1873
« on: February 16, 2023, 04:04:39 AM »
С едно лице прекъснах тогава (2016) отношения, защото имаше психастения и други психологически (и нравствени) проблеми.
Та ето един "ферман" каквото му обяснявах, с леки редакции на по-личните неща (например имената, фамилиите):
Ясно ми е, че си ползвал моята помощ да правя неща за Китайското радио, да пиша курсови работи на китайки и пр., само когато ти не можеш. Не съм казал, че винаги си ме ползвал. НО КАЗВАМ, че моето не се зачита - и до днес П., китайките или човекът от китайското посолство не знаят, че аз съм допринесъл за тях. Плащал си, но не разбираш, че всеки плаща И ПАК пишат кой е авторът - напр. на колумнистите във вестниците им плащат за статиите, но и пишат кой е автор. За първи път в живота ми се случва някой да ми плаща, НО да оставам анонимен за труда си - а знаеш, че съм работил като водещ в Плевенска ТВ, като завеждащ психологическа рубрика и като репортер в 2 Плевенски вестника - навсякъде хем ти плащат, хем и те пишат, та след това хората да знаят, че ТИ, а не ДРУГ е автор. Това влияе и на отношението, и на биографията ти. Ето защо аз казвам, че това вбъдеще не би ме устройвало, а когато съм го правил за тебе е било, защото съм бил притиснат от икономическата ситуация в живота си, т. е. доброволно и от немай къде, но никога няма да ми е приятно, че останах таен автор в съзнанието на толкова важни хора, които си мислят, че ти си авторът. Това ти го казах и, когато стана въпрос да пиша фантастичен роман - не искам никога повече да съм анонимен автор или някой друг да се представя за автор на моя интелектуален труд.
(Чудя се какво да ти обяснявам, при положение, че и на тебе ти беше гадно, че си писал дипломни работи за пари, а после не ти, а други са ставали магистри с тях. Само от този факт трябва поне на 90% да ти е ясно аз какво изпитвам по тези въпроси.)
Зависимостта е налична, когато човек си зависи от нещо, а не, че друг го е направил зависим задължително. Не казвам, че някой е правил някого зависим, а че зависимостта е била налична изначално и естествено. За себе си твърдя, че бях зависим от теб по отношение на комуникацията с баща ми и за доходи. А това колко ти си бил зависим от мене - тепърва животът ще показва, когато се налага да получаваш психологически съвети, китайски преводи и др. преводи на момента (а и на добра цена), ценни информации от социален и медицински аспект - с една дума знаеш какво мога и знаеш какво ще ти липсва. Аз няма какво да го мисля този въпрос, защото то са очевидни неща кой колко и какво разбира/може в живота и в кои области знае, а в кои е гола вода, към днешна дата.
Ами и аз си мислех, че сме приятели, но се получиха неща, които не отговарят на моята концепция за приятелство като това, че за мене нямаш 2 минути за микроработа или подкрепа в петиция за паспорти, а за някакви довчера непознати хубавици имаш ЧАСОВЕ или пък онова аз да се моря да пиша текстове и ти да не четеш и да отбиваш номера с емотиконки и даже с "позволих си лукса да не чета". Все едно, че Мая с "виждам, че си добре", когато изразявам болка и плач. Т. е. съвсем логично е, че те резнах като приятел, при аналогични ситуации с всички постъпвам така. Не може единия да чете с часове даже чатове с Г.-ва и да си дава мнението отговорно, а другият да гледа през пръсти на нещата и даже да ти се зъби (както в случая като беше напечено за една виза тук, а ти се озъби, че "светът ще се срути", а аз съм те занимавал. Т. е. ти си си концентриран върху собствената си личност най-вече и това е една от пречките да си приятел не само на мен, но и по принцип. Приятелството иска повече отговорност + отдаденост.)
Вярно е, че с няколко години повече те изтърпях, надявайки се на промяна, но не стана. Другите - само за 1 (ЕДНО) подобно нарушение - напр. говорил ме някой зад гърба (както в случая с мъжа на Ж.) или ми издал някой тайна, която съм споделил (както в случая с Н.) - и веднага край. А при тебе имаше добра основна причина да стисна зъби и да поизтърпя някои неприятни унизителни ситуации като онези по-горе, а тя беше икономическата причина. Все пак, знаеш, че много хора, заради парите, са принудени да търпят доста по-зле неща в отношенията си с някои. ИЗБОРЪТ си е бил лично мой, не бива да се обвиняваш, че съм решил да поизтърпя някоя година отгоре. Все пак си бил наясно с почти всичко какво не харесвам, какво ме е огорчавало и сигурно си се досещал, че въобще не си идеалният приятел, а след последните фалове като заяждането за парите и спирането на речниковите преводи - направо си разбрал, че не си и приятел.
