1831

A forum for incels who are normal people (no terrorists, no rapists, no racists, no pedophiles, no haters and so on) / About the Looks Threshold

« on: March 03, 2023, 05:56:52 AM »

The Looks Threshold

  You know that difficult for some guys word "threshold"? It's difficult to spell and difficult to decide how to pronounce. Well, if you care, I'll tell you that there are two possible pronunciations: [ˈθrɛʃəʊld] and [ˈθrɛʃˌhəʊld]. I think the first one makes more sense but let's continue the topic. After you know the spelling and the pronunciation let's make sure that you understand the meaning of the word "threshold". It means "a point of entry or beginning"; "the magnitude or intensity that must be exceeded for a certain reaction, phenomenon, result, or condition to occur or be manifested", i. e. it's a philosophical, dialectical word too. And, as you will see now, it's related to the inceldom problematics too.
 There are those naive and/or not enough educated people who think that "Personality is everything." Most of the blue-pilled and the PUAs will state the same. All of these people overvalue the personality. Personality, of course, matters but (usually) after a certain looks threshold is passed (reached); think of it as a "threshold level". This level maybe more or less subjective. For example, some women may be too picky and they'll wish only Chads and GigaChads. Others may be really mostly personality-oriented and for them just a Norman (average looking) or even a Melvin (incelish looking) will be acceptable without any problem. But there is almost nobody who will accept some 0,5/10 or 1/10 because of his super good personality.
 I'll tell you a true story next time (to explain if from a concrete male perspective).

1832

A forum for incels who are normal people (no terrorists, no rapists, no racists, no pedophiles, no haters and so on) / Re: Lucid dreams-maxx

« on: March 03, 2023, 04:25:05 AM »

It's like a blessing. I wish I can do it and especially to "order a dream", I mean not just to realize that I am dreaming (because sometimes it isn't fun: for example, there is a forest and you're realizing that it's a dream, so what?) but to order what to dream: like meeting Long Jun-Hong. It's sad that I can't meet her and even can't chat with her because she got parents that are something like xenophobic or just don't like me, I don't know what's their problem with me because she liked me a lot, I liked her (and like her till today) too, all I wanted was to be her teacher (even for free) and to help her with everything I can. Also, I am comparatively good person: no smoking, no drugs, no hard alcohol, university graduated, an author of poems, e-books, articles, etc., got Master's in Philosophy, a TEFL and a few sports related degrees, helping people when I can, reading books, trying to earn more money. But they just don't let her to communicate with me (and never said why). I tried so many times already... and I miss her but there is nothing I can do about it. I notice her here sometimes (in English and other languages) because I really miss her and because there is a little hope that some day she may read this and, at least, to know that I never forget her.

1833

A forum for incels who are normal people (no terrorists, no rapists, no racists, no pedophiles, no haters and so on) / Re: Lucid dreams-maxx

« on: March 02, 2023, 06:47:29 PM »

I dreamed Long Jun Hong again. It was not a lucid dream but I liked it.

1834

Other languages / Относно самоубийствата

« on: March 02, 2023, 04:44:37 AM »

Относно самоубийствата

 Това е една от философските, екзистенциални теми. Ето малко мои размисли за самоубийствата.

1835

Other languages / Лайкче, лайкчета

« on: March 01, 2023, 11:46:02 PM »

Лайкче (лайкчета)

 Вече бе обяснено какво е лайк. "Лайкче" (в мн. ч. "лайкчета") е умалителното.
 Примерно използване: А те сложиха лайкчета.

1836

Other languages / За или против самоубийствата (честни философски размисли)

« on: March 01, 2023, 06:44:03 PM »

