☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Topics - Nadia

Pages: [1] 2 3 4 5
1

An interesting acknowledgement from Zhang about his parents and his hikikomorism


Hello, dear incels, noncels, incelologists! :)

In the recent months in this community the most bad fame person is Zhang Jie, the young incel from China's Shanghai city. He is known for his horror death threads, disgusting curses, lies, hallucinations, contradicting thoughts and deeds, plus many others.
He rejects the obvious, claiming that he is a normal, even a great Chinese person with parents that he respects but in reality he is not and often when he is talking to people outside of this community he is acknowledging the facts about his mental problems, body problems, moral problems, you name them problems. ;D

See this interesting thing that I found in the Japanese Quora where he (obviously he because of his nickname, avatar and content style!!!) depressingly acknowledges that he is a hikikomori and blames his parents about it!!!
https://jp.quora.com/profile/%E5%8C%97%E4%BA%AC%E3%81%AE%E9%AB%98%E7%AD%89%E6%95%99%E8%82%B2%E5%87%BA%E7%89%88%E7%A4%BE


Two English translations from different online translators for you:

"I'm a recluse whose life has been ruined because of my parents. I feel so regretful that if only my parents were different, I could have been the same. I want my parents to apologize and make amends. But even if they apologize, it won't change my parents, and I still can't get over my feelings. What should I do?
In fact, I believe most parents have an irresponsible, even unkind, gentle, and uncivilized attitude towards their children.

In reality, less than 5% of parents are the kind of responsible and caring parents portrayed in TV dramas and literature, and it's hard to believe it's even less than 1%.

Many of the previous parents had children in order to develop humanoid tools that would be the pride of the family and live a happy old age, while the remaining parents had children in order to take over the family business. For these two, apart from studying, they are simply raising their children in pursuit of the goal of not starving to death, so naturally they have no responsibility.

This generation will either not have children (most will not have children; young people are so aware of the cruelty and horror of this world that most will choose not to have children) or, if they do have children, they will be like the parents of previous generations. Why is this? The concept of childbearing has advanced, but because childbearing is no longer an investment behavior, having children will only tire people out and they will not be very interested in them."

:D
"I am a hikikomori whose life has been ruined because of my parents. I feel so regretful because I thought that if only my parents were different, I would be the same. I want my parents to apologize and make amends. But even if they apologize, my parents won't change and I can't get over my feelings. What should I do?

In fact, I think that most parents are irresponsible, even unkind, gentle and uncivilized towards their children.

In reality, less than 5% of parents are responsible and kind, as depicted in TV dramas and literary works, and I would not believe it if they said that it is less than 1%.

Many of the parents of the previous generation had children to develop humanoid tools that would be the pride of the family and live a happy retirement life, and the remaining parents had children to take over the family business. For these two, apart from studying, they are only raising their children in pursuit of the goal of not starving to death, so naturally they are not responsible.

People of this generation either do not have children (most people do not have children. Young people are deeply aware of the cruelty and horror of this world, so most people will choose not to have children), or even if they do have children, they will be like the parents of the previous generation.  Why is this? Although the concept of childbirth has advanced, it is no longer an investment behavior, so having children just makes you tired and you don't care much about them."
:D :DWell? Now you know more what a hypocrite and what a shill he is.  8)

2
UFO / Sulfur in a Martian rock
« on: July 20, 2024, 03:42:44 AM »

What's inside of a Martian rock


Some yellow crystals were revealed after NASA's Curiosity happened to drive over a rock and crack it open on May 30. Using an instrument on the rover's arm, scientists later determined these crystals are elemental sulfur—and it's the first time  this kind of sulfur has been found on Mars. See:
https://phys.org/news/2024-07-nasa-curiosity-rover-martian.html

3

Препоръки за преподаване и изучаване на Холокоста


Източникът е IHRA. Пиша го, защото съдържанието на тази публикация може свободно да се
използва и копира за образователни и други нетърговски цели при условие, че всяко
подобно възпроизвеждане е съпроводено с посочването на IHRA като източник.

Международният алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) обединява
правителства и експерти за подкрепа, усъвършенстване и насърчаване на
преподаването, изследването и почитането на паметта на жертвите на Холокоста и за
спазване на ангажиментите, поети в Стокхолмската декларация от 2000 година.
IHRA (преди това Работната група за международно сътрудничество в областта на
преподаването, изследванията и почитането на паметта на жертвите на Холокоста
или ITF) е иницииран през 1998 г. от тогавашния министър-председател на Швеция
Горан Першон. Днес мрежата на IHRA обхваща над 40 държави, както и ключови
международни партньорски организации, които имат експертиза да се занимават с
въпроси, свързани с Холокоста.
Мрежата от експерти на IHRA включва представители на водещи световни институции,
които са се специализирали в преподаването, изследването и почитането на жертвите
на Холокоста. От 2019 до 2023 г. експертите и политическите представители в
IHRA съсредоточават усилията си върху съхраняване на историческите факти и
противодействие срещу тяхното изопачаване.

Тази публикация се основава на по-ранните ръководства за педагози и политици
в областта на образованието, изготвени от експертите на IHRA, и нямаше да бъде
възможна без значителния принос на представители на всичките делегации в IHRA.
Специални благодарности за следните експерти: Дженифер Киардели (САЩ), Нилс
Вайткамп (Нидерландия), Андреа Соньи (Унгария), Бенджамин Гейссерт (Норвегия),
Молф Кайзер (Германия), Пола Коуан (Обединеното кралство), Лена Касиес (Франция)
и Йессика Сан Роман (Испания).

ПРЕДГОВОР
(От Катрин Мейер, изпълнителен секретар на IHRA)

„ Веднъж това се случи. Не трябваше да
се случи, но се случи. То не трябва да се
повтаря, но това не е невъзможно. Ето
защо преподаването за Холокоста има
фундаментално значение“.
С тези забележителни думи през 2000 г. Горан Першон откри Стокхолмския
международен форум за Холокоста. През трите дни на форума значението на
образованието беше подчертавано от държавни глави, преподаватели, историци и
оцелели хора. За всички, събрали се в Стокхолм половин век след Холокоста, беше
ясно, че международната общност споделя отговорността бъдещите поколения
да бъдат подкрепени в усилията им за размисъл върху историята на Холокоста и
последиците от него. Образованието беше и си остава крайъгълен камък в дейността
на IHRA за да се гарантира, че паметта за Холокоста никога няма да бъде изтрита.
Когато се замисля за над 300-та делегати, които съставляват мрежата на IHRA, аз
се вдъхновявам от страстта и дълбочината на познанията, които всеки от делегатите
носи със себе си на масата за преговори. Но има нещо, което научих през моята
кариера – и то е, че страстта и знанията сами по себе си не са достатъчни. Дори
и отлични, инициативите на гражданското общество не са достатъчни. Необходим
е още и политическият ангажимент на правителствата, отговорност на които е да
осигурят обширно образование за техните общества. Учителите и преподавателите
разчитат на тази политическа подкрепа за укрепването и насърчаването на отличната
работа, която те извършват.
В нашите страни-членки различни институции – включително нашите международни
партньорски организации – работят неуморно, за да обучават студенти, учители и
преподаватели. Благодарение на тези институции в нашите страни-членки и извън
техните предели съществуват множество висококачествени образователни ресурси.
И благодарение на нашите делегати аз се радвам да представя тези Препоръки
на IHRA за преподаване и изучаване на Холокоста, които допълват и заемат
своето място сред тези ресурси. Аз се радвам, че тази публикация е осъществена
в сътрудничество с ЮНЕСКО и се надявам, че и други организации ще подкрепят
нашите усилия за разпространението й. Тези Препоръки бележат едно голямо
постижение от нашите експерти и аз благодаря на всеки от тях за неговия ценен и
обмислен принос.
Стокхолмската декларация подчертава: „Ние ще насърчаваме преподаването за
Холокоста в нашите училища и университети, в нашите общества и ще насърчаваме
за това и други институции”. Тези Препоръки за преподаване и изучаване на
Холокоста ни приближават с още една крачка към изпълнението на този ангажимент.

РЕЗЮМЕ

Холокостът е подкрепяно от държавата систематично преследване и убийства на
евреите от страна на нацистка Германия и нейните съюзници и съучастници в периода
1933 – 1945 година. Това е геноцид в мащабите на цял континент, чрез който бяха
унищожени не само отделни хора и семейства, но и цели общности и култури, които са
се развили през вековете. Холокостът беше извършван в контекста на преследвания
и убийства, дело на нацистите, които бяха насочени и към много други групи хора.
Лекциите и дейностите винаги трябва да подпомогнат учащите се да разширят
своите познания за това безпрецедентно унищожение и да съхранят паметта за
преследваните и убити хора и групи. Преподавателите и обучаващите се трябва да
бъдат насърчавани и стимулирани да разсъждават върху моралните, политическите и
социалните въпроси, които Холокостът е повдигал, и върху тяхната релевантност днес.
Възползвайки се от експертния опит на делегатите от над 30 държави-членки,
Препоръките на IHRA за преподаване и изучаване на Холокоста имат за цел да
осигурят база за политиците, експертите и преподавателите, които да им помогнат за:
1. Развитието на познанията за Холокоста, осигуряването на точност в
индивидуалното разбиране и знанията, както и повишаване на осведомеността
за възможните последици от антисемитизма;
2. Формирането на подкрепяща среда на обучение при изучаването на Холокоста;
3. Насърчаването на критично и рефлексивно мислене за Холокоста,
включително формирането на способности да се противостои на отричането на
Холокоста или на неговото изопачаване;
4. Принос в областта на правата на човека и предотвратяването на геноцид чрез
образованието.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА
ХОЛОКОСТА?

В допълнение към предоставянето на учащите се на знания за събитие, което
всъщност отправя предизвикателство към човешките ценности, преподаването
и изучаването на Холокоста им позволява да разберат някои от механизмите и
процесите, които водят към геноцид, и избора, който хората са направили, за да
ускорят, приемат или да се противопоставят на процеса на преследвания и убийства,
признавайки същевременно, че този избор понякога е бил правен при извънредни
обстоятелства.
Разделът „Защо е необходимо да се преподава за Холокоста” формулира някои
от тези по-задълбочени разбирания. Всички групи, ангажирани с образованието,
могат да ги използват за изучаване на събитията от миналото с оглед на това как те
определят настоящето. Преподаването и изучаването на Холокоста предоставя важна
възможност да бъде стимулирано критичното мислене, общественото съзнание и
личностното израстване.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Препоръките имат за цел да задълбочат разбирането на Холокоста, като поставят
ключови въпроси, свързани с историческия контекст на Холокоста, неговия обхват и
мащаб, защо и какви са причините за възникването му. В този раздел са представени
редица ключови въпроси, които преподавателите могат да използват при оценката за
Холокоста. Предлагат се четири основни въпроса:
● Какви са били историческите условия и основните етапи в процеса на този геноцид?
● Защо и как хората са участвали или са се превърнали в съучастници в тези
престъпления?
● Как са реагирали евреите на преследването и масовите убийства?
● Защо и как някои хора са се противопоставяли на тези престъпления?
Предлагат се по-детайлни въпроси, за да предложат различни гледни точки на
учащите се да проучат как и защо се е състоял Холокостът. Въпросите насочват
към изучаването на условията и действията до, по време и след Втората световна
война. Те поощряват изучаването на връзката между Холокоста и другите масови
зверства, извършвани от нацистите и техните съучастници, какъвто е геноцидът срещу
ромите и синтите. Те насърчават преподавателите да изясняват кой е бил отговорен
и съучастник и какво е мотивирало поведението на престъпниците, съучастниците,
свидетелите и спасителите. Те показват голямото разнообразие от отговори на
жертвите. Те също така предполагат дискутирането и сравняването на историята на
Холокоста с такива актуални въпроси, каквито са политиката във връзка с бежанците,
последиците от нарушаването на човешките права не само за заинтересованите лица,
но и за обществото като цяло, за усилията за предотвратяване на геноцид.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Преподавателите преди всичко трябва да са убедени, че за Холокоста може да
се преподава ефективно и успешно след внимателна подготовка и с подходящи
материали. В раздела „Как трябва да се преподава за Холокоста?” се обсъждат
възможностите и проблемите на преподаването и изучаването на Холокоста по
пътя на представянето на практически подходи и методи, приложими както във
формална, така и в неформална образователна среда. Подчертана е важността на
точността и прецизността по отношение на историческите факти, историческите
сравнения и използването на терминологията. Разделът поощрява използването на
подходи, които стимулират критичното мислене и рефлексия у учениците. Обърнато
е внимание върху значението на внимателния подбор на първични и вторични
източници, които са подходящи са учащите се и които изясняват индивидуалността
и активността на историческите персонажи. В раздела също така се обсъжда
важността на включването на нюансиран исторически контекст и на избягването на
антиисторически сравнения при изучаването на Холокоста в контекста на други теми,
като предотвратяването на геноцид и човешките права.

УВОД

„Ние споделяме задължението да насърчаваме
изучаването на Холокоста във всичките му измерения.
Ще поощряваме преподаването за Холокоста в нашите
училища и университети, в нашите общности и в други
институции“.
– Член 5 на Стокхолмската декларация от 2000 година

РАЦИОНАЛНА ОБОСНОВКА
Холокостът е преломен момент в световната история, надхвърлящ географски граници
и засягащ всички сегменти на обществата, до които се докосна. Десетилетия по-късно
обществата продължават да се борят с паметта и историческите данни за Холокоста
по начини, които се преплитат със съвременните реалности. Преподаването и
изучаването на Холокоста е съществена възможност да бъде вдъхновено критичното
мислене, общественото съзнание и личностното израстване. Въпреки това тази
мащабна тема може да създава и проблеми да преподавателите заради нейната
травмираща природа, широкия обхват и преплитането със сложната човешка
динамика, включваща расизма и антисемитизма.
Международният алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) обединява
правителства и експерти от над 30 държави-членки с цел укрепване, усъвършенстване
и насърчаване на образованието, възпоменанието и изследването на Холокоста из
целия свят. IHRA разполага с уникалната възможност да предложи изчерпателни
препоръки за преподаване и изучаване на Холокоста, изготвени въз основа на
експертни познания, анализ и оценка. Обемът на преподаването и изучаването
на Холокоста по отношение на професионализма, институционализацията
и глобализацията се разшири. Членовете на IHRA непрекъснато обогатяват
историческата информация и активно се ангажират с преподаването, изучаването и
възпоменанието на Холокоста.
Независимо от това анализът на IHRA в областта на преподаването и изучаването
на Холокоста показва необходимост от актуализация на образователните политики.
Като предизвикателства пред преподаването и изучаването на Холокоста бяха
определени значителните пропуски в познанията и разбирането за Холокоста, широко
разпространените митове, погрешните разбирания и тенденцията за избягване на
трудните за националните истории въпроси. Освен това различните нации имат
различна история и повествования за Холокоста, а и различни образователни условия,
педагогически практики и традиции, които също така трябва да бъдат взети под
внимание.

Въз основа на споделения опит и мненията на експерти, както и на отзивите на
преподавателите от държавите-членки на IHRA, като рамка за преподаване и
изучаване на Холокоста на политиците, експертите и преподавателите се предоставят
следните актуализирани препоръки. Тези Препоръки не би трябвало да се възприемат
като непосредствени цели, които да бъдат постигнати, а по-скоро като рамка и подход,
чрез които експертите, преподавателите и политиците могат да работят заедно.

ЦЕЛИ НА ПРЕПОРЪКИТЕ
Препоръките са актуализирани в сравнение с първоначалните насоки на IHRA за
преподаване на Холокоста и са насочени към учените, политиците, експертите и
обществото като цяло за актуалността и значението на преподаването и изучаването на
Холокоста днес. Препоръките са призвани да дадат основа на политиците, експертите и
преподавателите, която да им помогне да:
1. Задълбочат своите знания за Холокоста, като осигурят прецизност в
индивидуалното разбиране и познания и повишат информираността си за
възможните последици от антисемитизма;
2. Формират подходяща образователна среда за изучаването на Холокоста;
3. Насърчават критичното и рефлексивно мислене за Холокоста, включително
способността да се противодейства на отричането и изопачаването на
Холокоста;
4. Допринасят за образованието в областта на човешките права и
предотвратяването на геноцид.

ДЕФИНИРАНЕ НА ХОЛОКОСТА
Както е посочено в раздел 3.1, задълбоченото изучаване на Холокоста изисква
последователно и прецизно използване на терминологията. Термините „Холокост”
и „Шоа” се отнасят до конкретно събитие на геноцид в историята на ХХ век:
подкрепяно от държавата систематично преследване и убийство на евреи от страна
на нацистка Германия и нейните съюзници в периода 1933 –1945 година. Разгарът
на преследването и убийствата е по време на Втората световна война. Този геноцид
е извършван в контекста на преследване и убийства, дело на нацистите, насочени
срещу още групи от хора, включително геноцидът на роми и синти.
Преподаването и изучаването на Холокоста е насочено към борба с
дискриминацията, преследването, убийствата и геноцида на евреи от страна на
националсоциалистическия режим и неговите съюзници и приема, че разбирането на
нацистките престъпления срещу нееврейски жертви е необходимо за разбирането на
Холокоста. Тъй като обхватът на нацистката агресия и преследвания се разпростира
отвъд континентална Европа към Северна Африка, преподаването за Холокоста може
да включва и разбиране за третирането на северноафриканското еврейство.

Следващите препоръки като цяло се отнасят и за преподаването и изучаването на
геноцида срещу ромите и синтите, дори това изучаване да изисква притежаването
на специфични знания за историята на това малцинство и за основите на
антисемитизма, както и за политиката на нацистки преследвания и унищожаване
(политика, кореняща се върху расистката идеология). Важно е да се осъзнае, че
предразсъдъците и обидите спрямо синти и роми имат дълбоки корени в европейската
история и геноцидът на синти и роми е бил оставен без внимание след войната и е
официално признат едва през 1982 година. Комитетът на IHRA за геноцида срещу
ромите се стреми да повиши осведомеността за геноцида срещу ромите по време на
националсоциализма и да увеличи ангажираността на IHRA да информира, обучава,
изследва и възпоменава геноцида на робите (виж допълнителни източници).

ПРЕПОДАВАНЕ
Като цяло преподаването и изучаването на Холокоста трябва да:
● Задълбочава познанията за това безпрецедентно унищожение;
● Запази паметта за онези хора и специфични групи хора, които са били преследвани
и убивани;
● Насърчи размисъла от страна на преподавателите и учащите се върху моралните,
политическите и духовните въпроси, повдигани от събитията, свързани с Холокоста,
и тяхната съвременна актуалност.

СХЕМА
Препоръките са разпределени в следните раздели:
1. Рационална обосновка: Защо е необходимо да се преподава за Холокоста?
2. Съдържание: Какво трябва да се преподава за Холокоста?
3. Методика: Как трябва да се преподава за Холокоста?
4. Допълнителни източници: Допълнителна информация от други организации,
които предоставят материали за преподаване и изучаване на Холокоста и
списък с ключови термини.

КОЙ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПОЗВА ОТ ТЕЗИ
ПРЕПОРЪКИ?
Препоръките са предназначени за онези, които формират образователната политика,
училищните ръководства, преподавателите и други заинтересовани страни в сферата
на образованието както във формална, така и в неформална образователна среда.
Независимо от мястото, което заемат в образователните институции, предложеният на
базата на критичното мислене подход е полезен за всички, за представяне на темите за
Холокоста.
На преподавателите се препоръчва да прочетат раздели 1 и 2, преди да пристъпят
към планиране на съдържанието на своя урок (уроци) и да прочетат раздел 3, когато
трябва да изберат своя подход за преподаване. Раздел 3 може да бъде използва от тях
за анализ и оценка на собственото им преподаване, след като вече за изнесли урока
(уроците). По този начин препоръките ще бъдат от полза за всички преподаватели,
независимо от опита, който имат в преподаването и изучаването на Холокоста.

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Изследванията за Холокоста е необходимо
да бъдат представени на учащите се, като се
отчита спецификата на всяка една национална
образователна система. Този раздел е предназначен
в помощ на политиците, училищните ръководства,
преподавателите и другите заинтересовани страни
в образованието да формулират обосновките в
преподаването и изучаването на Холокоста, като
определят различните цели, които могат да се
постигнат чрез изучаването на тази тема. Това е от
особено значение за страните-членки на IHRA, които
са се ангажирали с преподаването и изучаването на
Холокоста в техните държави.
Преподаването и изучаването на Холокоста предоставя важна възможност да
бъде подкрепено критичното мислене, общественото съзнание и личностното
израстване. Холокостът е преломен момент в световната история, който обхвана
много географски територии, засегна всички сегменти на обществата и беше
извършен в контекста на Втората световна война. Десетилетия по-късно, в
разгара на съвременните предизвикателства, обществата продължават да
се борят както с паметта, така и с историческите факти за Холокоста. Сред
тези предизвикателства са постоянният антисемитизъм и ксенофобията,
извършваният в различни места на света геноцид, продължаващата бежанска
криза и заплахите за много демократични норми и ценности. Това е особено
актуално при управление на авторитарните правителства, както и на популистките
или екстремистки движения в рамките на (либералните) демокрации.
Преподавателите могат да ангажират вниманието на учащите се с помощта на
различни исторически и интердисциплинарни подходи, както във формална
обстановка (например в училищата), така и в неформална обстановка (например
в музеи и други подобни институции). Макар да е уникален във времето и
пространството, Холокостът е човешко събитие, което поставя предизвикателни
въпроси: за индивидуалната и колективната отговорност, за значението на
гражданската активност, за структурите и обществените норми, които
могат да станат опасни за определени групи хора и за обществото като цяло.

