизнес, а просто пишат като зомбирани. Не всеки може да има бизнес, повечето хора (по света) не се занимават с бизнеси, а работят за някой на заплата. Визирам масата. Който може - да си направи бизнеса онлайн примерно (и пак ще го посъветвам, ако може и 1 стотинка да получи за писането си, да си я получи, а не да пише като улав тук и там.)
За 50-те лева аз те разбрах, но ти не ме разбра. Казвам, че ако от сайт може да вземеш 50 лева и, ако от същия сайт може да вземеш 50, 01 лева, по-добре е да вземеш второто, отколкото първото. Хем вземеш 50 лева, хем вземеш 1 стотинка отгоре от рекламите. Чиста математика. По такъв начин може да се добави към потенциала на сайта. 1 кафе - 1 кафе, ама КОЙ ТИ ГО ДАВА? :) И така:

а) Някой не може да прави бизнес, но пише с часове по други форуми, блогове, социални мрежи,... За него/нея е по-добре да си има личен сайт, с реклами, където да изкарва пари от писането.

б) Някой има сайт, който му докарва приходи от бизнес. Прекрасно. Но защо ДА НЕ си докара ДОПЪЛНИТЕЛНИ доходи, ако може (по този пасивен начин - слагаш реклами и вземаш пари)!

"Грешна сметка. 50 лв на час с моя личен труд (както съм уточнила в предния си пост, че това е ОНЛАЙН доход, а не офлайн такъв) няма да имам, ако има 1 ст. клик. Ще рече, че моите 50 лв са отишли при конкурента. А 1 ст. клик е по-малко от 50 лв. Избирам 50 лв. Демек първото. А второто- 1 ст. за мен , водеща до клик към конкурента, който да получи голямата сума, просто няма да се случи, защото на моите бизнес проекти (на нито един от тях) няма адсенс."

Може да си настроиш рекламите да не показват конкуренцията (а и то не е задължително да имаш конкуренция с реклами - не всеки ползва Адуърдс, което вече го прекръстиха на "Адс" - "Google Ads"). Например ти, ако не си купувала реклама от Гугъл, а някой колега си има тези реклами, няма как да му се появиш в рекламите и да го конкурираш.
Като цяло обаче, тази подтема е важна - ако човек не е наясно как да си структурира рекламите и има бизнес в който се рекламира, по-добре да ги избягва, поне докато не му потръгне в бизнеса. А после - малко конкуренция не вреди! Знаем, че това е стимул на човек да се развива. (Не на всеки му влияе така, но като общо, здравословната конкуренция е мотивираща, стимулираща развитието на най-различни нива.)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 13, 2019, 12:40:03 AM: Аахааа, секси, хитруша си ми ти! ;) Тестовете може да ги няма онлайн, но ключови понятия трябва да ги има, защото са академични! Покажи 1 дефиницийка на свръхактивност в някой... ъъъъъъ изреждам:

1/ онлайн учебник по психология (ако свръхактивността е толкоз важно не може да не се учи в учебниците по психология или подобните и присъдружните дисциплини)

2/ статия в някой Peer-reviewed (refereed or scholarly) journals. Психолози, психоаналитици и всякакви психо-познавачи дал господ! Дай 1-едничък душа, който го е споменал това чудо поне в 1-едничък абзац.

3/ https://books.google.com - милиони книги. Дай 1-едничка с разработките на понятието.

За теста, ясно "фирмена тайна", нема се излагаме сега! Ноооо това да се държиш на положение и да не ни огрееш поне с 1 материалче (я статийка, я книжленце) да видим квой е туй жиотну "свръх прагматичен" и да се пазим да не се свръхнем де'ба... те е това го направи за нас. Па ако не ръчиш, еее ясно. Като му дойде времето да се занимавам с SEO за психологии, ще гледам да питам по психофорумите психолози и психоведи и всичкото "психовец" по света аджеба, аджеба какво е то свръхпрактичното и има ли почва у нас? :P :P :P
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Деси on February 13, 2019, 01:05:40 AM: Усещам иронията към мен. Да, не съм контактувала с много психолози, но с тези които съм и мои приятели вкл. установяваме, че нямат точно определение и знание за какво е "норма", "нормално". Как се определя? Следват подчинено догматично нещата.

Ще ви посоча един банален пример. По времето на нашите баби и дядовци лезбийките и хомосексуалните мъже са били приемани в психиатрията като луди. След много години вече пишат, че да си "хомо" е нормално. Психиатрите и психолозите казват "вече е нормално".

