-
Поезия от ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ
Тук ще представя и ще представям мои стихове, голяма част от които са били вече публикувани в съществуващи, и вече несъществуващи сайтове в интернет.
-
Аз и моята надежда
(Едно от първите ми стихотворения, от ученическите години.)
Една надежда в мен се мята
На смъртно ложе тя лежи.
Отправил поглед в необята,
Ранен стоя аз от лъжи.
Очаква тя да се съвземе,
Но няма капчица-сълза,
Която тежкото й бреме,
Да снеме в утринна роса.
И няма някой да превърже
Отворената рана в мен.
Душата ми решително да върже
Със истината някой ден.
И тъй със моята надежда
Се борим бавно, час по час,
Щастие не ни поглежда,
Но вярата крепи ни нас.
Гесер Курултаев
-
Не смея
(Едно от най-добрите ми стихотворения, според мен*)
Не смея да ти кажа аз “Обичам те!”, защото слаби думи са за чувството у мен!
Не смея да целуна устните ти пламенни, защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна, прегръдките не ще покажат сладкия ми плен!
ОЧИ ОТ ТВОИТЕ АЗ БЪРЗО ЩЕ ОТВЪРНА, но ще горя, макар отвън да съм студен…
А толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой, един!
И ти да бъдеш моята принцеса,
А аз - твой верен ангел - Херувим!
:D
Гесер Курултаев
_______
* И често пускано от други хора из нета.
-
Аз моля те
(Най-първото ми сериозно стихотворение, писано в 9-ти клас. След това се случваше и да го пея с мелодията на "Truly, Madly, Deeply" (изп. Savage Garden - http://en.wikipedia.org/wiki/Truly_Madly_Deeply), т.е. с онази част на мелодията, съответстваща на припева на песента. И мисля, че се получава добре.)
Аз моля те - не отминавай!
Аз моля те - поспри за миг!!
Аз моля те - не наранявай
Душата изразена в този стих!!!
Гесер Курултаев
-
Аз все те чакам
(Един мой некростих)
Аз все те чакам да се върнеш, загледан в необята на нощта.
Аз моля се да ме прегърнеш, да сетя твоя дъх сега.
Аз знам, това не ще се случи, отдавна ти си вече ТАМ.
А аз безцелно ще се скитам ,във този свят недраг и сам.
Не мога друга да открия, остана ти една за мен
Не мога мислите да трия, които все държат ме в плен
Не мога никак да забравя очите, нежните коси
Eдва смъртта ми ще изтрие невинните за нас мечти.
Гесер Курултаев
-
Искам да докосна
(Любовен стих)
Искам да докосна косите ти, да впия нежно пръсти в тях.
А после да посегна към гърдите и да сторя с тебе "грях".
И искам да целувам лицето ти, да усещаш мойта страст.
Да галя ръцете, нозете ти, да се топя във твойта власт.
Гесер Курултаев
-
Капка и лале
(Философско стихче)
В небето беше - отрони се в дъжд
Малката капка - така, изведнъж…
И падна тя бързо в мръсната пръст,
И после изчезна - пак тъй - отведнъж!
Изчезна и никога вече НЕ БЕШЕ,
... но само чрез нея лалето цъфтеше!
Гесер Курултаев
-
Аз бях, но вече ме няма
(Депресивно-любовно стихотворение)
Аз бях, но вече ме няма,
А ти дали си още там?
Аз чакам да дойдеш отнякъде,
Но оставам си комично сам.
И знаеш ли - помня ръцете ти,
Невинните нежни коси,
И помня лицето, нозете ти,
И нашите общи мечти.
Ти помниш ме, зная го, искам го
Но с кой си, къде си сега?
Едва ли туй има значение,
Помни сал’ едно - любовта!
Гесер Курултаев
-
Аз чакаме те
(Любовен стих)
Аз чакам те да се завърнеш, да впия погледа си в теб.
Аз чакам те да ме прегърнеш, да разтопиш сърцето-лед!
Аз искам те, ела по-бързо, за миг не се бави дори!
Аз искам те, желая лудо живота си да споделим!
Аз моля те, не ме забравяй, аз тук съм-твоята мечта!
Аз моля те, не съжалявай, че мен тогава ти избра!
Аз тука съм и бдя за тебе, къде си, как си, ти ли си?
Аз тука съм и пак ще бъда, а дойдеш ли, не си ходи!
Гесер Курултаев
-
Дъждът
(Депресивно-любовно стихотворение)
Дъждът намокри мойто тяло,
Дъждът съблече моята душа,
Дъждът изкъпа ме изцяло,
Но не отмива в мен греха!
Дъждът е нещото, което
Ще дава живинка на теб!
А мене нека да удави,
И във студа да стана лед!
А после мънички частици,
Които в бодрата зора
Да бъдат твоята росица
Ти - цвете на една душа!
Гесер Курултаев
-
Навън вали
(Любовно-депресивно стихотворение)
Навън вали, намокри ни,
Но бяхме аз и ти!
Сега вали и мокри ни,
Но няма ни, уви!
Мокри без дъжд,
Мокри от скръб,
Мокри от звездна шепа прах
Мокри едни,
Мокри сами,
Мокри от пясък,...
не скърби!…
Недей скърби, защото аз
Скърбя и вместо теб.
Недей плачи, защото аз
Изплаках дъжд за теб!
Сухи сълзи, сухи едни.
Сухи и парещи, нали?!
Те са от скръб, те са
Oт път, те са за тебе…Пак вали…
Гесер Курултаев
-
Аз срещнах я, беше красива
(Любовно-депресивно, разкайващо се за полигамните интенции)
Аз срещнах я, беше красива,
Неземна, вълшебна мечта!
А ти беше все там далече,
Tи - мъничка малка сълза!
Погледнах в очите красиви,
а те ме отнесоха в Рай,
Там нямаше твоите мили.
Тя беше сал’ там Господар!
А после събудих се бързо,
разбрах,че това е вид сън!
И казах ти истински, чисто
какво се случи навън!
И знаех - това ще последва:
Ти, моята малка сълза
Ми каза - това е последна,
Наша обща Съдба!
Ти казваш - “Ти ме предаде!”
И може да е така.
Но, аз все още те искам-
Теб, мъничка моя сълза!
Аз искам твойте ръчички,
Аз искам туй мило сърце!
Аз искам и твойте очички!
Аз искам те, но ще умра!
Гесер Курултаев
-
Сега те няма,а аз те желая
(Любовно-депресивно)
Сега те няма, а аз те желая
Бленувам нежните ръце,
Бленувам милата усмивка
И най-прекрасните нозе!