КЛЮЧОВИ АРГУМЕНТИ ПРИ ПРЕПОДАВАНЕТО ЗА ХОЛОКОСТА

● Холокостът беше безпрецедентен опит да бъдат убити всички европейски
евреи, като по този начин бъде унищожена тяхната култура; това беше
фундаментално предизвикателство към общочовешките човешките ценности.
● Изучаването на Холокоста доказва, че геноцидът е процес, който може да бъде
предизвикан или може би спрян, а не е спонтанен или неизбежен случай.
Холокостът показа как една нация може да използва своите бюрократични структури,
процеси и технически познания, като едновременно с това ангажира множество
сегменти от обществото, за прилагане във времето на такава политика, която
изключва или дискриминира определени групи хора или води до техния геноцид.
● Изучаването на историята на Холокоста може да демонстрира ролята на различни
исторически, социални, религиозни, политически и икономически фактори
в ерозията и разпада на демократическите ценности и човешките права.
Това проучване може да подтикне обучаващите се да си изработят разбиране на
механизмите и процесите, водещи към геноцид, което на свой ред ще ги доведе до
размисъл за значението на върховенството на закона и демократичните институции.
Това ще позволи на учащите се да идентифицират обстоятелствата, които могат
да застрашат или разрушат тези структури, и да разсъждават за собствената си
роля и отговорност за опазването на тези принципи, за да бъдат предотвратени
нарушенията на правата на човека, което може да прерасне в масови злодеяния.
● Преподаването и изучаването на Холокоста дава възможност за посочване
и анализ на решенията и действията, предприети (или не предприети) от
различни хора в кризисен период. Това трябва да е напомняне, че решенията
водят до последици независимо от сложността на положението, в което се вземат.
В Холокоста участваха редица хора, институции, организации, правителствени
учреждения на местно, национално, регионално и глобално равнище. Анализът и
разбирането на действията, предприети или не предприети на различни нива по
време на Холокоста, пораждат сложни въпроси за това как отделните хора и групи
хора са реагирали на събитията от Холокоста. Независимо от това дали фокусът е
върху политиките на държавите или върху всекидневните проблеми на хората (вкл.
страх, натиск от страна на връстниците, или например алчност или безразличие),
е ясно, че динамиката, която се е чувствала като позната и обичайна, е довела до
необичайни резултати.
● Преподаването и изучаването на Холокоста може да предостави на учащите
се възможност да интерпретират и оценяват по-критично проявите и
представянето на това събитие и по този начин да сведат до минимум риска
от манипулация. В редица държави Холокостът се превърна в тема или мотив,
който обикновено се отразява както в популярната култура, така и в политическия
дискурс главно чрез медийно представяне. Преподаването и изучаването на
Холокоста може да помогне на учащите се да идентифицират изкривяванията и
неточностите в онези случаи, в които Холокостът се използва в услуга на социални,
политически и морални програми.
● Изучаването на антисемитизма в контекста на нацистката идеология осветлява
проявите и последиците на предразсъдъците, стереотипите, ксенофобията и
расизма. Антисемитизмът продължава да съществува и след Холокоста и фактите
свидетелстват, че той е в подем. Преподаването и изучаването на Холокоста е
пряко свързано с историята и еволюцията на антисемитизма – основен фактор,
който направи възможен Холокоста. Изследването на различните инструменти,
използвани за насърчаване на антисемитизма и омразата, включително речта на
омразата, пропагандата, манипулацията на медии и насилието, насочено срещу
групи хора, може да помогне на учащите се да разберат механизмите, използвани
за разделяне на общностите.
● Преподаването и изучаването на Холокоста също така може да помогне на
учащите се в почитане на паметта на жертвите на Холокоста, което в много
държави се е превърнало в част от официалната политика. На учениците сне
предоставя да участват и в международни мемориални дни и мемориални събития.
Почитането на паметта не може да замести ученето, но изучаването на Холокоста
е важно, за да помогне на учащите се да придобият необходимите познания и
разбиране за смисъла на съвременното отдаване на почит и да продължат тази
културна практика и занапред. Почитането на паметта емоционално ангажира
учащите се, защото е свързано с изучаването на чувствителна или травматизираща
история, отваряйки пространство за философски, религиозни или политически
размисли.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

Преподаването и изучаването на Холокоста
се различава в зависимост от националните и
местните особености. Тези особености влияят върху
формирането на решенията за това кои въпроси да
се изследват по-задълбочено.
Времето, отделено за преподаване за Холокоста, трябва обаче да бъде
достатъчно, за да могат учащите се да отговорят по същество, а не
повърхностно, на следните въпроси:
● Какви са били историческите условия и ключовите етапи в процеса на
този геноцид?
● Защо и как хората са участвали или са станали съучастници в тези
престъпления?
● Как са реагирали евреите на преследванията и масовите убийства?
● Защо и как някои хора са се съпротивлявали на тези престъпления?
Темите и въпросите, повдигнати в този раздел, не претендират за
изчерпателност, а са по-скоро набор от основни цели и съдържание на
обучението. Трябва да се има предвид, че с времето опасенията във връзка
с Холокоста ще се променят и въпросите, които днес не изглеждат актуални,
в бъдеще могат да придобият много голямо значение. На преподавателите
се предлага, като се съобразяват с тези важни предупреждения, да дадат
възможност на учащите се да изследват темите и въпросите, които следват
по-нататък.

Какво да се преподава: основно историческо съдържание

Холокостът е подкрепяно от държавата систематично преследване и убийство на евреи
от страна на нацистка Германия и нейните съучастници през периода 1933–1945 година.
Геноцидът в мащабите на един цял континент доведе до унищожение не само на отделни хора
и семейства, но и на общности и култури, които са се развивали в продължение на векове.

Какви са били основните етапи, повратни моменти и решения в процеса на
геноцида? Как и защо хората са извършвали/участвали/ставали съучастници в
тези престъпления? Как са реагирали евреите на преследванията и масовите
убийства?

2.1 ОБХВАТЪТ И МАЩАБИТЕ НА ХОЛОКОСТА
Учащите се трябва да знаят и разбират, че Холокостът е бил геноцид, извършван в
мащабите на цял един континент, при който са били унищожавани не само отделни
хора и семейства, но и цели общности и култури, които са се развивали в Европа в
продължение на векове.
2.2 ЗАЩО И КАК СЕ Е СЛУЧИЛО ТОВА
На учащите се трябва да им бъде предоставена възможност да изучат защо и как се е
състоял Холокостът, включително:
● Кои са били основните етапи, повратни точки и решения в процеса на геноцида?
● Как и защо хората са участвали/извършвали/ставали съучастници в тези
престъпления?
● Как са реагирали евреите на преследването и масовите убийства?
2.3 КОНТЕКСТ И РАЗВИТИЕ
За да разбере как е бил възможен Холокостът, човек трябва да го разгледа от различни
гледни точки и в контекста на различни процеси, като използва за отправна точка
следващите въпроси. Изучаването на взаимовръзките на националния и местния
контекст е от особена важност.
2.3.1 Предшественици на Холокоста
● Какъв е бил европейският антиюдаизъм и как той е бил свързан с християнските
учения?
● Как са се развивали антисемитизмът и расисткото мислене през деветнадесети
век и как са се свързвали те с националистическите идеологии?
● Какво е било влиянието на Първата световна война и на политическите събития в
Европа в периода между двете световни войни върху отношенията евреи – неевреи?

2.3.2 Възходът на нацистите, техните възгледи за света, тяхната
расистка идеология и политическа практика
● Как и защо нацистите са преследвали евреи и други хора в своята пропаганда и
политика?
● Как установяването на националсоциалистическата диктатура и по-специално
ликвидирането на основни права и погазването на върховенството на закона са
прокарали пътя към Холокоста и как германското общество е реагирало на този
процес?
● Как нацистите са погазили правата на евреите в довоенния период?
● Какъв е бил отговорът на света на нацисткото управление и политика?
2.3.3 Ходът и развитието на Холокоста в контекста на Втората
световна война
● Как нацистите се активизират в преследването на евреи, след като Германия започва
Втората световна война и как върху това влияе ходът на войната?
● Как и защо нацистите организират експроприацията на еврейското имущество и как
това повлиява върху шансовете за оцеляване на евреите?
● Какви са били различните видове гета и как са се използвали те за разделение,
концентрация и преследване на общностите?
● Как мобилните щурмови групи за убийства (айнзацгруппен) са успели да избият
стотици хиляди евреи в рамките на половин година след нахлуването на Германия в
Съветския съюз?
● На какъв етап нацистите са взели решение за избиването на всички европейски
евреи?
● Как масовите убийства на хора с увреждания проправи пътя към систематичното
избиване на евреите?
● Как нацистите са използвали лагерите на смъртта и другите концлагери, за да
осъществят набелязаното „Окончателно решение на европейския еврейски въпрос“?
● Какво влияние са оказвали колаборационизмът или съпротивата в съюзните на
Германия държави и в окупираните страни върху преследването на евреите?
● Каква роля е изиграло поражението на нацистка Германия и нейните съюзници за
края на Холокоста?
19
2.3.4 След войната: преки последици
● С какви предизвикателства са се сблъскали оцелелите от Холокоста хора
след освобождаването им? С какво положението на оцелелите евреи след
освобождаването им се е различавало от положението на нееврейските жертви на
преследвания и война?
● Какви елементи на преходно правосъдие са били предоставени след края на
нацисткия режим и на войната в Европа? В какво отношение те са били успешни?
Какво не е било постигнато?

2.4 КОНЦЕПТУАЛНО РАЗБИРАНЕ
Учащите се трябва да умеят да разграничават различните масови жестокости,
извършени от нацистите и техните съучастници, всяка от които има собствени причини
и резултати. Въпросите, които се поставят, могат да бъдат следните:
● Кои групи хора са станали жертва на нацистки преследвания и масови убийства, по
какви подбуди и с какви последици?
● Как геноцидът на евреите е свързан с други злодеяния, извършени от нацистите и
техните съучастници, включително с геноцида срещу роми и синти?
2.4.1 Отговорност
Ако учащите се започват да разбират как е станал възможен Холокостът и да се
замислят какви въпроси повдига това днес пред обществата, тогава те ще осъзнаят,
че да се хвърля отговорността за това единствено върху Хитлер и нацистите не е
достатъчно.
Въпросите, които се поставят, могат да бъдат следните:
● Кои са били отговорни и съучастници и какви са били мотивациите им? Какви са
разликите между отговорност и съучастие?
● В убийствата са участвали предимно мъже, но каква спомагателна роля са изиграли
жените и каква е отговорността на жените за тези престъпления?
● Каква е била ролята на местното нееврейско и еврейско население (включително в
спасяването или в колаборацията)?
● Какво е било отношението на мнозинството от населението на окупираните държави
към преследването и убийствата на евреи?

● Кои бяха хората и групите хора, които са поели риска да помогнат и да спасят
евреи? Какво ги е мотивирало? Какво е попречило или обезкуражило другите да
предприемат подобни действия?
● Какво е било известно за преследването и убийствата на евреи и кога?
● Как е реагирал светът на новините за преследване и избиване на евреи?
● Какво е било известно за геноцида на роми и защо не му е било обърнато внимание
извън регионите, окупирани от нацистите?
● Какво са направили съюзниците, неутралните държави, църквата и други, за да
спасят жертвите на нацистките престъпления и можели ли са да направят повече?
2.4.2 Действията на жертвите
От съществено значение е Холокостът да не се разглежда само от гледна точка на
източниците, действията или разказите на извършителите. Евреите и другите взети на
прицел жертви трябва да се появяват на историческата сцена като личности и общности
с техен собствен контекст и история, а не като пасивни обекти, които трябва масово
да бъдат избивани. Преподавателите трябва да се аргументират пред учащите се, че
жертвите са се опитвали да действат и са реагирали на разгръщащите се престъпления
в светлината на своето разбиране за света и тяхното място в него и на базата на
информацията, к която са разполагали. Това може да стане ясно след проучване на:
Довоенният живот
● Как са живели евреите в техните родни страни и как е бил засегнат животът им от
преследването, започнато от нацистите, техните съюзници и съучастници?
Реакция и съпротива
● Как нацистите са изолирали евреите от другите общности? Как са реагирали евреите
на тази изолация?
● Какво е характерно за лидерството, образованието, общността, религиозната
практика и култура на евреите по време на Холокоста?
● До каква степен и по какъв начин са могли евреите да оказват съпротива? Какво ги е
ограничавало или мотивирало в техните решения и действия?
● По какъв различен начин са пострадали мъжете, жените и децата от преследванията
на нацистите и как са реагирали те?

2.4.3 Релевантността на Холокоста спрямо въпросите на съвремието
На учащите се трябва да се даде възможност да обсъдят значението на Холокоста за
съвремието. Въпросите, които се поставят, могат да бъдат следните:
● Как може изучаването на преследването на жертвите на нацистката идеология да
способства за разбирането на влиянието върху обществото на нарушаването на
човешките права днес? Какво по-специално може да се каже за взаимовръзките
между стереотипите, предразсъдъците, изкупителните жертви, дискриминацията,
преследването и геноцида?
● По какъв начин познанията за еврейските бежанци преди, по време и след Холокоста
могат да бъдат от значение за разбирането на съвременните бежански кризи?
● Какво може да ни разкаже изучаването за Холокоста за процесите на геноцид, за
неговите предупредителни знаци и за възможностите за намеса, която да подпомогне
съвременните усилия за предотвратяването на геноцид?
● Съществуват ли ситуации, когато използването на образи или разкази за Холокоста
е безполезно? Съществуват ли представи за Холокоста, които са особено
проблематични?

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВА ЗА ХОЛОКОСТА?

За нито един предмет не съществува един-единствен
„правилен“ начин на преподаване, няма идеална
методология, подходяща за всички преподаватели и
обучаващи се. Предлаганите тук препоръки обаче се
основават на практически опит и са призвани да са
от полза за учителите при подготовката на собствени
схеми за работа с отчитането на образователните
потребности на учащите се.

3.1 РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ
3.1.1 Холокостът може успешно да бъде преподаван; не се
страхувайте да подходите към тази тема
Някои преподаватели се колебаят в какъв обем да представят темата за Холокоста
заради предполагаеми трудности и чувствителност при преподаването. Има
преподаватели, които се затрудняват да предадат мащаба на тази трагедия,
колосалния брой на въвлечените в нея хора и падението, до което може да стигне
човечеството. Някои си задават въпроса как да привлекат вниманието на учащите
се, без да ги травмират, или пък се притесняват от възможните им реакции.
Преподавателите по-специално искат да бъдат подготвени за различни форми на
поведение и отговори, които могат да бъдат породени от темата за Холокоста.
Учащи се на различна възраст могат да бъдат запознавани с историята на
Холокоста, като методът и съдържанието трябва да бъдат съобразени с възрастта.
Съсредоточаването на вниманието върху историите за отделни жертви, бягства и
спасяване може да бъде по-подходящо за по-младата аудитория. За по-големите учащи
се е по-подходящо да изучават по-сложни и предизвикателни материали с по-голямо
използване на подходящи първоизточници. Подборът на източници и учебници трябва
да се прави с отчитането на тези препоръки, а също с отчитането на емоционалните
потребности на учащите се и на конкретните обстоятелства.
Като цяло – не се страхувайте да подходите към тази тема. Макар да може да изглежда
обезсърчително, опитът показва, че Холокостът може да бъде изучаван от учащите се
успешно и с добри резултати. Проучвайте и използвайте широк спектър от материали,
методи на описание, най-добрите практики и конкретни стратегии на обучение, които
могат да се използват за подпомагане на планирането, подготовката и провеждането на
занятията.
3.1.2 Бъдете прецизни в използването на езика и определянето на
термина Холокост
● Прецизността на езика при описанието на термини и дейности ще помогне на
учащите се да избягват поставянето на етикети , при която се размиват различията
и разбиранията. Думата „лагер” например се използва за описание на множество
места и локации. Въпреки че хората са загивали и са били убивани в много лагери,
създадени от нацистите и техните съучастници, не всички лагери са били нарочно
създадени като центрове за убийства или лагери на смъртта. Различните лагери по различно време са функционирали по различен начин и сред тях е имало
концентрационни лагери, лагери за робски труд, транзитни лагери. Прецизните
определения помагат да се избягват недоразумения, като се представя конкретиката.
● Използването на ясно определение на термина „Холокост“ (или „Шоа“) може
от самото начало да сведе объркванията до минимум. IHRA използва термина
„Холокост“, за да опише подпомаганите от държавата систематично преследване
и убийства на евреи от нацистка Германия и нейните съучастници през периода
1933 –1945 година. Разгарът на преследване и убийства бе по времето на Втората
световна война. Някои организации – дори някои авторитетни институции –
използват термина „Холокост“ в много широк смисъл, за да обхванат всички жертви
на нацисткото преследване. Все пак мнозинството историци, занимаващи се с този
период, използват по-точно определение, в което се признава, че евреите са станали
жертва на систематично преследване и убийства по начин, който отличава съдбата
им останалите, с изключение може би на ромите и синтите (група жертви, при които
от бебетата до възрастните всички хора е трябвало да бъдат унищожени). Бъдете
запознати с различните начини, с които различните източници могат да използват
този термин. Уверете се, че използването му е постоянно и точно.
● За мнозина терминът „Холокост“ е проблематичен. Съчетание от две гръцки
думи, „Холокост“ предполага жертвоприношение чрез изгаряне. Терминът може
погрешно да внуши, че масовото убийство на евреите е било някаква форма на
мъченичество, а не резултат на геноцид. По тази причина мнозина предпочитат на
използват думата „Шоа“, която на иврит означава „катастрофа“.
● Осигурете възможност на учащите се критично да обсъждат терминологията.
Уточнете, например, че термини като „окончателно решение“ или „еврейски
проблем“ са евфемизми, създадени и използвани в даден исторически момент от
извършителите, за да могат те да артикулират своя мироглед в противоположност на
съществуващия неутрален език за безпристрастно описание на минали събития. По
аналогичен начин термини като „гето“ трябва да бъдат обяснявани, за да разкрият
различните значения на тази дума в речника на нацистите и в използването й
периода преди и след нацизма.
● Препоръчва се на преподавателите да имат предвид начините, по които обществото
и културата говорят за Холокоста, тъй като обществените представи могат да
повлияят върху разбирането на учащите се. Популярната култура и повествования
могат да увековечат митовете и погрешните представи за историята. Моделирането
на последователност, точност и прецизност на езика може да помогне за
осмислянето на предварително формулираните понятия.
 3.1.3 Дайте широко осветляване на тази тема и разглеждайте
историята в различните контексти
Холокостът е поредица от взаимосвързани събития, които с течение на времето и в
контекста на войната надхвърлят националните граници. По този начин събитията
продължават да са част от многообразната европейска и световна история и
исторически процеси. Учащите се трябва да са в състояние да установят, че в
различните държави Холокостът е бил извършен по различен начин. Освен това
геноцидът е станал възможен в европейската и световната история в резултат на
различни краткотрайни, средносрочни и дълготрайни фактори. Създайте възможност за
детайлното им разглеждане в един по-широк контекст, в който са протекли събитията,
свързани с Холокоста.
Тези измерения задълбочено са изследвани от учените. При подготовката на схемите
за работа и планирането на отделните занятия се опитайте да ползвате авторитетни
академични изследвания, които обхващат различните аспекти на геноцида и неговата
еволюция.

3.2 УЧЕБНИ ДЕЙНОСТИ И КОМПЛЕКСЕН ПОДХОД
3.2.1 Създайте позитивна образователна среда с активна педагогика и
личностно ориентиран подход.
Постарайте се да създадете открита и сигурна образователна среда, в която на учащите
се им се предоставя пространство и време за размисъл, в която им се предоставя
възможност да задават въпроси, да обсъждат своите мисли и опасения, а също така да
споделят идеи, мнения и проблеми.
Холокостът отправя предизвикателства към множество предположения, които младите
хора имат по отношение на естеството на обществото, прогреса, цивилизацията и
човешкото поведение. Учащите се могат да проявят защитни реакции, негативни чувства
или нежелание да навлизат по-надълбоко в историята на нацисткия период или на
Холокоста. Освен това част от техните реакции могат да бъдат алтернативните възгледи
и нагласи. Позитивната и вдъхваща доверие учебна среда е важна, за да могат подобни
въпроси открито да бъдат поставяни и обсъждани.
Учащите се изграждат тяхното разбиране за света предимно чрез собствените
си открития и комуникацията с другите, а не прост чрез предаване на знания от
преподавателя на учащия се. Възприемете ориентиран към учащия се подход, в който
ролята на преподавателя е да улесни откритието, а не просто да предава знания, и да
насърчи учащите се в поемането на активна роля в собственото им обучение.
3.2.2 Отнасяйте се внимателно към възпитанието, емоциите и
притесненията на учащите се
Класове в училище рядко са еднородни, независимо да става дума за религия, култура,
социален или етнически произход. Отделните учащи се носят своя собствена биография,
предубеждения, лични емоции и притеснения. Освен това обществените дебати и актуалните
политически теми също влияят на начина, по който учащите се ще подходят към темата.
Разнообразният характер на всеки учебен клас и текущите публични дебати създават редица
възможности Холокостът да стане актуален за учащите се и темата да ги завладее.
Проявявайте чувствителност към чувствата и мненията на учащите се, особено по онези
въпроси, които истински ги вълнуват. Създавайте възможности тези въпроси да бъдат
обсъждани открито. Бъдете готови да разгледате и други истории за геноцид, расизъм,
преследване или колониализъм в съвременния свят. Погрижете се различните случаи,
включително техните причини и природа, да бъдат ясно разграничени. Обсъдете разликите
между „сравняване“ и „приравняване“.
Има учащи се, които смятат, че историческите или съвременните страдания и
преследвания на групи хора, с които самите те се идентифицират, не са били разгледани;
тези учащи се може и да не са в състояние да учат за преследването и убийствата на други.
Убедете се, че учащите се имат възможност да се запознаят с други подобни въпрос в
различен контекст на обучение и направете така, че тези съображения да не се превърнат в
упражнения за измерване на относителността на страданията (вж. 3.5.2).