Като говориш пак за парите - ДА! Определено е супер гадно да ти закъснеят с парите, а после ти да си виновен, че с добър тон си ги подсетил. Преди плащаше в аванс, после при свършена работа, накрая доста след като е свършена (това е и на Гугъл схемата, да приемем, че е добре да се плаща до месец след свършена работа), НО да чакам аз пари на еди-коя си дата и да ми се закъснее с 3 дена, пък и после аз да съм виновен, че съм напомнил - това е за мене голямо кощунство и безобразие. Виж, ако просто се беше извинил - иди-дойди, но това е просто незабравимо - изработил съм, чакал съм, закъснял си, напомнил съм без да се карам и в резултат - аз виновен. Хубаво ми се извиняваш за случилото се, надявам се да си го осъзнал, защото ще ти е полезно за бъдещите ти отношения с хората, а не за мене, защото не искам да работим повече по никакви проекти, независимо от обстоятелствата.
Като цяло не си ме защитавал пред никой - айде от Б.-Х.-а те било страх (повечето някакви емигранти, не знам какво им е страшното, но ти нали все се плашиш от нещо, айде да не ти припомням за психастнията, но ще имаш да вземаш, че аз съм бил ненормалния, при положение, че мене ме нападат и, аз видиш ли, трябвало да си трая като путьо, когато нападат жена ми, мене и Китай! Че аз даже на спортен кунг-фу двубой ги каних и те не дойдоха тези "страшни хора"!), НО какво страшно имаше да ме защитиш пред мъжа на Ж.?! Той нали не е "борец"? Като цяло не си имал потребност ти да ме защитаваш - нали даже ми беше давал видеоклиповете без да ме питаш, колкото да става майтап там, а аз ти ги бях дал за лично ползване. От това се вижда, че много-много не си ме имал за нещо специално, камо ли да ме защитаваш. А и после като почна дори да ме критикуваш, че ти давам толкова полезни съвети, тотално ми просветна, че си коравосърдечен към мен и е било наивно да очаквам да не ме клюкариш, да ме защитаваш и да правиш всичко онова, което се очаква от истинския приятел, според средната морална представа.
Не знам към какво по-добро се променяш - ще е добре за тебе да ти порастне буйна коса, да те заобича С., да станеш по-смел, че да си защитаваш приятелите и семейството и всичко, към каквото се стремиш, само че това ДОРИ и да се получи - аз вече съм достатъчно напатил и не ми трябва да поемам втори риск от толкова много етични и душевни наранявания, които си ми причинил за всичкото това време.
Това, че не си защитил приятел в нужда не е твой провал?! Ами повечето приятели като не ги защитаваш в нужда и почват да изпитват лоши чувства, а и направо да си отиват. Така че то не е провал, но проваля приятелството ти и после не вярвам да ти е приятно да губиш приятели, но ти си знаеш. За мене това ти беше един от най-големите провали - в ТОП 10 го нареждам, защото с това най-много ми падна в очите - хем не си ме защитил, ама хем си мислел, че аз не съм наред, когато безпричинно нападат мен и хора/неща, които обичам! Психопатологичен ужас!
Може и да си ме оценил преди години, но сега като ме няма, още повече ще ме оцениш. То има една древна поговорка, че хората не си дават сметка колко ценно е например слънцето, защото всеки ден изгрява, но ако пропусне да изгрее само 1 ден и ще почнат да разбират наистина колко е било ценно то за тях. Същото е и с водата или пък с интернета, например. Това и аз искам да кажа - че едва като ме няма, ще видиш реално колко и доколко съм бил ценен (особено, ако няма кой да ме замести качествено; а ако ме замести - няма да ти пука особено, то е ясно).
