☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your advertisement here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ad here ($5/day, $28/week or $90/month)

Your ads here ($5/day, $28/week or $90/month)

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Topics - MSL

1

Най-лесният, естествен и напълно безплатен начин за отслабване


  Нищо не искам да ви продам, нито искам да правя реклама на какъвто и да е продукт или каквато и да е услуга! Само искам да споделя как досега 3 пъти съм отслабвал с около 20 килограма всеки път! Сигурно знаете колко е вредно да си дебел/дебела; сигурно много от вас и са страдали от многото си килограми по различен повод - здравословни проблеми, подигравки, отбягване/нехаресване от тези, които сте искали да ви харесват и т. н.
 Ето, без повече уводни приказки, как аз (а и други хора по подобен начин) са отслабвали с доста.
 

Моите три пъти

Още от малък забелязах, че през ваканциите надебелявам (бил съм малък и не помня с колко, но сигурно е било поне с около 5-6 килограма за 2-3 месеца). През ваканциите се движех повече и изразходвах повече енергия - нямаше много за учене, та през свободното време енергия се изразходваше доста: спортуване с пружини и гири, каране на колело, понякога игра на гоненица, криеница, мач (футболен), баскетбол (макар и по-рядко), разходки от понякога 5-10 километра (през почивките - пеене, свирене на акордеон, четене на нещо - все дейности, които също изразходват по някоя и друга калория)... И ВЪПРЕКИ ТОВА - качване на килограми (и то, определено, не толкова от мускулна маса, а от сланини!!!) ЗАЩО ЛИ? АМИ ПРОСТО ЗАРАДИ ХРАНАТА! През ваканциите баба и дядо редовно ми даваха: 1) следобедна закуска (нещо, което през учебно време почти никога не се случваше), 2) филийки поляти с олио и поръсени с пипер, чубрица и сол - вкусно, красиво, НО много калорично (хляб и олио/масло - много калории), 3) по-често пиене на лимонади и др. газирани напитки (също много калорични)... Да не изреждам, но единсвеният фактор си оставаше това "ПОВЕЧЕ ЯДЕНЕ И ПОВЕЧЕ КАЛОРИИ"!
 Така, година след година, на около 19 години вече бях 87 килограма! И тогава, на около 20, за първи път отслабнах драстично - от 87 на 65 килограма! СВАЛИХ 22 КИЛОГРАМА САМО ЗА ОКОЛО 22-23 ДЕНА! Как стана това? Отидох на посещение в Татарстан (една република в състава на Русия). Основно прекарах времето в Казан (столицата) и в една вилна зона наблизо (придвижвах се с градски транспорт и влак, нямах уреди за спортуване, на ден извървявах не повече от 3-4 километра - 22-23 дена - никакъв спорт, защото бях зает да обръщам внимание на една Лиана Расимовна Амирханова там, с която обаче, нищо не стана, но това е друга тема). ОТНОВО ХРАНАТА (калориите) СИ КАЗАХА ТЕЖКАТА ДУМА - на ден съм свалял по около 1 килограм! Веднага и казвам какво основно се ядеше:
 1) Само един път ядохме нещо по-калорично - тестено в един ресторантец, който се казваше "Сказка".
 2) През останалото време - основно СУПА (водниста, не приличаща на Балканските чорби с мазнотиите, а основно вода, със сварени в нея моркови, картофи и още някой и друг зеленчук.)
 3) От напитките - САМО ЕДИН-ДВА ПЪТИ газирано (някаква "Груша" - напитка с вкус на круша беше), през останалото време - вода и чай, чай, чай (не помня какъв точно - но нещо обикновено - черен или зелен чай, в никакъв случай не беше специален чай).
 4) Един път се бях депресирал тотално (че хем майка ми наскоро беше починала, хем с Лиана нищо не се получаваше) и пропуснах един обяд.
 Това е равносметката за първия път: за 22-23 дена: само 1 път тестени изделия, само 1-2 пъти газирана напитка, само 1 пропуснато хранене и през останалото време - вода, чай, зеленчукови супи! От 87 на 65 килограма!
 Продължавам с втория път, но, ВНИМАНИЕ!!! Това НЕ ГО препоръчвам! (Само го споделям с научно-статистическа цел - да ви обясня, че за отслабването най-голямо значение има храната, калориите!)
 По онова време бях в Саня (един град-курорт в КНР), работех като преподавател в едно частно училище за чужди езици, но скоро то престана да съществува и останах без работа; намерих си няколко временни, но заплащането беше доста символично - например в едно от малките училища имаше в класа само 5-6 ученика, та вземах някакви пари като 2-3 лева (около 10 юана) на час. 2-3 месеца си беше ПОЧТИ ГЛАД (защото в същото време трябваше да плащам там квартира, ток, вода), докато най-после не си намерих по-богато място, което може да плаща повече пари (един многозвезден хотел ме нае за преподаване на английски, руски и корейски за по 15 лева на час и нещата се пооправиха). Но да се върнем на онези около 2-3 месеца ПОЧТИ ГЛАД: в повечето дни ядях по едно чаено яйце (яйце варено в чай) плюс нещо дребно - напр. един плод или едно сладоледче. В най-безпаричните няколко дни - много ясно си спомням, че ядях само няколко скилидки чесън и няколко мандаринки. От напитките - само минерална вода. Даже чай не съм пил през онзи период! След този полу-гладен период стигнах до най-ниското си тегло по онова време - 58 килограма, а бях над 78 определено! (Отново казвам - не го препоръчвам, защото такова едно гладуване не осигурява за организма необходимите белтъчини, витамини и пр.)
 И сега за третия път, от който съм най-доволен, защото не се налага нито да усещам толкова глад, нито пък да се лишавам от вкуснотийки:
 В един период отновно доближих 87 килограма. Даже според един кантар ги бях и прехвърлил - показа 87.5 килограма! Ужас! Отделно усетих, че колкото повече напълнявам, толкова повече хора странят от мен, дори не искат да говорят с мен. Сам не се харесвах вече - изглеждах и по-възрастен! Та първо опитах САМО с повече упражнения - 4 уреда вкъщи, лостове навън, редовните ми кунг-фу практики, отделно - работа, ходене - тц! Никакъв ефект. Даже и 1 кило не можех да сваля трайно! И тогава, най-сетне, се запознах с това нещо "как се броят калории"! Започнах да обръщам внимание в какво има повече и в какво  има по-малко калории - СПРЯХ газираните напитки (Кока Кола, Пепси Кола, Спрайт, Севън ъп, Миринда, Фанта и др.), СПРЯХ всякакви други подсладени напитки, СПРЯХ чипсовете. Бонбони, торти и всякакви други подобни безполезни, вредни храни - и без това не ям отдавна. ПОЧТИ СПРЯХ тестените изделия (само понякога един-два хамбургера - я има 1 път в месеца, я не; някоя пица - по 1 път на 2-3 месеца). ПИЯ ПОВЕЧЕ ВОДА (а понякога и разни зелени чайове, БЕЗ ЗАХАР). Вместо разни бекони, филета, наденици, салами и др. висококалорични неща, ям натурално месо - напр. пилешки гърди, магарешко месо, скариди, риба.
 НАКРАТКО - научих се да броя калории (не поемам сигурно повече от 1200-1300 на ден!), пия повече вода и си правя малкото спорт, както обикновено. И този път, в рамките на 3-4 месеца свалих постепенно около 20 килограма (и в момента продължавам, защото искам да съм около 65 до 67 не повече!

