☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

Your ads here ($2/day)!

Show Posts

This section allows you to view all posts made by this member. Note that you can only see posts made in areas you currently have access to.


Messages - MSL

586

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно 2"

  А-корабът се припланети на тази твърде опасна за всички планета. Първите неволни посрещачи бяха някакви местни тийнейджъри от по-топчестата раса. Сновяха из горичката, където беше се припланетил А-корабът, който те не забелязаха, защото той се беше слял с пейзажа.
 - Явно мимикрията на кораба ни е много добра. Тези не ни виждат! - прошепна Сиси, докато заедно с останалите наблюдаваше вътре какво става навън.
 - Автоматична е. Много е добра. - каза Куро.
 - Откога имаме такова нещо тук? - учуди се Питка, която наистина се изненада, че имат такава функция корабът да става тотално невидим.
 - Кияна успя да я направи докато идвахме насам. - каза Куро.
 - Има полза, когато човек обича техниката, като нея. - рече Шики.
 - Да, но технологията не е вашата от Бо. Тя приложи някакви Чикибойски знания. - поясни Кяпутен Куро и се възхити за пореден път на напредъка на Бялото, Доброто и пр.
 - Тези какво си приказват! Я! Я, увеличете малко звука, за по-недочуващите като бай ви Пеша! - рече Петър Полисексът и А-корабът даде по-отчетлив и ясен звук. Онези си говореха докато сновяха някак безцелно и зигзагообразно напред-назад покрай дърветата.
 - Виж колко ядене има насам! Това може да ни стигне за много време!
 В А-корабът някои изтръпнаха, защото съществото посочи точно към тях, докато произнасяше тези думи. Помислиха си, че ги вижда.
 - Възможно ли е да ни виждат? - продума Спаска.
 - Не. - той сочи към дърветата и храстите пред нас. - веднага й каза спокойно Уйки.
 - Да, прав е. - каза Нико, който се учудваше често как Уйки е толкова интелигентен. А онези отвън продължиха.
 - Ядене! Ядене за тревопасни!!! Не е вкусно.
 - Някои ядат само това.
 - Кои? Само най-беднити и най-лудите. Кой нормален ще пропусне месо! "Месо ми дай и повече не ме мъчи!" са казали мъдрите.
 - Да. Да. Така е. Месо ми дай, месо ми дай...
 - Чичо е хванал 3 пишпуняка. Тая вечер ела ще ги ядем.
 - Ще дойда! Ми как!!! - зарадва се поканеният и двамата се отдалечиха.
 - Вярно, че е доста пренаселено тук. Даже в забутаната горичка има такива хора.
 - Не разбрах "пишпуняк" какво е. - каза Ена.
 - Нещо, което се хваща и се яде, според смисъла на изречението. - отвърна Сиси.
 - Излизаме. - каза Кяпутен Куро.
 - Вие излизате! Аз оставам тук!!! - викна Сиси.
 - И ще пропуснеш шансът да вземеш малко слънчева светлина и истински атмосферен въздух? - попита я Ена, която се плашеше не по-малко от Сиси, но не й се стоеше затворена в кораба, когато имаше възможност за разходка и то на истинска планета.
 - Ще пропусна шансът да бъда изядена като пишпуняк! - сряза я Сиси и каза, че отива в стаичката си, заключва се и не излиза оттам.
 - Шики, остани и ти с нея тук. Така ще имаме повече спокойствие, че има кой да охранява тук и с кой да държим връзка. - предложи Кяпутен Куро, а Шики се съгласи. Останалите, до един, излезнаха навън.
 - За дишане става. Тези са еколози, явно... - каза бай Петър вдишвайки от чистия горски въздух.
 - Не закачат много растенията, както разбрахме и от лош въздух не може да се оплачат. А и са развити, имат добри филтри.
 - ХЕЙ! КАКВИ СТЕ ТАКИВА, БЕ! - извика някакво гласче и едно тъничко-тъничко същество се приближи до тях. Беше нещо местно и изглеждаше много сладко и мило. Въпреки това, Куро, Нико и Уйки веднага се подготвиха за бой, тъсещи най-подходящата поза и оръжие. Не се знаеше това какво е точно, а и не беше изскачало на информацията за планетата.
 - Ами ние, отгоре там, от небесата. - каза му Спаска.
 - Искаш да кажеш, че сте от дълбокия космос? - уточни съществото.
 - Аууу, какво си сладко и умно! - усмихна се Ена, - Ти знаеш даже че над небето има космос.
 - Е, знам. Това е просто. - каза то.
 - Ти от тук ли си? - попита малкият Пешо, който се чудеше защо този вид е пропуснат.
 - Да, на 100% съм местно същество.
 - Как ви викат? - попита бай Петър.
 - Различно. Ние се самоназоваваме "пишки".
 - Много прилича на име като наше от Харкун! - удиви се Питка.
 - О! Да, точно на нещо от вашите! Като ви знам как се кръщавате... - съгласи се веднага бай Петър.
 - А ти как се казваш?
 - Пишкяр, а баща ми е Пишкун, майка ми е Пишкяра...
 - Да, ясно. Ние само "Пишкяр" като запомним и ни стига. - каза Спаска.
 - Такова име не е проблем да се запомни. Проблем е да се забрави. - каза малкият Петър.
 - Чакай малко. А какво тук наричате "пишпуняк"?
 - Това е нашият екзоним. Така ни наричат външните раси.
 - Какви са тези "външни раси"? - заинтересува се Нико.
 - Преди хилядолетия са обитавали луните на тази планета. Тук сме били само ние. И идват постепенно външните раси. Построяват ни тази велика цивилизация. Казват, че сме вторите по развитост в цялата Галактика и сигурно едни от най-развитите в целия космос.
 - Да, но... не е ли малко относително?... - запъна се Ена.
 - В смисъл?
 - В смисъл, че ядете живи разумни невинни същества! - отвърна му Нико.
 - Ние ядем само насекомите наоколо и малко от листа и семена. И понеже ние сме също неразумни като листата и насекомите, външните раси ни ловуват, купуват или убеждават да бъдем тяхната храна.
 - Лелеееее! Ама вас сериозно са ви промили мозъците! - ахна Пешо Пикапът.
 - Момченце, ти си толкова разумно колкото и нас. Даже говориш за космос, галактики, екзоними!... Това на нашата планета хора и по на 80 години може да не го научат! Ти ли ще кажеш за себе си, че си неразумен? - опита се да му влее малко самосъзнание бай Петър.
 - Вие още не сте видели другите. Те са много умни. - каза скромно съществото Пишкяр.
 - Имахме вече удоволствието. - отвърна Уйки, - Не останахме очаровани от много интелект.
 - Вижте там! - посочи Пишкяр някакви летящи превозни средства с оригинална форма, - Това са едни от външните раси.
 - От най-косматите. - потвърди очевидното Кяпутен Куро.
 - Ти защо не бягаш?! - ококори се Ена, - Ами, ако ти посегнат.
 - Това е цената, която плащаме за прогреса! - отвърна спокойно Пишкяр, за който явно беше много нормално да бъде уловен, изяден и да изгуби целия си натрупан интелект. Така го бяха обучили и не можеше да си представи нещата друго яче.
 Най-дебелият и космат индивид се приближи до извънпланетните гости. Попляска с ръце, приклекна, явно правещ местен ритуал по посрещането. При второто приклякване за малко да падне, та няколко с по-разпуснати дрехи около него (явно охранители) го подкрепиха. Той сконфузено изсумтя, пък се изхили и ведро, и мазно посрещна Куро и хората му:
 - Каква чест е за нас! Аз съм кмета на район "Високия чеп" на мегаград "Корав чеп", който може да видите зад гората! С кого имам честта?
 - Ние не сме местни. Предупредителите ни упътиха към вашата планета, да отпочинем и да заредим малко корабът. - каза Кяпутен Куро, който не сваляше ръка от пистолета си, който все пак, беше прикрил, за да не провокира излишно.
 - Да, виждам. Предупредителите казваш... Ъх... - потрепера дебелият, космат кмет, - Тези са хора без работа! Врат се навсякъде и предупреждават ли предупреждават... Добре, че някои не им се връзват и все пак идват насам!
 - Какво значи това? - попита Ена с тракащи зъби от страх. "Означава, че ще ви изяде! Това означава!" - каза й Сиси по игличката и Ена застина.
 - Сиси, млъкни, защото и без това сме разтреперани! - смъмри я Питка.
 - Чакайте малко! - подскочи кметът и бутна един от охраната си да отиде да отвори някакъв багажник. А останалите растелиха като за пикник.
 - Елате, настанете се! Вземете и домашния любимец, не пречи! - каза той и се пльосна с цялото си сланинесто туловище върху платното за пикник в ярки цветове.
 - Това е супер-котка. Това не е домашен любимец. Модифицирана е и има разумен интелект. - поясни Куро, който си помисли, че онзи говори за котката. Оказа се, че говори за Пишкяр, който за него беше или "храна" или "домашен любимец". Трето нямаше.
 - За мен е огромна чест! Не смея... - поколеба се Пишкяр, който никога не беше канен от външна раса за нещо повече от "игра на преследване", в която скучаещи деца от външната раса го преследваха и като го уловяха го биеха, но не го ядяха, защото още бяха малки и не знаеха как се коли и готви пишпуняк.
 - Хайде по-бързо уеееееееееееее! - викна кметът, защото онези се бавеха с донасянето на онова, за което ги беше пратил.
 - Щрак! - каза един от придружителите, който беше заместник-кмета на Корав чеп и като отникъде се появи някакъв изкуствен огън - явно някакво смарт-пикник-кухненско изобретение. Доставиха месо, което се понесе само към огъня. Имаше способността да привлича храната.
 - Това! Ето това имам предвид! Най-вкусното нещо в цялата Галактика! - потупа се по корема кметът, - А ние ядем много и много съм опитвал. От цялата Галактика! Нищо общо с горчивото месо на предупредителите! Нищо общо със сладникавото месо на пишпуняците!... - продължи да изрежда.
 - Уйки! - хвана го за едно от пипалцата Питка ужасена, - Видя ли какво е това месо?
 - Видях. - каза Уйки с луд блясък в очите, - Октиди!...
 - Като хапнете, сами ще разберете! - продължаваше да точи лиги кметът, - Добре че тези не слушаха тъпи предупредители! Дойдоха тук, весели момчета бяха, опитаха даже да се бием преди да се подчинят и осъзнаят, че са просто вкусна храна! Дано пак да дойдат!!! Умираме си за такова месо! Ммммммммм, вкусно!...
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

