"Моля те, рестартирай ми живота отново!"
Автор: Джисър Каралтай
-6-
Това беше нито по-малко, нито повече черният аналог на сияещото същество!
- Е, какво сега?... - каза черният аналог, - Нещо разстройва ли те цветът ми? Да не си расист?!
- Не..., по-скоро, - смънка Чанко, - леко, такова едно асоциирам с лоши сили, с дяволи... в най-добрият случай съм колорист, но не расист.
- Абе, религиозни предразсъдъци! - заключи съществото, без да се хваща на съждения и разсъждения за колоризъм и, все пак, си промени цвета на оранжев.
- Я! Ти можеш да се променяш! Оранжево същество си сега. - каза очевидното Чанко и се озърна, за да се убеди дали не сънува, гледайки в близост разлистилите се зелени дървета и храстчета, които бавно се поклащаха от вятъра.
- Мога, мога. Тук обаче нещо ми вее много. Ако искаш, дай да се прехвърлим някъде. Ще ти обясня нещата, онова бялото и сияещото те лъже!
- Сериозно ли? - опули се Чанко.
- Аха!
- Ама то, все пак, ми дава шансове да си рестартирам, да си започна наново всичко.
- И какво става? Не виждаш ли, че всеки път нещо се осира, с извинение? - засмя се вече оранжевото същество.
- Ами да... а ти какво можеш да направиш? Да ме рестартираш в по-добър живот и свят ли?
- Точно така! Хайде, хайде че е студено тук! - рече припряно оранжевото и го дръпна с думите "Идваш ли с мен или не?"
- Идвам! Нека да опитам и с тебе! - рече убеден напълно Чанко и изчезна заедно с това ново, станало от черно на оранжево, същество.
След няколко секунди на осъзнаване, Чанко се видя в огнена среда - лава, пламъци, пара... "Това е адът?!" мина му през ума.
- Нали не ти е много горещо? Сега разбираш май защо в онзи ветрилник ми беше студено, аз си живея тук, на! - обясни му оранжевото, което сега пък беше станало червено и си майстореше нещо зад един буен огън.
- Ама, това тук... прилича на ада от религията! - каза уплашено Чанко.
- Е, подробности сега. - захили се станалото червено същество.
- Какво става с мен? Моля те, рестартирай ме, както обеща! - викна Чанко.
- Аааа, за рестартите. Ето как стоят нещата, Чанко. Аз трябваше да направя малко маркетингов трик. Че рестартирам - рестартирам, но при мен е на принципа "лотария", "рулетка". Няма каквото ти си избереш, а каквото ти се падне.
- Ама то това по-лошо и от предишното?! Ако ми се падне да съм муха или бълха, какво?
- Е, ами няма само онзи да рестартирва, бе?! И аз искам! Иначе няма бонус от шефа!
- А кой е шефът?! - зашеметено попита Чанко, без много да очаква отговор.
- 'Айде ти пак почна с подробностите! - ядоса се съществото и му блъсна едно виртуално "колело на късмета" с думите "Върти!". Чанко се взря и видя около сто опции. Някои бяха добри, но други бяха ужасни. Минаха му през погледа неща като "болен от нелечима болест", "болен от лечима болест", "плъх", "бизнесмен", "медицинска сестра", "женска горила" и "президент"... Чанко завъртя със затворени очи.
Следва.
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз
Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License