За или против самоубийствата

честни философски размисли

 
  Забележете, че го озаглавих това произведение в множествено число (не "самоубийството", а "самоубийствата"). Това е с цел да се подчертае, че всяко самоубийство е индивидуално, малко или повече, различно от всички останали. Искам да кажа, че да се гледа на самоубийствата по един и същи начин, т. е. да се възприемат като едно и също явление с една и съща същност, е погрешно. Веднага пояснявам с пример - нима е едно и също, ако Мария се самоубие, защото е шизофреничка, която чува гласове, които я карат да се самоубива и ако Володя се самоубие, защото Путин го мобилизира насилствено да ходи да се сражава в Украйна, а Володя е пацифист и/или украинофил и предпочита да умре, но не и да убива украинци?
 Ето защо, още навремето, когато на упражнение по риторика (реторика) трябваше да изберем група за дискусия: а) "За самоубийството" или б) "Против самоубийството", аз създадох самоволно в) "Зависи от самоубийството"  , което накара преподавателката леко да се подразни, че нашата (най-малката група, между другото) разваляла изначалната идея за противопоставяне "А-Б" ("За-Против"). Уви, понякога нещата наистина са "Зависи". И в този случай е така. Ето ви и по-прост пример: Николайчо иска да се самоубие, защото майка му не му купила последната марка мобифон! Ли иска да се самоубие, защото ще го пращат затвора за критика на монархоподобния режим в неговата страна, а там най-вероятно, също ще умре или и да не умре, ще излезне непълноценен и инвалидизиран умствено и/или физически? В кой случай едното е по-оправдано (или по-разбираемо)?
 Аз, по принцип, нямам религиозни разбирания и не споделям религиозни схващания за самоубийството като "грях". Въпреки това, смятам че, винаги когато може да има шанс, човек трябва да не прибягва до самоубийство. Това е много, много крайна мярка. Някой ще попита дали аз самият спазвам това правило. И ще отговоря с "да". Преди доста години, понеже напуснах страната ден преди РБ да се присъедини към НАТО (като човек, който тогава имаше твърдо анти-НАТОвска позиция и който твърдо беше на страната на КНР), не си довърших алтернативната военна служба и, доколкото бях информиран от баща си, някакъв прокурор беше поискал да не ми издават нов задграничен паспорт, за да може да се върна в РБ, да бъда съден за отклонение от военната служба и пр. ЗА ГОЛЯМ КЪСМЕТ малко след това имаше амнистия за (доколкото помня) няколко хиляди като мен младежи също отклонили се от военна служба (по техни си причини, не казвам, че всеки е бил на анти-НАТОвски и про-КНРски позиции, естествено), та всичко се оправи, получих си новия задграничен паспорт (макар и китайците да ми наложиха огромна глоба от 5000 юана за закъснелия паспорт)  , но тогава беше моментът, когато бях предпочел да си сложа край на живота, вместо да влизам в затвора. Става дума за 2007-ма година, ако правилно се сещам. Ето и конкретно писмо, което бях пратил на някои хора:

"Правим всичко възможно, за да се сдобия с гражданство - ползваме всякакви връзки покрай реални познати и Интернет-другари. Паралелно с това, разбира се, поставяме въпроса и за политическо убежище. Да, но не е ясно дали ще се получат нещата. Ако не се получат, мисля да не рискувам с България. Стигне ли се до затвор, после никакви шансове за реализация в чужбина, че даже и в Бг. Да не говорим за "екстри" като манафи, СПИНове и пр. зарази там. На принципа на "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.", съм се договорил с Нела да си сложа край на живота с някоя ефективна "билка", тя, разбира се, е съгласна да помогне, което ме устройва перфектно. Каквото наследство имам, вземам решение да го завещая не на хора, които:

-харесвам - не харесвам
-обичам - не обичам
-роднини - не роднини и пр., а на хора, които най-много са ЗАСЛУЖИЛИ спрямо мен.  Така че, каквото не се полага по закон на вдовицата ми, нека бъде наследено от К. И. с ЕГН......................., живущ в .........., когото посочвам за мой основен и единствен наследник.

