И още, и още... както е казал един учител преди години. "Наистина. Тази сила не е просто нещо, което имате, тя е нещо, което СТЕ. вие имате, вие сте силата да творите и ако знаехте това, целият ви живот би се променил."
Това не го знам в какъв контекст е било. Като изключим мистичното звучене, рационалното зърно е творчеството, което е наистина нещо забележително, полезно, животоспасяващо понякога. Е, може да бъде и обслужващо злото. Някои творят лоши неща."е грешният прочит на концепцията за християнска общност"
Ами... също не е ясно в какъв контекст е било, обаче е добре, че ни отбелязва, че има както верни прочити, така и неверни/грешни такива."1.Очеизвадно е, че в моите думи, цитирани от теб, употребяам едно по-частно значение на понятието "християнска съпричастност".Това значение е класическо и е терминологизувало думата "конгрегация" в смисъл на "религиозна община, паство", като решително намалява обема му!
2. Именно това ми дава основание да сравнявам частните съпричастия, едното в рамките на човешката група и другото - с Божието Слово!Е, мисля си, че и двете са важни за християнина/поради което и двете са в Христа/, ама едното е не просто важно - то е решаващо!"
Запазил съм го явно не поради религиозни съображения (аз по онова време бях будист, но после застанах на изцяло научни позиции и съм игностицик.), а заради доброто боравене с нещата, от/във философски аспект."Какво точно искам да кажа. Ако нещо поражда смисъл, то количеството не е важно, а стимулиращият му ефект по отношение на генезиса на значения, тоест семиозиса. Конгрегацията е смислотворен елемент в християнския начин на живот и частното съпричастие ще е решаващо само в контекста на конгрегацията, а не като абстрактна нейна противоположност. Не се подлъгвай в бинарно мислене."
Бинарно мислене - това е черно-бялото мислене, вид едностранчивост; едностранчиво мислене. Колкото до важността на количеството - независимо дали е за пораждане на смисъл или за всичко останало, то си е важно. Количество и качество. Диалектиката им. Количествените натрупвания водят до качествени изменения (когато се достигне и премине мярата). Колкото до конгрегацията и съпричастието - няма да изказвам мнение. Само, може би това, че съпричастието е добро нещо, все по-малко хора май го имат... Ако някой не знае думата или я е позабравил, заради наложилата се синонимна такава - а именно "емпатия" - да си я припомним."Затова една религия е по-успешна от друга само в конкретен исторически период. Това някои професионални религиозни водачи не го разбират..."
То зависи и от мястото. Например дали става дума за Австралия, за Близкия Изток или за Южна Америка."един претендиращ за познания в областта човек никога не би цитирал въпросното писмо без необходимите уговорки...."
Уговорките са си важно нещо. Наистина."защото физическите и нравствени колизии се схващат като вариант на Божията Благодат, чрез която Всевишния ни изпитва."
Има го това нещо - с него религиозните оправдават всичко - ако ти се случи нещо добро - "Благодари се на Бога!", ако е нещо лошо - "Пак трябва да си благодарен, видиш ли, защото той е Благ и ти праща изпитание!"... Ужасна мозъчна промивка - вярване в нещо напълно недоказано и противоречиво още в самото си определение - "Бог"... Голяма измислица!"Къде видя тук страховит проблем, разкъсващ душите на кротката христовярващата популация?Крещиш, че го откриваш, ама той никога не е бил в стаята...
Огледай се и се поправи;-)"
Не знам в кой точно контекст, но добре казано."2.Ако разгледаме нещата от атеистичен ъгъл - пак не се забелязва нещо особено.При дефинирано отсъствие на Бога - нещата опират до обикновено статистическо разпределение ....Пълна скука....,
уви - научното чудо също е в отпуска......."
По-добре научна скука, отколкото измислени и недостоверни приказки."Докато при тебе ,друже, забелязвам нещо нехарактерно: на мястото на остроумието и полифонията се е настанило някакво едноизмерно триумфалничене - определеих го с името на прочутата интелектуалка, макар че и двамата прекрасно знаем какъв е източника на цитираната премъдрост...
Е, не ми се сърди, че съм установил очевидното - стилът на симпатягата е твърде близо до този на въпросната дама.В това също няма драма, да ни е живо и здраво момчето, че да ни весели с прочитите си на Библията а ла "Указание за включване и употреба на печка домашна електрическа тип Е -1, марка Сингер"...."
Неповторим! 
Абе, май започнах да си припомням... не беше ли с ник "Колчо" този ненадминат интелект с интелигентно чувство за хумор?"Само ти напомням, че тя, противно на твърдението ти, съдържа някаква форма на разумен отговор.Повърхностен, елементаризиран/ форум е тук, все пак;-)/, ама разумен.Разбирам , че не ти е приятно, тезата ти изключва предварително появата на такива неща....
Надявам се поне да оцениш факта, че не съм си направил труда да ти отвърна истински обстойно!Защото при един детайлен подход , подобен отговор няма вече да е отговор, а истински нокаут за темата-плоскодънка, дето си предложил...."
Плоскодънка! Идва от "плоско дъно", т. е. тема с плоско дъно, плоска тема. 
А, иначе, си има и лодки, ,които така им казват - "плоскодънки"."Ми - абсолютно си прав, въпреки специфичната любезност на изказа!
Една Вяра е по дефиниция КОНСЕРВАТИВНА, понеже е основана върху идеята за Вечното, а то, от своя страна, е вечно, понеже е НЕИЗМЕННО, за разлика от подвижността на Знанието.На тази основа Вярата преодолява Разума, като търси отговори и аргументи отвъд неговата ограниченост /Разумът по дефиниция е ограничен, нали?/.Това ти се види като "шикалкавене".Да - при вярващите пътят за изповядване на религията включва и" шикалкавенето".Ако това нещо не е насочено користно към други хора, а е израз на някаква недостатъчност да се вербализира Същностното - не бих ги корил, камо ли - подигравал за поведението им...."
Тук трябва да се намеся отново - "идеята за Вечното" може да си я има, но това не значи, че има нещо доказно вечно, да не говорим за Вечно (т. е. персонализирано, Божествено вечно). Вечното, ако го има, може и да си е изменно, може да си е неизменно, но то при въпросните религии се води "неизменно". И пак остава на ниво "идея", без никакви доказателства. Нещо като Спагетеното чудовище - идея си има за него, но не е нищо повече от това.
Знанието е подвижно, което е и добре, защото това значи, че може да се адаптира към новите факти, информации и пр. Вярата не преодолява разума въобще, даже често е признак на не много разумност (умност) - доверяването, доверчивостта, лесната вяра - това е детинско, дебилно, фанатично и пр., т. е. кой вярва без доказателства? Ами децата и то не всички, дебилите (в зависимост от степента на дебилност) и фанатиците (защото за тях "Няма как да не е вярно!")
За същностното (особено - пак персонифицирано - Същностното) си трябват доказателства, а не само едно поставяне (предпоставяне) и "Вярвайте да вярваме, братя и сестри, защото то така пише в..." Не бива така, ако искаме наистина да сме колкото се може по-близки и коректни до/спрямо истината.
Show Posts
Абе, "премъдри", нали като нямаш прехрана и животът до месец-два ти е съсипан и дори мреш от глад, бре?! Супер безотговорен съвет. Ами то лесно е да кажеш - стани отшелник, бъди себе си! И какво става като нямаш достатъчно храна или дойде някоя зима и при минусови температури си и гладен?