3.2.3 Бъдете внимателни по отношение на целта и обосновката, когато
използвате писмени и визуални материали – особено тези с
графичен характер
Изображенията и текстът трябва да се подбират внимателно и да носят образователна
полза. В образователната среда уважението както към жертвите на Холокоста, така
и към учащите се изисква деликатен подход и внимателно обмисляне кой материал е
подходящ. Използването на графични изображения с цел да се предизвика шок и ужас
е унизително за жертвите и може да затвърди стереотипите за евреите като жертви.
Освен това изображенията могат да бъдат несъответстващи на чувствителността на
учащите се по отношение на човешките травми или скромност. Холокостът може да се
преподава ефективно и без да се използват фотографии или кадри от филми.
Както и при използването на терминологията (вж. 3.1.2), имайте предвид източника на
подбраните материали. Преподавателите трябва постоянно да поставят под съмнение
използването на източниците и да си задават въпроса какви образователни резултати
ще се постигнат при използването на определени материали.
3.2.4 Индивидуализирайте историята чрез използването на
статистически данни в лични истории
Дайте възможност на учащите се да видят хората, преследвани от нацистите.
Преподавателите могат да приложат методи, които да направят мащаба на Холокоста
и броя на въвлечените в него хора нагледни за учащите се. На мнозина ще им е трудно
да осъзнаят трагедията на Холокоста, ако тя бъде представена само в статистически
план. Постоянното позоваване на „шестте милиона“ рискува да обедини общностите и
отделните хора в една безлична маса, а опитите да се представи колосалната численост
могат да доведат до по-нататъшно обезличаване и дехуманизация.
Вместо това и където е възможно използвайте примери, свидетелства за оцелели,
писма и дневници от този период, за да илюстрирате човешкия опит. Учащите се
трябва да са в състояние да привеждат примери за това как всяка една „статистическа
единица“ е била реален човек, със своя живот преди Холокоста, съществуващ в
контекста на неговите семейство, приятели и общности. Наблегнете на достойнството и
човечността на жертвите във всички времена.
3.2.5 Създайте възможност за изследване на сложния характер
на ролите, които хората играят, вместо да се затвърждават
стереотипите
Съсредоточете вниманието върху историите на отделни хора, изправени пред
морални дилеми и направения избор; това може да направи историята на Холокоста
по-непосредствена и интересна за учащите се и по-актуална за съвременния им живот.
Осигурете исторически ресурс, който дава възможност учащите се изследват детайлно
сложните фактори, влияещи върху човешкото действие. Покажете как реални хора са
направили своя избор, допринесли са за развитието на събитията, като същевременно
обсъдите как върху действията на хората е повлиял широк спектър от фактори – такива,
като обществени структури, икономика, идеология лична убеденост и мотивационни
фактори. Термини като „извършител“ (бел.пр. – в смисъла на „престъпник“),
„наблюдател“, „жертва“ и „спасител“ са се развили във времето в проучванията за
Холокоста, за да бъдат класифицирани и анализирани определен тип исторически
участници. Уверете се, че учащите се разбират, че тези категории се налагат върху
миналото, а не произтичат директно от него. Поведението на хората обикновено се
припокрива и флуидно: човекът, описан в даден контекст като „наблюдател“, в друга
ситуация може да се окаже „престъпник“ или дори „жертва“.
Старайте се да не допускате укрепване на стереотипите, според които всички спасители
са били героични, добри и мили, че всички наблюдатели са били апатични, а всички
извършители – садистични. Преди всичко подчертавайте, че „жертвите“ не са били
безсилни, а по-скоро са реагирали на сложните и стресови ситуации по начини, обусловени
от възрастта, произхода и контекста. Особено внимание трябва да се обърне върху
избягването на елементарни обобщения за „националния характер“, а ако такива се появят,
то те трябва да бъдат оспорени.
3.2.6 Не се опитвайте да представите извършителите като
„нечовешки чудовища“
Мотивацията на извършителите трябва да бъде изследвана задълбочено: учащите се
могат да използват първични източници, тематични изследвания и отделни биографии,
за да претеглят относителното значение на факторите. Социални структури, икономика,
идеология, предразсъдъци, пропаганда, ксенофобия, дехуманизация, натиск от страна
на връстници, криминална психопатология и мотивационни фактори като страх, власт
или алчност – всички те оказват влияние в приемането на решение от страна на хората
за участие или съучастие в Холокоста. Целта не е да се приеме това за нормално, а да
се разбере защо тези хора направиха това, което направиха. Разбирането не означава
оправдание.
Холокостът беше човешко събитие с човешки каузи. Дори когато престъпниците
извършваха нечовешки деяния, повечето от тях не бяха садистични психопати;
етикирането им като „зло“ не е достатъчно обяснение да Холокоста. Вместо това
преподавателите трябва да се опитат да помогнат на учащите се зададат един друг
и по-сложен въпрос. Как е било по човешки начин възможно обикновените индивиди,
извършили жестокости и убийства на други хора, включително на жени и деца,
същевременно да бъдат любящи бащи и съпрузи, предани съпруги и майки?

3.2.7 Бъдете внимателни при симулации и игри с разпределение
на роли
Внимавайте при симулации, творческо писане и упражнения чрез игри с
разпределение на ролите, които подбуждат учащите се да си представят, че те са
пряко ангажирани в Холокоста. Опитите за „обвързване“ могат да доведат до измамна
еквивалентност или до опростяване, тъй като учащите се ще се опитат на открият
сравнения със собствения си живот. Някои млади хора може да се отъждествят със
събитията от Холокоста и властта или дори „блясъкът“ на нацистите да ги развълнува.
Други могат да изпитат болезнено увлечение от страданията на жертвите. Учащите се
с травмиращ житейски опит или трудни семейни истории освен това могат да изпитат
силен стрес, когато в хода на историческото изследване повторно изживеят тези
епизоди.
Помислете за такива упражнения, в които се използват „позиции на наблюдатели“,
които по-точно отразяват нашата позиция по отношение на миналото. Обучаемите
например могат да бъдат помолени да влязат в ролята на някой от неутрална държава:
може би на журналист, който пише статия за вестник от тази държава за преследването
на евреите; загрижен гражданин пише до своя политически представител; участник в
кампания, която се опитва да мобилизира общественото мнение. Такива упражнения
могат да станат добри мотиватори при обучението, а също да изтъкнат възможните
действия, които учащите да предприемат по отношение на събития, които ги вълнуват
в днешния свят. Преподавателите могат да насърчават неподправената съпричастност
чрез лични истории, изследване на случки и свидетелства за оцелели.
Не забравяйте да ангажирате учащите се за участие в обсъждане след всяка игра с
разпределени роли, симулация или творчески упражнения. Важното е да се разбере как
учащите се са реагирали на този материал и как са го осмислили.
3.2.8 Поощрявайте изучаването на местната, регионалната,
националната и глобална история и памет
В държави, където са се състояли събития от Холокоста, наблегнете на тези
специфични събития в контекста на националната история по време на този период, без
обаче да пренебрегвате общоевропейското измерение на Холокоста. Това изследване
може да включва опита на жертви, спасители, извършители, съучастници, жители и
странични наблюдатели. Преподавателите трябва да насърчават преосмислянето на
общите „национални“ повествования за периода.

3.2.9 Интердисциплинарният подход може да обогати разбирането
за Холокоста
Събитията от Холокоста разкриват крайностите в човешкото поведение, които са
свързани с множество области на човешкия опит. В резултат темата е от значение за
преподаватели в редица учебни дисциплини. Интердисциплинарният подход може да
обогати разбирането на учащите се за Холокоста чрез използване на различни области
на познание, подхода към Холокоста от множество гледни точки и надграждането на
идеи и знания, придобити в редица образователни области.
Изучаването на Холокоста чрез историята предизвиква силни емоции. Поезията,
изкуството и музиката могат да помогнат на учениците да се изразяват творчески и
с голямо въображение. Холокостът повдига важни морални, богословски и етични
въпроси, които учащите се могат изучават в часовете по гражданско образование
или обучение по религия. Учебните проекти и програми както на национално, така и
на международно ниво, които обединяват учащи се в общи занимания с връстници
от други части на държавата или от други страни, могат да допринесат за по-доброто
разбиране на местната, регионалната и глобалната история на Холокоста.
Това изисква диалог и сътрудничество между преподаватели по различни предмети,
допълнителни дейности от тяхна страна за стимулиране на процесите на познание и
разбиране. Дигиталните платформи на обучение и средствата за комуникация могат да
подпомогнат учащите се в учебната им дейност в различни области и места.

3.3 КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ И АВТОРЕФЛЕКСИЯ
3.3.1 Холокостът не е бил неизбежен
Фактът, че някакво историческо събитие се е състояло и е документирано, още не
означава, че то е трябвало да се състои. Холокостът се е състоял затова, защото
отделни лица, групи хора и държави са вземали решения да действат или да не действат.
Съсредоточаването на вниманието върху тези решения дава представа за човешката
история и човешката природа и помага на учащите се по-добре да разсъждават критично
по темата.
3.3.2 Обсъждайте сложността на историята
Напомнете на учащите се, че такива сложни събития като Холокоста често пъти
предизвикват повече въпроси, отколкото да предлагат лесни отговори. Желанието да
си „извлечем урок“ от Холокоста води до риск от опростяване, до заключения че нещо
е „или правилно, или погрешно“ – Холокостът се е състоял, защото хората не са успели
да направят верен морален избор – и води до повърхностно прочитане на историята.
Изследването на Холокоста по-скоро поражда въпроси за естеството на индивидуалния
избор, „проблема на злото“ и начините, по които хората се примиряват – или не се
примиряват с миналото.
Позволете на учащите се да изучават и разследват задълбочено Холокоста, включително
по въпросите в раздела „Какво трябва да се преподава“, в който се разглеждат дилемите
на жертвите, спасителите, извършителите и наблюдателите.
Освен това обсъдете с учащите се условния характер на историческите „отговори“ –
например заради появява на нови факти или загуба на исторически документи.
Поощрявайте учащите се гледат на работата си по Холокоста като водеща ги към
осмисляне, а не към окончателен отговор.
И накрая, въпреки че възпоменанието и образованието на трябва да останат
отделени едно от друго, мемориалните практики могат да се окажат ценен начин за
удовлетворяване на емоционалните потребности на обучаемите.
3.3. 3 Помогнете на учащите се да развият историческо съзнание
чрез изучаването на интерпретациите и възпоминанията за
Холокоста
● Окуражавайте учащите се да анализират критично различните интерпретации на
Холокоста
Обучението в класната стая и нашето възприятие на миналото винаги са повлияни
от един по-широк културен контекст. Академичните и популярни представяния на
Холокоста чрез игрални филми, средствата за масова информация, документални
произведения, изкуство, театър, разкази, мемоари, музеи формират колективната памет.
Всяко тълкуване и представяне е повлияно от обстоятелствата, при които е извършено,
и може да говори както за времето и мястото, когато и където е било направено, така и
за събитията, които представя.

Дайте на учащите се възможност да поразсъждават как и защо са създавани подобни
интерпретации и представи за миналото, избора на доказателства, върху които те се
основават, и намеренията на авторите. Помогнете на учащите се да разберат, че макар да
съществуват сфери на исторически дебати, не всички интерпретации са еднакво валидни.
● Поканете учащите се да вземат участие и да поразсъждават за националните и
местните традиции за отдаване на почит и възпоменания.
Събития като Дни за почитане на паметта на жертвите на Холокоста дават възможност за
проекти, които ангажират представители на няколко поколения, стимулират обсъждането
в семейна среда на свързаните с това съвременни проблеми и способстват на другите
форми за обучение в общностите.
Освен че позволяват изучаването на Холокоста да се пренесе от класната стая към
една по-широка общност, тези случаи могат сами по себе си да се превърнат в предмет
на изучаване и изследване. Учащите се могат да бъдат приканени да разсъждават
как културните влияния формират паметта и мемориалите, как местната им общност
решава да отразява миналото си, как различните групи хора избират части от
историята, за да конструират свои собствени повествования, дали държавата им засяга
трудните аспекти от собствената си национална история и как подобни възпоменания се
отличават от възпоменанията в други държави.
● Създайте възможност за размисъл върху ролята на историята във
формирането на смисъла и идентичността в съвремието
„Историческото съзнание“ признава, че всяко повествование за минали събития е
оформено според контекста, в който то е създадено. Историческото съзнание признава,
че нашето разбиране за миналото в съвремието има значение за отделните личности и
групи хора и формира очакванията им за бъдещето.
„Колективната памет“ – това е как група хора запаметява историческия опит, често пъти
отразявайки ценностите на обществото и препредавайки тази памет от поколение на
поколение. Колективната памет се въплъщава в дните на народната памет, музеите
и мемориалите, а също в други видове утвърдени общонационални повествования.
Дайте възможност на учащите се да изследват начините, по които те са станали част
от колективната памет чрез такива обществени институции и социални връзки като
училището, медиите и семейството.
Докато учащите се запознават с различни исторически повествования за Холокоста,
предложете им въпроси, като:
1. Защо ключови аспекти на тези разкази се различават?
2. Какви елементи присъстват и отсъстват в различните повествования за
Холокоста?
3. Каква може да бъде причината за различията в акцентите между различните
разкази?
Осъзнаването на факта, че нашето разбиране за миналото зависи от културния,
политическия и времевия контекст и съвременната идентичност може да даде на
учащите се възможност да развиват историческото си съзнание.

3.3.4 Представете еврейския народ извън рамките на Холокоста
Еврейският народ има дълга история и богато културно наследство и Холокостът
трябва да е поставен в исторически контекст, като показва живота преди и след него.
Дайте възможност на учащите се разберат, че евреите като жертви на нацисткото
преследване са били поставени в нечовешки условия на деградация (вж. 2.4.2).
Поради унищожаването на богатите и изпълнени с живот еврейски общности в Европа
съвременната световна култура е понесла огромни загуби.
3.3.5 Недопустимо е изопачаването и отрицанието на миналото
Откровеното отричане на Холокоста може и да е рядкост, но изопачаването му е широко
разпространено явление. И изопачаването, и отричането подкопават историческото
мислене, пренебрегвайки и подценявайки историческите свидетелства и базиращото се
на факти разбиране на историята.
Отричането на Холокоста – определено от IHRA като „дискурс и пропаганда, които
отричат историческата реалност и мащабите на унищожение на евреите“ – често
е мотивирано идеологически и е елемент от теорията на конспирацията, която се
явява неразделна част от съвременния антисемитизъм. Конспиративният елемент
в отричането на Холокоста се характеризира с утвърждаването, че евреите
преувеличават или дори сами създават Холокоста като историческо събитие, за
да получат финансова изгода, влияние или власт. Онези, които отричат, се опитват
да посеят семената на съмнението чрез преднамерено изопачаване и невярно
представяне на историческите факти. Внимавайте да не легитимирате отрицателите,
включвайки се във лъжливи дебати. Трябва да се внимава, за да не бъде предоставяна
платформа за изява на идеологически мотивирани отрицатели. Не разглеждайте
отричането на Холокоста като законен исторически аргумент и не се опитвайте да
опровергавате позициите на отрицателите по пътя на обичайните исторически дебати и
рационалните аргументи.

Както и в случаите с много други конспиративни теории, отричането на Холокоста може
да предизвика интереса и любопитството на учащите се, тъй като тези теории отправят
предизвикателство към утвърдилите се и общопризнати фактологически позиции, които
се възприемат като позиции на онези, които са на власт. В този случай критичните
въпроси за Холокоста не е задължително да се основават на идеологическата
убеденост, а могат да бъдат мотивирани от опит да се оспорят утвърдените позиции
и да се провери реакцията на преподавателите и властите. При подобни случаи се
опитайте било чрез обсъждане в класната стая, било в разговор тет-а-тет да изясните
мотивацията на онези коментари, които склоняват към отричане. Въпросът защо
подобни перспективи са важни за учащите се може да бъде много полезна отправна
точка за такива обсъждания.
Изопачаването на Холокоста – „преднамерени опити да се оправдае или омаловажи
въздействието на Холокоста или неговите основни елементи“ – може да бъде
мотивирано от различни фактори. Сред тях е – като не е единствен – опитът да се
минимизира въздействието на Холокоста, чрез прикриването на отговорността на
нацистка Германия за Холокоста, като се обвиняват други държави или групи. Същото
се отнася и за отричането или изопачаването по отношение на геноцида на роми и
синти, като тази група жертви често се описва като криминален елемент, заслужаващ да
бъде преследван.
На изопачаването може да се противостои чрез позоваване на историческите
факти, които се основават на исторически данни, съдържащи се в документите и
изследователската литература. Размисълът и проявата на интерес към това, къде
учащите се са получили дезинформацията и какво ги е подтикнало да я използват, може
да помогнат на преподавателите да подготвят съответната реакция и да изработят
ефективни начини за справяне със случаите на изопачаване по време на уроците.
Задълбоченото изследване на изопачаването и отричането на Холокоста може
и трябва да се разглежда отделно от историята на Холокоста. То може да
бъде посветено на това как са се развивали с течение на времето формите
на антисемитизъм, или пък проект за медийно изследване на манипулацията,
изкривеното представяне и изопачаване, използвани от определени групи с
политически, социални или икономически цели. Работната дефиниция за отричане
и изопачаване на Холокоста на IHRA може да се използва заедно с определенията,
съдържащи се в този раздел и в речника в края на този документ.

3.4 ИЗТОЧНИЦИ И РЕСУРСИ ЗА ЕФЕКТИВНО
ПРЕПОДАВАНЕ И ОБУЧЕНИЕ
3.4.1 Осигурете на учащите се достъп до исторически източници
Дайте на учащите се възможност да анализират критично оригинални исторически
източници и да разберат, че анализът, интерпретацията и оценката трябва да се
основават на правилно представяне на историческите доказателства.
Престъпниците, жертвите, спасителите и свидетелите се разкриват именно в писмата,
дневниците, вестниците, речите, произведенията на изкуството, заповедите и
официалните документи от онова време. Историческият източник е необходим за което
и да е значимо изследване на мотивациите, мислите, чувствата и действията на хората
в миналото, а също за всеки сериозен опит да се разбере защо хората са направили
своя избор или защо събитията са се случили по този начин.
3.4.2 Използвайте свидетелски разкази, за да получите уникална
връзка с миналото
Използването на свидетелски разкази от първа ръка в допълнение към изучаването на
историята помага на учащите се да разберат как събитията са повлияли върху хората.
Припомнянето на събитията чрез личната гледна точка позволява да се направи
разграничение между фактите и размислите, а също така дава възможност на учащите
се да размишляват върху природата на паметта.
В някои държави все още има оцелели от Холокоста хора, които живеят в своите
общности. Ако това е възможно, свържете се с оцелелите и им предложете да говорят.
Това предоставя специален образователен опит. Други хора, които пряко са участвали
в Холокоста или които са били непосредствени свидетели на събитията (спасители,
освободители и други), също могат да дадат значими свидетелства. Да бъдеш редом
до човек, който лично е преживял исторически събития, може да помогне за такова
разбиране на историята, което не винаги се постига чрез други източници.
Когато каните в учебна среда оцелял човек или свидетел, предварително обмислете как
ще протече срещата, за да се използва максимално потенциалът на позитивния диалог
с госта. Уверете се, че учащите се с помощта на допълнителни източници са придобили
познания по отношение на историческите събития. Помнете, че срещата със свидетели
е само един от начините за препредаване на историческите знания. Постарайте се да
изучите предварително историята на живота на този човек, за да се убедите, че има
достатъчно основания за уважителен и възприемчив обмен на мнения. Помогнете на
учащите се да разберат, че независимо от обстоятелството, че тези събития са вече
отдалечени във времето, за поканения човек все още може да бъде болезнено да
споделя личните си преживявания. Призовете онези, които ще се срещнат с оцелелия,
да го питат не само за това, което се е случило с него по време на Холокоста, но също и
за живота му преди и след това, за да могат учащите се придобият цялостна представа
за човека и за това как оцелелият се е опитвал да живее с придобития от него опит.

Броят на оцелелите и свидетелите, способни да разкажат историята си пред широка
аудитория, намалява, по тази причина тяхното документиране чрез съвременните визуални
средства е от особена важност. Те могат да се използват като подкрепа на възприятието,
а не просто като илюстрация на историческите събития. Вместо напълно изчерпателни
свидетелства използвайте откъси от тях, които са внимателно подбрани за постигане на
дидактическите цели на урока. Обърнете особено внимание на подбора на клипове със
свидетелства, за да могат учащите се да изучат свидетелствата както от познавателна, така
и от емоционална гледна точка. Винаги осигурявайте историческия контекст за интервюто.
Една от точките на изследването може да е за разминаването във времето между
историческото събитие и разказа на свидетеля. Учащите се могат да размишляват за
това, как върху документирането на свидетелския разказ въздействат обстановката
на интервюто, историческите процеси и процесите на колективната памет, а също
променящите се обстоятелства в живота на свидетеля. Документът на IHRA „Преподаване
за Холокост без оцелели“ съдържа по-подробни препоръки.
3.4.3 Бъдете наясно както с потенциала, така и с ограниченията на
всички учебни пособия
Преценявайте историческата достоверност на всички учебни материали и доказателства в
съответния контекст. Включете, когато това е възможно, лични истории, обвързани с локалния
контекст или събития. Използването на дневници, писма, фотографии и други свидетелства
от жертвите и оцелелите може да помогне гласът им да бъде чут. Прибегнете към тематични
изследвания, отправящи предизвикателство към негативните стереотипи за групите жертви,
които могат да са налице в обществото или в обучаемата група, и ги разрушават. Дискусиите
по съдържанието на образователните ресурси ще развият критичното мислене на учащите се.
Обърнете внимание, че значителна част от доказателствата за Холокоста – било
писмени документи, било фотографии или филми – са дело на нацистите. Помнете,
че при възпроизвеждането на нацистката пропаганда и използването на фотографии
или видеозаписи на злодеяния някои учебни помагала могат да засилят негативното
впечатление по отношение на жертвите и още веднъж унижат или покажат в нехуманна
светлина.
И, накрая, не забравяйте да се съобразявате с познавателното и емоционалното ниво на
учащите се. Уверете се, че изображенията и текстът са подходящи, че учащите са били
добре подготвени за емоционалния им ефект. Дайте на учащите се възможност след това да
разсъждават върху своите реакции и да ги обсъдят.
3.4.4 Използване на творчески/художествени ресурси
Романите, разказите, стиховете и игралните филми за Холокоста никога не могат да
заменят задълбоченото проучване на историческите събития, но могат да предложат
индивидуален подход и конкретен поглед върху същността и последиците от
престъплението. Творбите с висока естетическа стойност за Холокоста вероятно водят
към съпричастност и разбиране, като се съсредоточат върху индивидуалната съдба на
жертвите и улеснят разбирането на събитията. Те обаче могат да постигнат това само ако
езикът и съдържанието им избягват сантименталността и кича.