Копнея силно да прегърна
Едно божествено телце
Копнея да открия нежно
Момиченцето- моето сърце!
Гесер Курултаев
-
Аз обичам те, давам ти чувства
(Любовно-хиподепресивно)
Аз обичам те, давам ти чувства,
Но дали ти ги чувстваш към мен?
И дали мислиш мойте покои
Или нечий Дворец, но студен!
Аз ти давах от своето тяло,
Аз ти давам от свойта душа,
Но защо ли не искаш при мене,
Ти да дойдеш отново сега?
Защо все не мога да имам
Тази силната обич към друг,
Дето нищо не стори за тебе,
Но получи те там или тук…
Защо губиш ме толкова често?
Защо мислиш, че толкоз’ съм лош?!
Защо някак не искаш да вярваш,
Че бленувам те ден аз и нощ?!
Аз се дадох на теб, не на други,
Аз потъпквах дух и душа,
За да можеш да си щастлива;
Знам за тебе аз ще умра!
Гесер Курултаев
-
在我的梦想里
(Стихотворение на китайски)
在我的梦想里，我只有你！
在我的爱心里，也只有你！
当你跟我在一起-
马上开心，很容易！
你是我的理想姑娘，
宝贝，我爱你！
Транскрибция на български:
Цае уодъ мънсян ли
Цае уодъ мънсян ли
Уо джъйоу ний.
Цае уодъ айсин ли,
Йе джъйоу ний.
Дан ний гън уо цае ици -
Машан кайсин, хън жун-и!
Ний шъ уодъ лисян гуниян,
Баобей, уо ай ний!
Превод на български език:
В моите мечти
В мечтите си имам само теб.
В сърцето си също имам само теб.
Когато сме заедно, веднага ме обзема щастието лесно!
Ти си моята мечтана девойка,
Мила, обичам те!
-
ДОГАРЯНЕ
Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?
Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.
Джордж Гарлин
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА "ДОГАРЯНЕ"
А после пак ще дойде пролет,
тя бавно лято ще роди.
И нека в есенния полет,
Да стоплим зимните мечти.
Защото не живеем вечно.
Защото миг сме в вечността.
Живейте си добросърдечно.
Че бързо идва старостта...
Гесер Курултаев
-
小太阳
(Стихотворение на китайски)
小太阳，宝贝，
哥哥爱你每一天！
你是我的小天使，
你也爱我，是不是？
Транскрибция на български:
Сяо тайянг, баобей,
Гъгъ ай ний мей и тиен!
Ний шъ уодъ сяо тиеншъ,
Ний йе ай уо, шъ пу шъ?
Превод на български език:
Малко слънчице, мило,
Батко те обича всеки ден!
Ти си малкото ми ангелче
И ти също ме обичаш, нали?
Гесер Курултаев
-
Не виждам топлите ти устни
НЕ виждам топлите ти устни, не сещам нежните очи.
НЕ правиш нищо да изглежда, че бил съм нежен с теб. Мълчи!
Мълчи и нищо не показвай, немей, не смей да изречеш,
Но, знай, че любовта ни вечна, не можеш ти да отречеш!
Гесер Курултаев
-
Любовта
Безбрежна, нежна, необятна;
Красива, вярна и добра;
Жестока, лека, еднократна...
И звяр, и цвете, и вода.
Лъчиста, бурна, непризната;
Враждебна, сива и една,
Измислена, фалшива, знатна -
Наречена от някой “Любовта”.
Гесер Курултаев
;D
-
За мен изгря като звездица
За мен изгря като звездица
На моя мрачен небосклон,
Сега си моята Зорница!
Забравил вече болка, стон,
Поглеждам само в светлината,
Която пръскаш ти навред
И пълен само с добрината
Вървя си все напред, напред!
Не искам в твоята душица
Да има болка и тъга!
Не трябва, моя волна птицо,
Да си с прекършени крила!
Та ти си малко, земно чудо
Дошло във този грешен свят,
Какъв е “ТОЙ”, щом може с друга
Да се почувства пак “богат” ?!
Без теб си стана к'вото беше-
Последният нещастник клет,
Преди да те загуби беше,
Наистина щастлив за век!
Не трябва, вярвай, да получи
От тебе ни една сълза,
Живей и грей, недей да плачеш
За мен ти си Една съдба!
Гесер Курултаев
-
Стихотворение, вдъхновено от друго подобно такова с неочакван край ;D, което беше писано от един добър съвременен български поет и приятел - Красимир Монев. Поздрави, за него, ако се случи така, че да прочете нещата тук :) А ето и моята творба:
Дай ми част от своя мрак
Дай ми част от своя мрак
Дай ми малко скръб.
Дай ми да не видя пак
Утрото друг път.
Дай ми твоята тъма
Дай ми и забрава.
Дай ми ласката добра -
Утре да ме няма!
Беше ме тъй страх от теб
Исках да те няма.
Бягах аз от страх обвзет,
Ти стоеше няма.
Мислех си, че ти си лоша
Но си ти спасение!
Молех се до късна доба
Да не си видение!
А сега те искам, мила,
Спейки и на път!
Моля те ела, щастлива,
Давам ти се, Смърт!
Името ти е зловещо,
Но няма значение.
Щом те искам аз горещо -
Смърт, ти си спасение!
Гесер Курултаев
-
В съня ми често ме докосваш
В съня ми често ме докосваш,
В съня ми чудото си ти.
В съня ми все ме омагьосваш,
В съня ми хубостта блести.
Блести, струи от теб тъй нежно
Лазурен тих, сърдечен блян
И много доброта безбрежна-
Същински топъл океан.
Понякога сме само двама
И виждам твоите очи,
Макар във сън, в една “измама”
Потапят ме те във мечти.
Когато някак се докоснем
Вселената за мен си ти!
И искам вечно омагьосан
Да спя така за вечни дни.
Уви…и сънищата свършват
От шум проклет или сами
И тук, отново се завръщат
Самотност, сивост и мъгли.
И чакам в нощите безбройни
Ликът ти мил да се яви,
Но той не идва, мило мое,
Сърце по теб ще изгори.
Гесер Курултаев
-
Сега мълча, но те обичам!
Сега мълча, но те обичам!
С мълчание в Любов горя…
Без думички сърце обича,
А аз не мога да го спра.
Аз искам ВИНАГИ да имам
Красива, нежна и добра
Магическа, вълшебна дума,
С която аз да те даря!
Но нямам…само тишината
Е моя спътница в нощта
И аз мълча, но в тъмнината
Ти казвам хиляди неща.
Гесер Курултаев
-
Търся пламък отнет
Търся пламък отнет,
Търся нежен пожар.
Търся огън невзет,
Като палеща жар!