 От този метод съм най-доволен, защото - хем не ядеш само супи; хем не гладуваш и ядеш вкусно (например салата от домати, краставици, цвекло + 2 варени яйца за обяд; печена риба с картофи и чай за вечеря - горе-долу такова едно меню - разнообразно - някой дни с месо - напр. пилешки гърди, други - без месо - напр. гъби, плодове и зеленчуци).
 Извод: Независимо колко ви е бърз или бавен метаболизма; независимо на колко сте години; независимо колко спортувате - ПОЕМАТЕ ЛИ МНОГО КАЛОРИИ, ТО ЩЕ ДЕБЕЛЕЕТЕ, А ПОЕМАТЕ ЛИ МАЛКО - ЩЕ СЛАБЕЕТЕ. Много хубав пример ми даде преди време баща ми с концентрационните лагери - там са вкарвали евреи и цигани с всякакъв метаболизъм, на всякаква възраст, НО ПО СНИМКИТЕ СЕ ВИЖДА, ЧЕ ВСИЧКИ СА ОТСЛАБВАЛИ! Защо?! Ами, защото не са им давали нацистите да ядат много (отделно по онова време не е имало и толкова много висококалорични храни), а и са работили (не са оставали без физически труд). Но, пак казвам, основното е ДА НЕ СЕ ЯДЕ МНОГО (или, ако се яде - да се ядат нискокалорични неща - едно е да изядеш краставица, ябълка и домат, а друго е да изядеш 2 парчета торта, нали?)
 Много хора, които са опитали този лесен, естествен и безплатен начин - потвърждават, че действа! Сещам се за два пресни случая - един треньор по СБИ (смесени бойни изкуства) - тренира усърдно, ходи на работа, но в един момент надебелява (от ядене). Почва да яде по-малко, после сам сподели публично един статус, в който се казва, че най-важното е да почнеш да ядеш по-малко (в смисъл да поемаш по-малко калории), за да отслабнеш.
 Другия случай - една колежка. Мислеше си, че е напълняла от лекарства и вече няма връщане назад. Оказа се, че яде много и почти постоянно - фъстъци нон-стоп, редовно купувала бонбони, отделно редовните хранения вкъщи, пък и бири... Сигурно и по 5000 калории на ден е поемала понякога!!! Беше заприличала на някаква топка! Споделих й как свалям килограми - повече вода, никакви сладки неща, редуциране на тестените изделия, на чипсове, на филета и други фабрично-произведени меса, ядене на натурални неща - гъби, плодове, зеленчуци, по-умерено с кашкавала и млякото, месо - от време на време (но примерно пилешко да си го наготвиш у вас, а не да купиш салами, бекони и какво ли не и да се наблъскаш с калории), да престане постоянно да търси какво да яде, след като вече се е нахранила. И казва, че вече започнали да й падат някои панталони, майка й отчела също, че много отслабнала и се вталила, в сравнение с по-рано! Ами това е положението - чиста математика: намерете си някакво средно количество калории, което ви е нужно на ден (според възраст, пол и пр.), след това, ако сте дебели го редуцирайте, без да преставате да се храните здравословно, и ще видите, че е просто и ясно: по-малко калории = отслабване! (Полезен съвет - онлайн може лесно да намирате в какво колко калории има, ако ги няма надписани на самия продукт - просто използвайте някоя от търсачките - пример с Бинг: пишеш "how many calories in a banana" ("Колко калории в един банан?") и ти дава веднага "Calories in banana
105
About 8 minutes of running", което значи "Калории в банан - 105." и обяснява, че това се равнява на около 8 минути бягане.
 Друг пример - "how many calories in a pizza" ("Колко калории в една пица?") и дава "Calories in pizza
533
About 43 minutes of running", което лесно се разбира - "533 калории; около 43 минути бягане"). Може да си избирате точно каква пица или други количествени и качествени измерения на продуктите - много са удобни търсачките в това отношение, а и доста литература има по въпроса офлайн и онлайн. Веднъж като свикнете и като почнете да поназнайвате приблизително кое какъв калориен запас има, то няма да ви се налага постоянно да броите калориите - просто ще си имате един полезен навик и ще ядете/пиете само толкова, колкото ви е необходимо, за да поддържате идеалното за вас тегло.