  Желая още на баба ми да се каже, че съм на сигурно място в манастир, в красива планина, където си имам телевизия, радио, ядене, пиене и добра компания, само че не мога да говоря с нея, за да не си издавам местонахождението. Мисля, че една такава версия е много добра, спестявайки ненужни плачове, вайкания и стрес, като цяло. Ако има възможност, да се намери по-нататък момче със сходен на моя глас, който да се обади и да каже, че е добре, но не може да говори дълго, за да се поддържа версията, че съм "налице"."
 Ако е важно, искам да подчертая за сетен път, че след рашизирането на Русия и нападението й над Украйна, както и безотговорната империалистическа риторика на Путин както и след императоризирането на КНР и все по-засилващата се несвобода и ксенофобия, НАТО започна да ми се струва не чак толкова излишно и макар да си остава пацифист, вече не мога да кажа, че съм анти-НАТОвски настроен както преди, колкото и да съм със социално-демократични (социалистически, фабианистични) убеждения.
 Като сме започнали конкретно, а и в тази връзка, искам да споделя и за втория сериозен път, когато ми беше дотегнало и исках да се самоубия - този път беше не заради НАТО, Запада и пр., както в по-горния пример, а точно заради любимата ми КНР - след като се получи голямата простотия с КОВИД-19 тук и дългия многомесечен локдаун (с единствено обезщетение една диня, тук, през цялото време), понеже нямаше работа (всички учебни заведения и много други бяха затворени) и се видя истинското лице на императороподобния "президент" (вж. Най-кратката е-книга.), а и дотогава (досега), никой от приятели, колеги, роднини, съученици, състуденти не искаше и/или не можеше да помогне за развитието на бизнес... просто реших, че не се ли промени нещо до месец, просто няма смисъл да живея така, умирайки бавно. Е, пак, в последния момент нещата се оправиха, но за кратко (имам предвид, че КНР вече не е това, което беше - все повече заприличва на нещо като днешната рашизирана путинизирана Русия и на де факто монархичната Северна Корея), та нямам намерение да оставам тук, но и вече не мисля за самоубийство.
 С тези конкретни примери показах, че много зависи от ситуацията - когато има смисъл и няма надежда, дадено самоубийство би било оправдано или поне разбираемо, но в противен случай, не трябва да се толерира и въобще не трябва да се мисли за такова нещо. В това число се включва и евтаназията (която също е нещо като самоубийство).

1837

Food / Re: Fruit Island

« on: March 01, 2023, 05:00:21 PM »

Mandarines' land, bananas' and kiwi fruits' palm trees. Simple but impressive! I like this very much!

1838

A forum for incels who are normal people (no terrorists, no rapists, no racists, no pedophiles, no haters and so on) / Re: To be needy or not to be needy

« on: March 01, 2023, 03:39:08 PM »

Ha-ha. Thanks. I think many of the people didn't get it because I used “e-mail” and you used "conversation". 

I'll explain even more about it: I was a pretty big fan of China that time (and I am still loving the Chinese culture but recently, after the president became like an emperor-like ruler and made the situation here more and more restricted for the Chinese people and for most of the foreigners, I am not going to continue living in China) and I never liked USA so much because the USA is full of gunshots, rude and aggressive gangster-like people (including all those bullies in schools, on the streets, etc.), dirty rap songs, racism and so on. But this American (US) girl was really something! Nice, tender, pretty, gentle, more than average educated and learning, so I was very attracted to her and even sang a song to her but she didn't like me that much and in one moment we just didn't continue to communicate anymore (she had some tall, lean male classmate around her all the time; not sure he was just an orbiter, a real close friend, or a boyfriend; maybe he was the reason for her final decision not to give me a chance but it's a past story... I just used it to show how frank, honest I am and, in some cases, this looks what people describe as "needy".)

1839

Other languages / Re: Запазени през 2007-ма

« on: March 01, 2023, 03:59:09 AM »

 И още от тази 2007-ма...

"В процеса на присвояването на чужда история е крайно необходимо присвоителите да оправдаят кражбата.Това става чрез елементарното оплюване на собствениците на въпросната историческа традиция...Вероятно именно така крадците се самолегитимират поне в собствените си очи.
Жалко, ама факт:-(
Утешителното е, че майтапите с македонстваща Глупост тук са невероятно забавни;-))))"

Още от онова време много спорове имаше с македонстващите, македонеещите се и така, и до днес, с вече македонците (северномакедонците). В повечето случаи съм съгласен с българската страна.

"което така трагично осъзнаваме като "смърт" е наше тълкувание на вечната веществена трансформация на Материята....
Така ми се чини;-)" Е, то като общо е така (защото повечето неща са материя, вероятно), но конкретно си е смърт, умиране.

"1.Познание/ в човешки смисъл/ извън съзнанието - мислимо ли е?" Зависи какво мислим (разбираме) под "съзнанние" - ако е само човешкото такова - няма как без него, логично погледнато. Обаче, ако го определяме и като съзнание при животните (най-малкото; да не говорим за изкуствен интелект и за вероятни извънземни), то тогава е мислимо и дори налично. Например има си интелигентни животни, които са способни да научават доста неща, почти като някое човешко дете, че и по-добре понякога.
 