Художествената измислица трябва да зачита конкретните събития, факти и условия на
Холокоста и да е без историческа манипулация и изопачения. Този принцип се отнася
и за филми, базирани върху биографична или мемоарна литература, в които често
присъства злоупотребление с истината, скрито зад фразата „Създадено на основата на
правдива история“.
Така или иначе, измислените и въображаемите ресурси освен това могат:
● Да развиват критичното мислене по отношение на историческите повествования и да
развиват историческото съзнание;
● Да способстват за интердисциплинарното изучаване на Холокоста;
● Да помогнат на учащите се да идентифицират езика на дискриминацията и расизма.
Освен това художествената измислица може да предостави на по-младите учащи се
„управляема“ версия на миналото, която да изобразява събитията в съответствие с
възрастта, запазвайки при това историческата прецизност. Илюстрациите в книгите с
картинки мога да осигурят на по-младите учащи се съответстващ на възрастта зрителен
стимул, който да им помогне в обучението.
Първото предизвикателство пред преподавателите е да намерят и използват
такива художествени ресурси, които да съответстват на горепосочените критерии.
Това означава, че преподавателите трябва да притежават достатъчно достоверни
исторически познания, за да могат уверено да разграничат невярната информация
или изопачаването (измисленото) от реалистичните исторически факти (истината).
Художествените ресурси са допълнение, а не резервен вариант на фактическия архивен
ресурс. Преподавателите са длъжни да се консултират с колеги, преподаващи история,
за им помогнат да намерят подходящите информационни текстове и исторически
изследвания, които вече да придружат с използването на художествените ресурси.
Преподавателят е длъжен да не допуска дезинформации за Холокоста. Това
неизбежно означава, че някои творчески ресурси, независимо от тяхната репутация,
привлекателност или достъпност, са проблематични и не бива да се използват при
преподаването и изучаването на Холокоста.
Романът и филмът „Момчето в раираната пижама“ често се използва в
англоезичното обучение. Въпреки че сюжетът може да стимулира интереса на
учащите се, подробностите и повествованието както на книгата, така и на филма
не отговарят на историческите факти и създават лъжлива представа за жертвите,
престъпниците и местата, където се развиват събитията. Изучаването на тези
проблеми по пътя на сравнението с историческите източници и фактологически
данни може да се превърне в основа за стимулиране на критичен анализ,
съобразен с възрастта на учащите се, но учащите се, които нямат предварителни
познания, могат да получат дезинформация за Холокоста, която няма как да бъде
оспорена, а още по-малко разбрана.

3.4.5 Помогнете на учащите се да ползват критично интернет
източниците
Интернет е незаменим медиен източник, влияещ върху познанието, възприятията
и мненията на много учащи се. Въпреки че може да бъде ценен инструмент за
образование и проучвания, преподавателите и учащите се трябва бъдат внимателни
и критични при използването на уеб сайтовете и социалните мрежи. Най-добрата
стратегия е да се препоръчат авторитетни сайтове, които са проверени от гледна точка
на тези Препоръки. Използвайте Международния справочник на организациите
на Холокоста на IHRA, за да намерите онези полезни сайтове, които да отговарят на
потребностите. „Ромският геноцид: Преглед на международните организации, работещи
по исторически и съвременни въпроси“ на IHRA може да помогне в изучаването на
геноцида на ромите и синтите.
Изтъквайте необходимостта от критична оценка на всички източници на информация.
Учащите се трябва да осъзнаят важността на обмислянето на контекста, в който е била
произведена информацията; трябва да има бъдат предоставени инструменти и те да
се обучат критично да оценяват всички източници.

Друг важен елемент на критичната оценка на интернет източниците е обсъждането на
произхода, автентичността и целта на такива визуални материали като фотографиите
и филмите. Медийната грамотност трябва да бъде оценена и засилвана, а не да се
предполага, че я има. Младите хора трябва да бъдат информирани, че има сайтове и
канали за социални мрежи, които са създадени от онези, които отричат Холокоста, от
расисти и антисемити, с изричната цел да разпространяват дезинформация и лъжи.
Те трябва да бъдат научени да забелязват и поставят под съмнение взаимоотношението
между собственика на източника и неговите сътрудници или респонденти.
Може също така да бъде полезно идентифицирането на различните категории
социални мрежи и да се обсъди как те работят, каква е аудиторията им и защо хората ги
използват.
Трябва да се има предвид и това, че набирането на популярност и навлизането на
пазара на определени сайтове и приложения трябва да бъдат наблюдавани, тъй
като в тази област протичат бързи и екстремни промени. Познаването (в рамките на
професионалните граници) на това как вашите учащи използват социалните мрежи
може да бъде съществена част от съвременното образование.

3.5 СВЪРЗВАЙТЕ ИСТОРИЯТА СЪС СЪВРЕМИЕТО:
ХОЛОКОСТ, ГЕНОЦИД И НАРУШАВАНЕ НА
ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

3. 5.1 Измеренията на образованието в областта на човешките права
и тяхната взаимовръзка с преподаването и изучаването на
Холокоста

Декларацията на ООН за образование и обучение по правата на човека (2011 г.)
определя три измерения на образованието в областта на човешките права.
Те са посочени в таблица 5 по-долу заедно с описанието как могат да бъдат
обвързани с преподаването и изучаването на Холокоста.

3.5.2 Важни моменти, които трябва да се помнят, когато
преподаването и изучаването на Холокоста се съчетава
с образованието за човешки права
Въпреки че преподаването и изучаването на Холокоста може да бъде мощен и достъпен
инструмент на образованието за човешки права, преподавателите трябва да помнят
следните важни моменти:
a) Всички предложения, съдържащи се в тези Препоръки по отношение на точността
и прецизността на езика и дискурса, а също използването на методи, ориентирани
към учащите се, са приложими и към занятията, включващи елементи на
образованието за човешки права.
б) Трябва да се има предвид спецификата на Холокоста и на другите нарушения на
правата на човека и съпоставките да се правят предпазливо. Сравняването на
събития изисква подробно познаване на всеки един елемент, който се сравнява;
в противен случай има риск от неисторически сравнения, което ще попречи на
разбирането и ще възпрепятства критичното мислене и анализ. Преподавателите
трябва да са взискателни по отношение на тяхното ниво на знания както за
Холокоста, така и за всички съпътстващи събития, които се изследват.
в) Трябва да се прави ясно разграничение между Холокоста и уроците, които могат да
се извлекат от него. Събитията от миналото са възникнали по свой особен начин и
по конкретни причини, но опростяването на историческите факти или понятия, само
за да бъдат изтъкнати определени „уроци“, не е от полза нито на учащите се, нито
на преподавателите. Преподавателите трябва да бъдат особено предпазливи при
проекцията на съвременни знания или ценности върху знанията и ценностите от
миналото. Първоизточниците и хуманният подход към жертвите трябва да изтъкнат
разликите и приликите между отделните събития.
г) Преподавателите трябва да правят ясно разграничение между престъпниците от
миналото и тези в съвременните общества. Отсъждането за техния „национален
характер“ трябва да се избягва. Така например важни са възможностите за
изучаване на разнообразните реакции на германския народ към нацистката
политика, включително на ентусиазираната подкрепа, сътрудничеството,
недоволството, съпричастността и активната съпротива. Същото се предполага и
при изучаването на колаборационизма. Старайте се да не използвате анализ на
поведение в миналото, за да дадете прости обяснения на съвременно поведение.
д) Сравнението на различните случаи на геноцид и на нарушаването на човешките
права не води до определянето на някаква йерархия на страданията нито в
миналото, нито в съвремието. Страданието на хората, станали мишена на
нацистите и техните съучастници, е било силно и истинско, но не бива да се
използва просто за предизвикване на съчувствие в настоящето. По същия
начин заслужава признание страданието, изпитано от хората в друг контекст.
Мотивите, политиката и процедурите за създаване на условия за дискриминация,
икономическа експлоатация, преследване и убийства често са различни и сложни
– както в миналото, така и в настоящето. Преподавателите дължат прецизно
разбиране на страданията на жертвите от миналото и настоящето в съответствие
със съответните условия, а не сравнявайки ги едни с други.
Преди всичко трябва да се помни, че преподаването и изучаването на Холокоста е
самостоятелна област. Независимо от това, че съществуват възможности за внимателно
и разумно съчетаване на гледните точки при възприемането на подход, ориентиран
към човешките права, при преподаването за Холокоста преподавателите следва да не
опростяват историческия контекст и да не се занимават с антиисторически съпоставки.

СПИСЪК НА КЛЮЧОВИТЕ ТЕРМИНИ

Антициганизъм/Антиджипсизъм: расизъм срещу хора, смятани за „цигани“, въпреки
че основната цел обикновено са синти и роми.
Антиюдаизъм: Омраза и презрение към евреите, основаващи се на религиозни
предразсъдъци.
Антисемитизъм: Работната дефиниция на IHRA, която няма задължителна юридическа
стойност и гласи: „Антисемитизмът е определено възприятие на евреите, което
може да бъде изразено като омраза към евреите. Риторичните и физическите
изяви на антисемитизма са насочени към еврейски и нееврейски личности и/или
тяхната собственост, към еврейски общностни институции и религиозни обекти“,
включва в себе си единадесет примера на някои днешни прояви на антисемитизъм.
През периода преди и по време на Холокоста нацистите и другите гонители на евреите
са преследвали евреите чрез различни форми на антисемитизъм. Последиците
от такъв вид антисемитизъм ескалират от социални предразсъдъци до законови
ограничения, масово лишаване от свобода, изолация в гета, депортация и убийства.
Наблюдатели: държави и отделни лица, които са знаели за престъпленията на
нацистите и са решили да не се наместват, въпреки че са разполагали с определена
свобода на действие, което на свой ред потенциално е засилвало решимостта на
извършителите да сторят престъпленията.
Колаборационисти (Съучастници): негермански режими и лица, които са
сътрудничели с нацистите и активно са подкрепяли тяхната политика и са провеждали
действия по нацистка заповед и по собствена инициатива.
Концентрационни лагери: институция, създадена в нацистка Германия за изолация
на политически врагове и противници. Често разположени в предградията на големите
градове, лагерите са били ясно забележим индикатор за готовността на нацисткия
режим да прибягва към насилие и терор. Затворените в концентрационните лагери
хора са били държани в нечовешки условия и са били подлагани на изтезания, глад,
а в някои от лагерите и на медицински експерименти. След началото на Втората
световна война властите на Германия са разширили мрежата от концентрационни
лагери. Към края на войната мрежата от лагери е включвала трудови лагери,
предназначени за експлоатация на затворниците чрез принудителен труд; транзитни
лагери за събиране на голям брой жертви преди депортирането им, както и лагери,
които са съществували още преди 1939 година. Лагерите на смъртта са били
създадени в края на 1941 – началото на 1942 г. и са имали специална функция при
масовите убийства.
Престъпления срещу човечеството: Дефиницията в чл. 6 на Нюрнбергската харта
е прецизирана и допълнена от Римския статут на Международния наказателен
съд, приет от ООН през 1998 година. Съгласно чл. 7, убийствата, унищожаването,
поробването, депортацията или насилственото преместване на населението,
лишаването от свобода в нарушение основните правила на международното право,
изтезанията, изнасилванията и другите действия, умишлено причиняващи големи
страдания или сериозни наранявания на тялото или на психическото или физическото
здраве, се разглеждат като престъпления срещу човечеството, когато са извършени в
рамките на широкомащабно или систематично нападение и със осъзнаването за това
нападение, насочено срещу каквото и да е цивилно население.
Лагери на смъртта/центрове за убийства: лагери, създадени за систематичните
убийства на евреи и роми. За тази цел са служели камионите с газови камери Кулмхоф
(Хелмно) и лагерите Белжец, Собибор и Треблинка. Аушвиц (Освиенцим), Майданек
и Мали Тростинец са разполагали с обекти, аналогични на онези, които е имало в
лагерите на смъртта, а също така са играели ролята и на концентрационни лагери,
трудови лагери или транзитни лагери.
Айнзац групи (щурмови групи): мобилни групи за убийства на охранителната
полиция и на Службата за сигурност СС. След нахлуването на Германия в Съветския
съюз през 1941 г. тези части – подкрепяни от полицейски отряди и местни съучастници –
започват систематично да изтребват евреите, като ги разстрелват и използват газови
камери.
Холокост: подпомагано от държавата систематично преследване и убийство на евреи
от страна на нацистка Германия и нейните съучастници в периода между 1933–1945
година.
Отричане на Холокоста: Работното определение на IHRA „Отричане и изопачено
представяне на Холокоста“, която няма задължителна юридическа стойност, гласи:
„Отричането на Холокоста – това е дискурс и пропаганда, които отричат историческата
реалност и мащабите на изтребление на евреите от страна на нацистите и техните
съучастници по време на Втората световна война, известно като Холокост или
Шоа. Отричането на Холокоста се отнася до всеки конкретен опит да се твърди,
че Холокостът/Шоа не се е състоял. Отричането на Холокоста маже да включва
публично отричане или да поставя под съмнение използването на основните средства
за унищожение (като газови камери, масови разстрели, гладуване и изтезания) или
умишления геноцид на еврейския народ“.
Изопачаване на Холокоста: Работното определение на IHRA „Отричане и изопачено
представяне на Холокоста“, която няма задължителна юридическа стойност, се
отнася до редица примери за опити да се постави под съмнение действителността
на Холокоста. Към тях се отнася (но не се изчерпва с тях) грубото омаловажаване на
броя на жертвите на Холокоста, опитите евреите да бъдат обвинени, че самите те са
извършвали собствения си геноцид, декларациите, според които Холокостът
е положително историческо събитие.
Геноцид: В чл.2 на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението
геноцид (1948 г.) като геноцид се определя всяко от следните действия, извършени с
намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова
или религиозна група като такава:
(a) убиване на членове на групата;
(б) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;
(в) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно или
частично физическо унищожение;
(г) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;
(д) насилствено предаване на деца от групата на друга група.
Общото събрание на Организацията на обединените нации прие конвенцията на
9 декември 1948 година. Тя влезе в сила на 12 януари 1951 г., като по този начин
дефиницията геноцид придоби юридическа стойност. По различни причини научните
работници са предлагали различни дефиниции.
Гето: Район, в който евреите са били принудени да живеят изолирано от широката
общност по време на Втората световна война. Повечето от гетата са били в Централна
и Източна Европа, но някои от тях са създадени на териториите, присъединени към
Третия райх в периода 1939–1941 година.
Човешки права: права, присъщи на всяко човешко същество независимо от неговите
раса, пол, националност, етническа принадлежност, език, религия или какъвто и да е
друг признак. Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание
на ООН на 10 декември 1948 г., превърна правата на човека във важен елемент на
международното право.
Правата на човека обаче не са изцяло продукт на ХХ век; те присъстват в юридическите
и религиозните кодекси, изтъкващи индивидуалността и достойнството на човека,
още от античността. Правата на човека са неразделен елемент на демократичните
идеи и институции в Европа поне от времето на Декларацията за правата на човека и
гражданите от 1789 г. по време на Френската революция.
Евреи: Ортодоксалният и реформаторският юдаизъм определя, че евреин е
онази личност, чиято майка е/била еврейка или личност, която е приела юдаизма;
либералният юдаизъм включва в това определение и хора, чиито баща е евреин.
Нацистите определят евреите като хора с три или четири еврейски баби или дядовци
независимо от религиозните им убеждения или принадлежност на отделните лица или
техните предци. Трябва да се отбележи и фактът, че расистките закони са се прилагали
в различно време и по различен начин в различните места, окупирани и контролирани
от нацистите и техните съучастници.
За бъде още по-усложнена дефиницията, имало е и хора, които са живеели в Германия,
които съгласно нюрнбергските закони са били определени като нито немци, нито евреи;
това са били хора, които са имали само една (един) или две (двама) баби или дядовци,
родени в еврейска религиозна общност. Тази „смесена раса“ е била известна като
„мишлинги“ (Mischlinge) . Те са имали същите права като „расовите“ германци, но тези
права с последващото приемане на закони последователно са били ограничавани.
Освободители: Хората, които са участвали в освобождаването и са облекчавали
страданията на онези, които са били в плен или са били принудени да се укриват
от нацистите и техните съучастници. Този термин особено приляга на онези
войници, лекари и религиозни дейци, които са влезли в превзетите през 1944–1945 г.
концентрационни лагери.
Нацисти: Германци и австрийци, които са били членове на националсоциалистическата
германска работническа партия или активно са подкрепяли режима на Хитлер.
Извършители (бел. пр. в смисъла на престъпници, убийци):Онези лица, които са
планирали, организирали, активно пропагандирали и/или извършвали преследванията и
убийствата.
Расизъм: Институционални и/или индивидуални предразсъдъци, дискриминация или
антагонизъм, насочени срещу някой от различна раса, основаващи се на убеждението,
че неговата раса е по-висша.
Спасители: Хората, които по различни начини са помагали на жертвите на нацистите
с цел да спасят живота им. Спасителите на евреите, които са помагали без егоистични
мотиви, често са наричани „Праведни (сред народите)“ – титла, присъждана от Яд
Вашем, израелския музей и мемориал на Холокоста, на основа на свидетелски показания
и документи, потвърждаващи, че спасяването е извършено от алтруизъм, а не с цел
лична облага.
Съпротива: Дейност, насочена към възпрепятстване или пресичане на нацистката
престъпна политика и програми. Тъй като нацистите са възнамерявали да унищожат
всички европейски евреи, помощта и спасяването на евреите може да се разглежда
като форма на съпротива поне от началото на 1942 година. Позоваването на конкретни
местни условия е от съществено значение за разбирането на този термин.
Участници в съпротивата: Хората, които активно и по различни начини са се
противопоставяли на нацистката политика и програми.
Роми и синти: Ромите и синтите са се заселили в Европа преди векове. Терминът
„синти“ се отнася за членове на етническо малцинство, което се е заселило в Германия
и съседните страни в началото на XV век. Терминът „роми“ се отнася до етническо
малцинство, което се е заселило в Източна и Югоизточна Европа от Средновековието.
От началото на XVIII век ромите са се преселвали и установявали и в Западна Европа.
Извън немскоезичните държави терминът „роми“ се използва и като събирателно
понятие за етническото малцинство като цяло. Подобно на евреите, ромите и синтите
също са били обявени за „чужда раса“ и следователно изключени от „общността на
народите“. Нацистите са преследвали като „цигани“ онези хора, които са имали поне
един прадядо, идентифициран като „циганин“. Това преследване е прераснало в геноцид
срещу ромите, живеещи в държавите под нацистка власт.
Шоа: На иврит думата означава „катастрофа“ или унищожение. Тя е използвана в
израелската култура за обозначаване на Холокоста; така се избягва внушението, че
избитите са били „пожертвани“ или че са „мъченици“. Думата често се използва във
Франция и в други части на континентална Европа, където придобива популярност след
филма „Шоа“ от 1985 г. на режисьора Клод Ланцман.
Оцелели: Хората, които са преживели събитията на Холокоста, разбирани като
подпомагано от държавата систематично преследване и избиване на евреи от страна
на нацистка Германия и нейните съюзници в периода 1933 –1945 година. Както и онези,
които са оцелели в концлагерите, гетата и операциите на щурмовите отряди; тази
категория включва също еврейските бежанци от Германия и Австрия през 30-те години
на миналия век и спасените при операции като „Киндертранспорт“. Включва и децата,
които са били укривани или са били предадени за осиновяване, за да бъде прикрита
тяхната самоличност. Второ поколение и трето поколение се отнасят съответно за
децата и внуците на оцелелите.
Преходно правосъдие: Съдебни и извънсъдебни мерки, предприети с цел да се
отстранят последиците от репресиите, нарушенията на правата на човека и масовите
злодеяния в период на политически преход от диктаторски режими или граждански
конфликти към демокрация, върховенство на закона и мирни отношения. Освен
криминално разследване и съдебно преследване на виновните, правосъдието на
преходния период включва и документиране на престъпления, репарации и разпоредби,
гарантиращи, че няма да има рецидиви.
Жертви: Хората, които са били убити от нацистите или от техните съучастници, или са
претърпели сериозни щети в резултат на преследванията.

СТОКХОЛМСКА ДЕКЛАРАЦИЯ И РАБОТНИ ДЕФИНИЦИИ НА IHRA

СТОКХОЛМСКА ДЕКЛАРАЦИЯ

Декларацията, приета от Стокхолмския международен форум за Холокоста
(или „Стокхолмската декларация“) е основополагащ документ на Международния
алианс за възпоминание на Холокоста и продължава да служи като
потвърждение на привързаността на всяка държава-членка на IHRA към
споделените принципи.

1. Холокостът (Шоа) разтърси фундаментално устоите на цивилизацията.
Безпрецедентният характер на Холокоста завинаги ще има универсално
значение. Половин век по-късно, той остава достатъчно близко във времето,
че оцелелите все още да могат да свидетелстват за ужасите, които връхлетяха
еврейския народ. Ужасното страдание на много милиони други жертви на
нацистите също оставя незаличим белег навсякъде в Европа.
2. Мащабите на Холокоста, планиран и извършен от нацистите, трябва да бъдат
завинаги запечатани в нашата колективна памет. Безкористната саможертва на
онези, които се противопоставиха на нацистите, а понякога дори се лишаваха
от собствения си живот, за да защитят или спасят жертви на Холокоста, също
трябва да остане завинаги в сърцата ни. Бездната на този ужас и величието
на техния героизъм могат да бъдат пробен камък за нашето разбиране на
способностите на човек да върши зло и добро.
3. Тъй като човечеството все още е белязано от геноцид, етническо прочистване,
расизъм, антисемитизъм и ксенофобия, международната общност носи
сериозна споделена отговорност да се бори с тези злини. Ние трябва заедно
да отстояваме ужасната истина за Холокоста против онези, които го отричат.
Трябва да засилим моралния ангажимент на нашите народи и политическия
ангажимент на нашите правителства с цел да се гарантира, че бъдещите
поколения ще могат да разберат причините за Холокоста и да осмислят
последиците от него.
4. Ние обещаваме да засилим усилията си за насърчаване на образованието,
възпоменанието и изследванията за Холокоста, както в тези наши страни,
които вече са направили много в това отношение, така и в страните, които
решат да се присъединят към настоящото усилие.
5. Ние имаме общо задължение да насърчаваме изучаването на Холокоста във
всичките му измерения. Ще развиваме образованието за Холокоста в нашите
училища и университети, както и в нашите общности, и ще го насърчаваме в
рамките на други институции.
6. Споделяме общ ангажимент за възпоменание на жертвите на Холокоста
и за почитане на онези, които се изправиха срещу него. Ще поощряваме
организирането на подходящи форми за възпоменание на Холокоста,
включително и на ежегоден Ден за възпоменание на Холокоста в нашите
страни.
7. Поемаме общ ангажимент да хвърлим светлина върху все още малко известни
сенчести страни на Холокоста. Ще предприемем всички необходими стъпки,
за да улесним отварянето на архиви, с цел да се гарантира, че
всички документи, отнасящи се до Холокоста, са на разположение на
изследователите.
8. Настоящата първа голяма международна конференция през новото
хилядолетие е подходящ повод да декларираме ангажимента си да засаждаме
семената на едно по-добро бъдеще в почвата на горчивото минало. Ние сме
съпричастни със страданията на жертвите и се вдъхновяваме от тяхната
борба. Наше задължение е да помним загиналите жертви, да уважаваме
оставащите с нас оцелели и да потвърдим общия стремеж на човечеството към
взаимно разбирателство и справедливост.