587
 286. Относно разликата между виртуално и невербално. Къде свършва реалното и започва виртуалното?
Идеите виртуални ли са?

 Ето и твоят ред дойде. :)
1. Виртуалното може да бъде както вербално, така и невербално. Но невербалното не винаги е виртуално. Това са нетранзитивни неща.
2. Ние с колегата не правим разлика между виртуално и реално. Според мен виртуалното е ЧАСТ ОТ РЕАЛНОТО, а според него даже няма смисъл да се употребява думата виртуално, понеже всичко е едно и също, общо взето.
3. Идеите са виртуално нещо, доколкото са идеални, а не материални.
(Според мен ИДЕАЛНО и ВИРТУАЛНО може да се мислят като почти- или пълни синоними).

 287. "Кога невербалното НЕ Е виртуално?"

 Ами примерно някой жест или действие като това да те напляскам по дупето (без думи, за да не чуят съседите, че то не стига, че сол нямаме, но и остава да нямаме и реноме!) не са вербални, но са доста невиртуални. Щото едно е да те напляскам виртуално, а друго е в реален план.

"Ако не правите разлика, тогава са взаимнозаменяеми."

 Не правим разлика в качеството им на съществуващи, иначе не са взаимозаменяеми, понеже едно е ЧАСТ, а другото е ЦЯЛОТО. Тоест Реалното е ЦЯЛОТО, а в него си има разни елементи/части една от които е ВИРТУАЛНОТО. Виртуалното е една от формите на съществуване на цялото, без да го изчерпва изцяло.





"Да но според твоето (1.)- Идеите могат да бъдат и вербални и невербални- пример за вербална идея?"

 Не съм казал такова нещо. Говорех, че са ИДЕАЛНИ, а не МАТЕРИАЛНИ. Иначе има невербални идеи, но, ако ги вербализирам ще станат вербални. Примерно сутринта ти се яде... (Позна! Луканка!) и отиваш до хладилника, където сол няма, но има луканки и си режеш, и ядеш. Идеята да си направиш една луканко-закуска в стил "сухоежбина" може да ти дойде на ума без да я вербализираш като : "Уф, че съм гладна. Сега ще ида и ще ям!"
  Всеки план, който си правиш, без да си го проговаряш с вътрешния глас, си е вид невербална идея.

 288. То и аз така се опитвам, но, откакто Лилия ми показа резюметата си и се омагьосах от визията й, все се изкушавам да я похваля каква ми е хубавица в моите нежни, но строги очи и ленинистко съзнание.

""Разбирам че за Dalai_tatar разделителната линия минава между дробните числа и нулата.""

