856
Other topics / Предкилометрични 22
« on: July 07, 2023, 07:11:55 AM »
Дългост. Многост... километричност... ах...
В отговор на погрешното разбиране, че като учиш някой да се стегне, да не се саморазрушава, си едва ли не против него... просто бях написал убедително, без да обиждам, без да овиквам, че за такова нещо се изисква благодарност, а не негативни емоции. Общо взето - в този дух.
Събеседникът също похвали стореното:
добре си й писал, да чете и да се учи
-
ако наистина докторът й е прав, че е с шизофрения... няма да се научи...
(Аз като потомък на две поколения занимаващи се с психиатрия и психопатология, както и като философ-антрополог с интереси конкретно към психология, психопатология, антропология и редица хуманитарни сфери на науката, подложих на съмнение онази диагноза, защото според мен става дума в нейния случай за невроза (или повече от една), а не за психоза. Но, "бъдещето ще покаже"...)
Отивам да преподавам.
-
ами правиш каквото можеш за нея
(Наистина, доста всеотдайно, като психотерапевт почти, с месеци, година..., но имаше само ограничен успех. В края на краищата постигна следното:
Да, но и много време отива в безплодни разговори - цяла зима й говоря как да слабее, как да се стяга, как да си прави кратки разходки, за да преодолее страха от излизането сред хора - говорил съм на вятъра (това време да съм го вложил в 10 статии, сега да имам поне по 1 цент отгоре на ден)...
А от утре ще проверявам и тук детските градини, ако има добри оферти... Някои плащали и по 18 000 за пълен работен ден (ама може да е кьорфишек).
-
аз съм забравил, защо има такъв страх тя?
а тя не искаше ли да идва в китайско?
-
Ами нещо е луда - въпросът е дали е само СТРАХОВА НЕВРОЗА или наистина е нещо по-сериозно като шизофрения (тя постоянно пие, налива се с алкохол и кафета, пуши, тъпче се с лекарства... и не е ясно от какво точно и какво е - НЕспасяем случай...)
(Това беше в онези години. Както казах, после постигна успехи тя. А "луда" е разговорен и непрофесионален термин (който не бива да се използва с лека ръка и безотговорно публично; в лични чатове, съм го ползвал по-дилетантски, за да е разбирамо, горе-долу, като се говори с неспециалист). Става дума за "психичноболна", която вече дори може и да се е излекувала. )
Да. Представяш ли си?! Аз точно това й писах - как човек може да иска да ходи в Китай, ако дори в собственото си място не смее да си подаде носа и няма работа да си плати за билета?!
Ненормален човек (казвам го без злоба или обида - чисто и просто: ненормална е...)
-
ами може просто да се е десоциализирала и просто да трябва да излиза повече сред хора. ако тези около нея не са подходящи трябва да опита с други
-
Трябват много работи, но положението е неспасяемо - тя не иска да промени нищо - "кефи я" да си кара на пенсията на баба си и майка си, а като умрат те, не я виждам... Това е 180 градуса на Ц. - едното дейно и експанзира (преуспява в живота), другото - се свива, имплозира и се саморазрушава.
А ние, поради лошо наследство (за разлика от двамата - тя е богата на имоти, а Ц. е богат на кеш) сме нещо по средата и не можеш да ескпанзираме, а ни трябва само едно леко побутване за начален старт...
-
ами да, така стоят нещата
-
... - това момче още незавършило, а вече голям анализатор станало из медиите в БГ... Е, що тогава се чудиш, че канят Ц.? Явно там летвата се прескача лесно.
-
явно да, щуротии
аз имам един колега от ... , той пък беше ххххх хххххххх още тогава, аз му писах дипломната работа, а после си направи фирма, и то пак не обикновена фирма а дружество като ц.-то, явно са модерни такива форми, и сега пътува, печели...
-
Това е начинът в днешно време. Другото е - късмет да имаш на свръхвисока заплата. (А разни като печелене от интернет от апп... - тях не ги броя, защото са сигурно много голяма рядкост.)
-
да
ами онзи с някакви ххххххх се занимава, може да ти дам профила му, и все финансирания събира, свързва се с известни личности и така
-
Това да не е от типа на НПО?
Те се славят с това, че просят пари от богатите и, понякога, получават солидни финансови "инжекции".
А това да направиш нещо такова си е, като цяло, успешно, защото тук-таме има хора да се смиляват над: улични животни, сираци, гори... Обаче, там вече наистина се иска доста яко бачкане и отговорности (в тази сфера Ц.-те досадности важат с пълна сила).