РАБОТНА ДЕФИНИЦИЯ НА АНТИСЕМИТИЗМА

Работната дефиниция на антисемитизма, която няма юридически задължителна
стойност, беше приета от IHRA през 2016 г. и е приета или одобрена от редица държави и
правителствени органи.
На 26 май 2016 г. пленарното заседание реши:

Приема следната работна дефиниция на антисемитизма, която няма
юридически задължителна стойност:
„Антисемитизмът е определено възприемане на евреите, което може да
бъде изразено като омраза към евреите. Реторичните и физическите прояви
на антисемитизма са насочени към евреи или неевреи и/или към тяхното
имущество, към институции на еврейската общност и към еврейски религиозни
заведения.“

За насочване на IHRA в работата ѝ могат да послужат следните примери:
Проявите могат да включват вземане на прицел на Държавата Израел, замислена
като еврейска общност. Критиките по отношение на Израел обаче, които са сходни
с тези по отношение на която и да е друга държава, не могат да бъдат считани за
антисемитски. Антисемитизмът често обвинява евреите в конспирация с цел да се
навреди на човечеството и често се използва за обвиняване на евреите за това „защо
нещата се объркат“. Той се изразява в говор, писане, визуални форми и действия,
като в него се използват зловещи стереотипи и негативни характеристики.
Съвременните примери за антисемитизъм в обществения живот, медиите, училищата,
работното място и в религиозната сфера биха могли, предвид цялостния контекст, да
включват следното, без да се ограничават до него:
● Призоваване към, подпомагане или оправдаване на убийството или увреждането на
евреи в името на радикална идеология или екстремистко религиозно схващане.
● Отправяне на подвеждащи, нехуманни, демонизиращи или стереотипни твърдения
за евреите като такива или за властта на евреите като колектив, като например
по-специално, но не изключително, мита за световна еврейска конспирация или
за евреи, които контролират медиите, икономиката, правителството или други
обществени институции.
● Обвиняване на евреите като народ, който е отговорен за действителни или
въображаеми нарушения, извършени от един конкретен евреин или една еврейска
група, или дори за деяния, извършени от неевреи.
● Отричане на факта, обхвата, механизмите (напр. газовите камери) или
преднамереността на геноцида на еврейския народ при националсоциализма в
Германия и нейните поддръжници и съучастници през Втората световна война
(Холокоста).
● Обвиняване на евреите като народ или Израел като държава за измислянето или
преувеличаването на Холокоста.
● Обвиняване на еврейските граждани в по-голяма лоялност към Израел или към
предполагаемите приоритети на евреите по света, отколкото към интересите на
собствените им нации.
● Отказване на евреите на правото им на самоопределяне, например като се твърди,
че съществуването на Държавата Израел е расистко.
● Прилагане на двойни стандарти, като се изисква да поведение, което не се очаква
или не се изисква от която и да е друга демократична нация.
● Използване на символите и изображенията, свързани с класическия антисемитизъм
(напр. твърдения, че евреи са убил Христос, или кръвната клевета) за
охарактеризиране на Израел или на израелците.
● Привеждане на сравнения на съвременната израелска политика с тази на нацистите.
● Търсене на колективна отговорност от евреите за действия на Държавата Израел.
Антисемитските актове са престъпления, когато са определени като такива от
правото (например отричане на Холокоста или разпространение на антисемитски
материали в някои страни).
Престъпните деяния са антисемитски, когато целите на нападенията, независимо
дали са хора или имущество – като сгради, училища, места за богослужение
и гробища – са избрани поради това, че са или се считат за еврейски или за свързани
с евреите.
Антисемитска дискриминация е отричането на евреите на възможности или услуги,
които са на разположение на други, и е незаконна в много държави.

РАБОТНА ДЕФИНИЦИЯ ЗА ОТРИЧАНЕ И ИЗОПАЧАВАНЕ НА ХОЛОКОСТА

Работната дефиниция на отричането и изопачаването на Холокоста, която няма
юридически задължителна стойност, е приета на пленарното заседание на IHRA в
Торонто през 2013 година.
Настоящата дефиниция е израз на разбирането, че отричането и изопачаването на
Холокоста трябва да получават отпор и осъждане на национално и международно
равнище и да бъдат разглеждани в глобален мащаб. С настоящото решение
Международният алианс за възпоменание на Холокоста приема следната работна
дефиниция, която няма правно обвързващ характер, в качеството на работен
инструмент.
Отричането на Холокоста представлява говорене и пропаганда, които отричат
историческата действителност и мащабите на унищожаването на евреи от нацистите и
техните съучастници по време на Втората световна война, известно като Холокост или
Шоа. Отричането на Холокоста се отнася по-конкретно към всеки опит да се твърди, че
Холокостът никога не се е случвал.
Отричането на Холокоста може да включва публично отричане или поставяне под
съмнение на използването на основните механизми за унищожаване (като газови
камери, масови разстрели, гладна смърт и изтезания) или на преднамерения характер
на геноцида на еврейския народ.
Отричането на Холокоста в различни форми е проява на антисемитизъм. Усилията
да се отрече геноцида на евреите представляват опит да се снемат вината и
отговорността на националсоциализма и антисемитизма за геноцида на еврейския
народ. Форми на отричане на Холокоста са също така обвиненията към евреите, че
преувеличават или дори че са измислили Холокоста за извличане на политически или
финансови изгоди, внушавайки, че самият Холокост е плод на замислена от евреите
конспирация. Целта на тези усилия е вината да бъде възложена върху евреите, а
антисемитизмът отново да бъде легитимиран.

Често цел на отричането на Холокоста е реабилитирането на открития антисемитизъм
и насърчаването на политически идеологии и условия, способстващи за появата на
същия тип събития, които се отричат. Изопачаването на Холокоста се отнася, между
другото, до:

1. Умишлени усилия да се оправдаят или умаловажат последиците от Холокоста
или неговите основни елементи, включително съучастниците и съюзниците на
нацистка Германия;
2. Грубо минимизиране на броя на жертвите на Холокоста в разрез с данните от
надеждни източници;
3. Опити да се обвиняват евреите, че са предизвикали своя собствен геноцид;
4. Изявления, които представят Холокоста като положително историческо
събитие. Такива изявления не представляват сами по себе си отричане
на Холокоста, но са тясно свързани с него като радикална форма на
антисемитизъм. Те могат да внушават, че Холокостът не е стигнал достатъчно
далеч, за да постигне целта си за „окончателното решение на еврейския
въпрос“;
5. Опити за размиване на отговорността за създаването на концентрационни
лагери и лагери на смъртта, замислени и използвани от нацистка Германия,
като вината за това се възлага върху други народи или етнически групи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ

В допълнение към Препоръките на IHRA за преподаване и изучаване на Холокоста
съществуват различни инструменти и информационни източници, които да
подпомогнат тази дейност. Списъкът по-долу посочва само някои от тях.
За повече информация как да изучавате Холокоста в контекста на предотвратяване
на геноцид, на преподаване за правата на човека или при изучаване на насилствени
действия в миналото се запознайте с обзора на ЮНЕСКО „Преподаване за Холокоста
и предотвратяването на геноцид. Ръководство по въпросите на политиката”,
издаден през 2017 г., в момента достъпно на английски, френски, испански, арабски и
португалски езици. https://unesdoc.unesco.org/arkY48223/pf0000248071
За да разширите познанията си и да се запознаете с контекста, в който е бил извършван
Холокостът, онлайн „Енциклопедията на Холокоста” на Мемориалния музей на
Холокоста на Съединените щати, която предлага стотици статии, съдържащи ключови
факти, материали, първоизточници и въпроси на критичното мислене.
https://encyclopedia.ushmm.org/
За историческия контекст по отношение на ключови теми разгледайте образователните
клипове на Яд Вашем. https://www.yadvashem.org/education/educational-videos.html
За получаване на допълнителна информация при преподаването и изучаването на
антисемитизма, при която Холокостът е основна тема за преподаване, посетете „Борба
с антисемитизма чрез образование. Ръководни насоки за политици” на ЮНЕСКО,
публикувана през май 2018 г., достъпна е поне на седем езика.
https://www.osce.org/odihr/383089
За повече информация за геноцида на роми и синти добра въвеждаща информация
предоставят тези два онлайн източника: http://romasintigenocide.eu/ и https://romasinti.eu/
За повече идеи как учениците в по-млада възраст да бъдат заинтригувани от изучаването
на Холокоста посетете „Педагогически бележки” на Мемориала на Шоа:
http://www.memorialdelashoah.org/en/education-training/pedagogical-notes/primary-school.html
Повече за образованието в областта на човешките права на мемориалните места за
възпоменание на Холокоста може да научите от публикацията на Европейската агенция
за основни права от 2010 г. „Екскурзия в миналото – преподаване за бъдещето.
Наръчник за учители”, достъпно в PDF формат на девет езика.
https://fra.europa.eu/en/publication/2010/excursion-past-teaching-future-handbook-teachers

--------------------------

За по-пълен преглед (със таблици) вижте https://www.holocaustremembrance.com/sites/default/files/inline-files/Preporŭki%20za%20prepodavane%20i%20izuchavane%20na%20kholokosta%20.pdf

4
Other topics / 0.000000000000000000247
« on: April 27, 2022, 02:47:13 AM »

0.000000000000000000247


Hi there, everyone! Well, do you know what is 0.000000000000000000247? If you don't, I will tell you. 0.000000000000000000247 second, also known as 247 zeptoseconds is the short period of time (it is how long does it takes a single particle of light to pass through a molecule of hydrogen). Physicists have measured the shortest span of time ever. And this is it -- 0.000000000000000000247 second (a.k.a 247 zeptoseconds).

5
Social network | SEO - Social network / Stephen King's dinner recipe
« on: April 22, 2022, 03:36:39 PM »

The Stephen King's dinner recipe


Did you know about the Stephen King's dinner recipe from Twitter? Here it is: Dinner: Get a nice salmon filet at the supermarket, not too big. Put some olive oil and lemon juice on it. Wrap it in damp paper towels. Nuke it in the microwave for 3 minutes or so. Eat it. Maybe add a salad." (https://twitter.com/StephenKing/)

King is an American author of horror, supernatural fiction, suspense, crime, science-fiction, and fantasy novels.

6
Other languages / По Коледа стават чудеса?
« on: December 23, 2018, 04:26:49 AM »

По Коледа стават чудеса? (На Коледа стават чудеса?)


По Коледа (или на Коледа) стават ли чудеса? (според вас) :)

7
Other languages / Красотийки
« on: November 15, 2018, 03:04:11 AM »

Красотийки


Как може тук да няма тема за красотийки? ;D

Прости, нежни и красиви.  :-* :-* :-* You need to attribute the author (By Bill Ebbesen - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15751092)

8
Спорим с един човек. Тя ми казва че само си губя (с години :P) времето като сърфирам из нета, чета, събирам си по-интересни неща и гледам много картинки, видео...

Времето се губи каквото и да го правиш, но като много сърфираме в нета не ставаме ли и по-умни? Аз не знам ако нямах нет дали щях да науча толкова много неща. В книгите има, но там трябва да прелистиш всичко че да научиш нещо и става бавно. А в нета попадаш толкова бързо на толкова много неща. Не знам дали ме разбирате какво мисля. :)

9
Other languages / Извънземните
« on: November 14, 2018, 04:04:54 AM »
Извънземните.

Мисля такава тема, че няма досега, но много пъти хората са писали за извънземните.

Има раздел за обсъждане на екзобиология, уфология (НЛО) и извънземни http://www.seo-forum-seo-luntan.com/ufo/ обаче е на англ. ез. и затова реших да направя темка на български.

Имам под ръка разни материали от преди, но са разхвърляни. Докато подредя нещо може да почвате с вашите неща. ;D

 

10
Другое / Уроки немецкого языка
« on: November 02, 2018, 02:31:24 AM »

Уроки немецкого языка




   DAS MÄNNLICHE GESCHLECHT DER SUBSTANTIVE

   Übung 1
   der Mann (мужчина), der Norden (север), der Dollar (доллар), der Pirol (иволга), der Donnerstag (четверг), die Elster (сорока), der April (апрель), der Herbst (осень), der Biber (хомяк), der Fink (зяблик), die Schwalbe (ласточка), der Orkan (ураган), der Vater (отец), der Elephant (слон), die Sardelle (анчоус), das Wiesel (ласка), der Januar (январь), die Wache (охрана), der Osten (восток), der Schwan (лебедь), der Mittag (полдень), der Kondor (кондор), der Kalk (сода), der Frost (мороз), der Fasan (фазан), der Taifun (тайфун), der Morgen (утро), die Sprotte (шпрот), der Regen (дождь), der Lachs (лосось), der Tiger (тигр), der Gepard (гепард), die Krone (корона), der Planet (планета), die Taube (голубь), der Direktor (директор), die Kreide (мел), der Süden (юг), der Tau (роса), der Schirokko (сирокко), die Dohle (галка), der Wels (сом), der Tornado (торнадо), der Abend (вечер), die Ordonnanz (ординарец), der Dienstag (вторник), der Sommer (лето), der Nebel (туман), das Krokodil (крокодил), der März (март), das Reptil (рептилия), der Spatz (воробей), der Winter (зима), der Pfennig (пфенниг), der Westen (запад), der Zeisig (чиж), der Basalt (базальт), die Schmerle (голец), der Kiebitz (чибис), die Gans (гусь), der Hagel (град), der Hai (акула), die Forelle (форель), der Mazda (Мазда), der Sturm (шторм), der Opel (Опель), der Frühling (весна), der Taler (талер), der Hurrikan (ураган), der Bodensee (Боденское озеро), der Lenz (весна), der Brocken (кусок), die Nachtigall (соловей), der Uhu (сова), der Karpfen (карп), der Euro (евро), der Lira (лира), der Blitz (молния), das Bries (вилочковая железа), die Perle (жемчужина), der Vormittag (утро), die Karausche (карась), der Passat (пассат), der Honda (Хонда), der Uranus (Уран), der Mittwoch (среда), der Hauch (вздох), das Tibet (Тибет), der Pinguin (пингвин), der Schnee (снег), der Reif (иней), das Frühjahr (весна), der Dunst (дымка), der Mars (Марс), der Nachmittag (обед), der Februar (февраль), der Wein (вино), der Renault (Рено), die Nacht (ночь), der Großglockner (Гросглоккнер), der Fichtelberg (Фихтельберг), der Donner (гром), der Cocktail (коктейль), der Granit (гранит), der Orion (Орион), der Atlantik (Атлантический океан), der Harz (Гарц)

   Übung 2
   die Mutter (мать) — der Vater (отец)
   die Schwester (сестра) — der Bruder (брат)
   die Nichte (племянница) — der Neffe (племянник)
   die Tante (тётя) — der Onkel (дядя)
   die Tochter (дочь) — der Sohn (сын)
   die Großmutter (бабушка) — der Großvater (дедушка)
   die Cousine (двоюродная сестра) — der Cousin (двоюродный брат)
   die Oma (бабушка) — der Opa (дедушка)
   die Schwiegermutter (свекровь) — der Schwiegervater
   die Schwiegertochter (невестка) — der Schwiegersohn (зять)
   die Enkelin (внучка) — der Enkel (внук)

   Übung 3
   die Verkäuferin (продавщица) — der Verkäufer (продавец)
   die Ärztin (врачиха) — der Arzt (врач)
   die Friseuse (парикмахерша) — der Friseur (парикмахер)
   die Sekretärin (серетарша) — der Sekretär (секретарь)
   die Leiterin (руководительница) — der Leiter (руководитель)
   die Dichterin (поэтесса) — der Dichter (поэт)
   die Journalistin (журналистка) — der Journalist (журналист)
   die Lehrerin (учительница) — der Lehrer (учитель)
   die Bäuerin (строительница) — der Bauer (строитель)
   die Sportlerin (спортсвумен) — der Sportler (спортсмен)
   die Köchin (повариха) — der Koch (повар)
   die Kauffrau (бизнесвумен) — der Kaufmann (бизнесмен)
   die Rechtsanwältin (адвокатка) — der Rechtsanwalt (адвокат)
   die Schneiderin (портная) — der Schneider (портной)
   die Direktorin (директрисса) — der Direktor (директор)
   die Lektorin (лектрисса) — der Lektor (лектор)
   die Bibliothekarin (библиотекарша) — der Bibliothekar (библиотекарь)

   Übung 4
   die Katze (кошка) — die Kater (кот)
   die Kuh (корова) — der Stier (бык)
   die Elephantenkuh (слониха)— der Elephant (слон)
   die Wölfin (волчица) — der Wolf (волк)
   die Sau (свинья) — der Keiler (кабан)
   die Stute (лошадь) — der Hengst (конь)
   die Ziege (коза) — der Bock (козёл)
   die Bärin (медведица) — der Bär (медведь)
   die Löwin (львица) — der Löwe (лев)
   die Hündin (собака) – der Hund (пёс)
   die Henne (курица) — der Hahn (петух)
   die Ente (утка) — der Erpel (селезень)

   Übung 5
   1. der Eifel (Айфель), der Harz (Гарц), der Kyffhäuser (Кифхойзер), der Rhön (Рён), der Taunus (Таунус)
   2. der Audi (Ауди), der Citroën (Ситроэн), der Opel (Опель), der Peugeot (Пежо), der Volkswagen (Фольксваген)
   3. der Aal (угорь), der Äsche (хариус), der Butt (речная камбала), der Hai (акула) der Hecht (щука)
   4. der Adler (орёл), der Eichelhäher (сойка), der Kanarienvogel (канарейка), der Specht (дятел), der Strauß (страус)
   5. der Erpel (селезень), der Hahn (петух), der Kuckuck (кукушка), der Spatz (воробей), der Storch (аист)
   6. der Dollar (доллар), der Euro (евро), der Franc (франк), der Gulden (гульден), der Rubel (рубль)

   Übung 6
   grüßen (приветствовать) — der Gruß (приветствие)
   schreiten (ходить) — der Schritt (шаг)
   küssen (целовать) — der Kuss (поцелуй)
   verstehen (понимать) — der Verstand (причина, мнение)
   betreiben (браться за) — der Betrieb (предприятие, фирма)
   handeln (торговать, иметь дело с) — der Handel (торговля)
   laufen (бежать) — der Lauf (бег, протяжение)
   blicken (взглянуть) — der Blick (взгляд)
   danken (благодарить) — der Dank (благодарность)
   gehen (идти) — der Gang (походка)
   springen (прыгать) — der Sprung (прыжок)
   siegen (побеждать) — der Sieg (победа)
   brechen (ломать) — der Bruch (поломка, авария)
   fallen (падать) — der Fall (падение, падеж)

   Übung 7
   kennen (знать) — der Kenner (знаток)
   programmieren (программировать) — der Programmierer (программист)
   singen (петь) — der Singer (певец)
   kassieren (работать на кассе) — der Kassierer (кассир)
   lehren (учить) — der Lehrer (учитель)
   wecken (будить) — der Wecker (будильник)
   reden (говорить, разговаривать) — der Reder (говорящий)
   fahren (ехать) — der Fahrer (водитель)
   laufen (бегать, бежать) — der Läufer (атлет)
   übersetzen (переводить) — der Übersetzer (письменный переводчик)
   dolmetschen (переводить) — der Dolmetsch (переводчик-синхронист)
   erfinden (изобретать) — der Erfinder (изобретатель)
   arbeiten (работать) — der Arbeiter (рабочий)
   lesen (читать) — der Leser (читатель)
   helfen (помогать) — der Helfer (помощник)
   leiten (руководить) — der Leiter (руководитель)
   schwimmen (плавать, плыть) — der Schwimmer (пловец)
   malen (красить, рисовать) — der Maler (маляр, художник)
   besuchen (посещать) — der Besucher (посетитель)
   teilnehmen (участвовать) — der Teilnehmer (участник)
   kämpfen (бороться) — der Kämpfer (борец)
   sprechen (говорить, разговаривать) — der Sprecher (говорящий)
   dichten (сочинять стихи) — der Dichter (поэт)
   fliegen (летать) — der Flieger (лётчик, пилот)
   interpretieren (толковать) — der Interpretierer (толкователь)
   drehen (поворачивать) — der Dreher (токарь)

   Übung 8
   abonnieren (подписываться) — der Abonnent (подписчик)
   studieren (учиться) — der Student (студент)
   absolvieren (оканчивать учебное заведение) — der Absolvent (выпускник)
   dirigieren (дирижировать) — der Dirigent (дирижёр)
   assistieren (помогать) — der Assistent (ассистент, помощник)
   opponieren (выступать роли в оппозиции)— der Opponent (оппонент)
   interessieren (быть заинтересованным, заинтересовать) — der Interessent (заинтересованное лицо)
   korrespondieren (переписываться) — der Korrespondent (корреспондент)
   konkurrieren (конкурировать) — der Konkurrent (конкурент)
   präsidieren (председательствовать) — der Präsident (председетель, президент)
   produzieren (производить) — der Produzent (производитель)
   referieren (докладывать) — der Referent (докладчик)

   Übung 9
   debütieren (дебютировать) — der Debütant (дебютант)
   demonstrieren (демонстрировать) — der Demonstrant (демонстрант)
   emigrieren (эмигрировать) — der Emigrant (эмигрант)
   gratulieren (поздравлять) — der Gratulant (поздравитель)
   intrigieren (интриговать) — der Intrigant (интригант)
   kommandieren (командовать) — der Kommandant (командир)
   repräsentieren (представлять) — der Repräsentant (представитель)
   informieren (информировать) — der Informant (информатор)
   musizieren (заниматься музыкой) — der Musikant (музыкант)
   spekulieren (спекулировать) — der Spekulant (спекулянт)