Търся смисълът слеп
На такава любов;
Невъзможен, нелеп,
Нечовешки суров!
Невъзможна,една.
Непризната,сама.
Нереална и сляпа,
Без идея излята.
Най-проклета, жестока
И понякога смешна.
Най-човешка, дълбока
И отчайващо грешна!
Гесер Курултаев
-
Заменям купища огньове
Заменям купища огньове за малко топлина.
Замяням зими аз сурови за леден къс вода.
Заменям бурни, топли страсти за думичка една.
Заменям цял един живот-богат за капка в любовта.
В замяната не ще да има никаква лъжа,
Във нея няма да намериш къс от глупостта.
Замяната ми дава нещо малко, но добро!
Защото то е твое, нежно, скъпо и едно.
Гесер Курултаев
-
Кога една Любов угасва
(Писано по повод края на любовта ми и на приятелството ни с една Елизабет. Всъщност имам и до ден днешен приятелка със същото име, така че, ако приятелката с името Елизабет чете това, да знае, че не се отнася до нея :) )
Кога една Любов угасва,
Дори в пожар тя да гори?
Кога едно Сърце залязва
И спира, сякаш, да тупти?
Кога една Мечта красива
Умира в пепел от искри?
Кога един Герой загива
След хиляди дела добри?
Кога един Човек престава
Да вярва, че си “само Ти”?
Кога една Звезда голяма
Загасва даже да блести?
Кога? Когато тъмнината,
Студът и хладното лице
Прекършат силно светлината
И топлото, добро Сърце.
Тогаз и Слънцето угасва
И всичко спира да искри.
И виждаш - е било напрзно,
А болката сега цари!
И болката е туй което
Казва как, кога да спрем.
Гледайки с сълзи в небето
на друга да се отдадем.
За да може пак, отново
Да получим Светлина,
Щастие, реално, НОВО
И да има Доброта.
Гесер Курултаев
-
Обичам да гледам дълго очите ти
Обичам да гледам дълго очите ти -
Сини, дълбоки, топли, добри
И да прокарвам ръце по косите ти -
Дълги, прекрасни, светли, едни!
Много обичам да шепна в ушите ти
Колко красива и мила си ти -
Моя едничка, и толкова живичка.
Незаменимата! Кукличке,...ти...
Ти си ми радост и ти си ми гордост.
Ти си за мене и свят, и мечта!
Ти си ми нежната, хубава младост.
ТИ СИ! Без теб е най-тъмна нощта.
С теб ли съм - слънце веднага изгрява
Даже небето да е в нощен мрак
И топлинка в мен от теб се разгаря,
Даже на полюс да сме (не знам как).
Мило съкровище, ценно, едничко,
Кукличке, свята, неземна добра.
Ти си ми моето истинско "ВСИЧКО":
Вяра, надежда, любов и мечта.
Гесер Курултаев
-
Невярно е, че времето лекува
Невярно е, че времето лекува,
Че в мислите ми теб ще заличи-
Едно е вярно - теб сега те няма
И от това безкарайно ме боли!
Гесер Курултаев
-
Да попитам не стигаше време
(Посветено на разни амбивалентни и амбитендентни жени, които не са наясно какво искат.)
Да попитам не стигаше време
Да поискам, уви не можах,
Да направя - не беше за мене,
Да избягам дори не посмях!
Ти поиска ме - аз ти се дадох.
Ти отхвърли ме - аз онемях.
После върна ме и се отдадох
На любов, сълзи, шепот и смях.
Гесер Курултаев
-
"Ще идвам често във съня ти"
Едно стихче писано набързо, преди малко! :)
Ще идвам често във съня ти. И често ще те галя аз.
Ще идвам често във съня ти и ще те милвам до захлас.
Ще идвам често във съня ти! И аз ще те боготворя!
Ще идвам често във съня ти и...Няма, няма да се спра!!!
Гесер Курултаев
-
Преди малко си чатим с една приятелка и шегувайки се, написах следното стихче:
"Ти казваш, че си ненормален, но мисля, че не е така!
За мен ти просто си коварен! И мразя те от дън душа!"
Гесер Курултаев
;D
-
Преди време бях писал един шеговит стих във връзка с голямата обич на една девойка към една нейна приятелка - кака. Днес се присетих за него и не искам да лишавам този форум от него, та го пускам и тук:
На кака
(Гесер Курултаев)
Kато грейва Заранта се събуждам у дома,
Како моя, мила моя, мила моя!!!
И във ведрата роса аз намирам радостта
От живота, щом познавам кака Меги!
В магазина, ей-така, всяка чанта и боя
Ми напомня пак за тебе, како Меги!
Даже в мъничка змия или в цвете у дома,
Аз съзирам твоя образ, мила Меги!
Няма гадже, няма friends, няма даже Милчев, yes!
Щом си чатим ние с тебе, како Меги!
Като няма те "на чат", аз заспивам кат' юнак,
Щот' без тебе ми е скучно, мило Меги!...
То това е любовта - "Една душа във две тела"!
Аз ти казах туй отдавна, како Меги.
Аз за тебе ще умра, ти си моята искра -
За живот, дори без скърби, како Меги!...
:)
-
Ето и още едно шеговито стихче ;D
Много му се иска, ала...
Много му се иска,
Ала не му стиска
Да се понатиска,
Че ще се надриска!
Гесер Курултаев
-
Твойта кожа (от ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ)
Стихче, случайно породено от чат с една приятелка.
Нима ужасно е, че толкова те искам?
Нима ужасно е, че все ти се натискам?
Нима ужасно е, че толкова си сладка?!
Нима ужасно е, че твойта кожа гладка,...
Аз искам я до мене все безумно да е, мила!
А ти все там далече някак явно си се скрила!
Аз искам те и няма нищо, нищичко ужасно!
Това ти казвам и да знаеш; да си си наясно!
;D 8) ;D
-
Един живот - разцъфнал цвят
Гесер Курултаев
Един живот - разцъфнал цвят,
Полян със нежност, с болка - най-богат!
Разлистен в пролетна премяна;
Цял малък свят - една измама!
И бисер, злато, диамант
Блестиш във него най-сияйно!
Платина, перла и брилянт!
Ти - мое щастие най-трайно!!!
Обичам те най-силно аз.
Преди, сега и, май, во веки!
Над мойта обич нямат власт
Съдбата, Болката, Небето!
Лъчи от радост и покой
Даряваш мило на сърцето!
В последния си час аз свой,
Ще шепна името ти свето!
-
НАДЕЖДА
Гесер Курултаев
Надежда - дума е красива.
Надежда - смятат я добра.
Надеждата - май вечно жива,
Надеждата - ами че да!
