☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯
Non - SEO knowledge => Other languages => Topic started by: MSL on September 12, 2011, 07:22:42 PM
-
Тема за научните открития на Гесер Курултаев.
-
ЕТИМОЛОГИЯ НА “СЕГИЗ-ТОГИЗ”
(“СИГИЗ-ТУГИЗ”)
Гесер Курултаев
В зависимост от диалекта в България думата се изговаря по два основни начина дадени в заглавието. Независимо, обаче, от конкретната й фонетика, лесно открих, че прозлиза от кипчакски/къпчакски език (което я прави вероятно наследство от куманите или възникналите на тяхна база-татари, или някой народ като печенегите, за които се предполага от някои автори, че са били кипчако-говорящи).
“Сегиз-тогиз” се употребява, когато искаме да кажем “от време на време” или нещо от този сорт. Някои хора, например, влагат смисъла “горе-долу” или “непостоянно”, “нередовно” и пр. Етимологически "СЕГИЗ" = 8, а "ТУГИЗ" = 9; “Осем-девет”, това казваме и това би разбрал някой кипчако-говорящ като например казански татарин на чийто език “8-9” е “СИГЬЕЗ-ТУГЪЗ”("сигез-тугыз" - на татарската кирилица) и всички останали говорещи на подобни езици като балкарци, казахи, башкири, каракалпаци, и др.
Думата не е турцизъм (на турски се произнася “СЕКИЗ-ДОКУЗ”), нито наследство от прабългарите (съдейки по новопрабългарския, чувашки език: “САГЪР-ТЪГЪР”).
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Argumentum ad moderatorum
Гесер Курултаев
Понякога се случва да се изтъкне като “довод” това, че някой (вкл. Гесер Курултаев) са го баннали от “много форуми”, следователно той не е прав. Логиката е следната:
Ти казваш, че 2 + 2 = 4.
Но си баннат от много форуми.
_____________________________
Следователно: 2 + 2 не може да е 4.
Въвеждам “Argumentum ad moderatorum” като частен случай на “Argumentum ad numerum” (или, което е същото, “Argumentum ad populum”). Същността на тези логически грешки се изразява в схващането “Щом като много хора/щом като всички вярват или мислят така, значи е така.” Частният случай - Argumentum ad moderatorum е още по-фрапантен, защото там се изхожда от предпоставката, че щом няколко модератора (сред които има и хора без образование, и дори малолетни, непълнолетни, и всякакви) са решили (без значение по какви причини и обстоятелства), че не искат да пишеш във форумите им, значи че си задължително-погрешен и/или лош, и пр.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Argumentum ad moderatorum
Гесер Курултаев
Понякога се случва да се изтъкне като “довод” това, че някой (вкл. Гесер Курултаев) са го баннали от “много форуми”, следователно той не е прав. Логиката е следната:
Ти казваш, че 2 + 2 = 4.
Но си баннат от много форуми.
_____________________________
Следователно: 2 + 2 не може да е 4.
Въвеждам “Argumentum ad moderatorum” като частен случай на “Argumentum ad numerum” (или, което е същото, “Argumentum ad populum”). Същността на тези логически грешки се изразява в схващането “Щом като много хора/щом като всички вярват или мислят така, значи е така.” Частният случай - Argumentum ad moderatorum е още по-фрапантен, защото там се изхожда от предпоставката, че щом няколко модератора (сред които има и хора без образование, и дори малолетни, непълнолетни, и всякакви) са решили (без значение по какви причини и обстоятелства), че не искат да пишеш във форумите им, значи че си задължително-погрешен и/или лош, и пр.
Argumentum ad moderatorum - In logic, an argumentum ad moderatorum (Latin: "appeal to the moderator") is a fallacious argument that concludes a proposition to be true because many or all moderators believe it; it alleges: "If many believe so, it is so."(e.g., "Argumentum ad moderatorum" is a type of the "Argumentum ad numerum" ("appeal to the number").) The word(-s) was introduced to the public by the philosopher Geser Kurultaev.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
На този адрес http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/msg5241/#msg5241
можете да видите откритието на Гесер Курултаев за значението на "БЪЛГАР".
-
Психологически закон за удовлетворяване на потребностите
Гесер Курултаев
Когато дадена потребност не може да се удовлетвори с оптимален обект, тя се удовлетворява с неоптимален. (Например, ако човек умира от жажда и няма чиста вода, може да посегне да пие от кладенец, река, и дори от локва.)
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Парадоксът на глупавия професор
Да вземем за пример професор по математика, който е виден специалист в областта си. Поставяме го на изпит на първокурсници по медицина. Той почти задължително се проваля на всички медицински изпити. Същото се случва и с професор по медицина на изпити по математика.
Даден виден специалист в определена област, може да бъде пълен профан в друга, т.е. да се прояви като глупав.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Нещо релевантно на тази тема: Изтребването на 52 боилски рода от Борис-Михаил и аналози в Азия (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/aate/msg5598/#msg5598).
-
Argumentum ad moderatorum
Гесер Курултаев
Понякога се случва да се изтъкне като “довод” това, че някой (вкл. Гесер Курултаев) са го баннали от “много форуми”, следователно той не е прав. Логиката е следната:
Ти казваш, че 2 + 2 = 4.
Но си баннат от много форуми.
_____________________________
Следователно: 2 + 2 не може да е 4.
Въвеждам “Argumentum ad moderatorum” като частен случай на “Argumentum ad numerum” (или, което е същото, “Argumentum ad populum”). Същността на тези логически грешки се изразява в схващането “Щом като много хора/щом като всички вярват или мислят така, значи е така.” Частният случай - Argumentum ad moderatorum е още по-фрапантен, защото там се изхожда от предпоставката, че щом няколко модератора (сред които има и хора без образование, и дори малолетни, непълнолетни, и всякакви) са решили (без значение по какви причини и обстоятелства), че не искат да пишеш във форумите им, значи че си задължително-погрешен и/или лош, и пр.
Argumentum ad moderatorum - In logic, an argumentum ad moderatorum (Latin: "appeal to the moderator") is a fallacious argument that concludes a proposition to be true because many or all moderators believe it; it alleges: "If many believe so, it is so."(e.g., "Argumentum ad moderatorum" is a type of the "Argumentum ad numerum" ("appeal to the number").) The word(-s) was introduced to the public by the philosopher Geser Kurultaev.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
Гледам, че и в друг сайт са ме цитирали относно това:
"argumentum ad moderatorum
Логическа грешка, при която качествата на даден човек и/или стойността на това, което пише се определят въз основа на това какво отношение имат модераторите на интернет-форумите към него. Разновидност на Argumentum ad numerum и Argumentum ad populum.
Терминът е на латински; образуван по традиционната схема за назоваване на този тип логически грешки; въведен от философа Гесер Курултаев.
Чети първо какво е написал човекът, не му приказвай, че са го баннали от не-знам-кой-си форум, защото бановете много често стават на лична основа и по други субективни причини."
http://www.bgjargon.com/word/meaning/argumentum%20ad%20moderatorum
-
Сократовият метод и софистиката
Преди години, когато следвах философия в СУ (1-ви курс), споделих едно свое откритие за Сократ (Сократовия метод) и софистиката (което ми дойде на ум още в средното училище). Споделих го с професор Ради Радев след една лекция.
Накратко - смятам, че в Сократовия метод (майевтика, изкуството на акушерката) е донякъде софистичен, т.е. сходен със софистиката. Професор Радев тогава не се съгласи, но аз все още намирам сходства и продължавам да смятам това за едно от моите открития.
(http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/80x15.png) (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя.Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License (http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/).
-
Разкошна тема, за мен бе удоволствие да я чета.
Шегата настрана. Аз имах сходен случай с професора по математика и парадокса. Моя приятелка навремето следваше право (вече завърши) и ужасно притеснена от един изпит, на който масово късани студентите, ме помоли фиктивно да се явя с друга група, за да и опиша как ще протече и тя да се готви с една идея повече спокойствие като знае тази работа. Речено-сторено. Явих се и се оказа, че на фона на купищата скъсани, аз парадоксално взех изпит по право, без да съм с формално правно образование, а само така, колкото съм чела тук таме от общ интерес на тема право (дано професорът по право, дето водеше изпита, да не ме чете).
Така че професорът по математика от "парадокса с глупавия професор" току виж изненадващо и парадоксално, си взел и изпита по медицина. ;)
Темата за интелекта е обект на изучаване от няколко науки, от психологията включително (пък аз нали психолог, значи точно като да се включа с допълнение).
Няма единно определение какво е това интелект и е трудно да се даде такова. Причината е в разнородността на интелекта. Има хора, които се развиват интелектуално в страшно много посоки и са на сносно ниво във всяка от тях, дори експертно ниво. Има и такива, които се съсредоточават само в една посока до сносно ниво или до ниво експерт. (и има такива, на които мозъчните клетки са прекалено раздалечени и докато смогнат да си намахат една на друга с жестовете на мисълта и идеята забравила началото на изречението преди да измисли края му, но нали темата е за наличието на интелект, а не за липсата му, та такива екземпляри, дето интелектът не е най-силната им страна, ги уточнявам колкото за протокола и само в скоби, че ги има и тях)
Затова парадоксът е във всеки от двата случая, т.е. и ако професорът по математика си вземе изпита по медицина, без официално да е учил за такава, и ако професорът гръмко се уреди с двойка. Като вече е въпрос на интелект да се прецени дали професорът по математика е от хората, които развиват интелекта си в много области и следователно е компетентен не само по математика или е от хората, които са се спрели на математиката и от друго не отбират.
Или (за протокола отново), може пък случаят с интелекта да е зле. Професорът по математика може да е станал професор, без да го е заслужил чрез нужното ниво на интелект. Знам такъв случай с една професорица по математика, на която математическите познания не стигат, за да схване защо астрологията и нумерологията са чиста проба математически неиздържан боклук (не само математически са неиздържани, по други признаци и според други научни доказателства също са неиздържани, ама то нали вълната е математическа, а аз освен психолог, съм и икономист, та не е като да мразя математиката). Значи и с това трябва да се внимава, т.е. наличието на титла пред името не е гаранция за наличието на интелект между ушите, независимо от размера на личното самочувствие на приносителя на титлата пред името.
И още едно нещо по темата ми привлече вниманието. Софистика. Стига да ти се пише, пиши повече и за софистиката като такава, и за твоята идея, че Сократовия метод има сходства с нея. Ще ми е интересно.
-
Определенията се дават от хората (специалистите, разбиращите). Някои (идеалисти) може и да си мислят, че определенията (дефинициите) са "паднали от небето", "продукт на висш разум", "дядо Боже ги е дал", но истината е, че всяко определение (всяка дума, в която има смисъл) е такова (определено) от човека, т.е. конвенционално (договорено). Примерно ние с тебе може да се договорим, че "интелект" е равно на "колко бързо някой решава тестове и нищо повече!" и АКО повечето научни среди и учащи по света решат че ей това точно баш е интелектът - работата готова! 8) Естествено е, разбира се, различните специалности (нещо повече - различните специалисти във всяка една специалност) да влагат различни или сходни смисли/разбирания (както и да има случаи на припокриване).
Лично за мен интелектът е достатъчно широко понятие (т. е. моята понятийност за интелект е широка).
Относно софистиката - много е просто: Направи ми впечатление, че Сократ като оборва/доказва нещо, си служи с примери/доказателства, които са неверни (или поне недоказани) - например, че ракът като имал изцъклени очи, виждал много по-добре в сравнение с останалите животни, чиито очи не се показвали толкова. Това си е доста софистично (т. е. да убедиш някой с лъжливи доводи).
-
"Примерно ние с тебе може да се договорим, че "интелект" е равно на "колко бързо някой решава тестове и нищо повече!" и АКО повечето научни среди и учащи по света решат че ей това точно баш е интелектът - работата готова!"
Това не го разбрах до край. Считаш, че начинът, по който се задават определенията в науката е резултат на договорка между учените ли? Нещо от типа, на колкото повече учени дадено определение им харесва, това определение и се налага като употребявано?
Ако правилно съм те разбрала (а ако не съм, винаги можеш да ме поправиш), значи тогава да направя уточнение. Има разписани критерии, на които трябва да се отговаря, за да се ползва нещо за целите на науката. Заложена е верификация, логическа издържаност (да няма логически спекулации, софизми и прочието от типа- "на мен ми хареса как звучи, значи така ще да е"), възможност да се повтарят многократно опитите, довели до доказателство, оглед на функционалността, накрая се стига до еднозначност на терминологията и на определенията, но като резултат от купища проверки и ръчкане преди това. Това е редът за онези, които наистина са учени.
Правя разграничение между учени и псевдоучени. Налага се, защото има и едни, дето са учени, но само на титла, т.е. това са псевдоучените и те на равнище на интелект са такива, че често пъти ме докарват до това да извадя носна кърпичка и дълго да си трия сълзите (от смях са сълзите, уточнявам, че да не си помислиш нещо друго).
Радвам се да науча, че за теб интелект, това е широко понятие. Такова и трябва да бъде. А че няма единно определение, няма. Така и трябва да бъде. Това е сред областите, където още има какво да се изследва и без нужните изследвания, без нужните доказателства към тях, за финално определение е рано да се коментира.
Понеже спомена тестовете за интелигентност, пък ми се видя интересно продължение по темата, подхващам ги и тях за дискусията. Самите им автори са наясно с това, че те съдържат цяла поредица недостатъци (най-малкото, тестът, правен за хората от една държава е неприложим спрямо хората от друга държава, като не само това е кусурът им на тези тестове).
Дали тестовете измерват интелект, ами в определена степен и за определена държава, може и така да се каже, но не са с последната дума кой колко е интелигентен. Така е, защото нали интелектът не е докрай изучен. Затова като се решават такива тестове за определяне на интелигентност, нека се има предвид, че резултатът може и да не отразява реалното ниво на интелект в цяла поредица от други области. Т.е. отразяват нивото на интелекта само за определена област или по-често срещано, за няколко области. Като пример мога да дам решаван навремето от мен тест, който указваше, че касае рационалната част от интелигентността (зад образи се касаеше за математически изчисления, за да се отговори кой е верният отговор) и не отчита абстрактната такава. Там аз изкарах IQ 191 (може да се види тук как самият тест си указва какво касае, което е и коректното, че съм виждала тестове, които тази част я пропускат: http://www.iqbattle.eu/bg/rezultat.php?code=1202885). Обаче кой знае каква скръб ще съм на тест за абстрактната страна на интелекта (не смея да проверя). :'(
Мисълта ми е, че който иска да решава тестове за IQ, хич и да не гледа на тях като на нещо повече от забавление и да не се коси, ако се чувства по-умен, отколкото тестът го изкарва, защото със сигурност е по-умен и тестът просто не отчита точно неговата страна на интелекта.
Остана само въпросът за софизма. И според мен си прав, съдейки по приведения от теб пример!
-
Да. Теорията за конвенционализма (договорките/договарянето) на научните понятия. Да вземем математиката. Преди време в европейската математика не е имало 0 (нула). Много учени са я имали за излишна, дори не са искали да се въвежда някои от тях. Дали ще пишеш "десет" като "едно с нищо до него" - "1" и "0" (едно и нула, т.е. "10") или ще го запишеш като хиксче по римски - "X" или като кръстче по китайски - "十", това си е въпрос на конвенция (съглашение, договаряне). С науката е същото - учените са хора, науката е човекопроизводно нещо, затова и много от понятията може да се изработят (а и се изработват, въвеждат) като дума, която се напълва със съдържание, което се приема от всички. (Ако има несъгласни - тогава може да възникне направо друга научна школа например, друга култура дори!) С това не казвам, че всичко е безсмислено или напълно относително, или че науката е безсмислена. Просто казвам, че някои понятия като "интелект" са достатъчно широки, а и разтегливи. Та, предполага се, че отделните специалисти може да си ги налагат с нееднакъв смисъл за себе си и за хората, пред които преподават, например.
Така е - теория и практика (трябва си опит, повторение/възпроизводимост на резултатите, верификация и много други), но неща като "интелект" са такива понятия, които се дефинират почти ex nihilo, а след това, въз основа на това какво се разбира под тях, може да се изследват. Ти сама казваш, че няма единно разбиране какво точно е това "интелект". Просто не е нещо като "черен дроб" или "мозък", за да може да се дефинира по-еднозначно.
Аз съм материалист-атеист - против съм всякакви идеалистически, попски, религиозни подходи в науката, та ми харесва твоя начин на мислене за това как трябва да се работи в наука в днешно време!
Тестовете за интелект/интелигентност са несъвършени точно и затова, защото не се знае какво точно да се разбира под "интелект". Моят любим пример е това със СКОРОСТТА НА МИСЛЕНЕТО! Смята се, че някой, който по-бавно отговори на въпроса е по-ниско интелигентен (или поне губи доста точки заради бавността си). Да, но много хора с бавно размисляне, в крайна сметка, могат да решат с пъти по-добре нещата, отколкото разни по-глупави холерици, сангвиници, маняци и пр., които имат скорост на мисълта, но не е качество! Кой е по-умен? Който за 1 минута реши 10 задачи с 5 грешки или, който за 1 час реши 10 задачи без грешка? Ето такива недостатъци, базови, на тестовете.
А за конкретни тестове - ти знаеш много по-добре. Аз нямам много конкретни наблюдения и знания.
-
Личното ми мнение е, че в науката не трябва да има лично мнение и приемане на нещо за истина на принципа "харесва ми". Всяко нещо трябва да се базира на доказателства. За съжаление има псевдоучени, които всячески опитват да заобиколят този принцип и печелят известност не чрез доказателства, а чрез методите на софизма.
Но нека да изложа разсъжденията си по въпроса за интелекта, както би трябвало според мен да бъде коректното.
В случая с интелекта, доказателствата трябва да идват от няколко различни науки, защото интелектът се основава на мисълта, но това не е всичко. Мисълта е от една страна съставена най-грубо казано от нервна система, биохимия и електричество. А от друга страна е обусловена от протичащите в психиката процеси. Психиката от своя страна е свързана с начина на действие на нервна система, който за всеки човек е различен, на моменти и може да бъде уникален. Психиката се влияе от куп външни и вътрешни фактори, които пък от своя страна са в пряка връзка с мисълта. И всичко това по някакъв начин е обвързано с интелекта, неговото съграждане, способ на употреба от личността и прочие.
Правилно си забелязал, че хората ползват интелекта си с различна скорост и с различно качество. Посоченото от теб като пример за задачите, според мен е проблем, идващ от грешки при планирането на образователната система и то от доста отдавна допускани и преповтаряни грешки. Ето какво имам предвид:
Образователната ни система е обременена със стари, как да го нарека, догми или де да знам коя дума е подходящата. Тя приема негласно, че например човек с математически умения има повече интелект от някой, дето математиката не му върви. Това е абсолютно погрешно. Математиката е само една от възможните области на проява на интелекта. Има още куп други области. Всички тези области формират Наука (като такава с главно Н) и хората, които се развиват в тях като учени, са длъжни да си сътрудничат. Математиката няма да се развие нито на милиметър, ако такова сътрудничество между учените от различните науки в рамките на Науката не съществува. Причината е именно във вече посоченото, че Науката е съставена от множество различни науки и тези различни науки черпят една от друга, а не са независими една от друга. Резне ли се едната наука, ще увехнат и останалите науки. Няма място за омаловажаване на коя да е от видовете науки и издигане в култ на някоя наука за сметка на останалите.