2
Other languages / Пу-ер (пуер; пу ер); pu erh чай
« on: November 21, 2017, 07:08:43 AM »

Пу-ер (пуер; пу ер); pu erh чай


  Почвам една тема за въпросния пу-ер (или пу ер, или пуер) чай, който гледам, че е навлезнал и като pu erh (на латиница) в употреба.
 Скоро ще продължа темата; в момента само да отбележа, че на китайски се казва "пу-ър" ("р"-то се чете като английското "r"). Това е един чай от Китай (КНР), провинция Юннан. На китайски този чай се нарича "пу-ър-ча" (普洱茶).
 Употребявал съм го няколко пъти досега. Популярен е и тук, в КНР.

3
Other languages / Домашен ледогенератор
« on: November 21, 2017, 06:33:40 AM »

Относно домашен ледогенератор


  Преди няколко часа видях думосъчетанието домашен ледогенератор. Като става дума за ледогенератор, то аз да си кажа - повече от няколко кубчета лед не ми се е налагало да генерирам в домашни условия - затова и досега все съм ползвал хладилник за тази цел. Обаче, щом вече има и такива неща като домашни ледогенератори, и има търсене - добре; нека има и такава тема тук - все пак си е международен, всичкологичен/омнилогичен форум това.

4
Other languages / "Успял човек" - нещо относително
« on: November 21, 2017, 02:46:28 AM »

"Успял човек" - нещо относително


  Сега ще обясня накратко защо "успял човек" е относително. Днес прочетох дефиницията "псевдо-успял" ("псевдо-успели"), та това ме подтикна и да напиша повече по въпроса, макар и преди да съм споделял това-онова по него из този международен форум.
 