  Неее. Дробите не ги намесвам. Те са вторични. А и има също реални и нереални дроби. Примерно 1/2 си е едно разделено на две или половинка. Толкова половинки сме виждали и правили. Това е реално, отразяващо реалност "понятие". От друга страна 1/-2 е абсолютна идиотщина (ще ме извините за емоционалния език!), защото ни "казва", че нещо е разделено на две неща, които са премахнати от нищото (защото -2 , /минус две/ това е едно такова симулакрумче, което се получва, като от 0 махнеш/извадиш 2, т. е. -2 = 0 - 2). И значи, следете ми внимателно простата, но философска мисъл - като едно нещо го разделиш на две неща получени, чрез изваждане от нищото, то се получава една такава също извадена от нищото половинка.
 Доколкото ДА СЕ ИЗВАЖДА ОТ НИЩО Е НЕВЪЗМОЖНО и, следователно, да се получават неща като "-2" е също толкова невъзможно, то следва, че резултатът от ДЕЛЕНЕ НА "НЕЩО" (единица) НА "НЕЩО МНИМО" (минус две) е "НЕЩО ДРУГО МНИМО" (отрицателна половинка, т. е. -0,5)...
 
 Ето и как ще вербализирам лъжовността на уравнението (дробта) 1/-2 = -0,5:
 Ти обичаш маймуни. Нямаш пари, нито разрешително да отглеждаш такива животни в дома си и решаваш да ги вземеш не от зоо-магазина, където има 2 маймуни, а от Нищото (Нулата) и правиш фокуса 0 - 2 = -2. И вече имаш две маймуни, извадени от нищото и носещи знак минус на главичките си. Гледаш, че имаш ЕДИН банан у вас и понеже си обичаш еднакво маймунките, пък било те и МИНУС маймунки и... колкото и да не съществуват, ти разделяш СЪЩЕСТВУВАЩИЯ БАНАН на ДВЕ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ МАЙМУНИ и получаваш по НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ПОЛОВИНКИ БАНАН.
  Иначе математиците ПРАВИЛНО са се ориентирали, че на нула не може да се дели. И това си е закон математически. Деленето на нула не е дефинирано и се води невъзможно. Ако не вярваш, пробвай с някой калкулатор под ръка. ОБАЧЕ в същото време няма нищо нередно за тях да делиш на извадени от нулата неща, които не съществуват...
  Ето защо дробите не са еднакви.

"От нулата нататък започва имагинерното."
 
 От нулата нататък започва само и единствено реалното количество (число). Имагинерното не започва от нулата, а започва в главите на хора с въображение, което граничи с болното. НУЛАТА Е ПРЕДЕЛ, просто защото е НИЩО. На този свят има НЕЩО, останалото го няма, т. е. е НИЩО. И извън тази конвенционална ДУАЛИСТИЧНОСТ няма как да има неща, които просто сме си ги въобразили.

"Защо точно нулата да е несъществуваща?"
 
 Нулата май е измислена за пръв път от индийците и са я наричали ШУНЯТА (пустота). Нулата съществува. Като как? Като ЧИСЛО. Какво отразява то? НЕНАЛИЧНОСТ, НЯМАНЕ, ОТСЪСТВИЕ, ПРАЗНОТА, НЕБИТИЕ. В този смисъл 0-та (нулата) си съществува като ЗНАК за отразяване на ПРАЗНОСТ. (Отделно тя съществува и като патерица за образуване на арабски числа като 10, понеже арабите не са се сетили като китайците или римляните да си напишат 10 не като ЕДНО-С-НИЩО, а като кръстче или като хиксче.)


"Защо да са съществуващи дробите? Може би 22:7 не е число, а операция (подобно на 3-5)? "

 И двете е. Хем може да се гледа на него като на операция, хем като на резултат от нея. По-редно е да се гледа като на резултат. Какво са "двайсе и две седми"? ("Какво е двайсе и две делено на седем"?) Ами това са 22 неща поделени помежду/сред други 7 неща. Тоест това е СЪОТНОШЕНИЕ. И се разделят лесно. Ако някой ден науката напредне достатъчно и се установи точно от колко елементарни частици са съставени тези 22 неща в материалните им измерения, то и ще ти кажа докъде да се закръгли онова 3.14...., за да е точен резултатът.
 Аз съм финитист и смятам, че нещата са делими не до безкрайност.

"Откъде знае Dalai_tatar кое съществува и кое не?"

 Това е друг въпрос. Но конвенционално дори математиците си казват, че отрицателните числа не отразяват някакво съществуване, а се ползват за удобство, условно.

 СЛЕДВА...

588
 Влизам, както съм казал само по празници, да видя какво-що (а, ако почна работа на пълен работен ден, даже  и няма да влизам), та гледам 2 големи отговора, които досега не съм съзрял от въпросния човек. Ето:

"Посочих само тъжната житейска равносметка за оценката/отношението на част от хората към добруването(като обобщено понятие за съпричастност,добронамереност, взаимопомощ и т.н.) Споделих стиховете на дамата защото ме докоснаха. Ако приемем Рая като мястото за по следващо пребиваване/развитие на на човешките души преди поредното им прераждане , т.е. мястото в което концентрацията на доброто е най-висока си, си заслужава да правиш така, че този път да не „буренясва”( Пътят към рая е осеян с добри намерения.). Логично/и са действията /възприятията за процесите/явленията, както и междуличностните отношения преимуществено от позицията на „своята гледна точка/истина). Този подход(на липсата на коректив) крие опасности( като деформации в представата за даденостите ,самоизолация, както и нескончаем процес на генериране враждебност и негативизъм). Излизането от това състояние е продължителен/мъчителен процес, които изисква и безкомпромисен самоанализ в т.ч. преценка/преосмисляни/актуализиране на критериите/възприятията в духа/посоката на общочовешките критерии и ценности оформили се в процеса на човешките общества.( Помогни си сам за да ти помогне и друг).
Забележка: Текста е дълъг и немага да го пусна! Той е моя заключителен коментар по темата."
+
"Оценявам, че на този етап е трудно да се общува с категорията хора извели на преден план инстикта за съхранение и превърнали в „символ Верую” максимата:„Който не е с мен е против мен!” Аз приемам нещата по различен начин. Мнозина вероятно не ме харесват като персона(изцяло), други не харесват мои действия, постъпки , убеждения. Това е тяхно лично/суверенно право. Аз също не прегръщам и не аплодирам всичко случващо се около мен(в страната, града, общността в която се развивам,хората около мен със всички свои дадености и т.н.). Това не ги прави по никакъв начин мои врагове. Човешките взаимоотношения и издигането им на по-висок/цивилизован етап включва и разрешаване на спорните въпроси с присъщите за човешки същества подходи. Тази тенденция не се забелязва напоследък(в отношенията между общностите в доста страни, както и в международните отношения), но факта, че нещо на определен етап не се случва, а определено е добро/положително, не е достатъчно основание да се откажеш от него, както и да вярваш/очакваш, че то ще се случи/случва. Още снощи като прочетох известието/реакцията знаех как ще постъпя. Изчаках решението „да пренощува”, защото досега решения/начинания съм предприемал след процес на обмисляне. Може би и защото съм зодия „Везни”(и не само поради това). Човешките мъдрост/опит препоръчват: „Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди!”. Срещат се и разновидности на тозе съвет. Смисълът обаче е един. Аз не съм се опитвал да навлизам в ничие лично пространство, да манипулирам или заемам страна. Просто „почуках на нечия врата” , за да споделя своя опит и разбирания за дружеските/чистите (по мое разбиране, а убеден съм и на други хора). Усетих изкуствено създадени тъмнина/мрак. Защо, не знам?! Не живеем в джунглата и не ми е известно някое законодателство да е ратифицирало нейния основен закон. Ако повече свалят тъмните/черните очила, както и прогонят тези си мисли/настроения/възприятия ще забележат/констатират/установят, че да се живее/присъства/съществува на този свят е голям късмет и божи дар, както и че на земята има място хората да живеят без да си пречат, а не да се мразят и нараняват!
Моля за извинение от Всички, които от моите размисли са се почувствали засегнати/наранени/обидени! Моля за извинение и от Тези, които още в началото са били убедени, че подхо да/позицията ми са били дълбоко погрешни! Аз обаче си запазвам правото убедено да вярвам, че всички спорни въпроси , могат да имат и Happy end/termination, ако има добронамереност, желание за диалог и разумни взаимни компромиси! Възприемам „късния период”от живота си(след излизането в пенсия) като спокоен, съдържателен(по моите критерии) и миролюбив. Събуждам се щастлив, че имам възможността да продължа участието си в „Шоуто-живот”, да се радвам на красивите природни дадености( в т.ч. флора и фауна), да се докосвам до постиженията на човешкия гений и да срещам познат и непознати щастливо усмихнати хора
Имам още много неща да споделя по темата, но мисля, че сега е момента на сложа край на коментарите си по темата(във времето напред)!"

 За съжаление нямам много време, та ще отговоря само поточково-пунктуално:

 1. Добруването много лесно се разбира по Пирамидата на Маслоу - останал ли си, "благодарение" на роднини, приятели, съседи и пр. хора около теб до ниво да нямаш бизнес и дори да гладуваш С ДНИ, когато няма работа, то добруването няма как да се състои, особено ако си даваш сметка, че ти си образован, с диплома, с опит, със стаж, но въпреки това, независимо от теб - няма как да си удовлетвориш дори най-простите потребности!

 2. Научно погледнато (най-правилното отношение! Научното - лишаващо ни от измислици, недоказаности и простотии!) няма доказани: ад, рай и прераждане.
 Дори, по Паскаловски, да приемем нещата "за всеки случай", то нищо от това НЕ предполага самоунизяването, преклонението пред злите и държенето като последен червей, когато хора без чест, без доблест и без достатъчна образованост се опитват да те обиждат и да ти влияят в живота!!!

 3. "Своята гледна точка" е СУБЕКТИВНА ПО ФОРМА, но (може да бъде!!!) ОБЕКТИВНА ПО СЪДЪРЖАНИЕ! Не унифицирай (уеднаквявай) гледната точка на един неук шовинист с един учен интернационалист, например! От "гледна точка" до "гледна точка" може да има и Балкан разлика! В противен случай - изпадаш в РЕЛАТИВИЗЪМ. А той не води до никъде.

 4. Корективите са бол (в изобилие!) Но умният, начетен и образован човек търси корективи в НАУКА, УЧЕНИ ПРИЯТЕЛИ и пр., а не СТИХИЙНО (демек - произволен коректив, не винаги е полезен!) То и някое дете на 3 години или неук човек от гетото, който не знае какво е "еманация" може да се опитва да ти е коректив! Ти ще го приемеш ли просто, защото е коректив? Корективността изисква ОСНОВАТЕЛНОСТ и АДЕКВАТНОСТ! Иска се качество на коректива. В противен случай има заблуда, която казва: "всеки коректив е добър". Та, да не се излагаме!

 5. Враждебност и негативизъм има към ТЕЗИ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ. Не е нормално да си мислиш, че понеже някой се е САМОЗАЩИТИЛ срещу лошото, то той е такъв спрямо всеки! Избягвай повърхностните, едностранчиви заключения!

 6. Самоизолация? Ха-ха-ха! В ерата на интернет и всред милиони хора. Невъзможно! (Дори и за по-интровертните личности.)

 7. Самоанализът е силна страна само на хора като мен - завършили и учещи се по философия, четящи ПОСТОЯННО книги по човекознание, психология, философия и пр. Колкото по-дълбоко вниква човек в науки за човека (например като моята магистратура - ФИЛОСОФСКА АНТРОПОЛОГИЯ), толкова по-добре може да си прави самоанализи, да САМОРЕФЛЕКТИРА, както казваме ние - професионалистите. Така че, няма проблеми със самоанализа при мен, за разлика от този при много от останалите.

 8. Общочовешки ценности и критерии. Анджък, де! И къде са те при хората, които искат да възраждат нацизъм, шовинизъм, пишат открито за избиване на всякакви хора по народностен, расов, сексуален и пр. признак? За гредата в окото нали го знаем изразът?

 9. Хайде да не лицемерничим! От това да видиш, че някой ВЗЕМА СТРАНА И Е НЕОБЕКТИВЕН, до това да мислиш, че само "Който не е с мен, е против мен!" има много осезаема разлика (за мислещия и знаещ човек!)... От километри си личи обективното и непродиктувано от допълнителни мотивации мислене с това, другото, което се демонстрира напоследък!

 10. Инстинкт за (само-)съхранение го има всяко нормално същество. Когато наистина си притиснат до стената и виждаш, че вместо помощ, получаваш само агресия и, плюс това, получаваш подмолни опити за вреда, МНОГО ЯСНО, че ще се браниш! Ако някой очаква друго - или е свръхегоист и/или не разбира нищо от света, живата природа и, в частност, човека.

 11. Да. Ако някой не те приема, не значи, че си му враг. Но, ако някой ОТКРИТО те обижда, а ти си траеш и си въобразяваш, че сте приятели, е няма как да не бъдеш оценен като НЕАДЕКВАТНИК!

