Адска контрапродуктивност
Ако някой ден историците искат да определят настоящите действия и, особено, резултати на Путин (в Русия) и Си (в Китай), най-подходящата дума ще е не онази, която ще ги определи като автократи/деспоти/самодръжци/диктатори, според вида на управлението им (и политическата система, която сами си изградиха), а именно тази, която ще ги определи като резултативност и това е
контрапродуктивността.
Контрапродуктивността е не просто ниска резултативност (т. е. постигане на
ниски резултати), а направо негативна резултативност (постигане на
лоши, противоположни на очакваните, на набелязаните резултати).
Немалко е писано от други за това как Путин обърна срещу себе си (и срещу Русия, дори срещу руснаците и останалите руски граждани) много хора, които допреди нахлуването му в Украйна бяха неутрални и дори русофили. Писано е и за това как държави, които по принцип не искаха в НАТО, се присъединиха на бърза ръка към него. Известни са и много от останалите негативни, контрапдодуктивни резултати от всичко това - санкции, спадане на авторитета дори сред някои от съюзниците, сриване на икономиката, принуждаване на много руски граждани да бягат от Руската федерация и т. н. Затова тук няма да се спирам на почти всеизвестната Путинска контрапродуктивност, а ще изложа това, която мисля за Сиската такава.
1.
Относно Хонконг - прибързаните действия там прогониха много хонконгци, радикализираха други, стигна се до много неприятни протести.
2.
Относно Тайван - след хонконгските събития, а и след
"0 КОВИД" политиката не невъзможното, тези от тайванците които по принцип бяха настроени позитивно към обединение (подобно на тези обединения с КНР на Хонконг и Макао) вече не са толкова много на брой, ако въобще са останали такива.
3.
Относно малцинствата - след дълги локдауни и руиниране на икономическата, психологическата и, като цяло, жизнената ситуация на много места в Китай (включително в чувствителните малцинствени райони като Синдзян и Тибет) дори ханците (мнозинството в Китай) се настроиха негативно и започнаха протести, а какво остава за малцинствата, сред които винаги е имало сепаратисти и опозиционери дори в най-добрите и проспериращи години (по време на управлението на другаря президент Ху Дзинтао), които понясят всичко това в последните месеци?
4.
Относно народа като цяло - стигна се дотам да се чуват нечувани досега (от доста години) изречения против правителството и конкретно против президента Си (който, както многократно съм подчертавал, вече се е превърнал в нещо като император, с пълна власт), а като цяло, китайският народ е по-скоро аполитичен и не се занимава много с вътрешна и международна политика. Сега, заради тази налудна политика, дори аполитични се политизираха, тихи хора се превърнаха в ядосани граждани и такива, които никога не са искали да протестират по никакъв начин (като мен, например) го правят под една или друга форма (от открити протести по улиците, до отказване от тестове и критики онлайн).
5.
Относно привържениците на социализма/комунизма (включително и аз) - някои избягаха в чужбина, след като бяха прогонени след критики към Си, други влезнаха в затвора (по обвинения за корупция, например), трети искат да се отказват въобще от идеята за социализъм (което не е редно заради един човек да се отказваш от цялата идея), четвърти са доста разколебани, защото не разбират как е възможно всичко това.
6.
Относно външната политика - образуване на все повече антикитайски или противокитайски оси/съюзи от страна на Япония, Индия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините, Виетнам.
7.
Относно икономиката - локдаунизирането накърнява дори международната икономика (например търговията с чужбина), убива ежедневно къде по-малки, къде по-големи бизнеси, наврежда на работата дори на държавни фирми, фабрики, заводи. Да не говорим за повреждането на самия човешки капитал (някои умират в катастрофа, други в пожар, трети поради невъзможност да им дойде навреме линейка,,, или просто се самоубиват... други пък, с умствен и/или паричен капитал - правят всичко възможно да "жун"-ват (на китайски - "润"), т. е. да
избягат извън Китай, както се изразяват напоследък някои онлайн и офлайн с този сленгов неологизъм, идещ от пининовото прочитане на английското "run".)
8.
Относно синофилията (китаелюбието) сред чужденците - дори преди "0 КОВИД" бяха прокарани закони, които на практика направиха така, че да е почти невъзможно чужденците да си намерят легална работа в Китай. Доста напуснаха просто, защото нямаше как да си продължат визите. След това бяха ограничени и школите, занимаващи се с преподаване на английски. Много учители по английски (включително над 10 милиона китайски учители) останаха без работа. Ксенофобското положение ставаше все по-осезаемо. Засилиха се националистическите и антизападните материали (на ниво култура, журналстика и пр.) Всичко това не се усещаше много от чужденците с пари в Китай, на които им беше все едно, при положение, че си имат собствени бизнеси (а и повечето не живеят постоянно в Китай). Сега обаче, трудно може да се намери чужденец, който да е синофил, а у тези синофили, които не са си представяли живота без Китай, след като точно в Китай започнаха да се чувстват като опитни зайчета (безспирни тестове), като затворници (непрестанни локдауни, включително залоствани в сградите, където са), като дискриминирани (заради кодове, които няма как да не ги асоциираш със звездите, които е трябвало да носят евреите в някои периоди от историята си), чувствата започват да са от рода на разочарование, разколебаване, покруса и т. н. (като изключим най-промитите, които все още вярват, че няма никакви проблеми и всичко е от добре по-добре.) Малко са тези, които си дават сметка, че заради един човек не бива да се разколебаваме спрямо цял народ и култура.
Адска контрапродуктивност и то точно когато Китай (а и Русия донякъде) бяха започнали да се възраждат, да стават едни от водещите страни в света (икономически, военно, геополитически) и да са реална алтернатива на прехвалените САЩ. Ако тенденцията продължи още с месеци и години, въпросната контрапродуктивност може да доведе до немислими дори в момента резултати за тези клети държави, които нямаха късмет да случат на по-продуктивни, по-разумни, по-хуманни лидери. Жалко, наистина.
-------------------
За автора: Философ-антрополог със социалистически убеждения, поет, синофил, дипломиран специалист в няколко спорта и автор на книги за Китай, недоброволния целибат, хигиената, здравословното отслабване и др., живеещ в Китай от над 18 години.
Show Posts