Надежда може да помага;
Но, друже, моля те помни:
Надежда често ни подвежда!
И в пропаст падаме едни...
-
"Илия и ботилия"
Почти бях забравил за това свое хумористично стихотворение, писано по време на едно от оптимизаторските състезания, което спечелих с бившия си сайт - kry4ma.com. Добре, че се присетих да го напиша и тук:
Нашият Илия прави ни конкурс,
с дума "Ботилия" - супер вади вкус!
Някои "разбирачи" почнаха тогаз.
Ала в час ги няма, не са като нас.
Пише им Илийчо - искам във ваш сайт
Да си го изтреляте в Гугъла, олрайт? (alright?)
Само че другарите твърдо неразбрали,
Ползват други сайтове като невидяли!
А пък ние в "кръчмата" ("кръ4ма точка ком")
Пишем си "ботилия" - ние сме Патрон!
Ние сме и почин за успешено SEO*!
В Гугъла на Първа, все сме си умело!
Гесер Курултаев
http://kry4ma.com/index.php/topic,1957.0.html
___
* SEO - ОТМ (СЕО) = Оптимизация за търсещи машини (напр. Гугъл, Байду, Яху, Бинг и т.н.)
-
Изглежда все за теб ще мисля
Все се канех едно стихотворение спрециално за Биляна от Скайпа да напиша и ето, написахо го! ;D
Изглежда все за теб ще мисля,
Дори и да не си била със мен.
А чувствата ме все притискат.
С любовен огън съм сломен.
Не искам толкова да чакам,
Но чакал бих те даже век,
Надявайки се в миг нечакан
Да стоплиш ме в момент нелек.
Заспивам с мислите за тебе,
Събуждам се със сън за теб.
Не може нищо да отнеме.
Стремежът ми така нелеп:
Аз искам те и ще те искам.
Надявам се и ти така...
И знам, че силно те притискам,
Но просто няма да се спра!
-
Днес ми хрумна да напиша едно хумористично стихотворение със "защо". :D
Защо
Гесер Курултаев
Защо? Защо? Защо? Защото.
Защо? Защо? Защо? Защо?
Понеже, значи, просто щото.
Защото, ясно, значи то!
-
Едно социално-психологическо стихотворение - "Изпразних се":
Изпразних се
Гесер Курултаев
Изпразних се от романтична вяра,
Изпразних се от глупави надежди.
Не мисля, че това е изневяра.
Не мисля, че това ще ми наврежда.
-
За "Дама Пика"
От повече от 120 дена (според софтуеъра на форума) не съм писал стихотворение и сигурно е така! Все пак, както днес си говорих с един приятел - няма ли МУЗА, няма стихотворения. Но ето днес (тази нощ, в Китай, по китайско време) ми дойде музата от едно красиво момиче (а и умно!), което живее в Западна Европа и много ме уважава и написах поредния си стих, който представям на вашето внимание. Тоя форум е в ТОП 500 000 на света по посещаемост, затова и вярвам, че много хора ще прочетат това стихче:
Аз искам да ти пращам роза всеки ден!
Аз искам да ти пращам нежно цвете...
Аз искам ти да имаш нещичко от мен...
И нещото от мен у теб да свети!
Защо ли? 'Щото просто си прекрасна!
Реална, мила, нежна красота!!!
Защото си самата Нежно Цвете,
Което често идва във съня!
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Roses_renoir.JPG)http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Roses_renoir.JPG
:D
-
След месеци отсъствие ето още малко поезия, сътворена от мен:
Ела у моите прегръдки,
аз няма да те пусна лесно!
И ти не ще от мен избягаш,
О, мило щастие небесно!
-
Червена страст от младо вино
В Новогодишна самота.
Вълшебството, като на кино,
Обзема бавно ме в нощта.
Обичам младо, крехко, сочно,
Красиво нежно и добро;
Запомнящо се не нарочно,
Прекрасно мило същество!
:P ;D
-
Изнамерих едно старо, но мисля, никога досега непублукувано мое стихотворение, което ще представя тук, най-сетне, с малки редакции в стилистично, пунктуационно и смислово отношение.
В природата, по странни обстоятелства,
Нещата не вървят така добре.
При нас, пък, все със вечни неприятелства,
Животът ни линее все и мре.
Умира някаква възможност,
Като цветче поръсено от град,
А ние, в свойта невъзможност,
Не сещаме света така богат.
И всичко в универсума се движи -
Пропада, ражда се, живей
И нашите добри сърца се нижат,
Отвлечени от някой Епопей.
-
Мисля, че не съм писал други рибарски стихотворения. Това го бях писал преди време, но още не съм го публикувал тук. Мисля, че е време да го имаме и тук, но с нужната лека редакция, предвид обстоятелствата.
В града е много жежко,
Живея много тежко!
На село се преместих,
Багажът си изместих!
И купих мрежа, куки!
Дано е на сполука!!!
Защото там, на село -
Рекичка тече смело!
Реката е живот!
Водата е живот!
Без вода, без риба -
Едва ли ще ни има!
И казах си тогаз:
"Рибар съм, Боже, аз!"
На село и със риба -
Не ще ми трябва нива!
Не щеш ли - ей така!
Съседката изникна!
Лелей! Баш сега ли
Майка й я викна?!
Съседката е гот!
в лицето е красива!
А тялото й - "Бог"!
Същинска, морска Дива!
А майка й - скумрия!
Дан' кажа - "шафрантия!"
От риба не разбира;
И тъпо се навира!
Какво пък толкоз има,
Ний двама във захлас
С съсдеката - пленила
Сърцето ми, от раз -
Да си поговорим,
Да си споделим,
Да си отговорим -
Кой кому е мил?
Варай! Забрави го!
Майките са тъй:
Пазят си момите!
Нямат май акъл!
Казах им аз смело:
"РИБА АЗ ЛОВЯ!
Вие сте от село!
Ето я стръвта!"
Те ми не повЕрваха
Аз пък окъснях!
И във тъмна доба,
Рибата съзрях!
Плуваше в реката
И беше голяма!
Кършеше снагата.
Оха! Грешка няма!
Щука, Шаран или Змей -
Дреми ми на моя!
"Ще те хвана бързо, ей!
Ти ще си баш МОЯ!"
Хвърлих мрежата тогаз,
Хванаха се много!
Гледам ги аз във захлаз-
Жаби във неволя!
"Бах' го!" - викам си-
Защо ли не бях във Италия?
И в Китай да си,
То пак, жабата е мания!
Хвърлям пак за риба - йок!
Няма си и няма!
Казвам си - "Карък си, мой!"
Бягай ти за мряна!
После взех си въдичката,
Сложих й примамка!