 

"Успех" е нещо относително, затова и "успял" е също относително


 За някой успехът е да изкара изпит и да го "полее". Човекът е щастлив и не му трябва почти нищо друго. За друг, обаче, успех е да изкара 1 милион евро (или поне рубли) и, ако се провали, може и да се самоубие. Това е положението - успех, успешност са относителни неща - всеки сам си задава нивото и критериите за тях.

Кога и как ми просветна за всичко това


 Още по време на обучението си по философия в СУ ми стана ясно, че "ценности", "щастие" и пр. са субективни, и относителни неща. За успеха, успешността и други от сорта се замислих малко по-късно. Много години (на едно емоционално и не-философично ниво) ги приемах по-скоро за обективни и абсолютни, но после разбрах, че не са така (просто, защото всеки и всякоя си имат своите критерии, своите "мерилки" за успех, успешен/успешна и успешност):

 1. По едно време, преди години, си бях харесал една колежка (по онова време - преподавателка). Заговорих я, разменихме контакти, потръгна и комуникацията ни. В един малко по-късен етап стана дума кой докъде е стигнал - аз се охарактеризирах като "успял човек" (по онова време така си мислех, сега съм по-скоро на обратното мнение), защото (по онова време) се сравнявах с разни хора из Европейския съюз, които нямат нито моето образование (магистър по философия), нито моя професионален опит (по вестници, телевизия, преводачески работи и преподавателски из какви ли не учебни заведения, и пр.), нито моите знания (всеки ден уча по нещо ново в няколко сфери), нито имат жилища (аз имам поне едностаен апартамент засега), нито пък изкарват толкова колкото мен (аз не, че изкарвам много, но знам за доста хора, които работят повече време за по-малко пари). Та, в онзи момент си мислех, че съм вече успял мъж. Скромно мнение и виждане имах за успеха тогава. Тази колежка недоумя: "Ти? Успял?!" - такава беше нейната реакция. Чудих се няколко седмици какво не ми е успялото - учителска професия, апартамент, образован, с няколко езика, ученолюбив, пишещ стихове и проза, правещ и имащ сайтове, спортуващ, не злоупотребяващ с алкохол, непушач... След време, обаче, се оказа, че тя се омъжила за шефа ни - човекът има частни учебни заведения, богат човек е. ЕТО, ЗНАЧИ, какъв й бил нейният (субективен) критерий - за да е успял един мъж, той трябва да е паралия, да има бизнес. Ожениха се те, роди му тя дете... А аз си оставам един от техните (на нея и мъжа й) служители и досега.

 2. Преди някой и друг месец, пък, попаднах на една още по-млада, севернячка тук. Личеше й, от самото начало, че е от меркантилните - пари, ядене, пиене, мода и забавления - основно това беше в светогледа й и начина й на живот. Изясни ми се само от два чата каква е същността й, но реших да продължа "експеримента". Жената пет пари не даде за разни мои успешни качества като това, че знам няколко чужди езика, че стихоплетствам и пиша (поезия; проза), че спортувам редовно (кунг-фу), че уча всеки ден нещо ново и минавам за енциклопедична личност. НИЩО ПОДОБНО НЕ МОЖЕШЕ ДА Й ХАРЕСА, А КАМО ЛИ ПЪК ДА Я ВПЕЧАТЛИ! Ценността за нея й беше изразена във въпроса, който скоро ми зададе: "Ти колко заплата имаш?" Като чу колко и като изчисли, че тя получавала почти 10 пъти повече (може и да не е вярно, но е напълно възможно, защото има и такива наоколо), то тя заключи, че аз съм просто "една пародия" ("a joke", както казват много от англоговорящите).
 Аз й се възпротивих - обясних й, че щом за нея освен парите няма: МОРАЛ и ЕТИКА, КУЛТУРА и ИЗКУСТВО, НАУКА и ФИЛОСОФИЯ - то е един прост, загубен, празен човек..., обаче, за себе си, си мисля, че и тя е права донякъде - ето, аз сега като не мога да си доспивам, защото в едностайния отвсякъде ми е шумно (чуваш как един се къпе, други си местят масите и диваните, трети гледат телевизия, а четвърти се карат) и нямам пари поне само за една стаичка в повече (поне един двустаен апартамент втора ръка да купя, че да мога да избирам "В коя стая е по-малко шумно, за да се наспя в нея?"), ТО, НАПОСЛЕДЪК, АЗ САМ СЕ ОЦЕНЯВАМ КАТО "един неуспял човек". Ами, аз какво ви говоря, че всичко е субективно? ::)