МНОГО ПРОСТО НЕЩО НЕ РАЗБИРАШ: чудиш се защо говоря само за лошото, защото съм натъртвал само на това, кога не си ме оценявал, в частност?! Ами това е ТОЛКОВА ПРОСТО и ще го обясня с пример прост: ако даден човек е много добър и добринася за хората то е окей, но като направи престъпление и го вкарват в затвора, нали така? И тук същото - ние няма нужда да говорим какво си бил наред, ние говорим какво НЕ СИ БИЛ И НЕ СИ наред, защото като си наред - няма проблем, а като си направил нередност - има. Ето и още един пример, за да е сигурно, че си разбрал: като идеш на лекар става дума най-вече за това, което ти е болно, а не за това колко много неща не са ти болни. Т. е. това, че примерно си правил и добри неща НЕ ти дава право да правиш лоши неща! А това, че само един път си се противопоставял на моите съвети/идеи не е никак вярно - за Харбин, за С., за къщата... няма какво да си губя времето да изброявам, ако паметта ти е толкова избирателна да си мислиш, че само 1 път било - в голяма грешка си.
Ето ти и фермана, за който си прав, че може и да научиш неща, за които не си си давал сметка или поне да стане пределно ясно как от моя гледна точка е непоносимо повече да съм в каквото и да е общуване с тебе.
Защо пълно скъсване с теб не е грешка, а правилно и добро решение:
А) Неща, които са ме разстройвали през годините, но съм прощавал само в името на бизнеса (на други не съм простил, защото те не са плащали, т. е. не е имало с какво да ме държат при себе си; тебе основно те държеше това, че плащаше добре (според моето незавидно положение), а не, че си бил кой знае какъв примерен и добродетелен приятел).
1. Когато ми трябваше много помощ за една от визите и ти закъсня, а после като те потърсих повторно се развика, че "то светът ще се срути, аз съм те търсил!" Т. е. въобще не съчувстваш и не си даваш сметка колко е важно визата особено за човек като мен.
2. В друг подобен момент ядосано ме резна, че ще ми струва цели 5 лева нещо, което правиш за около 5 минути, а в същото време за момичета с часове правиш неща, а като не можеш да ги направиш ги поръчваш за пари. Т. е. винаги момичета са били доста преди мен. Това следва и в долния пример.
3. Отказа ми да вземаме по някой цент от микро-работите, защото си зает (ставаше дума за по няколко минути на ден, определено под 10 минути), но когато момичета те замолят, даже за без пари, с часове помагаш, а ако не можеш, даже си плащаш пари, за да им помогне някой друг! И това за момичета, които ДОРИ не може да се нарекат "истински приятелки", камо ли "гаджета"/"годеници"/"съпруги". И до ден-днешен като изгубя по няколко цента на ден, което прави по около 2-3 долара на месец, заради това, че не сътрудничиш за Фейсбук и Ютюб си спомням за отказа ти, и се ядосвам, че едновременно губим двамата!
4. Отказа ми да подкрепиш за паспортите, обиди поголовно цялата си българска нация, че са лоши хора и, че барабар с тях и аз трябвало "да се оправям" и това точно, когато се надявах, че ти (Приятелят) изстрада заедно с нас тоя паспорт (държах те в течение всяка възможна минута, с надеждата, че наистина ще го изстрадаш и ще ни съчувстваш!), а то заради тотално лошо ти отношение към останалите от бг-граждани, да го отнасям и аз. Ей-тогава се зарекох, че няма да ти помагам нищо занапред свързано с визи, паспорти и пр. А ти каза, че вече не съм ти на 1-ви план, а аз (за да съм сигурен, че няма да ме изритат от Китай) казах, че до Зелена карта - никакви големи заеми не давам, а ти се заяде за 300 юана и за бартер на стойност не повече от 30 юана на година... и накрая - край на приятелството ни дори!
5. Реагираш прекалено на неща като това, че някой се е опитал да те предупреди за Харбин! (видях хисторито, оказа се не че по онова време съм ти писал други "гадости" както ти ги наричаш, а че си се оправдал с това, че тогава си бил натоварен с Л. и си ми цитирал писмо до него, както и че ти се е насъбрало от други места, а после на мене викаш, че проблемите ми рефлектирали върху нашите отношения; фактически твоите проблеми многократно са ме изритвали на доста заден план).
6. Когато ти ми цитираш дълги писма до Л., Ч. или даже чатове с Г.-ва - напрягам се да чета и даже коментирам. Когато аз ти давам нещо да видиш - случва се даже да не го видиш, а критичните с Б.-х. даже не си ги чел. Сам си казвал "позволих си лукса да не чета какво си писал", а аз после се чудя защо трябва да губя време да преповтарям едно и също.