Това не ми харесва, че психологията не мисли, а е слугиня на конюнктурата. Доколкото разбирам в случая с това свръх практичност има пак някакът догмат, а не мислене. Хайдегер е прав за това "Науката не мисли".
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 13, 2019, 01:13:18 AM: Така, след като прочетох и новото инфо (за тестовете) - добре, проявявам разбиране, НО ПАК - прекалено странно:

1) Толкова време чета психиатрия, психопатология, психология (от учебници, книги, речници - всичко книжно издание, от различни години и автори) и не ми е попадало такова нещо.

2) Гугъл (и други търсачки) намират нещата, които са онлайн, а в днешно време става дума за доста сериозна база данни: научни списания; научни сайтове на академии, университети, институти; научни лични блогове; научни форуми... Защо не може да намерим такова важно и сериозно нещо като свръхпрактичността, щом като дори се смята за ненормално, излизащо от нормопсихологията?

3) Ако човек има понятие за дадена терминология и не иска да споделя конкретния източник, то може да намери алтернативни източници. Например някой военен може да няма как да разкаже за точно техния самолет в тяхната база, но пък да се позове на някой обществен армейски източник, където да има поне базово описание на самолета. Ето ви пример с такъв - https://en.wikipedia.org/wiki/Canadian_Army_Journal

Така че, за секретността на теста - получаваш разбиране, но за липсата на каквато и да е информация по психологическия проблем "свръхпрактичност" - получваш голямо недоумение и двойно по-голямо съмнение, засега. Оставам, засега, отворен към възможностите за доказване какво се разбира научно-психологически под това (дефинирано), но все по-скептичен.
Сега, да видим, след като искаме само едно-единствено понятие да ни бъде посочено някъде, в достатъчно-научно-психологична (или научно-психопатологична, психиатрична) "книжнина" какъв друг аргумент/контраагумент ще бъде представен. :D
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 13, 2019, 01:36:26 AM: За Хайдегеровото - нищо чак толкова интересно и ново не е казал Хайдегер. Това още Енгелс го е писал - че всеки учен, всеки човек НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ БЕЗ ФИЛОСОФИЯ. Философията, както пише по-късно Жданов, е МИРОГЛЕД-И-МЕТОД, вкл. на науката.
Съществуват психолози и психиатри-философи (примерно Ясперс, Юнг). Всеки психолог, ако излезне извън парадигмите, ако се запита по-надпсихологично (метапсихологично, философски) за произхода и дефинициите на понятията, може да го прави. Чел съм доста добри философски приложения в дадени теми от психиатри (например по въпросите за съзнанието и самосъзнанието).
Проблемът е, че наистина повечето хора (учени или неучени) предпочитат да следват сляпо парадигмата, да не подлагат на съмнение нещата, да не търсят причини, да не търсят основания, да не разиграват възможности...
В случая, въобще, ама никак, няма да се учудя, ако Боянова (която иначе не е посредствен човек, а е начетена като мен бая) наистина е попадала на такова понятие и дори наистина борави с него, но просто и тя (като нас) не може никъде да намери ИЗТОЧНИЦИТЕ на това понятие - "Има го в теста, това е достатъчно!" и дотам... Не е добре това.
Утре някой може да измисли (и законодателно-конюнктурно) да приложи всякакви свръх-неща: например " Има "свръхучен" - не е добре! Прекалено учен! Да се заклейми!!!" или "Има "свръхполиглот" - не е добре! Прекалено много чужди езици ползва! Да се заклейми!"
Практичността е с положителна конотация за огромно количество от хора, мислители, философи. Колкото повече свръх-, толкова по-добре. А, ако някой го има за зле - трябва да има доста добра дефиниция. А ние я чакаме, но дали ще я дочакаме?...
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Nadia on February 13, 2019, 01:42:16 AM: Само се чудя, ако Гугъл не може да го намери, а е толкова важно това в психологията, да не би да е засекретено и да го има само в дълбоката мрежа, искам да кажа в deep web? Няма логика останалите от психологията да ги има в нета, а само това да се губи. Или? :o
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 13, 2019, 01:48:13 AM: Ъхъм. Дълбока мрежа (понякога наричана невидимата мрежа, скритата мрежа, а на англ. deep web, invisible web, hidden web) – част от World Wide Webа... да го уеба... Само такава ще е работата. Свръхтайно психологическо понятие за свръхпрактичните, което няма как да се намира в официалния уеб и само в дълбокия са го турили дълбоките психознаещи. Но много скоро може и там да го няма, затуй, който чете дийпуеба бързо да го намери там, че Боянова засега се затруднява с намирането на отговора и да помогнем на нашата хубавица ;) :P
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 13, 2019, 01:51:26 AM: Майтапите са си майтапи, но наистина... все едно мен да ме питат за някакво философско понятие и да не мога да го намеря, поне в книга (ако толкоз не е намерило място в статия на философ, в е-книга, в дигитализирана книга, в сайт на академия, сайт на унивеситет и пр.) Трудно за вярване.
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 13, 2019, 01:54:02 AM: @ msl

