Recent Posts1
Other languages / "Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!" - 29 (Безплатна онлайн книга)
« Last post by MSL on Today at 02:37:47 AM »Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!
Автор: Джисър Каралтай
Част 29
"Тела и души"
"Тела и души"
- Положението е много, много натопорчено! - говореше Кяпутен Куро на целия си екип, който беше довел директно на А-кораба. Японецът беше много развълнуван, съсредоточен и някакси неспокоен. Не го бяха виждали такъв досега.
- Каквото може, ще направим. - беше веднага в готовност Кияна.
- Да..., поне ще опитаме. - добави Петър Пикапът.
- Работата е там, че нещата доста се влошават в Харкунското измерение, а в същото време и тук енергия трябва да се събира. Затова, ще се разделим на 2 екипа.
- А какво става в Харкун? - искаше да узнае Нико.
- Курхуй, като харкунец, ще ви разясни нещата. - остави на Курхуй обясненията Куро и просто зарови пръсти в косата си и се облегна назад опитвайки се да релаксира и да се успокои някакси.
- При нас има основно три държави - Харкун, откъдето съм аз и както се казва измерението ни, а другите две са Джълан и Октид. Джълан е населен най-вече с онези, гущероподобията... А Октид с октоподоиди, които са много силни и мощни, даже и да ви се струват флегматични, когато се движат. За власт, абсолютна власт, се борят Харкун и Октид. Джълан е вече полуколония на Харкун. Харкун е монархия и си имаме цар. От нас, обаче се отдели преди време един принц. И земите му заеха много кофти стратегическо място - между Харкун, Джълан и Октид. И там сега голямата геополитическа игра е кой ще завземе отново властта.
- С цялото ми уважение, но... нас какво ни засяга това? - попита Шики.
- Това ново и малко царство е пълно с енергийни източници... - само добави Кяпутен Куро и на всички им стана ясно, защото вече бяха дълбоко запознати с Куровата енергофилия, така да се каже.
- Ако успеем да се наместим там като фактор, ще е супер изгодно! - поясни за всеки случай Курхуй.
- Сега, за задачата тук, защото нещата не търпят никакво отлагане! - стана отново напрегнат Кяпутен Куро, - Аз, Курхуй, дядо Пешо и малкият Пешо заминаваме веднага към Харкунското малко царство! А вие, останалите, продължавате курса към ей оная мъглявина!
- Малко ни е страх като те няма тук... - рече Бияна.
- Е, какво има да ни е страх?! - направи се на мъж Лиан, който също се страхуваше като го нямаше Куро да ги ръководи, но пък и беше доволен, че той може да се изяви като шеф в тази мисия.
- Разбирам, че ще ви е леко дискомфортно без мен, но... ще се справите. Оставям ви супер-котката, ламята Спаска е тук да охранява поне А-кораба, ако вие слезнете на някоя планета, оставяме ви Курхуевата сфера за отваряне на спиралодупка, та да можете да ни придружите, ако нещо стане там нужда от вас, или просто да се пръждосате, ако пък стане много напечено по време на вашата мисия... имате и детектори за енергия, електрошокове, няколко пистолета... Просто действайте! А ние тръгваме, че няма време. - така им каза Кяпутен Куро и веднага се изнесоха (той, Пешовците и Курхуй) със спиралодупка към въпросното малко Харкунско царство.
- Така... - потри радостно ръце Лиан - Сега да видим кои сме тук и какво ще правим.
- Ясно е какво ще правим. - каза Нико.
- Ясно е къде отиваме, какво е заданието, но не е ясна субординацията! - веднага му рече Лиан и го погледна властно.
- Алооооооо! - чу се веднага по игличките, с които комуникираха, гласът на Куро, - Не съм те оставил там да се правиш на шеф.
- Ама не може без ръководител! - възпротиви се Лиан.
