☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆ ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

1

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 83
"Вкусно 3"

- Ама това прилича на октидско месо! - каза простодушно Спаска, която стоеше в края на пикника и не беше чула какво току-що са видели и разбрали Уйки с Питка.
 - Мълчи, бе! - сръчка я в ребрата Куро. Не искаше местните месояди-човекоядци да разбират за познанството им с октидите.
 - Ама защо не си вземате! Яжте, бе! - подкани ги кметът.
 - Въобще не знам дали това е октидско месо, но както сте го опекли толкова е ароматно, че ще закуся! - каза Спаска и почна да си хапва. Куро се плесна по челото.
 - Каквото и да е, няма да го качваме на снимка в изложба, я! Аз ще замезя също! - рече бай Петър.
 - Ами месото си е месо. - добави малкият Пешо и също опита.
 - Тъй, де! Трябва да се консумира месо! Здравословно е!!! - каза заместник-кметът.
 - Ти ще ядеш ли? - попита Питка Уйки.
 - Само, когато поглеждам към октид усещам гадене! А ти ме питаш дали искам да ям октид? - погледна я Уйки с недоумение.
 - И какво? Дойдоха, казвате, почнаха да се бият с вас, а вие туп-прас и ги убихте? - поинтересува се малкият Петър.
 - Голяма инвазия беше! От поне времето на баба ми не се помни такова нещо! - заразказва заместник-кметът, - Някакви странни кораби идват насам. Ние винаги се радваме нещо като дойде ново! Любознателни сме! Пък и месо, обикновено, е това.
 - Е, един път дойдоха едни треварляци. Изградени на основата на растителност! Гнусссссссссссс! - доде кметът, - Ама тези с пипалата! Ммммммммммммммммммм! Сами усещате този вкус!!!
 - Да, да, да. - каза заместникът му, - Та идват тези и стрелби, нападения, че даже и схватки един на един.
 - Да, опасно е било. - кимна Уйки, представяйки си какво е било живо и картинно.
 - А! Опасно! Веднага ги обезвредихме ние.
 - Някакви спецоръжия? - попита Кяпутен Куро, който имаше нещо предвид.
 - Ами! Какви оръжия толкова? Нормални оръжия като за нас. Просто народът се зарадва!!! Народът тук е много и като видя нов вид и толкова вкусен! Със стотици хиляди се нахвърли с викове: "Благодарим ви! Вкусни сте!!!"
 - И не умря ли доста от народа, докато хванахте колко? 200-300 от тези? - подсмихна се Уйки, който не можеше добре да си представи как космати дебелаци като тези ще победят отряд октиди.
 - Умряха ми! - пийна кметът някаква алкохолна течност и засия, - Умряха около 43 милиона общо на цялата планета! Но, виж какво месо!!! Хванахме не 200-300, а цели 405 екземпляра!!!
 - Значи за всеки един от тези сте изгубили по над 100 000 от местните хора? - започна да смята Кяпутенът и му се зави свят колко малко струва животът тук.
 - Да. Правилно смяташ! - кимна един, който се явяваше счетоводителят на кметството, - Малко множко изгубихме в сравнение с предишните нашествия, но пък виж какво месо! Струваше си!
 - И вие всеки ли изяждате, който попадне тук? - попита Нико, който беше готов да се брани с оръжието си.
 - Колкото може, толкова! - каза кметът и почти заспа, защото беше препил. Заместникът му го пробуди с някакъв кристал. Кристалът не направи някакво особено впечатление на никой, но Кияна, която досега не помръдваше, светна с очи (явно Чикибойското в нея се обади) и каза, явно продиктувана от Суши "Искаме от това!"
 - Куро! - подсети бай Петър Кяпутен Куро, но Куро вече беше наострил уши, защото беше ясно, че ставаше дума за нещо супер-енергийно, съдържащо енергия от типа, който трябва на Чикибой.
 - Това е скъпо нещо! Имаме няколко. Елате с нас и ще ви дадем. - каза добродушно счетоводителят.
 - Ами... ще дойдем ми, къде ще ходим... - промълви бай Петър с лошо предчувствие.
 - Ако ни накарат да си оставим оръжията, аз няма да продължа! - каза малкият Петър на Нико.
 - Решат ли да ни ядат, и милион ще изгубят, но ще ни изядат. - отвърна Нико, разбрал добре на какво са готови местните за месо.
  Докато се придвижваха бавно към превозните средства на местните Ена се спря и попита:
 - А защо всички да ходим там, ако може да бъдем изядени?
 - Много резонен въпрос, Ена! - отвърна хладно Кияна и й отговори, - Защо ли? Защото, ако всеки се откаже, няма да имаме кой да отиде. Колкото по-малко отиваме, толкова по-голям шанс да умрем!
 "То изправени пред милиарди, мигар голяма разлика има дали сме 1 на милиарди или 10 на милиарди!" - помисли си бай Петър, но реши да не противоречи на Кияна точно сега, защото това значеше директно или полудиректно противоречене на Суши и Чикибой, а това щеше да доведе или до нищо или до директното му ошамаряне. Знаеше се, че Суши никак не си поплюва и нямаше нищо общо с благия характер на отишлия си вече Фуши.
 - Всички ли да идваме? - направи опит да поспаси останалите Кяпутен Куро, който също си мислеше, че колкото повече хора отиват в сърцето на град, изпълнен с месоядни човекоядци, толкова по-опасно и зле е положението.
 - Е, всички ми! - отвърна бодро кметът, - Ще се поразходите, ще огледате! За какво толкова път сте били дотук?
 Питка се притисна до Уйки, който много се изкефи на близкия допир с нея, но не се зарадва толкова на въпроса й:
 - А вие нали нямате намерение да ни изяждате?
 Като чуха за ядене, повечето се спряха, замислиха се, но защото бяха вече сити или по друга причина казаха:
 - Е, няма, де! Вие да не сте някакво обикновено същество за ядене! Ние ви уважаваме вас! Даже и домашния любимец вземете, ама сложете му това. - подхвърлиха към Пишкяр една верижка. Била като знак, че това е за домашен любимец, а не за ядене.
 - Това е просто брутално и нечовешко! - продума Петърчо.
 - Така са свикнали тук, дядовото. Все едно, че е заек на Земята. Някои зайци ги ядат, други са само за домашни питомци. Някой ден може да спре човечеството да яде зайци и тогава да се чуди както сега ние тук се чудим как може да се ядат разумни същества!... Не го мисли толкова. Просто бъди готов да се браниш до кръв! Това сега е най-важното!!!
 Всеки се понамести в превозните средства, а Спаска просто си летеше след тях, като по-тежка и "едрогабаритна".
 Като навлезнаха в града, стой та гледай! Високи, превисоки сгради губещи се в небето, летящи превозни средства, връзки между сградите, мостове, тунели, високи паметници, висящи градини... страшна работа! Наистина, ако не бяха съзирали Чикибой, щяха да се ошашавят и зашеметят повечето от нашите герои. Такава инфраструктура нямаше нито на Земята, нито на Бо, камо ли в измерението Харкун, което беше доста по-традиционно, природно и дори приблизително селско, така да се каже. Опитът с Чикибой, обаче - този блестящ, невъобразим от земна гледна точка и ефирен свръхвисокоразвит свят, спомогна на всички да не се захласват по някакви си постройки, паметници и прочие, а да погледнат на нещата по-същностно и съдържателно. Най-много за това допринасяха огромните монитори, табла и изкуствено-генерирани образи, които рекламираха всякакво месо от най-различни същества - повечето местни като Пишкяр, но и доста извънпланетни. Много от местните жители дори се спираха и си записваха по един или друг начин това-онова за месото.
 Докато пътуваха към централната сграда, в която беше отредено да бъде кметството, пробивайки си път между милионите и дори милиарди местни жители на превозните средства, нашите герои видяха само една акция на местни вегетарианци, които протестираха и държаха на това всички да започнат да ядат само растения и продукти като яйца, яйцеклетки, сперми и прочие, но просто да не убиват повече.
 - Това с яйцеклетките и спермите беше находчиво! - отбеляза бай Петър.
 - Съсредоточи се в мисията и не говори глупости! - сряза го Кияна, която пътуваше на превозното средство зад него и която май наистина беше иззела функциите на Кяпутен Куро. Той тъкмо се канеше да каже същото, но всуе.
 Накрая дойдоха до високия превисок небостъргач-кметство.
 - Ще се качим до горе. - каза кметът.
 - Колко етажа е? - попита Нико.
 - 2459 етажа е само. - отвърна скромно заместник кметът. Явно имаха доста по-виски сгради нейде из другите градове на планетата. Един от големите асансьори ги побра, дори заедно със Спаска. И запътуваха нагоре няколко минути, но някъде около 548-я етаж асансьорът спря. Насреща изскочиха военни, много войска с насочени оръжия и всички бяха поведени в плен. Никой не оказа съпротива, защото 548-я етаж беше толкова голям и мащабен, че побираше около 70 000 войника. При самата гледка на толкова много военни никой и не помсляше за съпротива.
 - Къде ни водите? - попита някой, май беше Куро.
 - Ще видите! - отвърна командирът и след като ги преведоха по разни връзки между небостъргачите и какви ли не тунелчета, дойдоха до някакъв подземен площад, много по-огромен от всеки един площад, който бяха виждали досега. Наоколо имаше поне 500 000 въоръжени мъже и жени от всякакви видове и родове войска, а публика, журналисти и какви ли не наблюдатели изпълваха всякакви пейки, трибуни и дори паметници наоколо.
 - Ново, невиждано, недокосвано и неопитвано досега месо! - анонсира един от главните на това сборище.
 - Кметът ли ни натопи така? - попита Куро.