Най-малкото иска се постоянно търчене напред-назад, трябва да се отчиташ добре, търсят те журналисти, доста си е публично и не е някой баш-рахат бизнес като "Шеф съм на сайт, който ми носи по 10000 на месец от Гугъл." или "Имаме 3 магазина, продавачите ги зареждат и продават, ние само събираме парите."
-
ами частна фирма с някакви такива функции... последно беше канил ххххххх хххххх някаква (слънце)
-
Ами ясно, но... ако мислиш, че ще може да инвестира нещо "в нас" - да го пробвам, но ако не е то дашните - да не губим време. (Това във връзка, че викаш да ми дадеш профила.)
А, аз паралелно да ти кажа пък че сверявам моите преподаватели как се развиват - един от тях беше просто по "Средновековна философия" и религиозна. Вече станал и поет, и фотограф... Експанзирал и той... https://bg.wikipedia.org/wiki/Цочо_Бояджиев (В случай, че не си е бил такъв и преди, но да не сме знаели (ние - студентите му). По онова време интернетът едва прохождаше дори в столицата и инфото не беше на "един клик разстояние", нямаше мобилни телефони във вида, в който ги знаете днес, а компютър (настолен) да имаш, си беше мечта и чест за повечето от нас. Имаше един колега, който ходеше някъде в университета да ползва интернет тогава и даже говореше, че освен нещата по професионалните задачи му дали да си види и някакви тенис информации онлайн. Тогава това си беше "Уау!", докато сега е нещо като "даденост" за повечето хора вероятно.)
Мен много ми се нравят такива постепенни развития - пример: имаш си ресторант, а после до него или в него правиш магазинче за сувенири (както онзи руснак в Саня на времето)... Бавно разрастване, без излишно напрягане и с никакъв финансов риск.
-
ами без конкретна идея която да му пасва на бизнеса едва ли... аз преди пробвах да го зарибя с едни мои идеи но не стана
да
-
Ами аз също това си мисля - повечето и да са богати, няма да ти обърнат никакво внимание. Те сигурно дори на родителите си няма да дадат пари, повечето...
-
ами да
-
В отговор на погрешното разбиране, че като учиш някой да се стегне, да не се саморазрушава, си едва ли не против него... просто бях написал убедително, без да обиждам, без да овиквам, че за такова нещо се изисква благодарност, а не негативни емоции. Общо взето - в този дух.
Събеседникът също похвали стореното:
добре си й писал, да чете и да се учи
-
ако наистина докторът й е прав, че е с шизофрения... няма да се научи...
(Аз като потомък на две поколения занимаващи се с психиатрия и психопатология, както и като философ-антрополог с интереси конкретно към психология, психопатология, антропология и редица хуманитарни сфери на науката, подложих на съмнение онази диагноза, защото според мен става дума в нейния случай за невроза (или повече от една), а не за психоза. Но, "бъдещето ще покаже"...)
Отивам да преподавам.
-
ами правиш каквото можеш за нея
(Наистина, доста всеотдайно, като психотерапевт почти, с месеци, година..., но имаше само ограничен успех. В края на краищата постигна следното:
- Отслабна и започна с диети, спорт. Не е с идеална фигура, но по-добре от преди.
- Реши се да смени модния си стил. Няма да навлизам в детайли, но изглежда с 50% минимум по-добре така.
- Последно видях, че си търси работа и, че дори е успяла да се задоми и да има нещо като фермерски малък бизнес.
Да, но и много време отива в безплодни разговори - цяла зима й говоря как да слабее, как да се стяга, как да си прави кратки разходки, за да преодолее страха от излизането сред хора - говорил съм на вятъра (това време да съм го вложил в 10 статии, сега да имам поне по 1 цент отгоре на ден)...
А от утре ще проверявам и тук детските градини, ако има добри оферти... Някои плащали и по 18 000 за пълен работен ден (ама може да е кьорфишек).
-
аз съм забравил, защо има такъв страх тя?
а тя не искаше ли да идва в китайско?
-
Ами нещо е луда - въпросът е дали е само СТРАХОВА НЕВРОЗА или наистина е нещо по-сериозно като шизофрения (тя постоянно пие, налива се с алкохол и кафета, пуши, тъпче се с лекарства... и не е ясно от какво точно и какво е - НЕспасяем случай...)