7. Признал си пред Н., че само с емотиконка си ми отговарял и не си чел. Даже беше й казал, че съм имал друг ник там, а като ти казах, че си ме издънил ми вдигна безочлив скандал, как си бил толкова зает и не си бил длъжен да помниш моите тайни. Все едно сега аз да кажа на майка ти или баща ти някоя твоя тайна и като се обидиш да река, че толкова съм зает и не съм длъжен да помня какво си ми казал. Просто не бе човешко това! И точно тогава балдъзата беше вкъщи и гледах да не давам много израз на емоциите си, но тази безочливост много ме разочарова.
8. Беше ме говорил пред нея и пред онзи плешивия на Д. (само, защото съм й викал, че Китай е по-добре от България, а накрая те дойдоха на моето, както обикновено става като предупредя някой), като в тона ти не само, че не ме защитаваше като приятел, а даже ме описваше като някакъв полулуд, с който ти много-много работа си нямаш. ДАЖЕ казваш, че точно така си си мислел - дали съм нормален, САМО ЗАЩОТО съм се защитил от НЕПОВИКАНИ нападки и съм си защитил жената. По това време и каза, че ме молиш от ЕГОИСТИЧНО-СТРАХЛИВА гледна точка да не отговарям. Т. е. винаги за тебе най-важното е било ти да си се уредиш, а аз - може да ме изкарваш ненормалник, може да им говориш, че се нямаш с мене и даже аз да се свлека до ниво "червей" да ме тъпчат - никакво застъпване, никаква реална подкрепа пред другите! А аз стане ли нещо такова - веднага съм тичал да ти предлагам да се регвам да споря с някой, да го търся по скайп/кк и пр. Това никак не е приятелско.
9. При още по-реални проблеми, извън интернет, когато ми е било начало на депресия или риск от такава, не само не си отделял достатъчно време (да не говорим за реципрочно на моето време, което аз отделям по твоите проблеми с хората), а само си отговарял с някоя емотикона като онази с хипнотизираните очи или с едно "хм"... Това също не е приятелско.
А да не говорим, че никога не си ме имал за човек, който трябва да защитиш: някакъв се звери, че съм писал, че е по-добре в Китай, а не в България, ти вместо да ме защитиш поне малко зад гърба ми ме говориш с него, че съм бил малко откачен, само и само да се измъкнеш от несправедливите му атаки! Други безпричинно обиждат мене, жената и китайците - вместо да ме защитиш, ти се правиш пред Н., че вече не си ми приятел, а мене ме молиш "от егоистично-страхлива гледна точка" (ПРЕКРАСНО ОПИСАНИЕ, ВСЪЩНОСТ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАШ ОТВЪТРЕ!) да не съм се занимавал с тях и да понасям униженията и даже с цялата си безчовечност казваш, че си си мислел, че аз не съм наред, защото съм ги бил ядосал аз!!!!!
Така че, когато съм имал нужда от помощ в трудни моменти с хора - по-често съм получавал едно неприятелско и нечовешко отношение, да не говорим за приятелско. И аз съм търпял, търпял и прощавал само в името на бизнеса. Вече няма бизнес, няма смисъл да търпя и да прощавам цялото това унижение.
10. Не ми харесва установката, с която често ме режеш, когато обсъждаме даден проблем "да се оправят!". Особено на фона, че повечето, за които става дума са доста по-оправени от тебе, а и това само показва един ЕГОЦЕНТРИЗЪМ и не само необръщане на внимание на тези, за които става дума, но и на мен, който съм поставил въпроса, и съм очаквал обсъждане/разбиране, а не "да се оправят" или даже "да се оправят, бе!".
11. Клонящо към расизъм и шовинизъм поведение - от една страна уважаваш и желаеш някоя/някои само, защото са китайки/виетнамки, а от друга, ако те разочарова САМО ЕДИН представител на въпросната раса/народ, решаваш да разкараш всички останали!!!
12. Изключително дразнещи призиви към "оптимистичен поглед" на нещата, при положение, че аз съм реалист и не мога олигофренски да се радвам, ако нещо не е наред и обратното. Много добре си преценявам кое какво е и доколко може да стане, за да се самозаблуждавам с НЕнаучни книжки, че като си самовнушаваш, че всичко е наред и "привличаш позитивни енергии, полета" (и друга недоказана, лъжлива каша). Спомням си как ми загуби време, когато писах, че мобифонът е повреден и ще купуваме нов да ми обясняваш, че правилния оптимистичен вариант бил да си кажа "К. може да ми го оправи" и като ти обясних, че ми е минала вече тази мисъл през главата, ти каза, че нямало как да го поправиш, т. е. аз правилно реалистично съм преценил, че ще се купува нов мобифон и няма нужда да си въобразявам невъзможни неща като това, че К. ще ми го поправи.