 12. Спорните въпроси може да се разрешават цивилизовано или не, НО има нещо такова като НЕРАЗРЕШИМИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. Няма начин, понякога, някой който е решил на всяка цена да ти придобие собствеността, например, да го убедиш да не я придобива, защото видиш ли, ти си много миличък и беден, а той/тя трябва да се откажат. То, ако ставаше така, нямаше да има по света войни и конфликти. Наивно е. И го казвам аз, човекът, който е ПАЦИФИСТ, между прочим!

 13. В зодии, който вярва е с предраздък, известен като зодизъм. Несериозно е да се мисли, че всички хора родени през един и същи период от време (напр. септември) ще са със сходни психологични, етични, характерови и темпераметови качества. Видя ли "зодия", подминавам хигиенично.

 14. "Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди." е добро правило, но не е алфата и омегата. Да, много хора има, които не вредят. От това става ли им животът по-добър? Ето, аз не вредя, например. Уча се. Не пуша. Не пия концентрати. Помагал съм и все още помагам. И какво? Имам ли по-добър живот от този на който и да е себичен до крайност бизнесмен, например? НЕ!!!

 15. Няма "тъмнини и мрак". Дори някои го възприемат като "критикува те, че да изкара някоя почерпка". Просто си личи, когато човек не е обективен и, когато сякаш насила, НЕСВОЙСТВЕНО ЗА НЕГО, се появява подтикнат от други хора и/или от някаква корист. Личи си. А после оправдания до Бога... Разбираемо е, но не е оправдаемо.
 И като си говорим за "тъмнина и мрак" - да те обиждат на човек с нечовешки възможности и после да отричат, че са писали това и едва ли не, когато предоставиш доказателство, да те набеждават за фалшификатор, ТОВА ДА НЕ Е "СВЕТЛИНА И БЛЯСЪК"? Я по-сериозно!

 16. Не живеем в джунглата, но много хора искат да е така и се държат така. А, който се брани, но го набеждават, че той е от джунглата, има пълното право на своя ЗАЩИТА И СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ!

 17. Лесно е да си с розови очила, ако не живееш в едностаен шумен апартамент, където НЕ МОЖЕ ДА СПИШ ОТ ШУМ и си БЕЗРАБОТЕН! Много е лесно! Сит на гладен не вярва!!! И 100 тояги на ЧУЖД ГРЪБ са малко!!!

 18. Компромисите се делят на РАЗУМНИ, ДОБРИ и НЕРАЗУМНИ, ЛОШИ. Компромисът не е САМОЦЕЛ!

 19. Радва се на флора и фауна този, който поне има някакъв доход и се е наспал. Я да си безработен и недоспал, да видим колко ще те радва мухичката на листото на мушкатото!

 20. Докосванията до човешкия гений си ги правим ежедневно. Защото четем КАЧЕСТВЕНИ САЙТОВЕ, а не стоим само във Фейсбук!

 21. Щастливо усмихнатите хора се делят на различни видове. Не зад всяка усмивка се крие истинска радост и щастие! Отделно - има хора, които несъзнават опасностите около тях - утре, примерно ще умрат от препиване, но им е едно такова усмихнато и весело. Дебилни усмивки са това.

 22. Не знам кога и дали ще мога пак да отговоря, защото докато някои са усмихнати, наспали се, задоволени и пр., аз съм в момента борещ се за работа, защищаващ се от нападки, каещ се за лошия си късмет откъм пари и бизнес в живота (защото все с такива роднини, приятели, съученици съм наоколо - нямат и/или не искат да помогнат с капитал на деен и способен човек като мен!)... Та не знам кога, но никога не бягам от публични спорове!

589
 283. Много амбивалентно се отнасям към тази новина. От една страна се радвам, че в българското философско пространство се споменават и неща като Джуан Дзъ - много велик философ /древнокитайски/. От друга страна Герджиков*, ако го прокоментира в стила на неговите си "Граници на науката", язък за хубавата тема!
 
__________
* Говоря за Герджиков от 1995. Оттогава много вода е изтекла и не съм му следил развитието, така че да не се вземат под строго внимание коментарите ми. (През последните години му четох малко неща онлайн, свързани с пътувания и чужденци. Също не останах доволен от най-различни заключения, които мога да отнеса към "прекалено обобщено и невярвно в повечето случаи"/. Нищо лично нямам този мой бивш преподавател и колега-философ - мисля, че е симпатичен човек даже, но не мисля, че повечето му мнения за битието, философията и хората по света са вярни.)

 284. Лилия, Кант е казал, че някои неща в математиката са СИГУРНИ ОСНОВИ и ти като СИГУРНА ОСНОВА виждаш ИМАГИНЕРНО ЧИСЛО, което по дефиниция си го признават за:
а) НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (ескплицитно),
б) ИЗМИСЛЕНО (експлицитно),
в) СЪЗДАДЕНО В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАВИЛАТА ЗА БАЗОВИ МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПЕРАЦИИ (имплицитно)...
На мене такава "СИГУРНА ОСНОВА", която е несъществуваща, измислена и нелегална /в този контекст - "не по правилата"/ ми е много оксиморонна.
---
Комплексните числа ги знам - смесица между истина и неистина, т. е. грешки по терминологията на Любен Сивилов.
 Ето пример за едно такова "уравнение", вербализиран:
 Лилия много ми харесва, но тя не ме харесва. Въпреки, че е невъзможно да ме хареса, аз си въобразявам, че вече ме е харесала и означавам този "факт" с "i". След това прибавяме i към реалния факт, че Лилито си пише с мене във този форум, който е P. По този начин имаме i+P = iP.
iP е комплексно число (което има имагинерна и реална съставка). За някой външен наблюдател iP ("С Лилия много се харесваме взаимно и си пишем във форума!") би изглеждало напълно коректно число. И, ако с него, примерно се "опише" и някое съпротивление между нас (с аналогия на импенданса), то i съвсем добива легитимност и никой не се сеща да го оспори, защото "върши работа".
.