Хвърлих малко тесто, тъй-
"Удавник - и за сламка!"
Хванах 2-3 рибки аз
Казах си - "Това е!"
Риба-скара до захлас!
Всичко е наяве!
Ето вече, в полунощ,
Барбекю приготвям!
Тя ме гледа в тъмна нощ
И ми се кикоти!
"Яла, батко, погледни-
Колко риба има!
Всеки ден ще ни дари,
Реката голяма!"
И тя идва, и ядем,
И ме гледа мило...
Ех, либодото съвсем,
Ме подкара диво!
Тя ме гледа - по-красив
Даже от скумрия!
И понесе замечтано,
Мислите щастливо...
После, знаете какво
С нази там се случи,
Млад рибар - какво, защо?
Нека се поучим:
Щом си готин и рибар си
Няма начин, братче,
Да не пипнеш ти
Отблизо някое девойче!
*********************Авторът се разграничава от лирическия си герой и призовава да не се държите бракониерски като него!*************************
-
"Илия и ботилия"
Почти бях забравил за това свое хумористично стихотворение, писано по време на едно от оптимизаторските състезания, което спечелих с бившия си сайт - kry4ma.com. Добре, че се присетих да го напиша и тук:
Нашият Илия прави ни конкурс,
с дума "Ботилия" - супер вади вкус!
Някои "разбирачи" почнаха тогаз.
Ала в час ги няма, не са като нас.
Пише им Илийчо - искам във ваш сайт
Да си го изтреляте в Гугъла, олрайт? (alright?)
Само че другарите твърдо неразбрали,
Ползват други сайтове като невидяли!
А пък ние в "кръчмата" ("кръ4ма точка ком")
Пишем си "ботилия" - ние сме Патрон!
Ние сме и почин за успешено SEO*!
В Гугъла на Първа, все сме си умело!
Гесер Курултаев
http://kry4ma.com/index.php/topic,1957.0.html (http://kry4ma.com/index.php/topic,1957.0.html)
___
* SEO - ОТМ (СЕО) = Оптимизация за търсещи машини (напр. Гугъл, Байду, Яху, Бинг и т.н.)
От, горе-долу, същото време, едно стихотворение, което беше нещо като рекламно за въпросния мой бивш сайт. Представям го и тук, с малко корекции. Веселяшко е:
Кой е в този час при нас?
Веселия Дядо Мраз?!
Не бе, к'во ти пак прищука?!
КРЪЧМА, КРЪЧМАТА Е ТУКА!
Влизаш в "Кръчма точка ком" -
Те, това си е БОНБОН!
Бира, кекс и алкохол -
Всичко туй при нас е БОЛ!
Имаме си и "ПОЧЕРПКИ",
"ПРАВИЛАТА" са за сверки.
Ала няма политика,
С туй пиян се не бъзика!
Ний все учени сме хора,
Има трезвени в отбора!
И наука, и езици,
Пеем ги кат' бодри птици.
Стига чел си ти сега,
И в Кръчме-то ни ела,
И там може да се спами.
За спам няма прее-ban-и!
;D
-
Забравените ми стихове
Тази тема се създаде, за да си събера на едно място колкото е възможно повече стихотворения от тези, които съм писал през живота си. Повечето вече се събраха, но има и някои, забравени, които не съм открил все още и, може би, няма да и да открия. Но ето пасажи, за които се сещам:
1. Копнеж за теб изгаря в мен, оставям се в тоз сладък плен. :)
2. куче долнопробно. ;D
-
Това го бях подарил на един бивш приятел преди доста години, че да го използва, но то си ми е рожба и си го ценя, нека се знае, че аз съм му автор. Беше нещо от сорта на:
"Очите ти са като пролетни омаи,
Косите ти са като лятна нощ;
Гърдите като есенна премяна,
А чарът като зимен бог."
Сега си мисля, че по-добре би звучало така откъм рима и ритмика:
"Очите ти са като пролетни омаи.
Косите ти са като лятна нощ.
Гърдите твои - като есенна премяна.
А чарът ти е като зимна мощ."
Не е от най-добрите, но все има нещо в него. 8)
-
Ето едно, което бях писал през 2008-ма година и добре, че се сетих, защото мисля, че досега тук не е публикувано, а нали, все пак, моят стремеж и да се запълни до 100% с цялата писана някога поезия от Гесер Курултаев. :)
Звездичка си най-ярка във небето, по-ярка и от сто слънца,
Снежинка си най-нежна в Битието, по-нежна даже от снега.
Кокиче си, омайно, мило, най-хубаво сред рози сто
И радост си, безкрайно дълга, като детинските "Защо?".
Когато пишех стих за други думите бяха добри,
Но пишейки сега за тебе, не стигат никак те, уви!
Дори усещам, че са "малки", нелепи и съвсем без чар,
Защото ти си нещо ново, божествено и като дар:
Красив, нетленен, най-безценен, Небесен и неповторим;
Брилянтен, вечен и чаровен, съвсем със нищо несравним!
Като парА за беден или очи за сляп; като искра за огън
в студено-леден необят, която топли мръзнещи души...
Да, мило Елинце, това си ти!...
-
Ето и един закачлив, "софт рап", който също съм сътворил през 2008-ма година:
Soft Rap ~ Yo :
За други влюбени е черна виртуалната гора,
За мене, Бети, тя е даже по-светла от деня.
Щастливи те били, че съдбата го събрала,
а моята душа от щастие е изтъкана!
Защото ти си моят устрем, нежност и любов -
По-светли от слънца столетни копнеещи за зов.
Те казват, че от смях се радват, че и от целувки-
А аз се радвам, че те има даже без милувки!
На всичко Кака е готова? Айде пък сега? ;)
Случайно да е искала - при тигрите? Да-да!
Тя даже сигурно едва с питон ще се пребори,
Ама тука някакви си думички говори!
Във ада щели да се кефят, че било им рай?!
О, Боже мили-милостиви, лъжите нямат край!
Вземете нещо по-реално, вземете Георги-наш,
Човекът каза си "За Ели - отивам даже в САЩ!"
Това е нещото реално и с праксис подплътено,
Митологиите са ни ясни - от Кака нагласено!
Раят бил където се намирала Офидия!
Леле-майко, значи във Монтана е идилия?!
Абе Меги, я сети се още кой е там?
Огненият ни дразнител - най-голям пишман!
За мечтите - тук си права. Еми е практична.
Тя не дава място никак за мечти цинични.
Ала, все пак, кат' обичаш някоя жена,
Без мечти е любовта цвете на слана.
Ще увехне... нъл' разбираш? Тъй че се стегни
И мечтай си като мене от здрач до зори!