13. Каза, че стане ли нещо пак да намразиш Китай (досега вече 2 пъти се случва заради ОТДЕЛНИ персони с китайски произход), ще ни отсвириш всичките тука. По същия механизъм по който "Т. и Ю. са от Плевен", значи "целият Плевен е зле"... ама чакай, аз забравих, че то, за теб, БЪЛГАРИТЕ по принцип за зле и няма добри хора.
14. Много се чудих преди защо ми плащаш домейн и ми даваш безплатен хостинг, та даже и някакви съвети ми даваше за повече тагове и да не спирам домейна... викам си "Брей, каква загриженост за мен, за мислите ми, за гледните ми точки!", но след като ми наложи ограничения да пиша каквото си искам за Уикипедия или да отговарям на НЕПОВИКАНАТА АГРЕСИЯ у други ми светна лампичката, че нещата май не са правят за мен. След време като овладях знанието за приходите от сайтве напълно ми се изясни първоначалния ти замисъл - да плащаш малко за домейн, НО да получиш много от реклами, когато моите писаници привлекат много посетители. УВИ, НЕ ръгнах да пиша като ненормален и не СЕ ПОЛУЧИ!
Б) Неща, които ме разстроиха напоследък
1. Каза, че си искаш 300 юана, макар, че даже 400 не ти поискахме. Т. е. ние влезнахме в положение, че даже и да си обещал може да стигнеш до глад и ти оставихме 400, а ти се заяде с 300. Накрая даже и ти пратихме колкото бяха останали!
2. Точно сега намери да спреш бартера за някакви си 20-30 юана, които както видя така и не получи, а даже изгуби всичко останало - малки заеми от 70 евро до 1500 юана и приятелство с нас (2-ма човека).
3. Призна си, че още преди си планувал да спреш с мен, защото видиш ли съм поставил въпроса защо парите ми закъснели 3 дена, а не отчете, че аз толкова компромиси направих - от предварително заплащане минах на заплащане при свършена работа, а после даже на заплащане със седмици след свършената работа.
Само този коварен план, според жената, сам по себе си, е достатъчно човек да се пази от бизнеси с тебе, както и да спре всякакви отношения, да не говорим за приятелство!
4. Не си призна НИТО ЕДИН симптом, а сам си се оплаквал от редица от тези симптоми под различна форма и феноменология. С тенденция си всичко да рационализираш/отричаш/скотомизираш и все се изкарваш прав с разни еквилибристики като "обстоятелствата", "реалността", "образно изказване", "разбираш ме буквално", "нещата се промениха". Направо се плаша от такъв човек аз, камо ли да ми е приятел!
5. Проявяваш тенденция с всеки, в който стъпиш в бизнес отношения или някакви отношения на съвместна работа/сътрудничество, да си разваляш приятелствата/отношенията с тях:
- предните ти началници
- Т.
- Ю.
- М. (в начална фаза, заради това, че решил да си легне по-рано)
- Л.
- Ч. (така беше един от прякорите на баща ти, както го беше измислил)
- Баба си
- нас
Може и да има други за които не знам. Сещам се за индийците, че и тях не ги хареса и ми препоръчваше да не работя с тях. За циганите - даже да не го споменавам - окрадоха те с 1 брадва и 10 лева.
6. Казваш, че съжаляваш, че си ми споделял и това само, защото ти давам примери, с които исках да ти помогна да станеш по-добре или просто заедно да видим Истината. (Знаеш, че Истината се уважава даже от твоя Патрон - Исусът!)... Не искам приятелство с човек, който ще спре да ми споделя.
7. Казваш, че ще си мериш приказките оттук-насетне. Но аз не искам човек, който играе театър с мене. В същото време и аз не искам да не мога да си казвам какво ме вълнува и какво мисля, само защото ще се оцени като "гадости", "непозитивно", "съсипващо", "СПАМ"(!!!) и пр., акцентирайки само на такива моменти и неспособност да видиш позитивите, да си ми благодарен за информациите, да навлизаш по-всестранно и дълбоко в проблемите на Китай, както правя аз.
8. Били сме в чужда д-ва. Да, ама за мене това си е СВОЯ/МОЯ д-ва. Аз чужденец и отритнат съм се чувствал само, когато съм бил в България и в Либия. В Китай си се чувствам, все едно, че тука съм роден и принадлежа тука по рождение.
