За употребата и значението на "ментален" ("ментална", "ментално", "ментални")
В една от фейсбуковите групи споделих, че (цитирам) "Най-после намерих малко време и (ментални) сили да напиша нещо по-дълбоко - открих нова логическа/когнитивна грешка и я ВЪВЕДОХ С НОВО ПОНЯТИЕ: "Навсякъдеизъм". Четиво само за хора с интелект: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/navsyakdeizm/ (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/navsyakdeizm/)." Един по-възрастен (и изглеждащ интелигентно) господин ми възрази, че "Казва се умствени, а не ментални!" Опитах се да обясня, че "В случая имах предвид по-широк смисъл от "умствени", а именно общо психологическо състояние + настроение + нагласа, т. е. онзи по-пълен набор у човек, който допринася за създаване на литература, философия и друго творчество. Затова и употребих прилагателното "ментални"." Дадох линк към рубриката ми за български думи за заемки и чуждици (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/ak-m-a-ko-aemk/), а и се опитах да обясня, че съм един от първите онлайн, който е създавал такава рубрика (пуристична, т. е. за чистотата на българския език) и, че не съм някой, който нарочно го "забравя", "изкълчва", "напудря", нито пък някой, който не го познава в неговата дълбочина. Уви, там не можа да се изпрати съобщението (филтри ли, какво има, не знам, а и не ме интересува толкова да проучвам фейсбуковите подробности), та му казах на господина, ако иска да ме добави: Вече два пъти ми изчезват съобщения тук. Ако искаш добави ме, да разнася по-подробно.
Накратко - "умствени сили" е по-тясно като смисъл, отколкото "ментални сили" (което би могло да включва освен умствеността, също и емоционалността, настроението, настройката, духовността и пр.)