Ако те интересуваше наистина за какво става въпрос, то логично щеше да е поискаш тази информация , която касае аргументирането на твърденията ми, преди всичко, което изписа. Тогава на лс щях да ти разкажа повече неща.

А сега го чувствам като заяждане, в което не ми се участва. При това не съм дори с лек конформизъм и какво кой ще си мисли , мен не ме вълнува. Дори, ако някой иска да търси криви и прави, че то света свободен, нали? Все ще намери. Ако иска и хиляда мотива не с една, ми с две лопати - всеки желаещ може да рине. Върви като право към свободата или каквото там. И не ме впечатлява. Както писах по темата, тестът е реалност, аз го знам, на мен това ми стига. А разните прочие дъвкала са ми , ами убиват ми желанието за нормален разговор.

Сега, ако може и да ми се зачете и желанието да спра да споделям информация по този въпрос. Пък ако някой много държи на мотивите, а моите , споделени по горе , не харесва, че то дар лично въображение ще свърши чудна работа, че и с гаранция за качество. Свят свободен. Всеки избира за себе си. Нали? =)))
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 13, 2019, 02:05:29 AM: Quote from: boyanova6 on February 13, 2019, 01:54:02 AM
@ msl

Ако те интересуваше наистина за какво става въпрос, то логично щеше да е поискаш тази информация , която касае аргументирането на твърденията ми, преди всичко, което изписа. Тогава на лс щях да ти разкажа повече неща.

А сега го чувствам като заяждане, в което не ми се участва. При това не съм дори с лек конформизъм и какво кой ще си мисли , мен не ме вълнува. Дори, ако някой иска да търси криви и прави, че то света свободен, нали? Все ще намери. Ако иска и хиляда мотива не с една, ми с две лопати - всеки желаещ може да рине. Върви като право към свободата или каквото там. И не ме впечатлява. Както писах по темата, тестът е реалност, аз го знам, на мен това ми стига. А разните прочие дъвкала са ми , ами убиват ми желанието за нормален разговор.

Сега, ако може и да ми се зачете и желанието да спра да споделям информация по този въпрос. Пък ако някой много държи на мотивите, а моите , споделени по горе , не харесва, че то дар лично въображение ще свърши чудна работа, че и с гаранция за качество. Свят свободен. Всеки избира за себе си. Нали? =)))

Секси психоложката ни пак се измъкна. Казах ви, че се затруднява! Ама така е като не потърсихте в дийпуеба да я улесните. ;D Ема така е като те хванат на тясно, че не знаеш... измъкване по тарлъци и толкоз. ;D

Серьозну: и в Тубата нищо няма по въпроса. Много е засекретно явно понятието.

Като му дойде времето и пусна темата в няколко специализирани сайта по психология и там никой не каже, че има такова нещо, Боянова пак ли ще каже, че само в нейния тест го има и само тя го знае? М?
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: boyanova6 on February 13, 2019, 02:19:03 AM: Пускай и по спец. сайтове, Димитров. Лошо няма. Щом те влече. Пожелавам успех да намериш хората, които са записани под строй и ред към една държавна структура, ама буквално записани (поименно), като оправомощени да имат достъп до и да прилагат този и още към 30 теста, отпускани по специален ред. Колко ти му е да се справиш. После ще кажеш дали даскалицата по география все още държи първенството или има нов победител в състезанието, на мен виж това ще ми е интересно да науча. ;D
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: Dimitroff on February 13, 2019, 02:28:08 AM: Ама не бре брее. Аз щях сериозно да те питам да нямаш роднина, жена, която преподава география в средното?