 - Аз нищо не знаех за това. Аз исках само да покажа онези кристали. - почна да говори кметът, но бързо-бързо го отведоха. Явно беше, че кметът не важи, когато става дума за военни и "месо".
 - ТОВА Е ЧУДО! - отново анонсираха и започнаха да хвалят месото на Спаска, на Нико, на Уйки, на Питка..., когато стигнаха до Ена, хвалбите на тази "угоеност" и "тлъстинка" стигаха висотите на всякакви литературни жанрове...
 "Аз да взема да стартирам А-кораба и да направя една атака, където сте, че да ви измъкна, а?" - предложи Шики, който следеше отблизо развитието на нещата.
 - Стой и събирай енергия!!! - просъска му през зъби Кияна и всеки, който я чу, дори не можа да разбере дали тя говори или Суши; толкова вече бе започнала да се уеднаквява с този чикибоец.
 - И СЕГА, ДА ВИДИМ КОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ТОВА УУУУУУУУУУУУУ-НИКАЛНО МЕСО! - изанонсираха и беше ясно, че започва наддаване.
 - Още ли ще събираме енергия, Кияна или ще спасяваме кожите? - попита Питка, а Ена тъкмо щеше и тя да каже това и само добави едно "Да!"
 Кияна остана безмълвна, което се стори на всички по-зловещо дори и от самия търг за месото им.
 Нико погледна към Куро с едно въпросително "Куро?", но Кяпутенът просто леко извърна поглед към Кияна, явно чакащ заповеди и нареждания от Суши и... нищо не последва. Вторият, към когото се обърна Нико беше Уйки. Към него вече се беше втренчил Пешо Пикапът, както и Питка, но Уйки просто се усмихваше едно такова недотам адекватно и леко перверзно в неговия си стил "Опитайте, ако ви стиска! И какво ще ми направите? А? А?! А?!!!" След това прескачайки Спаска, почти буквално, Нико се доближи до Кияна и понечи да я разтърси за раменете като "ОПОМНИ СЕ!!! КАКВО ПРАВИШ!?! ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПАСИМ!", но, както и можеше да се очаква, тя се обърна рязко към него и замахна с ръка да го отвее, нарани или парализира с някаква чикибойска енергия. И тук стана най-неочакваното нещо!!! Времето като че ли спря за миг, забавяйки се достатъчно - Нико можеше да види, чуе, усети всичко като на свръхзабавен каданс и докато се чудеше що за явление е това, усети че нещо го изтегля нагоре, като в същото време телесно оставаше долу, където си беше. Видя всичко наоколо - и военните, и тълпата от журналисти и залагащи, и неговите съратници. В един момент всичко се успокои, дори затъмня, притъмня и направо си стана черно. Малко преди да си помисли "Аз да не би да умрях вече, без да разбера как и защо?", Нико се усети стъпил в нещо като стаичка с правоъгълна форма и към него се приближаваше нещо с отчетливи стъпки - о, каква изненада - самият Лиан! Лиан от Корпуса, но в нова, тъмна, направо черна униформа - плашипутарническа. Приближи се към Нико, усмихна се надменно, но каза благо:
 - Нямаме много време, това е няколко мига само, които останалите може и да не усетят, но може и да усетят, колкото повече говоря с теб! Слушай и реши веднага! Мога да те измъкна оттук и да оцелееш, няма да те изядат, но ще се присъединиш към Плашипутар, както направих аз и Бияна! Съгласен ли си?
 - Защо само аз?! А останалите?
 - Засега само ти!
 - Но те ще бъдат изядени!!! - възпротиви се Нико.
 - Ужасен си! Нищо не се получи!!! - изруга Лиан и изчезна, а Нико се спусна надолу и, сякаш, влезна в тялото си обратно. Ясно беше, че Плашипутар чрез Лиан се беше опитал да го вербува в тази напрегната ситуация. В момента, в който се върна в предишното си състояние и се озова обратно в момента, когато Кияна замахваше към него, съзря едва ли не ужас в очите й; сякаш тя самата бе видяла плашипутарници. Изведнъж всичко около нея засия в бяло! Ясно беше, че Чикибой беше съзрял опасността и присъствието на Плашипутар. Куро, като най-запознат с нещата, веднага изкомандва "Залегни!" и всички залегнаха. Спаска за малко да закъснее, но Уйки я дръпна с все сила за опашката и я строполи на пода. От Кияна започна да се излъчва бясна светлина, енергия, лъчи, бял огън, бял лазер и още много неща, които физиката на Земята, на Бо и в Харкун и след 1000 години нямаше да може да обясни. Първи, които дадоха фира бяха военните и всички наоколо - журналисти, гладни за месо и наддаващи в търга и дори нещастните им "домашни любимци" - от най-първите, интелигентни, но поробени същества. Единственият оцелял, понеже залегна с Куро и останалите, местен беше Пишкяр. Изпепеляването и заслепяването беше тотално! Такава "феерия" почти никой не беше си представял. Само Куро бе виждал нещо такова, когато дълго се беше сражавал с Фуши срещу плашипутарници. А като стана дума за тях, незнайно защо (дали понеже бяха се появили само колкото да пренесат за малко Лиан или защото бяха по принцип много дистанционно намесени) само след секунда-две съпротива (изразяваща се в кратко отблъскване на цялото това свръхбяло енергийно сияние от Кияна и видима обла сфера от мрак и тотална тъмнина) просто изчезнаха. Победени или стратегически отстъпили - не бе ясно. Още по-неясно оставаше дали Кияна (и Суши, фактически) щяха да чакат докато някой бъде продаден и изяден, заради сбора на енергия или все пак нещо щяха да предприемат такова, дори и ако Лиан с плашипутарниците не се беше намесил.
 Всичко това, явно използващо пряко енергия от А-кораба, костваше на общия енергопоказател само около 11% минус. Шики и Сиси си отдъхнаха, съзнавайки напълно, че това нямаше много да удължи престоят им. Скоро останалите се върнаха при тях. Кияна, беше припаднала от цялото това напрежение, бе внесена в една от залите за лечение на А-кораба. Останалите се отпуснаха кой където може. Най-последен долетя Уйки на гърба на Спаска. Това беше интересно, защото Уйки летящ на Спаска не беше нещо често срещано.
 - Ще спестя въпросите! - заяви той и за всеобща радост и удивление хвърли кристал от тези, които търсеха в кметството всички. Куро пъргаво го пое в ръка и ахна от удивление. Енергопоказателите на А-корабът светнаха на макс! А Уйки продължи:
 - Когато Кияна започна да унищожава всичко навред и малко след като спря, аз бях запомнил обратния път, викнах ламята да ме отнесе там колкото се може по-бързо. Избучихме асансьорът и тя сама ме долетя до етажа. Наистина имаха кристали! Взех този, защото не знаех колко биха ни дали иначе. Реших да съм коректен и да взема само един!
 - Ама ти си дори справедлив! - втурна се към него Питка и го прегърна очарована.
 - Уйки е голяма работа! - похвали го и Петърчо.
 - Което си е вярно, вярно си е! - потвърди и старият Петър.
 - Какви герои имаме наоколо, нали? - каза Сиси, която все пак се радваше, че си е останала в кораба и не й се е налагало да изживява целия този ужас, - Една изпепелява всичко наоколо! Други летят и вземат енергия!... Трети, спасява всички! Да, Куро, имам предвид точно теб, защото без твоята команда, Киянчето щеше да изпепели всички ви!
 - Което е ужасно! - проплака Ена и се свлече на земята.
 - Знам, че Кияна вече не е същата. - обади се Нико, - Но мога да обясня какво стана.
 - А-ха! Ето още един герой! - обяви Сиси.
 - Малко преди да се приближа и да ми посегне... нещо се случи... - заразказва Нико. След това всички узнаха за намесата на Лиан и плашипутарниците и си обясниха изпепеляващата реакция на Кияна.
 - Но това е още по-ужасно! - възкликна Куро и остана като в ступор, защото за него намесата на Плашипутар дори тук в тази отдалечена и опасна галактика, дори на тази човекоядна планета беше шок.
 - Нека да излетим първо! - внесе малко здрав разум Уйки и А-корабът напусна планетата летейки към някакъв край на галактиката, който досега не бяха и помирисвали.
 - Аз също съм с вас вече. - обади се Пишкяр.
 - Няма ли да ти липсва планетата? - попита го Шики, който още не си беше говорил с него.
 - Няма, защото вчера бяха заловени и последните ми роднини, за изяждане... Сега съм с вас, вие сте по-висши от най-висшите раси на моята планета. Водете ме и ме яжте, когато поискате!
 - Никой няма да те яде! - смъмриха го в един глас няколко от останалите.
 - Много е забавно при вас, а? - чу Нико глас зад себе си и отново, за ужас, видя Лиан в черното си облекло!
 - Какво правиш тук?! Малко ли ти беше преди малко?! - извика му Нико.
 - Успокой се! Не съм точно "тук". Представяй си ме като холограма, колкото и далечна асоциация да е това в сравнение какво съм! Докато Кияна е в безсъзнание, малко трудно този път ще се случи същото! Просто ме последвай!
 - Къде да те последвам!? - попита Нико учудено и в същото време с полуужас установи, че всички около него - Куро, Пешовците, Пишкяр, Уйки, Питка, Спаска, суперкотката и останалите - бяха като застинали и съвсем-съвсем леко помръдващи се. Ясно беше, че Лиан с помощта на плашипутарниците го беше отново привлякъл в накакъв бързосекунден диалог, който щеше да трае секунди за останалите, но доста по-дълго за самия Нико и Лиан.
 - Слушай! Докато тези тук разберат, че говориш с мен, вече ще сме си казали всичко!
 - Не искам да те слушам!!! - извика Нико.
 - Моля те, послушай го! - появи се зад Лиан самата Бияна, облечена в черна униформа, която колкото и да беше мрачна и сковаваща, толкова й я правеше неотразимо красива и сексуална в Никовите очи. Това го разколеба и той се заслуша.
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

