1831
Other languages / Само с поезия
« on: February 27, 2023, 11:30:18 PM »Само с поезия
Тея беше най-грациозното, със слабо, но спортно телце момиче в училището, а какви хубави бадемови очи имаше и тази хубава тъмно-кестенява дълга коса. Единствената ученичка, която и без капка грим беше толкова красива, че всички можеха само да й завиждат и/или да я обожават. А тя харесваше Людмил.
- Ами как няма да го харесваш, нали е най-високият и ходи на фитнес! - каза Ценка.
- А и е капитан на отбора по волейбол. - допълни Мия.
- И баща му е богат. Карат беемве. - доде Наталия.
- Тези неща не ме вълнуват. - усмихна се Тея, - Аз просто обожавам стиховете му.
- Какви стихове, ма?! - ревна дебелият хулиган на класа Бочо. - Тоя пише вулгарности!!!
- Ти пък откъде знаеш? - попита Киро.
- Аз ли не знам?! - извика Бочо, я слушай, извади си телефона той и пусна едно видео с рецитал на Людмил:
- Сега ще ви представя моята най-нова творба, която написах преди тренировката по волейбол. Нарекох я "Обичам". Чуйте.
След това Людмил се изпъчи поетично, а това движение подчерта мускулестото му тяло, което не остана незабелязано от някои от ученичките, които почти ахнаха и прехапаха сластно устни. Всички впериха поглед и заслушаха дали стихотворението му ще е нещо по-така. Той изрецитира:
"Аз обичам да пикая
и обичам да сера,
ала най-обичам, братко
харно да се изеба.
Лесно е да се пикае,
лесно е да се сере.
Ама не е лесно, братко
нещо да се наебе."
Започнаха да се чуват възгласи от типа на "Яко!", "Леле, копеуе, това ме разби!", "Знае човекът как да пише!" и "Уау, йе!" Бочо спря видеото, хвърли си телефона грубо на чина и рече:
- И аре после пак ми говорете, че тоя е поет. Кретен!
- Ти си кретен! - каза Тея и всичко живо погледна към нея. Дори трима-четирима от други класове, които бяха в коридора се спряха да чуят какво ще му "сипе" тя на Бочо, - Ти виждаш само вулгарното, но не съумяваш да видиш дълбоката философия в това стихотворение! Лирическият му герой, освен че е честен и откровен, което му прави чест, осъзнава че от трите физиологически акта, които обича, най-трудно е правенето на любов. Така поставя проблемът за това, че сексът е двустранен процес, а не едностранен като уринирането и дефекирането.
- Абе ти... - зацикли Бочо и понеже не се знаеше как може да продължи, някои си помислиха, че може да й налети на бой, две от момичетата (Мия и Наталия) я изведоха навън, а там един срамежлив съученик, от съседен клас, й предложи да "помогне, ако се налага с Бочо". Това беше Робърт, който бе лудо влюбен в Тея и наистина бе готов да скочи дори на огромен тип като Бочо заради нея.
- Недей, защото ще те смели като кайма. - отвърна му Мия.
- Аз, добре де... ако може да поговоря с Тея... насаме. - обади се отново Робърт. Наталия се засмя, а Мия изпуфтя с досада, но ги оставиха насаме, а Робърт я поведе в библиотеката на даскалото, където по това време нямаше никой.
- Аз, да ти кажа направо... - позаекна той, но събра минималния необходим кураж, - През цялото време си мислех защо харесваш Людмил и днес наистина много ми стана приятно, че не го харесваш заради мускулите и ръста, славата му в спорта и богатството на родителите му, а заради това че е поетичен.
- Толкова ли високо сме приказвали? - позасрами се Тея, която разбра че ги е чул чак от коридора.
- А не, таковата... няма нищо. Аз исках да кажа, че от началото на срока, още за първи път като те видях и много ми хареса, а след това с всеки изминат ден, с всеки изминат час все повече те захаресвах и... написах стихотворение за теб. Аз също умея като Людмил. Даже той от мене се е учил.
Тея отвори очи с огромна изненада, може би най-голямата в живота й досега. Робърт зарецитира:
- Понякога съм като привидение.
Защото нямам обяснение,
дали не си само видение,
което като провидение...
- Стига! - викна тя с видима досада.
- Чакай! Разбирам, че това е прекалено лично или неочаквано. Обаче дай ми само една минутка! Сега ще ти изрецитирам от типа на людмиловите. Чуй това, аз съм го писал и се казва "Утешително".
- Добре! И после си отивам в клас!
- Благодаря, че ми даде шанс! Ето:
Когато ти се доебе
и няма где да го навреш.
Ти просто потърси ръката.
Сложи я между двата крака.
И нека тя да го напипа.
И да го хване рязко, с мощ.
Да го забели неприкрито.
Да го забелва тази нощ.
И лекичко да го изпразни.
И спермата да потече.
И да не вземе да се дразни,
а просто да се съблече.
И в банята да го измие.
Тя - тази същата ръка.
Която му чекии бие.
И през деня, и през нощта.
- Ти си луд, бе! Нещастник! - каза му тя и се засмя нервно.
- Ама ти нали разбираш, че лирическият герой, подобно на онзи в людмиловото стихотворение... - понечи да обясни Робърт, но тя го блъсна и му просъска злобно:
- Пет пари не давам за лирическите герои и за скапаните стихотворения! Ясна ли съм? Не можеш да стъпиш на малкия пръст на Людмил! Той е хубав, ти си грозен, той е висок, ти си нисък, той е богат, ти си беден, той е капитан на отбора по волейбол, а ти си капитан на отбора по шах!!!
- Ама ти нали каза...
- Не ми казвай какво съм казала! И ако се разприказваш, ще съжаляваш! - закани му се с пръст тя и трясна вратата... Робърт остана да гледа в една точка като застрелян.
That's good.
.
: