☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Author Topic: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години  (Read 8598 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Nadia

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 285
  • SEO - karma: +81/-0
    • View Profile
За процентите и хората
« Reply #105 on: April 24, 2018, 01:40:55 AM »

За процентите и хората


За процентите и хората
"Човек прекарва трийсет процента от живота си в сън. През останалите седемдесет процента мечтае да се наспи"
Статистика от "Времето е преброено" - Презрамка Катарамова - 2000
...
(от Румен Донкин)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
За едно рибарско стихотворение
« Reply #106 on: August 19, 2018, 02:37:21 AM »
 По повод на рибарското ми стихотворение от 2010 в един друг форум - "Аз не съм рибар, но много уважавам тоя занаят, затова ето един мой пресен стих за рибарите, както и няколко други, не-рибарски творения

В града е много жежко,
Живея много тежко!
На село се преместих,
Багажът си изместих!

И купих мрежа, куки!
Дано е на сполука!!!
Защото там, на село-
Рекичка тече смело!

Реката е живот!
Водата е живот!
Без вода, без риба -
Едва ли ще ни има!

И казах си тогаз:
"Рибар съм, Боже, аз!"
На село и със риба -
Не ще ми трябва нива!

Не щеш ли - ей така!
Съседката изникна!
Лелей! Баш сега ли
Майка й я викна!?

Съседката е гот!
в лицето е красива!
А тялото й - "Бог"!
Същинка, морска Дива!

А майка й - скумрия!
Дан' кажа - "шафрантия!"
От риба не разбира;
И тъпо се навира!

Какво пък толкоз има,
Ний двама във захлас
С съсдеката - пленила
Сърцето ми, от раз -

Да си поговорим,
Да си споделим,
Да си отговорим-
Кой кому е мил?

Варай! Заеби го!
Майките са тъй:
Пазят си момите!
Нямат май акъл!

Казах им аз смело:
"РИБА АЗ ЛОВЯ!
Вие сте от село!
Ето я стръвта!"

Те ми не повЕрваха
Аз пък окъснях!
И във тъмна доба,
Рибата съзрях!

Плуваше в реката.
И беше голяма!
Кършеше снагата.
Оха! Грешка няма!

Щука, Шаран или Змей -
Дреми ми на Моя!
"Ще те хвана бързо, ей!
Ти ще си баш МОЯ!"

Хвърлих мрежата тогаз,
Хванаха се много!
Гледам ги аз във захлаз-
Жаби във неволя! :(

"Бах'го!" - викам си-
Защо ли не бях във Италия?
И в Китай да си,
То пак, жабата е мания!

Хвърлям пак за риба - йок!
Няма си и няма!
Казвам си - "Карък си, мой!"
Бягай ти за мряна!

После взех си въдичката,
Сложих й примамка!
Хвърлих малко тесто, тъй-
"Удавник - и за сламка!"

Хванах 2-3 рибки аз
Казах си - "Това е!"
Риба-скара до захлас!
Всичко е наяве!

Ето вече, в полунощ,
Барбекю приготвям!
Тя ме гледа в тъмна нощ
И ми се кикоти!

"Яла, батко, погледни-
Колко риба има!
Всеки ден ще ни дари,
Реката голяма!"

И тя идва, и ядем,
И ме гледа мило...
Ех, либодото съвсем,
Ме надърви диво!

Тя видя го - по-голям
Даже от скумрия!  :lol:
И понесе замечтано,
Мислите си диво...

После, знаете какво
С нази там се случи,
Млад рибар - какво, защо?
Нека се поучим:

Щом си готин и рибар си
Няма начин, братче,
Да не пипнеш ти
Отблизо някое пут*че :)

*********************************************

Ето и едно от най-сериозните му произведения:

"Не смея да ти кажа аз “Обичам те!”, защото слаби думи са за чувството у мен!
Не смея да целуна устните ти пламенни, защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна, прегръдките не ще покажат сладкия ми плен!
ОЧИ ОТ ТВОИТЕ АЗ БЪРЗО ЩЕ ОТВЪРНА, но ще горя, макар отвън да съм студен…
А толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой, един!
И ти да бъдеш моята принцеса,
А аз - твой верен ангел - Херувим!”

:)

Хайде, на слука! :)

_____
* Авторът се разграничава от лирическият си герой и призовава да не се държите бракониерски като него  :!:", един човек (с ник "stich") писа, че още във втория куплет откривал склонност към бракониерство!  :D Аз отговорих: "Ами какво да се прави, лирическият герой е правно-неграмотен и смята, че "рибата е на всички като въздуха"  :lol:
Иначе аз не съм той. Ловил съм риба само 1 път, като малък, когато държах въдица с плувка 5 минутки  :D . После ходих и на риба с един чичо, който хвърляше мрежата и все улавяше жаба  :lol: , та от там този спомен за жабите...".


A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Нещо, което се отнася сега за този форум
« Reply #107 on: August 19, 2018, 02:41:20 AM »
 Нещо, което (напълно) се отнася сега за този форум: "Не само това, аз съм го казвал и преди - форумът просто си е единствен, към днешна дата, по рода си!
Харесва ми доста!!!" (Писано за друг форум, но вече с пълна сила си важи и за този!) 8)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Мнението ми от 2010 за нощния риболов:

"Не съм запознат с риболова, абсолютен дилетант съм. Но, предвид това, че:

1) Хората се делят на сови и чучулиги, т.е. на някои им е по-добре да работят (вкл. да риболовстват) денем, а на други нощем;

2) Някои хора са супер-заети през деня;

3) На рибата, щом ще бъде уловена и (евентуално изядена, ако не е за спортния риболов!) й е все едно,

ТО НЕКА СЕ РАЗРЕШИ. Още повече, че, както казвате - "...почти в целия ЕС е разрешен нощният риболов"...

Та така..."

 След това, доколкото знам, в определените водни обекти, нощен любителски риболов се разреши за определено време през годината, но който иска да се занимава с това и/или да знае повече - да си потърси повече актуална информация, защото аз наистина не се занимавам в риболов. Просто се присетих преди малко за риболова, когато четох за прабългарите, че се занимавали освен с животновъдство и със земеделие, и с лов и риболов.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Продължавам с друго риболовско от 2010 - за експериментирането и научния подход в тази дейност: "Добре, де...Проведете 1 експеримент - ти лови на тапи, а приятелят ти, в близост до теб, нека лови по стария начин. И така в период от 1 седмица или, сумарно 7 дена. После сравни уловеното количество. Ако има над 10-20 % разлика, проведете пак ексиперимента и, ако пак има 10-20 % разлика в полза на тапите, действайте само на тях, така е що-годе резонно да се процедира с нещата в риболова, а в във всяка една човешка дейност, ми се струва." (По въпроса "Сигнализатор срещу тапа".)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Относно раните и инфекциите (по рибите в случаи, но то важи и за другите животни): ветеринарен доктор каза един човек (с ник "rogera"), че е и е учил, че всяка рана нанесена на рибата е входна врата за микроби-причинители на най-различни заболявания, а всички знаем какво означава една заразна болест по рибите. Аз отвърнах "Ами правилно. Добре си отбелязал за "входната врата" на инфекциите!" (а темата беше по-широка - за "Забрана за риболов с гола тройка", от 2009 г.)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Относно един "ЧИД!" ("Честит Имен ден!"), от 2010, писах: "ЧЕСТИТО И ОТ МЕН! И НА СЛУКАААААаааа!" (Последното означава "На слука!", с удължено "а", т. е. като радостно извикване/подвикване. :) )
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
От Valentino (философия)
« Reply #112 on: October 10, 2018, 04:59:21 AM »
 Неща от философ (или поне философстващ човек) с ник "Valentino" (от 2009 година са и тогава съм си ги чел и на някои дори отговарял онлайн, а сега каквото е запазено, споделям тук):

1.
С фактите се занимава позитивизмът. Негативни факти не може да има. Ала съществуването не е тъждествено на фактическото съществуване. Логиката не изчерпва живота. Позитивизмът не се припокрива с философията... Та оттук въпросът съществуват ли негативни факти израства до: как съществува не-фактическото? (Не-фактическото не може да бъде какво - то бива как.)
-
2.
Дейвид Хюм доказа (фактически) нефактичността на аза, ала, отъждествявайки съществуване и фактично съществуване, побърза на основание на достоверното си философско наблюдение да провъзгласи аза за несъществуващ. Та, откритикувайки Хюм, Кант изведе съществуването на аза за трансцендентално-аперцептивно (възможността, условието за перцепция). Нали?
-
3.
Обаче Кант също, макар и само терминологически, отъждествява съществуване и фактично съществуване, доколкото в кантианското (трансценденталистко) положение "аз мисля" присъства имплицитно анти-картезианското (че не и просто антидогматичното) "мисля, та следователно не съществувам". И ето в какъв смисъл Сартр, екзистенциалистът, се връща към Декарт, прогласявайки: "Няма друга истина освен: cogito, sum" - акцентирайки върху интенционалното, насъщното, присъствено-субстанциалното на "мисля" ("уплътнявайки" хусерлиански Кант). Нали?
-
4.
Сартр се явява един "позитивен екзистенциалист" - в отлика спрямо терзателния, скрупульозен и нерешителен, деликатен (дневниците!) Киркегор. (Религиозна непоколебимост псевдонимичният К. си придава изотвън, сиреч. спроти своята нагласа, доктринерски.)
-
5.
От това, което ми пишеш, разбирам за едно класическо, абстрактно, неекзистенциално, анти-хайдегерианско (и дори: анти-хусерлианско) разбиране за битие. Т. е. не говоря за такова (битие), за какаквото говориш ти. Та:
- Сартровата позитивност привиждам в бунта му срещу схващанията за практическо и теоретическо ("чисто", познавателно) предопределение;
- Сартровата субстантивност привиждам в неговия (хайдегериански) почин към (в стила на феноменологичната онтология) онтология накъм мисленето.
(Не съм чел Сартр, но - на основата на това, което съм подочул - се опитвам да си въобразя, че съм го чел.)
-
6.
Констатацията "виждам, че Пиер го няма" е логически ирелевантна, тя бележи един онтичен "потрес" от "разбито" очакване (емоционалността е само атрибут). Пиер го няма там, но същевременно биването му там е тук. Да, не иде реч за острумно позитивистко онагледяване на логически парадокс, а за жива илюстрация на екзистенциален абсурд. (Битийната "дупка" е все таки во истине битийна, нежели оригиналничене с име за логическа нула.)
-
7.
Т. е. не че, видиш ли, "как може нещо да бъде твърдено в неговото нямане" ("негативен факт: парадокс, любопитна и занимателна позитивистка  задача"), а: "Боже-Господи, как може едно мое очакване да не се сбъдва!"... Логико-онтологичната пропозиция "Пиер го няма" твърди изпървом, че, божем, ето го на него, Пиер; а едва отпосле тя прибавя, че същия този имащ го Пиер го няма. Пиер го има нямайки го. Но не че в изречението "има" и "няма" са амбивалентни - "няма" играе ролята на сказуемно определение на неявното "има"... Там е работата обаче, че в Сатровата уста "Пиер го няма" не е някаква си логико-онтологична пропозиция.
-
8.
Киркегор би навярно рекъл (в отговор): "Нека не се разочароваме от или отчайваме за Пиер, нека вярваме, че го има - за Бог всичко е възможно, та дори и невъзможното да прави възможно... Христос воскресе из мертвих."
-
9.
Ах, бедни ми Пиер!... Впрегнаха те, обезличиха те в семантика, най-обикновено нарицателно.
-
10.
(Ако ще говориш в логико-позитивистки аспект, то, мисля си, иди си какнижи стандартизирани семантични рисунки ("математически формули") с г-н Пенчо Вълев. Да, логико-позитивисткото говорене изисква мъртви тиренца, точки, кръстчета, цифри и пр., отпращащи отправно-значещо към т. нар. метафизическа област на понятията и принасящи полза и ориентация в света. Всяко онагледяване и живописване звънва мигом в ушите ми и блясва в очите ми като "чиста монета", насъщна метафора.)
-
11.
Свободата не че е едно отрицателно нещо, а едно положително нищо. (Напр. заявяваното твое предпочитане.)
-
12.
Свободата не че е "отрицателен факт", а воля, положителен не-факт. - В този смисъл екзистенциализмът е позитивизъм. Към фактите свободата се отнася избиращо.
-
13.
Отрицателната на свободата нефактичност е илюзията, все-нещо-повечето (link).

Не е възможно да съществуват негативни факти!
-
14.
Г-н Фреге,

Ти, изглежда, употребяваш думите факт, нещо и пр. не само в синонимична връзка, но и съвсем нестрого, като фактите, нещата негласно приравняваш с онтичното, схващайки негативното строго в оценъчен аспект, а нищото - строго в логическо спрежение.

Онтичното не е тъждествено на фактите, нещата и т. н. Свободата съществува, но тя въобще не е факт, нещо, нито е логическо нищо или пък някакво оценъчно дистанциране на човека ("отрицателно нещо"), оттласкване. Свободата е воля, едно екзистенциално положително нищо, което полага във фактите, нещата и т. н. ценности, за да привлече, усвои, асимилира, проникне, прониже, зароби света и стане едно с него. Неин екзистенциален антипод е илюзорността, съзерцанието.
15.
-
Логиката е инструмент на свободата.
-
16.
Атрибут на факта в класическото понятие за факт е фиксацията, т. нар. snapshot - фактът е нещо пределно точно, ясно, откроено и (в макроаспект) статично. Но ето и едно (представено от г-н Фреге) модерно понятие за фактичността, т. е. не и набор, множество от факти, а тъкмо фактичност - от която израстват, "набиват се на очи" средоточия, т. нар. факти. Фактичността като онтичен грунд, основа на... фактичността. "Фактичността е фактична" - тази пропозиция, бидейки тавтология, не притежава съждителна стойност. Но как "фактичността е фактична" именно бива? Фактите, изглежда, имат своя нефактичност, свое светуване, своя отрицателност. Та доколкото отрицателността е все таки фактична, дотолкова тя не е субективна; но доколкото пък е нефактична, дотолкова не е и обективна. Фундаменталното епистемологично разделение субект/ обект се снема - предвид отрицателността на фактите. Т. е. отрицателността на фактите е онтичен феномен, тя не е събирателно наименование за вид факти, "отрицателни факти", които (позитивистки) се нареждат до "положителните", а онтичната характеристика на всички възможни факти, условието за съществуване на факти. Фактът е интенционален. Не е възможен отрицателен факт.
-
17.
(По повод достъпните за "стилистиката" на математическото остроумие форуми псувам всеки път.)
-
18.
Философът-хищник

Засмя се пролетта -
проекция на твоята усмивка.
Обичам те по зимному,
по зимному фуча.

Че не за мене грейна ти,
а грейна ти за пролетта.
И завидях ней - зима бях
и зима съм сега.

Философът-хищник, похитителят на усмивки, възхищаващият се от злото... Всичко това започва от един сърдит, завистлив, подозрителен поглед към усмивката: може ли усмивката да не бъде невинна и все таки да бъде усмивка? Да не бъде сърдечна и все пак да бъде от сърце? Но този път ще заобиколя Чезаре Борджия и пиратите и великата метафора за волята към мощ и ще се отправя в откровено некрофилска посока.

Философското мизантропично чувство за хумор: битието като смешното... Чувствеността, потенцията да се смеем, е нефилософска поставеност: поставеност към будещо смях нещо. Смехът не философства. Философеещият е в отношение към смешното като към Великата маска (битието като изсмятото, смехът като изсечена в онтичната безизразност праформа). Та оттук: най-философичният модус на смеещото се е сардоничното. Какво се крие зад моята сардонично застинала усмивка? - Пита във философска рефлексия себе си философеещият. - Аз съм жив; кое я отличава спрямо гримасата на умрелия от тетанус (зад която не стои нищо повече от спазмирал труп) или зъбенето на маймуната (което не се състои в нищо повече от физиогномика на натурата, безличие)? В сардоничната усмивка се разбужда философският страх: философското "чувство за хумор", заключено в редуцираното феноменологически до ступор съществуване. На английски език има една много хубава дума за сардонична усмивка: grin. Казвам към сардонично ухиленото си лице: "Grin 'til I lose myself!" ("хили се, докато изгубя себе си!"), по един песенен рефрен.

Сардоничната усмивка е еманацията на виновната усмивка. "Grin 'till I lose myself", говори вината в усмивката и неистово се нахвърля ней в нарастваща сардоника. Понеже смехът не търпи отчуждение, а пък ето че тук отчуждението е налице тъкмо в смеха... Само човекът - редом с боговете - може да се смее. Смехът исконно е израз на невинност, наивност на духа, бидейки атрибут на "човешката семка". Но Грехопадението о-винява духа, а респективно - и смеха. Поставя ги под опеката на Христа. Че смехът би следвало да бъде автоматично снет при грехопадителното овиняване на духа: един вече сериозен, скучен си, съзрял, недоумяващ, интенциран, празен, формален, просъхнал откъм дръзновение дух... Протестантската етика... До ден днешен ние, хората, можем да се смеем непринудено, ала пренесени в отварящото се между глупостта и остроумието пространство на профанизиралата наивност. Та в автентиката си смехът ни днес не може да бъде непринуден. И ето парадокса!... "Grin 'till I lose myself", вината импрегнира грехопадналия дух... Един не само логически, ала и екзистенциален парадокс: ще се смея! Насила, но ще се смея божествено!... Тя тъй божествено се смее... Не е човек тя, паднала богиня, countess Bathory, човекът-хищник, чистата непринудена естетическа стойност на греха. (Психоаналитическата естетика се произнася за "перверзната усмивка", а бихейвиористичната - за "извинителна усмивка".) Съществуването се нуждае от оправдание: нужда, извиквана от виновността на духа. Човекът-хищник не може да бъде оправдан другояче от философа, освен естетически.

Графиня Батори или Андрей Чикатило? Кому да се възхищава философът-некрофил? Кой от тях двамата е естетически по-адекватен на истинното зло (човешкото хищничество)? По силата на естетическата (естетическата, не и естетската!) индиферентност на либералистката политическа реалност Батори е сводима към Чикатило – при извършване на профанизационна редукция. Което ще рече, че либерализационната интенция на Батори разклаща истината на Батори - доколкото истината на Батори е податлива на истината на Чикатило. Ала истината на Чикатило не е цялата истина (на злото)... Сводим ли е обаче Чикатило към Батори (обратното движение)? По никакъв начин. Да, поради естетическата претенция на обратния преход Чикатило “упорито” си витае тук, бидейки Чикатило, а Батори, разбира се, си пребивава “там”, непокътната. И все таки ги обединява неуловимият и неведом фундамент на злото... Ето как в този обратен случай истината на Чикатило си остава истината на Чикатило, а истината на Батори – истината на Батори. - Феноменологическото условие истината на злото да се съхрани в своята насъщна скритост и да бъде такава, каквато е: истина на злото, неистината на просветлението.



Графиня Ержебет Батори, човекът-хищник от плът и кръв
-
19.
Уточнение: "смешното" = "битието под определение на смеха". И не че философът преживява в смях битието, ала че в усмивката философът разпознава битие.  А оттук - сардоничното като философичният модус на смеха, а самият философ - като рефлектиращ върху сардоничната си усмивка... Та тази специфична рефлексия наричаме "философското чувство за хумор", което визионерски похищава звънливия детски смях.
-
20.
Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята.
...
И си мисля как пък на някои хищници (големите котки) взорът е отправен остро в далечината, а на някои минувачи погледът - тъпо сведен към тротоара.
...
-
21.
На първи план: ясно е, че спрямо науката Хайдегер разграничава философията; и не е толкова ясно дали в това си разграничение той обича науката или не. А на втори план е ясно, че колкото са му "повърхностни" разбиранията за науката, толкова са му задълбочени разбиранията за философията! Някога философия, наука и религия са били едно. Но днешната наука неправомерно претендира, че вмества в себе си философията и отваря очите на религията, т. е. че "наука" е по-голямо от "философия" и по-зрящо от "религия". Днес има разделение на тези три, възлизащи от общ корен, направления - което полага възможност за шарлатанска еклектика. Отсъствието на философска задълбоченост е характерно за човека на съвременната ни "обща наука". Много от сегашните фундаментални учени се изкушават - дублирайки алхимиците - да обобщят и изведат науката в метанаука, без да прибягват до философията и най-често достигат до несъстоятелности ("торсионни полета", "божествена матрица" и пр.). В почина към издържано съдържателно (т. е. не и само формално) запълване на тази цивилизационна метанаучна празнина се състои голямото дело на Хайдегер. Защото метанаука, както и метаизкуство не може да бъде друго освен философия... Философската състоятелност на метафилософията наричаме мислене - в неговата най-вътрешна и себеоснователна творческа спонтанност. И ето в какъв смисъл "науката не мисли": науката прилага мисленето, тя е приложното мислене (както в теоретически, така и в практически план). А чистата философия не се изчерпва с трансценденталните - формални и овъзможностяващи същинските научни занимания - познавателни методи и принципи, но тя изпълва и с екзистенциално съдържание и, значи, с тъкмо смисъл, същите тези занимания. Та оттук - науката не бива да се сбъдва в руслото на един необуздан прогрес на технологията, нито пък нейният устрем бива да бъде отклоняван от религиозни предразсъдъци, но тя в ставането си бива да бъде съпровождана и от същинко осмисляне, истинска философия. Философията, автентичната, досократическата, не е безвъзвратно снета от метода и нормата, да, философията и науката следва днес бъдно да намерят редом една до друга своите места в живота на човека - ето веруюто на Хайдегер!
-
22.
Корекция:
"А чистата философия не се изчерпва с познаване натрансценденталните...".
-
23.
При това положение религията би била излишна.
-
24.
Изводът, който правя:
Заглавието на настоящата тема, а именно "Науката не мисли", бих заменил с: "Наука и философия".
-
25.
Хайдегерианското "мислене" е едно "страхово мислене". (Вж. рефлексията ми по Киркегор в темата за събеседването.)
-
26.
Г. К., да, не че днес няма истинска наука - напротив: никога науката не е била толкова близо до научната истината! Но днес (както казва Дядо Ники) няма истинска философия, което ще рече: автентична, а не ретроспективна (учебникарска, т. е. "научна"). И кой друг, ако не Хайдегер е радетелят на човешката наука и човешката философия в тяхното взаимодествие! Инициаторът обаче на такова човешко взаимодействие следва да бъде философ - в истинския, досократическия си образ!
-
27.
Философията днес бива да се еманципира ("автентизира") спрямо науката, за да се същевременно съедини с нея - ето диалектиката! Аз не съм (на първи план) за разделение на наука и философия и (на втори план) за някаква независимост на философията, нито пък Хайдегер... Във формулата "наука и философия" "и"-то е диалектическо.
-
28.
Едно човешко "и".

Това, дали някой мисли, не се познава, а се прострахува.
-
29.
Смисъл и критерий

Г. К., говориш за човещина, а изискваш научен подход към философията. Науката не може да бъде метафилософия, критерий за философия; но, напротив, философията необходимо е метанаука, смисъл за научност. Бих дръзнал да ти предложа да се поровиш в Кирекгоровата диалектика.
-
30.
Междупрочем, Киркегор и Маркс са слушали в една и съща аудитирия лекции на Хегел.

За мисленето не може да има критерий: за мисленето има с-мисъл.
-
31.
КАКТО И ДА Е, НЕ СЕ ОПРАВЯМ С ТЕЗИ РЕДАКЦИИ, МАХАМ СЕ ОТТУК!!
-
32.
По възнамерение на инициатора на темата: синтетично ли е настоящото задание или аналитично? И ако (както подозирам) е аналитично, та опредеметяването с "Кораба на Тезей" следва да се приема за чисто и просто илюстративно, то бих признал, че се чувствам безсилен за отговор. Но в първия случай бих рекъл, че тъкмо името "Корабът на Тезей" възприсъства тук и сега за онтична, екзистенциално-същностна основа на въобще диалектическото разделение на цялото и неговите части, частите и тяхното цяло, структурата и нейния състав, състава и неговата структура...  Но като как феноменологично съществува "Корабът на Тезей"? Ето въпроса за автентиката - той снема положения тук тематично парадокс: доколкото парадоксалността не е възможна извънсистемно (извънепистемологически)... Разговорът: нека със "свои думи" (конвенция), вместо със семантиката на "вездесъщата логика" (научна конвенция), споделим разбирането си за "Кораба на Тезей"... Не претендирам за друго, освен че на аналитична постановка подобава математически език. Стилистиката на т. нар. "забавна математика" намирам за несъстоятелна: обидна както за математиците, тъй и за сладкодумците. И, да, само един пишманакадемичен философ, сиреч "металаик" (не и скромен лаик) в литературата и математиката, би си позволил подобна лековата надменност... Най-вътрешното на разбирането е логически неизразимо иначе, освен във форма на парадокс (по Киркегор). Хайдегеровото извращение с езика има своята мисия - призвано е да бори научната конвенция, защитавайки "свойската". Но стилистиката на забавната математика не принадлежи към великия език на Волфиус, а си е чиста проба подигравка.
-
33.
Аналитиката разрушава митовете, легендите, съновиденията, вярванията, фантазмите, метафориката на живота, заменяйки смисъл с полза. (Виж Клагес contra Фройд.) Не казвам дали това е добро или лошо, но казвам, че не е красиво.
-
34.
Но пък (от друга страна), както е казано (R. Wagner, Der Ring des Nibelungen, Rheingold, Erste Szene, Woglinde):

"Nur wer der Minne Macht versagt,
nur wer der Liebe Lust verjagt,
nur der erzielt sich den Zauber,
zum Reif zu zwingen das Gold."
-
35.
1. Дали съм ти неприятен или не - слабо ме вълнува.

2. Дистинкцията синтетично - аналитично се отнася преди всичко за езика.

3. Философията е колкото математика, толкова и литература, та въпросите въобще са толкова формулировки, колкото и задания.

4. Ако ще продължаваш към мен в същия (пренебрежителен) дух, то най-добре ме забрани пълно и во веки (препоръчвам ти!), за да не се стигне (по моя вина!) наистина до неприятна за всички тук ситуация. Или-или. Очаквам твоето модераторско решение. Аз няма да се променя.
-
37.
Всъщност, извинявайте. Приемам забележката. Аз не съм образован. (Което обаче, мисля си, по никакъв начин не ме оправдава.)
-
38.
1. Във форумите съм (или поне искам да бъда, и поне се опитвам да си въобразя, че съм ) равен на това, което пиша. Наричам (си) го с оксиморона "искреност на позата".

2. За мен би било чест и благоговение да се запозная с теб извън форума.

3. Какво означава "аре"?  (В предния ти пост го сметнах за нещо като печатна грешка.)

4. Млъквам и се подчинявам.
-
39.
Наместо логистичната съпоставка епистемология - семантика бих съответно предложил дифузната философия - филология.
-
40.
И ако, както твърди Г. К., семантиката принадлежи към епистемологията, а епистемологията - към философията, то бих задал въпроса: как си съпринадлежат философията и филологията?
-
41.
В кой свят Попър поставя митовете?
-
42.
"Да, трябва да се борим с вредното", мислели си вредителите на полезното.
-
43.
Реален проблем = насъщен проблем, т. е. проблематика, която ни вълнува.
-
44.
То това от теб зависи. Аз няма да се променя. Принципният трябва да бъдеш ти - нали си модератор. (Ако горното играе ролята на формално предупреждение, то ето че с чиста съвест можеш вече да ме забраниш.)
-
45.
Странно, но тъкмо привеждането в принцип изисква у човека промяна: едно усилие да се унифицираш според правилата, които етико-познавателно си възприел (или пък си в процес на възприемяна на такива)... О, ежедневно извършвам над себе си това усилие, ала резултатите, уверяваш се, са плачевни.
-
46.
Обществото в контекста на приятелството. - Всеки човек съществува по едно екзистенциално измерение ("хоризонт", личностна отправност). Общество от двама души наричаме приятелство. Приятелството е двумерно. Че както през една точка не могат да преминат четири взаимноперпендикулярни прави (пространството е най-много тримерно), тъй и трима не могат да се гледат взаимно в очите. И както n-мерното пространство е ментална абстракция, тъй и обществото е екзистенциална абстракция: общото небе над група хора. Срине ли се небето, обществото рухва. А социалното небе, предвид абстрактния си екзистенциално характер, е предразположено към сриване: загуба на религия, загуба на магичност, загуба на предразсъдъци ако щете и пр.: загуба на свръхсетивност, загуба на световост и възцаруване метафизиката на фактите, т. нар. логически позитивизъм, аналитична философия, прагматизъм и т. н. Това, което Ницше нарича нихилизъм. И тъкмо на този въпрос е посветена Хайдегеровата статия "Думите на Ницше "Бог е мъртъв".
-
47.
За (в последна сметка) природата на нещата

Предполагам, всички (в т. ч. и аз) имаме представа как в своята знаменита поема Тит Лукреций Кар в ненадминато изящество обговаря тъкмо природата на нещата. Какво обаче има предвид той под "природа на нещата", и включително и с атомистичното си описание, и с "пустотата"?

Нека се разговоря по темата (проанализирайки в осмисляне хегелианската съпричастно субстанциална логика на духа):

Прелюд. Въпросът какво е съзнание е тъждествен с въпроса кой е субектът (субектът като "нещото"). Съзнанието за неща се нарича дух. Да, нещата не са (нито пък съзнанието) сами по себе си - или са в съпричастие, или в отчуждение.

1. Нещата в съпричастие (битие на нещата). По линия (отправност) на отчуждението няма битие (на нещата) - битие (на нещата) не може да има отправно "нещото", сиреч догматично, т. е. под субектно спрежение. Та битието на нещата = съпричастието ("спомежду" нещата, "във вихъра на нещата"). Общото тук е играта. Обективацията снема битието. Интенцията е небитието.

2. Нещата в отчуждение (интенция, небитие, отправност). Та - по линия (отправност) на отчуждението нещата изстъпват двояко: (а) в система и (б) по природа.
а) Система на нещата. Общото там е логиката (+ тъждество на неща и понятия).
б) Природа на нещата. Общото там е субстанцията. "Нещата по природа" значи "нещата субстанциално".

Извод. Нещата по природа не са нещо повече от атрибутивни средоточия.

Поука. Не че едни неща са природни, а други - не. Ала: говорим в природен аспект за нещата или не в природен аспект говорим за нещата.

За вълнението и буденето на интерес
Лукреций говори в природен аспект за нещата. Но това ли е най-вълнуващото у Лукреций? За съвременниците му - да, може би: едно за тях необщоприето тълкувание за нещата. Но не и за нас - за нас най-вълнуващото у Лукреций е неговият изказ. И ето пак догадката: че тъй или иначе извън езика - било по изказ или било по тълкувание - няма природа на нещата; или ако има, то... к'во ли ме вълнува!... Вълнува ме, че някои ги вълнува: едва ли някога ще разбера употребата "буди интерес" (евфемизъм?).

Емоцията - критерий за истината.

Не съм център на вселената, но и вселената не е нито времето, нито мястото, където живея.
-
48.
За да бъде човек в собствено съзнат досег с изкуството, то не е необходимо той да бъде артист, нито е необходимо да бъде изкуствовед... Та питам философите: за да бъде човек в собствено съзнат досег с науката, то (аналогично) необходимо ли е той да бъде човек на науката?
-
49.
Да, никой днес у нас не философства с чук в ръка.
-
50.
Поставеният тук проблем се състои в лингвистичната неавтентичност на ситуативното представяне (т. нар. едни "психологически задачи"). Реалната ситуация не е разделена на логика и илюстрация. Големите белетристи са затова големи, защото езикът им е ситуативно автентичен, без такъв, присъщ на стилистиката на занимателната математика (и респ.: т. нар., едни популистки, тестове за интелигентност), хистерезис.

Езикът на логиката (и въобще математиката) следва да бъде чисто и строго семантичен, символно-алгоритмичен.

Та ако например тези две задачи бъдат изписани на строг и стандартизиран,  и академично конвенционализиран, перфектен математически език, то едва тогава те биха могли да послужат в един научно поставен тест за интелигентност - при, разбира се, условие, че относно изпитвания се преполага, че владее този език.

Ето защо тестовете за интелигентност са по-същество невалидни в, какво се казва, живия живот и бива да спадат към вътренаучния кадрови контрол. Останалото е нездрав популизъм... Апропо, в живия свят истински важи здравият популизъм, "военната школа на живота", а именно, че "това, което  не ме убива, ме прави по-силен". (И едва ли тук е за подценяване фактът, че блестящият езиков стилист Ницше е страдал от липса не белетристичен талант.)
-
51.
Нима т. нар. философи на живота не дължат своето проникновение на страданието си по отсъствието на белетристичност - живот-роман и роман-живот, - на сблъсъка на езиковия талант и хистеричната ситуация!
-
52.
Някой би могъл да рече, че горепоместените задачи извират от щекотливостта на живота (т. е. ежедневието) и не поддават на (математическа) семантизация. Но науката познава поне един велик случай на адекватно математизиран житейски проблем: граничният преход, Огюстен Луи Коши асимилира в езика на математиката актуалността на граничния преход.
-
53.
Да, мислене в житейска ситуация, вместо в строго математическа постановка... Строгото математическо мислене е на общоконвенционално основание, т. е. по етикеция, "предопределение" елитарно (елитът научна общност) и не притежава стойност в морално-естетически смисъл. А житейското (може да включва и математическо) е елитарно в изключителни, т. е. "избрани" случаи - тогава то намира своето оправдание в политическата естетика (в т. ч. и сюблимните герои в романите на Достоевски).
-
54.
Математиката се намира извън добото и злото и поради това не може да бъде отвъд доброто и злото. За наличие на отвъд-бъдна перспектива е изискуемо присъствието на възможност за надмогване, т. е., що се отнася до доброто и злото, пребиваване в етическото пред (всред) естетически (-ско) хоризонт (обкръжение). Резултатът от надмогването би бил заставане на "възбог" (по превода на Ж. Николова-Гълъбова), т. нар. (по Киркегор) религиозен (сиреч етико-екстатичен) стадий. "Добро ли е да освещаваш войната? - Добрата война освещава всичко." Звучи маниакално, звучи cool, звучи heavy metal!
-
55.
Beavis и Butthead - философи.
-
56.
Кое в една общност е името на човек? Например за мен името на този, който тук пише под наименованието "frege" е тъкмо "Г-н Фреге". А ако по лична карта той примерно се казва Фарамонд, то по никакав начин не бих могъл да свържа този човек с името му по лична карта и камо ли пък със самия дук Фарамонд, сина на Маркомер.
-
57.
Г-н Фреге, ако държи тук на името си "frege", не би могъл да бъде тук анонимен. Да, г-н Фреге участва тук системно и физиогномично, не и спорадично!
-
58.
Ако азът се представляваше пред самия себе си именно (т. е. посредством име), то това би било равносилно на (шизофренен) разпад на аза. Името представлява аза, но в едно общество, в което азът участва. А азът няма как да безименно участва в някакво общество (т. е. без име). И ето че ако човек е в някакво общество известен, то не е възможно да бъде известен другояче освен с името, с което го знаят в тази общност. А цветист пример за именната орисия са мутренските имена.

Съумее ли някой да се успешно представи пред теб в обществото за самия теб (т. е. с твоето име), то проблемът е извънобществен и изстъпва очи в очи между теб и този друг човек, без вече името да опосредява отношението ви... Срещу такъв не бих парадирал с името си, а бих му посочил с два пръста своите кървясали очи.
-
59.
Няма как да бъдеш известен като друг - та ти там си тъкмо това, с което си известен! Да, името ти се образува в обществен контекст. Имаш ли проблем с името си, то имаш проблем всъщност с обществото. И обаче нима всички сме конформисти!
-
60.
Конформистът нито участва в обществото, към което се е конформирал и нито пък му опонира. Конформистът е една "тухла в стената".
-
61.
Доколкото името носи авторитет - дотолкова то може да промени отношението към мнението.
-
62.
Ако една теория противоречи на друга, то от това не следва, че или едната, или другата е "грешна", а че би могло това противоречие да бъде (или вече да е) преодоляно с трета теория. И въобще - не би могло да има извънтеоретичен критерий за "вярна" теория.
-
63.
Осмисляйки това, в което (с полза или без полза, с успех или без успех, с удоволствие или болка, с амбиция или без амбиция, рушително или градивно, за добро или зло и т. н.) участва и това, което сам той в своето участие прави, човек извършва движение на духа по надлитане рамката на настоящото си ценностно вместилище и в последна сметка - по осмисляне самия себе си. И въобще - философията осмисля живота, т. е. средоточва човешкото: това е нейният основен принос към живота (доколкото животът бива най-подир да бъде един човешки живот). О, да, философията прави смисъл!
-
64.
Формулата "философията прави смисъл" се онасъщностява в противоположна на "философът прави смисъл" посока, т. е.: "философстването ражда смисъл" - та именно философът бива екзистенциалният резултат (екзистенцията) на това онтично инкубиране... И ето как ставането философ нито е по формула, нито по свободна воля. Ала доколкото свободната воля би могла да бъде израз на смисъл, сиреч на философска екзистенция, то дотолкова една такава (с инструменталонтично звучене) формулировка ("философията прави смисъл") очертава рамка на валидност на тематично говорене за принос на философа.
-
65.
Sorry, знам ти името по лична карта, но няма да те нарека с него... И още повече, че не към мен е отправен отговорът ти... Чувствам се малко неловко... Написала си нещо, чиято искреност е дотолкова изключителна, че стилистиката да губи значимост: та в случая заиграването би било неуместно и нелепо.
-
66.
"Въобще"-то тук вече не иде от Господ Логос, а от смисловото присъствие на т. нар. "мъртъв Бог" - едно онтично узряване на общото, едно именуващо посредством екзистенциали раздуване. Себерефлективната инфлексия от насъщно битие към наличен свят се нарича философ, наричайки себе си.
-
67.
Казано грубо в прав текст: да, днес без пари не се живее; но пък ако (и щом) на всяка цена държиш да си философ (иначе ти не би бъдел философ), защо философстваш с нагласа да скланяш тъкмо в качеството си на философ глава пред обществените ценности, нихлистичните ценности, кухите ценности, пазарните ценности?! Ами намери си цинично работа, от която да получаваш доход, но в която "философски да не се влагаш" (т. е. философичността ти да не пропада в методология) и... продължавай да бъдеш философ! (И (пре-)прочети Ницшевото есе "Шопенхауер като възпитател".)
-
68.
Към Иван - философичният принос прошества в хоризонта на очакването на философа. Философската реалност не може да бъде извън философската екзистенция, т. е. при снета интенция на себерефлексията.
-
69.
Добавка (към Иван): Кой да очаква от философа? Кой в осмислянето е над философа!... Тъй или иначе, въпросът за приноса на философа се върти около осмислянето.
-
70.
Ако питането е за някакви нефилософски приноси на философа, то това е съвсем друг въпрос, въпрос, който ми е чужд.
-
71.
Майната им на конституциите и пр. - екскременти на "обществени договори"!
-
На забележка, че, видиш ли, на конституционно гарантираната от либералната демокрация свобода на словото дължа сега възможността да псувам в общественото пространство либерално-демократичния конституционализъм, бих отвърнал: настоящата ми емоционално-словесна противоконституционствувателност е израз на циничната ми неблагодарност, яда, че камък върху камък не съм поставил в живота си.
-
72.
По каква причина човек е свободен?
-
73.
... освобождава философско пространство за безметафизична онтология (екзистенциализъм). Пръв забелязва тази ниша Шопенхауер, чиято метафизика се свежда до отъждествяване на отвъдно и отсамно (т. нар. "воля" по Шопенхауер). Докато Фихте вижда във волята просто гносеологическото начало.
-
74.
Към Модератора: Модераторе, умолявам Ви да ме забраните (вкл. и за четене); тоя Фреге едва го понасям вече, а все се изкушавам да надничам тук!... Ще ми помогнете ли, Модераторе? Усещам, че дойде и моят ред... Всички имаме интерес от това; и най-вече форумът... Благодаря в аванс. И знайте, че този път съм искрен... Ако до няколко дни не ме забраните, ще Ви принудя.
-
75.
"Aut Caesar, aut nihil!", "в живота бях готов за всичко, та смъртта ми не влизаше в сметката - и ето че сега трябва да умра неподготвен" - Чезаре Борджия
(+ Nietzsche, "Jenseits von Gut und Böse", 197 & "Der Antichrist", 61)
-
 Само с толкова мога да се отчета от творчеството на този незабравим философстващ индивид, който е заслужил моето уважение и оценка на дипломиран философ.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Ето и моите философски и полуфилософски мнения от преди доста години. Бях ги писал на друго място (в друг форум, където получих несправедлив бан) и бих искал да си ги имаме и тук, в нашия си форум, защото няма нищо по-логично от това своето творчество да си е при своя форум, а не само да стои по чужди форуми, особено пък ако там си получил бан!
 Ето и според каквото се е запазило (и с някои редакции, които ще си направя тук, за да са по-правилни и издържани постовете ми; все пак имам какво да подобря след толкова много време на учене и опит):

1. Ами те двете половинки са еднакви. Така, че няма смисъл да се пита: "Коя половина?". То този преподавател направо жива конкуренция на Буридановото магаре направил с този въпрос... :)

2. Детето по презумпция казва, че 8 трябва да се разполови. Т.е. да го превърнем в "4 + 4".  А АРИТМЕТИЧЕСКИ Е ВЯРНО, че 4 + 4 = 8. Нали? Вярно е аритметически и това, че 2 х 4 = 8, нали? ДАЖЕ ПОСЛЕДНОТО МУ СЕ ВИКА В ОСНОВНОТО УЧИЛИЩЕ - "Проверка" на това дали 8 : 2 = 4!
ПОНЕЖЕ, ако имаме 8 овце и ги разделим между двама овчаря, наистина, ще си останат 8 овце, само че на 2 различни места по 4. В ПРИРОДАТА НИЩО НЕ СЕ ГУБИ. :)

3. Общо взето мислиш правилно, но последното ти изречение няма особена стойност. Като имаш 8 (1+1+1+1+1+1+1+1) или (2+2+2+2) или (4+4) или..., то както и да го делиш, стигнеш ли до ИСКАНОТО "две равни части" НЯМА НАЧИН да не стигнеш до ЧЕТВОРКИТЕ и то точно до ДВЕТЕ ЧЕТВОРКИ. -------> Н-Е-О-Б-Х-О-Д-И-М-О-С-Т !!!  Само за миг да стигнеш до нещо различно :

а/ (1+1) + (1+1) + (1+1) + (1+1)

б/ 3 + 5, и пр., то значи си стигнал НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ, но не и В ЦЕЛТА ( ДВЕ РАВНИ ЧАСТИ), защото при а/ имаме РАВНИ, НО ПОВЕЧЕ ОТ ДВЕ ЧАСТИ, а при б/ ДВЕ, но НЕРАВНИ ЧАСТИ!!!
"ДВЕ ЧАСТИ" и то "РАВНИ" могат да са НЕ-ЧЕТВОРКИ при нещо друго - да речем при 10 или при 25 МИЛИОНА! Но, когато ги ИЗИСКАМЕ ПО ОТНОШЕНοЕ НА 8, няма как да не намерим НЕОБХОДИМИТЕ ЧЕТВОРКИ.
  Може да го наречеш "ДЕТЕРМИНИЗЪМ", "ФАТАЛИЗЪМ" или "ПРОМИСЪЛ" ;), но си е така, както ти го казах.

4. Да взема да отговоря :)

  "Какво става когато от 8 извадите 4?"

 По принцип не става нищо особено, но, зависи - ако сме в първи клас и го правим на контролно, може да станат много неща, особено, ако сбъркаме. :)




" Ето: "8-4"... Къде се дяват извадените от вас неща (при това 4-ри неща)?"

а/ Неееее, няма НЕЩА тук. "4" е само "предикат" и абстракция.
б/ Все пак може да се помисли къде се дява ИЗВАДЕНОТО "НЕЩО".
  За да отговорим на този АБСТРАКТЕН ПРИМЕР, може да си позволим някои по-конкретни примери:
  - Петърчо имал 8 ябълки и изял 4, колко са му останали?... ( 8 - 4 = х )
  - Петърчо имал 8 ябълки и  дал на Марийка 4. Колко са му останали? (8 - 4 = х)
(ЗАДАЧА СЪС ЗВЕЗДИЧКА):
- Петърчо срещнал 8 циганина, които искали да му вземат парите, но убил 4. Колко роми са останали живи? Пояснявам, че не съм имал нищо анти-ромско (анти-циганско), нито пък анти-хуманно. Против насилието съм, пацифист съм. Просто пародирах съдържанието на някои задачи по математика и исках да се получи малко по-увлекателно за читателите давайки пример с криминална ситуация.
- Петърчо имал 8 лева, но похарчил 4 за храна, колко пари са му останали? ...
  СЛЕДОВАТЕЛНО, СПОРЕД КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ И ОБЕКТ, 4 може да бъдат изядени, дадени, ликвидирани, похарчени и пр. Т.е. сега да минем пак към някакви по-общи категории : ИЗВАЖДАНЕТО, МИНУСЪТ илюстрира всякакви АНИХИЛАЦИИ, ПРЕХОДИ И ПРОМЕНИ.
Та, на въпроса, изваденото нещо се дява в НЕБИТЕТО или, конвенционално, в ИНОБИТИЕ. САМИЯТ МИНУС показва ОТНЕТОСТ/ОТНЕМАНЕ/ЛИШАВАНЕ. Следователно ние с тези "4 неща" не правим нищо, освен да КОНСТАТИРАМЕ ЛИПСАТА ИМ и да вървим напред.

5. "На жена, която 10 години се бори с мизерията, й дават Н хиляди лева, които да изхарчи за себе си. Жената се връща разплакана след 4 часа ходене по магазини, без да е изхарчила стотинка, дори и за градски транспорт."

Хм, отделен случай е (ако е въобще реална случката). Я дай на някой циганин дето не 10 години, ами 40 години се е борил с мизерията Н не хиляди, а просто Н-стотин лева, да видиш дали ще ходи разплакан! Тук също пояснявам - давам пример с беден човек и циганин в добрия смисъл - в случая, че би задоволил потребности и би бил щастлив. Естествено не казвам, че всички бедни цигани са с един и същи темперамент и характер. Главното което имах предвид е, че бедни хора (а много от бедните са цигани) биха се радвали, а не биха плакали, ако имат пари. Ето и аз - беден съм, в момента, а ако имам пари ще се радвам, няма да плача!


"Когато не са надзиравани, робите не копаят тръстиката. Същото го правят и много хора в съвременните офиси."
  Ами резонно е.


"интересни са тези житейски примери. Нека обаче огледаме нещата и размислим защо жената с Н хиляди лева е по-свободна от жената без тях."
  Това е ТОЛКОВА САМООЧЕВИДНО, ЧЕ ВСЯКАКВО ОБЯСНЯВАНЕ, СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ СИ ИМАМЕ ВРЕМЕ С ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАРИТЕ.

6. Има някои неща, които наистина ме карат да се удивя на креативността на философския ум - "Свободата като не-морална категория!". Добро е, насочва към мислене... Ноооооооооооо, други неща като: "svobodata e iluziya, koyato sazdavame kato reaktziya na useshtaneto za prinuda, ako nyamame tova useshtane, ne mislim za svoboda.", ми звучат също като :
"Гладът се появява, когато не ни дават да ядем, ако си нямаме проблеми с яденето, то въобще не мислим за глад."
"Жаждата е реакция на усещането, че са ни спрели водата преди 48 часа и не сме се запасили с минерална вода. Ако нямаме това усещане, не мислим за жажда."
"Сексуалното желание е илюзия, която създаваме като реакция на усещането за това, че "не ни пускат", ако ни пускат, нямаме често такова желание, че даже може и да стигнем до периоди на асексуалност, фригидност и пр."...
С ДРУГИ ДУМИ - всеки знае, че ни ЛИПСВА ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ. Ако имаме как ще ни липсва? И, без да съм чел книгата, предвид такива "ПРОЗРЕНИЯ" си мисля - не пишат ли някои философи САМО, за да вземат пари? /Това си го мисля вече и не само за някои философи./

7. Ooooх, Скинър ли е това? Извинявай, но аз съм го виждал само на кирилица и, честно казано, за срам или не, не знаех, че така му е името в оригинал, най-малкото си го преставях само с едно "ен". Човекът си има оригинални идеи, не оспорвам. Обаче конкретният пасаж, лесно озадачава търсачите на нещо ново и качествено.
Аналогиите, които дадох, разбира се, че не са напълно коректни, откъм релацията им със СЪЗНАНАНИЕТО, но ставаше дума, че е същото по отношение на това, че като НЯМА НЕЩО, е естествено да ни липсва, да си мечтаем за него и пр., независимо дали е свобода, чист въздух или пържени картофки със сирене.

8. Даже според Павлов, ако се не лъжа, това беше "инстинкт за свобода".
Всъщност от етологията знаем, че някои животинки не са много мераклии за свободен живот, но други, например лисиците, определено, поставени в клетки, не могат да си намерт място и голяма част от времето си прекарват в търсене на изход.

9. " за свобода (по-точно за "степени на свобода") се говори и в механиката :-), но това говорене за "свобода" е доста по-различно от говоренето за свобода при хората. За машините не казваме, че имат свобода на избор, но за хората сме склонни да мислим именно по този начин."
  Машините са си машини, това е вярно.


"Не съм убедена, че можем да говорим за свободен избор при животните, поне нямаме достатъчно свидетелства за това."

  А, защо да няма? Пред очите ни са. Дай на една домашна котка месо и хляб и гледай как си избира месото. Остави я после на "пост и молитва" 10 дена, след това й дай само хлебец да видиш как, като няма ИЗБОР, ще яде каквото има. 90% от хората, които познавам ще направят същото. /Примерът е за самоочевидното (че "АКО оставиш котка гладна, ТО..."), НЕ призовавам никой да оставя котки или други животни, които има да гладуват! Против съм, от малък, всякакво безсмислено насилие и всякакво ненужно причиняване на болка на животни!/



"Примерите на поведение, което ни изглежда свободно (като опитите на лисицата да се измъкне от клетката) могат спокойно да се интерпретират съвсем в духа на Скинър - като реакция на принуда. А Скинър твърди, че нямаме достатъчно свидетелства и за наличието на наистина свободен избор и при хората."
 
 Т.е. от неговата си гледна точка може и да няма, но пък, ето че дори тук "подобието" с лисицата проличава, което значи, че от нашата, по-обективна да я наречем от Скинъровата гл. точка, свобода и стремеж към нея си има.


"Тезата му е много силна, съзнавам, и социално неприемлива, но това само по себе си не означава, че е невярна."
  Определено по такива мотиви не може да я определим като невярна, но къде забеляза сила в такава една теза?




"Последното трябва да се докаже, а не просто да се отхвърля на базата на позоваване на емоции и морални норми."
  С пълна сила важи и казването ти за "силата" на тезата. Въх... извинявам се за тавтологията!

"Извън темата - ще отсъствам няколко дни и няма да мога да участвам в дискусията (ако тя продължи) до понеделник."
  Няма никакви проблеми. Какво са за философията няколко дена? Има хора с Аристотел полемизират, въпреки, че е живял векове назад и е починал, пък ние с някой дето е жив и не е на линия само няколко дена ли няма да полемизираме?

10. Далаят прави много добра разлика между двете неща и, започвайки да отговаря илюстрира това с усмивчица ":)" (емотиконка). Колкото до мотивацията (поставено сериозно или несериозно някое питане), тя има значение, но, защо пък, когато, така и така, си поставил интересен казус за размишление (по съдържание) да го пренебрегваме заради формата му (риторична)?
Отделно Далаят би се радвал да има повече нови теми, за да не се налага да намира интересни неща само в риторичните въпроси на "застаряващи" топици. //"топици" = "теми"; в ед. число - "топик" = "тема". Просто чуждица от английското "topic". Аз не съм за чуждиците. Даже тук, в този форум, си имаме тема за български думи за някои чуждици и заемки.

11. Много ценя диалектиката. Едно от забележителните неща там е твърдението, че причината определя следствието, а то, на свой ред, влияе на причината. Смятате ли, че това е закон?

12. Да, разбира се, има случаи. Най-простото май беше, ако вода кипне на огъня и го загаси.  :) :Р

13. Определено тонът ти е неуважителен и не бих се впуснал в дискусия с теб. Ако цениш критичността, изпробвай я върху себе си.
Ако някой, по някаква малка вероятност, е проявил фриволност от твоя тип, да поясня, че примерът е "патент" на Брутян - философ, който, повярвай, разбира доста повече от теб от причини и следствия. Чуваш го за първи път? Ами не се учудвам.

14. "Какво става с това консултиране? Има ли люде да си дават парите за таквиз работи или се бачка ей така - за слава? Странно и интересно."
  "Странното" и "интересното" по принцип са субектогенни категории. За един дивак например може да е странно, че самолетът лети без да размахва криле и да е интересно, че вечер има светлина и без слънце, когато светнеш някоя крушка. Фактът, че нестранни и нормални явления като философското консултиране, ти се струват "странни" и "интересни" говори за не особена развитост на ЦНС-то ти, но какво да се прави? Всеки според възможностите си. Както виждам ти дори не си чел Брутян в една съседна тема, държиш се грубо във философски форум, така че...

15. Артъре, позволи ми да се усъмня, че предвид склонността ти да се заяждаш темата е провокирана от тебе, а сега се правиш на съпричастен към Юнуз!

16. So what? You can type SOME English! LOL! Not a big deal, dude! I am able to type 6!
А ти си просто един полиглот, ама не в естествения, а в смисъла на креатурата ти - "Юзър", дето беше нарекъл Юнуз по този нелеп начин.

17. "Аз пък предпочитам интериорните блондинки пред екстериорните такива."
Проблемът в твоя случай е, че, дори и да изходим от изчистения вариант на анекдотичната блондинка, поставяйки го като потенциална реалност в една психологема от типа на : "Ти я срещаш и тя те поглежда.", нямаш даже формални шансове да събудиш някакво предпочитание от нейна страна.

18. Я се сети водата колко състояния има и дали е мокра при всяко едно от тях.
Я се сети, дали, ако ти не се сещаш за нещо, то обезателно не съществува? Нали не си солипсистче ? :)

19. :)  /Усмивчица просто./

20. Странгер!!! :)))) /Стана ми смешно от така транслитерираното "Stranger", което се произнася приблизително като "стрейнджъ"/"стрейнджър": [ˈstreɪndʒə(r)]/
[ˈstrendʒɚ].
/


Апропо, да ти отговорим на въпроса, но първо уточни какво разбираш под "мокър"! Ако, случайно, е способността му да намокря - очевидно да. В контекста на сюжета - спорно е дали това може да се определи като "ДЪЖД", доколкото беше виртуален такъв. А, от гледна точка на реалността по производството на филма, може би някой запознат ще ни каже дали са ползвали комютърна обработка или са използвали класическия пожарникарски маркуч :)

21. Артърчо,  все пак да напомня с една съветска песничка:
"Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое портфель без фель
Это все равно что медведь без ведь
ο конечно если трамвай без вай
Это что угодно только вовсе не трамвай
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое луна без на
Это все равно что земля без ля
ο конечно если лимон без мон
Это что угодно только вовсе не лимон
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Что это такое зима без ма
Это все равно что каток без ток
ο конечно если игра без ра
Это что угодно только вовсе не игра
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись научись не глотать слова
Я тебе я тебе я тебе говорю сперва
Научись научись не глотать слова"
   Ще поясня, че споменаването на "лимон" в песента не е това, поради което е поставена тук. Основно имам предвид СПИНОЗА. Хайде, съгласно него, да се опиташ да ми кажеш - ЛИМОН, БЕЗ ВИТАМИН ЦЕ И КИСЕЛИНА, ОСТАВА ЛИ СИ ЛИМОН?
 21. Добре, Артъре, хайде, кажи сега дали според тебе това е закон и, дали въобще, е възможно?
 22. Мерси (искрено) за отношението! Предпочитам несъгласен, дето пише, пред съгласен, който си мълчи :)
И така:
"причината за кипване на водата е, че, най-общо казано, температурата на водата е достигнала точката на кипене."
  Това според мен е голяма онтологическа, дори, конкретно - физическа, тавтология. Причината за кипене на водата била, че температурата й била достигнала точката на кипене! За да разберем какво се крие зад това изречение, да го опростим:

"Водата кипи, защото става толкова топло, че да кипи."
Кипенето е движение (бързо движение, най-общо). Температурата, откакто откриха, че няма топлород, е просто различна степен на движение на частиците. Т.е. излиза, че казваш :
ПРИЧИНАТА ЗА БЪРЗОТО ДВИЖЕНИЕ НА ВОДАТА Е, ЧЕ ДВИЖЕНИЕТО Й (температурата) Е ДОСТИГНАЛА ТОЧКАТА НА БЪРЗО ДВИЖЕНИЕ.
Т.е. КИПИ, ЩОТО КИПИ.
Да, ама каква е ПРИЧИНАТА ДА КИПИ? Кое е направило ДВИЖЕНИЕТО НА ЧАСТИЦИТЕ ТОЛКОВА БЪРЗО, КОЕ Е НАМАЛИЛО ПРИВЛИЧАНЕТО МЕЖДУ ТЯХ?...
ОГЪНЯ!!!!!!! Значи Георг Абелович Брутян е прав.
- Брутян.



"Наличието на огън е условие за възникване на причината."

  КАКТО ВИДЯХМЕ, самият огън е ПРИЧИНАТА. Кипенето е СЪСТОЯНИЕ на водата. А пряката му причина е ОГЪНЯ (В този случай! Ако имахме случай на кипнала вода от лава или нажежена стомана, тогава причината ще е друга, но ЗА ТОЗИ ПРИМЕР-ТАЗИ ПРИЧИНА!)

"причината за загасването на огъня би могло да бъде, най-общо казано, отсъствието на кислород, елемент необходим за горенето. Заливането на огън с вода е условие за възникването на такова отсъствие."
Което не променя ситуацията, че огънят "сам си е направил" да няма как да гори, понеже е залят от задвижената от него водица. (Иначе няма да спорим, че в самата вода пак си има кислород И ПРИ МНОГО ВИСОКИ ТЕМПЕРАТУРИ, АКО ПУСНЕШ ВОДА, ТЯ ЗАПОЧВА ДА ГОРИ, т.е. разделят се водорадът и кислородът, и става опасно! Пожарникарите го изучават това и си имат специални способи за гасене на пожари, чиято температура надхвърляше някакви си стотици градуси - 700 ли, 800 ли, 500 ли, не помня!!!). /Това го бях гледал в някакъв филм, но по-късно се разтърсих за повече информация и гледам, че има вече доста повече информация по въпросите от преди: та, доколкото разбирам, наистина водата не винаги била подходяща за гасене на пожари, но бе било, защото се разпадала на водород и кислород, а по други причини - ето някои източници за повече информация - reddit.com/r/askscience/comments/3gyizf/is_there_a_temperature_at_which_water_will_ignite/, physicsforums.com/threads/can-water-be-flammable.388918/. Длъжен съм да внеса уточнението, защото вече разполагам с малко повече информция по въпроса, но пак не бих казал, че напълно ми е ясно./




"По този начин, Далай, се различава условие от причина."

  Ако изключим този пример, абсолютно съм съгласен. Даже и основание от причина се различава, както ни е учил Александър Андонов, да ни е жив и здрав!

"Иначе в най-спекулативен смисъл, разбира се, че следствието определя причината, доколкото и причината и следствието са моменти от взимодействието и в този смисъл, ако следствието не се получи, то причината няма на какво да бъде причина и не може да бъде мислена като причина."

 Това ми харесва, понеже подкрепя диалектиката, а и много философски е казано "не може да бъде мислена като причина", но какво да кажем за възражение от сорта (бих искал да чуя вашите мнения, аз съм вземал отношение към тях на други места):

- Причина и следствие са често разединени времево и няма как следствието да окаже влияние на причинилото го, ако последното отдавна го няма, примерно.
Това вярно ли е и, ако е вярно, какво да правим с този диалектически феномен? Броим ли го за закон или не?
Мерси!
23. А, не е точно така, хубава дискусийка завързахме за причина и следствие, заповядай да си кажеш гл. точка, защото мисля, че ще добавиш нещо интересно, съдейки по постовете ти до сега.
24. Ами без ограничения. Всяка една такава е добре дошла, макар че предпочитам да изхождаме от една ежедневна парадигма, за да не се натоварва допълнително и без това сложния въпрос.
25. "Искам да кажа, че причината за кипването на водата е нейната температура. По-специално - еди коя си температура. Която може да бъде достигната от своя страна по различни начини - причини, ако щеш."

  За мене температура е просто движението на частиците. Т.е. нещата се припокриват. Иначе, че може да има различни причини - разбира се. КАКТО НИ Е УЧИЛ ГОСПОДИН ЛЮБЕН СИВИЛОВ - "Едно и също следствие може да има различни причини."


"Моля те, Далай, помисли малко върху това, че водата кипи при различна температура. Зависи от надморската височина и налягането общо взето."
  Правилно, това е комплексът от условия. Но ние разглеждаме само един пример, подразбиращ се като кипнала вода, примерно в Сф., а не на Мусала. :)

"Иначе - любопитно е какво е говорил Александър Андонов за причина и основание - сигурно това, което е казал Хегел, а?"

  Оооо, А. Андонов не може да се пресъздаде, той трябва да се чуе. ;)
26. "а не, причината за кипването на водата определено е някой, който е сложил тенджерата върху огъня и е съобразил, че температурата на огъня ше промени температурата на водата, ако дистанцията между двете субстанции се намали достатъчно, за да стане взаимодействието между  тях възможно :)))"
  Тука вече излизаме, мисля, извън конкретния пример : "Кипнала вода гаси огън.".Ако вървим по този път, ще трябва да кажем, че "всъщност" причината са родителите му, които са го създали и... ще стигнем до Дарвин, че и до Големия... /имам предвид "Големия взрив"./

Иначе ми хареса хумора. :)
27. Зависи в контекста на кое говорим? Дъждът там трябва да се дефинира първо.
28. "нашата симпатична човешка цивилизация е шизоидна по дефиниция, константен преход, шифт между една сетивна и една серебрална матрица
виждаме, че земята е плоска
но знаем, че е кръгла"

   Не, това е просто диалектика на ВИДИМОСТ и СЪЩНОСТ. Няма нищо шизоидно.




"във втората серия, в чистилището, нео боледуваше и изстрадваше младежкия си екзистенциализъм, екзистенциалната си депресия, в който сетивната матрица се възприема като майа, илюзия, а серебралната - като извънматрична, обективна истина :)"
   Той Нео си страда по принцип. ;) Както казваше един - "И на мен да ми дадат толкова много пари за една роля и аз ще играя, че страдам!" :) Иначе сериозно - мисля, че лирическият му герой определено си беше образ в развитие, но то при такава динамична сюжетност, няма как.

"колко детинско :)
защото земята е кръгла, но и плоска, и метафизичния раздор престава да бъде тегуба и проблем, когато се научим да сърфираме междуматрично без да падаме в софистичните дупки :))))"
    Тука малко не разбрах замисъла ти, но искам да потвърдя, че няма никакви раздори от какъвто и да е порядък, камо ли - метафизически, ако сме наясно с диалектиката на ВИДИМОСТ-ЯВЛЕНИЕ-СЪЩНОСТ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК-СЪЩНОСТ ОТ ВТОРИ ПОРЯДЪК И ПР. Това са РаЗЛИЧНИ СТЕПЕНИ в ОНТОЛОГИЯТА и, НАЙ-ВЕЧЕ, В ГНОСЕОЛОГИЯТА.



"проблема, или метафизичния конфликт, се появява при postdialetheism-a, когато се пръкват философите, люде невежи, които постановяват че земята не може да бъде и двете, и плоска, и кръгла :)"
   Това може да го твърди само човек, незапонат с ДИАЛЕКТИКАТА. Няма начин да си чел ЛЕНИН-МАРКС-ЕНГЕЛС-ХЕГЕЛ и да си стоиш на ниво "а ла Аристотел".


"а колко разбираемо и непоболяващо е било сложното преди този псевдопрогрес:
"Ние стъпваме и не стъпваме в същата вода"
᾿We step and do not step into the same rivers; we are and we are not’
Heraclitus "
  МНОГО СИ ПРАВ - ПОНЯКОГА И ХЕРАКЛИТ + ЛАО ДЗЪ са достатъчни, за да разберем тези прости неща!
29. Е, то радостта си е лесно-постижима. Без никакъв намек за личните ти качества, само като бегло примерче, някой, примерно си се чувства радостен, понеже е пил 3 водки и са му платили мезето в кварталната кръчма. Та викам радостта да я оставим.
Аристотел точно с това го отъжествих, с едно класическо "Закон за изключеното трето", който си има своите приложения и валидности, но само в определени рамки, контексти, условия и пр. По същия начин както Нютоновите положения важат на (и до) определено ниво, после... трябва да излезнем малко извън Нютон.
" никак не е трудно да си "а ла Аристотел" в днешен ден "
То МНОГО ТРУДНИ НЕЩА ИМА НА ТОЗИ СВЯТ, но дали ТРУДНОСТТА е самодостатъчност, самоцел или нещо от сорта?
Не, че е аргумент, ама аз като изключа проф. Ради Радев, който смяташе, че Аристотел е най-великият човек на всички времена и е "много несправедливо Христос да е по-популярен от Аристотел", досега не бях срещал втори, който да омаловажава героите на диалектиката за сметка на ученик на Платон, но,...
А относно "ефективната причина" - определено доста ефективно ще е това - казва му се "регрес". ;)
Разбира се, тук не му е мястото, но би ми било много интересно да прочета кратка съпоставка на това къде диалектиката бърка, а метафизиката тържествува. "Метафизика" си ползвам в Енгелсовия смисъл, накратко:
1. Гледане на всичко като състояние на безжизненност. 2. Гледане на действителността като пребиваваща в статично състояние. 3. Гледане на всички явления като изолирани едно от друго. 4. Признаване само на нови конфигурации на дадените елементи. 5. Описване на света като непротиворечащ.

30. Ами това може да е един от вариантите. То нещата са както при дадена система. Да речем, понеже в момента е модерно да се дават примери с Интернета - "Вселедствие на какво ми спира интернетът? Дали заради модема (само)?"... Надявам се разбираш за какво говоря.

31. Може и да е имало такива случаи в историята, но такова твърдение е опростенческо. Обществото е по-сложно, по-висше и, дори, по-хаотично, и приспособимо от един биологичен организъм, което го прави не задължително подвластно на "младост, старост...".  Ако твърдим, че всяко общество минава през такива етапи просто сме в един механицизъм и фатализъм.

32. Ами, Ясен/-е, явно тя си има някакви субективни критерии, аз си имам други (вероятно не съвпадат, ако вземем да сравняваме), но това не е съществено в случая. Визира се някакъв регрес, а в първия и основен въпрос - "Кога едно общество загива?" мисля, че всички сме еднозначни като понятие и едва ли ще има две мнения. Загиването си е загиване. :)

33. Ами аз, също така реминисцентно, се сещам за класическия пример от училище за загиването на обществото на Аварския хаганат и последвалото "сатори" /в смисъл на "просветление"/ от страна на хан Крум, дето въвел прословутите си ЗАКОНИ. /Имам предвид Крумовите закони: https://bg.wikipedia.org/wiki/Крумови_закони./

34. Това, че няма строги критерии не значи, че нямаме достатъчно нагледни исторически и съвременни примери за регреси и деградации, които може да се обозначават с различни думи като "загниване".

35. "Hello, ще се включа след снимките на едно филмче. Само накратко: да не бъркаме красотата с мъдростта. Поетите, в някой случаи пишат красиво но това по никакъв начин не означава мъдро. Или даже умно. За мъдростта се иска нещо много повече от навързването на думи. Иска се определено отношение на тези думи с това, което обикновено наричаме свят (и не, не става въпрос "само" за физическия свят)."

  How are you doing ? ;) Всичко, което казваш е абсолютно вярно, но, не бива да се изхожда от предпоставката, че : "Хегел е поет". Това просто не е вярно. Отворете която и да е енциклопедия и ще видите, че човекът е бил философ. Колегата за поета го е казал образно или ентимематично, но в никой случай не е имал предвид, че Хегел е само и единствено поет.



"А постигането на мъдростта е това, което (се опитва да) (на) прави философията. В този смисъл, да Хегел разбира се е поет. Но според някой, като мен например. Макар и да е супер различен "поет" от Фуко например. Или Дерида, лека им пръст. Дали може светът да се окаже в такова отношение, което да демонстрира Хегел като философ а не просто като поет? Да, може. Тогава ще си посипя косата с пепел кротко в кухнята и ще запо4на да го 4ета отново. Дотогава - не, благодаря. А и не вярвам да стане."

   АМА МОМЕНТ, СЕГА! ТОВА, ЧЕ НА ХЕГЕЛ КАРТИНАТА НА СВЕТА НЕ Е ОБРАЗЦОВА, НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ОТХВЪРЛЯМЕ ЦЯЛАТА МУ ФИЛОСОФοЯ, БАРАБАР С РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО НА ДИАЛЕКТИКАТА. Т.е. заради ИДЕАЛИСТИЧЕСКАТА ОНТОЛОГοЯ, НЕ МОЖЕ ДА ОТХВЪРЛИМ ДИАЛЕКТИЧЕСКОТО, което е обективно-действащо и ПРОНИЗВА ЦЯЛОТО БИТИЕ на ниво МИСЛЕНЕ-ОБЩЕСТВО-ПРИРОДА-ВСЕЛЕНА...

"ПС Не мисля че достатъчно добре се оценява "нивото на Аристотел". Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. Така, че малко повече уважение към собсвения си начин на мислене :)."
  Нивото на Аристотел е оценено и предъвкано в световната история на философията до болка. Никой не отрича геният му (за онова време) и почините, които е направил. ОТДЕЛНО доста обстойно са се занимали хората и с грешките му. Така че Аристотел е много, до болка, разработван.
Изречението: "Така както си говорим и татаринът и чуждоземеца го използвате. " ми е неясно, така че няма да се спирам на него.
Колкото до уважението към собсвения начин на мислене, би било редно да има такова, само ако и когато мисленето ни е диалектично. В противен случай не може да се проявява уважение и да се себевеличаем. Най-прост пример - ако не мислим нещата в развитие как бихме могли да се себеуважаваме?

36. Dude, I luv your English. ;) And about the "абсолютна истина" си прав. /Заигравка с английския - в превод "Пич, обичкам твоя английски. ;) И относно... "/ Аз, както сигурно се досещате, подкрепям Ленин в теорията за истината и, съответно, бягам от догматизми, така че оценявам и твоето отношение в тази насока.
"Ако забеляза съм си оставил вратичка по-горе, но го направих от любезност а не защото наистина вярвам в нейната наложителност."
  Ееее, много комплицирано, аз мисля, че ако се държим философски и възпитано, според най-общи рамки, това е достатъчно за диалога. Много съм прагматично насочен спрямо дискусиите, така че, няма проблеми (поне спрямо мен) даже и да не си много любезен. Стига да даваш повече "инфо" от себе си, понеже, не е четкане, но харесвам начина ти на разсъждение формално, методологично, че даже, понякога и съдържателно :)


""Хегел е поет" не е предпоставка а заключение на аргумент (който може и да не присъства в звършен ви в горния постинг но не ми се и иска да започваме войни върху Хегел)."
  Ъхъ. Точно и аз това имах предвид - на ЕНТИМЕМА приличаше.


"Твърдението, че е философ явно напълно игнорира моето обяснение на философията като активност по постигане на мъдростта, която едновременно трябва да е вързана по определен начин с (това, което наричаме) "свят", не разбирам добре това игнориране."
   Е, нима Хегел е съвсем инкохерентен и неадекватен на света!? Човекът даже за полицията и за костите на динозаврите пише, т.е. доста информиран и адекватен на ставащото е бил, без да ползва интернет (сигурно не е имал пари да се включи, кой знае?! ;) )... Разбира се, не е бил абсолютно точен и меродавен за всичко (лично мое мнение е, че се дъни в заключенията си за стойността на китайската мисъл), но си е "вързан" по доста "определен начин" с това, което си наричаме ние "свят".

"Енциклопедиите не са особено достоверен източник понякога даже и за етикети."
  Щом им нямаш вяра, попитай тогава някои от преподавателите си : "Хегел поет ли е или е философ?", съветвам те, да не е преди да си си взел изпитите, понеже иначе е малко рисковано. ;)


"Накратко, всички тези люде, които, налепени с каквито и да е етикети, най-често "философ", са произвели нищо друго освен (промишлени количества) думи някак навързани, които няма грам смислена връзка с начина, по който светът е, не би трябвало да бъдат всъщност приемани за философи по горната формулировка."
   Много бих се радвал да ми посочиш поне един етикиран като философ, който съвсем е некохерентен към света и не можем да му намерим в изреченията нищо релевантно на света. Не мисля, че ще успееш.



"И за да завърша аргумента аз, въпреки едногодишното си младенческо увлечение по стила на Хегел преди десетина години не бих го приел за философ, каквито и постинги да повлече това :). За споменатите французи още по-малко."
   Лошото не е, че не приемаш безспорни философи за философи, а, че личните ти критерии се "дънят", понеже имаме достатъчно примери в творчеството им на точно обратното в това, което им вменяваш за коронен недостатък.

"Аз не оспорвам картината на Хегел като не-образцова, аз въобще я оспорвам като откъсната от света. А иначе тя сама за себе си има много образцови, според мен поетически качества."

   А МЕТОДЪТ НЕ Е ЛИ ДОСТА СВЪРЗАН СЪС СВЕТА?
"Израза "рационалното зърно на диалектиката" е наистина страшно сладък."
  Ами такъв си е :)



"Тази рационалност обаче, така формулирана се крепи на вражеската Аристотелова класическа логика и ми се струва за уместно този, който твърди, че има рационално зърно в диалектиката да бъде така добър да стигне до него и да го формулира БЕЗ да използва вражески прийоми."
  ИМАХ ПРЕДВИД, ЧЕ САМАТА ДИАЛЕКТИКА Е РАЦИОНАЛНОТО ЗЪРНО. ПРОСТИЧКО КАЗАНО: Картината му, поради своята идеалистичност може да е на времена дори шизофренична, но ДИАЛЕКТИКАТА му е РАЦИОНАЛНА. А Аристотеловите неща са просто "by the way" /англ. "между другото"/, приеми ги като епифеноменални с оглед на този въпрос и няма да имаме проблеми.

"Щото другото си е як чийтинг и не прави добро впечатление на евентуалните последователи."
   Както са казали Диалектическите материалисти - това си е въпрос на практиката. Ако някой последовател се съмнява в чийтинг /от английското "измама; лъжа; лъжене; мамене"/, да заповяда да каже кой диалектически закон му се струва "out of order"/англ. "неработещ; повреден; не в ред"/ и ще го засипем с "армия" от примери, след което, може да стане последовател на нещо друго. ;)

37. Няма такива работи. Страхът е психологическо и биологично явление. А философията е форма на културата. Да се каже, че философията я било страх е, все едно, да се каже, че на философията й се спи или й се... прави някаква "физиология".
Ако ли пък се касае до отделните й носители - може. Може някои студенти да се страхуват от семиотиката, особено, преди изпит. Но страхуват се или не, все тая. Все ще има скъсани, понеже за поправителните сесии също трябват хора, нали така? /Лека шегичка, но някои сериозно това си го приказваха при нас - нямало как да няма скъсани, дори и всички да са перфектно подготвени, защото на поправките трябвало да има кой да се явява... Не съм проучвал въпроса допълнително, не знам нищо конкретно. Аз лично на поправки не съм ходил./

38. А не само те, не само те. Те философите са си частен случай. Просто некохерентните лесно минават за луди (с повече или по-малко основание).

39. /Относно "Нищото нищува"/: Един възможен отговор е, че това е ТАВТОЛОГИЯ. И после обясняваш на даскала какво е тавтология. После казваш какво е нищото. След което казваш и, че не може да нищува, защото то си е нищуване само по себе си. Примерно! Това е, ако даскалът цени оригиналните отговори и/или, ако си му любимка/любимец. В последния случай каквото и да напишеш, в рамките на културното, все ще минеш метър. Защото даскалите се подчиняват и на психологически закони, дори и да са философи. /Това е като лека шегичка. Всъщност само с "любимост" няма как да се надява даден ученик да мине и да успее. Трябва си учене и полагане на усилия./
ДРУГ ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР е да почнеш да говориш за Сартр, Хайдегер и пр., като задължително кажеш, че подобна тематика се разработва в България от хора като Александър Андонов, да речем... и тогава, ако даскалът харесва тоя тип есета, пак връзваш добрата оценка (нали за това става дума в крайна сметка или?...)
По тая логика, може и да направиш КОМБИНАЦИЯ от двата варианта - ти си кажи мнението, а и кажи кой какво е казал по въпроса, доколкото ти е известно. По тоя начин няма как да не просвириш поне по една от струните на даскаловата душевност (в случай, че човекът не е изморен и наистина чете какво сте писали, разбира се).
                                          Поздрави от един друг даскал. :)
40. Разбирането, езикът и всички гносеологични неща въобще не бива да се обвързват с половата принадлежност. οма случаи на:
-Мъж разбира жена
-Жена разбира мъж
-Мъж разбира мъж
-Жена разбира жена
-Мъж не разбира жена
-Мъж не разбира мъж
-Жена не разбира мъж
-Жена не разбира жена.
  От всички възможни и ежедневно-актуализиращи, случващи се комбинации по-горе ясно съзнаваме, че разбирането не зависи от пола. Умът няма пол.
 (Следва...)
« Last Edit: October 11, 2018, 02:41:56 AM by MSL »
A fan of science, philosophy and so on. :)

Деси

  • SEO full member
  • ***
  • Posts: 157
  • SEO - karma: +53/-0
  • Gender: Female
    • View Profile
С автор Methodius
« Reply #114 on: October 11, 2018, 04:17:09 AM »
Имам няколко от Methodius. Прилича ми на Валентино, но не зная дали са един и същ философин.

Споделям. От преди време...

Ала са в наличност (по заглавната отпратка) разни музикални сборници; и всички теоретични творби на Рихард Вагнер, както и кореспонденцията Лист-Вагнер (а на български напр. съществува едно старо издание на кореспонденцията Роберт Шуман - Клара Вик); а също и обемиста (700 стр.) история на музиката от 1907 г. и мн. др. текстове върху музиката (изследвания и историографии): в общност, а и за отделни композитори!

Аз не умея да говоря, слушам, пиша или произнасям на английски, но (незнайно защо) се справям отлично с "тихото" четене (на англоезични текстове)!

***

Бих искал да попадна (безучастно) във ваши (на философите) беседи за естетическата теория на Теодор Адорно (нали издадоха на български една книга, а именно "Естетическа теория" от Т. Адорно) и музикалната механика на Макс Вебер (също издадоха на български малка, но невероятно наситена книжка от Вебер). Купих си ги от "Хеликон"... Те нали и двамата са свирели отлично на пиано (особено Адорно), както и преди тях Ницше - на цигулка и пиано... Даже си набавих изпълнения с вокални композиции на Ницше, вкл. и енигматичния "Химн на живота", за който той (по повод една незначителна корекция) споменава в края на "Ecce Homo".

И въобще: философите-музиканти, та и музикантите-философи.




На моменти много ме завладява този такъв стил.
Мечтателка ;)

Dimitroff

  • Разбирач & играч
  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 282
  • SEO - karma: +140/-0
  • Gender: Male
  • Разбирач, играч и предприемач.
    • View Profile
    • Много ме кефи тоя predpriemach!!!
На едни 90 процента сигурно. :)
Разбирач, играч, предприемач. Какво повече от това? ;)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Продължавам с философските и полуфилософски мнения от преди много години.

41. Даже и в психичното полът е относителен. Всичко, което мислим като женско в пола, да речем, е или преходно (примерно има го в една епоха ( и/или народност), а в други не - като например това, че жените готвят, а мъжете не.) Психологичното си е пак БЕЗПОЛОВО - 4-те основни темперамента на Павлов ги има и при мъже, и при жени... То даже при кучетата ги има (независимо мъжки или женски).
Психичното, филогенетично и онтогенетично, е преди ума. Умът е в психичното и производен от него. Разбира се, умът е НАД-психичен, но не и НЕ-психичен. Надстройка просто.
Аналитичната психология е приказка и, най-често, не се потвърждава от материалистическата, научна психопатология.
Сериозно по въпроса за параноята и шизофренията. Според някои психиатри параноята (Paranoia Vera) е част и/или преходен етап към шизофренията. Отделно, самата шизофрения, е много видове. В този смисъл дори някои смятат, че това са отделни заболявания като генезис, феноменология и т.н., и обособяването им само в една-единствена нозологична единица е погрешно. Но, да вземем, някаква "чиста", дилетантско-мислена параноя и "класическа" шизофрения  - да, би могло да има разбиране между такива психично-болни, ако, да речем, единия се притеснява, че може да го тровят системно, а другият има вече изкристализирана (по Ясперс) налудна идея за отравяне.
И, ЗАБЕЛЕЖИ, мъже-жени, все могат да са болни от шизофрения, параноя и пр. АБЕ ХОРА, бебето до 3-я месец няма обособен пол. А после от едни и същи структури става или пенис или клитор. Не дай си боже да стане гаф в "механизма" и се ражда женомъж или мъжожена, т.е. чист хермафродит, което и показва, че половете са нещо единно. Аз смятам, че преди даже не е имало диференциация на половете, защото и до днес мъжете имат (закърнели) млечни жлези (цицки). И, без голяма доказателствена стойност, да добавя, че според Баба Ванга една от първите човекоподобни маймуни била двуполова. Последните две неща ги казвам само информативно.

42. Сезария Евора е африканска певица от Кабо Верде - островна държавица до Северо-западните африкански брегове.
По Пешо-темата : (2) е лошо като резултат, независимо дали Пешо го съзнава или не. /Във връзка с примера 1) Пешо върши нещо лошо напълно съзнателно. + 2) Пешо върши абсолютно същото нещо, но несъзнателно./
Полу-аналогично виц за Прасчо и Мечо Пух:
Мечо Пух забива страхотен тупаник в зурлата на Прасчо. Последният пада на земята. Окървавен заплаква :
-Мечооооо, защоооо? Аз мислех, че сме приятели!!!
Мечо Пух:
-Млъквай бе, Свиня!!! Аз откъде да знам КАКВО СИ СИ МИСЛИЛ?

;)

43. Това не е точно така. Някои промени са СМЪРТОНОСНИ, затова трябва да се спират, като по този начин се запазва живота и/или щастието. Примерно синът ти решава, че като жив човек е променящ се и от утре ще се промени в качеството си на редовен потребител на кокаин. Ами, считай, че ако не го спреш на време, след години (какво "години"? БРОЕНИ МЕСЕЦИ!) такава промяна ще настъпи у този човек, че направо ще умре без време. /Някои умират и за броени седмици, дни и дори по-кратки периоди от наркотиците!/ Така че ПРОМЯНАТА НЕ Е a priori  НЕЩО ПОЗИТИВНО/ПРОГРЕСИВНО/ГРАДИВНО/ЖИВОТОПОДДЪРЖАЩО... съвсем не! Има си и животворни, и смъртоносни промени.

44. /Относно допълнителен пример с "Пешо е супер внимателен шофьор и цял живот кара внимателно и прави това, което един шофер може и трябва да прави. Един прекрасен ден обаче той блъска и убива, без да иска Гошо.
Въпрос 1: Лошо ли е това, демек Пешо нещо лошо ли е сторил?
Вариант 2: Пешо (същият) блъска Гошо, ама ИСКА и си го убива.
Въпрос 1: Лошо ли е сторил Пешо?
Въпрос 2. Ако е, същото лошо ли е като онова от вариант 1? Кое прави разликата ако не?
Въпрос 3. Ако не е същото волята ли прави разликата между лошавината и добрината?
Въпрос 4. Ако волята играе такава интересна и етико-конституираща роля кво да кажем за... случаи когато има само (!) воля ? :) А ?"
/

Уааааааа (плача!)... Гошо умрял :( ... Тъжно ми е. Може би, защото аз се казвам Гошо. Така...
Безусловно ПРАВОТО е намерило най-подходящите етически преценки и решения в случая - т.е. става дума за умишлено убийство или за някакво друго. Т.е. резултатът все е трагичен (особено, ако човекът се казва Гошо, както разбрахме от емоционалното ми интро! /шегувам се, защото всъщност всяка смърт на човек си е трагедия/), така че лошото е налице и се ВЪЗМЕЗДЯВА с различни срокове на лишаване от свобода, което е по-малкият проблем; по-големият за който някои си мълчат, е че заедно с лишаването от свобода се осъществяват и произволни актове на лишаване от (анална и орална) девственост, което съвсем пък свръх-възмездява смъртта на Гошо, вечна му памет! :( /Говорейки сериозно - ето по въпроса със сексуалните посегателства в затворите резултати от прясно търсене в Гугъл: https://www.google.com/search?source=hp&ei=FZu_W9XDBNq80PEP-LaTiAo&q=sexual+abuse+in+jails&btnK=Google+Search&oq=sexual+abuse+in+jails&gs_l=psy-ab.3..0j0i22i30l2.718.10984..16216...1.0..0.670.10528.3-9j8j6......0....1..gws-wiz.......0i131.EX0FGtdHMls/

45. /Относно Юрген Хабермас и Европа/
Дядо Юрген говори неща, които са известни. Отделно бленува за някакъв върл централизъм, който никак не е по вкуса на европейските нации, защото всеки иска да е център, стига да му се отдаде възможност. ο, накрая, един философ би следвало да не е толкова субективен и етноцентричен (в случая европо-центричен)...

46. Е, ние се обичкаме шегичките, ама се хващаме за всяка дума, че да упражняваме философията. :) Биполярното разстройство си е циклофренията. За мъжа и жената пак не мога да приема, след традукцията за пирамидата, просто защото нямаме ЧИСТ МЪЖ и ЧИСТА ЖЕНА... Примерно /като измислен пример, в който посочвам, че престъпността няма пол, тероризмът няма пол, религиозният фанатизъм и той няма пол!/ мога да ти посоча Джума и Мариам - арабски атентатори, които много добре са се разбрали, въпреки различния пол, че ще гръмнат няколко десетки евреина (без да ги е еня те пък от какъв пол са), защото и двамцата са се разбрали в КАНОНА НА РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ... Ето защо независимо от пол си имаме и философи/философки и анти-философи/анти-философки, и олигофрени/олигофренки, и пр.
А за шизофреника с параноика - пак пояснявам - много зависи какво е съдържанието на мислите им. От шизофреник до шизофреник има голяма разлика. Примерно някои си мислят, че извънземни им слагат електроди в мозъка, а други просто се дразнят, че "в котката се е вселил Дяволът и ме гледа като спя!!!"...

47. А, аз Гошо вече го оплаках :)
Да, прав си, просто по аналогия се присетих за нещо друго, за да илюстрирам как за общественото съзнание са важни последиците, а не толкова волево-емоционалните и/или интелектуални процеси, които са протекли в ЦНС-то на извършителя. По същия начин общественото съзнание реагира и на добрите неща:
"Бизнесмен дари 600000000000000 евро на дома за сираци в село Крън, община Брягово, област Хикс" /Примерът е измислен с цел да илюстрира дарения от страна на бизнесмени./
"УРААА!!!" -вика Общественото съзнание. Ама дали този бизнесмен ги е дарил тези пари от сърце или защото му говори "дяволът, който се е вселил в котката" (пример за шизофрения /който давах в друг пост/), или пък, защото ПЕРЕ ПАРИ ОТ НАРКОТИЦИ!?... Това никого не вълнува. Добър човек - дал за децата, толкова!
Т.е. нещата се свеждат до ЕЛЕМЕНТАРЕН ПРАГМАТИЗЪМ. По същия начин и някой като убие някого, веднага се смята за лош и много народ не прави разлика дали е убийство при самозащита, от ревност, за пари или, защото пак оня "дявол от котката" се е обадил...
Твърде далече е съзнанието на commoners-ите (масата) от Кант, дето казал, че не само който е ограбил банка трябва да иде в затвора, а и този, дето си бил помислил да ограби банка!... /Става дума не за всички хора, а за мнозинството./
Е, какво пък, в края на краищата и прагматизмът върши работа на ниво: "По-добре, отколкото без нищо!"
  Колкото до етиката - МОТИВ, ПОСТЪПКА, ПРОСТЪПКА... МОТИВАЦИЯТА Е СМЕГЧАВАЩО или ОТЕЖНЯВАЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО, НО САМО ТОЛКОВА...

48. Това са т. нар. ремисии. При шизофренията може и да няма, особено, ако не си пият лекарствата...
Всеки 2 неща имат единично (напълно-различаващо се), особено (полу-приличащо, полу-различаващо се) и общо (напълно-приличащо си).

49. При правилна стимулация жените /и мъжете, още отсега да отбележа, макар че по-сетне в поста е отбелязано/ изпитват оргазъм даже и от... животни, но да не навлизаме в темата. Всъщност същото се отнася и до мъжете. Примерът с това, че някоя не изпитвала оргазъм с любимия човек може да се подкрепи и с пример как на мъже не им става точно с любовта на живота им, защото се притесняват, а им става от някоя непозната, даже и да не разбира от философия, в което няма нищо възбуждащо... :p ;)

"Това означава, че отвъд всяка ценностна система, отвъд своя хабитат жената е способна на удоволствие от естетически Грозно."
  Ами мъжете? След доста време "сушинка" не само с Грозно, но и (някои) с мъжко изпитват удоволствия. Има и случаи на удоволствия с Грозно & Мъжко, също... Сещам се за една карикатура - мъж лежи със слоница в кревата и се чуди как се е стигнало до там. Надписът под картинката гласеше :
"Самотата докарва странни приятели по легло." (цитат по смисъл)

"От друга страна, жената има феноменалната способност да се самоосакатява, трябва само да й се покаже как и да се научи. Тя е удивително склонна към всевъзможни жизнени откази и често прави нелепи, социално наложени, а не лични избори."
  Това в пълна сила важи и за мъжете. Лудостта/Глупостта/Идиотията също нямат пол.

"От трета страна, жената рядко може да обясни разумно действията си или пък да представи достатъчно стегнато и аналитично случващото се в така наречения й душевен свят."
   Осъзнаването на мотивацията е сложно нещо, но не жените не могат, а по-простите хора не могат, като цяло.



"При жената рефлексията е подмемена с цензура (в смисъла, който Фройд влага)."

Срещал съм жени, които нямат никаква цензура, направо си казват какво, кога и как са лапали, яли, че дори и обяснват за какво правят в тоалетната. Всичко е въпрос на култура, не на пол. Защото има и доста потайни мъже, които наистина се самоцензурират и даже стигат до неврози.


"Следователно женската природа е потенциално шизоидна. И не е изключено Светите братя - монасите да се окажат прави."
    Това следствие на важи, защото беше направено от предпоставки, които са валидни и за двата пола, както и НЕ ЗА ВСЕКИ ОТ ТЕХНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. Следователно - някои хора, мъже или жени, са шизоидни, а други - не са. Колкото до монасите... Ами то има и монахини!!!
   
"Мъжът
не може да изпита удоволствие от жена, която го отвращава."

  Може и още как. Стига да е притиснат от обстоятелства или да е пил... Зависи и отвращаващата какви УМЕНИЯ има. От опит уверявам, че една по-стара и грозна, но с :
- нежност
- умения
- страст
- такт
може доста по-качествен оргазъм да предизвика, отколкото някоя млада, красива и привлекателна, която не само се просва като дъска и чака всичко на тебе, но и се държи хладно, не знае кое какво е, и държанието й граничи с грубост.


"Неговия естетически свят е ясно дефиниран и подреден."
Не мисля така. Редовно виждам мъже, дето си сменят стила музика или минават от блондинки на брюнетки.


"Той се стреми и получава удоволствие от естетически Красивото."
Всеки се стреми към това. То си е почти оксиморон.
"От друга страна, мъжът има идеи или проект за себеосъществяване и почти всичките му избори хармонично се преплитат като букет с една обща панделка."

   Да, особено, ако е накой циганин с 40 висящи дела в акция, голямо себеосъществяване и хармония преливат в тоя човек. /От това не следва, че само сред циганите се намират престъпници. Престъпността няма пол, народност, националност и раса. Просто съм дал имагинерен пример./

"От трета страна, мъжът в повечето случаи е наясно с мотивите си и проявява склонност към аналитично проследяване на тяхното разгръщане."
  Да, като някои дето казват :
- Ми ни знам, бате, що крада... 'Щото нямам пари и 'щото татко краде също!...
Аналитичност на 100%. /Пародирам и давам пример с необразованите крадци./


"Следователно мъжката природа е потенциално параноидна. И не е изключено вниманието например в Платоновата академия, това взиране към собствения пол да се окаже не лишено от известни дискретни аргументи."
  Е, то и самураите ги е избивало на педерастлък ("педерастия" си значи любов към момчета). Даже един от японските шогуни или императори в младините си бил известен с това, че бил нещо като Сократ, но това не доказва нищо. /Ако има заинтересувани по темата за хомосексуализма в Япония - ето линк към Уикипедия по темата: https://en.wikipedia.org/wiki/Homosexuality_in_Japan./

50. "Отношението на мъжа към даден предмет и на жената към същия предмет винаги е различно и като форма на отнасяне смятам е непроницаемо за другия пол."
  Това е само казване... лозунг. По същия начин може да се каже (а то не е вярно), че женското око вижда зеленото като по-зелено, а мъжкото като по-малко зелено, но това е непроницаемо... Много мистически, така звучи... И няма основания, няма базис за подобни твърдения. Нали все имат мозъци, отнасят се към един и същи вид, кръвните им групи може да са еднакви, темпераментите им... и просто защото едното има различна полова система от другото и да твърдим, че естетичното им се различава... ами не е така. Естетичното да кажеш, че ЗАВИСИ ОТ НАЦИОНАЛНОСТТА е къде-къде по-така... Да речем един циганин и една циганка биха били доста по-единодушни във вкусовете си, отколкото циганин и нециганин и циганка и нециганка. /Отново пример с ромите, но то е, защото те са едно от най-познатите малцинства. Например почти никой не знае кои са каракачаните или кои са татарите в България, но сигурно няма някой/някоя, които да не знаят кои са циганите/ромите./

51. "Например селянка и селянин ще открият доста по-сходни вкусове"
Ето това и аз казвам - не полът, а културата, националността и какво ли не влияе на разбирането. /Правете разлика между "народност" и "националност", между другото./

52. Ще контрирам само с един пример от реала. На времето ходих с момиче, което след като я изненадах с цветя заяви в пристъп на яд, че не съм истински мъж аз - вместо да се интересувам "от коли и мотори" като "момчетата от компанията", аз съм пишел стихове, четял съм книги, а и сега се държа "като абсолютен педал", защото й... подарявам цветя. (Никой друг от компанията не правеше такива "педалски" работи!). Т.е. като си няма определено възпитание и култура... няма архетип, няма логотип...

(Следва...)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Продължавам със следващите части от философските и полуфилософските си беседи от едно време, които прехвърлям тук с необходимите редакции и допълнения.