2
Other topics / How to Draw an Octagon
« on: Yesterday at 04:31:28 AM »

How to draw an octagon

in 3 steps


 How to draw an octagon in three steps: .
 More about it (the {8}, i. e. the octagon) in Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Octagon.

3
 Има една македонска песен с такова изречение - "Ако умра ил' загина", което значи "Ако умра или загина". Та, понеже нещо такова усещам (съвсем рационално и отговорно в момента), споделям следното:

 В случай, че умра скоро (от недохранване или при други обстоятелства) - да благодаря на всички, които РЕАЛНО са ми помагали и да пожелая да му се връща на всеки, който можеше да ми помогне да започна честен бизнес и да ме измъкне от беднотията като започнем заедно да изкарваме пари, но не пожелаха, предпочитайки да се скатаят и/или да пълнят джоба на други!!!
 
 Може да звучи много емоционално или много фалшиво или не знам си какво, но аз си го казвам откровено, честно и без задни мисли! Готов съм за всякакъв изход от този живот, но ще се стремя поне да е достоен!

4

Lantern Festival (元宵节 Yuanxiao Jie) 2019


 Happy Lantern festival 2019! It's Lantern festival (in Chinese -- 元宵节/Yuanxiao Jie). Some photos from South China:

1. -- a bright moon.
2. -- another photo of the amazing moon tonight.
3. -- and a third moon photograph.
4. -- a crowded bridge with Chinese people who're enjoying the festival.
5. , -- crowded streets.
6. -- a crowded park.
7. -- and again, a full moon behind the clouds.

5
 О, аз даже не знаех, че някой друг ми чете досадните беседи с този човек! ;D Приятно съм изненадан! Знаеш ли за кое се сещам, за една карикатура (или колаж), където един мъж пред компютъра се е хванал за главата и е зинал от учудване с думите "Не мога да повярвам! Тайните служби ми четат имейлите!!! Даже аз не си чета имейлите!"  ;D ;D ;D
 Просто се съмнявам, че такива дълги и предълги текстове ще ги прочете някой среден човек. Уви, ние сме над средното и, като имаме време, не се плашим от по-дълги текстове, та ето - ти го доказа! (И го доказа наистина, защото съм те опознал и знам, че не е в твой стил да не си прочела нещо. Четящ човек си, безспорно!)
 Аз, сега, само ще трябва да го прегледам и да пооправя някой грешки (печатни, че държа да са ми безгрешни текстовете. Казват, че било полезно за класирането в търсачките и затова. Иначе, вие си ме знаете, че съм грамотен и ако има грешка - ще е от бързане!)
 Още 1 път: трогнат съм, че някой си е направил труда да изчете толкова много текст!!! Оценявам!!! :-*

6

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно 2"