   Übung 10
   die Philologie (филология) — der Philologe (филолог)
   die Biologie (биология) — der Biologe (биолог)
   die Geologie (геология) — der Geologe (геолог)
   die Dermatologie (дерматология) — der Dermatologe (дерматолог)
   die Onkologie (онкология) — der Onkologe (онколог)
   die Psychologie (психология) — der Psychologe (психолог)
   die Theologie (теология) — der Theologe (теолог)
   die Soziologie (социология)— der Soziologe (социолог)
   die Archäologie (археология) — der Archäologe (археолог)
   die Mathematik (математика) — der Mathematiker (математик)
   die Chemie (химия) — der Chemiker (химик)
   die Mechanik (механика) — der Mechaniker (механик)
   die Graphik (графика) — der Graphiker (графический дизайнер)
   die Politik (политика) — der Politiker (политик)


   DAS WEIBLICHE GESCHLECHT DER SUBSTANTIVE

   Übung 1
   die Ameise (муравей), die Frau (женщина), die Stachelbeere (крыжовник), die Tomate (помидор), die Dahlie (георгин), der Käfer (жук), das Maiglöckchen (ландыш), die Palme (пальма), die Direktorin (директрисса), der Panther (пантера), die Mutter (мать), der Baobab (баобаб), die Brombeere (ежевика), die Henne (курица), das Veilchen (фиалка), die Aprikose (абрикос), die Schwester (сестра), die Hummel (шмель), die Nelke (гвоздика), das Vergissmeinnicht (незабудка), die Karotte (морковка), die Nichte (племянница), die Feige (фига), die Tante (тётя), der Kakerlak (таракан), das Mädel (девочка), das Schaf (овца), die Milbe (клещ), die Tulpe (тюльпан), der Lavendel (лаванда), die Johannisbeere (смородина), die Petersilie (петрушка), der Paprika (паприка, перец), die Dattel (финик), der Apfel (яблоко), die Begonie (бегония), die Aster (астра), die Grapefruit (грейпфрут), die Birke (берёза), die Bärin (медведица), das Radieschen (редис), die Libelle (стрекоза), die Rechtsanwältin (адвокатша), die Großmutter (бабушка), die Birne (груша), die Margerite (поповник), die Apfelsine (апельсин), die Ziege (коза), die Cousine (двоюродная сестра), die Seine (Сена), die Neiße (Ныса), die Moosbeere (клюква), der Rettich (редька), das Huhn (курица), die Geranie (герань) , das/die Orange (апельсин), die Möhre (морковь), der Floh (блоха), die Papaya (папайя), die Ente (утка), der Amazonas (Амазонка), die Esche (ясень), die Weser (Везер), die Kuh (корова), die Oma (бабушка), der Kohl (капуста), die Biene (пчела), der Spargel (спаржа), die Wespe (пчела), die Erbse (горох), der Knoblauch (чеснок), die Küchenschabe (таракан), die Himbeere (малина), die Zwiebel (лук), die Schwiegermutter (свекровь), die Pflaumen (слива), die Mücke (мошка), der Zucchini (кабачок), der Nil (Нил), die Kirsche (вишня), die Grille (сверчок), die Havel (Хафель), die Moldau (Влтава, Молдавия), die Sau (свинья), der Schmetterling (бабочка, мотылёк), die Saale (Зале), das Wiesel (ласка), der Dill (укроп), das Schneeglöckchen (подснежник), die Blaubeere (черника), die Ananas (ананас), das Weib (баба), das Reh (косуля), die Hagebutte (шиповник), das Mädchen (девочка), die Preiselbeere (брусника), die Spinne (паучиха), der Inn (Инн), der Flieder (сирень), die Schwiegertochter (невестка), die Mosel (Мозель), der Pfeffer (перец), die Walderdbeere (земляника), die Melone (дыня), der Ahorn (клён), der Rhein (Рейн), die Enkelin (внучка), das Tausendschönchen (маргаритка), die Eiche (дуб), die Rübe (репа), die Mango (манго), die Aubergine (баклажан), der Pfirsich (персик), die Themse (Темза), die Narzisse (нарцисс), die Erdbeere (клубника), das Gänseblümchen (маргаритка), die Nachbarin (соседка), die Kiwi (киви), die Gurke (огурец), der Missouri (Миссури), die Köchin (повариха), der Main (Майн), das Skorpion Fräulein (скорпион), der Mohn (мак), die Zitrone (лимон), die Linde (лайм), das Schwein (свинина), die Banane (банан), der Kaktus (кактус), die Lilie (лилия), die Fliege (муха), die Kartoffel (картофель), der Lauch (лук-порей), die Verkäuferin (продавщица), der Kürbis (тыква), die Freundin (подруга), die Bohne (фасоль), die Spree (Шпрее), die Gladiole (гладиолус), die Mohrrübe (морковь), die Heidelbeere (черника), der Löwenzahn (одуванчик), die Oder (Одра), die Vogelbeere (рябина), der Mississippi (Миссисипи), der Lorbeer (лавр), die Newa (Нева), die Mandarine (мандарин), die Rose (роза), die Weintraube (виноград), der Neckar (Неккар), die Papaya (папайя)

   Übung 2
   der Vater (отец) — die Mutter (мать)
   der Neffe (племянник) — die Nichte (племянница)
   der Onkel (дядя) — die Tante (тётя)
   der Großvater (дедушка) — die Großmutter (бабушка)
   der Vetter (двоюродный брат) — die Vetterin (двоюродная сестра)
   der Opa (дедушка) — die Oma (бабушка)
   der Bruder (брат) — die Schwester (сестра)
   der Schwiegervater (свёкр) — die Schwiegermutter (свекровь)
   der Sohn (сын) — die Tochter (дочь)
   der Schwiegersohn (зять) — die Schwiegertochter (невестка)
   der Enkel (внук) — die Enkelin (внучка)

   Übung 3
   der Verkäufer (продавец) — die Verkäuferin (продавщица)
   der Kaufmann (покупатель) — die Kauffrau (покупательница)
   der Arzt (врач) — die Ärztin (врачиха)
   der Direktor (директор) — die Direktorin (директрисса)
   der Koch (повар) — die Köchin (повариха)
   der Friseur (парикмахер) — die Friseuse (парикмахерша)
   der Sekretär (секретарь) — die Sekretärin (серетарша)
   der Leiter (руководитель) — die Leiterin (руководительница)
   der Dichter (поэт) — die Dichterin (поэтесса)
   der Journalist (журналист) — die Journalistin (журналистка)
   der Lehrer (учитель) — die Lehrerin (учительница)
   der Bibliothekar (библиотекарь) — die Bibliothekarin (библиотекарша)
   der Schneider (портной) — die Schneiderin (портная)
   der Bauer (строитель) — die Bäuerin (строительница)
   der Sportler (спортсмен)— die Sportlerin (спортсвумен)
   der Rechtsanwalt (адвокат) — die Rechtsanwältin (адвокатка)
   der Lektor (лектор) — die Lektorin (лектрисса)

   Übung 4
   der Kater (кот) — die Katze (кошка)
   der Bär (медведь) — die Bärin (медведица)
   der Löwe (лев) — die Löwin (львица)
   der Hase (заяц) — die Häsin (зайчиха)
   der Elephant (слон) — die Elephantenkuh (слониха)
   der Gepard (гепард) — die Gepardin (гепардка)
   der Wolf (волк) — die Wölfin (волчица)
   der Fuchs (лис) — die Füchsin (лисица)
   der Stier (бык) — die Kuh (корова)
   der Hengst (конь) — die Stute (лошадь)
   der Hund (пёс) — die Hündin (собака)
   der Keiler (кабан) — die Sau (свинья)

   Übung 5
   1. die Mosel (Мозель), die Neiße (Ныса), die Oder (Одра), die Spree (Шпрее), die Weser (Везер)
   2. die Erdbeere (клубника), die Kirsche (вишня), die Stachelbeere (крыжовник), die Vogelbeere (рябина), die Weintraube (виноград)
   3. die Birne (груша), die Gurke (огурец), die Mandarine (мандарин), die Papaya (папайя), die Tomate (помидор)
   4. die Birke (берёза), die Eiche (дуб), die Esche (ясень), die Fichte (ель), die Föhre (сосна)
   5. die Karotte (морковь), die Kartoffel (картофель), die Kürbis (тыква), die Mohrrübe (морковь), die Rübe (репа)
   6. die Ameise (муравей), die Biene (пчела), die Fliege (муха), die Grille (сверчок), die Küchenschabe (таракан)

   Übung 6
   fahren (ехать)— die Fahrt (путешествие)
   mögen (мочь) — die Macht (мощь)
   gebären (рожать) — die Geburt (рождение)
   nähen (зашивать, шить) — die Naht (шов)
   schreiben (писать) — die Schrift (шрифт)
   tragen (носить) — die Tracht (народный костюм)
   können (мочь) — die Kunst (искусство)
   ankommen (прибывать) — die Ankunft (прибытие)
   antworten (отвечать) — die Antwort (ответ)
   sehen (видеть) — die Sicht (вид, зрение)
   laden (грузить) — die Last (груз)
   tun (делать) — die Tat (действие, поступок)
   schlagen (бить) — die Schlacht (битва)
   graben (копать) — die Gruft (могила)

   Übung 7
   sprechen (говорить, разговаривать) — die Sprache (язык)
   lieben (любить) — die Liebe (любовь)
   fragen (спрашивать) — die Frage (вопрос)
   lehren (учить) — die Lehre (урок, учение)
   liegen (лежать) — die Lage (положение), die Liege (лежанка)
   folgen (следовать) — die Folge (последствие)
   aussprechen (произносить) — die Aussprache (произношение)
   sorgen (заботиться) — die Sorge (забота)
   klagen (жаловаться) — die Klage (жалоба)
   pflegen (заботиться о больном) — die Pflege (забота о больном)
   suchen (искать) — die Suche (поиск)
   sich rächen (мстить) — die Rache (месть)
   reden (говорить, разговаривать) — die Rede (речь)
   blühen (цвести) — die Blühe (цветение)

   Übung 8
   stark (сильный) — die Stärke (сила)
   schwach (слабый) — die Schwäche (недостаток, слабость)
   gut (хороший) — die Gute (доброта)
   weit (далёкий) — die Weite (даль)
   breit (широкий) — die Breite (ширина, широта)
   lang (длинный, долгий) — die Länge (длина, долгота, продолжительность)
   kurz (короткий, краткий) — die Kürze (краткость)
   hoch (высокий) — die Höhe (высота)
   groß (большой) — die Größe (размер)
   treu (верный) — die Treue (верность)
   kalt (холодный) — die Kälte (холод)
   hart (твёрдый, трудный) — die Härte (невзгода, твёрдость)

   Übung 9
   üben (упражняться) — die Übung (упражнение)
   besprechen (обсуждать) — die Besprechung (обсуждение)
   ordnen (организовывать, упорядочивать) — die Ordnung (порядок)
   erfüllen (исполнять) — die Erfüllung (исполнение)
   absolvieren (заканчивать профессиональное или высшее учебное заведение) — die Absolvierung (окончание профессионального или высшего учебного заведения)
   herstellen (производить) — die Herstellung (производство)
   übersetzen (переводить) — die Übersetzung (перевод)
   leisten (успешно действовать) — die Leistung (достижение)
   wiederholen (повторять) — die Wiederholung (повторение)
   fortsetzen (продолжать) — die Fortsetzung (продолжение)
   eröffnen (открывать) — die Eröffnung (начало, открытие)
   erfinden (изобретать) — die Erfindung (изобретение)
   sich erholen (отдыхать) — die Erholung (отдых)
   sammeln (собирать) — die Sammlung (коллекция)
   erfahren (узнавать) — die Erfahrung (опыт)
   prüfen (проверять) — die Prüfung (проверка, экзамен)
   anwenden (использовать) — die Anwendung (использование)
   beraten (советовать) — die Beratung (совет)

   Übung 10
   das Land (земля, страна) — die Landschaft (ландшафт)
   der Wirt (хозяин) — die Wirtschaft (хозяйство, экономика)
   der Bruder (брат) — die Bruderschaft (братство)
   der Freund (друг) — die Freundschaft (дружба)
   der Feind (враг) — die Feindschaft (вражда)
   der Herr (господин) — die Herrschaft (господство)
   der Partner (партнёр) — die Partnerschaft (партнёрство)
   die Mutter (мать) — die Mutterschaft (материнство)
   der Vater (отец) — die Vaterschaft (отцовство)
   wissen (знать) — die Wissenschaft (наука)
   bereit (готовый) — die Bereitschaft (готовность)
   bekannt (известный) — die Bekanntschaft (знакомство)

   Übung 11
   klar (ясный) — die Klarheit (ясность)
   schön (красивый) — die Schönheit (красота)
   sicher (безопасный) — die Sicherheit (безопасность)
   richtig (правильный) — die Richtigkeit (правильность)
   möglich (возможный) — die Möglichkeit (возможность)
   neu (новый) — die Neuheit (новизна, новинка)
   fähig (способный) — die Fähigkeit (способность)
   frei (свободный) — die Freiheit (свобода)
   wichtig (важный) — die Wichtigkeit (важность)
   wirklich (действительный) — die Wirklichkeit (действительность)
   notwendig (необходимый) — die Notwendigkeit (необходимость)
   krank (больной) — die Krankheit (болезнь)
   flüssig (жидкий) — die Flüssigkeit (жидкость)
   schwierig (трудный) — die Schwierigkeit (трудность)

   Übung 12
   der Philologe (филолог) — die Philologie (филология) — Ich hasse Philologie. (Я ненавижу филологию.)
   der Biologe (биолог) — die Biologie (биология) — Ich hasse Biologie. (Я ненавижу биологию.)
   der Geologe (геолог) — die Geologie (геология) — Ich hasse Geologie. (Я ненавижу геологию.)
   der Dermatologe (дерматолог) — die Dermatologie (дерматология) — Ich hasse Dermatologie. (Я ненавижу дерматологию.)
   der Onkologe (онколог) — die Onkologie (онколог) — Ich hasse Onkologie. (Я ненавижу онкологию.)
   der Psychologe (психолог) — die Psychologie (психология) — Ich hasse Psychologie. (Я ненавижу психологию.)
   der Theologe (теолог) — die Theologie (теология) — Ich hasse Theologie. (Я ненавижу теологию.)
   der Soziologe (социолог) — die Soziologie (социология) — Ich hasse Soziologie. (Я ненавижу социологию.)
   der Archäologe (археолог) — die Archäologie (археология) — Ich hasse Archäologie. (Я ненавижу археологию.)
   der Pädagoge (педагог) — die Pädagogik (педагогика) — Ich hasse Pädagogik. (Я ненавижу педагогику.)
   der Mathematiker (математик) — die Mathematik (математика) — Ich hasse Mathematik. (Я ненавижу математику.)
   der Physiker (физик) — die Physik (физика) — Ich hasse Physik. (Я ненавижу физику.)
   der Chemiker (химик) — die Chemie (химия) — Ich hasse Chemie. (Я ненавижу химию.)
   der Mechaniker (механик) — die Mechanik (механика) — Ich hasse Mechanik. (Я ненавижу механику.)
   der Graphiker (графический дизайнер) — die Graphik (графика) — Ich hasse Graphik. (Я ненавижу графику.)
   der Politiker (политик) — die Politik (политика) — Ich hasse Politik. (Я ненавижу политику.)
   der Lyriker (лирик) — die Lyrik (лирика) — Ich hasse Lyrik. (Я ненавижу лирику.)
   der Journalist (журналист) — die Journalistik (журналистика) — Ich hasse Journalistik. (Я ненавижу журналистику.)
   der Kritiker (критик) — die Kritik (критика) — Ich hasse Kritik. (Я ненавижу критику.)
   der Wissenschaftler (экономист) — die Wissenschaft (экономика) — Ich hasse Wissenschaft. (Я ненавижу экономику.)


   DAS SÄCHLICHE GESCHLECHT DER SUBSTANTIVE

   Übung 1
   das Pferd (лошадь), die Pfalz (Пфальц), die Ukraine (Украина), das Japan (Япония), die Krim (Крым), das/der Irak (Ирак), das Reh (косуля), die Slowakei (Словакия), das Griechenland (Греция), die Antarktis (Антарктика), der Welpe (щенок), das Eisen (железо), die Normandie (Нормандия), das Jod (йод), das Rebhuhn (куропатка), die Bretagne (Бретония), die Arktis (Арктика), das Berlin (Берлин), das Rheinland (Рейнланд), das Kamel (верблюд), das Pfund (фунт), die Bronze (бронза), das Europa (Европа), der Kilometer (километр), das Fohlen (жеребёнок), das Dresden (Дрезден), die Stunde (час), das/der Jemen (Йемен), das Schaf (овца), die Schweiz (Швейцария), das Australien (Австралия), die Philippinen (Филиппины), das Lamm (ягнёнок), der Wasserstoff (водород), das/der Sudan (Судан), das Gold (золото), das Amerika (Америка), der Panther (пантера), die Lausitz (Лужица), das Ariel (Ариэль), das Ferkel (поросёнок), die USA (США), das Persil (Персил), die Minute (минута), das Küken (цыплёнок), der Frischling (дикий поросёнок), das Zinn (олово), Das/Der Haag (Гаага), die Niederlande (Нидерланды), das/der Iran (Иран), das Kupfer (медь), das Zink (цинк), das Krokodil (крокодил), die Türkei (Турция), das Huhn (курица), die Tonne (тонна), der Schwefel (сера), die Riviera (Ривьера), das Frankreich (Франция), der Stahl (сталь), der Phosphor (фосфор), die Meile (миля), das Gramm (грамм), der Zentner (центнер), das/der Libanon (Ливан), das Schwein (свинья), das Rügen (Рюген), der Igel (ёж), der Sauerstoff (кислород), die Vereinigte Arabische Emirate (Объединённые Арабские Эмираты), das Aspirin (аспирин), das Kilo (кило), das Bonn (Бонн), die Mongolei (Монголия), das Italien (Италия), das Messing (латунь), das Afrika (Африка), das Chlor (хлор), die Sekunde (секунда), das Insulin (инсулин), das Kilowatt (киловатт), das Dutzend (дюжина), der Stickstoff (азот), das Silber (серебро)

   Übung 2
   der Mensch (человек) — das Kind (ребёнок)
   das Pferd (лошадь) — das Fohlen (жеребёнок)
   das Schwein (свинья) — das Ferkel (поросёнок)
   das Huhn (курица) — das Küken (цыплёнок)
   das Schaf (овца) — das Lamm (ягнёнок)

   Übung 3
   1. das Chlor (хлор), das Gold (золото), das Jod (йод), das Silber (серебро), das Zink (цинк)
   2. das Deutschland (Германия), das Frankreich (Франция), das Griechenland (Греция), das Italien (Италия), das Österreich (Австрия)
   3. das Ägypten (Египет), das Äthiopien (Эфиопия), das Algerien (Алжир), das Libyen (Ливия), das Mauretanien (Мавритания)
   4. das China (Китай), das Japan (Япония), das Nordkorea (Северная Корея), das Südkorea (Южная Корея), das Vietnam (Вьетнам)
   5. das El Salvador (Сальвадор), das Guatemala (Гватемала), das Kanada (Канада), das Mexiko (Мексика), das Nicaragua (Никарагуа)
   6. das Argentinien (Аргентина), das Brasilien (Бразилия), das Chile (Чили), das Ecuador (Эквадор), das Kolumbien (Колумбия)

   Übung 4
   Deutschland (Германия) — Die Hauptstadt Deutschlands ist Berlin. (Столица Германии — Берн.)
   Frankreich (Франция) — Die Hauptstadt Frankreichs ist Paris. (Столица Франции — Париж.)
   Russland (Россия) — Die Hauptstadt Russlands ist Moskau. (Столица России — Москва.)
   Niederlande (Нидерланды) — Die Hauptstadt der Niederlande ist Amsterdam. (Столица Нидерландов — Амстердам.)
   USA (США) — Die Hauptstadt der USA ist Washington, D.C. (Столица США — Вашингтон, округ Колумбия.)
   Ungarn (Венгрия) — Die Hauptstadt Ungarns ist Budapest. (Столица Венгрии — Будапешт.)
   Kanada (Канада) — Die Hauptstadt Kanadas ist Ottawa. (Столица Канады — Оттава.)
   China (Китай) — Die Hauptstadt Chinas ist Peking. (Столица Китая — Пекин.)
   Ägypten (Египет) — Die Hauptstadt Ägyptens ist Kairo. (Столица Египта — Каир.)
   Großbritannien (Великобритания) — Die Hauptstadt Großbritanniens ist London. (Столица Великобритании — Лондон.)
   Japan (Япония) — Die Hauptstadt Japans ist Tokio. (Столица Японии — Токио.)
   Rumänien (Румыния) — Die Hauptstadt Rumäniens ist Bukarest. (Столица Румынии — Бухарест.)
   Ukraine (Украина) — Die Hauptstadt der Ukraine ist Kiew. (Столица Украины — Киев.)
   Österreich (Австрия) — Die Hauptstadt Österreichs ist Wien. (Столица Австрии — Вена.)
   Dänemark (Дания) — Die Hauptstadt Dänemarks ist Kopenhagen. (Столица Дании — Копенгаген.)
   Schweiz (Швейцария) — Die Hauptstadt der Schweiz ist Bern. (Столица Швецарии — Берн.)
   Schweden (Швеция) — Die Hauptstadt Schwedens ist Stockholm. (Столица Швеции — Стокгольм.)
   Spanien (Испания) — Die Hauptstadt Spaniens ist Madrid. (Столица Испании — Мадрид.)
   Finnland (Финляндия) — Die Hauptstadt Finnlands ist Helsinki. (Столица Финляндии — Хельсинки.)
   Israel (Израиль) — Die Hauptstadt Israels ist Tel Aviv. (Столица Израиля — Тель-Авив.)
   Luxemburg (Люксембург) — Die Hauptstadt Luxemburgs ist Luxemburg. (Столица Люксембурга — Люксембург.)
   Norwegen (Норвегия) — Die Hauptstadt Norwegens ist Oslo. (Столица Норвегии — Осло.)
   Türkei (Турция) — Die Hauptstadt der Türkei ist Istanbul. (Столица Турции — Стамбул.)