Все пак ние с тебе тука все жени обичаме,
Тъй че довери ми се, няма да отричаме!
Кака казва, че и небето не й трябвало!
Тука съм съгласен много - не ни е дотрябвало!
Щом си имам Ели, за какво ми е небе?
Даже бих отказал се от всякакво море.
Небе, гора, мухи, комари, патки и оси...
Все ненужни работи; хич не се косим!
Еми пък била реалност и била една!
Ние дан' сме нереалност и то не-една?!
"Нежна ласка" тя била, че и "топлина"!
То и аз на 2-3 бири топля и горя!
Обичала си я такава, каквато е сега?
Е хубаво, де, аз за Ели ДАЖЕ ще умра!
"Обичай ме, мисли ме, изгаряй като мен"...
Е ти пък викаш дявола, направо, като мен!
Къде ти повече да мисли, че и да гори?
Ми тя горката кат' те няма почва чак да ври!
И аз така съм, не го крия, голяма съм досада.
Ама пък на Емито хич не му приляга.
Вика Еми - "Тя за мене майка и сестра! Аз като е кака тука не пия вода!"
Тя ще се така затрие от любов по теб! Даже малко ме
съмнява дали е наред? ;)
Щото аз момче нали съм, а Ели е момиче.
Ама вие, булки, цъфвате като кокиче.
И недейте тъй, че тръгват приказки нелепи,
Хората не са чак толкоз нехуманно-слепи!
За интригите - те ловят само идиоти,
Вие 2-те сте ни умни и сте патриоти!
Никакви интриги не ще ви застигнат.
Нека само щастието вас да ви постигне!
Иначе, не помня, аз дали съм казвал вече -
Елито си най-обичам, тва беше, човече!
Йо... :)
-
Това, кратко-поетично, но го открих в един отдавнашен мой слоган. Мисля, че досега не е публикувано. Ето, да го има и тук:
Стремеж, летеж със плам безбрежен, от необятен малък свят...
:)
-
Ето и още едно старо стихотворение, което ми изникна съвсем случайно, когато си подреждах най-различни ръкописи вкъщи (не мога да си спомня за кого е писано):
Искрица-надежда
Искрица-надежда блещукаше в мрака,
Но срещаше само тъгата в нощта.
Искрицата стенеше в мен, но дочака,
Да срещне във твойто лице Любовта.
Познавах те някога, вече отдавна;
Харесвах те, стана мой малък копнеж.
Само че никак не можех потайно,
Аз да съборя двореца от скреж.
Скоро обаче той сам се събори -
Рухна... оказа се пълен със лед.
Искрицата щеше дори да изгони,
Но тя не умря - тя си имаше теб!
Ти й подаде живително рамо,
Ти й вдъхна живот пред смъртта.
Ти бе за нея единствена само.
Ти беше и ти си за мен Любовта.
-
Ето едно от по-младите ми години, което беше посветено на някакъв, който се държеше агресивно в един български форум. Да речем, че е нещо като "рапърско" и е било адекватно на ситуацията тогава:
"Хапкидо" не знам какво е, но го пиша с гордост аз.
Биеха ме по морето, ритаха ме във захлас.
Поствам само дивотии, в БИ-то съм си много бос;
Някои хора все ми викат, че съм "изрод","тъп" и "прост".
Вече нямам "к'во" да кажа, само спамя ей-така!...
В мозъка ми чист е вакуум - АБСОЛЮТНА ПУСТОТА!!!
(Но, това е, 'щот съм рожба аз на брат и на сестра.)
-
Едно стихотворение, което ми хрумна днес, ей-така, докато си миех зеленчуци, загледан в мивката. :) Малко пояснения: "бекапар" от "член и/или привърженик на БКП (Българска Комунистическа партия)". "Месар" - съвсем случайно избрана професия, за да има рима. Нищо против нямам месарите. :) След това необходимо въведение ето го и самото стихче на тема "политическа еволюция":
Имаше един месар, той беше бекапар.
А после тоз месар пък стана седесар.
Минаха години и нашият месар,
Взе че стана просто измекяр. Измекяр...
-
Ето и едно кратичко и шеговито, вампирско:
Утрото за нас е нощ; тъй е при вампирите със мощ!
А нощта за нас е ден... ще успеем, просто вярвай в мен!
-
Още нещо шеговито "а ла Дамян Дамянов":
Когато в безпаричие притиснат си
и нямаш вече никакви пари,
от смазващото тежко свое нямане
имане ценно ти си направи.
Гесер Курултаев
(Във връзка с http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/koato-a-oto/msg22397/#msg22397 (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/koato-a-oto/msg22397/#msg22397))
-
"Искат много да внушават"
(Това е едно от малкото /и, като че ли, единственото, всъщност/ стихотворения, които са ми "изплували" по време на сън /по-точно - в просъница/. Постарах се да го запомня и да го обработя, та, в крайна сметка, ето какво се получи.)
Искат много да внушават, да внушават, да внушават.
Но така и не успяват, не успяват, не успяват.
Просто само нараняват, нараняват, нараняват.
А с това ни озверяват, озверяват, озверяват.
Гесер Курултаев
-
Новогодишна нощ
Новогодишна нощ.
За някои тя е без грош.
За други тя е богата.
За трети - просто "полята".
Новогодишна нощ.
Е, тя не ме прави по-лош.
Нито ме прави по-добър.
Все имам си аз друг кахър.
Новогодишна нощ.
Тя просто е нощ като нощ.
С повече шум и салюти.
Без чудо, без абсолюти.
Гесер Курултаев
-
Задушаваща бездуховност
За някои е склонност.
За други просто волност.
За трети - непреклонност.
Задушаваща бездуховност.
Гесер Курултаев
-
爱
Ай ("Любов" на китайски)
Едно ново стихотворение на китайски от Гесер Курултаев
你的方式很文明。
你的声音好听。
你的眼睛好看。
你的身体很性感。
我觉得你漂亮。
就是个天使一样。
小妹，你真可爱！
你值得个真的爱！！！
(Приблизителното произношение на български, т.е. българска транслитерация:
Нийдъ фангшъ хън уънминг.
Нийдъ шънгин хао тинг.
Нийдъ йендзинг хао кан.
Нийдъ шънти хън сингган.
Уо джюедъ ний пяолиянг.
Дзиоушъ гъ тиеншъ иянг.
Сяомей, ни джън къай!
Ни джъдъ гъ джъндъ ай!!!)
Превод на български:
Твоят стил е толкова културен.
Твоят глас е толкова благозвучен.
Твоите очи са красиви.
Твоето тяло е много сексапилно.
Аз мисля, че ти си красива.