  А-корабът се припланети на тази твърде опасна за всички планета. Първите неволни посрещачи бяха някакви местни тийнейджъри от по-топчестата раса. Сновяха из горичката, където беше се припланетил А-корабът, който те не забелязаха, защото той се беше слял с пейзажа.
 - Явно мимикрията на кораба ни е много добра. Тези не ни виждат! - прошепна Сиси, докато заедно с останалите наблюдаваше вътре какво става навън.
 - Автоматична е. Много е добра. - каза Куро.
 - Откога имаме такова нещо тук? - учуди се Питка, която наистина се изненада, че имат такава функция корабът да става тотално невидим.
 - Кияна успя да я направи докато идвахме насам. - каза Куро.
 - Има полза, когато човек обича техниката, като нея. - рече Шики.
 - Да, но технологията не е вашата от Бо. Тя приложи някакви Чикибойски знания. - поясни Кяпутен Куро и се възхити за пореден път на напредъка на Бялото, Доброто и пр.
 - Тези какво си приказват! Я! Я, увеличете малко звука, за по-недочуващите като бай ви Пеша! - рече Петър Полисексът и А-корабът даде по-отчетлив и ясен звук. Онези си говореха докато сновяха някак безцелно и зигзагообразно напред-назад покрай дърветата.
 - Виж колко ядене има насам! Това може да ни стигне за много време!
 В А-корабът някои изтръпнаха, защото съществото посочи точно към тях, докато произнасяше тези думи. Помислиха си, че ги вижда.
 - Възможно ли е да ни виждат? - продума Спаска.
 - Не. - той сочи към дърветата и храстите пред нас. - веднага й каза спокойно Уйки.
 - Да, прав е. - каза Нико, който се учудваше често как Уйки е толкова интелигентен. А онези отвън продължиха.
 - Ядене! Ядене за тревопасни!!! Не е вкусно.
 - Някои ядат само това.
 - Кои? Само най-беднити и най-лудите. Кой нормален ще пропусне месо! "Месо ми дай и повече не ме мъчи!" са казали мъдрите.
 - Да. Да. Така е. Месо ми дай, месо ми дай...
 - Чичо е хванал 3 пишпуняка. Тая вечер ела ще ги ядем.
 - Ще дойда! Ми как!!! - зарадва се поканеният и двамата се отдалечиха.
 - Вярно, че е доста пренаселено тук. Даже в забутаната горичка има такива хора.
 - Не разбрах "пишпуняк" какво е. - каза Ена.
 - Нещо, което се хваща и се яде, според смисъла на изречението. - отвърна Сиси.
 - Излизаме. - каза Кяпутен Куро.
 - Вие излизате! Аз оставам тук!!! - викна Сиси.
 - И ще пропуснеш шансът да вземеш малко слънчева светлина и истински атмосферен въздух? - попита я Ена, която се плашеше не по-малко от Сиси, но не й се стоеше затворена в кораба, когато имаше възможност за разходка и то на истинска планета.
 - Ще пропусна шансът да бъда изядена като пишпуняк! - сряза я Сиси и каза, че отива в стаичката си, заключва се и не излиза оттам.
 - Шики, остани и ти с нея тук. Така ще имаме повече спокойствие, че има кой да охранява тук и с кой да държим връзка. - предложи Кяпутен Куро, а Шики се съгласи. Останалите, до един, излезнаха навън.
 - За дишане става. Тези са еколози, явно... - каза бай Петър вдишвайки от чистия горски въздух.
 - Не закачат много растенията, както разбрахме и от лош въздух не може да се оплачат. А и са развити, имат добри филтри.
 - ХЕЙ! КАКВИ СТЕ ТАКИВА, БЕ! - извика някакво гласче и едно тъничко-тъничко същество се приближи до тях. Беше нещо местно и изглеждаше много сладко и мило. Въпреки това, Куро, Нико и Уйки веднага се подготвиха за бой, тъсещи най-подходящата поза и оръжие. Не се знаеше това какво е точно, а и не беше изскачало на информацията за планетата.
 - Ами ние, отгоре там, от небесата. - каза му Спаска.
 - Искаш да кажеш, че сте от дълбокия космос? - уточни съществото.
 - Аууу, какво си сладко и умно! - усмихна се Ена, - Ти знаеш даже че над небето има космос.
 - Е, знам. Това е просто. - каза то.
 - Ти от тук ли си? - попита малкият Пешо, който се чудеше защо този вид е пропуснат.
 - Да, на 100% съм местно същество.
 - Как ви викат? - попита бай Петър.
 - Различно. Ние се самоназоваваме "пишки".
 - Много прилича на име като наше от Харкун! - удиви се Питка.
 - О! Да, точно на нещо от вашите! Като ви знам как се кръщавате... - съгласи се веднага бай Петър.
 - А ти как се казваш?
 - Пишкяр, а баща ми е Пишкун, майка ми е Пишкяра...
 - Да, ясно. Ние само "Пишкяр" като запомним и ни стига. - каза Спаска.
 - Такова име не е проблем да се запомни. Проблем е да се забрави. - каза малкият Петър.
 - Чакай малко. А какво тук наричате "пишпуняк"?
 - Това е нашият екзоним. Така ни наричат външните раси.
 - Какви са тези "външни раси"? - заинтересува се Нико.
 - Преди хилядолетия са обитавали луните на тази планета. Тук сме били само ние. И идват постепенно външните раси. Построяват ни тази велика цивилизация. Казват, че сме вторите по развитост в цялата Галактика и сигурно едни от най-развитите в целия космос.
 - Да, но... не е ли малко относително?... - запъна се Ена.
 - В смисъл?
 - В смисъл, че ядете живи разумни невинни същества! - отвърна му Нико.
 - Ние ядем само насекомите наоколо и малко от листа и семена. И понеже ние сме също неразумни като листата и насекомите, външните раси ни ловуват, купуват или убеждават да бъдем тяхната храна.
 - Лелеееее! Ама вас сериозно са ви промили мозъците! - ахна Пешо Пикапът.
 - Момченце, ти си толкова разумно колкото и нас. Даже говориш за космос, галактики, екзоними!... Това на нашата планета хора и по на 80 години може да не го научат! Ти ли ще кажеш за себе си, че си неразумен? - опита се да му влее малко самосъзнание бай Петър.
 - Вие още не сте видели другите. Те са много умни. - каза скромно съществото Пишкяр.
 - Имахме вече удоволствието. - отвърна Уйки, - Не останахме очаровани от много интелект.
 - Вижте там! - посочи Пишкяр някакви летящи превозни средства с оригинална форма, - Това са едни от външните раси.
 - От най-косматите. - потвърди очевидното Кяпутен Куро.
 - Ти защо не бягаш?! - ококори се Ена, - Ами, ако ти посегнат.
 - Това е цената, която плащаме за прогреса! - отвърна спокойно Пишкяр, за който явно беше много нормално да бъде уловен, изяден и да изгуби целия си натрупан интелект. Така го бяха обучили и не можеше да си представи нещата друго яче.
 Най-дебелият и космат индивид се приближи до извънпланетните гости. Попляска с ръце, приклекна, явно правещ местен ритуал по посрещането. При второто приклякване за малко да падне, та няколко с по-разпуснати дрехи около него (явно охранители) го подкрепиха. Той сконфузено изсумтя, пък се изхили и ведро, и мазно посрещна Куро и хората му:
 - Каква чест е за нас! Аз съм кмета на район "Високия чеп" на мегаград "Корав чеп", който може да видите зад гората! С кого имам честта?
 - Ние не сме местни. Предупредителите ни упътиха към вашата планета, да отпочинем и да заредим малко корабът. - каза Кяпутен Куро, който не сваляше ръка от пистолета си, който все пак, беше прикрил, за да не провокира излишно.
 - Да, виждам. Предупредителите казваш... Ъх... - потрепера дебелият, космат кмет, - Тези са хора без работа! Врат се навсякъде и предупреждават ли предупреждават... Добре, че някои не им се връзват и все пак идват насам!
 - Какво значи това? - попита Ена с тракащи зъби от страх. "Означава, че ще ви изяде! Това означава!" - каза й Сиси по игличката и Ена застина.
 - Сиси, млъкни, защото и без това сме разтреперани! - смъмри я Питка.
 - Чакайте малко! - подскочи кметът и бутна един от охраната си да отиде да отвори някакъв багажник. А останалите растелиха като за пикник.
 - Елате, настанете се! Вземете и домашния любимец, не пречи! - каза той и се пльосна с цялото си сланинесто туловище върху платното за пикник в ярки цветове.
 - Това е супер-котка. Това не е домашен любимец. Модифицирана е и има разумен интелект. - поясни Куро, който си помисли, че онзи говори за котката. Оказа се, че говори за Пишкяр, който за него беше или "храна" или "домашен любимец". Трето нямаше.
 - За мен е огромна чест! Не смея... - поколеба се Пишкяр, който никога не беше канен от външна раса за нещо повече от "игра на преследване", в която скучаещи деца от външната раса го преследваха и като го уловяха го биеха, но не го ядяха, защото още бяха малки и не знаеха как се коли и готви пишпуняк.
 - Хайде по-бързо уеееееееееееее! - викна кметът, защото онези се бавеха с донасянето на онова, за което ги беше пратил.
 - Щрак! - каза един от придружителите, който беше заместник-кмета на Корав чеп и като отникъде се появи някакъв изкуствен огън - явно някакво смарт-пикник-кухненско изобретение. Доставиха месо, което се понесе само към огъня. Имаше способността да привлича храната.
 - Това! Ето това имам предвид! Най-вкусното нещо в цялата Галактика! - потупа се по корема кметът, - А ние ядем много и много съм опитвал. От цялата Галактика! Нищо общо с горчивото месо на предупредителите! Нищо общо със сладникавото месо на пишпуняците!... - продължи да изрежда.
 - Уйки! - хвана го за едно от пипалцата Питка ужасена, - Видя ли какво е това месо?
 - Видях. - каза Уйки с луд блясък в очите, - Октиди!...
 - Като хапнете, сами ще разберете! - продължаваше да точи лиги кметът, - Добре че тези не слушаха тъпи предупредители! Дойдоха тук, весели момчета бяха, опитаха даже да се бием преди да се подчинят и осъзнаят, че са просто вкусна храна! Дано пак да дойдат!!! Умираме си за такова месо! Ммммммммм, вкусно!...
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

7
 286. Относно разликата между виртуално и невербално. Къде свършва реалното и започва виртуалното?
Идеите виртуални ли са?

 Ето и твоят ред дойде. :)
1. Виртуалното може да бъде както вербално, така и невербално. Но невербалното не винаги е виртуално. Това са нетранзитивни неща.
2. Ние с колегата не правим разлика между виртуално и реално. Според мен виртуалното е ЧАСТ ОТ РЕАЛНОТО, а според него даже няма смисъл да се употребява думата виртуално, понеже всичко е едно и също, общо взето.
3. Идеите са виртуално нещо, доколкото са идеални, а не материални.
(Според мен ИДЕАЛНО и ВИРТУАЛНО може да се мислят като почти- или пълни синоними).

 287. "Кога невербалното НЕ Е виртуално?"

 Ами примерно някой жест или действие като това да те напляскам по дупето (без думи, за да не чуят съседите, че то не стига, че сол нямаме, но и остава да нямаме и реноме!) не са вербални, но са доста невиртуални. Щото едно е да те напляскам виртуално, а друго е в реален план.