   Übung 5
   leben (жить) — das Leben (жизнь)
   fahren (ехать) — das Fahren (езда)
   lesen (читать) — das Lesen (чтение)
   schreiben (писать) — das Schreiben (письмо)
   tragen (носить) — das Tragen (носка)
   ankommen (прибывать) — das Ankommen (прибытие)
   antworten (отвечать) — das Antworten (ответ)
   sehen (видеть)— das Sehen (видение)
   laufen (бегать, бежать) — das Laufen (бег)
   essen (есть) — das Essen (еда)
   springen (прыгать) — das Springen (прыжок)
   lernen (учить) — das Lernen (учёба)
   schwimmen (плавать) — das Schwimmen (плавание)
   sprechen (говорить, разговаривать) — das Sprechen (разговор)
   schaffen (создавать) — das Schaffen (создание)
   lachen (смеяться) — das Lachen (смех)

   Übung 6
   die Tochter (дочь) — das Töchterchen (дочурка)
   der Tisch (стол) — das Tischchen (столик)
   das Tier (зверь) — das Tierchen (зверёк)
   der Fluss (река) — das Flüsschen (речушка)
   der Hut (шапка) — das Hütchen (шапочка)
   die Maus (мышь) — das Mäuschen (мышка)
   die Blume (цветок) — das Blümchen (цветочек)
   der Hund (собака) — das Hündchen (собачка)
   das Wasser (вода) — das Wässerchen (водичка)
   die Mutter (мать) — das Mütterchen (маменька)
   der Vater (отец) — das Väterchen (папенька)
   das Mädel (девочка) — das Mädelchen (девчушка)
   das Brot (хлеб) — das Brötchen (булочка)

   Übung 7
   das Dorf (деревня) — das Dörflein (деревушка)
   der Tisch (стол) — das Tischlein (столик)
   das Buch (книга) — das Büchlein (книжечка)
   der Ring (кольцо) — das Ringlein (колечко)
   die Frau (женщина) — das Fräulein (девушка)
   der Mann (мужчина) — das Männlein (юноша)
   der Baum (дерево) — das Bäumlein (деревце)
   der Vogel (птица) — das Vögelein (птичка)
   das Haus (дом) — das Häuslein (домик)
   die Blume (цветок) — das Blümlein (цветочек)

   Übung 8
   drei (три) — das/der Drittel (треть)
   vier (четыре) — das/der Viertel (четверть)
   fünf (пять) — das/der Fünftel (пятая часть)
   acht (восемь) — das/der Achtel (восьмая часть)
   neun (девять) — das/der Neuntel (девятая часть)
   zehn (десять) — das/der Zehntel (десятая часть)
   zwölf (двенадцать) — das/der Zwölftel (двенадцатая часть)
   zwanzig (двадцать) — das/der Zwanzigstel (двадцатая часть)
   hundert (сто) — das/der Hundertstel (сотая часть)

   Übung 9
   deutsch (немецкий) — das Deutsch (немецкий язык)
   belarussisch, weißrussisch (белорусский) — das Belarussisch, das Weißrussisch (белорусский язык)
   englisch (английский) — das Englisch (английский язык)
   französisch (французский) — das Französisch (французский язык)
   russisch (русский) — das Russisch (русский язык)
   chinesisch (китайский) — das Chinesisch (китайский язык)
   japanisch (японский) — das Japanisch (японский язык)
   bulgarisch (болгарский) — das Bulgarisch (болгарский язык)
   dänisch (датский) — das Dänisch (датский язык)
   schwedisch (шведский) — das Schwedisch (шведский язык)
   portugiesisch (португальский) — das Portugiesisch (португальский язык)
   spanisch (испанский) — das Spanisch (испанский язык)
   serbisch (сербский) — das Serbisch (сербский язык)
   kroatisch (хорватский) — das Kroatisch (хорватский язык)

   Übung 10
   weiß (белый) — das Weiß (белый цвет)
   schwarz (чёрный) — das Schwarz (чёрный цвет)
   blau (синий) — das Blau (синий цвет)
   grün (зелёный) — das Grün (зелёный цвет)
   gelb (жёлтый) — das Gelb (жёлтый цвет)
   grau (серый) — das Grau (серый цвет)
   rot (красный) — das Rot (красный цвет)
   braun (коричневый) — das Braun (коричневый цвет)

   Übung 11
   die Kenntnis (знание), das Ereignis (событие), die Bitternis (горе, горечь), das Erlebnis (опыт), die Finsternis (темнота, тьма), das Gefängnis (тюрьма), die Besorgnis (забота), das Erzeugnis (продукт), das Geheimnis (секрет, тайна), die Erlaubnis (разрешение), die Wildnis (дикая природа), das Gedächtnis (воспоминание), das Zeugnis (доклад, улика), das Fäulnis (гниль, упадок), das Bildnis (портрет, скульптура), die Erkenntnis (открытие), das Ergebnis (результат)

   Übung 12
   der Held (герой), der Direktor (директор), die Braut (невеста), die Espe (осина), das Vieh (скот), das Obst (фрукты), der Mond (луна), der Planet (планета), die Kirsche (вишня), die Meise (синица), das Blei (свинец), das Madrid (Мадрид), die Krim (Крым), der Orion (Орион), der Kiefer (челюсть), der Sekt (шампанское), die Motte (моль), die Mimose (мимоза), der Ozean (океан), der Minister (министр), die Nichte (племянница), der Brocken (ломоть), der Stern (звезда), die Krähe (ворона), das Kupfer (медь), die Donau (Дунай), der Nachmittag (обед), der Kuckuck (кукушка), die Witwe (вдова), der Malachit (малахит), die Linde (липа), die Narzisse (нарцисс), der Adler (орёл), die Magnolie (магнолия), der Hecht (щука), der Meteor (метеор), der Flamingo (фламинго), der Bräutigam (жених), die Wanze (клоп), der Kalk (сода), die Kamille (ромашка), die Pappel (тополь), der Groschen (грош), der Zyklon (циклон), der Weinbrand (бренди), die Weide (ива), das Budapest (Будапешт), der Hengst (конь), der Hai (акула), die Gans (гусь), der Hurrikan (ураган), der Peugeot (Пежо), die Aprikose (абрикос), das Eisen (железо), der Jupiter (Юпитер), der Ahorn (клён), die Mark (марка), der Schnee (снег), der Affe (обезьяна), die Dohle (галка), der Neckar (Неккар), die Lärche (лиственница), die Lerche (жаворонок), der Toyota (Тойота), die Amsel (чёрный дрозд), der Saturn (Сатурн), der Schwan (лебедь), die Kastanie (каштан), die Wespe (оса), die Espe (осина), die Pute (индейка), der Schilling (шиллинг), der Reif (иней), der Uhu (филин), die Eule (сова), die Mosel (Мозель), der Mercedes (Мерседес), das Kamel (верблюд), die Elbe (Эльба), der Topas (топаз), die Ameise (муравей), der Whisky (виски), die Arktis (Арктика), die Pfalz (Пфальц), der Merkur (Меркурий), die Weintraube (виноград), die Aubergine (баклажан), das Mexiko (Мексика), der Dill (укроп), der Frost (мороз), die Brise (бриз), der Kürbis (тыква), das Veilchen (фиалка), der Flieder (сирень), die Heidelbeere (черника), das Schweden (Швеция), der Westen (запад), die Petersilie (петрушка), der Kaffee (кофе), der Rettich (редька), die Zuckermelone (дыня), der Pfirsich (персик), die Ziege (коза), der Opal (опал), der Kranich (журавль), die Kama (Кама).

11

Най-различни темички за първи път


Темички, които съм виждала на друго място, а то вече го няма, а темичките ги имам. :D Ето ви ги да се обогатите с най-различни темички за първи път в историята на този форум.

Прави ли ни виртуалното контактуване неграмотни?

Кой къде учи?

Как се пише есе?

Как е правилно - "мен" или "мене"?

Необходимо ли е висшето образование?

От къде какъв се излиза?

Колко са важни родителите?

Любим предмет в училище?

Къде не трябва да се учи?

Има ли качествено образование в България?

Правописът - жалкия довод на лишените от интелект?

Желаете ли децата ви да изучават религия?

Книгите - какво запомнихте от тях?

Коя е последната книга, на която попаднахте?

Когато имам време може да предоставя още. 8)

12
Other languages / Македонски вицеви
« on: September 16, 2018, 10:27:43 PM »

Македонски вицеви


Македонски вицеви:

Бабо, сакаш ли да ти направам Фејсбук?
– Направи внучко, само без сол.


Умира Фидел Кастро и со чадор доаѓа до пред рајските порти. Таму Свети Петар му вели:
– Седнете, почекајте да видам каде имаме резервирано место за вас.
Гледа Свети Петар во главниот список Фидел го нема, го нема ни во дополнителниот список. Што да прави, луѓе умираат во толпи, рајот преполн со народ, пик сезона е. Му вика на Фидел:
– Ништо не можам да направам пријателе, туку ти спушти се во пеколот да видиш што ќе направиш.
Оди Фидел Кастро во пеколот и таму го чека Луцифер со широко раширени раце за добредојде.
– Здраво живо, одамна те чекаме овде. Ти имаме спремено соба со сите салтанати. Жени, цигари, комар, текила. Туку ајде да седниме да се напиеме по една за добредојде.
Седнале Луцифер и Фидел, јадат, пијат, прават муабет за животот, кога одеднаш Фидел се сетил дека си го заборавил чадорот кај Свети Петар. Луцифер му вика седи ти јас ќе средам. Вика две ѓаволчиња и им вели:
-Тркнете набрзина до рајот да го земите чадорот од командантот Фидел.
Одат ѓаолчињава во рајот, стигнуваат пред рајските порти, арно ама на Свети Петар му завршила смената и рајот бил затворен. Се мотаат ѓаолчињава наваму-натаму не знаат шо да прават. Да се вратат без чадор во пеколот не ја бива. Луцифер ќе се налути ќе ги свари. Мислат, мислат и решиле да ја преминат оградата.
Преминувајќи ја оградата од другата страна ги гледаат два Архангели, задолжени да ја чуваат границата и едниот му вика на другиот:
– Види, види што се дешава! Сѐ на сѐ 20 минути Фидел Кастро е во пеколот, а веќе почнаа да доаѓаат кај нас бегалци!



- Што му се дава на слон кога има пролив?
- Многу место.



– Докторе, ја повредив раката, што треба да правам?
– А, ништо оваа мора да се отсече.
Трпе избегал од ординацијата и отишол кај друг доктор да се пожали.
– Докторе, ја повредив раката, отидов кај еден ваш колега и тој сакаше да ми ја отсече!
– Како ќе ја отсече?! Еве испиј ги овие апчиња и по недела дена сама ќе падне.



- Што е врв на машката верност?
- Три пати се преженува, а цело време има иста љубовница!


Полицаец застанува бабичка од 89 години и и вели:
– Па добро госпоѓо, зошто возите толку брзо?
Бабата: - Ма дај пушти ме, дур сеуште памтам кај сум тргнала!


Во школо учителката го прашува Трпе да наброи неколку славни личности:
- Па учителке, Роналдињо, Бекамп, Анри...
- А ти си читал за Пикасо, Моцарт ...
- Не, не, резервите не ги знам, учителке!


;D :) ;D :) ;D :) ;D :) ;D :) ;D :) ;D

13
Other languages / Царичина дупка
« on: December 17, 2017, 11:51:30 PM »

Интересно инфо за Царичина дупка


Царичина дупка. Много интересно.

Никой не може да забрани на хората да вярват в каквото си поискат, но сляпата вяра често надминава всякакви разумни граници. През 1990 година група екстрасенси, начело с Димитър Сираков, успяха да убедят част от ръководството на генералния щаб на българската армия, че в землището на село Царичина е заровено съкровище с извънземен произход. По указания на екстрасенсите и въображаемите им “извънземни приятели” военните започнаха близо двегодишни изкопни работи, в резултат на което бяха направени 185 метра подземни галерии на 65 метра дълбочина. Около Царичина дупка (както по-късно я нарекоха журналистите) се разигра истинска параноична треска. Обектът веднага бива засекретен и се води като таен научен експеримент. Само че без участието на учени! Сменят се три правителства и трима военни министри, без някой да разбере какво всъщност става в Царичина. Най-накрая журналистите надушиха скандала и секретният балон се спука като сапунен мехур. Назначена бе научна комисия от специалисти, която да провери фактите. Оказа се, че факти няма! Имаше само голословни твърдения на екстрасенси и контактьори. Тогава всеки нормален човек се запита - как така висши военни офицери, натоварени с управлението нашата армия, са повярвали в един очевиден абсурд? Обществото и журналистите не намериха отговор на този въпрос. Случилото се в Царичана  е изключително нагледен пример за механизмите на възникване на вярата. За това ще се опитаме да вникнем в психологическия аспект на проблема и да потърсим верния отговор.

В основата на всяка вяра стои някаква благородна идея, подкрепена с доказателства, които често пъти нямат пряка връзка с нея. С необикновените си лечителски и диагностични способности Димитър Сираков беше спечелил доверието на група офицери от генералния щаб. Според неговата “теория” обаче тези способности се дължаха на извънземни сили. Отначало хората приемаха с известни резерви изумителните тези на Сираков, но виждайки “чудесата”, които извършва екстрасенсът, постепенно започваха да му вярват. Митко беше сладкодумен разказвач, голям оратор, патриот и хуманист. Липсата на корист (Сираков не взимаше пари за лечението) и патриотичните му възгледи отхвърляха всякакви сенки на съмнение в неговата почтеност. Приказките на Сираков звучаха много убедително и въздействащо в условията на тогавашната икономическа, политическа и идеологическа криза. Военните по това време (особено висшият офицерски състав) бяха със задължително комунистическо възпитание. Събитията след десети ноември 1989 г. поставиха тези хора в истински идеологически вакуум. Комунистическият мироглед е рухнал. На неговото място все още не е застанала друга идеологическа платформа, която да обедини българското общество с нови идеали и нова ценностна система. В такъв момент “теорията” на Митко Сираков се явява като единствена спасителна алтернатива. Екстрасенсът обединява комунистическите идеали, религиозните вярвания и научно-техническия прогрес в една обща идеология, на чийто връх стои измислена от него извънземна цивилизация. Философията на Сираков е пропита от човеколюбие, оптимизъм и вяра в светлото бъдеще на човечеството, което ще бъде постигнато чрез сътрудничество с напредналите извънземни.
В такъв момент от асоциация “Феномени” пристига съмнително съобщение, че в Царичина е заровено много злато. Военните се консултират със Сираков и други екстрасенси, които са сугестирани от идеята, че в землището на селото ще открият съкровище с огромна стойност. В търсенето на “златния телец” се включват и “извънземните приятели” на контактьорката Елисавета Логинова. Първоначалната патриотична идея за златно съкровище, с което ще се изплати външният дълг на България, постепенно бива изместена от по-глобалната теза за спасяване на цялото човечество, чрез откриването на огромни знания, заровени от извънземните край землището на селото. Така митът за “феномена” Царичина добива напълно завършен вид. Имаме налице благородна идея, имаме и необходимите доказателства в лицето на “чудодейните” способности на екстрасенсите. При това положение на вярващите не им остава нищо друго освен да хванат кирките и да се заловят за работа.
Разигралата се психологическа драма се превръща в нещо като пародия на сериала за досиетата Х. Само че с напълно реални последствия. Военните са хора, свикнали на строга дисциплина и подчинение на висшестоящите инстанции. Политическата обстановка по това време е много комплицирана. От една страна, Варшавският договор се е разпаднал, скъсали сме с Русия, а от друга страна, военният блок на НАТО все още не е склонен да ни приеме. Тогава на екстрасенсите им хрумва спасителната идея да свържат нашите военни с “щаба на извънземните”, за да преминат на директно подчинение на най-висшестоящата инстанция в галактиката! Водени от тези патриотични помисли, екстрасенсите предлагат услугите си на армията за “телепатични” контакти с “космическите ни събратя”. Така чрез тяхното посредничество група офицери от нашия генерален щаб “преминават” на пряко подчинение на силите на “централното космическо командване”. Всеобща еуфория обхваща малкия им колектив. Каква велика чест за майка България - първи да приобщим човешкия род към братството на галактическия разум! Патриотичният градус е толкова висок, че те кръщават безумното си начинание с дръзкото име операция “Слава”!
Опиянението и възторга обаче не траят дълго. Новият ни “велик покровител” поставя строги изисквания пред офицерите. Първоначално изкопните работи са започнати от войници, но “извънземните” не са доволни от този факт. На поредния сеанс за “телепатична” връзка те дават изрични разпореждания: “В дупката прост войник не трябва да влиза! Вие сте избраните и вие лично трябва да продължите изкопните работи.” Тонът на извънземните не търпи възражения и висшите военни офицери запретват ръкави и хващат кирките и лопатите. Те все още не знаят, че ги чака двегодишен изтощителен физически труд. Обектът е ограден с телена мрежа, а войниците са изпратени да го охраняват. (Скоро сред населението плъзва слухът, че някъде из балкана има секретен обект, където войниците пазят, а офицерите копаят.) Изкопните работи са изцяло ръководени от “извънземното командване”, което непрекъснато сменя посоката и дълбочината на тунела - три метра надолу, два настрани, пет наляво. Дупката започва да прилича на безразборна къртичина. Когато офицерите разбират, че не му се вижда краят, се примолват на “извънземните” да разрешат на войниците поне пръстта да изхвърлят. След специално “космическо съвещание” новите началници се съгласяват на този компромис.
Чувството на съмнение и разочарование непрекъснато разяжда колектива, но войнските качества надделяват - строгата военна дисциплина изключва всякакво неподчинение на заповедите на висшестоящите. Все пак военните не са вчерашни и решават да се консултират с независими експерти. Но вместо към съответните учени и специалисти офицерите се обръщат за помощ и съвети към други екстрасенси. Отново успяват да ги сугестират и получават утвърдителни отговори: “Да, в Царичина има нещо. Продължавайте да търсите.” - Мъдро ги съветват разни капацитети от екстрасенската гилдия. Неволята ги отвежда дори при Ванга, която също им вдъхва кураж. Няма как. Трябва да се копае - за честта на пагона, за съдбините на България и за благото на цялата миролюбива общественост! В края на краищата е заложена на карта съдбата на планетата. Извънземните им обещават да намерят кристална пирамида, в която са закодирани колосални знания. Те ще ни помогнат да спасим България от трета национална катастрофа, да намерим нови енергийни източници, да затворим озоновата дупка, изобщо ще решим всичките проблеми на света.
Опиянени от тези “факти”, офицерите витаят в измислената си реалност, загубвайки ясна представа за действителността. Те не могат да разграничат тезата от факта. Фактът в случая са твърденията на екстрасенси и контактьори, че провеждат телепатични разговори с представители на чужда цивилизация, а това, което те преразказват от името на небесните си събеседници, е теза - твърдение с недоказана състоятелност. Никой не си задава логичния въпрос защо извънземните не споделят ценните си знания директно (по телепатичен път) с контактьорите, а трябва да ги търсим под земята? Вместо това обаче “космическите ни събратя” бълват (чрез устите на екстрасенсите) фрапиращи небивалици. Един от бисерите им е твърдението, че в цялата Вселена се говори на български език, защото той бил най-съвършения. Само в някои отдалечени кътчета на галактиката (в дълбоката провинция) се говорело и малко латински. Като потвърждение за великия ни произход, под пирамидата с информация в Царичина били заровени и костите на първия човек, който естествено бил българин!

Подобни твърдения отдавна са престанали да ме учудват. По време на дългата ми работа с екстрасенси съм се наслушал на къде по-големи глупости. Но никога не съм бил свидетел на толкова лековерна и безкритична аудитория при това от такъв висок ранг. Сред главните действащи лица в царичинската епопея се открояват имената на ген. Динев, ген. Радньо Минчев, полк. Наплатанов, полк. Цвятко Кънев и др. Някои от участниците в изкопните работи още вярват в “святото си дело” и недоумяват, защо се появява някаква неканена от тях научна комисия, която ги подлага на психиатрични прегледи и враждебно им нарежда да спрат благородната си работа. Полковник Цвятко Кънев дори издаде книга, в която подробно описва одисеята около дупката. Въпреки че цялата книга, от кора до кора, е пропита със съмнения и разочарования, авторът окачествява Царичина като феномен и заклеймява учените, журналистите и другите “тъмни” сили, които са попречили на патриотичните им пориви. В интервю по националната телевизия той заяви: “Тепърва ще се говори за феномена Царичина.” Аз също съм съгласен, че Царичина е феномен и за него наистина трябва да се говори, но като феномен на човешката глупост. От него можем да извлечем много поуки и заключения - за механизмите на възникване на вярата, за цената на лековерието, за обратната страна на медала на феномена екстрасенс, за манията за секретност, за интелектуалния потенциал на българската армия и за още много други деликатни теми.
В интерес на истината обаче трябва да сме снизходителни към участниците в царичинската епопея. Не можем да съдим военните за безкористната им постъпка, защото те са били водени от благородните намерения да спасяват човечеството. И в края на краищата са заплатили за глупостта си с двегодишен доброволен каторжен труд (през това време не са ползвали дори полагаемите си отпуски). Не можем да обвиним и екстрасенсите в съзнателно заблуждаване и дезинформация, защото те не са в състояние да разграничават обективната реалност от своите фантазии.
Днес, години след като случаят отшумя, около печалната слава на Царичина дупка продължава да процъфтява местен фолклор. Хората не вярват на официалните опровержения и смятат, че за пореден път военните и правителството са скрили истината (както в сериала за досиетата Х). Не е възможно - смятат някои - толкова време военните да ровят без основателна причина. След като само офицери са копали, значи обектът е бил толкова секретен, че ги е било страх войниците да не видят нещо. Подобни разсъждения продължават да подклаждат духовете около злополучното софийско село. Мълвата за чудодейните свойства на Царичина придобива най-неочаквани измерения. Дори пристигат хора от чужбина, за да се “лекуват”, лежейки върху зазидания вход на дупката. Нищо чудно мястото да се превърне в туристическа атракция. След като в центъра на Пловдив отново стърчи паметника на Гюро Михайлов, редно е да се замислим дали да не издигнем един още по-внушителен монумент в Царичина, увековечаващ човешката глупост и безсмисления подвиг.
Случаят в Царичина е много показателен и трябва да служи за урок на бъдещите поколения. Представете си какво би станало, ако екстрасенсите бяха отишли в щаба на ракетни войски и бяха започнали да дават наставления за ракетни удари по предполагаеми враждебни извънземни обекти на територията на съседни държави! Царичина дупка е най-голямото петно в репутацията на нашите екстрасенси, както и едно от най-големите падения в историята на българската армия. Едва ли по света има друга държава, чийто генерален щаб две години да е изпълнявал нареждания от “извънземни”.