Направо един истински ангел.
Девойка толкова сладка!
Ти заслужаваш истинска любов!!!
-
Аз искам да ти кажа нещо
Аз искам да ти кажа нещо,
Наистина е важно, знай.
То може и да е горещо,
Но да не чакаме до май.
Нека да си поговорим,
Дори и да е през април.
Аз още тука съм, край теб,
Уви - не съм, не съм се скрил.
-
Числова поезия
Нещо, което ми хрумна миналата нощ - числови рими (които някой може и да нарече "поезия"). Примери на няколко езика:
1. Български:
"4, 7, 8, 9, 32.
10, 20, 40, 62.
20, 30, 200, 300, 505.
800, 900, 1005."
(Чет'ри, седем, осем, девет, тридесет и две.
Десет, двайсет, четирийсет, шестдесет и две.
Двайсет, трийсет, двеста, триста, петстотин и пет.
Осемстотин, деветстотин, хиляда и пет.)
2. Английски:
"7, 12, 15.
8, 11, 10.
113.
510."
(Севън, туелв, фифтийн.
Ейт, илевън, тен.
Уан хъндръд търтийн.
Файв хъндръд енд тен.
Seven, twelve, fifteen.
Eight, eleven, ten.
One hundred thirteen.
Five hundred and ten.)
3. Китайски:
2, 6, 10, 16.
20, 30, 46.
12, 13, 31.
2001.
(Ар, льоу, шъ, шъльоу.
Аршъ, саншъ, съшъльоу.
Шъар, шъсан, саншъи.
Лянг циен линг и.
二，六， 十， 十六。
二十，三十，四十六。
十二，十三，三十一。
两千零一。)
4. Руски:
2, 3, 5, 7, 9.
8, 10, 3.
20, 39.
9003.
(Два, три, пять, сьем, дьевять.
Восьемь, дьесять, три.
Двадцать, тридцать дьевять.
Дьевять тъйсяч три.
Два, три, пять, семь, девять.
Восемь, десять, три.
Двадцать, тридцать девять.
Девять тысяч три.)
-
Кратка китайска римичка (стих)
Ето една кратка китайска римичка/стих. Съчиних го преди малко:
"下午好，我爱樱桃！我爱樱桃，下午好！"
(Приблизително изговяряне: "Сия-у хао, уо ай инг-тао! Уо ай инг-тао, сия-у хао!"
Значение: "Добър ден, обичам череши! Череши обичам, добър ден!"/"Добър ден, обичам череши! Обичам череши, добър ден!")
-
Ето един хумористичен стих на тема "безлюбовие" (несподелена любов), който писах вчера, "вдъхновен" от история на друг човек.
СЛАДКАРКАТА
Аз сладкарката обичам,
но не ме обича тя!
Мисля, че е много секси,
Аз без нея ке умра!
Ходим с нея ний на фитнес,
Ходиме и на кафе.
Губя време с нея яко,
Но не ще ме туй моме.
Все по други мъже лапва,
Мен ме хич не ще!
Има ме за за някакво си
Просто тук момче!
И за т'ва се депресирам
И ме боли кръст!
А пък тя не дава даже
Да я пипна с пръст!
"Що ме ловиш за ръката?!
Ще ти дам шамар!"
Тъй ми вика тя и аз
Сънувам пак кошмар!
И ще мине много време,
Тя ще се омъжи.
Ама не за мене, братя!
Няма да ви лъжа.
-
Друг кратък китайски стих, леко майтапчийски, непретенциозен.
你美，性感，魅力。
我穷，丑，老。
跟你觉的好。
希望不是烦劳。
(Приблизително четене/изговаряне:
Ний мей, синган, мейли.
Уо цьунг, чоу, лао.
Гън ний джюедъ хао.
Сиуан пу шъ фанлао.)
(Преводче:
Ти си красива, секси и чаровна.
Аз - беден, грозен, стар.
С теб се чувствам добре.
Надявам се не е досадно.)
-
Едно любовно стихотворение на английски сътворено преди няколко дена набързичко:
I love you every minute.
I love you with my spirit.
I love you day and night.
I feel so bright, so right.
I want you day by day.
I want you everyday.
I want you every moment.
You know it... no comment.
-
Не вярвам
Гесер Курултаев
Не вярвам, че ще те забравя.
Не знам къде отива твоят път.
Желания за теб навява,
сърцето ми, то иска те от плът.
За мен си толкоз идеална.
Не мога да го отрека.
И сигурно си нереална,
Но все те искам аз така.
Дори в съня ми си до мене.
И чувствам се тогаз в екстаз.
И тъй, докато се събудя,
И почвам да те мисля аз.
Със мен си в мислите ми често.
И чувството към теб гори.
Уви, сърцето ми злочесто,
Не може да ти се дари.
-
Едно прясно, написано в отговор на публикация с друго стихотворение, в което става дума за пари, злато, алчност:
Ама недей ми ти говори,
Че не ни трябват никак пари.
Гладни сме били, ами че как?
Глад се усеща, има мерак!
Как ли пък няма да се смирим
И да полегнем на гол килим?!
'Ми много ясно, че искаме още,
Щом ни е тягостно и шумно нощем!
Няма насита, щот' без петак,
Никой не ще ти подари хляб.
Всичко се плаща и иска пари.
Тъй че недей го в алчност мери!
Бедност и мъка не благославям!
Болка и тегло не защитавам!
Който си има злато, пари,
Всичко в животеца по-му върви!
(И не му пука, че ще умре,
Щом сега, приживе, му е добре!)
-
Ето едно хумористично стихче (или, да речем, полухумористично), което бях почти напълно забравил, че някога съм писал (от началото на 2009 година):
Цвете омайно растеш във света,
Бяло, невинно и мило.
Ала ти бързо смразяваш кръвта,
Скромничко листчета свило.
Щом е теория парадигмална,
Ти й се предоверяваш.
Всяка контра непарадигмална,
С огън о-нищо-ствяваш.
-
Вяра
(хумористично стихотворение от Гесер Курултаев)
Правеше си малка скара
тази наша леля Вяра.
Искаше тя да покани
и съседката си - Мара.
Тръгна да я уговаря,
ала ей-там, на дувара,
хвана си мъжа да бара
същата съседка (Мара).
Ах, ядоса се тя (Вяра)
и му цапна три шамара!
"Абе, мамата му стара!
Ще те пребия с лизгяра!"
Явно нямаше тя мяра!!!
Тръгна право към лизгяра!
А мъжът й ('баси звяра!)
сам колата им подкара.
Вяра, без да разговаря,
с камъни го зазамяра!
Счупи на колата фара!
И така до светофара.
Леле! Скарата загаря!