5
Other languages / "Виена" в различните езици
« on: November 20, 2017, 12:59:33 PM »

"Виена" в различните езици


  Преди малко писах за един вид ястие, което се води "виенско". (Може да се види тук въпросната храна: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/food/vienna-style-food-from-china/msg34547/#msg34547). Та, реших да споделя и за "Виена" (столицата на Австрия) как е на някои други езици. Може и да се изненадате, че на някои почти не звучи като "Виена".
- На английски е "Vienna" /viˈɛnə/ - приблизително изговаряне "Виенъ"   
- На немски е "Wien" [viːn] - произнася се приблизително като "Вийн".
- На корейски е "빈" (произношение - "Бин").
- На руски (и на много други езици) е "Вена" (произношение - "Вьена").
 Така или иначе, има нещо общо на всички тези езици с българското "Виена" и с оригиналното, местно название. Ето обаче едно, което е съвсем различно - унгарското "Bécs" (не съм сигурен, но предполагам, че се изговаря като "Беч"; нямам много познания по унгарски език; разтърсих се - тук дават аварска или пратюркска етимология - https://en.wiktionary.org/wiki/Bécs - а и произношение "[ˈbeːt͡ʃ]", т. е. "Бееч"). Интересно.
 Завършвам с турското "Viyana" ("Вияна").
 

6
Other languages / Кучето Чиби (チビ, Chibi)
« on: November 20, 2017, 12:28:30 PM »
  Това е просто едно анимационно куче с името Чиби. :)

7
Food / Vienna style food from China
« on: November 20, 2017, 12:16:16 PM »

Vienna style food

from a Chinese supermarket


  A photo of Vienna style food (from a Chinese supermarket): . And, by the way, Vienna is the capital and largest city of Austria (and one of the nine states of Austria) (https://en.wikipedia.org/wiki/Vienna).

8

Как и защо едно време много хора четяха книги

By David Monniaux007 Tanuki© Jorge Royan / http://www.royan.com.ar / CC BY-SA 3.0User:ZX95, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21987941

  Може, условно, да разделим историята на четенето (на книги) на тези етапи:

 1. Безкнижен. Няма книги. (А и да има, в по-късните епохи, то книгите са в единичен или малко екземпляри, не стигат за населението (а и то, в по-голямата си част, не може да чете).)

 2. Ранен книжен. Книги има. Все още голяма част от хората не са грамотни да четат и/или не са в състояние да се доберат до книгите (липсват на местата, където живеят или са скъпи за тях),

 3. Среден книжен (за който искам и да поговорим) - книги има, достатъчно достъпни, на приемливи цени, а хората са в по-голямата си част грамотни; търсят и четат книги много от тях.

 4. Късен книжен - днешният период от историята - книги има, но има и е-книги (електронни книги); някои хора четат, други - не четат; трети четат само онлайн-книгите (е-книгите/електронните книги); някои са неграмотни и не могат да четат.

  Днешният (късен книжен период) ви е ясен - много хора не четат; някои дори са неграмотни и не могат да четат; тези, които могат да четат и искат да четат може да предпочетат да четат просто нещо друго - вестници, онлайн статии от Уикипедия и пр. Четящите книги са три вида: четящи традиционните книжки книги, четящи само е-книги и четящи всякакви книги. Да не пренебрегваме и аудио-книгите, които са много полезни за слепи и/или заети хора!
 Тук искам да се спрем на средния книжен период, който можем да наречем, донякъде - "Класически книжен период".
 Изнасям малко факти, които ще ви помогнат да придобиете представа за него (ако сте от по-младите поколения; средните и възрастните поколения си го знаят). Аз съм "тийнейджър старша възраст" ;D, та имам спомени от "онова време", когато много се четеше.

Защо много се четяха книги тогава?


 Защо много се четяха книги тогава? Отговорът е просто:

а) Нямаше интернет. Нямаше и мобилни телефони/смартфони. Съответно нямаше е-книги, нямаше сайтове, нямаше социални мрежи (напр. Фейсбук), нямаше онлайн-енциклопедии (напр. Уикипедия). Само с телевизия, радио, книги, списания и вестници можеше да се развличаме информационно. Ще ми се да добавя и писането на книжни писма (епистоларното общение), но това е малко по-странична тема.