- Току що се озовахме пред двореца, нямам време да се разправям по темата! - каза Куро и добави: - Нико ще командва, ти си заместник-командир. Айде, това ви е субординацията!
- Благодаря за доверието! - отвърна Нико. Лиан остана леко попарен. Останалите реагираха с лек смях.
- Важното е да изпълним по-бързо задачата и всички да сме добре. Няма нужда от заповеди и командорене толкова. - рече Нико.
- Точно така! Браво, мойто момче! - беше доволна лямята Спаска.
- Я! Енергия!!! Енергия!!! - извика радостно Бияна, която беше видяла първа, че нейният детектор за енергия реагира на нещо приближаващо се в космоса.
- Чакай малко. - погледна и Кияна, която, заедно със Сиси, най-разбираше от уреди, от тук присъстващите.
- Какво? - попита Бияна.
- Ами това е енергия от някакъв друг космически кораб, който се движи към нас... не е от планета. Няма да се намесваме по други кораби.
- Определено. Опасно е! - каза си мнението Лиан.
- ИМА ЛИ ВРЪЗКА? - попитаха от непознатия кораб. Никой не искаше да отговаря, защото имаха лошо предчувствие, а и липсата на Куро ги караше да са малко или повече неуверени в комуникацията си с извънземни кораби. Лиан, обаче не се стърпя и отговори:
- ИМА!
- Вие сте от А-кораб, такъв като онзи, който ни блъсна преди 10 звездни часа.
- Какви звездни часове? Какъв кораб? Това корабче тук е наето, не сме се блъскали с вас! - отвърна Сиси, която беше понякога по-импулсивна и от Лиан.
- Ама нас това въобще не ни интересува!!! А-кораб ни блъсна и се измъкна! Сега вие ще платите. Каква валута имате?
- Какви валути? Нищо нямаме. Ние сме просто пътешественици и изследователи. Търсим енергия на разни планети. - отвърна по-спокойно Нико, който се опитваше да се държи поне малко лидерски, както му бе повелено от Кяпутена.
Извънземните само като чуха за "енергия" веднага се представиха на мониторите. Приличаха на някакви смешни джуджета. Физиономиите им развеселиха всички на А-кораба. Само на суперкотката нещо не й допаднаха.
- Какво се хилите, бе? - останаха недоволни джуджетата от реакциите.
- Просто не сме виждали такива като вас! - не можеше да спре да се смее Спаска.
- И ние не сме виждали такива изроди! - ревна едно джудже, явно много засегнато от Спаскините думи.
- Ей, смехотворците!!! - намеси се капитанът на джуджешкия кораб, - Казахте "енергия". Приемате сега при вас наши инспектори, да инспектират имате ли или нямате нещо енергийно! Ако нямате,... хм, ще ви оставим на мира. А, ако лъжете за валутата, че нямате - ще ви унищожим.
- Абе, нисък! - не се сдържа Лиан, - Кой ще унищожиш, бе?
Нико хвана Лиан и го поведе настрани:
- Не искам да се карам с теб точно сега, но ме чуй - А-корабът ни няма никакви оръжия, нали помниш? А тези само един изстрел да произведат и може да ни отвеят. Приличат на сравнително-развити същества! Поне много по-развити от нас на Бо и от тези на Земята!
- Така е... - съгласи се Лиан.
- Трябва да допуснем инспекторите им. - каза Кияна, която се приближи до тях, защото я беше страх да не се сбият.
- Добре, ще допуснем ваши инспектори! - обяви Нико.
След малко с космическа лодка долетяха три от джуджеподобните извънземни. Имаха си свои малки детектори... Почнаха да тършуват навсякъде и нищо не намериха. Бяха много ядосани, но нищо не казаха. Само едно от тях заяви, че оставяло подарък на кораба - даде им някаква желязна топка и се прибраха отново на космическия си кораб с космическата си лодка.
- Тези не приличат много на дашни... - рече Шики.