"Ако не правите разлика, тогава са взаимнозаменяеми."

 Не правим разлика в качеството им на съществуващи, иначе не са взаимозаменяеми, понеже едно е ЧАСТ, а другото е ЦЯЛОТО. Тоест Реалното е ЦЯЛОТО, а в него си има разни елементи/части една от които е ВИРТУАЛНОТО. Виртуалното е една от формите на съществуване на цялото, без да го изчерпва изцяло.





"Да но според твоето (1.)- Идеите могат да бъдат и вербални и невербални- пример за вербална идея?"

 Не съм казал такова нещо. Говорех, че са ИДЕАЛНИ, а не МАТЕРИАЛНИ. Иначе има невербални идеи, но, ако ги вербализирам ще станат вербални. Примерно сутринта ти се яде... (Позна! Луканка!) и отиваш до хладилника, където сол няма, но има луканки и си режеш, и ядеш. Идеята да си направиш една луканко-закуска в стил "сухоежбина" може да ти дойде на ума без да я вербализираш като : "Уф, че съм гладна. Сега ще ида и ще ям!"
  Всеки план, който си правиш, без да си го проговаряш с вътрешния глас, си е вид невербална идея.

 288. То и аз така се опитвам, но, откакто Лилия ми показа резюметата си и се омагьосах от визията й, все се изкушавам да я похваля каква ми е хубавица в моите нежни, но строги очи и ленинистко съзнание.

""Разбирам че за Dalai_tatar разделителната линия минава между дробните числа и нулата.""

  Неее. Дробите не ги намесвам. Те са вторични. А и има също реални и нереални дроби. Примерно 1/2 си е едно разделено на две или половинка. Толкова половинки сме виждали и правили. Това е реално, отразяващо реалност "понятие". От друга страна 1/-2 е абсолютна идиотщина (ще ме извините за емоционалния език!), защото ни "казва", че нещо е разделено на две неща, които са премахнати от нищото (защото -2 , /минус две/ това е едно такова симулакрумче, което се получва, като от 0 махнеш/извадиш 2, т. е. -2 = 0 - 2). И значи, следете ми внимателно простата, но философска мисъл - като едно нещо го разделиш на две неща получени, чрез изваждане от нищото, то се получава една такава също извадена от нищото половинка.
 Доколкото ДА СЕ ИЗВАЖДА ОТ НИЩО Е НЕВЪЗМОЖНО и, следователно, да се получават неща като "-2" е също толкова невъзможно, то следва, че резултатът от ДЕЛЕНЕ НА "НЕЩО" (единица) НА "НЕЩО МНИМО" (минус две) е "НЕЩО ДРУГО МНИМО" (отрицателна половинка, т. е. -0,5)...
 
 Ето и как ще вербализирам лъжовността на уравнението (дробта) 1/-2 = -0,5:
 Ти обичаш маймуни. Нямаш пари, нито разрешително да отглеждаш такива животни в дома си и решаваш да ги вземеш не от зоо-магазина, където има 2 маймуни, а от Нищото (Нулата) и правиш фокуса 0 - 2 = -2. И вече имаш две маймуни, извадени от нищото и носещи знак минус на главичките си. Гледаш, че имаш ЕДИН банан у вас и понеже си обичаш еднакво маймунките, пък било те и МИНУС маймунки и... колкото и да не съществуват, ти разделяш СЪЩЕСТВУВАЩИЯ БАНАН на ДВЕ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ МАЙМУНИ и получаваш по НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ПОЛОВИНКИ БАНАН.
  Иначе математиците ПРАВИЛНО са се ориентирали, че на нула не може да се дели. И това си е закон математически. Деленето на нула не е дефинирано и се води невъзможно. Ако не вярваш, пробвай с някой калкулатор под ръка. ОБАЧЕ в същото време няма нищо нередно за тях да делиш на извадени от нулата неща, които не съществуват...
  Ето защо дробите не са еднакви.

"От нулата нататък започва имагинерното."
 
 От нулата нататък започва само и единствено реалното количество (число). Имагинерното не започва от нулата, а започва в главите на хора с въображение, което граничи с болното. НУЛАТА Е ПРЕДЕЛ, просто защото е НИЩО. На този свят има НЕЩО, останалото го няма, т. е. е НИЩО. И извън тази конвенционална ДУАЛИСТИЧНОСТ няма как да има неща, които просто сме си ги въобразили.

"Защо точно нулата да е несъществуваща?"
 
 Нулата май е измислена за пръв път от индийците и са я наричали ШУНЯТА (пустота). Нулата съществува. Като как? Като ЧИСЛО. Какво отразява то? НЕНАЛИЧНОСТ, НЯМАНЕ, ОТСЪСТВИЕ, ПРАЗНОТА, НЕБИТИЕ. В този смисъл 0-та (нулата) си съществува като ЗНАК за отразяване на ПРАЗНОСТ. (Отделно тя съществува и като патерица за образуване на арабски числа като 10, понеже арабите не са се сетили като китайците или римляните да си напишат 10 не като ЕДНО-С-НИЩО, а като кръстче или като хиксче.)


"Защо да са съществуващи дробите? Може би 22:7 не е число, а операция (подобно на 3-5)? "

 И двете е. Хем може да се гледа на него като на операция, хем като на резултат от нея. По-редно е да се гледа като на резултат. Какво са "двайсе и две седми"? ("Какво е двайсе и две делено на седем"?) Ами това са 22 неща поделени помежду/сред други 7 неща. Тоест това е СЪОТНОШЕНИЕ. И се разделят лесно. Ако някой ден науката напредне достатъчно и се установи точно от колко елементарни частици са съставени тези 22 неща в материалните им измерения, то и ще ти кажа докъде да се закръгли онова 3.14...., за да е точен резултатът.
 Аз съм финитист и смятам, че нещата са делими не до безкрайност.

"Откъде знае Dalai_tatar кое съществува и кое не?"

 Това е друг въпрос. Но конвенционално дори математиците си казват, че отрицателните числа не отразяват някакво съществуване, а се ползват за удобство, условно.

 СЛЕДВА...

8
 Влизам, както съм казал само по празници, да видя какво-що (а, ако почна работа на пълен работен ден, даже  и няма да влизам), та гледам 2 големи отговора, които досега не съм съзрял от въпросния човек. Ето:

"Посочих само тъжната житейска равносметка за оценката/отношението на част от хората към добруването(като обобщено понятие за съпричастност,добронамереност, взаимопомощ и т.н.) Споделих стиховете на дамата защото ме докоснаха. Ако приемем Рая като мястото за по следващо пребиваване/развитие на на човешките души преди поредното им прераждане , т.е. мястото в което концентрацията на доброто е най-висока си, си заслужава да правиш така, че този път да не „буренясва”( Пътят към рая е осеян с добри намерения.). Логично/и са действията /възприятията за процесите/явленията, както и междуличностните отношения преимуществено от позицията на „своята гледна точка/истина). Този подход(на липсата на коректив) крие опасности( като деформации в представата за даденостите ,самоизолация, както и нескончаем процес на генериране враждебност и негативизъм). Излизането от това състояние е продължителен/мъчителен процес, които изисква и безкомпромисен самоанализ в т.ч. преценка/преосмисляни/актуализиране на критериите/възприятията в духа/посоката на общочовешките критерии и ценности оформили се в процеса на човешките общества.( Помогни си сам за да ти помогне и друг).
Забележка: Текста е дълъг и немага да го пусна! Той е моя заключителен коментар по темата."
+
"Оценявам, че на този етап е трудно да се общува с категорията хора извели на преден план инстикта за съхранение и превърнали в „символ Верую” максимата:„Който не е с мен е против мен!” Аз приемам нещата по различен начин. Мнозина вероятно не ме харесват като персона(изцяло), други не харесват мои действия, постъпки , убеждения. Това е тяхно лично/суверенно право. Аз също не прегръщам и не аплодирам всичко случващо се около мен(в страната, града, общността в която се развивам,хората около мен със всички свои дадености и т.н.). Това не ги прави по никакъв начин мои врагове. Човешките взаимоотношения и издигането им на по-висок/цивилизован етап включва и разрешаване на спорните въпроси с присъщите за човешки същества подходи. Тази тенденция не се забелязва напоследък(в отношенията между общностите в доста страни, както и в международните отношения), но факта, че нещо на определен етап не се случва, а определено е добро/положително, не е достатъчно основание да се откажеш от него, както и да вярваш/очакваш, че то ще се случи/случва. Още снощи като прочетох известието/реакцията знаех как ще постъпя. Изчаках решението „да пренощува”, защото досега решения/начинания съм предприемал след процес на обмисляне. Може би и защото съм зодия „Везни”(и не само поради това). Човешките мъдрост/опит препоръчват: „Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди!”. Срещат се и разновидности на тозе съвет. Смисълът обаче е един. Аз не съм се опитвал да навлизам в ничие лично пространство, да манипулирам или заемам страна. Просто „почуках на нечия врата” , за да споделя своя опит и разбирания за дружеските/чистите (по мое разбиране, а убеден съм и на други хора). Усетих изкуствено създадени тъмнина/мрак. Защо, не знам?! Не живеем в джунглата и не ми е известно някое законодателство да е ратифицирало нейния основен закон. Ако повече свалят тъмните/черните очила, както и прогонят тези си мисли/настроения/възприятия ще забележат/констатират/установят, че да се живее/присъства/съществува на този свят е голям късмет и божи дар, както и че на земята има място хората да живеят без да си пречат, а не да се мразят и нараняват!
Моля за извинение от Всички, които от моите размисли са се почувствали засегнати/наранени/обидени! Моля за извинение и от Тези, които още в началото са били убедени, че подхо да/позицията ми са били дълбоко погрешни! Аз обаче си запазвам правото убедено да вярвам, че всички спорни въпроси , могат да имат и Happy end/termination, ако има добронамереност, желание за диалог и разумни взаимни компромиси! Възприемам „късния период”от живота си(след излизането в пенсия) като спокоен, съдържателен(по моите критерии) и миролюбив. Събуждам се щастлив, че имам възможността да продължа участието си в „Шоуто-живот”, да се радвам на красивите природни дадености( в т.ч. флора и фауна), да се докосвам до постиженията на човешкия гений и да срещам познат и непознати щастливо усмихнати хора
Имам още много неща да споделя по темата, но мисля, че сега е момента на сложа край на коментарите си по темата(във времето напред)!"

 За съжаление нямам много време, та ще отговоря само поточково-пунктуално:

 1. Добруването много лесно се разбира по Пирамидата на Маслоу - останал ли си, "благодарение" на роднини, приятели, съседи и пр. хора около теб до ниво да нямаш бизнес и дори да гладуваш С ДНИ, когато няма работа, то добруването няма как да се състои, особено ако си даваш сметка, че ти си образован, с диплома, с опит, със стаж, но въпреки това, независимо от теб - няма как да си удовлетвориш дори най-простите потребности!

 2. Научно погледнато (най-правилното отношение! Научното - лишаващо ни от измислици, недоказаности и простотии!) няма доказани: ад, рай и прераждане.
 Дори, по Паскаловски, да приемем нещата "за всеки случай", то нищо от това НЕ предполага самоунизяването, преклонението пред злите и държенето като последен червей, когато хора без чест, без доблест и без достатъчна образованост се опитват да те обиждат и да ти влияят в живота!!!

 3. "Своята гледна точка" е СУБЕКТИВНА ПО ФОРМА, но (може да бъде!!!) ОБЕКТИВНА ПО СЪДЪРЖАНИЕ! Не унифицирай (уеднаквявай) гледната точка на един неук шовинист с един учен интернационалист, например! От "гледна точка" до "гледна точка" може да има и Балкан разлика! В противен случай - изпадаш в РЕЛАТИВИЗЪМ. А той не води до никъде.

 4. Корективите са бол (в изобилие!) Но умният, начетен и образован човек търси корективи в НАУКА, УЧЕНИ ПРИЯТЕЛИ и пр., а не СТИХИЙНО (демек - произволен коректив, не винаги е полезен!) То и някое дете на 3 години или неук човек от гетото, който не знае какво е "еманация" може да се опитва да ти е коректив! Ти ще го приемеш ли просто, защото е коректив? Корективността изисква ОСНОВАТЕЛНОСТ и АДЕКВАТНОСТ! Иска се качество на коректива. В противен случай има заблуда, която казва: "всеки коректив е добър". Та, да не се излагаме!

 5. Враждебност и негативизъм има към ТЕЗИ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ. Не е нормално да си мислиш, че понеже някой се е САМОЗАЩИТИЛ срещу лошото, то той е такъв спрямо всеки! Избягвай повърхностните, едностранчиви заключения!

 6. Самоизолация? Ха-ха-ха! В ерата на интернет и всред милиони хора. Невъзможно! (Дори и за по-интровертните личности.)

 7. Самоанализът е силна страна само на хора като мен - завършили и учещи се по философия, четящи ПОСТОЯННО книги по човекознание, психология, философия и пр. Колкото по-дълбоко вниква човек в науки за човека (например като моята магистратура - ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ), толкова по-добре може да си прави самоанализи, да САМОРЕФЛЕКТИРА, както казваме ние - професионалистите. Така че, няма проблеми със самоанализа при мен, за разлика от този при много от останалите.

 8. Общочовешки ценности и критерии. Анджък, де! И къде са те при хората, които искат да възраждат нацизъм, шовинизъм, пишат открито за избиване на всякакви хора по народностен, расов, сексуален и пр. признак? За гредата в окото нали го знаем изразът?

 9. Хайде да не лицемерничим! От това да видиш, че някой ВЗЕМА СТРАНА И Е НЕОБЕКТИВЕН, до това да мислиш, че само "Който не е с мен, е против мен!" има много осезаема разлика (за мислещия и знаещ човек!)... От километри си личи обективното и непродиктувано от допълнителни мотивации мислене с това, другото, което се демонстрира напоследък!

 10. Инстинкт за (само-)съхранение го има всяко нормално същество. Когато наистина си притиснат до стената и виждаш, че вместо помощ, получаваш само агресия и, плюс това, получаваш подмолни опити за вреда, МНОГО ЯСНО, че ще се браниш! Ако някой очаква друго - или е свръхегоист и/или не разбира нищо от света, живата природа и, в частност, човека.

 11. Да. Ако някой не те приема, не значи, че си му враг. Но, ако някой ОТКРИТО те обижда, а ти си траеш и си въобразяваш, че сте приятели, е няма как да не бъдеш оценен като НЕАДЕКВАТНИК!

 12. Спорните въпроси може да се разрешават цивилизовано или не, НО има нещо такова като НЕРАЗРЕШИМИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. Няма начин, понякога, някой който е решил на всяка цена да ти придобие собствеността, например, да го убедиш да не я придобива, защото видиш ли, ти си много миличък и беден, а той/тя трябва да се откажат. То, ако ставаше така, нямаше да има по света войни и конфликти. Наивно е. И го казвам аз, човекът, който е ПАЦИФИСТ, между прочим!

 13. В зодии, който вярва е с предраздък, известен като зодизъм. Несериозно е да се мисли, че всички хора родени през един и същи период от време (напр. септември) ще са със сходни психологични, етични, характерови и темпераметови качества. Видя ли "зодия", подминавам хигиенично.

 14. "Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди." е добро правило, но не е алфата и омегата. Да, много хора има, които не вредят. От това става ли им животът по-добър? Ето, аз не вредя, например. Уча се. Не пуша. Не пия концентрати. Помагал съм и все още помагам. И какво? Имам ли по-добър живот от този на който и да е себичен до крайност бизнесмен, например? НЕ!!!

 15. Няма "тъмнини и мрак". Дори някои го възприемат като "критикува те, че да изкара някоя почерпка". Просто си личи, когато човек не е обективен и, когато сякаш насила, НЕСВОЙСТВЕНО ЗА НЕГО, се появява подтикнат от други хора и/или от някаква корист. Личи си. А после оправдания до Бога... Разбираемо е, но не е оправдаемо.
 И като си говорим за "тъмнина и мрак" - да те обиждат на човек с нечовешки възможности и после да отричат, че са писали това и едва ли не, когато предоставиш доказателство, да те набеждават за фалшификатор, ТОВА ДА НЕ Е "СВЕТЛИНА И БЛЯСЪК"? Я по-сериозно!

 16. Не живеем в джунглата, но много хора искат да е така и се държат така. А, който се брани, но го набеждават, че той е от джунглата, има пълното право на своя ЗАЩИТА И СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ!

 17. Лесно е да си с розови очила, ако не живееш в едностаен шумен апартамент, където НЕ МОЖЕ ДА СПИШ ОТ ШУМ и си БЕЗРАБОТЕН! Много е лесно! Сит на гладен не вярва!!! И 100 тояги на ЧУЖД ГРЪБ са малко!!!