б) Като бяхме на почивка, често в стаята нямаше нито телевизор, нито радио. Като нямаш и компютър, нито някакъв смартфон (даже обикновен телефон), какво ти остава, освен да четеш нещо - вестник, списание, книга или да пишеш писмо? (Разбира се, можеше да си приказваш с някой, ако почивате там заедно, да играете на нещо - например шах, белот, "Не се сърди човече" и пр., но това е отделна тема).
 Спомням си още как на една почивка баща ми ни четеше на глас романа "Угрюм-река" и до края на почивката го изчете.
 Сигурен съм, че ако в днешно време изчезне някакси интернетът, то мнозина от хората отново ще започнат да четат книжни книги (както и списания, вестници и пр.) Защо? Давам веднага приме от времето, когато още бях учащ (в гимназия и после в университет) - по онова време малко от нас имаха компютър вкъщи а компютър + интернет си беше само за привилегировани. Още си спомням по онова време как един гост от Пърт (в Австралия) каза, че там почти вече нямало интернет клубове (интернет зали), защото почти всички си имали домашен компютър с интернет. Тогава на много от нас това ни се струваше невъзможно - заделяхме по 1-2 лева да ходим за по 1-2 часа в обществените интернет клубове (интернет зали), където можеше за малко да разгледаме някой сайт на любимци, да початим, да поиграем някои игри, да напишем по някой имейл (електронно писмо; е-писмо). По онова време точно започна явлението да не се четат толкова книги - все повече неграмотни деца, както и все повече предпочитащи вместо да четат книги да стоят в нет-залите/нет-клубовете (имаше някои, които даже и да нямаха пари, просто бяха кибици - стояха зад някой и го гледаха как играе или просто четяха какво си чати)! Та, точно по онова време - когато все по-малко от малките и юношите (тийновете и младежите) четяха, аз попаднах на една много интересна случка: На едни съседи им спряха тока (за дълго - не можеха да си го платят). Караха на свещи. Дъщеря и майка бяха в това семейство. Дъщерята (една Дидка) не блестеше с някакви научни или литературни способности, нито пък се открояваше с  библиомански наклоности, ОБАЧЕ, след като им спряха тока за дълго, то майка й сподели, че "Дидка се научи да чете книги!" Естествено, нали? Няма ток, няма компютър, камоли интернет, има само свещи за през нощта и книги. Когато си вкъщи и нямаш нито радио, нито телевизия, нито интернет (да припомня, че смартфони тогава нямаше), то ако нямаш пари дори за списание или вестник, ами ще посегнеш и към книгата!
 Ето и още интересно инфо от по-ранен период, който аз едвам си спомням, защото съм бил в предучилищна възраст и рядко са ми попадали тези все още "недъгави книги". Калин Донкове споделя, че едно време издателите не са поддържали собствени книговезници и романите (главно) са отивали в книжарниците необрязани и на коли. Сигурно много от вас не могат да си го представят! Аз съм попадал само на частично-необрязани книги. Не мога и аз да си представя изцяло необрязана книга! Но наистина така е било. Сега ОЩЕ ПО-ИНТЕРЕСНОТО - Преди да се прочете, книгата е трябвало да се "разреже" (защото печатната кола не е минавала под "гилотината" и страниците са били съединени там, както е сгънат печатният лист.) За удобство, по онова време, мързеливите (или, бих казал аз, изобретателните) любители на книгите (библиофили) са разрязвали страниците постепенно, според прочетенето. (Така, следващия път, когато са продължавали да започват да четат, са разбирали докъде са прочели.) Това е било нещо като единственото предимство на онези издания (В много градски домове можело да се види ножът за разрязване на книги и писма. Разрязването впрочем говорело много за притежателя на книгата. Донков казва, че е чувал с презрение да се говори за граждани, на които в библиотеката половината книги са "неразрязани". Това обаче означавало, че книгата е напълно запазена, от друга страна). Любителите и ценителите, казва Калин Донков, предпочитали яки, обрязани, добре подшити и подлепени издания с дебели корици.
 С онези стари книги се случвали всевъзможни "приключения", които, гледани от днес, изглеждат съвсем невинни, но тогава са изнервяли много хора (включително и мен, на няколко пъти, но не толкова често, защото бях ученик по-времето, когато книгите вече бяха с по-добро качество). Калин Донкове казва, че не е било пречка да започнеш нова книга, ако началото й е откъснато или затрито, защото просто в хода на сюжета лесно се ориентираш за пропуснатото. Липсата на заглавието и автора също не било проблем - стига само текстът да е увлекателен. Понякога такава злополучна книга криела приятна изненада - колата с началото се оказвала просто преместена навътре и всичко си идвало на мястото. :) Понякога тя била добавена просто след последната страница и пъхната там небрежно и безотговорно! Понякога ги нямало самите последни страници!!! (Това наистина е най-лошото - напомня ми лично на две случки - една по-скорошна, и една по-отдавнашна: 1. По-скорошната - китайка чете е-книга. Стига до интересно място и книгата... "свършва" с информацията "Ако искаш да продължиш четенето, плати си!", 2. По времето, когато бях в Либия. Нямахме телевизор (родителите ми бяха решили да спестят малко пари, вместо да гледаме арабски канали на не много разбираем за нас език, макар че бяхме понаучили поне около 2000 думи говорим либийско-арабски диалект), нямахме радиоточка, имахме радиоприемници, които хващаха разни италиански, малтийски, гръцки и др. радиостанции, нямаше смартфони, нямаше компютри, нямаше интернет; четяхме много български книги от една библиотека в град Аджедабия (в Либия), където завеждащ беше началник БГ-клуба Жельо.
 Бях много се увлякъл по една книга Мадрапур (на Робер Мерл: https://bg.wikipedia.org/wiki/Робер_Мерл).) Четях я бавно и напоително. На няколко пъти майка ми, недоволна от нещо в моето поведение, ме заплаши, че ще ме лиши от дочитането на книгата. "Може 2 странички да ти останат накрая, но няма да те оставя да я дочетеш!" - заплашваше ме тя, което беше нещо като аналог на "2 дена без телевизия!", когато наказваха по онова време родителите децата.