53. /По въпрос дали някой знаел нещо, какво точно знаел и как ставало така, че го знаел./
Лесна работа.
1. Зная много неща. Накратко...зная, примерно, много китайски думички, с които, като ги произнасям и си комуникирам с китайците.
2. Как става знанието? С учене. Научаваш - знаеш. Не учиш - не знаеш.
Какво е знанието? Ами система от условни връзки/рефлекси. 
Механизмите на ученето са присъщи на почти всичко живо в различна степен. Примерно кучето знае как да се прибере в дома си по даден маршрут от точка Х...

54. Language is just a tool. Well, this one is may be not the perfect one, but, the fact that there were such good philosophers born/living in Britain/USA is coming to show us that it is quite possible to do philosophy in English.

55. /За философските филмчета в youtube.com/

Браво на Ники-то!
Аз доста неща си харесвам там, особено на руски.

__________
Ето перфектно обяснение от Кураев (философ и теолог) относно защо Католическата църква не се е съгласявала с Коперник от НАУЧНА гледна точка:


__________

А ето и нещо интересно - ТРАДИЦИОНАЛИЗМА като философия (поне в моята учебна програма това нещо не бе преподавано, та е малко срам от Ютюба да се учим на толкова необходими неща) :

___________


     Ако има мераклии, следващия път - още :)
/Като се замисля може и да ми е било преподавано за традиционализма, но точно тогава да съм отсъствал. Не отсъствах честно, но кой знае. Просто трябва да съм обективен./

56. Ами хубаво. 1) Значи "куче" (българска дума, с вероятностен прабългарски произход). За да знае някой какво е кучето (поне най-общо) трябва да е учил, да са му показали за какво става дума. Иначе е същото както за някой българин от село, който за пръв път вижда питая (за който не знае - тропически плод). Ами човечецът даже може да си помисли, че това е някаква игрчка от пластмаса или... каквото там има като асоциации в Централната нервна система. Първият жираф в Китай бил наречен просто "дългошиеста сърна/елен", защото най-много им приличал на нещо като сръндак или елен... /Всъщност не знам как точно е бил наречен баш-първият жираф видях от китайците, но в днешния китайски си е "长颈鹿", което може да се преведе дословно като "дълговрат елен"./
2) Зависи от дефиницията на знанието като такова. Ако, примерно, и БЕЗУСЛОВНИТЕ, ПЪРВОСИГНАЛНИ рефлекси се водят за знание, тогава - не. Защото те са си вродени. Но, ако говорим само за УСЛОВНИТЕ, тогава няма как да стане без учене. Знаем в какво се превръща човек оставен за отглеждане на вълци, маймуни и всякакво друго животно, което има мерак за човешко дете.
3) Болката е УСЕЩАНЕ, а не е ЗНАНИЕ. Знание за болка има, но то е ВТОРИЧНО, придобито от социализацията на човека. В смисъл такъв, ако като малък са те учили, че като те боли, всъщност не те боли, а ти е приятно, дори може да станеш мазохист, който като се удари с ютията да му е хубаво...
Искам да се позова на един по-soft /от англ. "мек"/ пример - има някои хора, за които традиционен китайски масаж си е живо изтезание. Боли си, не е шега. /Като вече по-опитен в масажите искам да уточня, че зависи от масажиста или масажистката. А и винаги, ако те боли, може да им кажеш да не натискат толкова силно. Разбира се повечето не знаят чужди езици и е най-добре в Китай човек да може да говори китайски./ НО като минат на 30-40 такива процедури и вземат, че свикнат... а след година-две не могат да живеят без поне 1-2 масажа на седмица. В този смисъл БОЛКАТА е даже КВАЛИЯ, КОЯТО СЕ ИНТЕРПРЕТИРА РАЗЛИЧНО, СПОРЕД ИНДИВИДУАЛНОТО "УЧЕНЕ".

57. Абе доста китайки и те така ми викат, честно казано : "Цветя...какво да правя с тях? Следващия път виж, ако харчиш пари, да подариш нещо полезно, поне!" В този смисъл за такива хора билките, храната, пиенето са доста по-стойностен и "романтичен" подарък... Ами така са ги научили, не са виновни... /Става дума за научаването на меркантилизъм и загубата на романтичност посредством влияния от различни източници - не само родителите, но и приятелски кръг, микрообщество/околните и т. н. Темата е много обширна./

58. /За "жени, които вдигат 120 кг. от лежанка и познавам мъже, които не могат да вдигнат 50 кг."/

Ето, много хубав пример, който показва, че полът почти нищо не значи. Аз даже из Youtube гледах двубой по кик-бокс между жена и мъж... Ей, онази го размаза, не на шега!... Понякога преподавам в детски градини, знаете ли? И там МНОГО ОТЧЕТЛИВО може да се види, че всички полови предразсъдъци са смешни. Примерно:
-Не всяко момиченце е по-чисто от момченцето.
-Не всяко момиченце е кротко и мило. Леле, някои момиченца такива тупаници и мъчения раздават на момченцата, че се чудиш кой пол е "силният".
-Не всяко момченце е по-умно от момиченцата. Виждал съм момиченце, което знае повече и отговаря по-бързо от 3 момченца...

59. Абсолютно вярно. Ще дам и няколко "епистемологически" примера. Китайките /и китайците, разбира се, но тук става дума за обосноваване на тезата, че полът не е толкова важен за същността на човека/ редовно си хвалят йероглифите колко красиви/мъдри/традиционни/културни и пр. неща са това китайските йероглифи... И доколкото аз повече гледам да се срещам с жени ;) попадам веднъж на плажа на 2 тайландки, питат хората как се казвам пиша им на пясъка името си с йероглифи, те рекоха : "О, не, мерси! Не искам да гледам този сложен ужас!" LOL! :D... Отделно една татарка, от руските /по-точно от Татарстан, което е република в Русия/, когато преглеждаше списък от песни в китайски караоке-бар, типично в стила на руската култура, каза : "Китайская грамота!" (този идиом на руски значи нещо много грозно-написано). Така че няма значение, че всичките са жени - мисленето си им зависи от националността, културата, не от пола. А! Забравих и за един профил в Нета, написах на китайски, за който филипинка рече: "Олеле, колко много "драсканици" си научил, може ли да преведеш сега на нормален език?"... :) :) /За който не знае - татарите пишат на кирлица и на латиница, тайландците си имат собствена азбука, а филипинците пишат на латиница. За никой от тези народи китайските йероглифи не са свойствени./
За лежанката - според мен да вдигнеш 2 пъти 50 кила е като да вдигнеш 1 път 100. :) /И винаги съм препоръчвал на хората да правят мускули с малки тежести, отколкото да си рискуват здравето с големи./

60. Ами от частното към общото. Индукция. Отделно и дедукция - общо положение потвърждавам с РЕДИЦА частни примери. За справка - магистър по философия, набор 1975, пребивавал в Африка, Русия и в Китай, към днешна дата. Преподавател. Хем образовано, хем с опит, демек. (Точно пред колеги не обичам да се хваля, но давам инфото с оглед да не ме помисли някой за неопитен и недоучил, предвид по-свежарския ми стил на изказ). /По-конкретно - в по-специални райони на Русия и Китай също съм бил - в Татарската република на Руската федерация и в Макаовския САР на КНР./

61. "Драги Paracelsus, трябва да Ви открия, че има особена наслада в това да се обръщаш към потребител, който е баннат и не може да отговори."

  Ето колко е СУБЕКТИВНО всичко. Аз пък на баннати като отговарям и ми е криво...

"Донякъде прилича на садо-мазо: все едно гледаш завързана жена в еротична поза, стоиш пред леглото и приятно се колебаеш дали да размахаш камшик, да заредиш картечница или нежно да прокараш чашката на роза по тялото й, завъртайки я така, че всяко листо да остави собствена следата. А има и друг вариант (предполагам, че никой не го е пробвал) - сядаш на стол, отваряш "Науката логика" на Хегел и започваш да четеш с възможно най-равен и спокоен глас. Последното го измислих току-що... направо се въодушевих."

Аз пък предлагам да се развърже жената, за да ни се възхити и оцени по достойнство. :) За Хегел -  да, добра идея, макар че аз предпочитам Ленин. То тогава тя направо трябва и да заплати такса за безплатното и НЕОЦЕНИМО философско-диалектическо образование... Ех, представяте ли си, ако жените, както правеха секс, можеха и до една да са компетентни по Хегелово-Лениновите въпроси?... Тук споделям една своя мечта за максимално образовани хора.





"Та, скъпи Paracelsus, познаваме Ви като прагматичен човек, който постоянно пита: каква е ползата, какво ще разберем, какъв е смисъла... Но не Ви ли се струва, че ако просто констатираме: < полът не е от значение при "разбирането" > тогава сигурно някои ще останат доволни от възможността на подобна констатация, но определено няма да се прояви нищо от спецификата и механизмите на 'разбиране' при мъжа и жената"

  Ама то просто НЯМА ТАКИВА. Момченцата и момиченцата ходят заедно на училище и после, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛА, едни си стават учени, други си стават/остават идиоти /в по-свободния и разговорен смисъл; нямам предвид медицинския термин "идиотия", не говоря за истинска олигофрения, която се дели на идиотизъм, имбецилност и дебилност/... трети влизат в лудниците и по затворите (вкл. и ЖЕНСКИ ЗАТВОРИ, че да не си мисли някой, че жените се все добрички и милички...лелеее... в САЩ даже на електрически стол ги горят някои престъпнички... в Китай ги гърмят човешки...) /Искам да кажа, че ми се струва, че разстрелът е по-хуманен от електрическия стол, но като цяло не съм привърженик на смъртното наказание, следвайки пряко Маркс и Енгелс по въпроса. Допълвам и нещо, което научих по-късно, че в Китай вече смъртни наказания се изпълняват и с отровни инжекции, но не съм се задълбочавал по въпроса и, който го интересува да потърси повече информация лично. Ето статия по въпроса в Уикипедия, която не знам доколко е обективна: https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_punishment_in_China./

"още по-малко ще сме в състояние да проследим ефектите, които биха произтичали 'разбирането'."

  Каквито и да са те, все са за Homo Sapiens... Същата работа и при експерименти с плъхове - женски или мъжки - никой не пита - все са плъхове... То даже на български нещо такова като дума за женски плъх няма. ;)

"Докато опростеното смесване някак затваря цели хоризонти от възможни проекции, събира нещата в точка и поставя точката с една проста констатация."

  Ако това отговаря на реалността - идеално. Слагаме точката и продължаваме нататък. А, ако няма на какво друго да се постави точка... отиваме да пием бира, примерно и пак осмисляме деня/нощта. ;) :) /Това да не се приема като призоваване към пиене като единствен "смисъл" - трябва да се спортува, да се учи, да се изкарват пари. Има много смислени неща за правене в живота./


"Лично аз предпочитам мисловните ефекти на 'везната': колкото повече товариш отляво, толкова повече трябва да товариш отдясно... за да се поддържа в равновесие."

  Аааа, красива, но много съмнителна традукция е това. Кой и къде е доказал, че мисловните резултати трябва да са "занулени" или равновесни? Като твърд привърженик на теорията на (творческо) отражението /творческото отражение/; на кореспондентната, за истината, мисля че АДЕКВАТНОСТТА е това, което е необходимо, най-вече.


"В такава светлина виждам въпросът за половете: да - могат да се 'разберат', не - не могат да се 'разберат'."

  Въпросът е просто ИЗКУСТВЕН и НЕУДАЧЕН. Защото РАЗБИРАНЕТО не е зависимо от ПОЛА, а от ИНДИВИДА. Примерно може да ти сложат пред тебе 100 незнаещи български език камбоджанеца и разбиране - йок. И иде след малко една българка и се разбирате с две думи. :) /Пример с хора от Камбоджа. Валиден е и с всякакви други, разбира се./

62. Истината може да е и в онова, което си прочел в тишината (или шума) на своята самота, както и в това, което човек е нашепвал на човека... Но не е задължително да е само в едно от двете. Примерно някои векове са нашепвали, че Земята е плоска /за съжаление и днес има хора, които сериозно вярват в това, въпреки всякакви научни доказателства, че това не е вярно/, тя пък си била през цялото време сферична (по-точно ГЕОИД). Отделно хората като нашепват, че 2+2 е 4, си е правилно и, ако някой сам открие, че е 100 или 48, няма да е правилно.

(Следва...)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Не е малко материалът, та ето, продължавам със слагането му тук за 4-ти път.

63. " се създават нови понятия, нараства броя, прецизират се, стават все по-сложни; т.е. новите форми, в които може да бъде поставено същото съдържание имат все по-добри възможности, които многократно надхвърлят оригиналната форма.  "
   Ами то подобно нещо става и с математиката, примерно. Иначе не отричам, че философията не е само наука, но е и над-наука. Просто науката и философията може да се считат за две различни форми на културата, в която също има и религия, да речем. 1. Наднаука. 2. Културата приемана като съставена от наука, философия, религия...

"Взаимното движение на съдържанието, което се стреми да изпълни формата и на формата, която се стреми да обхване съдържанието... е направо секс!"
  Браво, то така и един от класиците на Марсизма беше писал в писмо до свой приятел - "Вие като наскоро женен човек ще ме разберете какво имам предвид като говоря за единство на противоположностите." ;) /Цитатът е по спомен и по смисъл./


"Ако някой твърди, че в разума отсъстват същите начала, които - по различен начин - откриваме биологично представени в двата пола: значи или се е разминал с философията, или не му се е случвал качествен секс, или ще-не-ще трябва да приеме възможността за едновременното присъствие на Анима и Анимус като фундаментална свойственост в половете."

     Ами именно. Анима-Анимус, мъжко-женско са неделими, а на ниво РАЗУМ са даже НЕПРИСЪСТВАЩИ или СЛЯТИ-В-ЕДНО. Примерно като четеш някакъв текст, където някой си пише: "Аз мразя комунистите!" /Има доста комунистофоби из интернета, затова и се сетих за такъв пример. Иначе аз съм си комунистофил./ по никакъв начин не можеш да разбереш (особено, ако е на език, където няма мъжки-женски род), дали мразещият комунистите е мъж или е мразеща жена. Говорим си за политически убеждения. Ами същото е и с "Аз обичам бира." Кажи ми мъж ли го е казал или жена? Ами и жени има дето обичат бира, и мъже. А има и такива, които предпочитат вино. Последен пример: "Като се надрусам и ми е много яко!" Наркоман ли го е казал или наркоманка? От жената, както и от мъжа става АБСОЛЮТНО ВСИЧКО - войник, курва/курвар, проститутка/жиголо, лекар, таксиметров шофьор. Различията са предмет на култура. Примерно, ако някъде решат да учат мъжете да плетат, а жените да орат с воловете на полето, след 2-3 поколения всеки ще си мисли, че няма по-мъжка работа от това да изплетеш едни терлички на внучето и няма по-еротично от това за един "истински мъж", между две плетки на терлици,  да погледа как кака Мара-орачката се поти с два вола под жегата по прашки... Всичко е относително.
И, с извинения за малкото отклонение, четох книга как Достоевски правил комплимент на една: "Имате прекрасни цигански очи!"... Сети се какво ще си помисли и как би реагирала някоя българка днес да й кажеш, че има прекрасни ЦИГАНСКИ очи... /Предвид големия процент на ромофобия (циганофобия) сред българите/българките. Иначе, не отричам, че има и малка част ромофили/циганофили, както и някаква част с неутрално отношение към циганите (ромите)./
  И конкретно - /видеото е премахнато, цитирам "Video unavailable
This video has been removed for violating YouTube's Terms of Service."
Не си спомням добре какво е било точно това видео, което съм давал като линк/връзка, но предвид написаното по-долу, мисля че беше бой в някакво училище заснет, при който се биеха момичета./
(За който си мисли, че жените не са агресивни или нещо от сорта. Върл бой на момичета от братска Чувашия по повод на "Ти що си излизала с него, ма?!") :D




"не може да се определи устойчиво и еднозначно кое прилича на мъжкото и кое на женското начала."