 285. Ваня, чакай малко да отговоря на уважавания от мене човек и после ще ти отговоря на твоите въпроси. Мерси, че си прочела. Надявам се и всеки един от останалите да прочете и да вземе отношение, защото това е толкова интересна тема, че просто ми е адски любопитно какво минава през главите на толкова различни философи като модератора и Николай Турлаков, или като Хераклит и Фреге.
 Уважаеми Ясен, най-първом да заявя, че "Уикипедия" за мене, традиционно, е нещо НЕДОБРО, но поради липса на по-добро (примерно една безплатна онлайн Британика или един по-добре разбиращ писмен китайски Далай_Татар, който да чете и разбира Байду Енциклопедията /китайският писмовен език, т. е. китайската йероглифика са трудни за несистемно учене, както е при мен/) ползвам често Уикито, ако има нещо ценно. С цитатът, който те уверявам, че не може да е дело на някой от средностатистическия "вещ" модератор там съм много, ама много съгласен и бих ти го предложил дори и да е не от това полу-психопатно и полу-олигофренско явление "Уикипедия" /макар с годините, определено, да има напредък и накои статии наистина да са качествени и да заслужават внимението ни/, но и от някоя книга на Розенберг-нациста, примерно. Вярното си е вярно, независимо на кой уебсайт е пейстнато. /И от кой е казано. Дори и най-големият нацист, олигофрен или психопат/социопат, ако каже нещо, което е вярно, то си остава вярно, независимо кой и кога го е казал./
-------
  Влагането на една в друга виртуалности зависи в какъв аспект се третира. УСЛОВНО може да се говори за вложени една в друга виртуалности. Примерно, ако моделираш нещо си там, за да не се размиват нещата ЗНАКОВО. Обаче ДЕ ФАКТО, както и аз казах - нещата са си с една и съща степен/модус на съществуване като виртуалитет (виртуално/виртуалност).
"Реал" имах предвид, че е прието в средите на някои Интернет-специалисти. /А и доста интернет-дилетанти, всъщност./ Но, както на Уикипедия, така не съм фен и на това понятие, така че никак не настоявам за неговото натрапване. Още повече, че семантично то отвежда към нещо много по-плитко от РЕАЛНОСТ. Повечето хора, като нефилософи, определят РЕАЛА като СОЦИАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, най-вече. И така...
С това тука не съм съгласен:
  "Във въпросната руска статия от Уикипедия говорят за виртуалност, актуалност, потенциалност и реалност и отгоре ръсят със сол на вкус. Достатъчно неразбираемо и претенциозно, за да не си правя труда да го оборвам."
  ТОЧНО ТОВА Е ЦЕННОТО на статията, че виртуалността е изяснена като АКТУАЛНА, с което и аз, и ти сме съгласни. Понеже за много народ тя не е актуална и после се чудят как така стана, че от неактуалното получихме съвсем актуални резултати. Ние сме надраснали това отдавна.
 Така, виждам, че има съгласие и по друг пункт - признаваш, че ВИРТУАЛНОТО не е веществено, а е ИДЕАЛНО. Браво!
С това и ти отговарям на въпросите може ли да се замени с друго, адекватно понятие. Може. ИДЕАЛНОТО (като единство и противоположност на МАТЕРИАЛНОТО в човешкия живот).
  Я кажи и ти някои от твоите любими понятия, с които си заместил модерното "виртуален" ?

 СЛЕДВА...

590
Other languages / Re: Сънища
« on: February 17, 2019, 08:23:59 AM »
 И аз съм имал сънища с къде по-неприятни, къде с най-неприятни колективи! ;D

591

Ще им разкажем играта с Кяпутен Куро!

Автор: Джисър Каралтай

Част 82
"Вкусно"

  А-корабът се носеше на автопилот със скорост, което беше толкова бавна за него, че никой не можеше да усети каквото и да е движение. На никой в кораба, обаче не му и минаваше през ума за скоростта и движението, защото навред бе настанало смущение и някои клоняха даже към ажитация.
 - Аз за милионен път ви казвам, че това беше много лоша стъпка! Да се хвърлим точно в тази Галактика! - викаше Сиси, почти прегракнала от много викове и вайкания.
 - Поне няма октиди насам! - опитваше се да я въздържа Шики, макар и да не му се получаваше, защото тя нервно ходеше-напред назад, ръкомахаше и постоянно се измъкваше от утешителните му прегръдки.
 - Просто трябва да проявим още известно търпение! - говореше Кяпутен Куро, а суперкотката измяукваше хиподепресивно в синхрон с неговите думи.
 - Няма октиди, но има ужасни създания, които могат да ни изядат! - отвръщаше Ена на Шики, представяйки си с ужас как я нарочват за изяждане някакви извънземни, защото обичат тлъсти създания като нея.
 - Аз даже се чудя как досега, след толкова много пътешествия из друго измерение и галактики, още никой не се е опитвал да ни яде. Ето, че най-сетне и на това попаднахме. - разсъждаваше си Пешко някак спокойно.
 - Не разбирам голямата врява. - добавяше философски-задълбочено бай Петър и допълваше, че няма никаква разлика дали някой ще те убие, за да те яде или ще те убие, защото си му враг или просто ще те убие, за да те направи на луксозна чанта.
 - Прав е! - казваше невъзмутимо Уйки, - Дали ще те удуши октид и ще те захвърли като непотребен боклук зад себе си или ще ти отреже главата някой от 82376-К90, за да я свари? Много ли голямо значение има каква е точно безславната ти смърт?
 - Все едно и също унизително умиране! - припяваше му Питка, която се чувстваше не много щастлива, но доволно сигурна, когато Уйки е близо до нея.
 - Аз да взема думата. - произнесе Ламята Спаска с трите си глави едновременно. Прозвуча като трио (каквото си и беше). По принципа на пестене на енергия Спаска говореше само с една от главите си, но този път се изказа и с трите, което поради необичайността си, за миг втрещи останалите. Спаска продължи с произволно-избрана своя глава, в случая - средната:
 - Канибализмът е лошо нещо. А за тези същества това даже не е канибализъм, защото те ядат такива, които не са от техния вид. Все едно като нас, когато ядем заек, кокошка, риба, патица, скарида, вълк...
 - Чакай, Спаске, оля се! Никой не яде вълци! - спря й изреждането дядо Петър.
 - Не ядете ли? - замисли се Спаска и простодушно добави, - Аз пък ги ям. Вълче месо, какво не му харесваш?...
 - Но животните са животни! Ние сме разумни същества! - викна Ена, която вече се беше сериозно притеснила. Нико я потупваше успокоително по рамото.
 - Яжте каквото искате! Мен няма да ме яде никой!!! - развика се отново Сиси.
 - СПРЕТЕ ДА КРЕЩИТЕ! И ДВЕТЕ! - смрази ги Кияна с твърд глас и се приближи до тях. Изглеждаше ядоса. Гледаше навъсено. Посочи с пръст Сиси:
 - Ти си жена-войн! Спомни си откъде идваш и в какви опасности си била! Няма да ти е за първи път да си защитиш живота!
 - Защо ми казваш това? - ококори се Сиси, предчувствайки нещо лошо.
 - Защото е решено!!! Отиваме там! Отиваме на 82376-К90!
 - Ама защо точно там? - попита Нико.
 - Защото там има много енергия! - каза Кияна, а в същото време изречението "Защото там има много енергия." бе казано в един глас от бай Петър и от Кяпутен Куро, които бяха усвоили главното за Чикибой - енергията. А-корабът се насочи автоматично към планетата 82376-К90.
 - Дано да има някое по-тихо местенце там, да отседнем, да подишаме малко въздух, докато събираме енергията... - разсъждаваше Спаска.
 - Не се надявай много. Пренаселено е. - реши да не позволява напразни надежди Куро, който беше проучил данните за 82376-К90.
 - Пренаселено е, затова и ядат каквото докопат. Работата е ясна като бял ден. - кимна бай Петър.
 - Ще се въоръжим с всичко, което имаме и би трябвало да не може да ни докопат. А и сме вече хора с голям боен опит. - опита се да охлади емоциите Шики.
 - Да. Да запазим хладнокръвие. В края на краищата, ако въобще няма място за победа и за отстъпление, тогава Кяпутен Куро може да отвори спиралодупка и да се измъкнем за кратко към Харкун.
 - Харкун... - повтори Уйки и за миг го обхвана носталгията. Искаше му се поне за малко да е в някоя горичка и да си поговори поне за пет минути с някой стар дендрон или, в краен случай, с някой малоумен джъланец.
 - Забрави! - отново внесе болезнен реализъм Кяпутен Куро, - Няма да бъде одобрено прахосването на енергия за спиралодупки. Ще трябва да разчитаме на собствените си сили.
 - Все ще измислим нещо. - обади се пак Спаска, - Аз съм гладна, може да изям някой от тях и да ги уплаша.
 - Детинщина! - възмути се Сиси.
 - Я вижте тези как изглеждат! - подаде изображения Пешко. Всички ги заоглеждаха - различни раси от дебели и кръгли същества с кафеви косми и рога, зъбати зелено-сини люспести дълги създания и всякакви други цветове, форми, размери.
 - Все едно си в зоопарк! - ахна бай Петър.
 - Приличат на високоеволюирали животни, които си остават все пак животни... - даде оценка и Кяпутен Куро.
 - Приличат, но само приличат. Достатъчно са развити мозъчно, за да имат втората по развитост цивилизация в Галактиката си. - каза Уйки, който се заглеждаше в пейзажа зад самите същества. Имаха високи сгради, които се извисяваха с километри в небесата, различни магистрали, тунели, връзки, строежи наподобяващи огромни паметници и всякаква инфраструктура. На този фон повечето места, които бяха посещавали всички тук, с изключение на блестящия, неотразим Чикибой, изглеждаха като селца от градски тип в най-добрия случай.
 - Уф! Колко време ще трябва, за да се насъбере енергията и да се пръждосваме оттам? - попита Сиси.
 - Само няколко денонощия. - отвърна й Куро, който точно това и изчисляваше в момента като човек най "на ти" с "енергобера", ако може така да го наречем.
 - Дано да не са им много дълги денонощията! - потрепера Ена.
 А-корабът се приближаваше към планетата и тя вече се виждаше ясно и отчетливо. Някои от градовете приличаха на огромни планини, които се издигаха над облаците, които имаха зелен цвят и се виждаха дори от космоса. Преди да се доближи съвсем близо до тази опасна планета А-корабът мина покрай една от нейните 7 луни съвсем близо и всички видяха малки транспортни корабчета, които изсипваха нещо на тази луна-сметище. Когато се вгледаха по-отблизо видяха, че това са оглозгани кости и черепи на различни същества. За много от екипажа на А-кораба това беше зловеща гледка.
 Уйки предложи да се даде команда на компютърът да търси ненаселено място. Куро преди това, обаче, изкомандва анализ на защитните системи на планетата.
 - Не мисля, че е нужно. - каза Уйки, - Те приемат вероятно с отворени обятия всичко, което им идва наготово като храна.
 Оказа се прав. Дори патрулни военни кораби не се мяркаха, макар и да не будеше никакво съмнение, че междупланетните летателни възможности на тази цивилизация са добри и можеха да си направят доста орбитални патрулни космически кораби. Уви, имаха само транспортни, да извозват костите до луната-сметище.
 