"оспорването на този ФАКТ е приоритет единствено на ммм... специфични в разумността си хора..."  Оригинално. (Ето и целият му контекст: "Ха,ха,хааааа - маклингвиста отново в действие! Маааайтап!
Дружке необременена - че съвременния български език е СЛАВЯНСКИ е толкова безспорно и така ДОКАЗУЕМО, че оспорването на този ФАКТ е приоритет единствено на ммм... специфични в разумността си хора...
Очевидно си мераклия да принадлежиш на тази група - честито!
Ти си 100% македонец;-)")

"Лошото е, че в изявите ти не се забелязват и така необходимите наченки на онова нещо у хората, наречено "здрав разум"...
За да се опитам за пореден път да ги предизвикам/щото не мога да повярвам, че си кръгъл идиот, независимо от изявите ти тук ;-)" Трудно бе, а и все по-трудно става с такива хора, заради нарастващата необразованост, лоша образованост, мозъчна промитост и пр.

"Давай по-конкретничко, друже, сложните съобразявания не ти се удават....;-)" Добро предложение ще да е било. 

"И пак те призовавам да не се опитваш да газиш из тресавищата на лингвистичните упражнения, с които си въобразяваш, че би защитил незащитими тези - тая работа не е по силите и на макисторичарите, камо ли на тебе..." Правдиво.

"Коментират се ПУБЛИКУВАНИ, а не намерени документи, за които не се знае нищо конкретно!" Така, де. Няма как иначе.

1840

Other languages / Супер приятно ми стана

« on: February 28, 2023, 02:22:27 AM »

Супер приятно ми стана

 Аз, - разправя бай Панайот, - съм внимателен шофьор. Вчера си карам прилично с 50 километра в час и си хапвам едно "Рафаело" по пернишки...
 - Абе ти пък как имаш пари хем да налееш бензина, хем и "Рафаело" да купиш?! - недоумяват някои от нас, докато си бодваме по една кисела краставичка.
 - А, ама вижте, - кай бай Панайот, като отпива един голям гълток от кайсиевата, - вижте колко сте непросветени и не знаете, че "Рафаело" по пернишки няма нищо общо с онези италианските сладникави топчета. "Рафаело" по пернишки е топче хляб и скилидка чесън!
 Ние кимаме разбиращо, някои си записват новата рецепта, за да не я забравят, бай Панайот продължава:
 - И както си карам внимателно похапвайки си този специалитет, се замислям: защо все повече хора, и мъже, и жени, започнаха да си снимат огледалата в баните и да ги показват навсякъде? Нещо нова мода ще е това, не знам...
 Ние мълчим, нищо не казваме. Оставяме го да продължи. Знаем, че баш интересното предстои.
 - Аз съм си един успешен човек. Все пак, като за нашата територийка, говоря: карам си колата, ям си "Рафаело"-то по пернишки, не гледам тъпо, а разсъждавам по въпроси като оня с огледалата. Даже и на майтап го удрям по някога. Вчера един ми маха за автостоп. Вдигнал палец човека! Хубаво де, ама аз не искам да качавам тоя и оня в колата си, ама не искам и да съм груб, затуй понамалих малко, отворих прозорчето па му викам: "Супер приятно ми стана! Някой да ти лайкне колата, па макар и стара!" Човекът се захили, аз си продължих и всички доволни.

1841

Other languages / Е, аз нали ти казах!

« on: February 28, 2023, 01:07:52 AM »

Е, аз нали ти казах!

  Пламен беше в Русия преди години. Там беше срещнал Юля. Много я обичаше тази Юля, даже се надяваше, че ще са верни приказките, че рускините са готови да скочат на врата на всеки чужденец, ама ядец! Тя си харесваше един Володя, който беше двойно по-голям от Пламен като габарити и имаше повече пари от него. Да не говорим, че страшно го комплексираше като бяха в компания, особено пред Юля. Най-ужасният спомен беше на един купон, малко преди да напусне Русия, когато този Володя го прекъсна, докато Пламен говореше за поезията на Пушкин и каза: "Слушай, бляд, каква поезия пък аз съчиних!" и после му издекламира, на руски, следното стихотворение-обида:
"На майка ти

Ебал съм майка ти епично,
ебал съм майка ти трагично.
Ебал съм майка ти в путака,
ебал съм я и във гъзака.

Обичам майка ти. Това е.
Обичам я открито аз.
Какви е цомбички наляла!
А ти си грозен пеерас."

 След това оскърбително поведение, Пламен се възпротиви, но Володя му каза, че на момента го призовава на двубой, по "пушкиновски", да се дуелират с ножове и който умре, да мре! Пламен се уплаши сериозно, но и потъна в земята от срам пред Юля, която в същото време направи комплимент на Володя, че бил "хем смел, хем поетичен, хем и много чаровен." На въпроса защо, все пак, Володя е груб с Пламен, отговорът бе: "Защото, бля, този харесва моята Юлка!" Тогава Юля, която знаеше това, просто реши да покаже малко човечност и каза на Пламен: "Не се притеснявай! Сигурна съм, че някой ден ще намериш жена, която истински ще желае да е с тебе."
 Минаха няколко години, а Пламен така и не забравяше Юля. В същото време се случиха много неща - Русия се путинизира, рашистката идеология превзе главата на такива като Володя, а той самият беше "могилизиран" след като Украйна беше нападната. Умря при сбиване с други мобилизирани руснаци още преди да попадне на фронта, а Юлка започна да се оглежда как да напусне Русия. Да, но не владееше нито един чужд език, дори английският й беше на ниво "10-15 думи" и по едно време се сети: "А! Какво стана с този глупавичкия ми Пламенчо?!" Намери го онлайн, той много й се зарадва, след което за нула време я покани да емигрира и тя прие. Появи му се на летището малко променена - с две дечица от различни бащи и качила около 30 килограма, но какво са тези дребни детайли на фона на голямата любов, която запламтя с нова сила в сърцето на Пламен, по пушкиновски.
 - Милата ми Юля! - прегърна я той.
 - Е, нали ти казах! - отвърна му тя, - Сигурна бях, че някой ден ще намериш жена, която истински ще желае да е с тебе. Тази жена съм аз.

1842

Other languages / Само с поезия

« on: February 27, 2023, 11:30:18 PM »

Само с поезия

  Тея беше най-грациозното, със слабо, но спортно телце момиче в училището, а какви хубави бадемови очи имаше и тази хубава тъмно-кестенява дълга коса. Единствената ученичка, която и без капка грим беше толкова красива, че всички можеха само да й завиждат и/или да я обожават. А тя харесваше Людмил.
 - Ами как няма да го харесваш, нали е най-високият и ходи на фитнес! - каза Ценка.
 - А и е капитан на отбора по волейбол. - допълни Мия.
 - И баща му е богат. Карат беемве. - доде Наталия.
 - Тези неща не ме вълнуват. - усмихна се Тея, - Аз просто обожавам стиховете му.
 - Какви стихове, ма?! - ревна дебелият хулиган на класа Бочо. - Тоя пише вулгарности!!!
 - Ти пък откъде знаеш? - попита Киро.
 - Аз ли не знам?! - извика Бочо, я слушай, извади си телефона той и пусна едно видео с рецитал на Людмил:
 - Сега ще ви представя моята най-нова творба, която написах преди тренировката по волейбол. Нарекох я "Обичам". Чуйте.
 След това Людмил се изпъчи поетично, а това движение подчерта мускулестото му тяло, което не остана незабелязано от някои от ученичките, които почти ахнаха и прехапаха сластно устни. Всички впериха поглед и заслушаха дали стихотворението му ще е нещо по-така. Той изрецитира:
"Аз обичам да пикая
и обичам да сера,
ала най-обичам, братко
харно да се изеба.

Лесно е да се пикае,
лесно е да се сере.
Ама не е лесно, братко
нещо да се наебе."
 