 Но, да продължа за времето, което е хванал доста по-възрастният Калин Донков, той казва, че тогава по-опитните измежду тях първо обръщали да видят дали краят на книгата си е на мястото. Обаче, това е важното и поучителното - страстта ни към четенето по онова време пренебрегвала дори това! Самият К. Донков пише, че е чел книги, които били изгубени до средата. Представяте ли си въобще това? Четеш книга, увличаш се (почти сигурно, щом си стигнал вече до средата й) и... край! Няма повече!!! Донков пише, че още си спомнял удоволствието, когато след време му попадали цели и непокътнати тези книги (които преди е можел да прочете само наполовина). Съпреживявам го, определено.
 Някои от тези книги се четяли направо "всенародно" -  от цялото семейство или, да речем, от цялото предприятие. Такова било времето, книжовно. Много хора, все още, си спомнят тичането до книжарниците за закупиване на някоя рядка или дългоочаквана книга/списание - напр. книгата "Отнесени от вихъра", списанията "Дъга" и "Чуден свят", и други.
 

9
Plants / A taro from China
« on: November 19, 2017, 02:25:33 AM »

A Chinese taro


  This is a taro from China (after it was left to stay 3 days at home): . Interesting. :)
 More about this plant in Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Taro.

10
Plants / Amazing colorful pepper
« on: November 18, 2017, 04:50:40 AM »

An amazing colorful pepper


  A photo of an amazing colorful pepper: -- red and green in such a cool harmony. 8)

11

Panama opens embassy in Beijing


  Panama opens embassy in Beijing, PRC.
 Source: CGTN.

12

Колко се печели от "Китайската лотария"?