СЛЕДВА
Произведението е със запазени права - не го използвайте за комерсиални цели и не го променяйте. Може да го копирате свободно при същите условия - да не е за пари и да не се променя (и с линк към първоизточника). Това произведение е със следния лиценз Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България License.

592
 Ами правилно разсъждаваш. Аз само бих добавил, че на много хора (мъже или жени) самия факт, че наоколо (съвсем наблизо) има любопитни уши/очи им стига, за да им стане неудобно и да си останат в ситуацията на "иска му се, но не му стиска". Та, само това, че е било претъпкано е задало доста неудобна ситуация дори за обикновено запознанство, а ако прибавиш и другите неща, които ти много адекватно отбелязваш - съвсем стават нещата "малко невъзможни".  :)
 Всъщност, като се замисля, като си представя такава ситуация (поне в култури, които що-годе познавам пряко - Русия, Татария, България, Китай, Либия, Македония и още няколко, които познавам по-задочно - Япония, Корея, Виетнам, Турция, САЩ) то с непознат да започнеш да се запознаваш в навалица сигурно ще се впуснат само хора в по-особено състояние:
 - някой под въздействие на алкохол или нещо друго подобно, на който "въобще не му пука какво ще си кажат хората".
 - някой, който не е на себе си от емоции (много му е радостно, че е спечелил от тотото или му е много "зашеметено", че е получил вест за смърт на близък).
 - някой, който по принцип си е такъв (редките изключения на всякакви смели и/или невъзпитани и/или дебилни индивиди).
 - някой повярвал в "безотказните" и "сигурни" пикапьорски идеи.
 Абе, с две думи - редки случаи.

593
Plants / Some unripped tomato
« on: February 16, 2019, 02:53:04 AM »

Unripped tomatoes


  Some unripped tomatoes in a small vegetable garden: . I like these plants! :)

594

Chinese baozis and Chinese (spicy) pickles from a small Chinese restaurant

Why so rush (何太急)

Tasty Chinese baozis (baozi) and spicy (hot) Chinese pickles from a small Chinese restaurant ("Whu so rush"/"何太急"). Two photos:
  • -- crispy, soft and juicy baozis.
  • -- spicy (hot) Chinese pickles.
I like these dishes!

595

Китайски изобретения

(Голям списък)


 Един голям списък с китайските изобретения - на руски, в Уикипедията (Википедия): https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_изобретений,_сделанных_в_Китае.