Започнаха да се чуват възгласи от типа на "Яко!", "Леле, копеуе, това ме разби!", "Знае човекът как да пише!" и "Уау, йе!" Бочо спря видеото, хвърли си телефона грубо на чина и рече:
- И аре после пак ми говорете, че тоя е поет. Кретен!
- Ти си кретен! - каза Тея и всичко живо погледна към нея. Дори трима-четирима от други класове, които бяха в коридора се спряха да чуят какво ще му "сипе" тя на Бочо, - Ти виждаш само вулгарното, но не съумяваш да видиш дълбоката философия в това стихотворение! Лирическият му герой, освен че е честен и откровен, което му прави чест, осъзнава че от трите физиологически акта, които обича, най-трудно е правенето на любов. Така поставя проблемът за това, че сексът е двустранен процес, а не едностранен като уринирането и дефекирането.
- Абе ти... - зацикли Бочо и понеже не се знаеше как може да продължи, някои си помислиха, че може да й налети на бой, две от момичетата (Мия и Наталия) я изведоха навън, а там един срамежлив съученик, от съседен клас, й предложи да "помогне, ако се налага с Бочо". Това беше Робърт, който бе лудо влюбен в Тея и наистина бе готов да скочи дори на огромен тип като Бочо заради нея.
- Недей, защото ще те смели като кайма. - отвърна му Мия.
- Аз, добре де... ако може да поговоря с Тея... насаме. - обади се отново Робърт. Наталия се засмя, а Мия изпуфтя с досада, но ги оставиха насаме, а Робърт я поведе в библиотеката на даскалото, където по това време нямаше никой.
- Аз, да ти кажа направо... - позаекна той, но събра минималния необходим кураж, - През цялото време си мислех защо харесваш Людмил и днес наистина много ми стана приятно, че не го харесваш заради мускулите и ръста, славата му в спорта и богатството на родителите му, а заради това че е поетичен.
- Толкова ли високо сме приказвали? - позасрами се Тея, която разбра че ги е чул чак от коридора.
- А не, таковата... няма нищо. Аз исках да кажа, че от началото на срока, още за първи път като те видях и много ми хареса, а след това с всеки изминат ден, с всеки изминат час все повече те захаресвах и... написах стихотворение за теб. Аз също умея като Людмил. Даже той от мене се е учил.
 Тея отвори очи с огромна изненада, може би най-голямата в живота й досега. Робърт зарецитира:
 - Понякога съм като привидение.
   Защото нямам обяснение,
   дали не си само видение,
   което като провидение...
 - Стига! - викна тя с видима досада.
 - Чакай! Разбирам, че това е прекалено лично или неочаквано. Обаче дай ми само една минутка! Сега ще ти изрецитирам от типа на людмиловите. Чуй това, аз съм го писал и се казва "Утешително".
 - Добре! И после си отивам в клас!
 - Благодаря, че ми даде шанс! Ето:
 
Когато ти се доебе
и няма где да го навреш.
Ти просто потърси ръката.
Сложи я между двата крака.

И нека тя да го напипа.
И да го хване рязко, с мощ.
Да го забели неприкрито.
Да го забелва тази нощ.

И лекичко да го изпразни.
И спермата да потече.
И да не вземе да се дразни,
а просто да се съблече.

И в банята да го измие.
Тя - тази същата ръка.
Която му чекии бие.
И през деня, и през нощта.

- Ти си луд, бе! Нещастник! - каза му тя и се засмя нервно.
- Ама ти нали разбираш, че лирическият герой, подобно на онзи в людмиловото стихотворение... - понечи да обясни Робърт, но тя го блъсна и му просъска злобно:
- Пет пари не давам за лирическите герои и за скапаните стихотворения! Ясна ли съм? Не можеш да стъпиш на малкия пръст на Людмил! Той е хубав, ти си грозен, той е висок, ти си нисък, той е богат, ти си беден, той е капитан на отбора по волейбол, а ти си капитан на отбора по шах!!!
- Ама ти нали каза...
- Не ми казвай какво съм казала! И ако се разприказваш, ще съжаляваш! - закани му се с пръст тя и трясна вратата... Робърт остана да гледа в една точка като застрелян.

1843

Other languages / Промити мозъци

« on: February 27, 2023, 06:31:27 PM »

 Все повече и повече промити мозъци има.