(Това беше в онези години. Както казах, после постигна успехи тя. А "луда" е разговорен и непрофесионален термин (който не бива да се използва с лека ръка и безотговорно публично; в лични чатове, съм го ползвал по-дилетантски, за да е разбирамо, горе-долу, като се говори с неспециалист). Става дума за "психичноболна", която вече дори може и да се е излекувала. )
Да. Представяш ли си?! Аз точно това й писах - как човек може да иска да ходи в Китай, ако дори в собственото си място не смее да си подаде носа и няма работа да си плати за билета?!
Ненормален човек (казвам го без злоба или обида - чисто и просто: ненормална е...)
-
ами може просто да се е десоциализирала и просто да трябва да излиза повече сред хора. ако тези около нея не са подходящи трябва да опита с други
-
Трябват много работи, но положението е неспасяемо - тя не иска да промени нищо - "кефи я" да си кара на пенсията на баба си и майка си, а като умрат те, не я виждам... Това е 180 градуса на Ц. - едното дейно и експанзира (преуспява в живота), другото - се свива, имплозира и се саморазрушава.
А ние, поради лошо наследство (за разлика от двамата - тя е богата на имоти, а Ц. е богат на кеш) сме нещо по средата и не можеш да ескпанзираме, а ни трябва само едно леко побутване за начален старт...
-
ами да, така стоят нещата
-
... - това момче още незавършило, а вече голям анализатор станало из медиите в БГ... Е, що тогава се чудиш, че канят Ц.? Явно там летвата се прескача лесно.
-
явно да, щуротии
аз имам един колега от ... , той пък беше ххххх хххххххх още тогава, аз му писах дипломната работа, а после си направи фирма, и то пак не обикновена фирма а дружество като ц.-то, явно са модерни такива форми, и сега пътува, печели...
-
Това е начинът в днешно време. Другото е - късмет да имаш на свръхвисока заплата. (А разни като печелене от интернет от апп... - тях не ги броя, защото са сигурно много голяма рядкост.)
-
да
ами онзи с някакви ххххххх се занимава, може да ти дам профила му, и все финансирания събира, свързва се с известни личности и така
-
Това да не е от типа на НПО?
Те се славят с това, че просят пари от богатите и, понякога, получават солидни финансови "инжекции".
А това да направиш нещо такова си е, като цяло, успешно, защото тук-таме има хора да се смиляват над: улични животни, сираци, гори... Обаче, там вече наистина се иска доста яко бачкане и отговорности (в тази сфера Ц.-те досадности важат с пълна сила).
Най-малкото иска се постоянно търчене напред-назад, трябва да се отчиташ добре, търсят те журналисти, доста си е публично и не е някой баш-рахат бизнес като "Шеф съм на сайт, който ми носи по 10000 на месец от Гугъл." или "Имаме 3 магазина, продавачите ги зареждат и продават, ние само събираме парите."
-
ами частна фирма с някакви такива функции... последно беше канил ххххххх хххххх някаква (слънце)
-
Ами ясно, но... ако мислиш, че ще може да инвестира нещо "в нас" - да го пробвам, но ако не е то дашните - да не губим време. (Това във връзка, че викаш да ми дадеш профила.)
А, аз паралелно да ти кажа пък че сверявам моите преподаватели как се развиват - един от тях беше просто по "Средновековна философия" и религиозна. Вече станал и поет, и фотограф... Експанзирал и той... https://bg.wikipedia.org/wiki/Цочо_Бояджиев (В случай, че не си е бил такъв и преди, но да не сме знаели (ние - студентите му). По онова време интернетът едва прохождаше дори в столицата и инфото не беше на "един клик разстояние", нямаше мобилни телефони във вида, в който ги знаете днес, а компютър (настолен) да имаш, си беше мечта и чест за повечето от нас. Имаше един колега, който ходеше някъде в университета да ползва интернет тогава и даже говореше, че освен нещата по професионалните задачи му дали да си види и някакви тенис информации онлайн. Тогава това си беше "Уау!", докато сега е нещо като "даденост" за повечето хора вероятно.)
Мен много ми се нравят такива постепенни развития - пример: имаш си ресторант, а после до него или в него правиш магазинче за сувенири (както онзи руснак в Саня на времето)... Бавно разрастване, без излишно напрягане и с никакъв финансов риск.
-
ами без конкретна идея която да му пасва на бизнеса едва ли... аз преди пробвах да го зарибя с едни мои идеи но не стана
да
-
Ами аз също това си мисля - повечето и да са богати, няма да ти обърнат никакво внимание. Те сигурно дори на родителите си няма да дадат пари, повечето...
-
ами да

-
А спечелилите този път са следните като брой познали и суми:
) за едни големи
Това е. Трейдване за 0,74 лева (3,00 юана).