596
 Според мен, ако разгледаме ситуацията от различните възможности, трябва да посочим тези:
 Щом е бил млад, значи може да е предложил място като на стар човек и затова да не се е получило нищо повече от "Давам място на старата жена".  ;D Шегувам се! Сега сериозно - доколкото съм запознат с изследвания по темите, да речем (като много груб процент) само 5-10% от мъжете ще се осмелят да заговорят някоя много красива жена. Останалите - или няма да я заговорят или ще я заговорят, но ако тя започне първа. С една дума - казват, че мъжете са по-срамежливи, плахи и нерешителни (в това отношение), отколкото си ги представят жените. Аз лично, ако трябва да "залагам" в ситуацията, залагам на вероятност тази: направила си му впечатление и е отстъпил мястото с цел да се запознаете, но ти не си го окуражила с нещо повече от "Благодаря!" и той е решил, че няма шанс и не иска да "излезне от зоната на комфорт" да рискува да бъде отрязан и злепоставен пред останалите с едно отрязване.
 (Има още възможности като "човекът е просто бил супер възпитан кавалер", но не залагам на тях.)
 А, по последното - за разбирането, аз си мисля, че нещата са много прости в такива случаи - ако някоя не я заговарят е или супер-отблъскваща с нещо (много надебеляла, много нехигиенична, много престаряла и т. н.) или (колкото и "парадоксално" да е за някои) супер-привлекателна. Ама като как хем супер-привлекателна, пък хем ги "плаши"? Ами те се "самоуплашват", т. е. нараства им несигурността, мислят си "прекалено висока топка за мен", "не е от моята лига", "не сме от едно и също поле растения"... (има всякакви веселяшки такива идиоматични изрази в различните езици, които отразяват цялата тази неувереност) и просто не смеят, не им стиска дори да опитат (срам ги е по принцип, а като си помислят, че може да бъдат отразани грубо или просто да не им се отвърне нищо - още повече се самовъзпират). В тази връзка много ми хареса наблюдението на някакъв младеж, който едва ли е бил напреднал в науките за човека, който сподели, че най-много им вървяло в дискотеките на средните момичета (нито много грозни, нито много красиви), защото при тях нямало проблема с "тази е толкова красива, че няма да ме отрази!"...
 Темата става за цяла научна дисертация. Аз се опитах само да щрихирам детайли. Ако някой има нещо да добави - ще е интересно да прочета.

597
 Поздравче с нещо красиво и забравено от доста:

598
 За огромно съжаление, в много общества, не се прави разлика между "педофили" и "ефебофили". Педофилите са болни хора, които ги влече сексуално към деца - недоразвити полово, без всякакви вторични полови белези. Ефебофилите са нормални хора, които просто обичат по-млади жени (на възраст, при която в по-предишни епохи даже са сключвали брак и са ставали кралици, царици и пр.) При ефебофилията става дума за нормално влечение към млади хора - юноши, младежи (примерно 15-19 годишни, според някои класификации), които си имат развити вторични полови белези и си приличат на зрелите жени. (Или мъже, ако става дума за жени-ефебофилки).
 Но, къде толкова мозък у средния човек да прави разлика между "педофилия" и "ефебофилия"?! Нали по-лесно е "всичко в кюпа" и толкова! (А и дори да има по-образовани, които да го знаят, то ако са по-възрастни и/или по-критични по някакви си причини, нарочно ще почнат с четенето на морал и пускането на слухове, вгорчаването на живота и пр. на някой, който "Откъде-накъде ще харесва онази пикла, а не мен, зрялата жена!" Често мотивът е елементарна ревност. Разбира се, не е задължително. Може и да е някое тъпо предубеждение като "Всеки трябва да си ходи с хора на НЕГОВАТА ВЪЗРАСТ!"... В по-тежките случаи имаме даже "Само на твоята възраст и от твоята раса!" и пр. изкривени, шовинистични, расистки и прочие предразсъдъчни, дискриминационни неща!)

599
 Аз си се намесвам, когато имам какво да кажа, дори и да е питан вече друг човек. Все пак, нали си имаме свобода на словото (не безгранична, де, че да не става "слободия") и що пък да не допълня нещо/да кажа и аз нещо.
 Да не казвам "стотици", че държа на точността, доколкото е възможно, но да го кажа - "ДЕСЕТКИ" пъти ми се е случвало нещичко да не направя, преди да излезна:
 - забравил си да се обръснеш; заприличал си на първи братовчед на някой талибан или ходжа от Афганистан. Особено, ако си вече с прошарена или побеляла брадичка - по-младите жени ще те приемат за нещо между "чичо" и "прадядо"!
 - забравил си визитни картички и/или телефон (ако ползваш) и/или таблет... даже бележник нямаш в себе си. Да идеш да питаш "Дай си номера!" или "Запиши си моя!" за някои може да е върхът на пикапа, но за мен това е изтъркано, често неработещо и като цяло много по-просто/простовато/неучтиво...
 - излезнал си с анцуг, който си го ползваш само за кратките разходки и пазаруване. Няма лошо, ако блестиш с красота на най-популярния актьор или певец и от сорта. Но, ако си "норми" (нормален; среден) или по-надолу... считай, че изглеждаш доста зле (а за някои дори подозрително). И точно тогава срещаш жена, която ти допада по външност на 9 от 10 или 10 от 10. Гипс 100%! (В смисъл - изпадаш в полуступор.)
 - излезнал си и бързаш, защото закъсняваш. И знаеш, че шеф или някой си, определено ще ти реагира така, че после цял живот да даде последствия (примерно - "Пак закъсня и си уволнен!")... и точно тогава някоя "девятка" или "десятка" (извинявам се за изразите, ако се струват неучтиви на някои дами, но то и за мъже може да се отнасят - от "0 до 10") ТЕ ЗАГОВАРЯ САМА! И ти, като разумен човек и отговорен, няма как да си рискуваш работата заради една "хубава-и-може-би-с-шанс-1%-ама-едва-ли" и край на комуникацията...
 Мога да изреждам дълго, дълго! Като се замисля, поне 4-5 в живота ми такива разминавания съм имал.
 Който е по-простичък и суеверен - казва си "Няма проблеми, ако ни е "писано", то "съдбата" пак ще ни срещне!"... Ама това е прост фатализъм. Разумният човек си знае, че я пак се срещнете, я не. (А и да се срещнете, тя вече може да е заета доживот... или въобще да не се видите, да се разминете.)
 Баналната поговорка е "Има много рибки в морето." - съгласен съм, но понеже съм по-хуманист човек, съзнавам че всеки си е уникален. Всяка красавица е уникална и изпуснеш ли една, после и 10 да имаш, никога няма да имаш точно това, което си щял да имаш точно с тази, ЕДНАТА! Боли... но не трябва да се навътряме (да се фиксираме) в тази болка, защото не е полезна, а и не е толкова смислена. Приемаме го като урок - "НИКОГА НЕ ИЗЛИЗАЙ НЕПОДГОТВЕН!"  8) :)

600
 Да, няма да се учудя, ако някои от тези елементи са били точно тези 2-те, за които говоря.

Your ad here just for $1 per day!

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.