В памет на стринка Грета
🕯️
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Candle.jpg/800px-Candle.jpg)
В един от най-тежките моменти на живота ми (когато видях, че обещанията на баща ми за наследството ми не чинят пукнат грош и иска да го подари на приятелката си; когато един камбоджанец взе от мен над 100 долара и си намира извинения да не ги върне; когато всякакви други невървежи се случват и в новата държава след ужасните психически травми понесени в неофеодализирания Китай на некадърния автократ Си) получих снощи тъжната вест за починалата баба Маргарита.
Тя, макар и да е на години жена, която може да ми е баба, за мен винаги е била "стринка" или "леля". Нито приличаше на повечето от останалите баби (бе по-образована от средното ниво, поддържаше фигура и мода като за човек на по-млада възраст), нито пък[ някога е била наричана "баба" в мое присъствие. Това се дължеше най-вече на такта на останалите роднини, които не искаха да "състаряват" излишно хората с такива думи като "баба" или "дядо".
Сега ще разкажа как е останала в спомените, възприятието и отношението ми тази жена.
Един от най-пресните ми спомени с родните бе именно тя. На сватбите на децата й, по улиците, винаги видим или не видим някой друг, то ще видим често и "стринка Грета". Най-най-първото ми впечатление тогава (още подрастващо дете на около 2-3 години, което сега наричат "тодлър") беше, че жената бе добронамерена, позитивна, усмихната или не, но правеща задължително комплименти, даваща добра дума! Чувствах се добре, след като ни видеше (или, ако не добре, то поне неутрално), но уви, някои от роднините (поради недообразованост и/или суеверие, макар че повечето бяха образовани добре за времето си), й пуснаха един лош слух, че... ме урочасвала! ::) ::) ::) Бяха направили "мъдрото умозаключение", че след като видя стринката и съм плачел... Простотийка! Аз съм имал ДЕСЕТКИ причини да плача като дете: от това, че майка ми се кара с баща ми защо за пореден път се е напил (което след години му се отрази на здравето няколко пъти!), до това, че той отива да свири на сватба и ми липсва, и до разните му там детински причини, че примерно за "Сънчо" не сме се прибрали навреме или че не са ми купили някоя играчка. С кой акъл някой може да свърже това с "урокито" на стринка Грета?! За съжаление, аз като дете (с години) вярвах на това "уроки" и се оставях с удоволствие да ми мият лицето след среща с нея (против уроки, демек). Единствената полза от всичко това бе, че получавах повече хигиена и хидратация, та това (поне) беше здравословно.
Почерпки (и интелектуални, като да видя някое театрално произведение безплатно, и материални, като да хапна нещо вкусно приготвено от нея), добро отношение, искреност в думите и поведението й! Всичко това, лека-полека, когато порастнах и се превърнах в четящи-и-МИСЛЕЩ човек ме накараха да разбера, че цялото това несправедливо "клеймо" за "урочасването" е било обикновена тъпотийка, подобно на едно друго (прякор), който също й бяха пуснали - "Мадам Злата" (вероятно от мадам Злата в известното произведение "Криворазбраната цивилизация".) Това последното, така и не го разбрах (а и не съм разпитвал) защо и по каква причина е създадено, макар и да предполагах, че е понеже жената се движи по-интелигентно, по-модерно/прогресивно и по-възпитано от повечето й съвременници.
След години, нашите пътища се разделиха. Аз опитах да постигна щастието си в Китай (като обещаваща, уж, социалистическа държава), но след като там стана една непоносима, ограничаваща и съсипваща човека (и мисленето му) автокрация (неомонархия), нямаща нищо общо със социализъм и социално, решихме да се преместим в по-свободен и хуманен свят... И точно сега, вестта за кончината на стринка Грета... Тежко, жално, тъжно.
Като човек атеист (и игностик; не го бъркайте с "агностик"), не вярвам много тя да може да прочете и види какво съм писал. Едва ли има душа, съществуване в задгробен живот, прераждане и всичко, което са си въобразявали хората преди развитието на каквато и да е наука. Все пак, дължа й тази признателност, да си кажа, че независимо от всичките лоши думи за нея, несправедливи набедявания и какво ли не, тя си остава за мен един от най-най-най добрите хора в Русенския край и дори в цяла България, и в целия свят! Лошо от нея не съм видял; само добро от всякакъв план и аспект!
Вечна й памет!