  В началото само да кажа, защо сложих в кавички китайската лотария - просто, защото в днешно време има няколко китайски лотарии (в КНР са две), но изразът е останал утвърден в единствено число ("Като шестица от китайската лотария." съм го срещал няколко пъти, а за първи път ми е попадало в произведение на Джек Лондон:
Quote
Да! Ето това е Лунната долина! Та ние скоро ще почнем и диаманти да носим! Дявол да го вземе! Човек може и хиляда години да живее в града и никога да не му се удадат такива случаи. Това надминава и китайската лотария.
Джек Лондон "Лунната долина" (1913).")
 Ето и конкретни шансове и ориентировъчни суми от една от китайските лотарии, в която участвам от няколко години (живея от доста време в Китай). Играта се казва "двуцветни топки" и "шестица от тотото" (ако използваме българския термин) печелят онези, които улучат 6 червени и 1 синьо число. Сините са от 1 до 16, а червените са от 1 до 33. Всеки път се изтеглят 6 червени и 1 синьо число. Използвайки математически формули за изчисляване на шанса ([33*32*31*30*29*28/(6*5*4*3*2*1)]* 16 = 1107568 * 16 = 17721088) стигаме до следните шансове: за "петица от тотото": 1:1107568 (1 към един милион сто и седем хиляди петстотин шейсет и осем) и за "шестица от тотото": 1:17721088 (едно към седемнайсет милиона седемстотин двайсет и една хиляди и осемдесет и осем). Въпросните "петица" и "шестица" тук се водят/наричат на китайски "二等奖" и "一等奖".
 В днешното теглене 二等奖 (аналог на "петица") възлезна на 198889 юана, около 50000 лева по курса за деня (спечелени от 147 човека); 一等奖 (аналог на "шестица") пък възлезна на 7923669 юана, около 2000000 лева по курса на деня (спечелени от 8 човека). (Който иска да знае съвсем точните суми може да раздели въпросните суми на 3,99 - толкова е в момента курсът: 1 лев = 3,99 юана).
Quote
Цитирам, за да няма грешки:  第17135期开奖结果 开奖日期:2017-11-16 21:15:00
01 06 07 14 18 26 16

本期一等奖:8注,每注7,923,669元

本期二等奖:147注,每注198,889元
Зависи от конкретния джакпот - често има печалби и по 10000000 юана (около 2 и половина милиона лева), а съм виждал и по 12000000 юана (над 3 милиона лева).

Как играем ние

За да имаш по-голям шанс да спечелиш от китайската лотария (а и която и да е друга лотария) трябва играеш с повече комбинации. Дори и за децата е ясно, че ако шансът ти с една комбинация е приблизително 1 към 18 милиона, то ако играеш с 2 комбинации, ще го увеличиш този шанс на 1 към 9 милиона, а пък, ако играеш с 18 комбинации ще го увеличиш още повече - на 1 към 1 милион и т. н. Ето защо в много страни по света хора (които си имат доверие) се събират и играят на групи - например 10 човека, всеки с по 5 комбинации, общо 50 комбинации. По този начин шансовете им да спечелят се увеличават съществено.
 Ние, засега, сме само групичка от 3-ма човека - всеки играе скромно с по 2 комбинации (общо 6). Тегленията са 3 пъти седмично. Та, три пъти седмично имаме шанс около 1 към 3 милиона да спечелим "шестица от китайската лотария" и около 1 към 185000 за "петица от китайската лотария". :)
 Ако има желаещи да се присъединят към групата, да се обадят 8) :) (според мен една група от 7-8 човека е най-добре. Та, ако съберем още 5 желаещи, няма да ни трябват повече, за да има и повечко печалба за всеки един от нас като си разделим по равно парите при евентуална печалба.) 

13
Other languages / Съюз на младите юристи
« on: November 16, 2017, 08:36:53 PM »

Сайт на съюза на младите юристи


 Както вече стана дума в тази публикация, един стар приятел, с когото не бяхме влизали във връзка от около 15 години някъде, вече е юрист и ми сподели няколко сайта. За два от тях вече писах; ето и трети сайт - това е сайтът на Съюза на младите юристи, което е "национална неправителствена организация – сдружение с нестопанска цел в обществена полза, обединяваща както студенти по специалността „Право”, така и вече завършили и практикуващи млади юристи."
 Надявам се информацията да ви е била полезна!

14

Туристическа агенция


(в България)


  Вече ви споменах за един приятел тук, та следващият сайт, който ще бъде представен тук (и за който научих от въпросния човек) е този: Туристическа агенция Корина Турс.
 Пожелавам на всички повече възможности за туризъм! 8)

15
Other languages / Адвокатска кантора в България
« on: November 16, 2017, 08:23:02 PM »

Адвокатска кантора

(в България)


  От дълго време не се бях чувал с един много добър човек. Има-няма 15 години! Та, човекът, който вече освен всичко друго е станал и юрист, ми сподели някои сайтове, които ще представя тук последователно - ето първият, който се отнася до адвокатска кантора (в България): Адвокатска кантора Мирослав Евтимов. Дано да е от полза за някои, които четат тук!

Place your ads here ($4/day, $21/week or $60/month)

Your advertisements here ($4/day, $21/week or $60/month)

About the privacy policy

How Google uses data when you use our partners’ sites or apps

Post here to report content which violates or infringes your copyright.