 18. Компромисите се делят на РАЗУМНИ, ДОБРИ и НЕРАЗУМНИ, ЛОШИ. Компромисът не е САМОЦЕЛ!

 19. Радва се на флора и фауна този, който поне има някакъв доход и се е наспал. Я да си безработен и недоспал, да видим колко ще те радва мухичката на листото на мушкатото!

 20. Докосванията до човешкия гений си ги правим ежедневно. Защото четем КАЧЕСТВЕНИ САЙТОВЕ, а не стоим само във Фейсбук!

 21. Щастливо усмихнатите хора се делят на различни видове. Не зад всяка усмивка се крие истинска радост и щастие! Отделно - има хора, които несъзнават опасностите около тях - утре, примерно ще умрат от препиване, но им е едно такова усмихнато и весело. Дебилни усмивки са това.

 22. Не знам кога и дали ще мога пак да отговоря, защото докато някои са усмихнати, наспали се, задоволени и пр., аз съм в момента борещ се за работа, защищаващ се от нападки, каещ се за лошия си късмет откъм пари и бизнес в живота (защото все с такива роднини, приятели, съученици съм наоколо - нямат и/или не искат да помогнат с капитал на деен и способен човек като мен!)... Та не знам кога, но никога не бягам от публични спорове!

9
 283. Много амбивалентно се отнасям към тази новина. От една страна се радвам, че в българското философско пространство се споменават и неща като Джуан Дзъ - много велик философ /древнокитайски/. От друга страна Герджиков*, ако го прокоментира в стила на неговите си "Граници на науката", язък за хубавата тема!
 
__________
* Говоря за Герджиков от 1995. Оттогава много вода е изтекла и не съм му следил развитието, така че да не се вземат под строго внимание коментарите ми. (През последните години му четох малко неща онлайн, свързани с пътувания и чужденци. Също не останах доволен от най-различни заключения, които мога да отнеса към "прекалено обобщено и невярвно в повечето случаи"/. Нищо лично нямам този мой бивш преподавател и колега-философ - мисля, че е симпатичен човек даже, но не мисля, че повечето му мнения за битието, философията и хората по света са вярни.)

 284. Лилия, Кант е казал, че някои неща в математиката са СИГУРНИ ОСНОВИ и ти като СИГУРНА ОСНОВА виждаш ИМАГИНЕРНО ЧИСЛО, което по дефиниция си го признават за:
а) НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (ескплицитно),
б) ИЗМИСЛЕНО (експлицитно),
в) СЪЗДАДЕНО В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАВИЛАТА ЗА БАЗОВИ МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ (имплицитно)...
На мене такава "СИГУРНА ОСНОВА", която е несъществуваща, измислена и нелегална /в този контекст - "не по правилата"/ ми е много оксиморонна.
---
Комплексните числа ги знам - смесица между истина и неистина, т. е. грешки по терминологията на Любен Сивилов.
 Ето пример за едно такова "уравнение", вербализиран:
 Лилия много ми харесва, но тя не ме харесва. Въпреки, че е невъзможно да ме хареса, аз си въобразявам, че вече ме е харесала и означавам този "факт" с "i". След това прибавяме i към реалния факт, че Лилито си пише с мене във този форум, който е P. По този начин имаме i+P = iP.
iP е комплексно число (което има имагинерна и реална съставка). За някой външен наблюдател iP ("С Лилия много се харесваме взаимно и си пишем във форума!") би изглеждало напълно коректно число. И, ако с него, примерно се "опише" и някое съпротивление между нас (с аналогия на импенданса), то i съвсем добива легитимност и никой не се сеща да го оспори, защото "върши работа".
.

 285. Ваня, чакай малко да отговоря на уважавания от мене човек и после ще ти отговоря на твоите въпроси. Мерси, че си прочела. Надявам се и всеки един от останалите да прочете и да вземе отношение, защото това е толкова интересна тема, че просто ми е адски любопитно какво минава през главите на толкова различни философи като модератора и Николай Турлаков, или като Хераклит и Фреге.
 Уважаеми Ясен, най-първом да заявя, че "Уикипедия" за мене, традиционно, е нещо НЕДОБРО, но поради липса на по-добро (примерно една безплатна онлайн Британика или един по-добре разбиращ писмен китайски Далай_Татар, който да чете и разбира Байду Енциклопедията /китайският писмовен език, т. е. китайската йероглифика са трудни за несистемно учене, както е при мен/) ползвам често Уикито, ако има нещо ценно. С цитатът, който те уверявам, че не може да е дело на някой от средностатистическия "вещ" модератор там съм много, ама много съгласен и бих ти го предложил дори и да е не от това полу-психопатно и полу-олигофренско явление "Уикипедия" /макар с годините, определено, да има напредък и накои статии наистина да са качествени и да заслужават внимението ни/, но и от някоя книга на Розенберг-нациста, примерно. Вярното си е вярно, независимо на кой уебсайт е пейстнато. /И от кой е казано. Дори и най-големият нацист, олигофрен или психопат/социопат, ако каже нещо, което е вярно, то си остава вярно, независимо кой и кога го е казал./
-------
  Влагането на една в друга виртуалности зависи в какъв аспект се третира. УСЛОВНО може да се говори за вложени една в друга виртуалности. Примерно, ако моделираш нещо си там, за да не се размиват нещата ЗНАКОВО. Обаче ДЕ ФАКТО, както и аз казах - нещата са си с една и съща степен/модус на съществуване като виртуалитет (виртуално/виртуалност).
"Реал" имах предвид, че е прието в средите на някои Интернет-специалисти. /А и доста интернет-дилетанти, всъщност./ Но, както на Уикипедия, така не съм фен и на това понятие, така че никак не настоявам за неговото натрапване. Още повече, че семантично то отвежда към нещо много по-плитко от РЕАЛНОСТ. Повечето хора, като нефилософи, определят РЕАЛА като СОЦИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, най-вече. И така...
С това тука не съм съгласен:
  "Във въпросната руска статия от Уикипедия говорят за виртуалност, актуалност, потенциалност и реалност и отгоре ръсят със сол на вкус. Достатъчно неразбираемо и претенциозно, за да не си правя труда да го оборвам."
  ТОЧНО ТОВА Е ЦЕННОТО на статията, че виртуалността е изяснена като АКТУАЛНА, с което и аз, и ти сме съгласни. Понеже за много народ тя не е актуална и после се чудят как така стана, че от неактуалното получихме съвсем актуални резултати. Ние сме надраснали това отдавна.
 Така, виждам, че има съгласие и по друг пункт - признаваш, че ВИРТУАЛНОТО не е веществено, а е ИДЕАЛНО. Браво!
С това и ти отговарям на въпросите може ли да се замени с друго, адекватно понятие. Може. ИДЕАЛНОТО (като единство и противоположност на МАТЕРИАЛНОТО в човешкия живот).
  Я кажи и ти някои от твоите любими понятия, с които си заместил модерното "виртуален" ?

 СЛЕДВА...

10
Other languages / Re: Сънища
« on: February 17, 2019, 08:23:59 AM »
 И аз съм имал сънища с къде по-неприятни, къде с най-неприятни колективи! ;D

11

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно"