- Абе и аз мисля, че тази топка нещо... - започна Нико, но топката гръмна. Всички залегнаха.
- Какво стана?! - опита се да се свърже веднага с джуджетата Спаска. Онези бяха много весели, направо бяха отворили питиета да купонясват. Отвърнаха нагло и кискайки се:
- Като ви видяхме, че сте голи до шушка, решихме, че просто ще ви унищожим кораба!!! Това като гръмна, сега имаме процепи до вас.
- Вие сте ненормални и нямате никаква капка морал и уважение! - извика Ена.
- Абе не ми говори ма, дебел гигант такъв! - изсмя се капитанът им, - Айде сега да гледате как ще ви издумнем!
- Няма смисъл да се разправяме с тях! - внесе капка разум Кияна, - Давайте да се изтеглим по-бързо от тях и да си довършим онова, за което сме дошли.
- Курс към мъглявината! Оптимална скорост! - изкомандва Нико, но джуджетата се равикаха:
- Стой, бе! Стой бе!!!
- Хаха! Няма да стоим! - викна им Сиси и посочи неприличен жест, мислейки си, че са се отървали, но беше рано за радост. Малките извънземни гаднярчета изстреляха някаква мъгла към А-кораба. Той беше в състояние да се самопоправя, но още не беше затворил всички пролуки от взрива на джуджешката топка, затова част от мъглата го настигна и проникна вътре отчасти. Извънземният кораб на джуджетата се приближи към А-кораба, но оптималната скорост на последния беше по-бърза дори и от свръх-скоростта на тези нагли и безпардонни дребосъци, затова скоро те го изгубиха от поглед, но, незнайно защо, останаха все така весели.
- Какво се хилят тези ненормалници?! - недоумяваше Сиси.
- Не им обръщай внимание. - каза й Шики, - Скоро ще изчезнат от мониторите, защото все повече и повече се отдалечаваме от тях.
Лиан изсъска и скочи на тавана. Всички се ококориха. Тази мъгла беше превърнала Лиан в нещо съскащо и подскачащо?
- Какво става?! - попита супер-котката, която не можеше да говори.
Работата беше ясна! Мъглата на джуджетата бе направила така, че суперкотката и Лиан си бяха разменили телата.
- Ей! Аз съм в тялото на Спаска!!! - извика Сиси.
- Аз съм Бияна!!! - извика Кияна.
- А аз съм Кияна... - отвърна Бияна някакси вяло, защото не бе толкова емоционална, нито толкова изненадана.
Положението беше толкова объркващо! След секунда се оказа, че Шики е с тялото на Ена, а Ена с тялото на Шики.
- Леле, падам! - викна Шики, който беше с тялото на дебелата си приятелка и съученичка, и наистина се строполи, защото не беше свикнал да "управлява" толкова дебело тяло.
- Това по-лошо и от онзи пуф-прах, който ни накара да говорим само истини... - каза Нико.
- Ти кой си? - попита Сиси с тяло на Спаска.
- Аз съм си аз, Нико. - рече той.
- Е, как така?! - попита изнервено Лиан с тяло на суперкотка, явно завиждащ, че само Нико е оцелял непокътнат.
- Ами нечетен брой сме... - отвърна спокойно Кияна с тяло на Бияна, - Аз съм се разменила с Бияна... Шики се е разменил с Ена... ти си се разменил със суперкотката, ламята Спаска се е разменила със Сиси... А Нико... е той е останал Нико.
- Винаги му е вървяло на Нико! - изрече ядно Лиан с тяло на суперкотка и започна да дращи с нокти от яд.
- Не думай... - седна на пода Нико и заизрежда клатейки глава и броейки на пръсти, - Нямам родители, просто един учащ съм, а не съм голям човек от Корпуса като теб, първото момиче, което обичах искрено и до полуда избра да е с теб... Много ми върви, нали?