Пак на догмата в образованието се дължи и вечният стремеж да се бърза при показването на знания, въпреки че типът флегматик, към който впрочем спадам и аз, при едно такова притискане дава на късо и показва слаби резултати или изобщо се отказва да полага даже и елементарни старания да се справи, понеже то си е предварително предизвестено, че битката е изгубена. Образователната система не отчита и поведението, свързано с екстравертност/интровертност. Много неща има в образователната система, които са грешни. Понякога грешките се опитват да се поправят, като на тяхно място се правят други грешки (пример за поправяне на грешки чрез нови грешки е наличието на образователни системи, които спират на нематематиците сред децата изучаването на математиката, вместо да променят начина, по който им се поднася математическа информация и аналогично- на математиците сред децата спират изучаването на други предмети).
Може да се каже, че някои от тези грешни неща, които образователната система възпроизвежда почти сляпо, осакатява интелекта на една немалка част от децата или минимум ги кара да се чувстват по-глупави от другите, но без да има реални основания за това.
Сега обратно на същността на интелекта. За да се получи коректна дефиниция какво е това интелект, то учените от няколко различни науки в тясно сътрудничество трябва да се обединят върху провеждането на куп изследвания. На този етап това не се е случило. По-скоро е като всеки си прави нещо си сам по неговата си част от научната сфера. Затова няма единно определение за интелект. Но има доста изнесена информация за различните аспекти на интелекта и е интересно да се четат и обсъждат.
-
То още съветският философ Сагатовский го е казал, че много от учените копаят в собствената си яма и не искат да погледнат по-философски (по-общо и обединено) на въпросите.
За математиката - аз дадох само конкретен пример. Като цяло за всичко е така. Има хора, които може да намерят гениални почти решения, но им трябва ВРЕМЕ. Това, обаче, според тесто-правците ще се изтълкува като олигофренизъм. В същото време хора, които мислят бързо, но раждат по-тъпи решения и са по-малко креативни, ще минат за много по-интелигентни. Т.е. само по едно КОЛИЧЕСТВЕНО нещо се правят изводи за КАЧЕСТВОТО на интелигентността. Не бива.
За да разбрерат (всички) за какво си говорим като става дума за определение на интелект, ще дам по-прост пример - "домат" - нещо толкова конкретно, но може да се определи и като плод, и като зеленчук. В биологията много често нещата така, конвенционално, си се определят.
Иначе, не винаги, конвенционализмът е лошо нещо - ако е постигнат на добра база, все пак...
Ето и малко повече по темата (на руски): https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC.
-
MSL, на едно мнение сме!
Благодаря за линка, информацията ми беше много интересна!
-
Ами и аз останах с впечатление, че сме на едно мнение - да обобщя: това, че много неща в науката днес стават конвенционално, не значи, че е много правилно да е така. Конвенцията трябва да идва едва след възможно най-научно подплътените доказателства за нещата (или поне за тези, върху които може да се работи/да се изследват, изучават...)
-
Доль харъбанг и каменните баби
Ето и това, да го има като връзка, тук: Доль харъбанг и каменните баби (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/teeoto-ot-eta-a-akata/msg19629/#msg19629).
-
ОТКРИТИЕ ЗА ДУМАТА "АКО"
Откритие (по-скоро - хипотеза) за думата "ако (http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/atatka/msg47913/#msg47913)".