1844

Other languages / Страхотният

« on: February 27, 2023, 06:11:34 PM »

Страхотният

  Мина беше много красива и чаровна, което я правеше желана от всички мъже наоколо. Макар и раничко (според нея), само на 26 години, тя реши да се омъжи, защото само така щеше да получи от семейството си "три в едно": първо, обещаха й, че ще поемат изцяло грижите за Сашко (извънбрачно момченце, което тя роди в края на миналата година), второ, щяха да й дадат спестените си 55 000 лева и 14 стотинки и трето, веднага й приписваха на нейно име вилата. Е, как да не бързаш да се омъжиш при такива "бонуси"? Проблеми с намирането на мъже нямаше никакви. Те се бяха наредили на опашки: едната опашка (от 17 мъже) беше за такива, които искаха необвързваща връзка, другата (от 85 мъже и 2 жени) - такива, които искаха само физическа връзка и, понеже тя си беше наистина красива и чаровна, третата опашка беше наистина сериозна като количество (над 100 мъже, които й предлагаха брак безусловно). При такъв избор, тя се спря на последната опашка и веднага запретърсва тези над 100 кандидати. Подборът беше лесен - грозните отпаднаха веднага, след тях и бедните. Останаха само по-красивите и по-богати. От тях разкара тези с по-наднормено тегло и така останаха само пет. От тези петте пък трима баха не толкова високи, колкото й се искаше, та отдели само 2-ма и изборът се сведе до "този или онзи". Мина се беше наканила още днес да реши кой и да не губи много време, но наистина се запъна - не можеше въобще да избере решително "този страхотен пич" или "онзи страхотен пич". А, все пак, тя не беше коя и да е, тя беше страхотна жена и затова искаше "Страхотният" с главна буква. Въобще не можа да реши, кой е по-красив, а за богатство, ами те бяха все едно като близнаци - с еднакво количество недвижима собственост и друг капитал. Е, нямаше как, щеше да се наложи да се видят.
 С първия се видяха в добро тихо ресторантче и той й каза:
 - Не мога да повярвам, че съм един от стотиците, които си избрала. Аз ще съм най-щастливият човек на Земята, ако мога да съм с теб. Ти си като ангел! Дори повече! Виж, това стихче е за теб:
 "Ти Слънце си на моя ден,
  ти ангелче великолепно!
  Неземен сън, бъди до мен!
  И ще живеем достолепно."
 - Боже, ама това е наистина суперско! - каза Мина и рече, че ще ходи до тоалетната. По пътя й просветна, че може в тоалетната да се свърже по телефона с другия, за да ги сравни "в реално време".
 - Ко прайм, милооооооооо? - попита той и метна кичур коса, който още не се беше отцедил от водата, понеже преди малко се беше къпал, а не обичаше да се подсушава.
 - Реших да пийна малко кафенце. И да те чуя как си. Нали каза, че искаш да се жениш.
 - Ами да, за тебе! - смигна той.
 - Браво, но трябва да те проуча първо, нали знаеш? - смигна и тя.
 - Ми давай, кво чакаш? - отвърна небрежно той, сякаш беше напълно уверен, че ще избере него или просто не му пукаше на човечеца.
 - Пишеш ли стихове? Защото има един, който също ми харесва и той пише.
 - Бе... те сега всички пишат, ама не могат като мене! - махна с ръка той. Я чуй това, извади отнякъде тефтерче, явно си беше записвал от преди години - Слушай този, казва се "Ученическа романтика":
 "Аз обичам ученички,
ученички с теееееееееееееееесни пички.
Искам тях да наеба.
И в устата и в гъза.

Аз обичам ученички,
ученички със полички.
Искам да ги изеба.
Държа си кура във ръка.

Държа го и чекия бия.
Не мога туй от вас да крия.
Обичам ученички аз.
Ясно ли ви е на вас?"

 - Браво! - възхити се Мина.
 Докато се връщаше от тоалетната вече си мислеше: "Вторият е човек, който ме кара да се чувствам по-земно, по-комфортно, по-непринудено. А този... ами... не ми се стува много нормален."
 - Държа да платя аз сметката. - каза тя и бързичко се изниза вече взела решение, че Страхотният е именно онзи, с "романтичното" стихотворение.

1845

Other languages / Кратки разкази за просветление

« on: February 27, 2023, 05:42:29 PM »

Кратки разкази за просветление

  Кратки разкази, с цел да донесат просветление (да ви "просветне", ако вече си имате достатъчно просвета).

  Автор: Джисър Каралтай.