На Ивановден до Иван Георгиев Русев от Бяла Русенско
1. Преди години се оплакваше, че не съм честитил празници (за мен рождени и имени дни никога не са били поводи за радост, особено през последните години в Китай, където изстрадах повече от опитно животно!), но понеже ти се чувстваш така уважен, аз почнах да честитя. Сега честитя (заедно с други хора) рожден ден - никаква реакция. Честитят ти имен ден, пак никаква реакция.
Още - 2. преди години недоволстваше, че те карам да обърнеш внимание на килограмите, да спортуваш, да избягваш алкохола и да страниш от тютюневия дим. Убихте се да ме критикувате, че ти се "меся", че не било моя работа. Сега, след като получи сърдечни проблеми и видя, че се оказах прав, че е имало за какво да се притеснявам какво стана?
3. Взе да говориш, че били много скъпи операциите, лекарствата (а навремето като ти виках да работим заедно в интернет, а не да пълниш безплатно Фейсбука, ти каза "Аз не искам да ставам милионер!") Пак се оказах прав, че ще опре до пари и има за какво да се притеснявам и какво стана?
Накрая ето какво стана - 4. казваше, че няма да ме подведеш или излъжеш за апартамента си (който го купи на твое име с пари, които беше изкарала и покойната ми майка Надежда Русева в Либия), пишеше да съм спокоен, а сега искаш да го завещаваш на онази жена (че те гледала, А НЕ ИСКАШ ДА ДОЙДЕШ АЗ ДА ТЕ ГЛЕДАМ) и... разбира се, пак аз съм виновен, че не съм щастлив от това (даже излизам "неблагодарник" и какво ли не), нали?
Сериозно предлагам: понеже не знам колко ще живея и дали няма да умра преди баща си (с всичкия този стрес, притеснения, обидно отношение и неспазване на обещания), искам да завещая ВСИЧКО, което имам на някой човек, който има желание. Който и да е, от Бяла или не. Просто не искам щом баща ми ме лишава от наследство, в случай че си умра преди него, той да вземе всичко и да отиде съответно то при онази жена! Една стотинка не искам да получават от мен! Всеки, който иска да ми стане наследник, да се свърже с мен, да напиша завещание!