  А-корабът се носеше на автопилот със скорост, което беше толкова бавна за него, че никой не можеше да усети каквото и да е движение. На никой в кораба, обаче не му и минаваше през ума за скоростта и движението, защото навред бе настанало смущение и някои клоняха даже към ажитация.
 - Аз за милионен път ви казвам, че това беше много лоша стъпка! Да се хвърлим точно в тази Галактика! - викаше Сиси, почти прегракнала от много викове и вайкания.
 - Поне няма октиди насам! - опитваше се да я въздържа Шики, макар и да не му се получаваше, защото тя нервно ходеше-напред назад, ръкомахаше и постоянно се измъкваше от утешителните му прегръдки.
 - Просто трябва да проявим още известно търпение! - говореше Кяпутен Куро, а суперкотката измяукваше хиподепресивно в синхрон с неговите думи.
 - Няма октиди, но има ужасни създания, които могат да ни изядат! - отвръщаше Ена на Шики, представяйки си с ужас как я нарочват за изяждане някакви извънземни, защото обичат тлъсти създания като нея.
 - Аз даже се чудя как досега, след толкова много пътешествия из друго измерение и галактики, още никой не се е опитвал да ни яде. Ето, че най-сетне и на това попаднахме. - разсъждаваше си Пешко някак спокойно.
 - Не разбирам голямата врява. - добавяше философски-задълбочено бай Петър и допълваше, че няма никаква разлика дали някой ще те убие, за да те яде или ще те убие, защото си му враг или просто ще те убие, за да те направи на луксозна чанта.
 - Прав е! - казваше невъзмутимо Уйки, - Дали ще те удуши октид и ще те захвърли като непотребен боклук зад себе си или ще ти отреже главата някой от 82376-К90, за да я свари? Много ли голямо значение има каква е точно безславната ти смърт?
 - Все едно и също унизително умиране! - припяваше му Питка, която се чувстваше не много щастлива, но доволно сигурна, когато Уйки е близо до нея.
 - Аз да взема думата. - произнесе Ламята Спаска с трите си глави едновременно. Прозвуча като трио (каквото си и беше). По принципа на пестене на енергия Спаска говореше само с една от главите си, но този път се изказа и с трите, което поради необичайността си, за миг втрещи останалите. Спаска продължи с произволно-избрана своя глава, в случая - средната:
 - Канибализмът е лошо нещо. А за тези същества това даже не е канибализъм, защото те ядат такива, които не са от техния вид. Все едно като нас, когато ядем заек, кокошка, риба, патица, скарида, вълк...
 - Чакай, Спаске, оля се! Никой не яде вълци! - спря й изреждането дядо Петър.
 - Не ядете ли? - замисли се Спаска и простодушно добави, - Аз пък ги ям. Вълче месо, какво не му харесваш?...
 - Но животните са животни! Ние сме разумни същества! - викна Ена, която вече се беше сериозно притеснила. Нико я потупваше успокоително по рамото.
 - Яжте каквото искате! Мен няма да ме яде никой!!! - развика се отново Сиси.
 - СПРЕТЕ ДА КРЕЩИТЕ! И ДВЕТЕ! - смрази ги Кияна с твърд глас и се приближи до тях. Изглеждаше ядоса. Гледаше навъсено. Посочи с пръст Сиси:
 - Ти си жена-войн! Спомни си откъде идваш и в какви опасности си била! Няма да ти е за първи път да си защитиш живота!
 - Защо ми казваш това? - ококори се Сиси, предчувствайки нещо лошо.
 - Защото е решено!!! Отиваме там! Отиваме на 82376-К90!
 - Ама защо точно там? - попита Нико.
 - Защото там има много енергия! - каза Кияна, а в същото време изречението "Защото там има много енергия." бе казано в един глас от бай Петър и от Кяпутен Куро, които бяха усвоили главното за Чикибой - енергията. А-корабът се насочи автоматично към планетата 82376-К90.
 - Дано да има някое по-тихо местенце там, да отседнем, да подишаме малко въздух, докато събираме енергията... - разсъждаваше Спаска.
 - Не се надявай много. Пренаселено е. - реши да не позволява напразни надежди Куро, който беше проучил данните за 82376-К90.
 - Пренаселено е, затова и ядат каквото докопат. Работата е ясна като бял ден. - кимна бай Петър.
 - Ще се въоръжим с всичко, което имаме и би трябвало да не може да ни докопат. А и сме вече хора с голям боен опит. - опита се да охлади емоциите Шики.
 - Да. Да запазим хладнокръвие. В края на краищата, ако въобще няма място за победа и за отстъпление, тогава Кяпутен Куро може да отвори спиралодупка и да се измъкнем за кратко към Харкун.
 - Харкун... - повтори Уйки и за миг го обхвана носталгията. Искаше му се поне за малко да е в някоя горичка и да си поговори поне за пет минути с някой стар дендрон или, в краен случай, с някой малоумен джъланец.
 - Забрави! - отново внесе болезнен реализъм Кяпутен Куро, - Няма да бъде одобрено прахосването на енергия за спиралодупки. Ще трябва да разчитаме на собствените си сили.
 - Все ще измислим нещо. - обади се пак Спаска, - Аз съм гладна, може да изям някой от тях и да ги уплаша.
 - Детинщина! - възмути се Сиси.
 - Я вижте тези как изглеждат! - подаде изображения Пешко. Всички ги заоглеждаха - различни раси от дебели и кръгли същества с кафеви косми и рога, зъбати зелено-сини люспести дълги създания и всякакви други цветове, форми, размери.
 - Все едно си в зоопарк! - ахна бай Петър.
 - Приличат на високоеволюирали животни, които си остават все пак животни... - даде оценка и Кяпутен Куро.
 - Приличат, но само приличат. Достатъчно са развити мозъчно, за да имат втората по развитост цивилизация в Галактиката си. - каза Уйки, който се заглеждаше в пейзажа зад самите същества. Имаха високи сгради, които се извисяваха с километри в небесата, различни магистрали, тунели, връзки, строежи наподобяващи огромни паметници и всякаква инфраструктура. На този фон повечето места, които бяха посещавали всички тук, с изключение на блестящия, неотразим Чикибой, изглеждаха като селца от градски тип в най-добрия случай.
 - Уф! Колко време ще трябва, за да се насъбере енергията и да се пръждосваме оттам? - попита Сиси.
 - Само няколко денонощия. - отвърна й Куро, който точно това и изчисляваше в момента като човек най "на ти" с "енергобера", ако може така да го наречем.
 - Дано да не са им много дълги денонощията! - потрепера Ена.
 А-корабът се приближаваше към планетата и тя вече се виждаше ясно и отчетливо. Някои от градовете приличаха на огромни планини, които се издигаха над облаците, които имаха зелен цвят и се виждаха дори от космоса. Преди да се доближи съвсем близо до тази опасна планета А-корабът мина покрай една от нейните 7 луни съвсем близо и всички видяха малки транспортни корабчета, които изсипваха нещо на тази луна-сметище. Когато се вгледаха по-отблизо видяха, че това са оглозгани кости и черепи на различни същества. За много от екипажа на А-кораба това беше зловеща гледка.
 Уйки предложи да се даде команда на компютърът да търси ненаселено място. Куро преди това, обаче, изкомандва анализ на защитните системи на планетата.
 - Не мисля, че е нужно. - каза Уйки, - Те приемат вероятно с отворени обятия всичко, което им идва наготово като храна.
 Оказа се прав. Дори патрулни военни кораби не се мяркаха, макар и да не будеше никакво съмнение, че междупланетните летателни възможности на тази цивилизация са добри и можеха да си направят доста орбитални патрулни космически кораби. Уви, имаха само транспортни, да извозват костите до луната-сметище.
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

12
 Ами правилно разсъждаваш. Аз само бих добавил, че на много хора (мъже или жени) самия факт, че наоколо (съвсем наблизо) има любопитни уши/очи им стига, за да им стане неудобно и да си останат в ситуацията на "иска му се, но не му стиска". Та, само това, че е било претъпкано е задало доста неудобна ситуация дори за обикновено запознанство, а ако прибавиш и другите неща, които ти много адекватно отбелязваш - съвсем стават нещата "малко невъзможни".  :)
 Всъщност, като се замисля, като си представя такава ситуация (поне в култури, които що-годе познавам пряко - Русия, Татария, България, Китай, Либия, Македония и още няколко, които познавам по-задочно - Япония, Корея, Виетнам, Турция, САЩ) то с непознат да започнеш да се запознаваш в навалица сигурно ще се впуснат само хора в по-особено състояние:
 - някой под въздействие на алкохол или нещо друго подобно, на който "въобще не му пука какво ще си кажат хората".
 - някой, който не е на себе си от емоции (много му е радостно, че е спечелил от тотото или му е много "зашеметено", че е получил вест за смърт на близък).
 - някой, който по принцип си е такъв (редките изключения на всякакви смели и/или невъзпитани и/или дебилни индивиди).
 - някой повярвал в "безотказните" и "сигурни" пикапьорски идеи.
 Абе, с две думи - редки случаи.

13
Plants / Some unripped tomato
« on: February 16, 2019, 02:53:04 AM »

Unripped tomatoes


  Some unripped tomatoes in a small vegetable garden:. I like these plants! :)

14

Chinese baozis and Chinese (spicy) pickles from a small Chinese restaurant

Why so rush (何太急)

Tasty Chinese baozis (baozi) and spicy (hot) Chinese pickles from a small Chinese restaurant ("Whu so rush"/"何太急"). Two photos:
  • -- crispy, soft and juicy baozis.
  • -- spicy (hot) Chinese pickles.
I like these dishes!

15

Китайски изобретения

(Голям списък)


 Един голям списък с китайските изобретения - на руски, в Уикипедията (Википедия): https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_изобретений,_сделанных_в_Китае.

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.