- Айде, стига с тази тема, бе!!! Вие двамата! - извика Сиси с тяло на ламя и избълва огън. Това респектира всички, но Лиан беше с тяло на суперкотка и извади нокти:
- Нали не искаш да се биеш с бо-корпусник в тяло на суперкотка?!
- Ей, ако нещо ми повредите тялото, ще ви ям!!! - извика Спаска, която беше в тялото на Сиси, но... така, по навик.
- Спрете се, всички!!! - извика Ена в тялото на мускулестия Шики, която се чувстваше супер-добре така, - Трябва да уважаваме телата на другите и да ги пазим като своето!
Беше права. Само Шики с нейното тяло едвам се помръдна, за първи път, и рече: - Лесно ти е да го кажеш... а ти говорим да спортуваш повече и да ядеш по-малко... оххх...
- Обещавам, че вече ще съм по-внимателна. - отвърна му Ена, която наистина се чувстваше прекрасно в това мъжко, мускулесто тяло.
- Въпросът е какво ще правим сега? - попита Бияна с тяло на Кияна и се разрева. Нико реши да отиде да я успокои, но се сети, че това е Бияна, а не Кияна... Кияна беше в тялото на Бияна... Погледна към това Биянино тяло - онова същото, което никога не спираше да го привлича, изкушава, омагьосва и натъжава. Сега в него беше Кияна - онази същата, която пък толкова го очароваше със своите умствени и душевни добродетели. Тя (Кияна с тяло на Бияна) рече:
- Или е постоянно или е временно. Няма трето... Ще трябва да си свършим работата, за която сме тръгнали, дори в тези тела... не мисля, че ще е проблем да се организираме добре.
- Абе то на тебе ти е хубаво да си в тялото на Бияна, ама аз как ще се прибера така на Бо, в тяло на котка?! - извика Лиан отчаяно.
- В краен случай... оставаме си в тези тела. - отвърна Ена, която наистина не можеше да се накефи, че е с тяло на Шики, - И всеки ще си изпълнява ролята... Ето, ти ще си с Кяпутен Куро и, когато не си на мисия, ще си на Земята, в Япония.
- А, така! Много умно! - не спря да се тормози Лиан, - А суперкотката, която е с моето тяло, тя ще отиде в Корпуса и ще съска там, докато я модифицират, защото ще ме мислят за ненормалник?! Така ли ще завърши моята кариера?!
- Все нещо ще измислим! - отвърна Шики в тялото на Ена, който се опитваше да ходи вече, - Най-малкото Куро ще вземе мерки, ще намери начин...
Наистина беше така... След още малко емоции, всички се примириха и продължиха да си пътуват до плануваната мъглявина, защото зад нея можеше да има някоя и друга планета с подходящи енергийни запаси.
Лиан с тяло на суперкотка заспа рано. Бияна с тяло на Кияна също заспа след броени минути. Последваха ги ламята Спаска с тялото на Сиси и Ена с тялото на Шики. Самият Шики с тяло на Ена се приближи до Сиси с тяло на ламя.
- Много е смешно това... фактически... - каза му Сиси, гледайки си крилата на ламя.
- И доста тежко... в буквалния смисъл... - отвърна й Шики, който се бореше с огромните сланини на Ена.
- Хаха! Да... - отвърна му Сиси... И двамата осъзнаваха, че май няма много за какво да си говорят и всичко, което ги привличаше бяха телата им (истинските).
Нико погледна към тях и малко ги съжали... в същото време, обаче, не събираше достатъчно кураж да погледне към Кияна, която в момента беше с тялото на Бияна.
- Нико... - приближи се първа тя към него.
- Да! - подскочи той... личеше му, че е нервен от близостта на това тяло (Бияниното).
- Ако си останем така... - започна Кияна и си даваше сметка, че той е объркан не по-малко от нея, но не можа да продължи това, което мислеше да изрече...
- Е,... ами... - също не можа да каже нещо смислено Нико.