... Още в: http://www.info-universe.net/otkasi/12-tzarichina-dupka

14
Other languages / Пожелания за Осми март (8 март)
« on: November 20, 2017, 12:28:27 AM »

Пожелания за 8 март


Пожелания за 8 март. Не намерих такава тема, затова ще отворя тази да споделя пожеланията, които имам.

Оригинални пожелания за осми март. Изпратете поздрав на вашата жена, приятелка, състудентка, съученичка или зарадвайте своята майка, баба, прабаба, прапрабаба с подходящо пожелание по случай Деня на жената (8 март).
***
Честит 8 март!
Днес ти пожелавам всичко най-прекрасно,
а довечера ще те обичам страстно.
Любовта моя, ще е вечно твоя.
***
Скъпа моя любов, бъди все така красива и нежна!
Ти си това, което ме кара всяка сутрин да ставам с усмивка и да бъде щастлив!
***
Бъди все така красива, весела, игрива,
винаги засмяна и с любов обляна!
Честит 8 март, любима!
***
Честит осми март!
Бъди силна и горда и винаги продължавай напред и нагоре!
***
Честит 8 март!
Ти си най-красивото, което съм виждал и най-хубавото, което ми се е случвало.
Бъди все така обичаща и нежна!
***
Очите ти от щастие да греят,
в сърцето ти любов да затрепти
и всички птички на света да пеят,
защото днес празнуваш ти!
***
Честит празник, мила!
Нека цветя обсипят пътя твой към успехите и любовта!
***
За мен ти си цвете – красива, нежна и ухаеща на хубаво. Обичам те!
***
Ти си стихия любовна, вятър нежен и полъх ухаен.
Честит 8 март!
***
Бъди горда и уверена жена.
Ти заслужаваш уважение и почит
за всичко добро, което си направила.
Продължавай все така напред
и успехите ще продължат да идват.
И най-важното, помни, че винаги има някой,
който силно да те обича!
***
Бъди мила и добра,
вярвай в любовта,
бъди горда за това,
че си истинска жена.
***
Бъди красива като цвете,
бъди нежна като полъх,
бъди сияйна като звездите
бъди успешна като жена.
***
Какво ли да ти пожелая?
Нали е твоя младостта,
а нищо по-добро не зная
от нея и от радостта.
Бъди добра, бъди щастлива,
върви с една звезда в нощта!
И нека никога да не заспива
смехът на твоята уста!
***
Искам да ти каже нещо,
обичам те безкрайно много,
обичам твоята усмивка,
обичам те, това е всичко!
***
Нека на 8 март най-голямата ти съкровена мечта се сбъдне и всеки следващ ден да бъде благословен!
***
Жени, недейте да остарявате!
Никога не се предавайте!
Бъдете като люляков цвят,
макар, че прецъвтява, не
губи своя аромат!
***
Нека да бъдеш обичана!
Да се гордееш, че си
жена и да показваш своята
красота! Да не се спираш
пред нищо и да имаш
всичко! Честит 8-ми март!
***
Слънчице мое! Пожелавам ти
днес да грееш най-силно, защото
имаш празник! Да сложиш на лицето
си твоята чаровна усмивка и да се
чувстваш като богиня!
Честит 8-ми март!
***
Любовта ми към теб ще е
вечна! Днес празника ще ти
честитя и с много любов и
нежност ще те даря! Честит
8-ми март, любов моя!
***
Женската красота е несравнима!
Тя на всеки мъж е любима! Желая
ти днес на нечий мъж да си любима
и много подаръци да има!
***
Не се обръщай назад! Погреби
миналото! Гордей се със своето
настояще и вярвай в своето бъдеще!
Вярвай в себе си и помни, че си жена,
за да правиш хората около теб щастливи!
Честит 8-ми март!
***
Днес, на 8 март моля Бог да те закриля!
Никога от мен да не те отнема, защото
ти си моята любима и аз без теб не мога!
Честит празник, мила!
***
Любов! Това е, което изпитвам
към теб! Днес ще ти го покажа
и с красив подарък ще ти го докажа!
Честит 8-ми март!
***
Любов моя! Моята любов ти
дарявам и с цялата си
нежност те дарявам! Честит
8-ми март!
***
Любовта ми към теб ще е
вечна! Днес празника ще ти
честитя и с много любов и
нежност ще те даря!
Честит 8-ми март!

15
Psychology / Happiness
« on: October 15, 2017, 02:06:43 AM »

Happiness


Social happiness

"The desire for happiness is the engine of any human activity. This is the main goal of human life. From the cradle to the grave we are mostly looking for happiness in many different ways. We are so obsessed by the desire for happiness that we want to be happy not only in this life but also in the next, which clearly shows in concepts such as heaven, reincarnation, nirvana etc.
But what is happiness in itself? Sometimes we are happy when we have a girlfriend, but sometimes we are happy when we get rid of her. Tricky, yeah?
And may be at this moment it would be appropriate to say that happiness should not be confused with pleasantness. This, of course, does not mean that happiness is not  pleasurable. On the contrary, happiness always is. But not every pleasant thing brings happiness.
When we say ��?Facebook happiness’ we actually mean an experience of happiness, which is strongly influenced by our Facebook activity and the Facebook activity of others. In this book it will be discussed what the connection between Facebook and our happiness  actually is and why this connection is so important. We will talk about the different ways how proper social communication in the biggest social network in the world may make us happier.
Great philosophers throughout the whole human history teach us that everything  composed of conditions will be lost. But this also means that everything which is subject to conditions can be created. And this is very inspiring because it means that happiness is actually in our hands. It turns out that what we think, say and do today is in the very base of what will happen to us tomorrow. In that way we should be very aware of the fact that knowledge is one of the main things that helps us to avoid suffering. And it is logical. If we encounter knowledge that brings suffering, it is obviously not in-depth knowledge.
Here is an example: According to statistics, quite unexpectedly, it appears that the most unfortunate among Americans live in California and Florida. As you probably know, these are the most beautiful and congenial parts of the U.S. There is almost no temperature change throughout the year, the ocean is always pleasantly warm etc. But obviously this is not enough. Apparently, happiness does not lie in the external conditions, but in our mind. And the state of our mind is largely predetermined by the quality of our social communication.
Each of us is smart enough to give an intelligent explanation why we do not always manage to be happy. Actually, the more intelligent we are, the more easily we find reasons why something cannot be done. And often, sharing such point of view, we are able very convincingly to prove it to ourselves that happiness is impossible. But there are interesting studies, such as that one, recently done also in the U.S., which shows that if our neighbours are happy, our chance to be happy increases by 36%. And an interesting question arises: – What does my neighbours’ happiness has to do with me? Curious, isn’t it?
 The truth is that every one of us takes their decisions by themselves, we always have the freedom to make them and we always use this freedom, even if we don’t realize it.  Indeed, whether we like it or not, our happiness depends entirely on us. That’s why we must have the courage to accept the effect of our thoughts, words and actions, whatever it is,   and have enough wisdom to realise that we are those who are able to change our lives the way we wish. And one brilliant idea that we can come up with is to analyse and rethink our social communication.
 Happiness, in fact, is a worthy contender for containing meaning of life. And if  everyone of us, in one way or another, keeps trying to avoid suffering and be happy, then probably the meaning of life is to be happy. And not just happy from time to time or for a while but most of the time, and even always. So how to achieve this lasting happiness?
One of the greatest, but somehow quite incomprehensible truths about life, is that our personal happiness is largely based on the happiness of others. There is not a person on Earth who feels happy while everybody around them is unhappy. This is simply not possible. In this sense social networks are actually very important. Facilitating communication and elevating it to quite a new level, they give every idealist  the chance to bring more happiness to the world. If we use phenomena like Facebook properly, we can contribute significantly to the happiness of those around us, and from there increase the richness of our own life. When we understand that our happiness does not lie mainly in material things, but in our skilled  communication with the others, the world fills with potential and starts to look very different. We begin to understand that to compete with others for glory, wealth, youth and beauty is something that has its momentary appeal, but as a whole it is pretty pointless. Nobody can be forever young, glory passes, beauty withers, and wealth is pleasant, but  does not bring happiness in itself. Even if we buy a Ferrari, but have no friends to share the joy with, it is somehow not the same. If one opens with an understanding to meaningful communication,  they cease to consider life as depressive and poor and begin to experience happiness more often and in a deeper way."

It is ticking…

"When we are in Facebook, time often passes unnoticed. And sometimes it changes from pleasant experience to meaningless experience, and even to unpleasant experience. Especially when we are hanging about in front of the computer until 4:00 in the morning, with drooping eyelids, looking at things that we are no longer able to see and clicking on things that we can no longer understand. The reasons for such unhealthy behavior might be many, but one main reason is our habit to get distracted. And if we start to watch ourselves and others, we will understand soon enough that when we speak about “distraction”, it is just a matter of habit.
If we get distracted when we experience our fresh moments, when we are alert and fit, we may think it was by accident. But when we are suffering from fatigue or are under stress, and instead of taking a break or just relax, we open Facebook at 3 in the morning and strain our eyes, ears and nerves even more, then we should get it clear, that the pursuit of distraction is not a coincidence, but a habit. And sometimes we are under the delusion that thus we are resting. And since the habit of distraction is very strong, sometimes life can pass us by quite meaninglessly. Only if we act responsibly, having a better understanding of how we spend our own time on Facebook and mostly enjoy the freedoms and opportunities that we have there, we will achieve lasting happiness.
It’s no use wasting one’s time in any situation. Very often we tend to overestimate the importance of certain activity which is obviously a total waste of time. We tend to deceive ourselves that what we do is important to us and, in some more sophisticated cases, that it is even important to others. If it really was, it wouldn’t have been that bad. But when we are just looking for an excuse for wasting our time, then we are not useful for anyone.
Time is rare and precious resource. In fact, it is the most valuable thing one may have. And this is logical. If we were in the state before birth or after death, any other resources we have, would not be of great benefit. Whatever opportunities and prospects reality offers us, if we do not have time to absorb and implement them, they practically will not exist for us.
It is therefore important to value our time and especially our leisure time. Modern people know perfectly well that rest is actually part of work process and proper recovery is directly related to the intelligent use of leisure time.
In this regard, spending hours in our favourite social network is often stressful, and the large amount of impressions and emotions which we absorb there put extra pressure on our subconscious. Things get more complicated if these hours are at night and almost dangerous if they are after midnight.
Information overload, especially late at night, is not always a manifestation of common sense. Of course, sometimes there are moments in life, related to our profession, our education, or other meaningful activities, when we do not even sleep at all, if circumstances force us. But the one and only aimless clicking in Facebook is just a waste of time.
In fact, sometimes it is not so easy to judge when we are wasting time on Facebook and when we are not. And since each person is unique and the scenarios in which everyone of us takes part are many, it is very difficult to define clearly what is “wasted time” on Facebook. But despite the diversity of our social life online, there are enough common features which make us understand whether our social communication is useful or not.
For example, it is unwise to use Facebook during working hours, when we haven’t finished our work for the day. This might undermine our professional efficiency and lead to complications in communication with our bosses or clients. In fact, if we use Facebook during working hours only after we have done our duties qualitatively, we will find that our social communication will improve before we know it. The reason is in the inspiration that everyone gets from the sense of satisfaction from a well- done job. It permeates our thoughts, words and actions, effectively transforms the accumulated negativity in our minds, and gives us greater access to our infinite potential. Thus, on a practical level, we begin to speak and do more meaningful things on Facebook and effectively achieve higher levels of happiness.
It should also be mentioned, that if we work for a company in which the use of Facebook during working hours is not permitted, it is not appropriate to violate this restriction. If our need of Facebook communication during the day is great and we find it difficult to function without it, it is better to consider changing our job.
Another interesting tool, which shows us that we have probably been staying too long on Facebook is some lack of freshness of our experience. If there is no freshness in our Facebook communication, it is not because the whole world has faded out, but rather our psyche is already overloaded. At this point it is better to stop. When we do not react quite effectively as a result of fatigue, it is very easy to come into conflict. At such moments the logic of our perception is confused and it is possible certain healthy mental habits to be broken unintentionally. Profound lack of freshness in our communication changes our perception of Facebook. And for the sake of good style, all we have to do is just to stop at this moment.
Distinctive indicator that we are now beginning to waste our time is the emergence of anger in our Facebook communication. And when we say “anger”, it is better to be careful about its appearance both in ourselves and against us. Of course, it makes no sense to pay attention to a random insult. But if we notice frequent expressions of anger or aggression towards us, may be it is wise to give some rest to our Facebook universe.
It is even more recommended to give ourselves a break if we express anger. Unfortunately, we often notice that we are angry only when it is somewhat late. Nevertheless, if we feel that we are angry, we should immediately switch off. Nobody will benefit from deterioration of the social communication, and if we communicate while we are angry, it will come exactly to that. Anger creates fear and expectations, making us weaker and less centred. So, really, in those moments, when we are angry or Facebook community is obviously aggressive towards us, it makes no sense to waste our time there.
The world of Facebook actually has no independent existence. It is entirely created by users and is new and different each second. Although we often perceive it through our senses and concepts as something independent, without us Facebook would be just an unfulfilled potential. And because the freshness, brightness and attractiveness of Facebook really depend on the experience of all users, the way each of us behaves there, is important for us all. From this perspective, wasting our time on Facebook just does not help anyone. Even if we do not go to extremes in communication because of fatigue or boredom, the fact, that at this moment we are not useful to anyone, is not very inspiring. Not adding value is the same as taking it away. Without having any independent nature, our experiences on Facebook emerge from the meeting of a myriad conditions. Here, an intelligent look at the situation will show that most of these conditions depend entirely on us. And if we create these conditions in a healthy way, our chance to be happier on Facebook will grow significantly."

Facebook pride

"Pride is sometimes viewed as something negative and improper, sometimes as a virtue, for example, when we feel joyful pride because the successes of others. But since we are talking about “negative states of mind” in Facebook, it is obvious that we are interested in the “bad” kind of pride.
As St. Augustine once said: “The pride is the love of one’s own excellence”. The idea that we are better than the others is the very base of the pride. Thoughts like “I am so beautiful, and they are so ugly” while viewing photos of the class or “I am so smart, and they are so mediocre” while watching the discussion of our colleagues on Facebook business page of the firm where we are working, are a serious obstacle to achieve lasting Facebook happiness. The reason is that surely there is someone in this world who is smarter, more beautiful, more powerful or better lover than us and if we do not realize it there is a great danger in time to become stiff, sour and contentious. If we often focus on the faults of others at one point most of our Facebook friends will be bad people who annoy us and are good for nothing. We will fall in a situation of ‘social poverty’ and seeing all the people like worthless would deprive ourselves from the wonderful opportunity to be inspired by the good qualities of others and thus develop our own innate abilities. In order to overcome pride in Facebook is useful to try to see others as exciting and interesting by concentrating on their positive qualities. For example, our classmate may be is not so beautiful, but is good in arts and is very kind with pets. Our colleagues may be talk too much on things that they do not understand very well, but still probably are very good in organizing parties and have fun. Thus, we will naturally develop positivism and broadcast of joy and good attitude towards others will create many new reasons our friends in Facebook to love and respect us."

How to develop Love in Facebook

"Happiness in a relationship depends on 30% of the man, 30% of the woman and 40% of the social environment that surrounds them. Every experienced person knows that romantic love can sometimes occur spontaneously, but never develops without the influence of our social relations (look at Romeo and Juliette). Want it or not, the opinion of the social environment of the partner affects how he or she perceives our personality. We begin with questions of “major” importance, such as: “Do his parents like me?”, “Whether her children accept me”? and “Will I get close with his sister?”. Then came summarizing-stabilizing issues such as: “What do his friends think about me? “and “Whether I do well in front of her colleagues? “. And finally come questions frankly neurotic, such as: “Does he likes video that I post on my Facebook wall” and “Why she doesn’t comment my morning post?”
 
Be yourself. This is very important. Each artificial attitude we manifest in the beginning of a relationship just to please our partner later can become a serious test for our relations. The reason is simple – by the time we become tired to sustain behavior that is not natural for us. For example, in the beginning we daily post some nice things on our wall that flatter our partner and demonstrate our good attitude towards him or her. But time passes and as this activity is unnatural for us we begin to reduce it and eventually stop completely. Actually not posting daily is our natural Facebook state, but because our previous attempts to impress our partner, he or she no longer thinks so. For him or her this is a change in your Facebook communication, this change is associated with him or her and this change is in the negative direction for him or her. And here starts the problems.
 
So, be yourself. It makes no sense to artificially prolong the relationships in which there is not enough potential. Of course, this advice does not include the cases where you feel a prompting to do something about the partner that is not habitual for you. In this case this is not a simulation, but development. Sometimes we meet a partner who inspires the emergence of new qualities in us and that is wonderful.
 
Develop self-sufficiency: A relationship becomes difficult when we expect our partner to make us happy. So it is very useful to develop self-sufficiency. Do not weary your partner. There is no need to send him 43 private messages and 36 “Love Lucks” for a day. Any such act of attention on your part requires your partner to respond in some way and if he or she is not in the same mood you risk to remain misunderstood.
 
Give space: Do not go too much into the space of the other. Public declarations of love should be well balanced, especially in the beginning. In the early stages of a relationship when people do not know well enough each other, and do not know exactly what they want from the relationship too much public sentiment can be fatal. In the context of Facebook, this means do not act like Facebook is a theater, you and your partner are the main and only actors, your Facebook friends are the audience and you constantly act out scene after scene, showing different aspects of your romantic relationship. This brings fatigue. Do not be intrusive. Use Facebook fully. If your relationship really gives you a surplus of love – share it with other friends through the 5 Facebook positive acts (coming soon)
 
Keep clear view: It is very useful consciously to maintain a high opinion of your partner. The only way for a girl to become a princess is to make the man beside her to feel like a prince. The same goes for a man too. If we do not appreciate and respect our partner we actually do not really appreciate and respect ourselves, because our partner is one of our choices.
 
Respect the partner: To respect your partner is one of the foundations of healthy and beautiful relationship. Everyone is beautiful by itself and if you fail to maintain that attitude for your partner at least most of the time, then your relationship will be difficult. For example it is not wise decision to make jokes about your relationship in front of your partner, especially publicly. If your connection is already strong it is quite acceptable, but if you still develop your relationship it is not time for this kind of jokes."

Wise judgment

"We must not enter into the soul of a man with muddy shoes. Somehow it is not proper. But in our hectic lives and in our dynamic communication sometimes we did not even realize that we not only have entered without invitation in the private zone of the person in front of us, not only haven’t taken off our shoes, but our shoes are very muddy. And that brings unhappiness.
 
Therefore in our Facebook communication wise judgment must always be leading. Without wisdom, our thoughts, words and actions are not always a tool to help others. And as we have learned, if we are not helpful to others in our Facebook communication, we are not beneficial to ourselves too.
 
Fortunately, wise judgment is a kind of communication activity on Facebook and as such it can be developed. The most direct path to develop it is to apply consistently and unswervingly the five dynamic positive states of mind in Facebook: Joy, Love, Compassion, Confidence and Optimism. Although it is developed through regular practice to develop wise judgment in our social communication takes time. That’s why we have to be patient. And until the time comes when we can judge situations with sufficient wisdom is reasonable to apply meaningful behavior. And to develop faster, with high quality and with a lot of joy with on the way we should conduct our Facebook communication with healthy enthusiasm. And if we do this with enough social generosity wisdom will come alone. Thus our social communication will be formed not only as a means of communication but as a tool that will bring to us a lot of happiness."

How to see the potential in our friends?

"Facebook allows you to have communication in public and in this way encourages openness by allowing more information to be shared spontaneously with different and often unexpected people, which creates new relationships and deepens and strengthens the old ones. This sounds good, but on a practical level, what exactly means the word “friend”?
Actually in Facebook we do not meet with people as they are, but we meet with our own opinion about them. We always look at a person through the prism of our own idea  about him or her. And no matter whether we know him or her for a decade or just for two minutes. And if we have to be honest, we’ll find that our mind often concentrates on the negative side of the person in front of us. And this limits us. Only when we approach a person as a creature, full of potential and when we focus on its strengths rather than weak sides we will create the basis for true friendship. This does not mean to brag or flatter people for qualities that they have not developed or do not show in practice. That would be a lie, people will sense it and will further move away from us. Here we talk about how to help people around us to develop a positive potential, which already occurs in one way or another as we give them the energy of our approval. None of us is stupid and usually we are quite aware which of our qualities is weak and which is strong, whether we admit it or whether even realize it. In this sense, to put people in lower position by “advising” them or nagging them directly what should and should not do, how should or should not behave etc. is childish and sometimes – offensive.
So, do you manage to see the potential in your friends most of the time? And more importantly – how?"

Facebook joy

"We usually behave the way we feel. But it is also true that we feel the way we behave. We all know how few new photos on Facebook can change our mood in seconds, how a simple message “How are you?” by a specific person can stain our day in the colors of the rainbow and how the coffee is somehow better when the number of “likes” under our morning post on our wall constantly increases. Thus the radiation of joy on Facebook, even if sometimes we are not quite so joyful is very important for our happiness in the social network. If you create a habit to be joyful, then the step to create a habit to be happy is small. Our positive state of mind is felt by others, consciously or subconsciously, and according to the emitted emotions Facebook community reacts to us. Therefore, the radiation of joy is so important.
If a person has a lot of joy he easy can pass it to others. Joy in Facebook is somehow contagious. It flows through the space of Facebook, winks to us from pictures and posts, shouts to us from video clips and inspire us through the chat and personal massages. Turn the broadcasting of joy in your Facebook creed and simply will not believe how happy will become your Facebook universe. Post joyous posts, positive images, share the joy of your friends and especially the joy of your enemies. And just never stop! When a person is in Facebook it is much easier to implement the advice “If the life offers you a lemon – make lemonade”! This opportunity is given to us by one of the features of Facebook communication – the space between thought and its manifestation, because of the need for technical transfer of thought from our minds on the Facebook. If we learn to take this opportunity to broadcast as much joy in the social network as we can, our lives will surely be much more joyful and happy."

Angel Todoroff

Pages: [1] 2 3 4 5

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.