То направо си изгаря!
Леле, само не пожара!!!
Че отиде къща стара!
Вяра тича към бунара.
Ама спъва се в бъчваря
И се просва о дувара!
И тогаз очи отваря...
А!?! Това е то - кошмара!
:) :) :)
-
Английска версия на "Канибалът Джери" (автор Гесер Курултаев):
Do you know the cannibal named Jerry
He lived in the island Horreal
He never ate strawberry or cherry,
'Cause Jerry was a real cannibal!
The frightened sailors murmured, murmured,murmured
When their ships sailed near Horreal
The captains got terrible nightmares
Because of the bloody story they had heard.
There're the bloody elders in the huts,
Preparing the strong hot glow now.
And they're making sharp toothpicks
waiting for their headman to come.
Well, the meat is coming very soon
Is it some plantation owner - prune
Or maybe a bony English nobleman
Or just a tasty captain, oh, it's fun!
Dutch legs are very good for bacon.
Mexicans are good with fried eggs.
Norwegians are cooked shaken.
And Swedes are the best with kegs!
But one day in a glory morning.
Military drones flew to Horreal.
And the cannibals got bombing!
That day were killed the biggest cannibal.
---
Oh, Jerry, he never ate strawberry
Oh, Jerry, he never ate blueberry
Oh, Jerry, he never ate wolfberry
Oh, oh, Jerry, he never ate a cherry!
---
* * *
Транскрибция, за тези, които не могат да четат добре на английски, но им се пее в този вариант:
Ду ю ноу дъ кенибъл неймд Джери
Хи ливд ин дъ айлънд Хориъл.
Хи невъ ейт строубъри ор чери,
Коуз Джери уоз ъ риъл кенибъл.
Дъ фрайтънд сейлърс мърмърд, мърмърд, мърмърд
Уен деъ шипс сейлд ниъ Хориъл
Дъ кептънс гот терибъл найтмеъс
Бикоуз ъв блади стори дей хед хъъд.
Деъ ар дъ блади елдъъс ин дъ хатс,
Припеъринг дъ стронг хот глоу нау.
Енд дей ар мейкинг шаап туутпикс,
уейтинг фоо деър хедман ту кам.
Уел, дъ мийт ис каминг вери суун.
Из ит сам плантейшън оунъ - прюун
Ор мейби ъ боуни инглиш ноублман
Ор джаст ъ тейсти кептън, оу иц фан.
Дач легс ар вери гууд фоо бейкън.
Мексикънс ар гууд уид фрайд егс.
Ноовиджънс ар куукд шейкън.
Енд суийдс ар дъ бест уид кегс.
Бат уан дей ин а глори моонинг.
Милътери дроунс флю ту Хориъл
Енд дъ кенибълс гот бомбинг.
Дат дей уър килд дъ бигъст канибъл.
---
Оу, Джери, хи невъ ейт строубери.
Оу, Джери, хи невъ ейт блубери.
Оу, Джери, хи невъ ейт уулфбъри
Оу, оу, Джери, хи невъ ейт ъ чери.
---
-
Лошо
Аз гледам свежите кокичета
И чакам птиците от юг.
А вместо птици и момичета,
Дочувам псуващ там боклук!
Не може кротко да попита.
Не може да се въздържи.
На мъртви майчици налита...
Боклуко, в ада се пържи!
-
Нищожеството
Долно, скапано, цинично,
Мръсно, гадно, абулично,
Пиещо, егоцентрично,
Храчещо и флегматично!
Мразещо света, безлично,
Миризливо, нетипично!
Бълващо заплахи лично!
(И съвсем шизофренично!)
Безсърдечно, еготично,
В кочина "хигиенично",
Падащо най-"артистично"
И лъжовно-дяволично!
Лъжещо, съвсем двулично
И дебело, и себично!
Сипе злоба хистерично,
Изоставено от всеки Нищо.
(Автор: Гесер Курултаев)
-
Не мога и не искам да забравя
от Гесер Курултаев
Не мога и не искам да забравя аз твойте хубави очи.
Усмивката ти лъчезарна
е все във моите мечти.
Аз никога не ще престана да търся твойта добрина,
която ти ми даде повече от всички други на света.
Освен тъй приказно красива си също нежна и добра.
Приличаш ми на самодива,
но с много ангелска душа.
Изгубих те и търсих те с години
И много път аз извървях.
Оглеждах се където мина,
но никога не те видях.
Сега когато ме намери почувствах се по-силен във света.
И, честно казано, в сълзите си,
аз пак намирам радостта.
Да, знай, понякога ще плача от радост или от тъга,
Защото няма да си моя (или поне не си сега).
Но нищо, всичко е вълшебно,
Когато просто ти си с мен.
Не ми е нищичко потребно,
освен че искам те до мен.
Обичах те и те обичам
Аз повече от всеки по света.
И винаги съм те наричал
"Единствената в любовта".
(Посветено на Smoothie (君虹).)
+ Още едно:
Аз, отрано на крака, със поезия добра, викам си " 'Ми ще й пратя!" (Не обичам да мълча.) Та, написах ей-така, "споменче", кат' за деца: "Тайян шън, Дунфан хун, And the best is Лун Джюнхун."
-
Когато нещичко такова
Аз видя или прочета,
Ми става, ей-тъй, много
Мило и зрее моята мечта!
Да знаеш колко много искам,
И с мен това да е така -
Да каже, без да я притискам,
Тя някой ден "душа с душа".
Но, знаем, повечето пъти,
Мечтите са си красота,
И най-омаен блян, безплътен,
Живеещ тъжно в самота.
Каквото мога ще направя,
Каквото трябва - ще го дам.
Молитви даже ще отправя,
Дори да си остана сам.
(Гесер Курултаев, 03.11.2024)
-
Ох
Ох, няма те онлайн, а липсваш ми.
Аз с вино ще се утеша.
Да, знам заета си (ти казваш ми).
Но няма как да не тъжа.
Защо? Защото си Кралица (Кралицата на моето сърце.) Единствена, красива, ЧЕСТНА...
Как искам те във моите ръце!
Не си ти някоя случайна Мария, Нели или Яна.
Без теб, Кралице най-омайна,
Крепя се само на Татяна!
-
Кой друг?
Кой друг така ще го каже?
Кой друг така ще изкаже?
Кой друг ще се постарае?
(Дори и да преиграе.)
Кой друг с жестове нежни
И с чувства едни, тъй безбрежни,
Ще мисли, ще страда, ще дава
(И себе си той ще предава?...)
Е, няма и няма да има.
Поне, поне тази зима.
При мен пък няма измяна.
(Не вярваш ли - питай Татяна!)