9. След толкова много успешни мои съвети, прогнози и мнения, ти все още си мислиш, че аз не разбирам нещата, даже даваш неправилни примери, че не можело разведен човек да разбира от жени (все едно да не може генерал, който е отстъпил тактически в една битка, да разбира от военно дело)...
10. Отсече, че смяташ, че повече нямало да има бизнес с нас. Ами то тогава какво остава?! (Само това аз/ние да ти помагаме, когато ти имаш нужда? Ама НЕ става така.)
НЕСИГУРЕН СИ В КАЧЕСТВОТО СИ НА "БИЗНЕС-СРЕДА" (партньор) - например КАТО ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ ПРОМЕНЯШ УСЛОВИЯ КАТО ТОВА: "И оттук нататък въвеждам изричното правило/условие, че плащанията се правят не по-рано от месец СЛЕД получаване на свършената работа. " (цитат от твой имейл)... Отделно и това, че ако нещо работи като условие дълго време казваш, че "лошо си ме научил", т. е. тръгваш срещу самия себе си, когато ти скимне и тези, които са зависими (както аз се бях поставил в зависимост) духат супата, защото са последното звено/подчиненото.
11. Грешка било казваш. Ами даже и да е така (условно), то ти я породи тая грешка - можеше да не спираш бартера, да не си искаш някакви 300 юана и да не ме режеш напоследък толкова много като ти споделя нещо или ти дам някой съвет, но не би! Простичко казано - аз някой като спре да ми дава работа/пари, като спре да ме слуша и като почне много да ме критикува за дребни неща от рода на това, че съм му дал съвет или, че съм му дал новини - направо го пращам в 9-та глуха и не ща да чувам за него! А ти още толкова много прегрешения имаш към мене, че вече всичко се натрупа и преля чашата или както ти казваш за Л. - мина всякакви граници!
12. ВЪОБЩЕ НЕ отговаряш даже на най-елементарни стандарти за приятел (да отделя поне няколко минути за тебе поне срещу пари, ако отделя за момичета часове за без пари; да ти чете всичко, което му пишеш/пращаш; да не страни от тебе, когато стане малко по-напечено), да не говорим за моите, които са по-високи от средното.
Тъй че - никакви повече отношения. С теб нито може да се споделя двустранно, нито може да се прави бизнес, нито може човек да се отпусне и да си говори каквото му е на сърцето в момента... В същото време ти предлагаш някакво измислено приятелство, което ще е даже по-зле от престорените ти отношения с Ч., които демонстрираш в мейлите към него... Къде е смисълът?! Изпарил се е отдавна. Всякакъв по-нататъшен контакт би бил загуба от най-чист вид - дето пееха Ен-синк едно време: "Just give me one good reason!...") Не виждам никаква причина да продължавам с теб, а освен това ме плашиш с това, че се имаш за абсолютно нормален и за сигурно толкова абсолютно прав. Ти може да виждаш някакъв смисъл да продължаваш с мен, т. е. да ме ползваш за това и онова, когато ти потрябвам, а през останалото време само вицове да сме си пращали и да имитираме приятелство, но мен това не ми трябва. За мен ти си достигнал ПРЕДЕЛА НА СВОЯТА ПОЛЕЗНОСТ отдавна, та повече не виждам да си ми полезен, а само безполезен и/или вреден (това от прагматична гледна точка; що се отнася до морално-етичната - мисля, че не ме заслужаваш).
====
Правя пояснение, че като става дума за Китай, говоря за онзи преди. Сега вече, към днешна дата, държавата се е превърнала почти в империя (т. е. с едновластен лидер, нещо като император), все повече проблеми - от ксенофобия (на ниво закони и политика) до все по-ограничени политически и икономически свободи, репресиране и подтискане на протестиращите, икономически проблеми и пр., затова вече не желая да съм китайски гражданин. Обичам Китай, но не мога да приема сегашното политико-културно-икономическо положение, затова се ориентирах към напускане.
Show Posts
, не те четкам, харесвам фотографиите ти!!!) И МИ ХАРЕСА ТОВА, ЧЕ ПИШЕ СТИХОВЕ. "Заговорих я" и, О ЧУДО, тя ме удостои с вниманието си!
НЯКОЛКО И-МЕЙЛА ОТ НЕЙНА ССТРАНА, КЪДЕТО МИ СЕ КАРАШЕ, ЧЕ Я ИЗОСТАВЯМ!!! Накрая ме върна при себе си със...СЪЛЗИ!