- Така сигурно съм перфектното момиче за тебе, нали? - попита тя. Той я погледна и му стана много топло и развълнувано, защото му се възродиха онези чисти и пламенни любовни трепети, които имаше едно време към онази Бияна, която още не беше се хванала с Лиан и не беше го разочаровала толкова много. Искаше му се наистина да е имал този шанс преди - Бияна да е толкова близко до него, буквално на сантиметри и да му говори нежно или поне приятелски. Ръцете му затрепериха съвсем доловимо, лицето му поруменя, температурата му се покачи...
- Няма смисъл да ми отговаряш, знам че е така... - рече тя и се загледа към мъглявината, която беше толкова красива и изглеждаше още по-хубава сега, когато светлините в А-кораба бяха изгасени, за да може той да се самовъзстанови по-бързо.
- Знаеш, че... - започна Нико и отново усети колко е трудно да изрече каквото мислеше, гласът му сам секваше от вълнението...
- Знам... или може и да не знам... - отговори тя... - Иска ми се да ми кажеш всичко, което ти е в главата, но знам, че не си под влияние на прахче на истината и сигурно няма да стане.
- А, не! Ще стане! - отвърна Нико, който усети потребността да не крие нищо.
- Ами, кажи ми тогава! - усмихна се Кияна, която се усмихваше по-добре от Бияна, а сега тази комбинация - усмивка на Кияна изпълнена от лицето на Бияна - беше толкова зашеметяваща и омагьосваща за Нико, че той не усети как очите му сами се насълзиха. Тя видя това и, някакси, й стана тъжно, че тези очи, този поглед, тези сълзи никога нямаше да бъдат за нея, когато е в нейното си тяло, а не в това на тази най-красива в цялата Вселена Бияна...
- Сигурно много от нещата ще повторя, но... искам да знаеш всичко. Тя, Бияна, за мен отдавна някакси "умря", но това тяло...
Тук той понечи да я докосне, но се отказа, защото това не беше никак добре: и Лиан щеше да се ядоса, и самата Бияна можеше да се нервира, че я е пипал по тялото, без да знае, а и Кияна, която си беше ревнива, щеше да го приеме сигурно много навътре.
- И какво? - подкани го тя.
- Просто не може да спре да ми влияе... А ти си също много красива, но просто... няма я същата тръпка към твоето тяло, което иначе си е добро и немалко привлекателно. Ти, обаче, си много умно момиче и знаеш, че не всичко е в тялото, особено ако хората имат други общи неща - разбирания, стремежи, етика...
- Да... така е... разбирам те. - отвърна тя и наистина се опитваше да го разбере. След това се оттегли да спи, но не можеше да заспи... Нико също не можеше... В А-корабът застудя за няколко часа, защото това му беше финалното му самовъзстановяване и трябваше да отдели малко енергия от отоплението. Нико взе едно одеалце и се зави с него, но му стана прекалено топло. В същото време видя, че много от другите треперят от студ. Явно не бяха толкова много развълнувани и пълни с емоции като него, който още беше зашеметен от това да вижда една обичаща и харесваща го Бияна, но с душа и мислене на Кияна или по-точно една Кияна с тяло на Бияна... наистина, наистина беше едно толкова перфектно съчетание, за което той би дал всичко, което можеше в този живот. Взе одеалцето и се замисли на кой да го даде... и, най-накрая, го сложи върху зъзнещото тяло на Кияна, което в момента се обитаваше от душата на Бияна.
- На кого всъщност го даде? - попита тихичко, без да разбуди никой Кияна, която се чудеше искрено дали този жест беше за нея или за Бияна.
Нико се приближи до нея и й отвърна:
- Вярвам, че всичко ще се върне по местата си и не искам да се разболееш от настиване. Дадох го на теб, на твоето тяло.
Това я трогна и зарадва дълбоко...
(СЛЕДВА)
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.
Браво!
I need more money. Money, money, money... 