А това сама си си виновна. Пускаш въдичката с някакви думички тук, които никой не може да намери в милиарди сайтове на 3 езика (някой може да е търсил и на повече аз с 3 не намерих нищо) и после се правим на ощипана мома. Сега взе да го извърташ, че само опълномощените могат да правят такива тестове и само те знаят тази тайна и свръхсекретна дума "свръх практичен" и я няма в нито един учебник по психология за родните ВУЗ? Корабче в очето да плува? ;)
Title: Re: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това
Post by: MSL on February 13, 2019, 02:29:36 AM: "Ако те интересуваше наистина за какво става въпрос, то логично щеше да е поискаш тази информация , която касае аргументирането на твърденията ми, преди всичко, което изписа."

Всеки си има своя логика на искане на информация, търсене/изискване на информация и пр. Мен в момента ми "пари на главата" сдобиването с работа и разчитах на малко снизхождение, че дори и да съм сгрешил нещо (барабар с всичките му там възможни логически грешки, неучтивост, прямост и всякакви грехове, в които може да ме привидиш), то ще посочиш поне едно източниче на информацийка - хем да обосновеш себе си с повече от едно "аз съм специалист и правя такива неща; знам такива неща", хем да помогнеш за образованието на останалите, хем и да докажеш тезата си, че видите ли, аз който вече не пиша по чужди сайтове съм взел да ставам "свръхпрактичен" (и това по смисъла на някакъв несподеляем тест с незнаен автор и НЕНАМИРАЕМО ПОНЯТИЕ)...

"А сега го чувствам като заяждане, в което не ми се участва."

А аз го чувствам по друг начин. Като невъзможност за посочване на поне един източник на понятието "свръхпрактичност" онлайн или офлайн, поради което реагираш също със заяждане (или поне - иронизиране на по-неуките постове, които искат само едно - да получат малко инфо, но явно не може).

"При това не съм дори с лек конформизъм и какво кой ще си мисли , мен не ме вълнува."

Е, то няма и смисъл човек да се вълнува толкова, но фактът си остава: казваш нещо, не можеш да го докажеш после и... всичко олеква. Това е обективно - без значение дали някой ще го обмисли/премисли или не. Нещо като дърво, паднало в гората - и никой да не го види, то си е паднало.

"Дори, ако някой иска да търси криви и прави, че то света свободен, нали? Все ще намери. Ако иска и хиляда мотива не с една, ми с две лопати - всеки желаещ може да рине. Върви като право към свободата или каквото там. И не ме впечатлява. Както писах по темата, тестът е реалност, аз го знам, на мен това ми стига. А разните прочие дъвкала са ми , ами убиват ми желанието за нормален разговор."

Тестът го остави настрана. Кажи защо няма никъде, при такова изобилие на психологична литература, материали за понятието свръхпрактичност като психологично или около-психологичното? Ако аз утре ти кажа, че правим един тест и според него си "йх4к32йх432к" и никъде в нета, по книгите, които си чела и отникъде, никой не ти обяснява какво е това, няма ли да си помислиш "Този човек нещо бърка.", най-малкото?

"Всеки избира за себе си. Нали? =)))"

Аз избирам да намеря поне 1 доказателство, че има такова нещо като "свръхпрактичен", в което бях диагностициран от теб, защото иначе не приемам диагнозата. ;D А много държа на правилните диагнози - ето примерно някой да ми каже, че съм се неврастенизирал от толкова нещастия и стрес - одма приемам, ама с такива съмнителни и НЕНАМИРАЕМИ понятия като "свръхпрактичен" вашия мил Гешо не е съгласен. :)

И понеже виждам, че доста хора ще се запалят и повлекат по сарказма, заяждането и пр. (а то е много лесно, особено в такива случаи като този "Тя не можа да докаже! Хванахме я в крачка! Сгази лука! Я сега да й натякваме до безкрай как сбърка и как си измисля!"), то веднага тегля ключа на тази тема, за да уважа желанието ти и да те/да се предпазим от неприятности!

Но, ако решиш да се изкажеш пак по нея, чувствай се свободна да отвориш нова тема - например "За свръхпрактичността" или "По въпросите, които дискутирахме по-рано" - както искаш, така си я озаглави, за да не излезне, че пък аз съм я заключил тази, защото ме е страх от публичния спор - аз си умирам за публични спорове - все пак ГЕНЕРИРАТ СЪДЪРЖАНИЕ, а то ми е ценност.

☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯

Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on February 08, 2019, 02:59:53 PM

Как се осъзнах да пестя времето си онлайн и защо е добре това

Няколко отговора (съвета), които съм давал на по-близки и по-далечни хора

Времето се губи много лесно онлайн