  Ами защото просто НЯМА ТАКИВА. Бебето до 3-я месец е безполово, а после от едни и същи структури се развива или клитор или пенис, или мъдна торбичка или срамни устни. А като се роди хермафродитче съвсем ясно и отчетливо се вижда как видът е важното, а не пола. Човекът си е човек, лъвът си е лъв. Общо взето едно и също се случва като лъв срещне жена или като лъвица срещне мъж. И като фен на Валери Динев не мога да не си позволя етологичното отклонение, че, вярно, при лъвовете по-активни и ловуващи са женските, така че мъж срещнал лъвица е малко по-опасно от жена срещнала лъв, щото просто мъжките лъвове по-често спинкат и мързелуват. То и при хората така беше и си остава и до днес в някои патриархални общества :) ;)




"До колкото ми е известно, на Изток има учения, които поддържат, че това е така, аз лично бих се доверил, но все пак това не изключва и горното."
  Прав си. Има. Древни учения. Съвременните "учения" на Изток се свеждат основно до нещо много подобно на това в България, която не е баш на Изток - "Искам да имам пари... Търся си богат да се оженя... Как може човек да не работи, а да има пари и да си доставя удоволствия?"... Както виждаш страшна "дълбочина" на Източната философска "рефлексия" в ежедневното съзнание се наблюдава, което понякога ме води до "страхотно духовно обедняване" (цитат от Юен Биао, от филма "Завинаги дракони")... /Хем критикувам меркантилността у много от днешните източни хора, хем и казвам, че не всеки източен човек е последовател/последователка на древните си учения. Някои даже не ги знаят тези учения./

(Следва...)
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 13192
  • SEO - karma: +502/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
 Продължавам сега. Не е лесно да се намери време за отредактиране и постване на тези мои отговори от преди години...

 64. "Ами да, аз пиша като Енгелс - хем мъдро, но хем и хумористично, за да им е приятно на хорицата не само на ума, но и на настроението. ;) :)

" Те обстрелват сградата, небето потъмнява от стрели. Един велик войн вътре, вместо да извади оръжието, в този момент рисува йероглиф. Вглъбен в това което прави, невъзмутим той не забелязва стрелите и под звуците на много добра музика сякаш танцува с четката. Тук не си спомням добре, май на йероглифа пишеше: "Всички под небето" и беше предназначен за императора."

  Ами да. Така ги правят те филмите в Китай. Не е като в Русия, примерно... В последните години, обаче изгледах доста руски филми и мисля, че качеството на руското кино задобрява, а също и, че по принцип не е било никога съвсем зле. Всъщност ето ти антипода на това, за което говориш, гарантирам, че ще се посмееш, както и, че ще извлечеш много психологически и философски поуки :
(откъсът си струва!)
/За съжаление видеото вече не е налично. Цитирам: "Video unavailable
This video has been removed for violating YouTube's Terms of Service."
/
*********


" За мъжът беше по-важно голямото, абстрактното. А за жената - малкото, онова което за нея е досегаемо. "
   Същата работа като с някоя жена като Маргарет Тачър и някой мъж като бай Хасан...То от пола не зависи това.

"Мъжът е способен на благородство, може да постави себе си в служба на цялостта, а жената - не. "

  Да-да! Твърдо против. Вземи някой крадец на дребно от "Красна поляна" и майка Тереза. Или пък Беназир Бхуто и някоя мутра... Няма "жена-мъж" тука. Има морален-неморален субект.


"Отказът на мъжа от личното е в името на цялото. При жената това не е възможно, нейният отказ от личното (разбирай личния свят: дом, бит, деца...) е като при животните - тя решава да не навлиза в чужда територия."
  Ех, де да беше вярно... Ако знаеш колко жени навлизат в чужди територии и после развалят семейства... :( /Виждал съм и много боеве между жени-съпруги и жени-любовници по телевизия, из интернета.../





"В източна перспектива мъжката аскеза е отдръпване от личния свят и посвещаване на 'всеобщото'. Женска аскеза няма"

  Женски манастири и жени-монахини има, ако става дума за това. Монахът си е монах, независимо от пола. Сексуално-активното си е сексуално-активно, пак независимо от пола.


"Това с "балансирането на везната" не е случайна работа. Аз съм натраплив ценител на женската красота, изтънчен естет с високи стандарти, мога да кажа и изкусен практик - само до границата на телесните чудеса, сътворени от природата. В духовните измерения мястото е свободно за Светите братя - монасите."

   Много идеалистично гледаш на жените. Я малко да те приземя, с най-добри чувства, разбира се - все пак сме колеги, а и си един от малкото, които имат нервите да ме четат :)
Заповядай :

(12 секунди е само, но приземява добре идеалистите-естети. ;) ) /С пълното съзнание, че е имало и все още има на някои места по Земното кълбо хора, които смятат свръхпълнотата, болестното затлъстяване, за привлекателно./

 65. "Иначе звучиш много хубаво. В стил: вдигни фереджето, нека слънцето види колко е хубаво лицето ти - няма разлики, няма граници, нека бъдем себе си... всичко е свобода."

   Просто гледам на нещата диалектически-материалистично. Никакви идеализми, никакви над-ценяванки, под-ценяванки на пола, че иначе стават големи грешки на всякакво ниво.


"До колкото познавам потребителят Paracelsus, тя е толкова съгласна с еклектиката по въпроса, че направо чувам въздишката й."


   А ето, аз даже си мислех, че Парацелз е мъж... Както казах - умът пол няма.

"Но помисли: ето един пресен пример, на тази страница. Paracelsus е Casiopeq, с нея имах удоволствие да разменя няколко реплики по-преди. При странни стечения на обстоятелства Casiopeq бе банната и се преименува на Paracelsus. В голяма скоба трябва да отбележа, че това ме впечатли: виждам ново амплоа, не е просто смяна на името, а наистина амплоа - с нови интенции, нови визии, нови търсения... истинска еволюция пред смаяния ми поглед. "

  Ами именно. Една жена може да бъде и "Добрата фея" и "Злата вещица"... Може да носи както рокля, така и панталон... Няма никакви граници.


"Само че, леля Casiopeq не отиде в математическия факултет и не попита: кой тук отговаря за сървъра? Ако го беше направила, вероятно някой докторант плахо щеше да отговори: "аз" и можеше да му бъде зададен въпрос: ти какво кафе пиеш, ще отида да ти взема едно и после ще ми отговориш на въпросът - така и така, баннаха ме в един сайт, аз обаче искам пак там, какво трябва да се направи?"
   Ами явно не е такъв тип човек (това, което предлагаш е както мъжко, така и женско поведение. Зависи от типа на ЛИЧНОСТТА... ВСЪЩНОСТ нали се сещаш и, че 4 основни темперамента СЪЩО НЯМАТ ПОЛ. Примерно някой мъж може да е флегматик, а някоя жена холерик и да го потрошава от скандал, че и да го понатупва, както и обратно...)



"И като истинска жена, образно казано, Casiopeq реши да смени горнището на анцунга с вечерен тоалет, но... пак си е по гуменки. искам да кажа, че мъжът поначало е склонен да събира всякаква информация, докато жената в повечето случаи предпочита просто да извади кутийката с гримове."
    А, събира той... Ако е в някое племе от Африка, най-много да събере малко плодове или да пречука някой бял, че да му вземе доларите.../Говоря хипотетично. Не всеки, дори и да е от племе, би бил убиец. Примерът може да се даде и с Австралия, САЩ, Япония - навсякъде има хора, които не събират информации, не се учат, а предпочитат лесния и/или престъпен начин на живот./ Няма ли образование и МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ (ДОБРИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ; ДОБРИ ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ), не се надявай полът да го спаси...

66. Относно "Христос възкръсна!" и защо да не опитаме и ние:

То първо не е доказано, че е възкръсвал. Това е не повече от мит. Още повече има ВЕЛИКОЛЕПНИ МЕХАНИЗМИ, ако наистина те има, СИ СИН-БОГ и пр., да кажеш на хората : "Ето ме, тук съм, наистина ме има, вЕрвайте в мен!"... Нали, все пак, това е целта на вярата? Да, ама изглежда човекът си е умрял и го няма вече или, просто, тогава е бил в клинична смърт, после се е освестил и вярно са го видели, а той, като защитник на някаква своя теза няма да каже "Абе аз бях поизгубил малко съзнание, но се оправих!", а ще претендира, че е възкръсвал. А може и вярно да си е вярвал, че е възкръснал. То по онова време понятия за клинична и биологна смърт не е имало... Не се знае нищо. Така че твърдението "Исус возкресе!" има същата научна стойност, колкото това, че "Преди Буда беше делфин, но после се прероди като човек."... "Макароненото чудовище", нали се сещате?

67. Табу = религиозност. Философия = научност, свбода на мисълта. Философия с табута не е напълно функционална.

68. Това "нищо" много топ-тема се явява във форума. Да помислим...
1) "нищото не е логически порядък"
  Нищото, ако сме честни и нормални хора, ще го мислим именно като самото него си, т.е. като НУЛА, като ОТСЪСТВИЕ, като НЕПРИСЪСТВИЕ... В този смисъл то не може да е НЕЩА от типа на ПОРЯДЪЦИ, ЛОГИКО и, още повече, комбинации от тях като ЛОГИЧЕСКИ ПОРЯДЪК...

2) "а фундаментално отрицание на всеобщността на биващото."
  Защо на всеобщността на биващото? То си е отрицание, неналичност на ВСИЧКО, не просто на биващото и на всеобщността му. Е, ако в твоето съзнание ВСЕОБЩНА БИВАЩОСТ = ВСИЧКО, тогава сме на едно мнение.
 
3) "Не е отрицание,нито е унищожение,а едно изначално онищяване  от страна на самото нищо.
"
   Тука вече ми се напомня на субективния език на Александър Андонов, който е пречка за много хора да разберат какво точно има предвид този човек. А истинският философ трябва да е ЯСЕН, а не НЕЯСЕН на хората, нали така? Но да поразсъжадваме, все пак, понеже и ние не сме с нещо по-лоши от господин Андонов (нямам много против този човек, просто си запазвам негациите срещу стила му на изказ)...
а) Не е отрицания. Не е, ама може и да е. В определени смислови контексти като се казва "нищо" си е доста отрицание.
б) Не е унищожение. Ами не е. То си е нищо. За да унищожиш се нуждаеш от РЕСУРСИ, а в нищото ресурс по дифолт (а приори) няма.
в) Изначално онищяване. И ОТ КАКЪВ ЗОР? Нищото си е ПУСТОТА, НЕПРИСЪСТВЕНОСТ. В този смисъл то не може да прави такива РАДИКАЛНИ АКТОВЕ КАТО ОНИЩЯВАНЕ. "Онищяване" е глагол (пък било то и неологизъм /философски неологизъм/), който предполага и отразява някакъв ЕКШЪН, ДЕЙСТВИЕ, АКТОВОСТ... Колкото до изначалното... ами то всяка дума си е изначална. А във физически смисъл, наистина, може отначало да е нямало нищо, но по-скоро е имало, според теорията за сингулярността. /Все "нещичко" е имало, така да се каже./

------------

"В този ред на мисли съм убедена,че мисленето е полезно ограничително условие при всеки категориален анализ."

Ами така си е. Без граници и ограничения става хаотичност, неподреденост и нещата направо отиват на майната си!... ОБАЧЕ, КАТЕГОРИАЛНИЯТ АНАЛИЗ Е ЧАСТ И ПРОДУКТ НА САМОТО МИСЛЕНЕ!


"Битие и небитие,нещо и нищо са рамка на всяко мисловно усилие."

АМИ, МИЛА, ТО ДРУГО НЯМА КАКВО ДА Е РАМКА...ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е ПО СРЕДАТА МЕЖДУ НАЛИЧНО И НЕНАЛИЧНО, ИМАЩО И НЯМАЩО /имащо го и нямащо го; съществуващо и несъществуващо/ и пр. Тоест, това си е нещо естествено и едва ли може да е откритие. Какво беше казал Кант за аналитичните и синтетичните съждения?

69. "Интересно е това. Ето малко мисли:
Ти пишеш в предишния постинг, че "знаеш, примерно, много китайски думички" а в следващия пишеш, по повод илюстрацията с думата "куче"
"За да знае някой какво е кучето ..." бла бла бла."


  Да. Няма противоречие до тук.



"По това. Ако ще изясняваш какво означава да знаеш думата "куче" не става да изясниш какво значи да знаеш "какво е куче", което е много различно от това да знаеш  куче (като онова, дето го обозначава думата "куче", откъдето всъщност тръгна цялата кучерия)."

   Думите обозначават определени обекти /в най-широк смисъл на понятието "обект", а не в строгия му линвгистичен смисъл/. Ако знае някой значението/смисъла (няма да правим дистинкции в случая) на дадена дума, ДАЖЕ И ДА НЯМА В ПРАКТИЧЕСКИЯ СИ НАГЛЕД обозначаемото, ще го знае. Примерно ако обясня нагледно какво е ПАПАЯ-та /"папая" като плод/, после всеки, който я види, ще разбере, че е папая и ще си я хапне с кеф (предполагам)..., а няма да прояви незнание и да я ползва за някакви неадекватни цели в човешкото си битие.



"Да те боли е едно (усещане) да знаеш че те боли (знаене) е друго."

  Точно това исках и аз да се разбере. Първа и Втора сигнална система. Има си разлики!

"Та аз като дадох примера, може би не си обърнал внимание ама пишех за знание а не за усещане. Та твоето (3) не е на място като обяснение."

   Подкрепям си мнението по повод това за ютията. И пак ще кажа - можеш да УСЕЩАШ БОЛКАТА, но, ако НЕ СИ УЧИЛ КАКВО Е БОЛКА, няма как да ЗНАЕШ. ЗНАНИЕ идва от УЧЕНЕ. Нали затова има училища, университети. Практиката показва, че без учене няма знание... /ученето може да става и извън училища, институти, университети, школи и т. н., разбира се, но ученето е необходимото условие за знанието./


"Та аз още си седя и се чудя какво е да знаеш ... :)"


   Да знаеш е да имаш отражение на действителността на дадения предмет /в най-широк смисъл казано, защото не всичко е предмет във физическия смисъл - някои неща са явления, други са действия и т. н./, на неговата същност. А според Ленин знанието почти никога не може да е пълно, понеже хората опознават нещата постепенно. Същността от първи порядък, същността от втори порядък... И това се дължи както на ограничеността на сетивата, така и на ограничеснотта на ума, както и на научно-техническата база. /Знанието може да прогресира, но може и да регресира. Това зависи от степента и посоката на развитие или упадък на човечеството и на конкретните човешки индивиди. В животинския свят също има, макар и ограничено, развитие на знанието - например при шимпанзета, горили, орангутани и др. може да се говори за знания./

70. Не помня по какъв повод, но като цяло е полезно съждение, добър съвет, според мен:

Правилно. Не губи време с такива несигурни неща. Животът е кратък и като такъв, нали, е редно да се оползотворява в собствена и/или обществена полза (някои се отдават и на защита на животни, растения, и пр.) В тоя смисъл, изхождайки от пирамидата на Маслоу, хич не е гот втори път да опитваш там.

71. Полезен офтопик:
Хайванче = тюркско-българска дума:
а) НЕ САМО на турски, но и на татарски (с редуцирано "х") значи "животно". /Сигурно и на много други езици./
б) "-че" е умалителна частица, с вероятностен прабългарски произход. (На други тюркски езици - чък, -джък, -шък, -джик).

Т.е. никът значи "животинче".

72. Ами интересни аналогии с музиката. Аз няма да ги коментирам, само ще използвам да съчетая нещата - в зависимост от това колко съм се наспал, какво съм пил и как съм се избръснал изглеждам различно. Общо-взето изглеждам така, както ще покажа на линка по-долу и обожавам музиката на народите от Индонезия до Чувашия, и от Якутия до Крим.
  /Не ми е под ръка линка в момента, а и вече не горя от желание да се показвам./
  (Аз, пеейки татарско-казахска песничка.)

73. "Поетически казано - това е нещо като върховно вътрешно движение, преодоляващо действието на външните сили; точно обратното на траекторията на падащ есенен лист, люшкан от случайните пориви на вятъра."

  И в двата случая най-силното, което им въздейства в момента, ги командва.

Относно Хераклит - мда, много диалектика при него, много ми допада.

(Следва...)
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.